П Р О Т О К О Л


№ 50


На 2 ноември 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:


1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-51/23.10.2006 г., за денонсиране на Търговската спогодба между Република България и Република Перу за медицинските изделия – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-88/23.10.2006 г.,за изменение и допълнение на Закона за счетоводството – внесен от Министерския съвет.

3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-89/23.10.2006 г.,за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията – внесен от Министерския съвет.

4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-90/27.10.2006 г.,за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата – внесен от Министерския съвет.


На заседанието присъстваха: Корнелия Нинова – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Велин Филипов – началник отдел “Счетоводна практика” в Министерството на финансите, Анна Емануилова – директор на Дирекция “Правна и управление на собствеността” в Министерството на културата, полк. Алекси Кесяков – секретар на Държавно-обществената комисия по безопасност на движението в Министерството на вътрешните работи, Славка Андреева – директор на Дирекция “Професионална компетентност, психологически подбор и водачи” в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-51/23.10.2006 г., за денонсиране на Търговската спогодба между Република България и Република Перу за медицинските изделия – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-88/23.10.2006 г.,за изменение и допълнение на Закона за счетоводството – внесен от Министерския съвет.

3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-89/23.10.2006 г.,за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията – внесен от Министерския съвет.

4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-90/27.10.2006 г.,за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата – внесен от Министерския съвет.
Има ли някакви предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-51/23.10.2006 Г., ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА ТЪРГОВСКАТА СПОГОДБА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ПЕРУ ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката
Корнелия Нинова – заместник-министър,
Борис Михайлов – главен експерт в Дирекция “Външноикономическа и търговска политика”.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Чисто процедурно. Очевидно това спада към безспорните проекти. Затова не е нужно някакво продължително представяне на законопроекта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Съгласен съм.
Давам думата на заместник-министър Корнелия Нинова да представи законопроекта за денонсиране на търговската спогодба между Република България и Република Перу.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Тази спогодба е от кръга спогодби, които трябва да бъдат прекратени. За това има взети две решения на Министерския съвет – Решение № 727 от 2005 година и Решение № 196 от 2006 година.
В изпълнение на тези решения българското посолство в Бразилия е връчило нота за прекратяване на спогодбата. В отговор перуанската страна отказва сключване на споразумение за прекратяване на спогодбата, като ни препоръчва тя да бъде денонсирана, съгласно чл. 11 от същата спогодба.
Тъй като спогодба между Народна република България и Република Перу е ратифицирана с указ през 1969 година, следва тя да бъде денонсирана от Народното събрание. След нейното прекратяване взаимоотношенията в търговската област между Народна република България и Република Перу ще се развиват при условията на Рамковото споразумение за сътрудничество между Европейското икономическо пространство и Картагенското споразумение, което е подписано в Копенхаген през 1993 година.
Искам да кажа, че държави – членки на това споразумение, освен Перу, са Боливия, Венецуела, Еквадор и Колумбия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на госпожа Нинова.
Бих искал да попитам колегите дали имат въпроси по тази спогодба. Ясно е защо се налага тази по-усложнена процедура. Безспорно е, че България има ангажимент по Споразумението за присъединяване към Европейския съюз да денонсира или прекрати, в зависимост от съгласието на съответната страна, всички подобни търговски спогодби.
Имате ли въпроси, колеги? – Няма.
Въпросът е безспорен. Аз предлагам, уважаеми колеги, да подкрепим становището, което е подготвено по въпроса.
Моля, който е съгласен да приемем това становище, да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-88/23.10.2006 Г.,ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Това е един много интересен законопроект, свързан с европейски директиви, които ние сега прилагаме. Доколкото виждате от нашето становище, ние ще ги прилагаме, защото в България има малки и средни предприятия. Иначе трябва да се позоваваме в бъдеще директно на регламента, който въвежда международните стандарти, които ние междувременно въвеждаме в годините, но те са много сложни за малките фирми.Това е горе-долу отразено в нашето становище.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите:
Георги Кадиев – заместник-министър,
Велин Филипов – началник отдел “Счетоводна практика” в министерството.
Давам думата на господин Георги Кадиев да представи законопроекта и евентуално да каже, ако има бележки във връзка с нашето становище. Нашето становище е свързано с това ,че една фирма – тук има такъв текст, - станала голяма, не може отново да ползва правилата за малките фирми. Струва ни се, че в този период на съкращения в България и на свиване на персонала трябва да се намери някаква такава форма. Това е основната наша бележка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Предлагам да ви представя мотивите по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, а след това да дадем думата на представителя на Министерството на финансите господин Филипов, началник отдел “Счетоводна практика”, който да отговори конкретно на вашите забележки, които ние получихме в Министерството на финансите.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството е изготвен с цел изпълнение на поетите ангажименти от страна на Република България в хода на преговорния процес за присъединяване на страната към Европейския съюз по Глава пета – “Дружествено право” – постигане на пълна хармонизация с правото на Общността към датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
С предложения законопроект се постига пълна хармонизация между правото на Европейския съюз в областта на счетоводството и националното счетоводно законодателство по отношение на онези изисквания и разпоредби, които следва да бъдат регламентирани на законово ниво. Процесът на пълна хармонизация ще бъде завършен с предстоящите до края на 2006 година изменения и допълнения в Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Република България няма договорни преходни режими и изисквания в областта на счетоводството.
Основните актове на Европейския съюз, които се транспонират в националното счетоводно законодателство по отношение на предприятията, които изготвят и представят финансовите си отчети на базата на Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансовите отчети за малки и средни предприятия са Четвъртата дружествена директива относно годишните финансови отчети на предприятията от 25 юли относно консолидираните финансови отчети на дружествата от 13 юни 1983 г.
В тази връзка значимите промени в законопроекта са свързани със съдържанието на годишния доклад за дейността и на годишния консолидиран доклад за дейността, изискванията към предприятията за изготвяне на консолидирани финансови отчети и изискванията към публичността на финансовите отчети, както и някои изисквания към проверката и заверката им от независими финансови контрольори. Посочените изменения засягат всички предприятия, които изготвят и представят финансова информация по реда на Закона за счетоводството, независимо от счетоводната база, на която изготвят своите финансови отчети.
Основополагащите нормативни актове за предприятията, които прилагат международни счетоводни стандарти в Европейския съюз, независимо дали съгласно правото на Общността или съгласно изискване или опция по вътрешното законодателство на държавите членки, са Регламент № 1606 от 2002 година на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 година за прилагането на международните счетоводни стандарти и приетите въз основа на него Регламенти на Европейската комисия. С предложените промени Закона за счетоводството се хармонизира изцяло с изискванията и действието на посочените нормативни актове.
Със законопроекта се премахват ограниченията, свързани със свободното предоставяне на услуги, в съответствие с поетите ангажименти в пода на преговорния процес по преговорна глава 3. За да бъдат изпълнени поетите ангажименти за премахване на ограниченията по отношение на правото на установяване, са изменени и допълнени дефинициите за специализирано счетоводно предприятие и специализирано одиторско предприятие, чрез изменение н Закона за независимия финансов одит.
