П Р О Т О К О Л

№ 47


На 21 септември 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:


1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-80/7.09.2006 г., за държавните помощи, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-83/13.09.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Пламен Василев – началник отдел “Външни финанси”, Габриела Килфанова – юристконсулт в дирекция “Международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание да се състои при следния




ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-80/7.09.2006 г., за държавните помощи, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-83/13.09.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни – внесен от Министерския съвет.
Имате ли някакви предложения във връзка с така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен днешното заседание да протече при този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма. Дневният ред се приема.
Законът за държавните помощи очевидно се налага да бъде разгледан, след като ставаме членове на Европейския съюз. по предишния закон имаше много спорове, но сега всичко си отива на мястото.
По Закона за личните данни също имахме доста работа с колегите от Министерството на финансите и от Министерството на вътрешните работи.

Предлагам да започнем с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-83/13.09.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи:
Габриела Килфанова – юристконсулт в дирекция “Международно сътрудничество”
Ирена Дамянова – юристконсулт в дирекция “Правна”;
От Комисията за защита на личните данни:
Иво Стефанов – председател;
От Министерството на финансите:
Снежана Колева – държавен експерт.
Давам думата на госпожа Килфанова да каже какво беше направено през последните месеци.
ГАБРИЕЛА КИЛФАНОВА: както знаете, миналата година беше направено едно изменение на закона. очевидно обаче с това изменение не сме постигнали желания резултат. Другите неща бяха направени по време на партньорската проверка.
Предложените от нас изменения бяха положително оценени. Има промени от правнотехнически и редакционен характер. Ние считаме, че сме постигнали това което е било необходимо.
Законопроектът цели постигане на пълно съответствие с изискванията на европейското законодателство в сферата на личните данни и по-специално с Директива № 95/46 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на тези данни.
При изготвянето на законопроекта са взети предвид препоръките за цялостна хармонизация на Закона за защита на личните данни с европейското законодателство, направени в мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 година по глава “Свободно предоставяне на услуги” и по глава “Правосъдие и вътрешни работи”, както и конкретни препоръки по закона, направени в рамките на партньорски проверки. От своя страна, законопроектът е съгласуван с представители на Европейската комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата за въпроси към вносителите, колеги.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Възможно ли е да формулирате това, което е постигнато?
ГАБРИЕЛА КИЛФАНОВА: Приложното поле на Закона за защита на личните данни се привежда в съответствие с директивата, за която споменах като нейните изисквания са отразени по-прецизно в разпоредбата на чл. 1 от закона. наред с това се уточнява, че законът се прилага субсидиарно и за обработването на лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред и наказателното производство, доколкото в специален закон не е предвидено друго.
Предвидени са разпоредби, осигуряващи независимостта на Комисията за защита на личните данни, състоящи се в трансформирането й в първостепенен разпоредител с бюджетни средства и в законовото закрепване размера на заплатите на нейните членове.
Правомощията на Комисията за защита на личните данни са упражняване на контрол за спазване на закона са приведени в съответствие с изискванията на директивата.
Въведена е опростена процедура за регистрация на администраторите на лични данни, прецизирани са някои легални дефиниции, като дефинициите за “лични данни” и “съгласие на физическото лице”.
