Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
20/10/2005
П Р О Т О К О Л
№ 11
На 20 октомври 2005 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на проект № 502-01-34/28.09.2005 г. на Кодекса за застраховането – вносител: Министерският съвет.
2. Обсъждане на законопроект № 554-01-51/14.09.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата – вносител: Валентин Милтенов – продължение.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-02-10/10.10.2005 г. за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството – вносител: Министерският съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-39/6.10.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата – вносител: Министерският съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-35/28.09.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за пътищата –вносител: Министерският съвет.
На заседанието присъстваха: от Комисията за финансов надзор: Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор, Стефан Стоилков – директор на Дирекция “Регулаторна политика и анализи”, Николай Петков – началник на отдел “Регулаторна политика; от Министерството на правосъдието: Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, Наталия Ценова – председател на Софийската адвокатска колегия, Зинаида Велева - директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” към Министерския съвет; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Димчо Михалевски – заместник-министър.
Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам първо да утвърдим дневния ред.
Първо, макар че мина през пленарната зала, смятам, че е нужно да приемем становище по Кодекса за застраховането, тъй като той има доста сериозно значение за европейската интеграция. Бих искал да знам дали се приема нашето становище.
На второ място, ще продължим да разглеждаме Закона за адвокатурата, който миналия път създаде доста дебати и не можахме да завършим работата по него.
На трето място, е законопроектът за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, въпрос, който трябва внимателно да обсъдим, след като вчера той не можа да бъде обсъден докрай в Комисията по външна политика.
Четвърта точка е представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие и затрила на културата. Но дотолкова, доколкото този закон вече мина през пленарната зала и той не е така радикален като новия Кодекс за застраховането, аз предлагам да не се спираме на тази точка от дневния ред, освен ако някой желае да вземе отношение, тъй като това е едно частично изменение, което е свързано с равното третиране на български и чужди граждани.
Затова предлагам тази точка да отпадне от предложения дневен ред.
При това положение четвърта точка ще стане представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Има ли някакви предложения във връзка с така предложения дневен ред?
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз бих искала да предложа да отпадне от дневния ред точката за представяне и обсъждане на законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството. Този законопроект вчера се обсъди в Комисията по външната политика и без да се обсъжда по същество, се стигна до становището, че трябва да се отложи обсъждането на този законопроект.
С оглед на това, че няма постигнато политическо споразумение по този въпрос, аз предлагам да не го обсъждаме и в Комисията по европейска интеграция, имайки предвид, че Комисията по европейска интеграция не е водеща комисия, още повече, че този законопроект не е евроинтеграционен. А ние в момента имаме достатъчно евроинтеграционни законопроекти, които са приоритет номер едно.
Така че бихме могли да отложим разглеждането на тази точка за едно от по-нататъшните заседания.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак предлагам това да го обсъдим, като стигнем до точката, тъй като ние сме поканили представители на различните ведомства. Проектът е включен в дневния ред и аз предлагам на този етап да го приемем, а като стигнем до точката, да вземем това решение, ако с него са съгласни всички. Но е редно и нашата комисия да има информация за какво става дума, какво касае този законопроект и въобще този законопроект следва ли да се обсъжда. Би било полезно тези аргументи да ги изложим тогава, ако не възразявате.
По същество аз мислех това да го изложа по време на точката. Но нека да чуем вносителите, те може би имат някакви специални съображения, тъй като тази конвенция, понеже стана вече дума за нея преди дневния ред, е подписана през 1998 година и изведнъж, 7 години по-късно, някой точно сега решава да я ратифицира. Ще бъде интересно да знаем какво налага това да стане сега.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, тъй като няма да бъда тук, защото имам заседание на Комисията по здравеопазване, искам да взема отношение и да подкрепя колегата Илияз, затова защото всяка от парламентарните групи може да има определено отношение. Тя е права – нека това да се обсъди във водещата комисия, след това всяка парламентарна група да си вземе съответното отношение, на среща с ръководството да се изясни какво отношение се взима по тези текстове и чак тогава Комисията по европейска интеграция да вземе отношение. Така че когато се обсъжда дневният ред, може да се вземат принципно точно тези съображения.
Това, че има поканени гости, които присъстват тук, това не е съществен аргумент. Те ще дойдат друг път, когато се обсъжда този въпрос.
Така че аз поддържам при обсъждане на дневния ред да отпадне тази точка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Който е съгласен т. 3 да отпадне от дневния ред, моля да гласува. Гласували: за 6. Предложението се приема.
Дневният ред остава с точки 1, 2 и 5, като конвенцията ще я включим тогава, когато по нея има някаква яснота.
Между другото, и Правната комисия на този етап няма да разглежда тази конвенция, докато няма яснота по нея. Но дотолкова, доколкото тук има някои представители на други ведомства, те можеха да ни информират какво налага нейното включване в дневния ред. Тя по мое мнение така или иначе няма отношение към евроинтеграционния процес.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Давам думата на господин Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор. Има раздадено наше становище. Доста го обсъждахме днес и в пленарната зала. Колегите го имат. То е от няколко точки и като цяло подкрепя законопроекта за Кодекса за застраховането и в същото време поставя няколко проблема, преди всичко свързани с проблемите на обжалваемостта, на решенията на Комисията за финансов надзор, както и някои други въпроси. Но това е най-същественият проблем.
Затова моля господин Апостолов да вземе отношение и по целия законопроект от гледна точка на европейската интеграция, и специално от гледна точка на тези наши съображения.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Уважаеми дами и господа! Проектът на Кодекса за застраховането е представен на вашето внимание във връзка с хармонизиране на нашето законодателство, практиката на Българския застрахователен пазар с практиката на Европейския съюз.
По същество кодексът обединява четири действащи досега закона и част от закони, касаещи застрахователния бизнес, и въвежда 23 директиви на Европейската общност за уреждане на функционирането на застрахователния бизнес.
Най-същественото, което се стреми кодексът да реши, освен общата рамка на застрахователния бизнес, касаещ учредяването и функционирането на застрахователното дружество, както общото, така и животозастраховане, на първо място;
Второ, урежда държавния надзор върху застрахователната дейност;
Трето, урежда статута и решаването на проблеми, касаещи застрахователния договор;
На четвърто място е въпросът, който е най-чувствителен за потребителя – задължителното застраховане в пълната му разновидност.
Най-същественото, което и в момента върви като дебат, е начинът, по който ще бъде уреден въпросът със задължителната застраховка “Гражданска отговорност и злополука”.
От друга страна, кодексът, надяваме се, че ще бъде един ефективен документ, с който да постигнем висока степен на застрахованост на автомобилите, регистрирани в държавата. На този етап за съжаление статистиката, която имаме в МВР, наложена със статистиката, която имаме от застрахователните компании, показва, че около 55 – 57 процента от всички регистрирани автомобили в България са застраховани. Надяваме се, че с кодекса и с активното действие и от страна на професионалната организация на застрахователите, и на органите на Министерството на вътрешните работи ще се постараем да срещнем изискването на Европейския съюз за повишаване нивото. Числото, което ни е заложено като критерий, е поне 90 процента. Надяваме се, че ще успеем да я постигнем.
Длъжен съм да кажа, че ако не успеем, най-тежкият вариант е нашите автомобили, които ще бъдат застраховани, ще трябва отново да бъдат проверявани на границата със страните от Европейския съюз дали имат зелена карта и т.н. Постигане на едно такова ниво означава, че нашите автомобили в рамките на Европейския съюз ще бъдат пускани и ще се движат абсолютно безпрепятствено, без да имат проблем на границата.
Това е в общия смисъл Кодексът на застраховането.
Паралелно с това се въвеждат всички директиви, които касаят работата на животозастрахователните компании, на общо застраховане, капиталът, който трябва да имат компаниите, учредяването, надзора, ликвидирането им, нивата на платежоспособност, установяването на тези нива и т.н.
Ако се навлезе в по-подробният преглед на становището на уважаваната комисия, маркирани са шест позиции, по които бих си позволил да кажа няколко думи.
На първо място, трета позиция касае така наречената необжалваемост, нещо, което е доста чувствителен елемент от страна на бизнеса. От друга страна, общата практика на европейското право е всички актове на администрацията да бъдат обжалваеми, нещо, което ние не оспорваме. Регламентът, който навремето е бил използван, смятам, че е свършил своята работа. Практиката в регулаторните органи, които правят бизнес в областта на финансите, както Комисията за финансов надзор, така и Българската народна банка, показва, че трябва решенията, свързани с даване и отнемане на лиценз – банка, застрахователно дружество, брокерска фирма и всички други субекти, опериращи на финансовия пазар, да бъдат необжалваеми, като основният мотив е бил защита интересите на лицата, с които обществени средства се прави бизнес.
Европейската директива предполага обжалваемост на всички актове.
В тази връзка ние приемаме бележката, която в рамките на работната група, основана от Комисията по икономическата политика, ще предложим в § 12 от Преходните и заключителни разпоредби съответно т. 2 да се измени по начин, по който чл. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор се направят промени, касаещи възможността за обжалване на актовете на заместник-председателите в трите управления – инвестиционен, застрахователен и пенсионен надзор, и да бъдат обжалваеми актовете на комисията, касаещи отнемане и даване на разрешения за дейност.
Това, което бихме си позволили да предложим – надяваме се, че няма да имаме негативната реакция, е този текст с всичките тези възможности за обжалване да бъде въведен в реална експлоатация от момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз. това да стане чрез едно допълнение в § 26 като отлагателен текст.
Това ще бъде записано в Кодекса за застраховането, де факто изменение на Закона за Комисията по ценни книжа в посока обжалваемост на актовете. Други аргументи ние не можем да изложим, защото така е конструктивно.
По т. 2, във връзка с разпоредбите на чл. 27, ал. 3, б. “а” и т. V, чл. 27, ал. 3, б. “б”, т. ІІ-ІV от Директива 2002-83, свързани с правилата за покритие на границите за платежоспособност на застрахователя, искам да отбележа, че в Кодекса на застраховането и в настоящето законодателство има референция към наредба. В момента комисията има своя правен календар във връзка с промени – до края на 2005 години изменения и допълнения в наредбата за собствените средства и граница на платежоспособност на застрахователите и застрахователните дружества ще бъдат направени точно в насока покриване на изискването на тази директива. Така че ви уверявам, че това ще бъде спазено.
В т. 5, по отношение на термина “по занятия” и доколко той е равнозначен с термина “професия”, очевидно те не са равнозначни, следва да се приеме, че извършването на дейност като застрахователен агент под формата на свободна професия е една от правните възможности.
В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 164, ал. 1 касае, когато предвижда, че застрахователният агент е физическо лице или търговец.
След това в разпоредбата на чл. 165, ал. 2 от проекта се казва, че упражняването на дейност като застрахователен агент от физическо лице е основна професия. Това има за цел да разграничи дейността на застрахователния агент – физическо лице, от търговската дейност.
