Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
02/02/2007
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по европейска интеграция
П Р О Т О К О Л
№ 58
На 2 февруари 2007 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-72/28.12.2006 г., за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-02-4/29.01.2007 г., за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3 (2)(с) от Договора за Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-02-5/29.12.2007 г., за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, и придружаващите я актове, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 754-01-8/19.01.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Георги Божинов и група народни представители.
На заседанието присъстваха: Румен Андреев – заместник-министър на вътрешните работи, полк. Алекси Кисяков – секретар на Комисията по безопасност на движението, Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда, Милена Петкова - експерт в дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание да протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-72/28.12.2006 г., за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-02-4/29.01.2007 г., за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3 (2)(с) от Договора за Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-02-5/29.12.2007 г.,за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, и придружаващите я актове, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 754-01-8/19.01.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Георги Божинов и група народни представители.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-72/28.12.2006 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА, СЪСТАВЕНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗА ЛИШАВАНЕТО ОТ ПРАВО ДА СЕ УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи:
Румен Андреев – заместник-министър,
Полк. Алекси Кисяков – секретар на Комисията по безопасност на движението.
Давам думата на господин Андреев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Внесен е законопроект в изпълнение на ангажиментите на Република България, произтичащи от подписания договор за присъединяване към Европейския съюз.
В анекс 1 на Договора са изброени редица конвенции, към които нашата страна е поела ангажимент, като се присъедини, да ги ратифицира. Една от тях е Конвенцията за лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Тя е приета на 17 юни 1998 година на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз. Целта на конвенцията е да не се допусне водачите на моторни превозни средства, лишени от право да управляват моторно превозно средство в държавата – членка на Европейския съюз, различна от тази, в която е обичайното им местоживеене, за да се избегне действието лишаване от право да управляват моторно превозно средство, след като напуснат държавата по своето местоживеене и там, където е конституирано нарушението.
В конвенцията са регламентирани основни задължения:
Уведомяване от държавата на нарушението на държавата по местоживеене за всяко наказание;
Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство;
Признаването от държавата по местоживеене за валидното решение, което е наложено с наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, взето от държавата по местонарушението;
Случаите, при които държавата по местоживеене отказва и може да откаже да признае за валидно лишаването от правото да се управлява моторно превозно средство и редица други такива моменти, които са подробно регламентирани в конвенцията.
В законопроекта се предвижда ние да приемем някои декларации, с които се уточнява кои от вариантите, предвидени в конвенцията, приемаме като наше задължение.
В общи линии това е, което мога да ви поднеса като кратко представяне на законопроекта. Задължението да ратифицираме тази конвенцията произтича от задълженията, поети с подписването на присъединителния договор и присъединяването ни към Европейския съюз.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси към вносителите на този законопроект за ратификация, който ще ни направи по-отговорни, като караме колите си в чужбина? Както и чужденците в България, разбира се.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Това е един похвален документ. Добър е и така трябва да бъде. Но само един въпрос имам към господин заместник-министъра.
Какви са критериите за отнемане на книжка в отделните държави? Тъй като в някои държави тези критерии могат да бъдат доста завишени, а в други могат да бъдат занижени.
В това отношение има ли необходимата съгласуваност при пътните нарушения, така да се каже, изискванията да бъдат близки към нарушителите?
Досега има държави, където например минаването на червено е изключително тежко нарушение. Както и например наказанието при приемане на алкохол. Има ли някаква съгласуваност при тези наказания в този, така да се каже, похвален документ?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз по-скоро бих поставил неговия въпрос в друг смисъл: може ли държавата, в случая България, ако критериите в дадена страна не отговарят на нашето законодателство, да не изпълни съответното решение в дадена друга държава, ако съответното нарушение не представлява основание за отнемане на книжката в България?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Бих казал, че законодателството на отделните държави от Европейския съюз наистина имат известни различия в подхода. В някои от държавите превишаването с определено число на разрешената скорост е основание за отнемане на свидетелството за управление. В други държави това е основание за по-строги административни санкции и т.н. Тези критерии не могат да бъдат уеднаквени и не е задължително да бъдат уеднаквени.
Целта на настоящия законопроект е ние да се присъединим към конвенцията, за да може наложените наказания в други страни от Европейския съюз да се изпълняват и на наша територия. Когато се явяват различия, мисля, че не е толкова страшно. Въпросът е, че една държава от Европейския съюз е преценила, че за даден вид нарушение се налага това наказание и ние трябва да го уважим.
Мисля, че това е общият подход. А в по-големи подробности може би господин Кисяков би могъл да вземе отношение. Но мисля, че не това е най-важното. Важното е, че ние се присъединяваме към общата политика на европейските страни по отношение на този проблем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не бих могъл да се съглася с Вас, уважаеми господин заместник-министър, че това не е най-важното. Ако принципът е всеки шофьор да знае правилата на страната, в която ще управлява моторно превозно средство, това трябва на всеки да му се обяснява много ясно сега, като влизаме в Европейския съюз. защото това, че имаме едно свидетелство за управление, която ще важи навсякъде, очевидно не означава, че той е лишен от това задължение да изучи правилата.
Вие казахте по същество, че всеки трябва да се съобразява с правилата в съответната държава. Това е логично. Но ако това е така, той трябва да е запознат с тях, комисията на господин Кисяков трябва да осигури възможност всички тези правила да са известни, когато човек напуска границата на нашата страна, да може да си вземе брошура за съответната държава или друга държава.
Мисля, че подписването на тази конвенция задължава администрацията да направи много неща за българските граждани, не да ги хвърля на лъвовете, както се казва, не да ги оставя без здравни книжки, както видяхме, не да не се е договорила с администрацията на Гърция за свидетелствата. Въобще трябва да има срещу това нещо и някакво действие от страна на тези ,които данъкоплатецът плаща да ни помагат, да ни съдействат да влезем в Европейския съюз.
