Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
08/02/2007
П Р О Т О К О Л
№ 59
На 8 февруари 2007 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на посланика на ФР Германия г-н Михаел Гайер във връзка с германското председателство в Съвета на Европейския съюз.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-01-7/01.02.2007 г., изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците - внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Н.Пр. г-н Михаел Гайев – посланик на ФР Германия, Н.Пр. госпожа Граса Кошта Маседо – временно управляващ посолството на Португалия; Евгения Колданова - заместник-министър на външните работи. Светослав Мичев – председател на Държавната агенция за бежанците.
Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, започваме нашето заседание.
Предлагам днешното наше заседание да протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на посланика на ФР Германия г-н Михаел Гайер във връзка с германското председателство в Съвета на Европейския съюз.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-01-7/01.02.2007 г., изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците - внесен от Министерския съвет.
който е съгласен с това предложение за дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПОСЛАНИКА НА ФР ГЕРМАНИЯ ГОСПОДИН МИХАЕЛ ГАЙЕР ВЪВ ВРЪЗКА С ГЕРМАНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО В СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Започваме разговора с представителя на председателството господин Михаел Гайер, който е посланик на Федерална република Германия в България.
Освен него на нашата среща присъства и нейно превъзходителство госпожа Граса Коща Маседо, която временно управлява посолството на Португалия у нас.
Днешният ден действително създаде малко сложност, изместиха се нещата, свързани с нашето заседание, трябваше да променим неговия час, тъй като очаквахме да продължим пленарното заседание до по-късно.
Аз искам специално да благодаря на посланик Гайер, който прие специално да дойде да разговаря с комисията и второ, че прие това изменение, което ние направихме във връзка с промените в дневния ред и отнехме доста от неговото време.
Още веднъж Ви благодаря, господин посланик, че се отзовахте на нашата покана. Имате думата на представите приоритетите на председателството на Федерална република Германия в съвета на Европейския съюз.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПАСЛАНИК МИХАЕЛ ГАЙЕР: Уважаеми господин председател Папаризов, уважаема госпожо заместник-председател, скъпи дами и господа! Да се говори пред българите за Европа малко ми прилича на това да сипеш вода в океана. Наистина имам чувството, че българите много по-интензивно участват в ежедневието на Европа, отколкото можем да го правим ние в посолството.
Когато се подготвях за поста си в България горе-долу преди 6 месеца, бях в Берлин. И там ми казаха, че до присъединяването на България към Европейския съюз ще бъде доста интензивна работата в България, а след това сигурно нещата значително ще утихнат. За голямо щастие мога да кажа, че се оказа, че истината е точно противната. Ето например тази сутрин бях в президентството и обсъждахме предстоящото официално посещение на федералния президент.
Освен това през тази година очакваме посещението на поне четирима министри от Германия, като трябва да се знае, че един германски министър винаги пристига с много голяма делегация. Така че ние сме доста заети, имаме доста работа.
Плюс това не бива да се забравя, че Германия е една федерална държава и като последствие от това ние почти всяка седмица се налага да посрещаме по някой министър от федералните провинции.
Само за да ви покажа колко е голяма интензивността на взаимоотношенията между Германия и България, искам да ви кажа примерно, че през следващата седмица предстоят три големи посещения.
Първо ще дойде на посещение председателят на нашата Комисия по външна политика, след това ще дойде президентът на нашето, условно казано, ЦРУ – на Федералната криминална слежба. След това предстои посещението на германския министър на здравеопазването, която среща горе-долу същите проблеми, които среща вашият здравен министър.
Уважаеми дами и господа! Имах голямото щастие и удоволствие миналата седмица да придружа вашия президент господин Първанов при неговото посещение при германския президент господин Кьолер в Берлин и да участвам в една действително интензивна и интересна дискусия за бъдещето на Европа и на света.
Президентът Кьолер започна срещата с думите: Искам първо да ви присъединя с присъединяването на България към Европейския съюз и да ви кажа, че ние се радваме заедно с вас! Към тези думи аз всъщност нямам какво да добавя.
България внася в Европейския съюз богата зестра. Бих искал да кажа само четири точки:
Първо, България разполага с едно богато историческо минало, което навлиза дълбоко в историята на Европа. Дори бих казала, че докато вашите предци, уважаеми дами и господа, вече са имали една много развита, много важна култура, моите предци все още са висели по дърветата.
На фона на това на мене ми се вижда доста глупав изразът, че ето, България сега става част от Европа. Истината е, че България винаги е била част от Европа. В този контекст особено много ми хареса речта на федералния канцлер госпожа Ангела Меркел пред Европейския парламент, в която тя каза: Аз винаги съм живяла в Европа, но Европейския съюз го познавам отвътре едва от 19 години.
Тя продължи с думите: Установих, че отвътре Европейският съюз изглежда още по-хубаво, отколкото отвън. И аз се надявам, че на българите ще им се случи същото.
Втората част от зестрата на България при влизането й в Европейския съюз са едни много умни и креативни хора.
Предполагам, че знаете, че българските заемат второто място студенти след китайските като група чуждестранни студенти, учещи в Германия, като цифрата се колебае, в зависимост откъде са данните, между 12 000 и 20 000. и ние смятаме ,че мястото на тези студенти след приключването на тяхното следване по правило би трябвало да бъде в България.
Третото, което внася България в Европа, е една наистина плодна, много хубава природа. Затова толкова много настоявах президентът при своето посещение да посети Пловдив. Не толкова заради това, че смятам, че Пловдив би трябвало да бъде в центъра на вниманието, но по-скоро поради това, че бих искал той да има възможността поне бегло от колата да хвърли един поглед на природата на България.
Четвъртото, което България внася в Европа, това са икономическите шансове, които предлага. България още днес вече не е страна, която се характеризира преди всичко с ниски заплати и в бъдеще това все по-малко и по-малко ще играе някаква роля. Всичко ще зависи от това България да вложи максимално много пари в образованието и в науката, за да може да запази своята предизвикателност като място за инвестиции, за стопанска дейност и в бъдеще.
С определена доза гордост мога да установя, че германските инвестиции, които общо възлизат горе-долу на 1 млрд. евро, са предимно в областта на производството, което е свързано със създаването на работни места и което включва и дейността в изследванията и в разработката. Надявам се, че тази тенденция ще продължи и занапред.
Бих искал сега да премина към германската програма за председателството на Европейския съюз.
Мотото на германското председателство гласи: “Ще успеем в Европа с общи усилия”. И се надявам, че това наистина ще се сбъдне до края на германското председателство, включително и европейските съвети през месец март и през месец юни и срещата за годишнината от създаването на Европейския съюз.
Изходната позиция за германското председателство е доста сложна. Надявам се, че можете да разчетете текста. Има доста политически трудности в най-различни страни членки. Може да се очаква промяна на правителството във Великобритания и във Франция. Усеща се и определена умора от разширяването, нещо, което се отрази поне частично и на България едно време. И сигурно жертви на това явление ще са преговорите с Хърватия и с Турция.
Българите имат страхове от глобализацията. Мога да ви кажа, че германците се страхуват още повече. Но искам да ви информирам, че преди да дойда в България, бях три години посланик в Южна Корея. И няма да повярвайте, и южнокорейците се опасяват от глобализацията и от излизането на работни места и тяхното прехвърляне или и от прехвърлянето на цели икономически браншове в чужбина. Като при тях браншовете се прехвърлят на първо място в Китай или в страните от Югоизточна Азия.
Междувременно разбрах, че за България важи горе-долу същото.
Като последна точка искам да се спра на кризите. Ние заедно с нашите португалски и словенски приятели в продължение на много месеци работехме много интензивно, изготвяхме програми и подпрограми за нашите председателства. Но и на нас може да се случи същото, което се случи на финландците и на австрийците.
Ето например точно в началото на председателството на финландците започнаха бомбардировките над Бейрут, които промениха всичко. А австрийското председателство премина под сянката на спор между Русия и Украйна.
Така че има такива кризисни ситуации, които просто са непредсказуеми и които може да се окаже, че изискват огромни усилия от съответното председателство на Европейския съюз на съвсем друго място, отколкото се очакваше преди.
