П Р О Т О К О Л

№ 60


На 22 февруари 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-01-11/8.02 .2007 г., изменение и допълнение на Закона за животновъдството - внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-01-10/8.02.2007 г., изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане - внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 754-01-29/14.02.2007 г., изменение и допълнение на Кодекса за застраховането – внесен от народните представители Йордан Цонев и Петър Кънев.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-9/19.02.2007 г., за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Светла Бъчварова – заместник-министър на земеделието и горите, Евгени Макавеев - главен секретар на Националната ветеринарно-медицинска служба, Корнелия Нинова – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Ралица Агайн – Гури – заместник-председател на Комисията за финансов надзор.

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-01-11/8.02.2007 г., изменение и допълнение на Закона за животновъдството - внесен от Министерския съвет.

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 702-01-10/8.02.2007 г., изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане - внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 754-01-29/14.02.2007 г., изменение и допълнение на Кодекса за застраховането – внесен от народните представители Йордан Цонев и Петър Кънев.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-9/19.02.2007 г., за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ – внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-11/8.02.2007 Г., ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на земеделието и горите:
Светла Бъчварова – заместник-министър,
Цветан Димитров – директор на Дирекция “Аграрно развитие”,
Силвия Василева – държавен експерт в отдел “Животновъдство и генетични ресурси”,
Анита Пашова – директор на Дирекция “Правна” в Централното управление на Националната ветеринарномедицинска служба,
Д-р Евгени Макавеев – главен секретар на Националната ветеринарно-медицинска служба,
Д-р Тихомир Тодоров – главен експерт в Националната ветеринарно-медицинска служба.
Давам думата на заместник-министър Светла Бъчварова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Този Закон за животновъдството беше приет през 2000 година. През 2004 година той беше променен, като регламентираше основно:
1. Организацията, управлението и търговията в животновъдството;
2. Дейността на развъдните асоциации, функции и задължения, съответстващи на европейското право;
3. Организацията и структурата на националния млечен борд.
Прилагането на закона през последните две години показаха, че редица от текстовете на този закон трябва да се актуализират във връзка с промените както по отношение структурата на животновъдството, така и по отношение на изискванията на предлаганите регламенти.
Първата и най- важна част, това са функциите и дейността на млечния борд. Той беше разписан в закона, който беше приет през 2004 година.
В тази промяна на закона ние конкретизираме техните функции, структура, възможността да управляват:
- имущество – държавна собственост в изпълнение на техните задължения,
- представителство и
- финансиране.
Особено разделът “Финансиране” ни интересуваше поради факта, че досега бордът трябваше да се издържа от държавни структури и държавен бюджет, докато сега се въвежда ново изискване – това да става чрез съответните вноски на членовете, които обслужват и които са предвидили средства от европейския фонд.
Друга промяна, която е направена, е следното. Нашето предложение е между завеждащите “Животновъдство” като консултативен орган на Министерството на земеделието и горите, който в своите функции дублираше дейността на животновъдните организации, определени в закона, да бъде създаден Съвет по внедряване на научноприложни разработки в областта на животновъдството.
Трябва да кажа, че в продължение на две години този Съвет по животновъдство на практика не функционираше поради дублиране на функциите, които бяха заложени в неговата дейност. Ние считаме, че Съветът по внедряване на научноприложни разработки в областта на животновъдството има доста по-широко поле на действие и възможност да представя и разработва стратегия в областта на животновъдството.
Промени се налагат и във връзка с дейността на Националния млечен борд, неговата роля и място при прилагане на квотната система и гарантиране добив на качествена млечна суровина и млечни продукти.
Определена промяна, която е предвидена в закона, е свързана с подпомагане на националния генофонд и контролираната част на популацията, чието съхранение и възпроизводство ще гарантира предлагане на стокови животни с добри генетични заложби. Това остава държавен приоритет. Ще има държавни помощи, за което са предоставени информации в Брюксел в следващите три години това да бъде финансирано чрез държавен фонд “Земеделие”.
