Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
25/01/2007
П Р О Т О К О Л
№ 57
На 25 януари 2007 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проект на становище относно законодателната и работна програма на Европейската комисия през 2007 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-2/16.01.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-01-3/19.01.2007 г., за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Зинаида Велева – директор на Дирекция “Европейска интеграция” към Министерския съвет, Уляна Богданска – начални отдел в Дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на външните работи, Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Валентина Динкова – от Комисията за финансов надзор.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание на комисията да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проект на становище относно законодателната и работна програма на Европейската комисия през 2007 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-2/16.01.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-01-3/19.01.2007 г., за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се.
Предлагам да започнем с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И РАБОТНА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПРЕЗ 2007 Г.
Този въпрос не изисква да вземем някакво много специално решение, но ще приемем становището.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерския съвет
Зинаида Велева – директор на Дирекция “Европейска интеграция”;
Кръстьо Преславски.
От Министерството на външните работи:
Уляна Богданска – началник отдел в Дирекция “Европейска интеграция”.
Предлагам господин Димитър Хаджиниколов да ни запознае с проекта на становище на комисията, след което ще дам думата на госпожа Велева да каже няколко думи по работната програма.
Междувременно по тази тема ще искам да ви информирам за хода на подготовката за изменение на Правилника за работата на Народното събрание, тъй като в момента той трябва да отразява вече новата структура на работа след 1 януари и се надявам да чуем от вас как се оформя новото постановление, ако има някакви проблеми в механизма на Министерския съвет, за да можем ние да си стиковаме нашата дейност.
Искам да напомня, че на един етап ние подготвихме един проект за правилника. Имахме на работно ниво съгласувателни действия с госпожа Велева и нейните сътрудници. В момента този проект се намира в Комисията по правилника. В парламента има една работна група.
Днес внесохме някои последни уточнения с председателя на парламента в това, което предлагаме като механизъм и утре ще го предложим на тази подкомисия. Аз накрая ще ви информирам за какво става дума и в нашия механизъм.
Давам думата на господин Хаджиниколов да каже защо е важно парламентът да има такова становище по работната програма и каква ще бъде в бъдеще ролята на тази работна програма в бъдещата Комисия по европейски въпроси.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Разглеждането на работната и законодателна програма на Европейската комисия е утвърдена практика в националните парламенти на страните членки и е част от механизма за парламентарен контрол върху дейността на европейските институции и на правителствата на съответните страни членки.
Целта е да се изтъкнат тези акценти и тези приоритети, които подлежат най-вече на парламентарен контрол от гледна точка на тяхното значение за съответната държава.
В този смисъл, ако разгледаме програмата на Европейската комисия за 2007 година, може да се каже, че има поне няколко неща, които във всички случаи представляват интерес и би трябвало да бъдат проследени в нашата дейност.
На първо място, бих изтъкнал въпросите, свързани с иновациите и човешкия капитал. Това е една от темите, която постоянно присъства в последните години и за нашата страна това е много важно като конкурентно предимство.
Другият въпрос, който е важен и ще ни засегне, това е кохезията, тоест използването на структурните фондове и нещата, които се предвиждат по-нататък за териториалната и социалноикономическата кохезия.
Другият въпрос е демографският натиск, който се оказва напоследък. Той е свързан с липсата на работна сила, миграционната политика и т.н. Това ще засегне безспорно и нашата страна и в двете посоки.
Специално бих искал да изтъкна енергетиката като един от основните проблеми от гледна точка на недостига на енергия и растящата енергийна зависимост на Европа.
В този смисъл становището е насочено точно към това да се изтъкнат тези въпроси, които си заслужава да бъдат в центъра на вашето внимание.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожо Велева, заповядайте.
ЗИНАИДА ВЕЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател, че ни поканихте да присъстваме на това заседание.
Действително заслужава да се приветства фактът, че комисията се занимава с работната програма на Европейската комисия, тъй като действително това са приоритети, в които България ще участва през 2007 година като страна – пълноправен член.
Факт е, че ние нямаме никакви бележки към становището на Комисията по европейските въпроси. И не само това. трябва да ви кажа, че в съвсем напреднала фаза на съгласуване вече е и Националната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. в съвсем скоро време, след като се утвърди от правителството, тя ще бъде поставена на вашето внимание.
Самата Национална програма е базирана предимно върху приоритетите на Европейската комисия със съответен национален акцент, разбира се. Вие ще се запознаете с нея.
Подкрепяме напълно становището и очакваме обсъждането вече на самата Национална програма.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Бих искал да дам думата на госпожа Богданска.
УЛЯНА БОГДАНСКА: искам да се присъединя към казаното от госпожа Велева, като ви благодаря, че ни поканихте и че можем да участваме в обсъждането на тази важна точка.
Ние също споделяме изцяло изразеното във вашето становище виждане за важността на програмата на комисията и основните й елементи.
Може би ще ви бъде интересно да знаете, че в годишната програма, която вече е почти съгласувана, както каза госпожа Велева, основните акценти са върху присъединяването към Еврозоната, участие в прилагането на Лисабонската стратегия, енергийната политика, разбира се, присъединяването към Шенгенската зона, Конституцията на Европейския съюз и т.н.
Наред с годишната програма за участие на България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз, подготвяме още един документ, който се базира на 18-месечната програма със законодателни мерки, които се предвижда да бъдат внесени, където съответно ще се опитаме да направим възможно по-голяма координация между различните експерти от различните участници в процеса.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз на свой ред искам да кажа, че ние тук приехме един проект за правилник на бъдещата Комисия по европейски въпроси, където сме предвидили механизъм на основа на вашата програма, за която става дума, ние в парламента също да приемем програма на парламента, която да се приеме в пленарната зала и да стане основа за работата на целия парламент и на всички комисии по европейските въпроси.
