Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
03/08/2006
П Р О Т О К О Л
№ 42
На 3 август 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-102/19.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев и на
законопроект № 654-01-108/27.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Петър Манолов.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-105/25.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона акцизите и данъчните складове – внесен от Добромир Гущеров, Росица Янакиева – Костадинова и Захари Георгиев и на
3. Законопроект № 654-01-107/26.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-66/26.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 650-01-303/28.07.2006 г., за лекарствените продукти в хуманната медицина – внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Димитър Ивановски – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Димана Ранкова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Дневният ред съдържа четири точки:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-102/19.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев и на
законопроект № 654-01-108/27.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Петър Манолов.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-105/25.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона акцизите и данъчните складове – внесен от Добромир Гущеров, Росица Янакиева – Костадинова и Захари Георгиев и на
законопроект № 654-01-107/26.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-66/26.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 650-01-303/28.07.2006 г., за лекарствените продукти в хуманната медицина – внесен от Министерския съвет.
Имате ли други предложения по така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Предлагам да започнем с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-102/19.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН ЦОНЕВ, ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЯНИ ЯНЕВ И НА
ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-108/27.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ВНЕСЕН ОТ ПЕТЪР МАНОЛОВ.
Ще започнем със законопроекта на колегата Петър Манолов.
Давам думата на вносителя – народния представител Петър Манолов, да представи законопроекта.
ПЕТЪР МАНОЛОВ: Уважаеми членове на комисията! Искам да ви запозная с предлаганите от мене промени в Закона за политическите партии. Става въпрос за нещо, което е свързано с правилното и справедливо отпускане на държавната субсидия за политическа дейност на политическите партии.
Това положение, което аз предлагам, беше преди предишната промяна. Предишната промяна се направи с цел да се реши едно политическо положение и фактически наруши правилното разпределение на субсидията. Със сегашната промяна, която предлагам, аз фактически връщам отчасти предишното положение и повдигам малко изискванията за отпускане на държавна субсидия за партии, които не са влезли в парламента с народни представители. Защото непрекъснато обвиненията, които се отправят към политическите партии от страна на гражданите са, че се изразходват средства не за политическа дейност, а за други видове дейности.
Става въпрос за следното. Предлагат се изменения в следните членове.
В чл. 25 се прави следното изменение:
В ал. 1 текстът “имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители, за да образуват такава” се заменя със “са получили достатъчно действителни гласове, за да регистрират народни представители на последните парламентарни избори”.
Точно тази промяна фактически променя нещата от това ,че при съществуващото положение, за да се получи субсидия за една партия, която има регистрирани народни представители в парламента, няма да зависи вече от това дали ще има достатъчно на брой народни представители за образуване на парламентарна група, а ще бъде субсидирано на базата на действително получените гласове на изборите.
Тъй като реално едни партии, за да бъдат представени в парламента, трябва да получат достатъчен брой действителни гласове и съответно на тези действителни гласове държавата отпуска субсидия за тяхната политическа дейност. Тоест по-реално и по-справедливо е по този начин да се отпуска субсидията, а не на принципа на това дали има народни представители в парламентарна група и какво е тяхното количество.
Втората промяна е следната:
В ал. 2 на същия чл. 25 текстът “пропорционално на броя на народните представители” да се замени със “според броя на получените действителни гласове”.
И в ал. 3 текстът “пропорционално на броя на народните представители на всяка една от тях” да се замени с “на основата на предварително сключено коалиционно споразумение или при липса на такова да се разпределя по равно”.
Този текст има за цел да направи следното решение на въпроса, така че в една коалиция, когато има регистрирани народни представители, те си получават субсидията в зависимост от това колко народни представители има за всяка една партия от коалицията.
В действителност обаче този критерий за разпределяне на парите не е съвсем точен, защото има случаи, когато в коалицията партията от коалицията не е успяла да регистрира народен представител, а е участвала наравно с другите партии, вложила е средства, ангажирала е хора и за сметка на това е получила гласове, които не са й стигнали и фактически, не получава субсидия. А би трябвало да получи, тъй като, след като е вложила средства и хора и е получила гласове, макар и недостатъчни ,за да регистрира свой народен представител от този избирателен район, тя би трябвало да получи някаква субсидия за политическата си дейност.
В чл. 26 текстът “представени” се заменя с “регистрирани народни представители”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Идеите са ясни.
ПЕТЪР МАНОЛОВ: Мотивите са раздадени, прочели сте ги. Аз съм ги обяснил ясно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние сме представили становище, което казва, че вашият законопроект не противоречи на принципите на европейското право, но че уредената в него материя е предмет на националното законодателство. Така че аз не знам защо ни е разпределен на нас този законопроект, но ще вземем отношение.
Докато законопроектът, към който сега ще пристъпим, за което ще дам думата на господин Янев, пряко произтича от някои бележки в мониторинговия доклад.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ: Колеги, запознах се с подготвените тези. Няма да влизам в подробности. Ще се опитам да представя пред вас философията на това, което ние предлагаме със законопроекта, заедно с колегите Дончева и Цонев.
Изхождайки от критичните бележки в частта “Политически критерии” в доклада от 16 май, за нас на първо място основният проблем, който трябваше да решим с предложения законопроект, беше именно темата по отношение на прозрачността на финансирането на политическите партии, както и в частта, що се касае за финансиране от неправителствените организации и фондации.
Принципният подход, който ние възприехме, е да приравним българските политически партии като участници в гражданския оборот по отношение на контрола, който се осъществява спрямо тях, да бъде еднакъв, какъвто е спрямо всички останали участници в гражданския оборот, юридически лица, търговски дружества, нестопански организации, включително физически лица.
В този смисъл ние им предложихме промяна в начина, по който да се извършва одитът в политическите партии по формата на документите, които трябва да бъдат представени пред Сметната палата.
На първо място, това, което е съществената разлика с първоначално действащия текст, е, че към досегашните отчети се представяше списък на дарителите, който естествено не беше публичен.
Второ, този списък не съдържаше пълната информация, която е необходима, за да разкрие истинския механизъм на финансирането на даренията.
Затова ние разписахме текста да бъде попълнена декларация. тази декларация естествено, че ще бъде попълвана от лицата, които са оправомощени по силата на Закона за политическите партии да попълват или да управляващ имуществото и да подават съответните документ. А това става с акт на управителния орган на самата политическа партия.
Тази декларация веднага ни препраща към съответната наказателна отговорност на лицето, което попълва съответните данни за изчерпателност на информацията, която се съдържа в нея. А тя ще бъде по отношение на вид дарение, размер на дарението, стойност на дарението, цел на дарението и, разбира се, кой е дарителят.
Към тази декларация ще бъде прилаган един специфичмен списък по отношение на неправителствените организации, било то сдружения или фондации, които са извършвали дарение в полза на политическата партия, но в ръководствата на които неправителствени организации или фондации или в управителните съвети на тези сдружения участват хора, които са членове на ръководствата на политическите партии. Това е един отделен списък, който ще акцентира и ще дава възможност да се прави съпоставка между това средствата, които идват от неправителствените организации, по какъв начин са обвързани в ръководните тела на политическите партии и на тези неправителствени организации.
Това е по въпроса за прозрачността.
Информацията по отношение на това, което се подава, излиза в интернет-страницата и в бюлетина на Сметната палата, като тук ние предвиждаме два механизма на извършването на контрола.
Първото, което е, е, че след изтичане на срока 31 март, в който политическите партии трябва да си подадат документите, всички онези, които не са подали към тази дата, веднага се обявяват на интернет-страницата на Сметната палата.
В следващия етап, след като Сметната палата извърши своя одит, тя излиза с отношение по всички представени отчети. Тя също публикува резултатите от одита си на интернет-страницата.
А по отношение на политическите партии, които не са подали декларация, както и по отношение на политическите партии, които при тяхното финансиране използват бюджетни средства, техните документи се изпращат в Националната агенция по приходите за извършване на ревизия.
Така че ежегодно политическите партии, неподали декларации, и политическите партии, ползващи държавни средства, ще бъдат ревизирани.
След като ние решаваме въпроса за максималната откритост на представяне финансирането на партиите след приключване на резултатите и проверката в Националната агенция по приходите, тези резултати се връщат обратно в Сметната палата и тя отново ги качва на интернет-страницата си.
Така че ние с този подход стигаме пълна прозрачност на този етап, съобразно всички възможни дадености на българското законодателство за извършване на контрол по дейността и финансирането на политическите партии.