Основната цел, наложила изменение на сега действащия закон, е постигане на пълно съответствие с изискванията на Европейския съюз относно общата организация на пазара с живи животни, животински и биологични продукти. Съществена част от промените в текстовете на Закона за животновъдството са на основание препоръките на ТД “САНКО” за пълно и точно хармонизиране на зоотехническото законодателство с нормативната уредба на Европейския съюз.
Промени има в Глава четвърта, раздел трети – “Окачествяване и търговия”, където се въвеждат текстове за търговия с животни в рамките на Европейската общност и трети страни.
Текстовете на чл. 39а-44а са съобразени с Директива 94/28 ЕО на Съвета относно определяне на принципните зоотехнически изисквания и изискванията за родословие, които се прилагат при внос от трети страни на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, изменящи Директива 77/504/ЕИО относно чистопородните разплодни животни от рода на едрия рогат добитък.
Ние считаме, че предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за животновъдството е съобразен не само с европейските регламенти и директиви, но и със спецификата и особеностите на животновъдството у нас.
От друга страна, в него се отразяват особеностите на българското животновъдство от гледна точка на това да се постигне оптимален баланс за управление на този подотрасъл и съответно да се гарантират държавните средства за подпомагане на този отрасъл.
Направените изменения и допълнения ще създадат по-добри условия за производство и търговия с животински продукти1, за запазване и стимулиране отглеждането и съхранението на животни от националния генофонд, за увеличаване броя на животните под селекционния обхват и за регламентиране движението на чистопородни разплодни животни и биологични продукти от тях в рамките на Европейската общност и при търговията с трети страни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата за въпроси, колеги, на които ще отговарят вероятно и представителите от Националната ветеринарномедицинска служба,
Аз имам въпрос, който у мене възниква не спрямо този закон. разбира се, това опростява процедурата.
Ние сме на прага на един нов случай, какъвто е случаят с ракията, разбира се, много по-сериозен. Защото спрямо износителите на овче мляко с някакво писмо на Националната ветеринарномедицинска служба за трети страни е спрян да се осъществява този износ. Доколкото на мене ми е известно, нашите ангажименти през тази година са предприятията в едногодишен гратисен период да постигнат условията за Европейския съюз, но дотогава те могат да изнасят на вътрешния пазар и за трети страни своята продукция.
Вие знаете, че ние изнасяме сирене за Съединените щати и за Канада. И изведнъж от няколко дни този износ е спрян. Спрян е този износ, без самите производители да знаят това.
Вчера аз бях в град Съединение и ми поставиха този въпрос. събрали са се млекопроизводителите онзи ден на пресконференция. Тук при мене дойдоха двама износители в моя кабинет. И аз, доколкото съм информиран и доколкото познавам договореностите, такава ситуация не би трябвало да има.
Аз използвам вашето присъствие, за да се обърна към вас с молба този въпрос да се изясни. Тъй като доколкото на мене ми е известно, за овчето мляко няма тези изисквания, които сега са свързани с кравето мляко. И второ, не би трябвало през тази година, когато се подготвят мандрите, да им се забранява да продават своите произведения както на вътрешния пазар, така и за трети страни.
Аз допускам, че някой от Националната ветеринарномедицинска служба се е презастраховал заради потенциалните заплахи от страна на Русия, че ще гледат под лупа всичко, което изнасяме. Но това презастраховане не трябва да затвори българските граници за арабските страни, за Канада. Ако трябва да се въведе нещо допълнително за Русия, да се въведе. Но сега да се иска на всеки съгласие в Съединените щати, че са готови да внасят овче мляко, което не отговаря на изискванията на Европейския съюз – извинете, но това е абсурдно.
И понеже такова нещо се е получило, аз мисля, че всички ние трябва да защитим тези хора, за да не излезе, че Европейският съюз е вреден за България с някакви такива решения.
Моята молба е това да се проучи и да се уреди въпросът така, както подобава.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Преди три седмици възникна този проблем и съответно на практика с решение се ограничаваше износът, включително с овче мляко и за трети страни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Решение на кого? Кой има право да дава такова решение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Решение на Европейската комисия. Това не е наше решение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Какво касае?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Въобще категорията на млечните продукти.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Откъде накъде тя може да взима такова решение, което не е свързано с договора? И защо не сте го оспорили?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е във връзка с решението от месец декември.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Те нямат право да се намесват. Защо не е оспорено?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е във връзка с проверка на предприятията от месец декември, когато бяха пуснати само 60 предприятия да изнасят за Европейския съюз. така те влизаха в категорията на одобрените предприятия.