Ние сме се постарали да направим това разграничение от текстовете в Търговския закон, където свободната професия е общо квалифицирана като архитект, адвокат и т.н. и всички хора, които упражняват тази професия, са респективно задължени по Закона за доходите върху физическите лица да се регистрират като еднолични търговци. Ние не бихме искали в момента да вменяваме това задължение на брокерите.
Ако по някакъв начин този подход не ви удовлетворява, просто трябва да кажете как да го коригираме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не се ограничава, за да не звучи изключително.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Не е лимитирано. Това е възможност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е смисълът на нашата забележка - да е възможност, а не единствено възможно.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Точно така и ние го приемаме и го отчитаме.
В т. 5, във връзка с чл. 2, ал. 7 от Директива № 2002-92 за застрахователно посредничество, идва дефиницията, касаеща “обвързан застрахователен посредник”. Тук е изписана дефиницията, отразена е в чл. 164, ал. 1 на кодекса. Констатацията е, че текстовете като описание на тази обвързаност липсват в чл. 164.
Да, там липсват, но в чл. 166 ние сме ги изписали, за да може да има необходимата яснота. Член 166, ал. 1 гласи така:
“Чл. 166, ал. 1. Застрахователният агент може да посредничи за един застраховател, получил лицензия за извършване на застраховане в качеството на застраховки по раздел І от Приложение № 1 и за един застраховател, получил лицензия за извършване на застраховане, обхващаща застраховки по раздел ІІ, Приложение № 1.
Ал. 2. Със съгласие на лицата по ал. 1 застрахователният агент може да извършва застрахователно посредничество между други застрахователи, ако извършва посредничество по застраховки, различни от вида на застраховките, за които е упълномощен от застрахователите по ал. 1”.
Тоест, застрахователният агент в крайна сметка трябва да бъде ангажиран по определения продукт с определен предложител, за да може в най-голяма степен да защитава интереса на потребителя, а не самият той да бъде предизвикан или да предлага, грубо казано, най-добрият от материална гледна точка за него продукт, който в не всички случаи е в синхрон с интереса на потребителя.
Това са нещата по чл. 166.
Във връзка с т. 6. Напълно подкрепяме направените корекции. За тази цел ние ще предложим в Комисията по икономическата политика да стане едно добавяне - в досегашния текст на чл. 149 да се оформи като ал. 1 и се създаде след това ал. 2 със следното съдържание:
“Ал. 2. Решение за налагане на мярка по ал. 1 - тоест, принудителната мярка, - се обнародва в “Държавен вестник” и в официален вестник на Европейския съюз, заедно с информация за приложим по закон компетентен орган, който осъществява надзор върху прилагането на оздравителната мярка и за назначаване на квестор, ако такъв е бил назначен”.
Така че ние това го отчитаме като пропуск и ще го коригираме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на господин Казак, от това, което каза господин Апостолов, излиза, че ние трябва да преосмислим нашата бележка по т. 5 и да видим внимателно чл. 164 във връзка и с чл. 166. Навярно тази бележка трябва да отпадне, ако това е така, така че ние ще я махнем от окончателното си становище.
Искам да представя и останалите колеги на господин Апостолов, които присъстват на нашето заседание: Стефан Стоилков – директор на Дирекция “Регулаторна политика и анализи” в Комисията за финансов надзор, господин Николай Петков – началник на отдел “Регулаторна политика”, госпожа Нина Колчакова, която е директор на Дирекция “Международно сътрудничество и връзки с обществеността”. Би трябвало да има и представител на Министерството на финансите – госпожа Жозефина Иванова – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция”, но не съм сигурен дали е дошла.
Така или иначе, когато ние разговаряхме с министър Орешарски, той изцяло възложи на вас да представлявате и министерството. След като ви се доверява да представлявате вносителя, ние се съобразяваме с това. вие сте независима агенция, с достатъчно висок ранг и не можем да не го приемем.
Продължаваме с изказванията.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз имам първо, един кратък конкретен въпрос по отношение на т. 5 и след това ще изразя едно по-принципно становище и може би една препоръка.
По т. 5 – за така наречения “обвързан застрахователен посредник”. Това означава ли, че определен застрахователен агент, когато той е обвързан, той може да представлява само едно застрахователно дружество, получило лицензия за застрахователна дейност за конкретен застрахователен продукт? Тоест, ако аз съм застрахователен агент и предлагам застраховка “Гражданска отговорност”, аз мога да предлагам застраховка “Гражданска отговорност” за моторни превозни средства например само на “Булстрад”, но не и на ДЗИ или на други застрахователни агенти? И мога ли да не бъда обвързан и тогава да предлагам застраховка “Гражданска отговорност” например на всички застрахователни компании?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Обвързаността предполага точно хипотезата, която Вие представихте – че ако имате такава обвръзка, вие предлагате продукта само на застрахователя, към който сте. А може да не бъдете обвързан и тогава без проблем можете да предлагате конкретен продукт.
ЧЕТИН КАЗАК: Втората ми препоръка е следната. Аз не съм се запознавал в детайли с кодекса, но мисля, че е полезно да се приеме един нов нормативен акт в тази област, тъй като наистина има много неща, които трябваше да се подобрят.
В този кодекс съдържа ли се това правомощие, така, както беше записано в досега действащия Закон за застраховането, че регулаторният орган, тогава беше Агенция по застраховането, преди да влезе като част от Комисията за финансов надзор, че тя следи за спазване на законността от страна на лицензираните застрахователи? Само че досега се получаваше така че по прилагане на конкретни изисквания на закона и на наредбата за задължителното застраховане при възникнали спорове между застраховано лице и застраховател се Агенцията за застрахователен надзор отказваше да дава задължителни тълкувания, задължителни предписания към застрахователите по отношение изискванията на закона. Тоест общо взето при всеки един случай, когато явно застрахователят отказваше да изпълни свое задължение, например при сключване на застраховка “Гражданска отговорност”, застрахованото лице беше принудено да се обръща към съда за защита на своите законни права и интереси.
В края на прилагането на предишния закон беше предвидена една така наречена помирителна комисия, доколкото си спомням, не знам тази комисия дали заработи, дали имаше някаква работа. Предвижда ли се в Кодекса за застраховането да се утвърди ролята на Комисията за финансов надзор, от една страна, като следяща за спазването на законността и, от друга страна, да се дадат правомощия за даване на задължителни тълкувания на нормативните предписания по отношение на застраховането, тоест, на Кодекса на застраховането и вече подзаконовите актове, които да бъдат задължителни за застрахователите, за да се разтовари малко съдебната система от тази специфична материя?
Само да обобщя, предвижда ли се възможност Комисията за финансов надзор да дава задължителни предписания на застрахователите по отношение прилагането на Кодекса за застраховането и задълженията на застрахователите по отношение на застрахованите лица?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Тази възможност е дадена в текстовете на Закона за Комисията за финансов надзор. Тя е в целите на закона – каква функция изпълнява комисията, че комисията, освен да спазва законността на дейността, трябва да защитава интересите на застрахованите лица, инвеститорите в ценни книжа, пенсионно осигурените.
Така че това е вменено със Закона за Комисията за ценни книжа.
За съжаление това, което Вие казвате, действително е така. Беше необходимо известно време, някъде около година и половина – две, за да променим начина на мислене и организационно. Вече заместник-председателят на комисията, моята колежка госпожа Агайн, която много активно участва, в момента е в командировка, влиза в тези правомощия и в случаи, които са ясно и точно упоменати на база на общите правни принципи, тя излиза с така наречените принудителни мерки, които вменяват на застрахователите да си изпълнят задълженията по закон.
Има малко странност в ситуацията – независимо, че законът го изисква, ние влизаме в ролята на втори налагател на изпълнение на закона.
Да, има дандания. В момента и точно това се обсъжда. Застрахователите са много чувствителни – когато наложим една мярка и тя е задължителна, как евентуално може да бъде избегната. В тази връзка ние смятаме, че няма връщане назад и трябва да заздравяваме увереността и доверието на хората в бизнеса.
За помирителната комисия. Това е една много дълга тема и не бих си позволил сега да отнемам вашето време, с различни посоки нагоре и надолу. На този етап я няма. Но за да не бъда толкова общ, аз ще си позволя да помоля господин Петков съвсем точно да ви отговори, все пак той е един от авторите на текстовете.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Що се отнася до правомощията на Комисията за финансов надзор, с оглед защита на потребителите в случай на спорове, трябва да се разграничат хипотезите. При хипотези ,в които нарушението на закона е ясно ,безспорно и става въпрос за нарушаване на правила от публично-правен ред, тогава първо, заместник-председателят има правомощия да излиза с принудителни мерки, а в особено тежки случаи комисията също така има възможност да излиза с принудителни мерки, в това число и с най-тежките мерки – да отнема издадено разрешение за извършване на застрахователна дейност.
Тези случаи обаче трябва да се разграничат от случаите на конкретно разрешаване на правен спор, с други думи, присъждане на застрахователно обезщетение. Комисията камо орган, който принадлежи към изпълнителната власт, не може да си позволи да правораздава. Тоест, комисията може да наложи принудителна мярка, може да наложи глоба за нарушение на закона, но комисията не може да присъди застрахователно обезщетение на лицето “хикс” по застрахователен договор със застрахователната компания “игрек”, тъй като това е правомощие на съда. И дори да излезе с такъв акт някой от компетентните органи, било заместник-председателят, било комисията, този акт не би могъл да бъде изпълнен принудително от съдия-изпълнителя.
Това е положението от гледна точка на защита на потребителите. Комисията за финансов надзор защитава потребителите с инструментариума на един административен орган.
От гледна точка на разрешаването на застрахователните спорове това става по съдебен ред по процедурата на Гражданския процесуален кодекс.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз мисля, че отговорът беше доста изчерпателен.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Може би резултатът от тази наша среща щеше да бъде по-голям, ако днес законът не беше минал на първо четене в пленарната зала, тъй като специално аз имах някои бележки, които щяха да бъдат доста полезни. Може би час тогава законът трябваше да влезе в залата.
Без съмнение предназначението на този законопроект е да кодифицира, тоест, да обедини всички правни норми, които регламентират застрахователните правоотношения в България. Кодификацията обаче на правните норми е един от най-сложните юридически въпроси в системата на действащото право на всяка държава. И именно в тази връзка аз доста съм изненадан от факта, че този документ се внася от Комисията по икономическата политика. В миналото с тези въпроси се занимаваше само Правната комисия, докато сега законотворци станаха почти всички комисии. Може би именно ако Комисията по правните въпроси се беше запознала с този законопроект, щяха да се избегнат някои неща.
Според мене и някои доста вещи експерти – колеги от научната сфера, смятат, че са пропуснати някои елементи, с които кодексът, който се предлага, повече прилича на закон за застраховането и презастраховането, отколкото на това, което се предлага. Ние не можем да сравним на този етап в този му вид Кодекса за застраховането с Наказателно-процесуалния кодекс, с Наказателния кодекс и т.н.
