Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
24/11/2006
П Р О Т О К О Л
№ 53
На 24 ноември 2006 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-101/20.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-98/15.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-58/13.11.2006 г., ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”, Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта, Георги Стоянов – директор на Дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, Йорданка Парпарова – главен експерт в Дирекция “Права на човека и международни хуманитарни организации в Министерството на вътрешните работи.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание на комисията да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-101/20.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-98/15.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-58/13.11.2006 г., ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София, внесен от Министерския съвет.
Законът за акцизите и данъчните складове предлагаме да се включи като извънредна точка, защото той е внесен на 10 октомври, както виждате, но по настояване на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров днес този закон беше включен в дневния ред. ние имаме съответно проект за становище, господин Хаджиниколов го е подготвил, който сега ще бъде раздаден. Съжаляваме, че този път не можем да спазим срока от 24 часа, но ще можем да ви го дадем веднага. А дневният ред е известен доста предварително.
Както знаете, аз бях предложил днес да видим и проекта за декларация на Народното събрание по повод последните изказвания на евродепутатката Елс де Грюн, внесен от народния представител Волен Сидеров. Но поради факта, че все пак на 29 ноември в Европейския парламент ще завърши гласуването, аз мислех още днес да преценим, че това предложение е отхвърлено. Все пак процедурата, която Европейският парламент може да възприеме, е да могат да се правят наново предложения до 29 ноември. Затова предлагам тази точка да я гледаме след като видим каква е волята на депутатите на Европейския парламент на 29 т.м.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържал се 1.
Дневният ред се приема.
Тъй като господин Ивановски в момента не е в залата, предлагам, докато го чакаме, тъй като тук са представителите на Министерството на транспорта, да преминем към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-98/15.11.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на транспорта:
Даниела Никифорова – заместник-министър,
Георги Стоянов – директор на Дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”,
Виктор Наньов – началник отдел “летателна годност” в Дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”,
Ралица Пеева – главен юрисконсулт в Дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Давам думата на заместник-министър Даниела Никифорова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА НИКИФОРОВА: Аз ще предоставя възможността на господин Стоянов да ви представи становището по законопроекта.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители. Ние разгледахме внимателно становището, което получихме от Комисията по европейска интеграция, и по него ние нямаме никакви съображения, с изключение на една дата, която дата предлагаме да бъде променена и искам да обясня защо и как тя трябва да бъде записана.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване фактически отразява всички европейски нормативи, които трябва да влязат от 1 януари 2007 година в авиацията, отчитайки факта, че България става членка на Европейския съюз. Това са трите основни документа, които искам още веднъж да спомена, без да се впускам в подробности. Това са:
- документ № 15/92 на Европейската комисия, който определя летателната годност на въздухоплавателните средства;
- документ № 17/02, който определя типовото сертифициране на самолетите, които се експлоатират в Европейската общност и
- документ № 20/42, който определя проследяването и поддържането на техническите организации, които трябва да дават годност на тези самолети.
Така предложеният законопроект изцяло отразява тези нормативни документи. И тъй като трябва да се свърши доста работа преди 1 януари 2007 година, с цел от 1 януари нещата да са готови, нещата, които сме предложили в законопроекта, изцяло отразяват описаните процедури, които трябва да съвпадат в тези три регламента.
Единственото нещо, което трябва да се промени според мене, е датата 1 януари 2007 година. И аз ще кажа защо.
От периода, в който министърът на транспорта е внесъл в Министерския съвет законопроекта и впоследствие той е внесен в Народното събрание, измина един период от 10 дни, а може би и повече. В този период се случиха някои промени, които промени са извън сферата на България като цяло, но не и без участието на гражданската въздухоплавателна администрация и лично на министъра на транспорта.
На 14 ноември Европейската комисия по безопасност на свое събиране решава да изготви проект за изменение на закона 17-02 за типовото сертифициране. И това предложение, което тя изпраща до всички европейски страни, е те да изложат своето становище до 25 декември 2006 година.
След като бъде обобщен в Европейската агенция по безопасност, този документ ще трябва да постъпи, съгласно процедурите, които вие по-добре от мене знаете, в Европейската комисия, която трябва да вземе и съответното решение за неговото прилагане. И този документ касае единствено удължаване срока на експлоатация на руските самолети, които се експлоатират не само в България, а и в редица други европейски страни.
В тази връзка споменатото в т. 2 от вашето становище на парламентарната Комисия по европейска интеграция срокът няма да е много точен. Защото българската страна, съгласно това предложение, е поискала дерогация, която ни дава право да отложим прилагането на този нормативен документ до 28 март 2007 година. Този процес е в ход. Аз смятам, че ние ще получим такава дерогация с отлагане. Нашите самолети, които са руско производство, няма да спрат да летят на 1 януари, а ще продължат да работят до 28 март, тогава, когато е последният срок, даден от Европейската комисия, до който срок те ще изменят и променят някои от нещата, които касаят този тип самолети.