Законът за счетоводството урежда изготвянето и представянето на финансовите отчети от предприятия, прилагащи различни по обхват и съдържание счетоводни стандарти. В тази връзка с предложения законопроект са уредени само принципните законови изисквания, насочени към регулиране на счетоводните системи и финансовите отдити на предприятията. Предвидено е допълнителните изисквания по отношение на различни трансакции и оценки независими към различните отделни обекти, както и към формата, структурата и съдържанието на съставните части на годишния финансов отчет и консолидирания финансов отчет да се определят съгласно приложимите счетоводни стандарти.
В тази връзка се предлага да отпаднат разпоредбите, регламентиращи същността и класификацията на активите пасивите, собствения капитал, приходите и разходите, както и формата, структурата и съдържанието на счетоводния баланс и на отчета за приходите и разходите. Тези въпроси са подробно развити и уредени в подзаконовите нормативни актове – националните и международните счетоводни стандарти. Възприетият подход има за цел методологическо усъвършенстване и прецизиране на счетоводния закон.
Като част от общата държавна политика за намаляване на административните и регулаторните изисквания към малките предприятия и с оглед облекчаване на извършваната дейност и намаляване на разходите, свързани с нейното осъществяване, в законопроекта е предложен комплекс от мерки, насочени към намаляване на изискванията към представяната от тях публична финансова информация- предложените облекчения за малките предприятия са в следните направления:
1. Допуска се изготвянето на съкратен индивидуален годишен финансов отчет – чл. 26, ал. 4.
2. Допуска се най-малките еднолични търговци да могат да изготвят само отчет за приходите и разходите и да имат изключително облекчена форма на финансова отчетност – чл. 32, ал. 3 и 4.
3. Освободени са от изискването за съставяне на годишен доклад за дейността – чл. 33.
4. Освободени са при определени условия от задължението да изготвят и представят консолидирани финансови отчети – чл. 37, ал. 6, т. 1.
5. Освободени са от изискванията за задължителен независим финансов одит на годишния счетоводен отчет – чл. 38, ал. 1, т. 5.
Предложените облекчения са допустими и изцяло съответстват на изискванията и духа на цитираните по-горе европейски дружествени директиви. Критериите за малко предприятие са съобразени с големината и спецификата на националната икономика, като са отчетени темповете на нейното развитие и нарастване през последните години.
Една част от предложените изменения са насочени към подобряване и усъвършенстване на счетоводната практика. В тази група следва да се разгледат промените, свързани с документалната обоснованост на счетоводните документи, пояснението към съдържанието на идентификационните цифри, инвентаризацията и съхраняването на счетоводните документи.
Някои от предложените изменения са свързани с терминологично усъвършенстване и прецизиране на законовите норми.
Ще помоля господин Филипов да мине конкретно по бележките на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Първата бележка е свързана с един текст, който създава известно ограничение, за предприятие, което веднъж е минало по международните стандарти и никога повече не може да се върне към националните. Причините за това ограничение са следните.
Първо, трябва да отбележим, че това ограничение съществува и в момента в Закона за счетоводството. Причината е, че в света няма държава, която да е разработила стандарти за обратно връщане от международни към национални стандарти. Има международен стандарт за първо прилагане на международни стандарти, тоест за преминаване от национална база към международна. Няма връщане обратно към национална база, тъй като това е изключително труден технически проблем, който ще се задълбочи още повече с предвижданите облекчения, които ще уредим за малките и средни предприятия в България от следващата година.
Втората причина е, че в момента в международен мащаб се разработват международни стандарти за малки и средни предприятия, които, разбира се, са все още в проект и по всяка вероятност ще бъдат приети от Европейския съюз, и когато бъдат готови, ще бъдат одобрени за прилагане в целия Европейски съюз, с което очакваме да изчезнат изцяло нашите национални стандарти. Поради това ние считаме, че не е необходимо да позволяваме такова връщане на този етап със създаване на изключително сериозни технически трудности.
Това е причината. Разбира се, ако народните представители преценят и решат, ще бъде създаден такъв стандарт в България. Просто по наше скромно мнение такъв никъде не съществува и ще бъде прецедент, но ще бъде в облекчение.
Вторият въпрос, който е повдигнат, е във връзка с критериите за малки и средни предприятия. В Закона за счетоводството е предложено вдигането на тези критерии и за малко предприятие да се обявява такова, което има балансова стойност на активите в края на годината 3 млн. лв., нетен размер на приходите от продажби 6 млн. лв. и средна численост на персонала 50 души.
В бележката, която е отправена, че критериите в директивата са по-високи, дори не е цитирано последното завишение с още 20 процента. Но това, което казва директивата, е, че това е опция, тоест пределно ниво, от което всяка държава членка трябва да си избере докъде да стигне.
Ние считаме, че ако въведем тези цифри, които са предложени в становището на комисията, далеч ще надхвърлим нормалните размери за малко предприятие, съобразено с българската действителност и българската икономика.
Това е причината, поради която се спряхме на по-ниски критерии.
Разбира се, последиците трябва да са ясни – че ако бъде прието това, което е предложено, тези предприятия няма да изготвят годишни доклади за дейността, няма да бъдат одитирани, няма да правят консолидирани отчети и т.н. Тоест постановката е, че огромната част от българските предприятия ще бъдат с изключително облекчена отчетност, която почти няма да подлежи на контрол.
Следващата бележка е свързана с § 35. Тя е абсолютно резонна и ще бъде отразена между първо и второ четене във връзка с отразяване на чл. 7 от директивата. Това е пропуск, който ние ще оправим.
Последната бележка е по § 38. Опасяваме се, че е станало някакво неразбиране по отношение приложението на директивата във връзка с изискването за представяне на копие от годишния отдел в офиса на фирмите.
Това е свързано само в случаите, в които държавата позволи на определен кръг дружества да не публикуват своите отчети. Република България е подходила по-стриктно и в закона за изменение и допълнение е предложила всички предприятия в България да публикуват под една или друга форма своите отчети. В най-масовия случай това са търговците, които са задължени да представят своите отчети в търговския регистър, който на всички е известно, че е публично достъпен и всеки може да разполага с тази информация.
Поради това ние считаме, че няма нужда да изискваме от предприятията да предоставят на всеки, който се обърне към тях, копие от финансовия отдел, тъй като той е публично достояние и е на разположение на всички.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тези отчети, които са публично достояние и на разположение на всички, дори и по отношение на публичните дружества е много трудно да ги намерите в комисията, която ще трябва да ги осигурява – за ценните книжа. Действително понякога човек трябва да може да разполага с отчета. Даже за тези, които е задължително да са публични, много трудно се намират. Но това вече вие ще прецените.
Аз обаче приканвам и колегите да се изкажат по въпроса за праговете. Не е възможно в един български документ да има едни критерии за малки и средни предприятия, други в Закона за малките и средни предприятия. Редно е размерът и критериите в Закона за малките и средни предприятия да се спазват и тук. Защото това е изключително важно.
