Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
31/08/2006
П Р О Т О К О Л
№ 45
На 31 август 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-37/21.08.2006 г., за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-124/23.08.2006 г., за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народните представители Евтим Костадинов и Георги Юруков.
На заседанието присъстваха: Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, Румен Андреев – заместник-министър на външните работи.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДЕНВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-37/21.08.2006 г., за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-124/23.08.2006 г., за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народните представители Евтим Костадинов и Георги Юруков.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Предлагам да започнем с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-124/23.08.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ВНЕСЕН ОТ ЕВТИМ КОСТАДИНОВ И ГЕОРГИ ЮРУКОВ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието:
Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието;
От Министерството на вътрешните работи:
Румен Андреев – заместник-министър,
Васил Стойчев – заместник-директор на Национална служба “Полиция” по нормотворческа дейност, евроинтеграция и полицейско разследване,
Красимир Ципов – юристконсулт в Дирекция “Международно сътрудничество”,
Искра Лазова – експерт в Дирекция “Правна”,
Красимир Коев – юрисконсулт,
Ани Босилкова – парламентарен секретар.
Има думата народният представител Георги Юруков като вносител.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Едва ли е необходимо в режим на диалог или на състезателна форма да представя Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Най-лесно би било за мене да отворя следващата страница и в продължение на 7-8 минути да прочета мотивите към него. Но мисля, че това не е необходимо.
Аз ще си позволя да направя малко по-отворено изказване и с оглед на това да направя поглед върху това предложение като бивш съдия и бивш прокурор, разбира се, в едно друго време, а от 1991 година досега – действащ адвокат.
Още с приемането на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за министерството на вътрешните работи се появиха съмнения относно ефикасността на досъдебното производство – реформата, която сега е очертана в законовата рамка на Наказателно-процесуалния кодекс.
Знаете ,че през 1998 година през пролетта беше направено едно изменение на тогавашния Наказателно-процесуалния кодекс – членове 408 и 409, за бързото полицейско производство. Тук голяма част от присъстващите са участвали в това изменение, работили са, ние като адвокати сме защитавали, вие като вносители също сте защитавали своите обвинителни актове.
Намирам прилика в опита в това наше предложение именно да се възстанови статутът, възможността, правната форма министърът на вътрешните работи със заповед да определя и лица, които са извън дознателския апарат, да извършват досъдебно производство.
Господин председател, Вие и другите членове на тази комисия, както и представителите на изпълнителната власт ще ви помоля в детайли, ако е възможно, или частично да кажете нещо по-конкретно по бележките в мониторинговия доклад от 16 май 2006 година.
Аз знам, че ще има противници на този законопроект. И те ще се позоват основно на Конституцията, несъответствие и некореспондиране с нормата на Конституцията. Но вие си давате сметка, че 93 процента от наказателните дела сега са в правомощията на дознателите за досъдебно разследване. От 10 000 служители сега те са около 1400 или 1600, не зная точно. Но всички сме работили в тази система и си даваме сметка дали може този брой дознатели да покрият цялото пространство на досъдебното разследване.
В мотивите достатъчно ясно е обяснено текст по текст за какво се налагат тези изменения и съм съгласен да влезем в диалог, ако е необходимо, за да изясним всеки пункт поотделно. Но това едва ли е необходимо на първо гласуване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак смятам, че ние действително трябва да разгледаме законопроекта от гледна точка на европейските норми.
Повечето от тези предложения, които сега са направени, бяха направени и по време на последната партньорска проверка. Тук ще дам думата на господин Андреев да каже как стои този въпрос а също и на госпожа Караиванова, именно от гледна точка на предлаганите промени и европейската практика или поне техните контакти с европейските институции от гледна точка на необходимостта да се повиши ефективността на досъдебното производство, тъй като то е един от основните проблеми в страната. Заповядайте, господин Андреев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Ще си позволя да започна малко по-отдалече.
Още когато се приемаха нормите на новия Наказателно-процесуалния кодекс, в професионалните среди на Министерството на вътрешните работи, а мога да си позволя да кажа – и между следователите, защото аз по това време бях и следовател, възникнаха сериозни съмнения от удачността на някои правни решения, заложени в проекта на Наказателно-процесуалния кодекс. Но така или иначе той беше приет. Ние като юристи трябваше да го изпълняваме.
Още в самото начало на прилагането на Наказателно-процесуалния кодекс нашите предвиждания за известни затруднения в определени решения на Наказателно-процесуалния кодекс започнаха да се потвърждават.
Ние организирахме няколко форума, на които обсъдихме положението. Те бяха и междуведомствени, и междуотраслови, ако мога да кажа. И формулирахме най-належащите нужди от бъдещо изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. Ако мога да се изразя малко по-неглиже, ние се въздържахме да тръгнем на офанзива за промяна на текстовете, с оглед ситуацията около приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз от 2007 година.
В хода на партньорските проверки и от месец май, и от месец юли, от една страна, със задоволство, от друга страна, с известна изненада констатирахме, че констатациите и впоследствие препоръките на евроекспертите потвърдиха нашите становища, в резултат на което с общи усилия се стигна до идеята да се започне работа за промяна на текстовете на Наказателно-процесуалния кодекс.
Не искам да ви отегчавам текст по текст. Искам да ви уверя, че данните, с които разполагаме, и това, което сме получили от евроекспертите, техните препоръки са в пълен унисон с предлаганите от уважаемите народни представители текстове за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Това касае заложения в Наказателно-процесуалния кодекс термин, че “дознатели са тези, които са назначени на тази длъжност”. А това означава, че наистина цялата тежест по разследването на почти 95 – 97 процента от престъпността в страната пада върху раменете на около 1400 дознатели. На практика това означава, най-грубо казано, минимум тройно натоварване в сравнение с това, което е било досега. Моята мрачна прогноза беше, че те няма да издържат дълго в такъв режим.
