Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
10/11/2005
П Р О Т О К О Л
№ 13
На 10 ноември 2005 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-46/31.10.2005 г. за държавния бюджет на Република България за 2006 година – вносител: Министерският съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-10/10.08.2005 година за управление на водите – вносител: Министерският съвет
3. Разглеждане на Отчет относно участие в в ХХХІV заседание на Конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите на страните – членки на Европейския съюз /КОСАК/ - 9 – 11 октомври 2005 г., Лондон
4. Изслушване на информация относно писмото на спикера на Датския парламент до председателя на Народното събрание относно инициативата "Европейска информираност" която цели да бъде провеждан паралелен дебат в националните парламенти на страните -–членки на Европейския съюз, присъединяващите се страни и страните-кандидатки относно годишната законодателна програма и работната програма на Европейската комисия.
На заседанието присъстваха: Пламен Орешарски – министър на финансите, Меглена Кунева – министър по европейските въпроси, Боряна Пенчева – директор на Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз”, Димитър Пейчев – заместник-министър на земеделието, Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, Искра Михайлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Любка Качакова – заместник-министър на околната среда и водите, Бойко Антонов – председател на Агенцията за бежанците, Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, Цонко Киров – заместник-министър на вътрешните работи, Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, Владимир Иванчев – представител на Висшия съдебен съвет.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам първо да одобрим дневния ред за днешното заседание, който ви е представен, като отпадне законопроектът за управление на водите, тъй като той днес беше приет на първо гласуване в пленарната зала.
Тоест предлагам да приемем дневен ред, който да включва основния въпрос за държавния бюджет, от гледна точка, разбира се, на компетенциите на нашата комисия.
Също така ви е раздадено едно писмо от председателя на Датския парламент до председателя на нашия парламент с покана парламентът да се включи в така наречената инициатива “Европейска информираност”.
Предлагам тези точки да ги разгледаме преди бюджета, тъй като те на този етап са информационни.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, моля да гласува.
Подкрепяме го единодушно.
На днешното заседание имаме представен проект на становище във връзка с проектобюджета на Република България за 2006 година.
По тази точка сме поканили следните гости:
Меглена Кунева – министър по европейските въпроси;
Зинаида Велева
От Министерството на финансите:
Пламен Орешарски – министър на финансите
Боряна Пенчева – директор на Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз”, която на практика координира всички програми, които има в държавата;
Атанас Добрев – директор на Дирекция “Европейска интеграция и Мониторинг”;
От Министерството на икономическата политика:
Лъчезар Борисов – заместник-министър;
Искра Михайлова – заместник-министър;
От Министерството на земеделието и горите :
Димитър Пейчев – заместник-министър;
Асен Сеньов – директор на Дирекция “Управление на финансовите ресурси”.
Имаме подробно писмо от Министерството на земеделието. Предполагам, че Министерството на финансите разполага с него.
От Министерството на околната среда и водите:
Любка Качакова – заместник-министър;
Асен Личев – директор на Дирекция “Води”;Николай Куюмджиев – началник отдел;
Росица Петрова – държавен експерт в Дирекция “Води”;
Васка Михайлова – главен експерт в отдел “Ползване на водите”;
От Министерството на правосъдието:
Сабрие Сапунджиева – заместник-министър;
Димитринка Колева – директор на Дирекция “Финансово-счетоводна дейност, планиране и прогнозиране”.
От Националния институт по правосъдието:
Драгомир Йорданов – заместник-директор;
От Министерството на вътрешните работи:
Цонко Киров – заместник-министър;
Митко Тодоров – директор на Дирекция “Финанси”.
От Висшия съдебен съвет са поканени:
Проф. Александър Воденичаров – председател на комисия “Връзки с обществеността”;
Румен Ненков – председател на Комисията за борба с корупцията;
Проф. Димитър Токушев – председател на комисия “Правна политика”;
Радка Петрова – председател на Временната щатна комисия;
Янко Янчев – директор на Дирекция “Финанси и бюджет”;
Илияна Накова – началник отдел “Бюджетно финансиране”.
От Министерството на труда и социалната политика:
Димитър Димитров – заместник-министър;
Раймонд Сапарев – началник отдел “Евроинтеграция 2”.
От Агенцията по обществени поръчки:
Миглена Павлова – изпълнителен директор;
Росица Главурова – директор на дирекция “Финансово-стопанска и административна дейност”.
От Агенцията за бежанците:
Бойко Антонов – председател;
Борис Чеширков – директор на Дирекция “Международно сътрудничество и евроинтеграция”.
Има много критики, че все още не сме направили лагери за бежанците, но аз не зная дали са финансирани тези мероприятия.
Тогава предлагам да започнем с точки 3 и 4, понеже те са свързани. Когато дойде госпожа Кунева, тя също ще може да вземе отношение по тези въпроси.
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ОТЧЕТ ОТНОСНО УЧАСТИЕ В В ХХХІV ЗАСЕДАНИЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА КОМИСИИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ НА ПАРЛАМЕНТИТЕ НА СТРАНИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ /КОСАК/ - 9 – 11 ОКТОМВРИ 2005 Г., ЛОНДОН и
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПИСМОТО НА СПИКЕРА НА ДАТСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ИНИЦИАТИВАТА "ЕВРОПЕЙСКА ИНФОРМИРАНОСТ" КОЯТО ЦЕЛИ ДА БЪДЕ ПРОВЕЖДАН ПАРАЛЕЛЕН ДЕБАТ В НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ НА СТРАНИТЕ -–ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ПРИСЪЕДИНЯВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ И СТРАНИТЕ-КАНДИДАТКИ ОТНОСНО ГОДИШНАТА ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОГРАМА И РАБОТНАТА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
Виждате, че по време на заседания на комисиите по европейските въпроси на Европейския парламент особено силно се изучава въпросът за информираността на националните парламенти за това какво се прави в европейските институции, в Европейския парламент, в Европейската комисия, в Съвета на министрите и съответните комисии, както е и нашата перспектива, не се занимават с това, което ние правим – да одобряваме закони за хармонизация, а се занимават с тези нови законопроекти и регламенти, които се приемат, и се обсъждат от гледна точка на националните интереси на отделните страни в два аспекта – преди всичко от гледна точка на това дали Европейският съюз и Европейската комисия не се намесват в области, които много по-добре могат да се решат на национално ниво, така наречения принцип на субсидиарност.
И другият въпрос – разглеждат цялостната програма на Европейския парламент от гледна точка на националните интереси и правителствата са задължени да информират парламентите за всички регламенти, които се приемат в Европейския съюз, правят се анотации дали те са важни за националните парламенти или не и когато се окаже, че някое правителство не е догледало някой законопроект и така го е пуснало, обикновено след това парламентът иска дори оставката на съответния министър, ако по този начин се нарушат националните интереси.
Така че в повечето страни съществува един механизъм, който разчита на добросъвестното отношение на изпълнителната власт към информирането на парламента за това какви актове се приемат в Европейския съюз от гледна точка на всяка една държава.
Сега председателят на Датския парламент предлага в допълнение на този механизъм, който се прилага за всеки отделен случай, да се направи един пилотен проект през тази година, в който, във връзка със законодателната програма на Европейската комисия за следващата година, тя да бъде обсъдена в съответните национални парламенти на страните - членки, но е добре и ние да извършим това като бъдеща кандидатка, дотолкова, доколкото правителството, макар и като активен наблюдател, участва в абсолютно цялата работна програма, във всичките 53 органи и да имаме с помощта на правителството един анализ от тази програма кои от бъдещите закони са важни за България и по кои нашата комисия трябва предварително да вземе отношение.
Раздаден ви е проектът на законодателната програма на Европейския парламент, писмото до председателя на нашия парламент от председателя на Датския парламент и съответните извлечения още веднъж, както ви ги дадохме и на КОСАК, относно ролята на националните парламенти в този процес.
Аз предлагам да препоръчаме, ако сте съгласни, на председателя на Народното събрание да подкрепи тази инициатива, като правителството за целта подготви един анализ за тази законодателна програма, ние да я разгледаме на заседание на Комисията по европейска интеграция и на заседание на парламента, както се обръща към нашия председател председателят на Датския парламент, с участието на представители на правителството и, разбира се, след мнение на нашата комисия тази програма да бъде разгледана като точка на заседание на Народното събрание, за да могат народните представители, не само тези, които се занимават с европейска интеграция, а всички народни представители да имат представа за това какви законодателни мерки ще се приемат в Европейската комисия, които в България ще трябва да се прилагат от 1 януари 2007 година.
Аз предлагам така да постъпим по тези точки 3 и 4, след като имате материалите, разбира се, след като обсъдим въпроса, предлагам да решим да предложим това на председателя на нашия парламент, ако това считате за целесъобразно.
Моля за вашето мнение по точки 3 и 4, те са свързани, защото това, което се обсъжда на КОСАК, както виждате, се превръща като инициатива на следващия председател на срещата на европейските парламенти, който е датският председател. И тази среща ще се проведе в средата на следващата година, мисля през месец май.
Моля ви да вземете отношение по този въпрос и по тази датска инициатива за европейска информираност.
Ако всички сте съгласни, да предложим на председателя на парламента и ние да приемем тази инициатива и съответно правителството да подготви анализ на предстоящата законодателна програма, да я разгледаме в нашата комисия и след това да я разгледаме и на пленарно заседание. Така, както ще започне това да се прави от следващата сряда в Европейския парламент, да се прави и в националните парламенти на страните – членки.
