Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
15/09/2006
П Р О Т О К О Л
№ 46
На 15 септември 2006 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-76/28.08.2006 г., за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-40/29.08.2006 г., за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-41/30.08.2006 г., за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-77/30.08.2006 г. за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха:
От Министерството на финансите:
Георги Кадиев – заместник-министър, Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”; от Министерството на земеделието и горите - Искра Вълкова – директтор на Дирекция “Интеграционна политика”, Слави Кралев – началник отдел “Интеграционна политика”, Георги Григоров – директор на Дирекция “Митници”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграцзия.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-76/28.08.2006 г., за изменениеи допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-40/29.08.2006 г., за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-41/30.08.2006 г., за ратифициране на Конвенцият, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-40/29.08.2006 г., за ратифициране на Конвенцията на основание член К.3 от Договора за европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет.
Има ли някакви предложения от страна на присъстващите по така прочетения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
По първите три точки от дневния ред на днешното заседание присъстват:
От Министерството на финансите:
Георги Кадиев – заместник-министър;
Людмила Елкова – директтор на Дирекция “Данъчна политика”;
Милена Димитрова – старши експерт в Дирекция “Данъчна политика”;
Георги Григоров – заместник-директор на Агенция “Митници”.
Аз благодаря на представителите на Министерството на финансите за това сериозно присъствие.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-76/28.08.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕИ ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на господин заместник-министъра да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Уважаеми народни представители, ще се спра съвсем накратко, за да не губим време.
Министерският съвет внесе законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Причините, поради които беше внесен този законопроект, са следните:
Първо, изчистване на известни технически детайли, които не успяхме да осъществим при правенето на закона миналата година, предвид на много краткия срок.
Втората, по-важна причина, която засяга пряко вашата комисия, бяха изискванията за еврохармонизация на кодекса, най-вече в частта му за обмяна на информация. Тъй като беше преценено, че в борбата с данъчните измами договорите за взаимопомощ не са достатъчни. И във връзка с директиви на Европейската комисия са необходими промени в данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които да позволят по-широк обмен на информация между държавите – членки на Европейския съюз, специално в областта на данъците върху доходите, имуществото и застрахователните премии.
Мисля, че имаме всички мотиви пред нас и не би трябвало да ви занимавам прекалено с детайлите. Знам, че имате забележки. Ако искате, да преминем направо към тях.
Предлагам госпожа Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”, да спомене забележките и конкретните отговори на Министерството на финансите.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ние разполагаме с едно становище на Комисията по европейска интеграция по законопроекта. То също е много подробно разписано.
Становището като цяло подкрепя законопроекта. Направени са няколко бележки, които са конкретни и бих искала да кажа по няколко думи за всяка от тях.
Първата бележка е, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Директива № 2004/56, която изменя директива 77/799, органът, към когото е отправено запитването, е длъжен да действа, както ако действаше за своя сметка или въз основа на запитване на друг държавен орган от неговата държава.
Това правило не е възпроизведено в законопроекта и то следва да бъде транспонирано.
Нашият коментар тук е, че това е отразено в чл. 143в, ал. 2. Така че ние сме го взели предвид и сме го отразили, така, както разбираме директивата. Ако, разбира се, има някакви неясноти, то между първо и второ четене имаме готовност да обсъждаме текст по текст.
Следващата бележка е по отношение на чл. 143н, ал. 1, който урежда информацията, която местните агенти – платци предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. Не са включени данните относно различните видове спестявания, за които трябва да бъде уведомен компетентният държавен орган, както предвижда чл. 8, ал. 2 от Директива № 2003/48. В становището се казва, че в съответствие с Директива № 2003/48 законопроектът предвижда единствено за целите на обмена на информация притежателят на дохода да бъде физическо лице, на което се изплаща доход от спестяванията.
Препоръчително е правилото на чл. 8, ал. 2 от Директива № 2003/48 да бъде транспонирано в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – това е бележката на комисията.
По наше мнение няма противоречие с директивата, тъй като този проект работи с помощта на френската администрация в рамките на туининг-проект. Директивата има изискване за минимално количество информация, която е залегнала в нашия проект. Ние сме отразили минималното количество.