Вчера имахме заседание на междуведомствената група, ръководена от госпожа Караиванова – заместник-министър на правосъдието, където констатирахме, че все пак реалните резултати, постигнати от дознателите досега за тези месеци от прилагането на новия Наказателно-процесуалния кодекс, не са лоши, бих казал, дори са добри. Но това не означава, че те ще бъдат в състояние да издържат на подобен режим дълго време. Затова може би идва навреме предложението за изменение на определени текстове от Наказателно-процесуалния кодекс.
По същия начин стои въпросът и с останалите предлагани изменения.
Ако представлява за вас интерес, текст по текст можем да дадем всички обяснения и всички пояснения, които ви интересуват.
Накрая искам обобщено да заявя, че Министерството на вътрешните работи определено и твърдо стои зад предлаганите изменения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви. Давам думата на госпожа Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Уважаеми народни представители, Министерството на правосъдието по принцип не оспорва необходимостта от тези промени. Единственият въпрос е за времето, когато трябваше да бъдат предприети и да не би да се върне недобрата традиция да се кърпи на парче.
Именно затова беше създадена група за наблюдение или мониторинг, както сега обичаме да казваме, на приложението на Наказателно-процесуалния кодекс с представители от съдебната власт, от съда, от прокуратурата, господин Андреев, който е заместник-председател и представители на Инспектората на Министерството на правосъдието. Тази група заседава всеки месец и събира информация за проблемите, които са възникнали по приложението, за да може поне при 6-месечен срок на наблюдението да се види къде са се появили грешки, слабости, непълноти в закона и едва тогава да се предприеме може би една по-задълбочена ревизия.
Факт е обаче, че действително и при последните проверки от месец юли специално по приложението на новия Наказателно-процесуалния кодекс експертът Гюнтер Мюлер отправя препоръки именно в тази насока – спешно да се увеличи броят на дознателите, тъй като се вижда, че натоварването е голямо. И действително аз бих казала че вчера групите отчете, че резултатите са много добри, ако мога така да се изразя - за периода от 3 месеца 9000 дознания са приключили с мнение за съд. това е един добър резултат при толкова млади и все още с недостатъчен опит хора.
В насока на препоръките на господин Мюлер са и някои от другите изменения. По-късно в Комисията по правни въпроси по-задълбочено ще посоча някои, с които човек може да има определени несъгласия.
Така че е въпрос вече на народните представители да направят преценка. Безспорно са необходими някои промени. Въпросът е в подхода на изменението на този закон.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата за въпроси и изказвания, колеги.
Давам думата на господин Филип Димитров. Все пак предлагам да се ограничим в тази част, която е свързана с европейската хармонизация и съответствие или не с принципите, на които изграждаме нашето наказателно законодателство.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Най-големият проблем, който съдържа този законопроект, е манталитетът. Удивително е, че начинът на мислене на министерството, защото публична тайна е, че Министерството трябва да разработи този законопроект, е, че тогава, когато то има недостиг от дознатели трябва да променим процедурата. това е фантастична логика, която прекрасно отговаря на онези стари времена, за които спомена господин Юруков, но която няма абсолютно нищо общо с европейските стандарти.
Хайде да променим Закона за МВР, ако наистина се налага да увеличим броя на дознателите. Хайде да променим схемата, по която министърът има право да назначава, или да преформулираме понятията за назначение в структурния Закон за Министерството на вътрешните работи, за да може той да си свърши работата. Но не и в процедурния закон за това кой има право да изпълнява функциите на дознател.
Не искам да навлизам в чисто правна материя. Само споменавам, че това отваря една вратичка оттам нататък да бъде издевателствано над процедурния закон колкото си искаме.
Страшно се мъчех да отгатна по какъв начин си представя министърът на вътрешните работи картината, в която един представител на Министерството на вътрешните работи, който работи под прикритие, извърши действия, тоест, представя информация, която е невярна, и попада в състава на лъжесвидетелството. И как точно той и неговият началник – на този, който събира някаква информация, който ще ходи да представя пред съда, ще се окажат подсъдни по този състав?
По какъв начин точно се реализира картината на министерството, за мене остана загадка. Дълго си блъсках главата. Но явно моята правна култура не е достатъчна, за да проникне в проблясъците на правната мисъл, която е произвела този текст.
Аз считам, че от всяка гледна точка подобни неща са абсурдни и неприемливи. Естествено аз ще гласувам против този законопроект, но съм силно смутен от факта, че отново се използва Европейският съюз като прикритие за подобни фойерверки на остаряло мислене. И наистина се чудя.
Ние видяхме ,че в крайна сметка могат да се манипулират европейските представители. Ние видяхме, че когато ставаше въпрос за изменение на Конституцията, с малко работа от страна на подходящите хора те успяха да произведат доклад, в който цитираха текст, който не е бил приет.
Така че това сигурно би могло да получи тяхната подкрепа, ако бъде представено по подходящ начин. само че ние можем да излъжем тях, но себе си не можем да излъжем.
По тази причина категорично ще гласувам против този законопроект. С удоволствие ще чуя останалите мнения. Но ако се наложи да изляза, за да отида към другата сграда, заявявам, че ще гласувам против този законопроект и гласувам за следващия законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз благодаря на господин Димитров за становището. Разбира се, тук спор по това дали правно това е оправдано или не на мене ми е трудно да взема отношение. Както виждате, ние в нашето становище казваме, че проектът не противоречи на договореностите.
Но действително и на мене ми направи силно впечатление, че от партньорските проверки се видя, че трябва да се увеличат дознателите по този начин и че действително у нас е достатъчно един експерт да каже нещо, за да променим един такъв закон. Съгласен съм с Вас, че това е наш, български манталитет, който присъства не само в този закон за съжаление. дано след 1 януари малко по-дългосрочно и по-обобщено да мислим, когато приемаме законите.
Друг колега искали да вземе отношение по законопроекта? Има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: След малко се надявам, че този законопроект ще бъде обсъден по същество във водещата комисия - Комисията по правни въпроси. Този дебат наистина там може би ще се води и с господин Филип Димитров и с други колеги ще имаме възможност да изтъкнем аргументи по същество.
