П Р О Т О К О Л

№ 40


На 20 юли 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:


1. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-99/18.07.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от народния представител Борислав Китов.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-57/12.07.2006 година срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Любомир Гайдов – директор на Дирекция Правна в Министерството на здравеопазването, Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Апостол Апостолов – председател на Комисията по финансов надзор, Венелина Томова - директор на Дирекция “Правна методология на финансовия надзор”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
За днешното заседание сме предложили следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-99/18.07.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от народния представител Борислав Китов.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-57/12.07.2006 година срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти – внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-99/18.07.2006 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ БОРИСЛАВ КИТОВ.
По тази точка сме поканили да присъства Любомир Гайдов – директор на Дирекция Правна в Министерството на здравеопазването.
Преди да дам думата на господин Китов, обръщам внимание на това становище, което сме представили, по което ще го помоля да вземе отношение. То е в смисъл, че законът не е толкова свързан с която и да е директива на Европейския съюз, а по-скоро решаването на проблема е проблем на специализираната комисия към Народното събрание.
Аз стигам до това заключение. Но тъй като законът е разпределен в нашата комисия, давам думата на господин Китов да представи законопроекта.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Напълно съм съгласен със становището, че няма строги изисквания, касаеща професията оптик, оптикометрист и оптични магазини. Но… Казвам “но”, защото по принцип европейските директиви изискват да се базира възможността да се работи на базата на придобитата квалификация, на дипломата.
Вие знаете, че по отношение на регулираните професии имаше тези изисквания, които наложиха да се премахнат допълнителните изпити за лекари и стоматолози, които бяха наложени.
Досега за съжаление възможността да се откриват магазини по професията оптик и оптикометрист беше свързана със Закона за занаятите. Искам обаче категорично да кажа, че този закон е стикован с Министерството на здравеопазването и с Правната дирекция. Оптичните магазини са пряко свързани със здравето на гражданите, защото най-честите форми на главоболие зависят от недобри очила, дори може да са с правилен диоптър, но не са добре фокусирани. При това положение бъдете сигурни, че ще ви боли главата.
И не може само на базата на занаятчийската камара определени професии, които изобщо нямат отношение към здравето, да дават майсторски свидетелства, които да дават правото да се разкриват тези магазини.
Фактически с тази поправка в закона ние се връщаме към старата наредба, която регулираше кой може да отвори оптически магазин, на какво трябва да отговарят управителите на този магазин. и мисля, че оправяме една несправедливост, която касае здравето на българските граждани.
Абсолютно сте прав, господин председател, че това е преди всичко проблем на водещата комисия. Но пак повтарям, мисля, че спазваме директивите, дори тази професията да зависи от придобитата квалификация. А Вие знаете, господин председателю, че има международна Конфедерация на оптиците и оптикометристите, която е поставила тези общи изисквания, които обаче все още не са влезли в директива на европейския съюз.
В тази връзка Вие сте абсолютно прав, че вашата комисия по принцип трябва да разгледа нещата, а не толкова в конкретиката.
Ако някой има въпроси, веднага бих отговорил.
Завършвайки, ще кажа, че тук е господин Гайдов, който е завеждащ Правната дирекция на Министерството на здравеопазването, който е един от основните автори на законопроекта и който може да ни бъде полезен при дискусията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз благодаря на доц. Китов за този доклад.
Като слушам, предлагам, имайки този проект за становище, да приемем становището, след като описваме какви са директивите, че въпросът за подкрепата на законопроекта на първо гласуване следва изцяло да се реши в съответствие със становището на специализираната комисия. И ние можем да приемем такова становище, че казваме, че въпросът е изцяло в компетентността на специализираната комисия и че по никакъв начин това становище не се определя от една или друга директива на Европейския съюз. В такъв смисъл можем да вземем становище.
Иначе аз самият не мога да преценя какво да правим като комисия.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин председател, позволете ми една малка реплика. Ако искаме наистина да спазим Глава “Свободно движение на хора”, аз ви казвам, че не може със свидетелство за майстор, получено от фризьор и сладкар, да отиде наш човек и да разкрие оптичен магазин в Европейския съюз. И обратно, тук наистина ще дойдат хора, които имат тази професия, до която в голяма степен е призната в Европейския съюз, и да ги караме да бъдат изпитвани от фризьори и бръснари.