Но тъй като въпросът стана много сериозен от гледна точка на износа за трети страни – Съединените щати, Канада, Австралия, беше поставен пред нашия представител в Европейската комисия въпросът за да се предизвика решение за износ на млечни продукти за трети страни. Нямаме още получена цялата информация. Вчера имаше комисия, на която това решение беше предложено и сега очакваме отговор за износ в трети страни на всички млечни продукти, а не само на продуктите от овче мляко.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не мога да допусна, че вие ще спрете през това време износа. А износът е спрян, той не върви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Изключено е при нас да стане. Това е препоръка на Европейската комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Как може комисията да ни препоръчва нещо, което не е в договора, и ние да нарушаваме интересите на българските фирми! Кой в България има това право? Аз бих ги осъдил в Европейския съд, ако се наложи. Как е възможно, че нещо решила Европейската комисия извън договора и ние, преди да сме го оспорили и преди да е влязло в сила, да спрем износа на толкова много български производители! Аз не мога това нещо да си го представя. И ви моля да поставите този въпрос там, където е необходимо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз Ви казвам какво е направено.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Според мене след приемането ни в Европейския съюз сме в друга позиция- и трябва да сме наясно, че у нас изпълнителните власти трябва да имат предвид това.
До месец декември ние се стремяхме да изпълняваме определени разпоредби, за да не ни наложат предпазна клауза и т.н. и да ни приемат в Европейския съюз. оттук нататък трябва да сме наясно, че започваме една икономическа война. Това е абсолютно сигурно.
Не бива да си въобразяваме, че няма да се опитват да спират под различни претексти нашата продукция, нашето производство. Това ще бъде ежедневие. И ако българската администрация помага на този процес, ние сме загубени. Ние трябва всячески да се съпротивляваме на всякакви такива домогвания. Затова защото същите тези продукти - по ред канали българските граждани го научават - след това по някакъв начин отиват под чужди етикети и се консумират от европейските народи. Вие трябва да бъдете на страната на българския производител.
Сега ситуацията е нова. Няма какво да се съобразяваме с тях. Разбира се, че те ще ни налагат непрекъснато някакви ограничения, но ние трябва да се съпротивляваме.
И аз съм напълно съгласен с господин Папаризов да реагираме от страна на комисията, ако е необходимо.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да напишем писмо от името на цялата комисия.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Така се налага у нас евроскептицизъм.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие създавате антиевропейски настроения с това сляпо подчинение на някакви полурешения, които още не са влезли в сила.
Те ни казваха “Йес, мем” по време на преговорите, но трябва да спрем с това. Стига сме били “йес, мем”!
Сега Гърция защити марката, а ние нямаме български продукт, защитен в Европейския съюз.
Предлагам по този въпрос да подготвим едно писмо от името на комисията до министъра на земеделието и горите и до министър-председателя. Защото това е просто скандално.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: До Министерския съвет.
Ако позволите, господин председател, е хубаво да изпратим едно писмо на вниманието на Министерския съвет до министър-председателя. И нека и другите министри да имат предвид този случай. По този начин те ще бъдат алармирани при такива аналогични ситуации за производство, касаещо съответното министерство, да реагират навреме и съобразно защитата на интересите на българските производители.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да гласуваме закона, аз предлагам да решим да се изпрати от името на Комисията по европейска интеграция едно писмо до министър-председателя и до Министерския съвет за това ограничаване на износа на млечни продукти за трети страни с някакво решение ад хок на някаква проверка на Европейската комисия, която по никакъв начин не би трябвало да има отношение по тези въпроси, защото това по същество променя договора, променя нашите права за едногодишен преходен период да продаваме на вътрешния пазар и на трети страни и поставя в неблагоприятно положение нашите фирми и ги кара -– това няма да го пишем – да продават чрез осигурените фирми количества на гръцки фирми, които се оформят като гръцки износ.
