П Р О Т О К О Л

№ 61


На 1 март 2007 година се проведе първото заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане на позицията на Република България за Заседанието на Съвета на Европейския съюз на 5 март 2007 година в Брюксел по някои основни въпроси (Лисабонсктата стратегия за устойчив растеж и заетост, глобалната конкурентноспособност, енергийната политика, по-добро управление и др.), свързани с подготовката на Европейския съвет на 8 и 9 март 2007 г.

На заседанието присъстваха: Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи]
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката,
Любомир Дацов – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
От Министерството на външните работи:
Марияна Кордова – съветник,
Надя Раева – парламентарен секретар
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Владимир Старирадев – директор на Дирекция “Енергийна стратегия”,
Бончо Бончев – държавен експерт в Дирекция “Европейска интеграция”, отдел “Свободно движение на стоки – хоризонтални мерки и нов подход”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Предлагам да започнем нашата работа.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Както вече ви предложих, първото заседание на Комисията по европейските въпроси ще започне много символично с първия доклад на министъра на външните работи, а също така и на неговите колеги от Министерството на финансите и от Министерството на икономиката и енергетиката относно подготовката на България за първия Европейски съвет вече като член на Европейския съюз.
В този дневен ред въпросите, които имат изключително важно значение за нас като страна, това е, разбира се, Лисабонската стратегия, но това е и преди всичко новата енергийна политика на Европейския съюз, въпрос, по който в момента в Европейския съюз и в Европейския парламент се води много широк дебат по няколко линии. През миналата седмица се обсъждаше тази политика и във Външната комисия, особено по въпроса за сигурността на доставките, и в Комисията по търговия и енергетика относно ролята на ЕВРАТОМ, от една страна. Там беше проведено едно публично обсъждане за бъдещето на енергетиката, без да нараства въглеродният двуокис като емисии и без да се увеличава зависимостта.
Това са теми, които вълнуват сега Европейския съюз и всички страни – членки. И предполагам, че тези теми вълнуват особено и нашата изпълнителна власт. Защото редица от решенията са свързани с дългосрочното бъдеще на България, с нейната енергийна независимост, отстояването на нашите позиции като основен доставчик на електроенергия в региона.
Разбира се, те са свързани и с Лисабонската стратегия, от която ние имаме много какво да научим досега, а и много да направим, за да може действително България да бъде една държава, в която знанието, обучението през целия живот, постигането на висококвалифицирани кадри, развитието на конкурентно-способността са все важни въпроси.
Разбира се, във всички тези стратегии и във всички тези области има конкретни ангажименти, които държавите-членки поемат. Има също така и редица въпроси, които всяка една държава отстоява.
Затова без повече увод бих предложил на министъра на външните работи да ни представи основното в позицията, която е утвърдило правителството за тази предстояща сесия на Европейския съвет, но преди това, разбира се, за Съвета по общи въпроси, в който той ще вземе участие заедно с министъра на финансите.
Заповядайте, господин министър.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви. Разбира се, темите до голяма степен са свързани, така че предлагам заедно да говорим.
Темите на Европейския съвет са четири.
Първата е традиционната от 2000 година насам – Лисабонската стратегия. Нейното изпълнение се разглежда на всеки пролетен Европейски съвет.
Втората тема е свързана с по-добро регулиране и облекчаване на регулациите.
Третата тема е свързана с енергийната политика на Европейския съюз.
Четвъртата тема – това са международни въпроси.
Аз имам някаква идея да ви представя засега въпросите, които ще влязат в темата “Външни отношения и международни въпроси”. Но там винаги се оставя отворена вратичка за гъвкавост. В смисъл, ако има някакво развитие по някои от въпросите, се включва допълнително в дневния ред.
Целта на германското председателство е да се ограничат темите по брой, за
По въпроса за Лисабонската стратегия. Аз се надявам, че всички колеги, които виждам тук и които се занимават с тези въпроси непрекъснато, също могат да допълнят това, което ще кажа.
Днес правителството прие Националния план за развитие на страната, който е до голяма степен българската програма за национални планови реформи за периода 2007 – 2009 година. В този план се отразяват основните политики на България, съобразени с Лисабонската стратегия на Европейския съюз.
На заседанието очакваме да бъде разгледан, както всяка година, докладът на комисията за прогреса досега на Лисабонската стратегия. Очакваме този доклад да каже, че Лисабонската стратегия дава резултати.
Европейският съвет ще одобри препоръки по страни за страните-членки и за еврозоната, а също така ще предприеме мерки за по-нататъшно подобряване на управлението в рамките на Лисабонската стратегия.
Вероятно Европейският съвет ще призове и за предприемането на мерки като част от финансовите и икономически политики за растеж и стабилност.
Каква е позицията на България по Лисабонската стратегия. Няколко са разделите.
Първо, по отношение на финансовата и икономическата политика – ориентиране към растеж и стабилност.
Една от темите, които България ще предложи, е да се предприемат мерки за увеличаване на мобилността на трудовия пазар в Европа. Знаете ,че новите страни – членки, включително и България, имат някои ограничения, които затрудняват мобилността и между старите страни – членки. Според нас мобилността на пазара на труда е един от важните елементи на икономическия растеж.
В тази национална програма за реформи, която е приета днес, се предвижда България да урежда икономическа политика, която да осигури висок и устойчив икономически растеж и индикативното число около 6 процента ръст на брутния вътрешен продукт годишно и по-добри работни места. Задължително споменаваме, че България работи в рамките на условия на макроикономическа стабилност, със запазване на валутния борд и всички следствия за фискалната политика, които произтичат от там.
По отношение на укрепването на вътрешния пазар и повишаване на конкурентноспособността в Европа. Ще засегна по-важните въпроси. Ще прескоча позициите, които ние приветстваме, потвърждаваме успеха и т.н.
Има един показател, който се следи от Европейския съюз – това е дефицитът за въвеждане на директивите в Европейския съюз. това е процентът директиви, които се приемат, но не се въвеждат в страните – членки.
По наше мнение има една индикативна цел от 1 процент от тези директиви да останат неприложени. Ние смятаме, включително и на основата на българския опит, че това е постижима цел за целия Европейски съюз и подкрепяме нейното приемане.