Третата бележка е по чл. 143п, където се уреждат правилата, които определя държавата, в която притежателят на дохода е местно лице.
Използваният в законопроекта термин “държава” не е сполучлив. Нормата на чл. 3, ал. 3 от Директива № 2003/48, която чл. 143п транспонира, използва друг термин, който е по-сполучлив – “residence”, който се превежда на български като “местожителство” или “постоянен адрес”.
В становището се казва, че по тази причина би могло да се препоръча замяна на термина “държава” с използвания в българското законодателство термин “постоянен адрес”. Това е термин от Закона за гражданската регистрация.
С тази бележка ние не сме съгласни, тъй като наистина се използва терминът residеnce, но се има предвид данъчната установеност на лицето, а не просто неговият постоянен адрес. Тъй като всеки български гражданин има лична карта във връзка с гражданството си и постоянен адрес в нея, но той може да е с двойно гражданство или да не е данъчно установен с целите на воденето в друга държава, центърът на жизнения интерес да му е там, да живее и да работи там от много години.
Така че по наше мнение това, което ние сме възприели, е по-коректно в смисъла, който трябва да се вложи и целите на облагането.
И последната бележка е, че най-важните реквизити на молбата за взаимна помощ, предвидени в чл. 4, 5, 7 и 13 от Директива № 76/308 да се посочат в закона, а не както е предвидено в чл. 269, ал. 5 – в образец на заповед на министъра на финансите. Тук няма пречка да се включат и в закона. но това, което ние искаме да се отбележи, е, че те са по регламент, по образец, който всъщност е приложен към директивата и те дословно се превеждат от всички държави – членки.
Така че реквизитите са еднакви за всички държави – членки и не е толкова важно дали със закон или със заповед се прави.
Благодаря ви. Ако имате въпроси, готови сме да ви отговорим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ще дам думата на господин Калайджиев, който е готвил бележките.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: АЗ само искам да запитам относно първата забележка къде е уредено това. вие казвате – в чл. 143. В кой текст?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: В чл. 143, ал. 2.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Аз мисля, че все пак текстът на чл. 143, ал. 2 е доста общ и той не отразява това изискване на чл. 1, ал. 2. Това е моето мнение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По другите въпроси. Аз мисля ,че бележката по т. 2 е, че е препоръчително правилото на чл. 8, ал. 2 да бъде транспонирано в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . никъде ние не сме казали, че сегашният текст противоречи. Просто това би внесло малко повече яснота за тези, които ще прилагат закона.
По другия въпрос - дали терминът “държавата” е по-сполучлив или “постоянен адрес”. Но сигурно има форма на български език за “местно лице”, когато става дума в данъчното право. Не знам точно кой е терминът, може би трябва да се търси “място на установяване” или нещо подобно, за да може действително да се обхванат и постоянно пребиваващите в България чужди граждани.
Действително нашата бележка за термина “постоянен адрес” не е най-правилна. Но сигурно трябва да се намери този израз, който се използва в данъчното законодателство в случая, когато принципът е мястото на установяване. Мисля, че има доста спогодби за двойно избягване на данъчното облагане, където се използва термин, който в момента не мога да се сетя как е.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: “Държава, на която е местно лице”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И последното. На мене ми се струва, че е хубаво да се приемат основните реквизити да бъдат в закона, а не в поднормативен акт. Но както прецени в крайна сметка водещата комисия.
Специално за ал. 1 от нашите бележки ние ще уточним с господин Калайджиев и като че ли ще я запазим.
Ние препоръчваме да отразите в ал. 2 правилото на чл. 8, като това не означава ,че казваме, че сегашният текст противоречи на директивата.
И за т. 3 ще намерим един по-разумен текст, който е свързан с местопребиваването на лицата, а не с тяхното гражданство. Как мислите по този въпрос госпожа Елкова?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ние сме във всеки случай готови да коментираме всяко едно нещо едно по едно между първо и второ четене.