Аз бих искал да чуя това – като ще приемем тази конвенция, как гражданите ще бъдат информирани за това, че сме поели това задължение, което автоматично се прилага и в България, за да бъдат те информирани.
АЛЕКСИ КИСЯКОВ: Уважаеми господин председател, конвенцията допуска при определени условия да не се изпълняват всички мерки, свързани с лишаването от право на управление на моторно превозно средство, когато в държавата, която е по местоживеене, има друго законодателство.
Така че в общи линии с последваните промени в закона за движение по пътищата доста неща, които са в европейските държави, свързани с лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, са записани и в нашия закон. по всяка вероятност конкретизацията на тези текстове в конвенцията трябва да намерят своето място в Закона за движение по пътищата, за да е ясно за всички български граждани. По принцип в тази конвенция са поставени условията, при които ще се обменя информация и ще се гарантира изпълнението на наказанието от дадената държава, в която е извършено нарушението.
Така че по този въпрос - за конвенцията, може би трябва да претърпи съответна промяна законодателството на съответната държава.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: За мене това, което Вие ми казвате, още повече ме обезпокои. Излиза, че ние се присъединяваме към една конвенция, без да сме създали условията в България да я изпълняваме. И понеже не сме ги създали, са виновни българските граждани, които пътуват в страните от Европейския съюз.
Ако трябва да се изменя законът, вие трябва да предложите измененията на закона. но аз не мога да приема, че в различни държави по различен начин ще се прилагат наказанията към българските граждани, без те да са информирани за това и без те да знаят това. струва ми се, че поставяте въпроса така, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Това мене не ме удовлетворява и аз затова предлагам в комисията да запишем, че след тази конвенция трябва да се поиска от българската Комисия по безопасност на движението да се направи анализ съществуват ли условия за нейното прилагане и съответно ако са необходими законодателни промени или някакви разяснителни, да се направят. Защото така ще приемем поредния документ, който ще ни изненада, както сме изненадани за ракията, въпреки че не трябва да са изненадани тези, които я варят и от 7-8 месеца лобират за определени промени, а сега се оказва, че са изненадани на 1 януари. Така и шофьорите ще се окажат изненадани с тази конвенция. По-добре да не изненадваме хората, а да ги информираме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Господин Папаризов, действително Вие сте съвсем прав в това отношение. В ръководството на Министерството на вътрешните работи и специално служителите на КАТ са наясно, че в тримесечния период, в който се предвижда по процедура да влезе в сила след ратификацията този закон ида стане задължение за нас, има готовност в този тримесечен период да се предприемат необходимите законодателни инициативи, стъпки и разяснителна кампания, която да подготви нашите шофьори, за да не ги хвърлим, както казвате, на лъва в устата, без да знаят къде отиват. Така че по това се мисли.
Но така или иначе на мене ми се струва, че, грубо казано, сме в условията на обвързана компетентност. Ние вече сме поели ангажимента за подписването на договора за присъединяване, да приемем една поредица от подобни конвенции, с всички произтичащи от това задължения.
Иначе ние ще направим всичко възможно да не сме неподготвени след три месеца да бъдем изненадани от това, че сме приели някои задължения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Но ние това ще го отразим в нашето становище. Защото естествено, че ние сме поели ангажименти, но като сме поели ангажименти да ги изпълняваме, сме поели ангажименти като администрация да създадем условия за това. така че дано тези три месеца са ви достатъчни.
Заповядайте, господин Калайджиев.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Искам само да добавя следното, защото се спомена, но не беше много ясно.
Нашата страна е направила декларация по чл. 6, § 2 на конвенцията. Според тази декларация, ако по нашето право деянието не е закононарушение, за което водачът лишен от право да управлява моторно превозно средство, нашата страна не е длъжна да признава това наказание.
Също така, ако нашето законодателство не предвижда санкцията лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за това нарушение, което е било извършено, ние не сме длъжни в България да го лишаваме от право да управлява моторно превозно средство. В смисъл, той там ще бъде наказан. Но ако това не е по нашето право, ако това деяние не се санкционира с това наказание в нашата страна, то у нас нещата си остават така, както са били.
Така че има известни корективи, които са предвидени в самата конвенция. Ние сме направили такава декларация.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В същото време мисля, че трябва и да я разясним. Това в някаква степен дава яснота на нещата и в известна степен, която не е малка, защитава българските граждани. Но въпреки всичко ми се струва, че е добре да се разясни. Защото дори в България да не се изпълнява, това наказание ще продължи да се изпълнява, ако този водач на моторно превозно средство отиде в съответната държава и там ще създаде може би по тяхното законодателство други проблеми, след като влезе с шофьорската си книжка там.
Така че би трябвало да има възможност хората да са информирани повече за правилата и особено за случаите за отнемане на свидетелството за управление на моторни превозни средства, когато конвенцията влезе в сила.
Това е нашата препоръка към вас.
Предлагам, колеги, след всички тези информации, които получихме, да подкрепим внесения законопроект. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Единодушно приемаме този проект за ратификация и ще отразим в становището нашите препоръки към водещата комисия и към Министерството на вътрешните работи.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-02-4/29.01.2007 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, В КОЯТО УЧАСТВАТ СЛУЖИТЕЛИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ НА ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ИЗГОТВЕНА НА БАЗАТА НА ЧЛ. К.3 (2)(С) ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Маргарит Ганев – заместник-министър,
Надежда Тодорова – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”,
Милена Петкова – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”.
Този законопроект отново е свързан с хармонизация.
Давам думата на господин заместник-министър Ганев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основание за предложението за ратификация е отново Приложение № 1 към акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промени в учредителните договори на Европейския съюз.
Конвенцията предвижда криминализиране на пасивната и активната корупция на служители на Европейската общност и длъжностни лица на държавите – членки.
Конвенцията съдържа и задължения за въвеждане на наказателна отговорност за стопански ръководители, в случаи, когато подчинени на тях лица са давали и обещавали подкуп от името на предприятието.