В същото време, понеже непрекъснато вървят актове от Европейската комисия, бяхме предвидили тази програма да се допълва,пак с решение на парламента. Току що при обсъждане с председателя решихме, че допълнението може да става от самата комисия. Тя достатъчно е информирана, за да може да допълва вече приетата програма.
Ние сме предвидили механизма, който досега съгласувахме за актовете във вашата програма, които ще идват със срок от три седмици с мотивирано становище.
В един момент искахме да получаваме информация по всички други актове. Сега ще предложим механизъм, където ежеседмично ние с Министерския съвет, а вие ще кажете кой е този орган при вас, при нас сигурно това ще бъде комисията, ще си разменяме информация за тези нови актове, които постъпват и при вас, и при нас. Предполагам, че вие ще ги категоризирате в групи. И за актовете, които са важни за България според вас и според нас отново ще върви този процес, ще получаваме ваши становища , ще даваме становища.
Становищата на комисията в България нямат задължителна сила за правителството. Те по-скоро споделят неговата отговорност, приемат или правят някакви препоръки. Това е една форма на участие на парламента със своята отговорност и оценка в процеса на вземане на решения.
Общо взето към това се ориентираме в допълненията, които ние ще направим към нашия правилник.
Бих искал да ни кажете две думи за това механизмът в Министерския съвет променя ли се по някакъв начин, за да имаме предвид това, като оформяме и нашето предложение.
ЗИНАИДА ВЕЛЕВА: Трябва да ви кажа, че от известно време ние съвместно с Министерството на външните работи и с администрацията на Министерския съвет не може да се каже, че правим нов, но ревизираме в голяма степен съществуващия механизъм за координация в правителството по европейските въпроси.
Веднага бързам да уточня, че не става дума за някакви големи институционални промени, а по-скоро за начина на взаимодействие между отделните участници в процеса, които до голяма степен остават същите.
Тъй като в момента все още е ранен етап да споделям по-големи подробности, все пак нямам мандат за това от нашите началници с госпожа Богданска, ще кажа, че няколко са основните принципи:
Ще се ревизират материите, по които работят отделно работни групи;
Ще има отново три нива на вземане на решения – работни групи, Съвет по европейските въпроси или някакво друго подходящо название и съответно правителството.
Принципът, който ще се спазва сериозно, е делегиране на отговорници на възможно най-ниското ниво, с оглед оперативност и качване на въпроси, които не могат да бъдат решени на ниско ниво, а съответно на по-високото ниво.
По-голяма оперативност е предвидена във връзка с взаимодействието между българската администрация в София и постоянното представителство в Брюксел. Това са детайли, които в процеса на работата изкочиха. Като активен наблюдател имаме опит какво досега ни куцаше.
Така че надяваме се, че в момента, в който се приеме механизмът, който ще действа оттук нататък, да заработи. Пак казвам, големи институционални промени няма, не очаквайте. Има просто по-детайлно разписано взаимодействие, прецизирани са ролите на отделните участници.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли информация към представителите на Министерския съвет във връзка с работната програма и бъдещия механизъм на работа?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз не съм съгласен с многоуважавания господин Папаризов за това, че решенията на парламента не са задължителни за правителството. Напротив, те са задължителни за правителството за която и да е парламентарна институция. Там е работата, че парламентарното мнозинство и правителството работят в един синхронен режим.
Аз искам да благодаря за възможността да посетим Чехия съвсем наскоро и да видим една страна, която от две години е член на Европейския съюз, какви проблеми има в двете камари на парламента и какво е взаимодействието с правителството.
Първият извод, който се налага, може би за България, това е, че трябва да се запази на всяка цена конституционното положение, авторитетът на парламента и да се издигне ролята на Комисията по европейски въпроси. Защото би могло да се създадат съвместни експертни групи – това е по-просто, защото има достатъчно експерти в Министерството на външните работи – и по този начин тази експертна сила да се ползва от парламента, и по този начин парламент, правителство, изпълнителна власт заедно да ползват едни експерти като малко аморфна група. Но няма лошо в това, това е начин на поведение.
Но ако искаме точно да спазим разделението на властите, то Комисията по европейски въпроси трябва да бъде подсилена с експерти, уважавани експерти, с уважавано експертно мнение, което означава и в средата на годината да се преразгледа бюджетът на парламента и на парламентарната комисия. Защото това е изключително важно.
Иначе чехите ни предупредиха и аз като бивш председател на комисия зная, че моята работа и на колегите ми е толкова ефективна, колкото качествени експерти имаме. И колкото повече са те, толкова по-добри са съответно резултатите.
Чешкият парламент разчита и на друга институция, която е парламентарен институт. Ние също имаме в парламента подобни институции, на които биха могли да се ползват експертите им. Но експерти към комисията – това е задължително, като трябва да се разкрият възможности за заплащане на тези хора.
Това, което трябва да прави парламентарната комисия, всъщност се оказват две неща:
Едното е огромният пакет от документи, които идват от Европейския съюз, да прецени кои от тези документи са от компетентцията и си заслужава да бъдат обсъждани в парламента;
Второто нещо – след това да ги обсъжда по същество.
Пак повтарям, завършващият етап е работа на депутатите. Но това предполага експерти и то експерти с много голям капацитет.
