Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по европейските въпроси
17/11/2006
    П Р О Т О К О Л

    № 52


    На 17 ноември 2006 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-96/8.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за собствеността, внесен от Министерския съвет.
    2. Трансформиране на Комисията по европейска интеграция в Комисия по европейските въпроси, обсъждане на задачите на Комисията по европейските въпроси и предложения за дейността на парламента в контекста на членството на България в Европейския съюз.

    На заседанието присъстваха:
    От Министерството на земеделието и горите: Севинч Солакова – директор на Дирекция “Правна”,Стойка Куртева – юрисконсулт в Дирекция “Поземлени отношения”, Юлия Стойкова – юрисконсулт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”, Цветанка Михайлова – държавен експерт – юрисконсулт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг” в Министерството на финансите.
    Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов, председател на Комисията по европейска интеграция.

    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
    Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
    Дневният ред се състои от две точки:
    1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-96/8.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за собствеността, внесен от Министерския съвет.
    2. Трансформиране на Комисията по европейска интеграция в Комисия по европейските въпроси, обсъждане на задачите на Комисията по европейските въпроси и предложения за дейността на парламента в контекста на членството на България в Европейския съюз.
    По втората точка започваме една дискусия. Тази точка очевидно сега само ще я започнем, а ще има да я обсъждаме до края на годината. Искам да ви информирам какви материали до момента има, какво е направено. Съответно вие бихте могли да препоръчате как да си организираме работата.

    Започваме с първа точка от дневния ред:
    ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-96/8.11.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
    По тази точка сме поканили да присъстват:
    От Министерството на земеделието и горите:
    Бурхан Абазов – заместник-министър,
    Севинч Солакова – директор на Дирекция “Правна”,
    Стойка Куртева – юрисконсулт в Дирекция “Поземлени отношения”,
    Юлия Стойкова – юрисконсулт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”,
    От Министерството на финансите:
    Цветанка Михайлова – държавен експерт – юрисконсулт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”
    Тази точка е изключителна от гледна точка на поетите от България ангажименти за продажбата на земя на чужденци и въобще за достъпа на чужденците по собствеността.
    Както вече ви казах, бяхме поканили заместник-министър на земеделието и горите. Него го няма. Какво правим с този закон? Какво е положението? Господин Абазов ще дойде ли?
    СТОЙКА КУРТЕВА: Господин Абазов за съжаление е възпрепятстван, така че представителството на Министерството на земеделието и горите ще се осъществи в лицето на директора на Дирекция “Правни дейности” госпожа Севинч Солакова и в наше лице – Стойка Куртева и Юлия Стойкова, ние сме юристи в Министерството на земеделието и горите.

    ДОБРИНКА СТАНЧЕВА: Да направим изключение.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да направим изключение, защото този закон така или иначе до голяма степен отразява постигнатите договорености и не внася някакви много сериозни моменти, които биха били отклоняващи се от постигнатите договорености.

    СЕВИНЧ СОЛАКОВА: Уважаеми господин председател, този законопроект е на дневен ред, за да въведе вътрешното законодателство в съответствие с измененията в Конституцията и по-специално в чл. 22, ал. 1 – изменения, приети със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на
    В общи линии, както измененията в Конституцията, така и законопроектът повтарят ангажиментите на Република България, приети по време на преговорния процес за присъединяване и условията, залегнали в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
    За целта беше сформирана работна група с участието на представители на няколко ведомства, със заповед на министъра на земеделието и горите. Участваха представители на Министерството на финансите, Министерството на регионалното Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието.
    Работната група обсъди основните хипотези в чл. 22, ал. 1, а именно изменения, които предвиждат придобиване на право на собственост от чужденци и чуждестранни юридически лица при условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
    Втората хипотеза – придобивана на право на собственост върху земя от чужденци и чуждестранни юридически лица при условията на Международен договор, който е ратифициран със закон, приет с мнозинство две трети от всички народни представители, обнародван и влязъл в сила.
    Третата хипотеза, разбира се – правото на собственост да се придобива чрез наследяване по закон.
    Обсъди се въпросът с какъв законопроект да се предложи съответствието на вътрешното законодателство с измененията в Конституцията. Работната група прецени, че основно обществените отношения, регулиращи правото на собственост върху земя, са уредени в няколко действащи закона, в зависимост от трайното предназначение на земята.