Виждам, че има съгласие сред членовете на комисията.
Моля, който е съгласен с така предложеното решение по този въпрос – да предложим на председателя да подкрепи инициативата, да гласува.
Единодушно се подкрепя.
Понеже отпадна точката за управление на водите, която беше гласувана днес в пленарната зала, аз разбирам, че все още очакваме да дойде министърът на финансите, искам да ви информирам междувременно какви закони са постъпили, които ние ще трябва да гледаме с определен приоритет.
Единият от законите, който ще включим с приоритет в дневния ред за следващата седмица, е свързан с управлението на отпадъците. Той е внесен от отделни народни представители – това са представители на всички парламентарни групи и очевидно е свързан с проблеми на европейската интеграция.
Освен това Министерството на финансите внесе три закона, а не един, както беше предвидено - за вътрешния финансов контрол. Сега са внесени три законопроекта – за държавната финансова инспекция, за одит на публичните финанси. Въобще това ас три законопроекта, свързани с капацитета на бъдещите изпълнителни агенции по различните програми на Европейския съюз, които са изключително важни. Но внесени днес, мисля, че Бюджетната комисия, на която те са основно разпределени, едва ли би могла да ги разгледа през следващата седмица, поради факта, че в момента се гледат данъчните закони и бюджета. Очевидно за тях ние ще имаме малко повече време, за да се подготвим по-сериозно, затова по степен на готовност ще ги включваме в заседанията тогава, когато имаме експертни становища. Но това са три важни законопроекта. С този законопроект, за който ви споменах – за управление на отпадъците, ние ще се занимаем през следващата седмица.
Искам да ви помоля, докато дойде министър Орешарски, да прегледате становището, което сме се опитали да подготвим заедно с експертите на основа на съдържанието на бюджета и на програмите на съответните министерства, там, където има програмно бюджетиране. В дискусията за нас ще бъде полезно, там, където не сме открили средства директно по бюджета, а сме ги отбелязали в програмите на министерствата, да видите дали тези програми по някакъв начин са отразени в проекта за бюджет или това не е направено изцяло.
Например Министерството на икономиката има няколко такива програми, за които не е ясно в каква степен са отразени в бюджета. Това се отнася най-вече за Министерството на земеделието, което вече ни е дало подробна информация какво е отразено и какво не.
За правосъдие и вътрешни работи също има предвидени доста средства по проекта на бюджета.
От Министерството на здравеопазването не сме поканили представител, но
Има и редица други програми в Министерството на труда и социалната политика – те са 4-а, 12-а, 13-а, 14-а и 15-а, за които също така бихме искали да знаем в каква степен те са отразени в плана за държавния бюджет. Затова ви молим за вашата информация.
Вече дойдоха министър Кунева и министър Орешарски.
Току-що казах, министър Орешарски, че сме подготвили един проект за становище и че сме получили от отделните министерства писмо само от Министерството на земеделието, което подробно отразява какво е включено в бюджета и отразява едни необходими допълнителни 82 млн. лв. за изпълнение на мероприятията.
В нашия проект за становище накрая има няколко бележки, едно предложение към Министерството на финансите в бъдещи бюджети да бъдат отделени средства на европейска интеграция, с оглед да се изясни дали финансово са обезпечени ангажиментите, които се поемат от България в така наречените мерки или план за действие, ако има такъв, с оглед да преодолеем изоставането в изпълнение на ангажиментите, поети в договора за присъединяване.
Освен този доклад, който имахме предвид, ние не бяхме взели под внимание писмото на Оли Рен до министър Калфин, в което като че ли има заострено внимание и към още два-три проблема, които допълнително са свързани и с икономическата политика – не знам до каква степен това можем да го дискутираме от гледна точка на стимулиране производство, износ и намаляване на търговския дефицит, но и също така от гледна точка на условията, административния капацитет не само по отношение усвояването на фондовете, но и по отношение прилагането на нормите на единния пазар, от гледна точка на това те да се прилагат там, където са поети такива ангажименти. Това особено се отнася за селското стопанство и за нормите по АСАД, които едва ли ще ги изпълнят повече от 15 процента от фирмите и се отнася в областта на правосъдието и вътрешните работи, където, наред с проблемите за корупцията по високите етажи на властта и престъпността се прави извод, че ако България не подобри своя административен капацитет и функционирането на правосъдната система, ние можем да станем заплаха за вътрешния пазар на Европейския съюз, нещо, което досега по този начин, въпреки че е било загатвано в някои от редовете на доклада, никога не е присъствало в едно такова обобщаващо писмо.
Затова аз моля министърът на финансите да ни информира доколко са отразени мерките, доколко допълнителните предложения на ведомствата ще бъдат приети, особено в петте чувствителни области, свързани с правосъдие и вътрешни работи, земеделие, регионално сътрудничество, защита на потребителите, без това да е червена област сама по себе си, функциониране на системите за контрол на авторското право, включително на границата и в страната.
Така че преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 ГОДИНА – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Давам думата на министъра на финансите Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз ще разделя изказването си на две части. Първо ще надхвърля съвсем общо макрорамката на бюджета, основните му конструкции по отношение на приходната и разходната част и след това ще съсредоточа отговорите и на конкретно поставените въпроси, свързани с евроинтеграцията при подготовката на страната – безспорно най-важната задача през следващата година – пред страната ни.
Започвам от макроикономическата среда. Всички вие знаете, че за съжаление тази година страната ни се намира в изключително сложна и деликатна ситуация от гледна точка на основния макроикономически дисбаланс, оформил се през последните, бих казал, 6-7 години и за съжаление добил особено драматични изменения тази година, а именно дефицита по текущата сметка, който при 8,6 процента, отчетен през миналата година, и 7,6 прогнозна за тази година, по всички прогнози, ще достигне 13,5 или около 13,5.
По този показател страната ни се нарежда на трето място отзад напред, ако мога да кажа, след страни, които не искам да споменавам, но никак не можем да бъде горди, че сме в групата на тези страни.
От тази гледна точка макроикономическата политика до края на тази година и през следващата година е поставена пред много сериозно предизвикателство – от една страна, необходимостта от много по-стриктен в сравнение с досега контрол върху публичните разходи; от друга страна, многото ангажименти, които страната е поела и които трябва да осъществи, най-вече в хода на подготовката на страната за
При тези условия макрорамката на бюджета е построена върху няколко ключови параметри: дял на публичния сектор в брутния вътрешен продукт до 40 на сто и нулев бюджетен дефицит.
Веднага обаче отварям скоба – нулев бюджетен дефицит от гледна точка на реакция на фискалната политика в дефицита по текущата сметка е съвсем неадекватна мярка. Вярно, че за първи път се планира с нулев бюджетен дефицит. Но също така е вярно, че през последните години изпълнението приключва с излишък. И още сега е редно да се планира, че евентуални преизпълнения на разходите трябва да се спестят, така че да се направи излишък, който в никакъв случай не бива да бъде по-малък от постигнатите до този момент, ако искаме поне да задържим състоянието на текущата сметка в тези граници. Ако искаме да противодействаме по-агресивно, в смисъл, по-ефективно, би трябвало да направим по-голям бюджетен излишък.
Вътре в тези граници приходната част се състои от няколко ключови промени, спрямо досегашната система.
На първо място, предвиждаме намаление на общата осигурителна тежест малко над 42 на сто до около 36 на сто, което е изцяло за сметка на намаляване на ставката за ДОО – от 29 на 23 на сто.
Избрахме тази мярка и я предлагаме, защото считаме ,че тя е сравнително адекватна на формиралата се макроикономическа обстановка. Колебаехме се в предварителен порядък дали да продължим с намаление на преките данъци, в частност с корпоративния данък. Опитът досега показва, че намалението на корпоративния данък освобождава ресурси за частния бизнес и благоприятства инвестициите, но равнището му вече е такова, че може да се счита за приемливо от гледна точка на конкурентите ни поне от региона.
Затова предпочетохме да предложим намаление на осигурителната тежест, което ще доведе до по-комплектен ефект. На първо място, ще осигури ресурси за частния сектор и ще повиши тяхната капиталова възможност.
На второ място, ще влияе доста по-пряко, отколкото корпоративния данък, върху конкурентноспособността на нашата продукция, намалявайки цената на работната сила.
Така че считаме, че тази мярка би отговорила на част от въпросите, които се поставят от нашите европейски партньори от гледна точка на повишаване на конкурентноспособност и стопиране на негативната тенденция по търговското салдо и оттук – по текущата сметка.
Второто ключово изменение, което предлагаме, е свързано с персоналния подоходен данък, където премахваме една от ставките – най-ниската, и повдигаме необлагаемия минимум от 130 на 180 лв. Така за първи път през последните години необлагаемият минимум ще превиши – и то значително – минималната работна заплата, която ще стане от 150 на 160 лв. По същество с данък няма да се облагат доходи над 200 лв., като отчетем и ДОО.
Другото, което предвиждаме, е да продължим схемата на прехвърляне на осигурителна тежест от работодателя към работника с още 5 процента, тоест, с още една стъпка. Така за следващата година разпределението ще бъде 65 на 35 спрямо сегашните 70 на 30.