Определени са правила за установяване на наказателна юрисдикция по отношение на съответните престъпления, както и задължения за осъществяване на ефективно сътрудничество при разследване и наказване на корупционните престъпления.
Анализът на българското законодателство показва, че то е приведено в съответствие със стандартите на конвенцията.
Освен това е предложена декларация, според която Върховният касационен съд на Република България да бъде определен като компетентен да сезира съда на Европейските общности с въпроси по прилагане на конвенцията.
Запознати сме със становището на комисията. по отношение на него нямаме възражения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси? Тази конвенция все пак ще спомогне ли в някаква степен в нашия план за борба с корупцията? Нещо ще даде ли повече на изпълнителната власт, на органите в България? Ние много говорим по тази тема.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаеми господин председател, разбираемо е да очакваме да има позитивно въздействие. Но от гледна точка на строгия юридически анализ на нещата ние трябва много строго да се придържаме към вече поетите ангажименти, затова защото това е договорено в преговорния процес за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Всъщност съществува теза в юридическите среди в България, че с акта на ратификацията на Договора за присъединяване ние ратифицираме и съответните инструменти, които са предвидени в Приложение № 1.
Всъщност приетият подход както от Министерството на правосъдието, така и от колегите от Министерството на вътрешните работи и от други ведомства да предложим на самостоятелна ратификация съответните актове изглежда по-издържан от гледна точка на изискванията на международното право. Затова сме постъпили така.
Но така или иначе ангажиментът вече е поет с цялата негова сериозност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате ли въпроси към господин Ганев?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър Ганев! Аз имам два въпроса.
Първо, ако можете да ми дадете малко пояснение по този термин “пасивна корупция” и “активна корупция”. Не ми са известни. Аз съм участвал в съда и съм съдил хора за корупция, но за активна и пасивна не съм чувал. Затова бих искал да дадете едно пояснение.
Второ. Съдържа се и задължение за уреждане на наказателна отговорност на стопански ръководители в случаи, в които подчинени на тях лица са давали обещание за подкуп. Как така подчинените ще дават подкуп, а от началниците ще търсим наказателна отговорност? Това, както се казва, е в противоречие с правото. Наказателната отговорност е персонална. Значи от началниците ще търсим, а от подчинените няма да търсим? Поне така личи от текста.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сигурно от името на фирмата ще дават подкуп. И това трябва да се докаже. Но не зная как ще се прилага.
МИЛЕНА ПЕТКОВА: Точно за това става дума. Ние отново трябва да отбележим, че разпоредбите на Наказателния кодекс са напълно хармонизирани с изискванията на конвенцията. Тоест отговора на въпроса не знам доколко бих могла да го разясня.
Член 285 от Наказателния кодекс предвижда наказателна отговорност за стопанските ръководители, които съзнателно са допуснали извършването на това деяние от подчинени на тях лица. Освен това връзка с разпоредба на чл. 93, т. 1, буква “б” от Наказателния кодекс те попадат в обхвата на понятието “длъжностно лице”.
В този смисъл няма да има проблеми с прилагането на тази разпоредба от конвенцията. Освен това такова задължение за стопанските ръководители вече е предвидено.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли други въпроси към заместник-министър Ганев и неговите колеги? – Няма.
Който е съгласен да приемем ратификацията на тази конвенция.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-02-5/29.12.2007 Г.,ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ОТКРИТА ЗА ПОДПИСВАНЕ В РИМ НА 19 ЮНИ 1980 ГОДИНА, И ПРИДРУЖАВАЩИТЕ Я АКТОВЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват отново:
От Министерството на правосъдието
Маргарит Ганев – заместник-министър,
Надежда Тодорова – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”,
Милена Петкова – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”.
Давам думата на заместник-министър Маргарит Ганев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основанието за предложението за ратифициране на конвенцията е отново Приложение № 1 към акта относно условията за присъединяване.
Всички държави – членки на Европейския съюз се присъединяват към конвенцията. Поради тази причина от момента на нейното откриване за подписване през 1980 година досега са проведени общо четири разширения, тоест подписване на конвенции за присъединяване.
Едновременно с подписването от страна на Австрия, Финландия и Швеция е съставена консолидирана версия, която е публикувана в официалния вестник през 1998 година, а след присъединяването – през 2004 година на десетте държави от Централна и Източна Европа, Малта и Кипър е създадена още една консолидирана версия, която е публикувана в Официален вестник през 2005 година.
Конвенцията е особено важна, защото тя урежда принципа за избор на приложимото право към договорните отношения с международен елемент при стълкновения на закони.
Извън приложното й поле остават въпроси, които са свързани с гражданското състояние, дееспособност на физическо лице, договорни задължения, отнасящи се до завещания ио наследства, право на собственост и други подобни.
През 1988 година са подписани два протокола относно тълкуването на конвенцията от Европейския съюз:
Първи протокол – от 19 декември 1988 година за тълкуването от Съда на Европейските общности на конвенцията и
Втори протокол, също от 19 декември 1988 година, предоставящ на Съда на Европейските общности определени правомощия за тълкуване на конвенцията към договорните задължения.
При ратифицирането на конвенцията и придружаващите я актове ще бъдат направени две декларации по първия протокол, съответно за сътрудничество със Съда на Европейските общности и за определяне на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България за компетенции да сезират Съда на Европейските общности по тези въпроси.
Аз бих искал да отбележа, че в Глава десета от Кодекса на международното частно право от 2005 година се регламентират договорните отношения с международен елемент. Поради тази причина можем да кажем, че нашето национално законодателство е изцяло хармонизирано с Римската конвенция от 1980 година, на което основание ви моля да подкрепите ратификацията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, има ли въпроси към вносителите на законопроекта?
ЧЕТИН КАЗАК: Само искам да посоча, че в момента се подготвя за обсъждане в Европейския парламент продължение на този въпрос, като се подготвя нов документ. Този път може би няма да бъде конвенция, а по-скоро регламент на Европейския съюз за приложимото право вече на недоговорните задължения. Така че европейското право се развива в това отношение и ще трябва и там да се хармонизираме, ако вече не сме го направили.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Предлагам да подкрепим спогодбата.