Ние трябва да намерим нова мотивировка за Европа, като тази мотивировка не може да се базира само върху историята. Трябва да намерим нови причини, за да убедим населението на Европа защо е необходимо и по-нататък да съществува Европейският съюз, защо е необходимо неговите позиции да се засилят още повече.
За моята генерация – аз съм роден през 1944 година – Европейският съюз, респективно организациите-предшественички бяха нещо, което се разбираше от само себе си. Ние бяхме в голяма степен повлияни от войната и от следвоенния период. Докато за нашите деца нещата вече стават доста по-сложни.
Затова в момента тече процесът на изготвяне на една съвместна декларация, която Германия се надява да не бъде по-дълга от две страници и половина, една декларация на правителствените и държавните глави, която ще излезе на 25 март по случай 50-годишнината от създаването на Европейския съюз, в която още веднъж пред обществеността да бъдат обяснени и подчертани перспективите и ценностите на Европа. Наистина съм любопитен, господин председател, какво представлява това нещо, защото досега не съм виждал нито един европейски документ, който да има по-малко от 10 страници.
Задачите и предизвикателствата, пред които е изправено германското председателство, мисля, че ги изложих в общи линии. Има обаче нещо, което на мене ми се струва важно, тъй като то се вижда по-ясно отвън, отколкото във вътрешен план. За външния наблюдател изниква впечатлението, че съществува един европейски институционален и обществен модел. Ние в Германия наричаме това нещо социална пазарна икономика.
Аз разговарях на няколко пъти доста интензивно с президента на Южна Корея и той ми каза съвсем ясно: Ние искаме европейския, а не американския социален модел.
На практика развитието в Германия, а сигурно и в България е малко по-различно. На практика се оказва, че германските заплати все повече и повече се приравняват към южнокорейските, докато заплатите на членовете на управителните съвети се приравняват все повече и повече към тези от Съединените щати.
Бих искал да се спра на още две точки. Едната касае екологията. Тази тема играеше много голяма роля точно през последните няколко дни в Германия във връзка с най-новото предложение на Европейската комисия за ограничаване на вредните емисии от моторните превозни средства. Екологичните сдружения казват, че Европейската комисия се е поддала на натиска от Германия, докато германският министър на икономиката хвали постигнатия сега резултат като разумен компромис.другата тема, на която ние отдаваме доста централно значение, е следната. ние осъзнаваме, че вече е време да определим отново нашите отношения със съседите на Европа, имам предвид онези страни, които нямат перспектива и в обозримо бъдеще няма да имат перспектива за членство в Европейския съюз. това са по-конкретно Украйна, разбира се, Русия, а също така и Черноморският регион. В тази област ние много се надяваме на опита на България и на нейния политически принос.
Има една новина, която въведохме съвместно и която според мене се оказа вече доста полезна. Ние заедно с португалците и със словенците изготвихме една 18-месечна програма за председателството, която вече надхвърля тази сравнително кратка рамка от 6 месеца, която има едно председателство. Ние се надяваме, че по този начин ще успеем заедно със следващите две председателства, а и след това – след Словения ще бъде Франция – да дадем малко по-дългосрочни перспективи и по-дълъг дъх на Европа.
Този документ аз го прочетох на няколко пъти. Той, разбира се, е доста обемист, доста сложен и не бих искал да го представя тук пред вас. Но имам впечатлението,че той се свежда до три ключови, особено важни аспекта.
Първият аспект е продължаването на конституционния процес, респективно на дискусията за приемане на Европейската конституция.
Вторият аспект е Лисабонската стратегия.
Третият аспект е секторът на енергетиката и на опазването на климата.
Разбира се, по отношение на тези теми още германското председателство ще даде едни първоначални импулси, но ще се надява впоследствие темите да бъдат продължени и доразвити от португалското и словенското председателство. И дано в тези рамки да приключат.искам да се върна към германската работна програма за председателството. Най-важните й елементи са изобразени на фолиото, където ще ги видите.
На първо място, това е конституционният договор.
На второ място, обезпечаването на икономическата динамика при едновременно спазване на социалната и на екологичната отговорност.
На следващо място са някои въпроси от областта на правосъдието и вътрешните работи.
И накрая, общата външна политика и политиката на сигурност.
Искам първо да се спра на конституционния процес, който сигурно е най-трудната и най-сложната тематика, която всъщност е включена в германското председателство, тъй като тук има огромни различия между интересите на отделните страни. Ние сигурно знаете изходната ситуация, от която тръгваме.
Две европейски страни или, казано по-точно, гражданите на две европейски страни в референдуми отхвърлиха Конституцията. След това събитие други страни прекратиха процеса на ратификацията, докато 19 страни, в тях и Германия, и България вече са ратифицирали документа.
Трудностите в тази сфера са огромни. Искам да изтъкна само две неща.
Първо, двамата кандидат-президенти във Франция – госпожа Роял и господин Саркузи имат някои свои, много своеобразни идеи за бъдещето на този конституционен процес, като идеите на двамата се различават значително едни от други.
Ако се окаже, че сега в рамките на този процес за Конституцията за да улесним нещата на французите нека да засилим социалната компонента, веднага ще се обадят британците и ще кажат: Добре, ние не замислихме Конституцията по този начин и по-скоро бихме предпочели да се върнем на нула или в краен случай само да внесем някои минимални институционални промени в нея.
Към това се добавя фактът, че от едно председателството, като германското в конкретния случай, се очаква определена неутралност на позицията, да не личат прекалено ясно собствените позиции на председателстващата страна, а по-скоро да се направи един опит да се посредничи между различните позиции и мнения. И с оглед на това колко огромни са различията по този въпрос, това наистина вече прилича на квадратурата на кръга.
Най-доброто, което можем да очакваме на сегашния етап, е до Европейския съвет през месец юни да приключи вътрешната дискусия – надяваме се, че поне това ще постигнем – и да бъдем в състояние да запишем вече едни основни принципи, да имаме един изготвен път или някаква методология, която според нас по всяка вероятност би означавало дискусията и приемането на новата Европейска конституция да приключи най-късно до изборите за Европейски парламент през 2009 година.
Следващата голяма тема е Лисабонският процес. Става дума по-конкретно за това да премахнем или поне да се постараем да премахнем последните големи бариери, които все още ограничават Европейския общ пазар. Това е доста трудно, защото тук вече ще опрем до едни много чувствителни въпроси, като например сферата на пощенските услуги и енергетиката.
Във външен план ще се постараем да приключим кръга на преговори от ТОХА, да завършим една обща дискусия за глобалната търговия и вече да сключим преференциални споразумения с най-важните ни търговски партньори от Източна и Южна Европа.
Аз си спомням, че докато бях посланик в Сеул наистина се убих от писане на доклади, все отново и отново пишех, че ние трябва да се облегнем на примера на американците, които сключват двустранно споразумение с Южна Корея. Тогава ме упрекнаха почти в измяна. Междувременно стигнахме дотам все пак да се признае необходимостта от една такава крачка.
Следващата голяма тема е енергетиката. Разбира се, това е един въпрос, който касае в особено голяма степен и България. Защото България е един от големите доставчици на енергия и отбранява своята позиция в този контекст. Сигурно ще предстоят още много интензивни дискусии по тази тема.
В областта на Общия европейски пазар става дума за това да се либерализират пазарите за ток и газ.
Има нещо, което предизвиква особено голяма загриженост или негодуване в Германия. Това е предложението на Европейската комисия да се разделят производителите на енергия от собствениците на мрежите, респективно дистрибуторите. Това е нещо, което наистина крайно ядоса енергийните предприятия в нашата страна.
Другата голяма тема е екологията и опазването на климата.
Разбира се, че и на България предстои доста работа при намаляването на емисиите. Но все пак трябва да осъзнаем факта, че ние, германците, произвеждаме значително по-големи количества замърсяващи вещества, отколкото малката страна България. И смятам, че наистина би било хубаво първо да започнем да работим от дома си, преди да започнем да поучаваме другите.
Ето, днес разбрах, че е било предложено на федералния канцлер тя да сложи началото, да се откаже от своята служебна кола и вместо нея да избере някой малък автомобил.
Другата тема е постигането на по-добро законодателство. Ние знаете, че има много популярни вицове за Европейския съюз, които винаги се нахвърлят на наличието на регламенти и всякакви правни разпоредби, които уреждат височината на седалките на тракторите или дължината на бананите и на краставиците. Тук сигурно ще се наложи доста работа, за да се премахне или да се намали броят на всякакви не много важни разпоредби.
