Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
09/11/2006
П Р О Т О К О Л
№ 51
На 9 ноември 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-91/31.10.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-92/31.10.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-93/31.10.2006 г., за държавния бюджет на Република България за 2007 година и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 година – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-95/1.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за народната просвета – внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Галя Маринска – директор на Дирекция “Правна” в Министерския съвет, Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието и науката, Силвия Инджова – директор на Дирекция “Национален фонд” към Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Мария Ангелиева – заместник-председател на Комисията по европейска интеграция.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Предлагам да започваме днешното редовно заседание на Комисията по европейска интеграция.
Предлага се днешното заседание да се проведе при следния предварително обявен
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-91/31.10.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-92/31.10.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-93/31.10.2006 г., за държавния бюджет на Република България за 2007 година и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 година – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-95/1.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за народната просвета – внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред за днешното заседание, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Пристъпваме към обсъждане на първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-91/31.10.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
На днешното заседание по тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерския съвет:
Галя Маринска – директор на Дирекция Правна
От Министерството на правосъдието:
Сабрие Сапунджиева – заместник-министър.
Давам думата на госпожа Сапунджиева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Представеният на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, внесен от Министерския съвет, има за цел да осигури условия за въвеждане на изискванията и прилагането на актовете на Европейския съюз в Република България, както и да осъвремени правната уредба във връзка със съставянето и приемането на нормативните актове в съответствие с Конституцията на Република България.
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз са необходими промени в Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагането му, които произтичат от обвързаността на страните – членки с европейското законодателство. Касае се за пряката приложимост на регламентите на Европейския съюз и други въпроси на хармонизацията, включително и от правнотехнически характер, относно позоваването и препращането към актовете на Европейския съюз.
В този смисъл с § 4 от законопроекта се създава нова разпоредба в Закона за нормативните актове, която изрично предвижда нормативен акт да се издава и в случаите, когато следва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актовете на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейската общност.
В § 5, т. 1 от законопроекта се прогласява принципът, че ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, се прилага регламентът, който съответства изцяло на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и учредителните договори на Съюза.
Пряката приложимост на регламентите на Европейския съюз се отнася не само до действията на правораздавателните органи, а и до действията на администрацията, физическите и юридическите лица.
С § 11, т. 2 и § 13 се предвижда изрично, че регламентите на Европейския съюз се обнародват в официален вестник на Европейския съюз на български език, а не в “Държавен вестник”.
Другата група промени в Закона за нормативните актове отразява необходимостта от осъвременяването му съобразно действащата Конституция на Република България, включително съобразяването му с конституционно установената система от държавни органи и с видовете нормативни актове в Република България.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са включени изменения и допълнения в Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, които следват измененията в Закона за нормативните актове.
В § 18 са уредени някои специфични правила при позоваване на актове на Европейския съюз или препращане към тях, което ще подпомогне работата при хармонизацията на законодателството и ще благоприятства по-нататъшния диалог с институциите на Европейския съюз.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам думата на госпожа Маринска да допълни евентуално представянето.
ГАЛЯ МАРИНСКА: Смятам, че това беше изчерпателно. Ако имате някакви въпроси, на ваше разположение съм.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз ще помоля госпожа Асенова като експерт от нашата комисия, която е представила отделни бележки, включени в нашето становище, да представи своите виждания по въпроса и да изясним така направените бележки, с цел да вземем решение, което да е адекватно.
МИЛА АСЕНОВА: В становището са направени две бележки, които са в общи линии терминологични.
Термините, които се използват – “актове на Европейския съюз”, “директиви на Европейския съюз” и “регламенти на Европейския съюз” всъщност на практика не са напълно прецизни, доколкото въпросните актове са на отделните институции. Това е едната бележка, която е направена.
Втората бележка се отнася до изброяване във връзка с измененията в Указ № 883. Става въпрос, че позоваване на актове на институциите на Европейския съюз има две точки:
Позоваването се извършва на директивите, които се въвеждат – това е т. 3.
В т. 4 се посочва позоваване на други нормативни актове, които се въвеждат със съответния вътрешноправен нормативен акт.
Бележката е във връзка с това, че е необходимо да се изясни кои са другите актове, на които ще се извършва позоваването. Дотук практиката е показала, че обикновено извън директивите друг акт, който се въвежда по този начин, са рамковите решения в областта на правосъдие и вътрешни работи. евентуално би могло да стане позоваване на някои съвместни действия пак в същата област.
Затова отново с оглед прецизност може би би било добре да се изясни въпросът кои са актовете, на които ще се извършва това позоваване.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Маринска, за отговор.
ГАЛЯ МАРИНСКА: Първата бележка я приемам изцяло. Прави сте, че този израз, който предлагат вашите експерти, е по-точен. Смятам, че това ще бъде съобразено в Комисията по правни въпроси при окончателното изработване на текстовете.
Що се касае до втората бележка, всъщност Вие сама дадохте отговор на нея. Ние сме написали нормативните актове, защото понякога такъв акт може да бъде един регламент, който примерно да оставя известна материя за уредба в националното законодателство. Не искаме да се ангажираме предварително, определяйки само директивите по тази точка, защото смятаме, че винаги е възможно с рамково решение, с решение на някои от институциите на Европейския съюз да бъдат въведени някакви изисквания, които ние трябва да въведем съответно в националното си законодателство.Затова семе предпочели по-общата формулировка, без да ограничаваме. Мисля, че е доста трудно да направим някакво изчерпателно изброяване и предварително да кажем в какви актове Европейският съюз ще въведе някакви изисквания, които ние след това сме длъжни да въведем в националното законодателство.
После ще ви дам пример. Знаете, че има законодателство, което се състои изцяло от регламенти, там директиви няма. Но регламентите остават на съответната държава да определи националния орган, неговата структура и устройство, административнонаказателни разпоредби. Това са нещата, които сме имали предвид, извън директивите, които могат да съдържат други актове, за да изберем общата формулировка.
МИЛА АСЕНОВА: На първо място, става дума, че можете да препращате към регламентите, но не можете да се позовавате на тях, защото те не се въвеждат. Обикновено такова изискване има в по-новите директиви на Европейския съюз, даже не във всичките, да се прави такова позоваване.
Самата редакция, както е написана, създава впечатление, че директивите не са нормативни актове. А те на практика са.
ГАЛЯ МАРИНСКА: Само едно изречение – ще бъда съвсем кратка. Така или иначе това ще се изясни в Правната комисия. Предполагам, че там ще има въпроси.
Точка 3 и т. 4 са доста различни. Точка 3 има предвид само директивите, а т. 4 има съвсем друга хипотеза. Точка 3 означава, че в заключителната разпоредба ние ще посочим, че с тази наредба се въвежда еди-коя си директива на Европейския съюз и с това приключваме.
Когато обаче в самия национален акт има препращане към други актове на Европейските общности, било то регламенти, директиви и т.н., институциите от Брюксел имат това изискване да посочваме и тях. Така че това не е само хипотезата, чиито изисквания са въведени и към които препраща съответният акт. Ако наредбата препраща примерно към някоя друга наредба, ние сме длъжни - всъщност те го искат от нас - в Заключителните разпоредби ние да посочим тази втора наредба, към която препраща първата, и там да посочим изискванията на кой акт на Европейските общности сме въвели чрез тях.
Така че това е просто друга хипотеза. Може би не е най-добра и най-прецизна редакцията, но се надявам, че ще намерим по-удачна редакция, така че хем да удовлетворим исканията на институциите в Брюксел, хем в същото време текстът да стане ясен.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, някой от вас има ли да допълни нещо към дискусията? – Няма.
При това положение предлагам да гласуваме така предложеното становище на комисията, с което се подкрепя проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-92/31.10.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили за присъстват:
От Министерството на финансите:
Валентина Грозданова – директор на Дирекция “Финансиране на общините”.
Давам думата на госпожа Грозданова да представи законопроекта.
ВАЛЕНТИНА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Налагат се две промени в Закона за общинските бюджети във връзка с поетите ангажименти по глава трета “Свободно предоставяне на услуги” и плана за действие за 2006 година, с цел премахване на дискриминационните разпоредби пред правото на установяване. Става въпрос за чл. 21, ал. 1 от Закона за общинските бюджети, съгласно който касовото обслужване на общинския бюджет се извършва от Българската народна банка чрез български търговски банки. Това изискване се приема за дискриминация по смисъла на европейското право по отношение на търговските банки от страните – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство.
Също така се предлага промяна в чл. 42, ал. 5, който се отнася за банковото обслужване на извънбюджетните фондове и сметки на общините. Този член също трябва да бъде допълнен, с цел унифициране на разпоредбата му с предложение за нова редакция на чл. 21, ал. 1. И отново цели премахване на неравното третиране на българските търговски банки и банките на Европейската общност.
Всъщност касовото обслужване на общинските бюджети на извънбюджетните сметки на общините трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за устройството на държавния бюджет в съответствие с изискванията на Закона за държавния бюджет за съответната година. В този смисъл е предложението за промяната в двата текста.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, нашето становище не съдържа никакви забележки по така предложения законопроект. Въз основа на него можем да направим извода, че законопроектът привежда в съответствие националното законодателство с общностното право в областта на свободното предоставяне на услуги.