Аз просто не виждам как можем да подкрепим такова нещо. Трябва да напишем това писмо.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Чехите ни показаха, когато бяхме там на посещение, как се отстояват чешките национални интереси.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз гледах вчера закона и смятам, че той би трябвало да бъде подкрепен. В нашето становище на комисията има забележки и ако може, да се отговори.
Друг въпрос. С това доказателство и с млечния борд в неговата първа позиция той ще може ли да защитава нашите производители и да бъде гарант да не се следват такива ужасни катаклизми, както става сега. От миналата седмица българските производители на биволско мляко са поставени в ужасна позиция, защото не им се разрешава да им се изкупува млякото.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: След това решение ние ще закрием българското производство.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Аз благодаря на министър Бъчварова за добре представения законопроект.
Спомена се нещо за генофонда. Аз не съм специалист по тези въпроси, но съм от избирателния район, включително на град Троян, където има такъв институт.
В т. 3 на становището на комисията виждам направена забележка. Искам да ви попитам: Бихте ли казали нещо относно тази забележка на комисията – приемате ли я, имате ли възражения? Защото ние всички знаем, че България имаше много добре развита научноизследователска дейност в тази насока. Тези с години селекционирани породи, които са съответно пригодни за нашето животновъдство и за нашите условия, през последните години през последните години почти бяха разпилени.
Аз смятам, че това е един труд, който трябва да бъде защитен. Във връзка с това ще ви помоля да кажете няколко думи.
АТАНАС ЩЕРЕВ: В Троян избиха елитните говеда.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ние получихме забележките на Комисията по европейска интеграция. Приемаме четвъртата забележка. Ние имаме вашето предложение, което е свързано с този въпрос.
Приемаме и третата бележка.
По първата бележка. Законът е общ. Имате бележка да бъде вписано с екопродукти.
ЕВГЕНИ МАКАВЕЕВ: Първата бележка касае въпроса, че в закона са разписани и хибриди, освен чистопородни животни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Първата бележка сме съгласни да отпадне.
ЕВГЕНИ МАКАВЕЕВ: Всички други текстове са коригирани, съгласно вашите указания.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие приемате втората, третата и четвъртата бележка. Съгласни сме.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
Но много моля въпросът по отношение на износителите за трети страни колкото се може по-бързо да бъде решен. Няма защо гърците да ни заместват. Все пак ние сме много отдавна на американския, канадския и австралийския пазар. И сега ако вземем да излезем от тези пазари, в резултат на това ,че ще бъдем изместени, ще бъде много лошо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ние ще ви изпратим информация от решението, което взехме вчера. Предполагам, че ще имаме превод на решението на комисията до края на работното време днес.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ще чакаме да ни изпратите колкото се може по-бързо тази информация. Не може да се променят външнотърговските условия заради писмо на някои ветеринари. Тук Министерството на икономиката – виждам госпожа Корнелия Нинова – трябва да ни подкрепи.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Затова е хубаво да бъде изпратено писмо до министър-председателя.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-10/8.02.2007 Г., ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Корнелия Нинова – заместник-министър,
Катерина Банковска – Борисова – главен експерт в Дирекция “Външноикономическа и търговска политика”, отдел “СТО и други международни икономически организации”,
Дочо Карадочев – изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане,
Милена Танева – Чукурланова – главен юрисконсулт.
Повтарям, че Министерството на икономиката трябва да ни подкрепи в нашата битка за пазари.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ние сме застраховани експортно. С колегите обсъдихме, че по линия на българската Агенция за експортно застраховане ние сме застраховали износа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Надяваме се на това. ние трябва според мене да защитим този износ и ако се налага, да си понесем последствията от комисията, ако има такива. но аз не виждам на какво основание те биха могли да искат мерки срещу нас, тъй като в тази година има възможност предприятията да се нагодят към европейските норми и в рамките на тази година могат да изнасят продукцията за трети страни. Но ги е страх от руския пазар да не би нещо там да стане.
От това, което са написали, става ясно, че искат да накарат американските вносители да вземат документи, че те са съгласни да получат стоки по нашите стандарти. Знаете ли това нещо?
Ако обичате да преминем към втория законопроект.
