П Р О Т О К О Л

№ 55



На 13 декември 2006 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-107/5.12.2006 г., за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-106/5.12.2006 г., за изменение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.

3. Обсъждане на проект на становище относно законодателната и работната програма на Европейската комисия през 2007 година.

4. Обсъждане на проект на становище относно проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

На заседанието присъстваха:Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор.

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по европейска интеграция.
Към нас са се присъединили с подписите си господин Янаки Стоилов и господин Филип Димитров, които ще бъдат на заседание на Комисията по правни въпроси. Господин Янаки Стоилов подкрепя законопроектите, а господин Филип Димитров се въздържа по законопроекта за публичното предлагане на ценни книжа.
Така че аз предлагам, ако не възразявате, да приемем техните подписи.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз се запознах със законопроектите, които ще бъдат разгледани. Подкрепям както дневния ред, така и законопроектите. Гласувам за тях, но трябва да отида в Комисията по бюджет и финанси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В последните моменти е такава ситуацията. Действително е много напрегната работата в парламента. Надявам се да се съберем следващата седмица на едно заключително заседание, когато ще обсъдим последните две точки от дневния ред и ще пием по чаша вино.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, чашата вино е хубав повод за нашето събиране, но аз мисля, че последните две точки трябва да ги гледаме в по-широк кръг. Хубаво е днес да обсъдим първите две точки, които са абсолютно необходими и не търпят отлагане, а останалите две да ги отложим за следващия път.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Напълно съм съгласен, господин Червеняков. Още повече, след като няма отговорен представител на Министерството на външните работи,, в смисъл на ниво заместник-министър, аз предлагам действително да приемем Вашето предложение, господин Червеняков, последните две точки да останат за това последно заседание, където ще можем да се съберем всички и да имаме време да разгледаме нещата.
Тъй като присъствието на днешното заседание не е достатъчно, а също и отсъства госпожа Евгения Колданова – заместник-министър на външните работи, предлагам да вървим по следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-107/5.12.2006 г., за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари,

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-106/5.12.2006 г., за изменение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-107/5.12.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили за присъстват:
От Министерството на финансите:
Кирил Ананиев – заместник-министър,
Светлана Николова – старши експерт-юрист в Агенцията за финансово разузнаване.
Предлагам да дадем думата на заместник-министър Ананиев да ни представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Имам удоволствието да представя пред вас законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет. Съжалявам, че аз съм тук, трябваше да бъде господин Зия, но знаете какво се случи с него, затова аз ще го представя.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Всички се надяваме на неговото скорошно оздравяване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: И ние много се надяваме.
Предложените изменения имат чисто хармонизационен характер, най-вече чл. 13, ал. 1, т. 2 от закона. след изменението, което се прави, задължението за предоставяне на предварителна информация ще възникне не само по отношение на банките, които са лицензирани от Българската народна банка, но и по отношение на чуждите банки, извършващи дейност на територията на Република България.
При промяната в чл. 13 се запазват различните условия за предоставяне на допълнителна информация от Българската народна банка и кредитните институции, от една страна, и, от друга страна – на останалите задължени от закона лица, които са посочени в ал. 1.
В ал. 1 в кореспонденция с действащия текст на ал. 2, запитването по чл. 22 от закона се допълва като основание за изискване на допълнителна информация от лицата по ал. 2 и ал. 3, като в ал. 2 към уведомяването от задължено по закона лице като основание за изискване на допълнителна информация от Българска народна банка и кредитните институции се добавя и уведомяването от обявено в несъстоятелност или ликвидация задължено по закона лице по чл. 3, ал.- 3.
В проекта на Закона за изменение на Закона за мерките срещу изпиране на пари се прави една промяна и в Закона за административните нарушения и наказания, като тази промяна е свързана с удължаване на давностния срок за налагане на административно наказание от 1 година на 5 години. Целта на тази промяна е да се засили повишаване на секционната защита на предвидените в закона мерки срещу изпиране на пари и се отговаря на завишените изисквания на Европейския съюз, насочени към защита на обществото чрез ограничаване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
Този закон влиза в сила естествено след влизането в сила на Договора за присъединяването на България към Европейския съюз. тогава влиза в сила и Законът за кредитните институции, затова има хармонизиращ характер и с този закон.
Само в Закона за изменение на Закона за административните нарушения и наказания влиза от момента на публикуването в “Държавен вестник”.
Това е накратко.