По отношение на политиката за иновации и научноизследователската дейност. Знаете, че целта в Лисабонската стратегия на Европейския съюз е до 2010 година да се достигне до 3 процента от брутния вътрешен продукт за научни изследвания и иновации.
България ще работи, освен по Националния план за реформи, и по оперативна програма “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” за периода 2007, 2013 година. Тези оперативни програми, включително и тази, бяха приети също днес на заседание на Министерския съвет.
Ние имаме няколко източника за финансиране на иновациите и на научните изследвания. Имаме значителен проблем с изоставане от тази индикативна цел на Европейския съюз. Все още засега средствата за научни изследвания в България са много малко. Като казвам това, , че са малко, трябва да имаме предвид, че те клонят някъде около 1 процент и малко под него.
Трябва да уточним, че в тези 3 процента цел на Европейския съюз се включват 3 процента бюджетно финансиране на научните изследвания и два пъти по-голямо финансиране от страна на бизнеса.
Нашият основен проблем е с интерес и финансирането от страна на бизнеса на научните изследвания. Въпреки че още миналото правителство направи един иновационен фонд, който се управлява от Агенцията за малки и средни предприятия, миналата година и тази година са увеличени сумите, които има в този фонд. Тоест държавата подпомага чрез университети и институти на БАН научните изследвания. Но все още е много малко участието на бизнеса в тези програми.
Това, което ще продължим да правим, е да продължим да търсим начини за стимулиране на бизнеса, освен по чисто икономическите и пазарни причини той решително да отдели повече средства.
По отношение на следващия раздел – “Повишаване на заетостта и развитие на европейския социален модел”.
Националната програма за реформи на България включва изключително много мерки за повишаване на общото равнище на заетост. Целта е заетостта да достигне 61 процента до 2009 година. Пак ще ви припомня индикативната цел на Европейския съюз – 70 процента заетост до 2010 година, една доста амбициозна цел и за европейските страни. Предвид на равнището, от което ние тръгваме, и състоянието на икономиката нашата цел е до 2009 година да стигнем 61 процента, което е една доста напрегната програма за увеличаване на заетостта.
Предвижда се в тази връзка заетостта на жените да достигне 54 процента през 1009 година, заетостта на възрастните работници – 37 процента пак до 2009 година и намаляването на общото равнище на безработица. Предполагаме, че според този Национален план, който днес приехме, до 2009 година безработицата в България може да падне до 8 процента.
В момента в един от месеците – за януари месец излезе статистиката, - месеци, в които обикновено има нарастване на безработицата, пак се движим около стойности около 9,6 процента, което е очевидно, че трайно под 10-те процента е безработицата в страната.
Има редица мерки, които ние предприемаме в рамките на социалната закрила и пенсионната реформа.
Това са основните елементи в частта “Лисабонската стратегия”, които България общо взето може да представи пред Европейския съюз.
Приетият днес Национален план за реформи ще бъде представен в понеделник в Европейската комисия. Оперативните програми също ще бъдат представени до крайния срок - март, а вероятно и по-рано ще бъдат представени в Европейската комисия. Идеята ни е да ги представим на 5 март. Общо взето ще се включим в сроковете.
По темата “По-добро регулиране”.
Знаете, че познатият ни комисар Ферхойген, още когато стана комисар, който се занимава с икономиката в Европейския съюз, започна една инициатива за увеличаване на регулациите. До тук беше направено едно не малко усилие в Европейския съюз, като увеличаването на регулациите се гледа в два аспекта – на равнище Европейски съюз и на национално равнище. Смята се, че това е една от пречките за висок икономически растеж в европейските страни.
Първият доклад за изпълнението на тази стратегия за по-добро регулиране беше приет до 2005 година. Докладът, който сега ще представи комисията, ще отчете напредък и ще промени времевия хоризонт до 2009 година.
Европейската комисия предлага няколко нови мерки.
Освен досегашното наличие на оценки на въздействието на регулациите, които се приемат в Европейския съюз, се предлага и даже вече започнаха действията по създаването на така наречения impact assessment board, която е нова структура или звено за оценка на въздействието, което ще контролира оценките на въздействие. Това звучи като силно увеличаване на бюрокрацията в Европейската комисия, но не е това целта. Става въпрос за едно действително максимално олекотено от бюрократична гледна точка звено, което да следи и да дава сигнали доколко е ефективен механизмът за изготвяне на оценки на въздействието на законодателството и да изработва някакъв цялостен поглед, да не са разпокъсани в отделните части.
България подкрепя създаването и работата на един такъв орган. Пак казвам, това не би трябвало да бъде за сметка на силно бюрократично утежняване и в същото време трябва да доведе до повишаване на качеството на оценките за въздействие.
Намаляването на административната тежест.
На 24 януари тази година Европейската комисия прие програма за действие за намаляване на административните тежести в Европейския съюз. програмата предвижда общностна цел от 25 процента намаляване на административните тежести, които са резултат от регламенти и директиви на Европейския съюз и националното законодателство по тяхното прилагане.
На този етап се предлага да се започне с намаление на изискванията бизнесът да предоставя информация в определени области и са приети 13 такива приоритетни области. Тук се включват дружествено право, лекарствено законодателство, работна среда, данъчно законодателство, статистика, земеделие и т.н. – да не ги изреждам.
Идеята е в тези приоритетни области да се направи първата стъпка и да се изисква по-малко информация ,която да се предоставя и да се изисква от страна на бизнеса. Смята се, че това е един от най-бързите начини за стартиране на тази програма за облекчаване на законодателството.
До месец октомври следващата година страните – членки трябва да определят национални приоритети и количествена цел за намаляване на административните тежести. Тук вече става въпрос за национални програми. В тази национална програма и ние би трябвало да си поставим този срок – октомври 2008 година. Въпреки че в началото се спомена – при нас вече се работи от няколко години по една такава програма.
Европейската комисия вече е идентифицирала 10 нормативни акта, по които могат да се предприемат действия в тази насока. Окончателните предложения ще се появят в началото на месец май от страна на Европейската комисия – какво допълнително може да се направи.
Много от страните – членки настояваха при формулиране на политическите насоки в тази връзка да се избегне формулировката, която да води до 25 процента общностна цел за намаляване на регулациите, като поискаха това равнище да остане като индикативно, но да се съобразява с националните особености и възможности. Трудно може да се потърси 25 процента общностна цел навсякъде, във всички страни, защото те имат много различен режим на регулации.