Давам думата на госпожа Нинова да представи законопроекта. Ние няколко пъти изменяме този закон, но това, което се прави, е много важно, за да може той да действа ефективно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане беше одобрен в Министерския съвет на 1 февруари 2007 година, за съжаление малко със закъснение, тъй като той е хармонизиран. С представения законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане се цели хармонизиране на законодателството в областта на експортното застраховане с това на Европейския съюз.
Със законопроекта се въвеждат разпоредбите на две директиви на съвета на Европейския съюз, които са задължителни за държавите-членки.
Въвеждат се Директива на Съвета 84/568/ЕИО от 27 ноември 1984 година относно взаимните задължения на органите за застраховане на експортните кредити на държавите-членки, опериращи за сметка или с държавно подпомагане, или на държавните служби, опериращи вместо и от името на тези органи, в случай на съвместна гаранция при сделка, включваща един или няколко подизпълнители в една или няколко държави – членки на Европейските общности.
Регламентира се задължението за сключване на спогодба между органите по застраховане на експортните кредити, действащи за сметка на държавата, при поемане на съвместни задължения, съвместно с орган или държавна служба на друга държава-членка, гаранции за сделка, включваща един или няколко подизпълнители в една или няколко държави – членки, и определяне на минимално задължително съдържание на подобна спогодба.
Въвежда се задължение за Българска агенция за експортно застраховане ЕАД при включване на съвместни договори за застраховане да следва типовото споразумение, което може да включва и други клаузи, доколкото те не нарушават задължителните разпоредби на типовото споразумение.
Типовото споразумение цели уреждане на взаимните задължения на експортните застрахователи, когато:
- дадено предприятие наема като подизпълнител едно или няколко предприятия от една или от няколко държави – членки на Европейския съюз, за експортна сделка, на която то е титуляр, сключена с дадено предприятия (купувач), намиращо се в трета страна, която не принадлежи към Европейския съюз или в държава – членка на Европейския съюз, различна от тези, в които са установени главният изпълнител и подизпълнителят или само подизпълнителят, или
- застрахователите преценят, че застрахователните им системи са достатъчно съвместими и се договарят да покрият заедно застраховка за даден купувач за цялата негова сделка.
Задължително е включването на арбитражна клауза за ад хок арбитраж от арбитражна инстанция, състояща се от трима арбитри, като председателят на арбитража се определя от председателя на Съда на Европейските общности и следва Помирителният и арбитражен регламент на Международната търговска камара.
Въвежда се Директива на съвета 98/29/ЕО от 7 май 2998 година относно хармонизирането на основните разпоредби, приложими при застраховане на експортни кредити, за сделки, които се ползват със средносрочно и дългосрочно покритие.
Целта е въвеждане в закона на ясни и точни правила, въведени с директивата, по отношение на застраховането на средносрочни и дългосрочни кредити при износ на стоки и/или услуги, тоест продължителност на риска, равна или по-голяма от две години, като продължителността включва и срока на производството на стоки, които правила гарантират насърчаване на експортната политика и избягване на деформации на условията на конкуренция между предприятията в рамките на Европейския съюз. от обхвата на директивата се изключват покритието на тръжните гаранции, връщането на авансови вноски за добро изпълнение и за гаранционни удръжки, както и покритието на рисковете, свързани със съоръжения и материали при строителни работи.
Общите принципи при застраховане на сделките, свързани с износа на стоки и/или услуги, предназначени за държави – нечленки на Европейския съюз, срещу средносрочен и дългосрочен риск са подробно посочени в Приложение № 2 от законопроекта и следва да се прилагат от”БАЕЗ” ЕАД.
Наред с правилата относно дефинициите на видовете рискове, покритието, начина на определяне на премиите и размера на обезщетение и други са предвидени четири основни типа нотификации, които експортният застраховател, тоест “БАЕЗ” ЕАД следва да предоставя на експортните застрахователи на държавите – членки на Европейския съюз и на Европейската комисия. “БАЕЗ” ЕАД следва да приведе общите си условия в съответствие с посочените общи принципи.
