Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
12/01/2007
П Р О Т О К О Л
№ 56
На 12 януари 2007 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-66/8.12.2006 г., за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-109/6.12.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република Българи, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-208/6.12.2006 година за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, Дико Диков – началник отдел в Дирекция “Консулски отношения” в Министерството на външните работи, Бранимира Игнатова – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество” на Министерството на вътрешните работи, Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Целта на нашата работа вече е да завършваме с тези наши ангажименти по европейската интеграция, които поехме преди 1 януари като страна кандидатка. Мисля, че вече като страна-член трябва да се насочим към новата функция на комисията. току-що господин Янаки Стоилов ме увери, че предложенията за изменение на Правилника за работа на Народното събрание ще минат до края на месеца.
Така че без повече уводи, след като пожелая на всички още веднъж щастлива и успешна Нова година, която да донесе на всички здраве, щастие, бодрост, само най-добри очаквания да започнем нашата работа, като си пожелаем всички да се поздравим през годината с едно по-добро качество на живот и по-нормални условия за живот. И този консенсус, който имаше за европейското ни членство, вече трябва да започне да дава плодове.
Разбира се, нека и да се критикуваме, когато не си вършим работата. Иначе няма да можем да вървим напред.
Предлагам нашата работа за протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-66/8.12.2006 г., за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-109/6.12.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република Българи, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-208/6.12.2006 година за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
Бяхме предвидили и да разгледаме въпроса за работната програма на правителството, но това е добре да стане, когато все пак има нов правилник, когато е ясен механизмът в правителството как ще се работи по европейските въпроси. Затова този въпрос нека да го гледаме, когато има някаква яснота за взаимодействието между институциите.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-66/8.12.2006 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЧЛ. 2, АЛ. 3 ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ХАРТА (РЕВИЗИРАНА), ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика:
Димитър Димитров – заместник-министър,
Ася Чолашка – директор на дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”.
Давам думата на господин Димитров да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, както знаете, Европейската социална харта беше подписана от Република България през 1998 година. През пролетта на 2000 година законът беше ратифициран от Народното събрание.
Инициативата за ратифициране на чл. 2, ал. 3 представлява част от активната политика на правителството на Република България за привеждането на законодателството в съответствие с европейските социални стандарти.
Член 2 касае правото на справедлив труд.
Алинея 3, която се предлага за ратификация, засяга размера на годишния платен отпуск.
Реално българското законодателство е в пълно съответствие с чл. 2, ал. 3, като размерът от 20 работни дни, което е изискването на Европейската социална харта, регламентира в чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда и е минимален стандарт, който е гарантиран за всички работници, работещи по трудови правоотношения, както с колективен трудов договор или по индивидуално отношение между страните, които могат да се договарят и за по-големи размери.
Както казах, този 20-дневен размер на годишния платен отпуск е гарантираният минимум, както е по изискването на Европейската социална харта.
Също така чл. 2, ал. 3 съответства и на чл. 34 и чл. 56 от Закона за държавния служител, както и на Наредбата за работно време.
Във връзка с това ние предлагаме уважаемата комисия да подкрепи закона за ратификация на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси по законопроекта за ратифициране на Европейската социална харта? – Няма.
Докладът показа, че става дума все пак за едни усъвършенствания на правила, които вече съществуват.
Който е съгласен с проекта, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-109/6.12. 2006 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на външните работи
Дико Диков – началник отдел в Дирекция “Консулски отношения”,
Милена Иванова – началник сектор в Дирекция “Консулски отношения”,
Румяна Йорданова – главен експерт.
Става дума за едно ново изменение и допълнение в Закона за чужденците, което също така прецизира поетите от България ангажименти.
Давам думата на господин Диков да представи законопроекта.
ДИКО ДИКОВ: Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България е разработен с цел привеждане на националното ни законодателство в съответствие с основните европейски правни инструменти, определящи визовата политика. Предложените промени са извършени в изпълнение на поетите ангажименти в национален план за действие за приемане достиженията на правото на Европейската общност, свързани с Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген за 2006 година.
Всички предложени изменения и допълнения произтичат от ангажиментите на Република България, съгласно чл. 4 от Протокола за условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз . съгласно чл. 4, България и Румъния са задължени да прилагат разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, изброени в Приложение ІІ към Договора за присъединяване, от датата на присъединяването им.
Законопроектът е съобразен с основните положения в договорите на Европейския съюз, както и с Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и разработените въз основа на нея документи – Общите консулски инструкции за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства и Шенгенския граничен кодекс, който влезе в сила на 13 октомври 2006 година.
В законопроекта са имплементирани разпоредбите на регламенти 1683/1995 г., 539/2001 г. и 333/202 г. и Препоръка 761/2005 г. на Европейския съюз, визиращи европейската концепция за виза, а именно, че визата представлява разрешение за влизане и пребиваване, транзитно пребиваване или за летищен транзит. Предвид разпоредбите на цитираните регламенти възниква задължението за издаване на визи унифициран формат на Европейския съюз от държавите членки.
Съгласно Общите консулски инструкции, в законопроекта се дефинират разрешеният от визата срок на пребиваване, нейната валидност и разрешеният брой влизания.
С цел изпълнение на ангажиментите на България по Препоръка 761 на Европейския съюз за улесняване издаването на визи на чужденци, които ще упражняват научноизследователска дейност, в законопроекта е предложено въвеждането на национална виза за дългосрочно пребиваване “Д” за тези категории лица, която ще се издава при облекчена процедура. Предвижда се възможност “Виза “Д” със срок на валидност до една година да се издава и на студенти, специализанти, стажанти, както и на чужденци, командировани от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги.
В Закона за българските документи за самоличност се отменят разпоредбите за визовия стикер. Това понятие се въвежда в Закона за чужденците чрез нова формулировка, адекватна на произтичащото от Регламент 1683/1995 задължение за България от датата на присъединяването да издава визите си, използвайки унифицирания стикер на Европейския съюз.
