ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по европейска интеграция



П Р О Т О К О Л

№ 41


На 27 юли 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-60/19.07.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-59/19.07.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-61/19.07.2006 година, за данъците върху доходите на физическите лица – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-58/19.07.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт – внесен от Министерския съвет
и на
законопроект № 654-01-100/19.07.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт – внесен от Йордан Мирчев.

На заседанието присъстваха: Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството; Михаил Милев – младши експерт в Дирекция “Антитръст и нелоялна конкуренция” в Комисията за защита на конкуренцията, Любомир Ташков – заместник-председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране; Трифон Нешков – началник отдел “Европейски въпроси” в Министерството на здравеопазването; Георги Кадиев – заместник-министър на финансите; Георги Петърнейчев – заместник-министър на транспорта.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на комисията.
На всички колеги, които дойдоха вчера на малко неформалното заседание, което проведохме – да обсъдим бъдещата Комисия по европейски въпроси, искам да благодаря. Все пак има вече един резултат. Току-що парафирах писмо до министъра на финансите да се създаде бъдещо звено, което да подпомага бъдещата комисия и да анализира европейските актове. Но това е за подготовката за 2007 година.
Предлагам сега да видим дневния ред за днешното заседание. Той се състои от четири точки.

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-60/19.07.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-59/19.07.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – внесен от Министерския съвет.

3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-61/19.07.2006 година, за данъците върху доходите на физическите лица – внесен от Министерския съвет.

4. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-58/19.07.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт – внесен от Министерския съвет
и на
законопроект № 654-01-100/19.07.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт – внесен от Йордан Мирчев.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-60/19.07.2006 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАМАРИТЕ НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъства заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев. Междувременно вчера аз се срещнах с Камарата на архитектите и на проектантите и тук има техни представители, както и представители на Комисията за защита на конкуренцията, дотолкова, доколкото те имат мнение във връзка с текстове от законопроекта или по-скоро с тях са свързани някои от мотивите: Михаил Милев – младши експерт в Дирекция “Антитръст и нелоялна конкуренция” в Комисията за защита на конкуренцията, Любомир Ташков – заместник-председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Давам думата на господин Ковачев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! На вашето внимание е предложен един законопроект за промяна на Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Този нормативен акт беше създаден в периода 2002 – 2003 година, с цел да отговори на изискванията, които постави Законът за устройство на територията към две професии, които имат доста голяма важност в нашия обществен живот, а това са именно архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
Междувременно, разбира се, в процеса на приемането на закона през неговия първоначален престой в парламента към момента на неговото приемане бяха променени доста текстове от самия закон между първо и второ четене, които целяха самият законопроект да бъде преведен в съответствие с изискванията на европейското законодателство.
За съжаление в този период, когато е бил приет законът, явно не всички участници в процеса на законодателството са имали възможност да го синхронизират, да го приведат в съответствие с всички принципи на законодателството на Европейския съюз. това не остана незабелязано от нашите европейски партньори, а също така и от Комисията за защита на конкуренцията.
Беше отбелязано и от Европейската комисия, и от Комисията за защита на конкуренцията, че този закон е все още един от нормативните актове, които се определят като нормативни актове, които съдържат дискриминационни разпоредби, визиращи правото за упражняване на определени професии за предоставяне на определени услуги. Към нас бяха отправени критики ,че няма да има възможност към момента, в който България стане член на Европейския съюз, да се уреди добре възможността след приемането ни в Европейския съюз за практикуване на професията архитект в България от правоспособни архитекти от страните – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство.
На второ място, към закона бяха отправени критики по отношение на това, че самият закон установява правната възможност двете професионални организации – на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране, със свои актове да установяват минимални цени за проектирането, което се възприе като нарушаване на правото на свободната конкуренция.
И още една критика, която беше отправена към закона, беше критиката, че с определени разпоредби на закона се препятства възможността да се съвместяват дейности ,свързани с проектирането и строителството – това е така нареченият инженеринг. Тоест със закона се забранява примерно на едно юридическо лице да осъществява едновременно и проектиране, и строителство, което се отбелязва ,че е често разпространена практика в държавите от Европейския съюз. Аа ние мислим – такива са намеренията и на нашето министерство, и на други ведомства, с които ние поддържаме активни контакти, да въведем при нас, особено по някои концесии за инфраструктурни обекти, за които примерно ние нямаме осъществено проектиране, за да се обявяват процедури и за обществени поръчки, и за концесии, свързани с така наречения инженеринг, тоест участникът в конкурса да предостави и проект, и, разбира се, да даде като оферта цената за осъществяването на този проект, тоест за построяването на обекта, който е нужен на държавата.
Именно за да отговорим на всичко това, което ние сме договорили по Глава втора – “Свободно движение на хора” и отразявайки съвместно и обективно всички препоръки, които са направени в процеса на техническите консултации, които проведоха нашите експерти в Брюксел - най-вече на 7 март 2006 година се състояха тези технически консултации, - имайки предвид и Решение № 147 на Комисията за защита на конкуренцията, което излезе на 7 юни миналата година, ние сме предложили на вашето внимание именно тези разпоредби на законопроекта, които визират отстраняване на слабостите, които са посочени в тези посоки, тоест либерализиране на възможностите за упражняване на архитектурната професия в България след приемането ни в Европейския съюз от лица с доказани архитектурни качества и, разбира се, със съответна призната правоспособност по законодателството на държавите – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, от една страна.
На второ място, със закона се предвижда премахване на императивната законова разпоредба, визираща приемането на така наречените минимални цени в проектирането и наказването на членовете на браншовите организации, които нарушават разпоредбата за минималните цени в проектирането.
И на последно място, третата част от промените в закона, които се предлагат, това са промените, свързани с възможността за съвместяване на дейностите на проектирането и на строителството, тоест възстановяване - казвам възстановяване, защото тази възможност беше заличена през 2003 година, докогато съществуваше – на възможността за извършването на инженеринг в България след евентуалното приемане на законопроекта.
