П Р О Т О К О Л

№ 49


На 19 октомври 2006 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-86/6.10.2006 г., за предоставяне на финансови услуги от разстояние – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-84/27.09.2006 г., експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба– внесен от Министерския съвет.

3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-85/29.09.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух– внесен от Министерския съвет.

4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-87/6.10.2006 г., подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления– внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Емил Алексиев – директор на Дирекция “Защита на потребителя” в Министерството на икономиката и енергетиката, Йордан Дартов – заместник-министър на околната среда и водите, Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, адвокат Динко Кънчев.

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-86/6.10.2006 г., за предоставяне на финансови услуги от разстояние – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-84/27.09.2006 г., експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба– внесен от Министерския съвет.

3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-85/29.09.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух– внесен от Министерския съвет.

Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-87/6.10.2006 г., подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления– внесен от Министерския съвет.
Има ли някакви други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-86/6.10.2006 Г., ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Нина Радева – заместник-министър,
Емил Алексиев – директор на Дирекция “Защита на потребителя”.
Давам думата на заместник-министър Нина Радева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Необходимостта от създаването на законова регламентация за предоставяне на финансови услуги от разстояние е обусловена от следните предпоставки: от една страна, бързите темпове на развитие на пазарните отношения водят до използването на нови начини на продажба, в т.ч. и от разстояние, във всички сектори на икономиката, включително и в сферата на финансовите услуги. От друга страна - присъединяването на Република България към Европейския съюз изисква привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското в областта на защитата на потребителите, в т.ч. и защита на потребителите на финансови услуги. Изготвянето на законопроекта е включено в Плана за действие за 2006 г. към стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към ЕС. На трето място, потребителите са слаба страна в отношенията, произтичащи от договорите, сключени от разстояние и тяхната защита изисква приемането на ефективни законодателни и административни мерки.

Проектът на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние въвежда правна регламентация на отношенията между доставчиците на финансови услуги предлагани от разстояние, от една страна, и потребителите, от друга страна, свързани със сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Законопроектът въвежда в българското законодателство изискванията на Директива 2002/65/ЕС за продажба от разстояние на финансови услуги.
Проектът на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние ще се прилага за всички форми на продажба от разстояние:
• телефон,
• електронна поща,
• факс,
• други средства за комуникация от разстояние, които дават възможност за индивидуална комуникация.
• Разпоредбите на проекта на закон ще се прилагат само за договори, сключени между доставчик и потребител, които имат за предмет предоставянето на финансови услуги от разстояние. За договори, сключени от разстояние, които нямат за предмет предоставянето на финансови услуги ще се прилагат разпоредбите на чл. 48-61 от Закона за защита на потребителите (Обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г., изм., бр. 30, 51, 53 и 59 от 2006 г.), които въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 97/7/ЕС за защита на потребителите при договори, сключени от разстояние.
• Законопроектът има за цел да осигури защита на потребителите при предоставяне на финансови услуги от разстояние. В тази връзка, законопроектът съдържа изисквания за предоставяне на преддоговорна информация на потребителите, както и за условията на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Изрично е предвидено, че информацията за договорните задължения, която се предоставя на потребителя преди сключването на договора, задължително трябва да съответства на задълженията по договора, които биха възникнали, съгласно приложимия към договора закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при условие, че договорът бъде сключен. Въвежда се понятието на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние и се определят страните по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние - потребител и доставчик. Потребител е всяко физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Доставчик е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва с потребител договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
• За да се осигури ефективна защита на потребителите, проектът на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние предвижда редица задължения за доставчиците, свързани със сключването и съдържанието на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Доставчикът на финансовата услуга е длъжен, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, да му предостави своевременно информация за:

• доставчика;
• финансовата услуга;
• договора за предоставяне на финансовата услуга от разстояние;
• друга информация - за наличието или липсата на възможност за извънсъдебно решаване на потребителски спорове и за обезщетяване на потребителя, за съществуването на гаранционен фонд или на други подобни способи за обезщетяване на потребителите.
• Доставчикът трябва да предостави пълна, вярна и разбираема информация на потребителя, която не трябва да го въвежда в заблуждение. Доставчикът трябва да предостави информацията по начин, който не предизвиква съмнение за нейната търговска цел. Съгласно проекта, информацията се предоставя по ясен и разбираем начин, в зависимост от вида на използваното средство за комуникация от разстояние, при спазване на изискването за добросъвестност и защита интересите на недееспособните лица. Доставчикът е длъжен, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да предостави на потребителя посочената по-горе информация.
• Законопроектът регламентира правото на отказ на потребителя от сключения договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Предвидена е възможност потребителят да може да упражни правото си на отказ от договор без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за отказа си. Срокът, в който потребителят може да упражни правото на отказ е 14 дни, считано от датата на сключване на договора или от деня, в който потребителят получи условията на договора и задължителната информация, когато това става след сключване на договора. При договори за допълнително пенсионно осигуряване или за застраховка „живот”, сключени от разстояние, потребителят може да упражни правото си отказ от договора в 30-дневен срок. Началният момент, от който тече срока в тези случаи е от датата на сключване на договора за допълнително пенсионно осигуряване или от момента, в който застрахования е уведомен от застрахователя за сключването на договора за застраховка, или от деня, в който потребителят получи условията на договора и задължителната информация, когато това става след сключване на договора.
• Проектът на закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние предвижда някои изключения от правото на потребителя на отказ от сключения договор. Тези изключения обхващат следните видове договори:

• договори за финансови услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар, които може да възникнат през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора и върху които доставчикът не може да влияе;
• застрахователни договори във връзка с пътуване, багаж или други краткосрочни застрахователни договори, със срок по-малък от 1 месец;
• договори, които са изпълнени от двете страни, по изричното искане на потребителя, преди същият да е упражнил правото си на отказ от договора;
• договори за кредит, предназначени за придобиване или запазване правото на собственост върху земя или сграда, която е построена или която предстои да бъде построена, както и за извършване на ремонт или подобрения в недвижими имот.
• Разпоредбите на законопроекта предвиждат, че когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, той дължи на доставчика единствено действително предоставените финансови услуги по договора, като сумите, дължими от потребителя, не могат да превишават частта на доставените финансови услуги спрямо общата стойност на финансовите услуги, предвидени по договора и не могат да имат тежестта на обезщетение и/или неустойка. Когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор и доставчикът не може да докаже, че го е информирал за цената на финансовата услуга, потребителят няма да дължи заплащане на получената услуга. При всички случаи последиците от упражняване на правото на отказ от страна на потребителя са следните: от една страна, доставчикът трябва да върне на потребителя всички заплатени от него суми, в срок до 30 дни от получаване на уведомлението на потребителя за упражняване на правото му на отказ. От друга страна, потребителят също е задължен да върне на доставчика получените суми и/или вещи по договора в срок от 30 дни от уведомяването на доставчика за упражняване правото на отказ. Когато доставчикът не предостави на потребителя задължителната преддоговнорна информация, потребителят ще може да прекрати договора в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за упражняване правото на отказ от договора, без да дължи обезщетение и/или неустойка.