Във връзка с термина за постоянния адрес. Това, което се използва в спогодбите, е “местно лице на държава”, което всъщност е и нашият запис. И това лице се квалифицира като местно на определена държава при ред условия. То трябва да бъде установено за данъчни цели.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Очевидно ако е приет изразът “местно лице на
Уважаеми колеги, на основа на проведената дискусия и заключението да уточним нашето становище, като отчетем това, което каза госпожа Елкова, да преминем към гласуване.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-40/29.08.2006 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА, СЪСТАВЕНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛЕН К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ МИТНИЧЕСКИТЕ АДМИНИСТРАЦИИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ и
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-41/30.08.2006 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТ, СЪСТАВЕНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛЕН К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ЗА МИТНИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПРОТОКОЛИТЕ КЪМ НЕЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на господин Георги Григоров да представи информация и по двете конвенции, защото те са доста свързани.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Наистина ще представя и двете конвенции заедно, първо, защото те се основават на един и същи член – К. 3 от Договора за Европейския съюз;
Второ, защото и двете конвенции са част от законодателството на Европейската общност по Глава Двадесет и четвърта – “Правосъдие и вътрешни работи” и по-специално в частта “Митническо сътрудничество”. Те вървят ръка за
С първата конвенция се въвеждат формите на взаимопомощ и сътрудничество между митническите органи. Те са подробно разписани в конвенцията – основните форми, помощ на искане, непосредствена помощ, както и специалните форми, за които ние сме подали декларация, че не се обвързваме с тези специални форми.
Тъй като конвенциите не предвиждат възможност да се правят резерви от страните, които се присъединяват към нея, все пак е дадена възможност по отношение на тези специални форми, които искат едни по-специални правомощия на митническите органи, които не са налични във всички страни, да се подаде декларация, че не се обвързваме с тези форми.
Същественото и при двете конвенции е, че в тях участват както митнически органи, така и определени други органи в страната, най-вече органите на Министерството на вътрешните работи.
И по двете конвенции се предвижда да има национален координиращ орган. И в двата случая това е Агенции “Митници”. Това са наистина конвенции за сътрудничество между митническите органи.
Във втората конвенция, наречена Конвенция за използване на информационните технологии за митнически цели, в допълнение на другата конвенция, която регламентира формите на взаимопомощ и сътрудничество, се регламентира използването на единна информационна система, наречена СИС, в която информационна система се съдържа информация за извършени нарушения, информация, която представлява рискови профили, с цел предотвратяване на митнически нарушения.
Отново се определят национални органи, в случая Агенция “Митници” и други, определени по списък.
Същественото в случая е, че всяка страна е задължена да определи надзорен орган по отношение на боравенето с лични данни, тъй като тази конвенция засяга лични данни. в конвенцията от страна на Република България е определена Комисията за защита на личните данни.
Това е съвсем накратко. Виждам, че няма някакви конкретни бележки от членовете на комисията. готов съм да отговаря на всякакви въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Няма направени бележки от страна на комисията. смятам, че двете конвенции са много ясни, както и техните цели.
Ако колегите нямат въпроси, предлагам да ги подкрепим с едно гласуване, както и тяхната целесъобразност да бъдат ратифицирани.
Който е съгласен да подкрепим и двете предложени конвенции, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-77/30.08.2006 Г. ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Това е един изключително важен закон, който ще гледаме на това извънредно заседание. Но от гледна точка на необходимостта да започне подготовката за прилагането на нормите на единните пазари, на запасите, това са два закона, които тези дни влизат в парламента и в нашата комисия.
Аз ще помоля днес да ни представите закона за общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, един изключително важен закон, за да можем ние да прилагаме общата селскостопанска политика.
По този закон тук са поканени да присъстват:
Димитър Пейчев – заместник-министър, който обаче не присъства;
Искра Вълева – директор на Дирекция “Интеграционна политика”;
Слави Кралев – началник на отдел “Интеграционна политика”;
Надежда Петрова – главен юрисконсулт.
Понеже заседанието е извънредно, приемаме, че не можем да разчитаме на господин Пейчев.