В тази връзка моето предложение е следното – датата 1 януари 2007 година да бъде премахната и да бъде записано следното…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Извинете, че Ви прекъсвам. В проекта на закон, внесен от Министерския съвет, това е датата, която фигурира. Вие тук не можете да пренаписвате закона на Министерския съвет.
Аз Ви слушам с голям интерес, тъй като ние отразяваме законопроекта и нашето становище отразява текста на законопроекта на Министерския съвет. ако някой нещо ще променя, това ще бъде Министерският съвет, а не ние като комисия.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Да, може би аз не схващам процедурата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на закона вие предлагате парламентът да гласува тези срокове. Това е смисълът на вашия закон. аз не мога да разбера как сега Вие ни предлагате нещо, което го няма в проекта на Министерския съвет.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Да, действително това го няма. Но аз казах, че тогава, когато е внесен законопроектът, от момента на внасянето му досега са настъпили съществени неща, които са променили някои от процедурите, които са независещи от нас.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това нещо е проблем на законодателна техника, разбира се. Ние като комисия можем само да отбележим, че Вие стени дали тази информация. Но дали това ще се промени от водещата комисия, дали Министерският съвет ще реши да си изтегли законопроекта и да внесе нов, това не са неща, които ние можем да решим тук. Така, както е законопроектът, той отговаря на съответното законодателство. Ако се появят нови обстоятелства, те ще се отразят вече във водещата комисия. Но ние това не можем да го направим към днешна дата. Можем да отразим само вашето становище, вашата информация, че има нови моменти, които изискват да се поиска дерогация.
Но Вие разбирате, че дерогация България може да поиска, когато стане страна – членка на Европейския съюз, което ще стане на 1 януари следващата година. Как от 1 януари някой ще отговори на България на 2 януари, аз просто не мога да си го представя. Чисто процедурно това, което говорите, е невъзможно да бъде направено. Но, разбира се, работа е на Министерския съвет, той е този, който иска дерогациите по договора.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, аз предлагам наистина в нашето становище да включим тази информация, която получаваме, като информация за водещата комисия,тъй като все пак това е важна информация. И може да се прецени наистина между първо и второ четене по инициатива на народен представител, ако това е реалното развитие на нещата – мисля, че то е от полза за България, след като е постигната тази дерогация и е отложено влизането в сила на тези изисквания за руските самолети, които са собственост на наши авиокомпании, да могат още около три месеца да продължат да летят и да кацат на летища на страни – членки на Европейския съюз, това нещо би могло да се направи между първо и второ четене.
Разбира се, това няма да стане от нашата комисия, но като възможност народни представители да внесат това предложение между първо и второ четене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не мога да разбера въобще ние можем ли да правим такава препоръка, тъй като тук се предвижда една процедура в момента, в който стане страна – членка на Европейския съюз. дали новата заповед ще бъде за три месеца за същите самолети? Очевидно трябва да има нова заповед. Така, както е направено, ще се отменят старите и ще се издадат нови заповеди за два или за три месеца.
Аз просто не виждам как ние заради руските самолети, за които се увеличава срокът, можем да сменим цялата процедура в Европейския съюз. Ще спазваме процедурата на Европейския съюз и за руските самолети ще издадем заповеди за три месеца. Аз не виждам проблем.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз мисля, че водим малко безплодна дискусия. информацията е ценна – прекрасно, запомняме я, като констатация може да се отрази или да не се отрази в становището – все тая. Но нека да не забравяме, че ние сме Комисия по европейска информация. Тоест ние не решаваме въпроса по същество, а само казваме по принцип един такъв законопроект, подготвен за първо четене, дали влиза в някакво противоречие, респективно дали попада в общата схема на европейското законодателство. Очевидно попада – мисля, че по това не може да има съмнение.
Така че моето предложение е направо да го гласуваме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам да гласуваме законопроекта, да отразим тази информация така, както предлага господин Казак, в становището на комисията и да го подкрепим, с което подкрепяме законопроекта. А ние ще отразим информацията, която ни даде господин Стоянов, която да се има предвид от водещата комисия.
Който е съгласен с предложения от правителството законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-101/20.11.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите:
Димитър Ивановски – заместник-министър,
Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”,
Калина Златанова – началник отдел в Дирекция “Данъчна политика”.