Който е съгласен да приемем законопроект № 702-02-5/29.12.2007 г.,за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, и придружаващите я актове, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-8/19.01.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, ВНЕСЕН ОТ ГЕОРГИ БОЖИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Освен господин Божинов, който е вносител на законопроекта,
От Министерството на околната среда и водите присъстват:
Чавдар Георгиев – заместник-министър,
Михаил Михайлов – началник отдел “Защитени територии”,
Жаклина Методиева – началник отдел в Дирекция “Превантивна дейност”.
Това е вече най-важната тема. Навсякъде присъства. Заедно с икономика, устойчивото развитие и защита на околната среда стават еднакво важни като защита на здравето и живота на хората от Европейския съюз.
Заповядайте, господин Божинов, да представите вашия законопроект.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тази законодателна инициатива не е проява на някакъв стремеж за индивидуална изява. Въпросът – за хабитатите, е обсъждан много сериозно от представителите на министерството и с експертите.
Задачата е да се решат два въпроса, които възникват.
Първият въпрос. С последните изменения на Закона за биологичното разнообразие, който приехме през 2005 година, се предвиди изцяло самостоятелна специфична оценка на планове, програми и инвестиционни предложения, засягащи зоните, включени в мрежата “Натура 2000”. Съгласно закона, тази оценка трябваше да влезе от датата на приемането на страната ни в Европейския съюз или 1 януари 2007 година.
Така обаче е формулиран текстът, че освен датата, от която започва да се прилага, второто условие е да бъдат издадени заповеди на министъра на околната среда и водите по чл. 12, ал. 6 от закона, които определят и границите, и предмета, и начина, по който се защитава този предмет на определената територия.
На практика второто условие ще се реализира по едната директива за птиците до и към края на 2007 година, а по другата директива това ще бъде след около 2 години. При това положение се получава един период, в който ние не изпълняваме ангажимента си по договора с Европейския съюз.
За да отговорим на това противоречие, се предлага решение, според което неиздадената заповед на министъра става условие за влизане в сила на тази оценка, а актът на Министерския съвет, който обявява самите защитени територии и техните граници. От този момент изискването за тази оценка започва да действа. А по едната директива времето за издаването на заповедите от министъра и съгласуването с Европейската комисия по директивата за птиците е време, в което тази оценка се прилага.
Вторият въпрос, който възниква и за който договорът ни дава възможност, е следният. предвиденото по действащия сега закон отделно и предварително извършване на оценка за съвместимост с предмета и целите на защитените зони за всички случаи, независимо от оценката по общия Закон за опазване на околната среда, била тя оценката за въздействие на околната среда или екологична оценка, създава една последователност на процедурите, огромно натоварване на инвеститорите губене на време, средства и т.н.
Анализирахме дали е възможно процедурно съвместяване на двете оценки при съдържателно разнообразие, което изискват двата закона. отговорът на експертите – тук има представител на тази дирекция “Превантивна дейност” – показва, че в закона може и щом може – следва, да се предвиди оценката по чл. 31, да се извършва в рамките на процедурите по екологичната оценка или оценката за въздействие на околната среда в случаите, когато плановете, програмите и инвестиционните предложения попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда. Извън тези случаи оценката по чл. 31, ал. 1 следва да се извършва самостоятелно с отделно регламентирани процедури.
Възниква въпросът дали този стремеж да рационализираме и облекчим инвеститорите в България влиза в противоречие с нашите ангажименти. В ангажиментите с Европейския съюз се договаря, че ще се постигнат резултатите, но не се поставят изрични условия как ще уредим технологията, с която да постигнем тези цели и резултати. Затова смятаме, че този по-рационален подход облекчава инвеститорите.
Това е общо взето целта. А решението вие го виждате. Там са приложени съответните правни техники, по които можем да чуем забележки и за второто четене да ги усъвършенстване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Божинов.
Бих попитал господин Георгиев дали би се изказал по законопроекта от името на тяхното министерство, тъй като той засяга едно важно изменение на Закона за биологичното разнообразие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Аз, разбира се, не бих могъл по-синтезирано и по-ясно от господин Божинов да обясня какви са целите и съдържанието на предлагания законопроект, не само защото той е вносител и той най-добре може да обясни това, което предлага, а и е по-красноречив от мене. но бих изразил позицията на Министерството на околната среда и водите.
Ние напълно подкрепяме този законопроект, защото действително след 1 януари 2007 година се образува една нормативна празнота. И съзнавайки тази нормативна празнота, ние паралелно работим и за подзаконовата нормативна уредба, която би следвало да се създаде въз основа на предлаганите изменения в закона.
Ние готвим наредба, която ще даде детайлна регламентация на процедурите във връзка с извършване на специалната оценка, изисквана от директивата, която също така се изисква и по Закона за биологичното разнообразие, и нейното съвместяване с действащите процедури по екологична оценка и по оценка за въздействие на околната среда.
Така че ние напълно подкрепяме предлаганите законови изменения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нашите експерти са дали известни препоръки – за прецизиране на чл. 31, § 1 от законопроекта, букви “е” и “ж” като особено по отношение на буква “е” е отбелязано, че там тези други обекти будят определено съмнение и би трябвало изчерпателно да са изброени. Предполагам, че ще ги имате предвид, за да не се създава двусмислие в текста на законопроекта.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще ги отчетем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ще бъде важно, за да има яснота.
Колеги, имате ли въпроси към вносителя по така предложения законопроект, а също и към представителите на министерството? – Няма.
