Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
26/10/2005
П Р О Т О К О Л
№ 12
На 26 октомври 2005 година се проведе среща от страна на Комисията по европейска интеграция с Димитриус Куркулас, ръководител на Делегацията на Европейската комисия, както и с представители на Делегацията на Европейската комисия в България при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Представяне на Всеобхватния доклад за наблюдение на Европейската комисия относно поетите от Република България ангажименти в Договора за присъединяване към Европейския съюз.
Докладът беше представен от негово превъзходителство Димитриус Куркулас – ръководител на Делегацията на Европейската комисия в България.
На срещата присъстваха посланикът на Великобритания – г-н Джеръми Хил, и посланикът на Холандия – г-н Вилем Ван Ее.
Срещата беше открита и ръководена от председателя на Народното събрание Георги Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин посланик Куркулас, ваши превъзходителства, уважаеми представители на Делегацията на Европейския съюз, уважаеми колеги, гости!
Приятно ми е да приветствам специално господин Куркулас в парламента днес на 26 октомври, на забележителна дата, по повод, който е добре известен вече на всички – представянето на Мониторинговия доклад за България за 2005 година.
Радвам се, че заедно с Вас, господин Куркулас, тук са техни превъзходителства – посланиците на Нидерландия,на Обединеното кралство, господин посланика на председателстваща страна.
От наша страна са представени практически всички колеги от Четиридесетото Народно събрание.
Бих предложил, без да губим време, да дадем възможност сега на господин Куркулас да ни представи Мониторинговия доклад.
Имате думата, господин Куркулас.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ДИМИТРИУС КУРКУЛАС: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря ви за изразения интерес.
Ще се опитам да направя съвсем кратка презентация на този доклад, един доклад, който вече можете да намерите на английски език на сайта на делегацията, а се надявам съвсем скоро той да бъде преведен и на български език.
След това съм на ваше разположение и ще се опитам да отговоря на всички въпроси, които имате към мене.
Общата цел на този мониторингов доклад е същата, каквато тя бе за десетте страни, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 година. Искаме с този доклад ад оценим настоящото положение в страните – кандидатки, като го измерваме спрямо изискванията, които произтичат от преговорите за присъединяване – разглеждаме постиженията на правото на Общността в светлината на Копенхагенските критерии - това са политически и икономически, - както и възможностите да се поемат задълженията на членството. Докладът се основава на информация, която е предоставена, на първо място, от правителството на България, международните финансови институции и някои национални и международни неправителствени организации. Европейската комисия сравни тази информация със собствените си заключения, които бяха събрани посредством полеви посещения, срещи и разговори с нашите колеги в България.
Докладът отразява положението, такова, каквото го видяхме в края на септември 2005 година. Така че 30 септември 2005 година е крайната дата, която покрива докладът. Следователно има някои основни законодателни мерки, които са били приети от вашия парламент от тази дата нататък, това е 30 септември, които не се споменават в доклада, макар че Европейската комисия, разбира се, съзнава, че такива са се състояли и смятаме, че те са особено важни. Не говоря само за Наказателно-процесуалния кодекс, говоря и за други законодателни актове, като Закона за ветеринарната служба, които са особено важни за присъединяването на страната.
Бих искал да подчертая, че този доклад не прави сравнение между България и страните-членки, както и не прави сравнение между присъединяващите се страни сами по себе си.
Що се отнася до сферата на политическите критерии – съжалявам, че трябва да говоря избирателно, но не мога да покрия всички въпроси, които се покриват в този изчерпателен доклад, - България в предишните години, както и сега продължава да изпълнява политическите критерии на Европейския съюз за членство. Независимо от това са необходими допълнителни действия в определени важни сфери, които бяха посочени и в доклада за напредъка на България за 2004 година. Тук посочваме сферата на публичната администрация, реформата в нея, съдебната система, мерките за борба с корупцията, правата на човека и закрилата на малцинствата.
Бих искал да кажа няколко думи за съдебната власт, защото това е много важна сфера.
Ние признаваме, че бяха предприети важни законодателни стъпки по отношение на съдебната власт. Но до този момент въздействието на реформите върху ефикасността на съдебната власт си остава ограничено. Ние смятаме, че все още са необходими големи усилия, особено за подобряване на досъдебната фаза.
Макар че, както казах, има известен напредък в сферата на законодателството, на практиката борбата с организираната престъпност си остава доста ограничен.
Ние, разбира се, отбелязваме особено важното приемане от вашия парламент на Наказателно-процесуалния кодекс. Сега остава да видим на практика до каква степен този нов Наказателно-процесуален кодекс ще реши известните проблеми, които съществуваха досега.
Смятаме, че тази реформа трябва да бъде съпътствана от увеличаване на ефикасността и отчетността на съдилищата, както смятаме, че трябва да се ревизират и други законодателни актове, включително този за съдебната власт и този за адвокатските сдружения.
Освен това ние смятаме, че не са предприети стъпки в този период за модернизиране на прокуратурата, макар че все още има нужда тя да стане по-прозрачна и по-отчетна.
Освен това смятаме, че България трябва да засили борбата срещу корупцията в съдебната власт, като ускори процедурата за премахване на имунитет, защото тя сега прекалено защитава различните магистрати, които могат да бъдат обвинени в неправомерно поведение.
Що се отнася до мерките за борба с корупцията, ние отбелязваме факта, че има известен напредък, особено що се отнася до корупцията на ниско ниво. Но освен това смятаме, че публичната администрация си остава особено уязвима към корупцията и основният проблем при борбата с корупцията си остават слабите резултати в следствието, в прокуратурата и съответното разследване на корупцията на високите нива.
Що се отнася до правата на човека, докладът посочва различни аспекти на правата на човека. Ние смятаме, че повече усилия трябва да бъдат положени за борба срещу трафика с хора и да се подобрят условията в различни държавни институции за деца и хора с увреждания.
Необходим е напредък и в процеса на деинституализация и подобряване на управлението на системата за определяне на психичното здраве.
Необходими са и продължителни усилия за реализиране на интеграция на ромското малцинство.
Отбелязваме, разбира се, рамковата програма за равноправната интеграция на ромското малцинство, това е една положителна стъпка. Но усилията трябва да продължат.
Стигаме до втория критерий – това са икономическите критерии. тук няма много какво можем да кажем, защото в тази сфера има много напредък. И макар че има определени коментарии, смятаме, че България продължава да бъде функционираща пазарна икономика и продължаването на настоящите реформи ще даде възможност на България да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили вътре в Европейския съюз.
В доклада ще намерите коментар за нуждата да се поддържа макроикономическа стабилност в страната, както и ще видите бележки за увеличаващия се дефицит.
Но, общо казано, по тези втори критерии не смятаме, че има основни проблеми. ние смятаме, че страната се движи по график, за да отговори напълно на тези изисквания.
Третият критерий е възможността да се поемат задълженията на членството. Тук става дума за хармонизация на българското законодателство с достиженията на правото на Европейската общност.
Съвсем накратко бих искал да посоча някои от моментите в доклада. Ние смятаме, че България е направила наистина голям напредък в хармонизацията на своето законодателство и България би трябвало да може да поеме задълженията на членството на датата, предвидена за присъединяване, стига тя да увеличи усилията си и да увеличи административния си капацитет.
Така че в тази глава от доклада имаме три различни категории от сфери. Първата такава категория е тази, в която смятаме, че няма големи проблеми и смятаме, че страната ще бъде готова по тази категория до датата на присъединяване. Тук се включват десет глави. Тези десет глави са: “Конкуренция”, “Монетарен съюз”, “Статистика”, “Малки и средни предприятия”, “Наука и научни изследвания”, “Образование и обучение”, “Култура и аудиовизуална политика”, “Външни отношения”, “Обща политика за сигурност и външна политика” и “Финансови и бюджетни разпоредби”.
Така че много моля, не ме разбирайте погрешно. Когато докладът казва, че няма проблеми в тези сфери, има предвид, че няма проблеми, що се отнася до задълженията за присъединяване. Това не означава, разбира се, че образованието в България е перфектно. Това просто означава, че що се отнася до ангажиментите към Европейския съюз, нямаме конкретни проблеми по тези 10 от общо 29-те глави.
След това има една група от 14 глави, по които смятаме, че България трябва да положи засилени усилия, за да може да довърши подготовката си за присъединяване. Тук българските власти биват насърчени да насочат по-добре усилията си да могат да се хармонизират изискванията на Европейския съюз. Тези 14 глави включват: “Свободно придвижване на стоки”, “Свободно придвижване на лица”, “Свободно придвижване на капитал”, “Риболов”, “Данъчно облагане”, “Заетост”, “Социална политика”, “Енергетика”, “Индустриална политика”, “Телекомуникации и информационни технологии”, “Околна среда”, “Защита на потребители и храни”, “Митнически съюз”, “Финансов контрол”.