Следващият въпрос, който стоеше пред нас и който трябваше да разрешим, беше не само по отношение на самата политическа партия, а да обвържем процеса на прозрачност и с дейността на политическите ръководители и лица, участващи в контролните органи на политическите партии, които не са обхванати от задълженията по Закона за публичността на имуществото на държавните служители, заемащи висши държавни служби по Закона за държавната администрация. Затова предвидихме именно тези лица, членове на политическите ръководства и на контролните органи на политическите партии, които не подават по силата на друг закон такава декларация, да подават тези декларации. Те ще подлежат на проверка по силата на Закона за публичността на имуществата.
Така че по този начин ние оформяме като цяло кръга на темата “Прозрачност на дейността”.
Оттук насетне ние отиваме вече към темата “финансиране”. Вторият етап, който ни се струва, че беше логично да направим, е да разкрием механизмите, по които, след като даваме пълна прозрачност на финансирането на политическите партии, да махнем ограничителните критерии за тяхното финансиране.
В този смисъл предлагаме отпадането на ограничението за размер на дарения до 10 000 лв. от едно физическо лице в рамките на една година и до 30 000 лв. от юридически лица.
Следващото предложение във връзка с финансирането е предложението ни да се повиши размерът на процента, който ще се отделя от държавния бюджет за финансирането на политическите партии. Този размер досега е 1 процент от минималната работна заплата, който е 1,60 лв., ние предлагаме да стане 2 процента на глас от избирателите, които са гласували за съответната политическа партия.
Обсъждахме – тук отварям малко скоба във връзка с предложенията на колегата Манолов – вариантите в работната група и с колегите съавтори по отношение на увеличаването на минималния праг за финансиране на политически партии, тоест да се отиде от над 1 процент от гласовете на последните парламентарни избори на 2 и на 3 процента.
Преценихме, че в настоящата политическа ситуация, макар че законът в никакъв случай не трябва да бъде конюнктурен, първо не би било добър политически знак, защото ще се счита, че парламентарните политически сили се опитват да ограничават възможностите за финансиране и подпомагане дейността на извънпарламентарните политически сили.
Второ, в рамките на този диапазон между 1 и 3 процента в момента в българското политическо пространство попадат три политически сили от последните парламентарни избори – това са политическа партия “Евророма”, Коалиция за розата – между 1 и 2 процента и между 2 и 3 процента – “Ново време”. Общият брой на всички гласоподаватели, които са гласували за тях на последните избори, е малко над 200 000 човека ,което показва, че никакъв сериозен икономически ефект до следващите парламентарни избори не би имало, ако ние вдигнем този праг. Тоест нито е лицеприятен като политическо поведение, нито пък ще има икономически ефект, ако ние го направим.
Затова и нашето предложение е да оставим нещата на нивото на 1 процента, каквато насока поддържаме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам възможност на господин Цонев, ако иска да добави нещо, искам да поканя колегите да зададат въпроси.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Физическо лице да може да дарява колкото си иска.
РЕПЛИКА: Говори се за 10 млн. лв.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Не говорим за мащабите на БСП, говорим за малки партии, говорим за нашите мащаби, които са далеч по-скромни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз също по този въпрос бих попитал не се ли страхуват вносителите, ако не направят изменение в други закони, че така могат да поставят една или друга политическа партия в зависимост от няколко дарители? Защото има дарители, които, грубо казано, искат да си купят партия. Разбира се, това не е европейска препоръка. И за малка партия, и за голяма има такива, които могат да го направят.
Така че бих искал лично да ви попитам като вносители това не ви ли плаши? Има ли механизми в България, макар и прозрачно, да си имаш политическа партия. Това може да се окаже добре за човек с много пари. Как мислите вие?
ЯНИ ЯНЕВ: Ние считаме, че реалното противодействие на това да се подчини дейността на една политическа партия на едно, две или три лица е пълният размер на публичността. Така за обществото ще е ясно кой дава парите. На обществото ще е ясно кой поръчва музиката.
Оттам нататък авторитетът на една политическа партия, която се е подчинила на влиянието на едно, второ или трето лице, ще бъде ясен.
Това е логиката. Ние противопоставяме едната свобода на другата – пълна прозрачност и яснота за какво става дума.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, не се страхуваме. Никакви страхове нямаме. След като обществото знае кой кому какво дава и за какво, нямаме абсолютно никакви страхове. Имаме страхове когато не е публично и не се знае за какво става въпрос.
И партията знае, и ръководството знае, и електоратът знае, и членската маса знае, и всички знаят. Да си правят сметката могат ли да си позволят да получат това дарение или не могат. Въпрос на преценка, въпрос на политическа преценка, въпрос на целесъобразност и т.н. Говорим за закона.
Отговарям Ви на въпроса: като вносител не се боя да направя това предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз разбирам, но това е въпрос на политика. Аз на Ваше място, ако правя това предложение, бих предложил паралелно да се въведе не пропорционалната, а индивидуалната система. Защото тогава тези хора директно ще влизат в парламента и ще стават депутати. Просто логиката на това да махнеш лимита отива от едно политическо разбиране на друго и да допуснеш хората с пари просто да са си в парламента и да премахнем пропорционалната система. Тоест трябва да има някаква последователност. Но това е мое лично мнение и то не е свързано със закона.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно това, господин Папаризов. ние правим предложение, всеки народен представител има право да направи изменение, друго предложение и т.н.
Аз отговорих на въпроса какво стои като логика от гледна точна на това, че сме вносители. Това стои като логика. Нямам политически или друг страх, след като всичко е публично.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Виждаме, че има развитие в мисленето по този въпрос. това е полезно да го знаем.
ЯНИ ЯНЕВ: Какъв е проблемът този, който дава парите, да си поръча и място в парламента?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви. Много интересен коментар.
Аз искам да ви предложа становището, което сме подготвили по отношение на този закон. въпросът за прозрачността, който е основният въпрос, е отразен.
Този въпрос за финансирането и новият подход към него е въпрос чисто вътрешен и той ще се обсъжда. Аз лично ще направя предложение, но вече като народен представител, против отпадането.
Вторият законопроект, който съдържа въпроса, предложен от господин Петър Манолов, изцяло е свързан с национални норми. Аз ви предлагам, ако решим по принцип да го приемем, да кажем, че по същество въпросът ще трябва да се реши от водещата комисия, която ще гледа и двата законопроекта. Защото ние като интеграционна комисия не сме специалисти по проблемите, които поставя господин Манолов, и те имат изцяло политическо значение. Както каза господин Янев, въпросът е да преценим дали парламентарните партии могат да повишат прага и по този начин да бъдат обвинени от извънпарламентарните партии, че искаме по някакъв начин да ги маргинализираме.
Но това не е въпрос на Комисията по европейска интеграция.
Затова ви предлагам да подкрепим първия законопроект, доколкото той отразява темата за прозрачност, да подкрепим също по принцип законопроекта, представен от господин Манолов, като кажем, че по същество ние не можем да се произнесем. Ние го подкрепяме, доколкото не противоречи на европейските норми и доколкото ни е разпределен, но по съществото на нормите трябва да си решава специализираната комисия.
Съгласни ли сте така да постъпим?
Господин Червеняков, заповядайте.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз разбирам трудността при изготвяне на становище от страна на комисията, дотолкова доколкото няма acquis в тази материя, нито по отношение на създаването, нито по отношение на функционирането, на финансирането, на контролирането на дейността на политическите партии.
На мене ми се струва ,че в нашето становище това трябва да го изведем пред скоба пред двата законопроекта – че няма acquis в тази област.
На второ място, да отразим това, което казваме, че по отношение на законопроекта на народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев той изпълнява голяма част от критиките, които са отразени в мониторинговия доклад.
А що се отнася до законопроекта, представен от господин Петър Манолов, да посочим това, което е отразено в нашето становище.
Просто да изведем това пред скоби в нашето становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Така ще оформим края, по-ясно е това да го отразим в заключението на нашето становище, въпреки че то е отразено в началото. Този извод ще го повторим, за да бъде по-ясно.
Съгласни ли сте да подкрепим законопроектите в смисъла, който уточни господин Червеняков? Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-105/25.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ – ВНЕСЕН ОТ ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ, РОСИЦА ЯНАКИЕВА – КОСТАДИНОВА И ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ И НА
ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-107/26.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИХАИЛ МИКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Тази тема е изключително дебатирана в обществото.
По тази тема сме поканили да присъстват:
Господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите,
Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”.