В това отношение мисля, че при такива важни законодателни актове във всички случаи трябва да бъде взето мнението на съответната комисия.
Аз уважавам труда, уважавам усилията на тези, които са предложили законопроекта, но мисля, че има още някои моменти, които трябва да се огледат.
Лично аз ще дам конкретни неща, сега няма да ги говоря, просто не им е мястото, за да се имат предвид за второ четене. Това – едно.
Второ, бих искал да не се допуска повече, господин председател, днешният парадокс - да се разглежда нещо пост фактум, да обсъждаме въпроси, които вече, дето се казва, стават безпредметни за комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Действително днес се получи един парадокс. Той можеше да бъдат избегнат по много начини. Но така или иначе мисля, че това ще бъде избегнато за в бъдеще. Нищо не пречеше, ако така беше предвидено – днес да се гледа законът, ние да направим едно извънредно заседание вчера. Ясно, че договорките, които имахме, не се спазиха днес. Това е въпрос на много неща, не бих искал да ги коментирам. Но се получи една много необичайна ситуация.
Така или иначе нашите бележки ще бъдат отразени.
Колеги, аз предлагам, който е съгласен с предложеното становище, като отпадне, разбира се, т. 5 във връзка с казаното от господин Апостолов, да подкрепим законопроекта. И иначе всички ние трябва да подготвим становище за второто четене.
Моля, който е съгласен да подкрепим този законопроект на първо четене, да гласува. Гласували: за 8, против и въздържали се няма. Законопроектът се подкрепя единодушно на първо гласуване.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА – ВНОСИТЕЛ: ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Ние миналия път започнахме да разглеждаме този законопроект. Във връзка с него тук днес са господин Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, господин Нанчо Нанчев – старши експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”, Николай Станчев – парламентарен секретар и Наталия Ценова – председател на Софийската адвокатска колегия.
Да продължим дискусията, не можахме да я завършим миналия път. Тогава главно юристи взеха отношение по законопроекта. Има проект за становище.
Давам думата на Наталия Ценова.
НАТАЛИЯ ЦЕНОВА: Благодаря, господин председател, за предоставената възможност софийският адвокатски съвет, а чрез него цялата Софийска адвокатска колегия в мое лице като председател на Адвокатския съвет и на Софийската адвокатска колегия, която представлява близо 41 процента от българската адвокатура, да взема отношение по въпроса.
Аз искам да информирам всички колеги, всички уважаеми господа и госпожи народни представители, че Софийският адвокатски съвет, когато беше сезиран официално с предложените промени за изменение и допълнение на нашия Закон за адвокатурата, на свое заседание на 13 септември съвсем задълбочено и обстойно обсъди п предложените промени и на 16 септември излезе с писмено становище, което беше предоставено на господин Ганев в Министерството на правосъдието.
Впоследствие преди 14 или 15 дни в Адвокатския съвет се получиха аргументи, подробно изложени, за това кое налага и защо се налага тази, бих казала, драстична промяна на 5 члена от Закона за адвокатурата, които касаят статута на чуждестранния адвокат. Това налага и сега да взема отношение, като искам да споделя пред вас, че изцяло поддържам писменото становище на Софийския адвокатски съвет, което беше изпратено и на вниманието на Вас, господин Папаризов, за да могат всички членове на комисията да се запознаят за днешното заседание. Това бе сторено, струва ми се, на 10 октомври.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: То е раздадено на всички.
НАТАЛИЯ ЦЕНОВА: Аз ще се опитам да бъда много делова и оперативно да обърна внимание главно на няколко пункта от всички предложения.
Предлага се терминът “еднократно”, който е визиран в чл. 11 от нашия закон, да бъде заменен с “временно”, тъй като се пояснява, че “еднократно” означава “едноактно”. Не е така, това не е вярно. Когато е записано в чл. 11 “еднократно”, се има предвид определено дело, определен казус. А разглеждането и защитата, която може да осъществи чуждестранният адвокат, може да продължи 8 месеца, може да продължи година и половина или две. Той идва еднократно, с еднократен мандат да осъществи процесуално представителство, защита по определено дело. А питам аз: какво значи “временно”?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ще Ви помоля да се ограничите само във връзка с бележките на нашата комисия, защото някои от въпросите са твърде специализирани и са предмет на Правната комисия. Ние гледаме главно въпросите, що се отнася до европейската интеграция и този проблем за “еднократно” или “временно” не е предмет на нашата работа. Все пак нека да засегнем нашия предмет на дейност.
НАТАЛИЯ ЦЕНОВА: Благодаря Ви, аз разбирам. Но като това са аргументите, с които е сезиран Адвокатският съвет, това са аргументи, които касаят коренно изменение на няколко члена.
В тази връзка аз питам какво значи “временно” в обозримото бъдеще, кога е началото на този термин “временно” и кога е краят? И трябва да ви кажа, че такъв термин няма. Аз си позволих да се запозная със законите и на румънската адвокатура, на чешката, на унгарската, които вече са членки на Европейския съюз. няма такъв термин в Закона за адвокатурата в техните страни и в който и да е друг закон.
Ще се спра на предложението за отпадане владеенето на български език.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин председател. Преди да се направи това изменение в Закона за адвокатурата, нека да бъде променен Гражданско-процесуалният кодекс, нека да бъде променен Наказателно-процесуалният кодекс, нека да бъде променена Конституцията. Защото чл. 5 от Гражданско-процесуалния кодекс и чл. 11 от Наказателно-процесуалния кодекс казват категорично: официалният съдебен език е българският. Конституцията в чл. 3 казва: официалният език е българският език.
Нека вносителите да посочат една държава – членка на Европейския съюз, в която пред съответния съд в съдебната зала се пледира на друг език, освен на официалния език на държавата. И това, че това нещо би могло да бъде оспорено ,както пише в аргументите, за подобни случаи вече има осъдителни решения. Това не е аргумент. Нека да видим тези осъдителни решения, защото моята информация е, че няма нито едно такова.
На следващо място, за намаляване на юридическото образование, в следния смисъл. У нас всеки един юристи станал адвокат учи четири години. Преди години имаше от рода на ПУЦ-овете тригодишно обучение в град Монтана и в град Враца. Може ли българският адвокат да учи четири години, а чуждестранният адвокат, който идва като такъв, да е завършил професионален курс, както пише в аргументите? Тоест, той да учи три години!питам: къде е равнопоставеността? И кой е ощетен: българският адвокат или чуждестранният?
Ние не ограничаваме правото на нито един чуждестранен адвокат, добре дошъл, така, както е в другите държави. Но кой ще допусне във Франция или в Унгария, или в Англия такова нещо. Кой ще допусне там български адвокат с бакалавърска степен? Никой няма да го допусне.
Затова считаме, че подобна промяна не бива да се прави. Или тогава нека да се промени вътрешното ни законодателство – в юридическите факултети да се учи 3 години, след това 3 месеца стаж и явяване пред Министерството на правосъдието за теоретико-практически изпит.
Това е ограничение, това е лишаване и незащитаване интересите на българския адвокат. Така мисля не само аз в личното си качество, а и като представител на Софийската адвокатска колегия.
Нещо повече, чл. 6 от Конституцията е категоричен. Нека да се измени Конституцията…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак Ви моля да се съсредоточим върху темите на комисията и директивите. Ние не сме специализирана комисия. Все пак Ви моля да се съсредоточите по темите, които ние обсъждаме.
НАТАЛИЯ ЦЕНОВА: Аз приключвам.
Ще взема отношение като последно досежно това, че евентуалните промени, ако те бъдат приети, следва да влязат в сила незабавно. Добре тогава, а тук се казва, че следва да се подчертае, че ако предложената промяна в законопроекта бъде приета, принципът на взаимност не би могъл пълноценно да бъде приложен в отношенията между България и държавите – членки на Европейския съюз преди пълноправното членство. Отново въпросът ми е: чии интереси защитава вносителят, когато внася тези предложения за промени?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Заместник-министър, ще отговорите ли, за да стане ясен на комисията спорът като цяло, като се придържате, разбира се, главно към директивите?
Преди това думата иска госпожа Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА: Аз искам да направим едно кратко уточнение. Висшият адвокатски съвет представил ли е свое становище и какво е становището на Висшия адвокатски съвет, тъй като смятам, че то ще даде по-голяма представителност на мнението на гилдията?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: По време на предишното заседание имах възможност да обясня какъв беше механизмът на работата ни. Ние сезирахме Висшия адвокатски съвет на първо място, както и Софийския адвокатски съвет. това стана още през лятото. Ние разполагахме с изключително ограничени срокове за реакция и тогава получихме становище от Висшия адвокатски съвет Министерството на правосъдието да подготви проекта и Висшият адвокатски съвет ще се включи в хода на обсъждането на проекта. Точно това беше направено.
Както видяхте, в Софийския адвокатски съвет имаше официализирано обсъждане. Водил съм и неколкократни разговори с председателя на Висшия адвокатски съвет господин Марковски.
Като цяло опозицията на Висшия адвокатски съвет почти във всички аспекти се припокрива с позицията на Софийския адвокатски съвет. Единствената разлика, която съм констатирал, е, че господин Марковски няма претенции от гледна точка на замяната на думите “еднократно” с “временно”, тоест, само по един от пунктовете съществува нюанс.
Така или иначе Висшият адвокатски съвет ни даде писмен материал само с това, че представително съветът ще се включи по време на разискванията в Народното събрание. И това всъщност беше повод миналия път да апелирам към ръководството и лично пред господин Папаризов за поканване на представители на Висшия адвокатски съвет тук за изказване на становище.
Що се отнася до конкретиката – чие интереси обслужва това предложение , бих искал накратко да съобщя, че днес по доклад на министър Меглена Кунева в Министерския съвет на Република България беше прието решение за комплекс от мерки във връзка с всичките проблемни области, които ние имаме в евроинтеграцията като пряко следствие от посещението на комисаря Оли Рен в България и по Глава втора, т. 5 изрично е поставен акцентът върху решаване на този проблем, а именно приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата точно в тези аспекти, които са предложени на вниманието на комисията.
По същество на мене ми се струва, че има една поредица от недостатъчно добро разбиране на това, към което ние реферираме. На мене още веднъж ми направи впечатление фактът да се прави разлика между съществуващата в редица, при това стари държави – членки на Европейския съюз, по-ниска степен на професионална квалификация, именно бакалавърска. Затова защото третирането на въпроса за това няма ли да се стигне до пренебрегване интересите на българските адвокати едва ли е свързано с решаването на един друг, по-важен въпрос, а именно недопускането на дискриминация, което ние сме задължени да спазваме, спрямо държавите – членки на Европейския съюз.