Мисля, че вашата комисия поне в това отношение би могла да се произнесе.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз имам конкретно предложение – не само да признаем водещата позиция на специализираната комисия, а да кажем, че законопроектът определено не противоречи на директивите, но чисто професионално и тематично трябва да се произнесе водещата комисия.
За движението на хората Борислав Китов е прав. Но във всеки случай е ясно ,че не противоречи на директивите и можем това да го запишем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, можем да запишем, че законопроектът не противоречи на директивите на Европейския съюз. към това решение, което сме записали, можем да добавим, че законопроектът не противоречи на европейските изисквания и норми. Това можем да го добавим в едно изречение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, аз напълно подкрепям доц. Китов. И няма защо да се двоумим според мене. затова защото когато става въпрос за оптикометрист, то на пръв поглед изглежда едно и също това да се мери обувка и да се преценява остротата на зрението и други дефекти или отклонения. Но на практика става въпрос за диагностициране на определено състояние. Тези действия на специалисти винаги са били в сферата на медицинската помощ и грижа и в това не може да има съмнение.
Затова аз смятам, че ние можем спокойно и уверено да подкрепим законопроекта, без да се двоумим за това какво щяло да се помисли и какво щяло да бъде, още повече, че няма никакво несъответствие със съответните директиви.
Аз ви предлагам да излезем с едно положително становище в комисията, защото аз съм абсолютно сигурен, че и специализираната комисия ще излезе със същото становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам, на основата на това, което се каза, да запазим досегашния текст на становището, като добавим едно изречение, че този законопроект не противоречи на директивите и, разбира се, да го подкрепим по принцип, като отбележим, че все пак въпросът следва да се реши и да се отчете основно мнението на специализираната комисия. Тоест, да подкрепим мнението, че законопроектът не противоречи на европейските директиви, но въпросът да се реши от специализираната комисия.
Който е съгласен с това становище, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.
Министерството на здравеопазването има ли нещо против този подход?
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Ние подкрепяме проекта за закон. той допълва изискванията на Закона за здравето и оптиките стават като обекти за обществено предназначение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това трябва да се отбележи, че Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта.
Така предлагам да завършим този въпрос.

Предлагам да преминем към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-57/12.07.2006 ГОДИНА СРЕЩУ ПАЗАРНИТЕ ЗЛОУПОТРЕБИ С ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Това е един от хармонизационните закони в нашето законодателство.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите:
Любомир Дацов – заместник-министър,
Маргарита Главева – държавен експерт,
Мария Теодосиева – държавен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”;
От Комисията за финансов надзор:
Апостол Апостолов – председател,
Венелина Томова – директор на Дирекция “Правна методология на финансовия надзор”,
Нина Колчакова – директор на Дирекция “Международно сътрудничество и връзки с обществеността”,
Елена Панева – главен експерт, юрист.
Давам думата на заместник-министър Дацов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз ще направя съвсем кратко представяне на законопроекта, а след това господин Апостолов ще ви въведе малко по-подробно в това, което се предлага.
Както и Вие сам казахте, уважаеми господин председател, законопроектът срещу пазарни злоупотреби с финансови инструменти е от хармонизационните закони. Той въвежда изцяло изискванията на няколко директиви в областта на финансовите услуги и е част от тези директиви, които бяха въведени във връзка с процеса или процедурата “Ланфалузи” за приемане на законодателство в областта на финансови услуги.
Може би трябва единствено да подчертая, че от приложното поле на законопроекта са изключени две хипотези, а именно, че сделките, сключени в изпълнение на паричната, валутната или управлението на държавната или общинска политика на Република България и държавите – членки, както и сделките, сключени по повод на обратното изкупуване на акции или за стабилизиране на финансови инструменти във връзка с извършване на публично предлагане, ако се извършват при условията и по реда, определени в Наредбата на Комисията за финансов надзор.