При попълването на визовия стикер по автоматизиран начин чрез компютърната система за визов контрол ще се въвежда и биометрична информация, ще се обработва дигитнална снимка и 10 пръстови отпечатъка. В тази връзка в законопроекта е включен текст, който урежда събирането на биометрични данни и забранява използването на тези данни за други цели, освен за издаването на виза. Събирането на биометрична информация при издаването на визи ще бъде в изпълнение на проекта на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Визовата информационна система за обмен на информация между държавите членки за визите за краткосрочно пребиваване, както и проекта на регламент на Европейския парламент и Съвета относно създаването на Визов кодекс на Общността.
На чужденците, на които органите на граничен контрол са отказали влизане в страната, ще бъде връчван унифицираният формуляр за отказ на Европейския съюз, посочващ причините за недопускането им в страната.
В законопроекта е предвидена правна възможност в съответствие с регламент 333/2002 г. на Европейския съюз за издаване на българска виза на чужденец, притежаващ документ за задгранично пътуване чрез полагане на виза върху унифицирана визова бланка на Европейския съюз, представляваща неразделна част от документа за задгранично пътуване.
Предлаганите изменения и допълнения на Закона за чужденците в Република България имат за цел синхронизиране на националното законодателство с достиженията на правото на Европейските общности относно статута на чужденците в Република България, както и други изисквания, свързани с неговата правна уредба.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако има въпроси по отделните регламенти, имате думата. Ние до преди няколко дни бяхме от другата страна. И сега това обяснение, което Вие дадохте за цивилизован израз на европейската виза можеше да го дадете преди Нова година на българите, които се редяха на опашки пред службите на Европа.
Аз мисля, че визовият режим и на Европа, към който се присъединяваме, едва ли е чак толкова по-облекчен от нашия. Може би нашият е бил действително много по-назадничав режим. Аз не бих го хвалил толкова много. Все пак доскоро бяхме от другата страна.
Така или иначе, колеги, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да задам един въпрос във връзка с новия статут, който получава България и естествено чужденците за тези, които живеят извън Европейския съюз.
Скоро бях в Босилеград. Там живеят етнически българи, които имат много тесни връзки с България. Босилеград например по отношение на здравеопазването се обслужва по-скоро от Кюстендил, отколкото от Враня и от други градове.
Кметът например е изключително притеснен във връзка с новия режим, че прекарването на болен, на родилка, за съжаление някой път има нещастни стечения на обстоятелствата – след лечение болният умира, трябва да се прекара труп. Това ще създаде много трудности за хората, които живеят в този регион.
Подобни, макар и по-малки, са притесненията ми за гражданите на Република Македония. Голяма част от тях, както знаете, са с българско самосъзнание.
Моят въпрос е: как с промяна на визовия режим и със Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците са отчетени точно тези държавни интереси на Република България?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на д-р Щерев. Разбира се, на всички нас ни направи впечатление, че в новогодишното обръщение например на румънския президент това беше основният въпрос – да се намери най-благоприятният режим за гражданите на Молдова и на другите румънци, живеещи в други страни. В България как ще стои този въпрос? това не прозвуча в политическите речи. Може би Вие сега ще ни обясните.
ДИКО ДИКОВ: Всичко е взето предвид. Трябва да знаете, че много усилено, още през месец януари, на 9 януари миналата година връчих проект за визова спогодба със Сърбия, а на 17 януари преди една година връчих на консула на посолството на Македония проекта, след известно забавяне от другите страни. Те бяха много благодарни, че сме подходили по този начин.
Резултатът беше следният. те бяха благодарни, че ние не постъпихме като румънците – да им въведем за 24 часа визов режим. Ответно Сърбия им беше въвела веднага визов режим. Македонците и досега се ослушват.
Те изказаха тази благодарност, защото ние оставихме безплатни визите. Но те оставиха безвизовия режим за българските граждани. и нашите средства за масово осведомяване не разбират, че за българските граждани ние успяхме да запазим безвизовия режим. Такса ако събираме, съответно знаете какви са отношенията, принципите на реципрочност и т.н. И веднага ще ни бъдат наложени тези неща на нас. Тогава знаете каква ще бъде реакцията. Сега няма реакция, защото се влиза свободно в рамките на 6 месеца, съгласно регламентите и изискванията на Европейския съюз.
Ние трябваше да подпишем в резултат на два кръга преговори тези спогодби до края на тази година, тъй като мандат вече се оформяше и на една от работните групи с австрийската делегация техният ръководител каза: по-бързо ги подпишете, до края на годината. Тъй като станем пълноправна членка, ние ще трябва да следваме политиката на Европейския съюз и няма да можем да проведем тези неща.
Ние взехме всичко предвид за най-възможни облекчения.
Но трябва да ви информирам, че същевременно – затова споменах думата “цивилизовано”, защото досега върховенството на правната мисъл за нас е в Европейския съюз, те са мислили и по тези въпроси.
Нашият министър преди два дни подписа едно писмо до министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, тъй като на 19 януари влиза в сила регламентът за местния граничен трафик. С това искам да отговоря на уважавания господин Щерев, че от този трафик ние бяхме много заинтересовани, много близко следяхме кога ще влезе. И на 20 декември той беше подписан. Съгласно една от заключителните разпоредби той влиза в сила 20 дни след публикуването му в Държавния вестник на Европейския съюз.
За наша радост той беше публикуван на 30 декември и веднага ние взехме всички мерки да се изпрати това писмо на министър Калфин до министър Петков за оформяне на работна група и колкото се може по-бързо – ние сме задължени за това – да сключим споразумение с третите страни, с които граничим, а това са Сърбия, Македония и Турция за нашата страна, където са предвидени именно тези облекчения. Ние настояваме и ще настояваме това споразумение да бъде ако не днес, то утре включено. Ние сме готови сега да го подпишем, ще работим денонощно за това.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Кога ще го подпишем?
ДИКО ДИКОВ: Това е от компетенцията на Министерството на вътрешните работи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вашата работа е да подпишете споразумението. Кога ще го подпишете?
ДИКО ДИКОВ: Този регламент влиза в сила от 19-и.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Кога ще проведете преговорите?