Давам думата на господин Ивановски да представи законопроекта и да ни обясни какво налага да променяме този закон, след като го приехме толкова скоро и целта беше наистина да хармонизираме нашето законодателство с европейското и да можем да прилагаме по договорения начин акцизите от 1 януари 2007 година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Господин председател, уважаеми народни представители. Ако искате, в няколко общи позиции да представя измененията в законопроекта, а след това, понеже знаете, че господин Кадиев е ресорният заместник-министър по тези въпроси, но той отсъства, тъй като в момента е на заседание с министъра в Агенция “Митници” и затова бях помолен да представя министерството, може би госпожа Елкова в по-експертен план да обясни някои неща.
С няколко думи. Предложенията, свързани с повишенията на ставките са абсолютно свързани с хармонизационния план, който трябва да бъде приложен през 2007 година от гледна точка увеличението на акцизите.
В абсолютно стойности цифрите са представени подробно в законопроекта.
Разбира се, една от изключително важните промени е въвеждането на акциз за кокса, въглищата и електрическата енергия, като е предвидено освобождаване на физическите лица, тези, които фактически са битовите потребители на тези енергийни източници, от акциз.
Също така се въвежда акциз и за електрическата енергия за стопански и административни нужди. И тук по същия начин физическите лица – битови потребители, няма да заплащат акциз за потребената от тях електрическа енергия.
Въвежда се и регистрация на лицата, които ще произвеждат и внасят на територията на страната кокс и въглища.
Въвежда се изискване за лицата, които ще търгуват са автомобили и кафе. Фактически получателите и търговците трябва да подават декларация пред Митническата администрация.
Регламентира се движението на акцизни стоки в рамките на Европейската общност с платен акциз в държавата – членка на изпращане на стоката.
Също така са регламентирани задълженията за лицата, които изпращат акцизни стоки, за които е платен акциз в България, до друга държава – членка.
Тук ще помоля госпожа Елкова да даде още някои по-експертни обяснения във връзка с промените в Закона за акцизите и данъчните складове.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожо Елкова, заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Уважаеми господин председател, първо, искам да отговоря на Вашия въпрос – какво налага промени в един нов закон.
По същество законът беше коренно променен като принципи, като администриране, въобще във всичките му пунктове, считано от 1 юли т.г. Това, което е новото, е вътреобщностният режим, който ние трябва да въведем и който е задължителен за нас, бидейки страна – членка, това движение на активни стоки от данъчен склад към данъчен склад и контролът на Агенция “Митници”, на митническата администрация въобще върху движението на активни стоки, складирането им и въобще новите режими.
В момента се прилагат от българските данъчни складове. От 1 януари те ще прилагат във вътреобщностен режим, тоест ще се движат стоките под същите режими от данъчен склад примерно в Германия в данъчен склад в България. Това всъщност налага задължително промените, които предлагаме сега.
Другото, което се въвежда, пак свързано с вътреобщностния режим, това е режим на движение на стоки с платен акциз, който е задължително еднакъв за всички държави – членки, и нови понятия, които са регистриран и нерегистриран търговец. Те нямат задължение да бъдат лицензирани като държатели и могат да получават стоки под режим “отложено плащане” в изрични хипотези, които са посочени в закона.
Другото, което правим, съобразено с това, че няма да имаме вече граници и няма да се събира примерно акциз на колите при внос, както е в момента. Въвеждат се задължения за регистрация на лицата, които ползват акцизи, регистрират акцизни автомобили.
Друго ново е това, което господин Ивановски подчерта – въвеждането на акциз за електрическата енергия, въглищата и кокса. Това е нещо, което е ново и за Европейския съюз. Това е една нова директива, която е в сила от 2004 година. По нея ние имаме договорени преходни периоди, имаме задължение да въведем 50 процента от ставка “трансконтакт” на нашето членство.
Освобождаването от акциз на електрическата енергия, въглищата и кокса на физическите лица е опция в директивата, която ние сме възприели и с тях акцизът е нула.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тя безсрочна опция ли е? Защото стана дума.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Да, опцията е безсрочна, тя съществува и ние сме я приели.
Увеличаването на акцизните ставки е така, както е в поетите ангажименти с преходните периоди в закона.
Искам да обърна внимание на акциза на домашната ракия, защото той е винаги интересен. България има дерогация за домашната ракия, която се изразява в това, че акцизната ни ставка до 30 литра на семейство е 50 процента от стандартната минимална, тоест при нас е 550 лв. на хектолитър чист алкохол при 1100 минимална за Европейския съюз.
Може да продължи да се произвежда в така наречените малки дестиларни, уредено е в закона.