Съгласно европейското право това, че всички предприятия са малки и средни в България е още по-добре, защото това ще означава, че ще можем да им оказваме подкрепа. Вие знаете, че само за малки и средни предприятия са допустими държавни помощи. А повече от нещата, които сме записали по всички програми, да стимулираме иновациите в предприятията, да им съдействаме в инвестициите, можем да го правим само на основата на това, че са малки и средни предприятия.
Така че ние да ги ограничаваме и да приемем други критерии в този закон би било странно.
Ето какво пише в закона: “Категорията малки и средни предприятия включва предприятията, които имат:
1. Средносписъчен брой на персонала по-малко от 250 души;
2. Годишен оборот, който не превишава 97.500 млн. лв.
3. И/или стойност на активите, която не превишава 84 млн. лв.
А от тези предприятия малки са тези, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала по-малък от 50 души и
2. годишен оборот, който не превишава 19 млн. и 500 хил. лв. и/или
3. стойност на активите, която не превишава 19 млн. 500 хил. лв.
Вече в закона са определени и микропредприятия, които имат:
- средносписъчен брой на персонала по-малко от 10 души; годишен оборот, който не превишава 3 млн. и 900 хил. лв.;
- стойност на активите, която не превишава 3 млн. и 900 хил. лв.
Това е действащият закон в България за малки и средни предприятия. И не би било възможно в закона, който вие предлагате, да има други критерии, извън тези, които съществуват общо в страната. Това е много важно от много гледни точки – от допустимостта на помощта за тези предприятия, от възможността в някои райони да им се оказва съдействие.
Така че аз не мисля, че ние трябва да се откажем от тази своя бележка, която е най-важната.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Когато е бил приеман Законът за малки и средни предприятия, след неговото обсъждане министър Овчаров е изпратил писмо до министър Орешарски, в което той застъпва същата позиция, която ние обсъдихме много внимателно и считаме следното.
Първо, можем да предоставим на Комисията по европейска интеграция едно изследване, което е изследване на Европейската комисия. В него ясно се вижда, че целта на документите за малки и средни предприятия, които в Европейския съюз са препоръка на Европейската комисия от 2003 година, има съвсем друга цел и задача, свързана с държавните помощи. Докато счетоводните директиви имат за цел да се дава финансова отчетност за тези предприятия.
А че има големи различия, е очевидно. Тъй като с последното изменение на четвърта и седма директива от 14 юни 1996 година, обнародвано на 16 август 2006 година, макар и със завишението на критериите, в чл. 11 е казано, че малко предприятие не може да си позволи в една държава членка да третира едно предприятие като малко над размер на балансовата стойност на активите 4 млн. и 400 хил. евро и размер на приходите 8 млн. и 800 хил. евро.
Дори да приемем средно предприятие да сравним с препоръката на Европейската комисия или със Закона за малки и средни предприятия, там критериите са за балансова стойност на активите 17 хил. 500 евро, което прави около 33 млн. лв. , и приходи около 35 млн. евро, които правят 70 млн. лв. Това очевидно е под размерите на действащия у нас Закона за малки и средни предприятия.
Тоест дори да приемем максималните стойности в директивата, те няма да отговарят на Закона за малки и средни предприятия. Това е очевидно, тъй като двата документа имат различни изисквания, както казахме, цел, функции и задачи.
Въпросът е народните представители да преценят дали в България едно предприятие с активи 8 млн. и 800 хил. лв. и близо 17,5 млн. лв. приходи може да се счита за малко предприятие и да бъде освободено от много неща, тъй като ние считаме, че в тази категория ще попаднат огромната част от предприятията, съществуващи в България.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз лично считам, че е крайно време да обърнем законодателството в България в полза на малките и средни предприятия, а не в полза на измислените големи инвеститори, на които държавата дава някакви облекчения, и които имат най-големи възможности, на тях се обръща най-малко внимание.
И поне трябва да се спазват критериите на директивата, тъй като ние не можем да бъдем този тип държава, който в последните години ни налагат някои хора у нас – да се правят преференции на големите и на можещите и да се пречи на малките да се създават и да се развиват.
Заповядайте, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Безспорно е, че въпросът, който се постави, има много измерения. От една страна са чисто политическите аргументи, от друга страна са евроинтеграционните изисквания, от трета страна са чисто правните съображения.
Предполагам, че вие не искате Народното събрание да приема нормативни актове, които да обслужват българската адвокатура. Защото общоизвестно е правилото, че специалният закон дерогира действието на общия закон. по отношение на малките и средни предприятия специалният закон е Законът за малките и средни предприятия. Не може вие да предлагате на народното представителство да приема нормативни актове под формата на закони, в които се съдържат най-малкото противоречиви критерии. Ако имаме една легална дефиниция за малки и средни предприятие, тя е дадена в закона, който е специален и се отнася за тях.
Ще ви помоля по някакъв начин да ни избавите от деликатната ситуация, в която ни поставяте. Ако искате, променете Закона за малките и средни предприятия, съобразете го с изискванията на съответната директива, въведете тези изисквания, които са приети за европейски и тогава вече да приемаме Закона за счетоводството. В противен случай ние имаме двуяк режим, при което, ако тръгнем от някакво съдебно оспорване, ще стигнем дотам, че ще се прилага Законът за малките и средни предприятия. Тоест вие правите едно правно нищо.
Това е, което мога да кажа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожа Елиаз, заповядайте.
ФАТМЕ ЕЛИАЗ: Аз се присъединявам към изразеното вече становище от страна на председателя на комисията и от господин Червеняков.
Наистина и от гледна точка на практиката, от гледна точка на юрисдикцията е недопустимо ние, осъзнавайки тук, да създадем друг закон, който не е в синхрон с вече съществуващия Закон за за малките и средни предприятия и да измисляме други критерии, които вече съществуват в един закон. действително според мене това ще даде храна на юристите да започнат да водят спорове по отношение на това кой закон се прилага – в случая естествено ,че ще се приложи Законът за малките и средни предприятия.
Аз се присъединявам и към изказаното становище щом има европейско изискване за промяна на изискванията за малките и средни предприятия, нека да се пипне този законопроект, да се промени общият принцип и след това да тръгнем да променяме Закона за счетоводството, където да спазваме същите принципи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В този смисъл ние можем да уточним нашето становище в този текст, че или тези критерии, или,ако се счете за необходимо, да се направи съответна промяна и в Закона за малките и средни предприятия. Но да няма две различни третирания на една и съща категория предприятия, което ще създаде, както обясни и господин Червеняков, един топъл хляб за юристите. Те и без това имат достатъчно много работа.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: В наша защита, по отношение на терминологията в България не е изключение един термин да има в няколко нормативни акта различно значение.
Ще дам пример с фундаменталния термин “предприятие”, което по смисъла на Търговския закон в България е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, тоест обособен комплекс от имущество, докато в Закона за счетоводството това е патримониумът на целия търговец, който има два различни смисъла, но все се нарича с термина “предприятие” и се употребява с различен смисъл.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Лошата практика не бива да я превръщаме в постоянна.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Особеното в случая е, че има два нормативни европейски акта, които имат различни цели с различни критерии. това, което колегите от Министерството на икономиката са приели, респективно Народното събрание, е за дефиниция на малките и средни предприятия, стъпвайки на Европейската комисия в областта на ползване в максимална степен на помощи, е да приемат максималния праг, който е допускала Европейската комисия и това са тези 83 млн., 97 млн. и т.н.