Отменени са някои разпоредби, предвиждащи процедури, които не отговарят на изискванията на директивата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли други въпроси към вносителите? – Няма.
Който е съгласен Комисията по европейска интеграция да подкрепи проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-80/7.09.2006 Г., ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите:
Любомир Дацов – заместник-министър,
Пламен Василев – началник отдел “Външни финанси”,
Наталия Георева – началник сектор “Външни финанси”.
Давам думата на господин Дацов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз не съм специалист, но понеже господин Ивановски в момента е на годишната среща на АМF, аз ще се опитам съвсем накратко да ви представя закона, а господин Василев, който е началник отдел и отговаря за държавните помощи при нас, ще отговори подробно, ако имате конкретни въпроси.
Това е чисто нов Закон за държавните помощи и се налага с оглед на предстоящото пълноправно членство на Република България в Европейския съюз и произтичащо от това пряко прилагане от нас на европейското право в областта на държавните помощи.
Република България ще има задължение чрез министъра на финансите и министъра на земеделието и горите да изпраща официално всички уведомления за държавни помощи до Европейската комисия.
В съответствие с договора за присъединяване, след датата на присъединяването контролът и разрешаването на държавните помощи у нас ще се извършват единствено от Европейската комисия.
Естествено трябва да има тъй наречените фокъл поинт. Република България ще има задължението именно чрез министъра на финансите и министъра на земеделието и горите да изпраща официално всички уведомления за държавни помощи до Европейската комисия.
Заедно с това министърът на финансите ще осъществява цялостната координация на дейността по държавните помощи у нас, с изключение на държавните помощи в областта на земеделието, както е прието и структурирано в Европейския съюз.
Това се налага поради факта, че държавните помощи по своята икономическа същност представляват държавен или общински ресурс под различна форма и имат за източник основно средствата на данъкоплатците.
Провеждането на определената политика по отношение на държавните помощи в Република България ще позволи на министъра на финансите да ограничи неправомерното предоставяне на държавните помощи и нецелесъобразни разходи от бюджета.
В този смисъл политиката за държавни помощи е неразделна част от общата фискална данъчна и бюджетна политика, които са правомощие на министъра на финансите.
Няколко думи за структурата на закона и материята, която третира.
В глава първа на законопроекта са описани:
- предметът и обхватът на закона, условията, редът и процедурите по уведомяване, съгласно чл. 88, ал. 2 и от Договора за създаване на Европейската общност,
- категориите държавни помощи, съвместими с Общия пазар,
- задълженията за докладване, събиране и съхраняване на данни,
- както и преценката за съответствието на онези държавни помощи, за които не е задължително да бъде уведомявана Европейската комисия.
Изчерпателно са изброени съвместимите държавни помощи, както и помощите, които могат да бъдат приети за съвместими с Общия пазар.
В Глава втора се уреждат правомощията на министъра на финансите и на министъра на земеделието и горите.
Министърът на финансите приема, разглежда и оценява уведомленията на държавна помощ в съответствие със законодателството по държавните помощи преди тяхното изпращане до Европейската комисия.
В глава трета от законопроекта се регламентират процедурите по наблюдение, осигуряване на прозрачност и докладване на държавните помощи, както и задължението на всеки администратор на помощ да предоставя на министъра на финансите цялата необходима информация за администрираните от него помощи в съответствие със законодателството в областта на държавните помощи на Европейския съюз и с този закон.
