Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
10/08/2006
П Р О Т О К О Л
№ 43
На 10 август 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-68/31.07.2006 г., за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-70/2.08.2006 г., за равните възможности на жените и мъжете, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-71/2.08.2006 г., за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Васил Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика, Светла Бъчварова – заместник-министър на земеделието и горите, Мария Стефанова - началник отдел “Европейска информация” в Министерството на земеделието и горите, Людмила Хъмчева – държавен експерт в отдел “Европейска интеграция” в Министерството на земеделието и горите.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагаме днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-68/31.07.2006 г., за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-70/2.08.2006 г., за равните възможности на жените и мъжете, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-71/2.08.2006 г., за свръхзапасите от земеделски и захарти продукти, внесен от Министерския съвет.
И трите закона имат отношение към европейската интеграция. Особено последните два са свързани с конкретни изисквания, а първият също така засяга някои елементи, които е важно да обсъдим и в нашата комисия.
Първо, искам да попитам има ли някакви двруги предложения за дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-68/31.07.2006 Г., ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите:
Георги Кадиев – заместник-министър,
Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”,
Велин Филипов – началник на отдел “Счетоводна практика”.
Предлагам да дадем думата на заместник-министър Кадиев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Министерството на финансите имаше задължение да изготви проект на Закона за корпоративното подоходно облагане, което ние направихме. Законопроектът беше внесен в Министерския съвет и оттам – предаден на парламента на 17 юли 2006 година.
Целта на новия закон е изготвяне, с цел опростяване на корпоративното данъчно облагане, улесняване на неговото прилагане от страна, както на данъкоплатеца, така и от страна на приходната администрация.
Разбира се, основната цел, поради която сме в тази комисия, това е въвеждането на закона в съответствие с няколко европейски директиви, в случая с три.
Ние считаме, че сме постигнали пълна хармонизация с европейското законодателство.
Имаме също така вашето становище, общо взето с технически забележки, имаме и ответно становище от наша страна. Тъй като детайлите са прекалено технически, не знам дали да занимавам комисията с тези въпроси. Затова предлагам да ви дам писмено нашето становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Можем да отбележим, че става дума за някои основни термини. Действително въпросите са повече технически. Но зависи как искат детайлите – дали искат сега да обсъдим тези детайли. Действително бележките са терминологични. Разбира се, ако колегите предпочетат, може и писмено да се запознаем с тях.
Но най-важното все пак е добре да кажете, що се отнася до определенията за “европейско дружество” и “европейско кооперативно дружество”, които все пак не са определени в този законопроект. Мисля, че това не е технически въпрос.
Също така в чл. 1б се поставя въпросът за термина “преустройство”, за който няма определение.
Тук се използва изразът “кооперативна организация”.
Ние сме доста стриктни не само от гледна точка на този закон, но когато се облагат кооперативни организации с данък печалба, искаме това да не влиза в конфликт със Закона за кооперациите, където мисля, че не всички дейности се облагат с печалба, някои от тях бяха частично освободени. Сега може би последният режим да не е такъв.
Това са неща, които е хубаво да видим точно как са отразени в закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, най-напред по първия въпрос, който повдигнахте – за “европейско дружество” и “европейско кооперативно дружество”. Това са дружества, учредени чрез регламент на Съвета и имат пряко действие, поради което Министерството на финансите е счело, че не е необходимо да се дават определения за тези дружества.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Как имат пряко действие преди 1 януари? Този закон от 1 януари ли ще действа?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да, законът влиза в сила от 1 януари. И този, и Законът за доходите върху физическите лица.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имат пряко действие в резултат на кой регламент?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Регламент на Съвета № 21-57 от 2001 година и Регламент № 14-35 от 2003 година.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ще трябва да се добави в нашето становище.
Кога ще получим документите по другите въпроси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: По другите въпроси.
Вторият въпрос, който повдигнахте, господин председател, беше за термина “преустройство”. Терминът е уреден в специалния закон, третиращ кооперациите – Закона за кооперациите, поради което не е дадено определение в настоящия законопроект. А частта от законопроекта, която касае преобразуването на кооперативните операции, е съгласувана с Централния кооперативен съюз, отчитайки тяхната специфика.
Това е единствената причина, поради която не сме дали определението.
Първата забележка, която вие имате, е за прехвърляне на активи. Там обяснението е малко по-дълго и малко по-техническо, в смисъл на това, че трябва да споменавам и английските еквиваленти на изразите и да обяснявам защо сме счели, че “transfer of assets” като буквален превод означава “прехвърляне на активи”, но на български не би трябвало да го превеждаме като “прехвърляне на активи”. Затова ние го превеждаме като “прехвърляне на обособена дейност”.
Това, което отчитаме в случая, за да стигнем до тази разлика, е икономическата същност на дейността.
Съгласно определението в чл. 2, буква “в”, операцията “transfer of assets” изисква прехвърляне на клон от дейността. На английски език е “transfer of assets” и “branch of activbity”, а не “прехвърляне на активи”.
Отчитайки икономическата същност на операцията “transfer of assets”, преводът на български език правим като прехвърляне на обособена дейност, а не на активи, или клон на дейността. Тъй като в българското законодателство съществува понятието “клон”, което се различава от това, което е описано в директивата, се опасяваме, че ще се стигне до колизия на две различни разбирания що е то клон на дейността, поради тази причина си позволихме да направим по-различен превод от буквалния. Това е единствената причина.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това нещо няма ли после да ни създаде проблеми?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Считаме, че директивата е имплементирана коректно и няма да ни създаде проблеми. разбира се, пълна гаранция в този момент ми е трудно да дам.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не зная дали е възможно да внасяме ние някакви терминологични различия. Аз мисля, че си струва тази бележка да я обсъдите отново.
Аз бих дал думата и на нашите юристи. Госпожа Ценова, заповядайте, все пак е важно в такива специализирани области да сме точни.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Досегашният ни опит при транспониране на директиви в данъчното законодателство изисква да бъде точно терминологията. Защото аз лично не мога да приема, че макар и чисто терминологично да са сменени термините, като съдържание са едни и същи. В това въобще не съм убедена. Не съм убедена, че “прехвърляне на активи” и “прехвърляне на обособена дейност” са едно и също нещо, защото активът може да обхваща различни дейности. “Обособена дейност” са част от активите, поне аз така го разбирам. Също така “клонът” си е клон от дейността, не е обособена дейност. Това е също самостоятелна, дори правна фигура.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В тази част ние, разбира се, ще запазим нашата бележка и ще помолим да се обсъди в специализираната комисия, където за термините ще добавим регламентите, в които те се използват – “европейско дружество” и “европейско кооперативно дружество”.
Дали терминът “преустройство” произтича и е достатъчно, че така е в Закона за кооперациите, може би това трябва технически да се отбележи в Преходните и заключителни разпоредби. Но това вече са правно-технически въпроси, които юристите предполагам ще отчетат при подготовката на закона за второ гласуване – да има препратка към съответния друг закон.
Други технически въпроси аз нямам.
Ако колегите нямат технически въпроси, имате ли въпроси по същността на проекта към вносителите, които са се основавали на досегашното законодателство и са го развили с оглед и на европейските директиви?
Забелязвам, че никой няма въпроси.