Има още доста проблеми в тези 14 глави, но ние наистина смятаме, че с едно засилване на работата по тях би било възможно напълно да се удовлетворят изискванията по тези ангажименти.
Третата категория включва сфери с доста по-сериозно безпокойство, което можем да изразим. Смятаме, че това сериозно безпокойство изисква решителни и незабавни действия от страна на България, за да може тя да бъде готова до датата на присъединяване, която е планирана, както и за да може да извлече полза от присъединяването към Европейския съюз. Тези пет глави: Свободата за предлагане на услуги или поне част от тази глава, част от Дружественото право, част от главата “Земеделие”, част от главата “Регионална политика” и Двадесет и четвърта глава – “Правосъдие и вътрешни работи”.
За Пета глава – “Дружествено право”, ние смятаме, че е необходимо незабавно внимание за прилагането и изпълнението на защитата на интелектуалната собственост и свързаните с нея права. Това е една сфера, която предизвиква сериозно безпокойство за нас, особено що се отнася до граничния контрол, който трябва да бъде засилен, и координацията между митниците, полицията и съдебната власт, трябва да бъде подобрена.
Освен това смятаме, че Глава “Земеделие” съдържа едни сфери, които ни безпокоят: “Разплащателната агенция” и “Системата за интегриране на администрация и контрол”, както и “Общата организация по млекопроизводство”, “Продукти”, “Ветеринарен контрол”, “Контрол върху болестите по животните”, както и “Търговията с живи животни и животински продукти”, “Ветеринарното здраве” и “Добруването на животните”.
Ако България не се подготви по тези сфери до датата на присъединяването, последствието ще бъде, че България няма да може да извлече полза от разпоредбите на общата земеделска политика на Европейския съюз, което ще има много лош, чисто финансов и друг, чисто търговски ефект върху страната. Има предпазни клаузи, които са предвидени в нашето законодателство, не в Договора за присъединяване, които дават възможност, или има задължение на Европейската комисия да забрани например експорт от определена страна – членка, ако тази страна – членка не отговаря на изискванията за безопасност на храните. Освен това България няма да може да получава финансиране за земеделците си, ако Разплащателната агенция не е на място до датата на присъединяване.
Що се отнася до главата “Регионална политика”, това, което ни безпокои, това са институционалните структури и финансовото управление и контрол в сферата на регионалната политика. Това включва също и Европейският социален фонд.
Това е много важен въпрос за България, защото отново наказанието, ако една страна не е готова, е, че няма да се получат пари от структурните фондове. Така че това не притеснява толкова страните – членки, които в момента са членки на Евросъюза, но трябва да притеснява България, за да извлече тя максимални ползи от присъединяването.
Накрая, както казах по-рано, що се отнася до политическите критерии, ние смятаме, че са необходими незабавни действия в сферите на главата “Правосъдие и вътрешни работи”. Сериозни безпокойства има от високото ниво на организираната престъпност, честите поръчкови убийства в София, което е голямо предизвикателство за върховенството на закона, някои видове организирана престъпност, като например трафика с хора, включително и някои случаи на незаконни осиновявания, експлоатация на проститутки, трафик с откраднати моторни превозни средства, както и фалшификация на документи и валута. Всички те излизат от България, но оказват своето отрицателно въздействие пряко върху страните – членки на Европейския съюз.
Ние смятаме , че има нужда от незабавни действия, за да може да се ускори отговорът на българското правителство срещу организираната престъпност.
Освен това, разбира се, схващаме важния проблем със защитата на свидетелите, той вече е решен, но трябва напълно да влезе в сила. Това е особено важно за защитата на свидетелите. Трябва да има много по-активен подход за справяне с организираната престъпност и то спешно.
Няма да влизам в повече детайли. Бих ги предоставил, ако ми задавате конкретни въпроси, особено що се отнася до “Регионална политика” и “Земеделие”. Ние смятаме, че това, което е включено в мониторинговия доклад по много ясен начин, е нещо, което би могло да се свърши.
Европейската комисия ще продължи да извършва мониторинг до датата на присъединяване. Ние ще използваме всички инструменти, като например предупредителни писма, партньорски проверки, мониторингови мисии
Веднага след приемането на доклада, след няколко дни Европейската комисия ще изпрати съответните предупредителни писма със съответната мотивировка на политическо ниво до българските власти и цялата информация, която бъде събрана през следващите шест месеца, ще бъде захранена към един мониторингов доклад, който Европейската комисия смята да представи на Европейския съвет и на парламента през април или май 2006 година. В контекста на този доклад и на неговата основа Комисията може да препоръча, щото Европейският съвет да отложи членството на едната, двете или двете страни до 2008 година, ако условията за отлагане на членството, записани в Договора за присъединяване, са изпълнени.
В момента няма време да правим спекулации каква ще бъде тази препоръка. Както казах и аз, както каза и моят комисар, който беше тук преди няколко дни, всичко това може да бъде направено. Съвсем ясно е. Не е лесно, знам го отпреди, знам, че това е най-трудната фаза при присъединяване и то не само за България, но и за всички присъединяващи се страни.
Окуражени сме от общия политически консенсус по тези въпроси в страната и оценяваме високо подкрепата на парламента и много добрата работа, която се върши тук, в парламента. Аз знам, че тя е трудна работа. Затова сме оптимисти.
Разбира се, Европейската комисия ще продължи да подпомага България и посредством стратегията ни за предприсъединяване и финансовата ни подкрепа. През 2006 година около 545 млн. евро ще бъдат резервирани за България – това е само за 2006 година.
Сега можете да ми задавате въпроси, ако имате желание. Отново ще кажа, че презентацията ми беше много селективна, понеже имаме ограничение във времето. Може би съм хвърлил повече светлина върху недостатъците и най-вече върху тях, защото всички знаят много добре кои са сферите, които не са проблематични. Има много такива, в които има много голям напредък.
Смятам, че не би било много честно да се фокусираме само върху недостатъците, а да не вземем предвид положителното развитие, което сме наблюдавали през последната година или през целия период на предприсъединяване, който започна през 2000 година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, Ваше превъзходителство, за този наистина фокусиран доклад. Не бих искал да отнемам от времето на колегите, тъй като вярвам, че те имат едни или други въпроси, а Вашето време е ограничено. Така че бих се обърнал към присъстващите от българската страна – те биха ли желали да направят коментар или да зададат въпроси?
Може би е нужна минутка за размисъл.
Аз бих искал само да кажа, Ваше превъзходителство, че за нас наистина е много важно, че в този доклад са заложени същите принципи, както в докладите за десетте страни – членки. Тъй като действително става дума за приключване на Петото разширяване на Европейския съюз, ние очакваме същият стандарт, същият подход да бъде приложен и към България. Разбираме, че това не е доклад, който ни сравнява с другите вече членки, нито пък има някакъв друг характер, освен стремеж към обективно фиксиране на степента на изпълнение на ангажиментите, произтичащи за България в последната фаза на присъединяване към Европейския съюз.
Съзнаваме, че е необходимо преди всичко да съсредоточим вниманието си върху онези области, където има да се извършва още съществена работа, преди всичко в петте области, които назовахте. Съзнаваме също, че в сферата на първия критерий – политическия, особена загриженост, такава, каквато се споделя и в българското общество, предизвикват предизвикателствата на борбата с организираната престъпност и корупцията.
Ние също така разглеждаме отношенията с Европейската комисия като един диалог, в който сме партньори с Европейската комисия, където разчитаме на нейната критична подкрепа, за да извършим онова, което предстои на България, успешно и в срок.
Съзнаваме, че наред с трите критерия, които се отнасят за България, ние трябва да сме в такава кондиция, която да не предизвиква загриженост и при четвъртия критерий – тоест, способността на Европейския съюз да интегрира България без проблеми.
Вярваме, че имаме основание да разглеждаме България и българското общество като добри европейци.
Ще подкрепя тази своя мисъл с един пример. Благодарение на българин шахматната корона на света се връща в Европа. Така че считаме, че имаме и такъв принос към общоевропейското дело. Не казах “smаll“, не казах “малък”. Други ще го оценяват.