ДИКО ДИКОВ: Изпратили сме писмо от министър Калфин. Вече зависим от тях. Ние за няколко дни ще го изготвим. Но сме зависими от ръководството, от изпълнителната власт. Ще го направим възможно най-бързо.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, има ли други въпроси? – Няма.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците. Дано министерството по-малко да говори, повече да работи.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-208/6.12.2006 ГОДИНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Тук е заместник-министър Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Присъства още госпожа Елена Пищовколева – директор на Дирекция “Инвестиционна политика”,
Лидия Витошка – началник “Анализи и стратегии на мерките за насърчаване на инвестициите”,
Боян Йорданов – старши юрисконсул в Дирекция “Правна”.
Това е един изключително важен закон.
Давам думата на заместник-министър Янева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Първо ми позволете и аз да поздравя членовете на комисията с настъпването на Новата 2007 година и с приемането на Република България в Европейския съюз и от сърце да ви пожелая много здраве, много радост, много лично щастие и, разбира се, успехи в отговорностите, които очакват всички нас.
Сега ми позволете накратко да представя проекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.
Предложените промени са свързани с няколко неща.
На първо място, това е оптимизиране на действащите разпоредби в резултат на натрупания опит от прилагането на сегашния закон.
На второ място, това е изпълнение на приоритетите и задачите в Стратегията за насърчаване на инвестициите, приета от правителството, и в Програмата на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност по отношение на:
Стимулиране на инвестициите “на зелено” и разширение на производствата;
Насърчаване на инвестициите в производства и услуги с висока добавена стойност;
Преодоляване на регионалните диспропорции в социално-икономическото развитие чрез прилагане на мерки и схеми за комплексно насърчаване на инвестиционната активност, заетостта и доходите в икономически по-слабо развитите региони;
Подкрепа на работодателите, които инвестират в обучение и развитие на персонала,
Задълбочаване на процеса на децентрализация и др.
На трето място, подобряване на конкурентните позиции на страната ни за привличане на инвестиции чрез доближаване до прилаганите схеми от инвестиционни стимули на водещи страни по приток на инвестиции от Централна и Източна Европа, като Чехия, Словакия и др.
Реализирането на тези цели ще способства за ускоряване на икономическия растеж, гарантиране на стабилната външна финансова позиция на страната, както и за поддържане на макроикономическата стабилност.
Предложената концепция за изменение и допълнение на закона е разгледана и приета от Съвета за икономически растеж.
Основните моменти в законопроекта са следните:
По отношение на правомощията на органите, провеждащи държавната политика, се предвижда по-голямо ангажиране на органите на териториалната изпълнителна власт, включително и за осъществяване на индивидуално административно обслужване на инвеститорите.
Оптимизират се и функциите на българската Агенция за инвестиции.
В Глава трета – “Насърчаване на инвестициите” се представят цялостно както действащите, така и новите или редактирани текстове.
За внесените промени би могло да се обобщи, че с условията се прецизира и ограничава приложното поле в съответствие с действащия закон, а именно:
Практически се въвежда определението за първоначална инвестиция във връзка с възможностите за прилагане на схеми за инвестиционни стимули, съгласно Закона за държавните помощи, включително съобразени с препоръките на Комисията за защита на конкуренцията, във връзка с новите насоки за регионална помощ на Европейската комисия, които ще се прилагат след 1 януари 2007 г.
Приложното поле на законопроекта се ограничава до посочените сектори и икономическите дейности, в които ще бъдат насърчавани инвестициите.
От индустриалния сектор, преработващата промишленост, производство на електроенергия, възобновяеми енергийни източници;
От сектора на услугите – високотехнологични дейности в областта на компютърните технологии, научноизследователската и развойна дейност, както и образование и хуманно здравеопазване.
Допълнително се въвеждат условия като най-малко 80 на сто от бъдещите общи приходи да са от произведените продукти от посочените икономически дейности, както и не по-малко от 40 на сто участие на инвеститора във финансирането на инвестицията.
С измененията на закона са въведени обстоятелствата, наличието на които води или може да доведе до отстраняване на кандидат за издаване на сертификат за насърчаване на инвестиционния му проект, като се изброяват изчерпателно лицата, чиито инвестиции няма да се насърчават.
За прилагането на мерките за насърчаване на инвестициите се въвеждат изисквания за съответствие с екологичните стандарти, залегнали в действащото законодателство.
Въвежда се ново деление на инвестициите на два класа – А и Б, вместо досегашните три класа. Определени са само по финансов признак.
Запазва се възможността класовете инвестиции да се определят в Правилника за прилагане на закона, с оглед тяхното своевременно актуализиране в съответствие с представените критерии.
С измененията на закона се въвеждат няколко възможности за намаляване на праговете за клас инвестиции, като се провежда политика за стимулиране на инвестициите както във високотехнологичните производствени услуги, така и в икономически по-слабо развитите региони до два пъти по-нисък за икономически изоставащ регион или община и във високи технологични производства и до три пъти по-нисък за инвестиции във високотехнологични дейности от сектора на услугите.
По отношение на мерките за насърчаване на инвестициите.
За представените пет мерки за насърчаване на инвестициите може да обобщим следното: запазване на действащите четири стимули и въвеждане на един нов стимул;
Финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация на лица до 29-годишна възраст.
Новите моменти за прилагането на петте мерки за насърчаване на инвестиции за клас А или за двата класа А и “ са:
По отношение на стимула за “съкратени срокове за административно обслужване се прилага за сертифицираните инвестиции клас А и Б са внесени някои изменения във връзка с натрупаната практика и настъпили промени в цитираните законите.
По отношение на стимула за “индивидуално административно обслужване” се запазва съществуващото условие за прилагане за най-високия клас А. Съществената промяна е по отношение на органите, които го осъществяват, поради въведения принцип на децентрализация с цел съществено подобряване на практическата реализация на мярката, от служителите на Агенцията за инвестиции през всички централни органи на изпълнителната власт, а в останалите случаи – от длъжностните лица на администрацията на териториалните органи на изпълнителната власт.
По отношение на стимула “придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти частна, държавна или общинска собственост, не само за най-високия клас, а за получилите сертификат за клас инвестиция, при това директно от компетентните органи. въвежда се изискването оценката на недвижимите имоти да се извършва от най-малко двама независими лицензирани оценители.