Тогава предлагам да подкрепим законопроекта за първо гласуване, като ще доуточним нашите бележки на основата на това, което сега стана ясно в дискусията и написаните бележки на Министерството на финансите.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря на господин заместник-министъра и на неговите сътрудници.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-70/2.08.2006 Г., ЗА РАВНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика:
Васил Войнов – заместник-министър,
Лилия Абаджиева – държавен експерт в Дирекция “Демографска политика”.
Ще помоля господин Войнов да представи законопроекта, като, представяйки го, да кажете две думи и по този стар спор, който съществува в парламента и който и днес повдигна пред мене госпожа Драганова. На един етап ние смятахме, това е някакво национално разбиране, че проблемите на равенството на половете при нас се решават по-общо в Закона за предотвратяване на дискриминацията.
Известно е, тук сме имали среща, тук беше госпожа Таборска от Европейския парламент, които настояваха за такъв закон.
Когато представяте законопроекта за равните възможности на жените и на мъжете, моля да ни информирате, представяйки този закон, изисква ли някакви промени в Закона за защита от дискриминация – сега вече така се казва, създават ли се проблеми между органите по този закон и по другия закон. въобще когато приемаме европейското право за равните възможности на жените и мъжете, създаваме ли някакви проблеми във вече създадената от нас практика в защита от дискриминацията.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми накратко да ви представя проекта на Закон за равните възможности на жените и на мъжете като един нов от гледна точка на съществуващата система на законодателството у нас закон, който можем дори да кажем, че е нетрадиционен от гледна точка на философията и на съдържанието на самия закон.
Посочваме, че той засяга проблем, който досега не е бил в обсега на правното регулиране и е израз на политическата воля за следване на стандартите на Европейския съюз, към който страната ни предстои да се присъедини.
Основно законопроектът има за цел да осигури равни възможности на жените и на мъжете, като въведе механизми за разработване и провеждане на държавна политика в тази област.
В изпълнение на самия закон ще се приеме национална стратегия за равните възможности на жените и на мъжете, с които ще се определят основните насоки за реализиране на политиката, органите, отговорни за провеждането и система за мониторинг на нейното изпълнение.
Самият законопроект очертава специфични области. В закона е посочено - това са образование и професионална квалификация, в които трябва да се предприемат насърчителни мерки за постигане на баланс и равни възможности на жените и мъжете. Досега материята не беше уредена никъде в това отношение.
Като пример можем да посочим многото европейски страни и от десетте новоприсъедини се – не е нужно да ги коментираме, ако има такива въпроси, ще ви ги посочим конкретно.
Приемането на отделен закон за равните възможности ще допринесе за по-пълно съответствие на нашето законодателство.
Макар че по този проблем, който споменахте, след приемането на Закона за защита срещу дискриминацията и последвалите промени в Кодекса на труда се констатира почти формално съответствие с голяма част от достиженията на Европейския съюз, това не гарантира само по себе си реално равенство между двата пола, което е една от целите на стандартите на Европейския съюз, в които се регламентира необходимостта от институционален механизъм, въвеждането на такъв механизъм за равни възможности, който трябва да приключи в срок до края на 2006 година и от специални мерки за постигане на тези равни възможности.
Такива са най-новите изисквания на пътната карта за равенство на половете на Европейската общност в периода 2006 – 2010 година и Пакта за равнопоставеност на жените и мъжете. Това е едно от основните изисквания на Пекинската платформа за действие, приета на Четвъртата конференция за жените в Пекин през 1995 година.
Можем да кажем, че в България все още не е изграден такъв цялостен национален механизъм за равни възможности на жените и мъжете, за разлика от всички европейски държави, дори и някои държави, които се намират в нашия регион.
Не се регламентирани и въпросите като механизъм за създаване и прилагане на единна държавна политика за равни възможности, не е осигурен механизъм за постигане на реално равенство или равенство по същество чрез приемане на тези специални мерки в тази област, както и не са регулирани някои основни сфери на обществения живот за осигуряване на равни възможности между жените и мъжете.
Тук е въпрос на политическа воля държавата да приеме един формален или реален подход за изпълнение на това условие. Смятаме, че изразът на този реален подход е приемането на Закон за равните възможности на жените и мъжете по така представения проект със съответните забележки.
Поради това, че този законопроект беше включен в програмата на Министерския съвет от месец юли 2006 година, същият беше разгледан на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерския съвет, където освен държавните институции са представени всички социални партньори, който беше подкрепен принципно.
По отношение на представено възражение за дублиране на функциите по реда на Закона за защита срещу дискриминацията можем да кажем, че българското право действително съдържа едни разпоредби за равно третиране в отделните закони, но може би само частично.
Приемаме, че Законът за защита срещу дискриминацията въвежда правила срещу пряката и непряката дискриминация, основана на признака пол. Обаче самият закон не предполага разработване и прилагане на единна държавна политика и механизми за отчитане на въздействието върху положението на жените и мъжете, а той е ориентиран единствено може би в по-голяма степен към санкционирането на установените от него забрани. Там те са заложени.
В него смятаме, че все още липсват разпоредби, които да насърчат съчетаване на професионалните със семейните задължения на жените и мъжете.
Затова приемането на този закон е в отговор на изпълнението на ангажиментите на страната ни по Конвенцията за човешките права от Хага, така наречената Хагска конвенция. Благодаря.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на колегите, аз искам, господин заместник-министър, да Ви задам и въпроса приемате ли нашите бележки, тъй като те са изключително съществени? По същество тези бележки искат да направят закона действащ.
Първата забележка е, че директивата допуска това ,което обикновено ние не правим. Ние търсим винаги заинтересовано лице да постави въпроса. Тя допуска и самите органи да се самосезират по тяхна инициатива, когато дадено дискриминирано лице не е потърсило такава защита. Това е нещо много сериозно спрямо нашето досегашно законодателство и това е нашата първа бележка.
И втората бележка също е много сериозна, ако се приеме разпоредбата на чл.3, § 2 от директивата, която обявява за нищожни всички разпоредби, намерили място в договори, колективни споразумения, вътрешни правила, които противоречат на принципа за равно третиране.
Аз мисля, че тези две бележки са изключително съществени. Но как вие ги виждате и как биха се прилагали у нас?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Действително, господин председател, разглеждайки становището, ние преценихме, че самите забележки са много уместни и са много на мястото си, особено първата.
По отношение на втората забележка – да, ние я приемаме, но вероятно с част от нормите, които могат да бъдат въведени, с евентуално последващи подзаконови нормативни актове към самия закон.
Така ние приемаме забележките, които са направени във вашето становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Договор или разпоредба да се обяви за нищожна с подзаконов акт е абсурдно. Така че,, ако ги приемате, трябва да ги включите в закона, а не в поднормативен акт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Ще разгледаме въпроса.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на госпожа Станчева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Уважаеми вносители, уважаеми членове на комисията! аз наистина съм удовлетворена от това, че дойде ред да бъде внесен такъв законопроект. Между другото, в интерес на истината, още Тридесет и деветото Народно събрание завари два такива законопроекта, които бяха внесени – мисля, че единият беше с вносител госпожа Мозер, за другия не мога да бъда точна в цитирането.