Проектът на закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние съдържа изисквания, на които трябва да отговарят търговските съобщения, изпратени от доставчика до потребителя. Предвижда се, че търговските съобщения трябва да бъдат лесно разпознаваеми като търговски; да позволяват ясно установяване на физическото или юридическото лице, от чието име са направени; да представят ясно и недвусмислено предложението за конкурси или други промоционални предложения като такива и да представят ясно и недвусмислено условията за участие в конкурси. Предвид спецификата на използваните средства за предоставяне на финансови услуги от разстояние (телефон, факс, електронна поща и други) е необходимо да се обезпечи защитата на потребителите при използването на различните средства за продажба от разстояние. Това е още по-наложително в сферата на финансовите услуги. При използване на някои средства за комуникация от разстояние като автоматизирани системи за позвъняване без човешка намеса, факс или други средства за комуникация от разстояние, които дават възможност за осъществяване на индивидуална комуникация, доставчикът е длъжен да получи предварителното съгласие на потребителя. Изрично е предвидено, че използването на тези средства за комуникация от разстояние не може да бъде свързано с разходи за потребителя.
Разпоредбите на законопроекта предвиждат доказателствената тежест да бъде за сметка на доставчика. Доставчикът следва да докаже, че е предоставил задължителната преддоговорна информация, че е спазил сроковете, в който потребителят има право да се откаже от договора и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, и ако е необходимо за неговото изпълнение, през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Действащото законодателство не регламентира начина и средствата за доказване при използване на различни средства за комуникация от разстояние. Спецификата на договорите, сключвани от разстояние налага доказателствата и доказателствените средства, особено по отношение сключването на договора и предоставянето на задължителната преддоговорна информация, да бъдат уредени в проекта на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В тази връзка, законопроектът възприема подхода на препращане към разпоредбите на Търговския закон за доказване на предоставянето на преддоговорната информация, както и на изявленията, отправени съгласно законопроекта и към Закона за електронния документ и електронния подпис – за доказване на електронните изявления. В останалите случаи, законопроектът предвижда, че предоставената преддоговорна информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видео връзка или електронна поща ще могат да се записват със съгласието на другата страна и ще имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата съдържащи се в тях.
Прилагането на законопроекта за предоставяне на финансови услуги от разстояние не изисква създаването на нова институционална структура. Контролът по изпълнението на законопроекта ще се осъществява от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката.
В заключение, следва да са отбележи, че приемането на проекта на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние ще способства за насърчаване развитието на продажбите на финансови услуги от разстояние и за създаването на механизъм за защита на потребителите, който съответства на европейските изисквания и осигурява високо ниво на защита на икономическите интереси на потребителите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие сте права, че този закон изисква много голямо внимание, тъй като винаги сме критикувани за това, че защитата на потребителите не се прилага. Както виждате, и в нашия проект за становище правим само една редакционна бележка, а именно да изравните терминологията - кога е на английски, кога е на български “Европейски съюз”, “Европейска общност” и т.н. Иначе нашите експерти считат, че законът действително отговаря на европейското законодателство.
Бих искал да попитам колегите имат ли бележки във връзка с този законопроект или предлагат да го приемем.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нека вносителят да се произнесе по направените в нашето становище бележки.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Тъй като те са редакционни, ние изцяло ще се съобразим с тях и действително ще изгладим чисто стилистично терминологията в законопроекта.
Във връзка със забележката по отношение на наименованието на законопроекта, мисля, че това трябва да бъде допълнително обсъждано. Ние ще вземем предвид препоръката.
Лично аз не приемам безрезервно това предложение законопроектът да бъде наречен “Законопроект за маркетинг”, тъй като това не е маркетинг. Маркетингът е по-широко понятие.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Как ви се струва като термин “продажба от разстояние”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: “Продажба от разстояние” ми се струва много по-точно спрямо това, което регламентира законопроектът. Така че може би наистина “Продажба от разстояние” ще звучи по-нормално и ще бъде по-лесно за употреба, отколкото това, което сме използвали.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Може би този израз ще бъде по-добър и по-добре

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Съгласен съм с Вас. Така че може би предложението на господин Червеняков за “продажба от разстояние” би могло също да се обмисли.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Аз смятам, че то е много резонно.