Ако имате някакви въпроси, с колежката от Агенцията за финансово разузнаване ще се помъчим да ви отговорим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси във връзка с този хармонизационен закон, които да считате, че трябва да бъдат изяснени допълнително?
Ако няма такива въпроси, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-106/5.12.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили за присъстват:
От Комисията за финансов надзор:
Апостол Апостолов – председател,
Нина Колчакова – директор на Дирекция “Международно сътрудничество и връзки с обществеността”,
Петя Никифорова – главен експерт-юрист в Дирекция “Правна и методология на финансовия надзор”.
Давам думата на господин Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор, да ни представи предлагания закон за Изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, след което да ни информирате и за вашата готовност от 1 януари 2007 година да прилагате новите европейски норми като цяло.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, промяната е изцяло продиктувана от необходимостта за нотификация на директивите, които касаят работата на инвестиционните посредници и сделките с ценни книжа на публични компании.
Така предложените промени се получиха след съгласуване с Брюксел при предната промяна, която правихме. Тези бележки дойдоха доста по-късно. Но за да можем да изпълним изискванията и екшън-плана на Министерския съвет за нотификация, сега правим тези предложения.
Измененията, отново казвам, изпълняват на сто процента изискванията на директивите, така че да може нашата държава да рапортува нотифицирането.
Накрая има една промяна, която касае Кодекса за застраховането по въпросите за споразуменията, които има Европейската икономическа общност с Конфедерация Швейцария. Надявахме се, че това, че се присъединяваме към Европейския съюз, автоматически ще се прилага това споразумение за България. Но впоследствие от Брюксел ни информираха, даже сутринта гласувахме на комисия подписването на такъв протокол, изрично България да се присъедини – такава била практиката.
От страна на вашата комисия експертите са дали две бележки, които са редакционни и ние ги приемаме. В рамките на дискусията в Комисията по икономическата политика ще ги отстраним.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Апостолов, както за представянето на законопроекта, така и за това, че взехте отношение към предложенията, които е направила нашата комисия.
Колеги, имате ли въпроси към вносителите? – Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 6, против няма, въздържал се 1.
Сега ще Ви помоля, господин Апостолов да каже две думи как върви подготовката за 1 януари.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Първо, ще използвам онази реплика, която казах, че във всички тези комитети на трето ниво протече дискусията, където решенията се взимаха с мнозинство, с единодушие, с пълно единодушие. Там беше най-големият въпрос дали консенсус минус 1 или консенсус минус 10 процента е единодушие.
Така че за този етап поне в структурите, които наблюдават или определят директивите за ценните книжа и за пенсионното застраховане все още няма консенсус що е това единодушие минус 1 или минус 2. Но това тепърва ще се види.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: То никъде го няма.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Прави се поне на бизнес ниво да се изработи, но явно трудно се достига до този консенсус.
По въпроса за законодателството.
Това, което е поето от нашата държава като ангажимент, към 31 декември 2006 година ще бъде нотифицирано. Приехме всички необходими наредби. Очакваме до една седмица да бъдат публикувани в “Държавен вестник”.
Последните промени на Закона за ценните книжа вече са факт.
Паралелно с това сме подготвили един закон, който съществено ще реорганизира пазарите – Закон за пазарите на финансови инструменти. Но той, съгласно изискванията на Европейския съюз, ще влезе в сила от 1 ноември 2007 година – това е за целия Европейски съюз.
Ние и румънците сме поели ангажимент, че ще подготвим законите през месец февруари. Внесли сме варианта в Министерството на финансите. В момента тече съгласуване.
В практически аспект в момента комисията изготвя една група от колеги във всяко едно управление, които ще бъдат координаторите по обмяна на информация. Защото това се оказва най-същественото поне в нашата област. Доста компании предполагаме, че ще се възползват от преференциалната данъчна политика, която въвежда правителството от 1 януари – да учредят фирма в България. Учредяването на фирма в България в областта на ценните книжа или на застраховането може да доведе до ситуация, каквато беше в Кипър. Разбира се, това може и да не стане, но такива са нашите очаквания. Казвам го като аналогия.
МЛАДЕН ЦЕРВЕНЯКОВ: Идеята – България – новият Кипър.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Ако се реализира, няма да е зле.