Тази директива № 76-207 на Европейската икономическа общност беше отчасти приложена в законопроекта, който Тридесет и деветото Народно събрание прие, а именно закона, който цитира господин заместник-министърът и председателят на нашата комисия – по-рано се наричаше Закона за защита срещу дискриминацията, сега се нарича Закон за защита от дискриминацията. Съответно беше създадена такава комисия.
Аз приветствам решението на вносителите за този законопроект, защото
Разбира се, в дебатите по предложения в Тридесет и деветото Народно събрание законопроект по равните възможности се чуха мнения, че България няма нужда от такъв законопроект. Аз обаче като член на Делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от нашето Народно събрание и като член на Комисията по равните възможности в ПАСЕ трябва да кажа, че в работата на комисията държавите – членки на Съвета на Европа придават едно особено важно значение на работата на тази комисия. Там се обсъждат действително проблеми, които касаят правата на човека. Тази равнопоставеност на половете е един от основните критерии за спазването на правата на човека, което, разбира се, е една от основните дейности на Съвета на Европа.
Както знаем, и по инициатива на Съвета на Европа, и на Европейския парламент 2007 година е обявена за година на равните възможности. В момента в Съвета на Европа се провеждат различни инициативи, които насърчават равенството на половете. Една от инициативите е за равно участие при взимането на решения на жените в различни нива – политическо, социално и други в обществото. Това е така нареченото decision making процесът и участието на жените в него.
Така че аз лично намирам един такъв законопроект като напълно уместен. А както се вижда, това е една от препоръките по Глава тринадесета – за социална политика.
За сведение на колегите и за информация на нашата комисия мога да кажа, че Румъния, която също като България очаква и със сигурност ще бъде членка на Европейския съюз още от месец януари 2007 година, има парламентарна комисия,
Аз лично съм се интересувала от дейността на тази комисия, тъй като председателят на тази комисия е председател и на комисията в ПАСЕ по равните възможности, и трябва да ви кажа, че с благородна завист съм отчета дейността, която тази комисия провежда.
И може би действително, не на последно място, във връзка с икономическите причини, които са посочени и в доклада на нашите експерти с преразглеждането на това преструктуриране на директивите, които се отнасят до използване на кохезионните фондове и до които ние като членове на Европейския съюз ще имаме достъп до тях и ще трябва да прилагаме и да използваме, мисля, че далновидно е било това конституиране на такъв вид комисия в румънския парламент.
Аз мисля, че все пак по-добре е късно, отколкото никога. Мисля, че е дошло времето да се приеме такъв законопроект за равните възможности и смятам, на базата на доклада на нашите експерти по комисията, че той ще намери един добър
Бях си отбелязала, предполагам, че Вие отговорихте отчасти. Тази
Не мога да преценя първата забележка доколко би се отразила, но смятам, че втората забележка, която са отразили нашите експерти, е изключително важна. И аз лично, господин председател, ще настоявам тя да залегне в доклада на нашата комисия и да се докладва в пленарната зала.
Аз не знам коя комисия е водеща, може би Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Аз не знам доколко се спазват, понеже от предишния парламент, в който също бях член на Комисията по европейска интеграция, имаше един проблем между Комисията по европейска интеграция и водещите комисии, защото докладите на нашата комисия, така да се каже, не се считаха за задължителни. Аз ще ви моля на ниво председатели на комисии вие да обърнете внимание на господин Герджиков, който е председател на тази комисия, действително тази забележка номер 2 за обявяване на нищожни всички разпоредби и т.н. да бъде задължително включена в законопроекта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви много, госпожо Станчева, за тази
За мене най-добре е ние да подкрепим становището – виждам, че всички го подкрепяте, а да внесем направо предложение за второ гласуване, за да сме сигурни, че ще се отрази. Ще го внесем наред с нашия доклад след първото четене и няколко души от комисията ще го подпишем. Между първо и второ четене колегите ще имат грижата да подготвят едно предложение на второ гласуване и на една комисия ще го подпишем няколко души.
Имаме още няколко такива становища. Правили сме това, направихме го по законопроекта за банковата тайна и т.н., така че няма да има проблем.
Мисля, че вече с тези аргументи ни убедихте, че има нужда от този
Колеги, който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-71/2.08.2006 Г., ЗА СВРЪХЗАПАСИТЕ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ И ЗАХАРНИ ПРОДУКТИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Мисля, че тази точка е изключително важна.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на земеделието и горите:
Светла Бъчварова – заместник-министър,
Мария Стефанова – началник отдел “Европейска интеграция”,
Людмила Хъмчева – държавен експерт в отдел “Европейска интеграция”.
Това е един изключително важен законопроекта ,който е свързан с въпроса за свърхзапаси от земеделски и захарни продукти, закон, който ще има съществено влияние след това за нашите земеделски производители.
Давам думата на заместник-министър Бъчварова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, този законопроект се внася от Министерския съвет и представлява една неотменима част от нашите задължения по отношение на присъединяването ни към Европейския съюз. Това е част от националното законодателство на страната.
Основната задача е предотвратяване на спекулативно натрупване на стокови запаси от селскостопански и захарни продукти, което може да бъде предприето в периода непосредствено преди присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Посочените разпоредби налагат както предприемането на адекватни мерки преди присъединяването на национално ниво, също така самите производители, които произвеждат и търгуват със земеделски продукти, да бъдат подготвени към 1 януари 2007 година по отношение на изискванията за следене и деклариране на тези свърхзапаси.
Почти всички страни, присъединили се към Европейския съюз, прилагат това законодателство преди присъединяването, именно с цел намаляване на натиска на пазара, който се получава в резултат именно на предлагане на свръхзапаси.
Проектът на Закон за свръхзапаси на земеделски и захарни продукти урежда два основни момента – наблюдение и инвентаризация на земеделски и захарни продукти, при които може да бъде отчетено евентуално натрупване на запаси и заплащане на вноска от производителите и търговците, които са натрупали тези свръхзапаси.
Съгласно изготвения проект, производители и търговци, които притежават повече запаси от земеделски и захарни продукти от количествата, които са определени от закона, подават до Министерството на земеделието и горите декларации по съответен образец.
В проекта са включени специални разпоредби за високорисковата група оператори по отношение на натрупване на запаси със спекулативни цели, които са започнали своята дейност в годината непосредствено преди присъединяването. Подадените декларации служат за изготвяне на база данни, която се систематизира по продукти и по години.
Въз основа на тази информация и по предложение на специализирана комисия, която се създава към министъра на земеделието и горите, се определя един осреднен размер на запасите и размера на свръхзапасите за производители и търговци.
В проекта на закона се урежда и процедурата за освобождаване от установените свръхзапаси от захарни продукти, които в съответствие със законодателството на Европейския съюз трябва да бъдат изнесени и използвани за производство на горива или денатурирани.
На производителите и търговците, които притежават установен свърхзапас или свръхзапас от захарни продукти, който не е освободен по предвидения от закона ред, се налагат санкции, които са в полза на държавния бюджет.
Санкцията е публично държавно вземане под формата на вноска, което се определя от министъра на земеделието и горите с акт на публично вземане.
Размерът на вноската се изчислява на базата на приложимото към датата на присъединяване на България към Европейския съюз мито за внос на съответния земеделски или захарен продукт.