Разбира се, ние ще се съсредоточим и в онези сфери, които да ни позволят ефективно и ефикасно да се възползваме от онези ресурси, които Европейският съюз предвижда за различните програми в България – по линия на земеделието, на регионалната политика. Разбираме, че това е една наша отговорност да осигурим прозрачност и по предназначение усвояване на тези средства.
В заключение, Вие споменахте работата в българския парламент. Вярвам, че има основание оценката, че парламентът работи от самото му встъпване в мандата си отговорно и интензивно по европейския приоритет. Ние ще се стремим в бъдеще да развиваме тази работа не само в приемането на закони, но и в повишено внимание към това как те се прилагат.
Разбира се, пред нас стои въпросът за даване възможност за пълния обем законодателни реформи, включително, ако това е необходимо, и чрез нови промени в Конституцията например, въпрос, който, разбира се, изисква отговорно решение.
Бих искал да Ви благодаря.
Не закривам, така да се каже, изказванията от наша страна, тъй като чувствам, че има желание и от други колеги да се изкажат. Бързам да дам думата на господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Господин посланик! Ние приемаме доклада на Европейската комисия като остро предупреждение към България, именно, че Европейската комисия може да предложи България да бъде отложена, заедно с Румъния, за 1 януари 2008 година, ако съществува сериозен риск да се окажем категорично неподготвени да изпълним критериите за членство.
Добре би било в заключителното си изказване Вие да кажете пред тази публика, една част от която не е веща в езика на Европейската комисия, прави ли сме в преценката, че Вие не отваряте вратата за членство, а отлагате произнасянето си за април-май следващата година.
Като възприемаме по този сериозен начин доклада на Европейската комисия, още вчера ние предложихме да се вземат радикални мерки именно за това да се направи изслушване в Народното събрание на министър-председателя и на отговорните министри, с цел да се обсъди едно предложение Народното събрание да настоява през него за персонални и структурни промени в правителството и в секторите на изоставане – вътрешните работи, правосъдието, финансите, земеделието и горите, околната среда и водите, държавната администрация, административната реформа.
Освен това ние смятаме, че трябва да се разформирова Комисията за европейска интеграция, която очевидно е безполезна, да се създаде на паритетен принцип нова Комисия по европейските въпроси, която да контролира действията на правителството превантивно, съобразно чл. 105, новите алинеи 3 и 4 от поправките на Конституцията. И предлагаме, тъй като очевидно, че ние нямаме други убедителни аргументи до април-май пред Европейската комисия и няма да постигнем прелом в противодействието на организираната престъпност и корупцията, да се създаде Комисия за промяна на Конституцията, пак на паритетен принцип, която да подготви радикални изменения в главата “Съдебна власт” на Конституцията на Република България.
Никакви подобрения няма да има в противодействието на престъпността и особено на организираната престъпност, искам да го кажа още сега пред Вас, защото няма как да ги има от организационна гледна точка. В следващите шест месеца следствените дела ще се пренасят от следствените управления в Министерството на вътрешните работи. този процес ще приключи, след като Вие приключите доклада си.
По този начин няма как да се получи този напредък, който Вие очаквате от нас. И ние не виждаме как можем да Ви убедим в сериозността на своите намерения, освен ако наистина не отидем към решителна промяна на Конституцията и в системата на съдебната власт.
Завършвам. Господин посланик, кажете пред тези хора тук: Вие отворихте ли вратата за европейското членство, както твърдеше снощи в емисията си една национална ефирна телевизия, или още не сте я отворили и сте оставили отварянето за догодина през април-май?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Костов. Господин Куркулас, предлагам да чуем още три становища и въпроси, след което Вие да реагирате на тях. Извинявам се пред другите колеги, че господин Куркулас няма повече време. Надявам се, че с неговите отговори на въпросите ще бъдат покрити основния кръг аспекти, които ви интересуват.
Така че предлагам да дадем думата на господин Цонев, на господин Стоянов, на господин Папаризов.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ваши превъзходителства, уважаеми колеги! Първо ще се представя: Йордан Цонев, заместник-председател на парламентарната група на Движението за права и свободи и председател на Комисията по икономическата политика.
Може би повече в това си качество искам да изразя своето задоволство от оценката, която е дадена в доклада, за българската икономика – за напредъка, за потвърдената констатация, че в България има действаща пазарна икономика, за много точната и правилна оценка, която се съдържа в доклада за състоянието на българската икономика, за ръста, за конкурентноспособността, за тенденцията в тези посоки, а също така и за стабилността и за препоръката да се поддържа тази стабилност.
Мисля, че кабинетът продължава политиката на стабилност – макроикономическа и финансова. И съм малко учуден от искането точно за финансовия министър, тъй като към това министерство няма забележки и към тази област почти не се съдържат критични бележки.
Лично аз съм оптимист по отношение на срока за приемане, защото повечето от нещата, които касаят икономиката, са в правилната посока. А знаем, че онова, което може да ни спре във времето, е икономиката, тъй като там нещата не стават от днес за утре и от вчера за днес. Там процесите са по-бавни. И констатацията ,че процесите са в правилната посока и дават резултати, ми дава правото да бъда оптимист. Тъй като повечето от останалите неща все пак зависят от политическата воля, зависят от работата на парламента и правителството, докато в икономиката нещата не са така. и ако не беше това състояние на икономиката, бих бил по-малко оптимист, сега съм повече оптимист.
Още веднъж изразявам своето задоволство от оценката на доклада в икономическата област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Стоянов, заповядайте.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Куркулас, Ваши превъзходителства!
Аз съм лидер на една партия, която се определя като категорична и класическа опозиция на това правителство. Ние схващаме, че на това правителство се падна историческата роля да финализира един процес, започнат от други правителства, от други политици, процес, в който активно участие вече 15 години взема цялото българско общество.
Схващам всички сериозни нотки на загриженост в този доклад. И въпреки това се въздържам да прави коментари на политическо злорадство. Защото схващам много добре, че при евентуален неуспех – нещо, което никой от нас не иска, това би се отразило изключително лошо върху България, а цената би била платена от целия български народ.
И все пак в заключенията, които Вие ни представихте в доклада, има едно забележително заключение и на мене ми се струва, че то ще бъде изведено от представителите на българските медии като основно изречение от днес нататък. В това изречение буквално се казва,че без незабавни действия България и Румъния най-вероятно не биха били в състояние да изпълнят техните задължения в тези специфични области. Очевидно става въпрос за областите, които Вие отбелязвате като области, по които Европейската комисия проявява сериозна загриженост.
Затова от името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили ние ще поискаме от правителството в срок само от два месеца да заяви ясно пред българския парламент кои са тези незабавни действия, които то възнамерява да приеме, щото в следващия доклад през април или май тези области на сериозна загриженост да изчезнат и България да е във възможност да се присъедини към Европейския съюз на 1 януари 2007 година.
Най-важният въпрос, който днес стои пред българското правителство, е дали ясно е разчело областите на сериозна загриженост по начина, по който ги сервира Европейската комисия, и дали може да преведе от дипломатическия език, който Европейската комисия ползва, за незабавни мерки, в конкретни действия, които да бъдат изпълнени в оставащите шест месеца до следващия мониторингов доклад. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Папаризов, за извинение. Давам думата на госпожа Анелия Мингова, председател на парламентарната група на НДСВ.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин Куркулас, Ваши превъзходителства, уважаеми колеги! От името на Национално движение Симеон Втори искам да изразя своето задоволство от обективния и независимо от това критичен тон в доклада на Европейската комисия за напредъка на България.
Ние очаквахме критичните бележки в този доклад, защото с участието си в предишното управление на страната и с ангажимента да участваме в настоящето коалиционно управление на България следим процесите на хармонизиране както на българското законодателство, така и цялостната подготовка на страната ни за членство. Не само следим, а смея да твърдя, че сме активни участници в този процес.
Съзнавайки тези ангажименти, ние смятаме, че в доклада обективно се съдържа възможността да направим извод, че Европейската комисия дава шанс на България в оставащото време до април следващата година да направи необходимото, за да може последният доклад на Европейската комисия да отчете невъзможност за прилагане на отлагателната клауза за членство и ние да се поздравим с такова членство от 1 януари 2007 година.
Точно затова искам да заявя, че ангажиментът на Национално движение Симеон Втори като коалиционен партньор в настоящето управление е да направи необходимото за пълна концентрация на политическата воля на всички парламентарно представени политически сили, която е особено необходима в настоящия политически момент.
Затова искрено изразявам задоволство от казаното преди мене от господин Стоянов като председател на Обединените демократични сили за готовността неговата политическа сила да се присъедини към усилията на правителството и настоящето парламентарно мнозинство за обединяване на общите ни усилия.