Другата тема е социалното измерение. В този контекст ми се струва особено важно постигането на еднакви шансове за мъжете и жените и подпомагането на семействата.
Мисля, че Германия се намира в много подобна ситуация, както и България. Ние сме две страни, които се характеризират с факта, че няма бебета. Според мене е необходимо да се обмисля много интензивно относно въпроса как да изглежда нашето бъдещо общество. А това бъдещо общество трябва във всеки случай да обърне по-голямо внимание на подпомагането на семействата и на децата.
От областта на правосъдието и вътрешните работи ми се струва особено важно България по възможност най-бързо да се присъедини към Европол. Знам, че молбата вече е подадена и вече се работи за постигането на условията.
Може би още по-важно е България да се ангажира в рамките на споразумението от Крюн, което предвижда обмен на чувствителни данни, като пръстови отпечатъци и анализи на ДНК. Знам, че на практика България се справя отлично с тези неща, това го знам и от работата на нашите офицери за връзка към посолството. Но все още има такъв момент, че България е поставена под общо съмнение или общо подозрение от гледна точка на някои страни – членки. Така че по тези въпроси ще трябва да се дискутира по-нататък.
В една специална сфера може да се каже, че България е наследила позицията на Германия, откакто помня Европейската общност или предварителните организации. Оттогава ние винаги сме били на външната граница на тези организации. Това се промени едва след присъединяването на Полша към Европейския съюз. А сега вече България поема външната граница. И в течение на много-много години постоянно ни упрекваха, че уж недостатъчно охраняваме тази външна граница. Сега дойде редът на България.
От областта на сигурността и стабилността трябва да се посочат текущите преговори за присъединяване с Турция и Хърватия, които сигурно ще се окажат доста трудни.
Освен това знаете, че днес “тройката” пребивава в Сърбия, за да дискутира относно бъдещето на Косово. Мисля, че и от тази гледна точка на България ще й
Друг въпрос е партньорството и сътрудничеството с Русия. В това отношение Германия и България са в доста сходна позиция. От една страна, Русия е наш икономически партньор и голям енергиен доставчик и като такъв е важен и за нас, макар и не в такава степен, както за България.
От друга страна, има във все по-голяма степен трудности с вътрешното развитие на тази страна и с някои външнополитически дейности.
Също така не много лесни са отношенията с държавите от Централна Азия. Знам, че и вашият министър на външните работи се интересува особено от тази тематика. Между другото, тя беше обсъдена и по време на срещата между двамата външни министри – германския и българския.
Тези страни от Централна Азия, от една страна, са много важни, между другото, поради факта, че те са доставчици на енергия.
От друга страна, те се отличават с доста нерадостни и не много приятни политически системи.
Разбира се, да се избере конфронтацията не е правилната политика. Но сигурно няма да е лесно по правилен начин да се определят политическите рамкови условия, така че да бъдат приемливи за всички.
По отношение на стратегическите партньорства, кризите и сътрудничеството за развитие мога да кажа, че за България особено важни са предстоящите по време на германското председателство срещи. Срещата на върха с Русия ще бъде доста трудна. Също така срещата със Съединените щати няма да е съвсем лесна. Освен това ще има срещи и с Япония, и с Канада. На всички тези срещи на върха ние се надяваме, че и България ще се включи активно и ще даде своя принос.
Има една тема, която ни засяга с две шапки, картинно казано. Това е сътрудничеството с Африка, защото това принадлежи и към приоритетите на германското председателство в Европейския съюз, но и към темите на председателството в групата Г-8. Тази тема ще става все по-важна и по-значителна и за България, тъй като от следващата година нататък България вече няма да е получател на помощи за развитие, а ще е донор. И вече ще се наложи тя да определи ясно своите политически рамкови условия за тази своя дейност.
През следващите няколко седмици германското председателство ще бъде изправено сме две много големи, централни предизвикателства. Първото е приемането на тази вече упомената съвместна декларация, която, надяваме се, ще бъде повод да вдъхне нова смелост на всички европейци, ще може да ги окуражи отново за бъдещето на Европа.
Второто голямо предизвикателство ще бъде процесът за ситуацията в Косово. В това отношение ние особено много залагане на подкрепата от страна на нашите приятели и братя от България.
Ако наистина всичко стане така, както си го представя господин Акте Сариен, това ще бъде най-мащабната и гражданска, и военна акция досега на Европейския съюз, която, разбира се, е свързана със значителни рискове.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, скъпи народни представители! За съжаление вие бяхте принудени да покажете много повече търпение за мене, отколкото предвиждах предварително. Надявам се, че съм успял да ви дам един общ преглед върху нашите проекти за председателството. Вероятно това, което сме заложили, е твърде много, за да бъде изпълнено. Но искам да ви уверя, че всичко това е изпълнено с дълбока вяра в Европа, тази Европа, която много повлия поколението и на госпожа Меркел, и на господин Щайнмайер, и на мене лично.
Аз се надявам много, че в България хората ще усетят, че за нас Европа не е нещо, което касае само корема, но и сърцето.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин посланик, за това изложение, което очерта основните насоки на немското председателство и на 18-те месеца на председателството на Германия, Португалия и Словения.
Преди да дам думата на госпожа заместник-министър Колданова, която ще сподели с нас българското виждане за най-важните от тези приоритети, аз искам да Ви уверя, че за нас като парламентаристи, независимо от политическата група, два от въпросите са най-приоритетни.
Разбира се, на първо място, ангажиментът на вашия външен министър и на целия Съвет по общи въпроси в полза на българските медицински сестри и палестинския лекар в Либия. Подкрепата, която ние получаваме и в Европейския парламент, и от обществеността ни дава основание да считаме, че тази тема по време на вашето председателство ще претърпи едно положително развитие.
Вторият въпрос за нас, разбира се, е енергетиката, за която Вие споменахте. Аз се надявам тук, че както заяви министър Глос на една среща в Комисията по индустрия и технологии в Европейския парламент, след като вече ядрената енергетика се споменава и от Европейската комисия, до трите мандата, поне до този на Словения ще се намери едно ново, по-реалистично решение в Европейския съюз по отношение на атомната енергетика.
Тези дни имах възможност да чуя една презентация от гръцки професор в Льовен, която доказваше, че при запазване на ядрената енергетика и удължаване на сроковете на реакторите там, където това е възможно, Европа няма да става така бързо все по-зависима от газта и петрола и ще може действително да решава проблемите и на промените в климата.
Така че, господин посланик, тези две теми за всички нас са особено важни и може би след като госпожа Колданова спомене за приоритетите на българското правителство, Вие да вземете отношение по тези два въпроса, ако желаете.
Давам думата на заместник-министъра на външните работи госпожа Колданова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще започна с това, че всички ние сме убедени в шанса си, че започваме членството на България в Европейския съюз с германско председателство по две, може би основни причини.
Първата от тях е, че Германия е един от стълбовете в Европейския съюз, страна, която наистина е с изключителна тежест и влияние.
Втората причина е, че голяма част от приоритетите на германското председателство са аналогични на приоритетите на българската държава и на българското правителство.
Господин посланик Гайер изложи подробно приоритетите. Ще ми позволите да акцентирам върху някои от тях, които са от особена важност за България.
На първо място, това е продължаване на дебата и достигане до положително решение на въпроса с Европейската конституция. Това е важен въпрос за България, защото България би трябвало да поддържа идеята за един силен и един ефективен Европейски съюз. а това е възможно чрез съществуването на единен документ, какъвто би била Европейската конституция.
Тук искам да кажа, че и в момента ние взимаме активно участие във всички форуми, където се обсъжда този въпрос. Ние взехме участие в срещата на министрите по европейските въпроси в Мадрид на страните, ратифицирали Конституцията. Освен това участваме и на експертно ниво в работата по този въпрос.
Очакваме с огромно желание и нетърпение декларацията, която ще се приеме на 25 март в Берлин в чест на 50-годишнината от подписването на Римския договор, който слага началото на Европейския съюз, защото тази декларация ще бъде следващият силен тласък в процеса на координиране и консолидиране на усилията за Европейската конституция.