За прилагането на действащия стимул финансова подкрепа за изграждане на инфраструктура се поставят нови, силно ограничителни условия:
Намалява се броят на елементите на инфраструктура практически от 5 до основно два елемента, публична държавна или общинска собственост;
Поставя се ново изискване за минимален праг на инвестицията, 80 млн. лв. за клас А и 100 млн. лв. за случаите, когато в границите на индустриална зона се реализира повече от една сертифицирана инвестиция.
Въвежда се нов стимул “финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация за лица до 29-годишна възраст”, включително стажанти от висшите училища в страната, назначени на нови работни места, свързани с инвестициите.
Въвеждането на новия стимул се налага поради доказаната от бизнеса остра необходимост от нови знания и практически умения, особено свързани с прилагането на новите технологии, в резултат на инвестициите.
Предвижда се Министерският съвет да може да отпуска средства за прилагането на двете финансови мерки в рамките на предвидените в Закона за държавния бюджет на Република България средства за съответната година.
Това е по представянето на законопроекта.
По отношение на предложенията на комисията имаме готовност да се изкажем.
По първото предложение – в § 3 на проекта да се включи нова т. 7 със следния текст: “следи за съответствието между мерките за насърчаване на инвестициите и поетите от страната ни ангажименти в рамките на членството на страната ни в Европейския съюз”. ние като вносител не приемаме това предложение със следните мотиви. Считаме, че направеното становище на Комисията по европейска интеграция по проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите следва да се обмисли отново.
Съгласно направеното ново предложение, министърът на икономиката и енергетиката ще следи за съответствието между мерките за насърчаване на инвестициите и поетите от нас ангажименти в рамките на членството на страната ни в Европейския съюз.
По наше мнение предложеното допълнение не кореспондира с разпоредбите на Закона за държавните помощи, който влезе в сила от 1 януари 2007 година. В посочения нормативен акт ясно са разписани правомощията на министъра на финансите и на администраторите на държавните помощи.
В този смисъл предложението би могло да внесе яснота по отношение изпълнението на правомощията на министъра на икономиката и енергетиката, посочени в Закона за държавните помощи и в Закона за насърчаване на инвестициите.
По второто предложение, т. 3, би било добре да се прецизира по същия начин и твърде общото понятие “преработваща промишленост”, като се изтъкнат именно тези отрасли, които са носители на научнотехническия прогрес и спомагат за увеличаването на дела на високите технологии в нашия експорт.
Представеното предложение е дискусионно от няколко гледни точки, които аз ще представя на вашето внимание.
Насърчаването на инвестициите във високотехнологичните производства и услуги е основна цел на закона и е заложена в прилагането на двата финансови стимула – за инфраструктура и обучение.
От друга страна, включването само на високотехнологични и средно високотехнологични производства по класификацията на Евростат ще доведе до по-нататъшно значително увеличаване на приложното поле на закона, съгласно приложената таблица и приложението за обхват на преработващата промишленост. А именно във високотехнологичните производства са включени:
- производство на лекарствени вещества и продукти,
- производство на канцеларска и електронноизчислителна техника,
- производство на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника,
- производство на медицински, прецизни и оптични препарати и инструменти,
- производство на въздухоплавателни и космически средства и техните двигатели.
В средно високотехнологичните производства това са:
- производство на химически продукти,
- производство на машини, оборудване и домакински уреди,
- производство на електрически машини и апарати, - - производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета,
- производство на превозни средства без автомобили, с изключение на високотехнологично строителство и ремонт на плавателни съдове.
На практика, уважаеми господа народни представители, това би могло да доведе и до ограничаване на инвестициите в икономически изостаналите райони на страната, където човешкият капитал е най-често възпиращият фактор за инвестиции във високотехнологични производства.
В този смисъл няма да се изпълни другата заложена цел в закона – стимулиране на инвестициите в тези региони.
Може да се приведат и други данни, но аз ще се огранича до тук.
По третото предложение. В проекта е предвидено да се запази съществуващата практика инвестициите да се насърчават чрез съкратени срокове за административно обслужване, но задача на администрацията трябва да бъде качественото и навременно обслужване на всички фирми и подобна диференциация с основание може да се приеме в рамките на единния европейски пазар за дискриминационна практика спрямо фирмите, които не са попаднали в кръга на насърчаването.
Ето защо би било редно тази форма за насърчаване да отпадне.
Изложените мотиви за отпадането са напълно логични и икономически издържани.
При благоприятна административна среда за бизнеса естествено е да липсва подобен стимул. Но сега бизнесът не отчита, че има решително подобряване в тази посока.
Същевременно в практиката имаме сериозни проблеми, които се отчитат от инвеститора, тъй като има значителни пречки, особено при реализирането на големи инвестиционни проекти, където проблемът рефлектира с голяма острота.
При дискусията по този въпрос следва да се отчете и фактът, че този стимул е от действащия закон, а промените са свързани само с неговото практическо ограничаване.
Отпадането на този стимул навярно няма да се посрещне положително от големите инвеститори.
И по четвъртото предложение – ние го приемаме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате думата.
Аз лично смятам, че първата бележка, която сме направили, трябва да отпадне.
Втората също така ми се струва, че ще отпадне.
Лично аз смятам, че третата бележка трябва да остане като мое лично мнение, дотолкова доколкото все пак всички фирми трябва да бъдат изравнени и поне по закон не би трябвало да се създават някакви такива условия. То може да стане за някакви фирми да има някакво предимство в гишета и т.н., но това трябва да бъде въпрос на организация, а не на законово дискриминиране. Така ми се струва.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Само искам да кажа по разграничаването на различните отрасли от гледна точка на преработващата промишленост. Тукк не става дума за насърчаване на малки и средни предприятия, тъй като има отделен закон за това, а става дума за насърчаване все пак на големи инвестиции. И е логично, ако искаме технологично обновление на нашата икономика, да прецизираме и тези големи инвестиции по някакъв начин, така че това да допринесе за изпълнение на японската стратегия за обновление.
Това беше идеята, която е заложена.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли някакви бележки?
Аз предлагам все пак първа и втора бележка да отпаднат при това обяснение на заместник-министър Анна Янева, а да оставим третата и четвъртата. С четвъртата бележка вносителят е съгласен.