България поддържа тази позиция. Според нея би трябвало общата цел 25 процента да остане като индикативна, но страните-членки да си поставят цели, които да бъдат съобразени с техните национални особености.
В България имаме информация. Аз мисля, че тези материали сме ги предоставили на комисията. Представили сме информация какво се прави досега в ограничаване на регулативните мерки през 2006 година. Бяха предприети допълнителни такива мерки.
Изготвя се проектопрограма за по-добро регулиране, която ще се обсъди с всички партньори, които имат интерес от тази програма.
Общо взето това е темата за намаляване на регулациите и позицията на България. Пак казвам, подкрепяме тази структура за оценка на оценките на въздействие, подкрепяме общата цел от 25 процента до 2012 година за намаляване на регулациите. Подкрепяме тези 10 нормативни акта, които вече е идентифицирала Европейската комисия в тази насока и призоваваме да се остави свобода на страните – членки, когато си поставят националните цели, да се съобразят с националното си законодателство.
Това е по втората тема – облекчаване на регулациите.
Третата тема е енергийната политика.
По темата “Енергийна политика” се поставят няколко въпроса, които се разглеждат в рамките на общия подход за енергийната политика. Тук се включва и политика в областта на енергетиката, и политика в областта на ограничаване на застрашаването на климата и на негативните климатични промени в Европа.
Общата задължителна цел на Европейския съюз е 20 процента намаляване до 2020 година на емисиите от парникови газове, като равнището е 1990 година.
На второ място, принцип в европейската комисия е реализиране на енергийните принципи за устойчивост, конкурентноспособност и сигурност на енергийните доставки.
Ние тук имаме някои различни становища, особено по тази индикативна цел 20 процента за ограничаване на емисиите. Сега ще мина в подробности по някои от тези теми.
Първо, по отношение на вътрешния енергиен пазар. Предлага се отделяне на собствеността на вертикално интегрираните енергийни компании върху мрежите или като алтернатива установяване на напълно независими системни оператори с цел постигане на по-голяма конкуренция. Тук ако представителите на Министерството на икономиката и енергетиката разгадаят тези изречения, ще бъде добре.
Общо взето нашата позиция по това е преструктуриране на собствеността и на типа собственост в енергийния пазар. Нашето предложение е, че това нещо може да става, но първо трябва да изчакаме да видим ефектите от либерализирания енергиен пазар в Европа и след това да се пристъпи към това вертикално разделяне на собствеността между вертикално интегрираните енергийни компании.
Тук сме заедно с немското председателство и против предложението на Европейската комисия.
Има такава тенденция, това е част от политиката по отношение на вътрешния пазар, засилване на зависимостта на регулаторните органи в областта на енергетиката и даване на задължения да се наблюдава както националния, така и общия енергиен пазар на тези органи.
Общо взето, идеята, която ние подкрепяме, е да се стигне с либерализацията на енергийния пазар до изграждане или на единен европейски регулаторен орган, или на мрежа от национални регулаторни органи. Но при всички случаи търсим съчетание на надзора върху енергетиката.
Хармонизация на техническите стандарти, нов механизъм и структура на Европейския съюз за операторите на преносни мрежи, нова харта на европейския потребител – това са елементи от европейската политика, които България също подкрепя.
Хубаво е, че влизат и стратегическите енергийни инфраструктурни проекти. За нас е особено важно, че Европейската комисия – очакваме Европейският съвет да вземе това решение – ще определи координатор за изпълнение на проекта “НАБУКО”. Проектът “НАБУКО” е един от важните проекти, както знаете, за България. Определянето на специален координатор означава доста по-силно ангажиране и активизиране на Европейския съюз в това отношение.
Освен това се дава срок – ограничава се срокът до 5 години по приключване на процедурите по планиране и одобряване на европейски инфраструктурни проекти, което също се подкрепя от нас. Това означава, че няма да се правят някакви проекти по принцип, свързани с енергийната политика, а ще има едно петгодишно ограничение, в което трябва да се подготви, да се планира и одобри всеки един такъв проект.
Втора важна тема е сигурност на доставките на природен газ, нефт и електроенергия.
Трета важна тема е лидерството на Европейския съюз за постигане на глобално противодействие срещу промените в климата, като целите са 30 процента намаляване на емисиите на парникови газове от развитите страни до 2020 година и приносът на Европейския съюз да се установи на 20 процента намаляване под нивата на 1990 година.
Нашата уговорка тук беше направена на Съвета по екология миналата седмица. В нея ние казахме, че като основа 1990 година не е подходяща за нас, тъй като нашата икономика не беше в най-доброто си състояние и съответно и емисиите също не са били в такова състояние. Ние предлагаме да се приеме като референция за нас механизмът, приет в Киото през 1988 година – две години по-рано. Тази българска позиция е представена като българска позиция от министър Джевджет Чакъров – е била подкрепена от още няколко страни, основно от Централна и Източна Европа и е останала като възможност. Значи останала е европейската цел – общо отваряне на 20 процента под нивата от 1990 година, но за някои страни, в които се окаже такава необходимост, намаляването може да бъде по-малко и за референтна година да се приеме годината от Киото - 1988 година. Мисля, че това е един добър пробив в общата европейска позиция, която направи България, пак казвам, подкрепена от няколко централни и източноевропейски държави.
Европейският съюз си поставя за цел:
- намаляване с 20 процента на първичното електропотребление до 2020 година – това са доста амбициозни цели;
- поставяне на задължителна цел за Европейската общност 20 процента на възобновяеми енергийни източници до 2020 година;
- минимум 10 процента от транспортните горива да бъдат биогорива.
За 20-те процента възобновяеми енергийни източници не само България, а и доста страни от Европейския съюз предлагат това да бъде пак като референтна цел. Не всички страни могат да го постигнат. Нашият аргумент основно е, че това е доста скъп начин за производство на енергия и трябва да се отчитат и социалноикономическите особености на отделните страни.
Така че ние ще направим усилията в тази област, но да приемем до 2020 година да имаме 20 процента възобновяеми енергийни източници е доста амбициозна цел. По-леко смятаме, че можем да се справим с целта 10 процента биогорива за транспортния сектор до 2020 година.