За постигане на пълно съответствие с правилата на Европейския съюз в областта на експортното застраховане се въвежда изменение в дефинициите на краткосрочен и средносрочен риск. Краткосрочният риск е рискът за срок до две години, а не както е регламентирано в момента до една година, а средносрочният – съответно от две до пет години.
Въвежда се възможност за сметка на държавата да се застраховат и кредити – банкови и небанкови, отпускани на малки и средни предприятия. По този начин ще се облекчат условията за кредитиране на малките и средните предприятия и ще се стимулира икономическата активност.
Предвид на трайната тенденция българският износ да се ориентира основно към страни, определени като страни с пазарен риск, Българската агенция за експортно застраховане разполага със застрахователен капацитет да поеме допълнителни отговорности.- одобреният застрахователен капацитет за дейността на експортното застраховане за сметка на държавата за 2006 година е 120 млн. лв., а акумулираната застрахователна сума към края на месец септември 2006 година е около 70 млн. лв., тоест агенцията разполага със значим свободен застрахователен капацитет, който искаме да насочим към малките и средните предприятия.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз имам един въпрос. какво се има предвид с това изречение: Въвежда се възможност за сметка на държавата да се застраховат и кредити – банкови и небанкови, отпускани на малки и средни предприятия? Банкови и небанкови кредити, отпускани от страната, от филиали от чужбина? Става въпрос за смесени предприятия или само български?
ДОЧО КАРАДОЧЕВ: От фирми и банки, регистрирани на територията на България. Има се предвид небанкови, защото много често по различни програми и фондове се отпуска финансиране на малки и средни предприятия, които също могат да бъдат застраховани.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Тук се говори за държавна гаранция.
ДОЧО КАРАДОЧЕВ: Държавна гаранция е самата застраховка. Тоест, ние поемаме ангажимент, ако кредитополучателят не погаси някаква част от сумата, я поемаме ние, което улеснява достъпа за финансиране на малките и средни предприятия. Тъй като сега на база две се затягат отново банковите изисквания за рейтинг и тези предприятия трудно се добират до финансиране.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Именно това е променено с размера на капитала, който може да има агенцията, и той винаги се включва в държавния бюджет като държавен ангажимент, което увеличава потенциалната задлъжнялост на държавата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Агенцията, освен за държавния бюджет, изпълнява такива функции за собствена сметка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Винаги изниква този проблем какви са ни лихвите за поемане на държавните гаранции.
ДОЧО КАРАДОЧЕВ: Досега не сме го използвали. Надяваме се да продължим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие виждате, че в нашето становище нямаме някакви бележки по законопроекта.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-29/14.02.2007 Г., ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО – ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЙОРДАН ЦОНЕВ И ПЕТЪР КЪНЕВ.
Този законопроект, внесен от двамата народни представители, има пряко отношение към нуждите на институцията.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Комисията за финансов надзор
Ралица Агайн – Гури – заместник-председател, Управление “Застрахователен надзор”,
Стефан Стоилков – директор на Дирекция “Регулаторна политика и анализи”,
Николай Петков – началник на отдел “Регулаторна политика”.
Ще помоля госпожа Агайн като заместник-председател на Комисията по финансов надзор, отговаряща за управление “Застрахователен надзор”, да изрази становище по законопроекта, тъй като по такива въпроси ние се надяваме да имаме становището не само на народните представители, а и на институциите.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ: Предлаганите изменения и допълнения в Кодекса за застраховането целят прецизиране на отделни разпоредби, както и привеждане на националното законодателство в съответствие с европейското право в областта на застраховането.
Две разпоредби в законопроекта изразяват европейските разпоредби. Едната от тях е свързана с минимално необходимия капитал на застрахователите – с над 400 хил. лв., във връзка с отчетената инфлация на територията на Европейския съюз. у нас това е необходимо да бъде извършено чрез промяна на изискванията за минимален капитал в Кодекса за застраховането, докато в съответните европейски директиви това е отразено, като се дава възможност на Европейската комисия с решение да заличи минималното изискване за капитал вследствие на такава регистрация.
През месец август 2006 година беше публикувано решение на Европейската комисия, с което беше ограничено изискването за капитал под 200 хил. евро, съответно за общо застраховане и за животозастраховане и държавите – членки следваше да приведат незабавно изискванията на капитала на застрахователите в съответствие с тази промяна.