Сумарният ефект от двете мерки, от двете намаления на данъци възлиза на
Трябва да си признаем, че тази мярка води до допълнителен импулс към вътрешното търсене, проблем, който е в основата на текущата сметка, и като частична компенсация – подчертавам, частична – потърсихме възможност да увеличим някои от данъците върху потреблението - възможностите за това не са големи, - това е данък добавена стойност и косвените данъци. Затова се спряхме по обясними за вас причини на косвените данъци, по които и без това имаме поет ангажимент. За доближаване до минималните европейски равнища това, което предлагаме, е за цигарите, и алкохола да направим една стъпка изпреварващо, което ще доведе до изтегляне на вътрешно търсене малко над 200 млн. лв.
Това са ключовите изменения.може би изпуснах още едно – повишаване на оценките на имотите с 20 до 30 на сто, в зависимост от регионите.
Бих искал да отбележа, че такава актуализация не е правена от 1997 година и в момента пазарните цени превишават в пъти – на отделни места два или три пъти – данъчните оценки. Считаме, че такова разминаване е доста драстично от гледна точка не само и единствено на данъка, колкото на сделките, които се правят – те се правят на нереално ниски цени.
И не на последно място, дори и да има място за дебат точно тази година ли трябва да се увеличат или не, все пак не забравяйте, че имаме ангажимент по програмата с Международния валутен фонд да извършим такива актуализации.
Аз лично мислех, че е известен успех на екипа на Министерството на финансите,че успя да повиши само с 20-30 на сто оценките на имотите.
Реакцията на широката публика, разбира се, е негативна в този аспект, защото все пак, колкото и малко да е увеличението, е увеличение. Увеличение на данък не може да се посрещне с аплодисменти.
По отношение на разходите задачата беше изключително трудна, тъй като, първо, правителството влезе в движение – ако мога ад използвам този израз – в процедурата, даже във втората част от процедурата, при почти подготвени бюджети на отделните ведомства.
От друга страна, имаше искания на отделните ведомства, чиято обща
От тази гледна точка ние решихме да запазим приблизително абсолютните равнища на разходите за 2005 година и да ги пренесем за 2006 година, с незначителни изменения, разбира се, отчитайки динамиката на системите и така освободихме ресурс, който идва изцяло от ръста, който да разпределим по приоритети.
Съветът на коалицията дефинира три приоритета:
- на първо място, евроинтеграцията;
- на второ място, повишаване на социалната отговорност;
- на трето място – може би не в тази хронологична последователност и това значение – преодоляване на щети от наводненията.
В съответствие с тези три цели ние се опитахме в рамките на възможното да повишим малко повече политиката на доходите в две направления, като изтеглим индексирането на пенсиите с 5 на сто вместо от 1 юли от 1 януари.
На второ място, преценихме, че повишението на работната заплата може да бъде малко повече – не 5 на сто, а 6 на сто от 1 юли.
На трето място, осигурихме в струва ми се достатъчна степен някои социални програми за финансиране през следващата година.
По отношение на евроинтеграцията сме предвидили в бюджетите на отделните министерства минимално необходими средства – подчертавам, минимално необходими средства – за осъществяване на техните дейности.
Отделно от това сме предвидили 110 млн. лв. за доизграждане на разплащателната агенция към Министерството на земеделието, условие, без което не могат да стартират структурните фондове, и отделно един резерв от 85 млн. лв. в ЦРБ, чрез който да се покрият най-неотложни нужди в хода на финансовата година.
Към тези суми заслужава да се отбележи и приръста на местното кофинансиране към националния фонд в размер на около 130 млн. лв.
Тъй като следващата година ще бъде последна година от усвояването на предприсъединителните фондове, така общата сума, която бюджетът отделя за кофинансиране на ИСПА, САПАРД и ФАР възлиза на малко над 500 млн. лв.
На трето място, постарахме се да осигурим средства за възстановяване на част от публичната инфраструктура в размер на 110 млн. лв. – това е само за местната инфраструктура.
Отделно по бюджетите на няколко министерства има пари, за да финансират техни системи и регионалното развитие, най-вече визирам Министерството на транспорта, в частност железопътната инфраструктура.
Отвън също ще получим помощ за преодоляване на щетите от наводненията. Сумата, която ще дойде по ФАР, е 12 млн. евро. Надяваме се още между 10 и 20 млн. евро да получим от фонд “Солидарност”.
Общо за изпълнение на ангажименти по евроинтеграционни задачи ще разполагаме и сумарно с 208 млн. евро по предприсъединителните инструменти.
Вярно е, че справката, която ведомствата са подготвили, е доста по-голяма от сумите, които споменах. Но също така е вярно,че ако имахме толкова много пари, вероятно управлението на процесите щеше да бъде значително по-лесно. Ние разчитаме много на резерва, условно казано, който има задачата да посрещне изникващи задачи в хода на бюджетната 2006 година.
С това завършвам и съм на разположение за дискутиране на различни въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на останалите, искам да кажа, че във връзка с тези средства, които се очакват от Европейския съюз – 12-те милиона, когато председателят на Европейския парламент беше в Дълго поле, му се задаваха въпроси от хората, които са нуждаещи се. И ние останахме с впечатление, въпреки че тези пари от ФАР още не са постъпили в България, че е виновна българската страна, че още не е намерила критериите тези пари да бъдат раздадени.
Така че може би трябва да се даде по-ясна информация на бедстващите там каква ще бъде процедурата, защото те очевидно нямаха тази информация, и кметът я нямаше, хвърлят се думи ,че има пари, а те не стигат до хората.
Това беше само една странична бележка.
От доклада, който изнесе пред нас министър Орешщарски, аз не можах да разбера, а може би и вие, дали все пак финансово са обезпечени най-важните мерки, които трябва да бъдат приети до месец март – април, за да има положителен доклад. Доколкото знам, министър Кунева се беше обърнала към министерствата с такъв въпрос. Има ли програми, за които министерствата твърдят, че ако не се получат тези допълнителни средства, няма да бъдат осъществени и България няма да изпълни ангажиментите си. Това го задавам като въпрос и бих искал да получа отговор, преди да дадем думата на отделните министерства.
Господин Червеняков иска в началото да зададе въпроси, преди да дадем думата на представителите на другите министерства, за да могат оттук нататък министрите и заместник-министрите да ги имат предвид.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз бих желал да използвам присъствието на министър Орешарски и на министър Кунева, за да задам своите въпроси и всъщност да допълня това, което Вие казахте във встъплението си.
На бюджета може да се гледа от две гледни точки: от една страна, като финансов израз на определена политика, а от друга страна – от чисто бюджетарска гледна точка като съвпадение в крайна сметка на две основни числа, ако се стремим към това.
От първа гледна точка, правителството и в програмата си декларация обяви, че е правителство на европейската интеграция, социалната отговорност и икономически растеж. Очевидно е, че европейската интеграция от тази гледна точка представлява един от основните приоритети в дейността на правителството. Моите въпроси са е свързани именно с този приоритет.
Първо, Вие съобщихте, че около 510 млн. лв. са предвидени от държавния бюджет за кофинансирането, основните програми, ФАР, ИСПА и САПАРД. Моят въпрос е следният: има ли предвидени програми, независимо дали са само по тези или и по други от структурните фондове, които се нуждаят от кофинансиране, което не е осигурено от републиканския бюджет? С други думи, могат ли да останат неоползотворени средства от Европейския съюз поради липсата на кофинансиране от страна на нашата държава?
Вторият ми въпрос е малко доразвитие на това, което господин Папаризов каза в началото. в нашето становище – предполагам, че сте се запознали с него – в т. 8 ние сме посочили най-належащите мерки, които се нуждаят от финансиране, въз основа и на доклада, и на основното предупредително писмо, което получихме, а предполагам - не съм запознат – и с мерките, които правителството прие за изпълнение на ангажименти, които произтичат от доклада на Европейската комисия.
В тази връзка считате ли, че това са най-належащите мерки, които се нуждаят от финансиране и има ли възможности републиканският бюджет по някакъв начин да осигури финансирането на изпълнението на тези мерки, тъй като знаете ,че предстои през март – април нова мониторингова проверка на България, която до голяма степен ще обуслови решението на Съвета на министрите през май и юни?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нека и другите колеги да зададат въпросите, за да може министър Орешарски да отговори изведнъж на всички, тъй като след това му предстои и заседание на Бюджетната комисия. Нека всички въпроси към него да бъдат зададени, а след това ще продължим по другите подсистеми.
Давам думата на господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Господин министър, на Вас представена ли Ви е подробна програма за това какво точно Европейската комисия очаква от нас, така че перо по перо, дейност по дейност Вие да съдействате за финансирането на тези програмни елементи, включително да направите сметка с помощта на други министри каква част от ангажимента ще може да покриете, с оглед на средствата, които могат да бъдат отпуснати за бъдещата финансова година?
Давам пример с това, което Министерството на земеделието представи в своето разгърнато становище. Очевидно тук те посочват два или три елемента, които не са финансирани. А аз се опасявам, че ако и другите министерства направят подробен анализ на изискванията в тяхната сфера, ще имаме сходна ситуация.