У нас рядко хората се вслушват в чуждия опит. Обикновено българинът всичко знае. Така че не очаквам в пленарната зала да кажат: да, те са прави, че са отишли в Чехия или пък че в други страни са видели еди-какво си.
Но все пак, ако надделее здравият разум, това означава още пет-шест души експерти към Комисията по европейски въпроси. И това ще засили ролята на парламента - абсолютно сигурен съм в това – като законодателен орган, като върховен орган на властта в нашата страна.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Д-р Щерев, първо, аз неправилно се изразих. Не че решенията на Народното събрание не са задължителни за правителство. Те, разбира се, са задължителни. Става дума, че в случая решенията на Народното събрание не са условия правителството да участва в работата на органите на европейския съюз.
Но по втория въпрос, който Вие повдигнахте, искам да ви информирам, че този въпрос за бюджета на парламента мисля, че още миналото лято се опитахме да го поставим, в смисъл да има ново звено по европейските въпроси в парламента. Министърът на финансите даде това съгласие. То е предвидено в бюджета за тази година. Има повече от пет-шест бройки. Това ще бъде отделна дирекция в Народното събрание. Тя ще работи, разбира се, предимно с Комисията по европейските въпроси, но и с другите комисии, към които се отнасят тези актове. В тази дирекция, може би по последното уточнение, което имахме с председателя, ще има три звена. Едното ще бъде “Анализ и информация”. То ще проучва и ще разпределя актовете точно по начина, по който Вие казахте.
След това ще има едно основно звено може би от 10 души, защото има 10 политики на Европейския съюз. всеки човек ще се занимава с отделна политика. Той ще се занимава както със следенето на европейските актове така и с това ,което в момента става -– отразяването им в нашето законодателство.
И третото звено ще бъде от двама-трима души – за връзка с институции, с Министерския съвет, с мисията, с правителство, за да може да има едно пълно взаимодействие.
Това в момента го има по бюджет, още го няма като заповед. Има един проект, не знам дали е вече подготвен но председателят на парламента се е разпоредил да има проект за такава заповед за такова звено в администрацията. И когато тя бъде публикувана, ще има държавни експерти, за които ще се обяви конкурс, ще има хора, които не са държавни служители, които се назначават.
Мисля, че тези неща ще се уточнят до края на месеца, най-късно до към 10 февруари, за да може парламентът да заработи на основата на онова, което ще получим от правителството – програмата по начина, по който вие казахте.
Разбира се, много съжалявам, че аз не можах да бъда с вас в Чехия. Разбирам, че там организацията е много напреднала, че те имат цял институт, който работи по въпроса. Все пак ние трябва да тръгнем от малкото към нещо повече.
Други колеги?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря, господин Папаризов. аз само искам да допълня колегата Щерев с една информация, че освен този парламентарен институт в Чехия, в който работят сериозни експерти, се отчете и една много сериозна работа с неправителствения сектор. Изключително много се взаимодейства там на местно ниво с неправителствените организации. И главната цел е един съвсем прагматичен подход, конкретен, без някакви кой знае какви цели, които да се поставят, но прагматично преследване на националните интереси на Чешката република.
Ние сега говорим за Чехия, акцентираме. Но това ,което за два дни успяхме да проведем като разговори, действително малко ни отвори очите и за работата, която тепърва ни предстои на нас, за да избегнем разни недоразумения, на които в последно време сме свидетели, например с тази “Натура 2000” как се получава – вземат се решения, в един момент час се сещаме, че има неправителствени организации, сериозно навлезли в проблема.
Понякога малко късно реагираме на изключително сериозни проблеми. И като политици по мое мнение е хубаво първо много сериозно да проучваме експертните мнения. После за нас самите ще бъде по-лесно да вземем верни политически решения.
Така че ще бъде добре с обединени сили да отстояваме едни сериозни компетентности на комисията и сериозни експерти и взаимодействие с цялото общество, за да може действително да защитаваме интересите на това общество, а не просто да се успокояваме, че всичко е наред и да разчита всяка институция на другата, че тя ще й свърши работата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Други колеги искат ли да вземат думата? Мисля, че всички вие изразявате едно общо становище.
Аз предлагам да приемем становището, което сме подготвили като комисия, да го предоставим за сведение на колегите народни представители. Защото в този случай ние няма да го внасяме в пленарната зала, но ще го представим за сведение и когато дойде програмата на правителството, вече нея ще предложим на народното събрание.
Благодаря на госпожа Велева и на нейния екип за участието. Надявам се винаги да виждаме представители на двете ведомства заедно на нашите заседания.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-2/16.01.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката
Лъчезар Борисов – заместник-министър
Цачо Деянов – началник отдел “Регистриране, лицензиране и контрол на прекурсори и черни и цветни метали и търговски сделки”.
Давам думата на господин Борисов да представи законопроекта, свързан с изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През миналата година в нашето министерство се направи анализ на необходимостта от разработване на промени в законодателството в областта на прекурсорите на наркотичните вещества. Този анализ беше изготвен в изпълнение на мярка 175 от плана за действие за 2006 година за изпълнение на ангажиментите, които са приети в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
Целта на анализа беше да се установи необходимостта от промени във връзка с наличието на три нови регламента на Европейския съюз в областта на контрола на прекурсорите на наркотичните вещества.
Искам да отбележа, че този анализ беше съгласуван с всички компетентни министерства и ведомства, свързани с контрола на прекурсорите на наркотични вещества.
Приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се налага от необходимостта да бъдат създадени условия за директно прилагане на три регламента: 273/2004, 11/205 и 1277/2005.
Трите регламента уреждат цялостната материя, свързана с прекурсорите.