За да е ясно, че въвеждането на акциз за домашната ракия не е нещо ново за България, може би трябва да кажа, че до 1 януари, всъщност до влизането в сила на новия закон за акцизите, акцизът за домашната ракия се дължеше в пълния й размер, когато количеството надминаваше 2000 алкохолни градуса. Това означава, че беше освободено около 50 литра количество ракия при 40 градуса. Над него се дължеше стандартната акцизна ставка, която трябваше да постъпи в приход на общините, акциз, който е местен. Сега ние не коментираме дали се е събирал. Но задължение за него имаше.
Сега при въвеждането на дерогацията, така, както сме я възприели, имаше един период на акциз нула, който е половин година. А сега започваме да прилагаме дерогацията така, както е договорена. В общи линии това е.
Аз успях да погледна становището на комисията и ние сме приятно изненадани, че нямаме бележки. Ако има въпроси, съм готова да отговоря.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, има ли въпроси към вносителите?
Господин Филип Димитров излезе. Той каза, че ще се въздържи по този законопроект. Разбирам, че това го прави по-скоро заради размера, а не толкова заради текста на закона.
Ако нямате въпроси, предлагам да подкрепим законопроекта, защото той е ясен от тази гледна точка на самото съдържание, въпреки че се вижда, че все по-сложна ще бъде работата на данъчните органи, на митническите органи. Някои неща, които се използваха за контрол, отпадат. Въобще се надяваме, че бюджетът догодина ще има приходи.
Стискайки палци за приходите, предлагам да подкрепим законопроекта.
Който е съгласен, моля да гласува. Гласували: за 9, против няма, въздържали се 2.Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-58/13.11.2006 Г., РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО СТАТУТА НА ИНФОРМАЦИОННИЯ ОФИС НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА В СОФИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка тук присъства госпожа Йорданка Парпарова – главен експерт в Дирекция “Права на човека и международни хуманитарни организации в Министерството на вътрешните работи. Давам думата на госпожа Парпарова.
ЙОРДАНКА ПАРПАРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще представя по същество Споразумението относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа.
В първоначалния си вид информационните и документационни центрове на Съвета на Европа се създават в страните от Централна и Източна Европа и ОНД на базата на решение на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 1991 година.
Задачата на тези центрове най-общо е да популяризират дейностите на организацията в страната домакин и да публикуват и разпространяват нейни издания, както и прочие дейности.
В тази връзка през 1993 година в София е открит такъв Информационен и документационен център.
През 1999 година във Велико Търново е открит регионален център на Съвета на Европа.
И двете структури са регистрирани и функционират като местни юридически лица с нестопанска цел.
През 1999 година Комитетът на министрите, като се аргументира с необходимостта от активизиране дейността на тези структури, приема резолюция № 99, съгласно която информационните центрове трябва да бъдат трансформирани в информационни офиси. Смисълът на трансформацията е от местни юридически лица те да се превърнат в официални представителства на Съвета на Европа, на базата на сключени двустранни споразумения между Съвета на Европа и страната домакин, като се отчете спецификата на местното законодателство.
Споразумението, което е предмет на разглеждане днес, беше изработено от Министерството на външните работи.
На 14 юни Министерският съвет прие решение и одобри проекта на споразумението като основа за водене на преговори и упълномощи постоянния представител в Страсбург да го подпише. То беше подписано на 11 юли, а от 9 ноември имаме решение на Министерския съвет да предложи на Народното събрание да ратифицира със закон споразумението.
По-важните елементи на споразумението са следните. Както казах, целта му е да преустанови съществуването на информационните центрове – този в София и неговия офис във Велико Търново, които ще бъдат заместени от информационен офис в София.
Ръководителят на този информационен офис е назначен от генералния секретар на Съвета на Европа в съответствие с установената международна практика – това е чл. 4 от Споразумението.
Всички разходи по функциониране и дейността като цяло на центъра се поемат от Съвета на Европа, с изключение на ангажимента, който има българската страна по чл. 5 – да осигури помещение за безплатното настаняване на офиса.
Споразумението се сключва за срок от 3 години. За всички неуредени в него въпроси се прилага общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа.
Това е, което мога да кажа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси във връзка с тази ратификация? Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Доколкото разбрах, офисът във Велико Търново ще бъде закрит. Така ли е?
ЙОРДАНКА ПАРПАРОВА: Да.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Кое налага това?
ЙОРДАНКА ПАРПАРОВА: Офисът във Велико Търново ще бъде закрит. По време на водене на преговорите Секретариатът на организацията на Съвета на Европа е преценил, че не може да осигури финансирането и на двете структури. По тази причина по предложение на организацията офисът във Велико Търново няма да продължи да съществува, тоест, той ще бъде закрит.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Той как се е финансирал досега?
ЙОРДАНКА ПАРПАРОВА: И двете структури са се финансирали от Съвета на Европа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли други въпроси към вносителите? – Няма.