Важен за нас е разделът “Ядрена енергетика”. Това, което предлагахме, тоест, подкрепяхме такова предложение, беше да оставят на страните – членки да преценяват така наречения си енергиен микс, включително използването на ядрена енергетика. Това нещо се приема и се оставя действително на различните страни да го преценят.
И още нещо, за което ние настоявахме – да се изготвят европейски стандарти за ядрена сигурност, нещо, което, ако го имаше, сигурно нямаше да има аргументи за затварянето на трети и четвърти блок в миналото.
Предлага се формирането на група на високо ниво в областта на ядрената сигурност и безопасност, която да дискутира евентуални предложения за общи европейски правила и стандарти в тази област. Така че според нас това е също положително развитие, което ще се приеме на Европейския съвет.
Между другото, като говорим за енергийна политика, тази тема я е имало в Европейския съюз преди доста години и тя е стигнала доникъде, точно защото се е фокусирала само върху ядрената енергетика – да има или да няма. Сега по съвсем друг начин се поставя въпросът за общата енергийна политика. И ядрената енергетика влиза като елемент от нея, който според нас оставя достатъчно възможности за развитие на тази енергетика.
В международен план се предлага енергийната политика на Европейския съюз да бъде такава, че Европейският съюз да говори с един глас. Това също е много важно за нас, особено по отношение на големи доставчици на енергийни ресурси.
Това са най-общо позициите в областта “Енергетика”. Ако изпусна нещо, предполагам, че ще ме допълните по всичките тези въпроси. Аз искам да спестя времето на народните представители. Ако има въпроси, разбира се, съм готов да отговоря и на тях.
Стана въпрос за опазване на климата. Има една основна цел, която се поставя – за глобално нарастване на температурата до 2 градуса С в сравнение с нивата от прединдустриалната епоха – това е формулираната цел. Тук основното е, че трябва да се направи основно ограничаването на емисии и нарушаването на климата чрез вредни емисии. Отново българската позиция успя да намери подкрепа по отношение на това какво ще правят страните, включително и България, във връзка с ограничаването на емисиите, като за база се взима 1988 година и 20 процента остава цел, до която ще се стремим да стигнем, но най-вероятно не толкова бързо.
Има още една точка, която е по темата “Външни отношения”, която ще бъде разгледана – това е докъде са стигнали преговорите в Световната търговска организация. Знаем, че преговорите в Световната търговска организация бяха преустановени в края на месец юли 2006 година. По това ще докладва комисарят Питър Менделсон.
Общо взето, има някакво очакване за раздвижване от страна на Съединените щати и на развиващите се страни, които основно блокират по-нататъшното провеждане на преговорите. Европейският съюз е на позиция, че той е направил достатъчно отстъпки и сега по-скоро би трябвало да очаква отстъпки от страна на Съединените щати и на развиващите се страни.
Тук България има една много близка позиция до френската позиция, която е за плавно преминаване. Единият въпрос, разбира се, са субсидиите и това са главно субсидиите в областта на селското стопанство. Тук ние мислим, че намаляването на субсидиите не е процес, който може изведнъж да бъде спрян. Има достатъчно механизми, които подпомагат развиващите се страни и не е най-добрият механизъм да се спрат изведнъж практики в Европейския съюз, които така или иначе действат отдавна.
Това е по темите, свързани с общите въпроси на Европейския съвет.
Ако искате, преди да мина на външнополитическите теми да направим някаква дискусия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз благодаря на този етап за тази първа част от представянето на министъра на външните работи и заместник министър-председател на Република България. Той засегна три огромни групи въпроси, по които аз бих помолил колегите да задават въпроси, ако желаят, тъй като темите са изключително важни.
По Лисабонската стратегия ние тази цел за 3 процента, съответно 1 процент за правителството и 2 процента за бизнеса как я разглеждаме – като някакъв commitment ли или като към някакъв определен период от време ли. Това би било полезно за нас да разберем България в каква степен приема тази цел – като задължение или като пожелание.
Второто, което сигурно ще бъде много важно, е във връзка с енергийната политика – да разберем дали ние на някакъв етап поставяме и още един въпрос. Разбира се, това не го поставят всички страни. Някои страни предлагат наред с тези две цели – намаляване с 20 процента на емисията на въглероден двуокис и увеличаване с 20 процента на възобновяемите източници, като по-реалистична цел според тях е в енергетиката въобще и специално в производството на електроенергия да се постигне 20 процента производство на енергия, която не създава емисии на въглероден двуокис, наред с възобновяемите средства. Това е по същество ядрената енергетика.
Ако имаше една такава цел – 20 процента енергия, която не е резултат от емисия на въглероден двуокис, би могло да има едно ново признание на ядрената енергетиката.
Дали такава тема е била обсъждана?
Просто за информация на министъра на външните работи искам да кажа, че в момента този въпрос за нови стандарти по отношение на ядрената безопасност го поставяме и в рамките на обсъждането на доклада за "ЕВРАТОМ", защото имаме 50 години “ЕВРАТОМ”. Разбира се, правителствата сигурно ще се заемат с този въпрос.
Поставям въпроса за предложението на Европейската комисия за съответна директива, свързана с ядрената безопасност, извеждането й от експлоатация, която някъде е застинала в Европейския съвет през 2002 година. Дали тази директива не може да се възобнови отново? Дали не може да се обърнем към комисията да направи ново предложение пред Европейския съвет, за да може да се получи развитие по този въпрос?
Специално аз поставям този въпрос като едно допълнение към доклада за “ЕВРАТОМ”. Но ми се струва, че въпросът би могло да се постави и на ниво правителства, когато тази 50-годишнина по някакъв начин ще се обсъжда не само като фанфари, а сигурно ще се обсъжда и от гледна точка на това нуждае ли се от договора някакво развитие на основа на съдържащ се в него член или не.
Тоест дали смятате във връзка и с “ЕВРАТОМ” и с договора за “ЕВРАТОМ” да поставите този въпрос за общи енергийни стандарти? Това е моят втори въпрос.
Аз бих помолил колегите също да зададат въпроси, а след това да започнем обсъждането по Енергийната стратегия.
Имате ли въпроси по Лисабонската стратегия и въпроса за административното регулиране? – Няма въпроси.