Бих споделил пред вас основни положения в предложения Закон за изменение и допълнение.
В Глава трета на закона се регламентират всички функции и правомощия на компетентните органи по прилагане на регламентите, съответно на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите към министъра на икономиката и енергетиката.
В Глава пета отпадат всички разпоредби, отнасящи се до прекурсорите, тъй като те се покриват от регламентите.
В Глава осма се допълва с разпоредби относно реда за унищожаване на отнети в полза на държавата прекурсори, предадени за разположение на Междуведомствената комисия са контрол на прекурсорите.
В Глава девета – това са Административнонаказателните разпоредби – за нарушение на изискванията на регламентите реферират към съответните разпоредби на трите регламента.
Предлагам на вашето внимание да одобрите така предложения законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Както виждате, и в проекта на нашето становище няма отбелязани бележки към вашия законопроект.
Искам да попитам колегите имат ли някакви бележки? – Няма.
Предлагам да подкрепим законопроекта.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-3/19.01.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Любомир Дацов – заместник-министър,
Мария Теодосиева – старши експерт в отдел “Европейска интеграция”
Иван Пейчев – младши експерт в отдел “Европейска интеграция”;
От Комисията по финансов надзор
Валентина Динкова – директор на Дирекция “Регулаторни режими и оценка на риска” в управление “Осигурителен надзор”,
От Министерството на труда и социалната политика
Добринка Бонева – държавен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”.
Давам думата на заместник-министър Дацов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, представените на вашето внимание промени в Кодекса за социалното осигуряване са свързани с необходимостта от хармонизиране на българското законодателство и по-специално с Директива № 2003-41ЕО.
Само искам да ви напомня, че с приетия на 28 юни 2006 година от Четиридесетото Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване вече бяха извършени рамковите промени. Но тогава аз лично не мога да отговоря защо не бяха хармонизирани чл. 11, § 4, букви “а” и “б” и необходимите промени, съобразно чл. 19, § 2 и 3 от директивата. нямам отговор защо стана така. просто не си спомням какво се е случило.
В случая представяме на вашето внимание промените, свързани с транспонирането на чл. 11 и чл. 19.
Промените, които се предлагат, са свързани с осигуряване по професионални схеми. Въпросът е, че срокът за транспониране на директивата вече изтече и ние нямаме избор да не транспонираме това законодателство.
Предлагат се четири основни промени.
На първо място, с оглед осигуряване на свободно предоставяне на стоки и на услуги директивата изисква държавите членки да разрешат на институциите, управляващи професионалните пенсионни схеми, да поверят съхранението на активите на тези схеми на банки – попечители, одобрени за тази дейност и установени в друга държава членка.
На второ място, с отмяната на т. 7 на чл. 123, ал. 2 се отстранява допусната техническа грешка в сегашната редакция.
Забраната по т. 7, съгласно която банката попечител не може да е едно и също или свързано лице с инвестиционния посредник, не следва да се отнася за всички инвестиционни посредници, а само за тези, с които пенсионноосигурителните дружества имат договорни отношения.
На трето място, предлагат се промени в допълнение с изискванията за предоставяне на информация на осигурените лица при осъществяване на дейност в чужбина от страна на пенсионноосигурителните дружества.
На четвърто място, въз основа на установения в Европейския съюз принцип на взаимно признаване на надзора в държавите членки, в чл. 344 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено ново пълномощие на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Осигурителен надзор”. По искане на надзорния орган на държавата членка по седалище на чуждестранната институция той може да забрани на установената на територията на Република България банка попечител да изпълнява разпорежданията на институцията относно депозирани от нея активи на професионалната схема. В този случай заместник-председателят следва да уведоми незабавно Българската народна банка.
С тази предложена нова алинея 6 в чл. 344 се въвежда разпоредбата на чл. 19.
Това е накратко представянето на законопроекта.
Смятам, че ще одобрите предложения на вашето внимание проект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли някой да добави нещо от колегите от другите ведомства?
ВАЛЕНТИНА ДИНКОВА: Само като малко пояснение защо останаха нетранспонирани тези четири текста в Кодекса за социално осигуряване.
Тъй като успоредно с промените в кодекса вървеше и приемането на Закона за кредитните институции, към онзи момент той все още не беше приет. Към онзи момент единствените банки, които можеха да извършват попечителска дейност, бяха тези, които са получили лиценз от Българската народна банка. Сега се разширява възможността, като по линия на свободно предоставяне на услуги се разрешава и на банки, установени в държава членка и получили лицензи от съответния компетентен орган, да извършват тази попечителска дейност.
Това са едната част от основните промени, които се предлагат.
Втората част беше свързана с това, че на онзи етап не беше решено нашите институции – пенсионнноосигурителните дружества дали ще могат да управляват схема на чуждестранен работодател, която е с дефинирани пенсии, нещо, което в нашата страна не е допустимо. И тъй като за тези схеми се изисква предоставяне на малко повече информация, затова се налага да добавим още два текста за предоставяне на информация на осигурените лица относно размера на плащанията, който те ще получават, като излязат в пенсия.
Това са причините, поради които на онзи етап не бяха транспонирани тези текстове.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Действително това са все въпроси, които бяха сред чувствителните въпроси за българските банки и институции. Очевидно те трябва да се приведат в съответствие, това е ясно. Разбирам защо става в последния момент.
Някои от колегите имат ли въпроси във връзка със законопроекта? – Няма.
Предлагам да подкрепим проекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Както и ние сме отбелязали, той просто хармонизира изцяло на този етап нашето законодателство и по тези въпроси.