Предлагам да подкрепим ратификацията. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма. Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
№ 53
На 24 ноември 2006 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-101/20.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-98/15.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-58/13.11.2006 г., ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”, Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта, Георги Стоянов – директор на Дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, Йорданка Парпарова – главен експерт в Дирекция “Права на човека и международни хуманитарни организации в Министерството на вътрешните работи.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание на комисията да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-101/20.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-98/15.11.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-58/13.11.2006 г., ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София, внесен от Министерския съвет.
Законът за акцизите и данъчните складове предлагаме да се включи като извънредна точка, защото той е внесен на 10 октомври, както виждате, но по настояване на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров днес този закон беше включен в дневния ред. ние имаме съответно проект за становище, господин Хаджиниколов го е подготвил, който сега ще бъде раздаден. Съжаляваме, че този път не можем да спазим срока от 24 часа, но ще можем да ви го дадем веднага. А дневният ред е известен доста предварително.
Както знаете, аз бях предложил днес да видим и проекта за декларация на Народното събрание по повод последните изказвания на евродепутатката Елс де Грюн, внесен от народния представител Волен Сидеров. Но поради факта, че все пак на 29 ноември в Европейския парламент ще завърши гласуването, аз мислех още днес да преценим, че това предложение е отхвърлено. Все пак процедурата, която Европейският парламент може да възприеме, е да могат да се правят наново предложения до 29 ноември. Затова предлагам тази точка да я гледаме след като видим каква е волята на депутатите на Европейския парламент на 29 т.м.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържал се 1.
Дневният ред се приема.
Тъй като господин Ивановски в момента не е в залата, предлагам, докато го чакаме, тъй като тук са представителите на Министерството на транспорта, да преминем към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-98/15.11.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на транспорта:
Даниела Никифорова – заместник-министър,
Георги Стоянов – директор на Дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”,
Виктор Наньов – началник отдел “летателна годност” в Дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”,
Ралица Пеева – главен юрисконсулт в Дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Давам думата на заместник-министър Даниела Никифорова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА НИКИФОРОВА: Аз ще предоставя възможността на господин Стоянов да ви представи становището по законопроекта.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители. Ние разгледахме внимателно становището, което получихме от Комисията по европейска интеграция, и по него ние нямаме никакви съображения, с изключение на една дата, която дата предлагаме да бъде променена и искам да обясня защо и как тя трябва да бъде записана.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване фактически отразява всички европейски нормативи, които трябва да влязат от 1 януари 2007 година в авиацията, отчитайки факта, че България става членка на Европейския съюз. Това са трите основни документа, които искам още веднъж да спомена, без да се впускам в подробности. Това са:
- документ № 15/92 на Европейската комисия, който определя летателната годност на въздухоплавателните средства;
- документ № 17/02, който определя типовото сертифициране на самолетите, които се експлоатират в Европейската общност и
- документ № 20/42, който определя проследяването и поддържането на техническите организации, които трябва да дават годност на тези самолети.
Така предложеният законопроект изцяло отразява тези нормативни документи. И тъй като трябва да се свърши доста работа преди 1 януари 2007 година, с цел от 1 януари нещата да са готови, нещата, които сме предложили в законопроекта, изцяло отразяват описаните процедури, които трябва да съвпадат в тези три регламента.
Единственото нещо, което трябва да се промени според мене, е датата 1 януари 2007 година. И аз ще кажа защо.
От периода, в който министърът на транспорта е внесъл в Министерския съвет законопроекта и впоследствие той е внесен в Народното събрание, измина един период от 10 дни, а може би и повече. В този период се случиха някои промени, които промени са извън сферата на България като цяло, но не и без участието на гражданската въздухоплавателна администрация и лично на министъра на транспорта.
На 14 ноември Европейската комисия по безопасност на свое събиране решава да изготви проект за изменение на закона 17-02 за типовото сертифициране. И това предложение, което тя изпраща до всички европейски страни, е те да изложат своето становище до 25 декември 2006 година.
След като бъде обобщен в Европейската агенция по безопасност, този документ ще трябва да постъпи, съгласно процедурите, които вие по-добре от мене знаете, в Европейската комисия, която трябва да вземе и съответното решение за неговото прилагане. И този документ касае единствено удължаване срока на експлоатация на руските самолети, които се експлоатират не само в България, а и в редица други европейски страни.
В тази връзка споменатото в т. 2 от вашето становище на парламентарната Комисия по европейска интеграция срокът няма да е много точен. Защото българската страна, съгласно това предложение, е поискала дерогация, която ни дава право да отложим прилагането на този нормативен документ до 28 март 2007 година. Този процес е в ход. Аз смятам, че ние ще получим такава дерогация с отлагане. Нашите самолети, които са руско производство, няма да спрат да летят на 1 януари, а ще продължат да работят до 28 март, тогава, когато е последният срок, даден от Европейската комисия, до който срок те ще изменят и променят някои от нещата, които касаят този тип самолети.