Не смятам, че деструктивни предложения, които чухме в тази зала от други политически сили, биха позволили на България да изпълни своите ангажименти.
Искам да приканя още веднъж всички колеги от парламента и да изразя отново ангажимент на политическата сила, която представлявам, за концентриране на нашите усилия за постигане на тези ангажименти, които сме поели. Защото смятам, че ние сме способни да направим това. ние сме го доказвали през последните няколко години и смятам, че усилията ни в същата посока биха били достатъчно категорични, ако бъдат обединени и ако бъдат в една посока. Още веднъж ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Мингова.
Последен има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Куркулас, уважаеми господа посланици на страните от тройката, която председателства Европейския съюз! Искам да ви уверя, че Комисията по европейска интеграция, както и другите специализирани комисии, ще продължат със същото темпо да осъществяват ангажиментите на Република България в законодателната област и в рамките на нашата програма ние ще успеем да изпълним законодателните си ангажименти в срок.
Наред с това ние работим, заедно с другите национални парламенти на страните – членки на Европейския съюз и на Румъния, да въведем на практика минималните критерии, приети в Копенхаген, за прозрачност на всички нормативни актове, които ще бъдат приемани оттук нататък в Европейския съюз. За това сме предвидили съответна конкретна процедура, която ще обсъдим с правителството следващата седмица.
Искам да ви уверя, че ние разбираме ролята, която ще имат националните парламенти в процеса на ратификацията и работим с тях, но и ролята, която ще има Европейският парламент в последния етап, тогава, когато Европейската комисия ще вземе своето решение.
Както заяви вчера председателят на Външната комисия на Европейския парламент господин негово превъзходителство Жозеп Борел, докладът, който ще се подготви от докладчика за България господин Джефри ван Орден, ще има не малко значение в оставащия процес.
Още от понеделник ние ще започнем работа с докладчика за България, който ще бъде в София и който вчера окачестви доклада като не лош, а именно като един ясен, обективен анализ и добра основа за работа.
Още в средата на месец ноември бюрото на Съвместния парламентарен комитет България – Европейския съюз ще уточни основните теми , които са от най-голяма загриженост и ще бъдат предмет на следващия Съвместен парламентарен комитет на 28 ноември. С госпожа Гикен, председател на комитета, още в петък тук ще можем да започнем работата по този въпрос.
Искам да Ви уверя, господин посланик, господа посланици, че с нашите колеги от Европейския парламент ще направим всичко възможно, за да може да има една обективна оценка, да има критичен анализ на мерките, които ще предприеме правителството, и ще дадем нашия принос за успешно завършване на процеса на присъединяване на 1 януари 2007 година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви, колеги.
Уважаеми господин посланик, имате думата.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ДИМИТРИУС КУРКУЛАС: Благодаря много, господин председател.
Докладът е един фактологически доклад, без каквито ида било изводи и заключения. Мисля, че няма да е грешка да го окачествим като включващ някакви сериозни предупреждения. Но това по самата му природа е целта на един мониторингов доклад.
Ние от Европейската комисия имаме много отговорната задача да кажем на нашите страни – членки, а също и на българите дали процесът на подготовка за присъединяване върви гладко. Ние смятаме, че в тези пет области времето изтича.
Ние знаехме и от преди, че прилагането ще бъде много по-трудно от буквалното пренасяне на законодателството.
Така че бих се съгласил с господин Костов, министър-председателя, с неговата преценка, че това се разбира като предупреждение.
Подобни предупреждения бяха изпратени на българските власти на различно ниво още през юни. Така че това не би трябвало да изненадва никого.
Аз бих си дал сметка – не искам този доклад да се интерпретира като затваряне на вратата от страна на Европейския съюз. ние не говорим на първо място тук за “да” или “не” присъединяване на България. Това решение, както господин Костов знае по-добре от всички останали, тъй като това решение беше взето по време на неговото премиерство през 1999 година, а преговорите започнаха през 2000-та…. Нашата общност се основава на върховенството на закона. Ние не включваме никакви нови условности, условия или изисквания. В Договора за присъединяване има клауза за отлагане, но има и други предпазни клаузи, които би било грешка да не се взимат предвид, тъй като те могат да имат много голямо въздействие. Имам предвид икономическите предпазни клаузи или тази по правосъдието и за вътрешните работи. Ако тя не бъде осъществена, на вашите граждани няма да им бъде позволено да използват предимствата в сферата на общото правосъдие. Не става въпрос само за клаузата за отлагане, макар че тя всъщност е най-важната.
Както вече казах, Европейската комисия не искаше да стига до някакви изводи или да вади някакви заключения за възможната употреба на каквито и да било предпазни клаузи този път, защото смятаме ,че все още има достатъчно време пред нас.
Ако знаехме в този момент, че България и/или Румъния не са в състояние във всеки случай да изпълнят важни изисквания, то ние още днес бихме предложили използването на тази или онази клауза. Но фактът,че не го правим, показва, че все още вярваме, че има време и че това, което е предвидено в доклада, е осъществимо. Трудно е, но е осъществимо.
Така че не бих казал, че ние затваряме вратата. Мисля, че шестте предстоящи месеца ще бъдат изключително важни и че Европейската комисия е обявила в този доклад, че през април или май ние ще направим един нов доклад, който ще бъде окончателен, и в него вече бихме могли да предложим позоваването на една или друга предпазна клауза.
Знам и ние знаем, не си правим илюзии, че сложни въпроси, като корупцията и организираната престъпност не могат да се решат от днес за утре. Ние никога не сме казвали, че едно условие за присъединяването или за неизползването на предпазна клауза е тоталното изкореняване на престъпността, на организираната престъпност или корупцията. Ние просто искаме да видим някои конкретни резултати в тези усилия. А начинът, по който може да се постигне това, не зависи от нас да го определяме.
Ние можем да ви предоставим техническа помощ, ние можем да ви предоставим съдействие, ние можем да ви доведем най-добрите си специалисти, да даваме съвети. Но както знаете, няма европейско законодателство, що се отнася до начина на организиране на правосъдната система. Всяка страна – членка си има свои собствени системи. Така че нямаме готов модел, който да ви наложим, и да кажем: това е идеално за България, вие само трябва да го приложите към българската реалност. Ето защо ние си даваме сметка, че трябва да даваме технически съвети. Но най-добрият начин да реформирате това или онова, съдебната система, прокуратурата – мисля, че решението за това трябва да се вземе тук, защото вие познавате по-добре от нас собствените си реалности.
Още веднъж искам да кажа, че една от причините ние да смятаме, че това е осъществимо, е, че виждаме големия, преобладаващия консенсус между политическите сили и общественото мнение. И аз смятам, че това е един много важен елемент, който би могъл да позволи изпълнението на всички тези задачи през следващите месеци.
По отношение на въпроса на господин Цонев. Вярно е, че в Главата “Икономика”, както беше случаят с някои от предишните доклади за напредъка, не казвам, че няма проблеми, но има голям напредък, включително административният капацитет на някои министерства.
Като се концентрирам върху недостатъците, не искам да оставате с грешно впечатление за доклада. В доклада има много положителни констатации. Например фактът, че митническите власти според нас са постигнали напредък в техния капацитет, Министерството на финансите и други държавни агенции – също. Не става въпрос само за тези пет глави или за 14-те глави. Но трябва да се постигне още много, включително и в тези глави, например “Правосъдие и вътрешни работи”, “Селско стопанство” и “Регионална политика”. Независимо от това, че трябва още да се направи, вече доста е и направено през този период.
Така че още веднъж бих желал да благодаря на госпожа Мингова и на господин Папаризов за тяхната политическа подкрепа на този процес, а също така и на президента господин Стоянов, който също спомена политическия консенсус.
Още веднъж ще кажа следното. Мисля, че не бива да бъдем прекалени оптимисти. Човек трябва да разглежда всеки случай индивидуално. Ние ще изпратим предупредителни писма и на двете страни, които се намират в процес на присъединяване, в които писма много ясно ще изложим какво според нас следва и може да се направи през следващите няколко месеца. Лично аз смятам все още, че това е едно реалистично очакване.
Така че благодаря ви много за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Много благодаря на Вас и на другите представители на Европейския съюз. Навярно всеки ще открои най-важна фраза в този доклад. Господин Стоянов предложи една версия. Аз за себе си бих извел мисълта, че ключът е в наши ръце. Зависи от нас. Вратата може в една или друга степен може да е отворена или затворена, но ключът за тази врата е в наши ръце.
Благодаря ви за градивното сътрудничество.
Закривам срещата.