Например Министерството на вътрешните работи е третирано твърде пестеливо в становището на Комисията по европейска интеграция. Но ако ние сега апелираме към заместник-министъра, който присъства тук, да разбие на програмни пера колко пари им трябват за всяка от дейностите, които са препоръчителни посочени в т. 8 на нашето становище, ще се установи може би много по-голяма яснота за това какви пари до каква степен биха могли да бъдат използвани за покриване частично или пълно на ангажиментите към определена дата, например юни 2006 година.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на госпожа Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Вземам повод и от думите на господин Димитров и искам да насоча вниманието ви към едно писмо, което получихме от министър Кабил в Комисията по европейска интеграция, във финала на което е упоменато, че възниква спешно потребност от осигуряване на 4,2 млн. лв. за довършване на процедурата по идентификация на земеделските парцели, което е изключително важно. Доколкото аз имам информация, това е нещо, което ние трябва да направим. След като не са осигурени тези средства, явно, съгласно писмото, оставам с впечатление, че те са били предвидени за безвъзмездно осигуряване от Световната банка, но това не се е случило.
В такъв случай какво правим оттук нататък, за да изпълним този ангажимент?
Предполагам, че другите министерства също имат подобни проблеми. но тук специално сме уведомени за това и аз се чувствам длъжна да попитам.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин министър! В тази комисия ние не сме специалисти, затова моят въпрос ще бъде малко по-общ.
Казвате, че има покачване на бюджетния излишък. Споменахте 13,1, обаче не разбрах това проценти ли са и ако са проценти, от какво са процент?
В същото време по текущата сметка – това понятие много се тиражира…. /Неразбираема реплика на Янаки Стоилов/.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Продължете, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин Стоилов от вчера придоби навика да ме прекъсва и ще го помоля да го загуби.
По въпроса за текущата сметка. Тогава се появява въпросът какъв е планираният излишък? В проектобюджета има така нареченото бюджетно салдо, което между другото сега забелязвам, че е сгрешено точно с 1 млн. лв., така че трябва да видите къде е грешката.
Отдолу пък има финансиране на бюджетно салдо, което вече пък е отрицателно.
Тези неща са много неясни. Казвате, че всички институции са заявили своите бюджети. Вие казвате, че на всичките искания не можете да отговорите и предоставяте по-малко пари. В същото време се планира нулев дефицит. Това означава ли, че ако се удовлетворят исканията на институциите, ще се появи дефицит?
В такъв случай какъв е планираният излишък, защото се появиха твърдения, че ще има излишък не от 1 млрд. лв., както беше тази година, а от 3 млрд. лв. Това е много смущаващо – да не се отговори на изискванията, а в същото време да се получи голям излишък.
С това са свързани моите въпроси, за да може да се отговори адекватно.
Почти на всяко министерство, а и не само в министерствата, има структурни реформи, които са свързани с изисквания на Европейския съюз. Аз по-късно ще постигна въпроса и специално за съдебната власт.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има думата д-р Щерев, след което ще дам думата на министрите и ще продължим конкретно с отделните министерства.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Орешарски, дами и господа! Преглеждайки законопроекта за държавния бюджет и по-специално дела му за здравеопазване, ми прави впечатление, че се запазва статуквото, тоест, отделят се около два милиарда лева или малко по-малко за публични средства за здравеопазване. отива се в добра посока, като се увеличава делът за болничната помощ. Обаче се говори за по-добър контрол и по-ясно изразходване на средствата.
Има обаче един ресурс – той е над 1 млрд. лв., който се върти в здравеопазването и което представлява нерегламентирани плащания.
Моят въпрос към Вас, господин Орешарски, е: какво смятате да направите чрез административни мерки, полицейски мерки и други мерки, за да вървите към някакъв тип контрол в здравеопазването. Аз предварително ви заявявам, че тези нерегламентирани плащания ще продължат, какъвто и контрол да направите. Или ще вървите към пазарни мерки да регламентирате тези плащания?
Защото кешовите плащания рефлектират в друга зона, която ни оспорва Европейският съюз -– корупцията. Кешовите плащания са нелоялна конкуренция към частните лечебни заведения, те сриват доверието на хората в здравноосигурителната система и те не си плащат вноските, кешовите плащания декапитализират държавните и общинските болници и кешовите плащания не са обложени с данъци. Всичко това наистина създава хаос в здравеопазването.
Само този, който наистина иска да вървим към реформа в здравеопазването, може да наложи една непопулярна мярка – регламентиране на допълнителните – говоря за над 1 млрд. лв. – плащания в здравеопазването.
Моят въпрос е: смятате ли да направите усилия в тази посока, господин Орешарски?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на господин Орешарски, бих помолил госпожа Кунева, ако желае, да вземе думата, тъй като в началото не й дадох възможност, за което се извинявам. А е важно да чуем какъв е нейният подход към това ,което ние правим в момента, дали тя счита, че е полезен такъв разрез, който ние правим на бюджета, и това обсъждане, което, надяваме се, по-нататък да премине и при първото четене.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Наистина е много полезно това обсъждане, господин Папаризов, и вероятно вие имате повече шансове да успеете от мене. защото аз се опитах да направят такъв формат на съвет за координация и мониторинг, в който участват заместник-министрите и директори на дирекции, като ги помолих да си дадат приоритетите, много преди да започне още разглеждането на бюджета в Европейския съвет, за да можем да изведем пред скоби това, което е за европейска интеграция и този колегиален орган да помогне да приоритизираме вътре в необходимостите на всяка едно министерство какво е абсолютно важно, какво може да се отложи след месец юни и т.н. Защото, както знаете, аз нямам администрация и не мога да разчитам на нищо друго, освен на експертизата, която имат отделните министерства. Тоест, не очаквайте, че аз мога да ви кажа нещо различно от това, което ще каже земеделието, което ще каже околната среда, което ще кажат финансите, икономиката и т.н. Аз мога да повторя и да аргументирам допълнително техните становища.
Това обаче не стана. Единственото министерство, което представи информация за това какви пари са му нужни специално за европейската интеграция, беше Министерството на околната среда и водите. Никой друг не успя да се справи с тази задача. Вие дадохте доста късно, не на СКМ, не в това заседание, което бяхме насрочили, след като вече беше формиран.
Боя се, че причината е в това, че просто няма как в много министерства да се отделят приоритетните действия ,които са свързани с евроинтеграция, и останалите. Може би това е симптоматично за момента, в който се намираме. Всички министерства вече работят само по европейска интеграция или почти само европейска интеграция. Много малко са онези области, които не ги свързваме с необходимите промени в държавата, най-общо казано. Тук не става въпрос само за АСQUIS.
Ще ви дам пример с корупцията, за която много правилно господин Папаризов каза, че вече се появява от Глава Двадесет и четвърта в частта “Вътрешен пазар”. И аз искам тук много отчетливо да кажа, че това е единственото все още неразгадано за съжаление публично послание от писмото на Оли Рен. Затова защото това е директно предупреждение за предпазна клауза “Вътрешен пазара”. А тя е много страшна.
От една страна, хубаво е, че никой не говори за отлагане с една година, значи можем да смятаме, че засега сме добре, но, от друга страна, се фокусира вниманието върху клаузата “Вътрешен пазара” и вероятно в тази връзка и с “Правосъдие и вътрешен ред”.
Така че аз нямам какво да кажа извън това ,което ще кажат министерствата. Опитали сме се да приоритизираме с отделните експерти изцяло нещата ,които са свързани с критичните области, така наречените “червени зони”, “жълти зони” и тези, които са извадени пред скоби от самата комисия. Освен това се надяваме след месец юни, когато по Закона за държавния бюджет – предполагам, че съм права, не си спомням точно текста на закона – да се намери, ако е възможно, допълнително финансиране.
Така че това е бил ключовият подход.
Аз лично бих призовала, когато министерствата избират какво да направят, да обърнат повече внимание на хоризонталните въпроси.
Първо, административен капацитет, което не е нито увеличаване, нито намаляване на администрацията, а нещо съвсем различно;
Второ, обезателно информационните системи. Тук съм съгласна с това, което каза госпожа Ангелиева, това също е част от тези информационни системи. За вътрешен пазар са ни необходими, за правосъдие са ни необходими, за сигурност са ни необходими, за външни граници са ни необходими и т.н.. Това е страшно важно
Това` са двата първи приоритети, както и корупцията. Бих го извадила пред скоби, защото е необходима много активна кампания по това, което е обществено информиране.
Освен това искам да ви помоля, с което завършвам. Ние, разбира се, че нямаме основание да сме доволни. Но нека все пак да не забравяме, че Румъния е на 85-о място, Чехия е на 70-о. България все пак е на 54-о. И е хубаво да се говори за превенция, за необходимостта от административни мерки. Помислете, ако искате, за една група, която биха могли да участват депутати от всички парламентарни сили , и да разгледаме законопроектите за превенция на корупцията в Словения и в Чехия. Аз ги имам, дори имам някакъв опит за българската транскрипция на тези закони и мога да ви ги предоставя на вас, ако се интересувате. Защото един такъв закон може би би ни помогнал да визуализираме усилията си.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на министър Орешарски, бих искал към въпросите, които зададоха колегите, и аз да добавя един въпрос във връзка с изказването на министър Кунева: възможно ли е след приемането на бюджета тази група на заместник-министрите за координация да продължи да обсъжда финансови въпроси с участието на този ваш заместник-министър, който отговаря за изпълнението, с оглед действително в рамките на оскъдните ресурси, които имаме като държава, тези най-приоритетни ангажименти до месец юни да се изпълняват? Защото вече след месец юни ще бъде малко късно за някои
№ 13
На 10 ноември 2005 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-46/31.10.2005 г. за държавния бюджет на Република България за 2006 година – вносител: Министерският съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-10/10.08.2005 година за управление на водите – вносител: Министерският съвет
3. Разглеждане на Отчет относно участие в в ХХХІV заседание на Конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите на страните – членки на Европейския съюз /КОСАК/ - 9 – 11 октомври 2005 г., Лондон
4. Изслушване на информация относно писмото на спикера на Датския парламент до председателя на Народното събрание относно инициативата "Европейска информираност" която цели да бъде провеждан паралелен дебат в националните парламенти на страните -–членки на Европейския съюз, присъединяващите се страни и страните-кандидатки относно годишната законодателна програма и работната програма на Европейската комисия.