Единият законопроект е внесен от господин Гущеров, другият – от господин Миков. За нас е важно мнението на Министерството на финансите и по двата законопроекта.
Вие виждате, че в нашия проект за становище има един проблем и искам веднага да го уточня. Ние подкрепяме по принцип и двата законопроекта, извън предложението в единия от тях – законопроекта на господин Михаил Миков и група народни представители в частта му, която се отнася до премахване на ограничението за десетте хектолитра чист алкохол.
Аз искам да попитам представителите на Министерството на финансите, четейки съответната директива, дали ние можем не да кажем, че това противоречи и да предложим изменение на текста. Там е казано, че страните – членки могат да прилагат намалени ставки на акциза на етилов алкохол, произвеждан от малките дестилери, в следващите граници – става дума за Директива № 92-83 на Европейския съюз от 1992 година, че не могат да се прилагат за предприятия, които произвеждат повече от 10 хектолитра чист алкохол на година.
Обаче страните-членки, които са прилагали намалени ставки от 1 януари 1992 година за такива предприятия, които произвеждат между 10 и 20 хектолитра чист алкохол, могат да продължат да правят това.
Можем ли ние, защото това правило съществуваше, ние още не сме страна – членка, поне да предложим, че тези 10 хектолитра могат да се заменят с 20
За мене проблемът е да уточним въпроса за хектолитрите, защото това е за мене спорният момент поне от наша гледна точка в представените законопроекти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, проблем няма. В България има извоювана дерогация от това нещо. Пред мене е – ще ви оставя копие – акт относно условията за присъединяване и промените в договорите за присъединяване на Чешката република, Република Естония и т.н. до 2003 година.
Член 22, § 6 звучи така: “България и Чешката република могат да прилагат намалена акцизна ставка, не по-ниска от 50 процента, на произведения в обекти за дестилиране, които годишно произвеждат повече от 10 хектолитра етилов алкохол от плодове …” и т.н.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Значи нашата бележка пада на основа на дерогацията, извоювана от България и Чешката република. Нашето становище ще бъде съответно преработено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще ви оставя копие.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, разбира се, за да можем да ползваме този текст
При това положение предлагам да гласуваме и двата законопроекта така, както са внесени от вносителите, без направената забележка по отношение на законопроекта на господин Миков, от която се вижда, че може да се приложи, макар и да не съответства на директивата, поради договорената от България и Чешката република дерогация на този текст.
Ако така бяхме направили и със скрапа, господин Кадиев, сигурно щеше да бъде по-добре. Но това сигурно ще можем да направим след 1 януари.
Който е съгласен с така направената промяна в становището, тоест,
Гласували: за 11, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-66/26.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка тук присъстват:
Петя Никифорова - главен експерт - юрист в комисията,
Анна Андонова - главен експерт - юрист в комисията.
Има думата госпожа Димана Ранкова да представи законопроекта.
ДИМАНА РАНКОВА: Уважаеми народни представители! Съвсем накратко ще представя на вниманието ви поредните, но за жалост не последни изменения и допълнения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които минаха през Министерския съвет.
Предложените изменения изцяло преследват целта за синхронизиране на българското законодателство с няколко европейски директиви, имащи отношение към капиталовите пазари. Така че изцяло измененията са продиктувани единствено и само с цел по-висока степен на синхронизация.
В тази връзка са извършени изменения в няколко области.
На първо място, в частта, където се регулира дейността на инвестиционните посредници, професионалните търговци на ценни книжа, се разширява понятието за ценна книга, като се въвежда в съответствие с европейските директиви понятието за финансов инструмент.
Предвидени са нови задължения по отношение на регулирания пазар, който в настоящия момент е един-единствен в България – Българската фондова борса; задължения по отношение на по-бързо и навременно разпространяване на пазарна информация.
В частта за инвестиционните посредници се променя режимът по отношение придобиване на значително участие от определено лице.
Към настоящия момент, за да се придобие 10 и над 10 на сто от един посредник, режимът е разрешителен. Предлага се той да стане уведомителен.
Също така се извършват промени, отново поради синхронизация, в частта за гаранционния фонд, който е за компенсиране на клиенти на инвестиционния посредник и то не професионални клиенти. Предлага се комисията да има възможността да налага определени санкции, в случай, че не се внасят вноски от страна на дължителите в този фонд, а именно самите посредници.
Друга много съществена промяна е в частта “Публично предлагане на ценни книжа”, като се разширява понятието за това що е публично предлагане, както и се създават известни облекчения за дружествата, които издават ценни книжа, а именно създават се облекчения с един-единствен проспект, тоест не за всяко предлагане да изготвят отделни документи, а с един единствен проспект, който има определен срок на валидност, да могат да извършат няколко свои публични предлагания.
На последно място, се извършват също синхронизиращи промени заради изисквания на европейски директиви в частта за колективни инвестиционни схеми. Това са инвестиционни дружества от отворен тип и договорни фондове, които публично набират парични средства и ги влагат в ценни книжа.
Там се създават облекчения, като се разширяват възможностите от финансови инструменти, в които могат да се влагат набраните от тях публично парични средства.
Накратко това са основните промени. Казах, че те не са последни. Налага се да се направят още един поредни промени за да се постигне пълно съответствие с европейските директиви относно тази материя, тъй като наскоро те бяха изменяни и това наложи промени в нашето законодателство.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси? – Няма.
Имате ли бележки по становището на комисията, госпожо Ранкова?
ДИМАНА РАНКОВА: По отношение на трите бележки ще се спра съвсем накратко. Разбира се, ние ще предоставим на вниманието ви писменото ни становище.
По първата бележка. Препоръчва се Комисията за финансов надзор да информира Европейската комисия при наличие на затруднение за инвестиционни посредници, когато се предоставят инвестиционни услуги в трета страна, като се цитира определен текст от Директива № 204-39.
Това изменение в момента не е включено, но предлагаме да се включи в следващите изменения, които наистина са наложителни. Тъй като по Директива № 204-39, която е цитирана в становището на комисията по европейска интеграция, в момента имаме ангажимент, както и по принцип държавите – членки имат ангажимент да я приемат в своето национално законодателство до 31 януари 2007 година. А изискването – кога ще започне да се прилага, е отложено до 1 ноември 2007 година. Тоест в този смисъл при следващите изменения в Закона за ценните книжа ще бъде включена и тази препоръка.
Мисля, че с това отговарям по отношение на първата бележка на Комисията по европейска интеграция. Ще бъде направено това изменение, но не в тези настоящи изменения.
По отношение на втората бележка – да се включат дружествата за електронни пари, тъй като те са кредитни институции.
Тази бележка я приемаме изцяло. Не е направено до момента, тъй като все още не беше факт Законът за кредитните институции, който от месец юли е обнародван в “Държавен вестник” и ние естествено ще се съобразим с него. Така че тази бележка ще бъде отчетена.
И по отношение на третата бележка на Комисията за европейска интеграция. Цитира се определена разпоредба от Директива № 85-611, а именно да се посочва възнаграждението на управляващо дружество, когато то управлява, било то инвестиционно дружество, било то договорен фонд.
На ниво закон са уредени основните положения. На подзаконово ниво вече са разписани детайлно изискванията към съдържанието на проспекта и на годишния отчет, където всъщност ще се посочва това възнаграждение.
Тоест приемаме и тази бележка, само че предлагаме тя да бъде отразена на подзаконово ниво. Ние имаме делегация - и в момента тя е изпълнена – за наредба в тази част, а именно да се доразпишат подробности и да се доразпише детайлно съдържанието на проспекта и на годишните отчети, които се представят пред нас.
Така че и тази бележка ще бъде отразена в Наредбата по приложение на закона.
Това са трите бележки на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние бихме искали това да стане в самия закон. но, разбира се, ако тя подробно бъде отразена в наредбата, а не така, както е в момента, това също ще бъде някакво движение напред.
ДИМАНА РАНКОВА: Специално тази разпоредба, която е цитирана от директивата, е една по-тясна хипотеза. Не става дума принципно за възнаграждението на управляващо дружество, за което и сега в закона се казва и съответно в наредбата, а за една доста по-тясна хипотеза, а именно, че когато едно управляващо дружество управлява няколко такива фондове дали следва да разкрие възнаграждението си по отношение на другата.
За такава хипотеза става дума и затова предлагаме на подзаконово ниво да бъде отразена.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е много голям детайл.