Защо това изменение не беше направено по-рано? Тъй като беше поставен въпросът от страна на държавите-членки, най-вече от страна на Ирландия, кога следва да бъде направено това увеличение задължително от държавите-членки и
Дотолкова, доколкото у нас има малко застрахователи, които нямат необходимост от увеличаване на капитала, ние изчакахме този въпрос да завърши, което приключи с категорично стантовище, че това е възможно най-краткият срок.
Така че това изменение, предложено от народните представители Йордан Цонев и Петър Кънев, е свързано с изискванията България да синхронизира своето законодателство с влязлото в сила решение на Европейската комисия.
Изменението има за цел да насърчи допълнително презастраховането от страна на български застрахователи при първокласни презастрахователи, с което да се гарантира тяхната платежоспособност и да се облекчат изискванията за капиталова адекватност на застрахователите.
По отношение на § 3 от законопроекта, бих казала, че той е съгласуван на равнище Министерски съвет, тъй като представляваше предложение в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за публично предлагане на ценни книжа и впоследствие при разглеждането на законопроекта във водещата Комисия по икономическата политика беше взето решение този текст да бъде отделен в самостоятелен законопроект, тъй като не е редно със закон да бъде изменян Кодексът за застраховането.
Предложението за изменение всъщност е свързано с отразяване на директивата, с която се въвежда в сила споразумението с Конфедерация Швейцария при извършване на дейност от страна на швейцарски застрахователи на територията на Европейския съюз. доколкото това споразумение е доста подробен текст, който е изготвен от нас и който е представен на вашето внимание, се дава възможност на Комисията за финансов надзор с подзаконов акт да разписва подробно всички условия от споразумението, за да не бъде обременявано нашето законодателство.
И накрая, параграф 1 е свързан с изискване на европейското законодателство. Но ние подкрепяме това предложение, тъй като то прецизира разпоредбите и въвежда известни облекчения за български законодател, без това да е в ущърб на застрахователните услуги. С него се увеличава равнището на редовно признатите вземания от презастрахователи за активно покритие на резервите от 80 до 100 на сто, когато този презастраховател има рейтинг от международно призната рейтингова агенция.
Със същата разпоредба в ал. 5 се предвижда увеличаване на досега съществуващия праг на признаване на вземанията по застраховане отново във връзка с формиране на застрахователни резерви, като се дава възможност вземания към застраховани, когато са редовни, да бъдат признати.
Тази промяна произхожда от факта, че с подзаконова нормативна уредба, приета през 2006 година, се въвеждат стратегически изисквания кога да бъдат признавани така че е изключена възможността застрахователите да признават вземания със съмнително качество, които могат да се окажат нелигитимни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние сме взели отношение в нашия проект за становище само по параграфи 2 и 3, които имат отношение към европейските норми, и сме дали в точка 2 едно друго предложение как технически конкретно да се транспонира директивата. не знам какво е вашето мнение по този въпрос.
Ние предлагаме в ал. 1 новият чл. 4а и на Допълнителните разпоредби на кодекса на застраховането да се добави “съгласно директива 91/371/ЕИО. Не знам дали технически това е въпрос, който вие приемате.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ: Приема се.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако приемате нашето становище, предлагам с гласуване да го подкрепим.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма. Приема се.

Преминаваме към извънредната точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-02-9/19.02.2007 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ОКАЗВАНЕТО НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
В тази връзка тук са:
От Министерството на финансите
Лъчезар Стефанов – директор на Дирекция “Външни финанси”,
Росица Михайлова – държавен експерт в Дирекция “Европейски финансови институции”.
Става дума за едно споразумение между България и Конфедерация Швейцария.
Давам думата на господин Стефанов да представи законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР СТЕФАНОВ: Законопроектът касае член единствен: Ратифицира измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ, сключени чрез размяна на писма на 31 юли 2006 година, 15 ноември 2006 година и 5 декември 2006 година.
Споразумението е относно оказване на финансова помощ в размер на 60 млн. швейцарски франка.
Споразумението е ратифицирано със закон, приет от Народното събрание на 3 февруари 1999 година.