Давам думата на госпожа Искра Вълева да представи законопроекта.
ИСКРА ВЪЛЕВА: Това е един основополагащ закон. Човек би се запитал защо на този етап се представя.
В Европейския съюз в общата селскостопанска политика има голям брой общи организации на пазара за различните сектори. Те са уредени в регламенти на Европейския съвет и на Европейската комисия, които ги прилагат пряко и еднакво на територията на всички държави – членки.
Наред с това регламентите на Европейския съвет възлагат на държавите – членки задължението да определят националните структури, които изпълняват предвидените функции и връзките между тези функции. Това налага създаването на национално законодателство, което да осигури връзката между актовете на Европейския съюз и националната правна система.
Основните причини, поради които се налага приемането на един такъв закон, това са:
Първо, със закона се определят националните структури, които ще прилагат мерките, включени в общите организации на пазара на земеделски продукти;
Очертани са техните компетенции, регламентират се връзките и отговорностите на тези структури;
Уреждат се процедури, които регламентите на ЕС се предвижда да бъдат определени на национално ниво;
Създава се правното основание за издаването на наредби по мерките, включени в общата организация на пазара.
Какви резултати очакваме да получим от приемането на един такъв закон.
Първо, това е създаването на административния капацитет. Регламентите на Европейския съюз не казват кой да бъде административният орган, който ще прилага тези мерки. Реално е да бъдат прилагани пазарните мерки, за които има определени средства и да бъде постигнато стабилизиране на цените на земеделските продукти, съответно да се стабилизират и доходите на земеделските производители.
Това е накратко законът.
Във връзка със становището на Комисията по европейска интеграция, които получихме, ще кажа следното.
Общо взето приемаме всичките бележки, с изключение на първата, за която ще помоля господин Кралев да обясни.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Действително ние подкрепяме проекта за становище на комисията. там абсолютно правилно е отбелязана ролята на общите организации на пазара на Европейския съюз, значението за стабилизирането на пазарите на земеделските продукти, а оттам и за повишаване на доходите на земеделските производители. Тъй като за мене основният ефект от присъединяването към Европейския съюз за земеделските производители ще бъде не толкова помощите, които те ще повишават, а значително по-високите изкупни цени, които ще ми осигури Единният европейски пазар.
Искам да добавя също така, че финансирането на тези мерки, които урежда законът, е договореност. За първите три години са договорени 388 млн. евро, като от тях през 2007 година се очаква да бъдат усвоени около 130 млн. евро.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А по бележката за акредитацията какво е вашето мнение?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Конкретно по нея. Не съм тесен специалист в тази област, но по принцип приемаме мотивите, които са изложени в бележката, но не приемаме конкретния текст, който се предлага. Защото действително Европейският съюз има сключени споразумения за взаимно признаване на дейности по удостоверяване на съответствията с конкретни държави извън Европейския съюз. ние много внимателно прегледахме тези споразумения и те включват промишлени продукти. Става дума за електроника, детски играчки, пластмасови изделия и т.н.
Тези споразумения са свързани с така наречените директиви от стария и новия подход на Европейския съюз. в тези директиви няма селскостопански продукти.
Затова нашето предложение е текстът да има следния вид: “Орган на акредитация в страна, която е подписала споразумението за международно признаване към Международния акредитационен форум”. Значи към този Международен акредитационен форум има едно споразумение за международно признаване, по което страна е Европейският съюз, а другите участници са един списък от държави, на които може да се има доверие. Аз съм донесъл списъка и мога да го покажа, ако някой се интересува.
Също така сертифицирането на продукти е уговорено за една група държави, на които Европейският съюз очевидно има доверие.
Така че ще повторя още веднъж текста: след думите “издаден от” да се допълни “орган на акредитация в страна, която е подписала споразумението за международно признаване към Международния акредитационен форум”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ще го отбележим в нашия текст, за да можем да преработим нашето становище в съответствие с вашето предложение.