Ако нямате други бележки, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА:
(Атанас Папаризов)
№ 56
На 12 януари 2007 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-66/8.12.2006 г., за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-109/6.12.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република Българи, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-208/6.12.2006 година за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, Дико Диков – началник отдел в Дирекция “Консулски отношения” в Министерството на външните работи, Бранимира Игнатова – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество” на Министерството на вътрешните работи, Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Целта на нашата работа вече е да завършваме с тези наши ангажименти по европейската интеграция, които поехме преди 1 януари като страна кандидатка. Мисля, че вече като страна-член трябва да се насочим към новата функция на комисията. току-що господин Янаки Стоилов ме увери, че предложенията за изменение на Правилника за работа на Народното събрание ще минат до края на месеца.
Така че без повече уводи, след като пожелая на всички още веднъж щастлива и успешна Нова година, която да донесе на всички здраве, щастие, бодрост, само най-добри очаквания да започнем нашата работа, като си пожелаем всички да се поздравим през годината с едно по-добро качество на живот и по-нормални условия за живот. И този консенсус, който имаше за европейското ни членство, вече трябва да започне да дава плодове.
Разбира се, нека и да се критикуваме, когато не си вършим работата. Иначе няма да можем да вървим напред.
Предлагам нашата работа за протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-66/8.12.2006 г., за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-109/6.12.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република Българи, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-208/6.12.2006 година за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
Бяхме предвидили и да разгледаме въпроса за работната програма на правителството, но това е добре да стане, когато все пак има нов правилник, когато е ясен механизмът в правителството как ще се работи по европейските въпроси. Затова този въпрос нека да го гледаме, когато има някаква яснота за взаимодействието между институциите.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-66/8.12.2006 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЧЛ. 2, АЛ. 3 ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ХАРТА (РЕВИЗИРАНА), ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика:
Димитър Димитров – заместник-министър,
Ася Чолашка – директор на дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”.
Давам думата на господин Димитров да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, както знаете, Европейската социална харта беше подписана от Република България през 1998 година. През пролетта на 2000 година законът беше ратифициран от Народното събрание.
Инициативата за ратифициране на чл. 2, ал. 3 представлява част от активната политика на правителството на Република България за привеждането на законодателството в съответствие с европейските социални стандарти.
Член 2 касае правото на справедлив труд.
Алинея 3, която се предлага за ратификация, засяга размера на годишния платен отпуск.
Реално българското законодателство е в пълно съответствие с чл. 2, ал. 3, като размерът от 20 работни дни, което е изискването на Европейската социална харта, регламентира в чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда и е минимален стандарт, който е гарантиран за всички работници, работещи по трудови правоотношения, както с колективен трудов договор или по индивидуално отношение между страните, които могат да се договарят и за по-големи размери.
Както казах, този 20-дневен размер на годишния платен отпуск е гарантираният минимум, както е по изискването на Европейската социална харта.
Също така чл. 2, ал. 3 съответства и на чл. 34 и чл. 56 от Закона за държавния служител, както и на Наредбата за работно време.
Във връзка с това ние предлагаме уважаемата комисия да подкрепи закона за ратификация на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси по законопроекта за ратифициране на Европейската социална харта? – Няма.
Докладът показа, че става дума все пак за едни усъвършенствания на правила, които вече съществуват.
Който е съгласен с проекта, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-109/6.12. 2006 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на външните работи
Дико Диков – началник отдел в Дирекция “Консулски отношения”,
Милена Иванова – началник сектор в Дирекция “Консулски отношения”,
Румяна Йорданова – главен експерт.
Става дума за едно ново изменение и допълнение в Закона за чужденците, което също така прецизира поетите от България ангажименти.
Давам думата на господин Диков да представи законопроекта.
ДИКО ДИКОВ: Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България е разработен с цел привеждане на националното ни законодателство в съответствие с основните европейски правни инструменти, определящи визовата политика. Предложените промени са извършени в изпълнение на поетите ангажименти в национален план за действие за приемане достиженията на правото на Европейската общност, свързани с Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген за 2006 година.
Всички предложени изменения и допълнения произтичат от ангажиментите на Република България, съгласно чл. 4 от Протокола за условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз . съгласно чл. 4, България и Румъния са задължени да прилагат разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, изброени в Приложение ІІ към Договора за присъединяване, от датата на присъединяването им.
Законопроектът е съобразен с основните положения в договорите на Европейския съюз, както и с Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и разработените въз основа на нея документи – Общите консулски инструкции за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства и Шенгенския граничен кодекс, който влезе в сила на 13 октомври 2006 година.
В законопроекта са имплементирани разпоредбите на регламенти 1683/1995 г., 539/2001 г. и 333/202 г. и Препоръка 761/2005 г. на Европейския съюз, визиращи европейската концепция за виза, а именно, че визата представлява разрешение за влизане и пребиваване, транзитно пребиваване или за летищен транзит. Предвид разпоредбите на цитираните регламенти възниква задължението за издаване на визи унифициран формат на Европейския съюз от държавите членки.
Съгласно Общите консулски инструкции, в законопроекта се дефинират разрешеният от визата срок на пребиваване, нейната валидност и разрешеният брой влизания.
С цел изпълнение на ангажиментите на България по Препоръка 761 на Европейския съюз за улесняване издаването на визи на чужденци, които ще упражняват научноизследователска дейност, в законопроекта е предложено въвеждането на национална виза за дългосрочно пребиваване “Д” за тези категории лица, която ще се издава при облекчена процедура. Предвижда се възможност “Виза “Д” със срок на валидност до една година да се издава и на студенти, специализанти, стажанти, както и на чужденци, командировани от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги.
В Закона за българските документи за самоличност се отменят разпоредбите за визовия стикер. Това понятие се въвежда в Закона за чужденците чрез нова формулировка, адекватна на произтичащото от Регламент 1683/1995 задължение за България от датата на присъединяването да издава визите си, използвайки унифицирания стикер на Европейския съюз.