Преминаваме към гласуване. Предлагам да подкрепим законопроекта на първо гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Георги Божинов и група народни представители, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря на господин Георгиев и неговите колеги. Очаквам помощ да представим позицията на министерството и в Брюксел във вторник.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
Комисия по европейска интеграция
П Р О Т О К О Л
№ 58
На 2 февруари 2007 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-72/28.12.2006 г., за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-02-4/29.01.2007 г., за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3 (2)(с) от Договора за Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-02-5/29.12.2007 г., за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, и придружаващите я актове, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 754-01-8/19.01.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Георги Божинов и група народни представители.
На заседанието присъстваха: Румен Андреев – заместник-министър на вътрешните работи, полк. Алекси Кисяков – секретар на Комисията по безопасност на движението, Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда, Милена Петкова - експерт в дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание да протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-02-72/28.12.2006 г., за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-02-4/29.01.2007 г., за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3 (2)(с) от Договора за Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-02-5/29.12.2007 г.,за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, и придружаващите я актове, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 754-01-8/19.01.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Георги Божинов и група народни представители.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-02-72/28.12.2006 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА, СЪСТАВЕНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗА ЛИШАВАНЕТО ОТ ПРАВО ДА СЕ УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи:
Румен Андреев – заместник-министър,
Полк. Алекси Кисяков – секретар на Комисията по безопасност на движението.
Давам думата на господин Андреев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Внесен е законопроект в изпълнение на ангажиментите на Република България, произтичащи от подписания договор за присъединяване към Европейския съюз.
В анекс 1 на Договора са изброени редица конвенции, към които нашата страна е поела ангажимент, като се присъедини, да ги ратифицира. Една от тях е Конвенцията за лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Тя е приета на 17 юни 1998 година на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз. Целта на конвенцията е да не се допусне водачите на моторни превозни средства, лишени от право да управляват моторно превозно средство в държавата – членка на Европейския съюз, различна от тази, в която е обичайното им местоживеене, за да се избегне действието лишаване от право да управляват моторно превозно средство, след като напуснат държавата по своето местоживеене и там, където е конституирано нарушението.
В конвенцията са регламентирани основни задължения:
Уведомяване от държавата на нарушението на държавата по местоживеене за всяко наказание;
Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство;
Признаването от държавата по местоживеене за валидното решение, което е наложено с наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, взето от държавата по местонарушението;
Случаите, при които държавата по местоживеене отказва и може да откаже да признае за валидно лишаването от правото да се управлява моторно превозно средство и редица други такива моменти, които са подробно регламентирани в конвенцията.
В законопроекта се предвижда ние да приемем някои декларации, с които се уточнява кои от вариантите, предвидени в конвенцията, приемаме като наше задължение.
В общи линии това е, което мога да ви поднеса като кратко представяне на законопроекта. Задължението да ратифицираме тази конвенцията произтича от задълженията, поети с подписването на присъединителния договор и присъединяването ни към Европейския съюз.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси към вносителите на този законопроект за ратификация, който ще ни направи по-отговорни, като караме колите си в чужбина? Както и чужденците в България, разбира се.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Това е един похвален документ. Добър е и така трябва да бъде. Но само един въпрос имам към господин заместник-министъра.
Какви са критериите за отнемане на книжка в отделните държави? Тъй като в някои държави тези критерии могат да бъдат доста завишени, а в други могат да бъдат занижени.
В това отношение има ли необходимата съгласуваност при пътните нарушения, така да се каже, изискванията да бъдат близки към нарушителите?
Досега има държави, където например минаването на червено е изключително тежко нарушение. Както и например наказанието при приемане на алкохол. Има ли някаква съгласуваност при тези наказания в този, така да се каже, похвален документ?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз по-скоро бих поставил неговия въпрос в друг смисъл: може ли държавата, в случая България, ако критериите в дадена страна не отговарят на нашето законодателство, да не изпълни съответното решение в дадена друга държава, ако съответното нарушение не представлява основание за отнемане на книжката в България?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Бих казал, че законодателството на отделните държави от Европейския съюз наистина имат известни различия в подхода. В някои от държавите превишаването с определено число на разрешената скорост е основание за отнемане на свидетелството за управление. В други държави това е основание за по-строги административни санкции и т.н. Тези критерии не могат да бъдат уеднаквени и не е задължително да бъдат уеднаквени.
Целта на настоящия законопроект е ние да се присъединим към конвенцията, за да може наложените наказания в други страни от Европейския съюз да се изпълняват и на наша територия. Когато се явяват различия, мисля, че не е толкова страшно. Въпросът е, че една държава от Европейския съюз е преценила, че за даден вид нарушение се налага това наказание и ние трябва да го уважим.
Мисля, че това е общият подход. А в по-големи подробности може би господин Кисяков би могъл да вземе отношение. Но мисля, че не това е най-важното. Важното е, че ние се присъединяваме към общата политика на европейските страни по отношение на този проблем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не бих могъл да се съглася с Вас, уважаеми господин заместник-министър, че това не е най-важното. Ако принципът е всеки шофьор да знае правилата на страната, в която ще управлява моторно превозно средство, това трябва на всеки да му се обяснява много ясно сега, като влизаме в Европейския съюз. защото това, че имаме едно свидетелство за управление, която ще важи навсякъде, очевидно не означава, че той е лишен от това задължение да изучи правилата.
Вие казахте по същество, че всеки трябва да се съобразява с правилата в съответната държава. Това е логично. Но ако това е така, той трябва да е запознат с тях, комисията на господин Кисяков трябва да осигури възможност всички тези правила да са известни, когато човек напуска границата на нашата страна, да може да си вземе брошура за съответната държава или друга държава.
Мисля, че подписването на тази конвенция задължава администрацията да направи много неща за българските граждани, не да ги хвърля на лъвовете, както се казва, не да ги оставя без здравни книжки, както видяхме, не да не се е договорила с администрацията на Гърция за свидетелствата. Въобще трябва да има срещу това нещо и някакво действие от страна на тези ,които данъкоплатецът плаща да ни помагат, да ни съдействат да влезем в Европейския съюз.