Идеята е следната. Прави някой някаква застрахователна компания примерно в България. Но той не извършва реален бизнес в България, той извършва бизнес в други страни от Европейския съюз. дейността на компанията за отношения с клиенти и всички такива ежедневни операции се следи от тяхната комисия, където продават услугите. Но на нашата комисия остава ангажиментът да следим за капиталовата база, съответното санкциониране на различните продукти и, от трета страна, да координираме много тесни ефективни връзки със съответната комисия, която следи за благоразумното упражняване на професията в лицензирания обект.
Това са въпросите, на които на този етап се опитваме да намерим най-удачната формулировка, за да действаме.
Прегледахме това, което се е случило в другите бивши социалистически страни, които се присъединиха към Европейския съюз преди три години. В Словакия и в Словения през първите три месеца от присъединяването са имали удвояване на субектите, които правят бизнес там в банковото дело. Примерно в Словакия през първите три месеца са влезли 254 банки. В Словения са отишли 24 нови брокерски фирми. Колко ще бъдат в България, това ще се види тепърва.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това не елиминира автоматично прилагането на Закона за банките и кредитното дело.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: То не ги елиминира от гледна точка на ….
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Остават си същите изисквания за отваряне на фонд, за отваряне на нова банка.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Не е така, господин Червеняков. Идеята за правото на свободно движение на услуги и капитали всяка една банка…….
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Всяка една банка от Европейския съюз може да открие…
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Тя отива в техния регулатор. Примерно една белгийска банка отива в Националната банка на Белгия или в тяхната Комисия по банките и казва: искам да ми дадете разрешение да оперирам в България. Имат си някаква процедура – дават разрешение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Под каква организационна форма?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Като клон. Идват в България, правят си клон и изпращат само едно писмо до Българска народна банка и до нас как да се информираме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест няма вече сертифициране и т.н.?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Изпращат това писмо и казват: само искаме да ви информираме за сведение, че ние сме тук. Това е.
Оттук идва, да речем, известно притеснение, че като капацитет трябва…
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Българската народна банка няма никакви правомощия в този процес. Извинявайте, че Ви прекъсвам. Но това е много важно.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Българската народна банка има правомощия по отношение на работата с клиентите. Примерно идва един клиент и казва: тази банка не се отнася добре към мене. Или нещо друго. В тези комуникации Българската народна банка има отношение. Но целият благоразумен продейшън надзор, както е написано в директивата – за капиталова база, за експозиции, за резерви, за провизии остават на другото място.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: А по отношение лицензирането на ръководителите на клона?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Изцяло остава. Няма вече това правомощие.
АТАНАС ПАПАЗИРОВ: За тези, които тук са се регистрирали, Българската народна банка отговаря за това какво ще правят във всички страни.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Ако Булбанк иска да участва на пазара в Англия…
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Този въпрос от практическа гледна точка е много важен. През последните три-четири години Централната банка правеше една много рестриктивна политика в тази насока – не даваше никакви разрешения и т.н. Ако това нещо падне от 1 януари, това, което казвате, че се е случило в други страни, най-вероятно ще се случи и от нас.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това го прави не по отношение на клоновете.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Хората клонове си регистрират.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това нещо тя го прави по отношение примерно на Банка ДСК, когато иска да си открие клон в Англия.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Тогава тя получава разрешение от Българската народна банка, информира само БЕНК ОВ ИНГЛАНД, че оперира в Англия. Това е смисълът на свободното движение на услуги и капитали.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест те контролират тези, които са в целия Европейски съюз.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: И де факто всичките тези надзорни органи.…..
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще има много нови клонове от 1 януари.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: За банковото дело не мога да кажа. Показателно е следното. BMB Paris bas, която бе еднолична собственост на БМР – Париж, е учредено като банка съгласно нашия Закон за кредитните институции. Сега взеха решение, върнаха си лиценза в БНБ и казват: ние оттук, с цел оптимизиране на разходите, не искаме да сме акционерно дружество. Затова ние искаме да станем клон.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Искаме да бъдем клон на чуждестранно юридическо лице.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Точно така.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че AIJ същото ще го направят при вас.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: AIJ може да го направят.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Те с голям интерес следяха дискусията и ктазват: от 1 януари си минаваме там.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това се отнася не само за банковото дело, а и за застрахователното.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: За застраховането и сделките с ценни книжа.
Другото, което е интересно, е за частното пенсионно осигуряване, така наречените работодателски схеми.
В България на този етап те не са така развити. Има нюанс в доброволните пенсионни фондове. Но при скандалите, които станаха примерно с Енрон, че големите босове бяха взели парите, които се отделяли за техните служители за пенсии и с тях си купили яхти, това беше драмата в Енрон.