Има ли някакви бележки? – Няма.
Подлагам на гласуване становището на нашата комисия за подкрепяне на законопроекта.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-93/31.10.2006 Г., ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 ГОДИНА И СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА 2007 ГОДИНА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите:
Димитър Ивановски – заместник-министър
Силвия Инджова – директор на Дирекция “Национален фонд”
Иван Лозев – младши експерт в Дирекция “Бюджет”.
Заповядайте, господин Ивановски, да ни представите накратко законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам съвсем накратко да ви представя някои основни моменти, включително приоритети и макрорамката на бюджета, а разбира се, във формат на допълнителни въпроси и отговори ще се опитаме да дадем разяснение на тези ваши въпроси, които не са били изложени в моето изложение.
По отношение на приоритетите, основни акценти в бюджета са:
- максималното усвояване на европейските фондове с цел повишаване на конкурентноспособността на икономиката;
- развитие на човешкия капитал;
- осигуряване на висока заетост;
- доходи.
По отношение на социалната насоченост в контекста на тези цифри, които са заложени в бюджета, основната цел е реализация на качествено образование и достъп до качествени здравни услуги.
В рамките на основните макроикономически параметри ще си позволя да зачета някои основни цифри от бюджета.
Равнището на брутния вътрешен продукт се очаква да възлезе на 51 млрд. 141 млн. лв., като реалният растеж на брутния вътрешен продукт се очаква да бъде в размер на 5,8 процента.
Инфлацията в края на периода се очаква да бъде 3,1 процента, а средно текущата инфлация – 4,4 процента.
Размерът на преките чуждестранни инвестиции се очаква да бъде в съотношение 10,4 процента към брутния вътрешен продукт.
Дефицитът по текущата сметка се очаква да бъде в размер на 11,8 процента от брутния вътрешен продукт.
По отношение на предизвикателствата на конвергенцията, които ще стоят пред българската икономика през следващата година, по оценки на ЕВРОСТАТ средният брутен вътрешен продукт на глава от населението през 2007 година, изразен в паритет на покупателните способности, ще бъде 34,5 процента от средния брутен вътрешен продукт за страните – членки.
В този смисъл, разбира се, и средствата от Европейския съюз се явяват една голяма възможност за ускоряване на процеса на конвергенция, продължаване на реформите и нарастване на инвестициите в българската икономика.
Ще бъде спазено ограничението на разходите от бюджета – да бъде до 40 процента от брутния вътрешен продукт.
По отношение на бюджетния баланс се предвижда излишъкът на консолидираната фискална програма през 2007 година да възлезе на 0,8 процента от планирания брутен вътрешен продукт в абсолютна стойност в размер на 385 млн. лв.
Трябва да се отчете, че в рамките на този баланс се отчита и вноската на България в бюджета на Европейския съюз, която ще бъде в размер на 1,2 процента от брутния вътрешен продукт, която, разбира се, от гледна точка на макроикономическия анализ по-скоро може да се третира като плащане по външния дълг, тоест то не оказва влияние върху вътрешния пазар. В този смисъл можем да коментираме, че бюджетът е с излишък от 2 процента.
Една от основните причини да бъде преследван и в рамките на следващата година излишък в бюджета е свързан както по отношение на общите тенденции в следваната макроикономическа политика в ключови страни в света, които генерират постоянен икономически растеж, но то е свързано и с това да се митигира дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, която така или иначе все още е в размери, на които трябва да се отделя достатъчно внимание.
По отношение на приходите в консолидираната база. Те ще са в размер на 41,7 процента от брутния вътрешен продукт. В абсолютна стойност ще бъдат 21 млрд. 320 млн. лв.
Както ви е добре известно, по отделните данъчни пера корпоративният данък се понижава от 15 на 10 процента за 2007 година. В резултат на това около 300 млн. лв. от това, което е било вноска в тазгодишния бюджет, ще бъде оставено в бизнеса като елемент за стимулиране на българската икономика и българските стопански субекти.
По отношение на скалата за облагане на доходите за физическите лица се запазва броят на скалите и съответните ставки. Необлагаемият минимум се вдига от 180 на 200 лв., като ефектът от тази промяна е, че около 120 млн. лв. фактически ще останат като разполагаем доход в населението на България в резултат на това увеличение на необлагаемия минимум.
По отношение на приходите от социално осигуряване. Запазват се нормативите на осигурителните вноски, с изключение на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лица, родени след 31 декември. Тя се намалява от 19 на 18 процента.
През 2007 година се очаква увеличаване на броя на осигурените лица с над 100 хил. души спрямо лицата, които са били осигурявани през 2006 година.
В контекста на продължаващото изпълнение на реформата за прехвърляне на осигурителните вноски от първия стълб към втория капиталопокривен стълб, през 2007 година се увеличава вноската за втория стълб за универсалните пенсионни фондове от 4 процента на 5 процента.
По отношение на приходите от данък добавена стойност. Прогнозата за приходите през 2007 година в абсолютен размер е на ниво 6 млрд. и 300 млн. лв.
В размера на приходите е отразен и отрицателният ефект за бюджета във връзка с въвеждането на новите правила за облагането на вътрешнообщностните доставки в рамките на пълноправното присъединяване на България към Европейския съюз и настъпващите промени от това нещо по отношение облагането на сделките с данък добавена стойност.
В акцизните пера промените в законодателството са свързани с хармонизация, която е поета в рамките на преговорния процес. Увеличава се акцизът на оловния бензин от 670 лв. на 1000 тона на 830 лв. на 1000 тона.
Акцизът на безоловния бензин се увеличава от 530 лв. на 1000 тона на 585 лв. на 1000 тона.
Увеличава се акцизът на газьола – от 430 лв. на 485 лв. за 1000 тона.
Увеличава се акцизът на керосина в абсолютно същата пропорция – от 430 лв. на 485 лв. за 1000 тона.
Увеличава се акцизът на тежките горива – от 25 лв. на тон на 30 лв. на тон.
Предстои да се разшири обхватът на стоките – обект на облагане с акциз:
За 2007 година за кокс и въглища се въвежда акцизна ставка от 30 стотинки на 1 гигаджаул;
За електрическата енергия за стопански и административни нужди – 1 лв. за 1 мегават/час.
По отношение на митата. Приходите от мита за 2007 година са прогнозирани в размер на 240 млн. лв., а нетният размер на приходи от мита за републиканския бюджет след приспадане на 75 процента от тях, каквото е изискването в контекста на присъединяването към Европейския съюз ще възлезе на 60 млн. лв.
Тук, разбира се, трябва да се отчита и евентуалният рисков фактор за приходите от митни сборове в контекста на премахването на митническия контрол на така наречените вътрешни граници.
По отношение на разходната част.
Публичните разходи на консолидирана основа през 2007 година ще възлязат на 20 млрд. 941 млн. лв., като в тази сума е включена и вноската на България в бюджета на Европейския съюз.
По отношение на издръжката. За 2007 година са планирани средства в размер на 4 млрд. лв. Те намаляват като процент от брутния вътрешен продукт спрямо програмата за 2006 година – от 8,3 процента от брутния вътрешен продукт на 7,9 процента.
По отношение на заплатите. За бюджетните заплати в бюджет 2007 година са отделени малко над 3 млрд. лв., които осигуряват индексация на средните заплати от средата на следващата година с 10 процента за един среден щат от 490 хил. души.
Минималната работна заплата за страната се увеличава от 160 на 170 лв.
По отношение на пенсиите. Предвидено е осъвременяване на пенсиите с 8,5 процента от 1 юли 2007 година, обвързване на максималния размер на пенсиите с максималния осигурителен доход и увеличение от 1 юли 2007 година на социалната пенсия за старост от 63 лв. на 68 лв.
По отношение на капиталовите разходи. предвидени са средства в размер на 2 млрд. 700 млн. лв., което представлява ръст от 23 процента спрямо програмата за 2006 година. Сферите, в които основно ще бъдат насочени тези инвестиции, са: транспорт, отбрана и сигурност, околна среда, благоустройство, образование и селско стопанство.
В сектор “Образование” предвидените средства за 2007 година са 2 млрд. 138 млн. лв. или 4,2 процента от брутния вътрешен продукт.
Въвежда се нов модел на финансиране в системата на народната просвета, базиран на принципа “парите следват ученика”, един разходен стандарт, който обединява разходите за възнаграждение на персонала и разходите за издръжка на обучението.
Пристъпва се към конкретни стъпки за децентрализация на управлението в образователната система.
В системата на висшето образование е предвидена актуализация на стандартите за издръжка на обучението на един студент, средствата за стипендии и за студентски столове и общежития.
В сектор “Здравеопазване” публичните разходи за здравеопазване ще бъдат в размер на абсолютна стойност 2 млрд. 215 млн. лв. от брутния вътрешен продукт.
Продължава тенденцията лечебните заведения, които са за болнична помощ, да бъдат финансирани от Националната здравноосигурителна каса като единен източник.
Запазва се ангажимента на държавата по отношение финансирането на някои специфични дейности в лечебните заведения, които са определени като държавна отговорност: психиатрична помощ, хемодиализа, трансфузионна хематология, трансплантация на тъкани. За тях са отделени 130 млн. лв.