Систематично в законопроекта се уреждат и административнонаказателни разпоредби, приложими при неподаване на декларация за налични запаси от земеделски и захарни продукти и подаване на декларации с невярно съдържание.
В резултат на прилагане на закона, производителите и търговците следва да декларират своите запаси от земеделски и захарни продукти за периода 2003 – 2006 година, а заинтересованите ведомства да подадат до Министерството на земеделието и горите статистическа информация за производство, внос, износ и потребление на земеделски и захарни продукти. На тази основа ще се определи наличието на свръхзапаси на национално, а също така и на индивидуално ниво.
Очаква се законът да въздейства предупредително и превантивно срещу спекулативно натрупване на свръхзапаси и по този начин да се избегне плащане на вноска в полза на държавния бюджет от индивидуалните производители и търговци на земеделски и захарни продукти, от една страна, и санкциониране на Република България от Европейския съюз, от друга страна.
Тук искам да подчертая, че на практика регламентът, който касае България по отношение на свръхзапасите, ще бъде готов и представен на 19 септември. Затова, ако са необходими съответно промени или корекции, в Закона в Преходните и заключителни разпоредби е предвидена една възможност, с която министърът на земеделието чрез инструкция да внася именно такива промени, тоест по-гъвкаво да се прилага законът в съответствие с този регламент, който ще излезе.
Нашата цел е превантивно да определим наличието на запаси към определен период, в случая 31 август за 2006 година, за да можем съответно да направим необходимото те да се ограничат до размера на необходимите.
По отношение на това, което е дадено от комисията по конкретните текстове и забележки, които са представени.
По отношение на т. 1 ние ще се съобразим с тази препоръка. Пропуснато е.
Предлагам госпожа Хъмчева да даде аргументи по отношение на точки 2, 3 и 4. Можем да се съобразим. Но все пак, когато е разработван законът, сме имали предвид точно работата с тези ведомства и подаването на информация от тях.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди това искам да попитам, особено преди да коментирате втората точка, следното.
На мене много статистици ми се оплакват, че не Националният статистически институт, а Министерството на земеделието и горите се занимава със земеделската статистика и така реално Националният статистически институт няма съпоставима с Евростат информация. Ако може и това да ми обясните, защото тук се възлага на института, аз разбирам, че той възлага обратно на вас и става една доста сложна система за статистика в земеделието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Агростатистика има като отдел, създаден в Министерството на земеделието и горите. Те предоставят официалната информация на Евростат по отношение на земеделското производство. Но тук става въпрос и за други продукти – 24, които не се отнасят само до системата на евростатистика.
Отделно националната статистика следи и доста други показатели, свързани с потреблението. Един баланс например на зърнени култури, за да се установи какво може да бъде нормален запас и свръхзапас, включва в себе си потребление на хляб и хлебни изделия, включва фураж и т.н., тоест показатели, които се следят основно от националната статистика и се имат предвид при разработване на тези продуктови баланси.
А иначе официално за производство на земеделски продукти официалният източник на информация е Евростатистика в Министерството на земеделието.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А агенцията доколко може да бъде въобще източник на официална статистика, защото тяхната статистика се събира и се предоставя на Националния статистически институт, доколкото съм запознат. Това е нашият въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По отношение на вноса и износа – да. Но в статистиката обикновено информацията идва групирана по определени показатели до четвъртия знак. Мисля, че се предоставя поне докато в случая става въпрос за предоставяне на показатели от техническата тарифа до осмия знак. А тя е необходима точно в този си вид, което в статистиката не е достъпно и не е обект на предоставяне на публична информация.
ЛЮДМИЛА ХЪМЧЕВА: Бих искала по точки 2, 3 и 4 да ви обясня мотивите, от които сме се ръководили при създаването на тези членове.
Както посочи заместник-министър Бъчварова, по т. 2 целта ни е от всички източници да съберем информация, която да бъде експертно анализирана и предложена на комисията, която ще изготви официалната информация да бъде предоставена на Европейската комисия. Защото колкото повече аргументи имаме на национално ниво, с които да представим на Европейската комисия какво е движението на продуктите през тези години, толкова по-положително ще бъде за България да обоснове, че няма или че има по-малко запаси от съответния продукт.
Така че целта на чл. 5 е точно събиране на цялата налична информация в различни институции в държавата. Дублиране би могло да има, но тази информация е само от наша полза. Това е основният аргумент, който сме имали предвид при разработване на закона.
По т. 3. Член 11, ал. 1 препраща към чл. 4, ал. 1. Всъщност това са едни и същи субекти, които подават декларации и декларациите по чл. 4 са относно продуктите, които са определени в заповедта на министъра. По логиката на връзката между чл. 4 и чл. 11 и вторите декларации ще бъдат за тези продукти, за които вече е подадена декларация по чл. 4.
На основата на тази връзка по принцип считаме, че става ясно, едни и същи продукти ще бъдат декларирани. Но ако вие смятате, че не е ясно, можем да допълним в чл. 11, ал. 1, че става въпрос за същите продукти.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Много полезно би било да се знае и да има тази препратка, за да няма съмнение.
ЛЮДМИЛА ХЪМЧЕВА: Всъщност декларациите са на същите субекти за същите продукти, само че са за различен период от време. Това е разликата между двете декларации.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Хубаво е да се каже, че са същите продукти.
ЛЮДМИЛА ХЪМЧЕВА: Да, можем да го допълним.
Четвъртият въпрос е много съществен, тъй като при подхода към десятката и, както се очертава, към България и Румъния в регламента няма да има дефиниция на свръхзапас. Това е един практически проблем, който ние в контактите си с други експерти от страните – членки на Европейския съюз сме обсъждали. Всъщност подходът трябва да бъде национален и практически.
Ние сме използвали опита на полския закон в този случай и сме предвидили един толеранс от 10 процента, тъй като считаме, че все пак не трябва да се изхожда само от статистическите данни, а трябва да се отчита и фактът, че става въпрос за търговска дейност и не може едно статукво от преди три години да бъде решаващо. Затова даваме един диапазон от 10 процента развитие на дейността на тези субекти.
Това е чисто практически подход, който ние сме възприели. Ако има някакви други предложения, можем да ги разгледаме. Експертната група засега се обедини около това становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Въпрос е все пак този осреднен период да се види за какъв период е.
ЛЮДМИЛА ХЪМЧЕВА: Той е за 3 предходни години – 2004, 2005 и 2006 г.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест вие целенасочено сте записали текстът така неясен, за да може да имате гъвкавост при прилагането му?
ЛЮДМИЛА ХЪМЧЕВА: Ние сме го записали в полза на стопанските оператори, тоест 10 процента толеранс, защото има движение в тяхната стопанска дейност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз на основа на вашето обяснение предлагам нашите бележки втора и четвърта да отпаднат. Другите бележки ще ги запазим.
Колеги, имате ли някакви бележки или допълнения?
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Може би експертите трябва да погледнат в т. 6 текстът на VІ ми се струва, че трябва редакционно да се оправи. Там не е много ясно така, както е казано. Имам предвид в становището на комисията. записано е: “Въз основа на гореизложеното се налага заключението – кое заключение? - че предложеният проект ….”. Малко като словоред не е добре.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ще редактираме т. 6 от становището.