При попълването на визовия стикер по автоматизиран начин чрез компютърната система за визов контрол ще се въвежда и биометрична информация, ще се обработва дигитнална снимка и 10 пръстови отпечатъка. В тази връзка в законопроекта е включен текст, който урежда събирането на биометрични данни и забранява използването на тези данни за други цели, освен за издаването на виза. Събирането на биометрична информация при издаването на визи ще бъде в изпълнение на проекта на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Визовата информационна система за обмен на информация между държавите членки за визите за краткосрочно пребиваване, както и проекта на регламент на Европейския парламент и Съвета относно създаването на Визов кодекс на Общността.
На чужденците, на които органите на граничен контрол са отказали влизане в страната, ще бъде връчван унифицираният формуляр за отказ на Европейския съюз, посочващ причините за недопускането им в страната.
В законопроекта е предвидена правна възможност в съответствие с регламент 333/2002 г. на Европейския съюз за издаване на българска виза на чужденец, притежаващ документ за задгранично пътуване чрез полагане на виза върху унифицирана визова бланка на Европейския съюз, представляваща неразделна част от документа за задгранично пътуване.
Предлаганите изменения и допълнения на Закона за чужденците в Република България имат за цел синхронизиране на националното законодателство с достиженията на правото на Европейските общности относно статута на чужденците в Република България, както и други изисквания, свързани с неговата правна уредба.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако има въпроси по отделните регламенти, имате думата. Ние до преди няколко дни бяхме от другата страна. И сега това обяснение, което Вие дадохте за цивилизован израз на европейската виза можеше да го дадете преди Нова година на българите, които се редяха на опашки пред службите на Европа.
Аз мисля, че визовият режим и на Европа, към който се присъединяваме, едва ли е чак толкова по-облекчен от нашия. Може би нашият е бил действително много по-назадничав режим. Аз не бих го хвалил толкова много. Все пак доскоро бяхме от другата страна.
Така или иначе, колеги, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да задам един въпрос във връзка с новия статут, който получава България и естествено чужденците за тези, които живеят извън Европейския съюз.
Скоро бях в Босилеград. Там живеят етнически българи, които имат много тесни връзки с България. Босилеград например по отношение на здравеопазването се обслужва по-скоро от Кюстендил, отколкото от Враня и от други градове.
Кметът например е изключително притеснен във връзка с новия режим, че прекарването на болен, на родилка, за съжаление някой път има нещастни стечения на обстоятелствата – след лечение болният умира, трябва да се прекара труп. Това ще създаде много трудности за хората, които живеят в този регион.
Подобни, макар и по-малки, са притесненията ми за гражданите на Република Македония. Голяма част от тях, както знаете, са с българско самосъзнание.
Моят въпрос е: как с промяна на визовия режим и със Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците са отчетени точно тези държавни интереси на Република България?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на д-р Щерев. Разбира се, на всички нас ни направи впечатление, че в новогодишното обръщение например на румънския президент това беше основният въпрос – да се намери най-благоприятният режим за гражданите на Молдова и на другите румънци, живеещи в други страни. В България как ще стои този въпрос? това не прозвуча в политическите речи. Може би Вие сега ще ни обясните.
ДИКО ДИКОВ: Всичко е взето предвид. Трябва да знаете, че много усилено, още през месец януари, на 9 януари миналата година връчих проект за визова спогодба със Сърбия, а на 17 януари преди една година връчих на консула на посолството на Македония проекта, след известно забавяне от другите страни. Те бяха много благодарни, че сме подходили по този начин.
Резултатът беше следният. те бяха благодарни, че ние не постъпихме като румънците – да им въведем за 24 часа визов режим. Ответно Сърбия им беше въвела веднага визов режим. Македонците и досега се ослушват.
Те изказаха тази благодарност, защото ние оставихме безплатни визите. Но те оставиха безвизовия режим за българските граждани. и нашите средства за масово осведомяване не разбират, че за българските граждани ние успяхме да запазим безвизовия режим. Такса ако събираме, съответно знаете какви са отношенията, принципите на реципрочност и т.н. И веднага ще ни бъдат наложени тези неща на нас. Тогава знаете каква ще бъде реакцията. Сега няма реакция, защото се влиза свободно в рамките на 6 месеца, съгласно регламентите и изискванията на Европейския съюз.
Ние трябваше да подпишем в резултат на два кръга преговори тези спогодби до края на тази година, тъй като мандат вече се оформяше и на една от работните групи с австрийската делегация техният ръководител каза: по-бързо ги подпишете, до края на годината. Тъй като станем пълноправна членка, ние ще трябва да следваме политиката на Европейския съюз и няма да можем да проведем тези неща.
Ние взехме всичко предвид за най-възможни облекчения.
Но трябва да ви информирам, че същевременно – затова споменах думата “цивилизовано”, защото досега върховенството на правната мисъл за нас е в Европейския съюз, те са мислили и по тези въпроси.
Нашият министър преди два дни подписа едно писмо до министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, тъй като на 19 януари влиза в сила регламентът за местния граничен трафик. С това искам да отговоря на уважавания господин Щерев, че от този трафик ние бяхме много заинтересовани, много близко следяхме кога ще влезе. И на 20 декември той беше подписан. Съгласно една от заключителните разпоредби той влиза в сила 20 дни след публикуването му в Държавния вестник на Европейския съюз.
За наша радост той беше публикуван на 30 декември и веднага ние взехме всички мерки да се изпрати това писмо на министър Калфин до министър Петков за оформяне на работна група и колкото се може по-бързо – ние сме задължени за това – да сключим споразумение с третите страни, с които граничим, а това са Сърбия, Македония и Турция за нашата страна, където са предвидени именно тези облекчения. Ние настояваме и ще настояваме това споразумение да бъде ако не днес, то утре включено. Ние сме готови сега да го подпишем, ще работим денонощно за това.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Кога ще го подпишем?
ДИКО ДИКОВ: Това е от компетенцията на Министерството на вътрешните работи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вашата работа е да подпишете споразумението. Кога ще го подпишете?
ДИКО ДИКОВ: Този регламент влиза в сила от 19-и.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Кога ще проведете преговорите?