    В този смисъл идеята на конституционния законодател, възприета в ал. 3 на чл. 22 работната група интерпретира, като предложи изменение във всички действащи закони, които уреждат тези обществени отношения.
    Като основен закон се прие, че това е Законът за собствеността. Затова законът е изготвен като законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
    В Заключителните разпоредби са дадени измененията в останалите четири закона, които уреждат правото на собственост върху земеделска земя, правото на собственост върху гори, правото на собственост върху земи, включени в защитените територии и, разбира се, закона, който урежда правото на възстановяване на собственост върху земи и гори от горския фонд.
    В общи линии принципната забрана за придобиване на земя от чуждестранни лица се замени с принципната допустимост това право да бъде предоставено на чужденци и чуждестранни юридически лица, пак казвам, в съответствие с новата уредба по чл. 22 от Конституцията на Република България.
    Бяха взети предвид условията, залегнали в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с включени преходни мерки за пълното освобождаване на пазара на земя и изравняване на условията, при които гражданинът на Европейския съюз имат страните – членки на Споразумението на Европейско икономическо пространство да могат да придобиват това право на собственост.
    Взе се предвид забраната за тези лица да се въвеждат ограничения, които не съществуват за български граждани.
    Ръководен беше, разбира се, и принципът за тези граждани на Европейския съюз да не се въвеждат по-ограничителни мерки, доколкото сега съществува някакъв режим или са установени по отношение на лица – граждани на трети страни.
    В общи линии това е законопроектът.
    Както може би всички сте видели, в Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд основната разпоредба, която забраняваше на чуждестранни лица да придобиват такова право на собственост. Тази основна разпоредба е отменена.
    Като причина за това е уредбата на придобиване на право на собственост върху гори, общо казано, се урежда в основния закон – Закона за горите.
    Трите хипотези, уредени в Конституцията, са залегнали основно във всички закони, които уреждат правото на собственост върху земя, в зависимост от трайното предназначение.
    Почти аналогична е уредбата във всички тези закони, които посочих преди малко, и включени в Заключителните разпоредби на законопроекта.
    Това общо мога да кажа за закона. ако колегите имат нещо да допълнят.
    СТОЙКА КУТЕВА: Аз считам, че достатъчно изчерпателно беше представянето. Може би трябва все пак да кажем, че това е един законопроект, който в съответствие с разпоредбите на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, всъщност въвежда правилата за свободно движение на капитали, по отношение на земя.
    Ние наистина съжаляваме, че в момента не присъстват представители на Министерството на финансите, с които водехме преговорите по Глава четири. Но независимо от това, тъй като ние работихме съвместно тази работна група, считам, че постигнахме съгласие, законопроектът е приет от Министерския съвет.
    Така че едва ли би могло да се твърди, че има някакви противоречия с Договора за присъединяване или с други актове.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние в т. 2 на нашето становище сме отразили именно този факт, че материята, която се урежда със законопроекта, има отношение към свободното движение на капитали. И също считаме, че законопроектът отговаря на договорните ангажименти.
    Имате думата за въпроси и изказвания.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имам само един въпрос. защо, след като с Договора за присъединяване ние сме предвидили преходни периоди, във вашия проект такива липсват?
    САВИНЧ СОЛАКОВА: Не бих казала, че в законопроекта преходни периоди липсват. Те просто не са посочени на този етап така, както в Договора, поради възможността да бъдат предоговорени и променени сроковете, предвидени в Договора. В законопроекта има разпоредби, които препращат. Могат да бъдат съкратени или да отпаднат.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние имаме договор, който сме подписали, и или изпълняваме, или не изпълняваме. Тук има преходни периоди. Премахването на тези преходни периоди означава, че ние се отказваме от тези преходни периоди и въвеждаме тези правила веднага след влизането на закона в сила. Предполага се, че това ще стане от 1 януари 2007 година – така ще бъде прието от българския парламент.
    Какви са съображенията това да се направи? Ако има сериозни съображения, аз ще ги подкрепя.
    СТОЙКА КУРТЕВА: Господин Червеняков, аз наистина не разбирам защо Вие считате, че законопроектът не отразява преходните периоди.
    Има въведени два преходни периода. Първият – петгодишният период, се отнася за забрана на придобиване на земя за второ жилище от граждани, които не пребивават постоянно в Република България. Тези условия мисля, че сполучливо са отразени в § 2 от законопроекта в чл. 29а.