Координацията на споразумението от българска страна е възложена на Министерството на финансите, а от швейцарска – на Държавния секретариат за икономически работи.
Средствата се използват приоритетно за проекти в сферата на инфраструктурата, като особено значение се отдава на проекти от секторите по опазване на околната среда, здравеопазването и енергетиката.
Усвоените средства по изпълнение на проектите, финансирани по швейцарската помощ, надхвърлят 48 млн. швейцарски франка, като в резултат на това окончателно са завършени шест проекта: “Централни стерилизационни центрове за регионални болници”, “Рехабилитация на подстанция “Царевец” – Велико Търново”, “Пречиствателна станция за битови отпадни води в град Пловдив”, “Рехабилитация на ВЕЦ “Пещера”, “изследване на сеизмичната безопасност в АЕЦ “Козлодуй” и проект “Помпена станция за прехвърляне на отпадъчни води от северната част на град Пловдив през река Марица до ПСОВ”.
В краен етап на изпълнение са два проекта: “Рехабилитация на ВЕЦ “Батак” и ВЕЦ “Алеко” и “Реконструкция, модернизация и разширение ІІ етап на пречиствателна станция за отпадъчни води (Пловдив ІІІ).
Наскоро бе подписано индивидуално проектно споразумение за изпълнение на дълго подготвяния проект “Съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци, Пловдив”.
Общата стойност на проекта е 12,5 млн. лв., която включва 5 млн. лв. швейцарска безвъзмездна помощ за доставка на оборудване.
Продължаването на срока на действие на Споразумението за финансова помощ е необходимо за приключване на проектите, което се изпълняват към момента, както и за предоставяне на възможност за изпълнение на проект “Съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци, Пловдив”. Независимо че новият проект е обвързан с индивидуално споразумение, по отношение на общите условия Споразумението за финансова помощ ще остане приложимо.
Отмяната на т. 3.3 в чл. 3 “Вносът на стоки на територията на Република България, който се извършва в рамките на безвъзмездната помощ от швейцарското правителство по това споразумение, се освобождава от всякакви мита и такси, данък върху добавената стойност, акциз и други налози с еквивалентен ефект” се налага във връзка с поетите ангажименти на страната ни в Договора за присъединяване към Европейския съюз за стриктно спазване и прилагане на разпоредбите на европейските размкови закони, регламенти и решения.
С присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007 година България следва да унифицира митническата си политика с тази на Европейския съюз и да прилага освобождаването на митни сборове при внос само в случаите, определени в Регламент на Съвета 918/83 от 28 март 1083 година за установяване на система на Общността за освобождаване на митни сборове.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България, измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, сключени чрез размяна на писма, подлежат на ратифициране със закон от Народното събрание.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: тоест освобождаването от ДДС се променя.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Премахва се. Те поемат този разход. Ние по принцип бихме могли да оставим този текст, но тогава трябва да внесем тази разлика от освобождаването от ДДС в общинския бюджет.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Този проблем е за много дарители от Европейския съюз. Чакат легла за болници и т.н. някой трябва да плати ДДС. Може би ние трябва да променим закона, за да дадем възможност това ДДС да не се плаща. Ако трябва, държавата да го плати.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Нещо за изясняване на въпроса. Този казус възниква, когато вносът е с нулева ставка, както е случаят с внос от Швейцария.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Значи ние не трябва да приемаме дарения от други европейски страни за нашите болници? Ставаме изведнъж богата държава.
Не ми е ясно как направихме този Закон за ДДС така, че се поставихме в неблагоприятна ситуация.
Ако няма въпроси по законопроекта, преминаваме към гласуване. Но този въпрос с ДДС трябва да се реши.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: В случая има решение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Но дано да не стане прецедент.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Използвам случая, че тук има евродепутати – пипнете регламента.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Този регламент се сменя по инициатива на комисията, а ние нямаме такава законодателна инициатива. Но политически можем да отправим въпрос или питане. Така можем да постъпим. Но този, който може да реши въпроса, е само вие, като направите предложение. Ние нямаме законодателна инициатива.
Който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма. Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./(Атанас Папаризов)