В тази връзка моето предложение е следното – датата 1 януари 2007 година да бъде премахната и да бъде записано следното…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Извинете, че Ви прекъсвам. В проекта на закон, внесен от Министерския съвет, това е датата, която фигурира. Вие тук не можете да пренаписвате закона на Министерския съвет.
Аз Ви слушам с голям интерес, тъй като ние отразяваме законопроекта и нашето становище отразява текста на законопроекта на Министерския съвет. ако някой нещо ще променя, това ще бъде Министерският съвет, а не ние като комисия.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Да, може би аз не схващам процедурата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на закона вие предлагате парламентът да гласува тези срокове. Това е смисълът на вашия закон. аз не мога да разбера как сега Вие ни предлагате нещо, което го няма в проекта на Министерския съвет.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Да, действително това го няма. Но аз казах, че тогава, когато е внесен законопроектът, от момента на внасянето му досега са настъпили съществени неща, които са променили някои от процедурите, които са независещи от нас.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това нещо е проблем на законодателна техника, разбира се. Ние като комисия можем само да отбележим, че Вие стени дали тази информация. Но дали това ще се промени от водещата комисия, дали Министерският съвет ще реши да си изтегли законопроекта и да внесе нов, това не са неща, които ние можем да решим тук. Така, както е законопроектът, той отговаря на съответното законодателство. Ако се появят нови обстоятелства, те ще се отразят вече във водещата комисия. Но ние това не можем да го направим към днешна дата. Можем да отразим само вашето становище, вашата информация, че има нови моменти, които изискват да се поиска дерогация.
Но Вие разбирате, че дерогация България може да поиска, когато стане страна – членка на Европейския съюз, което ще стане на 1 януари следващата година. Как от 1 януари някой ще отговори на България на 2 януари, аз просто не мога да си го представя. Чисто процедурно това, което говорите, е невъзможно да бъде направено. Но, разбира се, работа е на Министерския съвет, той е този, който иска дерогациите по договора.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, аз предлагам наистина в нашето становище да включим тази информация, която получаваме, като информация за водещата комисия,тъй като все пак това е важна информация. И може да се прецени наистина между първо и второ четене по инициатива на народен представител, ако това е реалното развитие на нещата – мисля, че то е от полза за България, след като е постигната тази дерогация и е отложено влизането в сила на тези изисквания за руските самолети, които са собственост на наши авиокомпании, да могат още около три месеца да продължат да летят и да кацат на летища на страни – членки на Европейския съюз, това нещо би могло да се направи между първо и второ четене.
Разбира се, това няма да стане от нашата комисия, но като възможност народни представители да внесат това предложение между първо и второ четене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не мога да разбера въобще ние можем ли да правим такава препоръка, тъй като тук се предвижда една процедура в момента, в който стане страна – членка на Европейския съюз. дали новата заповед ще бъде за три месеца за същите самолети? Очевидно трябва да има нова заповед. Така, както е направено, ще се отменят старите и ще се издадат нови заповеди за два или за три месеца.
Аз просто не виждам как ние заради руските самолети, за които се увеличава срокът, можем да сменим цялата процедура в Европейския съюз. Ще спазваме процедурата на Европейския съюз и за руските самолети ще издадем заповеди за три месеца. Аз не виждам проблем.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз мисля, че водим малко безплодна дискусия. информацията е ценна – прекрасно, запомняме я, като констатация може да се отрази или да не се отрази в становището – все тая. Но нека да не забравяме, че ние сме Комисия по европейска информация. Тоест ние не решаваме въпроса по същество, а само казваме по принцип един такъв законопроект, подготвен за първо четене, дали влиза в някакво противоречие, респективно дали попада в общата схема на европейското законодателство. Очевидно попада – мисля, че по това не може да има съмнение.
Така че моето предложение е направо да го гласуваме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам да гласуваме законопроекта, да отразим тази информация така, както предлага господин Казак, в становището на комисията и да го подкрепим, с което подкрепяме законопроекта. А ние ще отразим информацията, която ни даде господин Стоянов, която да се има предвид от водещата комисия.
Който е съгласен с предложения от правителството законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-101/20.11.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите:
Димитър Ивановски – заместник-министър,
Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”,
Калина Златанова – началник отдел в Дирекция “Данъчна политика”.