Предлагам да подкрепим законопроекта и да отредактираме бележките така, както беше предложено.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИИСЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
№ 43
На 10 август 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-68/31.07.2006 г., за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-70/2.08.2006 г., за равните възможности на жените и мъжете, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-71/2.08.2006 г., за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Васил Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика, Светла Бъчварова – заместник-министър на земеделието и горите, Мария Стефанова - началник отдел “Европейска информация” в Министерството на земеделието и горите, Людмила Хъмчева – държавен експерт в отдел “Европейска интеграция” в Министерството на земеделието и горите.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагаме днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-68/31.07.2006 г., за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-70/2.08.2006 г., за равните възможности на жените и мъжете, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-71/2.08.2006 г., за свръхзапасите от земеделски и захарти продукти, внесен от Министерския съвет.
И трите закона имат отношение към европейската интеграция. Особено последните два са свързани с конкретни изисквания, а първият също така засяга някои елементи, които е важно да обсъдим и в нашата комисия.
Първо, искам да попитам има ли някакви двруги предложения за дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-68/31.07.2006 Г., ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите:
Георги Кадиев – заместник-министър,
Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”,
Велин Филипов – началник на отдел “Счетоводна практика”.
Предлагам да дадем думата на заместник-министър Кадиев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Министерството на финансите имаше задължение да изготви проект на Закона за корпоративното подоходно облагане, което ние направихме. Законопроектът беше внесен в Министерския съвет и оттам – предаден на парламента на 17 юли 2006 година.
Целта на новия закон е изготвяне, с цел опростяване на корпоративното данъчно облагане, улесняване на неговото прилагане от страна, както на данъкоплатеца, така и от страна на приходната администрация.
Разбира се, основната цел, поради която сме в тази комисия, това е въвеждането на закона в съответствие с няколко европейски директиви, в случая с три.
Ние считаме, че сме постигнали пълна хармонизация с европейското законодателство.
Имаме също така вашето становище, общо взето с технически забележки, имаме и ответно становище от наша страна. Тъй като детайлите са прекалено технически, не знам дали да занимавам комисията с тези въпроси. Затова предлагам да ви дам писмено нашето становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Можем да отбележим, че става дума за някои основни термини. Действително въпросите са повече технически. Но зависи как искат детайлите – дали искат сега да обсъдим тези детайли. Действително бележките са терминологични. Разбира се, ако колегите предпочетат, може и писмено да се запознаем с тях.
Но най-важното все пак е добре да кажете, що се отнася до определенията за “европейско дружество” и “европейско кооперативно дружество”, които все пак не са определени в този законопроект. Мисля, че това не е технически въпрос.
Също така в чл. 1б се поставя въпросът за термина “преустройство”, за който няма определение.
Тук се използва изразът “кооперативна организация”.
Ние сме доста стриктни не само от гледна точка на този закон, но когато се облагат кооперативни организации с данък печалба, искаме това да не влиза в конфликт със Закона за кооперациите, където мисля, че не всички дейности се облагат с печалба, някои от тях бяха частично освободени. Сега може би последният режим да не е такъв.
Това са неща, които е хубаво да видим точно как са отразени в закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, най-напред по първия въпрос, който повдигнахте – за “европейско дружество” и “европейско кооперативно дружество”. Това са дружества, учредени чрез регламент на Съвета и имат пряко действие, поради което Министерството на финансите е счело, че не е необходимо да се дават определения за тези дружества.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Как имат пряко действие преди 1 януари? Този закон от 1 януари ли ще действа?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да, законът влиза в сила от 1 януари. И този, и Законът за доходите върху физическите лица.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имат пряко действие в резултат на кой регламент?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Регламент на Съвета № 21-57 от 2001 година и Регламент № 14-35 от 2003 година.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ще трябва да се добави в нашето становище.
Кога ще получим документите по другите въпроси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: По другите въпроси.
Вторият въпрос, който повдигнахте, господин председател, беше за термина “преустройство”. Терминът е уреден в специалния закон, третиращ кооперациите – Закона за кооперациите, поради което не е дадено определение в настоящия законопроект. А частта от законопроекта, която касае преобразуването на кооперативните операции, е съгласувана с Централния кооперативен съюз, отчитайки тяхната специфика.
Това е единствената причина, поради която не сме дали определението.
Първата забележка, която вие имате, е за прехвърляне на активи. Там обяснението е малко по-дълго и малко по-техническо, в смисъл на това, че трябва да споменавам и английските еквиваленти на изразите и да обяснявам защо сме счели, че “transfer of assets” като буквален превод означава “прехвърляне на активи”, но на български не би трябвало да го превеждаме като “прехвърляне на активи”. Затова ние го превеждаме като “прехвърляне на обособена дейност”.
Това, което отчитаме в случая, за да стигнем до тази разлика, е икономическата същност на дейността.
Съгласно определението в чл. 2, буква “в”, операцията “transfer of assets” изисква прехвърляне на клон от дейността. На английски език е “transfer of assets” и “branch of activbity”, а не “прехвърляне на активи”.
Отчитайки икономическата същност на операцията “transfer of assets”, преводът на български език правим като прехвърляне на обособена дейност, а не на активи, или клон на дейността. Тъй като в българското законодателство съществува понятието “клон”, което се различава от това, което е описано в директивата, се опасяваме, че ще се стигне до колизия на две различни разбирания що е то клон на дейността, поради тази причина си позволихме да направим по-различен превод от буквалния. Това е единствената причина.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това нещо няма ли после да ни създаде проблеми?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Считаме, че директивата е имплементирана коректно и няма да ни създаде проблеми. разбира се, пълна гаранция в този момент ми е трудно да дам.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не зная дали е възможно да внасяме ние някакви терминологични различия. Аз мисля, че си струва тази бележка да я обсъдите отново.
Аз бих дал думата и на нашите юристи. Госпожа Ценова, заповядайте, все пак е важно в такива специализирани области да сме точни.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Досегашният ни опит при транспониране на директиви в данъчното законодателство изисква да бъде точно терминологията. Защото аз лично не мога да приема, че макар и чисто терминологично да са сменени термините, като съдържание са едни и същи. В това въобще не съм убедена. Не съм убедена, че “прехвърляне на активи” и “прехвърляне на обособена дейност” са едно и също нещо, защото активът може да обхваща различни дейности. “Обособена дейност” са част от активите, поне аз така го разбирам. Също така “клонът” си е клон от дейността, не е обособена дейност. Това е също самостоятелна, дори правна фигура.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В тази част ние, разбира се, ще запазим нашата бележка и ще помолим да се обсъди в специализираната комисия, където за термините ще добавим регламентите, в които те се използват – “европейско дружество” и “европейско кооперативно дружество”.
Дали терминът “преустройство” произтича и е достатъчно, че така е в Закона за кооперациите, може би това трябва технически да се отбележи в Преходните и заключителни разпоредби. Но това вече са правно-технически въпроси, които юристите предполагам ще отчетат при подготовката на закона за второ гласуване – да има препратка към съответния друг закон.
Други технически въпроси аз нямам.
Ако колегите нямат технически въпроси, имате ли въпроси по същността на проекта към вносителите, които са се основавали на досегашното законодателство и са го развили с оглед и на европейските директиви?
Забелязвам, че никой няма въпроси.