Който е съгласен да приемем законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодарим за вашето участие.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
№ 57
На 25 януари 2007 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проект на становище относно законодателната и работна програма на Европейската комисия през 2007 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-2/16.01.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-01-3/19.01.2007 г., за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Зинаида Велева – директор на Дирекция “Европейска интеграция” към Министерския съвет, Уляна Богданска – начални отдел в Дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на външните работи, Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Валентина Динкова – от Комисията за финансов надзор.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание на комисията да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проект на становище относно законодателната и работна програма на Европейската комисия през 2007 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-2/16.01.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-01-3/19.01.2007 г., за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се.
Предлагам да започнем с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И РАБОТНА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПРЕЗ 2007 Г.
Този въпрос не изисква да вземем някакво много специално решение, но ще приемем становището.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерския съвет
Зинаида Велева – директор на Дирекция “Европейска интеграция”;
Кръстьо Преславски.
От Министерството на външните работи:
Уляна Богданска – началник отдел в Дирекция “Европейска интеграция”.
Предлагам господин Димитър Хаджиниколов да ни запознае с проекта на становище на комисията, след което ще дам думата на госпожа Велева да каже няколко думи по работната програма.
Междувременно по тази тема ще искам да ви информирам за хода на подготовката за изменение на Правилника за работата на Народното събрание, тъй като в момента той трябва да отразява вече новата структура на работа след 1 януари и се надявам да чуем от вас как се оформя новото постановление, ако има някакви проблеми в механизма на Министерския съвет, за да можем ние да си стиковаме нашата дейност.
Искам да напомня, че на един етап ние подготвихме един проект за правилника. Имахме на работно ниво съгласувателни действия с госпожа Велева и нейните сътрудници. В момента този проект се намира в Комисията по правилника. В парламента има една работна група.
Днес внесохме някои последни уточнения с председателя на парламента в това, което предлагаме като механизъм и утре ще го предложим на тази подкомисия. Аз накрая ще ви информирам за какво става дума и в нашия механизъм.
Давам думата на господин Хаджиниколов да каже защо е важно парламентът да има такова становище по работната програма и каква ще бъде в бъдеще ролята на тази работна програма в бъдещата Комисия по европейски въпроси.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Разглеждането на работната и законодателна програма на Европейската комисия е утвърдена практика в националните парламенти на страните членки и е част от механизма за парламентарен контрол върху дейността на европейските институции и на правителствата на съответните страни членки.
Целта е да се изтъкнат тези акценти и тези приоритети, които подлежат най-вече на парламентарен контрол от гледна точка на тяхното значение за съответната държава.
В този смисъл, ако разгледаме програмата на Европейската комисия за 2007 година, може да се каже, че има поне няколко неща, които във всички случаи представляват интерес и би трябвало да бъдат проследени в нашата дейност.
На първо място, бих изтъкнал въпросите, свързани с иновациите и човешкия капитал. Това е една от темите, която постоянно присъства в последните години и за нашата страна това е много важно като конкурентно предимство.
Другият въпрос, който е важен и ще ни засегне, това е кохезията, тоест използването на структурните фондове и нещата, които се предвиждат по-нататък за териториалната и социалноикономическата кохезия.
Другият въпрос е демографският натиск, който се оказва напоследък. Той е свързан с липсата на работна сила, миграционната политика и т.н. Това ще засегне безспорно и нашата страна и в двете посоки.
Специално бих искал да изтъкна енергетиката като един от основните проблеми от гледна точка на недостига на енергия и растящата енергийна зависимост на Европа.
В този смисъл становището е насочено точно към това да се изтъкнат тези въпроси, които си заслужава да бъдат в центъра на вашето внимание.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожо Велева, заповядайте.
ЗИНАИДА ВЕЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател, че ни поканихте да присъстваме на това заседание.
Действително заслужава да се приветства фактът, че комисията се занимава с работната програма на Европейската комисия, тъй като действително това са приоритети, в които България ще участва през 2007 година като страна – пълноправен член.
Факт е, че ние нямаме никакви бележки към становището на Комисията по европейските въпроси. И не само това. трябва да ви кажа, че в съвсем напреднала фаза на съгласуване вече е и Националната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. в съвсем скоро време, след като се утвърди от правителството, тя ще бъде поставена на вашето внимание.
Самата Национална програма е базирана предимно върху приоритетите на Европейската комисия със съответен национален акцент, разбира се. Вие ще се запознаете с нея.
Подкрепяме напълно становището и очакваме обсъждането вече на самата Национална програма.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Бих искал да дам думата на госпожа Богданска.
УЛЯНА БОГДАНСКА: искам да се присъединя към казаното от госпожа Велева, като ви благодаря, че ни поканихте и че можем да участваме в обсъждането на тази важна точка.
Ние също споделяме изцяло изразеното във вашето становище виждане за важността на програмата на комисията и основните й елементи.
Може би ще ви бъде интересно да знаете, че в годишната програма, която вече е почти съгласувана, както каза госпожа Велева, основните акценти са върху присъединяването към Еврозоната, участие в прилагането на Лисабонската стратегия, енергийната политика, разбира се, присъединяването към Шенгенската зона, Конституцията на Европейския съюз и т.н.
Наред с годишната програма за участие на България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз, подготвяме още един документ, който се базира на 18-месечната програма със законодателни мерки, които се предвижда да бъдат внесени, където съответно ще се опитаме да направим възможно по-голяма координация между различните експерти от различните участници в процеса.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз на свой ред искам да кажа, че ние тук приехме един проект за правилник на бъдещата Комисия по европейски въпроси, където сме предвидили механизъм на основа на вашата програма, за която става дума, ние в парламента също да приемем програма на парламента, която да се приеме в пленарната зала и да стане основа за работата на целия парламент и на всички комисии по европейските въпроси.