Имате ли други бележки? – Няма.
Който е съгласен да приемем този законопроект на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-84/27.09.2006 Г., ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ОРЪЖИЯ И ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА– ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват, освен представените досега
Ивелина Бахчеванова – директор на Дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност” и
Христо Атанасов – началник отдел “Експортен контрол на стоки и технологии с двойна употреба” към Дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”.
Давам думата на заместник-министър Нина Радева да представи
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е законопроектът за оръжия, изделия и технологии с двойна употреба, който предлагаме да замени сега действащия закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, приет през 1995 година, изменен и допълнен През 2002 и 2004 г.
Проектът е изготвен в изпълнение на препоръките на Европейската комисия след проведеното през 2005 година PR-ревю на българското законодателство и практики в областта на експортния контрол и по доклада за напредъка на България в процеса на присъединяване към Европейския съюз по глава Двадесет и шеста – “Външни отношения”.
Основните промени, които предвижда настоящият законопроект, са следните:
Първо, по отношение на изделията и технологиите с двойна употреба е постигната пълна хармонизация с общата нормативна база на Европейския съюз, Регламент № 13-34 от 200 г.
Предвижданите промени ще облекчат значително сега съществуващата двустепенна лицензионно-разрешителна система;
Отпада лицензионният режим за износ на изделия и технологии с двойна употреба;
Въвежда се разграничение на режима на внос-износ за страните – членки на Европейския съюз чрез въвеждане на понятието “трансфер” в рамките на Европейската общност;
Разрешителният режим за трансфер на изделия с двойна употреба от Общността отпада и се въвежда регистрационен режим, който ще се прилага само за така наречените чувствителни изделия;
Въвеждат се различни по вид разрешения за износ за държави извън Общността в зависимост от номенклатурата на изделията и държавата на вносителя, а така също се удължава срокът на валидност;
Отпада разрешителният режим за транзитен превоз на тези изделия;
Контролът на транзитния превоз на опасни за здравето на човека и околната среда изделия ще се осъществява по други нормативни актове и от други контролни органи;
Облекчава се процедурата по вноса на изделията с двойна употреба от държави извън Общността, като се въвежда регистрационен режим по отношение на чувствителните изделия.
Второ, по отношение на контрола на оръжията.
Основните промени се изразяват в отразяване на приетата през 2003 година обща позиция на Европейския съюз за контрола на брокерската дейност с оръжия.
Въведената дефиниция за брокерска дейност означава, че ще подлежат на разрешителен режим дейностите с оръжие, които се извършват от български лица и фирми между двете страни, тоест извън Общността.
Предлага се сега съществуващият режим на лицензиране да се замени с регистрация и последващо разрешение за всяка сделка.
Предлага се въвеждане на разрешителен режим за участие в търгове за доставка на оръжие. Целите на тази мярка са на предварителен етап да бъде предотвратена вероятността български дружества да участват в търгове за доставка на оръжие за страни, които впоследствие не получават разрешение за износ и търпят финансови загуби от учредените вече банкови гаранции.
Увеличава се срокът на валидност на разрешението от 6 месеца на една година и се предвижда възможност за участие в изложения едно разрешение да бъде използвано многократно за срока на неговата валидност.
Дава се възможност на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи да получават разрешение за внос на оръжия за собствени нужди и износ по рекламации, без за това да е необходимо издаване на лиценз.
Според досега съществуващия закон се налага за осъществяването на дейностите си по внос и износ тези ведомства да прибягват до услугите на лицензирани дружества, което затруднява дейността им.
Трето, други предлагани промени:
Първо, в заглавието на законопроекта и в допълнителните разпоредби на досега използваното понятие “външнотърговска дейност с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба” се заменя от прецизирани в съответствие с митническата терминология режими, обхващащи изнасянето, внасянето и транзитния превоз на контролираните стоки през границите и територията на Република България за целите на експортния контрол.
Второ, в Преходните и заключителни разпоредби на настоящия законопроект са предложени някои изменения, обосновани от необходимостта за прецизиране на съществуващи текстове от Закона за забрана на химическото оръжие и контрол на токсичните фхимични вещества и техните прекурсори, свързано с нововъведените понятия в законопроекта за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
Въвеждането на регистрационен режим за производство в индустриални обекти заменя съществуващия досега лицензионен и оптимизиране на процедурите свързани със събиране на данни от производствените предприятия и търговските дружества за изготвяне на годишните декларации на Република България от националния орган по линия на конвенцията за забрана на химическото оръжие.
Трето, проектът отчита и поетите от Република България ангажименти в изпълнение на решенията на международните режими за експортен контрол, в които членува - Австралийската група, Групата за ядрени доставчици, режимът за контрол на ракетни технологии, Комитетът “Зангер”, а също и на Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване.
Надявам се, че настоящият законопроект ще бъде подкрепен от комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата за въпроси, колеги.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Вчера законопроектът е разгледан в Комисията по външна политика. Смятам, че би било полезно да се обсъди
Ето защо бих помолил госпожа Радева да припомни на членовете на комисията какъв е съставът на Междуведомствения съвет, респективно на Междуведомствената комисия, след което ще продължа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Ще докладваме на комисията какъв състав предлагаме да има Междуведомственият съвет и Междуведомствената комисия.
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА: Съставът на Междуведомствената комисия е от двама представители на Министерството на отбраната, двама представители на Министерството на икономиката и енергетиката, един представител на Министерството на външните работи, един представител на Министерството на вътрешните работи. той се председателства от министъра на икономиката и понастоящем на енергетиката.
Междуведомственият съвет е в доста по-широк състав. Той включва: двама заместник-министри на икономиката и енергетиката, заместник-министър на отбраната, заместник-министър на финансите, заместник-министър на външните работи, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на транспорта, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия, председателя на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, директора на Националната разузнавателна служба, заместник-министър на образованието и науката и се председателства от двама съпредседатели – министъра на икономиката
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Моля да очертаете разликата във функциите на двата органа.
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА: Междуведомствената комисия е един оперативен орган, който се занимава с разрешаване на сделки с оръжия и с изделия и технологии с двойна употреба.
Що се отнася до Междуведомствения съвет, тази част от неговите функции, която е засегната в проекта на закона, се отнася до лицензиране за извършване на
Отделно от това има едно постановление № 193 от 1993 година, многократно изменяно и допълвано, в което се очертават няколко основни функции на междуведомствения съвет. едната от тях е в областта на отбранителната промишленост, втората от тях е в областта на търговията с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, както е сега съществуващият текст. Аз предполагам, че и този документ ще претърпи някакви изменения.
Също така има функции в областта на международното военно-икономическо и научнотехническо сътрудничество, а има също така немалки
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Бихте ли уведомили комисията за начина, по който ще вземат своите решения членовете на Междуведомствената комисия?
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА: Това е една промяна, която наистина вчера се обсъждаше. Става въпрос за това, че досегашният принцип за взимане на решение в досега съществуващия закон, поне що се отнася до Междуведомствената комисия, е с консенсус, което означава единодушие от всички членове.
Това, което ние предвиждаме в настоящия законопроект, е това да бъде мнозинство от две трети, в случаите, когато присъстват всички членове на междуведомствената комисия.
Само за сравнение ще ви кажа, че Междуведомственият съвет взима своите решения с мнозинство от 50 процента плюс 1 от присъстващите членове на заседанието.
Основните мотиви за предлагане на подобна промяна са, че на практика се получават ситуации, в които работата на комисията се блокира и не може да се вземе решение, в случай, че един от членовете не е съгласен с останалите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Ако мога да обобщя това, което каза госпожа Бахчеванова.
Принципите, от които сме се ръководили при направените предложения, това са, от една страна, баланс на интересите, а от друга страна, оперативност на органите. Затова са тези предложения, защото смятаме, че така се гарантира ефективната работа на тези органи и своевременното взимане на решенията, тъй като тук става въпрос за сериозни бизнесинтереси, за които трябва да се откликва с необходимата бързина.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз разбирам съмнението на господин Димитров, особено за комисията, за това да се замени единодушието. Основните проблеми биха могли да възникнат по линия на Министерството на външните работи.
Ако мнението на това министерство не бъде прието – това е политически въпрос – от всички останали, то България би могла да бъде поставена в много неудобни ситуации при едно квалифицирано мнозинство. Аз допускам, че това е бил въпросът в Комисията по външна политикка..