Това са в общи линии трите групи промени, към които е насочен този законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Трябва да отбележа ,че във връзка с този закон за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране към мене се обърнаха неправителствени организации, организациите и на архитектите, и на инженерите в инвестиционното проектиране специално по един от въпросите, който по-скоро е поставен от Комисията за защита на конкуренцията, а не толкова във връзка с хармонизацията, за която Вие споменахте, с понятието, достъпа.
Между другото ние сме дали бележки и там можете да видите, че в достъпа сме предложили да се включи и Швейцария. Не знам дали сте запознат с нашите бележки. После ще Ви помоля да ги коментирате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Приемаме ги.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, че го приемате.
Но въпросът, по който възникна доста голям спор – и аз затова съм поканил всички, които са заинтересовани – е въпросът за отмяната на минималните цени.
Аз ще помоля представителите на Комисията за защита на конкуренцията да каже това до каква степен следва да се реши с този закон. ако това трябва да бъде решено и се цитира съответна европейска директива, още отсега ще помоля за техен коментар, преди да започне дискусията, дали има други форми, в които да се избягва нелоялната конкуренция, която съществува в България в този отрасъл и на която сме свидетели.
Знаете, че след изменението на законите, свързани с устройство на територията, а и през последните години настъпиха редица изменения, които вече намалиха ролята на държавата при оценка, при приемането на обекти, създадоха се редица професионални организации, които получиха много функции. Не е ли нормално тези камари да имат някакви функции във връзка с един кодекс на поведение, във връзка с недопускане на нелоялна конкуренция, във връзка с определяне може би на някакви принципи, които те да следят, които да не са минимални цени, но да са едни условия за регулиране на пазара, но в смисъл на такова регулиране, което има навсякъде от всеки професионален съюз, свързани със спазване на някакви правила на поведение, особено когато те са свързани с безопасността на проекта, с изисквания за запазване на живота, здравето и т.н. като последствие от този обект, все теми, по които винаги в Европейския съюз има изключения и никога не се препраща към свободната конкуренция. Няма свободна конкуренция, когато става дума за живота и здравето на хората. Има си конкретни изисквания. Няма свободна конкуренция, когато става дума за безопасност – там има правила.
В този контекст искам да помоля първо представителите на Комисията за защита на конкуренцията да кажат, като са против минималните цени, какви други форми на защита виждат в крайна сметка на добросъвестните архитекти и проектанти, на борбата срещу дъмпинга и нелоялната конкуренция в тази област, за да може да ни насочат в дискусията по този въпрос, ако минималните цени, разбира се, са нещо, което очевидно трябва да отпадне.
МИХАИЛ МИЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители. От името на Комисията за защита на конкуренцията искам да изразя нашата благодарност, че сме поканени да присъстваме на тази дискусия.
В наше Решение № 147 и последващото решение във връзка с предложението за изменение и допълнение на Закона за архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране № 101 – 109/25май 2006 година Комисията за защита на конкуренцията подкрепя напълно предложението на Министерството на
Една от основните промени, които Комисията за защита на конкуренцията безрезервно подкрепя, е свързано с отпадането на минималните цени на проектантските услуги. Нашето решение № 147 е основано на доклад на Европейската комисия във връзка със свободните професии, който е публикуван на 9 февруари 2004 година. В този доклад Комисията за защита на конкуренцията предлага отпадането на минимални, препоръчителни и каквито и да било ограничения на цените във всички свободни професии, не само в професията на архитектите и инженерите.
Ние, основавайки се на нейното предложение, както и на няколко решения на Комисията за защита на конкуренцията в тази връзка, именно във връзка с минималните цени и дори препоръчителни цени комисията през 2004 година е приела решение срещу Асоциацията на белгийските архитекти, в което тя определя като нарушение на правилата по конкуренция определянето на препоръчителни и минимални цени.
В този смисъл Комисията за защита на конкуренцията продължава да подкрепя становището, че не е възможно да бъдат предвидени минимални цени при определянето на цената на услугата.
По въпроса дали има други механизми за определяне на цените. Реално Комисията за защита на конкуренцията, както и Генералната дирекция “Конкуренция” на Европейската комисия приема, че единственият възможен начин за определяне на цените е свободното договаряне между страните по договорите, на базата на свободните пазарни принципи и в зависимост от квалификацията и знанията на всеки проектант.
В този смисъл Комисията за защита на конкуренцията не може да каже предварително дали предложената методика, която предлага Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, може да бъде ефективен заместител на минималните цени. Но със сигурност тя се застъпва за пълно либерализиране на цените, като тази пълна либерализация на цените едновременно е комбинирана с достатъчно механизми за съхраняване и запазване на другите форми на защита за качество и за достатъчно високо ниво на предлагана услуга от страна на архитектите и инженерите. Тези форми на защита са изискванията за образователен ценз, които са налице в закона, както и задължително членство в Камарата на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране и не би трябвало да има други пречки и ограничения пред проектантите за извършване на своите услуги.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест Вие казвате, че на този етап не можете да вземете отношение по една методика, докато не я видите.
От ваша гледна точка има достатъчно ограничения за това да участват хора, които не извършват нелоялна конкуренция, след като има задължително участие в Камарата на архитектите или в Камарата на инженерите по инвестиционно проектиране и изисквания за квалификация. Вие считате, че тези две условия са
МИХАИЛ МИЛЕВ: Точно така. Дори самото публикуване и регистрация на договорите в регистрите на двете камари не би трябвало да се счита за приемливо, защото по този начин останалите проектанти могат да сравнят условията на договорите, които сключват, и да е налице евентуално съгласуване или някакъв тип фиксиране на цени и на условия по договорите, което е нарушение по нашия закон.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на нашите гости, аз искам да помоля господин Ковачев да коментира това, което каза представителят на Комисията за защита на конкуренцията. Аз, разбира се, съм запознат със становището на министерството и на Министерския съвет, че те приемат тези решения. По-скоро за мене е по-важно неговото отношение към евентуалната методика, която е написана тук и която предлагат представителите на двата съюза във връзка с един техен проект за закон, който не е внесен и който не може да се разглежда по друг начин, освен ако народен представител не го предложи като допълнение и изменение към текста. Става дума именно за тази методика за определяне на размера на възнаграждението за предоставяне на проектантски услуги.