Приоритетите на България в момента в по-прагматичен план са да изпълни поетите ангажименти и работата, която не е свършена от нашата страна, по така наречените бенчмаркс. Правителството работи много активно за изпълнение на тези задачи.
Освен това участваме и започнахме активно работа във всички европейски съвети. Предстои приемането от Министерския съвет на одобрен вариант на координационния механизъм за участие в органите на Европейския съюз.
От гледна точка на външнополитическите приоритети господин посланик Гайер изтъкна, че на България се разчита по отношение на експертизата и възможностите, които нашата страна има благодарение на добрите си взаимоотношения със страните от Западните Балкани и Черноморския регион. Това са две от приоритетните направления за германското председателство и по тях българското правителство в момента работи активно, както участие в различни срещи и мисии, така и с изготвянето на политически документи.
Другата много важна дейност, която в момента касае България и за която разчитаме и на германското председателство, това е по отношение на сключването на меморандум Европейски съюз – Русия, меморандум, който касае присъединяването на България и Румъния. Там има редица спорни въпроси. Те са наистина от изключителна важност за България. Така че доброто сътрудничество в тази област за нас е от съществено значение.
По отношение на вътрешния пазар непосредствена задача на правителството е да се премахнат всички ограничения, които бяха наложени на България, касаещи достъпа на български стоки, местни продукти на европейския пазар, ограниченията, които бяха наложени по отношение на авиационната безопасност. Това са едни непосредствени задачи, които стоят пред българското правителство, както и, разбира се, ограниченията за достъпа до пазара на труда, които за съжаление наложиха по-голяма част от страните на Европейския съюз.
Ще завърша с това, че една от приоритетните краткосрочни задачи е изпълнение на конвергентната програма на правителството по отношение изпълнението на Маастрихтските критерии за присъединяване към еврозоната и присъединяване към Шенгенската система. Това е свързано, разбира се, и с нелеката задача, която очерта господин Гайер пред България като външна граница на Европейския съюз да бъде достатъчно подготвена, за да обезпечи сигурността на тази граница.
Отново бих искала да кажа, че всички ние сме убедени ,че България трябва да бъде един наистина ефективен и конструктивен партньор. С всички страни от Европейския съюз ние развиваме едно добро сътрудничество.
Пожелаваме успех на германското председателство и след това, разбира се, на португалското.
Благодаря за вниманието.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Уважаеми колеги, ако имате въпроси към нашите гости, моля да ги зададете.
Ако няма въпроси, тъй като действително изложението на посланик Гайер беше много изчерпателно, да му дадем възможност той, ако желае, да каже няколко думи във връзка с българските правителствени и парламентарни приоритети. Те са общобългарски, разбира се.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО МИХАЕЛ ГАЙЕР: Виждам, че вече ще преминете към чисто български въпроси.
Искам още веднъж да ви благодаря сърдечно за гостоприемството. С удоволствие ще отговоря на ваши въпроси, ако някой от вас се сети за някои. Обикновено въпросите възникват известно време след една такава лекция. В рамките на нашите скромни възможности и сили ще бъдем готови и на ваше разположение, за да отговорим на тези въпроси.
Иначе се надявам, че парламентарният обмен, който е толкова важен за всички нас, ще продължи също толкова интензивно, както започна през тази година.
Искам още веднъж да обърна внимание на факта, че във вторник вечерта ще имам удоволствието да посрещна председателя на нашата Комисия по външна политика проф. Поленц.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-7/01.02.2007 Г., ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка на нашето заседание сме поканили да присъстват следните гости:
Светослав Мичев – председател на Държавната агенция за бежанците,
Владимир Кузманов – началник отдел “Дъблин 2” и “Евродак”,
Гергана Панева – старши юрисконсулт.
Давам думата на господин Мичев да представи законопроекта.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Само с няколко думи ще представя законопроекта, тъй като вие самите сте запознати както с текста на законопроекта, така и със становището на Комисията по европейска интеграция.
Уважаеми дами и господа! Създаването на обща система на убежище е причина за динамичното развитие през последно време на правото в Европейския съюз в тази област.
Между 2003 и 2005 година бяха приети два регламента и четири нови директиви, свързани с въпроси, относно бежанците и други чужденци, които се нуждаят от международна закрила: Регламент на Съвета № 343/2003 от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, отговорна за разглеждането на молба за убежище, подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, Регламент на Комисията № 1560/2003 от 2 септември 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, отговорна за разглеждането на молба за убежище, подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, Регламент на Съвета № 2725/2000 от 11 декември 2000 година относно създаването на системата “Евродак” за сравняване на дактилоскопичните отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конференция, Регламент на Съвета № 407/2002 от 28 февруари 2002 година, определящ някои условия за прилагането на Регламент на Съвета № 2725/2000 от 1`1 декември 2000 година относно създаването на системата “Евродак” за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конференция, Директива на Съвета 2001/55/ЕС от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масов поток от разселени лица и мерките за постигане на баланс в условията на държавите-членки по приемане на такива лица и поемане на последиците от това, Директива на Съвета 2003/9/ЕО от 27 януари 2003 година относно минималните стандарти за прием на търсещи убежище, Директива на Съвета 2004/83/ЕО от 29 април 2004 година за минималните стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец или на лице, което по други причини се нуждае от международна защита и относно съдържанието на този статут, директива на Съвета 2005/85/ЕО от 1 декември 2005 година за минимални стандарти относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в страните-членки.
След присъединяването ни към Европейския съюз националната ни правна уредба би трябвало да отговори на тази динамика и това е главната цел на законопроекта за изменение и допълнение на закона.
Другата наша цел е диференцирането на отделните производства, провеждани по молбата на статут и правото на чужденците във връзка с тях.
Тези изменения имат следните няколко основни насоки:
Първо, детайлизира се уредбата на основанията за предоставяне на отделните видове закрила.
Второ, с оглед съобразяването с европейските стандарти се разширява обемът от права, предоставени на чужденците.
С влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България, като пряко приложимите в държавите-членки Дъблинският регламент и Регламентът “Евродак” стават част от вътрешното право на страната.
Затова и тук сме вписали норми, свързани с новото производство за определяне на държавата, отговорна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут.
В текста става дума и за институцията, която ще бъде отговорна по усвояването на средствата от европейския бежански фонд.
Разширява се съдебният контрол върху актовете на председателя на Държавната агенция за бежанците.
Очакваните резултати преди приемането на закона са свързани главно с правилното прилагане на правилата за предоставяне и отнемане на отделните видове особена закрила и равноправното ни участие в общата система на убежище в Европа.
Това е с няколко думи представянето на законопроекта. Ако имате конкретни въпроси по текста, както и по работата на агенцията, ще ви отговорим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз искам да ви благодаря, че останахте и имахме възможност да чуем от вас лично предложенията за изменение на Закона за бежанците.
Колеги, имате ли въпроси към председателя на Агенцията за бежанците и към неговите колеги? – Няма.
Вие сте се запознали с нашето становище. Имате ли някакви бележки по него?
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Ние сме съгласни с направеното становище, както и с първото предложение, което е направено в него.
Второто предложение, което касае присъствието на член на семейството при интервюирането на бежанците предлагаме да не се включва, тъй като това е свързано с много неудобства за нас. Например повечето от хората, които идват при нас, са от ислямски страни. Ако съпругът присъства по време на интервюто на неговата съпруга, ние няма да можем да чуем от нея нищо.
Второ, в повечето от случаите се касае за хора, които не са твърде добронамерени, меко казано. Ако присъстват заедно на интервюто, много трудно ще можем да открием истината за тяхната история.
Това е чисто в делови ред затруднение за нас и ако е възможно, да го спестим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Калайджиев, като автор на становището имате ли някакъв коментар по въпроса, преди да вземем решение?
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Аз мисля, че по-важно е практическото приложение на този закон, а не толкова стриктното изпълнение едно към едно на всички положения на актовете, които се приемат от институциите на Европейския съюз. затова предлагам да отпадне второто предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Калайджиев. Като експерт той приема вашите аргументи във връзка с това предложение.
Предлагам и ние да се съобразим, особено след като чухме съображенията на колегите от Държавната агенция за чужденците.
Ако няма други въпроси, да преминем към гласуване по законопроекта.