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Министерството на икономиката и енергетиката би могло да взима решение, въпреки че представителите на Министерството на външните работи са против. Това е нещо, което се обсъди и което съдържа не малко рискове при подобен подход. Това искам да направя като коментар.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз бих се солидаризирал с този коментар.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Първо искам да кажа, че подкрепям внесения законопроект.
Много ясна е логиката на двата органа – единият осъществява политиката, другият осъществява оперативните функции. Мисля, че е постигнат известен баланс.
Аз също се солидаризирам с позицията комисията да излезе с препоръка за постигане на малко по-добър баланс и възможност за вето на Министерството на външните работи.
КРИСТИЯН ВИГЕНИН: Аз първо искам да кажа, че законът наистина решава една поредица от въпроси, които не бяха достатъчно добре уредени в досегашния закон. Така че бих поздравил министерството и вносителите за усилията, които са положили.
Второ, мисля, че не бива да се концентрираме чак толкова върху въпроса за комисията. Разбира се, той е важен. Ние в Комисията по външна политика, на която и аз съм член, го обсъдихме.
Аз бих предложил Комисията по европейска интеграция да излезе с предложение, приблизително на това на Комисията по външна политика прие – да се помисли за усъвършенстване на механизма за взимане на решения. Тъй като, от една страна, сега твърде лесно би могло да се вземе решение, на практика без участието на две министерства.
Второ, това, което е предвидено като някаква гаранция да присъстват всички, за да може да бъде взето решение с две трети мнозинство, също поставя представителите на Министерството на външните работи или на Министерството на вътрешните работи в особена ситуация, тъй като, ако те пожелаят, биха могли да блокират решение с неучастие на заседание на комисията. На практика това не решава изцяло проблемът с консенсуса.
Тоест, препоръката ни да бъде да помислят вносителите, а може би и ние самите като народни представители, как бихме могли, от една страна, да гарантираме оперативност на комисията, да излезем – поне това е моето мнение – от задължителния консенсус или поне да има някакви такива прагове, при едно, при две отлагания, тъй като има редица сделки, които в продължение на месеци се отлагат заради нежеланието на едно или друго министерство да каже "да"или "не" на тази сделка, която в края на краищата пропада. Това не е по-добре, отколкото това да има шанс в такива по-сериозни случаи да се взима решение, въпреки несъгласието или нежелание за взимане на становище от страна на някое от министерствата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Във всеки случаи това, че трябва да се потърси по-добър механизъм, е така. Но ми се струва, че винаги трябва да са отчетени външните интереси на страната и в този механизъм винаги трябва да присъства подкрепата на Министерството на външните работи. защото в крайна сметка става дума за междудържавни отношения. Поне това би трябвало да отбележим в становището.
Просто трябва да се има предвид, че основните ведомства трябва да участват в това решение. То не може да се вземе без представител на едно от водещите министерства. В такъв смисъл би трябвало да се подобри механизмът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Благодаря за изказаните мнения, които при всички случаи ще спомогнат за усъвършенстване на закона в процеса на неговото приемане.
Бих искала да кажа, че Министерството на икономиката и енергетиката, както и Военното министерство, както и всяко едно участващо в тези структури министерства са еднакво отговорни за спазване на външнополитическите приоритети и международни договорености на България.
Твърде хипотетична ми се струва ситуацията, когато министерства в рамките на един и същи Министерски съвет могат да изразяват противоположни или взаимно изключващи се позиции.
Затова при този начин на споделяне на отговорности на обща политика в рамките на един кабинет ми се струва твърде пресилено да смятаме, че дори и да се заседава без присъствието на представители на Министерството на външните работи, някой ще си позволи да вземе решение, което да бъде извън контекста на всички външнополитически ангажименти на България.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Затова вие ще помислите каква да бъде формулата. Но трябва да присъства положителното становище и на това ведомство, щом става дума за външни отношения. Дали ще е оформено писмено или с гласуване, не зная.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Само една реплика. Тук не става въпрос да подценяваме дали се води една или друга политика. Ясно е, че се води една обща политика. Всяко правителство е длъжно да води обща политика.
Въпросът е съвсем друг – кой разполага с по-добра информация. В Министерството на икономиката и енергетиката няма тази информация, която нормално я има в Министерството на външните работи, която много повече засяга геополитическите интереси на страната. Една сделка може да е добра чисто икономически от гледна точка на министерството, но политически може да не е добра от гледище на Министерството на външните работи.
Затова те могат на база на информацията, с която Министерството на икономиката и енергетиката не разполага, а Министерството на външните работи разполага, да се вземе по-различно становище.
Така че ние не подценяваме общата политика, а поставяме въпроса чисто професионално – кой с какви данни, с каква информация работи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се, че в правителството има екипност, но има и отговорност на отделните ведомства.
Аз предлагам да отразим в нашето становище, че не може да се вземе решение, без да се има предвид становището на основните, отговарящи за външните отношения ведомства. Аз така си мисля. Не зная какво ще кажете, колеги.
КРИСТИЯН ВИГЕНИН: Ако го формулирате така, бих го подкрепил. Но ако го формулирате, господин Папаризов, като задължителното съгласие за всяка една сделка на Министерството на външните работи, бих се въздържал. Защото мисля, че може да се помисли за малко по-гъвкав механизъм по отношение на позицията на Министерството на външните работи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Трябва да се има предвид, тя трябва да е известна.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Искам да кажа, че очевидно ние запазваме конструктивния тон на дискусията. Но ако продължим да спорим, ние можем да зададем въпроса: какво предполага различна тежест на гласа на отделните министерства, след като всяко министерство е с един титуляр в лицето на министъра си? И екипността не се дефинира от тежестта на присъствието на отделното министерство. Екипността трябва да се манифестира от единството на титулярите примерно на четиримата министри.
Какво предопределя необходимостта някои министерства да са по-широко представени от други, с еднакъв глас за всеки от представителите?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз също считам, че тази дискусия е много полезна и навременна, но може би ние не сме точно комисията, в която трябва да се води. Нашата задача като Комисия по европейска интеграция е строго ограничена. Ние имаме два регламента: Регламент № 13/34 и неговият по-модерен вариант. И трябва да преценим доколко изискванията на тези регламенти са отразени в законопроекта.
Нека да оставим тази дискусия или за залата, или за водещата комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин Червеняков. Разбира се, аз съм на 90 процента съгласен с Вас, тъй като и двете директиви предвиждат да се взимат валидни решения. Ние тук трябва да сме сигурни ,че решенията са валидни, тоест, че отчитат всички национални интереси.
Така че ви предлагам, без да се задълбочаваме в темата на процедурата ,да отбележим, че тя във всеки случай трябва да отчита становището на основните ведомства или поне на Министерството на външните работи в случая, тъй като само то може да бъде изолирано. Министерството на икономиката не може. При тази процедура просто трябва да отбележим, че трябва да се отчита и становището на Министерството на външните работи при вземането на това решение. Да го отчита – не сме казали да го броим.
Съгласни ли сте така да се направи, като се намери съответната формула?
Тоест, не може да се вземе решение, без да се получи от тях становище, без да го знаете ясно, точно.
Приема се.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Господин председател, аз все пак се връщам на тези водещи принципи – баланс на интересите и оперативност на органите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не е възможно един орган да вземе правомерно решение, без да е получил становище, ако ще да го няма човекът, на водещото министерство.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Това е така. но трябва да имате предвид, че на експертно ниво има много големи връзки между дирекциите във Министерството на външните работи и всички дирекции, които се занимават с външни отношения в Министерството на икономиката и енергетиката.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Съгласен съм, но това трябва да е писмено.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз мисля да забравим проблема, че представителят на Министерството на външните работи може да не присъства. Няма такъв вариант. Това ще е грешка на правителството.
Ясно е, че ние гласуваме комисия. Не ми вкарвайте като казус това, че някой няма да присъства и няма да има становище. Това е оперативен проблем. Ако някой не присъства и няма становище, това е грешка на правителството. То се отразява на избора, отразява се на всичко. Ние разглеждаме принципно въпроса. Ние не можем да допускаме, разсъждавайки тук, че някой ще забави, защото не е отишъл. Той е длъжен да отиде и ще отиде. Затова изобщо да забравим тази дискусия и да останем на това становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В този вид гъвкаво приемаме ли законопроекта, като в становището се добави, че се отчитат становищата на водещите ведомства? Отчитат се, тоест, те са взети предвид в дискусията, обсъдени са, не са забравени. Те трябва да са имали възможност да са ги изложили и да са били отчетени. А не формалният въпрос колко души гласуват.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.