Бихте ли коментирали това, господин заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Аз на първо място искам да кажа, че всъщност основната критика към закона е, че той налага със силата, ако можем така да кажем, на императивната норма и на държавната принуда създаването на минимални цени и санкционирането за тяхното неспазване. Това от Европейската комисия го считат, меко казано, за осъдително.
Бидейки юрист, освен всичко друго, и на принципа на това, че всичко, което не е забранено в закона, е разрешено, искам да кажа, че ако отпадне тази императивна норма от закона, няма никаква забрана двете камари да си приемат методически указания към своите членове, които да съдържат минимални или някакви препоръчителни методологии, които действително да предвидят начина на формиране на проектантския хонорар.
Естествено, ако имат някакъв морално-етичен кодекс, който техните членове са така добри да спазват, бих казал, че няма никаква пречка двете камари да се опитват да провеждат антидъмпингова политика, без да се нарушават обаче
От тази гледна точка аз нямам никакви притеснения, ако примерно двете
Между другото, голяма част от членовете на самите камари, а и одобряващите администрации доста роптаят срещу процедурата на регистрация на договорите, от която да се види, че са спазени минималните цени, изнасяне на цифри за проектантски хонорари и т.н.
За да не отегча членовете на комисията, съвсем накратко ще кажа, че аз скоро имах възможност да говоря с представителите на Германската камара на архитектите. Те също са се съпротивлявали на изискването на Европейския съюз за отмяна на техните минимални цени. Те са имали такива и са ги отменили с нежелание, дори с отвращение. На мястото на тези минимални цени във всяка една от германските провинции те са приели едни примерни книги, в които има точно дадени примерни разценки на всички видове проектантски и урбанистични дейности и за всяка една провинция, в зависимост от стандарта на живот, проектантите се ориентират по тези книги, формирайки своите хонорари, спазвайки етичния кодекс, те спазват тези цени. Тук е въпрос на морал.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Като гледам текста, който променяме, той е написан доста изчерпателно. И ако отпаднат минималните цени, както Вие предлагате, трябва да има някакъв друг текст, който да казва, че те могат да правят това, за което говорите – методики, правила, кодекси. Защото така изписано, няма забрана, но както е изписан законът, като че ли може да се оспорва дали могат да извършват такива дейности. Така че аз, без да съм юрист, гледайки много изчерпателния начин по който е изписано, те разрешават спорове, следят за изпълнение на професионални задължения, издават удостоверения, списъци, с това се занимават, но никъде не се занимават с политиката в отрасъла, за която Вие говорите. И трябва да има най-малкото един такъв текст тук според мене. но това,
Преди да вземете думата, аз предлагам ние като комисия да изразим становище, че ако отпаднат минималните цени, можем да препоръчаме да се намери форма, която да помогне на тези професионални организации да създадат правила, методики, които техните членове да спазват на доброволна основа, така да се каже. И аз бих записал нещо такова в закона. това удовлетворява ли ви, а конкретната формулировка ще я предложат народните представители, както намерят за необходимо, в специализираната комисия.
Бих искал да поставя този въпрос и пред представителите на двете браншови организации.
СТОЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред искам да благодаря на всички за поканата. Защото и от досега казаното се вижда, че не се познава в детайли нашата работа, специално за архитектите и инженерите,
В Европейския съюз се говори за упражняване на регулираната професия архитект. Приложното поле на архитекта и на инженера е много широко. Те могат да строят, могат да бъдат преподаватели или каквито и да било други. Но точно в частта проектиране има особени изисквания, защото тази дейност касае здравето,
В този смисъл ние имахме среща и с председателя на Комисията за защита на конкуренцията точно в частта, където има тези възражения.
Ние казваме така. в стария закон наистина имаше наредба за минималните цени. Ние предлагаме друг текст, в който се казва, че възнагражденията на архитектите и инженерите се определят въз основа на свободно договаряне с клиента, но не по-ниско от себестойността на извършената услуга. Следователно нито едно лице, независимо дали е физическо или юридическо, или каквато и професия да упражнява, ако иска да бъде на светло, то трябва да обяви официално каква е себестойността на услугата му и оттам насетне свободно да договаря своята цена. Иначе влизаме в един жесток дъмпинг, който никой не може да го управлява.
Що се отнася до регистрация на договорите, тук също има едно неразбиране. Ние регистрираме договор по декларация, а не истинския договор. В декларацията е записано само местонахождението на обекта, възложителя и какво е той декларирал, а не истинския договор. Следователно ние не търсим някаква класифицирана информация, която да я има в договора. И ние с председателя на Комисията за защита на конкуренцията уточнихме този въпрос. те са помислили, че ние регистрираме договорите си, имайки копие от него. Ние копие не вземаме и не искаме.
Целта на регистрацията на договорите е в две посоки. Едната е, че всички архитекти и инженери, които работят, би трябвало да са на светло и да заявят, че имат пълна проектантска работоспособност и могат да изпълняват тези функции.
Освен това целта е следната. В нашия закон е записано, че когато архитектът или инженерът не получи възнаграждението си от възложителя, той може да се снабди и с изпълнителен лист, следователно да не минава през съдебна процедура. Но това може да стане само когато той е заявил, че работи официално по този договор.
Що се отнася до съвместяването на проектиране и строителство. Аз не мога да разбера господин Ковачев, той е юрист. Но в Закона за обществените поръчки е записано, че инженерингът е услуга, а не предприятие.
