П Р О Т О К О Л

№ 48


На 28 септември 2006 година се проведе среща на членовете на комисията с делегация на Асоциацията на бившите членове на Европейския парламент, водена от заместник-председателя на асоциацията г-жа Карин Юнкер, и извънредно заседание на комисията при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-78/1.09.2006 г. за медицинските изделия - внесен от Министерския съвет.


Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми представители на Европейския парламент на народите на Европа в Европейския парламент!
Аз се радвам, че вашата група на бивши европейски депутати е в София. Ние, двете комисии - Комисията по външна политика и Комисията по европейска интеграция, ви приветстваме в Народното събрание на Република България.
Преди да ви дам възможност да кажете по няколко думи и да споделите тези въпроси, които ви вълнуват най-много, искам да представя колегите ,които са пред вас:
Аз се казвам Атанас Папаризов и съм председател на Комисията по европейска интеграция.
Представям и моите колеги:
Господин Юнал Лютфи - заместник-председател на Комисията по външна политика,
Госпожа Мария Ангелиева – заместник-председател на Комисията по европейска интеграция,
Госпожа Петя Гегова – член на Комисията по външна политика,
Госпожа Илияна Йотова - член на Комисията по външна политика и заместник-председател на Групата за приятелство с Франция,
Госпожа Силвия Стойчева – член на Комисията по външна политика и член на Комисията по европейска интеграция,
Господин Йордан Величков - член на Комисията по европейска интеграция,
Господин Младен Червеняков – член на Комисията по европейска интеграция,
Към нас се присъединява и господин Пламен Панайотов – заместник-председател на една от групите в управляващото мнозинство - НДСВ.
Бих искал, преди да кажем няколко думи за обстановката при нас, да чуем няколко думи за това, което вас най-много ви вълнува, за да можем да отговаряме на вашите въпроси.
Има думата госпожа Карин Юнкер.
КАРИН ЮНКЕР: Много благодаря. Господин председател, много сме щастливи като група бивши членове на Европейския парламент да бъдем тук в този исторически момент, когато Европейската комисия обнародва доклада, момент на подготовка за членството на България в Европейския съюз.
Ние сме група от различни страни, говорим на различни езици и идваме от различни политически групи в парламента. Така че ние сме една смесица от големи и малки страни от Европа.
Мисля, че нашите членове ще се представят сами. Така е по-добре, иначе ще загубим твърде много време.
Още веднъж искам да ви кажа, че сме много благодарни, че имаме възможността в този момент да дискутираме с вас и, разбира се, да приветстваме факта, че Европейската комисия е гласувала в полза на присъединяването на България към Европейския съюз като нова страна – членка.
В доклада са вписани доста проблеми, които търсят своите отговори. Ние смятаме, че е възможно да разгледаме тези точки на притеснение с вас и мисля, че би трябвало да се възползваме от тази възможност нашите членове да задават въпроси и да предизвикат дебат.
За съжаление не сме в състояние да разбираме и да говорим български, може би един ден ще се научим. Но засега не можем, което е жалко.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз, разбира се, съм готов да започнем да отговаряме на вашите въпроси. дори да говорите на френски, голяма част от нас ще ви разберем. В крайна сметка сме член на франкофонския съюз.
КАРИН ЮНКЕР: Сега ще говори господин Адам от Великобритания.
ГОРДЪН АДАМ: Аз бях член на парламента от 1979 до 2004 година. Бил съм в България няколко пъти, най-вече по въпросите на енергетиката за Козлодуй и за подобни неща.
Искам да задам въпрос относно използването на финансовите механизми в България след присъединяването й към Европейския съюз. Защото тази сутрин чухме, че сумите пари, които ще бъдат предоставени на България след 1 януари 2007 година, ще бъдат почти двойно повече, отколкото сега има известни притеснения относно това дали има необходимите системи за усвояване на тези фондове.
Така че дали бихте могли да кажете нещо повече за подготовката за тяхното усвояване, а също и как очаквате тези пари да бъдат разходвани и дали необходимите механизми за начините за тяхното разходване са в съответствие с вашето собствено социално.икономическо развитие.