Продължаваме с трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-85/29.09.2006 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ– ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Йордан Дартов – заместник-министър на околната среда и водите,
Георги Михайлов – експерт в Дирекция “Опазване чистотата на атмосферния въздух”,
Елена Якимова - експерт в Дирекция “Опазване чистотата на атмосферния въздух”,
Силвия Рангелова - експерт в Дирекция “Опазване чистотата на атмосферния въздух”,
Ирина Сирашка - експерт в Дирекция “Опазване чистотата на атмосферния въздух”.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Процедура. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Тъй като е очевидно, че предлаганият законопроект спада към така наречените безспорни, което е отразено и в становището, аз предлагам да не минаваме към цялата тежка процедура на представяне и обсъждане на законопроекта, а да чуем единствено становището на вносителя по отношение на направената в нашето становище бележка, след което да преминем към гласуване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се, господин Дартов ще прецени в каква степен да бъде подробен. Естествено за нас е много важно да знаем какво е неговото мнение по направената от нас бележка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРТОВ: Подготовката и приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух се налага от развитието на законодателството, неотложните ангажименти по присъединяването на Република България към Европейския съюз, както и в изпълбнение на поетите от страната международни задължения със Закона за ратификация на Гьотеборгския протокол от 1999 година към Женевската конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния за допълнително намаляване на общите годишни емисии на летливи органични съединения.
Законопроектът въвежда:
Изискванията на Директива 2004/42 на Парламента и на Съвета на Европа от 2004 година за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и продукти за пребоядисване на автомобили и за изменение на Директива 1999/13;
По-пълна и прецизна правна уредба на материята за държавния контрол върху качеството на течните горива, включително на корабните горива, чрез корекция на пропуски, които водят до:
Недостатъчен ефективен и бърз контрол на качеството на течните горива при прилагане на закона поради:
липсата на достатъчно прецизни и пълни изисквания по отношение на декларацията за съответствие, което я прави напълно формална и дава възможност за снабдяване с такава декларация по нелоялен начин, както и
липсата на регламентирани задължения и отговорности на лицата, които разпространяват, транспортират, използват или са краен разпространител по отношение на съответствието на горивата с изискванията за качество, декларацията за съответствие, предприетите мерки по изтегляне на течното гориво в резултат на принудителните мерки;
липсата на дефинирани и диференцирани правомощия на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и на длъжностните лица от системата й за прилагане на закона и наредбата по чл. 8, ал. 1;
липсата на текстове за налагане на принудителни мерки за временно спиране или забрана на пускането на пазара, разпространението или използването на течни горива преди предприемане на административнонаказателни действия от страна на контролните органи при използването на подвижни и стационарни изпитвателни лаборатории;
липсата на разпоредби за отмяна на временните принудителни мерки, както и реда за тяхното обжалване;
липсата на текст, регламентиращ изпитването на арбитражните проби преди началото на административнонаказателната процедура, с което да се съкратят нейните срокове или да не се предприема такава процедура.
Със законопроекта се регламентира налагането на временни принудителни мерки чрез предписания и поставяне на удостоверителни знаци при непредставяне на декларация за съответствие с изискванията за качество или когато тя не отговаря на съдържанието, определено в наредбата по чл. 8, ал. 1, както и при установено несъответствие с изискванията за качество в подвижни акредитирани лаборатории. Посочени са и условията, при които се отменя временната принудителна мярка.
Регламентирана е и забраната за пускане на пазара, разпространение, използване и изтегляне от пазара на констатирано несъответствието им с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, до изтегляне на горивото. Принудителните мерки се налагат преди предприемането на административнонаказателните действия, като в случаите на оспорване на резултатите от изпитване заинтересованите лица са длъжни в 7-дневен срок да поискат изпитване на арбитражната проба, съхранявана от контролния орган. Резултатите се считат за окончателни и определят отмяна на принудителните мерки или продължаване на процедурата по тяхното налагане, като е определен и редът за обжалването им.
Въвежда се изискване към разпространителите на течни горива да предоставят за последващо разпространение или използване заверено копие от декларация за съответствие, като изрично да посочват количеството и лицето, на което се предоставя течното гориво.
Задължават се лицата, които пускат на пазара, разпространяват, транспортират, използват както и крайните разпространители да вписват номера и датата на декларацията за съответствие на партидата течно гориво във всички други документи, които го придружават.
Със законопроекта се предлага, аналогично на други закони, в бюджета на ДАМТН да постъпват средствата от събираните глоби и санкции, както и средствата за вземане и изпитване на проби, като се конкретизират и допустимите начини за изразходване на постъпленията, включително за изграждане и поддържане на система за наблюдение, контрол и информация за качеството на течните горива. По аналогия на Данъчно-процесуалния кодекс, Закона за митниците, Закона за защита на потребителите и др., в законопроекта се предлага и допълнително материално стимулиране на длъжностните лица за тези постъпления.
Със законопроекта се предлага диференциране на размера на наложените глоби и санкции между лицата, които пускат течни горива на пазара, поради отговорността, която носят за верността на декларацията за съответствие, и лицата, които разпространяват или използват течни горива, и крайните разпоредители. За въведените нови задължения са определени и нови глоби и санкции.
Със законопроекта се подобрява контрола по отношение на веществата, които нарушават озоновия слой и флорираните парникови газове.
Имаме ефективен контрол на неорганизираните мисии при производство на дървени въглища.
Предотвратява се замърсяването от корабите в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България и се предотвратява подаването на неоснователни сигнали с изисквания за извършване на измервания на несъществуващи замърсители, показатели за качеството на атмосферния въздух в отсъствие на източници на емисиите.
Тоест всичките тези очаквани резултати всъщност обуславят това изменение на закона.