Ние сме записали, че архитектите и инженерите могат да договарят изпълнение на инженерингова услуга. Тоест в инженеринговата услуга има предпроучване, проектиране, строителство, доставка на машини и съоръжения, технологично оборудване и т.н. Това не може да бъде предприятие, защото то става монополист. Те влизат помежду си в договорни отношения и тогава изпълняват инженеринговата услуга. Инженерингът не е предприятие.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Къде го пише това?
СТОЕВ: В Закона за обществените поръчки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Че е предприятие?
СТОЕВ: Да, в чл. 3. Инженерингът не е предприятие, а е услуга. Следователно всички участници в този процес – инженеринговата услуга, могат да влязат в договорни отношения помежду си. Ние срещу това нямаме нищо против. Но не можем да бъдем на договор в строителна организация, да бъдем на подчинение, разбирате ли?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нека да не обсъждаме другия закон.
СТОЕВ: Ние не обсъждаме друг закон. той е в пряка връзка с нашия закон, защото те искат да съвместят дейностите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Предприятие в смисъла, в който сигурно е преписано от директивата, не значи, че това е юридическо лице. това е една общност на машини, това е физическата общност на това, което извършва дейност.
СТОЕВ: Така е.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Дали това е нещо, договорено между участниците, но в тази дума не се влага юридически смисъл.
Но нека да не водим този спор. Аз ви предлагам следното, понеже нашата комисия все пак има за цел да се занимава със съответствието с европейското законодателство, но да не допусне при отчитане на това законодателство да се нарушат някакви интереси. Аз лично, като гледам този текст, който вие сте направили, с тези няколко текста: първият, че може да има методика, че свободно се определят възнагражденията, макар че не знам как ще се проверява това дали е по-ниско от себестойността, това е нещо, което вие като специалисти можете да кажете възможно ли е, не е ли възможно, как да се запише. Но така или иначе аз ви предлагам ние като комисия да подкрепим идеята, че на мястото на този текст може да се намери подходящ, свързан със спецификата на дейността текст, който да гарантира, че такава дейност като проектиране и дейност, свързана с безопасността, с осигуряване да няма последствия за живота и здравето на гората, текст, в който да има формулировки, които да гарантират лоялната конкуренция, които да гарантират правото на тази професионална организация да работи за изпълнение на основните цели сред членовете си. Ние ще напишем един общ текст. А молбата ми е това да се обсъди в специализираната комисия, защото ние трудно бихме могли да навлезем в тези детайли.
Аз мисля, че колегите могат да се съгласят с такъв подход и мисля, че вие ги убедихте, че трябва да има такова решение. и ние ще го търсим заедно, по-скоро с вашите колеги в специализираната комисия, защото тук ние няма да можем да се справим с тази задача, а и не ни е работа.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам само да изразя моето становище, че подкрепям тезите, изложени от Камарата на архитектите. И ви моля по някакъв начин това становище, което те излагат, да бъде вписано в становището на комисията. Затова защото хубаво би било да се вземат под внимание техните съображения.
Разбира се, крайното решение ще стане след дискусия в специализираната комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, това е и нашата цел, без обаче с формулировките ние да можем да ангажираме специализираната комисия.
Колеги, готови ли ст да отразим този проблем, който възниква, и максимално да го отразим в становището на основа на дискусията.
Ако Вие, господин Ташков, искате да кажете нещо допълнително?
ЛЮБОМИР ТАШКОВ: Какво мога да кажа повече от това? Мисля, че дискусията на господата, които се изказаха в началото, ни изпрати там, където ние можем да говорим много. Но в разговор с Вас, господин председател, се бяхме разбрали да се съсредоточим само върху нещата, които касаят минималните цени и регистрацията на договора.
Аз на Вас Ви обясних защо навремето е излязъл този закон и защо са въведени минималните цени. Ако трябва да кажа с две думи, ще кажа. Защото това не са минимални цени, а са почти реални цени.
След демократичните промени проектантите останаха без работа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По същността на въпроса ние трудно бихме могли сега да вземем отношение.
ЛЮБОМИР ТАШКОВ: Затова попитах дали да го кажа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се, чисто формално не може да има минимални цени и ние търсим една форма, където да ви дадем на вас възможност като организация да провеждате политика.
ЛЮБОМИР ТАШКОВ: Добре, само в тази връзка. Ние в момента имаме комисия по професионална етика. И двете камари сме си направили отделни комисии. Те си имат правилник за работа – това може би не го знаете. Но на общите ни заседания, които провеждаме и на които обменяме опит, ние дори решихме със собствени средства да подготвяме два нови закона: един чисто нов закон, който да касае само Закона за устройство на територията и другият -– Кодекс за строителство и проектиране.
С тези предложения на Министерския съвет обаче малко си спряхме работата. Иначе мислехме ,че ще помогнем на цялата държава. Защото в закона има клаузи, които казват, че ние трябва да подпомагаме държавата и обществото. И щяхме да направим това, за което вие говорите.
По принцип потвърждавам думите, че в нашата камара ние не сме срещу инженеринга. Дори в стария закон няма запис “инженеринг”. Но искам да напомня, че има фирми, които си разделиха проектирането в отделни юридически лица и нищо не им пречи, работят си много добре.
С две думи, ние желаем на нашите проектанти, които са членове на камарата, да има два договора при сключване на договор за работа или печелене на търг. И там да се запише: примерно 10 млн. лв. за строителство, 100 хил. лв. за проектиране. Нищо повече не искаме. Дори на общо събрание сме гласували регистрацията на договорите да не бъде с представяне на договора, а само се декларира, че са на минимални цени. Не зная какво толкова е лошо това.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Ташков. Разбирате, че комисията има формалното право, а вие имате реалното право да се организирате и да защитите интересите на вашите членове. В този смисъл ние ще подкрепим това ваше желание и ще му намерим приемлива форма.