Който е съгласен с предложеното становище на Комисията по европейска интеграция да приеме на първо гласуване проект на Закана за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАКОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п.(Атанас Папаризов)
№ 59
На 8 февруари 2007 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на посланика на ФР Германия г-н Михаел Гайер във връзка с германското председателство в Съвета на Европейския съюз.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-01-7/01.02.2007 г., изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците - внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Н.Пр. г-н Михаел Гайев – посланик на ФР Германия, Н.Пр. госпожа Граса Кошта Маседо – временно управляващ посолството на Португалия; Евгения Колданова - заместник-министър на външните работи. Светослав Мичев – председател на Държавната агенция за бежанците.
Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, започваме нашето заседание.
Предлагам днешното наше заседание да протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на посланика на ФР Германия г-н Михаел Гайер във връзка с германското председателство в Съвета на Европейския съюз.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-01-7/01.02.2007 г., изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците - внесен от Министерския съвет.
който е съгласен с това предложение за дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПОСЛАНИКА НА ФР ГЕРМАНИЯ ГОСПОДИН МИХАЕЛ ГАЙЕР ВЪВ ВРЪЗКА С ГЕРМАНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО В СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Започваме разговора с представителя на председателството господин Михаел Гайер, който е посланик на Федерална република Германия в България.
Освен него на нашата среща присъства и нейно превъзходителство госпожа Граса Коща Маседо, която временно управлява посолството на Португалия у нас.
Днешният ден действително създаде малко сложност, изместиха се нещата, свързани с нашето заседание, трябваше да променим неговия час, тъй като очаквахме да продължим пленарното заседание до по-късно.
Аз искам специално да благодаря на посланик Гайер, който прие специално да дойде да разговаря с комисията и второ, че прие това изменение, което ние направихме във връзка с промените в дневния ред и отнехме доста от неговото време.
Още веднъж Ви благодаря, господин посланик, че се отзовахте на нашата покана. Имате думата на представите приоритетите на председателството на Федерална република Германия в съвета на Европейския съюз.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПАСЛАНИК МИХАЕЛ ГАЙЕР: Уважаеми господин председател Папаризов, уважаема госпожо заместник-председател, скъпи дами и господа! Да се говори пред българите за Европа малко ми прилича на това да сипеш вода в океана. Наистина имам чувството, че българите много по-интензивно участват в ежедневието на Европа, отколкото можем да го правим ние в посолството.
Когато се подготвях за поста си в България горе-долу преди 6 месеца, бях в Берлин. И там ми казаха, че до присъединяването на България към Европейския съюз ще бъде доста интензивна работата в България, а след това сигурно нещата значително ще утихнат. За голямо щастие мога да кажа, че се оказа, че истината е точно противната. Ето например тази сутрин бях в президентството и обсъждахме предстоящото официално посещение на федералния президент.
Освен това през тази година очакваме посещението на поне четирима министри от Германия, като трябва да се знае, че един германски министър винаги пристига с много голяма делегация. Така че ние сме доста заети, имаме доста работа.
Плюс това не бива да се забравя, че Германия е една федерална държава и като последствие от това ние почти всяка седмица се налага да посрещаме по някой министър от федералните провинции.
Само за да ви покажа колко е голяма интензивността на взаимоотношенията между Германия и България, искам да ви кажа примерно, че през следващата седмица предстоят три големи посещения.
Първо ще дойде на посещение председателят на нашата Комисия по външна политика, след това ще дойде президентът на нашето, условно казано, ЦРУ – на Федералната криминална слежба. След това предстои посещението на германския министър на здравеопазването, която среща горе-долу същите проблеми, които среща вашият здравен министър.
Уважаеми дами и господа! Имах голямото щастие и удоволствие миналата седмица да придружа вашия президент господин Първанов при неговото посещение при германския президент господин Кьолер в Берлин и да участвам в една действително интензивна и интересна дискусия за бъдещето на Европа и на света.
Президентът Кьолер започна срещата с думите: Искам първо да ви присъединя с присъединяването на България към Европейския съюз и да ви кажа, че ние се радваме заедно с вас! Към тези думи аз всъщност нямам какво да добавя.
България внася в Европейския съюз богата зестра. Бих искал да кажа само четири точки:
Първо, България разполага с едно богато историческо минало, което навлиза дълбоко в историята на Европа. Дори бих казала, че докато вашите предци, уважаеми дами и господа, вече са имали една много развита, много важна култура, моите предци все още са висели по дърветата.
На фона на това на мене ми се вижда доста глупав изразът, че ето, България сега става част от Европа. Истината е, че България винаги е била част от Европа. В този контекст особено много ми хареса речта на федералния канцлер госпожа Ангела Меркел пред Европейския парламент, в която тя каза: Аз винаги съм живяла в Европа, но Европейския съюз го познавам отвътре едва от 19 години.
Тя продължи с думите: Установих, че отвътре Европейският съюз изглежда още по-хубаво, отколкото отвън. И аз се надявам, че на българите ще им се случи същото.
Втората част от зестрата на България при влизането й в Европейския съюз са едни много умни и креативни хора.
Предполагам, че знаете, че българските заемат второто място студенти след китайските като група чуждестранни студенти, учещи в Германия, като цифрата се колебае, в зависимост откъде са данните, между 12 000 и 20 000. и ние смятаме ,че мястото на тези студенти след приключването на тяхното следване по правило би трябвало да бъде в България.
Третото, което внася България в Европа, е една наистина плодна, много хубава природа. Затова толкова много настоявах президентът при своето посещение да посети Пловдив. Не толкова заради това, че смятам, че Пловдив би трябвало да бъде в центъра на вниманието, но по-скоро поради това, че бих искал той да има възможността поне бегло от колата да хвърли един поглед на природата на България.
Четвъртото, което България внася в Европа, това са икономическите шансове, които предлага. България още днес вече не е страна, която се характеризира преди всичко с ниски заплати и в бъдеще това все по-малко и по-малко ще играе някаква роля. Всичко ще зависи от това България да вложи максимално много пари в образованието и в науката, за да може да запази своята предизвикателност като място за инвестиции, за стопанска дейност и в бъдеще.
С определена доза гордост мога да установя, че германските инвестиции, които общо възлизат горе-долу на 1 млрд. евро, са предимно в областта на производството, което е свързано със създаването на работни места и което включва и дейността в изследванията и в разработката. Надявам се, че тази тенденция ще продължи и занапред.
Бих искал сега да премина към германската програма за председателството на Европейския съюз.
Мотото на германското председателство гласи: “Ще успеем в Европа с общи усилия”. И се надявам, че това наистина ще се сбъдне до края на германското председателство, включително и европейските съвети през месец март и през месец юни и срещата за годишнината от създаването на Европейския съюз.
Изходната позиция за германското председателство е доста сложна. Надявам се, че можете да разчетете текста. Има доста политически трудности в най-различни страни членки. Може да се очаква промяна на правителството във Великобритания и във Франция. Усеща се и определена умора от разширяването, нещо, което се отрази поне частично и на България едно време. И сигурно жертви на това явление ще са преговорите с Хърватия и с Турция.
Българите имат страхове от глобализацията. Мога да ви кажа, че германците се страхуват още повече. Но искам да ви информирам, че преди да дойда в България, бях три години посланик в Южна Корея. И няма да повярвайте, и южнокорейците се опасяват от глобализацията и от излизането на работни места и тяхното прехвърляне или и от прехвърлянето на цели икономически браншове в чужбина. Като при тях браншовете се прехвърлят на първо място в Китай или в страните от Югоизточна Азия.
Междувременно разбрах, че за България важи горе-долу същото.
Като последна точка искам да се спра на кризите. Ние заедно с нашите португалски и словенски приятели в продължение на много месеци работехме много интензивно, изготвяхме програми и подпрограми за нашите председателства. Но и на нас може да се случи същото, което се случи на финландците и на австрийците.
Ето например точно в началото на председателството на финландците започнаха бомбардировките над Бейрут, които промениха всичко. А австрийското председателство премина под сянката на спор между Русия и Украйна.
Така че има такива кризисни ситуации, които просто са непредсказуеми и които може да се окаже, че изискват огромни усилия от съответното председателство на Европейския съюз на съвсем друго място, отколкото се очакваше преди.
Ние трябва да намерим нова мотивировка за Европа, като тази мотивировка не може да се базира само върху историята. Трябва да намерим нови причини, за да убедим населението на Европа защо е необходимо и по-нататък да съществува Европейският съюз, защо е необходимо неговите позиции да се засилят още повече.