    Що се отнася до седемгодишния преходен период за придобиване на земеделска земя и горски земеделски земи, както фактически беше формулировката в закона, както и изключението от този преходен период в полза на самонаетите земеделски производители, това също е отразено както в промените на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, така и в промените в Закона за горите.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: По какъв начин е отразено?
    СТОЙКА КУРТЕВА: Сега ще прочетем конкретните текстове от проекта.
    Освен това ние специално сме се опитали да въведем и понятие за самонаетия земеделски производител, който при условията на договора е достатъчно да изяви желание да пребивава в България и да се занимава със земеделска дейност. Тоест ние сме казали как се манифестира това желание и сме създали специална разпоредба която да направи осезаеми тези намерения, за да може да се прилага разпоредбата.
    КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Бихте ли ни запознали с характеристиката специално за това как ще заявяват и как ще се докаже продължителността на волята на самонаетите.
    СТОЙКА КУРТЕВА: Ние сме предложили това в един параграф.
    Ако започна с изключението от преходните периоди, както беше Вашият въпрос, господин Червеняков, на този въпрос е посветен чл. 3а, който се намира в § 5. Разпоредбата гласи, че “Гражданите на държави – членки на Европейския съюз, самостоятелно заети земеделски производители, които желаят да се установят и постоянно да пребивават в Република България – тук е и нововъведеното им изискване – и са вписани в това им качество по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да придобиват право на собственост върху земеделски и горски имоти за земеделско ползване от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз”.
    Аз считам, че по този начин ние коректно сме обхванали изключенията.
    Освен това смятам, че сме останали в рамките на приложното поле на това изключение, като сме казали, че ако в тези 7 години земеделският производител е изгубил това си качество, тоест вече е отпаднало основанието, което му е давало право да придобива земя при условията на изключението, то тогава сме създали разпоредба той да се разпореди с тази земя.
    Що се отнася до Вашия въпрос, господин Червеняков, в ал. 5, отново § 5, ние сме направили промяна в чл. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Там имаме следния запис: “Гражданите на държавите – членки на Европейския съюз и на държавите от Европейското икономическо пространство могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон след срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз”. Така е записано.
    Действително, както обясни госпожа Солакова, ние не сме възпроизвели, че това е примерно 7-годишният срок. Но съображенията, които ръководеха работната група, в нея, разбира се, участваха и представители на три важни дирекции на Министерския съвет, бяха за флуксация на този период, тоест какво може да се намали.
    КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Той три плюс две плюс две ли е?
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Този срок е предвиден в Конституцията. Аз не мога да разбера.
    СТОЙКА КУРТЕВА: Той е в самия договор. Затова възприехме този подход.
    ЮЛИЯ СТОЙКОВА: В Договора е казано, че преглед на тези преходни мерки ще бъде направен след третата година от датата на присъединяване. . за тази цел комисията представя това пред съвета и съветът може да гласува единодушно по предложение на комисията да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен тук.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие как си представяте, когато в България има Конституция, България да гласува?
    МИЛА АСЕНОВА: Единодушното решение предполага съгласие на България. Тоест ако България не е съгласна, няма как да бъде взето това решение.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Въпросът ми е защо не са уредени изрично тези срокове в закона.
    СТОЙКА КУРТЕВА: За да не се налага да изменяме втори път закона.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Конституцията се променя по-лесно от закона!
    СТОЙКА КУРТЕВА: Така или иначе сроковете са възстановени.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак предлагате ли да се допълни нашето становище въз основа на този дебат да се фиксират сроковете? Аз също смятам, че е логично да се отрази конституционният текст.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да се потърси оптимално съотношение между това, което сме приели като договор, разпоредбите на Конституцията и разпоредбите на закона. Защото така най-малкото се пораждат въпроси. И предполагам, че всеки читател на закона ще си зададе въпроса: защо, след като са договорени тези периоди, те не са изрично посочени в закона?
    Аз нямам нищо против, че сме поели ангажимент след три години да преразгледаме тези срокове, съгласен съм с това, но как то стигаме до това решение, трябва да го запишем в закона.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз също искам да подкрепя предложението на господин Червеняков в становището на Комисията по европейска интеграция да включим сроковете. Това е един сериозен политически въпрос, който е много сериозно обсъждан в България, намерил е отражение в един компромисен текст в Конституцията, който успя да събере необходимото мнозинство. И би било странно това нещо сега да не го видим в съответния закон.