ДИКО ДИКОВ: Изпратили сме писмо от министър Калфин. Вече зависим от тях. Ние за няколко дни ще го изготвим. Но сме зависими от ръководството, от изпълнителната власт. Ще го направим възможно най-бързо.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, има ли други въпроси? – Няма.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците. Дано министерството по-малко да говори, повече да работи.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-208/6.12.2006 ГОДИНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Тук е заместник-министър Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Присъства още госпожа Елена Пищовколева – директор на Дирекция “Инвестиционна политика”,
Лидия Витошка – началник “Анализи и стратегии на мерките за насърчаване на инвестициите”,
Боян Йорданов – старши юрисконсул в Дирекция “Правна”.
Това е един изключително важен закон.
Давам думата на заместник-министър Янева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Първо ми позволете и аз да поздравя членовете на комисията с настъпването на Новата 2007 година и с приемането на Република България в Европейския съюз и от сърце да ви пожелая много здраве, много радост, много лично щастие и, разбира се, успехи в отговорностите, които очакват всички нас.
Сега ми позволете накратко да представя проекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.
Предложените промени са свързани с няколко неща.
На първо място, това е оптимизиране на действащите разпоредби в резултат на натрупания опит от прилагането на сегашния закон.
На второ място, това е изпълнение на приоритетите и задачите в Стратегията за насърчаване на инвестициите, приета от правителството, и в Програмата на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност по отношение на:
Стимулиране на инвестициите “на зелено” и разширение на производствата;
Насърчаване на инвестициите в производства и услуги с висока добавена стойност;
Преодоляване на регионалните диспропорции в социално-икономическото развитие чрез прилагане на мерки и схеми за комплексно насърчаване на инвестиционната активност, заетостта и доходите в икономически по-слабо развитите региони;
Подкрепа на работодателите, които инвестират в обучение и развитие на персонала,
Задълбочаване на процеса на децентрализация и др.
На трето място, подобряване на конкурентните позиции на страната ни за привличане на инвестиции чрез доближаване до прилаганите схеми от инвестиционни стимули на водещи страни по приток на инвестиции от Централна и Източна Европа, като Чехия, Словакия и др.
Реализирането на тези цели ще способства за ускоряване на икономическия растеж, гарантиране на стабилната външна финансова позиция на страната, както и за поддържане на макроикономическата стабилност.
Предложената концепция за изменение и допълнение на закона е разгледана и приета от Съвета за икономически растеж.
Основните моменти в законопроекта са следните:
По отношение на правомощията на органите, провеждащи държавната политика, се предвижда по-голямо ангажиране на органите на териториалната изпълнителна власт, включително и за осъществяване на индивидуално административно обслужване на инвеститорите.
Оптимизират се и функциите на българската Агенция за инвестиции.
В Глава трета – “Насърчаване на инвестициите” се представят цялостно както действащите, така и новите или редактирани текстове.
За внесените промени би могло да се обобщи, че с условията се прецизира и ограничава приложното поле в съответствие с действащия закон, а именно:
Практически се въвежда определението за първоначална инвестиция във връзка с възможностите за прилагане на схеми за инвестиционни стимули, съгласно Закона за държавните помощи, включително съобразени с препоръките на Комисията за защита на конкуренцията, във връзка с новите насоки за регионална помощ на Европейската комисия, които ще се прилагат след 1 януари 2007 г.
Приложното поле на законопроекта се ограничава до посочените сектори и икономическите дейности, в които ще бъдат насърчавани инвестициите.
От индустриалния сектор, преработващата промишленост, производство на електроенергия, възобновяеми енергийни източници;
От сектора на услугите – високотехнологични дейности в областта на компютърните технологии, научноизследователската и развойна дейност, както и образование и хуманно здравеопазване.
Допълнително се въвеждат условия като най-малко 80 на сто от бъдещите общи приходи да са от произведените продукти от посочените икономически дейности, както и не по-малко от 40 на сто участие на инвеститора във финансирането на инвестицията.
С измененията на закона са въведени обстоятелствата, наличието на които води или може да доведе до отстраняване на кандидат за издаване на сертификат за насърчаване на инвестиционния му проект, като се изброяват изчерпателно лицата, чиито инвестиции няма да се насърчават.
За прилагането на мерките за насърчаване на инвестициите се въвеждат изисквания за съответствие с екологичните стандарти, залегнали в действащото законодателство.
Въвежда се ново деление на инвестициите на два класа – А и Б, вместо досегашните три класа. Определени са само по финансов признак.
Запазва се възможността класовете инвестиции да се определят в Правилника за прилагане на закона, с оглед тяхното своевременно актуализиране в съответствие с представените критерии.
С измененията на закона се въвеждат няколко възможности за намаляване на праговете за клас инвестиции, като се провежда политика за стимулиране на инвестициите както във високотехнологичните производствени услуги, така и в икономически по-слабо развитите региони до два пъти по-нисък за икономически изоставащ регион или община и във високи технологични производства и до три пъти по-нисък за инвестиции във високотехнологични дейности от сектора на услугите.
По отношение на мерките за насърчаване на инвестициите.
За представените пет мерки за насърчаване на инвестициите може да обобщим следното: запазване на действащите четири стимули и въвеждане на един нов стимул;
Финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация на лица до 29-годишна възраст.
Новите моменти за прилагането на петте мерки за насърчаване на инвестиции за клас А или за двата класа А и “ са:
По отношение на стимула за “съкратени срокове за административно обслужване се прилага за сертифицираните инвестиции клас А и Б са внесени някои изменения във връзка с натрупаната практика и настъпили промени в цитираните законите.
По отношение на стимула за “индивидуално административно обслужване” се запазва съществуващото условие за прилагане за най-високия клас А. Съществената промяна е по отношение на органите, които го осъществяват, поради въведения принцип на децентрализация с цел съществено подобряване на практическата реализация на мярката, от служителите на Агенцията за инвестиции през всички централни органи на изпълнителната власт, а в останалите случаи – от длъжностните лица на администрацията на териториалните органи на изпълнителната власт.
По отношение на стимула “придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти частна, държавна или общинска собственост, не само за най-високия клас, а за получилите сертификат за клас инвестиция, при това директно от компетентните органи. въвежда се изискването оценката на недвижимите имоти да се извършва от най-малко двама независими лицензирани оценители.