За моята генерация – аз съм роден през 1944 година – Европейският съюз, респективно организациите-предшественички бяха нещо, което се разбираше от само себе си. Ние бяхме в голяма степен повлияни от войната и от следвоенния период. Докато за нашите деца нещата вече стават доста по-сложни.
Затова в момента тече процесът на изготвяне на една съвместна декларация, която Германия се надява да не бъде по-дълга от две страници и половина, една декларация на правителствените и държавните глави, която ще излезе на 25 март по случай 50-годишнината от създаването на Европейския съюз, в която още веднъж пред обществеността да бъдат обяснени и подчертани перспективите и ценностите на Европа. Наистина съм любопитен, господин председател, какво представлява това нещо, защото досега не съм виждал нито един европейски документ, който да има по-малко от 10 страници.
Задачите и предизвикателствата, пред които е изправено германското председателство, мисля, че ги изложих в общи линии. Има обаче нещо, което на мене ми се струва важно, тъй като то се вижда по-ясно отвън, отколкото във вътрешен план. За външния наблюдател изниква впечатлението, че съществува един европейски институционален и обществен модел. Ние в Германия наричаме това нещо социална пазарна икономика.
Аз разговарях на няколко пъти доста интензивно с президента на Южна Корея и той ми каза съвсем ясно: Ние искаме европейския, а не американския социален модел.
На практика развитието в Германия, а сигурно и в България е малко по-различно. На практика се оказва, че германските заплати все повече и повече се приравняват към южнокорейските, докато заплатите на членовете на управителните съвети се приравняват все повече и повече към тези от Съединените щати.
Бих искал да се спра на още две точки. Едната касае екологията. Тази тема играеше много голяма роля точно през последните няколко дни в Германия във връзка с най-новото предложение на Европейската комисия за ограничаване на вредните емисии от моторните превозни средства. Екологичните сдружения казват, че Европейската комисия се е поддала на натиска от Германия, докато германският министър на икономиката хвали постигнатия сега резултат като разумен компромис.другата тема, на която ние отдаваме доста централно значение, е следната. ние осъзнаваме, че вече е време да определим отново нашите отношения със съседите на Европа, имам предвид онези страни, които нямат перспектива и в обозримо бъдеще няма да имат перспектива за членство в Европейския съюз. това са по-конкретно Украйна, разбира се, Русия, а също така и Черноморският регион. В тази област ние много се надяваме на опита на България и на нейния политически принос.
Има една новина, която въведохме съвместно и която според мене се оказа вече доста полезна. Ние заедно с португалците и със словенците изготвихме една 18-месечна програма за председателството, която вече надхвърля тази сравнително кратка рамка от 6 месеца, която има едно председателство. Ние се надяваме, че по този начин ще успеем заедно със следващите две председателства, а и след това – след Словения ще бъде Франция – да дадем малко по-дългосрочни перспективи и по-дълъг дъх на Европа.
Този документ аз го прочетох на няколко пъти. Той, разбира се, е доста обемист, доста сложен и не бих искал да го представя тук пред вас. Но имам впечатлението,че той се свежда до три ключови, особено важни аспекта.
Първият аспект е продължаването на конституционния процес, респективно на дискусията за приемане на Европейската конституция.
Вторият аспект е Лисабонската стратегия.
Третият аспект е секторът на енергетиката и на опазването на климата.
Разбира се, по отношение на тези теми още германското председателство ще даде едни първоначални импулси, но ще се надява впоследствие темите да бъдат продължени и доразвити от португалското и словенското председателство. И дано в тези рамки да приключат.искам да се върна към германската работна програма за председателството. Най-важните й елементи са изобразени на фолиото, където ще ги видите.
На първо място, това е конституционният договор.
На второ място, обезпечаването на икономическата динамика при едновременно спазване на социалната и на екологичната отговорност.
На следващо място са някои въпроси от областта на правосъдието и вътрешните работи.
И накрая, общата външна политика и политиката на сигурност.
Искам първо да се спра на конституционния процес, който сигурно е най-трудната и най-сложната тематика, която всъщност е включена в германското председателство, тъй като тук има огромни различия между интересите на отделните страни. Ние сигурно знаете изходната ситуация, от която тръгваме.
Две европейски страни или, казано по-точно, гражданите на две европейски страни в референдуми отхвърлиха Конституцията. След това събитие други страни прекратиха процеса на ратификацията, докато 19 страни, в тях и Германия, и България вече са ратифицирали документа.
Трудностите в тази сфера са огромни. Искам да изтъкна само две неща.
Първо, двамата кандидат-президенти във Франция – госпожа Роял и господин Саркузи имат някои свои, много своеобразни идеи за бъдещето на този конституционен процес, като идеите на двамата се различават значително едни от други.
Ако се окаже, че сега в рамките на този процес за Конституцията за да улесним нещата на французите нека да засилим социалната компонента, веднага ще се обадят британците и ще кажат: Добре, ние не замислихме Конституцията по този начин и по-скоро бихме предпочели да се върнем на нула или в краен случай само да внесем някои минимални институционални промени в нея.
Към това се добавя фактът, че от едно председателството, като германското в конкретния случай, се очаква определена неутралност на позицията, да не личат прекалено ясно собствените позиции на председателстващата страна, а по-скоро да се направи един опит да се посредничи между различните позиции и мнения. И с оглед на това колко огромни са различията по този въпрос, това наистина вече прилича на квадратурата на кръга.
Най-доброто, което можем да очакваме на сегашния етап, е до Европейския съвет през месец юни да приключи вътрешната дискусия – надяваме се, че поне това ще постигнем – и да бъдем в състояние да запишем вече едни основни принципи, да имаме един изготвен път или някаква методология, която според нас по всяка вероятност би означавало дискусията и приемането на новата Европейска конституция да приключи най-късно до изборите за Европейски парламент през 2009 година.
Следващата голяма тема е Лисабонският процес. Става дума по-конкретно за това да премахнем или поне да се постараем да премахнем последните големи бариери, които все още ограничават Европейския общ пазар. Това е доста трудно, защото тук вече ще опрем до едни много чувствителни въпроси, като например сферата на пощенските услуги и енергетиката.
Във външен план ще се постараем да приключим кръга на преговори от ТОХА, да завършим една обща дискусия за глобалната търговия и вече да сключим преференциални споразумения с най-важните ни търговски партньори от Източна и Южна Европа.
Аз си спомням, че докато бях посланик в Сеул наистина се убих от писане на доклади, все отново и отново пишех, че ние трябва да се облегнем на примера на американците, които сключват двустранно споразумение с Южна Корея. Тогава ме упрекнаха почти в измяна. Междувременно стигнахме дотам все пак да се признае необходимостта от една такава крачка.
Следващата голяма тема е енергетиката. Разбира се, това е един въпрос, който касае в особено голяма степен и България. Защото България е един от големите доставчици на енергия и отбранява своята позиция в този контекст. Сигурно ще предстоят още много интензивни дискусии по тази тема.
В областта на Общия европейски пазар става дума за това да се либерализират пазарите за ток и газ.
Има нещо, което предизвиква особено голяма загриженост или негодуване в Германия. Това е предложението на Европейската комисия да се разделят производителите на енергия от собствениците на мрежите, респективно дистрибуторите. Това е нещо, което наистина крайно ядоса енергийните предприятия в нашата страна.
Другата голяма тема е екологията и опазването на климата.
Разбира се, че и на България предстои доста работа при намаляването на емисиите. Но все пак трябва да осъзнаем факта, че ние, германците, произвеждаме значително по-големи количества замърсяващи вещества, отколкото малката страна България. И смятам, че наистина би било хубаво първо да започнем да работим от дома си, преди да започнем да поучаваме другите.
Ето, днес разбрах, че е било предложено на федералния канцлер тя да сложи началото, да се откаже от своята служебна кола и вместо нея да избере някой малък автомобил.
Другата тема е постигането на по-добро законодателство. Ние знаете, че има много популярни вицове за Европейския съюз, които винаги се нахвърлят на наличието на регламенти и всякакви правни разпоредби, които уреждат височината на седалките на тракторите или дължината на бананите и на краставиците. Тук сигурно ще се наложи доста работа, за да се премахне или да се намали броят на всякакви не много важни разпоредби.