В същото време, понеже непрекъснато вървят актове от Европейската комисия, бяхме предвидили тази програма да се допълва,пак с решение на парламента. Току що при обсъждане с председателя решихме, че допълнението може да става от самата комисия. Тя достатъчно е информирана, за да може да допълва вече приетата програма.
Ние сме предвидили механизма, който досега съгласувахме за актовете във вашата програма, които ще идват със срок от три седмици с мотивирано становище.
В един момент искахме да получаваме информация по всички други актове. Сега ще предложим механизъм, където ежеседмично ние с Министерския съвет, а вие ще кажете кой е този орган при вас, при нас сигурно това ще бъде комисията, ще си разменяме информация за тези нови актове, които постъпват и при вас, и при нас. Предполагам, че вие ще ги категоризирате в групи. И за актовете, които са важни за България според вас и според нас отново ще върви този процес, ще получаваме ваши становища , ще даваме становища.
Становищата на комисията в България нямат задължителна сила за правителството. Те по-скоро споделят неговата отговорност, приемат или правят някакви препоръки. Това е една форма на участие на парламента със своята отговорност и оценка в процеса на вземане на решения.
Общо взето към това се ориентираме в допълненията, които ние ще направим към нашия правилник.
Бих искал да ни кажете две думи за това механизмът в Министерския съвет променя ли се по някакъв начин, за да имаме предвид това, като оформяме и нашето предложение.
ЗИНАИДА ВЕЛЕВА: Трябва да ви кажа, че от известно време ние съвместно с Министерството на външните работи и с администрацията на Министерския съвет не може да се каже, че правим нов, но ревизираме в голяма степен съществуващия механизъм за координация в правителството по европейските въпроси.
Веднага бързам да уточня, че не става дума за някакви големи институционални промени, а по-скоро за начина на взаимодействие между отделните участници в процеса, които до голяма степен остават същите.
Тъй като в момента все още е ранен етап да споделям по-големи подробности, все пак нямам мандат за това от нашите началници с госпожа Богданска, ще кажа, че няколко са основните принципи:
Ще се ревизират материите, по които работят отделно работни групи;
Ще има отново три нива на вземане на решения – работни групи, Съвет по европейските въпроси или някакво друго подходящо название и съответно правителството.
Принципът, който ще се спазва сериозно, е делегиране на отговорници на възможно най-ниското ниво, с оглед оперативност и качване на въпроси, които не могат да бъдат решени на ниско ниво, а съответно на по-високото ниво.
По-голяма оперативност е предвидена във връзка с взаимодействието между българската администрация в София и постоянното представителство в Брюксел. Това са детайли, които в процеса на работата изкочиха. Като активен наблюдател имаме опит какво досега ни куцаше.
Така че надяваме се, че в момента, в който се приеме механизмът, който ще действа оттук нататък, да заработи. Пак казвам, големи институционални промени няма, не очаквайте. Има просто по-детайлно разписано взаимодействие, прецизирани са ролите на отделните участници.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли информация към представителите на Министерския съвет във връзка с работната програма и бъдещия механизъм на работа?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз не съм съгласен с многоуважавания господин Папаризов за това, че решенията на парламента не са задължителни за правителството. Напротив, те са задължителни за правителството за която и да е парламентарна институция. Там е работата, че парламентарното мнозинство и правителството работят в един синхронен режим.
Аз искам да благодаря за възможността да посетим Чехия съвсем наскоро и да видим една страна, която от две години е член на Европейския съюз, какви проблеми има в двете камари на парламента и какво е взаимодействието с правителството.
Първият извод, който се налага, може би за България, това е, че трябва да се запази на всяка цена конституционното положение, авторитетът на парламента и да се издигне ролята на Комисията по европейски въпроси. Защото би могло да се създадат съвместни експертни групи – това е по-просто, защото има достатъчно експерти в Министерството на външните работи – и по този начин тази експертна сила да се ползва от парламента, и по този начин парламент, правителство, изпълнителна власт заедно да ползват едни експерти като малко аморфна група. Но няма лошо в това, това е начин на поведение.
Но ако искаме точно да спазим разделението на властите, то Комисията по европейски въпроси трябва да бъде подсилена с експерти, уважавани експерти, с уважавано експертно мнение, което означава и в средата на годината да се преразгледа бюджетът на парламента и на парламентарната комисия. Защото това е изключително важно.
Иначе чехите ни предупредиха и аз като бивш председател на комисия зная, че моята работа и на колегите ми е толкова ефективна, колкото качествени експерти имаме. И колкото повече са те, толкова по-добри са съответно резултатите.
Чешкият парламент разчита и на друга институция, която е парламентарен институт. Ние също имаме в парламента подобни институции, на които биха могли да се ползват експертите им. Но експерти към комисията – това е задължително, като трябва да се разкрият възможности за заплащане на тези хора.
Това, което трябва да прави парламентарната комисия, всъщност се оказват две неща:
Едното е огромният пакет от документи, които идват от Европейския съюз, да прецени кои от тези документи са от компетентцията и си заслужава да бъдат обсъждани в парламента;
Второто нещо – след това да ги обсъжда по същество.
Пак повтарям, завършващият етап е работа на депутатите. Но това предполага експерти и то експерти с много голям капацитет.
У нас рядко хората се вслушват в чуждия опит. Обикновено българинът всичко знае. Така че не очаквам в пленарната зала да кажат: да, те са прави, че са отишли в Чехия или пък че в други страни са видели еди-какво си.