КАРИН ЮНКЕР: Сега ще говори госпожа Урсула Мозер от Германия.
УРСУЛА МОЗЕР: Мисля, че е много важно да поговорим за трудностите и предизвикателствата, пред които е изправена в момента България.
След моето пребиваване в парламента аз съм професор по икономическа интеграция. Върша това в Полша и в Унгария от 10 години насам. Виждам, че това е много важен въпрос – да се предадат повече познанията в университетите и в училищата.
Не знам какво се прави във вашите училища, за да има предмет по европейска интеграция, който да се преподава там. Искам да кажа, че 90 процента от нашите икономически закони са европейски закони. Как се внедряват те и как се популяризират в българските учебни заведения? И каква е тяхната роля?
Това е много интересен предмет и той наистина трябва да се въведе в учебната програма, защото хората минават веднъж през университета.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз ще се изкажа от името на българския парламент и като заместник-председател на Комисията по външна политика.
За нас тази среща е от голямо значение. Лично за мене тя направо започва като работна среща и наистина ще има голяма полза от нея в България и в българския парламент.
Предайте на вашите общества, на вашите народи, на вашите политици нашите позиции по въпросите, които задавате днес тук. Аз ще бъда много щастлив да отговоря на вашите въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на господин Червеняков да отговори на въпросите за съдебната система, по която има най-много бележки във връзка с нашата готовност за членство, където у нас работата се осъществява изключително интензивно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз мисля ,че ми давате думата, защото съм виновен като бивш министър на правосъдието.
Както знаете много добре, едно от основните препятствия при нашите преговори за членство е Глава двадесет и четвърта “Правосъдие и вътрешни работи”.
Аз ще бъда откровен с вас, при последния доклад на комисията има много положителни неща, които бяха казани, за реформите в тази сфера. Мисля, че резултатите са по-добри, отколкото през последните 8 години.
През последните години са направени доста положителни неща с приемането на нови закони и особено на нови процедури, Наказателно-процесуалния кодекс, Наказателния кодекс. В момента Наказателно-процесуалният кодекс е в подготовка.
Освен това в чл. 37 и 38 от Договора има специален механизъм за България, който включва 6 критерия.
На първо място, що се отнася до промените в Конституцията, които в момента подготвяме, има достатъчно подписи под проекта, който вече е подаден в парламента. Мисля, че до няколко дни ще започне процедурата по приемане на промените в Конституцията.
Второто е Наказателно-процесуалният кодекс. Той е в момента в парламента, започнахме неговото приемане.
Знаете, че проблемите не са само в правилата, а също и в тяхното прилагане и спазване.
Имаме много задачи, които трябва да изпълним. Знаем, че това, което сме направили до момента, не е достатъчно. Готови сме заедно с изпълнителната власт и със съдебната власт да положим всички усилия, за да имаме положителни резултати към месец март следващата година, когато ще бъде първият мониторинг на нашата страна.
Това е, което мога да кажа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Междувременно към нас се присъедини госпожа Анастасия Мозер, която е заместник-председател на Народното събрание и член на Комисията по външна политика. Тя е съпредседател на коалицията Български народен съюз. освен това тя е председател на групата за приятелство с Франция.
Освен това към нас се присъедини и госпожа Фелиз Хюсменова – член на Комисията по европейска интеграция и господин Пенко Атанасов – член на същата комисия.
Давам думата на господин Панайотов да говори по въпросите на образованието.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
По въпросите на образованието и особено това, свързано с правото на Европейския съюз, ние мислим повече от 15 години.
Като университетски преподавател по право мога да ви уверя, че правото на Европейския съюз е вече една от задължителните и основни дисциплини в българските университети и специално в юридическите факултети.
В ход е една значима реформа в областта на българското образование която дава възможност, съобразно стандартите на Европейския съюз, нашите ученици и студенти на база завършването на един или друг етап от своето образование или определена квалификация да имат възможност съответно да продължават образованието си както в други университети в рамките на България, така и във всеки един от университетите в Европа.
Взаимното признаване на квалификационните и образователните степени в рамките на страните – членки на Европейския съюз знаете, че е един от основните принципи в областта на образованието в Европейския съюз.