Благодаря Ви. Ще отразим Вашето мнение. По първата бележка ще отразим това, което предлагате. Но аз смятам да запазим втората и третата бележка. Защото в крайна сметка тези неща трябва да бъдат в нормативен акт. Разбира се, водещата комисия ще си каже думата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да кажем, че я приемат.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ще отбележим, че я приемат, но ще я приложат на по-късен етап. Ние ще ги запазим, но ще отразим, че според вносителя първата ще се приеме на по-късен етап, когато се прави изменението, че вносителите приемат втората бележка, а за третата няма да напишем нещо специално, но ще я отразим и ще настояваме водещата комисия да обсъди този въпрос – къде е най-подходящо. Защото все пак ние само даваме своите препоръки.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен със становището на комисията да подкрепим законопроекта с направените бележки, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-66/26.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Това е най-проблемният закон, не за нашата комисия, разбира се, той е проблемен в тема, която не е евроинтеграционна. Ще се занимаваме само с лекарствата в хуманната медицина.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването,
Любомир Гайдов – директор на Дирекция “Правна”,
Димитрина Апостолова – главен юрисконсулт,
Мери Пейчева – директор на Дирекция “Административно, правно и стопанско обслужване” към Изпълнителната агенция по лекарствата.
Ако този закон влезе в пленарната зала до септември, до края можем да го обсъждаме. Но в другата му част той не е евроинтеграционен.
Нашето становище е изготвено само по разделите, свързани с лекарствата, така че в тази му част то е подготвено и ви е предадено предварително.
Давам думата на заместник-министър Райнов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Вие наистина сте прав, господин Папаризов. Но преди да изчета мотивите, бих казал, че за първи път с този закон се опитваме да сложим регулация в сфера, където, меко казано, всичко е в насипно състояние – визирам цялата нормативна база от 1990 година досега в сферата “Лекарствена политика”, всичко е кърпежи на различни казуси. Така че ако наистина искаме да имаме едно европейско законодателство в този сектор, този закон наистина ни е необходим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В началото аз искам да попитам следното. До нас са изпратени писма от Съюза на фармацевтите. Без да се занимаваме с тях, предполагам, че и вие разполагате с тях, при интерес от ваша страна мога да ви представя копие, тъй като очевидно те поставят въпрос, който няма да се гледа в нашата комисия, но мога да ви ги препратя за сведение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви.
В контекста на това, което казахте, все пак този закон е съставен от комисия, в която са всички заинтересовани лица, в това число представители на всички заинтересовани организации и сдружения на български фармацевтични производители, Асоциацията на научноизследователски и фармацевтични производители, Съюза на фармацевтите в България, Българската асоциация на фармацевтите. Всички те са участвали в изготвянето на закона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имаме писмо от Съюза на фармацевтите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: От тяхна страна също има представители, те също са участвали.
Основното на този закон е, че привежда законодателството в съответствие с европейските директиви, някои от които датират още от много отдавна.
Приемането на нов Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина отразява изискванията, произтичащи от редица актове на Европейската общност.
Първо, от Директива № 2001-83 на Европейския парламент и на Съвета за Кодекса на Общността относно лекарствените продукти за хуманна употреба, включително и нейните изменения с Директива № 2003-63, Директива № 2060-24, Директива № 2004-27;
Второ следващата директива е Директива № 2001-20, относно сближаване на законите, подзаконовите актове и административните разпоредби на страните -– членки във връзка с прилагането на добрата клинична практика при провеждане на клиничните изпитвания на лекарствените продукти в хуманната медицина.
Следващата директива е Директива № 2005-28, относно принципите и подробните насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за употреба в хуманната медицина, предназначени за изследвания, както и изискванията относно разрешително за производство или за внос на такива продукти;
Регламент № 1084-2003, относно проучване на измененията в условията на разрешение за търговия с лекарствени продукти с приложение в хуманната медицина, както и с лекарствени продукти с приложение във ветеринарната медицина, което се издава от компетентен орган на държавата членка;
И накрая Директива на Съвета № 89-105, относно прозрачността на мерките, регулиращи ценообразуването на лечебните продукти за хуманна употреба и включването им в обхвата на националната програма за здравно осигуряване.
Основното е, че с този законопроект се въвеждат процедури за взаимно признаване на издадените разрешения за употреба, както и децентрализирана процедура за разрешаване за употреба на лекарствени продукти.
Дефинирани са правата и задълженията на притежателя на разрешение за употреба на лекарствен продукт, както и по отношението на производството и вноса на лекарствени продукти се въвежда нова фигура – верифицирано лице, което да бъде магистър по медицина, фармация, химия, биотехнология или биология, като това квалифицирано лице е отговорно за контрол върху качеството на произвежданите и внасяни лекарствени продукти и за тяхното съответствие с разрешението за употреба.
В законопроекта е разписан изцяло нов раздел, касаещ въвеждането на режима за паралелен внос на лекарствени продукти. Това ще рече, че се допуска паралелен внос на лекарствени продукти, разрешени в страна – членка на Европейския съюз, когато същите са еднакви или подобни на лекарствените продукти, разрешени за употреба в Република България.
Със законопроекта изцяло се въвеждат и новите изисквания във връзка с лекарствената безопасност, инспекцията, контрола и яснотата на информация за пациентите.
И накрая, с предложения законопроект се постига пълна хармонизация на българското лекарствено законодателство с правото на Европейския съюз в областта на лекарствата и едновременно се създават условия, които гарантират употребата на лекарствени продукти, отговарящи за изискванията за качество, безопасност и ефикасност.
Освен това се предвижда с подзаконовите актове за прилагането на Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина да се издадат в 6-месечен срок от обнародването му.
Накратко, когато този закон влезе в действие, а ние предвиждаме той да влезе в действие от 1 януари 2007 година, когато трябва да бъдем страна – членка на Европейския съюз, към него трябва да издадем от порядъка на 24 наредби, подзаконови актове.
Това е основното по законопроекта.
Запознахме се с вашите забележки. По-голяма част от тях са чисто редакционни, които ще бъдат отразени в законопроекта, така че при второ четене ще бъдат налице.
Има ли някой от гостите да добави нещо? – Няма. Имате думата за въпроси, колеги.
ЧЕТИН КАЗАК: Искам да попитам остава ли ограничението за откриване на аптека само и единствено за лица с образование магистър-фармацевт?
Втори въпрос: остава ли досегашната система за списък с фиксирани цени, по-скоро максимални цени на лекарствата?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се, тези въпроси е хубаво да се чуят, но искам да кажа, че те не са в обхвата на евроинтеграционната част, затова не сме ги третирали.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви за въпроса. Обикновено това са въпросите, които се задават по този законопроект.
В графата “Аптеки” ситуацията е следното. Законът предполага, че вече производителите на лекарства могат да бъдат и търговци на едро.
Има рязка граница по Търговския закон дори за свързаните лица. Трябва да има отделен между търговците на едро и търговците на дребно.
Новото, което въведохме в този закон, е, че всяко юридическо лице може да разкрива аптека, но задължително управителят на аптеката трябва да бъде магистър-фармацевт.
Каква е промяната на това, което е в момента. В момента единствено магистър-фармацевта може да регистрира аптека. И се получава следния казус. Примерно аптеката на “Пирогов”. Разрешението е на името на фармацевта. Фармацевтът по една или друга причина напуска, което означава, че “Пирогов” наново трябва да вади разрешение за собствената си аптека.
Така че сме привели законодателството си във форма, която е нормална - всяко едно юридическо лице да може да разкрива аптека, както всяко едно юридическо лице може да разкрие болница, но задължително изпълнителният директор на болницата трябва да бъде магистър, който да е завършил здравен мениджмънт.
Така че това е новото. И не виждаме къде са притесненията. Защото циркулират в обществото такива приказки, че едва ли не в аптеките ще започнат да продават лекарства и хора, които нямат съответната квалификация. Това в закона ясно е разписано.
Естествено, ако фармацевтът си регистрира фирма, той самият може да си открие аптека, на която той да бъде управител. Но всяко едно юридическо лице може да открива аптека.
С това се прекъсва порочната практика, която има в момента – един фармацевт, без да работи, да си продава името и дипломата и да има пет разкрити аптеки на негово име, от които той прибира наеми само заради това, че има тази диплома.
За цените на лекарствата остава режимът, който е с регистриране на пределна цена.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Предлагам да подкрепим законопроекта в евроинтеграционните глави, както са изброени.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма. Приема се.