На заседанието присъстваха: Пламен Орешарски – министър на финансите, Меглена Кунева – министър по европейските въпроси, Боряна Пенчева – директор на Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз”, Димитър Пейчев – заместник-министър на земеделието, Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, Искра Михайлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Любка Качакова – заместник-министър на околната среда и водите, Бойко Антонов – председател на Агенцията за бежанците, Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, Цонко Киров – заместник-министър на вътрешните работи, Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, Владимир Иванчев – представител на Висшия съдебен съвет.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам първо да одобрим дневния ред за днешното заседание, който ви е представен, като отпадне законопроектът за управление на водите, тъй като той днес беше приет на първо гласуване в пленарната зала.
Тоест предлагам да приемем дневен ред, който да включва основния въпрос за държавния бюджет, от гледна точка, разбира се, на компетенциите на нашата комисия.
Също така ви е раздадено едно писмо от председателя на Датския парламент до председателя на нашия парламент с покана парламентът да се включи в така наречената инициатива “Европейска информираност”.
Предлагам тези точки да ги разгледаме преди бюджета, тъй като те на този етап са информационни.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, моля да гласува.
Подкрепяме го единодушно.
На днешното заседание имаме представен проект на становище във връзка с проектобюджета на Република България за 2006 година.
По тази точка сме поканили следните гости:
Меглена Кунева – министър по европейските въпроси;
Зинаида Велева
От Министерството на финансите:
Пламен Орешарски – министър на финансите
Боряна Пенчева – директор на Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз”, която на практика координира всички програми, които има в държавата;
Атанас Добрев – директор на Дирекция “Европейска интеграция и Мониторинг”;
От Министерството на икономическата политика:
Лъчезар Борисов – заместник-министър;
Искра Михайлова – заместник-министър;
От Министерството на земеделието и горите :
Димитър Пейчев – заместник-министър;
Асен Сеньов – директор на Дирекция “Управление на финансовите ресурси”.
Имаме подробно писмо от Министерството на земеделието. Предполагам, че Министерството на финансите разполага с него.
От Министерството на околната среда и водите:
Любка Качакова – заместник-министър;
Асен Личев – директор на Дирекция “Води”;Николай Куюмджиев – началник отдел;
Росица Петрова – държавен експерт в Дирекция “Води”;
Васка Михайлова – главен експерт в отдел “Ползване на водите”;
От Министерството на правосъдието:
Сабрие Сапунджиева – заместник-министър;
Димитринка Колева – директор на Дирекция “Финансово-счетоводна дейност, планиране и прогнозиране”.
От Националния институт по правосъдието:
Драгомир Йорданов – заместник-директор;
От Министерството на вътрешните работи:
Цонко Киров – заместник-министър;
Митко Тодоров – директор на Дирекция “Финанси”.
От Висшия съдебен съвет са поканени:
Проф. Александър Воденичаров – председател на комисия “Връзки с обществеността”;
Румен Ненков – председател на Комисията за борба с корупцията;
Проф. Димитър Токушев – председател на комисия “Правна политика”;
Радка Петрова – председател на Временната щатна комисия;
Янко Янчев – директор на Дирекция “Финанси и бюджет”;
Илияна Накова – началник отдел “Бюджетно финансиране”.
От Министерството на труда и социалната политика:
Димитър Димитров – заместник-министър;
Раймонд Сапарев – началник отдел “Евроинтеграция 2”.
От Агенцията по обществени поръчки:
Миглена Павлова – изпълнителен директор;
Росица Главурова – директор на дирекция “Финансово-стопанска и административна дейност”.
От Агенцията за бежанците:
Бойко Антонов – председател;
Борис Чеширков – директор на Дирекция “Международно сътрудничество и евроинтеграция”.
Има много критики, че все още не сме направили лагери за бежанците, но аз не зная дали са финансирани тези мероприятия.
Тогава предлагам да започнем с точки 3 и 4, понеже те са свързани. Когато дойде госпожа Кунева, тя също ще може да вземе отношение по тези въпроси.
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ОТЧЕТ ОТНОСНО УЧАСТИЕ В В ХХХІV ЗАСЕДАНИЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА КОМИСИИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ НА ПАРЛАМЕНТИТЕ НА СТРАНИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ /КОСАК/ - 9 – 11 ОКТОМВРИ 2005 Г., ЛОНДОН и
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПИСМОТО НА СПИКЕРА НА ДАТСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ИНИЦИАТИВАТА "ЕВРОПЕЙСКА ИНФОРМИРАНОСТ" КОЯТО ЦЕЛИ ДА БЪДЕ ПРОВЕЖДАН ПАРАЛЕЛЕН ДЕБАТ В НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ НА СТРАНИТЕ -–ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ПРИСЪЕДИНЯВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ И СТРАНИТЕ-КАНДИДАТКИ ОТНОСНО ГОДИШНАТА ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОГРАМА И РАБОТНАТА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
Виждате, че по време на заседания на комисиите по европейските въпроси на Европейския парламент особено силно се изучава въпросът за информираността на националните парламенти за това какво се прави в европейските институции, в Европейския парламент, в Европейската комисия, в Съвета на министрите и съответните комисии, както е и нашата перспектива, не се занимават с това, което ние правим – да одобряваме закони за хармонизация, а се занимават с тези нови законопроекти и регламенти, които се приемат, и се обсъждат от гледна точка на националните интереси на отделните страни в два аспекта – преди всичко от гледна точка на това дали Европейският съюз и Европейската комисия не се намесват в области, които много по-добре могат да се решат на национално ниво, така наречения принцип на субсидиарност.
И другият въпрос – разглеждат цялостната програма на Европейския парламент от гледна точка на националните интереси и правителствата са задължени да информират парламентите за всички регламенти, които се приемат в Европейския съюз, правят се анотации дали те са важни за националните парламенти или не и когато се окаже, че някое правителство не е догледало някой законопроект и така го е пуснало, обикновено след това парламентът иска дори оставката на съответния министър, ако по този начин се нарушат националните интереси.
Така че в повечето страни съществува един механизъм, който разчита на добросъвестното отношение на изпълнителната власт към информирането на парламента за това какви актове се приемат в Европейския съюз от гледна точка на всяка една държава.
Сега председателят на Датския парламент предлага в допълнение на този механизъм, който се прилага за всеки отделен случай, да се направи един пилотен проект през тази година, в който, във връзка със законодателната програма на Европейската комисия за следващата година, тя да бъде обсъдена в съответните национални парламенти на страните - членки, но е добре и ние да извършим това като бъдеща кандидатка, дотолкова, доколкото правителството, макар и като активен наблюдател, участва в абсолютно цялата работна програма, във всичките 53 органи и да имаме с помощта на правителството един анализ от тази програма кои от бъдещите закони са важни за България и по кои нашата комисия трябва предварително да вземе отношение.
Раздаден ви е проектът на законодателната програма на Европейския парламент, писмото до председателя на нашия парламент от председателя на Датския парламент и съответните извлечения още веднъж, както ви ги дадохме и на КОСАК, относно ролята на националните парламенти в този процес.
Аз предлагам да препоръчаме, ако сте съгласни, на председателя на Народното събрание да подкрепи тази инициатива, като правителството за целта подготви един анализ за тази законодателна програма, ние да я разгледаме на заседание на Комисията по европейска интеграция и на заседание на парламента, както се обръща към нашия председател председателят на Датския парламент, с участието на представители на правителството и, разбира се, след мнение на нашата комисия тази програма да бъде разгледана като точка на заседание на Народното събрание, за да могат народните представители, не само тези, които се занимават с европейска интеграция, а всички народни представители да имат представа за това какви законодателни мерки ще се приемат в Европейската комисия, които в България ще трябва да се прилагат от 1 януари 2007 година.
Аз предлагам така да постъпим по тези точки 3 и 4, след като имате материалите, разбира се, след като обсъдим въпроса, предлагам да решим да предложим това на председателя на нашия парламент, ако това считате за целесъобразно.
Моля за вашето мнение по точки 3 и 4, те са свързани, защото това, което се обсъжда на КОСАК, както виждате, се превръща като инициатива на следващия председател на срещата на европейските парламенти, който е датският председател. И тази среща ще се проведе в средата на следващата година, мисля през месец май.
Моля ви да вземете отношение по този въпрос и по тази датска инициатива за европейска информираност.
Ако всички сте съгласни, да предложим на председателя на парламента и ние да приемем тази инициатива и съответно правителството да подготви анализ на предстоящата законодателна програма, да я разгледаме в нашата комисия и след това да я разгледаме и на пленарно заседание. Така, както ще започне това да се прави от следващата сряда в Европейския парламент, да се прави и в националните парламенти на страните – членки.