Но все пак, ако надделее здравият разум, това означава още пет-шест души експерти към Комисията по европейски въпроси. И това ще засили ролята на парламента - абсолютно сигурен съм в това – като законодателен орган, като върховен орган на властта в нашата страна.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Д-р Щерев, първо, аз неправилно се изразих. Не че решенията на Народното събрание не са задължителни за правителство. Те, разбира се, са задължителни. Става дума, че в случая решенията на Народното събрание не са условия правителството да участва в работата на органите на европейския съюз.
Но по втория въпрос, който Вие повдигнахте, искам да ви информирам, че този въпрос за бюджета на парламента мисля, че още миналото лято се опитахме да го поставим, в смисъл да има ново звено по европейските въпроси в парламента. Министърът на финансите даде това съгласие. То е предвидено в бюджета за тази година. Има повече от пет-шест бройки. Това ще бъде отделна дирекция в Народното събрание. Тя ще работи, разбира се, предимно с Комисията по европейските въпроси, но и с другите комисии, към които се отнасят тези актове. В тази дирекция, може би по последното уточнение, което имахме с председателя, ще има три звена. Едното ще бъде “Анализ и информация”. То ще проучва и ще разпределя актовете точно по начина, по който Вие казахте.
След това ще има едно основно звено може би от 10 души, защото има 10 политики на Европейския съюз. всеки човек ще се занимава с отделна политика. Той ще се занимава както със следенето на европейските актове така и с това ,което в момента става -– отразяването им в нашето законодателство.
И третото звено ще бъде от двама-трима души – за връзка с институции, с Министерския съвет, с мисията, с правителство, за да може да има едно пълно взаимодействие.
Това в момента го има по бюджет, още го няма като заповед. Има един проект, не знам дали е вече подготвен но председателят на парламента се е разпоредил да има проект за такава заповед за такова звено в администрацията. И когато тя бъде публикувана, ще има държавни експерти, за които ще се обяви конкурс, ще има хора, които не са държавни служители, които се назначават.
Мисля, че тези неща ще се уточнят до края на месеца, най-късно до към 10 февруари, за да може парламентът да заработи на основата на онова, което ще получим от правителството – програмата по начина, по който вие казахте.
Разбира се, много съжалявам, че аз не можах да бъда с вас в Чехия. Разбирам, че там организацията е много напреднала, че те имат цял институт, който работи по въпроса. Все пак ние трябва да тръгнем от малкото към нещо повече.
Други колеги?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря, господин Папаризов. аз само искам да допълня колегата Щерев с една информация, че освен този парламентарен институт в Чехия, в който работят сериозни експерти, се отчете и една много сериозна работа с неправителствения сектор. Изключително много се взаимодейства там на местно ниво с неправителствените организации. И главната цел е един съвсем прагматичен подход, конкретен, без някакви кой знае какви цели, които да се поставят, но прагматично преследване на националните интереси на Чешката република.
Ние сега говорим за Чехия, акцентираме. Но това ,което за два дни успяхме да проведем като разговори, действително малко ни отвори очите и за работата, която тепърва ни предстои на нас, за да избегнем разни недоразумения, на които в последно време сме свидетели, например с тази “Натура 2000” как се получава – вземат се решения, в един момент час се сещаме, че има неправителствени организации, сериозно навлезли в проблема.
Понякога малко късно реагираме на изключително сериозни проблеми. И като политици по мое мнение е хубаво първо много сериозно да проучваме експертните мнения. После за нас самите ще бъде по-лесно да вземем верни политически решения.
Така че ще бъде добре с обединени сили да отстояваме едни сериозни компетентности на комисията и сериозни експерти и взаимодействие с цялото общество, за да може действително да защитаваме интересите на това общество, а не просто да се успокояваме, че всичко е наред и да разчита всяка институция на другата, че тя ще й свърши работата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Други колеги искат ли да вземат думата? Мисля, че всички вие изразявате едно общо становище.
Аз предлагам да приемем становището, което сме подготвили като комисия, да го предоставим за сведение на колегите народни представители. Защото в този случай ние няма да го внасяме в пленарната зала, но ще го представим за сведение и когато дойде програмата на правителството, вече нея ще предложим на народното събрание.
Благодаря на госпожа Велева и на нейния екип за участието. Надявам се винаги да виждаме представители на двете ведомства заедно на нашите заседания.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-2/16.01.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката
Лъчезар Борисов – заместник-министър
Цачо Деянов – началник отдел “Регистриране, лицензиране и контрол на прекурсори и черни и цветни метали и търговски сделки”.
Давам думата на господин Борисов да представи законопроекта, свързан с изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През миналата година в нашето министерство се направи анализ на необходимостта от разработване на промени в законодателството в областта на прекурсорите на наркотичните вещества. Този анализ беше изготвен в изпълнение на мярка 175 от плана за действие за 2006 година за изпълнение на ангажиментите, които са приети в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
Целта на анализа беше да се установи необходимостта от промени във връзка с наличието на три нови регламента на Европейския съюз в областта на контрола на прекурсорите на наркотичните вещества.
Искам да отбележа, че този анализ беше съгласуван с всички компетентни министерства и ведомства, свързани с контрола на прекурсорите на наркотични вещества.
Приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се налага от необходимостта да бъдат създадени условия за директно прилагане на три регламента: 273/2004, 11/205 и 1277/2005.
Трите регламента уреждат цялостната материя, свързана с прекурсорите.
Бих споделил пред вас основни положения в предложения Закон за изменение и допълнение.