Социално подпомагане и грижи. Нарастват средствата за парично обезщетение при бременност и раждане спрямо 2006 година с 82 млн. лв., което се дължи на увеличения срок, през който се получава обезщетението – от 135 на 315 календарни дни от 1 януари 2007 година.
Средствата за обезщетение по риска за безработица са планирани в размер на 98 млн. лв. при запазени размери на паричните обезщетения, съответно 90 лв. минимален размер и 160 лв. максимален размер.
За активните мерки на пазара на труда се предвижда запазване на развитието на политиката по намаляване на безработицата и поддържане на работната сила. За тази мярка са предвидени 190 млн. лв.
За помощи, изплащани по Закона за интеграция на хората с увреждания са предвидени средства в размер на 126 млн. лв., в това число 2,6 млн. лв. за субсидии за нефинансови предприятия и организации с нестопанска цел за социална и трудова интеграция на хора с увреждания.
По отношение на общините. Разчетните бюджетни съотношения на общините в проектобюджета за 2007 година са увеличени спрямо Закона за държавния бюджет за 2006 година със 134 млн. лв., от които за делегираните от държавата дейности без целева субсидия за капиталови разходи до 110 млн. лв. С това се осигурява ръст на минималната работна заплата от 1 януари 2007 година и на средните работни заплати в общинската администрация от 1 юли 2007 година с 10 на сто.
За местните дейности за капиталови разходи увеличението е 20,5 млн. лв.
В бюджет 2007 е предвиден нов механизъм за разпределение на изравнителната субсидия, предоставяна на общините в съответствие с договореностите, постигнати между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините.
В бюджет 2007 са предвидени механизми за реакция срещу неблагоприятни фискални развития, като се са съсредоточени в разходната част.
По отношение на така наречените нелихвени разходи е предвиден един буферен резерв от 10 процента, който може да се използва за ограничаване на правителственото потребление при потенциално влошаване на някои от макроикономическите параметри, които ще се анализират при изпълнението на бюджета и неговия отчет пред правителството към 6-месечието или към 9-месечието.
Уважаема госпожо председател, ако има въпроси от страна на уважаемите народни представители, аз и колегите от министерството сме готови да отговорим.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, някой от вас има ли някакви въпроси?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми представители на Министерството на финансите. Имам само един въпрос – във връзка със САПАРД. В нашето подготвено становище има даден и САПАРД. Вчера гледахме бюджета в Комисията по земеделие, където САПАРД просто беше изчерпан като такъв и го нямаше заложен за 2007 година.
Само моля за разяснение по въпроса. Програмата ще присъства ли въобще като такава мярка? Защото в нашите документи, които бяха дадени, аз не го видях.
СИЛВИЯ ИНДЖОВА: На въпроса. Да, за програма САПАРД са заделени средства и те са предвидени така, както са били предвиждани през предходните години, в бюджета на националния фонд, както като приходи, така и като разходи, които ще се извършат. Програмата все още се изпълнява и в рамките на 2007 година, и на 2008 година бюджетна година ще бъде изпълнявана. Така че това са част от средствата, които са заложени в бюджета на националния фонд.
Мисля, че е станало недоразумение или по-скоро неизясняване в чисто текстова форма за тяхното наличие. Но ги има и те продължават да се управляват при същия механизъм, както са били управлявани досега.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз искам само да добавя, че становището на Комисията по европейска интеграция подкрепя така предложения проект на държавен бюджет на Република България за 2007 година.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Понеже споменахте за увеличението на акцизите на горивата, за метана, биоетанола и биодизела какво се предвижда? Аз виждам, че за тях няма нещо конкретно, но по принцип каква ще ни бъде политиката в това отношение? Не говоря само за 2007 година, но по принцип.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Императивно мога да ви отговоря, че за следващата година, след като не е предвидено това нещо, не предстои увеличение. Но понеже нямаме представител от Дирекция “Данъчна политика”, а господин Кадиев е ресорният заместник-министър, ако искате допълнително да Ви отговоря на този въпрос.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Ако няма някакви други въпроси, уважаеми колеги, предлагам да подкрепим така изработеното становище на нашата комисия, с което Комисията по европейска интеграция подкрепя проекта на държавния бюджет на Република България за 2007 година.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Госпожо председател, аз искам да кажа, че ще гласувам против бюджета.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Сега ще го подложа на гласуване.
Който от вас подкрепя така предложения проект, моля да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-95/1.11.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
На заседанието сме поканили да участват:
От Министерството на образованието и науката:
Екатерина Виткова – заместник-министър
Лидия Николова – съветник на министъра
Росица Велинова – директор на Дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество”.
Давам думата на госпожа Екатерина Виткова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета е разработен в изпълнение на националната програма за развитие на училищното образование за 2006 – 2015 година, одобрена и от Народното събрание, също така на националната програма за закрила на детето за 2006 година, концепцията за деинституционализация на специализираните институции за деца и социалните институции за възрастни хора с увреждания, плана за намаляване броя на децата в специализирани институции в Република България през периода 2003 – 2005 година, както и на програмата за изпълнение на стратегията за децентрализация, одобрена от правителството, за периода 1006 – 1009 година.
Законопроектът има за цел да отговори и на препоръките от мониторинговите доклади и партньорските проверки във връзка с присъединяването на страната ни към Европейския съюз и предприемане на спешни мерки в областта на социалното включване и антидискриминацията, както и на необходимостта от хармонизиране на българското законодателство към датата на присъединяване с директивата за обучение на деца на работниците емигранти.
Аз ще спра вниманието ви върху две от промените, които имат пряка връзка с процеса на европейска интеграция, а след това с колегите можем да отговорим и на въпроси по другите промени, ако имате такива.
Първата програма е в следната насока – децентрализация на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа и преобразуването им от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги по смисъла на Закона за социалното подпомагане.
Основните принципи, от които се ръководи правителствената политика при осъществяването на процеса на деинституционализация на специализираните институции за деца са децентрализация на социалните услуги, разширяване на видовете и териториалния обхват на социалните услуги в Европейската общност, прилагане на мерки за закрила на децата в семейна среда, прилагане на механизма за закриване, реформиране или преструктуриране на специализираните институции за деца и разкриване на алтернативни социални услуги към съществуващите специализирани институции.
Следването на тези принципи и прилагането на разнообразните форми на социални услуги в Европейската общност, каквито са дневната и седмична грижа, приемната грижа, дневният център и др., изискват домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, които са обслужващи звена със социално предназначение в системата на народната просвета и предоставят само институционална грижа, трайно отделяща детето от семейната среда, да се преобразуват в специализирани институции за предоставяне на социални услуги и да преминат към общината, на чиято територия се намират. Това би позволило на местните власти да формират и провеждат ефективна местна политика, съобразена с конкретните реалности.
Приемането на законопроекта отговаря напълно на изискванията на Европейския съюз по отношение на специализираните институции и закрилата на децата в неравностойно социално положение.
Втората основна промяна въвежда последната задължителна директива в сферата на образованието, която още не сме въвели, и това е директивата за децата на работниците емигранти. Това е Директива № 77/486. На практика тя трябва да е в сила в България към датата на присъединяване на страната към Европейския съюз, тоест от 1 януари 2007 година. Тя се прилага спрямо учениците, които, съгласно законите на приемащата държава, са в задължителна училищна възраст, деца на граждани на държава – членка или от Швейцария, или от Европейското икономическо пространство, които упражняват трудова дейност на територията на друга държава членка, когато пребивават в страната с родителите си или с лица, които ги заместват.
В съответствие с препоръките на Европейската комисия за разширяване приложното поле на мерките, в законопроекта е предвидено той да се прилага и за децата на работници – емигранти на граждани на държави, членки на Европейския съюз, Европейската икономическа общност и Швейцария.
Директивата задължава държавите – членки в съответствие с националните си условия и законодателни системи да вземат необходимите мерки, за да осигурят на децата на такива работници безплатно обучение.тоест както българските деца имат безплатно средно образование, така образованието трябва да бъде безплатно и за децата на тези работници – емигранти, както и в частност обучение по официалния език или на един от официалните езици на приемащата държава и обучение по майчин език и културата на държавата по произход, когато има такова изразено желание. Това обучение се осъществява и в съдействие с институциите на тази държава на наша територия.
Ние трябва да създадем условия за подготовка и допълнителна квалификация на преподавателите, които ще осъществяват тези обучения.
Предлаганият законопроект напълно въвежда принципите на директивата, като предвижда и основание за изчерпателна уредба на условията и реда на провеждане на обучението на подзаконово ниво. Предстоят промени в две наредби, които ние ще извършим, след като законът бъде окончателно променен. Целта е да се осигури по пълното интегриране и адаптиране на тези деца в българската образователна система, както и възможност за лесна реинтеграция при завръщането им в страната по произход.
Респективно същите права имат и българските деца, чиито родители работят в рамките на Европейския съюз.
Това са двете основни промени, които са свързани с изисквания на европейската интеграция. Ако желаете, ще ви запозная по-подробно и с останалите промени в закона.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: На мене действително ми е много интересен този предмет на обсъждане.
Бих Ви запитала: ще имаме ли готовност веднага след 1 януари 2007 година да пристъпим към изпълнението на промените, които се предвиждат с този законопроект? Тъй като това, поне в моите очи, би изисквало много сериозна подготовка и организация. Имаме ли готовност да приемем това предизвикателство, на какъв етап сме в подготовката по прилагането?