В настоящата комисия естествено предлагам да се обединим около становището, предложено от експертния състав. Въпросът е по-скоро наистина за правна целесъобразност, отколкото за някакво съответствие или несъответствие с европейското законодателство.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата за отговор на поставените въпроси, господин Андреев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Аз не обичам да навлизам в политически дебати. Цял живот съм бил професионалист или поне съм се мъчил да бъда такъв.
Искам само ще напомня, че режимът, който беше въведен през 1999 година, със заповед на министъра да могат да се определят полицейски чинове и да им се възлагат дознателски функции, не е нов. Той е именно от 1999 година. И на практика беше доказано, че той работи. Ние се връщаме към нещо, което практиката ни го налага.
Аз съм юрист и разбирам, че има известни нюанси и съмнения – дали това пък не би могло да стане и по друг начин. да, има много начини. Единият начин е да бъдат назначени още 2000 дознатели. Ние в момента разполагаме с утвърден щат за 2000 дознатели, които са обезпечени финансово, и не можем да го попълним. Това е истината. Да не говорим за още 2000 сега и веднага.
Сами разбираме, че това може би ще се яви като едно временно решение, като спасяване на положението. Но в него има и една друга философия. В преобладаващата част от страните в Европа с тази дейност, с която се занимават дознателите, се занимава цялата полиция. Това е моделът на така наречената “разследваща полиция”. Полицията събира доказателствата под ръководството на магистрата на прокурора, който ги оценява и продължава съответно натам процедурата. И ние бяхме тръгнали към този модел, но се спряхме на варианта “назначени на тази длъжност, което на практика означава, че преименувахме следователите като процесуална фигура в дознатели и възложихме на съществуващите дознатели почти същите функции, каквито имаха следователите. С тази разлика, че те сега са около 1400, а нуждите са доста по-големи, които не могат да бъдат запълнени в момента.
Това са практическите мотиви, които ни накараха да мислим в тази насока.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Аз не искам да навлизам в този спор. Самият факт, че на практика се премахва едно допълнително стъпало и че дознателите правят това ,което по-рано правиха следователите, може би ще доведе до там, че в България някой наказателен процес ще завърши с присъда. Така че все пак има движение напред за мене като обикновен гражданин, който наблюдава всичките тези години с една много сложна, многостепенна съдебна система, за мене непозната другаде в Европа, но така създадена в България.
Така че аз лично като гражданин приемам движението, което се осъществява. Но дотук мога да се произнасям по този въпрос. повече ще оставим на правната комисия. Затова предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, да гласува, тъй като той със сигурност не противоречи на европейското законодателство и на резултатите от партньорските проверки.
Гласували: за 9, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря на господин Юруков и на представителите на Министерството на правосъдието и на Министерството на вътрешните работи. и им пожелавам успешна работа във водещата комисия.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-37/21.08.2006 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ПО НЯКОИ АСПЕКТИ МЕЖДУ ВЪЗДУШНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Дама думата на госпожа Мартинова да представи този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз бих предложила да фокусирам вашето внимание върху няколко въпроса. Иначе вие сте запознати с мотивите и няма да си позволя да ги възпроизвеждам.
Първият въпрос, върху който бих искала да спра вашето внимание, е защо е необходимо подписване на хоризонтално споразумение и какво е това хоризонтално споразумение, коя е причината да се нарича така.
Евентуално, ако проявявате интерес, бих споделила и какъв ще бъде ефектът върху българските авиационни превозвачи на едно споразумение от подобен тип.
Ако това е темата, която би представлявала интерес за вас, ще очертая по следния начин ситуацията.
До момента действащите взаимоотношения между България и всяка една съответна държава по отношение на въздушните съобщения се осъществяват на базата на двустранни споразумения от така наречения “чикагски тип”, тоест от типа, който е подчинен изцяло на разпоредбите и регламента на Чикагската конвенция по въздухоплаване. В тези двустранни споразумения основната характерна особеност се състои именно в това, че на реципрочна база те уреждат всички търговски права и всички взаимоотношения между двете страни във връзка с осъществяването на редовни въздушни линии, именно на реципрочен принцип. Тоест балансирано между гражданските въздухоплавателни власти на всяка една от договарящите страни се уговарят, че може да вози един превозвач със 7 честоти седмично, договарят се толкова честоти седмично и от едната, и от другата страна се извършват превозите със съответен реципрочен брой превозвачи.
Така или иначе обаче в момента реалностите са далеч по-различни и тези реалности произтекоха от обстоятелството, че в края на 2002 година Европейският съд в Страсбург прие със свое решение по повод на 8 спогодби между европейски страни и трета страна, която в конкретния случай са били Съединените американски щати, и 8 отделни държави, че спогодбите между тези 8 държави от Европейския съюз и Съединените американски щати съдържат незаконна клауза, която най-общо наричат национална клауза. В конкретния случай в спогодбата между Австрия и Съединените американски щати е било казано, че австрийският превозвач ще вози по толкова честоти и американският превозвач ще вози по толкова честоти.
Така във всяка една от тези 8 спогодби Европейският съд в Страсбург е счел, че клаузата австрийски превозвач, съответно датски и холандски, е незаконосъобразна от гледна точка на правото на Европейския съюз. Правилното е да се каже “превозвач на Общността и трета държава”.
След като е взето решение и е постановено да се денонсират тези клаузи по отделните спогодби на държавите – членки на Европейския съюз и трети страни, съответно по развитие на разсъжденията излиза че клаузите в договорите между европейските страни и България, в които по същия начин е казано – съответен превозвач на едната държава и на другата, също в частта по отношение на националната клауза се явяват незаконосъобразни спрямо правото на Европейския съюз и се налага те да бъдат променени.
Това е причината да се направи изменение на 23 спогодби които Република България във времето е сключила с отделни европейски държави, във всяка една от които от страна на нашите партньори с договарящата страна пише съответно австрийски, германски, френски превозвач и български превозвач. Тоест тази клауза посредством това хоризонтално споразумение се изменя и се записва “превозвач на Общността”.