В този смисъл искам да ви уверя, че в България отдавна има добре подготвени преподавателски кадри, които са осигурили вече необходимите програми, щото и нашите ученици и студенти да са достатъчно запознати и достатъчно адаптивни, с оглед на всичко онова, което предстои да се случва в България като държава – член на Европейския съюз след 1 януари 2007 година.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз искам да отговоря на въпроса на господин Адам относно нашата готовност да използваме европейските фондове.
Това е един от централните въпроси на нашата подготовка, преди всичко в областта на селското стопанство.
През тази година беше преодоляно значителното изоставане, което имаше предишните години, по подготовката на Агенцията за разплащанията в селското стопанство и по системата за контрол на земеделските площи, съответната система за фотографиране на земеделските участъци, която позволява да се контролира дали дадена земя се засява и обработва, за да могат да се получат съответните помощи.
В това отношение процесът е много напреднал, като външната акредитация на агенцията ще стане до края на месец март. Именно това забавяне – това ще стане след влизането ни в Европейския съюз, накара Европейската комисия да припомни в своя доклад, че една от мерките, която може да бъде въведена, ако ние не успеем навреме да осигурим необходимия контрол в областта на използването на средствата за селско стопанство, е да намали тези средства с 25 процента.
Смятам обаче, че така, както върви работата в Министерството на земеделието, срокът 31 март за външното одитиране на тази агенция ще бъде спазен и няма да се наложи намаляване на средствата за селското стопанство.
Голям е проблемът за осигуряване на необходимия капацитет за използване на средствата от европейските фондове, капацитет за създаване на необходимите проекти и за представянето им навреме. В това отношение се извършва много сериозна работа от правителството, за да могат оперативните звена, създадени във връзка със структурните фондове, да бъдат кадрово попълнени и да се създаде необходимата подготовка за проекти.
Ние имаме определен опит по Програмата ФАР, но там проектите главно бяха свързани за съжаление с използването на консултанти, а не с реално проектиране и създаване на материални блага. В този смисъл този тип проекти, съответните търгове и процедури тепърва ще се усвояват от нашите специалисти.
Ще има, разбира се, голяма промяна. Вече няма да разчитаме на Европейската комисия тя да определя кои експерти да използват парите по Програмата ФАР, както това беше досега, а ние сами ще имаме право да осигурим тези проекти, които ще бъдат най-благоприятни за България. Но, разбира се, те ще подлежат на сериозен контрол, първо, на вътрешен одит в съответните звена, на външен отиде чрез Министерството на финансите, чрез контрола на Европейската комисия.
Ние си даваме сметка, че парите трябва да се използват навреме целево и след необходимите процедури, за да не се достига до това, което се случва в други страни – да трябва да се връщат определени средства.
Сега бих предложил да зададете още въпроси, но преди това бих искал да дам думата на госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Първо, искам да ви приветствам за вашето присъствие в България.
Господин Папаризов ми отне темата, по която аз можем да кажа нещо, защото той говори за нещата в земеделското стопанство и за това, което все още не е направено, защото наистина там все още не действа така, както трябва Разплащателната и Интервенционната агенция, от които има нужда, за да има този необходим контрол върху предприсъединителните фондове на Европейския съюз, нещо, което е много важно. Защото точно такава е тяхната цел и това трябва да стане, за да може средствата, заделени за България в областта на селското стопанство, да отиват по предназначение, а не да бъдат отправяни на друго, за което в България се говори, за което говори и Европейският съюз – борбата с корупцията. Когато има по-сериозен контрол, корупцията се ограничава и намалява дотолкова, доколкото бихме искали това да стане.
Много е важно да има тази административна система за усвояване на еврофондовете, която все още я няма като цялостна и действаща, нещо, което ние бихме искали да видим.
Ние сме много щастливи, че в своя доклад Европейският парламент препоръчва България да стане равноправен член на Европейския съюз от 1 януари 2007 година. Това има своя психологически ефект и мобилизиращ ефект. Това ще ни застави да направим останалото, защото има още доста какво да се прави, за да задоволим изискванията на Европейския съюз, които, както винаги съм казвала, са от най-голям интерес за българските граждани.