Освен това органите на централната изпълнителна власт и на местното самоуправление, както и другите администратори на помощ, предоставят на министъра на финансите доклад за предоставените от тях държавни помощи на базата на отчетните данни за предходната година във връзка с изискванията на Европейската комисия относно наблюдението и контрола на държавните помощи в държавите – членки и предоставянето на такъв годишен доклад пред Европейската комисия.
Това е накратко по законопроекта. Това са основните специфични въпроси. Ако имате нещо конкретно като въпроси, ще се постараем да отговорим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз имам конкретни въпроси към отговарящия за това господин Василев.
Внимателно слушах Вашия доклад. Вие навсякъде използвахте израза “съвместими държавни помощи”. Аз преди две години полагах кански усилия да вкарам този израз в закона. тогава господин Василев ми каза че не съм прав, че това са “допустими”, тъй като такава беше линията на тогавашното правителство.
Чудя се това той същият човек ли е, еволюира ли междувременно, разбра ли за какво става дума? Защото той тогава заемаше обратната позиция или пък му беше по-лесно да не работи и всичко да хвърли към Комисията за защита на конкуренцията.
Та към него имам такива въпроси. Защото сега ние прилагаме, както и тогава беше записано в европейските норми. Сега виждам един нормален текст.
Какво се случи междувременно, господин Василев, че си променихте мнението. А две години ние прилагахме един друг закон, който нямаше нищо общо с тези неща.
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ: Аз Ви благодаря, господин председател. Поласкан съм от тази власт, която ми приписвате, аз да правя този закон. Но по принцип ситуацията беше различна тогава, в смисъл, че България не беше пълноправен член и нямаше как друг орган, освен нашата Комисия за защита на конкуренцията да извършва контрола. Изискванията на Европейската комисия бяха това да бъде независим орган, който не е в системата на изпълнителната власт, за да може преценката за всяка една помощ да бъде обективна.
Това беше практиката и в другите страни – кандидатки за членство.
Нищо не се е променило оттогава досега. Системата и законът, който беше приет, според мене работи нормално.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: На този етап се говори за съвместима държавна помощ. Тоест тя се дава и след това може да се оспори. Там нещата бяха преобърнати надолу с главата. Първо трябваше да се даде съгласие от тази комисия и тогава да се даде помощта.
Това ми е въпросът – за допустимата и съвместимата държавна помощ.
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ: То и сега е така. една част от помощите са съвместими и допустими. Дали те са такива, се определя единствено от контролния орган, досега от нашата Комисия за защита на конкуренцията, а от догодина – от Европейската комисия, тъй като тя е наднационален орган.
Аз мисля, че споменах предния път. Европейският съюз в своята практика е разбрал, че когато не се контролира това нещо, се получава така наречената спирала на държавните помощи, когато отделните държави се състезават да си дават помощи на фирмите и се получава една спирала и неразходване на средства нецелесъобразно и неефективно.
Помощите по принцип са нещо като изключение. Те са доста комплицирана материя. В такъв смисъл: законът казва ,че те са забранени, а в същото време се занимаваме с тях. Има много изключения, много видове съвместими помощи и т.н. Затова са верни итези категории съвместима и допустима помощ, които ги има и в нашия закон.
Той е чисто процесуален и това произтича от регламентите на Европейския съюз.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси. Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Искам да попитам предвидена ли е специална процедура или се предвижда да се процедира по общия ред за събиране на държавни вземания тогава, когато се установи от Европейската
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ: Да, има такава процедура, когато комисията установи, че има неправомерно отпусната държавна помощ, тя излиза с такова решение и държавата – членка е длъжна да предприеме действия, включително и правни действия за възстановяване на тази помощ само със законовите лихви от получателя на помощта.

ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ: Процедурата е в регламентите, които ще бъдат приети в закона. те са над 12 регламента, като е описано подробно как става това нещо. Законът главно обхваща процедурите, които са свързани със задълженията на страната. Освен него ще има и директно приложими регламенти, плюс правилник за прилагането му и наредба след това, които ще детайлизират нещата, включително и за това за което Вие питате.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз имам един конкретен въпрос. Досега, докато приемем този закон, имаме една програма за Кремиковци, която е свързана с определени етапи, с инвестиции. В противен случай трябва да се възстановяват държавни помощи.
Това споразумение тогава между България и Европейската комисия продължава ли да действа? Тоест каква е съдбата и кой ще осъществява след приемането на този закон споразумението по възстановяването на държавната помощ на Кремиковци чрез тази
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ: Както многоуважаемите народни представители знаят, преди доста години преди приватизирането на Кремиковци беше предоставена държавна помощ в доста големи размери. Изискването тази помощ да бъде призната от Европейската комисия беше да се направи програма за преструктуриране и оздравяване на Кремиковци. Тази програма беше възложена на независима фирма, която я направи, и с одобрението на Европейската комисия и на българското правителство беше приета тази програма за Кремиковци.
Междувременно Кремиковци беше купен от индийска компания и се озовахме в ситуация, в която първата програма трябваше да бъде довършена де факто от новите собственици.
Тъй като там, поради промяна на собствеността, настъпи едно закъснение в затваряне на мощностите, така, както е предвидено по програмата, след консултации с Брюксел от Министерството на икономиката се взе решение, съвместно с Европейската комисия, да се направи нова програма за стоманодобива, която отива до 2007 – 2008 година, която също е направена с одобрението на Европейската комисия, отново от независима фирма. Програмата беше представена в Брюксел от Министерството на икономиката и приета. Впоследствие беше приета и от Министерския съвет.
Това, което е важно да се каже, че по тази програма българското правителство е поело ангажимент да не предоставя повече държавна помощ на Кремиковци – нито сега, нито за в бъдеще.
Така че в този смисъл наблюдението – отговарям на Вашия въпрос – ще бъде контролът на Европейската комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А сега е записано, както преди, от Министерството на финансите.
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ: Да, до края на годината.
ЧЕТИН КАЗАК: Искам да кажа две думи на заместник-министър Дацов, че преди той да дойде, ние приехме изменение на закона за защита на личните данни, с което направихме комисията първостепенен разпоредител. Просто му го казвам за сведение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Между другото, новият закон е правен с водещото участие на Министерството на финансите. Между другото господин Иво Стефанов не дойде, но общо взето Министерството на финансите е участвало в този закон и са го внесли в правителството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ние действително се съгласихме като някаква форма на компромис комисията да стане първостепенен разпоредител. Това не означава, че сме си променили позицията, че това нарушава добрите практики в областта на публичните финанси.
Същият подход извоюваха различни други контролни органи, които смесват функционалната си независимост с бюджетната независимост или подреждането в бюджетната йерархия. Общо взето, както се случва много често, намира се някой експерт, който има различна практика в страните членки, пише тези препоръки в PR-ревюто. Поради ситуацията, както се казва, някакви жертви трябва да бъдат направени от наша страна спрямо принципите, които изповядваме.
Но от тази гледна точка нямаме промяна в позицията си,че не приветстваме едно такова нещо. В повечето нормални държави първостепенни разпоредители са само министерствата. И това не пречи на независимостта на тези органи, които съществуват.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: С новата промяна в Конституцията всичките тези органи, сега и на Народното събрание, ние ще ги поставим под контрол.
Отново един орган се появява с абсолютно независим бюджет и т.н. – това е бъдещият инспекторат към Висшия съдебен съвет, който ще следи съдебната система. Така че още един подобен орган ще се появи наскоро.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Точно тези препоръки идват от страни с лош бюджет. България, специално в областта на бюджетното законодателство, направи много през последните години и много от страните – членки имат какво да се учат от нас. Това играе голяма роля за изграждане на стабилна политика в България. Вече бяха публикувани много добри практики на нашите финанси. И една от препоръките са точно практиките, които ги има в България.
За независимата съдебна власт аз имам становище, което не се различава много. Концепцията на Европа е да има абсолютно независим по своята трактовка в момента Висш съдебен съвет. другаде такова нещо няма, и в Съединените щати няма. Защото това означава безконтролност.
ЧЕТИН КАЗАК: Следи ли Министерството на финансите тези независими държавни органи? И особено онези от тях, но не изключително, в които е пропуснато да се запише в закона по какъв начин се формират заплатите на членовете на тези колективни органи и т.н. По какъв начин си формират работните заплати, какви добавки си гласуват вътре за това, за онова и в крайна сметка каква заплата получават?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: В края на краищата ние имаме един единствен инструмент – казва се: в рамките на закона- ние можем да следим основната заплата, която се формира. Всичко останало, тъй като конкретният случай, който визирате, е такъв, там се е гласувало, че хабилитирано лице може да вземе още 100 процента към основната си заплата. Това е решение на база на устройствен правилник и на база на вътрешните правила на самите контролни органи.
Ние няма как да следим това нещо. Това е противоречието. Министерството на финансите също има функционални изисквания към него – да следи публичните финанси и да отговаря за контрола. Повечето от законите и от нормативните актове така се приемат, че тези възможности на контролните органи и независимите органи са силно лимитирани. Едва когато дойде последният сигнал, вече стана въпрос.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Очевидно с това изменение, което сега ще се приема(е, ако се приеме, на Конституцията да се въведе възможност тези органи да представят отчети в Народното събрание на основа на закон, съответният закон, като се изменят всички – има шестмесечен срок, - да се реши и този въпрос с промяната в тезите закони. И това трябва да го направим с помощта на Министерството на финансите.
ЧЕТИН КАЗАК: Беше направен пропуск.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Зная това нещо. Пропуска има как да го оправим с тези промени, които сега ще бъдат направени в Конституцията.
Има ли други въпроси? – Няма.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.Гласували: за 7, против и въздържали се няма.Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ

/п./Атанас Папаризов