Това е съдържанието на изменението.
Що се касае до това защо е хоризонтално това споразумение, то е такова затова защото Европейската общност получи мандат да измени с един международен договор 23 международни договори и по този начин именно е прието да се формулира като хоризонтален мандат, тоест, с един международен договор се изменят 23 други международни договори, по които Република България е страна.
За мене самата това беше също така интересен и любопитен казус в моята, включително юридическа, практика и шанс, тъй като имах възможност, да подпиша това споразумение, следвайки мандата на правителството за подписа.
Може би сега е важно да кажа какъв е ефектът върху българските авиопревозвачи, защото това е една тема, която много пъти е дискутирана в общественото пространство.
Това хоризонтално споразумение, плюс още едно, което съвсем скоро ще дойде пред вас за ратификация, така нареченото “Открито небе”, са двете споразумения – международни акта, които правят фундаментални промени в концепцията за развитието на въздухоплаването и отразяват промените, които стават не само у нас, а и в цяла Европа. Тъй като това е първата стъпка от големите стъпки за либерализация на пазара, които ще последват и независимо от ратификацията на “Открито небе” впоследствие от факта на самото ни присъединяване.
В този конкретен случай преки, драматични промени, свързани с нашите превозвачи, няма да произтекат. И все пак възможно е хипотетично в някоя от двустранните спогодби, да речем, между България и Холандия, ако в настоящия момент холандски превозвач не лети, да бъде заместен от германски превозвач който да стъпи в квотата по спогодбата между България и Холандия. Тоест хипотетично е възможно там, където ние не летим и друг превозвач не лети, да стъпи някой друг от друга страна – членка.
Това, погледнато на пръв поглед, може да ви се стори застрашително за българския авиационен бранш. Но това е само на пръв поглед, уважаеми госпожи и господа, тъй като нашият авиационен пазар е доста слабо развит в сравнение с това, което имат европейските страни. Включително ние години наред работим именно по този подход на двустранни реципрочни взаимоотношения и не сме в състояние да достигнем предела на нашата квота. Ние имаме свободно пространство от неуплътнен пазарен дял и в настоящия момент, от това, което имаме реципрочно договорено, камо ли да говорим за нещо повече.
Така че ако използваме схемата да задържаме пазара само и само да съхраним едни пазарни права, бихме имали една по-остаряла политика. А ние считаме, че присъединяването ни към Европейския съюз не ни дава основание да направим такава политика.
Само по себе си дори ако изследваме, че разширяването на пазара ни, включително с идването и на други превозвачи, би довело до много летищни такси, тоест много кацане и излитане, би довело и до много авиационни такси също в полза на страната, разбира се, това би довело до намаляване в крайна сметка на цената. Предлагането на повече услуги ще доведе до намаляване цената на услугата и пак българският гражданин ще бъде облекчен.
Това е разсъждението, което вероятно живот и здраве, когато дойде и следващото споразумение, което вече подписахме и часа ратификация за “Открито небе”, когато вероятно бих изтъкнала същия подобен аргумент, тъй като те по принцип вървят в пакет. Така че и двете споразумения са част от либерализацията на въздушния пазар.
Като разказвам това, ако има въпроси, ще отговоря, но аз ви моля да приемете за ратификация пленарната зала това споразумение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли въпроси във връзка с това споразумение? – Виждам, че няма.
Аз само искам да попитам на практика това споразумение няма ли да важи само до 1 януари?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Да.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Там, където сега има български превозвач, ще стане национален превозвач на която и да е страна – членка на Европейския съюз. Означава ли това на практика, че когато ще трябва да променим всичките си споразумения след 1 януари с другите трети страни, в крайна сметка капацитетът, договорените квоти не се изменят, но важи сборът по всичко договорено по различните двустранни спогодби и на практика всяка европейска страна ще може да ползва и нашата квота, ако ние не я запълваме? И по същество това означава на практика, че ако ние не приватизираме нашия “национален превозвач” до 1 януари 2007 година, той няма да има никаква стойност, защото и неговата квота по същество автоматично ще може да се ползва от който и да е друг превозвач.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Общо взето вярно е, че това споразумение има смисъл и стойност, особено до присъединяването ни към Европейския съюз. Стартирането на това споразумение беше преди година и половина, твърде по-рано, когато имаше доста време до присъединяването ни. Но така или иначе подписването му и сега ратификацията закъсняха. И основният му смисъл е сега.
Но, първо, ще кажа, че ако погледнете мониторинговия доклад от пролетта по транспортната система ще видите, че това споразумение и споразумението “Открито небе” изрично е записано като едва ли не тест за това каква политика води България и доколко тя е съпоставима с приложимата в Европейския съюз.
Иначе само по себе стойността му е наистина сега, особено и на споразумението “Открито небе”, за което пак казвам, че общо взето вървят заедно. Защото ние преминаваме от другата страна, тоест ние отиваме от страната на Европейския съюз. то няма този смисъл. Смисълът му е да покажем политиката, която е съпоставима. Това е най-голямата роля.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има символично значение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Да.
Иначе искам да кажа, че със самия факт на преминаването ни в Европейската общност пазарът ни ще бъде свободен и няма да има квоти. Това означава, че пазарът ще допуска да се регистрира чужд превозвач и да лети, без да ползва квоти. Ако има пазарен интерес, ако се отговаря на условията и ако има наличие на лиценз на Общността, а ние вече сме приели всички тези изисквания, оттук нататък с присъединяването ни всеки ще може да лети.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Успели сме пет месеца преди присъединяването ни да задържим протекционизма ни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Но мисля, че ако сме успели, то е било доста дипломатично и незабелязано. Защото политиката на протекционизъм от Европейската комисия не се възприема положително. Ние сме се постарали да бъдем деликатни и да запазим един баланс. Но е крайно време вече да се върви по правилата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: При това положение предлагам да подкрепим споразумението.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
№ 45
На 31 август 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-37/21.08.2006 г., за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-124/23.08.2006 г., за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народните представители Евтим Костадинов и Георги Юруков.