Вярно е, че трябва да се положат много усилия и сигурно ще има един шок след влизането ни в Европейския съюз. но нека да не забравяме ,че страните от Европейския съюз, по-голямата част от тях са работили в продължение на 50 години много упорито и систематично, за да стигнат до този момент.
Ние малко по-бързо се присъединяваме към тази група народи, към които принадлежим. Аз винаги съм считала, че ние, българите, сме европейци. Така съм възпитана. Също така потомствено в моето семейство сме били за този Европейски съюз като гаранция на едно сътрудничество. Защото за нас Европейският съюз е едно обединение, където всички работят един за друг, а не един против друг. Това препоръчвам и на нашия вътрешнополитически живот. Да се надяваме, че това като идея Европейският съюз ще ни помогне да го постигнем и ние. Благодаря ви.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Както виждате, в нашия парламент има управляващи и опозиция. Всички се стараем земеделието да се развива добре. Управляващите изтъкват положителните усилия, опозицията казва какво още не е свършено. Само така може да се развива прогресът.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Не само опозицията, но и Европейският парламент също казва това в своя доклад.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се. Докладът е ръководството ни, за да свършим работа.
КАРИН ЮНКЕР: Следващият наш оратор е госпожа Хенелбан от Белгия.
ХЕНЕЛБАН: Аз искам да поздравя българската държава за отличната дипломация. Спомням си, че преди 10 години българският посланик бе единственият посланик от този регион, който беше заинтересован от дейностите на комисиите в Европейския парламент, дори в области, които не бяха свързани със селското стопанство, земеделието и външната политика. Това, убедена съм, спомогна за подготвянето на конституционните изменения и новия Граждански кодекс.
Аз видях проекта за Конституцията. Той е много добър и много прогресивен. Сравнявам го с Гражданския кодекс. Така че той трябва да бъде променен, за да се приведат в действие достиженията на Общността.
Очевидно е, че дори и да има някои много важни въпроси, които трябва да бъдат разрешени в тази страна, в Наказателно-процесуалния кодекс не всичко трябва да се свежда до престъпления. Гражданският кодекс трябва да си остане граждански.
Аз наистина се надявам, че в подготвянето на Гражданския кодекс ще се вземат предвид силите в гражданското общество представени от неправителствения сектор. Същото важи и по-нататък за неговото изпълнение. Не е достатъчно само да обучите държавните си служители на национално равнище. Знам, че правите това и че те вече са демонстрирали своите компетентности в процедурата по преговаряне. Но има и регионално равнище. Това е равнището, което трябва да изпълнява и да разбира разпоредбите.
И най-вече народът, обществеността също трябва да е наясно.
Много малко бюджетни линии от страна на Европейския съюз се предоставят като финансиране за подкрепата на моменти, които са от интерес за широката общественост. Ако не вземете мерки, след 10 и дори след 5 години обществеността ще се настрои отрицателно към Европейския съюз, защото те ще са запознати само с макроструктурата, а не това, което е важно за тях на по-ниските нива.
КАРИН ЮНКЕР: Уважаеми колеги, опасявам се, че ще трябва да се върнем към правилата на Европейския парламент и да се ограничаваме във времето.
Следващия оратор е господин Ян Вилем Бертенс от Холандия.
ЯН ВИЛЕМ БЕРТЕНС: Първо, искам много да благодаря на нашите домакини за това, че най-накрая ми дадоха всичките стихове от националния химн. Трябва да ви кажа, че след няколко седмици холандските играчи ще пеят само един химн, преди победата, разбира се, но не е ясно още преди чия победа.
Преди една седмица седях под флаг на Европейския съюз в рамките на мероприятие, организирано от ТАИС. Това беше техническа помощ, която се предоставя в рамките на тази програма. Ние дадохме известни разяснения на българските парламентаристи, наблюдатели и асистенти – те не бяха твърде много, ние поканихме 62, а от тях дойдоха само 15 души, но това няма значение.