Аз бих искал да чуя това – като ще приемем тази конвенция, как гражданите ще бъдат информирани за това, че сме поели това задължение, което автоматично се прилага и в България, за да бъдат те информирани.
АЛЕКСИ КИСЯКОВ: Уважаеми господин председател, конвенцията допуска при определени условия да не се изпълняват всички мерки, свързани с лишаването от право на управление на моторно превозно средство, когато в държавата, която е по местоживеене, има друго законодателство.
Така че в общи линии с последваните промени в закона за движение по пътищата доста неща, които са в европейските държави, свързани с лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, са записани и в нашия закон. по всяка вероятност конкретизацията на тези текстове в конвенцията трябва да намерят своето място в Закона за движение по пътищата, за да е ясно за всички български граждани. По принцип в тази конвенция са поставени условията, при които ще се обменя информация и ще се гарантира изпълнението на наказанието от дадената държава, в която е извършено нарушението.
Така че по този въпрос - за конвенцията, може би трябва да претърпи съответна промяна законодателството на съответната държава.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: За мене това, което Вие ми казвате, още повече ме обезпокои. Излиза, че ние се присъединяваме към една конвенция, без да сме създали условията в България да я изпълняваме. И понеже не сме ги създали, са виновни българските граждани, които пътуват в страните от Европейския съюз.
Ако трябва да се изменя законът, вие трябва да предложите измененията на закона. но аз не мога да приема, че в различни държави по различен начин ще се прилагат наказанията към българските граждани, без те да са информирани за това и без те да знаят това. струва ми се, че поставяте въпроса така, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Това мене не ме удовлетворява и аз затова предлагам в комисията да запишем, че след тази конвенция трябва да се поиска от българската Комисия по безопасност на движението да се направи анализ съществуват ли условия за нейното прилагане и съответно ако са необходими законодателни промени или някакви разяснителни, да се направят. Защото така ще приемем поредния документ, който ще ни изненада, както сме изненадани за ракията, въпреки че не трябва да са изненадани тези, които я варят и от 7-8 месеца лобират за определени промени, а сега се оказва, че са изненадани на 1 януари. Така и шофьорите ще се окажат изненадани с тази конвенция. По-добре да не изненадваме хората, а да ги информираме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Господин Папаризов, действително Вие сте съвсем прав в това отношение. В ръководството на Министерството на вътрешните работи и специално служителите на КАТ са наясно, че в тримесечния период, в който се предвижда по процедура да влезе в сила след ратификацията този закон ида стане задължение за нас, има готовност в този тримесечен период да се предприемат необходимите законодателни инициативи, стъпки и разяснителна кампания, която да подготви нашите шофьори, за да не ги хвърлим, както казвате, на лъва в устата, без да знаят къде отиват. Така че по това се мисли.
Но така или иначе на мене ми се струва, че, грубо казано, сме в условията на обвързана компетентност. Ние вече сме поели ангажимента за подписването на договора за присъединяване, да приемем една поредица от подобни конвенции, с всички произтичащи от това задължения.
Иначе ние ще направим всичко възможно да не сме неподготвени след три месеца да бъдем изненадани от това, че сме приели някои задължения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Но ние това ще го отразим в нашето становище. Защото естествено, че ние сме поели ангажименти, но като сме поели ангажименти да ги изпълняваме, сме поели ангажименти като администрация да създадем условия за това. така че дано тези три месеца са ви достатъчни.
Заповядайте, господин Калайджиев.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Искам само да добавя следното, защото се спомена, но не беше много ясно.
Нашата страна е направила декларация по чл. 6, § 2 на конвенцията. Според тази декларация, ако по нашето право деянието не е закононарушение, за което водачът лишен от право да управлява моторно превозно средство, нашата страна не е длъжна да признава това наказание.
Също така, ако нашето законодателство не предвижда санкцията лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за това нарушение, което е било извършено, ние не сме длъжни в България да го лишаваме от право да управлява моторно превозно средство. В смисъл, той там ще бъде наказан. Но ако това не е по нашето право, ако това деяние не се санкционира с това наказание в нашата страна, то у нас нещата си остават така, както са били.
Така че има известни корективи, които са предвидени в самата конвенция. Ние сме направили такава декларация.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В същото време мисля, че трябва и да я разясним. Това в някаква степен дава яснота на нещата и в известна степен, която не е малка, защитава българските граждани. Но въпреки всичко ми се струва, че е добре да се разясни. Защото дори в България да не се изпълнява, това наказание ще продължи да се изпълнява, ако този водач на моторно превозно средство отиде в съответната държава и там ще създаде може би по тяхното законодателство други проблеми, след като влезе с шофьорската си книжка там.
Така че би трябвало да има възможност хората да са информирани повече за правилата и особено за случаите за отнемане на свидетелството за управление на моторни превозни средства, когато конвенцията влезе в сила.
Това е нашата препоръка към вас.
Предлагам, колеги, след всички тези информации, които получихме, да подкрепим внесения законопроект. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Единодушно приемаме този проект за ратификация и ще отразим в становището нашите препоръки към водещата комисия и към Министерството на вътрешните работи.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-02-4/29.01.2007 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, В КОЯТО УЧАСТВАТ СЛУЖИТЕЛИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ НА ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ИЗГОТВЕНА НА БАЗАТА НА ЧЛ. К.3 (2)(С) ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Маргарит Ганев – заместник-министър,
Надежда Тодорова – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”,
Милена Петкова – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”.
Този законопроект отново е свързан с хармонизация.
Давам думата на господин заместник-министър Ганев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основание за предложението за ратификация е отново Приложение № 1 към акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промени в учредителните договори на Европейския съюз.
Конвенцията предвижда криминализиране на пасивната и активната корупция на служители на Европейската общност и длъжностни лица на държавите – членки.
Конвенцията съдържа и задължения за въвеждане на наказателна отговорност за стопански ръководители, в случаи, когато подчинени на тях лица са давали и обещавали подкуп от името на предприятието.