На заседанието присъстваха: Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, Румен Андреев – заместник-министър на външните работи.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДЕНВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-37/21.08.2006 г., за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-124/23.08.2006 г., за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народните представители Евтим Костадинов и Георги Юруков.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Предлагам да започнем с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-124/23.08.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ВНЕСЕН ОТ ЕВТИМ КОСТАДИНОВ И ГЕОРГИ ЮРУКОВ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието:
Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието;
От Министерството на вътрешните работи:
Румен Андреев – заместник-министър,
Васил Стойчев – заместник-директор на Национална служба “Полиция” по нормотворческа дейност, евроинтеграция и полицейско разследване,
Красимир Ципов – юристконсулт в Дирекция “Международно сътрудничество”,
Искра Лазова – експерт в Дирекция “Правна”,
Красимир Коев – юрисконсулт,
Ани Босилкова – парламентарен секретар.
Има думата народният представител Георги Юруков като вносител.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Едва ли е необходимо в режим на диалог или на състезателна форма да представя Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Най-лесно би било за мене да отворя следващата страница и в продължение на 7-8 минути да прочета мотивите към него. Но мисля, че това не е необходимо.
Аз ще си позволя да направя малко по-отворено изказване и с оглед на това да направя поглед върху това предложение като бивш съдия и бивш прокурор, разбира се, в едно друго време, а от 1991 година досега – действащ адвокат.
Още с приемането на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за министерството на вътрешните работи се появиха съмнения относно ефикасността на досъдебното производство – реформата, която сега е очертана в законовата рамка на Наказателно-процесуалния кодекс.
Знаете ,че през 1998 година през пролетта беше направено едно изменение на тогавашния Наказателно-процесуалния кодекс – членове 408 и 409, за бързото полицейско производство. Тук голяма част от присъстващите са участвали в това изменение, работили са, ние като адвокати сме защитавали, вие като вносители също сте защитавали своите обвинителни актове.
Намирам прилика в опита в това наше предложение именно да се възстанови статутът, възможността, правната форма министърът на вътрешните работи със заповед да определя и лица, които са извън дознателския апарат, да извършват досъдебно производство.
Господин председател, Вие и другите членове на тази комисия, както и представителите на изпълнителната власт ще ви помоля в детайли, ако е възможно, или частично да кажете нещо по-конкретно по бележките в мониторинговия доклад от 16 май 2006 година.
Аз знам, че ще има противници на този законопроект. И те ще се позоват основно на Конституцията, несъответствие и некореспондиране с нормата на Конституцията. Но вие си давате сметка, че 93 процента от наказателните дела сега са в правомощията на дознателите за досъдебно разследване. От 10 000 служители сега те са около 1400 или 1600, не зная точно. Но всички сме работили в тази система и си даваме сметка дали може този брой дознатели да покрият цялото пространство на досъдебното разследване.
В мотивите достатъчно ясно е обяснено текст по текст за какво се налагат тези изменения и съм съгласен да влезем в диалог, ако е необходимо, за да изясним всеки пункт поотделно. Но това едва ли е необходимо на първо гласуване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак смятам, че ние действително трябва да разгледаме законопроекта от гледна точка на европейските норми.
Повечето от тези предложения, които сега са направени, бяха направени и по време на последната партньорска проверка. Тук ще дам думата на господин Андреев да каже как стои този въпрос а също и на госпожа Караиванова, именно от гледна точка на предлаганите промени и европейската практика или поне техните контакти с европейските институции от гледна точка на необходимостта да се повиши ефективността на досъдебното производство, тъй като то е един от основните проблеми в страната. Заповядайте, господин Андреев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Ще си позволя да започна малко по-отдалече.
Още когато се приемаха нормите на новия Наказателно-процесуалния кодекс, в професионалните среди на Министерството на вътрешните работи, а мога да си позволя да кажа – и между следователите, защото аз по това време бях и следовател, възникнаха сериозни съмнения от удачността на някои правни решения, заложени в проекта на Наказателно-процесуалния кодекс. Но така или иначе той беше приет. Ние като юристи трябваше да го изпълняваме.
Още в самото начало на прилагането на Наказателно-процесуалния кодекс нашите предвиждания за известни затруднения в определени решения на Наказателно-процесуалния кодекс започнаха да се потвърждават.
Ние организирахме няколко форума, на които обсъдихме положението. Те бяха и междуведомствени, и междуотраслови, ако мога да кажа. И формулирахме най-належащите нужди от бъдещо изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. Ако мога да се изразя малко по-неглиже, ние се въздържахме да тръгнем на офанзива за промяна на текстовете, с оглед ситуацията около приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз от 2007 година.
В хода на партньорските проверки и от месец май, и от месец юли, от една страна, със задоволство, от друга страна, с известна изненада констатирахме, че констатациите и впоследствие препоръките на евроекспертите потвърдиха нашите становища, в резултат на което с общи усилия се стигна до идеята да се започне работа за промяна на текстовете на Наказателно-процесуалния кодекс.
Не искам да ви отегчавам текст по текст. Искам да ви уверя, че данните, с които разполагаме, и това, което сме получили от евроекспертите, техните препоръки са в пълен унисон с предлаганите от уважаемите народни представители текстове за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Това касае заложения в Наказателно-процесуалния кодекс термин, че “дознатели са тези, които са назначени на тази длъжност”. А това означава, че наистина цялата тежест по разследването на почти 95 – 97 процента от престъпността в страната пада върху раменете на около 1400 дознатели. На практика това означава, най-грубо казано, минимум тройно натоварване в сравнение с това, което е било досега. Моята мрачна прогноза беше, че те няма да издържат дълго в такъв режим.