Уважаеми колеги, който е съгласен с приетото становище и така поправеното на основа на мнението на вносителите, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Желая ви успешна работа.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./ Атанас Папаризов
№ 46
На 15 септември 2006 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-76/28.08.2006 г., за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-40/29.08.2006 г., за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-41/30.08.2006 г., за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-77/30.08.2006 г. за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха:
От Министерството на финансите:
Георги Кадиев – заместник-министър, Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”; от Министерството на земеделието и горите - Искра Вълкова – директтор на Дирекция “Интеграционна политика”, Слави Кралев – началник отдел “Интеграционна политика”, Георги Григоров – директор на Дирекция “Митници”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграцзия.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-76/28.08.2006 г., за изменениеи допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-40/29.08.2006 г., за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-41/30.08.2006 г., за ратифициране на Конвенцият, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-40/29.08.2006 г., за ратифициране на Конвенцията на основание член К.3 от Договора за европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет.
Има ли някакви предложения от страна на присъстващите по така прочетения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
По първите три точки от дневния ред на днешното заседание присъстват:
От Министерството на финансите:
Георги Кадиев – заместник-министър;
Людмила Елкова – директтор на Дирекция “Данъчна политика”;
Милена Димитрова – старши експерт в Дирекция “Данъчна политика”;
Георги Григоров – заместник-директор на Агенция “Митници”.
Аз благодаря на представителите на Министерството на финансите за това сериозно присъствие.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-76/28.08.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕИ ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на господин заместник-министъра да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Уважаеми народни представители, ще се спра съвсем накратко, за да не губим време.
Министерският съвет внесе законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Причините, поради които беше внесен този законопроект, са следните:
Първо, изчистване на известни технически детайли, които не успяхме да осъществим при правенето на закона миналата година, предвид на много краткия срок.
Втората, по-важна причина, която засяга пряко вашата комисия, бяха изискванията за еврохармонизация на кодекса, най-вече в частта му за обмяна на информация. Тъй като беше преценено, че в борбата с данъчните измами договорите за взаимопомощ не са достатъчни. И във връзка с директиви на Европейската комисия са необходими промени в данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които да позволят по-широк обмен на информация между държавите – членки на Европейския съюз, специално в областта на данъците върху доходите, имуществото и застрахователните премии.
Мисля, че имаме всички мотиви пред нас и не би трябвало да ви занимавам прекалено с детайлите. Знам, че имате забележки. Ако искате, да преминем направо към тях.
Предлагам госпожа Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”, да спомене забележките и конкретните отговори на Министерството на финансите.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ние разполагаме с едно становище на Комисията по европейска интеграция по законопроекта. То също е много подробно разписано.
Становището като цяло подкрепя законопроекта. Направени са няколко бележки, които са конкретни и бих искала да кажа по няколко думи за всяка от тях.
Първата бележка е, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Директива № 2004/56, която изменя директива 77/799, органът, към когото е отправено запитването, е длъжен да действа, както ако действаше за своя сметка или въз основа на запитване на друг държавен орган от неговата държава.
Това правило не е възпроизведено в законопроекта и то следва да бъде транспонирано.
Нашият коментар тук е, че това е отразено в чл. 143в, ал. 2. Така че ние сме го взели предвид и сме го отразили, така, както разбираме директивата. Ако, разбира се, има някакви неясноти, то между първо и второ четене имаме готовност да обсъждаме текст по текст.
Следващата бележка е по отношение на чл. 143н, ал. 1, който урежда информацията, която местните агенти – платци предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. Не са включени данните относно различните видове спестявания, за които трябва да бъде уведомен компетентният държавен орган, както предвижда чл. 8, ал. 2 от Директива № 2003/48. В становището се казва, че в съответствие с Директива № 2003/48 законопроектът предвижда единствено за целите на обмена на информация притежателят на дохода да бъде физическо лице, на което се изплаща доход от спестяванията.
Препоръчително е правилото на чл. 8, ал. 2 от Директива № 2003/48 да бъде транспонирано в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – това е бележката на комисията.
По наше мнение няма противоречие с директивата, тъй като този проект работи с помощта на френската администрация в рамките на туининг-проект. Директивата има изискване за минимално количество информация, която е залегнала в нашия проект. Ние сме отразили минималното количество.