В становището ние нямаме никакви забележки и, разбира се, сме подкрепили законопроекта. Предполагам, че и колегите ще го подкрепят. Но ми е интересно доколко ще имаме готовност да приведем в изпълнение тези изисквания. Аз не знам има ли такива молби към момента, въобще как стои на практика въпросът с изпълнението на тези изисквания.
Госпожа Станчева желае нещо да допълни.
ДАРИНА СТАНЧЕВА: Ако позволите, аз просто ще се присъединя към Вашия въпрос, госпожо председател, с някои допълнителни въпроси, за да може госпожа Виткова да отговори едновременно на всички поставени въпроси, за да спестим от времето.
Уважаема госпожо Виткова, уважаеми експерти и представители на Министерството на образованието! Разбира се, Законът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, който Вие представяте на нашето внимание, е от изключителна важност.
Като Комисия по европейска интеграция, а не като основна комисия по образованието в Народното събрание ние естествено ще сложим акцент, както Вие сама направихте във Вашето изложение, върху тези теми, които касаят директно хармонизирането на българското законодателство с европейските директиви.
Аз по-скоро не като въпрос, а като пожелание бих искала да кажа, че децентрализацията на домовете за деца, лишени от родителски права и въобще деинституционализирането на този проблем е изключително важно. всички знаем, че това е едно изискване на Съвета на Европа, а също така едно от основните правила и неща, които са залегнали като тематика в дейността на Съвета на Европа, тъй като там, разбира се, се защитават главно човешките права.
Така че и като народен представител – предполагам, че колегите ще се присъединят към това, което ще кажа – всеки един от нас в избирателния си район има такива домове, една част от които вече са закрити. По-скоро моето пожелание, а не въпрос, към Министерството е при закриването на тези домове да се създадат по-добри условия за децата, които са премествани в други такива домове. Знаем, че това е свързано с една психологична травма. Няма да влизам в подробности, ние не сме основна комисия. Говоря това по-скоро като народен представител.
Не на последно място, нас ни интересува и проблемът с освободените преподаватели от тези домове – ние сме свикнали да ги наричаме домове за сираци, но това са домовете за деца, лишени от родителски грижи.
Толкова по тази част, която Вие току-що представихте пред нас.
Втората основна тема, която касае нашата комисия, това е директивата на Европейския съюз за обучението на децата на работници – емигранти. Още веднъж ще подчертая, че обучението по майчин език, както и обучението на езика на държавата, която е приемник на тези емигранти е изключително важно. аз се присъединявам към въпроса, който постави госпожа Ангелиева – аз съм си записала почти същия въпрос.
Записано е, че директивата поставя изискване към държавите – членки да създадат условия за подготовка и допълнителна квалификация на преподавателите. Аз не бих искала да правя заключение, не съм компетентна нито колко нашите преподаватели са подготвени или не. но на мене наистина ми се струва, че ще има известни проблеми.
Освен това ние трябва да изпълним тези ангажименти от датата на пълноправното ни членство, тоест след 2 месеца, даже месец и половина.
Посочено е също така ,че обучението е безплатно. Обучението е безплатно за тези, които се обучават, но то не е безплатно за държавата. Тъй като в момента се обсъжда и Закона за бюджета на Република България за 2007 година, предвидени ли са такива средства? Министерството изобщо подготвено ли е? Кой ще поеме това обучение, с какви средства?
Вие казахте, че ще бъде създадена подзаконова нормативна уредба, която със своите принципи ще подпомага детайлно тази част.
Това са много сериозни неща. Аз не съм експерт по българското образование. Но мисля, че в момента, в който този законопроект добие по-широка гражданственост и бъде оглавен от медиите, мисля, че тези въпроси ще възникнат в обществото. Ако обичате накратко да изложите тези свои виждания.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Виткова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Първо, на Вашия въпрос, госпожо председател, на какъв етап на готовност сме в момента. Ние сме подготвили промените и в подзаконовите нормативни актове, които също ще влязат в сила от 1 януари 2007 година.
Попитахте дали има молби към момента в смисъла на тази промяна. Да, има вече такива заявки. Те са по-скоро в посока на недоволство, че ние вече не прилагаме тази директива. Това недоволство се отнася по-скоро за факта, че на такива работници – емигранти им се налага да заплащат обучението на децата си в системата на средното образование. Така или иначе те са неоснователни, защото нашето задължение възниква от 1 януари 2007 година. Но ако това не се случи, има опасност държавата да бъде осъдена, че не спазва тази директива. Това е на първия въпрос.
Като цяло трябва да признаем, че не се очакват многобройни случаи на такива деца, които да се запишат в българската образователна система. Въпреки това сме предвидили в бюджета една, макар и малка сума от около 100 хил. лв., което приблизително означава, че се предвижда целогодишно финансиране за около 200 такива деца, в случай, че има подобни молби.
Не са чести тези случаи, но все пак трябва да ги имаме предвид.
Що се отнася до квалификацията на учителите, неслучайно в самата директива, а и в изменението на закона, казваме, че този вид обучение се осъществява и с помощта на представителство на тези държави на наша територия. Както знаете, всяко посолство обикновено си организира неделни училища или допълнителни занимания за децата на техни служители и съграждани по родния език и култура. По-скоро се очаква, че когато няма организирано обучение, ние трябва да се намесим и да търсим тяхното съдействие.
От друга страна, разбира се, когато е твърде рядък случаят – на рядък език или култура, българското образование предвижда възможност да се наемат преподаватели и на хонорар или на граждански договор.
ДАРИНА СТАНЧЕВА: Посолствата са в столицата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Да, така е, те са в столицата.
ДАРИНА СТАНЧЕВА: Ние не можем да задължим всички емигранти да дойдат в столицата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Разбира се, сигурно ще има такива случаи, въпреки че ще можем да направим такава статистика чак след първата година. В самите държави – членки не се алармира този проблем като нещо, което е много често срещано като възникващо явление и дори като желание. Защото трябва да се предяви специално желание, да се поиска да има такова обучение и да се осигури за детето. Дори ако е в провинцията, пак ви казвам, че при специално изявено желание ще трябва да се осигури човек, най-вероятно на хонорар или на граждански договор. Няма друг начин.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Разбира се, ние ще си пожелаем да се положат всички усилия, за да се справим с това ново предизвикателство.
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Един въпрос, госпожо Виткова, който не е свързан с прилагането на директивата. бих искала да ви попитам, не знам дали сте готова да отговорите по следния проблем.
Известно е, че на териториите на общините съществуват мрежа от държавни училища. Като гледах разчета за бюджета, очевидно, че Министерството на образованието и науката все още не е готово да предостави за стопанисване тези държавни училища от страна на общините.
Имате ли поглед за следващата учебна година, да речем, дали бихте имали някаква програма, по която да определите кои са приоритетните държавни училища, те да останат на издръжка на държавата и кои са тези държавни училища, които биха могли да преминат към общините? Тъй като е известно, че стандартът на училищата е държавен. Но ме интересува чисто материалната поддръжка на тези училища, тъй като има много държавни в общините, които са в изключително лошо състояние, а общините не могат да финансират ремонтите и поддръжката им поради това, че нещо, което не е тяхна собственост, няма как да го поддържат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: По принцип болшинството училища в България са общински. Около 2500 са общински и около 400-500 са държавните училища. Това са професионалните училища и специалните, една част от които ние сега децентрализираме и прехвърляме на местните власти. Тоест ние правим първата стъпка за тази децентрализация.
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Това са домове.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Да, това са домове, но те в момента се водят на нас като поддръжка, издръжка и всичко останало.
В програмата за децентрализация е предвидено от 2008 година ние да предоставим на местните власти и професионалните училища, с което този процес почти изцяло ще приключи. Освен това още от тази година сме сключили договор с общините, като пилотно предоставяме на територията на 10 общини делегирани бюджети на всички техни училища, което означава, че те сами ще оперират с определена сума за година, така, както намерят за добре.
Сигурно има изключения. Но аз съм учудена от това, което казвате. Защото държавните училища са едни от най-добре поддържаните и за тях винаги има средства, защото фактически ние ги осигуряваме.
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Ако ми позволите няколко думи, за да знаете конкретно какво имам предвид. Аз съм народен представител от Софийска област, от община Самоков. На територията на нашата община има две такива. Едното е професионална гимназия по туризъм, която е в сграда, може би готова да рухне всеки момент, и техническа гимназия – не съм в състояние точно да назова името, където положението е по-добро. Това са конкретно два примера. Вие навярно не можете да ми дадете отговор дали те ще преминат на територията на общината.