Вчера имахме заседание на междуведомствената група, ръководена от госпожа Караиванова – заместник-министър на правосъдието, където констатирахме, че все пак реалните резултати, постигнати от дознателите досега за тези месеци от прилагането на новия Наказателно-процесуалния кодекс, не са лоши, бих казал, дори са добри. Но това не означава, че те ще бъдат в състояние да издържат на подобен режим дълго време. Затова може би идва навреме предложението за изменение на определени текстове от Наказателно-процесуалния кодекс.
По същия начин стои въпросът и с останалите предлагани изменения.
Ако представлява за вас интерес, текст по текст можем да дадем всички обяснения и всички пояснения, които ви интересуват.
Накрая искам обобщено да заявя, че Министерството на вътрешните работи определено и твърдо стои зад предлаганите изменения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви. Давам думата на госпожа Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Уважаеми народни представители, Министерството на правосъдието по принцип не оспорва необходимостта от тези промени. Единственият въпрос е за времето, когато трябваше да бъдат предприети и да не би да се върне недобрата традиция да се кърпи на парче.
Именно затова беше създадена група за наблюдение или мониторинг, както сега обичаме да казваме, на приложението на Наказателно-процесуалния кодекс с представители от съдебната власт, от съда, от прокуратурата, господин Андреев, който е заместник-председател и представители на Инспектората на Министерството на правосъдието. Тази група заседава всеки месец и събира информация за проблемите, които са възникнали по приложението, за да може поне при 6-месечен срок на наблюдението да се види къде са се появили грешки, слабости, непълноти в закона и едва тогава да се предприеме може би една по-задълбочена ревизия.
Факт е обаче, че действително и при последните проверки от месец юли специално по приложението на новия Наказателно-процесуалния кодекс експертът Гюнтер Мюлер отправя препоръки именно в тази насока – спешно да се увеличи броят на дознателите, тъй като се вижда, че натоварването е голямо. И действително аз бих казала че вчера групите отчете, че резултатите са много добри, ако мога така да се изразя - за периода от 3 месеца 9000 дознания са приключили с мнение за съд. това е един добър резултат при толкова млади и все още с недостатъчен опит хора.
В насока на препоръките на господин Мюлер са и някои от другите изменения. По-късно в Комисията по правни въпроси по-задълбочено ще посоча някои, с които човек може да има определени несъгласия.
Така че е въпрос вече на народните представители да направят преценка. Безспорно са необходими някои промени. Въпросът е в подхода на изменението на този закон.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата за въпроси и изказвания, колеги.
Давам думата на господин Филип Димитров. Все пак предлагам да се ограничим в тази част, която е свързана с европейската хармонизация и съответствие или не с принципите, на които изграждаме нашето наказателно законодателство.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Най-големият проблем, който съдържа този законопроект, е манталитетът. Удивително е, че начинът на мислене на министерството, защото публична тайна е, че Министерството трябва да разработи този законопроект, е, че тогава, когато то има недостиг от дознатели трябва да променим процедурата. това е фантастична логика, която прекрасно отговаря на онези стари времена, за които спомена господин Юруков, но която няма абсолютно нищо общо с европейските стандарти.
Хайде да променим Закона за МВР, ако наистина се налага да увеличим броя на дознателите. Хайде да променим схемата, по която министърът има право да назначава, или да преформулираме понятията за назначение в структурния Закон за Министерството на вътрешните работи, за да може той да си свърши работата. Но не и в процедурния закон за това кой има право да изпълнява функциите на дознател.
Не искам да навлизам в чисто правна материя. Само споменавам, че това отваря една вратичка оттам нататък да бъде издевателствано над процедурния закон колкото си искаме.
Страшно се мъчех да отгатна по какъв начин си представя министърът на вътрешните работи картината, в която един представител на Министерството на вътрешните работи, който работи под прикритие, извърши действия, тоест, представя информация, която е невярна, и попада в състава на лъжесвидетелството. И как точно той и неговият началник – на този, който събира някаква информация, който ще ходи да представя пред съда, ще се окажат подсъдни по този състав?
По какъв начин точно се реализира картината на министерството, за мене остана загадка. Дълго си блъсках главата. Но явно моята правна култура не е достатъчна, за да проникне в проблясъците на правната мисъл, която е произвела този текст.
Аз считам, че от всяка гледна точка подобни неща са абсурдни и неприемливи. Естествено аз ще гласувам против този законопроект, но съм силно смутен от факта, че отново се използва Европейският съюз като прикритие за подобни фойерверки на остаряло мислене. И наистина се чудя.
Ние видяхме ,че в крайна сметка могат да се манипулират европейските представители. Ние видяхме, че когато ставаше въпрос за изменение на Конституцията, с малко работа от страна на подходящите хора те успяха да произведат доклад, в който цитираха текст, който не е бил приет.
Така че това сигурно би могло да получи тяхната подкрепа, ако бъде представено по подходящ начин. само че ние можем да излъжем тях, но себе си не можем да излъжем.
По тази причина категорично ще гласувам против този законопроект. С удоволствие ще чуя останалите мнения. Но ако се наложи да изляза, за да отида към другата сграда, заявявам, че ще гласувам против този законопроект и гласувам за следващия законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз благодаря на господин Димитров за становището. Разбира се, тук спор по това дали правно това е оправдано или не на мене ми е трудно да взема отношение. Както виждате, ние в нашето становище казваме, че проектът не противоречи на договореностите.
Но действително и на мене ми направи силно впечатление, че от партньорските проверки се видя, че трябва да се увеличат дознателите по този начин и че действително у нас е достатъчно един експерт да каже нещо, за да променим един такъв закон. Съгласен съм с Вас, че това е наш, български манталитет, който присъства не само в този закон за съжаление. дано след 1 януари малко по-дългосрочно и по-обобщено да мислим, когато приемаме законите.
Друг колега искали да вземе отношение по законопроекта? Има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: След малко се надявам, че този законопроект ще бъде обсъден по същество във водещата комисия - Комисията по правни въпроси. Този дебат наистина там може би ще се води и с господин Филип Димитров и с други колеги ще имаме възможност да изтъкнем аргументи по същество.