Тогава предлагам да подкрепим законопроекта за първо гласуване, като ще доуточним нашите бележки на основата на това, което сега стана ясно в дискусията и написаните бележки на Министерството на финансите.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря на господин заместник-министъра и на неговите сътрудници.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-70/2.08.2006 Г., ЗА РАВНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика:
Васил Войнов – заместник-министър,
Лилия Абаджиева – държавен експерт в Дирекция “Демографска политика”.
Ще помоля господин Войнов да представи законопроекта, като, представяйки го, да кажете две думи и по този стар спор, който съществува в парламента и който и днес повдигна пред мене госпожа Драганова. На един етап ние смятахме, това е някакво национално разбиране, че проблемите на равенството на половете при нас се решават по-общо в Закона за предотвратяване на дискриминацията.
Известно е, тук сме имали среща, тук беше госпожа Таборска от Европейския парламент, които настояваха за такъв закон.
Когато представяте законопроекта за равните възможности на жените и на мъжете, моля да ни информирате, представяйки този закон, изисква ли някакви промени в Закона за защита от дискриминация – сега вече така се казва, създават ли се проблеми между органите по този закон и по другия закон. въобще когато приемаме европейското право за равните възможности на жените и мъжете, създаваме ли някакви проблеми във вече създадената от нас практика в защита от дискриминацията.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми накратко да ви представя проекта на Закон за равните възможности на жените и на мъжете като един нов от гледна точка на съществуващата система на законодателството у нас закон, който можем дори да кажем, че е нетрадиционен от гледна точка на философията и на съдържанието на самия закон.
Посочваме, че той засяга проблем, който досега не е бил в обсега на правното регулиране и е израз на политическата воля за следване на стандартите на Европейския съюз, към който страната ни предстои да се присъедини.
Основно законопроектът има за цел да осигури равни възможности на жените и на мъжете, като въведе механизми за разработване и провеждане на държавна политика в тази област.
В изпълнение на самия закон ще се приеме национална стратегия за равните възможности на жените и на мъжете, с които ще се определят основните насоки за реализиране на политиката, органите, отговорни за провеждането и система за мониторинг на нейното изпълнение.
Самият законопроект очертава специфични области. В закона е посочено - това са образование и професионална квалификация, в които трябва да се предприемат насърчителни мерки за постигане на баланс и равни възможности на жените и мъжете. Досега материята не беше уредена никъде в това отношение.
Като пример можем да посочим многото европейски страни и от десетте новоприсъедини се – не е нужно да ги коментираме, ако има такива въпроси, ще ви ги посочим конкретно.
Приемането на отделен закон за равните възможности ще допринесе за по-пълно съответствие на нашето законодателство.
Макар че по този проблем, който споменахте, след приемането на Закона за защита срещу дискриминацията и последвалите промени в Кодекса на труда се констатира почти формално съответствие с голяма част от достиженията на Европейския съюз, това не гарантира само по себе си реално равенство между двата пола, което е една от целите на стандартите на Европейския съюз, в които се регламентира необходимостта от институционален механизъм, въвеждането на такъв механизъм за равни възможности, който трябва да приключи в срок до края на 2006 година и от специални мерки за постигане на тези равни възможности.
Такива са най-новите изисквания на пътната карта за равенство на половете на Европейската общност в периода 2006 – 2010 година и Пакта за равнопоставеност на жените и мъжете. Това е едно от основните изисквания на Пекинската платформа за действие, приета на Четвъртата конференция за жените в Пекин през 1995 година.
Можем да кажем, че в България все още не е изграден такъв цялостен национален механизъм за равни възможности на жените и мъжете, за разлика от всички европейски държави, дори и някои държави, които се намират в нашия регион.
Не се регламентирани и въпросите като механизъм за създаване и прилагане на единна държавна политика за равни възможности, не е осигурен механизъм за постигане на реално равенство или равенство по същество чрез приемане на тези специални мерки в тази област, както и не са регулирани някои основни сфери на обществения живот за осигуряване на равни възможности между жените и мъжете.
Тук е въпрос на политическа воля държавата да приеме един формален или реален подход за изпълнение на това условие. Смятаме, че изразът на този реален подход е приемането на Закон за равните възможности на жените и мъжете по така представения проект със съответните забележки.
Поради това, че този законопроект беше включен в програмата на Министерския съвет от месец юли 2006 година, същият беше разгледан на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерския съвет, където освен държавните институции са представени всички социални партньори, който беше подкрепен принципно.
По отношение на представено възражение за дублиране на функциите по реда на Закона за защита срещу дискриминацията можем да кажем, че българското право действително съдържа едни разпоредби за равно третиране в отделните закони, но може би само частично.
Приемаме, че Законът за защита срещу дискриминацията въвежда правила срещу пряката и непряката дискриминация, основана на признака пол. Обаче самият закон не предполага разработване и прилагане на единна държавна политика и механизми за отчитане на въздействието върху положението на жените и мъжете, а той е ориентиран единствено може би в по-голяма степен към санкционирането на установените от него забрани. Там те са заложени.
В него смятаме, че все още липсват разпоредби, които да насърчат съчетаване на професионалните със семейните задължения на жените и мъжете.
Затова приемането на този закон е в отговор на изпълнението на ангажиментите на страната ни по Конвенцията за човешките права от Хага, така наречената Хагска конвенция. Благодаря.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на колегите, аз искам, господин заместник-министър, да Ви задам и въпроса приемате ли нашите бележки, тъй като те са изключително съществени? По същество тези бележки искат да направят закона действащ.
Първата забележка е, че директивата допуска това ,което обикновено ние не правим. Ние търсим винаги заинтересовано лице да постави въпроса. Тя допуска и самите органи да се самосезират по тяхна инициатива, когато дадено дискриминирано лице не е потърсило такава защита. Това е нещо много сериозно спрямо нашето досегашно законодателство и това е нашата първа бележка.
И втората бележка също е много сериозна, ако се приеме разпоредбата на чл.3, § 2 от директивата, която обявява за нищожни всички разпоредби, намерили място в договори, колективни споразумения, вътрешни правила, които противоречат на принципа за равно третиране.
Аз мисля, че тези две бележки са изключително съществени. Но как вие ги виждате и как биха се прилагали у нас?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Действително, господин председател, разглеждайки становището, ние преценихме, че самите забележки са много уместни и са много на мястото си, особено първата.
По отношение на втората забележка – да, ние я приемаме, но вероятно с част от нормите, които могат да бъдат въведени, с евентуално последващи подзаконови нормативни актове към самия закон.
Така ние приемаме забележките, които са направени във вашето становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Договор или разпоредба да се обяви за нищожна с подзаконов акт е абсурдно. Така че,, ако ги приемате, трябва да ги включите в закона, а не в поднормативен акт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Ще разгледаме въпроса.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на госпожа Станчева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Уважаеми вносители, уважаеми членове на комисията! аз наистина съм удовлетворена от това, че дойде ред да бъде внесен такъв законопроект. Между другото, в интерес на истината, още Тридесет и деветото Народно събрание завари два такива законопроекта, които бяха внесени – мисля, че единият беше с вносител госпожа Мозер, за другия не мога да бъда точна в цитирането.