Виждам, че има съгласие сред членовете на комисията.
Моля, който е съгласен с така предложеното решение по този въпрос – да предложим на председателя да подкрепи инициативата, да гласува.
Единодушно се подкрепя.
Понеже отпадна точката за управление на водите, която беше гласувана днес в пленарната зала, аз разбирам, че все още очакваме да дойде министърът на финансите, искам да ви информирам междувременно какви закони са постъпили, които ние ще трябва да гледаме с определен приоритет.
Единият от законите, който ще включим с приоритет в дневния ред за следващата седмица, е свързан с управлението на отпадъците. Той е внесен от отделни народни представители – това са представители на всички парламентарни групи и очевидно е свързан с проблеми на европейската интеграция.
Освен това Министерството на финансите внесе три закона, а не един, както беше предвидено - за вътрешния финансов контрол. Сега са внесени три законопроекта – за държавната финансова инспекция, за одит на публичните финанси. Въобще това ас три законопроекта, свързани с капацитета на бъдещите изпълнителни агенции по различните програми на Европейския съюз, които са изключително важни. Но внесени днес, мисля, че Бюджетната комисия, на която те са основно разпределени, едва ли би могла да ги разгледа през следващата седмица, поради факта, че в момента се гледат данъчните закони и бюджета. Очевидно за тях ние ще имаме малко повече време, за да се подготвим по-сериозно, затова по степен на готовност ще ги включваме в заседанията тогава, когато имаме експертни становища. Но това са три важни законопроекта. С този законопроект, за който ви споменах – за управление на отпадъците, ние ще се занимаем през следващата седмица.
Искам да ви помоля, докато дойде министър Орешарски, да прегледате становището, което сме се опитали да подготвим заедно с експертите на основа на съдържанието на бюджета и на програмите на съответните министерства, там, където има програмно бюджетиране. В дискусията за нас ще бъде полезно, там, където не сме открили средства директно по бюджета, а сме ги отбелязали в програмите на министерствата, да видите дали тези програми по някакъв начин са отразени в проекта за бюджет или това не е направено изцяло.
Например Министерството на икономиката има няколко такива програми, за които не е ясно в каква степен са отразени в бюджета. Това се отнася най-вече за Министерството на земеделието, което вече ни е дало подробна информация какво е отразено и какво не.
За правосъдие и вътрешни работи също има предвидени доста средства по проекта на бюджета.
От Министерството на здравеопазването не сме поканили представител, но
Има и редица други програми в Министерството на труда и социалната политика – те са 4-а, 12-а, 13-а, 14-а и 15-а, за които също така бихме искали да знаем в каква степен те са отразени в плана за държавния бюджет. Затова ви молим за вашата информация.
Вече дойдоха министър Кунева и министър Орешарски.
Току-що казах, министър Орешарски, че сме подготвили един проект за становище и че сме получили от отделните министерства писмо само от Министерството на земеделието, което подробно отразява какво е включено в бюджета и отразява едни необходими допълнителни 82 млн. лв. за изпълнение на мероприятията.
В нашия проект за становище накрая има няколко бележки, едно предложение към Министерството на финансите в бъдещи бюджети да бъдат отделени средства на европейска интеграция, с оглед да се изясни дали финансово са обезпечени ангажиментите, които се поемат от България в така наречените мерки или план за действие, ако има такъв, с оглед да преодолеем изоставането в изпълнение на ангажиментите, поети в договора за присъединяване.
Освен този доклад, който имахме предвид, ние не бяхме взели под внимание писмото на Оли Рен до министър Калфин, в което като че ли има заострено внимание и към още два-три проблема, които допълнително са свързани и с икономическата политика – не знам до каква степен това можем да го дискутираме от гледна точка на стимулиране производство, износ и намаляване на търговския дефицит, но и също така от гледна точка на условията, административния капацитет не само по отношение усвояването на фондовете, но и по отношение прилагането на нормите на единния пазар, от гледна точка на това те да се прилагат там, където са поети такива ангажименти. Това особено се отнася за селското стопанство и за нормите по АСАД, които едва ли ще ги изпълнят повече от 15 процента от фирмите и се отнася в областта на правосъдието и вътрешните работи, където, наред с проблемите за корупцията по високите етажи на властта и престъпността се прави извод, че ако България не подобри своя административен капацитет и функционирането на правосъдната система, ние можем да станем заплаха за вътрешния пазар на Европейския съюз, нещо, което досега по този начин, въпреки че е било загатвано в някои от редовете на доклада, никога не е присъствало в едно такова обобщаващо писмо.
Затова аз моля министърът на финансите да ни информира доколко са отразени мерките, доколко допълнителните предложения на ведомствата ще бъдат приети, особено в петте чувствителни области, свързани с правосъдие и вътрешни работи, земеделие, регионално сътрудничество, защита на потребителите, без това да е червена област сама по себе си, функциониране на системите за контрол на авторското право, включително на границата и в страната.
Така че преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 ГОДИНА – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Давам думата на министъра на финансите Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз ще разделя изказването си на две части. Първо ще надхвърля съвсем общо макрорамката на бюджета, основните му конструкции по отношение на приходната и разходната част и след това ще съсредоточа отговорите и на конкретно поставените въпроси, свързани с евроинтеграцията при подготовката на страната – безспорно най-важната задача през следващата година – пред страната ни.
Започвам от макроикономическата среда. Всички вие знаете, че за съжаление тази година страната ни се намира в изключително сложна и деликатна ситуация от гледна точка на основния макроикономически дисбаланс, оформил се през последните, бих казал, 6-7 години и за съжаление добил особено драматични изменения тази година, а именно дефицита по текущата сметка, който при 8,6 процента, отчетен през миналата година, и 7,6 прогнозна за тази година, по всички прогнози, ще достигне 13,5 или около 13,5.
По този показател страната ни се нарежда на трето място отзад напред, ако мога да кажа, след страни, които не искам да споменавам, но никак не можем да бъде горди, че сме в групата на тези страни.
От тази гледна точка макроикономическата политика до края на тази година и през следващата година е поставена пред много сериозно предизвикателство – от една страна, необходимостта от много по-стриктен в сравнение с досега контрол върху публичните разходи; от друга страна, многото ангажименти, които страната е поела и които трябва да осъществи, най-вече в хода на подготовката на страната за
При тези условия макрорамката на бюджета е построена върху няколко ключови параметри: дял на публичния сектор в брутния вътрешен продукт до 40 на сто и нулев бюджетен дефицит.
Веднага обаче отварям скоба – нулев бюджетен дефицит от гледна точка на реакция на фискалната политика в дефицита по текущата сметка е съвсем неадекватна мярка. Вярно, че за първи път се планира с нулев бюджетен дефицит. Но също така е вярно, че през последните години изпълнението приключва с излишък. И още сега е редно да се планира, че евентуални преизпълнения на разходите трябва да се спестят, така че да се направи излишък, който в никакъв случай не бива да бъде по-малък от постигнатите до този момент, ако искаме поне да задържим състоянието на текущата сметка в тези граници. Ако искаме да противодействаме по-агресивно, в смисъл, по-ефективно, би трябвало да направим по-голям бюджетен излишък.
Вътре в тези граници приходната част се състои от няколко ключови промени, спрямо досегашната система.
На първо място, предвиждаме намаление на общата осигурителна тежест малко над 42 на сто до около 36 на сто, което е изцяло за сметка на намаляване на ставката за ДОО – от 29 на 23 на сто.
Избрахме тази мярка и я предлагаме, защото считаме ,че тя е сравнително адекватна на формиралата се макроикономическа обстановка. Колебаехме се в предварителен порядък дали да продължим с намаление на преките данъци, в частност с корпоративния данък. Опитът досега показва, че намалението на корпоративния данък освобождава ресурси за частния бизнес и благоприятства инвестициите, но равнището му вече е такова, че може да се счита за приемливо от гледна точка на конкурентите ни поне от региона.
Затова предпочетохме да предложим намаление на осигурителната тежест, което ще доведе до по-комплектен ефект. На първо място, ще осигури ресурси за частния сектор и ще повиши тяхната капиталова възможност.
На второ място, ще влияе доста по-пряко, отколкото корпоративния данък, върху конкурентноспособността на нашата продукция, намалявайки цената на работната сила.
Така че считаме, че тази мярка би отговорила на част от въпросите, които се поставят от нашите европейски партньори от гледна точка на повишаване на конкурентноспособност и стопиране на негативната тенденция по търговското салдо и оттук – по текущата сметка.
Второто ключово изменение, което предлагаме, е свързано с персоналния подоходен данък, където премахваме една от ставките – най-ниската, и повдигаме необлагаемия минимум от 130 на 180 лв. Така за първи път през последните години необлагаемият минимум ще превиши – и то значително – минималната работна заплата, която ще стане от 150 на 160 лв. По същество с данък няма да се облагат доходи над 200 лв., като отчетем и ДОО.
Другото, което предвиждаме, е да продължим схемата на прехвърляне на осигурителна тежест от работодателя към работника с още 5 процента, тоест, с още една стъпка. Така за следващата година разпределението ще бъде 65 на 35 спрямо сегашните 70 на 30.