(Закрита в 13 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
47428
№ 12
На 26 октомври 2005 година се проведе среща от страна на Комисията по европейска интеграция с Димитриус Куркулас, ръководител на Делегацията на Европейската комисия, както и с представители на Делегацията на Европейската комисия в България при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Представяне на Всеобхватния доклад за наблюдение на Европейската комисия относно поетите от Република България ангажименти в Договора за присъединяване към Европейския съюз.
Докладът беше представен от негово превъзходителство Димитриус Куркулас – ръководител на Делегацията на Европейската комисия в България.
На срещата присъстваха посланикът на Великобритания – г-н Джеръми Хил, и посланикът на Холандия – г-н Вилем Ван Ее.
Срещата беше открита и ръководена от председателя на Народното събрание Георги Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин посланик Куркулас, ваши превъзходителства, уважаеми представители на Делегацията на Европейския съюз, уважаеми колеги, гости!
Приятно ми е да приветствам специално господин Куркулас в парламента днес на 26 октомври, на забележителна дата, по повод, който е добре известен вече на всички – представянето на Мониторинговия доклад за България за 2005 година.
Радвам се, че заедно с Вас, господин Куркулас, тук са техни превъзходителства – посланиците на Нидерландия,на Обединеното кралство, господин посланика на председателстваща страна.
От наша страна са представени практически всички колеги от Четиридесетото Народно събрание.
Бих предложил, без да губим време, да дадем възможност сега на господин Куркулас да ни представи Мониторинговия доклад.
Имате думата, господин Куркулас.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ДИМИТРИУС КУРКУЛАС: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря ви за изразения интерес.
Ще се опитам да направя съвсем кратка презентация на този доклад, един доклад, който вече можете да намерите на английски език на сайта на делегацията, а се надявам съвсем скоро той да бъде преведен и на български език.
След това съм на ваше разположение и ще се опитам да отговоря на всички въпроси, които имате към мене.
Общата цел на този мониторингов доклад е същата, каквато тя бе за десетте страни, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 година. Искаме с този доклад ад оценим настоящото положение в страните – кандидатки, като го измерваме спрямо изискванията, които произтичат от преговорите за присъединяване – разглеждаме постиженията на правото на Общността в светлината на Копенхагенските критерии - това са политически и икономически, - както и възможностите да се поемат задълженията на членството. Докладът се основава на информация, която е предоставена, на първо място, от правителството на България, международните финансови институции и някои национални и международни неправителствени организации. Европейската комисия сравни тази информация със собствените си заключения, които бяха събрани посредством полеви посещения, срещи и разговори с нашите колеги в България.
Докладът отразява положението, такова, каквото го видяхме в края на септември 2005 година. Така че 30 септември 2005 година е крайната дата, която покрива докладът. Следователно има някои основни законодателни мерки, които са били приети от вашия парламент от тази дата нататък, това е 30 септември, които не се споменават в доклада, макар че Европейската комисия, разбира се, съзнава, че такива са се състояли и смятаме, че те са особено важни. Не говоря само за Наказателно-процесуалния кодекс, говоря и за други законодателни актове, като Закона за ветеринарната служба, които са особено важни за присъединяването на страната.
Бих искал да подчертая, че този доклад не прави сравнение между България и страните-членки, както и не прави сравнение между присъединяващите се страни сами по себе си.
Що се отнася до сферата на политическите критерии – съжалявам, че трябва да говоря избирателно, но не мога да покрия всички въпроси, които се покриват в този изчерпателен доклад, - България в предишните години, както и сега продължава да изпълнява политическите критерии на Европейския съюз за членство. Независимо от това са необходими допълнителни действия в определени важни сфери, които бяха посочени и в доклада за напредъка на България за 2004 година. Тук посочваме сферата на публичната администрация, реформата в нея, съдебната система, мерките за борба с корупцията, правата на човека и закрилата на малцинствата.
Бих искал да кажа няколко думи за съдебната власт, защото това е много важна сфера.
Ние признаваме, че бяха предприети важни законодателни стъпки по отношение на съдебната власт. Но до този момент въздействието на реформите върху ефикасността на съдебната власт си остава ограничено. Ние смятаме, че все още са необходими големи усилия, особено за подобряване на досъдебната фаза.
Макар че, както казах, има известен напредък в сферата на законодателството, на практиката борбата с организираната престъпност си остава доста ограничен.
Ние, разбира се, отбелязваме особено важното приемане от вашия парламент на Наказателно-процесуалния кодекс. Сега остава да видим на практика до каква степен този нов Наказателно-процесуален кодекс ще реши известните проблеми, които съществуваха досега.
Смятаме, че тази реформа трябва да бъде съпътствана от увеличаване на ефикасността и отчетността на съдилищата, както смятаме, че трябва да се ревизират и други законодателни актове, включително този за съдебната власт и този за адвокатските сдружения.
Освен това ние смятаме, че не са предприети стъпки в този период за модернизиране на прокуратурата, макар че все още има нужда тя да стане по-прозрачна и по-отчетна.
Освен това смятаме, че България трябва да засили борбата срещу корупцията в съдебната власт, като ускори процедурата за премахване на имунитет, защото тя сега прекалено защитава различните магистрати, които могат да бъдат обвинени в неправомерно поведение.
Що се отнася до мерките за борба с корупцията, ние отбелязваме факта, че има известен напредък, особено що се отнася до корупцията на ниско ниво. Но освен това смятаме, че публичната администрация си остава особено уязвима към корупцията и основният проблем при борбата с корупцията си остават слабите резултати в следствието, в прокуратурата и съответното разследване на корупцията на високите нива.
Що се отнася до правата на човека, докладът посочва различни аспекти на правата на човека. Ние смятаме, че повече усилия трябва да бъдат положени за борба срещу трафика с хора и да се подобрят условията в различни държавни институции за деца и хора с увреждания.
Необходим е напредък и в процеса на деинституализация и подобряване на управлението на системата за определяне на психичното здраве.
Необходими са и продължителни усилия за реализиране на интеграция на ромското малцинство.
Отбелязваме, разбира се, рамковата програма за равноправната интеграция на ромското малцинство, това е една положителна стъпка. Но усилията трябва да продължат.
Стигаме до втория критерий – това са икономическите критерии. тук няма много какво можем да кажем, защото в тази сфера има много напредък. И макар че има определени коментарии, смятаме, че България продължава да бъде функционираща пазарна икономика и продължаването на настоящите реформи ще даде възможност на България да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили вътре в Европейския съюз.
В доклада ще намерите коментар за нуждата да се поддържа макроикономическа стабилност в страната, както и ще видите бележки за увеличаващия се дефицит.
Но, общо казано, по тези втори критерии не смятаме, че има основни проблеми. ние смятаме, че страната се движи по график, за да отговори напълно на тези изисквания.
Третият критерий е възможността да се поемат задълженията на членството. Тук става дума за хармонизация на българското законодателство с достиженията на правото на Европейската общност.
Съвсем накратко бих искал да посоча някои от моментите в доклада. Ние смятаме, че България е направила наистина голям напредък в хармонизацията на своето законодателство и България би трябвало да може да поеме задълженията на членството на датата, предвидена за присъединяване, стига тя да увеличи усилията си и да увеличи административния си капацитет.
Така че в тази глава от доклада имаме три различни категории от сфери. Първата такава категория е тази, в която смятаме, че няма големи проблеми и смятаме, че страната ще бъде готова по тази категория до датата на присъединяване. Тук се включват десет глави. Тези десет глави са: “Конкуренция”, “Монетарен съюз”, “Статистика”, “Малки и средни предприятия”, “Наука и научни изследвания”, “Образование и обучение”, “Култура и аудиовизуална политика”, “Външни отношения”, “Обща политика за сигурност и външна политика” и “Финансови и бюджетни разпоредби”.
Така че много моля, не ме разбирайте погрешно. Когато докладът казва, че няма проблеми в тези сфери, има предвид, че няма проблеми, що се отнася до задълженията за присъединяване. Това не означава, разбира се, че образованието в България е перфектно. Това просто означава, че що се отнася до ангажиментите към Европейския съюз, нямаме конкретни проблеми по тези 10 от общо 29-те глави.
След това има една група от 14 глави, по които смятаме, че България трябва да положи засилени усилия, за да може да довърши подготовката си за присъединяване. Тук българските власти биват насърчени да насочат по-добре усилията си да могат да се хармонизират изискванията на Европейския съюз. Тези 14 глави включват: “Свободно придвижване на стоки”, “Свободно придвижване на лица”, “Свободно придвижване на капитал”, “Риболов”, “Данъчно облагане”, “Заетост”, “Социална политика”, “Енергетика”, “Индустриална политика”, “Телекомуникации и информационни технологии”, “Околна среда”, “Защита на потребители и храни”, “Митнически съюз”, “Финансов контрол”.