Давам думата на министър Калфин. Ако може да отговорите на моите въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председател, аз ще кажа няколко думи по отношение на енергетиката, но ще помоля колегите от Министерството на икономиката и енергетиката да се включат. Господин Дацов следи пряко този въпрос по Лисабонската стратегия и може да каже повече, отколкото аз, както и по другите въпроси.
Знаете, че ядрената енергетика е една изключително свръхчувствителна тема в Европейския съюз. Има страни, които имат различно отношение във връзка с ядрената енергетика и дълги години в Европа не са строени нови ядрени мощности от десетилетия. Този процес, включително в големи страни, които традиционно използват ядрена енергетика, беше достигнал дотам, че те приеха програми за изваждане от употреба на техните атомни реактори.
Така че според мене по въпроса да върнем дебата хубава ли е или не ядрената енергетика, ми се струва, че е добре да оставим така, както влизат въпросите в документите на Съвета – всяка страна да прецени и да си избере подхода.
От друга страна, въпросът за стандартите е важен, тъй като той е един от най-спорните въпроси. Затова и тази директива от 2002 година, за която споменахте, дотам е стигнала. Защото страните, които не искат да развиват ядрена енергетика, твърдят, че има доста по-високи изисквания към стандартите от страните, които я развиват.
Затова мисля, че в това отношение е пробив съставянето, с всички условности, които са включени в изреченията, на тази група на високо равнище, която да огледа възможностите за евентуално въвеждане и приемане на европейските стандарти за сигурност, което значи тя да върне обратно тази директива, за която става въпрос.
Въпросът за ядрената енергетика действително е много деликатен, чувствителен е в Европейския съюз. все повече има осъзнаване, че тя е положителна от гледна точка на чистота на въздуха, емисии на въглероден двуокис, от гледна точка на енергийна независимост. Но в същото време продължават и значителните критики срещу нея.
Аз съм оптимист по-скоро за движението на процесите и отношението към ядрената енергетика в Европейския съюз. но не мисля, че това би могло да стане изведнъж. Мисля, че за първи път на този съвет се прави на практика една доста голяма крачка в това отношение.
Така че мисля, че трябва да сме доволни от това, което се случва тук, и да търсим вече следващото. А следващото ще бъде добре да си изработим такива стандарти, които действително да позволяват на една страна, която иска да развива ядрената си енергетика, да я развива, без да могат другите страни да я спрат, при положение, че тази енергетика в техните страни отговаря на тези стандарти.
Ще помоля господин Дацов да се спре на въпроса за Лисабонската стратегия.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер. Господин председател, уважаеми дами и господа. Може би тази тема специално за трите процента от брутния вътрешен продукт за развойна и научна дейност има няколко аспекта.
Аз първо искам да споделя с вас, че нашата национална програма за реформи третира пет основни приоритета, които бяха дискутирани с Европейската комисия няколко месеца и на тази база те поискаха да покажем базисните, основните реформи в тази област. А тези пет основни приоритета са:
- поддържането на макроикономическата стабилност като първи основен приоритет с акцент върху качеството на публичните финанси;
- модернизацията и развитието на инфраструктурата, в частност транспортните и енергийните мрежи;
- подобряване на бизнессредата;
- регулиране, конкуренция, повишаване качеството на човешкия капитал чрез подобрен достъп на всички до качествено образование и обучение;
- активиране на предлагането на труд чрез въвеждането на подхода flex security.
Както виждате, тези направления са свързани с реформи от тъй нареченото първо ниво на реформите и може би се свързват с очакванията от самата Европейска комисия и другите страни – членки България да покаже до края на годината един напредък и как се справя в тази област.
Но ако се върнем към трите процента, които са в областта на научноизследователските и развойните дейности, трябва да си признаем, че това е един общоевропейски проблем и една действително цел. Мисля, че изключително и правителството, и ние възприемаме тези три процента като цел, която, за да я постигнем, ние трябва да създадем определени условия.
Факт е, че с изключение на две или три държави в момента в Европейския съюз, почти всички са близко до тази цел, но все още не я постигат и то основно поради това, че в тази област въпросът за иновативната култура е с много силно значение.
Затова нашата стратегия е именно през следващите години да създадем по-добри условия за връзката образование – изследвания и иновации. Знаете, че се започна с реформата в средното и висшето образование тази година. В Националната програма за реформи се акцентира върху създаването на шест тъй наречени джойнт рисърч центрове, които да служат като основа за развитие на науката и развойната дейност в шест основни области.
Едновременно с това в подкрепа на тази политика се опитваме интегрирано да финансираме тези области, именно чрез обединяване на финансирането от националния иновационен фонд, от фондове за научни изследвания. В структурните фондове, както знаете, има тъй нареченият лисбонер маркинг, който не беше задължителен за нас, но въпреки това при подготовката на референтната рамка ние спазихме изискването над 60 процента от тези фондове да бъдат свързани по някакъв начин с целите на Лисабонската стратегия.
И на следващо място, Седма рамкова програма и програмата за конкурентност и иновации на Европейския съюз.
Определено смятам, че към 2009 година България действително ще има малко над тези 1,2 процента, които са общо взето в момента нивото на националните средства, отделяни за развитие на научните изследвания, от които 0,8 процента са правителствените разходи. Аз предполагам, че може би към 2009-2010 година този обем ще се достигне някъде около 1,2 – 1,2 процента от страна на правителството в тази област като индикативна цел.
Създаването на инфраструктура в тази област ще позволи да бъдат привлечени много повече фирми и съществено да бъде повишен техният дял, който в момента е минимален.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на заместник-министър Дацов.
По въпроса за енергетиката има ли желание от страна на представителите на Министерството на икономиката и енергетиката да допълнят нещо?
Ще си позволя още един уточняващ въпрос, наред с тази група, за която става дума, на високо равнище.
Разбираме, че Европейската комисия предлага да се създаде, както за различни други видове енергия, един форум по ядрената енергетика, който да се събира в Прага. Това значи ли, че Европейската комисия се опитва просто да затвори тази дейност – тя ще бъде като обществено обсъждане, както има форум по газта, по нефта? Значи ли, че ще се опита да остави в този форум да се събират да си говорят и нищо да не се прави в тази област, или това е някаква стъпка напред според Вас този евентуален форум в Прага за ядрената енергетика?