В областта на счетоводството обаче, пред мене е счетоводната директива, която не борави с термина “малки и средни предприятия”, но която дава критериите, които не могат да бъдат надхвърлени – това са чл. 11 и чл. 27 от четвърта директива.
Ако трябва да бъдат еднакви критериите, трябва да бъдат намерени тези в закона.
Другото, което трябва да предложим, е да предложим друг термин.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е ваше решение. но използвате ли термина “малките и средни предприятия“ в Закона за счетоводството, той трябва да е съобразен със Закона за малките и средни предприятия.
Европейският съюз дава различни възможности. Българската държава избира – това са препоръки – да отиде на този праг, който е подходящ за българската държава, и той да го прилага за всички случаи, където използва израза “малките и средни предприятия”.
Ако вие искате да създадете някаква друга категория, създайте я. Но в случая, докато използвате този термин, той трябва да съвпада с това, което е в другия закон. или променете другия закон, или се откажете от този израз тук. Но не е възможно ние като законодатели да допуснем такова двусмислие в нашата работа.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, аз смятам, че освен тези чисто юридически измерения, за които говори господин Червеняков, и европейските изисквания, ще има едни други измерения. Те са от гледна точка на малкия и средния бизнес, на малките и средни предприятия.
Абсолютно недопустимо е един термин да бъде с различно значение. И видите ли, за счетоводството той има едно значение, а пък за субсидии има друго значение, за заеми има трето значение.
Даже промяната на този термин нищо не означава. Не може да се прави по този начин. в никакъв случай.
Примерът, който даде уважаемият експерт от Министерството на финансите, още веднъж показа, че ние трябва да вървим не по този път, който те искат, а точно по обратния път. Защото в края на краищата ние искаме малките и средни предприятия да са основният източник на приходи за бюджета. Оттам нататък ние трябва да мислим за това как работят тези хора и не да ги затрудняваме, а напротив, да ги улесняваме.
В този смисъл искам да кажа, че промяната на наименованието не решава въпроса, когато ще се третира един икономически субект по различен начин, в зависимост от това кой закон се прилага. Приложението трябва да бъде едно и също. Като се каже “малка и средна предприятие”, да се знае за какво става въпрос.
Жалко, че ние миналата година променяхме и бяха приети тези критерии, а сега сигурно пак ще трябва да се променят. Но по-добре да се променят често, отколкото да остава една норма, която само затруднява хората от бизнеса.
Затова моля най-настойчиво това да се запише и в становището на комисията, че ние сме правителство на конкурентноспособността и на европейската перспектива. Тоест, съобразяваме се с документи на Европейския съюз, но ние искаме нашите предприятия да имат възможността да работят по-добре и да бъдат по този начин конкурентноспособни на отворената към нас Европа.
В този смисъл не приемам тези възражения, които се направиха. Много бих помолил да намерите начин.
Аз смятам, че най-лесният начин е промяна в Закона за малките и средни предприятия, там, където дефинициите би трябвало да се променят.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Законът за счетоводството само обслужва икономическия живот и логиката на българската икономика. И е логично да сме заинтересовани нашите малките и средни предприятия да не бъдат поставени в по-неблагоприятни условия от тези в другите страни. Спазването на един международен стандарт изисква огромни разходи от едно предприятие, което не се прави в Гърция, не се прави в Унгария, не се прави в другите страни. Аз не виждам как ние, които имаме една трета от доходите в Европа, ще си повишим конкурентноспособността, ако за нашите малки предприятия, които навсякъде в света са основата на икономиката, ние им създаваме все повече и повече пречки да си работят, да си вършат работата, а не да назначават счетоводители и да правят отчети.
Така че в този смисъл аз също подкрепям мнението на комисията. разбира се, ние сме готови да запишем това, ако се разберат тези, които представляват икономическата и финансовата политика в България за друг критерий за малко предприятие, да го направят в двата закона. Но да има два режима – това просто не би могло да се допусне.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател. Но след като в Европейския съюз има два режима, не виждам какъв е проблемът и в България да има два режима. Там също чухте,че има рекомендации. Просто в четвърта директива не са споменали израза “малките и средни предприятия”, но за сметка на това са дали други критерии.
Опасявам се, че ако тръгнем към снижаване на критериите по Закона за малките и средни предприятия, Министерството на икономиката ще бъде против. Изпадаме в пълно противоречие.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам да се разберете с Министерството на икономиката. Защото не сме ние, които можем да определим в крайна сметка какви да са критериите, но държим да са еднакви за всички малки и средни предприятия. Не можем да допуснем да има два различни типа критерии.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аргументът, че ние по този начин ги затрудняваме, има и контрааргумент – че изтърваваме контрола върху тях, ако по този начин ще водят счетоводството си и няма да има задължителен одит. И това е напълно допустим аргумент от страна на противниците на завишаване на тези критерии.
В момента критериите са 1 млн. лв. и 2 млн. лв. Ние в първия си вариант ги бяхме завишили на 2 млн. и 4 млн., сега ги сложихме на 3 млн. и 6 млн., тоест тройно сме вдигнали критериите. Ако ги вдигнем вместо 3 млн. лв. активи и 6 млн. лв. оборот и ги направим 7 млн. лв. активи и 15 млн. лв. оборот, аз се опасявам, че огромната част от предприятията наистина ще влязат в тези критерии и изтърваваме всякаква възможност за контрол и одит върху тях.
Не съм сигурен, че това ще увеличи работоспособността им кой знае колко. Може би ще ги освободи до известна степен от административни задължения, но, от друга страна, качеството на финансовите отчети, които ще изготвят, ще бъде значително по-лошо и по-ограничено като мащаб.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не мога да схвана. От една страна, правителството предлага един нисък данък 10 процента, за сметка на това вдига акцизи и т.н. Значи прави всичко за бизнеса, но излиза, че го прави за едрия бизнес, а не го прави за малкия и средния.
С това нещо според мене, от една страна, се дава нещо на крупния бизнес, а в същото време се удрят тези, които могат да въведат реалната конкуренция. Аз икономически не разбирам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Как ще се удрят, господин Папаризов? Аз току-що ви казах, че досега действащият режим е 1 млн. лв. балансови активи. Сега ние предлагаме 3 млн. лв. И Вие казвате, че ги удряме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Защото не прилагате европейските норми.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Защо, това са максималните европейски норми?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: За малките и средни предприятия преди една година критериите бяха същите, които вие имате тук. След дълго обсъждане с Министерството на икономиката то прие европейските критерии. съгласи се, че в крайна сметка в България може да има политика за малките и средни предприятия не само на книга. Редно е това нещо да бъде обща политика на правителството. Там също 10 пъти се увеличиха показателите, не един път.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Хубаво, нали виждате, че дори да приемем максималните критерии, те пак няма да бъдат същите, както са другите критерии. явно е, че това са критерии с различни цели. Затова са различни. Критериите в единия случай са за държавните помощи.