Бих искал да се спра по отношение на въпроса, който постави уважаемият господин Червеняков, и да кажа, че ние сме посочили кой е контролиращият орган. В случая не е необходимо допълнително обуславяне кой да бъде компетентен орган, след като вече е посочен такъв.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест Вие смятате, че това се подразбира, така ли? Че компетентният орган за прилагане на изискванията в областта на летливите органични съединения се подразбира? Защо тогава да не се спомене, след като самата директива в чл. 5 изисква този орган да бъде упоменат?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРТОВ: Съгласни сме с това. в случая е посочен органът, който издава разрешителните – това е министърът на околната среда и водите. И като такъв той изпълнява също така и контролните функции. Тъй че в случая ние имаме явно посочване кой е реално компетентният орган във всичките тези случаи. И това е министърът на околната среда и водите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Но нашето предложение е да го посочите. Изрично да го споменете. Не виждам какъв е вашият проблем, след като така изисква директивата. тъй като не всеки може да знае всички подробности.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРТОВ: Експертите изразиха становище, че се прави, за да не се получи едно преповтаряне, тъй като ние използваме изрично кой е компетентният орган, в смисъл, кой издава разрешителните. След това ние също посочваме кой е контролиращият орган. И допълнително да посочим кой е компетентният орган, като посочим същия орган, смятаме, че просто ще бъде излишно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако се подразбира от текста. Още веднъж вижте въпроса. Ние не настояваме. След като считате, че то се подразбира, ще отпадне тази наша бележка от текста на становището. Аз така предлагам.
Колеги, предлагам да приемем становището без този текст.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се този законопроект на първо четене.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРТОВ: Само една бележка. Нека да дадем думата на господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: В т. 4, където е посочена забележката на уважаемата комисия, има печатна грешка – посочена е Директива 2004/80, а тя се отнася за съвсем друга материя. Правилният запис е 2004/42.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, навсякъде става дума за нея. Очевидно, че е грешка. но след като тя отпада вече, няма никакъв проблем. Целият материал говори за директива 2004/42.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-87/6.10.2006 Г., ПОДПОМАГАНЕ И КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ– ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието:
Маргарит Ганев – заместник-министър,
Юлия Меранзова – експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”,
Антония Ангелова – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”,
Адвокат Динко Кънчев – фондация “Български адвокати за правата на човека”, участник в работната група, представител на неправителствения сектор.
Давам думата на заместник-министър Ганев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! През 2001 година съветът при Европейския съюз прие рамково решение за положението на пострадалите от престъпления в наказателния процес, а през 2004 година – и директива № 2004/80, относно компенсацията на пострадалите от престъпления.
Държавите – членки вече са въвели разпоредбите на тези европейски актове във вътрешното си право и са приели специални закони, съобразявайки се с националните си традиции.
Република България е страна и по редица други международни актове, които също предвиждат съществуването на специално законодателство за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления. Най-важни сред тях са:
- Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност от 2000 година;
- Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма от 1999 година;
- Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1959 г. и Декларацията на ООН относно основните принципи на правосъдието, отнасящи се за жертвите на престъпления и жертвите на злоупотреби с власт от 1985 година.
Същевременно ние забелязваме, че в българското общество има мотивация за предприемане на мерки от страна на държавата за подобряване на положението на пострадалите от престъпления. Това показват данните от проведените от Министерството на правосъдието представителни национални социологически изследвания.
Основният извод, който следва от тях, е, че приемането на Закон за компенсация и подпомагане на пострадалите от престъпления ще доведе до положителен ефект и ще допринесе съществено за ограничаване на легитимизацията на обществото.
Косвено законът ще повлияе положително и върху криминогенната ситуация в страната чрез връщането на доверието и по-дейно участие и съдействие от страна на гражданите на правозащитните органи при преследване на правонарушителите.
Със законопроекта се установява за първи път у нас правният институт за компенсацията, който не е идентичен на отдавна приетия в българското законодателство институт на обезщетяване на пострадалите на директно основание.
Политиката на компенсация, реализирана чрез държавата или неправителствени организации, започва своето развитие в световен мащаб от 60-те години на ХХ век и се основава на идеята за обществения договор.
Държавата определя за кои престъпления се установява компенсация и лимитира нейния размер.
Законопроектът за подпомагане и компенсация на пострадалите има за цел да бъде призната и гарантирана защитата на правата и законните интереси на пострадалите от престъпления и това следва да бъде осъществено с помощта на държавните органи, органите на местната власт, съдебната власт, специализираните организации и гражданите.
Бих искал в заключение да изтъкна, че този закон има особен европриоритет за България. Преди излизането на последния доклад за България, в тъй наречената “жълта зона” по Глава Двадесет и четвърта – “Правосъдие и вътрешни работи”, беше отбелязано единствено съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси и един от двата компонента на тази “жълта зона” беше именно въпросът за обезщетяване на пострадалите от престъпления.
Бих искал с особено задоволство да отбележа, че вземайки под внимание приемането на националната стратегия за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления на Министерския съвет от 27 юли тази година и подготвения към този момент законопроект, в последния доклад вече е излязла от жълтата зона съответната сфера. Следователно на нас не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем по-бързо и реализацията на законопроекта, за да може неговото приложение да съвпадне с началото на следващата година.
Впрочем ние имаме и такова задължение – към месец декември трябва да извършим нотификация на Европейската комисия. Благодаря ви.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е много важно. Законът има не само чисто хармонизационно значение. Той е важен, разбира се, и за българските граждани, които особено в условията на прехода са били жертва на повече престъпност, отколкото това е традиционно. Така че този закон дава едно допълнително удовлетворение – материално, морално и всякакво на българите по отношение на целия този комплекс от усилията за борбата с престъпността.
Има ли въпроси във връзка с този законопроект?
Има думата господин Червеняков като основен анализатор на тези процеси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз не чух становището на вносителя по тези бележки, които са направени в нашето становище. В него има доста бележки, някои от тях прекалено сериозни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: По отношение на конкретните бележки, които са направени в традиционния дух на конструктивност, ще се спра поотделно накратко.
Ние сме склонни да се съгласим с определена част от тези бележки, по техния ред.
Относно заглавието и целите на законопроект е казано, че те не отговарят на обхвата му, тъй като независимо че законопроектът е озаглавен “Закон за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления”, а в разпоредбата на чл. 2 е записано, че законът цели признаване и гарантиране защитата на правата и законните интереси на пострадалите от престъпления, обхватът на пострадалите, които имат право на подпомагане и компенсация по този законопроект, е ограничен в чл. 3, ал. 1 и ал. 2, до пострадалите от определени престъпления, в резултат на които е претърпяна тежка телесна повреда или смърт и които са претърпели имуществени вреди от престъплението.
Според нас няма разминаване между заглавието на закона и неговите цели. Кръгът от престъпления, за които ще се прилага законът, е очертан в чл. 3 и не се налага това да бъде извадено и в заглавието.