След като изрично е вписано и в текста на директивите, че след като лицето има по националното си законодателство завършено професионално образование с минимална продължителност от три години, адвокат, който е придобил изцяло квалификацията си в една държава – членка, може да поиска да бъде призната неговата диплома, за да се установи в друга държава – членка, с оглед да изпълнява адвокатската професия под професионалното звание в съответната държава, опасенията, които се изтъкват, че това ще доведе до девалвация на предвидените по-строги критерии в българската държава, а именно задължителна магистърска степен, не отговарят според мене на действителността, дотолкова, доколкото ние имаме отделен текст в чл. 4, който е посветен на изискванията за придобиване на адвокатска професия в българската държава.
Освен това следва да се вземе под внимание фактът, че професионалната компетентност на лицето ще бъде все пак разглеждана в рамките на пазарни условия.
Аналогични са съображенията от гледна точка на знанията на езика. Прието е, ние сме предоставили списък по двата пункта с поредица решения на съда, както обещахме миналия път, това са три страници решения, които по един недвусмислен начин подчертават каква е константната практика на съда за недопускане на дискриминация. Въвеждането на изпит по български език не може да бъде възведено в conditio sine qua non, дотолкова доколкото е ясно, че съществуват многобройни възможности адвокатът да се явява в партньорство или съдружие чрез местни адвокати и т.н.
Вероятно този пример, който посочваме няколко пъти под ред, трябва да се има предвид. Един адвокат, който има свобода на движение, защото това е гранична сфера и Глава втора и Глава трета във всички държави – членки на Европейския съюз се презюмира, че той има съответните знания по всичките езици, 17 наброй, ако не се лъжа, към момента, официални в Европейския съюз.
Очевидно, че когато се борят две тенденции, тенденцията за недопускане на дискриминация е въведена в по-висока категория, с по-висока стойност в тази насока.
Пак пазарните правила са тези ,които ще определят дали този адвокат ще може да се явява адекватно пред български съд. Все пак нека да имаме предвид, че не в рамките на Европейския съюз, а в една Либия българските колеги, които се явяват, очевидно не пледират на арабски език и въпреки всичко това е допуснато в една държава, която има далеч по-ниски стандарти.
След внимателно обмисляне бих искал да кажа, че ние виждаме известни възможности за доближаване на становищата от гледна точка на влизането на закона в сила. Независимо от изискванията на европейското споразумение за асоцииране, гратисният период изтича в 2005 година, може при едно благоприятно тълкуване приемането на съответните мерки в закона да решим, че до голяма степен изпълнява нашите ангажименти и в такъв случай влизането в сила евентуално да бъде оставено, както за останалите текстове – 1 януари 2007 година, тоест, да не допуснем обратна дискриминация спрямо българските адвокати.
Мисля, че с колегите и от Министерския съвет в тази насока имаме разбирането и сме готови да подкрепим едно такова виждане.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожо Велева, искате ли да кажете нещо в тази връзка?
ЗИНАИДА ВЕЛЕВА: Само бих допълнила това, което господин Ганев изложи като аргументи, относно степента на влизането в сила на разпоредбите във връзка със степента на образованието.
Това, което казват европейските директиви, които третират всички въпроси на така наречените регулирани професии в Европейския съюз, общият принцип е, че там се установява минимум ниво на образование, което се изисква като времетраене, като хорариум и като години, които трябва да притежава лицето. Това, че пише “минимум три години юридическо образование”, означава, че това е всъщност долната граница. Оттам нататък горната граница всяка държава е свободна да си определя така, както намери за добре. Дали ще са четири, пет, шест или седем години, както прецени националният законодател, няма проблем.
Тези разпоредби за минимум образователно изискване са направени в защита именно на общия интерес на всички страни – членки, каквато ще бъде и България след 2007 година. Как се случва това? Например ако в друга държава членка има юридическо образование, което е с една година по-дълго от българското, това не може да бъде причина български адвокат да бъде спрян да практикува в тази държава – членка. Защото ние ще се позовем на тази разпоредба и ще кажем, че той има повече от три години юридическо образование. Следователно фактът, че няма годините, които се изискват в съответната държава – членка, не могат да бъдат пречка.
Тоест, това е направено за защита на общия интерес на всички граждани на Европейския съюз.
Що се отнася до влизането в сила на разпоредбите, както и господин Ганев посочи, действително ние имаме задължение по ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор, каквото е Европейското споразумение за асоцииране, да въведем тези разпоредби от 2005 година. Разбира се, аз мога да се съглася с него, че това би могло да бъде подложено на дискусия точно колко време да продължи, за да се постигне наистина оптимална защита на интересите на българските граждани.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че вече имаме достатъчно информация и от миналото, и от сегашното заседание. Затова предлагам становището, което предлагаме, да го предложа на гласуване.
Преди това думата иска господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Доколкото си спомням, господин Червеняков миналия път основно взе думата, както и Филип Димитров.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И адвокати от комисията взеха отношение.
ЧЕТИН КАЗАК: Учудвам се, че тези колеги, които тогава взеха отношение, сега отсъстват. Струва ми се, че е много важно да присъстват, точно когато се гласува.
Аз мисля, че това, което чухме като позиция от Министерството на правосъдието, до голяма степен би могло да ни накара да бъдем по-удовлетворени от онази ситуация, в която бяхме в началото. Тоест, така или иначе има такива задължения, има такива разпоредби в европейското законодателство. Има абсолютно задължение за взаимно признаване на квалификациите за улесняване на упражняването на адвокатската професия.
Но основният повод за дискусия и основната причина за безпокойство от страна на адвокатските среди в България е, че това се прави прекалено рано. Тогава, когато българските адвокати не притежават тези права за равен достъп до упражняване на адвокатска професия в страните – членки на Европейския съюз, ние либерализираме напълно достъпа до адвокатска професия в България за чуждестранните адвокати и по-специално за адвокатите от страните – членки на Европейския съюз.
На мене ми се струва, че наистина би могло да се намери такова тълкувание, което да даде приоритет на нашите задължения по договора за присъединяване, а не по един вече доста остарял международен акт, каквото е Споразумението за асоцииране.
Освен това трябва да имаме предвид, че в момента, в който това Споразумение за асоцииране беше подписано, когато никой не знаеше кога България ще стане член на Европейския съюз, това, че България и Румъния ще бъдат отделени от петото разширяване и ще бъде забавено тяхното членство.
Така че ако ние предвидим изрична разпоредба, дали трябва в нея да посочим кога точно тези задължения влизат в сила. Не знам дали трябва с оглед на несигурността в момента около датата на членството ни трябва да посочваме изрично конкретна дата 1 януари 2007 година или да посочим, че това ще стане към датата на присъединяването, като по-обща формулировка. Тези разпоредби да влязат в сила като цяло, тоест, всички тези изменения, които се предлагат в закона, да влязат в сила към датата на присъединяването на България към Европейския съюз, разбира се, може би тогава вече ще бъде излишно да се постави условието за реципрочност, за да може максимално да бъдат защитени интересите на двете страни и да се избегне обратната дискриминация спрямо нашите адвокати в Европейския съюз.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По същество, господин Казак, Вие предлагате това, което пише в т. 4 на становището, още по-ясно да бъде казано Ние това сме записали, че при положение, че бъдат приети измененията и допълненията в Глава трета – “Чуждестранни адвокати”, в редакцията, предложена в настоящия законопроект, следва да се има предвид, че към момента на присъединяването е необходимо уредбата да бъде изцяло приведена в съответствие. Ще го кажем още по-ясно, това изречение е малко завъртяно, за да покажем нашето мнение, защото ние имахме предвид - за да не се допусне обратна дискриминация, тези промени да влязат в сила от момента на присъединяване на България към Европейския съюз.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Правно техническо пояснение. Дотолкова, доколкото всички текстове от 10 до 19 в Закона за адвокатурата миналата година може би в условията на по-голяма евроеуфория бяха фиксирани от 1 януари 2007 година, нека да останат така, защото иначе ще останат част от текстовете с друга формулировка. А ако, не дай си боже, се стигне до по-лошия вариант за България, очевидно ще трябва всички те да се преразгледат отново.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Както е законът, така ще направим и тази част.
Предлагам в този вид да доуточним нашето становище.
Който е съгласен с така направеното предложение, което означава, че няма да допуснем обратна дискриминация, моля да гласува. Гласували: за 7, против и въздържали се няма. Приема се. Това изменение ще влезе от 1 януари 2007 година. Все пак ние сме оптимисти, че това ще бъде и датата на членството ни.
По този начин приемаме и законопроекта за адвокатурата на първо четене.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА –ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Виждам, че господин Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие, е тук.
По тази точка сме поканили и господин Величко Желев – директор на Изпълнителна дирекция “Пътища”.
Заповядайте ,господин Михалевски.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! В съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасяме за разглеждане предложение за решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Предложените промени се обосновават от следното.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 6 от 2004 г., бе регламентирана възможността за събиране на директни такси и на тол-такси, като изрично бе предвидено, че за един и същи участък от пътя от потребителите не могат да се събират и двете такси едновременно. По време на техническите консултации с представителите на Европейската комисия в Брюксел, които се състояха на 27 януари 2005 година и на 2 май 2005 година ,беше установено, че разпоредбите на българския Закон за пътищата в тази му част не са достатъчно ясни и прилагането относно тежкотоварните пътни превозни средства може да не съответства на директива № 1999-62 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 17 май 1999 година., относно заплащането на такси за товарни автомобили за ползването на определени инфраструктури.
Становището на представителите на Европейската комисия е, че съгласно посочените директиви за моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари с техническа допустима максимална маса с 12 и повече тона, на територията на една държава би могла да бъде въведена само един от двата вида пътни такси – или винетни такси, или тол-такси. Към настоящия момент в България функционира само система за събиране на винетни такси, като първият републикански път, за който се предвижда събирането на тол-такси, ще започне функционирането си не по-рано от 2007 година.
Поради това е необходимо да бъде изменен Законът за пътищата, който предвижда забрана за тежките пътно-превозни средства от 12 и повече тона да бъде въвеждана на територията на Република България едновременно системата на тол-таксите и винетните такси, като се предвиди, че за посочените пътни превозни средства ще се събират само винетни такси.
Въз основа на гореизложеното, предлагам да се приеме предложеният проект за решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Той е в следния вид:
“Параграф единствен. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. в ал. 3, изречение първо, след думите “Посочени в този закон” се поставя запетая и се добавя: “с изключение на моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари с технически допустима максимална маса 12 и повече тона;
2. алинея 6 се изменя така: “За едно пътно превозно средство за един и същи път или участък не могат да се събират едновременно таксите по ал. 2 и ал.3.”
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се, тук е въпрос на лично мнение на всеки един от нас дали въобще трябва да има тол-такси. Но въпросът е действително да спазваме директивите и да не ги въвеждаме тогава, когато имаме такси за автомобилите с товароподемност над 12 т.
Има ли някакви въпроси във връзка с този законопроект? – Няма. Аз предлагам да го приемем, тъй като според мене той е очевидно необходим. Разбира се, вече всеки от нас може да изрази отношението си към това да има или да няма две такива системи.
Който е съгласен да приемем този законопроект на първо четене, моля да гласува. Гласували: за 7, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши.
Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
65351 (Атанас Па
№ 11
На 20 октомври 2005 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на проект № 502-01-34/28.09.2005 г. на Кодекса за застраховането – вносител: Министерският съвет.
2. Обсъждане на законопроект № 554-01-51/14.09.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата – вносител: Валентин Милтенов – продължение.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-02-10/10.10.2005 г. за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството – вносител: Министерският съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-39/6.10.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата – вносител: Министерският съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-35/28.09.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за пътищата –вносител: Министерският съвет.
На заседанието присъстваха: от Комисията за финансов надзор: Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор, Стефан Стоилков – директор на Дирекция “Регулаторна политика и анализи”, Николай Петков – началник на отдел “Регулаторна политика; от Министерството на правосъдието: Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, Наталия Ценова – председател на Софийската адвокатска колегия, Зинаида Велева - директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” към Министерския съвет; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Димчо Михалевски – заместник-министър.
Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам първо да утвърдим дневния ред.
Първо, макар че мина през пленарната зала, смятам, че е нужно да приемем становище по Кодекса за застраховането, тъй като той има доста сериозно значение за европейската интеграция. Бих искал да знам дали се приема нашето становище.
На второ място, ще продължим да разглеждаме Закона за адвокатурата, който миналия път създаде доста дебати и не можахме да завършим работата по него.
На трето място, е законопроектът за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, въпрос, който трябва внимателно да обсъдим, след като вчера той не можа да бъде обсъден докрай в Комисията по външна политика.
Четвърта точка е представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие и затрила на културата. Но дотолкова, доколкото този закон вече мина през пленарната зала и той не е така радикален като новия Кодекс за застраховането, аз предлагам да не се спираме на тази точка от дневния ред, освен ако някой желае да вземе отношение, тъй като това е едно частично изменение, което е свързано с равното третиране на български и чужди граждани.
Затова предлагам тази точка да отпадне от предложения дневен ред.
При това положение четвърта точка ще стане представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Има ли някакви предложения във връзка с така предложения дневен ред?
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз бих искала да предложа да отпадне от дневния ред точката за представяне и обсъждане на законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството. Този законопроект вчера се обсъди в Комисията по външната политика и без да се обсъжда по същество, се стигна до становището, че трябва да се отложи обсъждането на този законопроект.
С оглед на това, че няма постигнато политическо споразумение по този въпрос, аз предлагам да не го обсъждаме и в Комисията по европейска интеграция, имайки предвид, че Комисията по европейска интеграция не е водеща комисия, още повече, че този законопроект не е евроинтеграционен. А ние в момента имаме достатъчно евроинтеграционни законопроекти, които са приоритет номер едно.
Така че бихме могли да отложим разглеждането на тази точка за едно от по-нататъшните заседания.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак предлагам това да го обсъдим, като стигнем до точката, тъй като ние сме поканили представители на различните ведомства. Проектът е включен в дневния ред и аз предлагам на този етап да го приемем, а като стигнем до точката, да вземем това решение, ако с него са съгласни всички. Но е редно и нашата комисия да има информация за какво става дума, какво касае този законопроект и въобще този законопроект следва ли да се обсъжда. Би било полезно тези аргументи да ги изложим тогава, ако не възразявате.
По същество аз мислех това да го изложа по време на точката. Но нека да чуем вносителите, те може би имат някакви специални съображения, тъй като тази конвенция, понеже стана вече дума за нея преди дневния ред, е подписана през 1998 година и изведнъж, 7 години по-късно, някой точно сега решава да я ратифицира. Ще бъде интересно да знаем какво налага това да стане сега.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, тъй като няма да бъда тук, защото имам заседание на Комисията по здравеопазване, искам да взема отношение и да подкрепя колегата Илияз, затова защото всяка от парламентарните групи може да има определено отношение. Тя е права – нека това да се обсъди във водещата комисия, след това всяка парламентарна група да си вземе съответното отношение, на среща с ръководството да се изясни какво отношение се взима по тези текстове и чак тогава Комисията по европейска интеграция да вземе отношение. Така че когато се обсъжда дневният ред, може да се вземат принципно точно тези съображения.
Това, че има поканени гости, които присъстват тук, това не е съществен аргумент. Те ще дойдат друг път, когато се обсъжда този въпрос.
Така че аз поддържам при обсъждане на дневния ред да отпадне тази точка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Който е съгласен т. 3 да отпадне от дневния ред, моля да гласува. Гласували: за 6. Предложението се приема.
Дневният ред остава с точки 1, 2 и 5, като конвенцията ще я включим тогава, когато по нея има някаква яснота.
Между другото, и Правната комисия на този етап няма да разглежда тази конвенция, докато няма яснота по нея. Но дотолкова, доколкото тук има някои представители на други ведомства, те можеха да ни информират какво налага нейното включване в дневния ред. Тя по мое мнение така или иначе няма отношение към евроинтеграционния процес.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Давам думата на господин Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор. Има раздадено наше становище. Доста го обсъждахме днес и в пленарната зала. Колегите го имат. То е от няколко точки и като цяло подкрепя законопроекта за Кодекса за застраховането и в същото време поставя няколко проблема, преди всичко свързани с проблемите на обжалваемостта, на решенията на Комисията за финансов надзор, както и някои други въпроси. Но това е най-същественият проблем.
Затова моля господин Апостолов да вземе отношение и по целия законопроект от гледна точка на европейската интеграция, и специално от гледна точка на тези наши съображения.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Уважаеми дами и господа! Проектът на Кодекса за застраховането е представен на вашето внимание във връзка с хармонизиране на нашето законодателство, практиката на Българския застрахователен пазар с практиката на Европейския съюз.
По същество кодексът обединява четири действащи досега закона и част от закони, касаещи застрахователния бизнес, и въвежда 23 директиви на Европейската общност за уреждане на функционирането на застрахователния бизнес.
Най-същественото, което се стреми кодексът да реши, освен общата рамка на застрахователния бизнес, касаещ учредяването и функционирането на застрахователното дружество, както общото, така и животозастраховане, на първо място;
Второ, урежда държавния надзор върху застрахователната дейност;
Трето, урежда статута и решаването на проблеми, касаещи застрахователния договор;
На четвърто място е въпросът, който е най-чувствителен за потребителя – задължителното застраховане в пълната му разновидност.
Най-същественото, което и в момента върви като дебат, е начинът, по който ще бъде уреден въпросът със задължителната застраховка “Гражданска отговорност и злополука”.
От друга страна, кодексът, надяваме се, че ще бъде един ефективен документ, с който да постигнем висока степен на застрахованост на автомобилите, регистрирани в държавата. На този етап за съжаление статистиката, която имаме в МВР, наложена със статистиката, която имаме от застрахователните компании, показва, че около 55 – 57 процента от всички регистрирани автомобили в България са застраховани. Надяваме се, че с кодекса и с активното действие и от страна на професионалната организация на застрахователите, и на органите на Министерството на вътрешните работи ще се постараем да срещнем изискването на Европейския съюз за повишаване нивото. Числото, което ни е заложено като критерий, е поне 90 процента. Надяваме се, че ще успеем да я постигнем.
Длъжен съм да кажа, че ако не успеем, най-тежкият вариант е нашите автомобили, които ще бъдат застраховани, ще трябва отново да бъдат проверявани на границата със страните от Европейския съюз дали имат зелена карта и т.н. Постигане на едно такова ниво означава, че нашите автомобили в рамките на Европейския съюз ще бъдат пускани и ще се движат абсолютно безпрепятствено, без да имат проблем на границата.
Това е в общия смисъл Кодексът на застраховането.
Паралелно с това се въвеждат всички директиви, които касаят работата на животозастрахователните компании, на общо застраховане, капиталът, който трябва да имат компаниите, учредяването, надзора, ликвидирането им, нивата на платежоспособност, установяването на тези нива и т.н.
Ако се навлезе в по-подробният преглед на становището на уважаваната комисия, маркирани са шест позиции, по които бих си позволил да кажа няколко думи.
На първо място, трета позиция касае така наречената необжалваемост, нещо, което е доста чувствителен елемент от страна на бизнеса. От друга страна, общата практика на европейското право е всички актове на администрацията да бъдат обжалваеми, нещо, което ние не оспорваме. Регламентът, който навремето е бил използван, смятам, че е свършил своята работа. Практиката в регулаторните органи, които правят бизнес в областта на финансите, както Комисията за финансов надзор, така и Българската народна банка, показва, че трябва решенията, свързани с даване и отнемане на лиценз – банка, застрахователно дружество, брокерска фирма и всички други субекти, опериращи на финансовия пазар, да бъдат необжалваеми, като основният мотив е бил защита интересите на лицата, с които обществени средства се прави бизнес.
Европейската директива предполага обжалваемост на всички актове.
В тази връзка ние приемаме бележката, която в рамките на работната група, основана от Комисията по икономическата политика, ще предложим в § 12 от Преходните и заключителни разпоредби съответно т. 2 да се измени по начин, по който чл. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор се направят промени, касаещи възможността за обжалване на актовете на заместник-председателите в трите управления – инвестиционен, застрахователен и пенсионен надзор, и да бъдат обжалваеми актовете на комисията, касаещи отнемане и даване на разрешения за дейност.
Това, което бихме си позволили да предложим – надяваме се, че няма да имаме негативната реакция, е този текст с всичките тези възможности за обжалване да бъде въведен в реална експлоатация от момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз. това да стане чрез едно допълнение в § 26 като отлагателен текст.
Това ще бъде записано в Кодекса за застраховането, де факто изменение на Закона за Комисията по ценни книжа в посока обжалваемост на актовете. Други аргументи ние не можем да изложим, защото така е конструктивно.
По т. 2, във връзка с разпоредбите на чл. 27, ал. 3, б. “а” и т. V, чл. 27, ал. 3, б. “б”, т. ІІ-ІV от Директива 2002-83, свързани с правилата за покритие на границите за платежоспособност на застрахователя, искам да отбележа, че в Кодекса на застраховането и в настоящето законодателство има референция към наредба. В момента комисията има своя правен календар във връзка с промени – до края на 2005 години изменения и допълнения в наредбата за собствените средства и граница на платежоспособност на застрахователите и застрахователните дружества ще бъдат направени точно в насока покриване на изискването на тази директива. Така че ви уверявам, че това ще бъде спазено.
В т. 5, по отношение на термина “по занятия” и доколко той е равнозначен с термина “професия”, очевидно те не са равнозначни, следва да се приеме, че извършването на дейност като застрахователен агент под формата на свободна професия е една от правните възможности.
В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 164, ал. 1 касае, когато предвижда, че застрахователният агент е физическо лице или търговец.
След това в разпоредбата на чл. 165, ал. 2 от проекта се казва, че упражняването на дейност като застрахователен агент от физическо лице е основна професия. Това има за цел да разграничи дейността на застрахователния агент – физическо лице, от търговската дейност.