    Така че аз ви предлагам с това допълнение да приемем проекта за становище. Който е съгласен, моля да гласува. Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
    Нашето становище се приема, а с това и законопроектът на първо четене.
    ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Аз се запознах с проекта за становище. Няма нещо обезпокоително в него. Това съображение да не фиксираме сроковете е, за да може по-гъвкаво да се реагира евентуално при разглеждане. Наистина това беше мотивът.
    В случай, че се вземе друго решение, няма проблем. Дори има в други страни – членки много по-подробно разписване на условията по преходните периоди в самите закони.
    Ние сме избрали подхода за препращане към условията на договора, за да не се получи несъответствие при текстовото пренасяне на тези условия.
    Това беше съображението.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, но все пак договорът има вече един български текст, който е безспорен. Мисля, че него на български няма нужда да го превеждаме. Можем да го отразим директно там, където е необходимо и няма да се получат несъответствия, особено по отношение на сроковете. Това едва ли би могло да стане.
    Така че, колеги, аз предлагам все пак в нашето становище това да бъде отразено. Разбира се, юристите от Комисията по правни въпроси могат да преценят по друг начин. Но ние, след като се занимаваме с ангажиментите на България към Европейския съюз и със спазването на българските интереси в рамките на тези ангажименти, настояваме този срок да бъде отразен. И така ще бъде записано в нашето становище.

    Преминаваме към втора точка от дневния ред:
    ТРАНСФОРМИРАНЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ В КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ, ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАДАЧИТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПАРЛАМЕНТА В КОНТЕКСТА НА ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
    По тази точка искам да ви кажа две думи. Засега само раздаваме всички материали, които се внасят в парламента, и ще ги събираме. Това е виждане и предложение на нашата парламентарна група специално за бъдещия статут на Комисията по европейски въпроси.
    Направили сме го на основа на този материал, по който подготвихме и проведохме един семинар за практиката в различните европейски страни.
    Освен за комисията, предлагаме и бъдещите европейски депутати, понеже това също е един важен въпрос, който в допълнение сме поставили, да могат да участват в парламентарните групи на политическа основа, да могат да участват в работата на Комисията по европейски въпроси със съвещателен глас, да участват също така в пленарни заседания и да могат да имат помещение в рамките на парламента, за да контактуват с избирателите.
    Това са предложенията за правилника.
    В същото време лично аз се опитвам да събера материали как това примерно е в другите страни. С тези материали вие все още не разполагате, но тях трябва да можем да ги ползваме и когато водим дискусия в парламента, за да изразим становище.
    Това, което намерих миналата седмица и което ще ви раздам допълнително, е Устав на клуба на депутатите социалдемократи в Националрата, Бундесрата и Европейския парламент. Това е фракцията на социалдемократите. Сигурно Народната партия в Австрия се е изградила по същия начин. те имат три парламентарни групи. Клубът има председател. Всяка част – парламентарната група в едната камара, в другата камара, в Европейския парламент, има организационен живот. Написано е като статут. Това ще ви го дам, за да го имате. Ако друга партия намери нещо подобно, то също би ни било полезно.
    Намерил съм един материал, който също съм дал за превод, от различни семинари, където е написано евродепутатите как участват и в какви форми. Въобще събираме и такива материали.
    Молбата ми е, който намери партийни или национални материали, да ги събираме на едно място в комисията и да разполагат всички с тях, за да можем после да вземем едно информирано решение.
    Това, което ще се раздаде следващата седмица, е този устав, който току-що беше преведен, за да го имате просто за сведение, за да се знае как функционират.
    Тук има извадки на английски и на френски език относно работата в другите отделни парламенти. Също във вторник това ще бъде на разположение на членовете на комисията.
    Има и един материал, който беше правен за служителите – Координация на европейските партньори между правителството, парламента и евродепутатите.
    Тези материали по реда на постъпването им ще ги разпращам на всички членове, за да можем на един етап да проведем една по-широка дискусия, когато съберем повече материали, когато преценим, че комисията също така може да вземе отношение по този въпрос. Може да има и други предложения по правилника.
    Както виждате, втората точка е включена само за едно начало на работата.
    МЛАДЕН ЦЕРВЕНЯКОВ: Само промени в правилника, друга цел нямаме.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: На този етап, доколкото тук юристите казаха на един семинар, който проведохме, с промени в правилника ние можем да решим тези въпроси по ролята на бъдещата комисия и взаимоотношението между парламент и евродепутати.