От друга страна, както е ясно, не е нужно и не е възможно в заглавието да се побере съдържанието на закона.
В този смисъл апелирам за проява на разбиране. Съгласен съм, че законът не може да обхване точно тези визирани в него хипотези, но, от друга страна, общо взето търсенето на пълно съвпадение между заглавието и предмета, и обхвата дали не би довело също до неадекватна ситуация.
По отношение на пострадали от престъпления. Казано е, че “Обхватът на подпомагането на пострадали от престъпления е максимално ограничен”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Може би е по-добре да се каже “пострадалите от престъпления”. Трябва да помислим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Това определено е правилно като забележка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: “Пострадалите” – значи всички пострадали. Докато “пострадали” са определени групи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Аз съм съгласен с тази бележка.
По отношение на обхвата на пострадалите, този законопроект и първа стъпка към уредбата на подпомагане, на държавна компенсация в полза на пострадали, съобразен с реалните финансови възможности на държавата.
Затова по принцип не възразяваме срещу обсъждането на възможността формите на подпомагане, извън финансовата компенсация, да се прилагат и по отношение на пострадали, претърпели неимуществени вреди.
Тук иде реч, затова защото ние сме визирали само имуществените вреди. Но ми се струва, че при всички случаи трябва да вземем под внимание ограничените възможности на държавата. Вие сте свидетели как в последните години, особено през последните две години много интензивно въвеждаме тъй нареченото европейско законодателство в България и се сблъскахме и с правната помощ, и с цяла поредица други актове, където също държавата не беше толкова щедра, колкото би ни се искало на нас за постигане на оптимални резултати. Затова ограничаването само до имуществени вреди в конкретния случай е плод на тълкуване от наша страна на моментното състояние на търсене на реалистичност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, не приемате и тази бележка. Или я приемате?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Не възразяваме. Специално извън финансовото обезщетение, другите форми трябва да бъдат възприети.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние това ви предлагаме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Аз неслучайно изтъкнах като аргумент Закона за правната помощ, за който също се борихме много. Затова защото там при първоначално поискани 6 млн. лв., дадоха за първата година 3 млн. лв. При нас се дава само 1 млн. лв., което очевидно не може да ви послужи за всички възможни хипотези.
Записано е, че разпоредбата на чл. 4 от законопроекта необосновано разширява приложното поле на закона по отношение на престъпления, извършени извън територията на България, когато пострадал е чужд гражданин.
Приемаме редакцията за бъде прецизирана, като същевременно уточняваме, че този текст се отнася до приложимостта на целия закон, в това число и правомощия на Националния съвет за подпомагане на пострадали, в случаите на престъпления, извършени извън територията на Република България. В случая чл. 28, ал. 1 от законопроекта изрично посочва, че в случаите, когато това е необходимо, Националният съвет може да иска съдействие от органите за подпомагане от страна на други държави по отношение на български граждани, пострадали от престъпления в чужбина, и да оказва съдействие на граждани на чужди държави, пребиваващи законно на територията на Република България, за предоставяне на формите на подпомагане.
Държите ли на тази бележка?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Щом сте съгласни…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ:
Съгласно чл. 4 законът се прилага и по отношение на законно пребиваващите на територията на Република България чужденци. В тази насока може да бъде направено сравнение и с предвиденото в чл. 10, ал. 2 от проекта, относно правото на безплатна правна помощ.
ЮЛИЯ МЕРАНЗОВА: Това, ако ми позволите да добавя, е също към чл. 4. Както каза и господин Ганев, ние приемаме да прецизираме този текст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Относно коректното възпроизвеждане на разпоредбите от чл. 5 до чл. 10 от директивата – процедурата за изпращане и получаване на молби за финансова компенсация.
В текста на чл. 21 от законопроекта е уредено ,че Националният съвет може да иска съдействие от органите за подпомагане на пострадалите от други държави по отношение на български граждани, пострадали от престъпления в чужбина, в случаите, когато това е необходимо. Това ще са именно случаите, в които след получаване на молба от пострадал в друга държава български гражданин Националният съвет ще поиска съдействие от компетентния орган на съответната държава.
Бихме искали да отбележим също, че в съответствие с чл. 5 от директивата, законопроектът във втора глава подробно аргументира информирането на пострадалите за техните права, а в чл. 20, ал. 6 е предвидено на пострадалите да се предоставя формуляр с информация относно лице за контакт в Министерството на правосъдието, документ за получаването на молбата и приблизителен срок за произнасяне по този въпрос.
Внимателният прочит на бележката налага извод, че ще бъде удачно в заключителна разпоредба да се предвиди издаването на подзаконов акт по прилагането на закона, с оглед прецизно уреждане на допълнително възникнали въпроси, в това число и процедурни въпроси.
В този смисъл ние изразяваме съгласие с направената и като цяло бележка за необходимостта от подзаконов нормативен акт, като предлагаме това да бъде наредба на министъра на правосъдието.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на нашия експерт.
МИЛА АСЕНОВА: Аз искам само да внеса едно уточнение. Смисълът на тази бележка беше, че разпоредбите на директивата предвиждат националното законодателство да уреди ред, по който българските граждани да получат съдействие от българския орган, когато те искат да изпратят молба в държава – членка до съответно техните компетентни органи, от които ще получат обезщетение. Този ред обаче го няма в закона. има обратния ред – как нашият орган помага на чужденците, които се намират в България, да получат информация за начина на обезщетяване по българското законодателство.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Какво е становището на експертите?
ЮЛИЯ МЕРАНЗОВА: Вие смятате, че текстът на чл. 28, ал. 1 не удовлетворява тези случаи, така ли? Защото се отнася за български граждани, пострадали от престъпления в чужбина, на които се оказва съдействие?
МИЛА АСЕНОВА: Директивата го урежда по-подробно, докато тук няма ред. вие само казвате, че Националният съвет, когато е необходимо, може да иска съдействие от органите на другите държави по отношение на български граждани. Докато в директивата се споменава за асистинг.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Какъв е проблемът да се изпише, че български гражданин, който е претърпял щети от престъпления, извършени в чужбина, може да отправи искане до този национален съвет, който съответно се свързва със съответните органи в другата държава за оказване на помощ на българския гражданин? Какъв е проблемът това да бъде изписано?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Няма проблем. Съгласни сме.
МИЛА АСЕНОВА: Само че в закона, а не в правилника.
ЮЛИЯ МЕРАНЗОВА: Ние първоначално много се колебаехме дали въобще ще бъде необходим подзаконов нормативен акт. Но очевидно след като продължихме обсъждането на законопроекта и проведохме един семинар с доста широк кръг неправителствени организации, имаше и колеги – съветници от Правната комисия на Народното събрание, се наложи необходимостта от някои неща за доразвиване, които спокойно могат да минат в подзаконов нормативен акт.