Третата бележка е по чл. 143п, където се уреждат правилата, които определя държавата, в която притежателят на дохода е местно лице.
Използваният в законопроекта термин “държава” не е сполучлив. Нормата на чл. 3, ал. 3 от Директива № 2003/48, която чл. 143п транспонира, използва друг термин, който е по-сполучлив – “residence”, който се превежда на български като “местожителство” или “постоянен адрес”.
В становището се казва, че по тази причина би могло да се препоръча замяна на термина “държава” с използвания в българското законодателство термин “постоянен адрес”. Това е термин от Закона за гражданската регистрация.
С тази бележка ние не сме съгласни, тъй като наистина се използва терминът residеnce, но се има предвид данъчната установеност на лицето, а не просто неговият постоянен адрес. Тъй като всеки български гражданин има лична карта във връзка с гражданството си и постоянен адрес в нея, но той може да е с двойно гражданство или да не е данъчно установен с целите на воденето в друга държава, центърът на жизнения интерес да му е там, да живее и да работи там от много години.
Така че по наше мнение това, което ние сме възприели, е по-коректно в смисъла, който трябва да се вложи и целите на облагането.
И последната бележка е, че най-важните реквизити на молбата за взаимна помощ, предвидени в чл. 4, 5, 7 и 13 от Директива № 76/308 да се посочат в закона, а не както е предвидено в чл. 269, ал. 5 – в образец на заповед на министъра на финансите. Тук няма пречка да се включат и в закона. но това, което ние искаме да се отбележи, е, че те са по регламент, по образец, който всъщност е приложен към директивата и те дословно се превеждат от всички държави – членки.
Така че реквизитите са еднакви за всички държави – членки и не е толкова важно дали със закон или със заповед се прави.
Благодаря ви. Ако имате въпроси, готови сме да ви отговорим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ще дам думата на господин Калайджиев, който е готвил бележките.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: АЗ само искам да запитам относно първата забележка къде е уредено това. вие казвате – в чл. 143. В кой текст?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: В чл. 143, ал. 2.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Аз мисля, че все пак текстът на чл. 143, ал. 2 е доста общ и той не отразява това изискване на чл. 1, ал. 2. Това е моето мнение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По другите въпроси. Аз мисля ,че бележката по т. 2 е, че е препоръчително правилото на чл. 8, ал. 2 да бъде транспонирано в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . никъде ние не сме казали, че сегашният текст противоречи. Просто това би внесло малко повече яснота за тези, които ще прилагат закона.
По другия въпрос - дали терминът “държавата” е по-сполучлив или “постоянен адрес”. Но сигурно има форма на български език за “местно лице”, когато става дума в данъчното право. Не знам точно кой е терминът, може би трябва да се търси “място на установяване” или нещо подобно, за да може действително да се обхванат и постоянно пребиваващите в България чужди граждани.
Действително нашата бележка за термина “постоянен адрес” не е най-правилна. Но сигурно трябва да се намери този израз, който се използва в данъчното законодателство в случая, когато принципът е мястото на установяване. Мисля, че има доста спогодби за двойно избягване на данъчното облагане, където се използва термин, който в момента не мога да се сетя как е.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: “Държава, на която е местно лице”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И последното. На мене ми се струва, че е хубаво да се приемат основните реквизити да бъдат в закона, а не в поднормативен акт. Но както прецени в крайна сметка водещата комисия.
Специално за ал. 1 от нашите бележки ние ще уточним с господин Калайджиев и като че ли ще я запазим.
Ние препоръчваме да отразите в ал. 2 правилото на чл. 8, като това не означава ,че казваме, че сегашният текст противоречи на директивата.
И за т. 3 ще намерим един по-разумен текст, който е свързан с местопребиваването на лицата, а не с тяхното гражданство. Как мислите по този въпрос госпожа Елкова?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ние сме във всеки случай готови да коментираме всяко едно нещо едно по едно между първо и второ четене.