Желаем ви успешна работа! Дано частта за аптеките да бъде обсъдена до края на август.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
56977
№ 42
На 3 август 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-102/19.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев и на
законопроект № 654-01-108/27.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Петър Манолов.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-105/25.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона акцизите и данъчните складове – внесен от Добромир Гущеров, Росица Янакиева – Костадинова и Захари Георгиев и на
3. Законопроект № 654-01-107/26.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-66/26.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 650-01-303/28.07.2006 г., за лекарствените продукти в хуманната медицина – внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Димитър Ивановски – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Димана Ранкова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Дневният ред съдържа четири точки:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-102/19.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев и на
законопроект № 654-01-108/27.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Петър Манолов.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-105/25.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона акцизите и данъчните складове – внесен от Добромир Гущеров, Росица Янакиева – Костадинова и Захари Георгиев и на
законопроект № 654-01-107/26.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-66/26.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 650-01-303/28.07.2006 г., за лекарствените продукти в хуманната медицина – внесен от Министерския съвет.
Имате ли други предложения по така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Предлагам да започнем с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-102/19.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН ЦОНЕВ, ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЯНИ ЯНЕВ И НА
ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-108/27.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ВНЕСЕН ОТ ПЕТЪР МАНОЛОВ.
Ще започнем със законопроекта на колегата Петър Манолов.
Давам думата на вносителя – народния представител Петър Манолов, да представи законопроекта.
ПЕТЪР МАНОЛОВ: Уважаеми членове на комисията! Искам да ви запозная с предлаганите от мене промени в Закона за политическите партии. Става въпрос за нещо, което е свързано с правилното и справедливо отпускане на държавната субсидия за политическа дейност на политическите партии.
Това положение, което аз предлагам, беше преди предишната промяна. Предишната промяна се направи с цел да се реши едно политическо положение и фактически наруши правилното разпределение на субсидията. Със сегашната промяна, която предлагам, аз фактически връщам отчасти предишното положение и повдигам малко изискванията за отпускане на държавна субсидия за партии, които не са влезли в парламента с народни представители. Защото непрекъснато обвиненията, които се отправят към политическите партии от страна на гражданите са, че се изразходват средства не за политическа дейност, а за други видове дейности.
Става въпрос за следното. Предлагат се изменения в следните членове.
В чл. 25 се прави следното изменение:
В ал. 1 текстът “имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители, за да образуват такава” се заменя със “са получили достатъчно действителни гласове, за да регистрират народни представители на последните парламентарни избори”.
Точно тази промяна фактически променя нещата от това ,че при съществуващото положение, за да се получи субсидия за една партия, която има регистрирани народни представители в парламента, няма да зависи вече от това дали ще има достатъчно на брой народни представители за образуване на парламентарна група, а ще бъде субсидирано на базата на действително получените гласове на изборите.
Тъй като реално едни партии, за да бъдат представени в парламента, трябва да получат достатъчен брой действителни гласове и съответно на тези действителни гласове държавата отпуска субсидия за тяхната политическа дейност. Тоест по-реално и по-справедливо е по този начин да се отпуска субсидията, а не на принципа на това дали има народни представители в парламентарна група и какво е тяхното количество.
Втората промяна е следната:
В ал. 2 на същия чл. 25 текстът “пропорционално на броя на народните представители” да се замени със “според броя на получените действителни гласове”.
И в ал. 3 текстът “пропорционално на броя на народните представители на всяка една от тях” да се замени с “на основата на предварително сключено коалиционно споразумение или при липса на такова да се разпределя по равно”.
Този текст има за цел да направи следното решение на въпроса, така че в една коалиция, когато има регистрирани народни представители, те си получават субсидията в зависимост от това колко народни представители има за всяка една партия от коалицията.
В действителност обаче този критерий за разпределяне на парите не е съвсем точен, защото има случаи, когато в коалицията партията от коалицията не е успяла да регистрира народен представител, а е участвала наравно с другите партии, вложила е средства, ангажирала е хора и за сметка на това е получила гласове, които не са й стигнали и фактически, не получава субсидия. А би трябвало да получи, тъй като, след като е вложила средства и хора и е получила гласове, макар и недостатъчни ,за да регистрира свой народен представител от този избирателен район, тя би трябвало да получи някаква субсидия за политическата си дейност.
В чл. 26 текстът “представени” се заменя с “регистрирани народни представители”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Идеите са ясни.
ПЕТЪР МАНОЛОВ: Мотивите са раздадени, прочели сте ги. Аз съм ги обяснил ясно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние сме представили становище, което казва, че вашият законопроект не противоречи на принципите на европейското право, но че уредената в него материя е предмет на националното законодателство. Така че аз не знам защо ни е разпределен на нас този законопроект, но ще вземем отношение.
Докато законопроектът, към който сега ще пристъпим, за което ще дам думата на господин Янев, пряко произтича от някои бележки в мониторинговия доклад.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ: Колеги, запознах се с подготвените тези. Няма да влизам в подробности. Ще се опитам да представя пред вас философията на това, което ние предлагаме със законопроекта, заедно с колегите Дончева и Цонев.
Изхождайки от критичните бележки в частта “Политически критерии” в доклада от 16 май, за нас на първо място основният проблем, който трябваше да решим с предложения законопроект, беше именно темата по отношение на прозрачността на финансирането на политическите партии, както и в частта, що се касае за финансиране от неправителствените организации и фондации.
Принципният подход, който ние възприехме, е да приравним българските политически партии като участници в гражданския оборот по отношение на контрола, който се осъществява спрямо тях, да бъде еднакъв, какъвто е спрямо всички останали участници в гражданския оборот, юридически лица, търговски дружества, нестопански организации, включително физически лица.
В този смисъл ние им предложихме промяна в начина, по който да се извършва одитът в политическите партии по формата на документите, които трябва да бъдат представени пред Сметната палата.
На първо място, това, което е съществената разлика с първоначално действащия текст, е, че към досегашните отчети се представяше списък на дарителите, който естествено не беше публичен.
Второ, този списък не съдържаше пълната информация, която е необходима, за да разкрие истинския механизъм на финансирането на даренията.
Затова ние разписахме текста да бъде попълнена декларация. тази декларация естествено, че ще бъде попълвана от лицата, които са оправомощени по силата на Закона за политическите партии да попълват или да управляващ имуществото и да подават съответните документ. А това става с акт на управителния орган на самата политическа партия.
Тази декларация веднага ни препраща към съответната наказателна отговорност на лицето, което попълва съответните данни за изчерпателност на информацията, която се съдържа в нея. А тя ще бъде по отношение на вид дарение, размер на дарението, стойност на дарението, цел на дарението и, разбира се, кой е дарителят.
Към тази декларация ще бъде прилаган един специфичмен списък по отношение на неправителствените организации, било то сдружения или фондации, които са извършвали дарение в полза на политическата партия, но в ръководствата на които неправителствени организации или фондации или в управителните съвети на тези сдружения участват хора, които са членове на ръководствата на политическите партии. Това е един отделен списък, който ще акцентира и ще дава възможност да се прави съпоставка между това средствата, които идват от неправителствените организации, по какъв начин са обвързани в ръководните тела на политическите партии и на тези неправителствени организации.
Това е по въпроса за прозрачността.
Информацията по отношение на това, което се подава, излиза в интернет-страницата и в бюлетина на Сметната палата, като тук ние предвиждаме два механизма на извършването на контрола.
Първото, което е, е, че след изтичане на срока 31 март, в който политическите партии трябва да си подадат документите, всички онези, които не са подали към тази дата, веднага се обявяват на интернет-страницата на Сметната палата.
В следващия етап, след като Сметната палата извърши своя одит, тя излиза с отношение по всички представени отчети. Тя също публикува резултатите от одита си на интернет-страницата.
А по отношение на политическите партии, които не са подали декларация, както и по отношение на политическите партии, които при тяхното финансиране използват бюджетни средства, техните документи се изпращат в Националната агенция по приходите за извършване на ревизия.
Така че ежегодно политическите партии, неподали декларации, и политическите партии, ползващи държавни средства, ще бъдат ревизирани.
След като ние решаваме въпроса за максималната откритост на представяне финансирането на партиите след приключване на резултатите и проверката в Националната агенция по приходите, тези резултати се връщат обратно в Сметната палата и тя отново ги качва на интернет-страницата си.
Така че ние с този подход стигаме пълна прозрачност на този етап, съобразно всички възможни дадености на българското законодателство за извършване на контрол по дейността и финансирането на политическите партии.