Тогава обсъдих факта и зададох един въпрос – сега пак ви го задавам: знаете ли, че в момента, в който се присъедините към Европейския съюз, се закрива външната ви политика. Вече няма да имате външна политика, ще имате само външни интереси от този момент нататък. Имаме обща външна политика – това е вторият стълб на Европейския съюз. Съвсем прави сте, че ще бъдете като пълноправен член на НАТО.
Въпросът ми е: съзнавате ли за тази промяна във външната ви политика, която се пренася на европейско равнище?
Другият ми въпрос е: къде смятате ,че свършва Европа за вас?
КАРИН ЮНКЕР: А сега ще има думата господин Майкъл Макгоуан от Великобритания.
МАЙКЪЛ МАКГОУАН: Аз 15 години съм бил евродепутат от социалистическата партия. Очаквах с нетърпение да се видя с моите български колеги.
Искам да чуя нещо за споровете за свободното движение на работната сила в Обединеното кралство. Това е един обществен дебат, който се стимулира от медиите и има много сериозни мнения, че голяма част от населението на България би искала да навлезе във Великобритания, за да работи и да живее там.
Много ще съм ви благодарен, ако ми кажете някакво число за броя българи, които ще дойдат във Великобритания след 1 януари.- това ще ми бъде много полезно, за да може, когато се върна, да дам някои препоръки на министър-председателя Тони Блеър, за да може да вземе едно много отговорно решение по този въпрос.
КАРИН ЮНКЕР: А сега ще има думата госпожа Лангенхаген от Германия.
БРИГИТ ЛАНГЕНХАГЕН: Искам да направя само една забележка.
Не забравяйте, че през 2007 година Европейският съюз вече ще бъде на 50 години. Това е много дълго време в сравнение с времето, което сте отделили за подготовка. Това ще бъде един предизвикателен процес.
Искам да ви пожелая всичко хубаво и много успехи!
Бих искала да чуя няколко думи, що се отнася до средните предприятия в България.
Вие говорите и мислите за усъвършенстването на инфраструктурата. Защото именно тя, заедно с културната среда, привлича бизнеса в една страна.
Аз познавам компании, които са имали интерес да създават стопански сдружения в България, но са се отказали, защото е било прекалено сложно да останат в българската среда.
Какво ще направите по тези въпроси – проблемите на бизнеса и по-специално средните предприятия?
КАРИН ЮНКЕР: Има думата другата колега от Германия – госпожа Шмидтбауер.
БАРБАРА ШМИДТБАУЕР: Аз се запознах с доклада на Европейската комисия във връзка с вашето присъединяване към Европейския съюз. там са залегнали много изисквания.
Бих искала да разбера как ще подобрите социалната система, с която разполагате, първо, по отношение на пенсиите и второ, по отношение на здравеопазването.
Аз съм чувала, че самата система на здравеопазването не е особено здрава.
Надявам се, че имате някакви идеи и представи за това как ще промените това положение. Защото ако не направите това в следващите няколко години, ще стане много трудно за вас съществуването ви в Европейския съюз. това е нещо от изключително голямо значение. Благодаря ви.
КАРЕН ЮНКЕР: А сега думата има колегата Кристин Одди от Великобритания.
КРИСТИН ОДДИ: За мене беше много интересно да прочета, че през месец август 2006 година е имало промяна в Закона за професионалните организации на лекарите и зъболекарите. За мене това е много интересно, защото се занимавам с някои оплаквания на лекарите във Великобритания. Болниците четири пъти са ми се извинявали писмено за това, че не са се занимавали със моята жалба, която сега вече е на ниво обмудсман. Така че и при нас има проблеми в това отношение, не само при вас.
Нещо във връзка с това, което каза немската колега. Здравеопазването е много важно. Може ли да кажете нещо повече в тази връзка?
Също така аз съм юрист и бих искала да чуя нещо за условията във вашите затвори.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз бих предложил колегите да ми помогнат с отговорите. Може би госпожа Мозер ще ми помогне по въпроса за християнските ценности и държавата, защото тя самата винаги е била за разделянето на държавата и религията като две институции. Ние уважаваме християнските ценности.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Организацията, която представлявам, е член на Народната партия. И в рамките на Народната партия в Европейския съюз има започнат един диалог, който аз считам за много важен, межгду Източната и Западната църква. Идеята е първо, да имат контакти и второ, да се придвижват в своите изисквания, виждания и т.н.