Другият въпрос, който Вие поставихте, е за един цялостен нов закон, разделяне на Закона за устройство на територията от специфичните въпроси, свързани с вас. Сигурно това е една много полезна дейност, която обаче в никакъв случай не може да приключи преди 7 септември. А това е срокът, когато министерството иска да отстрани някои преки бележки, свързани с европейското законодателство, които имат отношение към този следващ доклад, който ние всички искаме да бъде положителен.
Така че сигурно тези две задачи трябва да се разделят.
Аз ви благодаря за участието и мисля, че намерихме някаква форма.
ЛЮБОМИР ТАШКОВ: Ние сме готови да ви дадем в официален вид нашето предложение по темата, която дискутираме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз мисля, че то вече ни е дадено. Може да ни го дадете да го отразим в нашето становище. Но е по-важно да го дадете на водещата комисия, на господин Осман, освен на нас. Защото то там ще свърши работа. А това, което ни давате официално, естествено, че ще го приема.
Поставям на гласуване изготвеното становище по тази точка с това допълнение, което беше направено.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се няма.
Приема се.




Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-58/19.07.2006 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
И НА
ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-100/19.07.2006 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ – ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН МИРЧЕВ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на транспорта:
Георги Петърнейчев – заместник-министър,
Георги Николов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”,
Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” ,
Мария Калева – началник отдел “Международни правни норми”,
Антоанета Георгиева – главен експерт в Дирекция “Правна”,
Александър Николов – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”.
Има думата господин Петърнейчев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ: уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! От 1998 година започна да работи нормативната уредба в железопътния сектор.като краен резултат през 2000 година бе приет Законът за железопътния транспорт, който с минимални изменения се оказа работещ. Всички норми от него работят.
Във връзка с новите изменения на европейското законодателство в областта на железопътния транспорт предлагаме този проект за изменение и допълнение на закона.
С предложените изменения и допълнения на Закона за железопътния транспорт изцяло се въвеждат европейските директиви от първи железопътен пакет. Става въпрос за материя, отнасяща се до развитието на железопътната общност, предмет на които са Директиви № 91- 440 и 201-12, също така директива № 95-18 и № 2001-13, Директива № 2001-14.
Също така се въвеждат и директивите, касаещи оперативната съвместимост на националната железопътна система: Директива № 1996-48 на Европейския съюз, Директива № 2004-50 на Европейския съюз, Директива № 2001-16 на Европейския съюз, Директива № 2004-94 на Европейския съюз относно безопасността на железопътния транспорт в Общността.
По този начин законът за железопътния транспорт ще отговаря на изискванията от втория железопътен пакет.
Приложенията, измененията и допълненията следват разпоредбите на европейските нормативни актове, като са взети предвид спецификите и развитието на националната железопътния транспорт. Още по-пълно се въвежда понятието управител на инфраструктурата, като по този начин се създава пълна равнопоставеност на функциите и задълженията между националната компания “Железопътна инфраструктура”, която понастоящем е единственият управител на инфраструктурата и частните лица, които чрез получаване на концесии могат да добият статут на управител на инфраструктурата.
Наред с измененията и допълненията, произтичащи от европейското законодателство, редица промени са в резултат на направения анализ на приложението на Закона за железопътния транспорт и целят подобряване на нормативната уредба въз основа на направените изводи.
Важно допълнение се прави в чл. 26, ал. 1, т. 2, което дава възможност на Националната компания “Железопътна инфраструктура” да разполага изцяло с инфраструктурните такси, събирани за ползване на инфраструктурата.
Ние считаме, че като краен резултат ние предлагаме един проект, който е едновременно европейски и национален, който утвърждава въвеждането на европейските изисквания в областта на железопътния транспорт, но и отчита националната специфика и интересите на страната.
Всички изменения са съгласувани с консултантите от проект BG 20040167110401, железопътната безопасност и оперативната съвместимост, с Френското министерство на инфраструктурата, транспорта и туризма.
Фактически е започнато превеждането на нормативните актове в областта на железопътния транспорт на английски език.
Благодаря аз вниманието. Готови сме да отговаряме на вашите въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам и двата законопроекта да разгледаме заедно, затова бих помолил господин Мирчев да го представи.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който аз внасям, не е толкова свързан с европейската интеграция, а е свързан с реалностите в железниците.
В момента железниците работят със закон, разработен преди 8 години, без да е променен. Досега са хармонизирани главно текстовете за безопасност и някои други изисквания. А ние в Комисията по транспорт преди три седмици проведохме една публична дискусия по проблемите на железопътния транспорт. В 3 часа започна публична дискусия в КНСБ. Там е поканен и министърът на транспорта, и министърът на финансите.
Финансовата криза много засегна железниците и според мене те се намират пред прага на една техническа катастрофа – състоянието на инфраструктурата и подвижния състав.
Неслучайно министърът на транспорта внесе преди една седмица доклад в министерския съвет, което му прави чест, че за първи път се даде една обективна оценка на състоянието на железниците.
Създадена е с решение на правителството работна група от министъра на финансите и министъра на транспорта.
Именно в тази посока са и моите предложения. Те допълват действащия закон.
Ще започна отначало.
Законът се казва Закон за железопътния транспорт. Реално той не е Закон за железопътния транспорт, а е Закон за железопътната инфраструктура. А услугата е елемент на взаимодействие на инфраструктурата, превозвачи и т.н. Това също е заложено във философията на закона, който аз предлагам.
На второ място. От 2002 година институционално железниците се разделиха на две юридически лица – инфраструктура и превозвач, нещо, което наруши взаимодействието между тях. От една услуга ние в момента имаме две юридически лица, които работят в различна посока. Ще ви кажа само, че около 300 млн. лв. са задълженията на железниците към доставчиците, грубо казано.
Ние инвестираме в железниците за пет години близо 1 млрд. лв., скоростите падат надолу, финансовото състояние се влошава, техническите параметри вече са на риска за безопасност.
Затова моите предложения са насочени преди всичко към подобряване координацията в железниците, независимо че имаме две юридически лица – Национална компания и превозвач.