Във връзка с термина за постоянния адрес. Това, което се използва в спогодбите, е “местно лице на държава”, което всъщност е и нашият запис. И това лице се квалифицира като местно на определена държава при ред условия. То трябва да бъде установено за данъчни цели.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Очевидно ако е приет изразът “местно лице на
Уважаеми колеги, на основа на проведената дискусия и заключението да уточним нашето становище, като отчетем това, което каза госпожа Елкова, да преминем към гласуване.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-40/29.08.2006 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА, СЪСТАВЕНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛЕН К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ МИТНИЧЕСКИТЕ АДМИНИСТРАЦИИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ и
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-41/30.08.2006 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТ, СЪСТАВЕНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛЕН К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ЗА МИТНИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПРОТОКОЛИТЕ КЪМ НЕЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на господин Георги Григоров да представи информация и по двете конвенции, защото те са доста свързани.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Наистина ще представя и двете конвенции заедно, първо, защото те се основават на един и същи член – К. 3 от Договора за Европейския съюз;
Второ, защото и двете конвенции са част от законодателството на Европейската общност по Глава Двадесет и четвърта – “Правосъдие и вътрешни работи” и по-специално в частта “Митническо сътрудничество”. Те вървят ръка за
С първата конвенция се въвеждат формите на взаимопомощ и сътрудничество между митническите органи. Те са подробно разписани в конвенцията – основните форми, помощ на искане, непосредствена помощ, както и специалните форми, за които ние сме подали декларация, че не се обвързваме с тези специални форми.
Тъй като конвенциите не предвиждат възможност да се правят резерви от страните, които се присъединяват към нея, все пак е дадена възможност по отношение на тези специални форми, които искат едни по-специални правомощия на митническите органи, които не са налични във всички страни, да се подаде декларация, че не се обвързваме с тези форми.
Същественото и при двете конвенции е, че в тях участват както митнически органи, така и определени други органи в страната, най-вече органите на Министерството на вътрешните работи.
И по двете конвенции се предвижда да има национален координиращ орган. И в двата случая това е Агенции “Митници”. Това са наистина конвенции за сътрудничество между митническите органи.
Във втората конвенция, наречена Конвенция за използване на информационните технологии за митнически цели, в допълнение на другата конвенция, която регламентира формите на взаимопомощ и сътрудничество, се регламентира използването на единна информационна система, наречена СИС, в която информационна система се съдържа информация за извършени нарушения, информация, която представлява рискови профили, с цел предотвратяване на митнически нарушения.
Отново се определят национални органи, в случая Агенция “Митници” и други, определени по списък.
Същественото в случая е, че всяка страна е задължена да определи надзорен орган по отношение на боравенето с лични данни, тъй като тази конвенция засяга лични данни. в конвенцията от страна на Република България е определена Комисията за защита на личните данни.
Това е съвсем накратко. Виждам, че няма някакви конкретни бележки от членовете на комисията. готов съм да отговаря на всякакви въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Няма направени бележки от страна на комисията. смятам, че двете конвенции са много ясни, както и техните цели.
Ако колегите нямат въпроси, предлагам да ги подкрепим с едно гласуване, както и тяхната целесъобразност да бъдат ратифицирани.
Който е съгласен да подкрепим и двете предложени конвенции, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-77/30.08.2006 Г. ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Това е един изключително важен закон, който ще гледаме на това извънредно заседание. Но от гледна точка на необходимостта да започне подготовката за прилагането на нормите на единните пазари, на запасите, това са два закона, които тези дни влизат в парламента и в нашата комисия.
Аз ще помоля днес да ни представите закона за общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, един изключително важен закон, за да можем ние да прилагаме общата селскостопанска политика.
По този закон тук са поканени да присъстват:
Димитър Пейчев – заместник-министър, който обаче не присъства;
Искра Вълева – директор на Дирекция “Интеграционна политика”;
Слави Кралев – началник на отдел “Интеграционна политика”;
Надежда Петрова – главен юрисконсулт.
Понеже заседанието е извънредно, приемаме, че не можем да разчитаме на господин Пейчев.