Тази директива № 76-207 на Европейската икономическа общност беше отчасти приложена в законопроекта, който Тридесет и деветото Народно събрание прие, а именно закона, който цитира господин заместник-министърът и председателят на нашата комисия – по-рано се наричаше Закона за защита срещу дискриминацията, сега се нарича Закон за защита от дискриминацията. Съответно беше създадена такава комисия.
Аз приветствам решението на вносителите за този законопроект, защото
Разбира се, в дебатите по предложения в Тридесет и деветото Народно събрание законопроект по равните възможности се чуха мнения, че България няма нужда от такъв законопроект. Аз обаче като член на Делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от нашето Народно събрание и като член на Комисията по равните възможности в ПАСЕ трябва да кажа, че в работата на комисията държавите – членки на Съвета на Европа придават едно особено важно значение на работата на тази комисия. Там се обсъждат действително проблеми, които касаят правата на човека. Тази равнопоставеност на половете е един от основните критерии за спазването на правата на човека, което, разбира се, е една от основните дейности на Съвета на Европа.
Както знаем, и по инициатива на Съвета на Европа, и на Европейския парламент 2007 година е обявена за година на равните възможности. В момента в Съвета на Европа се провеждат различни инициативи, които насърчават равенството на половете. Една от инициативите е за равно участие при взимането на решения на жените в различни нива – политическо, социално и други в обществото. Това е така нареченото decision making процесът и участието на жените в него.
Така че аз лично намирам един такъв законопроект като напълно уместен. А както се вижда, това е една от препоръките по Глава тринадесета – за социална политика.
За сведение на колегите и за информация на нашата комисия мога да кажа, че Румъния, която също като България очаква и със сигурност ще бъде членка на Европейския съюз още от месец януари 2007 година, има парламентарна комисия,
Аз лично съм се интересувала от дейността на тази комисия, тъй като председателят на тази комисия е председател и на комисията в ПАСЕ по равните възможности, и трябва да ви кажа, че с благородна завист съм отчета дейността, която тази комисия провежда.
И може би действително, не на последно място, във връзка с икономическите причини, които са посочени и в доклада на нашите експерти с преразглеждането на това преструктуриране на директивите, които се отнасят до използване на кохезионните фондове и до които ние като членове на Европейския съюз ще имаме достъп до тях и ще трябва да прилагаме и да използваме, мисля, че далновидно е било това конституиране на такъв вид комисия в румънския парламент.
Аз мисля, че все пак по-добре е късно, отколкото никога. Мисля, че е дошло времето да се приеме такъв законопроект за равните възможности и смятам, на базата на доклада на нашите експерти по комисията, че той ще намери един добър
Бях си отбелязала, предполагам, че Вие отговорихте отчасти. Тази
Не мога да преценя първата забележка доколко би се отразила, но смятам, че втората забележка, която са отразили нашите експерти, е изключително важна. И аз лично, господин председател, ще настоявам тя да залегне в доклада на нашата комисия и да се докладва в пленарната зала.
Аз не знам коя комисия е водеща, може би Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Аз не знам доколко се спазват, понеже от предишния парламент, в който също бях член на Комисията по европейска интеграция, имаше един проблем между Комисията по европейска интеграция и водещите комисии, защото докладите на нашата комисия, така да се каже, не се считаха за задължителни. Аз ще ви моля на ниво председатели на комисии вие да обърнете внимание на господин Герджиков, който е председател на тази комисия, действително тази забележка номер 2 за обявяване на нищожни всички разпоредби и т.н. да бъде задължително включена в законопроекта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви много, госпожо Станчева, за тази
За мене най-добре е ние да подкрепим становището – виждам, че всички го подкрепяте, а да внесем направо предложение за второ гласуване, за да сме сигурни, че ще се отрази. Ще го внесем наред с нашия доклад след първото четене и няколко души от комисията ще го подпишем. Между първо и второ четене колегите ще имат грижата да подготвят едно предложение на второ гласуване и на една комисия ще го подпишем няколко души.
Имаме още няколко такива становища. Правили сме това, направихме го по законопроекта за банковата тайна и т.н., така че няма да има проблем.
Мисля, че вече с тези аргументи ни убедихте, че има нужда от този
Колеги, който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-71/2.08.2006 Г., ЗА СВРЪХЗАПАСИТЕ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ И ЗАХАРНИ ПРОДУКТИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Мисля, че тази точка е изключително важна.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на земеделието и горите:
Светла Бъчварова – заместник-министър,
Мария Стефанова – началник отдел “Европейска интеграция”,
Людмила Хъмчева – държавен експерт в отдел “Европейска интеграция”.
Това е един изключително важен законопроекта ,който е свързан с въпроса за свърхзапаси от земеделски и захарни продукти, закон, който ще има съществено влияние след това за нашите земеделски производители.
Давам думата на заместник-министър Бъчварова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, този законопроект се внася от Министерския съвет и представлява една неотменима част от нашите задължения по отношение на присъединяването ни към Европейския съюз. Това е част от националното законодателство на страната.
Основната задача е предотвратяване на спекулативно натрупване на стокови запаси от селскостопански и захарни продукти, което може да бъде предприето в периода непосредствено преди присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Посочените разпоредби налагат както предприемането на адекватни мерки преди присъединяването на национално ниво, също така самите производители, които произвеждат и търгуват със земеделски продукти, да бъдат подготвени към 1 януари 2007 година по отношение на изискванията за следене и деклариране на тези свърхзапаси.
Почти всички страни, присъединили се към Европейския съюз, прилагат това законодателство преди присъединяването, именно с цел намаляване на натиска на пазара, който се получава в резултат именно на предлагане на свръхзапаси.
Проектът на Закон за свръхзапаси на земеделски и захарни продукти урежда два основни момента – наблюдение и инвентаризация на земеделски и захарни продукти, при които може да бъде отчетено евентуално натрупване на запаси и заплащане на вноска от производителите и търговците, които са натрупали тези свръхзапаси.
Съгласно изготвения проект, производители и търговци, които притежават повече запаси от земеделски и захарни продукти от количествата, които са определени от закона, подават до Министерството на земеделието и горите декларации по съответен образец.
В проекта са включени специални разпоредби за високорисковата група оператори по отношение на натрупване на запаси със спекулативни цели, които са започнали своята дейност в годината непосредствено преди присъединяването. Подадените декларации служат за изготвяне на база данни, която се систематизира по продукти и по години.
Въз основа на тази информация и по предложение на специализирана комисия, която се създава към министъра на земеделието и горите, се определя един осреднен размер на запасите и размера на свръхзапасите за производители и търговци.
В проекта на закона се урежда и процедурата за освобождаване от установените свръхзапаси от захарни продукти, които в съответствие със законодателството на Европейския съюз трябва да бъдат изнесени и използвани за производство на горива или денатурирани.
На производителите и търговците, които притежават установен свърхзапас или свръхзапас от захарни продукти, който не е освободен по предвидения от закона ред, се налагат санкции, които са в полза на държавния бюджет.
Санкцията е публично държавно вземане под формата на вноска, което се определя от министъра на земеделието и горите с акт на публично вземане.
Размерът на вноската се изчислява на базата на приложимото към датата на присъединяване на България към Европейския съюз мито за внос на съответния земеделски или захарен продукт.
Систематично в законопроекта се уреждат и административнонаказателни разпоредби, приложими при неподаване на декларация за налични запаси от земеделски и захарни продукти и подаване на декларации с невярно съдържание.