Другата тема е социалното измерение. В този контекст ми се струва особено важно постигането на еднакви шансове за мъжете и жените и подпомагането на семействата.
Мисля, че Германия се намира в много подобна ситуация, както и България. Ние сме две страни, които се характеризират с факта, че няма бебета. Според мене е необходимо да се обмисля много интензивно относно въпроса как да изглежда нашето бъдещо общество. А това бъдещо общество трябва във всеки случай да обърне по-голямо внимание на подпомагането на семействата и на децата.
От областта на правосъдието и вътрешните работи ми се струва особено важно България по възможност най-бързо да се присъедини към Европол. Знам, че молбата вече е подадена и вече се работи за постигането на условията.
Може би още по-важно е България да се ангажира в рамките на споразумението от Крюн, което предвижда обмен на чувствителни данни, като пръстови отпечатъци и анализи на ДНК. Знам, че на практика България се справя отлично с тези неща, това го знам и от работата на нашите офицери за връзка към посолството. Но все още има такъв момент, че България е поставена под общо съмнение или общо подозрение от гледна точка на някои страни – членки. Така че по тези въпроси ще трябва да се дискутира по-нататък.
В една специална сфера може да се каже, че България е наследила позицията на Германия, откакто помня Европейската общност или предварителните организации. Оттогава ние винаги сме били на външната граница на тези организации. Това се промени едва след присъединяването на Полша към Европейския съюз. А сега вече България поема външната граница. И в течение на много-много години постоянно ни упрекваха, че уж недостатъчно охраняваме тази външна граница. Сега дойде редът на България.
От областта на сигурността и стабилността трябва да се посочат текущите преговори за присъединяване с Турция и Хърватия, които сигурно ще се окажат доста трудни.
Освен това знаете, че днес “тройката” пребивава в Сърбия, за да дискутира относно бъдещето на Косово. Мисля, че и от тази гледна точка на България ще й
Друг въпрос е партньорството и сътрудничеството с Русия. В това отношение Германия и България са в доста сходна позиция. От една страна, Русия е наш икономически партньор и голям енергиен доставчик и като такъв е важен и за нас, макар и не в такава степен, както за България.
От друга страна, има във все по-голяма степен трудности с вътрешното развитие на тази страна и с някои външнополитически дейности.
Също така не много лесни са отношенията с държавите от Централна Азия. Знам, че и вашият министър на външните работи се интересува особено от тази тематика. Между другото, тя беше обсъдена и по време на срещата между двамата външни министри – германския и българския.
Тези страни от Централна Азия, от една страна, са много важни, между другото, поради факта, че те са доставчици на енергия.
От друга страна, те се отличават с доста нерадостни и не много приятни политически системи.
Разбира се, да се избере конфронтацията не е правилната политика. Но сигурно няма да е лесно по правилен начин да се определят политическите рамкови условия, така че да бъдат приемливи за всички.
По отношение на стратегическите партньорства, кризите и сътрудничеството за развитие мога да кажа, че за България особено важни са предстоящите по време на германското председателство срещи. Срещата на върха с Русия ще бъде доста трудна. Също така срещата със Съединените щати няма да е съвсем лесна. Освен това ще има срещи и с Япония, и с Канада. На всички тези срещи на върха ние се надяваме, че и България ще се включи активно и ще даде своя принос.
Има една тема, която ни засяга с две шапки, картинно казано. Това е сътрудничеството с Африка, защото това принадлежи и към приоритетите на германското председателство в Европейския съюз, но и към темите на председателството в групата Г-8. Тази тема ще става все по-важна и по-значителна и за България, тъй като от следващата година нататък България вече няма да е получател на помощи за развитие, а ще е донор. И вече ще се наложи тя да определи ясно своите политически рамкови условия за тази своя дейност.
През следващите няколко седмици германското председателство ще бъде изправено сме две много големи, централни предизвикателства. Първото е приемането на тази вече упомената съвместна декларация, която, надяваме се, ще бъде повод да вдъхне нова смелост на всички европейци, ще може да ги окуражи отново за бъдещето на Европа.
Второто голямо предизвикателство ще бъде процесът за ситуацията в Косово. В това отношение ние особено много залагане на подкрепата от страна на нашите приятели и братя от България.
Ако наистина всичко стане така, както си го представя господин Акте Сариен, това ще бъде най-мащабната и гражданска, и военна акция досега на Европейския съюз, която, разбира се, е свързана със значителни рискове.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, скъпи народни представители! За съжаление вие бяхте принудени да покажете много повече търпение за мене, отколкото предвиждах предварително. Надявам се, че съм успял да ви дам един общ преглед върху нашите проекти за председателството. Вероятно това, което сме заложили, е твърде много, за да бъде изпълнено. Но искам да ви уверя, че всичко това е изпълнено с дълбока вяра в Европа, тази Европа, която много повлия поколението и на госпожа Меркел, и на господин Щайнмайер, и на мене лично.
Аз се надявам много, че в България хората ще усетят, че за нас Европа не е нещо, което касае само корема, но и сърцето.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин посланик, за това изложение, което очерта основните насоки на немското председателство и на 18-те месеца на председателството на Германия, Португалия и Словения.
Преди да дам думата на госпожа заместник-министър Колданова, която ще сподели с нас българското виждане за най-важните от тези приоритети, аз искам да Ви уверя, че за нас като парламентаристи, независимо от политическата група, два от въпросите са най-приоритетни.
Разбира се, на първо място, ангажиментът на вашия външен министър и на целия Съвет по общи въпроси в полза на българските медицински сестри и палестинския лекар в Либия. Подкрепата, която ние получаваме и в Европейския парламент, и от обществеността ни дава основание да считаме, че тази тема по време на вашето председателство ще претърпи едно положително развитие.
Вторият въпрос за нас, разбира се, е енергетиката, за която Вие споменахте. Аз се надявам тук, че както заяви министър Глос на една среща в Комисията по индустрия и технологии в Европейския парламент, след като вече ядрената енергетика се споменава и от Европейската комисия, до трите мандата, поне до този на Словения ще се намери едно ново, по-реалистично решение в Европейския съюз по отношение на атомната енергетика.
Тези дни имах възможност да чуя една презентация от гръцки професор в Льовен, която доказваше, че при запазване на ядрената енергетика и удължаване на сроковете на реакторите там, където това е възможно, Европа няма да става така бързо все по-зависима от газта и петрола и ще може действително да решава проблемите и на промените в климата.
Така че, господин посланик, тези две теми за всички нас са особено важни и може би след като госпожа Колданова спомене за приоритетите на българското правителство, Вие да вземете отношение по тези два въпроса, ако желаете.
Давам думата на заместник-министъра на външните работи госпожа Колданова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще започна с това, че всички ние сме убедени в шанса си, че започваме членството на България в Европейския съюз с германско председателство по две, може би основни причини.
Първата от тях е, че Германия е един от стълбовете в Европейския съюз, страна, която наистина е с изключителна тежест и влияние.
Втората причина е, че голяма част от приоритетите на германското председателство са аналогични на приоритетите на българската държава и на българското правителство.
Господин посланик Гайер изложи подробно приоритетите. Ще ми позволите да акцентирам върху някои от тях, които са от особена важност за България.
На първо място, това е продължаване на дебата и достигане до положително решение на въпроса с Европейската конституция. Това е важен въпрос за България, защото България би трябвало да поддържа идеята за един силен и един ефективен Европейски съюз. а това е възможно чрез съществуването на единен документ, какъвто би била Европейската конституция.
Тук искам да кажа, че и в момента ние взимаме активно участие във всички форуми, където се обсъжда този въпрос. Ние взехме участие в срещата на министрите по европейските въпроси в Мадрид на страните, ратифицирали Конституцията. Освен това участваме и на експертно ниво в работата по този въпрос.
Очакваме с огромно желание и нетърпение декларацията, която ще се приеме на 25 март в Берлин в чест на 50-годишнината от подписването на Римския договор, който слага началото на Европейския съюз, защото тази декларация ще бъде следващият силен тласък в процеса на координиране и консолидиране на усилията за Европейската конституция.
Приоритетите на България в момента в по-прагматичен план са да изпълни поетите ангажименти и работата, която не е свършена от нашата страна, по така наречените бенчмаркс. Правителството работи много активно за изпълнение на тези задачи.