Определени са правила за установяване на наказателна юрисдикция по отношение на съответните престъпления, както и задължения за осъществяване на ефективно сътрудничество при разследване и наказване на корупционните престъпления.
Анализът на българското законодателство показва, че то е приведено в съответствие със стандартите на конвенцията.
Освен това е предложена декларация, според която Върховният касационен съд на Република България да бъде определен като компетентен да сезира съда на Европейските общности с въпроси по прилагане на конвенцията.
Запознати сме със становището на комисията. по отношение на него нямаме възражения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси? Тази конвенция все пак ще спомогне ли в някаква степен в нашия план за борба с корупцията? Нещо ще даде ли повече на изпълнителната власт, на органите в България? Ние много говорим по тази тема.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаеми господин председател, разбираемо е да очакваме да има позитивно въздействие. Но от гледна точка на строгия юридически анализ на нещата ние трябва много строго да се придържаме към вече поетите ангажименти, затова защото това е договорено в преговорния процес за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Всъщност съществува теза в юридическите среди в България, че с акта на ратификацията на Договора за присъединяване ние ратифицираме и съответните инструменти, които са предвидени в Приложение № 1.
Всъщност приетият подход както от Министерството на правосъдието, така и от колегите от Министерството на вътрешните работи и от други ведомства да предложим на самостоятелна ратификация съответните актове изглежда по-издържан от гледна точка на изискванията на международното право. Затова сме постъпили така.
Но така или иначе ангажиментът вече е поет с цялата негова сериозност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате ли въпроси към господин Ганев?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър Ганев! Аз имам два въпроса.
Първо, ако можете да ми дадете малко пояснение по този термин “пасивна корупция” и “активна корупция”. Не ми са известни. Аз съм участвал в съда и съм съдил хора за корупция, но за активна и пасивна не съм чувал. Затова бих искал да дадете едно пояснение.
Второ. Съдържа се и задължение за уреждане на наказателна отговорност на стопански ръководители в случаи, в които подчинени на тях лица са давали обещание за подкуп. Как така подчинените ще дават подкуп, а от началниците ще търсим наказателна отговорност? Това, както се казва, е в противоречие с правото. Наказателната отговорност е персонална. Значи от началниците ще търсим, а от подчинените няма да търсим? Поне така личи от текста.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сигурно от името на фирмата ще дават подкуп. И това трябва да се докаже. Но не зная как ще се прилага.
МИЛЕНА ПЕТКОВА: Точно за това става дума. Ние отново трябва да отбележим, че разпоредбите на Наказателния кодекс са напълно хармонизирани с изискванията на конвенцията. Тоест отговора на въпроса не знам доколко бих могла да го разясня.
Член 285 от Наказателния кодекс предвижда наказателна отговорност за стопанските ръководители, които съзнателно са допуснали извършването на това деяние от подчинени на тях лица. Освен това връзка с разпоредба на чл. 93, т. 1, буква “б” от Наказателния кодекс те попадат в обхвата на понятието “длъжностно лице”.
В този смисъл няма да има проблеми с прилагането на тази разпоредба от конвенцията. Освен това такова задължение за стопанските ръководители вече е предвидено.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли други въпроси към заместник-министър Ганев и неговите колеги? – Няма.
Който е съгласен да приемем ратификацията на тази конвенция.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-02-5/29.12.2007 Г.,ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ОТКРИТА ЗА ПОДПИСВАНЕ В РИМ НА 19 ЮНИ 1980 ГОДИНА, И ПРИДРУЖАВАЩИТЕ Я АКТОВЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват отново:
От Министерството на правосъдието
Маргарит Ганев – заместник-министър,
Надежда Тодорова – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”,
Милена Петкова – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”.
Давам думата на заместник-министър Маргарит Ганев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основанието за предложението за ратифициране на конвенцията е отново Приложение № 1 към акта относно условията за присъединяване.
Всички държави – членки на Европейския съюз се присъединяват към конвенцията. Поради тази причина от момента на нейното откриване за подписване през 1980 година досега са проведени общо четири разширения, тоест подписване на конвенции за присъединяване.
Едновременно с подписването от страна на Австрия, Финландия и Швеция е съставена консолидирана версия, която е публикувана в официалния вестник през 1998 година, а след присъединяването – през 2004 година на десетте държави от Централна и Източна Европа, Малта и Кипър е създадена още една консолидирана версия, която е публикувана в Официален вестник през 2005 година.
Конвенцията е особено важна, защото тя урежда принципа за избор на приложимото право към договорните отношения с международен елемент при стълкновения на закони.
Извън приложното й поле остават въпроси, които са свързани с гражданското състояние, дееспособност на физическо лице, договорни задължения, отнасящи се до завещания ио наследства, право на собственост и други подобни.
През 1988 година са подписани два протокола относно тълкуването на конвенцията от Европейския съюз:
Първи протокол – от 19 декември 1988 година за тълкуването от Съда на Европейските общности на конвенцията и
Втори протокол, също от 19 декември 1988 година, предоставящ на Съда на Европейските общности определени правомощия за тълкуване на конвенцията към договорните задължения.
При ратифицирането на конвенцията и придружаващите я актове ще бъдат направени две декларации по първия протокол, съответно за сътрудничество със Съда на Европейските общности и за определяне на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България за компетенции да сезират Съда на Европейските общности по тези въпроси.
Аз бих искал да отбележа, че в Глава десета от Кодекса на международното частно право от 2005 година се регламентират договорните отношения с международен елемент. Поради тази причина можем да кажем, че нашето национално законодателство е изцяло хармонизирано с Римската конвенция от 1980 година, на което основание ви моля да подкрепите ратификацията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, има ли въпроси към вносителите на законопроекта?
ЧЕТИН КАЗАК: Само искам да посоча, че в момента се подготвя за обсъждане в Европейския парламент продължение на този въпрос, като се подготвя нов документ. Този път може би няма да бъде конвенция, а по-скоро регламент на Европейския съюз за приложимото право вече на недоговорните задължения. Така че европейското право се развива в това отношение и ще трябва и там да се хармонизираме, ако вече не сме го направили.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Предлагам да подкрепим спогодбата.