Ние сме се постарали да направим това разграничение от текстовете в Търговския закон, където свободната професия е общо квалифицирана като архитект, адвокат и т.н. и всички хора, които упражняват тази професия, са респективно задължени по Закона за доходите върху физическите лица да се регистрират като еднолични търговци. Ние не бихме искали в момента да вменяваме това задължение на брокерите.
Ако по някакъв начин този подход не ви удовлетворява, просто трябва да кажете как да го коригираме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не се ограничава, за да не звучи изключително.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Не е лимитирано. Това е възможност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е смисълът на нашата забележка - да е възможност, а не единствено възможно.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Точно така и ние го приемаме и го отчитаме.
В т. 5, във връзка с чл. 2, ал. 7 от Директива № 2002-92 за застрахователно посредничество, идва дефиницията, касаеща “обвързан застрахователен посредник”. Тук е изписана дефиницията, отразена е в чл. 164, ал. 1 на кодекса. Констатацията е, че текстовете като описание на тази обвързаност липсват в чл. 164.
Да, там липсват, но в чл. 166 ние сме ги изписали, за да може да има необходимата яснота. Член 166, ал. 1 гласи така:
“Чл. 166, ал. 1. Застрахователният агент може да посредничи за един застраховател, получил лицензия за извършване на застраховане в качеството на застраховки по раздел І от Приложение № 1 и за един застраховател, получил лицензия за извършване на застраховане, обхващаща застраховки по раздел ІІ, Приложение № 1.
Ал. 2. Със съгласие на лицата по ал. 1 застрахователният агент може да извършва застрахователно посредничество между други застрахователи, ако извършва посредничество по застраховки, различни от вида на застраховките, за които е упълномощен от застрахователите по ал. 1”.
Тоест, застрахователният агент в крайна сметка трябва да бъде ангажиран по определения продукт с определен предложител, за да може в най-голяма степен да защитава интереса на потребителя, а не самият той да бъде предизвикан или да предлага, грубо казано, най-добрият от материална гледна точка за него продукт, който в не всички случаи е в синхрон с интереса на потребителя.
Това са нещата по чл. 166.
Във връзка с т. 6. Напълно подкрепяме направените корекции. За тази цел ние ще предложим в Комисията по икономическата политика да стане едно добавяне - в досегашния текст на чл. 149 да се оформи като ал. 1 и се създаде след това ал. 2 със следното съдържание:
“Ал. 2. Решение за налагане на мярка по ал. 1 - тоест, принудителната мярка, - се обнародва в “Държавен вестник” и в официален вестник на Европейския съюз, заедно с информация за приложим по закон компетентен орган, който осъществява надзор върху прилагането на оздравителната мярка и за назначаване на квестор, ако такъв е бил назначен”.
Така че ние това го отчитаме като пропуск и ще го коригираме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на господин Казак, от това, което каза господин Апостолов, излиза, че ние трябва да преосмислим нашата бележка по т. 5 и да видим внимателно чл. 164 във връзка и с чл. 166. Навярно тази бележка трябва да отпадне, ако това е така, така че ние ще я махнем от окончателното си становище.
Искам да представя и останалите колеги на господин Апостолов, които присъстват на нашето заседание: Стефан Стоилков – директор на Дирекция “Регулаторна политика и анализи” в Комисията за финансов надзор, господин Николай Петков – началник на отдел “Регулаторна политика”, госпожа Нина Колчакова, която е директор на Дирекция “Международно сътрудничество и връзки с обществеността”. Би трябвало да има и представител на Министерството на финансите – госпожа Жозефина Иванова – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция”, но не съм сигурен дали е дошла.
Така или иначе, когато ние разговаряхме с министър Орешарски, той изцяло възложи на вас да представлявате и министерството. След като ви се доверява да представлявате вносителя, ние се съобразяваме с това. вие сте независима агенция, с достатъчно висок ранг и не можем да не го приемем.
Продължаваме с изказванията.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз имам първо, един кратък конкретен въпрос по отношение на т. 5 и след това ще изразя едно по-принципно становище и може би една препоръка.
По т. 5 – за така наречения “обвързан застрахователен посредник”. Това означава ли, че определен застрахователен агент, когато той е обвързан, той може да представлява само едно застрахователно дружество, получило лицензия за застрахователна дейност за конкретен застрахователен продукт? Тоест, ако аз съм застрахователен агент и предлагам застраховка “Гражданска отговорност”, аз мога да предлагам застраховка “Гражданска отговорност” за моторни превозни средства например само на “Булстрад”, но не и на ДЗИ или на други застрахователни агенти? И мога ли да не бъда обвързан и тогава да предлагам застраховка “Гражданска отговорност” например на всички застрахователни компании?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Обвързаността предполага точно хипотезата, която Вие представихте – че ако имате такава обвръзка, вие предлагате продукта само на застрахователя, към който сте. А може да не бъдете обвързан и тогава без проблем можете да предлагате конкретен продукт.
ЧЕТИН КАЗАК: Втората ми препоръка е следната. Аз не съм се запознавал в детайли с кодекса, но мисля, че е полезно да се приеме един нов нормативен акт в тази област, тъй като наистина има много неща, които трябваше да се подобрят.
В този кодекс съдържа ли се това правомощие, така, както беше записано в досега действащия Закон за застраховането, че регулаторният орган, тогава беше Агенция по застраховането, преди да влезе като част от Комисията за финансов надзор, че тя следи за спазване на законността от страна на лицензираните застрахователи? Само че досега се получаваше така че по прилагане на конкретни изисквания на закона и на наредбата за задължителното застраховане при възникнали спорове между застраховано лице и застраховател се Агенцията за застрахователен надзор отказваше да дава задължителни тълкувания, задължителни предписания към застрахователите по отношение изискванията на закона. Тоест общо взето при всеки един случай, когато явно застрахователят отказваше да изпълни свое задължение, например при сключване на застраховка “Гражданска отговорност”, застрахованото лице беше принудено да се обръща към съда за защита на своите законни права и интереси.
В края на прилагането на предишния закон беше предвидена една така наречена помирителна комисия, доколкото си спомням, не знам тази комисия дали заработи, дали имаше някаква работа. Предвижда ли се в Кодекса за застраховането да се утвърди ролята на Комисията за финансов надзор, от една страна, като следяща за спазването на законността и, от друга страна, да се дадат правомощия за даване на задължителни тълкувания на нормативните предписания по отношение на застраховането, тоест, на Кодекса на застраховането и вече подзаконовите актове, които да бъдат задължителни за застрахователите, за да се разтовари малко съдебната система от тази специфична материя?
Само да обобщя, предвижда ли се възможност Комисията за финансов надзор да дава задължителни предписания на застрахователите по отношение прилагането на Кодекса за застраховането и задълженията на застрахователите по отношение на застрахованите лица?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Тази възможност е дадена в текстовете на Закона за Комисията за финансов надзор. Тя е в целите на закона – каква функция изпълнява комисията, че комисията, освен да спазва законността на дейността, трябва да защитава интересите на застрахованите лица, инвеститорите в ценни книжа, пенсионно осигурените.
Така че това е вменено със Закона за Комисията за ценни книжа.
За съжаление това, което Вие казвате, действително е така. Беше необходимо известно време, някъде около година и половина – две, за да променим начина на мислене и организационно. Вече заместник-председателят на комисията, моята колежка госпожа Агайн, която много активно участва, в момента е в командировка, влиза в тези правомощия и в случаи, които са ясно и точно упоменати на база на общите правни принципи, тя излиза с така наречените принудителни мерки, които вменяват на застрахователите да си изпълнят задълженията по закон.
Има малко странност в ситуацията – независимо, че законът го изисква, ние влизаме в ролята на втори налагател на изпълнение на закона.
Да, има дандания. В момента и точно това се обсъжда. Застрахователите са много чувствителни – когато наложим една мярка и тя е задължителна, как евентуално може да бъде избегната. В тази връзка ние смятаме, че няма връщане назад и трябва да заздравяваме увереността и доверието на хората в бизнеса.
За помирителната комисия. Това е една много дълга тема и не бих си позволил сега да отнемам вашето време, с различни посоки нагоре и надолу. На този етап я няма. Но за да не бъда толкова общ, аз ще си позволя да помоля господин Петков съвсем точно да ви отговори, все пак той е един от авторите на текстовете.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Що се отнася до правомощията на Комисията за финансов надзор, с оглед защита на потребителите в случай на спорове, трябва да се разграничат хипотезите. При хипотези ,в които нарушението на закона е ясно ,безспорно и става въпрос за нарушаване на правила от публично-правен ред, тогава първо, заместник-председателят има правомощия да излиза с принудителни мерки, а в особено тежки случаи комисията също така има възможност да излиза с принудителни мерки, в това число и с най-тежките мерки – да отнема издадено разрешение за извършване на застрахователна дейност.
Тези случаи обаче трябва да се разграничат от случаите на конкретно разрешаване на правен спор, с други думи, присъждане на застрахователно обезщетение. Комисията камо орган, който принадлежи към изпълнителната власт, не може да си позволи да правораздава. Тоест, комисията може да наложи принудителна мярка, може да наложи глоба за нарушение на закона, но комисията не може да присъди застрахователно обезщетение на лицето “хикс” по застрахователен договор със застрахователната компания “игрек”, тъй като това е правомощие на съда. И дори да излезе с такъв акт някой от компетентните органи, било заместник-председателят, било комисията, този акт не би могъл да бъде изпълнен принудително от съдия-изпълнителя.
Това е положението от гледна точка на защита на потребителите. Комисията за финансов надзор защитава потребителите с инструментариума на един административен орган.
От гледна точка на разрешаването на застрахователните спорове това става по съдебен ред по процедурата на Гражданския процесуален кодекс.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз мисля, че отговорът беше доста изчерпателен.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Може би резултатът от тази наша среща щеше да бъде по-голям, ако днес законът не беше минал на първо четене в пленарната зала, тъй като специално аз имах някои бележки, които щяха да бъдат доста полезни. Може би час тогава законът трябваше да влезе в залата.
Без съмнение предназначението на този законопроект е да кодифицира, тоест, да обедини всички правни норми, които регламентират застрахователните правоотношения в България. Кодификацията обаче на правните норми е един от най-сложните юридически въпроси в системата на действащото право на всяка държава. И именно в тази връзка аз доста съм изненадан от факта, че този документ се внася от Комисията по икономическата политика. В миналото с тези въпроси се занимаваше само Правната комисия, докато сега законотворци станаха почти всички комисии. Може би именно ако Комисията по правните въпроси се беше запознала с този законопроект, щяха да се избегнат някои неща.
Според мене и някои доста вещи експерти – колеги от научната сфера, смятат, че са пропуснати някои елементи, с които кодексът, който се предлага, повече прилича на закон за застраховането и презастраховането, отколкото на това, което се предлага. Ние не можем да сравним на този етап в този му вид Кодекса за застраховането с Наказателно-процесуалния кодекс, с Наказателния кодекс и т.н.