Следващият въпрос, който стоеше пред нас и който трябваше да разрешим, беше не само по отношение на самата политическа партия, а да обвържем процеса на прозрачност и с дейността на политическите ръководители и лица, участващи в контролните органи на политическите партии, които не са обхванати от задълженията по Закона за публичността на имуществото на държавните служители, заемащи висши държавни служби по Закона за държавната администрация. Затова предвидихме именно тези лица, членове на политическите ръководства и на контролните органи на политическите партии, които не подават по силата на друг закон такава декларация, да подават тези декларации. Те ще подлежат на проверка по силата на Закона за публичността на имуществата.
Така че по този начин ние оформяме като цяло кръга на темата “Прозрачност на дейността”.
Оттук насетне ние отиваме вече към темата “финансиране”. Вторият етап, който ни се струва, че беше логично да направим, е да разкрием механизмите, по които, след като даваме пълна прозрачност на финансирането на политическите партии, да махнем ограничителните критерии за тяхното финансиране.
В този смисъл предлагаме отпадането на ограничението за размер на дарения до 10 000 лв. от едно физическо лице в рамките на една година и до 30 000 лв. от юридически лица.
Следващото предложение във връзка с финансирането е предложението ни да се повиши размерът на процента, който ще се отделя от държавния бюджет за финансирането на политическите партии. Този размер досега е 1 процент от минималната работна заплата, който е 1,60 лв., ние предлагаме да стане 2 процента на глас от избирателите, които са гласували за съответната политическа партия.
Обсъждахме – тук отварям малко скоба във връзка с предложенията на колегата Манолов – вариантите в работната група и с колегите съавтори по отношение на увеличаването на минималния праг за финансиране на политически партии, тоест да се отиде от над 1 процент от гласовете на последните парламентарни избори на 2 и на 3 процента.
Преценихме, че в настоящата политическа ситуация, макар че законът в никакъв случай не трябва да бъде конюнктурен, първо не би било добър политически знак, защото ще се счита, че парламентарните политически сили се опитват да ограничават възможностите за финансиране и подпомагане дейността на извънпарламентарните политически сили.
Второ, в рамките на този диапазон между 1 и 3 процента в момента в българското политическо пространство попадат три политически сили от последните парламентарни избори – това са политическа партия “Евророма”, Коалиция за розата – между 1 и 2 процента и между 2 и 3 процента – “Ново време”. Общият брой на всички гласоподаватели, които са гласували за тях на последните избори, е малко над 200 000 човека ,което показва, че никакъв сериозен икономически ефект до следващите парламентарни избори не би имало, ако ние вдигнем този праг. Тоест нито е лицеприятен като политическо поведение, нито пък ще има икономически ефект, ако ние го направим.
Затова и нашето предложение е да оставим нещата на нивото на 1 процента, каквато насока поддържаме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам възможност на господин Цонев, ако иска да добави нещо, искам да поканя колегите да зададат въпроси.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Физическо лице да може да дарява колкото си иска.
РЕПЛИКА: Говори се за 10 млн. лв.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Не говорим за мащабите на БСП, говорим за малки партии, говорим за нашите мащаби, които са далеч по-скромни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз също по този въпрос бих попитал не се ли страхуват вносителите, ако не направят изменение в други закони, че така могат да поставят една или друга политическа партия в зависимост от няколко дарители? Защото има дарители, които, грубо казано, искат да си купят партия. Разбира се, това не е европейска препоръка. И за малка партия, и за голяма има такива, които могат да го направят.
Така че бих искал лично да ви попитам като вносители това не ви ли плаши? Има ли механизми в България, макар и прозрачно, да си имаш политическа партия. Това може да се окаже добре за човек с много пари. Как мислите вие?
ЯНИ ЯНЕВ: Ние считаме, че реалното противодействие на това да се подчини дейността на една политическа партия на едно, две или три лица е пълният размер на публичността. Така за обществото ще е ясно кой дава парите. На обществото ще е ясно кой поръчва музиката.
Оттам нататък авторитетът на една политическа партия, която се е подчинила на влиянието на едно, второ или трето лице, ще бъде ясен.
Това е логиката. Ние противопоставяме едната свобода на другата – пълна прозрачност и яснота за какво става дума.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, не се страхуваме. Никакви страхове нямаме. След като обществото знае кой кому какво дава и за какво, нямаме абсолютно никакви страхове. Имаме страхове когато не е публично и не се знае за какво става въпрос.
И партията знае, и ръководството знае, и електоратът знае, и членската маса знае, и всички знаят. Да си правят сметката могат ли да си позволят да получат това дарение или не могат. Въпрос на преценка, въпрос на политическа преценка, въпрос на целесъобразност и т.н. Говорим за закона.
Отговарям Ви на въпроса: като вносител не се боя да направя това предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз разбирам, но това е въпрос на политика. Аз на Ваше място, ако правя това предложение, бих предложил паралелно да се въведе не пропорционалната, а индивидуалната система. Защото тогава тези хора директно ще влизат в парламента и ще стават депутати. Просто логиката на това да махнеш лимита отива от едно политическо разбиране на друго и да допуснеш хората с пари просто да са си в парламента и да премахнем пропорционалната система. Тоест трябва да има някаква последователност. Но това е мое лично мнение и то не е свързано със закона.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно това, господин Папаризов. ние правим предложение, всеки народен представител има право да направи изменение, друго предложение и т.н.
Аз отговорих на въпроса какво стои като логика от гледна точна на това, че сме вносители. Това стои като логика. Нямам политически или друг страх, след като всичко е публично.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Виждаме, че има развитие в мисленето по този въпрос. това е полезно да го знаем.
ЯНИ ЯНЕВ: Какъв е проблемът този, който дава парите, да си поръча и място в парламента?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви. Много интересен коментар.
Аз искам да ви предложа становището, което сме подготвили по отношение на този закон. въпросът за прозрачността, който е основният въпрос, е отразен.
Този въпрос за финансирането и новият подход към него е въпрос чисто вътрешен и той ще се обсъжда. Аз лично ще направя предложение, но вече като народен представител, против отпадането.
Вторият законопроект, който съдържа въпроса, предложен от господин Петър Манолов, изцяло е свързан с национални норми. Аз ви предлагам, ако решим по принцип да го приемем, да кажем, че по същество въпросът ще трябва да се реши от водещата комисия, която ще гледа и двата законопроекта. Защото ние като интеграционна комисия не сме специалисти по проблемите, които поставя господин Манолов, и те имат изцяло политическо значение. Както каза господин Янев, въпросът е да преценим дали парламентарните партии могат да повишат прага и по този начин да бъдат обвинени от извънпарламентарните партии, че искаме по някакъв начин да ги маргинализираме.
Но това не е въпрос на Комисията по европейска интеграция.
Затова ви предлагам да подкрепим първия законопроект, доколкото той отразява темата за прозрачност, да подкрепим също по принцип законопроекта, представен от господин Манолов, като кажем, че по същество ние не можем да се произнесем. Ние го подкрепяме, доколкото не противоречи на европейските норми и доколкото ни е разпределен, но по съществото на нормите трябва да си решава специализираната комисия.
Съгласни ли сте така да постъпим?
Господин Червеняков, заповядайте.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз разбирам трудността при изготвяне на становище от страна на комисията, дотолкова доколкото няма acquis в тази материя, нито по отношение на създаването, нито по отношение на функционирането, на финансирането, на контролирането на дейността на политическите партии.
На мене ми се струва ,че в нашето становище това трябва да го изведем пред скоба пред двата законопроекта – че няма acquis в тази област.
На второ място, да отразим това, което казваме, че по отношение на законопроекта на народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев той изпълнява голяма част от критиките, които са отразени в мониторинговия доклад.
А що се отнася до законопроекта, представен от господин Петър Манолов, да посочим това, което е отразено в нашето становище.
Просто да изведем това пред скоби в нашето становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Така ще оформим края, по-ясно е това да го отразим в заключението на нашето становище, въпреки че то е отразено в началото. Този извод ще го повторим, за да бъде по-ясно.
Съгласни ли сте да подкрепим законопроектите в смисъла, който уточни господин Червеняков? Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-105/25.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ – ВНЕСЕН ОТ ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ, РОСИЦА ЯНАКИЕВА – КОСТАДИНОВА И ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ И НА
ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-107/26.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИХАИЛ МИКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Тази тема е изключително дебатирана в обществото.
По тази тема сме поканили да присъстват:
Господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите,
Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”.