ПРЕДС. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Доколкото знам, Самоков не е включен в този договор за делегираните бюджети, не е включен в тази пилотна програма. Но ако са професионални училища, за тях важи този срок в стратегията за децентрализация. И ако се справят по-добре местните власти…
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: При всички положения. Защото със сградите на всички общински училища разликата е очебийна. Специално за гимназията по туризъм се интересувам. Другото училище е в сравнително добро състояние.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, ако сме изчерпали въпросите, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим становището на нашата комисия, с което подкрепяме така предложения проект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, моля да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1. Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
(Мария Ангелиева)
№ 51
На 9 ноември 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-91/31.10.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-92/31.10.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-93/31.10.2006 г., за държавния бюджет на Република България за 2007 година и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 година – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-95/1.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за народната просвета – внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Галя Маринска – директор на Дирекция “Правна” в Министерския съвет, Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието и науката, Силвия Инджова – директор на Дирекция “Национален фонд” към Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Мария Ангелиева – заместник-председател на Комисията по европейска интеграция.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Предлагам да започваме днешното редовно заседание на Комисията по европейска интеграция.
Предлага се днешното заседание да се проведе при следния предварително обявен
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-91/31.10.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-92/31.10.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-93/31.10.2006 г., за държавния бюджет на Република България за 2007 година и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 година – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-95/1.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за народната просвета – внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред за днешното заседание, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Пристъпваме към обсъждане на първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-91/31.10.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
На днешното заседание по тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерския съвет:
Галя Маринска – директор на Дирекция Правна
От Министерството на правосъдието:
Сабрие Сапунджиева – заместник-министър.
Давам думата на госпожа Сапунджиева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Представеният на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, внесен от Министерския съвет, има за цел да осигури условия за въвеждане на изискванията и прилагането на актовете на Европейския съюз в Република България, както и да осъвремени правната уредба във връзка със съставянето и приемането на нормативните актове в съответствие с Конституцията на Република България.
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз са необходими промени в Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагането му, които произтичат от обвързаността на страните – членки с европейското законодателство. Касае се за пряката приложимост на регламентите на Европейския съюз и други въпроси на хармонизацията, включително и от правнотехнически характер, относно позоваването и препращането към актовете на Европейския съюз.
В този смисъл с § 4 от законопроекта се създава нова разпоредба в Закона за нормативните актове, която изрично предвижда нормативен акт да се издава и в случаите, когато следва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актовете на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейската общност.
В § 5, т. 1 от законопроекта се прогласява принципът, че ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, се прилага регламентът, който съответства изцяло на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и учредителните договори на Съюза.
Пряката приложимост на регламентите на Европейския съюз се отнася не само до действията на правораздавателните органи, а и до действията на администрацията, физическите и юридическите лица.
С § 11, т. 2 и § 13 се предвижда изрично, че регламентите на Европейския съюз се обнародват в официален вестник на Европейския съюз на български език, а не в “Държавен вестник”.
Другата група промени в Закона за нормативните актове отразява необходимостта от осъвременяването му съобразно действащата Конституция на Република България, включително съобразяването му с конституционно установената система от държавни органи и с видовете нормативни актове в Република България.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са включени изменения и допълнения в Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, които следват измененията в Закона за нормативните актове.
В § 18 са уредени някои специфични правила при позоваване на актове на Европейския съюз или препращане към тях, което ще подпомогне работата при хармонизацията на законодателството и ще благоприятства по-нататъшния диалог с институциите на Европейския съюз.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам думата на госпожа Маринска да допълни евентуално представянето.
ГАЛЯ МАРИНСКА: Смятам, че това беше изчерпателно. Ако имате някакви въпроси, на ваше разположение съм.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз ще помоля госпожа Асенова като експерт от нашата комисия, която е представила отделни бележки, включени в нашето становище, да представи своите виждания по въпроса и да изясним така направените бележки, с цел да вземем решение, което да е адекватно.
МИЛА АСЕНОВА: В становището са направени две бележки, които са в общи линии терминологични.
Термините, които се използват – “актове на Европейския съюз”, “директиви на Европейския съюз” и “регламенти на Европейския съюз” всъщност на практика не са напълно прецизни, доколкото въпросните актове са на отделните институции. Това е едната бележка, която е направена.
Втората бележка се отнася до изброяване във връзка с измененията в Указ № 883. Става въпрос, че позоваване на актове на институциите на Европейския съюз има две точки:
Позоваването се извършва на директивите, които се въвеждат – това е т. 3.
В т. 4 се посочва позоваване на други нормативни актове, които се въвеждат със съответния вътрешноправен нормативен акт.
Бележката е във връзка с това, че е необходимо да се изясни кои са другите актове, на които ще се извършва позоваването. Дотук практиката е показала, че обикновено извън директивите друг акт, който се въвежда по този начин, са рамковите решения в областта на правосъдие и вътрешни работи. евентуално би могло да стане позоваване на някои съвместни действия пак в същата област.
Затова отново с оглед прецизност може би би било добре да се изясни въпросът кои са актовете, на които ще се извършва това позоваване.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Маринска, за отговор.
ГАЛЯ МАРИНСКА: Първата бележка я приемам изцяло. Прави сте, че този израз, който предлагат вашите експерти, е по-точен. Смятам, че това ще бъде съобразено в Комисията по правни въпроси при окончателното изработване на текстовете.
Що се касае до втората бележка, всъщност Вие сама дадохте отговор на нея. Ние сме написали нормативните актове, защото понякога такъв акт може да бъде един регламент, който примерно да оставя известна материя за уредба в националното законодателство. Не искаме да се ангажираме предварително, определяйки само директивите по тази точка, защото смятаме, че винаги е възможно с рамково решение, с решение на някои от институциите на Европейския съюз да бъдат въведени някакви изисквания, които ние трябва да въведем съответно в националното си законодателство.Затова семе предпочели по-общата формулировка, без да ограничаваме. Мисля, че е доста трудно да направим някакво изчерпателно изброяване и предварително да кажем в какви актове Европейският съюз ще въведе някакви изисквания, които ние след това сме длъжни да въведем в националното законодателство.
После ще ви дам пример. Знаете, че има законодателство, което се състои изцяло от регламенти, там директиви няма. Но регламентите остават на съответната държава да определи националния орган, неговата структура и устройство, административнонаказателни разпоредби. Това са нещата, които сме имали предвид, извън директивите, които могат да съдържат други актове, за да изберем общата формулировка.
МИЛА АСЕНОВА: На първо място, става дума, че можете да препращате към регламентите, но не можете да се позовавате на тях, защото те не се въвеждат. Обикновено такова изискване има в по-новите директиви на Европейския съюз, даже не във всичките, да се прави такова позоваване.
Самата редакция, както е написана, създава впечатление, че директивите не са нормативни актове. А те на практика са.
ГАЛЯ МАРИНСКА: Само едно изречение – ще бъда съвсем кратка. Така или иначе това ще се изясни в Правната комисия. Предполагам, че там ще има въпроси.
Точка 3 и т. 4 са доста различни. Точка 3 има предвид само директивите, а т. 4 има съвсем друга хипотеза. Точка 3 означава, че в заключителната разпоредба ние ще посочим, че с тази наредба се въвежда еди-коя си директива на Европейския съюз и с това приключваме.
Когато обаче в самия национален акт има препращане към други актове на Европейските общности, било то регламенти, директиви и т.н., институциите от Брюксел имат това изискване да посочваме и тях. Така че това не е само хипотезата, чиито изисквания са въведени и към които препраща съответният акт. Ако наредбата препраща примерно към някоя друга наредба, ние сме длъжни - всъщност те го искат от нас - в Заключителните разпоредби ние да посочим тази втора наредба, към която препраща първата, и там да посочим изискванията на кой акт на Европейските общности сме въвели чрез тях.
Така че това е просто друга хипотеза. Може би не е най-добра и най-прецизна редакцията, но се надявам, че ще намерим по-удачна редакция, така че хем да удовлетворим исканията на институциите в Брюксел, хем в същото време текстът да стане ясен.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, някой от вас има ли да допълни нещо към дискусията? – Няма.
При това положение предлагам да гласуваме така предложеното становище на комисията, с което се подкрепя проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-92/31.10.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили за присъстват:
От Министерството на финансите:
Валентина Грозданова – директор на Дирекция “Финансиране на общините”.
Давам думата на госпожа Грозданова да представи законопроекта.
ВАЛЕНТИНА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Налагат се две промени в Закона за общинските бюджети във връзка с поетите ангажименти по глава трета “Свободно предоставяне на услуги” и плана за действие за 2006 година, с цел премахване на дискриминационните разпоредби пред правото на установяване. Става въпрос за чл. 21, ал. 1 от Закона за общинските бюджети, съгласно който касовото обслужване на общинския бюджет се извършва от Българската народна банка чрез български търговски банки. Това изискване се приема за дискриминация по смисъла на европейското право по отношение на търговските банки от страните – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство.
Също така се предлага промяна в чл. 42, ал. 5, който се отнася за банковото обслужване на извънбюджетните фондове и сметки на общините. Този член също трябва да бъде допълнен, с цел унифициране на разпоредбата му с предложение за нова редакция на чл. 21, ал. 1. И отново цели премахване на неравното третиране на българските търговски банки и банките на Европейската общност.
Всъщност касовото обслужване на общинските бюджети на извънбюджетните сметки на общините трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за устройството на държавния бюджет в съответствие с изискванията на Закона за държавния бюджет за съответната година. В този смисъл е предложението за промяната в двата текста.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, нашето становище не съдържа никакви забележки по така предложения законопроект. Въз основа на него можем да направим извода, че законопроектът привежда в съответствие националното законодателство с общностното право в областта на свободното предоставяне на услуги.
Има ли някакви бележки? – Няма.