В Глава трета на закона се регламентират всички функции и правомощия на компетентните органи по прилагане на регламентите, съответно на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите към министъра на икономиката и енергетиката.
В Глава пета отпадат всички разпоредби, отнасящи се до прекурсорите, тъй като те се покриват от регламентите.
В Глава осма се допълва с разпоредби относно реда за унищожаване на отнети в полза на държавата прекурсори, предадени за разположение на Междуведомствената комисия са контрол на прекурсорите.
В Глава девета – това са Административнонаказателните разпоредби – за нарушение на изискванията на регламентите реферират към съответните разпоредби на трите регламента.
Предлагам на вашето внимание да одобрите така предложения законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Както виждате, и в проекта на нашето становище няма отбелязани бележки към вашия законопроект.
Искам да попитам колегите имат ли някакви бележки? – Няма.
Предлагам да подкрепим законопроекта.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-3/19.01.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Любомир Дацов – заместник-министър,
Мария Теодосиева – старши експерт в отдел “Европейска интеграция”
Иван Пейчев – младши експерт в отдел “Европейска интеграция”;
От Комисията по финансов надзор
Валентина Динкова – директор на Дирекция “Регулаторни режими и оценка на риска” в управление “Осигурителен надзор”,
От Министерството на труда и социалната политика
Добринка Бонева – държавен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”.
Давам думата на заместник-министър Дацов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, представените на вашето внимание промени в Кодекса за социалното осигуряване са свързани с необходимостта от хармонизиране на българското законодателство и по-специално с Директива № 2003-41ЕО.
Само искам да ви напомня, че с приетия на 28 юни 2006 година от Четиридесетото Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване вече бяха извършени рамковите промени. Но тогава аз лично не мога да отговоря защо не бяха хармонизирани чл. 11, § 4, букви “а” и “б” и необходимите промени, съобразно чл. 19, § 2 и 3 от директивата. нямам отговор защо стана така. просто не си спомням какво се е случило.
В случая представяме на вашето внимание промените, свързани с транспонирането на чл. 11 и чл. 19.
Промените, които се предлагат, са свързани с осигуряване по професионални схеми. Въпросът е, че срокът за транспониране на директивата вече изтече и ние нямаме избор да не транспонираме това законодателство.
Предлагат се четири основни промени.
На първо място, с оглед осигуряване на свободно предоставяне на стоки и на услуги директивата изисква държавите членки да разрешат на институциите, управляващи професионалните пенсионни схеми, да поверят съхранението на активите на тези схеми на банки – попечители, одобрени за тази дейност и установени в друга държава членка.
На второ място, с отмяната на т. 7 на чл. 123, ал. 2 се отстранява допусната техническа грешка в сегашната редакция.
Забраната по т. 7, съгласно която банката попечител не може да е едно и също или свързано лице с инвестиционния посредник, не следва да се отнася за всички инвестиционни посредници, а само за тези, с които пенсионноосигурителните дружества имат договорни отношения.
На трето място, предлагат се промени в допълнение с изискванията за предоставяне на информация на осигурените лица при осъществяване на дейност в чужбина от страна на пенсионноосигурителните дружества.
На четвърто място, въз основа на установения в Европейския съюз принцип на взаимно признаване на надзора в държавите членки, в чл. 344 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено ново пълномощие на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Осигурителен надзор”. По искане на надзорния орган на държавата членка по седалище на чуждестранната институция той може да забрани на установената на територията на Република България банка попечител да изпълнява разпорежданията на институцията относно депозирани от нея активи на професионалната схема. В този случай заместник-председателят следва да уведоми незабавно Българската народна банка.
С тази предложена нова алинея 6 в чл. 344 се въвежда разпоредбата на чл. 19.
Това е накратко представянето на законопроекта.
Смятам, че ще одобрите предложения на вашето внимание проект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли някой да добави нещо от колегите от другите ведомства?
ВАЛЕНТИНА ДИНКОВА: Само като малко пояснение защо останаха нетранспонирани тези четири текста в Кодекса за социално осигуряване.
Тъй като успоредно с промените в кодекса вървеше и приемането на Закона за кредитните институции, към онзи момент той все още не беше приет. Към онзи момент единствените банки, които можеха да извършват попечителска дейност, бяха тези, които са получили лиценз от Българската народна банка. Сега се разширява възможността, като по линия на свободно предоставяне на услуги се разрешава и на банки, установени в държава членка и получили лицензи от съответния компетентен орган, да извършват тази попечителска дейност.
Това са едната част от основните промени, които се предлагат.
Втората част беше свързана с това, че на онзи етап не беше решено нашите институции – пенсионнноосигурителните дружества дали ще могат да управляват схема на чуждестранен работодател, която е с дефинирани пенсии, нещо, което в нашата страна не е допустимо. И тъй като за тези схеми се изисква предоставяне на малко повече информация, затова се налага да добавим още два текста за предоставяне на информация на осигурените лица относно размера на плащанията, който те ще получават, като излязат в пенсия.
Това са причините, поради които на онзи етап не бяха транспонирани тези текстове.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Действително това са все въпроси, които бяха сред чувствителните въпроси за българските банки и институции. Очевидно те трябва да се приведат в съответствие, това е ясно. Разбирам защо става в последния момент.
Някои от колегите имат ли въпроси във връзка със законопроекта? – Няма.
Предлагам да подкрепим проекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Както и ние сме отбелязали, той просто хармонизира изцяло на този етап нашето законодателство и по тези въпроси.
Който е съгласен да приемем законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодарим за вашето участие.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