Тази схема в света налагана. Примерно “Сименс”, за да задържи работниците си, им прави отделни пенсионни осигуровки в техен фонд и този фонд се управлява от някакъв професионален мениджър. Дали ще е “Сименс”, дали ще е Дойче банк заедно със “Сименс”, законът им го разрешава.
В България евентуално може да се стимулират частните компании, да дават допълнителни бонуси на работниците в по-дългосрочен аспект. Респективно с това се дава възможност за свободно предоставяне на услуги, ако, да речем, Шнайдер електрик, както работи в Перущица, Пловдивско, искат от нея хората да направи пенсионна схема за тях. Към настоящия момент тя не може да го направи в този вид. Тя ще дойде и ще каже: аз внасям пари на тези работници. И една от лицензираните пенсионно-осигурителни компании да вземе да управлява този фонд агрегатно. И когато човекът се пенсионира, да може да си черпи от партидата, пак на капиталова база, защото всеки човек си има партида.
В този аспект също се очаква, ако започнат повече и повече чужденци да идват в България като местни юридически лица, твърде вероятно е това да се направи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А вие как се подготвяте, тъй като всичко това е при нас?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Всичко това е при нас. Ние сме направили необходимите стъпки организационно. Има определени хора.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие трябва да набирате информацията, за да не ви задминава. Това е първото.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Информация не може да ни задминава, защото законът изисква този, който дойде, да ни информира. Негов е ангажиментът. Ако дойде и не ни информира, тогава ще бъде санкциониран.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Какви са санкциите.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Санкциите са вече при другия надзор.
МЛАДЕНЧЕРВЕНЯКОВ: Какви са санкциите. Все пак той има ли достатъчно мотивация да го направи?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Точно тези многостранни споразумения, които са подписани, ги ангажират те да действат от наше име в страната на произход на тази компания.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест има чисто законово задължение да ви уведомяват. Но не го правят. Какъв ще бъде техният мотив да го направят? Какви санкции могат да понесат, ако не го направят?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: На този етап няма някакви санкции. Това е чисто оповестително.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тогава това става пожелателна норма. Тук господин Папаризов е абсолютно прав – как ще го направите, за да ги накарате? Да кажем, че сте създали някакъв капацитет, който може да ги обхване.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Само по себе си оповестяването през нас не е най-голямата драма,от гледна точка на това, че те така, и така по силата на директивата имат право да правят бизнес в цялата рамка на Европейския съюз, само заради това, че са взели разрешение от страната, в която са учредени.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: За малко ще Ви прекъсна.
Ще помоля господин Червеняков да си оттегли предложението за правилника, тъй като го гледат сега в Комисията по правни въпроси. Ние трябва да приемем нашето становище по правилника, а ще оставим работната програма.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако искате, да го гласуваме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Дайте да го гласуваме предложението по правилника, ако го приемате, а ние да си продължим дискусията.
Приема се. То е общо взето, за да защити нашата комисия.
Връщаме се на нашата дискусия, която е изключително важна за всички, които оттук нататък ще прилагат европейските норми. Както гледам, много от вас тук са юристи, така че това, което Ви казва господин Апостолов, ще ви бъде много полезно.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: По отношение на санкционирането. Правомощията за санкциониране има надзора в територията, където е учредена компанията. Ако една английска компания не ни информира, а тръгне да прави бизнес, тогава ние се обръщаме към английския надзор и той ще ги санкционира по техния закон. санкциите общо взето са дискреция на местното законодателство. Така че ние не влизаме в ролята на санкциониращ орган на всички. Въпросът е за българските юридически лица, които са под надзора на нас. Това е принципът на реципрочността.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Но вие вече ги надзиравате на територията на целия Европейски съюз.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Ние нашите лица ги надзираваме от гледна точка на тези капиталови изисквания – да не изпаднат в несъстоятелност, да имат балансиране на активи и пасиви и т.н.
Ако те примерно “сгазят лука” с клиентите в Австрия, австрийският надзор ги санкционира по общия принцип, който казва. Аз не мога да цитирам дословно техния закон, но принципът е: ако ти излъжеш клиента доказано, тогава го компенсираш двойно или тройно, нещо от този род.