Подлагам на гласуване становището на нашата комисия за подкрепяне на законопроекта.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-93/31.10.2006 Г., ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 ГОДИНА И СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА 2007 ГОДИНА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите:
Димитър Ивановски – заместник-министър
Силвия Инджова – директор на Дирекция “Национален фонд”
Иван Лозев – младши експерт в Дирекция “Бюджет”.
Заповядайте, господин Ивановски, да ни представите накратко законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам съвсем накратко да ви представя някои основни моменти, включително приоритети и макрорамката на бюджета, а разбира се, във формат на допълнителни въпроси и отговори ще се опитаме да дадем разяснение на тези ваши въпроси, които не са били изложени в моето изложение.
По отношение на приоритетите, основни акценти в бюджета са:
- максималното усвояване на европейските фондове с цел повишаване на конкурентноспособността на икономиката;
- развитие на човешкия капитал;
- осигуряване на висока заетост;
- доходи.
По отношение на социалната насоченост в контекста на тези цифри, които са заложени в бюджета, основната цел е реализация на качествено образование и достъп до качествени здравни услуги.
В рамките на основните макроикономически параметри ще си позволя да зачета някои основни цифри от бюджета.
Равнището на брутния вътрешен продукт се очаква да възлезе на 51 млрд. 141 млн. лв., като реалният растеж на брутния вътрешен продукт се очаква да бъде в размер на 5,8 процента.
Инфлацията в края на периода се очаква да бъде 3,1 процента, а средно текущата инфлация – 4,4 процента.
Размерът на преките чуждестранни инвестиции се очаква да бъде в съотношение 10,4 процента към брутния вътрешен продукт.
Дефицитът по текущата сметка се очаква да бъде в размер на 11,8 процента от брутния вътрешен продукт.
По отношение на предизвикателствата на конвергенцията, които ще стоят пред българската икономика през следващата година, по оценки на ЕВРОСТАТ средният брутен вътрешен продукт на глава от населението през 2007 година, изразен в паритет на покупателните способности, ще бъде 34,5 процента от средния брутен вътрешен продукт за страните – членки.
В този смисъл, разбира се, и средствата от Европейския съюз се явяват една голяма възможност за ускоряване на процеса на конвергенция, продължаване на реформите и нарастване на инвестициите в българската икономика.
Ще бъде спазено ограничението на разходите от бюджета – да бъде до 40 процента от брутния вътрешен продукт.
По отношение на бюджетния баланс се предвижда излишъкът на консолидираната фискална програма през 2007 година да възлезе на 0,8 процента от планирания брутен вътрешен продукт в абсолютна стойност в размер на 385 млн. лв.
Трябва да се отчете, че в рамките на този баланс се отчита и вноската на България в бюджета на Европейския съюз, която ще бъде в размер на 1,2 процента от брутния вътрешен продукт, която, разбира се, от гледна точка на макроикономическия анализ по-скоро може да се третира като плащане по външния дълг, тоест то не оказва влияние върху вътрешния пазар. В този смисъл можем да коментираме, че бюджетът е с излишък от 2 процента.
Една от основните причини да бъде преследван и в рамките на следващата година излишък в бюджета е свързан както по отношение на общите тенденции в следваната макроикономическа политика в ключови страни в света, които генерират постоянен икономически растеж, но то е свързано и с това да се митигира дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, която така или иначе все още е в размери, на които трябва да се отделя достатъчно внимание.
По отношение на приходите в консолидираната база. Те ще са в размер на 41,7 процента от брутния вътрешен продукт. В абсолютна стойност ще бъдат 21 млрд. 320 млн. лв.
Както ви е добре известно, по отделните данъчни пера корпоративният данък се понижава от 15 на 10 процента за 2007 година. В резултат на това около 300 млн. лв. от това, което е било вноска в тазгодишния бюджет, ще бъде оставено в бизнеса като елемент за стимулиране на българската икономика и българските стопански субекти.
По отношение на скалата за облагане на доходите за физическите лица се запазва броят на скалите и съответните ставки. Необлагаемият минимум се вдига от 180 на 200 лв., като ефектът от тази промяна е, че около 120 млн. лв. фактически ще останат като разполагаем доход в населението на България в резултат на това увеличение на необлагаемия минимум.
По отношение на приходите от социално осигуряване. Запазват се нормативите на осигурителните вноски, с изключение на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лица, родени след 31 декември. Тя се намалява от 19 на 18 процента.
През 2007 година се очаква увеличаване на броя на осигурените лица с над 100 хил. души спрямо лицата, които са били осигурявани през 2006 година.
В контекста на продължаващото изпълнение на реформата за прехвърляне на осигурителните вноски от първия стълб към втория капиталопокривен стълб, през 2007 година се увеличава вноската за втория стълб за универсалните пенсионни фондове от 4 процента на 5 процента.
По отношение на приходите от данък добавена стойност. Прогнозата за приходите през 2007 година в абсолютен размер е на ниво 6 млрд. и 300 млн. лв.
В размера на приходите е отразен и отрицателният ефект за бюджета във връзка с въвеждането на новите правила за облагането на вътрешнообщностните доставки в рамките на пълноправното присъединяване на България към Европейския съюз и настъпващите промени от това нещо по отношение облагането на сделките с данък добавена стойност.
В акцизните пера промените в законодателството са свързани с хармонизация, която е поета в рамките на преговорния процес. Увеличава се акцизът на оловния бензин от 670 лв. на 1000 тона на 830 лв. на 1000 тона.
Акцизът на безоловния бензин се увеличава от 530 лв. на 1000 тона на 585 лв. на 1000 тона.
Увеличава се акцизът на газьола – от 430 лв. на 485 лв. за 1000 тона.
Увеличава се акцизът на керосина в абсолютно същата пропорция – от 430 лв. на 485 лв. за 1000 тона.
Увеличава се акцизът на тежките горива – от 25 лв. на тон на 30 лв. на тон.
Предстои да се разшири обхватът на стоките – обект на облагане с акциз:
За 2007 година за кокс и въглища се въвежда акцизна ставка от 30 стотинки на 1 гигаджаул;
За електрическата енергия за стопански и административни нужди – 1 лв. за 1 мегават/час.
По отношение на митата. Приходите от мита за 2007 година са прогнозирани в размер на 240 млн. лв., а нетният размер на приходи от мита за републиканския бюджет след приспадане на 75 процента от тях, каквото е изискването в контекста на присъединяването към Европейския съюз ще възлезе на 60 млн. лв.
Тук, разбира се, трябва да се отчита и евентуалният рисков фактор за приходите от митни сборове в контекста на премахването на митническия контрол на така наречените вътрешни граници.
По отношение на разходната част.
Публичните разходи на консолидирана основа през 2007 година ще възлязат на 20 млрд. 941 млн. лв., като в тази сума е включена и вноската на България в бюджета на Европейския съюз.
По отношение на издръжката. За 2007 година са планирани средства в размер на 4 млрд. лв. Те намаляват като процент от брутния вътрешен продукт спрямо програмата за 2006 година – от 8,3 процента от брутния вътрешен продукт на 7,9 процента.
По отношение на заплатите. За бюджетните заплати в бюджет 2007 година са отделени малко над 3 млрд. лв., които осигуряват индексация на средните заплати от средата на следващата година с 10 процента за един среден щат от 490 хил. души.
Минималната работна заплата за страната се увеличава от 160 на 170 лв.
По отношение на пенсиите. Предвидено е осъвременяване на пенсиите с 8,5 процента от 1 юли 2007 година, обвързване на максималния размер на пенсиите с максималния осигурителен доход и увеличение от 1 юли 2007 година на социалната пенсия за старост от 63 лв. на 68 лв.
По отношение на капиталовите разходи. предвидени са средства в размер на 2 млрд. 700 млн. лв., което представлява ръст от 23 процента спрямо програмата за 2006 година. Сферите, в които основно ще бъдат насочени тези инвестиции, са: транспорт, отбрана и сигурност, околна среда, благоустройство, образование и селско стопанство.
В сектор “Образование” предвидените средства за 2007 година са 2 млрд. 138 млн. лв. или 4,2 процента от брутния вътрешен продукт.
Въвежда се нов модел на финансиране в системата на народната просвета, базиран на принципа “парите следват ученика”, един разходен стандарт, който обединява разходите за възнаграждение на персонала и разходите за издръжка на обучението.
Пристъпва се към конкретни стъпки за децентрализация на управлението в образователната система.
В системата на висшето образование е предвидена актуализация на стандартите за издръжка на обучението на един студент, средствата за стипендии и за студентски столове и общежития.
В сектор “Здравеопазване” публичните разходи за здравеопазване ще бъдат в размер на абсолютна стойност 2 млрд. 215 млн. лв. от брутния вътрешен продукт.
Продължава тенденцията лечебните заведения, които са за болнична помощ, да бъдат финансирани от Националната здравноосигурителна каса като единен източник.
Запазва се ангажимента на държавата по отношение финансирането на някои специфични дейности в лечебните заведения, които са определени като държавна отговорност: психиатрична помощ, хемодиализа, трансфузионна хематология, трансплантация на тъкани. За тях са отделени 130 млн. лв.