Считам, че това е една добра инициатива. И мога да ви уверя, понеже аз съм присъствала на тези конференции, сега ще има една в Братислава през месец октомври, че се прави определен напредък в тази насока.
Аз ще кажа с две думи, Западната църква е малко по-ангажирана в социалния живот на своите страни от източноправославната, която се счита прекалено много духовна и не толкова обществено ангажирана. Това аз не го считам за преимущество, а напротив, считам, че трябва да се върви нататък. Това по този въпрос.
Ние не бива да гледаме на Европа като нещо, разделено по един или друг начин. защото, както всички знаем, светът вече стана много малък и всяко нещо, което става в една държава, рефлектира върху всички други.
Затова за нас е много важно да бъдем заедно и да работим заедно.
В България традиционно църквата е отделена от държавата. Разбира се, по времето на комунистическия режим тя беше изцяло контролирана от държавата и ние все още не сме преодолели някои от тези неща. Но ще вървим по пътя на тази самостоятелност.
Християнските ценности, както се казва в християндемократическите среди, са ценности, не непременно свързани с една или друга религия, не са изконно девствени ценности, на които не напразно Западна Европа след войната се опира, за да започне своето възстановяване, не като политически, а като общочовешки ценности. И в България полека-лека се възстановява това мислене, защото то е много важно. Така че в това отношение България няма особени проблеми до този момент.
Аз ще продължа за дребния и средния бизнес, защото той е много важен за развитието на България. И ние в нашите и парламентарни и политически среди винаги сме поставяли особено ударение дребният и среден бизнес да бъде подпомогнат чрез съответните данъчни облекчения. Защото в края на краищата, както гласи това правило, в една държава дребният и средният бизнес изграждат средната класа, без която няма истинска демокрация. Затова ние много държим на това развитие. Има направен определен напредък в тази насока. Ние сме приели законопроекти, които подпомагат неговото развитие.
Аз ще спра тук, защото не искам да лишавам моите колеги от възможност да продължат.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Лютфи иска да добави две думи, преди да дам думата на господин Панайотов.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз искам да кажа, че Европейският съюз не е християнски клуб. Когато групата на Жискар Д,Естен в Европейския парламент преди четири години започна работата по изготвянето на проекта за Европейска конституция, в която участваха и наши депутати от българския парламент, в един от проектите на Европейската конституция съществуваше текст, че християнските ценности са едни от основите, които обединяват членовете на Европейския съюз.
Впоследствие този текст отпадна от крайния вариант на проекта за Конституция.
Защо казвам това. един от основните принципи на обединена Европа е единство в многообразието. Това е един от водещите принципи. И това единство трябва да се търси.
Следователно оттук нататък всички нови страни от петото разширяване само ще обогатят културата, традициите на обединена Европа. И Европа гледа на нас – на Румъния и на България, именно като такива страни. Ние не идваме в този клуб от богати държави само за да взимаме. Ние искаме да дадем принос
Така че накрая ще завърша с това – Европа не започва от Атлантика до Урал. Европа е едно пространство на споделени ценности. Благодаря. (Ръкопляскания).
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Бих искал да дам думата на господин Панайотов, който е един от авторите на предишната конституционна поправка, която уреди отношенията между суверенитета и ролята на европейското законодателство и европейските норми.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Благодаря, уважаеми господин председател!
Бих искал да подчертая, че голямата част от българското общество споделя така нареченото прехвърляне на суверенитет от България към обединението, което наричаме Европейски съюз. и това е заложено като възможност още в Конституцията, приета през 1991 година.
В чл. 5, ал. 4 на тази Конституция се предвижда, че нормите на международното право се ползват с предимство пред нормите на така нареченото вътрешно законодателство в случаите, когато те са ратифицирани от българския парламент и са влезли в сила спрямо България.