Давам думата на господин Ивановски да представи законопроекта и да ни обясни какво налага да променяме този закон, след като го приехме толкова скоро и целта беше наистина да хармонизираме нашето законодателство с европейското и да можем да прилагаме по договорения начин акцизите от 1 януари 2007 година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Господин председател, уважаеми народни представители. Ако искате, в няколко общи позиции да представя измененията в законопроекта, а след това, понеже знаете, че господин Кадиев е ресорният заместник-министър по тези въпроси, но той отсъства, тъй като в момента е на заседание с министъра в Агенция “Митници” и затова бях помолен да представя министерството, може би госпожа Елкова в по-експертен план да обясни някои неща.
С няколко думи. Предложенията, свързани с повишенията на ставките са абсолютно свързани с хармонизационния план, който трябва да бъде приложен през 2007 година от гледна точка увеличението на акцизите.
В абсолютно стойности цифрите са представени подробно в законопроекта.
Разбира се, една от изключително важните промени е въвеждането на акциз за кокса, въглищата и електрическата енергия, като е предвидено освобождаване на физическите лица, тези, които фактически са битовите потребители на тези енергийни източници, от акциз.
Също така се въвежда акциз и за електрическата енергия за стопански и административни нужди. И тук по същия начин физическите лица – битови потребители, няма да заплащат акциз за потребената от тях електрическа енергия.
Въвежда се и регистрация на лицата, които ще произвеждат и внасят на територията на страната кокс и въглища.
Въвежда се изискване за лицата, които ще търгуват са автомобили и кафе. Фактически получателите и търговците трябва да подават декларация пред Митническата администрация.
Регламентира се движението на акцизни стоки в рамките на Европейската общност с платен акциз в държавата – членка на изпращане на стоката.
Също така са регламентирани задълженията за лицата, които изпращат акцизни стоки, за които е платен акциз в България, до друга държава – членка.
Тук ще помоля госпожа Елкова да даде още някои по-експертни обяснения във връзка с промените в Закона за акцизите и данъчните складове.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожо Елкова, заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Уважаеми господин председател, първо, искам да отговоря на Вашия въпрос – какво налага промени в един нов закон.
По същество законът беше коренно променен като принципи, като администриране, въобще във всичките му пунктове, считано от 1 юли т.г. Това, което е новото, е вътреобщностният режим, който ние трябва да въведем и който е задължителен за нас, бидейки страна – членка, това движение на активни стоки от данъчен склад към данъчен склад и контролът на Агенция “Митници”, на митническата администрация въобще върху движението на активни стоки, складирането им и въобще новите режими.
В момента се прилагат от българските данъчни складове. От 1 януари те ще прилагат във вътреобщностен режим, тоест ще се движат стоките под същите режими от данъчен склад примерно в Германия в данъчен склад в България. Това всъщност налага задължително промените, които предлагаме сега.
Другото, което се въвежда, пак свързано с вътреобщностния режим, това е режим на движение на стоки с платен акциз, който е задължително еднакъв за всички държави – членки, и нови понятия, които са регистриран и нерегистриран търговец. Те нямат задължение да бъдат лицензирани като държатели и могат да получават стоки под режим “отложено плащане” в изрични хипотези, които са посочени в закона.
Другото, което правим, съобразено с това, че няма да имаме вече граници и няма да се събира примерно акциз на колите при внос, както е в момента. Въвеждат се задължения за регистрация на лицата, които ползват акцизи, регистрират акцизни автомобили.
Друго ново е това, което господин Ивановски подчерта – въвеждането на акциз за електрическата енергия, въглищата и кокса. Това е нещо, което е ново и за Европейския съюз. Това е една нова директива, която е в сила от 2004 година. По нея ние имаме договорени преходни периоди, имаме задължение да въведем 50 процента от ставка “трансконтакт” на нашето членство.
Освобождаването от акциз на електрическата енергия, въглищата и кокса на физическите лица е опция в директивата, която ние сме възприели и с тях акцизът е нула.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тя безсрочна опция ли е? Защото стана дума.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Да, опцията е безсрочна, тя съществува и ние сме я приели.
Увеличаването на акцизните ставки е така, както е в поетите ангажименти с преходните периоди в закона.
Искам да обърна внимание на акциза на домашната ракия, защото той е винаги интересен. България има дерогация за домашната ракия, която се изразява в това, че акцизната ни ставка до 30 литра на семейство е 50 процента от стандартната минимална, тоест при нас е 550 лв. на хектолитър чист алкохол при 1100 минимална за Европейския съюз.
Може да продължи да се произвежда в така наречените малки дестиларни, уредено е в закона.