Наясно сме с това, което ни очаква, и се опитваме да бъдем адекватни. Най-малко да се поучим и да вземем предимство от това, че сме по-накрая на опашката, да отчетем това, което са направили чехите, унгарците, словаците.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това, което се наблюдава в Словения и в другите страни, е добре. Но да видим как изглежда в Чехия и в Унгария? Там увеличила ли се е много дейността? Защото една Унгария е типичен пример, от който ние можем да се ръководим.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Всяка страна е характерна сама за себе си. В Словения особено пазарът е бил изключително затворен. Там има протекционизъм за местните участници и чужди компании не е можело да се регистрират или да купуват брокерски фирми. Затова при отварянето на пазара този глад на италианци и австрийци особено се е реализирал и те са стъпили там.
В Словакия също е имало някаква бариера.
В Чехия основно тези, които са влезли, са били банките. Чешката борса, не знам по каква причина, някак си не е символ на финансовия живот. Има я, но не е толкова акцентирано внимание върху развитието на борсата, както е в Полша или в Унгария.
Унгария по презумпция си беше доста отворена като финансов пазар. Така че влизането й в Европейския съюз вкара повече фондове за инвестиране в борсата, отколкото да докара нови играчи. Имайте предвид, че там консолидацията в банковия сектор стана сериозна, австрийците заеха там позиции, а те впоследствие станаха собственици на борсата в Будапеща.
Така че какво е моето лично усещане. Аз не мога да го защитя с някаква фактология, защото я няма на този етап. Фактологията е информацията, която сме получили официално и неофициално, за желание на застрахователни компании да правят бизнес в България. Те оценяват сектора ни като все още недостатъчно развит, но с потенциал. От Ирландия, от Франция има такива апетити.
АКСА е име на много сериозен участник. Ако той наистина дойде, ще бъде добре. Тази година те са закупили дъщерната компания на Айфа банк в застраховането в Гърция и през нея те искат да стъпят в България.
От друга страна Кредит агрикол са закупили Търговската банка на Гърция, която има офис в България – Импурики банк, и през нея искат да продават продукти.
“Дженерал електрик” – компания от Ирландия, ползвайки техните преференции за данъците, искат да стъпят в България.
В областта на ценните книжа, ако дойдат играчи, те ще бъдат основно от Гърция, а може би някои от Австрия. Италианци вече чрез банките са много силно представени. Немци и англичани надали ще дойдат.
Може би страни като Естония, като Унгария, като Словения, такива, които по-скоро са минали по нашия път и са видели начина, по който става това, да се репликират в България. Те са по-вероятни да стъпят тук. Но големи играчи може би няма да има.
В крайна сметка нашият пазар има потенциал, но тези 10 години очевидно не са достатъчни, за да се развие както трябва. Ще му трябва още малко време.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате ли някакви въпроси към господин Апостолов по тази важна тема?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Само едно нещо като допълнение.
Аз смятам, че българският финансов и въобще икономически пазар ще бъде доста интересен за чужденците, независимо дали те ще се насочат към финанси с обществено значение, публични компании или по-скоро в малък и среден бизнес. Но това, което се направи – 10 процента данък печалба и 7 процента данък върху дивидента, без такса за изнасяне от холдинг, е добро.
Освен това пазарът продължава да няма данък нарастване на капитала. Всичко това в момента е сериозна движеща сила, особено за гръцките инвеститори. В момента те са тук. Също дружества със специална инвестиционна цел за англичаните и за ирландците.
Само за 2006 година – сега моите колеги готвят резултатите за края на годината - взаимните фондове и дружествата със специална инвестиционна цел са набрали капитал някъде около 500 млн. лв., който е значителен. Имайте предвид, че миналата година тези средства бяха не повече от 100-150 млн. лв. добрата политика, която се води от икономическа и фискална гледна точка, мисля, че си дава резултат. Ако успеем да продължим добрият имидж на държавата да се налага, другата година по това време ще можем да говорим за половин милиард евро, не лева. Всички се надяваме на това.
Господин Червеняков, Вие все пак сте представител на едни от най-големите инвеститори в България, поне сте работил.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Продължавам да бъда.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колегите от Министерския съвет следващия път ще ни информират за развитието на работната програма на комисията, защото сега не виждам възможности за това. Отлагаме тази точка.
Има решение за новия механизъм в Министерския съвет.
ДЕНЧО ГЕОРГИЕВ: Този механизъм беше създаден за миналата година, когато станахме активни наблюдатели.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Знам, че има нови предложения, които госпожа Велева събира и обобщава.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:

(Атанас Папаризов)