Единият законопроект е внесен от господин Гущеров, другият – от господин Миков. За нас е важно мнението на Министерството на финансите и по двата законопроекта.
Вие виждате, че в нашия проект за становище има един проблем и искам веднага да го уточня. Ние подкрепяме по принцип и двата законопроекта, извън предложението в единия от тях – законопроекта на господин Михаил Миков и група народни представители в частта му, която се отнася до премахване на ограничението за десетте хектолитра чист алкохол.
Аз искам да попитам представителите на Министерството на финансите, четейки съответната директива, дали ние можем не да кажем, че това противоречи и да предложим изменение на текста. Там е казано, че страните – членки могат да прилагат намалени ставки на акциза на етилов алкохол, произвеждан от малките дестилери, в следващите граници – става дума за Директива № 92-83 на Европейския съюз от 1992 година, че не могат да се прилагат за предприятия, които произвеждат повече от 10 хектолитра чист алкохол на година.
Обаче страните-членки, които са прилагали намалени ставки от 1 януари 1992 година за такива предприятия, които произвеждат между 10 и 20 хектолитра чист алкохол, могат да продължат да правят това.
Можем ли ние, защото това правило съществуваше, ние още не сме страна – членка, поне да предложим, че тези 10 хектолитра могат да се заменят с 20
За мене проблемът е да уточним въпроса за хектолитрите, защото това е за мене спорният момент поне от наша гледна точка в представените законопроекти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, проблем няма. В България има извоювана дерогация от това нещо. Пред мене е – ще ви оставя копие – акт относно условията за присъединяване и промените в договорите за присъединяване на Чешката република, Република Естония и т.н. до 2003 година.
Член 22, § 6 звучи така: “България и Чешката република могат да прилагат намалена акцизна ставка, не по-ниска от 50 процента, на произведения в обекти за дестилиране, които годишно произвеждат повече от 10 хектолитра етилов алкохол от плодове …” и т.н.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Значи нашата бележка пада на основа на дерогацията, извоювана от България и Чешката република. Нашето становище ще бъде съответно преработено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще ви оставя копие.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, разбира се, за да можем да ползваме този текст
При това положение предлагам да гласуваме и двата законопроекта така, както са внесени от вносителите, без направената забележка по отношение на законопроекта на господин Миков, от която се вижда, че може да се приложи, макар и да не съответства на директивата, поради договорената от България и Чешката република дерогация на този текст.
Ако така бяхме направили и със скрапа, господин Кадиев, сигурно щеше да бъде по-добре. Но това сигурно ще можем да направим след 1 януари.
Който е съгласен с така направената промяна в становището, тоест,
Гласували: за 11, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-66/26.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка тук присъстват:
Петя Никифорова - главен експерт - юрист в комисията,
Анна Андонова - главен експерт - юрист в комисията.
Има думата госпожа Димана Ранкова да представи законопроекта.
ДИМАНА РАНКОВА: Уважаеми народни представители! Съвсем накратко ще представя на вниманието ви поредните, но за жалост не последни изменения и допълнения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които минаха през Министерския съвет.
Предложените изменения изцяло преследват целта за синхронизиране на българското законодателство с няколко европейски директиви, имащи отношение към капиталовите пазари. Така че изцяло измененията са продиктувани единствено и само с цел по-висока степен на синхронизация.
В тази връзка са извършени изменения в няколко области.
На първо място, в частта, където се регулира дейността на инвестиционните посредници, професионалните търговци на ценни книжа, се разширява понятието за ценна книга, като се въвежда в съответствие с европейските директиви понятието за финансов инструмент.
Предвидени са нови задължения по отношение на регулирания пазар, който в настоящия момент е един-единствен в България – Българската фондова борса; задължения по отношение на по-бързо и навременно разпространяване на пазарна информация.
В частта за инвестиционните посредници се променя режимът по отношение придобиване на значително участие от определено лице.
Към настоящия момент, за да се придобие 10 и над 10 на сто от един посредник, режимът е разрешителен. Предлага се той да стане уведомителен.
Също така се извършват промени, отново поради синхронизация, в частта за гаранционния фонд, който е за компенсиране на клиенти на инвестиционния посредник и то не професионални клиенти. Предлага се комисията да има възможността да налага определени санкции, в случай, че не се внасят вноски от страна на дължителите в този фонд, а именно самите посредници.
Друга много съществена промяна е в частта “Публично предлагане на ценни книжа”, като се разширява понятието за това що е публично предлагане, както и се създават известни облекчения за дружествата, които издават ценни книжа, а именно създават се облекчения с един-единствен проспект, тоест не за всяко предлагане да изготвят отделни документи, а с един единствен проспект, който има определен срок на валидност, да могат да извършат няколко свои публични предлагания.
На последно място, се извършват също синхронизиращи промени заради изисквания на европейски директиви в частта за колективни инвестиционни схеми. Това са инвестиционни дружества от отворен тип и договорни фондове, които публично набират парични средства и ги влагат в ценни книжа.
Там се създават облекчения, като се разширяват възможностите от финансови инструменти, в които могат да се влагат набраните от тях публично парични средства.
Накратко това са основните промени. Казах, че те не са последни. Налага се да се направят още един поредни промени за да се постигне пълно съответствие с европейските директиви относно тази материя, тъй като наскоро те бяха изменяни и това наложи промени в нашето законодателство.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси? – Няма.
Имате ли бележки по становището на комисията, госпожо Ранкова?
ДИМАНА РАНКОВА: По отношение на трите бележки ще се спра съвсем накратко. Разбира се, ние ще предоставим на вниманието ви писменото ни становище.
По първата бележка. Препоръчва се Комисията за финансов надзор да информира Европейската комисия при наличие на затруднение за инвестиционни посредници, когато се предоставят инвестиционни услуги в трета страна, като се цитира определен текст от Директива № 204-39.
Това изменение в момента не е включено, но предлагаме да се включи в следващите изменения, които наистина са наложителни. Тъй като по Директива № 204-39, която е цитирана в становището на комисията по европейска интеграция, в момента имаме ангажимент, както и по принцип държавите – членки имат ангажимент да я приемат в своето национално законодателство до 31 януари 2007 година. А изискването – кога ще започне да се прилага, е отложено до 1 ноември 2007 година. Тоест в този смисъл при следващите изменения в Закона за ценните книжа ще бъде включена и тази препоръка.
Мисля, че с това отговарям по отношение на първата бележка на Комисията по европейска интеграция. Ще бъде направено това изменение, но не в тези настоящи изменения.
По отношение на втората бележка – да се включат дружествата за електронни пари, тъй като те са кредитни институции.
Тази бележка я приемаме изцяло. Не е направено до момента, тъй като все още не беше факт Законът за кредитните институции, който от месец юли е обнародван в “Държавен вестник” и ние естествено ще се съобразим с него. Така че тази бележка ще бъде отчетена.
И по отношение на третата бележка на Комисията за европейска интеграция. Цитира се определена разпоредба от Директива № 85-611, а именно да се посочва възнаграждението на управляващо дружество, когато то управлява, било то инвестиционно дружество, било то договорен фонд.
На ниво закон са уредени основните положения. На подзаконово ниво вече са разписани детайлно изискванията към съдържанието на проспекта и на годишния отчет, където всъщност ще се посочва това възнаграждение.
Тоест приемаме и тази бележка, само че предлагаме тя да бъде отразена на подзаконово ниво. Ние имаме делегация - и в момента тя е изпълнена – за наредба в тази част, а именно да се доразпишат подробности и да се доразпише детайлно съдържанието на проспекта и на годишните отчети, които се представят пред нас.
Така че и тази бележка ще бъде отразена в Наредбата по приложение на закона.
Това са трите бележки на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние бихме искали това да стане в самия закон. но, разбира се, ако тя подробно бъде отразена в наредбата, а не така, както е в момента, това също ще бъде някакво движение напред.
ДИМАНА РАНКОВА: Специално тази разпоредба, която е цитирана от директивата, е една по-тясна хипотеза. Не става дума принципно за възнаграждението на управляващо дружество, за което и сега в закона се казва и съответно в наредбата, а за една доста по-тясна хипотеза, а именно, че когато едно управляващо дружество управлява няколко такива фондове дали следва да разкрие възнаграждението си по отношение на другата.
За такава хипотеза става дума и затова предлагаме на подзаконово ниво да бъде отразена.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е много голям детайл.