Има още доста проблеми в тези 14 глави, но ние наистина смятаме, че с едно засилване на работата по тях би било възможно напълно да се удовлетворят изискванията по тези ангажименти.
Третата категория включва сфери с доста по-сериозно безпокойство, което можем да изразим. Смятаме, че това сериозно безпокойство изисква решителни и незабавни действия от страна на България, за да може тя да бъде готова до датата на присъединяване, която е планирана, както и за да може да извлече полза от присъединяването към Европейския съюз. Тези пет глави: Свободата за предлагане на услуги или поне част от тази глава, част от Дружественото право, част от главата “Земеделие”, част от главата “Регионална политика” и Двадесет и четвърта глава – “Правосъдие и вътрешни работи”.
За Пета глава – “Дружествено право”, ние смятаме, че е необходимо незабавно внимание за прилагането и изпълнението на защитата на интелектуалната собственост и свързаните с нея права. Това е една сфера, която предизвиква сериозно безпокойство за нас, особено що се отнася до граничния контрол, който трябва да бъде засилен, и координацията между митниците, полицията и съдебната власт, трябва да бъде подобрена.
Освен това смятаме, че Глава “Земеделие” съдържа едни сфери, които ни безпокоят: “Разплащателната агенция” и “Системата за интегриране на администрация и контрол”, както и “Общата организация по млекопроизводство”, “Продукти”, “Ветеринарен контрол”, “Контрол върху болестите по животните”, както и “Търговията с живи животни и животински продукти”, “Ветеринарното здраве” и “Добруването на животните”.
Ако България не се подготви по тези сфери до датата на присъединяването, последствието ще бъде, че България няма да може да извлече полза от разпоредбите на общата земеделска политика на Европейския съюз, което ще има много лош, чисто финансов и друг, чисто търговски ефект върху страната. Има предпазни клаузи, които са предвидени в нашето законодателство, не в Договора за присъединяване, които дават възможност, или има задължение на Европейската комисия да забрани например експорт от определена страна – членка, ако тази страна – членка не отговаря на изискванията за безопасност на храните. Освен това България няма да може да получава финансиране за земеделците си, ако Разплащателната агенция не е на място до датата на присъединяване.
Що се отнася до главата “Регионална политика”, това, което ни безпокои, това са институционалните структури и финансовото управление и контрол в сферата на регионалната политика. Това включва също и Европейският социален фонд.
Това е много важен въпрос за България, защото отново наказанието, ако една страна не е готова, е, че няма да се получат пари от структурните фондове. Така че това не притеснява толкова страните – членки, които в момента са членки на Евросъюза, но трябва да притеснява България, за да извлече тя максимални ползи от присъединяването.
Накрая, както казах по-рано, що се отнася до политическите критерии, ние смятаме, че са необходими незабавни действия в сферите на главата “Правосъдие и вътрешни работи”. Сериозни безпокойства има от високото ниво на организираната престъпност, честите поръчкови убийства в София, което е голямо предизвикателство за върховенството на закона, някои видове организирана престъпност, като например трафика с хора, включително и някои случаи на незаконни осиновявания, експлоатация на проститутки, трафик с откраднати моторни превозни средства, както и фалшификация на документи и валута. Всички те излизат от България, но оказват своето отрицателно въздействие пряко върху страните – членки на Европейския съюз.
Ние смятаме , че има нужда от незабавни действия, за да може да се ускори отговорът на българското правителство срещу организираната престъпност.
Освен това, разбира се, схващаме важния проблем със защитата на свидетелите, той вече е решен, но трябва напълно да влезе в сила. Това е особено важно за защитата на свидетелите. Трябва да има много по-активен подход за справяне с организираната престъпност и то спешно.
Няма да влизам в повече детайли. Бих ги предоставил, ако ми задавате конкретни въпроси, особено що се отнася до “Регионална политика” и “Земеделие”. Ние смятаме, че това, което е включено в мониторинговия доклад по много ясен начин, е нещо, което би могло да се свърши.
Европейската комисия ще продължи да извършва мониторинг до датата на присъединяване. Ние ще използваме всички инструменти, като например предупредителни писма, партньорски проверки, мониторингови мисии
Веднага след приемането на доклада, след няколко дни Европейската комисия ще изпрати съответните предупредителни писма със съответната мотивировка на политическо ниво до българските власти и цялата информация, която бъде събрана през следващите шест месеца, ще бъде захранена към един мониторингов доклад, който Европейската комисия смята да представи на Европейския съвет и на парламента през април или май 2006 година. В контекста на този доклад и на неговата основа Комисията може да препоръча, щото Европейският съвет да отложи членството на едната, двете или двете страни до 2008 година, ако условията за отлагане на членството, записани в Договора за присъединяване, са изпълнени.
В момента няма време да правим спекулации каква ще бъде тази препоръка. Както казах и аз, както каза и моят комисар, който беше тук преди няколко дни, всичко това може да бъде направено. Съвсем ясно е. Не е лесно, знам го отпреди, знам, че това е най-трудната фаза при присъединяване и то не само за България, но и за всички присъединяващи се страни.
Окуражени сме от общия политически консенсус по тези въпроси в страната и оценяваме високо подкрепата на парламента и много добрата работа, която се върши тук, в парламента. Аз знам, че тя е трудна работа. Затова сме оптимисти.
Разбира се, Европейската комисия ще продължи да подпомага България и посредством стратегията ни за предприсъединяване и финансовата ни подкрепа. През 2006 година около 545 млн. евро ще бъдат резервирани за България – това е само за 2006 година.
Сега можете да ми задавате въпроси, ако имате желание. Отново ще кажа, че презентацията ми беше много селективна, понеже имаме ограничение във времето. Може би съм хвърлил повече светлина върху недостатъците и най-вече върху тях, защото всички знаят много добре кои са сферите, които не са проблематични. Има много такива, в които има много голям напредък.
Смятам, че не би било много честно да се фокусираме само върху недостатъците, а да не вземем предвид положителното развитие, което сме наблюдавали през последната година или през целия период на предприсъединяване, който започна през 2000 година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, Ваше превъзходителство, за този наистина фокусиран доклад. Не бих искал да отнемам от времето на колегите, тъй като вярвам, че те имат едни или други въпроси, а Вашето време е ограничено. Така че бих се обърнал към присъстващите от българската страна – те биха ли желали да направят коментар или да зададат въпроси?
Може би е нужна минутка за размисъл.
Аз бих искал само да кажа, Ваше превъзходителство, че за нас наистина е много важно, че в този доклад са заложени същите принципи, както в докладите за десетте страни – членки. Тъй като действително става дума за приключване на Петото разширяване на Европейския съюз, ние очакваме същият стандарт, същият подход да бъде приложен и към България. Разбираме, че това не е доклад, който ни сравнява с другите вече членки, нито пък има някакъв друг характер, освен стремеж към обективно фиксиране на степента на изпълнение на ангажиментите, произтичащи за България в последната фаза на присъединяване към Европейския съюз.
Съзнаваме, че е необходимо преди всичко да съсредоточим вниманието си върху онези области, където има да се извършва още съществена работа, преди всичко в петте области, които назовахте. Съзнаваме също, че в сферата на първия критерий – политическия, особена загриженост, такава, каквато се споделя и в българското общество, предизвикват предизвикателствата на борбата с организираната престъпност и корупцията.
Ние също така разглеждаме отношенията с Европейската комисия като един диалог, в който сме партньори с Европейската комисия, където разчитаме на нейната критична подкрепа, за да извършим онова, което предстои на България, успешно и в срок.
Съзнаваме, че наред с трите критерия, които се отнасят за България, ние трябва да сме в такава кондиция, която да не предизвиква загриженост и при четвъртия критерий – тоест, способността на Европейския съюз да интегрира България без проблеми.
Вярваме, че имаме основание да разглеждаме България и българското общество като добри европейци.
Ще подкрепя тази своя мисъл с един пример. Благодарение на българин шахматната корона на света се връща в Европа. Така че считаме, че имаме и такъв принос към общоевропейското дело. Не казах “smаll“, не казах “малък”. Други ще го оценяват.
Разбира се, ние ще се съсредоточим и в онези сфери, които да ни позволят ефективно и ефикасно да се възползваме от онези ресурси, които Европейският съюз предвижда за различните програми в България – по линия на земеделието, на регионалната политика. Разбираме, че това е една наша отговорност да осигурим прозрачност и по предназначение усвояване на тези средства.