В резултат на прилагане на закона, производителите и търговците следва да декларират своите запаси от земеделски и захарни продукти за периода 2003 – 2006 година, а заинтересованите ведомства да подадат до Министерството на земеделието и горите статистическа информация за производство, внос, износ и потребление на земеделски и захарни продукти. На тази основа ще се определи наличието на свръхзапаси на национално, а също така и на индивидуално ниво.
Очаква се законът да въздейства предупредително и превантивно срещу спекулативно натрупване на свръхзапаси и по този начин да се избегне плащане на вноска в полза на държавния бюджет от индивидуалните производители и търговци на земеделски и захарни продукти, от една страна, и санкциониране на Република България от Европейския съюз, от друга страна.
Тук искам да подчертая, че на практика регламентът, който касае България по отношение на свръхзапасите, ще бъде готов и представен на 19 септември. Затова, ако са необходими съответно промени или корекции, в Закона в Преходните и заключителни разпоредби е предвидена една възможност, с която министърът на земеделието чрез инструкция да внася именно такива промени, тоест по-гъвкаво да се прилага законът в съответствие с този регламент, който ще излезе.
Нашата цел е превантивно да определим наличието на запаси към определен период, в случая 31 август за 2006 година, за да можем съответно да направим необходимото те да се ограничат до размера на необходимите.
По отношение на това, което е дадено от комисията по конкретните текстове и забележки, които са представени.
По отношение на т. 1 ние ще се съобразим с тази препоръка. Пропуснато е.
Предлагам госпожа Хъмчева да даде аргументи по отношение на точки 2, 3 и 4. Можем да се съобразим. Но все пак, когато е разработван законът, сме имали предвид точно работата с тези ведомства и подаването на информация от тях.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди това искам да попитам, особено преди да коментирате втората точка, следното.
На мене много статистици ми се оплакват, че не Националният статистически институт, а Министерството на земеделието и горите се занимава със земеделската статистика и така реално Националният статистически институт няма съпоставима с Евростат информация. Ако може и това да ми обясните, защото тук се възлага на института, аз разбирам, че той възлага обратно на вас и става една доста сложна система за статистика в земеделието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Агростатистика има като отдел, създаден в Министерството на земеделието и горите. Те предоставят официалната информация на Евростат по отношение на земеделското производство. Но тук става въпрос и за други продукти – 24, които не се отнасят само до системата на евростатистика.
Отделно националната статистика следи и доста други показатели, свързани с потреблението. Един баланс например на зърнени култури, за да се установи какво може да бъде нормален запас и свръхзапас, включва в себе си потребление на хляб и хлебни изделия, включва фураж и т.н., тоест показатели, които се следят основно от националната статистика и се имат предвид при разработване на тези продуктови баланси.
А иначе официално за производство на земеделски продукти официалният източник на информация е Евростатистика в Министерството на земеделието.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А агенцията доколко може да бъде въобще източник на официална статистика, защото тяхната статистика се събира и се предоставя на Националния статистически институт, доколкото съм запознат. Това е нашият въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По отношение на вноса и износа – да. Но в статистиката обикновено информацията идва групирана по определени показатели до четвъртия знак. Мисля, че се предоставя поне докато в случая става въпрос за предоставяне на показатели от техническата тарифа до осмия знак. А тя е необходима точно в този си вид, което в статистиката не е достъпно и не е обект на предоставяне на публична информация.
ЛЮДМИЛА ХЪМЧЕВА: Бих искала по точки 2, 3 и 4 да ви обясня мотивите, от които сме се ръководили при създаването на тези членове.
Както посочи заместник-министър Бъчварова, по т. 2 целта ни е от всички източници да съберем информация, която да бъде експертно анализирана и предложена на комисията, която ще изготви официалната информация да бъде предоставена на Европейската комисия. Защото колкото повече аргументи имаме на национално ниво, с които да представим на Европейската комисия какво е движението на продуктите през тези години, толкова по-положително ще бъде за България да обоснове, че няма или че има по-малко запаси от съответния продукт.
Така че целта на чл. 5 е точно събиране на цялата налична информация в различни институции в държавата. Дублиране би могло да има, но тази информация е само от наша полза. Това е основният аргумент, който сме имали предвид при разработване на закона.
По т. 3. Член 11, ал. 1 препраща към чл. 4, ал. 1. Всъщност това са едни и същи субекти, които подават декларации и декларациите по чл. 4 са относно продуктите, които са определени в заповедта на министъра. По логиката на връзката между чл. 4 и чл. 11 и вторите декларации ще бъдат за тези продукти, за които вече е подадена декларация по чл. 4.
На основата на тази връзка по принцип считаме, че става ясно, едни и същи продукти ще бъдат декларирани. Но ако вие смятате, че не е ясно, можем да допълним в чл. 11, ал. 1, че става въпрос за същите продукти.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Много полезно би било да се знае и да има тази препратка, за да няма съмнение.
ЛЮДМИЛА ХЪМЧЕВА: Всъщност декларациите са на същите субекти за същите продукти, само че са за различен период от време. Това е разликата между двете декларации.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Хубаво е да се каже, че са същите продукти.
ЛЮДМИЛА ХЪМЧЕВА: Да, можем да го допълним.
Четвъртият въпрос е много съществен, тъй като при подхода към десятката и, както се очертава, към България и Румъния в регламента няма да има дефиниция на свръхзапас. Това е един практически проблем, който ние в контактите си с други експерти от страните – членки на Европейския съюз сме обсъждали. Всъщност подходът трябва да бъде национален и практически.
Ние сме използвали опита на полския закон в този случай и сме предвидили един толеранс от 10 процента, тъй като считаме, че все пак не трябва да се изхожда само от статистическите данни, а трябва да се отчита и фактът, че става въпрос за търговска дейност и не може едно статукво от преди три години да бъде решаващо. Затова даваме един диапазон от 10 процента развитие на дейността на тези субекти.
Това е чисто практически подход, който ние сме възприели. Ако има някакви други предложения, можем да ги разгледаме. Експертната група засега се обедини около това становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Въпрос е все пак този осреднен период да се види за какъв период е.
ЛЮДМИЛА ХЪМЧЕВА: Той е за 3 предходни години – 2004, 2005 и 2006 г.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест вие целенасочено сте записали текстът така неясен, за да може да имате гъвкавост при прилагането му?
ЛЮДМИЛА ХЪМЧЕВА: Ние сме го записали в полза на стопанските оператори, тоест 10 процента толеранс, защото има движение в тяхната стопанска дейност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз на основа на вашето обяснение предлагам нашите бележки втора и четвърта да отпаднат. Другите бележки ще ги запазим.
Колеги, имате ли някакви бележки или допълнения?
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Може би експертите трябва да погледнат в т. 6 текстът на VІ ми се струва, че трябва редакционно да се оправи. Там не е много ясно така, както е казано. Имам предвид в становището на комисията. записано е: “Въз основа на гореизложеното се налага заключението – кое заключение? - че предложеният проект ….”. Малко като словоред не е добре.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ще редактираме т. 6 от становището.
Предлагам да подкрепим законопроекта и да отредактираме бележките така, както беше предложено.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИИСЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