В същото време самите чехи са много активни да станат отново център, както по линия на СИВ сега се предлага, за бъдещия орган в Европа, който се занимава с енергетиката. Въобще какво е нашето отношение към целия този кръг от въпроси, тъй като сме доста активна страна в областта на енергетиката? Готови ли сме Прага да стане център на енергетиката в Европейския съюз? ако може да отговорите на тези въпроси.

ВЛАДИМИР СТАРИРАДЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господа министри! Аз съм представител на Министерството на икономиката и енергетиката.
Ще започна с въпросите отзад напред.
По въпроса за форума в Прага, който се предлага. Нищо лошо няма в тези форуми. Те са място – има такива форуми за газ, за електроенергия, за нефт, - където в най-широк кръг от имащи отношение към съответните въпроси страни се обсъждат нещата, наистина без да се вземат обвързващи решения. Но техните препоръки се разглеждат с много сериозно внимание от институциите на Европейската комисия. Така че всъщност това е положително развитие и не е в никакъв случай опит от страна на Европейската комисия да избягва от отговорност в това отношение.
Колкото до общностното право в областта на ядрената безопасност, ние в продължение на повече от година на всякакви форуми на всякакво ниво повтаряме нашата позиция, че е необходимо да бъде създадено такова обвързващо право, което да даде възможност както за страните – членки, използващи ядрена енергия, да си развиват ядрената енергетика, без да са зависими от външни намеси, така и ще даде гаранция на страните, които не използват ядрена енергия, че тези, които използват ядрена енергетика, ще го правят в съответствие с най-високите стандарти за ядрена безопасност.
Значителен напредък е фактът, че Европейската комисия прие нашата позиция и даде такова предложение. По-крупен натиск в това отношение едва ли би могъл да се окаже. То не е и възможно. Едва ли би било разумно да се пренатяга пружината. Трябва да се има предвид, че не само страните, които не използват ядрена енергетика и са категорично против ядрената енергетика, имат резерви по отношение създаването на такова общностно законодателство, но и страни – традиционни ползватели на ядрена енергетика, имат резерви.
Ще ви дам само един пример – Великобритания. В разговор с техни експерти в областта на енергийната политика предложихме да обсъдим възможностите за единна позиция в това отношение. Те казаха, че Великобритания не би подкрепила такава категорична позиция в това отношение. И то е разбираемо, тъй като във Великобритания има реактори от 50-те години, които трудно биха се вместили във високи изисквания за безопасност.
Но официалното им обяснение е, че според тях страните, които не използват ядрена енергетика, биха искали да наложат твърде високи, абсурдно високи стандарти за безопасност и по този начин всъщност да обезсмислят приемането на такива стандарти.
По отношение на Вашето предложение, господин Папаризов, за нова цел от 20 процента електропроизводство без емисии на въглероден двуокис. Де факто то е включено в неявна форма в изискването за намаляване с 20 процента на всички емисии от икономиките на страните – членки. И едва ли има смисъл да се влиза в нови противоречия с други страни – членки в това отношение.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, има ли въпроси по тези три теми, преди да минем към външната политика? – Няма въпроси.
Ако сме изчерпили Лисабонската стратегия и въпроса за енергетиката, да минем към външната политика.
Но преди това аз имам един въпрос, защото освен темите, които сега се обсъждат чисто политически, външната политика е и съдействието за развитието, нещо, към което ние се връщаме вече. Тук ратифицирахме отново споразумения за кафе, какао и т.н., които 15 години през прехода ги бяхме изоставили. А това са такива организации, свързани с развиващите се страни. Не знам дали участват отново в общия фонд по суровините, в който през последните 15 години не участвахме, въобще неща, които ще ни се наложат отново. Но навярно ще ни се наложи и да поемем някакъв ангажимент по отношение дела от брутния вътрешен продукт, свързан с помощта за развитието.
Ако това ние смятаме да го правим, в каква форма ще бъде? Как ние действаме на този етап? Защото поеме ли страна някакъв ангажимент, започват да я сочат, когато не го изпълни. Ето Испания и Германия са най-сочените страни, които не си изпълняват задълженията.
Как България ще гледа на този въпрос, който неминуемо ще се появи пред нас и който е и външнополитически, но и икономически?
Ако може и по този въпрос да ни кажете две думи, господин министър.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател. На този въпрос аз ще поставя акцентите повече на външнополитическата му част, защото той не е чак толкова икономическо значимо упражнение, но е важно от външнополитическа гледна точка, защото той се свързва и с приоритетите, които имаме.
Ние сме разработили подробен материал, можем да го предоставим на комисията, разбира се, по отношение на бъдещето. Там има и конкретни ангажименти – 0,017 процента от брутния вътрешен продукт трябва да стигне нашата помощ до 2010 година – не съм точно сигурен в годината.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е много за нас.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ИВАЙЛО КАЛФИН: Това от една страна е много.
От друга страна, като страна – членка на Европейския съюз, ние вече не сме избираеми за получаване на помощ за развитие от повечето от източниците и вече трябва да започнем да живеем с мисълта ,че ставаме страна – донор. И няма как да не бъде така, след като влизаме в тази общност.
Ако става въпрос за 2007 година, цялата помощ, която ние предоставяме, на практика така сме я планирали, че тя няма да предполага даване на допълнителни пари в брой. Част от членските вноски, част от участието в такива фондове се признава за помощ за развитие.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А по въпроса за опростяването на дълговете?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ИВАЙЛО КАЛФИН: По опростяването на дълговете. Министерството на финансите е много резервирано, да не кажа абсолютно против използването на опростяване на дълговете. Тук става въпрос за опростяване на дългове на много бедни държави. Те са абсолютно несъбираеми, в интерес на истината. Но Министерството на финансите има една трайна политика, която е обяснима – да не опрощават задължения. Но тази година ние няма да влагаме допълнително средства.
За следващата година бихме могли по същия начин да планираме. Но според мене е важно, пак от външнополитическа гледна точка, да не се опитваме да минем, ако може без пари да предоставяме помощ за развитие, а действително трябва да предвидим някакви средства, с които да участваме в общи европейски инициативи, да провеждаме политика.
Между другото, страни от Балканите са избираеми за такава помощ и ние бихме могли тук да участваме, страни, които са важни търговски партньори за нас, като Виетнам примерно е избираема, въпреки че Виетнам съвсем не е бедна държава. Но тя все още влиза в тази група.