В настоящата комисия естествено предлагам да се обединим около становището, предложено от експертния състав. Въпросът е по-скоро наистина за правна целесъобразност, отколкото за някакво съответствие или несъответствие с европейското законодателство.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата за отговор на поставените въпроси, господин Андреев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Аз не обичам да навлизам в политически дебати. Цял живот съм бил професионалист или поне съм се мъчил да бъда такъв.
Искам само ще напомня, че режимът, който беше въведен през 1999 година, със заповед на министъра да могат да се определят полицейски чинове и да им се възлагат дознателски функции, не е нов. Той е именно от 1999 година. И на практика беше доказано, че той работи. Ние се връщаме към нещо, което практиката ни го налага.
Аз съм юрист и разбирам, че има известни нюанси и съмнения – дали това пък не би могло да стане и по друг начин. да, има много начини. Единият начин е да бъдат назначени още 2000 дознатели. Ние в момента разполагаме с утвърден щат за 2000 дознатели, които са обезпечени финансово, и не можем да го попълним. Това е истината. Да не говорим за още 2000 сега и веднага.
Сами разбираме, че това може би ще се яви като едно временно решение, като спасяване на положението. Но в него има и една друга философия. В преобладаващата част от страните в Европа с тази дейност, с която се занимават дознателите, се занимава цялата полиция. Това е моделът на така наречената “разследваща полиция”. Полицията събира доказателствата под ръководството на магистрата на прокурора, който ги оценява и продължава съответно натам процедурата. И ние бяхме тръгнали към този модел, но се спряхме на варианта “назначени на тази длъжност, което на практика означава, че преименувахме следователите като процесуална фигура в дознатели и възложихме на съществуващите дознатели почти същите функции, каквито имаха следователите. С тази разлика, че те сега са около 1400, а нуждите са доста по-големи, които не могат да бъдат запълнени в момента.
Това са практическите мотиви, които ни накараха да мислим в тази насока.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Аз не искам да навлизам в този спор. Самият факт, че на практика се премахва едно допълнително стъпало и че дознателите правят това ,което по-рано правиха следователите, може би ще доведе до там, че в България някой наказателен процес ще завърши с присъда. Така че все пак има движение напред за мене като обикновен гражданин, който наблюдава всичките тези години с една много сложна, многостепенна съдебна система, за мене непозната другаде в Европа, но така създадена в България.
Така че аз лично като гражданин приемам движението, което се осъществява. Но дотук мога да се произнасям по този въпрос. повече ще оставим на правната комисия. Затова предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, да гласува, тъй като той със сигурност не противоречи на европейското законодателство и на резултатите от партньорските проверки.
Гласували: за 9, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря на господин Юруков и на представителите на Министерството на правосъдието и на Министерството на вътрешните работи. и им пожелавам успешна работа във водещата комисия.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-37/21.08.2006 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ПО НЯКОИ АСПЕКТИ МЕЖДУ ВЪЗДУШНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Дама думата на госпожа Мартинова да представи този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз бих предложила да фокусирам вашето внимание върху няколко въпроса. Иначе вие сте запознати с мотивите и няма да си позволя да ги възпроизвеждам.
Първият въпрос, върху който бих искала да спра вашето внимание, е защо е необходимо подписване на хоризонтално споразумение и какво е това хоризонтално споразумение, коя е причината да се нарича така.
Евентуално, ако проявявате интерес, бих споделила и какъв ще бъде ефектът върху българските авиационни превозвачи на едно споразумение от подобен тип.
Ако това е темата, която би представлявала интерес за вас, ще очертая по следния начин ситуацията.
До момента действащите взаимоотношения между България и всяка една съответна държава по отношение на въздушните съобщения се осъществяват на базата на двустранни споразумения от така наречения “чикагски тип”, тоест от типа, който е подчинен изцяло на разпоредбите и регламента на Чикагската конвенция по въздухоплаване. В тези двустранни споразумения основната характерна особеност се състои именно в това, че на реципрочна база те уреждат всички търговски права и всички взаимоотношения между двете страни във връзка с осъществяването на редовни въздушни линии, именно на реципрочен принцип. Тоест балансирано между гражданските въздухоплавателни власти на всяка една от договарящите страни се уговарят, че може да вози един превозвач със 7 честоти седмично, договарят се толкова честоти седмично и от едната, и от другата страна се извършват превозите със съответен реципрочен брой превозвачи.
Така или иначе обаче в момента реалностите са далеч по-различни и тези реалности произтекоха от обстоятелството, че в края на 2002 година Европейският съд в Страсбург прие със свое решение по повод на 8 спогодби между европейски страни и трета страна, която в конкретния случай са били Съединените американски щати, и 8 отделни държави, че спогодбите между тези 8 държави от Европейския съюз и Съединените американски щати съдържат незаконна клауза, която най-общо наричат национална клауза. В конкретния случай в спогодбата между Австрия и Съединените американски щати е било казано, че австрийският превозвач ще вози по толкова честоти и американският превозвач ще вози по толкова честоти.
Така във всяка една от тези 8 спогодби Европейският съд в Страсбург е счел, че клаузата австрийски превозвач, съответно датски и холандски, е незаконосъобразна от гледна точка на правото на Европейския съюз. Правилното е да се каже “превозвач на Общността и трета държава”.
След като е взето решение и е постановено да се денонсират тези клаузи по отделните спогодби на държавите – членки на Европейския съюз и трети страни, съответно по развитие на разсъжденията излиза че клаузите в договорите между европейските страни и България, в които по същия начин е казано – съответен превозвач на едната държава и на другата, също в частта по отношение на националната клауза се явяват незаконосъобразни спрямо правото на Европейския съюз и се налага те да бъдат променени.
Това е причината да се направи изменение на 23 спогодби които Република България във времето е сключила с отделни европейски държави, във всяка една от които от страна на нашите партньори с договарящата страна пише съответно австрийски, германски, френски превозвач и български превозвач. Тоест тази клауза посредством това хоризонтално споразумение се изменя и се записва “превозвач на Общността”.