Социално подпомагане и грижи. Нарастват средствата за парично обезщетение при бременност и раждане спрямо 2006 година с 82 млн. лв., което се дължи на увеличения срок, през който се получава обезщетението – от 135 на 315 календарни дни от 1 януари 2007 година.
Средствата за обезщетение по риска за безработица са планирани в размер на 98 млн. лв. при запазени размери на паричните обезщетения, съответно 90 лв. минимален размер и 160 лв. максимален размер.
За активните мерки на пазара на труда се предвижда запазване на развитието на политиката по намаляване на безработицата и поддържане на работната сила. За тази мярка са предвидени 190 млн. лв.
За помощи, изплащани по Закона за интеграция на хората с увреждания са предвидени средства в размер на 126 млн. лв., в това число 2,6 млн. лв. за субсидии за нефинансови предприятия и организации с нестопанска цел за социална и трудова интеграция на хора с увреждания.
По отношение на общините. Разчетните бюджетни съотношения на общините в проектобюджета за 2007 година са увеличени спрямо Закона за държавния бюджет за 2006 година със 134 млн. лв., от които за делегираните от държавата дейности без целева субсидия за капиталови разходи до 110 млн. лв. С това се осигурява ръст на минималната работна заплата от 1 януари 2007 година и на средните работни заплати в общинската администрация от 1 юли 2007 година с 10 на сто.
За местните дейности за капиталови разходи увеличението е 20,5 млн. лв.
В бюджет 2007 е предвиден нов механизъм за разпределение на изравнителната субсидия, предоставяна на общините в съответствие с договореностите, постигнати между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините.
В бюджет 2007 са предвидени механизми за реакция срещу неблагоприятни фискални развития, като се са съсредоточени в разходната част.
По отношение на така наречените нелихвени разходи е предвиден един буферен резерв от 10 процента, който може да се използва за ограничаване на правителственото потребление при потенциално влошаване на някои от макроикономическите параметри, които ще се анализират при изпълнението на бюджета и неговия отчет пред правителството към 6-месечието или към 9-месечието.
Уважаема госпожо председател, ако има въпроси от страна на уважаемите народни представители, аз и колегите от министерството сме готови да отговорим.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, някой от вас има ли някакви въпроси?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми представители на Министерството на финансите. Имам само един въпрос – във връзка със САПАРД. В нашето подготвено становище има даден и САПАРД. Вчера гледахме бюджета в Комисията по земеделие, където САПАРД просто беше изчерпан като такъв и го нямаше заложен за 2007 година.
Само моля за разяснение по въпроса. Програмата ще присъства ли въобще като такава мярка? Защото в нашите документи, които бяха дадени, аз не го видях.
СИЛВИЯ ИНДЖОВА: На въпроса. Да, за програма САПАРД са заделени средства и те са предвидени така, както са били предвиждани през предходните години, в бюджета на националния фонд, както като приходи, така и като разходи, които ще се извършат. Програмата все още се изпълнява и в рамките на 2007 година, и на 2008 година бюджетна година ще бъде изпълнявана. Така че това са част от средствата, които са заложени в бюджета на националния фонд.
Мисля, че е станало недоразумение или по-скоро неизясняване в чисто текстова форма за тяхното наличие. Но ги има и те продължават да се управляват при същия механизъм, както са били управлявани досега.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз искам само да добавя, че становището на Комисията по европейска интеграция подкрепя така предложения проект на държавен бюджет на Република България за 2007 година.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Понеже споменахте за увеличението на акцизите на горивата, за метана, биоетанола и биодизела какво се предвижда? Аз виждам, че за тях няма нещо конкретно, но по принцип каква ще ни бъде политиката в това отношение? Не говоря само за 2007 година, но по принцип.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Императивно мога да ви отговоря, че за следващата година, след като не е предвидено това нещо, не предстои увеличение. Но понеже нямаме представител от Дирекция “Данъчна политика”, а господин Кадиев е ресорният заместник-министър, ако искате допълнително да Ви отговоря на този въпрос.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Ако няма някакви други въпроси, уважаеми колеги, предлагам да подкрепим така изработеното становище на нашата комисия, с което Комисията по европейска интеграция подкрепя проекта на държавния бюджет на Република България за 2007 година.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Госпожо председател, аз искам да кажа, че ще гласувам против бюджета.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Сега ще го подложа на гласуване.
Който от вас подкрепя така предложения проект, моля да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-95/1.11.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
На заседанието сме поканили да участват:
От Министерството на образованието и науката:
Екатерина Виткова – заместник-министър
Лидия Николова – съветник на министъра
Росица Велинова – директор на Дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество”.
Давам думата на госпожа Екатерина Виткова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета е разработен в изпълнение на националната програма за развитие на училищното образование за 2006 – 2015 година, одобрена и от Народното събрание, също така на националната програма за закрила на детето за 2006 година, концепцията за деинституционализация на специализираните институции за деца и социалните институции за възрастни хора с увреждания, плана за намаляване броя на децата в специализирани институции в Република България през периода 2003 – 2005 година, както и на програмата за изпълнение на стратегията за децентрализация, одобрена от правителството, за периода 1006 – 1009 година.
Законопроектът има за цел да отговори и на препоръките от мониторинговите доклади и партньорските проверки във връзка с присъединяването на страната ни към Европейския съюз и предприемане на спешни мерки в областта на социалното включване и антидискриминацията, както и на необходимостта от хармонизиране на българското законодателство към датата на присъединяване с директивата за обучение на деца на работниците емигранти.
Аз ще спра вниманието ви върху две от промените, които имат пряка връзка с процеса на европейска интеграция, а след това с колегите можем да отговорим и на въпроси по другите промени, ако имате такива.
Първата програма е в следната насока – децентрализация на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа и преобразуването им от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги по смисъла на Закона за социалното подпомагане.
Основните принципи, от които се ръководи правителствената политика при осъществяването на процеса на деинституционализация на специализираните институции за деца са децентрализация на социалните услуги, разширяване на видовете и териториалния обхват на социалните услуги в Европейската общност, прилагане на мерки за закрила на децата в семейна среда, прилагане на механизма за закриване, реформиране или преструктуриране на специализираните институции за деца и разкриване на алтернативни социални услуги към съществуващите специализирани институции.
Следването на тези принципи и прилагането на разнообразните форми на социални услуги в Европейската общност, каквито са дневната и седмична грижа, приемната грижа, дневният център и др., изискват домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, които са обслужващи звена със социално предназначение в системата на народната просвета и предоставят само институционална грижа, трайно отделяща детето от семейната среда, да се преобразуват в специализирани институции за предоставяне на социални услуги и да преминат към общината, на чиято територия се намират. Това би позволило на местните власти да формират и провеждат ефективна местна политика, съобразена с конкретните реалности.
Приемането на законопроекта отговаря напълно на изискванията на Европейския съюз по отношение на специализираните институции и закрилата на децата в неравностойно социално положение.
Втората основна промяна въвежда последната задължителна директива в сферата на образованието, която още не сме въвели, и това е директивата за децата на работниците емигранти. Това е Директива № 77/486. На практика тя трябва да е в сила в България към датата на присъединяване на страната към Европейския съюз, тоест от 1 януари 2007 година. Тя се прилага спрямо учениците, които, съгласно законите на приемащата държава, са в задължителна училищна възраст, деца на граждани на държава – членка или от Швейцария, или от Европейското икономическо пространство, които упражняват трудова дейност на територията на друга държава членка, когато пребивават в страната с родителите си или с лица, които ги заместват.
В съответствие с препоръките на Европейската комисия за разширяване приложното поле на мерките, в законопроекта е предвидено той да се прилага и за децата на работници – емигранти на граждани на държави, членки на Европейския съюз, Европейската икономическа общност и Швейцария.
Директивата задължава държавите – членки в съответствие с националните си условия и законодателни системи да вземат необходимите мерки, за да осигурят на децата на такива работници безплатно обучение.тоест както българските деца имат безплатно средно образование, така образованието трябва да бъде безплатно и за децата на тези работници – емигранти, както и в частност обучение по официалния език или на един от официалните езици на приемащата държава и обучение по майчин език и културата на държавата по произход, когато има такова изразено желание. Това обучение се осъществява и в съдействие с институциите на тази държава на наша територия.
Ние трябва да създадем условия за подготовка и допълнителна квалификация на преподавателите, които ще осъществяват тези обучения.
Предлаганият законопроект напълно въвежда принципите на директивата, като предвижда и основание за изчерпателна уредба на условията и реда на провеждане на обучението на подзаконово ниво. Предстоят промени в две наредби, които ние ще извършим, след като законът бъде окончателно променен. Целта е да се осигури по пълното интегриране и адаптиране на тези деца в българската образователна система, както и възможност за лесна реинтеграция при завръщането им в страната по произход.
Респективно същите права имат и българските деца, чиито родители работят в рамките на Европейския съюз.
Това са двете основни промени, които са свързани с изисквания на европейската интеграция. Ако желаете, ще ви запозная по-подробно и с останалите промени в закона.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: На мене действително ми е много интересен този предмет на обсъждане.
Бих Ви запитала: ще имаме ли готовност веднага след 1 януари 2007 година да пристъпим към изпълнението на промените, които се предвиждат с този законопроект? Тъй като това, поне в моите очи, би изисквало много сериозна подготовка и организация. Имаме ли готовност да приемем това предизвикателство, на какъв етап сме в подготовката по прилагането?