Второ, европейската практика е – няма услуга от гара до гара, няма услуга от пристанище до пристанище, има услуга от производител до потребител.
Навсякъде има два приоритета в европейската политика в транспорта – интермодалните превози, тоест интегрираната транспортна услуга, преимуществено развитие на железниците и развитието на вътрешните водни пътища.
Затова още в предмета аз залагам, че спасението на нашите железници не са вътрешните превози, които са стабилизирани около 20 млн. т. годишно, а развитието на международните превози, като част от тях се върнат през България по тази транспортна схема.
Другият основен въпрос, който се поставя, е следният. законопроектът дава възможност за лицензиране на частни превозвачи. Много интересно протича този въпрос. всеки си купува един локомотив на 15 години, взима 10 или 20 вагони втора употреба, лицензира се превозвач. И какво прави? Той няма бизнес-план, той няма инвестиционна програма. Той отнема товарите на БДЖ превозвача. А БДЖ превозвача извършва и пътническата услуга, където около 120 млн. лв. са годишните загуби. И той прави кръстосано субсидиране – с печалбата от товарните покрива загубите. Докато един частен превозвач това не го прави.
Аз предлагам промяна на изискванията за лицензиране на превозвачите. Те трябва да покажат програма – увеличават ли превозите, пазарния дял на България и то главно комбинираните превози, а не само да отнемат товарите на БДЖ превозвача, което автоматически натоварва държавата с пари към железниците. Защото всяка година държавата дава 70-80 млн. лв. субсидии и компенсации плюс 60-70 млн. лв. капиталови разходи.
Тоест трябва да има частни превозвачи, които да отговарят на значително по-завишени изисквания към тях.
Другото, което аз лично считам, че трябва да се направи, е Европейският фонд да финансира железопътната инфраструктура. Но това не е път магистрала. Трябва да се инвестира в транспортни услуги.
Ще ви дам един пример. Ще влагаме 350 млн. евро в отсечката Пловдив – Свиленград от Европейската инвестиционна банка и по програма ИСПА. Ще направим пътя за скорост 160 км. в час. Какво ще премине по този участък. Нито имаме влакове, нито имаме технология за интермодални превози.
Затова считам, че специално услугата в железниците да бъде отворена към стратегически инвеститори – оператори, дали ще бъде публичночастно партньорство или друго, да се инвестира в транспортна или железопътна услуга. Не е достатъчно само да се инвестира в инфраструктура, защото тя сама за себе си не осигурява в пълна степен качеството на услугата.
Разбира се, тук съм си позволил да предложа и някои изисквания към превозвачите и към инфраструктурата от гледна точка на безопасността. Защото много е страшно когато стане катастрофа. Обикновено практиката в досегашната история на железниците показва, че стане ли страшна катастрофа, веднага се намира някакво решение на правителството. Железниците минаха на етапа на специален режим, със звания, с какви ли не други неща. Мисля, че сега се намират в специална ситуация. Затова законопроектът включва само чисто икономически фактори. Защото не само железниците няма да решат проблемите само с наливане на пари от държавата, а трябва и вътре в тях да се дават тези пари.
Това не го смятам за завършен вариант. Аз съм направил само предложения, които са безспорни.
В същото време аз участвах и в разработването на законопроекта, внесен от Министерския съвет по някои текстове. Двата закона може би се препокриват в 5 процента, иначе те се взаимно допълват в областта на евроинтеграцията.
Това, което аз предлагам, е действително железниците да започнат да вървят напред.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Мирчев, благодаря Ви. Разбира се, ние взимаме отношение по Вашия закон втази му част, която също така засяга въпроси на европейска директива. И този закон, поне както личи, в някаква степен пренася норми на Директива № 204-49 на Европейския съюз.
Вие сте видели в нашите бележки, че ние имаме една бележка във връзка с това, което Вие предлагате, че концесия не може да се предоставя за експлоатация на железопътна инфраструктура, но подобно ограничение не съществува в актовете на органите на Европейския съюз. тук става дума за Директива № 95-19 на Европейския съюз. ние специално това не приемаме във Вашия проект. Иначе общо взето нямаме бележки по Вашия законопроект.
Аз бих помолил все пак представителите на Министерството на транспорта да вземат отношение.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Само нещо пропуснат. Железопътната инфраструктура и земята, върху която тя е изградена, е публична държавна собственост. В сега действащия закон е ясно казано, че тъй като железопътните гари и управлението на движението на влаковете са свързани пряко с безопасността, те не се отдават на концесия. нА концесия по новия закон може да се отдава само услугата, която не е свързана с безопасността. В този смисъл е казано.
Тоест аз съм го развил от гледна точка на действащия закон. управлението на движението на влаковете не може да се отдава на концесия, тъй като пряко е свързано с безопасността.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Защо не може?
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не може. Ще допуснеш ли някой да управлява движението на влаковете по железопътната мрежа?
Освен това европейската директива има равнопоставеностн. Затова управлението на движението на влаковете е към железопътната инфраструктура.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вие го въвеждате като обща забрана. Какво пречи една гара, в която има примерно някакви заведения за хранене, някакви гишета за продажба на билети и т.н. да бъде отдавана на концесия?
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това може. Една железопътна гара има коловозно развитие, свързано с безопасността, и приемно здание.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Че коловозите не могат да бъдат отдавани, това е едно.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Приемното здание може да бъде отдавано на концесия.
МРАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Забраната за отдаване на обекти от железопътната инфраструктура на концесия първо, никъде в европейските актове не се предвижда. Специално господин председателят посочи директива № 19 от 1995 година, второ, няма логика.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Приемното здание може да се отдава на концесия заедно с услугата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Трябва да се адаптира този текст, за да не звучи така генерално, както е в момента.