Сумарният ефект от двете мерки, от двете намаления на данъци възлиза на
Трябва да си признаем, че тази мярка води до допълнителен импулс към вътрешното търсене, проблем, който е в основата на текущата сметка, и като частична компенсация – подчертавам, частична – потърсихме възможност да увеличим някои от данъците върху потреблението - възможностите за това не са големи, - това е данък добавена стойност и косвените данъци. Затова се спряхме по обясними за вас причини на косвените данъци, по които и без това имаме поет ангажимент. За доближаване до минималните европейски равнища това, което предлагаме, е за цигарите, и алкохола да направим една стъпка изпреварващо, което ще доведе до изтегляне на вътрешно търсене малко над 200 млн. лв.
Това са ключовите изменения.може би изпуснах още едно – повишаване на оценките на имотите с 20 до 30 на сто, в зависимост от регионите.
Бих искал да отбележа, че такава актуализация не е правена от 1997 година и в момента пазарните цени превишават в пъти – на отделни места два или три пъти – данъчните оценки. Считаме, че такова разминаване е доста драстично от гледна точка не само и единствено на данъка, колкото на сделките, които се правят – те се правят на нереално ниски цени.
И не на последно място, дори и да има място за дебат точно тази година ли трябва да се увеличат или не, все пак не забравяйте, че имаме ангажимент по програмата с Международния валутен фонд да извършим такива актуализации.
Аз лично мислех, че е известен успех на екипа на Министерството на финансите,че успя да повиши само с 20-30 на сто оценките на имотите.
Реакцията на широката публика, разбира се, е негативна в този аспект, защото все пак, колкото и малко да е увеличението, е увеличение. Увеличение на данък не може да се посрещне с аплодисменти.
По отношение на разходите задачата беше изключително трудна, тъй като, първо, правителството влезе в движение – ако мога ад използвам този израз – в процедурата, даже във втората част от процедурата, при почти подготвени бюджети на отделните ведомства.
От друга страна, имаше искания на отделните ведомства, чиято обща
От тази гледна точка ние решихме да запазим приблизително абсолютните равнища на разходите за 2005 година и да ги пренесем за 2006 година, с незначителни изменения, разбира се, отчитайки динамиката на системите и така освободихме ресурс, който идва изцяло от ръста, който да разпределим по приоритети.
Съветът на коалицията дефинира три приоритета:
- на първо място, евроинтеграцията;
- на второ място, повишаване на социалната отговорност;
- на трето място – може би не в тази хронологична последователност и това значение – преодоляване на щети от наводненията.
В съответствие с тези три цели ние се опитахме в рамките на възможното да повишим малко повече политиката на доходите в две направления, като изтеглим индексирането на пенсиите с 5 на сто вместо от 1 юли от 1 януари.
На второ място, преценихме, че повишението на работната заплата може да бъде малко повече – не 5 на сто, а 6 на сто от 1 юли.
На трето място, осигурихме в струва ми се достатъчна степен някои социални програми за финансиране през следващата година.
По отношение на евроинтеграцията сме предвидили в бюджетите на отделните министерства минимално необходими средства – подчертавам, минимално необходими средства – за осъществяване на техните дейности.
Отделно от това сме предвидили 110 млн. лв. за доизграждане на разплащателната агенция към Министерството на земеделието, условие, без което не могат да стартират структурните фондове, и отделно един резерв от 85 млн. лв. в ЦРБ, чрез който да се покрият най-неотложни нужди в хода на финансовата година.
Към тези суми заслужава да се отбележи и приръста на местното кофинансиране към националния фонд в размер на около 130 млн. лв.
Тъй като следващата година ще бъде последна година от усвояването на предприсъединителните фондове, така общата сума, която бюджетът отделя за кофинансиране на ИСПА, САПАРД и ФАР възлиза на малко над 500 млн. лв.
На трето място, постарахме се да осигурим средства за възстановяване на част от публичната инфраструктура в размер на 110 млн. лв. – това е само за местната инфраструктура.
Отделно по бюджетите на няколко министерства има пари, за да финансират техни системи и регионалното развитие, най-вече визирам Министерството на транспорта, в частност железопътната инфраструктура.
Отвън също ще получим помощ за преодоляване на щетите от наводненията. Сумата, която ще дойде по ФАР, е 12 млн. евро. Надяваме се още между 10 и 20 млн. евро да получим от фонд “Солидарност”.
Общо за изпълнение на ангажименти по евроинтеграционни задачи ще разполагаме и сумарно с 208 млн. евро по предприсъединителните инструменти.
Вярно е, че справката, която ведомствата са подготвили, е доста по-голяма от сумите, които споменах. Но също така е вярно,че ако имахме толкова много пари, вероятно управлението на процесите щеше да бъде значително по-лесно. Ние разчитаме много на резерва, условно казано, който има задачата да посрещне изникващи задачи в хода на бюджетната 2006 година.
С това завършвам и съм на разположение за дискутиране на различни въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на останалите, искам да кажа, че във връзка с тези средства, които се очакват от Европейския съюз – 12-те милиона, когато председателят на Европейския парламент беше в Дълго поле, му се задаваха въпроси от хората, които са нуждаещи се. И ние останахме с впечатление, въпреки че тези пари от ФАР още не са постъпили в България, че е виновна българската страна, че още не е намерила критериите тези пари да бъдат раздадени.
Така че може би трябва да се даде по-ясна информация на бедстващите там каква ще бъде процедурата, защото те очевидно нямаха тази информация, и кметът я нямаше, хвърлят се думи ,че има пари, а те не стигат до хората.
Това беше само една странична бележка.
От доклада, който изнесе пред нас министър Орешщарски, аз не можах да разбера, а може би и вие, дали все пак финансово са обезпечени най-важните мерки, които трябва да бъдат приети до месец март – април, за да има положителен доклад. Доколкото знам, министър Кунева се беше обърнала към министерствата с такъв въпрос. Има ли програми, за които министерствата твърдят, че ако не се получат тези допълнителни средства, няма да бъдат осъществени и България няма да изпълни ангажиментите си. Това го задавам като въпрос и бих искал да получа отговор, преди да дадем думата на отделните министерства.
Господин Червеняков иска в началото да зададе въпроси, преди да дадем думата на представителите на другите министерства, за да могат оттук нататък министрите и заместник-министрите да ги имат предвид.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз бих желал да използвам присъствието на министър Орешарски и на министър Кунева, за да задам своите въпроси и всъщност да допълня това, което Вие казахте във встъплението си.
На бюджета може да се гледа от две гледни точки: от една страна, като финансов израз на определена политика, а от друга страна – от чисто бюджетарска гледна точка като съвпадение в крайна сметка на две основни числа, ако се стремим към това.
От първа гледна точка, правителството и в програмата си декларация обяви, че е правителство на европейската интеграция, социалната отговорност и икономически растеж. Очевидно е, че европейската интеграция от тази гледна точка представлява един от основните приоритети в дейността на правителството. Моите въпроси са е свързани именно с този приоритет.
Първо, Вие съобщихте, че около 510 млн. лв. са предвидени от държавния бюджет за кофинансирането, основните програми, ФАР, ИСПА и САПАРД. Моят въпрос е следният: има ли предвидени програми, независимо дали са само по тези или и по други от структурните фондове, които се нуждаят от кофинансиране, което не е осигурено от републиканския бюджет? С други думи, могат ли да останат неоползотворени средства от Европейския съюз поради липсата на кофинансиране от страна на нашата държава?
Вторият ми въпрос е малко доразвитие на това, което господин Папаризов каза в началото. в нашето становище – предполагам, че сте се запознали с него – в т. 8 ние сме посочили най-належащите мерки, които се нуждаят от финансиране, въз основа и на доклада, и на основното предупредително писмо, което получихме, а предполагам - не съм запознат – и с мерките, които правителството прие за изпълнение на ангажименти, които произтичат от доклада на Европейската комисия.
В тази връзка считате ли, че това са най-належащите мерки, които се нуждаят от финансиране и има ли възможности републиканският бюджет по някакъв начин да осигури финансирането на изпълнението на тези мерки, тъй като знаете ,че предстои през март – април нова мониторингова проверка на България, която до голяма степен ще обуслови решението на Съвета на министрите през май и юни?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нека и другите колеги да зададат въпросите, за да може министър Орешарски да отговори изведнъж на всички, тъй като след това му предстои и заседание на Бюджетната комисия. Нека всички въпроси към него да бъдат зададени, а след това ще продължим по другите подсистеми.
Давам думата на господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Господин министър, на Вас представена ли Ви е подробна програма за това какво точно Европейската комисия очаква от нас, така че перо по перо, дейност по дейност Вие да съдействате за финансирането на тези програмни елементи, включително да направите сметка с помощта на други министри каква част от ангажимента ще може да покриете, с оглед на средствата, които могат да бъдат отпуснати за бъдещата финансова година?
Давам пример с това, което Министерството на земеделието представи в своето разгърнато становище. Очевидно тук те посочват два или три елемента, които не са финансирани. А аз се опасявам, че ако и другите министерства направят подробен анализ на изискванията в тяхната сфера, ще имаме сходна ситуация.