За прилагането на действащия стимул финансова подкрепа за изграждане на инфраструктура се поставят нови, силно ограничителни условия:
Намалява се броят на елементите на инфраструктура практически от 5 до основно два елемента, публична държавна или общинска собственост;
Поставя се ново изискване за минимален праг на инвестицията, 80 млн. лв. за клас А и 100 млн. лв. за случаите, когато в границите на индустриална зона се реализира повече от една сертифицирана инвестиция.
Въвежда се нов стимул “финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация за лица до 29-годишна възраст”, включително стажанти от висшите училища в страната, назначени на нови работни места, свързани с инвестициите.
Въвеждането на новия стимул се налага поради доказаната от бизнеса остра необходимост от нови знания и практически умения, особено свързани с прилагането на новите технологии, в резултат на инвестициите.
Предвижда се Министерският съвет да може да отпуска средства за прилагането на двете финансови мерки в рамките на предвидените в Закона за държавния бюджет на Република България средства за съответната година.
Това е по представянето на законопроекта.
По отношение на предложенията на комисията имаме готовност да се изкажем.
По първото предложение – в § 3 на проекта да се включи нова т. 7 със следния текст: “следи за съответствието между мерките за насърчаване на инвестициите и поетите от страната ни ангажименти в рамките на членството на страната ни в Европейския съюз”. ние като вносител не приемаме това предложение със следните мотиви. Считаме, че направеното становище на Комисията по европейска интеграция по проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите следва да се обмисли отново.
Съгласно направеното ново предложение, министърът на икономиката и енергетиката ще следи за съответствието между мерките за насърчаване на инвестициите и поетите от нас ангажименти в рамките на членството на страната ни в Европейския съюз.
По наше мнение предложеното допълнение не кореспондира с разпоредбите на Закона за държавните помощи, който влезе в сила от 1 януари 2007 година. В посочения нормативен акт ясно са разписани правомощията на министъра на финансите и на администраторите на държавните помощи.
В този смисъл предложението би могло да внесе яснота по отношение изпълнението на правомощията на министъра на икономиката и енергетиката, посочени в Закона за държавните помощи и в Закона за насърчаване на инвестициите.
По второто предложение, т. 3, би било добре да се прецизира по същия начин и твърде общото понятие “преработваща промишленост”, като се изтъкнат именно тези отрасли, които са носители на научнотехническия прогрес и спомагат за увеличаването на дела на високите технологии в нашия експорт.
Представеното предложение е дискусионно от няколко гледни точки, които аз ще представя на вашето внимание.
Насърчаването на инвестициите във високотехнологичните производства и услуги е основна цел на закона и е заложена в прилагането на двата финансови стимула – за инфраструктура и обучение.
От друга страна, включването само на високотехнологични и средно високотехнологични производства по класификацията на Евростат ще доведе до по-нататъшно значително увеличаване на приложното поле на закона, съгласно приложената таблица и приложението за обхват на преработващата промишленост. А именно във високотехнологичните производства са включени:
- производство на лекарствени вещества и продукти,
- производство на канцеларска и електронноизчислителна техника,
- производство на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника,
- производство на медицински, прецизни и оптични препарати и инструменти,
- производство на въздухоплавателни и космически средства и техните двигатели.
В средно високотехнологичните производства това са:
- производство на химически продукти,
- производство на машини, оборудване и домакински уреди,
- производство на електрически машини и апарати, - - производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета,
- производство на превозни средства без автомобили, с изключение на високотехнологично строителство и ремонт на плавателни съдове.
На практика, уважаеми господа народни представители, това би могло да доведе и до ограничаване на инвестициите в икономически изостаналите райони на страната, където човешкият капитал е най-често възпиращият фактор за инвестиции във високотехнологични производства.
В този смисъл няма да се изпълни другата заложена цел в закона – стимулиране на инвестициите в тези региони.
Може да се приведат и други данни, но аз ще се огранича до тук.
По третото предложение. В проекта е предвидено да се запази съществуващата практика инвестициите да се насърчават чрез съкратени срокове за административно обслужване, но задача на администрацията трябва да бъде качественото и навременно обслужване на всички фирми и подобна диференциация с основание може да се приеме в рамките на единния европейски пазар за дискриминационна практика спрямо фирмите, които не са попаднали в кръга на насърчаването.
Ето защо би било редно тази форма за насърчаване да отпадне.
Изложените мотиви за отпадането са напълно логични и икономически издържани.
При благоприятна административна среда за бизнеса естествено е да липсва подобен стимул. Но сега бизнесът не отчита, че има решително подобряване в тази посока.
Същевременно в практиката имаме сериозни проблеми, които се отчитат от инвеститора, тъй като има значителни пречки, особено при реализирането на големи инвестиционни проекти, където проблемът рефлектира с голяма острота.
При дискусията по този въпрос следва да се отчете и фактът, че този стимул е от действащия закон, а промените са свързани само с неговото практическо ограничаване.
Отпадането на този стимул навярно няма да се посрещне положително от големите инвеститори.
И по четвъртото предложение – ние го приемаме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате думата.
Аз лично смятам, че първата бележка, която сме направили, трябва да отпадне.
Втората също така ми се струва, че ще отпадне.
Лично аз смятам, че третата бележка трябва да остане като мое лично мнение, дотолкова доколкото все пак всички фирми трябва да бъдат изравнени и поне по закон не би трябвало да се създават някакви такива условия. То може да стане за някакви фирми да има някакво предимство в гишета и т.н., но това трябва да бъде въпрос на организация, а не на законово дискриминиране. Така ми се струва.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Само искам да кажа по разграничаването на различните отрасли от гледна точка на преработващата промишленост. Тукк не става дума за насърчаване на малки и средни предприятия, тъй като има отделен закон за това, а става дума за насърчаване все пак на големи инвестиции. И е логично, ако искаме технологично обновление на нашата икономика, да прецизираме и тези големи инвестиции по някакъв начин, така че това да допринесе за изпълнение на японската стратегия за обновление.
Това беше идеята, която е заложена.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли някакви бележки?
Аз предлагам все пак първа и втора бележка да отпаднат при това обяснение на заместник-министър Анна Янева, а да оставим третата и четвъртата. С четвъртата бележка вносителят е съгласен.
Ако нямате други бележки, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА:
(Атанас Папаризов)