В законопроекта са уредени две форми на пазарна злоупотреба – търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара на финансовите инструменти. Всяка от тях води до накърняване на общественото доверие в справедливото функциониране на пазара, с оглед липсата на сигурност, че цените на финансовите инструменти се определят съобразно тяхното реално търсене и предлагане. По този повод и с цел да се създадат условията за развитието на открит, прозрачен и ефективен пазар на финансовите инструменти са въведени категорични забрани за извършването на пазарни злоупотреби, подробно са уредени различните мерки за тяхното предотвратяване и разкриване.
От моя страна с удоволствие ще отговоря на всички поставени въпроси, които имате.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Бих помолил господин Апостолов да вземе отношение и по нашето становище, и по препоръките, които ние даваме по отделни текстове, които проф. Калайджиев е изготвил. Заповядайте, господин Апостолов.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа! Господин Дацов в телеграфен порядък даде есенцията на закона. действително той е изключително евроинтеграционен, но въвежда необходимата рамка в общественото доверие на пазара на ценни книжа и финансови инструменти.
Това, което се въвежда като изискване спрямо основните участници и обекти на пазара, е задължението на емитентите на ценни книжа – публичните дружества, и тези, които издават финансови инструменти, да разкриват вътрешна информация, която пряко се отнася до тях.
Най-големият въпрос, който е възниквал във всеки един пазар, е дали една информация, която е съществена за цените на акциите, е публично достъпна до всички играчи на фондовия пазар или тя може да бъде използвана само от ръководството на дружеството за техен интерес, в ущърб на обществения интерес.
Много такива примери има в световната практика, за съжаление има някои подобни примери и в нашата държава. Те се броят на пръсти и са били овладени. Но целта на този закон е да не допускаме мултиплицирането на едни такива лоши практики.
Второто е изискването на емитентите да изготвят списък на лицата, които работят. За него има достъп до вътрешна информация. Това е списъкът на всички на прима виста хора, които са на ръководни длъжности в компанията, взимат съответните решения за бъдещето или за определени финансови операции и по този начин те със своето поведение на пазара могат да бъдат индикатор за всички участници по отношение съдбата на това предприятие.
Отново сравнявам със световната и европейска практика – когато един директор на една публична компания реши да продаде част от своите акции на по-значителна стойност, той трябва да декларира защо го прави, има ли някаква информация, която другите не знаят, а него го кара да излезе да продава. Примерно в момента компанията има добри резултати, но се очаква след една седмица да бъде с по-лоши. Ако това той го направи, той естествено ще спечели, но ще загубят всички участници.
С този закон ние въвеждаме ограничение и даваме схема, по която тези действия да не бъдат допускани.
Ние уведомяваме инвестиционните посредници – тук вече се въвежда изискване към посредници на пазара за ценни книжа – в моменти, в които възникне съмнение, че един такъв вид операция може да доведе не само до злоупотреба с тази вътрешна информация, но до манипулиране с цените, създаване на нереално търсене или измамно предлагане на ценни книжа и финансови инструменти, с цел движение на цената в една или друга посока, с цел конкретният заявяващ сделката да бъде облагодетелстван, в разрез с интереса на другите участници.
Това е най-общо групата на проблемите, които възникват в ежедневието на финансовите пазари. С този закон ние се опитваме да ги ограничим и превантивно да ги неутрализираме.
Естествено това е динамичен процес. Тук е вече ролята на комисията ефективно да прилага това законодателство, така че да не допуска заобикалянето на законовите изисквания.
По отношение на бележките, които Комисията по европейска интеграция е направила във връзка със законопроекта. Те са три.
По първата бележка, която касае обмен на информация на базата на двустранни споразумения. Ние я приемаме. Отпада думата “двустранни”. При присъединяването на България към Европейския съюз Комисията за финансов надзор ще бъде задължена да сключи многостранно споразумение с всички други надзори в рамките на Европейския съюз за обмяна на тази информация. Така че тази бележка я приемаме.
По отношение на втората и третата бележки. Това са общо дискутирани бележки.
За това защо редът, по който ще бъде следено спазването на изискванията, в случай на чл. 13, ал. 2 се упоменава, че това ще бъде уредено в наредба. Това е втората бележка.