Който е съгласен да приемем законопроект № 702-02-5/29.12.2007 г.,за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, и придружаващите я актове, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-8/19.01.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, ВНЕСЕН ОТ ГЕОРГИ БОЖИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Освен господин Божинов, който е вносител на законопроекта,
От Министерството на околната среда и водите присъстват:
Чавдар Георгиев – заместник-министър,
Михаил Михайлов – началник отдел “Защитени територии”,
Жаклина Методиева – началник отдел в Дирекция “Превантивна дейност”.
Това е вече най-важната тема. Навсякъде присъства. Заедно с икономика, устойчивото развитие и защита на околната среда стават еднакво важни като защита на здравето и живота на хората от Европейския съюз.
Заповядайте, господин Божинов, да представите вашия законопроект.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тази законодателна инициатива не е проява на някакъв стремеж за индивидуална изява. Въпросът – за хабитатите, е обсъждан много сериозно от представителите на министерството и с експертите.
Задачата е да се решат два въпроса, които възникват.
Първият въпрос. С последните изменения на Закона за биологичното разнообразие, който приехме през 2005 година, се предвиди изцяло самостоятелна специфична оценка на планове, програми и инвестиционни предложения, засягащи зоните, включени в мрежата “Натура 2000”. Съгласно закона, тази оценка трябваше да влезе от датата на приемането на страната ни в Европейския съюз или 1 януари 2007 година.
Така обаче е формулиран текстът, че освен датата, от която започва да се прилага, второто условие е да бъдат издадени заповеди на министъра на околната среда и водите по чл. 12, ал. 6 от закона, които определят и границите, и предмета, и начина, по който се защитава този предмет на определената територия.
На практика второто условие ще се реализира по едната директива за птиците до и към края на 2007 година, а по другата директива това ще бъде след около 2 години. При това положение се получава един период, в който ние не изпълняваме ангажимента си по договора с Европейския съюз.
За да отговорим на това противоречие, се предлага решение, според което неиздадената заповед на министъра става условие за влизане в сила на тази оценка, а актът на Министерския съвет, който обявява самите защитени територии и техните граници. От този момент изискването за тази оценка започва да действа. А по едната директива времето за издаването на заповедите от министъра и съгласуването с Европейската комисия по директивата за птиците е време, в което тази оценка се прилага.
Вторият въпрос, който възниква и за който договорът ни дава възможност, е следният. предвиденото по действащия сега закон отделно и предварително извършване на оценка за съвместимост с предмета и целите на защитените зони за всички случаи, независимо от оценката по общия Закон за опазване на околната среда, била тя оценката за въздействие на околната среда или екологична оценка, създава една последователност на процедурите, огромно натоварване на инвеститорите губене на време, средства и т.н.
Анализирахме дали е възможно процедурно съвместяване на двете оценки при съдържателно разнообразие, което изискват двата закона. отговорът на експертите – тук има представител на тази дирекция “Превантивна дейност” – показва, че в закона може и щом може – следва, да се предвиди оценката по чл. 31, да се извършва в рамките на процедурите по екологичната оценка или оценката за въздействие на околната среда в случаите, когато плановете, програмите и инвестиционните предложения попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда. Извън тези случаи оценката по чл. 31, ал. 1 следва да се извършва самостоятелно с отделно регламентирани процедури.
Възниква въпросът дали този стремеж да рационализираме и облекчим инвеститорите в България влиза в противоречие с нашите ангажименти. В ангажиментите с Европейския съюз се договаря, че ще се постигнат резултатите, но не се поставят изрични условия как ще уредим технологията, с която да постигнем тези цели и резултати. Затова смятаме, че този по-рационален подход облекчава инвеститорите.
Това е общо взето целта. А решението вие го виждате. Там са приложени съответните правни техники, по които можем да чуем забележки и за второто четене да ги усъвършенстване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Божинов.
Бих попитал господин Георгиев дали би се изказал по законопроекта от името на тяхното министерство, тъй като той засяга едно важно изменение на Закона за биологичното разнообразие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Аз, разбира се, не бих могъл по-синтезирано и по-ясно от господин Божинов да обясня какви са целите и съдържанието на предлагания законопроект, не само защото той е вносител и той най-добре може да обясни това, което предлага, а и е по-красноречив от мене. но бих изразил позицията на Министерството на околната среда и водите.
Ние напълно подкрепяме този законопроект, защото действително след 1 януари 2007 година се образува една нормативна празнота. И съзнавайки тази нормативна празнота, ние паралелно работим и за подзаконовата нормативна уредба, която би следвало да се създаде въз основа на предлаганите изменения в закона.
Ние готвим наредба, която ще даде детайлна регламентация на процедурите във връзка с извършване на специалната оценка, изисквана от директивата, която също така се изисква и по Закона за биологичното разнообразие, и нейното съвместяване с действащите процедури по екологична оценка и по оценка за въздействие на околната среда.
Така че ние напълно подкрепяме предлаганите законови изменения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нашите експерти са дали известни препоръки – за прецизиране на чл. 31, § 1 от законопроекта, букви “е” и “ж” като особено по отношение на буква “е” е отбелязано, че там тези други обекти будят определено съмнение и би трябвало изчерпателно да са изброени. Предполагам, че ще ги имате предвид, за да не се създава двусмислие в текста на законопроекта.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще ги отчетем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ще бъде важно, за да има яснота.
Колеги, имате ли въпроси към вносителя по така предложения законопроект, а също и към представителите на министерството? – Няма.
Преминаваме към гласуване. Предлагам да подкрепим законопроекта на първо гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Георги Божинов и група народни представители, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря на господин Георгиев и неговите колеги. Очаквам помощ да представим позицията на министерството и в Брюксел във вторник.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