Все пак искам да помоля представителите на Изпълнителната агенция да кажат те приемат ли другия законопроект. Обръщам се специално към господин Николов – той има ли нещо да добави, за да дам възможност и на моите колеги да вземат отношение. Вие как се отнасяте към законопроекта, внесен от народния представител Йордан Мирчев?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Аз считам за полезно това, което се каза. Не бих искал да отварям дискусия. Ние подробно сме се запознали със законопроекта, който предлага господин професора.
В този аспект ние ги делим на три групи:
Групи, които действително имат отношение към управлението и които трябва да бъдат дискутирани вече на професионално ниво в специализираната комисия. Те не произтичат от директивите. Това е свързано с технологията за управление.
Нашият законопроект третира тази технология за управление, доколкото тя трябва да бъде идентична с технологията за управление в Европейския съюз. защото ние вече ще имаме отворена система от 2007 година и трябва да имаме адекватни структури.
Втората група въпроси, които също трябва да бъдат обсъдени в специализираната комисия - имат много тясна връзка помежду си, са проблемите на безопасността.
Аз все пак останах малко впечатлен от Вашето изказване, защото то има доста сериозно основание. Забрани ли се дейност по управлението, ние в бъдеще се лишаваме от възможността да отдаваме цели направления на концесия. Това директивите не го забраняват и даже може би в някои случаи е полезно. Сега действително не можем, защото финансов колапс в железниците съществува. Инфраструктурата е в тежко фактическо състояние, освен това страда от недостиг на финансови ресурси.
Но в крайна сметка изход от това може би ще има, защото изрично в директивата има текстове, които определят други мрежи – това са локални линии и те могат да бъдат отдавани на концесия. А при една такава обща забрана и едно единно управление ние какво отдаваме на концесия? Вафлички, павилиони или нещо друго? Те трябва да се занимават и с управление на движението.
Това е въпрос на стратегия на правителството, това е въпрос на стратегия на парламента – какво да се отдава на концесия.
Затова казах, че не бих искал да отваряме дискусия по тези въпроси, но считам, че ние даваме общия вариант, в който съществуват възможности, защото считаме, че този закон не се прави за една-две години.
Около 37 500 страници са европейските документи, с които трябва да се съобразим и с които сме се съобразили тук с конкретна помощ, за да излезе този закон и да отговаря към 2007 година точно на тези изисквания за интегрирана европейска железопътна система. Това е много сериозна работа. Този въпрос специално – управление на движението, ако не се отдава на концесия, то тогава се блокира изцяло концесионирането в железопътния сектор и по-специално в инфраструктурата. Ние на линиите няма да садим картофи или да управляваме картофи. Това е съвсем друго. Затова не бих искал да го коментирам.
Моля да ме извинете, защото аз малко пристрастно се отнасям към закона, който ние сме внесли.
Мога да кажа някои положителни страни в този закон на проф. Мирчев, който се внася, които страни ясно проличаха при пълния анализ. И би следвало да се използват всички положителни елементи от другия законопроект и да излезе един общ законопроект. Това може би се прави между първо и второ четене – не ви знам процедурите. И всичко, което е целесъобразно и позволено ,да се направи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, Вие приемате този проект за становище, който сме направили – да подкрепим и двата законопроекта. По принцип сме дали бележката за концесията и предлагаме на водещата комисия да прочете тези бележки и след като се приеме по принцип, да се направи един общ законопроект. Приемате такъв подход, така ли?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Ние се запознахме подробно със становището. То малко ни стъписа. Специално ние в министерството очаквахме много бележки. Защото от тази таблица за съответствие ние сме дали една извадка, която е около 200 страници, но те са общо над 600 страници.
Другото са документи, върху които работим, и там подчертаваме и ги вадим.
Кое ни стъписа. Първо, малкото, което има.
Второ, една основателна бележка, която се отнася за нашия закон при разширяване на обхвата, вие сте го дали много коректно, много дипломатично, много внимателно.
Това също трябва да се види в специализираната комисия. Защото лицензът за дадена дейност разрешава един вид дейност. Разширяването на обхвата може да бъде в две посоки – или да започне да води пътнически превози, но той няма достъп до инфраструктура и на практика не може да си разшири обхвата.
Втори път, ако е с национална лицензия, има право да вози на цялата територия.
Значи не е ясно това, което сме искали да кажем.
Затова трябва ясно да прегледаме всички текстове, които водят до това, и да намерим съответното решение.
Изцяло приемаме проектостановището, което ни беше изпратено от вашата комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, изясниха се нещата. Имате ли въпроси към вносителите? – Няма.
Аз предлагам да подкрепим по принцип и двата законопроекта, а вече специализираната дискусия да си продължи в специализираната комисия.
Който е съгласен с това становище, което сме раздали, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-59/19.07.2006 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на здравеопазването:
Валери Цеков – заместник-министър,
Трифон Нешков – началник отдел “Европейски въпроси”,
Вера Лишева – директор на Дирекция Правна в Националната здравноосигурителна каса.
Тъй като заместник-министър Валери Цеков отиде в специализираната комисия, ще помоля господин Трифон Нешев да представи законопроекта.
ТРИФОН НЕШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Ние също се запознахме с предварително изпратения ни проект за становище и го подкрепяме. Съгласни сме с изводите в него.
Накратко за самия законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Той, за разлика от предишните законопроекти, които бяха гледани на днешното заседание, не е изработен в отговор на някакви критики от страна на Европейската комисия, защото този сектор и координацията на националноосигурителните системи винаги е била оценявана в зелено по системата на светофара. Но все пак той цели към 1 януари 2007 година да бъдем готови за прилагане на два регламента в областта на координацията и съответно да се даде възможност на Националната здравноосигурителна каса да издава на всеки български гражданин европейска здравноосигурителна карта, която да му гарантира при пребиваване в друга държава оказване на съответната медицинска помощ при необходимост. От друга страна се дава възможност на граждани на Европейския съюз, които идват в България, да могат да се ползват от същите права, които са заложени в принципите на координацията.