Благодаря Ви. Ще отразим Вашето мнение. По първата бележка ще отразим това, което предлагате. Но аз смятам да запазим втората и третата бележка. Защото в крайна сметка тези неща трябва да бъдат в нормативен акт. Разбира се, водещата комисия ще си каже думата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да кажем, че я приемат.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ще отбележим, че я приемат, но ще я приложат на по-късен етап. Ние ще ги запазим, но ще отразим, че според вносителя първата ще се приеме на по-късен етап, когато се прави изменението, че вносителите приемат втората бележка, а за третата няма да напишем нещо специално, но ще я отразим и ще настояваме водещата комисия да обсъди този въпрос – къде е най-подходящо. Защото все пак ние само даваме своите препоръки.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен със становището на комисията да подкрепим законопроекта с направените бележки, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-66/26.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Това е най-проблемният закон, не за нашата комисия, разбира се, той е проблемен в тема, която не е евроинтеграционна. Ще се занимаваме само с лекарствата в хуманната медицина.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването,
Любомир Гайдов – директор на Дирекция “Правна”,
Димитрина Апостолова – главен юрисконсулт,
Мери Пейчева – директор на Дирекция “Административно, правно и стопанско обслужване” към Изпълнителната агенция по лекарствата.
Ако този закон влезе в пленарната зала до септември, до края можем да го обсъждаме. Но в другата му част той не е евроинтеграционен.
Нашето становище е изготвено само по разделите, свързани с лекарствата, така че в тази му част то е подготвено и ви е предадено предварително.
Давам думата на заместник-министър Райнов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Вие наистина сте прав, господин Папаризов. Но преди да изчета мотивите, бих казал, че за първи път с този закон се опитваме да сложим регулация в сфера, където, меко казано, всичко е в насипно състояние – визирам цялата нормативна база от 1990 година досега в сферата “Лекарствена политика”, всичко е кърпежи на различни казуси. Така че ако наистина искаме да имаме едно европейско законодателство в този сектор, този закон наистина ни е необходим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В началото аз искам да попитам следното. До нас са изпратени писма от Съюза на фармацевтите. Без да се занимаваме с тях, предполагам, че и вие разполагате с тях, при интерес от ваша страна мога да ви представя копие, тъй като очевидно те поставят въпрос, който няма да се гледа в нашата комисия, но мога да ви ги препратя за сведение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви.
В контекста на това, което казахте, все пак този закон е съставен от комисия, в която са всички заинтересовани лица, в това число представители на всички заинтересовани организации и сдружения на български фармацевтични производители, Асоциацията на научноизследователски и фармацевтични производители, Съюза на фармацевтите в България, Българската асоциация на фармацевтите. Всички те са участвали в изготвянето на закона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имаме писмо от Съюза на фармацевтите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: От тяхна страна също има представители, те също са участвали.
Основното на този закон е, че привежда законодателството в съответствие с европейските директиви, някои от които датират още от много отдавна.
Приемането на нов Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина отразява изискванията, произтичащи от редица актове на Европейската общност.
Първо, от Директива № 2001-83 на Европейския парламент и на Съвета за Кодекса на Общността относно лекарствените продукти за хуманна употреба, включително и нейните изменения с Директива № 2003-63, Директива № 2060-24, Директива № 2004-27;
Второ следващата директива е Директива № 2001-20, относно сближаване на законите, подзаконовите актове и административните разпоредби на страните -– членки във връзка с прилагането на добрата клинична практика при провеждане на клиничните изпитвания на лекарствените продукти в хуманната медицина.
Следващата директива е Директива № 2005-28, относно принципите и подробните насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за употреба в хуманната медицина, предназначени за изследвания, както и изискванията относно разрешително за производство или за внос на такива продукти;
Регламент № 1084-2003, относно проучване на измененията в условията на разрешение за търговия с лекарствени продукти с приложение в хуманната медицина, както и с лекарствени продукти с приложение във ветеринарната медицина, което се издава от компетентен орган на държавата членка;
И накрая Директива на Съвета № 89-105, относно прозрачността на мерките, регулиращи ценообразуването на лечебните продукти за хуманна употреба и включването им в обхвата на националната програма за здравно осигуряване.
Основното е, че с този законопроект се въвеждат процедури за взаимно признаване на издадените разрешения за употреба, както и децентрализирана процедура за разрешаване за употреба на лекарствени продукти.
Дефинирани са правата и задълженията на притежателя на разрешение за употреба на лекарствен продукт, както и по отношението на производството и вноса на лекарствени продукти се въвежда нова фигура – верифицирано лице, което да бъде магистър по медицина, фармация, химия, биотехнология или биология, като това квалифицирано лице е отговорно за контрол върху качеството на произвежданите и внасяни лекарствени продукти и за тяхното съответствие с разрешението за употреба.
В законопроекта е разписан изцяло нов раздел, касаещ въвеждането на режима за паралелен внос на лекарствени продукти. Това ще рече, че се допуска паралелен внос на лекарствени продукти, разрешени в страна – членка на Европейския съюз, когато същите са еднакви или подобни на лекарствените продукти, разрешени за употреба в Република България.
Със законопроекта изцяло се въвеждат и новите изисквания във връзка с лекарствената безопасност, инспекцията, контрола и яснотата на информация за пациентите.
И накрая, с предложения законопроект се постига пълна хармонизация на българското лекарствено законодателство с правото на Европейския съюз в областта на лекарствата и едновременно се създават условия, които гарантират употребата на лекарствени продукти, отговарящи за изискванията за качество, безопасност и ефикасност.
Освен това се предвижда с подзаконовите актове за прилагането на Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина да се издадат в 6-месечен срок от обнародването му.
Накратко, когато този закон влезе в действие, а ние предвиждаме той да влезе в действие от 1 януари 2007 година, когато трябва да бъдем страна – членка на Европейския съюз, към него трябва да издадем от порядъка на 24 наредби, подзаконови актове.
Това е основното по законопроекта.
Запознахме се с вашите забележки. По-голяма част от тях са чисто редакционни, които ще бъдат отразени в законопроекта, така че при второ четене ще бъдат налице.
Има ли някой от гостите да добави нещо? – Няма. Имате думата за въпроси, колеги.
ЧЕТИН КАЗАК: Искам да попитам остава ли ограничението за откриване на аптека само и единствено за лица с образование магистър-фармацевт?
Втори въпрос: остава ли досегашната система за списък с фиксирани цени, по-скоро максимални цени на лекарствата?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се, тези въпроси е хубаво да се чуят, но искам да кажа, че те не са в обхвата на евроинтеграционната част, затова не сме ги третирали.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви за въпроса. Обикновено това са въпросите, които се задават по този законопроект.
В графата “Аптеки” ситуацията е следното. Законът предполага, че вече производителите на лекарства могат да бъдат и търговци на едро.
Има рязка граница по Търговския закон дори за свързаните лица. Трябва да има отделен между търговците на едро и търговците на дребно.
Новото, което въведохме в този закон, е, че всяко юридическо лице може да разкрива аптека, но задължително управителят на аптеката трябва да бъде магистър-фармацевт.
Каква е промяната на това, което е в момента. В момента единствено магистър-фармацевта може да регистрира аптека. И се получава следния казус. Примерно аптеката на “Пирогов”. Разрешението е на името на фармацевта. Фармацевтът по една или друга причина напуска, което означава, че “Пирогов” наново трябва да вади разрешение за собствената си аптека.
Така че сме привели законодателството си във форма, която е нормална - всяко едно юридическо лице да може да разкрива аптека, както всяко едно юридическо лице може да разкрие болница, но задължително изпълнителният директор на болницата трябва да бъде магистър, който да е завършил здравен мениджмънт.
Така че това е новото. И не виждаме къде са притесненията. Защото циркулират в обществото такива приказки, че едва ли не в аптеките ще започнат да продават лекарства и хора, които нямат съответната квалификация. Това в закона ясно е разписано.
Естествено, ако фармацевтът си регистрира фирма, той самият може да си открие аптека, на която той да бъде управител. Но всяко едно юридическо лице може да открива аптека.
С това се прекъсва порочната практика, която има в момента – един фармацевт, без да работи, да си продава името и дипломата и да има пет разкрити аптеки на негово име, от които той прибира наеми само заради това, че има тази диплома.
За цените на лекарствата остава режимът, който е с регистриране на пределна цена.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Предлагам да подкрепим законопроекта в евроинтеграционните глави, както са изброени.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма. Приема се.
Желаем ви успешна работа! Дано частта за аптеките да бъде обсъдена до края на август.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
56977