Има редица държави, от които можем да търсим и политически, и икономически ефект, ако насочим там някакви реални средства, става въпрос за донорски програми. Наем в България от 17 години къде биха могли да бъдат насочени. И тук става въпрос за нещо подобно.
В момента съгласуваме един такъв механизъм. министерството на финансите имаше проблем с определянето на твърди ангажименти в процент от брутния вътрешен продукт годишно при изработването на бюджета. Разбрахме се, че няма как да избегнем това нещо. Не можем да кажем, че ще дадем за помощ колкото остане. Трябва да поемем ангажименти. Друг е въпросът, че те не задължително означават пари в брой.
Така че с Министерството на икономиката също си говорим по тази тема. Въобще се движи някаква процедура за избистряна на механизма, по който България ще предоставя донорска помощ на други страни.
Да минем към външната политика.
Темите, които ще се разглеждат, са темите за понеделник в Съвета на външните министри. Пак казвам, темите, които ще влязат за разглеждане от Европейския съвет, ще се решат в последния момент. Такава е и практиката, в зависимост от актуалността. Но най-вероятно те ще се основават на това, което приема Съветът на външните министри. На практика той е в понеделник. В четвъртък започва Европейският съвет.
По принцип практиката е Съветът на министрите на външните работи да одобрява и да утвърждава позициите на държавите преди Европейския съвет. Така че това до голяма степен ще бъде основата и на обсъжданията в следващия четвъртък.
Темите. По някои от тях ще мина по-накратко. Ако има интерес, разбира се, можем да поговорим по-подробно. По някои от тях ще кажа повече думи.
Първата тема е “Судан”. Въобще развитието на обстановката в Дарфур е една от темите, които редовно се обсъжда от Европейския съюз.
Европейският съюз ще подчертае подкрепата си за разполагане във възможно най-кратки срокове на така наречената “хибридна мисия” между ООН и Африканския съюз, тъй като Африканският съюз сам не може да се справи със ситуацията, и може да потърси възможности не само за съдействие на такава мисия, а и за оказване на гражданско съдействие, което да допълва военното съдействие в Дарфур.
Втора тема, която не всеки път се среща, но напоследък няколко пъти влиза в дневния ред, е темата “Узбекистан”.
Знаете, че през миналата година имаше сблъсъци, граждански вълнения в Андижан. Имаше използвано насилие срещу демонстранти.
Имаше едно решение на Европейския съюз за налагане на ограничения върху Таджикистан. България прие тези заключения на Европейския съвет, включи се в решението на Европейския съюз с постановление № 79. От 7 април 2006 година правителството прие тези ограничителни мерки. Това е налагане на оръжейно ембарго спрямо Узбекистан и ограничение в пътуванията на определени лица.
В същото време Узбекистан остава един от важните партньори за Европейския съюз в Централна Азия. Германското председателство е особено активно, това е един от приоритетите му – развитие на отношенията с Централна Азия. И в никакъв случай това, което се случва, и отношението на Европейския съюз не трябва да се приема като отблъскване или опазване на отношенията с Узбекистан. Точно обратното.
Така че това ще бъде също една от темите, които ще се разглеждат.
Следващата тема, също от редовните на заседанията, е свързана с Близкия Изток и близкоизточния мирен процес. Знаете за последната договорка между Ал Фатах и ХАМАС за създаване на правителство на националното съгласие – един много дълъг процес и докато течеше този процес, бяха блокирани палестинските власти.
Вече има постигнато съгласие. Остават редица въпроси. Новото правителство също отказва да изпълни всички четири условия, които бяха поставени към правителството на ХАМАС, включително признаването на Израел, нещо, което ХАМАС много отдавна твърди, че няма да направи.
В същото време този процес – това е и становището в Европейския съюз от предишното обсъждане – трябва по всякакъв начин да се стимулира, тъй като това е единственият възможен конструктивен процес в Палестина и нормализиране на отношенията с Израел, който би трябвало да доведе до така нареченото “състояние на две държави”.
Съединените щати и Израел са доста скептични към този процес. Очакваме да бъде предоставена допълнителна информация. Прекият ангажимент на Европейския съюз е с една мисия в Рафа, която е на границата на ивицата Газа. Там на практика граничният контрол се осъществява от страна на Европейския съюз.
Теми, които са пряко свързани и с българския интерес.
На първо място, това е развитието на ситуацията в Западните Балкани. Най-важната тема е свързана със статута на Косово. Ще бъдат обсъдени резултатите от консултациите, които започнаха на 21 февруари във Виена между Белград и Прищина и мисията на Артисари. Тъй като те все още продължават, планът на Артисари е да приключат до към средата на март и тогава да бъде внесен въпросът
България е много активна в този диалог. Ние сме една от водещите страни при формирането на европейското мнение. Засега няма основание да се променя последното становище на Съвета на министрите, а то е изцяло в подкрепа на усилията на Артисари. Документът, който е приет, е възможното в повече от една година преговори. И призоваваме двете страни много конструктивно да се отнесат към него, така че да потърсят максимално общи точки.
Разбира се, това е един много труден процес. Той ще продължи да бъде на вниманието.
Ще се обсъди доклад на екипа, така наречения ЕUPT - U- planning team. Това е един екип за планиране на бъдещата мисия, която ще замени UNIK – това е администрацията на ООН в Косово. Това ще бъде международна гражданска администрация с по-различни функции. Тя няма пряко да взима решения и да има само силни контролни функции.
От шест месеца работи един планиращ тим. Той ще представи своя доклада на този съвет, за да се види докъде е стигнал.
Замяната на UNIK с тази гражданска мисия може да стане само след решение на Съвета за сигурност на ООН. Така че общо взето това се подготвя в момента, както и основните ангажименти на Европейския съюз, които са свързани с по-засилена дейност в областта на правосъдието и на полицията в Косово -– полицейските сили. Ръководителят на този международен тим също ще бъде представител на Европейския съюз.
Има една важна тема, която предполагам, че също ще влезе в обсъждането – това е ефектът или по-скоро отзвукът от решението на Международния съд в Хага. Знаете, че преди няколко той реши, че Сърбия като държава не е виновна за геноцида в Босна и Херцеговина и в Сребреница. Нашето предложение - общо взето и моите изказвания ще бъдат в този дух, - е, че това е силен знак към реформаторските сили в Сърбия. Сърбия не трябва да се чувства като унижена, виновна, осъдена държава. И това действително би трябвало да бъде силен стимул и за формиране на правителство.