Аз нямам нищо против, ако в крайна сметка парламентът реши да ги завишим до максималното ниво на европейските изисквания. Но в никакъв случай да не ги обвързваме със Закона за малките и средни предприятия. Няма как да ги обвържем, да тръгнем да сваляме и там критериите надолу и да ги изравняваме на едно ниво.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не зная, но чисто правно, както ви каза и господин Червеняков, трябва да измислите друга техника, а не да използвате същия термин.
Заповядайте, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Безспорно е. Кажете го: предприятие с еди-какъв си оборот, с еди-какъв си капитал, с еди-какъв си брой работници, но не ги наричайте малки и средни предприятия. Защото в закона има легална дефиниция за това понятие.
Аз ви казвам какво ще стане на практика. Вярвайте ми, аз не съм лош адвокат, оставете, че разбирам нещо и от право. Вие създавате огромен проблем на съда. И всеки един съд ще отсъди в полза на тази дефиниция.
Но важният въпрос, който поставя господин Папаризов, е този: Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на финансите горе-долу да намерят някакво решение на проблема. Не ни изправяйте нас пред ситуацията ние да намираме решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Добре, ще сменим термина. Тук се разбрахме. Ще махнем термина “малки и средни предприятия”.
Важният въпрос наистина за нивото на тези критерии, както ви казах, е следният. Първо, ние бяхме предложили двойно завишаване -– вместо 1 млн. лв. активи те да са 2 млн. лв. Министерството на икономиката не ги прие, поискаха да завишим още. Те поискаха да ги завишим до този максимум, който е по директивата. заедно с тях се съгласихме за ниво 3 млн. и 6 млн. лв., както са в момента. Тоест ние до известна степен изпълнихме тяхната препоръка, но не докрай. Така че ние с Министерството на икономиката сме се разбрали.
Ако парламентът прецени, пак ви казвам, да ги вдигне максимално, ние ще изложим нашите аргументи защо не сме ги вдигнали, но няма да сме против това да се вдигнат.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз, разбира се, и нашата комисия не можем да взимаме решение вместо Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на финансите. Но ние сме предложили, изхождайки от това, че искаме да стимулираме този тип предприятия, без да ги наричаме малки и средни предприятия, максимално в съответствие с директивата, за да може все пак да ги облекчим. Това, разбира се, е становището на една комисия. Вие и колегите от Комисията по бюджет и финанси, които са водещи, ще решат в крайна сметка какво да бъде нивото. Но поне ние сме предложили ние като комисия да подкрепим максималните размери, допустими от директивата, като уеднаквим термините, за да подкрепим тези предприятия максимално. Разбира се, това е наше мнение. Ако колегите го споделям, предлагам да го запишем.
А това, че Комисията по бюджет и финанси сигурно няма да го сподели, защото и тя ще мисли малко или много по същия начин, както вие мислите, тя е водеща и в крайна сметка там ще изберете критериите. Но ние си казваме нашето мнение. То се състои от две части:
- първо, да не въвеждаме два вида термини, което вие приехте;
- второ, препоръчваме по-високия праг.
Какво ще решите, това е въпрос на по-нататъшна работа.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Не защото такова е нашето мнение, а защото такава е директивата. това е нашият предмет на преценка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Въпрос на политика е дали да се вдигне максимално нивото.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това вече вие ще решите в Комисията по бюджет и финанси. Това ние не можем да решим. Но ние препоръчваме максимално да се отрази директивата, защото считаме, че това би било полезно за този тип предприятия. В крайна сметка решението е на основа на възможностите на държавата и на тези, които изчислявате бюджет, контрол и т.н.
Аз предлагам ние да приемем нашето становище в този смисъл, като, разбира се, в крайна сметка вие решите конкретния праг в Комисията по бюджет и финанси.
Който е съгласен с това решение, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ще има четири пъти разлика между предприятията в Европейския съюз, които попадат под препоръката за малки и средни предприятия и тези, които са в счетоводните директиви.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нали се разбрахме, че тук няма да използваме същия термин, за да не създадете проблем. Просто ще кажете: предприятия с размер на еди-какво си, за да не създавате правен проблем. Няма да ги наричате малки и средни предприятия, а ще ги наричате предприятия с изброени еди-какви си характеристики. Така разбирам, че е правната техника. Използвайте същата техника, както директивата.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-89/23.10.2006 Г.,ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на културата:
Анна Емануилова – директор на Дирекция “Правна и управление на собствеността”,
Даниела Кънева – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество”,
Нели Огнянова – експерт,
Емил Бехар – парламентарен секретар.

Давам думата на госпожа Анна Емануилова да представи законопроекта.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Направените предложения за изменение и допълнение на Закона в радио и телевизия са във връзка с извършен преглед на българското законодателство в областта на правото на установяване и свободно предоставяне на услуги.
Правото на установяване е основен принцип на общностното право, залегнал в Договора за Европейската общност.
Законът за радиото и телевизията е един от актовете, съдържащи дискриминационни разпоредби по отношение на правото на установяване и свободно предоставяне на услуги. Най-общо казано, това се текстове, които изискват регистрация по нашето законодателство на вече регистрирани в други държави и следователно възникнали правни субекти.
Подобна повторна регистрация се приема като ограничаване на правото на установяване, тъй като след повторната регистрация по нашето законодателство тези правни субекти стават местни юридически лица.
Предложените текстове дават възможност на физически и юридически лица от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство да осъществяват радио- и телевизионна дейност на територията на Република България при равни условия с българските.
Надявам се, че законопроектът ще бъде подкрепен от комисията, тъй като е от важно значение за положителната обща оценка за степента на готовност на Република България за членство в Европейския съюз.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Понеже няма заместник-министър, да чуем един независим експерт като госпожа Нели Огнянова, в смисъл, друго мнение, за да видим дали то съвпада с това на ведомството, което представлявате.
НЕЛИ ОГНЯНОВА: Уважаеми господин Папаризов, уважаеми членове на комисията! В случая мнението ми не е друго, защото аз съм тук в качеството на експерт към Министерството на културата. Става дума за свобода на установяване в рамките на общата норма. Аз съм сигурна, че вие сте гледали вече поредица от закони в този смисъл.
Смятам, че лексиката е добра. Тя съответства на общата лексика както на директивата, така и на закона.
По мое мнение от правна гледна точка законопроектът е чист.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Чухте две мнения в подкрепа на законопроекта.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси, становища?
Представителите на вносителя имат ли някакви бележки по нашето становище? – Няма.
Уважаеми колеги, който подкрепя становището на комисията на основа на докладите, които чухме, моля да гласува.
Гласували: за 11, против 1, въздържали се няма.
Приема се.


Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Полк. Алекси Кесяков – секретар на Държавно-обществената комисия по
Славка Андреева – директор на Дирекция “Професионална компетентност, психологически подбор и водачи” в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.

ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В проекта за закон, който е представен за разглеждане в Народното събрание, са предвидени няколко положителни практики в Европейския съюз. Основно внимание е насочено към приемане на мерки за изменение на поведението на участниците в движението по
Предвидени са текстове за повишаване събираемостта на глобите, което е един доста сериозен проблем към настоящия момент, към по-активно използване на пасивните средства за безопасност, особено за децата, които са свързани с тежестта на нараняване на човешкото тяло.
Предвидени са конкретни текстове за ангажиране на отделните институции в държавата, които са отговорни за създаване на условия, по-добра инфраструктура и по-добро обучение на водачите и останалите участници в движението и за доизграждане на държавно-обществената система по безопасност на движението чрез създаване на общински и областни комисии по безопасност на движението, които да разглеждат този изключително сложен, разностранен и важен проблем, който не може да се реши по никакъв начин от една институция, защото опира до начина на живот на хората, поведението им и участието им в движението.
Разликата между светулките и мравките е, че мравките ги газим без да ги виждаме, а светулките намаляват възможността за грешките на хората. И би се очаквало да има по-малко жертви. Защото когато разглеждаме нещата с движението и абсолютизираме проблема с КАТ в храстите и с колите на мутрите, ние изпускаме, че това е начин на живот, хората си загиват, както си отиват на работа, стават обикновени катастрофи на цели семейства и те са свързани с човешките грешки. Човешките знания и грешки, инфраструктурата доколко е способна да запази човешкото тяло – изобщо всичките текстове трябва да се концентрират към това – как да съхраним човека като индивид в случай на пътно-
В закона имаше едни текстове, които бяха свързани с финансирането, които обаче не дойдоха до тук. Аз съм длъжен да ги спомена. Ставаше дума за използване на глобите, които до момента не се събират, а очакваме, че ще започнат да се събират, евентуално за инвестиция в повишаване на познанията на населението, обучение на децата, създаване на по-безопасна структура. Но това, надявам се, ще бъде проблем на един следващ етап.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на колегите, искам да Ви попитам: Вие действително ли считате, че материалната страна е по-важната или възпитанието на шофьорите, създаването на това правилата да важат за всички? Тъй като очевидно ще има и светлоотразителни дрехи, и други неща. Но докато в държавата правилата не важат за всички и мутрите, за които споменахте, отново заливат “Витоша”, мислите ли, че със светлоотразителни жилетки хората ще бъдат спасени на пътя?
ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: Ако разгледаме през зимния период пътно-транспортно произшествие, над 55 процента жертвите са в тъмната част от денонощието. По-голямата част от грешките, тъй като водачът се явява водач на превозно средство, което убива останалите хора, са поради това, че те не се виждат. Не се виждат пешеходците, не се виждат велосипедистите, каруцарите – по същия начин. И едно несъобразяване със скоростта – ние всичко вкарваме в несъобразяване със скоростта, а то е свързано с това, че човекът кара по-бързо, отколкото може да види и да спре – води до този голям брой пътно-транспортно
Въпросът с видимостта не е български патент, това е световна практика – да бъдем видими, за да можем да реагираме на време. Всичко опира до това човек да може да задейства своя инстинкт за самосъхранение и да се предпази от събитието.
Така че не абсолютизирам и не намалявам нищо. Не казвам, че проблемът с КАТ в храстите не е общият проблем на безопасност на движението общият проблем на безопасността на движението. Общият проблем е, че съществува една тотална неграмотност по отношение на правилата за движение, липса на транспортна култура и знания. И този, който участва в движението, когато няма знания, няма с какво да сравнява, за да реагира правилно.
Така че, ако ние обучаваме водачите и ако говорим, че младите хора много често загиват в пътно-транспортно произшествия, което е свързано с тяхната младост и с техните знания, трябва да знаем, че много хора загиват в резултат на незнания. Ако говорим, че законът обхваща водачи и други, ние не се занимаваме с цялото население като обучение.
От тази гледна точка това, което се прави за превенция от най-малките до най-големите, трябва да се прави, докато се измени поведението на всички участници в движението. Или по-точно бих казал, това е една епидемия, която може да се намали, ако се предприемат мерки като за епидемия. Това значи: спри на тротоара, преди да пресечеш, това значи: измий си ръцете, за да не те хване хепатит.
Това по никакъв начин не може да се оприличи на война. Защото ако имаше война, все един щеше да победи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има думата госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми колеги, аз приветствам измененията на този законопроект за движение по пътищата. Защото дали има война или не, така или иначе в медиите постоянно излизат публикации за войната по пътищата. И всеки един от нас е свидетел на непрекъснати жертви, дори на деца, по пътищата поради една или друга причина.
Аз бих искала да поставя следния въпрос. На много места пътните маркировки липсват, липсват пътни знаци и месеци наред тези пътни маркировки не се подновяват или пътните знаци не се възстановяват. Кой носи отговорността за това?
Защото при липса на пътна маркировка, при липса на пътни знаци опасността от пътни инциденти естествено е много по-голяма.
Второ, мислите ли, че повишаването на глобите за нарушителите ще доведе
Искам обаче да поставя следващия въпрос – относно събираемостта на глобите. Аз недоумявам кой не се е съгласил тези средства, събрани от глобите, наистина да бъдат заделени за една кампания за по-добра информираност на населението, за обучението на децата в училищата, за разпространяване на материали в тази посока, за информиране относно безопасността на движението?
ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕРЯКОВ: По отношение на пътните знаци – отговаря стопанинът, който стопанисва тази територия. На общинските територии – общината, на извънобщинските територии – този, който е концесионер или този, който е поел да поддържа тази територия.
В закона има няколко конкретни текстове за ангажименти на тези институции. Даже има и предложение тези, които контролират този проблем в държавата с пътната инфраструктура, да осъществяват контрол над тези, които концесионират, дали поддържат пътя, съгласно проекта, с който той е пуснат. Защото ние сме свидетели на липса на сигнализация, на маркировка, на изменение
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Предвидени ли са глоби за самите общини?
ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕРЯКОВ: Предвидени са глоби за този, който стопанисва.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Всъщност аз искам да ви попитам дали тези глоби са
ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕРЯКОВ: Глобата, когато се повтаря много пъти, става голяма. Ние бихме желали тя да задейства системата.
Аз се надявам, че ако се изградят тези структури за комисиите по безопасност, в които да се обединяват всички предложения на гражданите, ще има резултат. Защото най-накрая територията на една община се характеризира с конкретна безопасност. Нашата обща безопасност е обща. Иначе има общини с много висока аварийност и там този, който ръководи общинската структура, трябва да отговаря за този проблем. Защото загиват неговите избиратели.
И при нас е статистика, а иначе всичко отива в семействата – нещастията. Статистиката показва: 1000 убити, 1000 осакатени.
Най-накрая проблемът не е на КАТ, това е проблем на българското здравеопазване, защото е свързан със смъртността и със здравето на нацията.
Световен координатор по проблема е Световната здравна организация .