Например Министерството на вътрешните работи е третирано твърде пестеливо в становището на Комисията по европейска интеграция. Но ако ние сега апелираме към заместник-министъра, който присъства тук, да разбие на програмни пера колко пари им трябват за всяка от дейностите, които са препоръчителни посочени в т. 8 на нашето становище, ще се установи може би много по-голяма яснота за това какви пари до каква степен биха могли да бъдат използвани за покриване частично или пълно на ангажиментите към определена дата, например юни 2006 година.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на госпожа Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Вземам повод и от думите на господин Димитров и искам да насоча вниманието ви към едно писмо, което получихме от министър Кабил в Комисията по европейска интеграция, във финала на което е упоменато, че възниква спешно потребност от осигуряване на 4,2 млн. лв. за довършване на процедурата по идентификация на земеделските парцели, което е изключително важно. Доколкото аз имам информация, това е нещо, което ние трябва да направим. След като не са осигурени тези средства, явно, съгласно писмото, оставам с впечатление, че те са били предвидени за безвъзмездно осигуряване от Световната банка, но това не се е случило.
В такъв случай какво правим оттук нататък, за да изпълним този ангажимент?
Предполагам, че другите министерства също имат подобни проблеми. но тук специално сме уведомени за това и аз се чувствам длъжна да попитам.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин министър! В тази комисия ние не сме специалисти, затова моят въпрос ще бъде малко по-общ.
Казвате, че има покачване на бюджетния излишък. Споменахте 13,1, обаче не разбрах това проценти ли са и ако са проценти, от какво са процент?
В същото време по текущата сметка – това понятие много се тиражира…. /Неразбираема реплика на Янаки Стоилов/.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Продължете, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин Стоилов от вчера придоби навика да ме прекъсва и ще го помоля да го загуби.
По въпроса за текущата сметка. Тогава се появява въпросът какъв е планираният излишък? В проектобюджета има така нареченото бюджетно салдо, което между другото сега забелязвам, че е сгрешено точно с 1 млн. лв., така че трябва да видите къде е грешката.
Отдолу пък има финансиране на бюджетно салдо, което вече пък е отрицателно.
Тези неща са много неясни. Казвате, че всички институции са заявили своите бюджети. Вие казвате, че на всичките искания не можете да отговорите и предоставяте по-малко пари. В същото време се планира нулев дефицит. Това означава ли, че ако се удовлетворят исканията на институциите, ще се появи дефицит?
В такъв случай какъв е планираният излишък, защото се появиха твърдения, че ще има излишък не от 1 млрд. лв., както беше тази година, а от 3 млрд. лв. Това е много смущаващо – да не се отговори на изискванията, а в същото време да се получи голям излишък.
С това са свързани моите въпроси, за да може да се отговори адекватно.
Почти на всяко министерство, а и не само в министерствата, има структурни реформи, които са свързани с изисквания на Европейския съюз. Аз по-късно ще постигна въпроса и специално за съдебната власт.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има думата д-р Щерев, след което ще дам думата на министрите и ще продължим конкретно с отделните министерства.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Орешарски, дами и господа! Преглеждайки законопроекта за държавния бюджет и по-специално дела му за здравеопазване, ми прави впечатление, че се запазва статуквото, тоест, отделят се около два милиарда лева или малко по-малко за публични средства за здравеопазване. отива се в добра посока, като се увеличава делът за болничната помощ. Обаче се говори за по-добър контрол и по-ясно изразходване на средствата.
Има обаче един ресурс – той е над 1 млрд. лв., който се върти в здравеопазването и което представлява нерегламентирани плащания.
Моят въпрос към Вас, господин Орешарски, е: какво смятате да направите чрез административни мерки, полицейски мерки и други мерки, за да вървите към някакъв тип контрол в здравеопазването. Аз предварително ви заявявам, че тези нерегламентирани плащания ще продължат, какъвто и контрол да направите. Или ще вървите към пазарни мерки да регламентирате тези плащания?
Защото кешовите плащания рефлектират в друга зона, която ни оспорва Европейският съюз -– корупцията. Кешовите плащания са нелоялна конкуренция към частните лечебни заведения, те сриват доверието на хората в здравноосигурителната система и те не си плащат вноските, кешовите плащания декапитализират държавните и общинските болници и кешовите плащания не са обложени с данъци. Всичко това наистина създава хаос в здравеопазването.
Само този, който наистина иска да вървим към реформа в здравеопазването, може да наложи една непопулярна мярка – регламентиране на допълнителните – говоря за над 1 млрд. лв. – плащания в здравеопазването.
Моят въпрос е: смятате ли да направите усилия в тази посока, господин Орешарски?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на господин Орешарски, бих помолил госпожа Кунева, ако желае, да вземе думата, тъй като в началото не й дадох възможност, за което се извинявам. А е важно да чуем какъв е нейният подход към това ,което ние правим в момента, дали тя счита, че е полезен такъв разрез, който ние правим на бюджета, и това обсъждане, което, надяваме се, по-нататък да премине и при първото четене.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Наистина е много полезно това обсъждане, господин Папаризов, и вероятно вие имате повече шансове да успеете от мене. защото аз се опитах да направят такъв формат на съвет за координация и мониторинг, в който участват заместник-министрите и директори на дирекции, като ги помолих да си дадат приоритетите, много преди да започне още разглеждането на бюджета в Европейския съвет, за да можем да изведем пред скоби това, което е за европейска интеграция и този колегиален орган да помогне да приоритизираме вътре в необходимостите на всяка едно министерство какво е абсолютно важно, какво може да се отложи след месец юни и т.н. Защото, както знаете, аз нямам администрация и не мога да разчитам на нищо друго, освен на експертизата, която имат отделните министерства. Тоест, не очаквайте, че аз мога да ви кажа нещо различно от това, което ще каже земеделието, което ще каже околната среда, което ще кажат финансите, икономиката и т.н. Аз мога да повторя и да аргументирам допълнително техните становища.
Това обаче не стана. Единственото министерство, което представи информация за това какви пари са му нужни специално за европейската интеграция, беше Министерството на околната среда и водите. Никой друг не успя да се справи с тази задача. Вие дадохте доста късно, не на СКМ, не в това заседание, което бяхме насрочили, след като вече беше формиран.
Боя се, че причината е в това, че просто няма как в много министерства да се отделят приоритетните действия ,които са свързани с евроинтеграция, и останалите. Може би това е симптоматично за момента, в който се намираме. Всички министерства вече работят само по европейска интеграция или почти само европейска интеграция. Много малко са онези области, които не ги свързваме с необходимите промени в държавата, най-общо казано. Тук не става въпрос само за АСQUIS.
Ще ви дам пример с корупцията, за която много правилно господин Папаризов каза, че вече се появява от Глава Двадесет и четвърта в частта “Вътрешен пазар”. И аз искам тук много отчетливо да кажа, че това е единственото все още неразгадано за съжаление публично послание от писмото на Оли Рен. Затова защото това е директно предупреждение за предпазна клауза “Вътрешен пазара”. А тя е много страшна.
От една страна, хубаво е, че никой не говори за отлагане с една година, значи можем да смятаме, че засега сме добре, но, от друга страна, се фокусира вниманието върху клаузата “Вътрешен пазара” и вероятно в тази връзка и с “Правосъдие и вътрешен ред”.
Така че аз нямам какво да кажа извън това ,което ще кажат министерствата. Опитали сме се да приоритизираме с отделните експерти изцяло нещата ,които са свързани с критичните области, така наречените “червени зони”, “жълти зони” и тези, които са извадени пред скоби от самата комисия. Освен това се надяваме след месец юни, когато по Закона за държавния бюджет – предполагам, че съм права, не си спомням точно текста на закона – да се намери, ако е възможно, допълнително финансиране.
Така че това е бил ключовият подход.
Аз лично бих призовала, когато министерствата избират какво да направят, да обърнат повече внимание на хоризонталните въпроси.
Първо, административен капацитет, което не е нито увеличаване, нито намаляване на администрацията, а нещо съвсем различно;
Второ, обезателно информационните системи. Тук съм съгласна с това, което каза госпожа Ангелиева, това също е част от тези информационни системи. За вътрешен пазар са ни необходими, за правосъдие са ни необходими, за сигурност са ни необходими, за външни граници са ни необходими и т.н.. Това е страшно важно
Това` са двата първи приоритети, както и корупцията. Бих го извадила пред скоби, защото е необходима много активна кампания по това, което е обществено информиране.
Освен това искам да ви помоля, с което завършвам. Ние, разбира се, че нямаме основание да сме доволни. Но нека все пак да не забравяме, че Румъния е на 85-о място, Чехия е на 70-о. България все пак е на 54-о. И е хубаво да се говори за превенция, за необходимостта от административни мерки. Помислете, ако искате, за една група, която биха могли да участват депутати от всички парламентарни сили , и да разгледаме законопроектите за превенция на корупцията в Словения и в Чехия. Аз ги имам, дори имам някакъв опит за българската транскрипция на тези закони и мога да ви ги предоставя на вас, ако се интересувате. Защото един такъв закон може би би ни помогнал да визуализираме усилията си.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на министър Орешарски, бих искал към въпросите, които зададоха колегите, и аз да добавя един въпрос във връзка с изказването на министър Кунева: възможно ли е след приемането на бюджета тази група на заместник-министрите за координация да продължи да обсъжда финансови въпроси с участието на този ваш заместник-министър, който отговаря за изпълнението, с оглед действително в рамките на оскъдните ресурси, които имаме като държава, тези най-приоритетни ангажименти до месец юни да се изпълняват? Защото вече след месец юни ще бъде малко късно за някои