Нашето становище е, че добре би било да остане това изискване. Аргументацията е, че с предвидената наредба ще се уредят не само обстоятелствата, при които емитентът може да отложи предоставянето на вътрешна информация – в случаите това е изключение, защо акционерното дружество - емитент да не предостави такава информация, а и форматът, редът и начинът, по който ще бъде уведомена комисията, както и конкретните мерки, които ще трябва да предприеме съответното акционерно дружество - –емитент, за да запази поверителния характер на вътрешната информация и нейното публично оповестяване.
Това е една от най-съществените части, касаеща този закон, до кой момент тази информация трябва да запази характера на тайна и да не влияе на пазарните цени и откога тя вече става публично достъпна и всички имат достъп до нея.
Уредбата на тези отношения е доста детайлна – разписват се всички тези варианти
Нашето притеснение е, че изискването или препоръката, която прави в момента комисията да го разпишем в закона, в един момент може да се пропусне - възможност, при която впоследствие да се каже, че е дупка в закона.
Изложеното е изцяло в съответствие със Закона за нормативните актове, съгласно които основните обществени отношения се уреждат със закон, а другите отношения по материята могат да се уредят с подзаконов нормативен акт.
По същество това е ситуацията. С предвидената наредба няма да се създават нови
Следва да се отбележи необходимостта посочената уредба да е по-гъвкава и да има
Дефакто като трета бележка е коментарът, че пазарните практики, които ние
Пазарните практики, доколкото съществуват към момента, са динамични, те възникват във всеки един момент и в много от случаите те са продиктувани от ограниченията в законодателството, с цел неговото заобикаляне.
От друга страна, това, което спомена и господин Дацов, самият процес на изготвяне на нормативни документи в рамките на Европейския съюз, касаещи финансовите пазари, така наречения процес ”Ланфалуси”, където самият процес е разделен на четири нива – те са фактически три, но сега искат да въведат четвърто ниво. Третото основно ниво е на регулатора в самия бизнес, както в нашия случай Комисията за финансов надзор.
Именно тези пазарни практики изникват ежедневно и те трябва да бъдат отразени. Ако ние ги сложим, примерно да речем, че са идентифицирани 13 такива, и ги опишем в закона като 13, възникналата 14-та, която може да възникне всеки един момент – това не е само теория, а и практиката го показва, - ще доведе до една по-тежка процедура на промяна в закона. Междувременно в този период може да възникнат тези проблеми, за които е създаден законът.
Затова нашето становище е, че там, където се касае до ежедневните пазарни взаимоотношения, да се остави препратка към наредбата за да могат те да бъдат отразени вече на регулативно ниво от страна на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Апостолов. Аз ще дам думата и на господин Калайджиев.
Но искам да кажа, че на мене лично ми се струва, че ако по отношение на третата бележка до голяма степен Вашето становище може да се приеме, то по отношение на втората бележка би трябвало в закон да бъдат изброени обстоятелствата, където емитентът трябва да отложи предоставянето на вътрешна информация и нейното публично оповестяване. Все пак това е смисълът на закона. Да се знае кога се предоставя публично тази информация и случаите, когато се отлага предоставянето й – според мене това е основното което трябва да се каже в закона. то не трябва да бъде разписвано в наредба. Лично аз така мисля.
Господин Калайджиев, кажете и Вашето мнение.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Аз давам само препоръки, в смисъл, може да бъде и така. Аз имах предвид само обстоятелствата, а не процедурата, тоест изброяването само на обстоятелствата, така ,както са изброени в самата наредба, а не редът.
По отношение на третата бележка са дадени само факторите, а не самите пазарни практики. Тоест важните неща.
Разбира се, това е дискусионен въпрос. Това беше предложението като по-важни обстоятелства да бъдат именно посочени в закона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: При това разбиране, господин Апостолов, има ли възможност основните обстоятелства да бъдат изброени и това да се приеме, защото то според мене е свързано със същността на закона? Всичко друго навярно е така, както Вие казвате.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Ще ме извините за израза, който ще използвам, но от житейска гледна точка за мене логично би било това да се отрази. Самата форма и начин – това наистина е доста технически момент. И практиката показва, че технологията, формата и атрибутите, които се дават, се уреждат в наредби в почти цялата правна материя. Но основните обстоятелства ще ги отразим в закона.
Може би госпожа Томова ще хвърли малко светлина. Само едно уточнение. Понеже госпожа Томова участва от наша страна в Европейската комисия за изготвяне на поднормативни документи, тя има най-пряко впечатление.