Резултатите от всичко най-накрая спират до смърт и до травми на хората. А травмите са в статистиката на здравето. Само от пътно-транспортно произшествия ранените са 10 000. А бюджетът отделя за спешната помощ и за неотложни лечебни действия огромни суми, за да ги покрие. Те могат да бъдат намалени, ако малък процент се отделя за превенция.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: За глобите – къде отиват?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Допускам, че Министерството на финансите е казало, че всичко се събира в държавния бюджет и оттам се разпределя. Това е дежурният отговор на Министерството на финансите в подобни случаи. Мисля, че така са отговорили. И може би това са казали – че много повече пари трябват за лекуване на ранените и жертвите.
Отговора на Министерството на финансите преди малко го чухме това е традиционният отговор на Министерството на финансите.
ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕРЯКОВ: Малка сума за превенция намалява разходите за лечение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Така е. Това е въпрос, който стои и в здравеопазването. И тук д-р Щерев, ако не си беше тръгнал, щеше да постави този въпрос. той веднъж го постави в малко неуместен контекст и се реши ,че той иска да не помага на болните. Но смисълът беше, че трябва да се заделят повече средства за превенция. Това е един голям проблем.
Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми представители на Министерството на вътрешните работи. Аз имам три конкретни въпроса.
Първо, бих искал да ви поздравя за чл. 50а – за навлизане в кръстовище при разрешен светофар, по който начин се задръства движението. Това е нещо много важно.
Бих искал да кажа на колегите, че подобно предложение не е минало в предишния парламент. Аз приказвах с шефа на КАТ. Той ми каза: ние се опитахме, но не мина.
Това е голямо нарушение във всички страни с интензивно движение – отнемат се твърде много точки. Тоест налага се сериозно наказание.
Така че това е нещо, което ние трябва да го подкрепим във всички случаи в пленарното заседание.
По § 1, чл. 2, новата ал. 4 – поставяне на плакати, агитационни материали, билбордове и т.н. се определя от собствениците или от администрацията, управляваща пътя. Малко ми се вижда общ този текст. И е малко опасничко да даваме право на собствениците на ниви, на парцели, на терени около пътя да слагат който каквото иска. Очевидно трябва да има някакъв ред.
Аз не зная дали е известно, вероятно е известно, в страни като Съединените щати и Канада такива съоръжения се поставят на разстояние от 100-120 метра от платното на пътя. Свидетели сме, че тук-там има хаос в това отношение, а има и опасни поставени съоръжения, където даже бяха дадени жертви, мисля, че към Владая при едно подобно съоръжение.
Още нещо, на което ми се иска да се обърне малко по-голямо внимание, това са наказанията за превишена скорост – чл. 62. Като че ли няма достатъчен баланс в определяне на наказанията. Защото за превишена скорост от редовите шофьори наказанието е близко до тези, които превозват пътници и особено опасни товари. Трябва да има малко по-голям контраст, така да се каже, в наказанието. Може би трябва да се отиде на по-завишени наказания на тези, които наистина рискуват живота на повече хора, не само собствения си.
И един въпрос, който съм го поставял, вероятно ще го поставя и в пленарната зала след среща с господин министъра, но ако Вие можете да ми отговорите: какво налага поддържането на тези КПП – полицейско-катаджийски пунктове около столицата, след като ние и Сърбия останахме единствените държави, които поддържаме такива пунктове? Някъде около 50-60 полицая стоят там, държим ги едва ли не като чиновници, след като тези 60 души могат да бъдат използвани много по-ефективно в района на столицата и около столицата. Това е въпрос, който наистина заслужава внимание.
ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: По отношение поставянето на плакати и светлини, които могат да отвлекат вниманието или да имитират пътни сигнали, е верен този текст. Той е извлечен от конвенцията за движението по пътищата. Има действаща нормативна уредба.
Ние считаме, че това, което се случи на Владайския път, това е, защото някой не си е свършил работата при съгласуването на обекта. Ако е имало такова, най-малкото то е трябвало да бъде обезопасено, да не се пуска в движение, да не се приема. Обаче като се натрупат много малки пропуски на различните нива, става голям проблем за хората.
За превишената скорост. Диференциацията е насочена първо, за населените места, където много хора загиват и второ, от обществената опасност при превоз на пътници и опасни товари, което може да се получи във връзка с тежки пътно-транспортно произшествия. Разликата е доста малка – с 5 км. Има някакво различие. В момента не съм в състояние да предложа някаква друга степен. Но самият факт, че се пристъпва към отнемане на свидетелства за управление при превишение на скорост 25 км в час в населеното място е показателен.
Ние очакваме, първо, че част от водачите, които не се съобразяват, ще бъдат извадени от движение и че ще падне средната скорост в населените места. Изследванията показват 1 процент средна скорост – 4 процента жертви. Тоест спирачен път по-малък, удар по-малък.
Тоест ние очакваме от тази глобална мярка, ако съумеем добре да я разясним на населението и на участниците в движението, промяна в поведението на хората и моментално падане на средната скорост, което ще се отрази накрая на травмите.
По отношение на полицейските пунктове. Това не е въпрос на закон. то е въпрос на конкретно решение. по него много се говори. Някъде ги махат, някъде ги оставят. Но това са изнесени полицейски участъци, които осъществяват общо полицейски дейности по сигурността на населеното място и най-малкото КАТ.
Това мога да отговоря на въпросите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Въпреки че нашата комисия не е специализирана, въпросът, който постави господин Величков, е много важен. От какви норми е взето това примерно един бензиновоз да превиши скоростта с 51 км. Ами ако скоростта на магистралата е 120-130 км. в час, това е почти 200 км. в час. И вие ще му вземете само 400 лв. и 3 месеца лишаване от право на управление. Ами че той първо – често се случва това – запушва платното за движение на коли, второ, при тази скорост, ако той направи нарушение, застрашава живота на много хора. Просто не мога да си обясня за такъв случай да се налага такава малка глоба и такова малко наказание. Това, което той прави с такава кола, е равно на убийство.
ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: Разликата между досегашната мярка, която не прави разлика между водачи на опасни товари и водачи, превозващи пътници, е тази, че тук е отделено, откроено и ако той превиши скоростта, се пристъпва към лишаване от правоуправление за определен период. Те в момента превишават скоростта и затова се обръщат по този начин. но ако той превиши скоростта с 25 км в част, той е застрашен да си загуби професията. Премахнали сме 1 месец, защото той за един месец може да си вземе болнични. Трите месеца го лишават от право да работи и автоматично го уволняват. Значи, застрашена е неговата професионална дейност, ако той нарушава тази норма.
Може да се мисли колко да я увеличим и как да я увеличим. Колежката от Министерството на транспорта, която наблюдава опасните товари, може да каже нещо повече.
СЛАВКА АНДРЕЕВА: Всички автомобили, които превозват пътници и товари, по Закона за автомобилните превози имат задължение за ограничител на скоростта. Така че този автомобил не би могъл да се движи с тази скорост, която Вие току-що казахте, защото неговото ограничение е 90 км/час. На него механично не му се допуска да се движи със скорост, по-висока от 90 км/час.