В заключение, Вие споменахте работата в българския парламент. Вярвам, че има основание оценката, че парламентът работи от самото му встъпване в мандата си отговорно и интензивно по европейския приоритет. Ние ще се стремим в бъдеще да развиваме тази работа не само в приемането на закони, но и в повишено внимание към това как те се прилагат.
Разбира се, пред нас стои въпросът за даване възможност за пълния обем законодателни реформи, включително, ако това е необходимо, и чрез нови промени в Конституцията например, въпрос, който, разбира се, изисква отговорно решение.
Бих искал да Ви благодаря.
Не закривам, така да се каже, изказванията от наша страна, тъй като чувствам, че има желание и от други колеги да се изкажат. Бързам да дам думата на господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Господин посланик! Ние приемаме доклада на Европейската комисия като остро предупреждение към България, именно, че Европейската комисия може да предложи България да бъде отложена, заедно с Румъния, за 1 януари 2008 година, ако съществува сериозен риск да се окажем категорично неподготвени да изпълним критериите за членство.
Добре би било в заключителното си изказване Вие да кажете пред тази публика, една част от която не е веща в езика на Европейската комисия, прави ли сме в преценката, че Вие не отваряте вратата за членство, а отлагате произнасянето си за април-май следващата година.
Като възприемаме по този сериозен начин доклада на Европейската комисия, още вчера ние предложихме да се вземат радикални мерки именно за това да се направи изслушване в Народното събрание на министър-председателя и на отговорните министри, с цел да се обсъди едно предложение Народното събрание да настоява през него за персонални и структурни промени в правителството и в секторите на изоставане – вътрешните работи, правосъдието, финансите, земеделието и горите, околната среда и водите, държавната администрация, административната реформа.
Освен това ние смятаме, че трябва да се разформирова Комисията за европейска интеграция, която очевидно е безполезна, да се създаде на паритетен принцип нова Комисия по европейските въпроси, която да контролира действията на правителството превантивно, съобразно чл. 105, новите алинеи 3 и 4 от поправките на Конституцията. И предлагаме, тъй като очевидно, че ние нямаме други убедителни аргументи до април-май пред Европейската комисия и няма да постигнем прелом в противодействието на организираната престъпност и корупцията, да се създаде Комисия за промяна на Конституцията, пак на паритетен принцип, която да подготви радикални изменения в главата “Съдебна власт” на Конституцията на Република България.
Никакви подобрения няма да има в противодействието на престъпността и особено на организираната престъпност, искам да го кажа още сега пред Вас, защото няма как да ги има от организационна гледна точка. В следващите шест месеца следствените дела ще се пренасят от следствените управления в Министерството на вътрешните работи. този процес ще приключи, след като Вие приключите доклада си.
По този начин няма как да се получи този напредък, който Вие очаквате от нас. И ние не виждаме как можем да Ви убедим в сериозността на своите намерения, освен ако наистина не отидем към решителна промяна на Конституцията и в системата на съдебната власт.
Завършвам. Господин посланик, кажете пред тези хора тук: Вие отворихте ли вратата за европейското членство, както твърдеше снощи в емисията си една национална ефирна телевизия, или още не сте я отворили и сте оставили отварянето за догодина през април-май?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Костов. Господин Куркулас, предлагам да чуем още три становища и въпроси, след което Вие да реагирате на тях. Извинявам се пред другите колеги, че господин Куркулас няма повече време. Надявам се, че с неговите отговори на въпросите ще бъдат покрити основния кръг аспекти, които ви интересуват.
Така че предлагам да дадем думата на господин Цонев, на господин Стоянов, на господин Папаризов.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ваши превъзходителства, уважаеми колеги! Първо ще се представя: Йордан Цонев, заместник-председател на парламентарната група на Движението за права и свободи и председател на Комисията по икономическата политика.
Може би повече в това си качество искам да изразя своето задоволство от оценката, която е дадена в доклада, за българската икономика – за напредъка, за потвърдената констатация, че в България има действаща пазарна икономика, за много точната и правилна оценка, която се съдържа в доклада за състоянието на българската икономика, за ръста, за конкурентноспособността, за тенденцията в тези посоки, а също така и за стабилността и за препоръката да се поддържа тази стабилност.
Мисля, че кабинетът продължава политиката на стабилност – макроикономическа и финансова. И съм малко учуден от искането точно за финансовия министър, тъй като към това министерство няма забележки и към тази област почти не се съдържат критични бележки.
Лично аз съм оптимист по отношение на срока за приемане, защото повечето от нещата, които касаят икономиката, са в правилната посока. А знаем, че онова, което може да ни спре във времето, е икономиката, тъй като там нещата не стават от днес за утре и от вчера за днес. Там процесите са по-бавни. И констатацията ,че процесите са в правилната посока и дават резултати, ми дава правото да бъда оптимист. Тъй като повечето от останалите неща все пак зависят от политическата воля, зависят от работата на парламента и правителството, докато в икономиката нещата не са така. и ако не беше това състояние на икономиката, бих бил по-малко оптимист, сега съм повече оптимист.
Още веднъж изразявам своето задоволство от оценката на доклада в икономическата област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Стоянов, заповядайте.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Куркулас, Ваши превъзходителства!
Аз съм лидер на една партия, която се определя като категорична и класическа опозиция на това правителство. Ние схващаме, че на това правителство се падна историческата роля да финализира един процес, започнат от други правителства, от други политици, процес, в който активно участие вече 15 години взема цялото българско общество.
Схващам всички сериозни нотки на загриженост в този доклад. И въпреки това се въздържам да прави коментари на политическо злорадство. Защото схващам много добре, че при евентуален неуспех – нещо, което никой от нас не иска, това би се отразило изключително лошо върху България, а цената би била платена от целия български народ.
И все пак в заключенията, които Вие ни представихте в доклада, има едно забележително заключение и на мене ми се струва, че то ще бъде изведено от представителите на българските медии като основно изречение от днес нататък. В това изречение буквално се казва,че без незабавни действия България и Румъния най-вероятно не биха били в състояние да изпълнят техните задължения в тези специфични области. Очевидно става въпрос за областите, които Вие отбелязвате като области, по които Европейската комисия проявява сериозна загриженост.
Затова от името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили ние ще поискаме от правителството в срок само от два месеца да заяви ясно пред българския парламент кои са тези незабавни действия, които то възнамерява да приеме, щото в следващия доклад през април или май тези области на сериозна загриженост да изчезнат и България да е във възможност да се присъедини към Европейския съюз на 1 януари 2007 година.
Най-важният въпрос, който днес стои пред българското правителство, е дали ясно е разчело областите на сериозна загриженост по начина, по който ги сервира Европейската комисия, и дали може да преведе от дипломатическия език, който Европейската комисия ползва, за незабавни мерки, в конкретни действия, които да бъдат изпълнени в оставащите шест месеца до следващия мониторингов доклад. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Папаризов, за извинение. Давам думата на госпожа Анелия Мингова, председател на парламентарната група на НДСВ.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин Куркулас, Ваши превъзходителства, уважаеми колеги! От името на Национално движение Симеон Втори искам да изразя своето задоволство от обективния и независимо от това критичен тон в доклада на Европейската комисия за напредъка на България.
Ние очаквахме критичните бележки в този доклад, защото с участието си в предишното управление на страната и с ангажимента да участваме в настоящето коалиционно управление на България следим процесите на хармонизиране както на българското законодателство, така и цялостната подготовка на страната ни за членство. Не само следим, а смея да твърдя, че сме активни участници в този процес.
Съзнавайки тези ангажименти, ние смятаме, че в доклада обективно се съдържа възможността да направим извод, че Европейската комисия дава шанс на България в оставащото време до април следващата година да направи необходимото, за да може последният доклад на Европейската комисия да отчете невъзможност за прилагане на отлагателната клауза за членство и ние да се поздравим с такова членство от 1 януари 2007 година.
Точно затова искам да заявя, че ангажиментът на Национално движение Симеон Втори като коалиционен партньор в настоящето управление е да направи необходимото за пълна концентрация на политическата воля на всички парламентарно представени политически сили, която е особено необходима в настоящия политически момент.
Затова искрено изразявам задоволство от казаното преди мене от господин Стоянов като председател на Обединените демократични сили за готовността неговата политическа сила да се присъедини към усилията на правителството и настоящето парламентарно мнозинство за обединяване на общите ни усилия.