В становището ние нямаме никакви забележки и, разбира се, сме подкрепили законопроекта. Предполагам, че и колегите ще го подкрепят. Но ми е интересно доколко ще имаме готовност да приведем в изпълнение тези изисквания. Аз не знам има ли такива молби към момента, въобще как стои на практика въпросът с изпълнението на тези изисквания.
Госпожа Станчева желае нещо да допълни.
ДАРИНА СТАНЧЕВА: Ако позволите, аз просто ще се присъединя към Вашия въпрос, госпожо председател, с някои допълнителни въпроси, за да може госпожа Виткова да отговори едновременно на всички поставени въпроси, за да спестим от времето.
Уважаема госпожо Виткова, уважаеми експерти и представители на Министерството на образованието! Разбира се, Законът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, който Вие представяте на нашето внимание, е от изключителна важност.
Като Комисия по европейска интеграция, а не като основна комисия по образованието в Народното събрание ние естествено ще сложим акцент, както Вие сама направихте във Вашето изложение, върху тези теми, които касаят директно хармонизирането на българското законодателство с европейските директиви.
Аз по-скоро не като въпрос, а като пожелание бих искала да кажа, че децентрализацията на домовете за деца, лишени от родителски права и въобще деинституционализирането на този проблем е изключително важно. всички знаем, че това е едно изискване на Съвета на Европа, а също така едно от основните правила и неща, които са залегнали като тематика в дейността на Съвета на Европа, тъй като там, разбира се, се защитават главно човешките права.
Така че и като народен представител – предполагам, че колегите ще се присъединят към това, което ще кажа – всеки един от нас в избирателния си район има такива домове, една част от които вече са закрити. По-скоро моето пожелание, а не въпрос, към Министерството е при закриването на тези домове да се създадат по-добри условия за децата, които са премествани в други такива домове. Знаем, че това е свързано с една психологична травма. Няма да влизам в подробности, ние не сме основна комисия. Говоря това по-скоро като народен представител.
Не на последно място, нас ни интересува и проблемът с освободените преподаватели от тези домове – ние сме свикнали да ги наричаме домове за сираци, но това са домовете за деца, лишени от родителски грижи.
Толкова по тази част, която Вие току-що представихте пред нас.
Втората основна тема, която касае нашата комисия, това е директивата на Европейския съюз за обучението на децата на работници – емигранти. Още веднъж ще подчертая, че обучението по майчин език, както и обучението на езика на държавата, която е приемник на тези емигранти е изключително важно. аз се присъединявам към въпроса, който постави госпожа Ангелиева – аз съм си записала почти същия въпрос.
Записано е, че директивата поставя изискване към държавите – членки да създадат условия за подготовка и допълнителна квалификация на преподавателите. Аз не бих искала да правя заключение, не съм компетентна нито колко нашите преподаватели са подготвени или не. но на мене наистина ми се струва, че ще има известни проблеми.
Освен това ние трябва да изпълним тези ангажименти от датата на пълноправното ни членство, тоест след 2 месеца, даже месец и половина.
Посочено е също така ,че обучението е безплатно. Обучението е безплатно за тези, които се обучават, но то не е безплатно за държавата. Тъй като в момента се обсъжда и Закона за бюджета на Република България за 2007 година, предвидени ли са такива средства? Министерството изобщо подготвено ли е? Кой ще поеме това обучение, с какви средства?
Вие казахте, че ще бъде създадена подзаконова нормативна уредба, която със своите принципи ще подпомага детайлно тази част.
Това са много сериозни неща. Аз не съм експерт по българското образование. Но мисля, че в момента, в който този законопроект добие по-широка гражданственост и бъде оглавен от медиите, мисля, че тези въпроси ще възникнат в обществото. Ако обичате накратко да изложите тези свои виждания.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Виткова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Първо, на Вашия въпрос, госпожо председател, на какъв етап на готовност сме в момента. Ние сме подготвили промените и в подзаконовите нормативни актове, които също ще влязат в сила от 1 януари 2007 година.
Попитахте дали има молби към момента в смисъла на тази промяна. Да, има вече такива заявки. Те са по-скоро в посока на недоволство, че ние вече не прилагаме тази директива. Това недоволство се отнася по-скоро за факта, че на такива работници – емигранти им се налага да заплащат обучението на децата си в системата на средното образование. Така или иначе те са неоснователни, защото нашето задължение възниква от 1 януари 2007 година. Но ако това не се случи, има опасност държавата да бъде осъдена, че не спазва тази директива. Това е на първия въпрос.
Като цяло трябва да признаем, че не се очакват многобройни случаи на такива деца, които да се запишат в българската образователна система. Въпреки това сме предвидили в бюджета една, макар и малка сума от около 100 хил. лв., което приблизително означава, че се предвижда целогодишно финансиране за около 200 такива деца, в случай, че има подобни молби.
Не са чести тези случаи, но все пак трябва да ги имаме предвид.
Що се отнася до квалификацията на учителите, неслучайно в самата директива, а и в изменението на закона, казваме, че този вид обучение се осъществява и с помощта на представителство на тези държави на наша територия. Както знаете, всяко посолство обикновено си организира неделни училища или допълнителни занимания за децата на техни служители и съграждани по родния език и култура. По-скоро се очаква, че когато няма организирано обучение, ние трябва да се намесим и да търсим тяхното съдействие.
От друга страна, разбира се, когато е твърде рядък случаят – на рядък език или култура, българското образование предвижда възможност да се наемат преподаватели и на хонорар или на граждански договор.
ДАРИНА СТАНЧЕВА: Посолствата са в столицата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Да, така е, те са в столицата.
ДАРИНА СТАНЧЕВА: Ние не можем да задължим всички емигранти да дойдат в столицата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Разбира се, сигурно ще има такива случаи, въпреки че ще можем да направим такава статистика чак след първата година. В самите държави – членки не се алармира този проблем като нещо, което е много често срещано като възникващо явление и дори като желание. Защото трябва да се предяви специално желание, да се поиска да има такова обучение и да се осигури за детето. Дори ако е в провинцията, пак ви казвам, че при специално изявено желание ще трябва да се осигури човек, най-вероятно на хонорар или на граждански договор. Няма друг начин.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Разбира се, ние ще си пожелаем да се положат всички усилия, за да се справим с това ново предизвикателство.
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Един въпрос, госпожо Виткова, който не е свързан с прилагането на директивата. бих искала да ви попитам, не знам дали сте готова да отговорите по следния проблем.
Известно е, че на териториите на общините съществуват мрежа от държавни училища. Като гледах разчета за бюджета, очевидно, че Министерството на образованието и науката все още не е готово да предостави за стопанисване тези държавни училища от страна на общините.
Имате ли поглед за следващата учебна година, да речем, дали бихте имали някаква програма, по която да определите кои са приоритетните държавни училища, те да останат на издръжка на държавата и кои са тези държавни училища, които биха могли да преминат към общините? Тъй като е известно, че стандартът на училищата е държавен. Но ме интересува чисто материалната поддръжка на тези училища, тъй като има много държавни в общините, които са в изключително лошо състояние, а общините не могат да финансират ремонтите и поддръжката им поради това, че нещо, което не е тяхна собственост, няма как да го поддържат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: По принцип болшинството училища в България са общински. Около 2500 са общински и около 400-500 са държавните училища. Това са професионалните училища и специалните, една част от които ние сега децентрализираме и прехвърляме на местните власти. Тоест ние правим първата стъпка за тази децентрализация.
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Това са домове.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Да, това са домове, но те в момента се водят на нас като поддръжка, издръжка и всичко останало.
В програмата за децентрализация е предвидено от 2008 година ние да предоставим на местните власти и професионалните училища, с което този процес почти изцяло ще приключи. Освен това още от тази година сме сключили договор с общините, като пилотно предоставяме на територията на 10 общини делегирани бюджети на всички техни училища, което означава, че те сами ще оперират с определена сума за година, така, както намерят за добре.
Сигурно има изключения. Но аз съм учудена от това, което казвате. Защото държавните училища са едни от най-добре поддържаните и за тях винаги има средства, защото фактически ние ги осигуряваме.
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Ако ми позволите няколко думи, за да знаете конкретно какво имам предвид. Аз съм народен представител от Софийска област, от община Самоков. На територията на нашата община има две такива. Едното е професионална гимназия по туризъм, която е в сграда, може би готова да рухне всеки момент, и техническа гимназия – не съм в състояние точно да назова името, където положението е по-добро. Това са конкретно два примера. Вие навярно не можете да ми дадете отговор дали те ще преминат на територията на общината.
ПРЕДС. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Доколкото знам, Самоков не е включен в този договор за делегираните бюджети, не е включен в тази пилотна програма. Но ако са професионални училища, за тях важи този срок в стратегията за децентрализация. И ако се справят по-добре местните власти…
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: При всички положения. Защото със сградите на всички общински училища разликата е очебийна. Специално за гимназията по туризъм се интересувам. Другото училище е в сравнително добро състояние.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, ако сме изчерпали въпросите, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим становището на нашата комисия, с което подкрепяме така предложения проект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, моля да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1. Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
(Мария Ангелиева)