Ограничителя на скоростта при превоза на пътници е при 100 км/час а на превоза на товари е при 90 км/час. От тази година не може механически това да се прави.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние виждаме, че се движат с по-висока скорост. Вие казвате, че се ограничени механически. Значи сте допуснали в движение такива, които не са ограничени. По българските пътища всички ние се срещаме с бензиновози, които се движат със скорост 150 км/час. И ако Вие ми кажете за автобуси, които се движат със 160 км/час, че механически са ограничени, няма да Ви повярвам. Дори най-малкото – при едно нанадолнище той може да развие тази скорост, като е ограничен механически, по инерция.
Това не ми се струва за разумен отговор.
ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: Нормата за ограничителите на скоростта е нова. Тя предстои да се въведе за всички нови коли, които се допускат в движение. По всяка вероятност тези, които не са оборудвани, ще бъдат оборудвани в перспектива.
СЛАВКА АНДРЕЕВА: Досега не беше задължение за вътрешните превози. Сега влезе като задължение за автомобилите ,които се движат на територията на държавата. Така че вече виждате, че автобусите наистина не могат да се движат с повече от 100 км/час. Аз ги наблюдавах по магистралата в събота и в неделя. Вече не могат да се движат с по-висока скорост.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Трябва да ми дадете номера на вашия мобилен телефон, за да Ви се обаждат от магистралата и да Ви казвам за съответните номера!
СЛАВКА АНДРЕЕВА: Недобросъвестни хора винаги ще има.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Но Вие говорите за технически възможности. Това няма нищо общо с добросъвестност или недобросъвестност.
СЛАВКА АНДРЕЕВА: Тази техническа възможност може да бъде изключена, разбира се.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Освен това, което каза господин председателят, трябва да се предвидят по-ефективни глоби. Какво значи 400 лв. Той ще си плати глобата и след един час пак ще наруши правилника.
СЛАВКА АНДРЕЕВА: В Закона за автомобилните превози глобите наистина са по-ефективни. Там вече, ако той си изключи ограничителя на скоростта или не си постави тахошайбата в тахографа, тогава вече той извършва превоз не при условията, при които трябва да го извършва, и там глобите наистина са доста завишени и доста по-сериозни. Само че те в случай не са по този Закон за движение по пътищата, а във връзка с превоза, който се извършва. Тоест тези глоби са предмет на друг закон.
ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: Ако той си повреди устройството за скоростта, глобата е много по-голяма.
СЛАВКА АНДРЕЕВА: Ако не си сложи тахошайбата, на която пише с каква скорост се движи, това вече е предмет на друг закон.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак да ви препоръчаме във връзка с този закон да въведете няколко постоянни телефони, на които всички граждани да могат да се обаждат, да може да има някакъв контакт с вас в тази комисия. Защото тези нарушения не са едно и две. И когато направите този закон известен на обществеността, да има начини тя да реагира. Ние всички сме участници в движението по някакъв начин, застрашени сме много често и би било добре да имаме начин да реагираме. Ако приемем този закон, ви моля да създадете едни условия той да се спазва.
Даже може би трябва да има един текст в закона, който да задължи тези органи тези нови норми да се спазват. Защото аз не мога да приема, че след като един закон влезе в сила, какъвто е за светлините, ще има 10 дни, през които няма да ме глобяват. Ами аз съм длъжен да го спазвам от първия ден. Какво значи до 10 число така ще бъде? Ами после ще стане до догодина. Приеме ли се закон, това е трябвало да се запише в закона, че ще има 10 дни такъв период. Ами да бяхте го направили от 20 октомври до 1 ноември за предварителна подготовка. самите ние правим закони и в първия им ден ги нарушаваме. Това просто е недопустимо.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: И в допълнение на това, трябва да има кампания за информиране на населението за този закон, за това какви глоби се предвиждат, за да бъдат алармирани шофьорите и съответно пешеходците, които не спазват разпоредбите на закона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И трябва да има информация за тези норми, за да могат хората да настояват те да се спазват. Това нещо ще бъде наша препоръка.
Иначе това е много хубав закон, някъде отива много напред, нещо, което не може да се направи – деца до 12 години да бъдат на специални столчета – това няма да се приложи. Но поне норми, които могат да се приложат, да се спазват.
ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: Понеже се постави въпросът за кампаниите, всичко е свързано със средства. Защото интересите на родителя съвпадат с интересите на закона. а всеки дава мило и драго за детето си. Това е свързано с непознаване на конкретните физически явления, които стават при удара. Иначе всеки си пази детето. Другото е свързано с незнание.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Синът ми е на 11 години и никога не му разрешавам да седи отпред. Но той ми обясни, че неговата учителка по безопасност на движение му казала, че може да седи отпред от 10-годишна възраст нататък. Не знам какво ги учат в училище, но аз имам проблеми с преподавателите по безопасност на движението.
ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: Беше до 10 години, сега стана до 12 години.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И аз знам, че е до 12 години, но не всички учители го знаят.
ПОЛКОВНИК АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: Освен това в момента съществува една норма, според която деца могат да се возят на задните седалки – две до 7 години и едно до 14 години, съгласно старите традиции в България.
При отговаряне на един въпросник на ООН как ги превозваме и има ли за всеки безопасно средство ние изпитахме доста притеснения с тези допълнителни бройки деца, които се превозват. Сега в този закон тази възможност се премахва. И който се превозва, трябва да бъде обезопасен.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли въпроси към вносителите? – Няма.
Предлагам да подкрепим становището и да запишем все пак един допълнителен текст, свързан с популяризацията на този закон, с информацията за него и с осигуряване на средства за това. това трябва да се направи във водещата комисия. Иначе това ще бъде един пореден закон, който ще създава нови, по-твърди норми но те няма да се спазват.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Зактона за движение по пътищата, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Господин Папаризов, искам да попитам и Вас, и ръководството на комисията следното. Преди време получихме един много интересен материал за практиките на европейските комисии по европейските въпроси. Може да не ми отговаряте сега, но да го обсъдите с колегите от председателския съвет и да преценим. Защото предполагам, че и колегите се интересуват. Краят на годината вече наближава, ще дойде 1 януари 2007 година и след това нашата комисия може би трябва да помисли за предмета на дейност. С няколко думи да кажете какво предвиждате.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Отговарям веднага. След половин час проект за решение, подписан от Георги Пирински, Атанас Мерджанов, моя милост и още няколко депутати от Коалиция за България ще влезе във връзка с изменение на правилника. Там има цял раздел за парламентарен контрол, смяна на името на комисията. освен това този проект за изменение на правилника беше даден във вашата група и в групата на Движението за права и свободи. Надявам се да започне да се обсъжда този процес чрез изменение в правилника. Ние сме раздали този материал на всички колеги в комисията.
Между другото, предлагаме в рамките на бъдещата Комисия по европейски въпроси да участват с право на съвещателен глас всички бъдещи евродепутати. Предлагаме два пъти годишно да идва министър-председателят да информира за законодателната програма.
Много навреме поставяте този въпрос. Проект за изменение на правилника сигурно утре ще бъде раздаден.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.



Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:



(Атанас Папаризов)