Освен това участваме и започнахме активно работа във всички европейски съвети. Предстои приемането от Министерския съвет на одобрен вариант на координационния механизъм за участие в органите на Европейския съюз.
От гледна точка на външнополитическите приоритети господин посланик Гайер изтъкна, че на България се разчита по отношение на експертизата и възможностите, които нашата страна има благодарение на добрите си взаимоотношения със страните от Западните Балкани и Черноморския регион. Това са две от приоритетните направления за германското председателство и по тях българското правителство в момента работи активно, както участие в различни срещи и мисии, така и с изготвянето на политически документи.
Другата много важна дейност, която в момента касае България и за която разчитаме и на германското председателство, това е по отношение на сключването на меморандум Европейски съюз – Русия, меморандум, който касае присъединяването на България и Румъния. Там има редица спорни въпроси. Те са наистина от изключителна важност за България. Така че доброто сътрудничество в тази област за нас е от съществено значение.
По отношение на вътрешния пазар непосредствена задача на правителството е да се премахнат всички ограничения, които бяха наложени на България, касаещи достъпа на български стоки, местни продукти на европейския пазар, ограниченията, които бяха наложени по отношение на авиационната безопасност. Това са едни непосредствени задачи, които стоят пред българското правителство, както и, разбира се, ограниченията за достъпа до пазара на труда, които за съжаление наложиха по-голяма част от страните на Европейския съюз.
Ще завърша с това, че една от приоритетните краткосрочни задачи е изпълнение на конвергентната програма на правителството по отношение изпълнението на Маастрихтските критерии за присъединяване към еврозоната и присъединяване към Шенгенската система. Това е свързано, разбира се, и с нелеката задача, която очерта господин Гайер пред България като външна граница на Европейския съюз да бъде достатъчно подготвена, за да обезпечи сигурността на тази граница.
Отново бих искала да кажа, че всички ние сме убедени ,че България трябва да бъде един наистина ефективен и конструктивен партньор. С всички страни от Европейския съюз ние развиваме едно добро сътрудничество.
Пожелаваме успех на германското председателство и след това, разбира се, на португалското.
Благодаря за вниманието.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Уважаеми колеги, ако имате въпроси към нашите гости, моля да ги зададете.
Ако няма въпроси, тъй като действително изложението на посланик Гайер беше много изчерпателно, да му дадем възможност той, ако желае, да каже няколко думи във връзка с българските правителствени и парламентарни приоритети. Те са общобългарски, разбира се.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО МИХАЕЛ ГАЙЕР: Виждам, че вече ще преминете към чисто български въпроси.
Искам още веднъж да ви благодаря сърдечно за гостоприемството. С удоволствие ще отговоря на ваши въпроси, ако някой от вас се сети за някои. Обикновено въпросите възникват известно време след една такава лекция. В рамките на нашите скромни възможности и сили ще бъдем готови и на ваше разположение, за да отговорим на тези въпроси.
Иначе се надявам, че парламентарният обмен, който е толкова важен за всички нас, ще продължи също толкова интензивно, както започна през тази година.
Искам още веднъж да обърна внимание на факта, че във вторник вечерта ще имам удоволствието да посрещна председателя на нашата Комисия по външна политика проф. Поленц.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-7/01.02.2007 Г., ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка на нашето заседание сме поканили да присъстват следните гости:
Светослав Мичев – председател на Държавната агенция за бежанците,
Владимир Кузманов – началник отдел “Дъблин 2” и “Евродак”,
Гергана Панева – старши юрисконсулт.
Давам думата на господин Мичев да представи законопроекта.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Само с няколко думи ще представя законопроекта, тъй като вие самите сте запознати както с текста на законопроекта, така и със становището на Комисията по европейска интеграция.
Уважаеми дами и господа! Създаването на обща система на убежище е причина за динамичното развитие през последно време на правото в Европейския съюз в тази област.
Между 2003 и 2005 година бяха приети два регламента и четири нови директиви, свързани с въпроси, относно бежанците и други чужденци, които се нуждаят от международна закрила: Регламент на Съвета № 343/2003 от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, отговорна за разглеждането на молба за убежище, подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, Регламент на Комисията № 1560/2003 от 2 септември 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, отговорна за разглеждането на молба за убежище, подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, Регламент на Съвета № 2725/2000 от 11 декември 2000 година относно създаването на системата “Евродак” за сравняване на дактилоскопичните отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конференция, Регламент на Съвета № 407/2002 от 28 февруари 2002 година, определящ някои условия за прилагането на Регламент на Съвета № 2725/2000 от 1`1 декември 2000 година относно създаването на системата “Евродак” за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конференция, Директива на Съвета 2001/55/ЕС от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масов поток от разселени лица и мерките за постигане на баланс в условията на държавите-членки по приемане на такива лица и поемане на последиците от това, Директива на Съвета 2003/9/ЕО от 27 януари 2003 година относно минималните стандарти за прием на търсещи убежище, Директива на Съвета 2004/83/ЕО от 29 април 2004 година за минималните стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец или на лице, което по други причини се нуждае от международна защита и относно съдържанието на този статут, директива на Съвета 2005/85/ЕО от 1 декември 2005 година за минимални стандарти относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в страните-членки.
След присъединяването ни към Европейския съюз националната ни правна уредба би трябвало да отговори на тази динамика и това е главната цел на законопроекта за изменение и допълнение на закона.
Другата наша цел е диференцирането на отделните производства, провеждани по молбата на статут и правото на чужденците във връзка с тях.
Тези изменения имат следните няколко основни насоки:
Първо, детайлизира се уредбата на основанията за предоставяне на отделните видове закрила.
Второ, с оглед съобразяването с европейските стандарти се разширява обемът от права, предоставени на чужденците.
С влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България, като пряко приложимите в държавите-членки Дъблинският регламент и Регламентът “Евродак” стават част от вътрешното право на страната.
Затова и тук сме вписали норми, свързани с новото производство за определяне на държавата, отговорна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут.
В текста става дума и за институцията, която ще бъде отговорна по усвояването на средствата от европейския бежански фонд.
Разширява се съдебният контрол върху актовете на председателя на Държавната агенция за бежанците.
Очакваните резултати преди приемането на закона са свързани главно с правилното прилагане на правилата за предоставяне и отнемане на отделните видове особена закрила и равноправното ни участие в общата система на убежище в Европа.
Това е с няколко думи представянето на законопроекта. Ако имате конкретни въпроси по текста, както и по работата на агенцията, ще ви отговорим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз искам да ви благодаря, че останахте и имахме възможност да чуем от вас лично предложенията за изменение на Закона за бежанците.
Колеги, имате ли въпроси към председателя на Агенцията за бежанците и към неговите колеги? – Няма.
Вие сте се запознали с нашето становище. Имате ли някакви бележки по него?
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Ние сме съгласни с направеното становище, както и с първото предложение, което е направено в него.
Второто предложение, което касае присъствието на член на семейството при интервюирането на бежанците предлагаме да не се включва, тъй като това е свързано с много неудобства за нас. Например повечето от хората, които идват при нас, са от ислямски страни. Ако съпругът присъства по време на интервюто на неговата съпруга, ние няма да можем да чуем от нея нищо.
Второ, в повечето от случаите се касае за хора, които не са твърде добронамерени, меко казано. Ако присъстват заедно на интервюто, много трудно ще можем да открием истината за тяхната история.
Това е чисто в делови ред затруднение за нас и ако е възможно, да го спестим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Калайджиев, като автор на становището имате ли някакъв коментар по въпроса, преди да вземем решение?
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Аз мисля, че по-важно е практическото приложение на този закон, а не толкова стриктното изпълнение едно към едно на всички положения на актовете, които се приемат от институциите на Европейския съюз. затова предлагам да отпадне второто предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Калайджиев. Като експерт той приема вашите аргументи във връзка с това предложение.
Предлагам и ние да се съобразим, особено след като чухме съображенията на колегите от Държавната агенция за чужденците.
Ако няма други въпроси, да преминем към гласуване по законопроекта.
Който е съгласен с предложеното становище на Комисията по европейска интеграция да приеме на първо гласуване проект на Закана за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАКОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п.(Атанас Папаризов)