Не смятам, че деструктивни предложения, които чухме в тази зала от други политически сили, биха позволили на България да изпълни своите ангажименти.
Искам да приканя още веднъж всички колеги от парламента и да изразя отново ангажимент на политическата сила, която представлявам, за концентриране на нашите усилия за постигане на тези ангажименти, които сме поели. Защото смятам, че ние сме способни да направим това. ние сме го доказвали през последните няколко години и смятам, че усилията ни в същата посока биха били достатъчно категорични, ако бъдат обединени и ако бъдат в една посока. Още веднъж ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Мингова.
Последен има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Куркулас, уважаеми господа посланици на страните от тройката, която председателства Европейския съюз! Искам да ви уверя, че Комисията по европейска интеграция, както и другите специализирани комисии, ще продължат със същото темпо да осъществяват ангажиментите на Република България в законодателната област и в рамките на нашата програма ние ще успеем да изпълним законодателните си ангажименти в срок.
Наред с това ние работим, заедно с другите национални парламенти на страните – членки на Европейския съюз и на Румъния, да въведем на практика минималните критерии, приети в Копенхаген, за прозрачност на всички нормативни актове, които ще бъдат приемани оттук нататък в Европейския съюз. За това сме предвидили съответна конкретна процедура, която ще обсъдим с правителството следващата седмица.
Искам да ви уверя, че ние разбираме ролята, която ще имат националните парламенти в процеса на ратификацията и работим с тях, но и ролята, която ще има Европейският парламент в последния етап, тогава, когато Европейската комисия ще вземе своето решение.
Както заяви вчера председателят на Външната комисия на Европейския парламент господин негово превъзходителство Жозеп Борел, докладът, който ще се подготви от докладчика за България господин Джефри ван Орден, ще има не малко значение в оставащия процес.
Още от понеделник ние ще започнем работа с докладчика за България, който ще бъде в София и който вчера окачестви доклада като не лош, а именно като един ясен, обективен анализ и добра основа за работа.
Още в средата на месец ноември бюрото на Съвместния парламентарен комитет България – Европейския съюз ще уточни основните теми , които са от най-голяма загриженост и ще бъдат предмет на следващия Съвместен парламентарен комитет на 28 ноември. С госпожа Гикен, председател на комитета, още в петък тук ще можем да започнем работата по този въпрос.
Искам да Ви уверя, господин посланик, господа посланици, че с нашите колеги от Европейския парламент ще направим всичко възможно, за да може да има една обективна оценка, да има критичен анализ на мерките, които ще предприеме правителството, и ще дадем нашия принос за успешно завършване на процеса на присъединяване на 1 януари 2007 година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви, колеги.
Уважаеми господин посланик, имате думата.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ДИМИТРИУС КУРКУЛАС: Благодаря много, господин председател.
Докладът е един фактологически доклад, без каквито ида било изводи и заключения. Мисля, че няма да е грешка да го окачествим като включващ някакви сериозни предупреждения. Но това по самата му природа е целта на един мониторингов доклад.
Ние от Европейската комисия имаме много отговорната задача да кажем на нашите страни – членки, а също и на българите дали процесът на подготовка за присъединяване върви гладко. Ние смятаме, че в тези пет области времето изтича.
Ние знаехме и от преди, че прилагането ще бъде много по-трудно от буквалното пренасяне на законодателството.
Така че бих се съгласил с господин Костов, министър-председателя, с неговата преценка, че това се разбира като предупреждение.
Подобни предупреждения бяха изпратени на българските власти на различно ниво още през юни. Така че това не би трябвало да изненадва никого.
Аз бих си дал сметка – не искам този доклад да се интерпретира като затваряне на вратата от страна на Европейския съюз. ние не говорим на първо място тук за “да” или “не” присъединяване на България. Това решение, както господин Костов знае по-добре от всички останали, тъй като това решение беше взето по време на неговото премиерство през 1999 година, а преговорите започнаха през 2000-та…. Нашата общност се основава на върховенството на закона. Ние не включваме никакви нови условности, условия или изисквания. В Договора за присъединяване има клауза за отлагане, но има и други предпазни клаузи, които би било грешка да не се взимат предвид, тъй като те могат да имат много голямо въздействие. Имам предвид икономическите предпазни клаузи или тази по правосъдието и за вътрешните работи. Ако тя не бъде осъществена, на вашите граждани няма да им бъде позволено да използват предимствата в сферата на общото правосъдие. Не става въпрос само за клаузата за отлагане, макар че тя всъщност е най-важната.
Както вече казах, Европейската комисия не искаше да стига до някакви изводи или да вади някакви заключения за възможната употреба на каквито и да било предпазни клаузи този път, защото смятаме ,че все още има достатъчно време пред нас.
Ако знаехме в този момент, че България и/или Румъния не са в състояние във всеки случай да изпълнят важни изисквания, то ние още днес бихме предложили използването на тази или онази клауза. Но фактът,че не го правим, показва, че все още вярваме, че има време и че това, което е предвидено в доклада, е осъществимо. Трудно е, но е осъществимо.
Така че не бих казал, че ние затваряме вратата. Мисля, че шестте предстоящи месеца ще бъдат изключително важни и че Европейската комисия е обявила в този доклад, че през април или май ние ще направим един нов доклад, който ще бъде окончателен, и в него вече бихме могли да предложим позоваването на една или друга предпазна клауза.
Знам и ние знаем, не си правим илюзии, че сложни въпроси, като корупцията и организираната престъпност не могат да се решат от днес за утре. Ние никога не сме казвали, че едно условие за присъединяването или за неизползването на предпазна клауза е тоталното изкореняване на престъпността, на организираната престъпност или корупцията. Ние просто искаме да видим някои конкретни резултати в тези усилия. А начинът, по който може да се постигне това, не зависи от нас да го определяме.
Ние можем да ви предоставим техническа помощ, ние можем да ви предоставим съдействие, ние можем да ви доведем най-добрите си специалисти, да даваме съвети. Но както знаете, няма европейско законодателство, що се отнася до начина на организиране на правосъдната система. Всяка страна – членка си има свои собствени системи. Така че нямаме готов модел, който да ви наложим, и да кажем: това е идеално за България, вие само трябва да го приложите към българската реалност. Ето защо ние си даваме сметка, че трябва да даваме технически съвети. Но най-добрият начин да реформирате това или онова, съдебната система, прокуратурата – мисля, че решението за това трябва да се вземе тук, защото вие познавате по-добре от нас собствените си реалности.
Още веднъж искам да кажа, че една от причините ние да смятаме, че това е осъществимо, е, че виждаме големия, преобладаващия консенсус между политическите сили и общественото мнение. И аз смятам, че това е един много важен елемент, който би могъл да позволи изпълнението на всички тези задачи през следващите месеци.
По отношение на въпроса на господин Цонев. Вярно е, че в Главата “Икономика”, както беше случаят с някои от предишните доклади за напредъка, не казвам, че няма проблеми, но има голям напредък, включително административният капацитет на някои министерства.
Като се концентрирам върху недостатъците, не искам да оставате с грешно впечатление за доклада. В доклада има много положителни констатации. Например фактът, че митническите власти според нас са постигнали напредък в техния капацитет, Министерството на финансите и други държавни агенции – също. Не става въпрос само за тези пет глави или за 14-те глави. Но трябва да се постигне още много, включително и в тези глави, например “Правосъдие и вътрешни работи”, “Селско стопанство” и “Регионална политика”. Независимо от това, че трябва още да се направи, вече доста е и направено през този период.
Така че още веднъж бих желал да благодаря на госпожа Мингова и на господин Папаризов за тяхната политическа подкрепа на този процес, а също така и на президента господин Стоянов, който също спомена политическия консенсус.
Още веднъж ще кажа следното. Мисля, че не бива да бъдем прекалени оптимисти. Човек трябва да разглежда всеки случай индивидуално. Ние ще изпратим предупредителни писма и на двете страни, които се намират в процес на присъединяване, в които писма много ясно ще изложим какво според нас следва и може да се направи през следващите няколко месеца. Лично аз смятам все още, че това е едно реалистично очакване.
Така че благодаря ви много за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Много благодаря на Вас и на другите представители на Европейския съюз. Навярно всеки ще открои най-важна фраза в този доклад. Господин Стоянов предложи една версия. Аз за себе си бих извел мисълта, че ключът е в наши ръце. Зависи от нас. Вратата може в една или друга степен може да е отворена или затворена, но ключът за тази врата е в наши ръце.
Благодаря ви за градивното сътрудничество.
Закривам срещата.
(Закрита в 13 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
47428