    В момента, в който стане актуален законът за избор на евродепутати, тогава и там сигурно ще можем да отразим някои от нещата.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: А някакви други промени ще се правят ли? Дали няма да се наложи да направим промяна в Закона за нормативните актове?
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не съм юрист. Ако вие считате, че някаква друга промяна е необходимо да се направи, ще кажете. Затова започваме тази дискусия. За момента аз съм се съсредоточил, на основата на това, което администрацията на парламента е предлагала или на основата на това, което са анализирали колегите, докато обикаляха различните парламенти, към тези неща – на първо място, промени в правилника, както и такива промени, които да осигурят както статута на комисията, така и задълженията на правителството.
    В същото време се надявам, че това, което ние правим тук като механизъм, ще влезе по аналогичен начин в постановлението на Министерския съвет за неговата работа. И на тях сме изпратили тези материали.
    Ако считате, че трябва да направим нещо повече от това, аз съм напълно открит. Затова поставям въпроса.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНАКОВ: Аз поставям този въпрос, защото ми се мержелее в съзнанието едно заседание на КОСАК в Атина предишния парламент, на което бяха поставени много интересни въпроси за взаимодействието между националните парламенти и Европейския парламент. Там имаше конкретни механизми, които се обсъждаха и предвид на изискването за изключителност, субсидиарност и т.н. Може би оттам трябва малко да погледнем материалите, за да включим нещо от това взаимодействие. Ако се наложи, разбира се, не казвам, че трябва да стане на всяка цена.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е цял друг клон на мисли. Аз затова него не го засягам въобще.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз затова попитах – задачата ни е само по правилника ли да работим или цялата гама проблематика, засягаща взаимодействието на нашия парламент с Европейския парламент трябва да обсъждаме? Ако е само това какво ще бъде нашата комисия, може би с правилника ще успеем да решим въпроса.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нека да започнем тук според мене, защото след това възниква този въпрос за субсидиарността, тоест да не се приемат европейски актове, ако въпросите могат да се решат на национално ниво. Но преди да навлезем в тази тема, която също е много важна, нека първо да видим как ще контролираме правителството въобще по всякакви актове.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз съм за датския вариант. Определяме му задължителен мандат и те да действат.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това за съжаление не може да стане по нашата Конституция.
    А другият въпрос вие ще видите от тези справки, които са приложени какви закони да се гледат на ниво Европа, какви да се гледат на ниво България, това вече можем да го обмислим как да го направим, на основата точно на тази дискусия в КОСАК, където започват пилотно да се занимават с по някоя и друга директива, да се проверява дали тя на национално ниво не може да се реши или не. но този въпрос засега е доброволен, тъй като още не е влязла в сила Европейската конституция.
    Това, което говори господин Червеняков, е въпрос според мене вече на новата Европейска конституция. А сега ние ще правим тренинг по него. Но нека тренингът да го правим, след като се види как ще изглежда тази комисия като един втори етап. Да не си поставяме много задачи и най-накрая да не можем да решим нито една.
    Съгласен ли сте, господин Червеняков?
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да. Аз поставих този въпрос, за да видим каква е темата на обсъждане. Приемаме, че темата е само функциите на Комисията по европейските въпроси и как трябва да се уреди това нещо от правилника на Народното събрание, в това число и на европейските депутати в работата на Народното събрание и на комисията в частност.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Точно това е темата. Ако сте съгласни, засега да събираме материали, да натрупаме критична маса от информация и малко по-нататък, имам предвид преди края на годината, да ги обсъдим.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Някакъв срок ще си определим ли за предложения на комисията по правилника?
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако искате срокът да бъде краят на месеца. Или малко по-нататък?
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Малко по-нататък, може би до 10 декември.
    МИЛА АСЕНОВА: Водеща комисия по проекта за изменение на правилника е Комисията по правни въпроси. На нашата комисия не е разпределено.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние не искаме друга комисия да решава нашите въпроси. Ние искаме да направим предложението до Комисията по правни въпроси и ще им кажем: ние считаме, че това трябва да бъде отразено в правилника. Аз така ги виждам нещата. Не става въпрос ние да изземем техните правомощия и да кажем: това искаме. Ние ще им направим предложенията, ще им кажем, че сме ги обсъдили и предлагаме тези неща.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И ще го подпишем като депутати, за да бъде формално направено. Но е редно нашата комисия да има наше становище по това, което ще стане в правилника. Поставяме си срок 10 декември по този въпрос, ще събираме ваши материали, а аз периодично ще ви представям материали в оригинал и в превод.