В това отношение мисля, че при такива важни законодателни актове във всички случаи трябва да бъде взето мнението на съответната комисия.
Аз уважавам труда, уважавам усилията на тези, които са предложили законопроекта, но мисля, че има още някои моменти, които трябва да се огледат.
Лично аз ще дам конкретни неща, сега няма да ги говоря, просто не им е мястото, за да се имат предвид за второ четене. Това – едно.
Второ, бих искал да не се допуска повече, господин председател, днешният парадокс - да се разглежда нещо пост фактум, да обсъждаме въпроси, които вече, дето се казва, стават безпредметни за комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Действително днес се получи един парадокс. Той можеше да бъдат избегнат по много начини. Но така или иначе мисля, че това ще бъде избегнато за в бъдеще. Нищо не пречеше, ако така беше предвидено – днес да се гледа законът, ние да направим едно извънредно заседание вчера. Ясно, че договорките, които имахме, не се спазиха днес. Това е въпрос на много неща, не бих искал да ги коментирам. Но се получи една много необичайна ситуация.
Така или иначе нашите бележки ще бъдат отразени.
Колеги, аз предлагам, който е съгласен с предложеното становище, като отпадне, разбира се, т. 5 във връзка с казаното от господин Апостолов, да подкрепим законопроекта. И иначе всички ние трябва да подготвим становище за второто четене.
Моля, който е съгласен да подкрепим този законопроект на първо четене, да гласува. Гласували: за 8, против и въздържали се няма. Законопроектът се подкрепя единодушно на първо гласуване.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА – ВНОСИТЕЛ: ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Ние миналия път започнахме да разглеждаме този законопроект. Във връзка с него тук днес са господин Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, господин Нанчо Нанчев – старши експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”, Николай Станчев – парламентарен секретар и Наталия Ценова – председател на Софийската адвокатска колегия.
Да продължим дискусията, не можахме да я завършим миналия път. Тогава главно юристи взеха отношение по законопроекта. Има проект за становище.
Давам думата на Наталия Ценова.
НАТАЛИЯ ЦЕНОВА: Благодаря, господин председател, за предоставената възможност софийският адвокатски съвет, а чрез него цялата Софийска адвокатска колегия в мое лице като председател на Адвокатския съвет и на Софийската адвокатска колегия, която представлява близо 41 процента от българската адвокатура, да взема отношение по въпроса.
Аз искам да информирам всички колеги, всички уважаеми господа и госпожи народни представители, че Софийският адвокатски съвет, когато беше сезиран официално с предложените промени за изменение и допълнение на нашия Закон за адвокатурата, на свое заседание на 13 септември съвсем задълбочено и обстойно обсъди п предложените промени и на 16 септември излезе с писмено становище, което беше предоставено на господин Ганев в Министерството на правосъдието.
Впоследствие преди 14 или 15 дни в Адвокатския съвет се получиха аргументи, подробно изложени, за това кое налага и защо се налага тази, бих казала, драстична промяна на 5 члена от Закона за адвокатурата, които касаят статута на чуждестранния адвокат. Това налага и сега да взема отношение, като искам да споделя пред вас, че изцяло поддържам писменото становище на Софийския адвокатски съвет, което беше изпратено и на вниманието на Вас, господин Папаризов, за да могат всички членове на комисията да се запознаят за днешното заседание. Това бе сторено, струва ми се, на 10 октомври.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: То е раздадено на всички.
НАТАЛИЯ ЦЕНОВА: Аз ще се опитам да бъда много делова и оперативно да обърна внимание главно на няколко пункта от всички предложения.
Предлага се терминът “еднократно”, който е визиран в чл. 11 от нашия закон, да бъде заменен с “временно”, тъй като се пояснява, че “еднократно” означава “едноактно”. Не е така, това не е вярно. Когато е записано в чл. 11 “еднократно”, се има предвид определено дело, определен казус. А разглеждането и защитата, която може да осъществи чуждестранният адвокат, може да продължи 8 месеца, може да продължи година и половина или две. Той идва еднократно, с еднократен мандат да осъществи процесуално представителство, защита по определено дело. А питам аз: какво значи “временно”?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ще Ви помоля да се ограничите само във връзка с бележките на нашата комисия, защото някои от въпросите са твърде специализирани и са предмет на Правната комисия. Ние гледаме главно въпросите, що се отнася до европейската интеграция и този проблем за “еднократно” или “временно” не е предмет на нашата работа. Все пак нека да засегнем нашия предмет на дейност.
НАТАЛИЯ ЦЕНОВА: Благодаря Ви, аз разбирам. Но като това са аргументите, с които е сезиран Адвокатският съвет, това са аргументи, които касаят коренно изменение на няколко члена.
В тази връзка аз питам какво значи “временно” в обозримото бъдеще, кога е началото на този термин “временно” и кога е краят? И трябва да ви кажа, че такъв термин няма. Аз си позволих да се запозная със законите и на румънската адвокатура, на чешката, на унгарската, които вече са членки на Европейския съюз. няма такъв термин в Закона за адвокатурата в техните страни и в който и да е друг закон.
Ще се спра на предложението за отпадане владеенето на български език.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин председател. Преди да се направи това изменение в Закона за адвокатурата, нека да бъде променен Гражданско-процесуалният кодекс, нека да бъде променен Наказателно-процесуалният кодекс, нека да бъде променена Конституцията. Защото чл. 5 от Гражданско-процесуалния кодекс и чл. 11 от Наказателно-процесуалния кодекс казват категорично: официалният съдебен език е българският. Конституцията в чл. 3 казва: официалният език е българският език.
Нека вносителите да посочат една държава – членка на Европейския съюз, в която пред съответния съд в съдебната зала се пледира на друг език, освен на официалния език на държавата. И това, че това нещо би могло да бъде оспорено ,както пише в аргументите, за подобни случаи вече има осъдителни решения. Това не е аргумент. Нека да видим тези осъдителни решения, защото моята информация е, че няма нито едно такова.
На следващо място, за намаляване на юридическото образование, в следния смисъл. У нас всеки един юристи станал адвокат учи четири години. Преди години имаше от рода на ПУЦ-овете тригодишно обучение в град Монтана и в град Враца. Може ли българският адвокат да учи четири години, а чуждестранният адвокат, който идва като такъв, да е завършил професионален курс, както пише в аргументите? Тоест, той да учи три години!питам: къде е равнопоставеността? И кой е ощетен: българският адвокат или чуждестранният?
Ние не ограничаваме правото на нито един чуждестранен адвокат, добре дошъл, така, както е в другите държави. Но кой ще допусне във Франция или в Унгария, или в Англия такова нещо. Кой ще допусне там български адвокат с бакалавърска степен? Никой няма да го допусне.
Затова считаме, че подобна промяна не бива да се прави. Или тогава нека да се промени вътрешното ни законодателство – в юридическите факултети да се учи 3 години, след това 3 месеца стаж и явяване пред Министерството на правосъдието за теоретико-практически изпит.
Това е ограничение, това е лишаване и незащитаване интересите на българския адвокат. Така мисля не само аз в личното си качество, а и като представител на Софийската адвокатска колегия.
Нещо повече, чл. 6 от Конституцията е категоричен. Нека да се измени Конституцията…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак Ви моля да се съсредоточим върху темите на комисията и директивите. Ние не сме специализирана комисия. Все пак Ви моля да се съсредоточите по темите, които ние обсъждаме.
НАТАЛИЯ ЦЕНОВА: Аз приключвам.
Ще взема отношение като последно досежно това, че евентуалните промени, ако те бъдат приети, следва да влязат в сила незабавно. Добре тогава, а тук се казва, че следва да се подчертае, че ако предложената промяна в законопроекта бъде приета, принципът на взаимност не би могъл пълноценно да бъде приложен в отношенията между България и държавите – членки на Европейския съюз преди пълноправното членство. Отново въпросът ми е: чии интереси защитава вносителят, когато внася тези предложения за промени?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Заместник-министър, ще отговорите ли, за да стане ясен на комисията спорът като цяло, като се придържате, разбира се, главно към директивите?
Преди това думата иска госпожа Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА: Аз искам да направим едно кратко уточнение. Висшият адвокатски съвет представил ли е свое становище и какво е становището на Висшия адвокатски съвет, тъй като смятам, че то ще даде по-голяма представителност на мнението на гилдията?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: По време на предишното заседание имах възможност да обясня какъв беше механизмът на работата ни. Ние сезирахме Висшия адвокатски съвет на първо място, както и Софийския адвокатски съвет. това стана още през лятото. Ние разполагахме с изключително ограничени срокове за реакция и тогава получихме становище от Висшия адвокатски съвет Министерството на правосъдието да подготви проекта и Висшият адвокатски съвет ще се включи в хода на обсъждането на проекта. Точно това беше направено.
Както видяхте, в Софийския адвокатски съвет имаше официализирано обсъждане. Водил съм и неколкократни разговори с председателя на Висшия адвокатски съвет господин Марковски.
Като цяло опозицията на Висшия адвокатски съвет почти във всички аспекти се припокрива с позицията на Софийския адвокатски съвет. Единствената разлика, която съм констатирал, е, че господин Марковски няма претенции от гледна точка на замяната на думите “еднократно” с “временно”, тоест, само по един от пунктовете съществува нюанс.
Така или иначе Висшият адвокатски съвет ни даде писмен материал само с това, че представително съветът ще се включи по време на разискванията в Народното събрание. И това всъщност беше повод миналия път да апелирам към ръководството и лично пред господин Папаризов за поканване на представители на Висшия адвокатски съвет тук за изказване на становище.
Що се отнася до конкретиката – чие интереси обслужва това предложение , бих искал накратко да съобщя, че днес по доклад на министър Меглена Кунева в Министерския съвет на Република България беше прието решение за комплекс от мерки във връзка с всичките проблемни области, които ние имаме в евроинтеграцията като пряко следствие от посещението на комисаря Оли Рен в България и по Глава втора, т. 5 изрично е поставен акцентът върху решаване на този проблем, а именно приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата точно в тези аспекти, които са предложени на вниманието на комисията.
По същество на мене ми се струва, че има една поредица от недостатъчно добро разбиране на това, към което ние реферираме. На мене още веднъж ми направи впечатление фактът да се прави разлика между съществуващата в редица, при това стари държави – членки на Европейския съюз, по-ниска степен на професионална квалификация, именно бакалавърска. Затова защото третирането на въпроса за това няма ли да се стигне до пренебрегване интересите на българските адвокати едва ли е свързано с решаването на един друг, по-важен въпрос, а именно недопускането на дискриминация, което ние сме задължени да спазваме, спрямо държавите – членки на Европейския съюз.
След като изрично е вписано и в текста на директивите, че след като лицето има по националното си законодателство завършено професионално образование с минимална продължителност от три години, адвокат, който е придобил изцяло квалификацията си в една държава – членка, може да поиска да бъде призната неговата диплома, за да се установи в друга държава – членка, с оглед да изпълнява адвокатската професия под професионалното звание в съответната държава, опасенията, които се изтъкват, че това ще доведе до девалвация на предвидените по-строги критерии в българската държава, а именно задължителна магистърска степен, не отговарят според мене на действителността, дотолкова, доколкото ние имаме отделен текст в чл. 4, който е посветен на изискванията за придобиване на адвокатска професия в българската държава.