Давам думата на госпожа Искра Вълева да представи законопроекта.
ИСКРА ВЪЛЕВА: Това е един основополагащ закон. Човек би се запитал защо на този етап се представя.
В Европейския съюз в общата селскостопанска политика има голям брой общи организации на пазара за различните сектори. Те са уредени в регламенти на Европейския съвет и на Европейската комисия, които ги прилагат пряко и еднакво на територията на всички държави – членки.
Наред с това регламентите на Европейския съвет възлагат на държавите – членки задължението да определят националните структури, които изпълняват предвидените функции и връзките между тези функции. Това налага създаването на национално законодателство, което да осигури връзката между актовете на Европейския съюз и националната правна система.
Основните причини, поради които се налага приемането на един такъв закон, това са:
Първо, със закона се определят националните структури, които ще прилагат мерките, включени в общите организации на пазара на земеделски продукти;
Очертани са техните компетенции, регламентират се връзките и отговорностите на тези структури;
Уреждат се процедури, които регламентите на ЕС се предвижда да бъдат определени на национално ниво;
Създава се правното основание за издаването на наредби по мерките, включени в общата организация на пазара.
Какви резултати очакваме да получим от приемането на един такъв закон.
Първо, това е създаването на административния капацитет. Регламентите на Европейския съюз не казват кой да бъде административният орган, който ще прилага тези мерки. Реално е да бъдат прилагани пазарните мерки, за които има определени средства и да бъде постигнато стабилизиране на цените на земеделските продукти, съответно да се стабилизират и доходите на земеделските производители.
Това е накратко законът.
Във връзка със становището на Комисията по европейска интеграция, които получихме, ще кажа следното.
Общо взето приемаме всичките бележки, с изключение на първата, за която ще помоля господин Кралев да обясни.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Действително ние подкрепяме проекта за становище на комисията. там абсолютно правилно е отбелязана ролята на общите организации на пазара на Европейския съюз, значението за стабилизирането на пазарите на земеделските продукти, а оттам и за повишаване на доходите на земеделските производители. Тъй като за мене основният ефект от присъединяването към Европейския съюз за земеделските производители ще бъде не толкова помощите, които те ще повишават, а значително по-високите изкупни цени, които ще ми осигури Единният европейски пазар.
Искам да добавя също така, че финансирането на тези мерки, които урежда законът, е договореност. За първите три години са договорени 388 млн. евро, като от тях през 2007 година се очаква да бъдат усвоени около 130 млн. евро.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А по бележката за акредитацията какво е вашето мнение?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Конкретно по нея. Не съм тесен специалист в тази област, но по принцип приемаме мотивите, които са изложени в бележката, но не приемаме конкретния текст, който се предлага. Защото действително Европейският съюз има сключени споразумения за взаимно признаване на дейности по удостоверяване на съответствията с конкретни държави извън Европейския съюз. ние много внимателно прегледахме тези споразумения и те включват промишлени продукти. Става дума за електроника, детски играчки, пластмасови изделия и т.н.
Тези споразумения са свързани с така наречените директиви от стария и новия подход на Европейския съюз. в тези директиви няма селскостопански продукти.
Затова нашето предложение е текстът да има следния вид: “Орган на акредитация в страна, която е подписала споразумението за международно признаване към Международния акредитационен форум”. Значи към този Международен акредитационен форум има едно споразумение за международно признаване, по което страна е Европейският съюз, а другите участници са един списък от държави, на които може да се има доверие. Аз съм донесъл списъка и мога да го покажа, ако някой се интересува.
Също така сертифицирането на продукти е уговорено за една група държави, на които Европейският съюз очевидно има доверие.
Така че ще повторя още веднъж текста: след думите “издаден от” да се допълни “орган на акредитация в страна, която е подписала споразумението за международно признаване към Международния акредитационен форум”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ще го отбележим в нашия текст, за да можем да преработим нашето становище в съответствие с вашето предложение.
Уважаеми колеги, който е съгласен с приетото становище и така поправеното на основа на мнението на вносителите, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Желая ви успешна работа.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./ Атанас Папаризов