На базата на тези принципни положения в българската Конституция, освен международна правопорядък, чрез последните изменения на Конституцията, за които спомена господин Папаризов, ние осигурихме възможност за така наречения европейски правопорядък, правото на Европейския съюз да има такова действие на територията на България.
Разбира се, ще отбележа само за пълнота, че има една част от българското общество, която не приема тази теза за обединена Европа. В този смисъл, макар и в малка част от българското гражданство тя съществува. Това са хора, които не приемат обединяването на света и поставят акцента единствено и само върху изключителността в случая на българската нация.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз искам да кажа две думи по оставащите важни въпроси.
Преди всичко този въпрос - как да ви помогнем да посъветвате британското правителство да не допуска ограничение за българските работници в Англия.
Фактите досега показват, че от всички български граждани, които са заминали в чужбина през последните 15 години, във Великобритания живеят между 0,2 и 0,4 процента. И то тези, които живеят във Великобритания, са хора, главно работещи в банковата система. Двама от тях се завърнаха в България и са членове на управляващото мнозинство от парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, като бяха и в предишното правителство.
Така че мисля, че от страна на България само се подпомага Ситито в Лондон да бъде водещо.
Освен това във Великобритания има много медицински сестри и български студенти, които работят във Великобритания, за да могат да учат.
Има много студенти, които разчитат, че след присъединяването ни към Европейския съюз таксите за тях ще станат по-ниски. Засега нашите студенти се учат главно в Германия и в Австрия. Разбира се, в Съединените щати основно са нашите компютърни специалисти.
Що се отнася до хората, които работят в областта на туризма, в областта са услугите са главно в страните, които са ни по-близки. Преди всичко това е Испания, но тя смята да отвори границите си за нас. Сега там живеят над 100 000 души, които работят в областта на туризма.
Други страни, в които българите искат да ходят, са Федерална република Германия и Италия. Великобритания не е предпочитана страна за българите.
Аз не знам дали трябва да давате съвети на вашия премиер. Наистина има такава вълна от статии, но лейбъристкото правителство ще им се противопостави.
Изглежда положението се усложни, след като един министър на вътрешните работи на Великобритания трябваше да подаде оставка по друг повод. Сегашният министър не е толкова решителен. Но да се надяваме, че премиерът, особено след последния конгрес, на който той говори, ще намери отново решителност да се заеме с тези проблеми да не допусне ограничение за българите във Великобритания.
По въпроса за социалната област и за здравните осигуровки. Ние имахме много сериозен диалог в Свесения парламентарен комитет по този въпрос. ние започнахме с нашата белгийска колежка този диалог. Тя най-редовно в рамките на Съвместния парламентарен комитет следи съответствието между нашето законодателство и европейските норми. И мисля, че след последния Съвместен парламентарен комитет през месец септември ние отбелязахме, че в тази област има много сериозен напредък.
Проблемът със затворите продължава да е сериозен, въпреки че и там има подобрения, поради факта, че в България традиционно престъпността беше ниска. И сега големият брой арестувани не съответства на капацитета на българските затвори. Нашата борба срещу престъпността и корупцията, които се развиха, за съжаление като един от елементите на прехода, не са намерили паралел във възможностите местата за задържане да се развият съответно. Но се надяваме, че при повечето законност и ред и като премахнем това чувство за безнаказаност благодарение на тези промени, които извършваме,, броят на престъпленията ще намалее. Но това не отменя проблема за подобряване на условията в българските затвори. Това е един сериозен проблем, но той е по-скоро икономически, отколкото въпрос на нежелание да го решаваме.
По въпроса за децата в неравностойно положение и възрастните. Ние изпълняваме специални програми тази система да бъде централизирана, да привличаме български граждани като приемни родители за децата или като хора, които биха отглеждали възрастни, за да може тази система да се децентрализира, да не разчита само на държавата. По този въпрос се работи много в България.
Така бих могъл да отговоря на този въпроси.
По-детайлна дискусия бихме провели по време на следващите срещи, за да можем да спазим програмата.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: В допълнение към казаното за Великобритания, в рамките на шегата ще кажа, че по-скоро в българското общество може би скоро ще настъпи безпокойство от така наречената британска инвазия от няколко години насам, тъй като се наблюдава британски граждани да се установяват за постоянно у нас и да закупуват къщи в българските села. Така че по-скоро проблемът е обратен. (Частични ръкопляскания.).