    Ако сме съгласни, предлагам така да завършим заседанието.
    Просто за информация искам да ви кажа, че е постъпила декларацията на Волен Сидеров и е разпределена на нашата комисия. Може би ще я включим в следващото редовно заседание.
    Проектът за становище, което бихме подготвили, трябва да съдържа това ,че, разбира се, е недопустимо да се поставя въпросът за македонското малцинство. Но, от друга страна, едва ли парламентът като институция трябва да реагира на индивидуални изявления на отделни депутати. Парламентът би могъл да реагира като институция, когато някаква институция има решение в този смисъл.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Или има официален документ. Може и да не е решение.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Така че ще включим тази точка за следващото заседание. Тя може и да отпадне.
    КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Трябва да се изчака финалният вариант на доклада.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз също смятам, че трябва да се изчака финалният вариант на доклада и тогава да разгледаме този въпрос.
    Вероятността такъв текст да влезе, е минимална, тъй като освен неговите вносители, в деня на заседанието на Външната комисия, на което бяхме с господин Вигенин, този въпрос дори самата Елза Дегрьон не го повдигна. Тя повдигна ни в клин, ни в ръкав други две свои предложения, когато вече бяхме на друга точка и беше посрещната с усмивка и с пълно мълчание.
    Но този въпрос възникна някак си в края на заседанието, постави го госпожа Капон, и така той получи тази гражданственост. Но по време на комисията той не е обсъждан и никой формално не е застанал зад тази поправка. Казвам ви това, за да видите каква е обстановката.
    В този смисъл ми се струва, че трябва да видим какво ще се случи в сряда, когато вече ще се обсъдят поправките една по една в Комисията по външна политика, а в четвъртък, може би точно, когато и тук има заседание, вече ще се гласува окончателно докладът на Ван Орден.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вие няма да бъдете тук в четвъртък. Тогава как ще правим заседание на комисията?
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Може да го направим в петък, ако се налага.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако има някои неотложни законопроекти, можем да направим едно заседание в четвъртък, но по тези въпроси е хубаво, когато Вие сте тук.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Най-логично е да го направим, след като чуете информацията в петък. Ако се наложи, ще направим пак едно извънредно заседание, за да има пълна яснота. Ако сте съгласни, така да постъпим.
    Все пак моето предположение е, че освен вносителите няма друг да подкрепи тази поправка и няма да се обсъжда. Но все пак е хубаво да знаем това не на основа на предположения.
    Друго, по което аз вчера се опитах да говоря с министъра на външните работи, е това, че трябва да намерим начин работата на Европейския парламент и на нашата комисия да бъде отразявана във връзка с актуални положителни въпроси. Сега ще възникват такива въпроси, като нова директива по Черноморието – тя би била полезна, въпросът за енергийната политика. Да се опитаме такива теми да ги вкараме и да ги направим водещи, а не всяко хрумване на всеки депутат да става основа за дискусията по повод на Европейския парламент. Все пак това е една авторитетна институция и някак си да я представяме само с подобни предложения не е полезно нито за институцията, нито за нас.
    Предлагам да мислим какви теми да вкарваме, за да можем вече, когато станем член на Европейския съюз, по тях заедно с евродепутатите, да се подготвяме, да каним министри и да популяризираме тези проблеми – дали ще е енергетика, дали услуги, дали ще е нещо друго. Все пак да вкараме в парламента българското обществено мнение там, където му е мястото.
    Всички сме заинтересован, всички политически сили, преди изборите за Европейски парламент да се разбере що за институция е това и хората да отидат да гласуват на тези избори. Мисля, че това е всеобща задача и предлагам да помислим и за нея как да я решаваме. Иначе ако парламентът е известен само с това, с което в момента е известен, не знам какво ще бъде представителството.
    Така че предлагам всички да помислим по тези въпроси.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Като че ли надделява някакво мнение изборите да бъдат през месец май. Има такова политическо разбиране. Логично е да е през май или юни, с оглед политическата обстановка в страната.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

    Стенограф:
    (Божана Попова)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА ПО
    ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:

    (Атанас Папаризов)
    Форма за търсене
    Ключова дума