Това е съдържанието на изменението.
Що се касае до това защо е хоризонтално това споразумение, то е такова затова защото Европейската общност получи мандат да измени с един международен договор 23 международни договори и по този начин именно е прието да се формулира като хоризонтален мандат, тоест, с един международен договор се изменят 23 други международни договори, по които Република България е страна.
За мене самата това беше също така интересен и любопитен казус в моята, включително юридическа, практика и шанс, тъй като имах възможност, да подпиша това споразумение, следвайки мандата на правителството за подписа.
Може би сега е важно да кажа какъв е ефектът върху българските авиопревозвачи, защото това е една тема, която много пъти е дискутирана в общественото пространство.
Това хоризонтално споразумение, плюс още едно, което съвсем скоро ще дойде пред вас за ратификация, така нареченото “Открито небе”, са двете споразумения – международни акта, които правят фундаментални промени в концепцията за развитието на въздухоплаването и отразяват промените, които стават не само у нас, а и в цяла Европа. Тъй като това е първата стъпка от големите стъпки за либерализация на пазара, които ще последват и независимо от ратификацията на “Открито небе” впоследствие от факта на самото ни присъединяване.
В този конкретен случай преки, драматични промени, свързани с нашите превозвачи, няма да произтекат. И все пак възможно е хипотетично в някоя от двустранните спогодби, да речем, между България и Холандия, ако в настоящия момент холандски превозвач не лети, да бъде заместен от германски превозвач който да стъпи в квотата по спогодбата между България и Холандия. Тоест хипотетично е възможно там, където ние не летим и друг превозвач не лети, да стъпи някой друг от друга страна – членка.
Това, погледнато на пръв поглед, може да ви се стори застрашително за българския авиационен бранш. Но това е само на пръв поглед, уважаеми госпожи и господа, тъй като нашият авиационен пазар е доста слабо развит в сравнение с това, което имат европейските страни. Включително ние години наред работим именно по този подход на двустранни реципрочни взаимоотношения и не сме в състояние да достигнем предела на нашата квота. Ние имаме свободно пространство от неуплътнен пазарен дял и в настоящия момент, от това, което имаме реципрочно договорено, камо ли да говорим за нещо повече.
Така че ако използваме схемата да задържаме пазара само и само да съхраним едни пазарни права, бихме имали една по-остаряла политика. А ние считаме, че присъединяването ни към Европейския съюз не ни дава основание да направим такава политика.
Само по себе си дори ако изследваме, че разширяването на пазара ни, включително с идването и на други превозвачи, би довело до много летищни такси, тоест много кацане и излитане, би довело и до много авиационни такси също в полза на страната, разбира се, това би довело до намаляване в крайна сметка на цената. Предлагането на повече услуги ще доведе до намаляване цената на услугата и пак българският гражданин ще бъде облекчен.
Това е разсъждението, което вероятно живот и здраве, когато дойде и следващото споразумение, което вече подписахме и часа ратификация за “Открито небе”, когато вероятно бих изтъкнала същия подобен аргумент, тъй като те по принцип вървят в пакет. Така че и двете споразумения са част от либерализацията на въздушния пазар.
Като разказвам това, ако има въпроси, ще отговоря, но аз ви моля да приемете за ратификация пленарната зала това споразумение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли въпроси във връзка с това споразумение? – Виждам, че няма.
Аз само искам да попитам на практика това споразумение няма ли да важи само до 1 януари?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Да.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Там, където сега има български превозвач, ще стане национален превозвач на която и да е страна – членка на Европейския съюз. Означава ли това на практика, че когато ще трябва да променим всичките си споразумения след 1 януари с другите трети страни, в крайна сметка капацитетът, договорените квоти не се изменят, но важи сборът по всичко договорено по различните двустранни спогодби и на практика всяка европейска страна ще може да ползва и нашата квота, ако ние не я запълваме? И по същество това означава на практика, че ако ние не приватизираме нашия “национален превозвач” до 1 януари 2007 година, той няма да има никаква стойност, защото и неговата квота по същество автоматично ще може да се ползва от който и да е друг превозвач.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Общо взето вярно е, че това споразумение има смисъл и стойност, особено до присъединяването ни към Европейския съюз. Стартирането на това споразумение беше преди година и половина, твърде по-рано, когато имаше доста време до присъединяването ни. Но така или иначе подписването му и сега ратификацията закъсняха. И основният му смисъл е сега.
Но, първо, ще кажа, че ако погледнете мониторинговия доклад от пролетта по транспортната система ще видите, че това споразумение и споразумението “Открито небе” изрично е записано като едва ли не тест за това каква политика води България и доколко тя е съпоставима с приложимата в Европейския съюз.
Иначе само по себе стойността му е наистина сега, особено и на споразумението “Открито небе”, за което пак казвам, че общо взето вървят заедно. Защото ние преминаваме от другата страна, тоест ние отиваме от страната на Европейския съюз. то няма този смисъл. Смисълът му е да покажем политиката, която е съпоставима. Това е най-голямата роля.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има символично значение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Да.
Иначе искам да кажа, че със самия факт на преминаването ни в Европейската общност пазарът ни ще бъде свободен и няма да има квоти. Това означава, че пазарът ще допуска да се регистрира чужд превозвач и да лети, без да ползва квоти. Ако има пазарен интерес, ако се отговаря на условията и ако има наличие на лиценз на Общността, а ние вече сме приели всички тези изисквания, оттук нататък с присъединяването ни всеки ще може да лети.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Успели сме пет месеца преди присъединяването ни да задържим протекционизма ни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Но мисля, че ако сме успели, то е било доста дипломатично и незабелязано. Защото политиката на протекционизъм от Европейската комисия не се възприема положително. Ние сме се постарали да бъдем деликатни и да запазим един баланс. Но е крайно време вече да се върви по правилата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: При това положение предлагам да подкрепим споразумението.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