При посещението на президента Първанов там преди няколко дни – той е първият лидер на страна от Европейския съюз, който беше в Косово, - при разговорите с него политическите сили са поели ангажимент за формиране на правителство до края на месец март. Ако това нещо стане, то би ускорило значително процесите в Сърбия.
Вторият въпрос, свързан със Западните Балкани, който се обсъжда, е въпросът за Босна и Херцеговина. Там преди пет месеца имаше избори. На 12 февруари беше съставено правителство. Междувременно беше съставено и правителство в Република Сръбска.
Във федерация Босна и Херцеговина все още остават за доуточняване някои важни въпроси, които се класифицират като много важни и приоритетни от международната общност, включително реформата на полицията, промяната на конституцията. Това са въпроси, които стоят доста отдавна и които са пряко свързани с движението на Босна и Херцеговина към сключване на споразумение за асоциация и стабилизиране.
Преди два дни – на 26 и 27 февруари, имаше среща в Брюксел между Управителния съвет на Международния съвет за прилагане на мирни споразумения на Босна и Херцеговина. Най-вероятно мандатът на Шварц Шилинг, който е европейският представител там, ще изтече. Предвижда се и трансформиране на европейското участие. Смята се, че не е добър моделът в Босна, затова в Косово по различен начин се предвижда международното участие.
Общо взето целта е да се прехвърлят повече отговорности на местните власти, вместо международната общност да поема върху себе си тези отговорности.
И още един въпрос, свързан с Босна и Херцеговина. Тук трябва да се довърши трансформирането на операция “Алтея”, изцяло операция на Европейския съюз. Тя ще се казва ЮФОР. В тази връзка бъде одобрен оперативен план на операцията по трансформиране на силите на международната общност в Босна и Херцеговина.
България участва в тази операция. За нас също е важно това, което ще се реши.
Друга тема, която ще се разгледа най-вероятно, това е ситуацията в Иран. Знаете, че диалогът с Иран е все по-труден. В същото време има голямо желание в Европейския съюз този диалог да не бъде доведен до крайности и до скъсване на отношенията. Въпреки че като казвам “труден”, трябва да кажа, че диалогът с международната общност е почти замрял.
Иран държи да продължи програмата си, международната общност държи Иран временно да я прекрати, докато не влязат инспекторите на МААЕ (Международната агенция за атомна енергия) в Иран, докато всичко не се прави открито. Знаете, там основният спор е, че Иран твърди, че развива обогатяване на атом за мирна употреба, докато отказът му да сътрудничи с международните органи дава много силни основания да се предполага, че там се разработва ядрено оръжие, което би било едно изключително опасно за целия регион действие.
Също една от темите, която най-редовно стои в дневния ред. има един пряк диалог между Хавиер Солана и Алил Алиджани, който е представител на Иран в тези преговори. Този диалог върви с променлив успех. Това, което очакваме, е на Съвета да бъде разгледано текущото състояние и актуалното състояние на този диалог.
Това са основните въпроси, които ще бъдат разгледани в понеделник на Съвета на външните министри. Очаквам всички или голяма част от тях да бъдат поставени в четвъртък на обсъждането на министър-председателя.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин министър. Колеги, имате ли някакви въпроси към министър Калфин?
Аз само едно бих попитал. Разбира се, миналият Съвет по общи въпроси прие заключение във връзка с българските медицински сестри в Либия. На този етап на този съвет или на Европейския съвет предвижда ли се нещо по тази тема? Как стоят нещата?

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ИВАЙЛО КАЛФИН: Подкрепата на нашите медицински сестри в Либия беше много силна и тя дойде след смъртната присъда, произнесена през месец декември. В момента тече процес на сближаване на позициите в Европейския съюз. международният фонд навърши една година.
Председателят на Европейския съвет изготви своята програма. Водим консултации в рамките на европейския съюз за определяне на една обща позиция. Очакваме в скоро време да бъде поставен въпросът за среща с либийската страна.
Беше обжалван документът на присъдата от либийското правителство, от прокуратурата и от представителите на семействата. така че всички възможни страни обжалваха по всички възможни решения присъдата на съда. Очакваме насрочването на нова дата.
Така че няма нещо ново, което да се е случило след месец януари, когато беше приета тази резолюция. Което, разбира се, не означава, че няма един активен диалог в рамките на Европейския съюз по оценка на една година работа на Фонда, конкретизиране на плана за действие, който има Европейската комисия, обсъждане на общи позиции.
Така че тази дейност тече интензивно, но не очакваме, а и няма основание тя да влезе за разглеждане на този съвет.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси към министър Калфин? Той беше много изчерпателен във всичките си отговори.
Ако нямате въпроси, да благодарим на министър Ивайло Калфин.
Искам само да кажа, че на този етап това заседание по-скоро прочете като изслушване. Но оттук нататък може би трябва да видим и с господин Милушев как да подготвяме тези заседания с някакви предварителни материали за позиции. Разбира се, това ще стане в бъдеще.
Публикуван е вече в “Държавен вестник” във вторник новият правилник на комисията. На следващото подобно заседание – отсега искам да помоля – следващия петък да разгледаме в рамките на комисията работната програма, която правителството прие за годината, и вече на тази основа да уточним и нашата работна програма за годината вече като Комисия по европейските въпроси.
Между другото още веднъж бих искал да кажа, че сме подготвили едни вътрешни процедурни правила за работата на комисията. освен това се създаде една подкомисия по използването на европейските фондове, която също така ще заработи. На тази основа бихме искали вече да започнем да работим като Комисия по европейските въпроси.
Наред с това имаме идеята – дано тя се приеме от неправителствените организации и от бизнеса – да създадем и един обществен съвет, който веднъж на три месеца да обсъжда най-важните въпроси на европейската политика. Той ще бъде, разбира се, консултативен орган към комисията, на принципа на участие, както имаме икономически и социален съвет, имам предвид да се поканят социални партньори, работодатели, представители на профсъюзи, научни институти.
Това го казвам за информация как ще започне работата на новата комисия.
Благодаря ви, че взехте участие в днешното заседание. Желая ви успешна работа.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:

(Атанас Папаризов)