А що се отнася до това, което казва колегата Асенова, като се напише изрично едно изречение, действително ще изчисти всички въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбирам, че тук стигнахме до съгласие. По следващата бележка?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: В становището е записано, че не е достатъчно добре изяснен въпросът за съотношението между финансовата компенсация и възможността на пострадалия да предяви граждански иск за претърпените имуществени вреди.
Тук има позоваване на Европейската конвенция за компенсация на пострадалите, включващи насилие, ще кажа, че България не е страна по тази конвенция. В този смисъл законопроектът не следва разрешенията, които са намерили място в Европейската конвенция.
Аз имах възможност още в началото да обърна внимание ,че за първи път се установява правен институт на компенсацията, а не на обезщетяването на пострадалите. Затова държавата определя не само кръга от престъпления, но също така определя и лимита в тази насока.
Понеже ми се струва, че този въпрос е тясно свързан с предишния за суброгация или предявяване на регрес, общо взето възможни са и двата подхода – дали суброгация, както се предлага от почитаемата комисия, или регрес, както се предлага от нас. Ние считаме, че е въпрос на целесъобразност – и единият, и другият подход е работещ в случая.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че тук има съгласие, че е въпрос на целесъобразност и ще се отрази във връзка с предишната бележка, която вие приехте.
МИЛА АСЕНОВА: В седмата бележка става въпрос, че е въпрос на целесъобразност – дали ще бъде въпрос на суброгация или регрес. И едното, и другото имат своите преимущества и недостатъци. Затова би било по-добре да се посочи, че би могло да се обсъди от водещата комисия съответно целесъобразността от суброгация. Да се преценят двете неща – кое би било полезно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Ако вие считате за необходимо, включете го в становището на комисията. водещата комисия ще има възможност да се произнесе в тази връзка и ние ще се съобразим с нейното становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: В становището се казва, че в практиката на съда по правата на човека в Страсбург е прието ,че претенцията на пострадалия за финансова компенсация попада в обхвата на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията – има цитирана и практика в тази връзка. Поради това процедурата за произнасяне на решение по молба за финансова компенсация от Националния съвет трябва да се съобрази с изискванията на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, като се уредят всички гаранции за справедлив процес, предвидени в тази разпоредба на конвенцията.
Ние считаме, че чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи предвижда процедура пред съд, който е компетентен да вземе съответно решение. а законопроектът предвижда решението за компенсация и нейният размер да се взема от Националния съвет за подпомагане на пострадалите към министъра на правосъдието. Изрично е предвидено, че изплащането представлява израз на хуманно отношение на държавата и не произтича от нейни задължения. И решенията на Националния съвет нямат характера на индивидуални административни актове. Не е предвидена възможност за тяхното обжалване.
В тази връзка е трудно да се приеме, че следва да се предвиждат специални правила за събиране на доказателства от Националния съвет. той ще взима своите решения на базата на представените пред него документи, които задължително следва да представи пострадалият и те са посочени в законопроекта.
МИЛА АСЕНОВА: Доколкото аз се запознах с решението на съда в Страсбург, там няма значение какъв е органът – съдебен или несъдебен. Той трябва да прилага такова производство, което да осигури гаранциите по чл. 6, ал. 1. Защото става дума за гражданско-правна претенция в случая.
От друга страна, става въпрос за събиране и проверка на доказателствата. Това, което Вие споменахте, че специализираната комисия и след това Съветът ще се базират само на документите, представени от пострадалия, води до следния въпрос: А какво би станало, няма ли да бъдат проверени тези документи? Как може държавата да определи една финансова компенсация, която след това ще поиска от извършителя на престъплението по пътя на регресния иск, без да е сигурна, че този размер, който тя е определила, не е по-голям от действителния?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Аз бих искал да чуем по този повод становището на госпожа Ангелова и на господин Динко Кънчев.
ДИНКО: Сигурно ще е нужно за информация на уважаваните народни представители да кажа, че поначало това е текст, който беше приет на ниво работна група, не без дискусии. Но в края на краищата това мнение се установи като водещо, тъкмо заради основополагането на принципа есграция. Компенсацията, специално финансовата, като израз на хуманен дълг на държавата.
Ако това е така, от чисто правно-техническа гледна точка се получава едно доста силно отражение на естеството на отпускане на компенсация като акт на държавния орган. И ако това действително е акт на хуманно отношение, се губят всички характерни реквизити на индивидуалния административен акт.
Но от гледище на справедливост – това вече е мое лично становище, с него никого не обвързвам освен себе си като правозащитник – аз смятам, че може да се помисли и в този смисъл да се възприеме бележката на уважаемата комисия. Но нека това да бъде оставено на разума и практическия опит на уважаемите народни представители при по-нататъшното обсъждане на законопроекта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И особено на водещата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Има и една последна бележка, която е направена – за създаването на своеобразна привилегия на пострадалите от определена категория престъпления, визирани в закона, за сметка на пострадалите от другите престъпления. Предложеният законопроект предвижда като форма на подпомагане предоставяне на безплатна правна помощ на пострадалите от престъпления, без да се изисква от последните да доказват, че не разполагат със средства за заплащането й. Създаването на подобна привилегия в настоящия законопроект, както е записано в становището, според комисията поставя в неравностойно положение всички останали пострадали, които трябва да доказват имущественото си състояние, без да получават безплатна правна помощ, съгласно общия режим на Закона за правната помощ.
Съгласни сме с бележката, която е направена, и сме съгласни тази привилегия да отпадне.
ДИНКО КЪНЧЕВ: Съжалявам, че господин Червеняков напусна залата. Той в самото начало постави един принципен въпрос. надявам се, че ще е от помощ за комисията, ако споделя какво е нашето отношение по въпроса.
Един внимателен прочит на Националната стратегия показва, че се предприемат мерки от чисто наказателно-процесуален характер във връзка с тези изисквания. В една или друга степен те са въведени в процесуалния закон. Друг е въпросът, но не е тук мястото да се обсъжда, доколко достатъчно и т.н.
Тук сме се постарали да изпълним задачата да впишем ангажименти, които нямат наказателно-процесуален характер. Така че този закон има самостоятелно значение, независимо, паралелно и встрани от Наказателно-процесуалния кодекс.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Този спор ми е известен. Няколко пъти участвам в него, без да мога да взема някакво отношение. Но от тази гледна точка ми действа образователно.
Поставям на гласуване становището с направените уточнения. Който е съгласен, моля да гласува., като, разбира се, нанесем направените уточнения.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:



(Атанас Папаризов)