ВЕНЕЛИНА ТОМОВА: Характерното за този закон е, че самият закон е една рамка. За съжаление в тази материя изчерпателното й изброяване е невъзможно и за всеки конкретен случай трябва да се преценява поотделно както по отношение на емитента на финансовите инструменти, така и по отношение на цялостната ситуация.
Затова в някои случаи обстоятелствата, при които един емитент може да отложи разкриването на информацията, са много конкретни. При всички положения дори да бъдат изброени в закон или в наредба, те няма да имат изчерпателен характер.
Същото е и по отношение на факторите.
Нашият най-голям аргумент, за да прибегнем към тази правна техника, това е, че в Европейския комитет на регулаторите по ценни книжа се изисква подобни обстоятелства, които обикновено се развиват на Ниво 3, което господин Апостолов спомена, да бъдат максимално бързо въведени в националното законодателство. Поради тази причина ние предпочитаме въпросната правна техника и уреждането на тези задължения да бъде в наредба.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз разбирам, че вие предпочитате това. но в самата директива тези обстоятелства са уредени и се знае, че не са изчерпателни. Ние действително имаме да хармонизираме огромно законодателство. Но практиката да го правим твърде рамково не във всички случаи като че ли е оправдана. Има някои случаи, при които съществените неща трябва да бъдат уредени в самия закон.
Така например беше във връзка с това, че с поднормативни актове се изменяше смисъла на Закона за обществените поръчки. Там сроковете течеха, от един момент, когато ти заявиш, че искаш да дадеш обществена поръчка, ти нямаш процедурата в Европа, тя веднага трябва да е на твоята интернет страница, че веднага трябва да дадеш достъп до всички заинтересовани. И се възприе нещо, което беше толкова половинчато и несигурно.
Просто трябва да се внимава, когато се остави на наредба, да не би по същество чрез наредбата да се приеме така, че на 180 градуса да се обърне смисълът на директивите, което често се случва. Така че съществените моменти според мене трябва да бъдат част от закона.
Имате думата, господин Апостолов.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: От гледна точка на практиката, която има комисията, очевидно е имало случаи, когато с поднормативни актове са били дописвани закони.
В нашия случай конкретиката, за която говорим, са обстоятелства, които към настоящия момент са очевидни. Ние ще ги включим в закона. те са, да речем, 10 или 12. Но възникването на едно следващо обстоятелство ще предполага промяна на закона, което отнема определено време. И надзорният орган ще бъде поставен в ситуация, когато вижда един проблем, опитва се да го реши, но няма да успее да го реши.
Не драматизирам нещата разберете ме правилно. Казвам го като ситуация, която може да възникне. Но ще се опитаме да изброим тези обстоятелства.
Обърнете внимание, това е за ситуация, в която се прави изключение. Във всички случаи, когато има нещо съществено за цената на една акция или на една облигация, акционерното дружество или този, който генерира финансови инструменти, трябва да излезе и да каже: случи се това, това, това. И затова вие трябва да го имате предвид, когато търгувате акциите на борсата, за да не се злоупотребява. Ние говорим за случаите, в които дружеството може да прецени кога да не излезе и да каже това нещо.
От тази гледна точка да не пропуснем в изброяването – ние ще се опитаме да бъдем достатъчно изчерпателни – един от случаите, в които този пропуск да бъде една дупка и след това тази дупка да не можем да я запушим ефективно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Но все пак първо, списъкът може да не е изчерпателен и да се допълва по решение на комисията.
Второ, ние все пак правим закон, с който защитаваме не дружествата, а тези, които търгуват. И от тяхна гледна точка е важно да се знае кога дадена информация, която е вътрешна, може да се задържа от емитентите. Защото в крайна сметка смисълът на закона е прозрачността и всички изключения от прозрачността по принцип трябва да са уредени от закона, а не обратното. Така ми се струва на мене. Не знам какво ще кажат колегите. Аз предлагам все пак да запазим тази бележка, поне втората, в становището, а третата бележка да отпадне.
Имате ли някакви въпроси към вносителите? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта и становището по него. Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Законопроектът се приема.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:



(Атанас Папаризов)