За да е ясно, че въвеждането на акциз за домашната ракия не е нещо ново за България, може би трябва да кажа, че до 1 януари, всъщност до влизането в сила на новия закон за акцизите, акцизът за домашната ракия се дължеше в пълния й размер, когато количеството надминаваше 2000 алкохолни градуса. Това означава, че беше освободено около 50 литра количество ракия при 40 градуса. Над него се дължеше стандартната акцизна ставка, която трябваше да постъпи в приход на общините, акциз, който е местен. Сега ние не коментираме дали се е събирал. Но задължение за него имаше.
Сега при въвеждането на дерогацията, така, както сме я възприели, имаше един период на акциз нула, който е половин година. А сега започваме да прилагаме дерогацията така, както е договорена. В общи линии това е.
Аз успях да погледна становището на комисията и ние сме приятно изненадани, че нямаме бележки. Ако има въпроси, съм готова да отговоря.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, има ли въпроси към вносителите?
Господин Филип Димитров излезе. Той каза, че ще се въздържи по този законопроект. Разбирам, че това го прави по-скоро заради размера, а не толкова заради текста на закона.
Ако нямате въпроси, предлагам да подкрепим законопроекта, защото той е ясен от тази гледна точка на самото съдържание, въпреки че се вижда, че все по-сложна ще бъде работата на данъчните органи, на митническите органи. Някои неща, които се използваха за контрол, отпадат. Въобще се надяваме, че бюджетът догодина ще има приходи.
Стискайки палци за приходите, предлагам да подкрепим законопроекта.
Който е съгласен, моля да гласува. Гласували: за 9, против няма, въздържали се 2.Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-58/13.11.2006 Г., РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО СТАТУТА НА ИНФОРМАЦИОННИЯ ОФИС НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА В СОФИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка тук присъства госпожа Йорданка Парпарова – главен експерт в Дирекция “Права на човека и международни хуманитарни организации в Министерството на вътрешните работи. Давам думата на госпожа Парпарова.
ЙОРДАНКА ПАРПАРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще представя по същество Споразумението относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа.
В първоначалния си вид информационните и документационни центрове на Съвета на Европа се създават в страните от Централна и Източна Европа и ОНД на базата на решение на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 1991 година.
Задачата на тези центрове най-общо е да популяризират дейностите на организацията в страната домакин и да публикуват и разпространяват нейни издания, както и прочие дейности.
В тази връзка през 1993 година в София е открит такъв Информационен и документационен център.
През 1999 година във Велико Търново е открит регионален център на Съвета на Европа.
И двете структури са регистрирани и функционират като местни юридически лица с нестопанска цел.
През 1999 година Комитетът на министрите, като се аргументира с необходимостта от активизиране дейността на тези структури, приема резолюция № 99, съгласно която информационните центрове трябва да бъдат трансформирани в информационни офиси. Смисълът на трансформацията е от местни юридически лица те да се превърнат в официални представителства на Съвета на Европа, на базата на сключени двустранни споразумения между Съвета на Европа и страната домакин, като се отчете спецификата на местното законодателство.
Споразумението, което е предмет на разглеждане днес, беше изработено от Министерството на външните работи.
На 14 юни Министерският съвет прие решение и одобри проекта на споразумението като основа за водене на преговори и упълномощи постоянния представител в Страсбург да го подпише. То беше подписано на 11 юли, а от 9 ноември имаме решение на Министерския съвет да предложи на Народното събрание да ратифицира със закон споразумението.
По-важните елементи на споразумението са следните. Както казах, целта му е да преустанови съществуването на информационните центрове – този в София и неговия офис във Велико Търново, които ще бъдат заместени от информационен офис в София.
Ръководителят на този информационен офис е назначен от генералния секретар на Съвета на Европа в съответствие с установената международна практика – това е чл. 4 от Споразумението.
Всички разходи по функциониране и дейността като цяло на центъра се поемат от Съвета на Европа, с изключение на ангажимента, който има българската страна по чл. 5 – да осигури помещение за безплатното настаняване на офиса.
Споразумението се сключва за срок от 3 години. За всички неуредени в него въпроси се прилага общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа.
Това е, което мога да кажа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси във връзка с тази ратификация? Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Доколкото разбрах, офисът във Велико Търново ще бъде закрит. Така ли е?
ЙОРДАНКА ПАРПАРОВА: Да.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Кое налага това?
ЙОРДАНКА ПАРПАРОВА: Офисът във Велико Търново ще бъде закрит. По време на водене на преговорите Секретариатът на организацията на Съвета на Европа е преценил, че не може да осигури финансирането и на двете структури. По тази причина по предложение на организацията офисът във Велико Търново няма да продължи да съществува, тоест, той ще бъде закрит.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Той как се е финансирал досега?
ЙОРДАНКА ПАРПАРОВА: И двете структури са се финансирали от Съвета на Европа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли други въпроси към вносителите? – Няма.
Предлагам да подкрепим ратификацията. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма. Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