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожо председател на групата, предлагам на този етап да спомена за този албум, който виждате. Това са химни на всички ваши страни, изпълнени от български хорове. Ние имаме добри български хорове. Това е за спомен от нашата среща.
Сега се надявам, че всички вие, както и българските колеги ще споделите нашия работен обяд.
Ще ни извините, че ние ще дойдем 10 минути по-късно, но имаме да завършим една точка от дневния ред. благодаря ви още веднъж. (Ръкопляскания.).
КАРИН ЮНКЕР: Благодаря Ви много, господин председател, членове на комисиите, за това, че ни отделихте време и ни запознахте с вашата гледна точка. Това много ни помага да се запознаем с вашите становища и вашите позиции. Надявам се с част от вас да продължим дискусията в неформална рамка по време на обяда.
От името на моите колеги мога да ви благодаря.
Искам да ви дам едни малки подаръци от името на нашия президент на Асоциацията на бившите членове на Европейския парламент господин Жинобълс, който не е в състояние да присъства на това пътуване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодарим и на господин Раблес, който в един период беше председател на Съвместния парламентарен комитет “България – Европейски съюз”.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Това е изключително важен законопроект.
По тази точка тук присъстват:
От Министерството на икономиката:
господин Атанас Додов, заместник-министър на здравеопазването;
госпожа Силвана Любенова – представител на Министерството на икономиката и енергетиката;

Давам думата на д-р Додов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Ще ви прочета мотивите към проекта на Закона за медицинските изделия.
В настоящия момент медицинските изделия са регулирани от настоящия Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Но от няколко години се подготвя такъв закон, който да въведе българското законодателство в европейските норми в областта на медицинските изделия.
Принципите и философията на тези медицински изделия са залегнали в така наречената група от директиви от Нов подход.
Философията на тези групи от директиви “Нов подход” вече е въведена в българското законодателство чрез Закона за изисквания към техническите изделия.
Законът за медицинските изделия, както и самите медицински изделия има своя специфика, главно насочена към тяхното клинично изпитване и тяхната безопасност по приложение, безопасност по отношение както на пациентите, така и на хората, които работят с тях.
Основната цел на законопроекта е да се уредят:
• условията за пускане на пазара на медицинските изделия;
• задълженията на производителя;
• условията и редът за издаване на разрешения от нотифициращ орган,
• условия и ред за извършване на клинични изпитвания на медицинските изделия;
• условия и ред за извършване на търговия на едро с медицинските изделия;
• система за уведомяване и оценяване на инциденти, свързани с медицински изделия. Тази система осигурява постоянен обмен на информация между страните – членки на Европейския съюз, при постъпили съобщения за инцидент.
Запознахме се със становището на Комисията по европейска интеграция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да го коментирате, искам да кажа, че ние допълнително също така го обсъдихме с вашите колеги. От него отпада т. 1 от раздел ІV от нашите бележки.
Остава само една във връзка с директива № 90/385. Първата точка от становището предлагам да отпадне, защото тук намерихме достатъчно информация, че въпросът е решен.
Ако имате по другите наши бележки някакво мнение, моля за становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Другите две точки ние намираме за основателни, като по втората точка бихме искали малко допълнителна правна консултация.
Вие упоменавате термина “медицински заведения”. Но в законодателството, което касае системата на здравеопазването, не фигурира такъв термин. Може би имате предвид лечебни заведения, а може би и лечебни и здравни заведения. Това трябва да се доуточни.
Казахме, че приемаме другата бележка. Става въпрос за единични медицински изделия, които не са преминали през процедура на оценка за съответствие. Тази е втората точка от препоръката, която ние приемаме.
Благодарим на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси към вносителите? – Няма.
Ние ще уточним, разбира се, израза. Медицинските заведения са лечебни здравни заведения.
С така направената промяна предлагам да приемем становището на комисията, което ви е предложено.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:




(Атанас Папаризов)