Освен това следва да се вземе под внимание фактът, че професионалната компетентност на лицето ще бъде все пак разглеждана в рамките на пазарни условия.
Аналогични са съображенията от гледна точка на знанията на езика. Прието е, ние сме предоставили списък по двата пункта с поредица решения на съда, както обещахме миналия път, това са три страници решения, които по един недвусмислен начин подчертават каква е константната практика на съда за недопускане на дискриминация. Въвеждането на изпит по български език не може да бъде възведено в conditio sine qua non, дотолкова доколкото е ясно, че съществуват многобройни възможности адвокатът да се явява в партньорство или съдружие чрез местни адвокати и т.н.
Вероятно този пример, който посочваме няколко пъти под ред, трябва да се има предвид. Един адвокат, който има свобода на движение, защото това е гранична сфера и Глава втора и Глава трета във всички държави – членки на Европейския съюз се презюмира, че той има съответните знания по всичките езици, 17 наброй, ако не се лъжа, към момента, официални в Европейския съюз.
Очевидно, че когато се борят две тенденции, тенденцията за недопускане на дискриминация е въведена в по-висока категория, с по-висока стойност в тази насока.
Пак пазарните правила са тези ,които ще определят дали този адвокат ще може да се явява адекватно пред български съд. Все пак нека да имаме предвид, че не в рамките на Европейския съюз, а в една Либия българските колеги, които се явяват, очевидно не пледират на арабски език и въпреки всичко това е допуснато в една държава, която има далеч по-ниски стандарти.
След внимателно обмисляне бих искал да кажа, че ние виждаме известни възможности за доближаване на становищата от гледна точка на влизането на закона в сила. Независимо от изискванията на европейското споразумение за асоцииране, гратисният период изтича в 2005 година, може при едно благоприятно тълкуване приемането на съответните мерки в закона да решим, че до голяма степен изпълнява нашите ангажименти и в такъв случай влизането в сила евентуално да бъде оставено, както за останалите текстове – 1 януари 2007 година, тоест, да не допуснем обратна дискриминация спрямо българските адвокати.
Мисля, че с колегите и от Министерския съвет в тази насока имаме разбирането и сме готови да подкрепим едно такова виждане.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожо Велева, искате ли да кажете нещо в тази връзка?
ЗИНАИДА ВЕЛЕВА: Само бих допълнила това, което господин Ганев изложи като аргументи, относно степента на влизането в сила на разпоредбите във връзка със степента на образованието.
Това, което казват европейските директиви, които третират всички въпроси на така наречените регулирани професии в Европейския съюз, общият принцип е, че там се установява минимум ниво на образование, което се изисква като времетраене, като хорариум и като години, които трябва да притежава лицето. Това, че пише “минимум три години юридическо образование”, означава, че това е всъщност долната граница. Оттам нататък горната граница всяка държава е свободна да си определя така, както намери за добре. Дали ще са четири, пет, шест или седем години, както прецени националният законодател, няма проблем.
Тези разпоредби за минимум образователно изискване са направени в защита именно на общия интерес на всички страни – членки, каквато ще бъде и България след 2007 година. Как се случва това? Например ако в друга държава членка има юридическо образование, което е с една година по-дълго от българското, това не може да бъде причина български адвокат да бъде спрян да практикува в тази държава – членка. Защото ние ще се позовем на тази разпоредба и ще кажем, че той има повече от три години юридическо образование. Следователно фактът, че няма годините, които се изискват в съответната държава – членка, не могат да бъдат пречка.
Тоест, това е направено за защита на общия интерес на всички граждани на Европейския съюз.
Що се отнася до влизането в сила на разпоредбите, както и господин Ганев посочи, действително ние имаме задължение по ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор, каквото е Европейското споразумение за асоцииране, да въведем тези разпоредби от 2005 година. Разбира се, аз мога да се съглася с него, че това би могло да бъде подложено на дискусия точно колко време да продължи, за да се постигне наистина оптимална защита на интересите на българските граждани.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че вече имаме достатъчно информация и от миналото, и от сегашното заседание. Затова предлагам становището, което предлагаме, да го предложа на гласуване.
Преди това думата иска господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Доколкото си спомням, господин Червеняков миналия път основно взе думата, както и Филип Димитров.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И адвокати от комисията взеха отношение.
ЧЕТИН КАЗАК: Учудвам се, че тези колеги, които тогава взеха отношение, сега отсъстват. Струва ми се, че е много важно да присъстват, точно когато се гласува.
Аз мисля, че това, което чухме като позиция от Министерството на правосъдието, до голяма степен би могло да ни накара да бъдем по-удовлетворени от онази ситуация, в която бяхме в началото. Тоест, така или иначе има такива задължения, има такива разпоредби в европейското законодателство. Има абсолютно задължение за взаимно признаване на квалификациите за улесняване на упражняването на адвокатската професия.
Но основният повод за дискусия и основната причина за безпокойство от страна на адвокатските среди в България е, че това се прави прекалено рано. Тогава, когато българските адвокати не притежават тези права за равен достъп до упражняване на адвокатска професия в страните – членки на Европейския съюз, ние либерализираме напълно достъпа до адвокатска професия в България за чуждестранните адвокати и по-специално за адвокатите от страните – членки на Европейския съюз.
На мене ми се струва, че наистина би могло да се намери такова тълкувание, което да даде приоритет на нашите задължения по договора за присъединяване, а не по един вече доста остарял международен акт, каквото е Споразумението за асоцииране.
Освен това трябва да имаме предвид, че в момента, в който това Споразумение за асоцииране беше подписано, когато никой не знаеше кога България ще стане член на Европейския съюз, това, че България и Румъния ще бъдат отделени от петото разширяване и ще бъде забавено тяхното членство.
Така че ако ние предвидим изрична разпоредба, дали трябва в нея да посочим кога точно тези задължения влизат в сила. Не знам дали трябва с оглед на несигурността в момента около датата на членството ни трябва да посочваме изрично конкретна дата 1 януари 2007 година или да посочим, че това ще стане към датата на присъединяването, като по-обща формулировка. Тези разпоредби да влязат в сила като цяло, тоест, всички тези изменения, които се предлагат в закона, да влязат в сила към датата на присъединяването на България към Европейския съюз, разбира се, може би тогава вече ще бъде излишно да се постави условието за реципрочност, за да може максимално да бъдат защитени интересите на двете страни и да се избегне обратната дискриминация спрямо нашите адвокати в Европейския съюз.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По същество, господин Казак, Вие предлагате това, което пише в т. 4 на становището, още по-ясно да бъде казано Ние това сме записали, че при положение, че бъдат приети измененията и допълненията в Глава трета – “Чуждестранни адвокати”, в редакцията, предложена в настоящия законопроект, следва да се има предвид, че към момента на присъединяването е необходимо уредбата да бъде изцяло приведена в съответствие. Ще го кажем още по-ясно, това изречение е малко завъртяно, за да покажем нашето мнение, защото ние имахме предвид - за да не се допусне обратна дискриминация, тези промени да влязат в сила от момента на присъединяване на България към Европейския съюз.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Правно техническо пояснение. Дотолкова, доколкото всички текстове от 10 до 19 в Закона за адвокатурата миналата година може би в условията на по-голяма евроеуфория бяха фиксирани от 1 януари 2007 година, нека да останат така, защото иначе ще останат част от текстовете с друга формулировка. А ако, не дай си боже, се стигне до по-лошия вариант за България, очевидно ще трябва всички те да се преразгледат отново.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Както е законът, така ще направим и тази част.
Предлагам в този вид да доуточним нашето становище.
Който е съгласен с така направеното предложение, което означава, че няма да допуснем обратна дискриминация, моля да гласува. Гласували: за 7, против и въздържали се няма. Приема се. Това изменение ще влезе от 1 януари 2007 година. Все пак ние сме оптимисти, че това ще бъде и датата на членството ни.
По този начин приемаме и законопроекта за адвокатурата на първо четене.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА –ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Виждам, че господин Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие, е тук.
По тази точка сме поканили и господин Величко Желев – директор на Изпълнителна дирекция “Пътища”.
Заповядайте ,господин Михалевски.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! В съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасяме за разглеждане предложение за решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Предложените промени се обосновават от следното.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 6 от 2004 г., бе регламентирана възможността за събиране на директни такси и на тол-такси, като изрично бе предвидено, че за един и същи участък от пътя от потребителите не могат да се събират и двете такси едновременно. По време на техническите консултации с представителите на Европейската комисия в Брюксел, които се състояха на 27 януари 2005 година и на 2 май 2005 година ,беше установено, че разпоредбите на българския Закон за пътищата в тази му част не са достатъчно ясни и прилагането относно тежкотоварните пътни превозни средства може да не съответства на директива № 1999-62 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 17 май 1999 година., относно заплащането на такси за товарни автомобили за ползването на определени инфраструктури.
Становището на представителите на Европейската комисия е, че съгласно посочените директиви за моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари с техническа допустима максимална маса с 12 и повече тона, на територията на една държава би могла да бъде въведена само един от двата вида пътни такси – или винетни такси, или тол-такси. Към настоящия момент в България функционира само система за събиране на винетни такси, като първият републикански път, за който се предвижда събирането на тол-такси, ще започне функционирането си не по-рано от 2007 година.
Поради това е необходимо да бъде изменен Законът за пътищата, който предвижда забрана за тежките пътно-превозни средства от 12 и повече тона да бъде въвеждана на територията на Република България едновременно системата на тол-таксите и винетните такси, като се предвиди, че за посочените пътни превозни средства ще се събират само винетни такси.
Въз основа на гореизложеното, предлагам да се приеме предложеният проект за решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Той е в следния вид:
“Параграф единствен. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. в ал. 3, изречение първо, след думите “Посочени в този закон” се поставя запетая и се добавя: “с изключение на моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари с технически допустима максимална маса 12 и повече тона;
2. алинея 6 се изменя така: “За едно пътно превозно средство за един и същи път или участък не могат да се събират едновременно таксите по ал. 2 и ал.3.”
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се, тук е въпрос на лично мнение на всеки един от нас дали въобще трябва да има тол-такси. Но въпросът е действително да спазваме директивите и да не ги въвеждаме тогава, когато имаме такси за автомобилите с товароподемност над 12 т.
Има ли някакви въпроси във връзка с този законопроект? – Няма. Аз предлагам да го приемем, тъй като според мене той е очевидно необходим. Разбира се, вече всеки от нас може да изрази отношението си към това да има или да няма две такива системи.
Който е съгласен да приемем този законопроект на първо четене, моля да гласува. Гласували: за 7, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши.
Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
65351 (Атанас Па