С представения ви законопроект основно се решават тези въпроси. Тук се обхващат две от така наречените обезщетения в натура – при болест и майчинство.
Текстовете са свързани отчасти и със заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса на тази помощ, оказвана на български граждани в чужбина. Също така Националната здравноосигурителна каса ще получава финансови средства за оказване на такава медицинска помощ на чужди граждани от страните на Европейския съюз и те ще бъдат възстановявани от съответната осигурителна институция на съответната държава – членка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви. Това е един изключително важен законопроект. Той до голяма степен облекчава тези непрекъснати здравни осигуровки, които сега си вадим за по един-два-три дни, които очевидно след наличието на тази здравна карта в рамките на Европейския съюз ще повишат сигурността за българските граждани.
Все пак имаше една бележка в докладите на Европейския съюз, че тази карта трябва да е готова, така че все пак вие отговаряте на една препоръка и нейното въвеждане трябва да стане, без това да ви прави в жълта зона. Беше поставен този въпрос и е хубаво, че предлагате този законопроект.
Имате ли някакви бележки? – Няма.
Аз предлагам да го подкрепим и да може съответно да бъде приет в парламента.
Господин Атанасов поставя въпроса в какъв вид ще бъде картата.
ТРИФОН НЕШЕВ: По европейските критерии държавата има едно единствено задължение за определено съдържание на картата. Досега се прави на хартиен носител. Някои държави – членки на Европейския съюз, например Франция, имат електронна карта и правят опит да я предложат и на други държави.
Важното на картата е съответната институция – болница в чужбина, да знае кого да потърси тук, който да потвърди, че съответният гражданин има право да получи съответното лечение. Това е нейният смисъл. И да облекчи, разбира се, гражданинът, да му се даде възможност веднага да получи медицинска помощ.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим внесения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма. Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-61/19.07.2006 ГОДИНА, ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По този законопроект сме поканили за присъства господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите.
Давам думата на господин Кадиев.
Има едно становище, в което ние правим една бележка, така че моля да вземете отношение и по този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Основната причина да направим този законопроект беше хармонизацията с европейското законодателство
В момента, в който решихме да направим закон за изменение и допълнение на стария закон за облагане на доходите на физическите лица, осъзнахме, че той е правен през 1958 година, всяка година е променян, икономическата среда е изцяло променена, така че решихме да тръгнем към нов закон, който вие имате пред вас в момента. В него изцяло сме съобразили според нас всички изисквания, които ни се налагат от европейското законодателство.
Проблемът за хармонизацията беше за облагане на доходите от лихви в местни банки. В момента те се облагат по различен начин – местните лица не се облагат, а доходите от лихви на чужденците се облагат с данък в размер 15 процента.
С тази хармонизация премахваме облагането и за граждани на Европейския съюз и за българи.
Освен това в съответствие с Директива № 2003-48 се регламентира възможност за възстановяване на удържан данък върху доходите от спестявания в Австрия, Белгия и Херцогство Люксембург.
Последното нещо, което се налагаше от еврохармонизацията, беше за изравняване на окончателния данък за облагане на доходи от дивиденти, независимо от това дали лицето получава този доход от местни компании или от компании, базирани в Европейския съюз. До момента имаше разлика в единия случай – от местни компании данъкът върху дивиденти беше 7 процента, от компании в чужбина беше 12 процента. Сега го изравняваме на 7 процента и за двата вида доход. Мисля, че по отношение на хармонизацията това е направено.
Ако ви интересуват останалите неща, мога да кажа, че законът като философия далеч по-лесно се чете, всичко е подредено много по-добре – кои видове са облагаем доход, кои видове са необлагаем доход. Няма никаква промяна в ставките към момента.
Що се отнася до промяна вставките, ще има решение дали ще има такава промяна, когато се разглежда Законът за бюджета, в зависимост от това какви са предвидените разходи и какъв бюджетен излишък или дефицит има или каква цел гоним.
Това, което Министерството на финансите е сметнало към момента и към което се ориентираме, е, ако има промяна, да се направи премахване на средната ставка от 25 процента, което ще е загуба за фиска от 165 млн. лв., а в същото време ще остави пари у населението в една голяма група от хора с доходи над 250 лв. В момента върху доходи от 250 до 600 лв. на месец данъкът е 22 процента, а над 600 лв. вече е 24 процента. Тогава целият доход до 600 лв. – от необлагаемия минимум, който ще се вдигне на 200 лв., до 600 лв. ще се облага с данък 20 процента.
Става и чувствително опростяване. Миналата година, както си спомняте, имаше четири ставки. Ние премахнахме най-ниската ставка от 10 процента. Сега ако успеем да премахнем още една от ставките – средната, ще останем само с две ставки и това ще бъде чувствително по-лесно и за приходната администрация да работи с този доход, а и за хората – да изчисляват собствените си данъчни задължения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин заместник-министър Кадиев.
Ние имаме тук една забележка, която според нас създава една обратна дискриминация в полза на чужденците, а не на българите – във връзка с чл. 37, ал. 5, според който не се облагат с окончателен данък доходите на чуждестранни лица – това е текст на ал. 1, ако те попадат в кръга на освободените от доходи.
В този смисъл според нас този принцип трябва да се отнася за всички, може да са българи, които плащат данъка си в чужбина, например мястото им на стопанска дейност може да бъде в Белгия или някъде другаде. Защо само за чужденците се прилага тази клауза? Вие имате ли някакво становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ако ми разрешите, трябва да го предам на Дирекция “Данъчна политика” и да видим защо сме го направили така – дали сме допуснали тази грешка. но при всички положения последното нещо2 ,което сме си мислили, е да нарушаваме някаква директива.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Или да третирате по-добре чужденците от българите.
Предлагам да подкрепим законопроекта, още повече, че министърът на финансите е готов да се запознае с нашите бележки.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Законопроектът се подкрепя единодушно. Надяваме се скоро да влезе в пленарната зала. С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ

/п./(Атанас Папаризов)