П Р О Т О К О Л

№ 62



На 9 март 2007 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила на Комисията по европейските въпроси; Правила за организацията и дейността на Постоянната подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси;Правила за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-40/27.02.2007 година за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Захари Георгиев.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-41/28.02.2007 година за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация – внесен от Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-42/02.03.2007 година за изменение и допълнение на Закона висшето образование – внесен от Лютви Местан и Пламен Славов.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-10/26.02.2007 година, за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Ана Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, Мария Дивизиева – заместник-министър на държавната администрация и административната реформа, Стойчо Стойков – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Гергана Жулева – директор на Програма “Достъп до информацията”, Александър Кашъмов – ръководител на екип “Правен” към Програма “Достъп до информацията”..

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Атанас Папаризов.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Предлагам днешното заседание да протече при така подредения

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-42/02.03.2007 година за изменение и допълнение на Закона висшето образование – внесен от Лютви Местан и Пламен Славов.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-41/28.02.2007 година за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация – внесен от Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-40/27.02.2007 година за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Захари Георгиев.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-10/26.02.2007 година, за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
5. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила на Комисията по европейските въпроси; Правила за организацията и дейността на Постоянната подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси;Правила за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси.
Който е съгласен с така предложения и подреден дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Този път започваме с нашите законопроекти, след което като точка 4 да гледаме законопроекта на Министерския съвет. а накрая на заседанието да видим вътрешните правила на комисията, на подкомисията към нея и на Съвета за обществени консултации.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-42/02.03.2007 ГОДИНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ – ВНЕСЕН ОТ ЛЮТВИ МЕСТАН И ПЛАМЕН СЛАВОВ.
По тази точка на нашето заседание сме поканили да присъстват:
От Министерството на образованието и науката
Ваня Добрева – заместник-министър,
Елка Добрева – директор на Дирекция “Политика във висшето образование”.
Давам думата на господин Местан, представител на вносителите на законопроекта.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, аз ще съобразя представянето на законопроекта с характера на тази Комисия по европейските въпроси, която ще разгледа законопроекта.
Започвам с това, че действително няма европейска норма, която да съдържа императив за подобна законодателна промяна. Разбира се, този закон не само не противоречи на каквото и да е европейска норма, а има за основна цел – да приведе системата на българското висше образование в съответствие с духа на Болонския процес. Решенията от Болоня имат препоръчителен характер, но това не означава, че ние, опирайки се на думите “препоръчителен характер”, можем да си затворим очите за европейските тенденции.
Европа познава тристепенната структура на висшето образование – бакалавър, магистър, доктор. България се присъедини към това още преди 12 години, през 1995 година, с приемането на Закона за висшето образование, който действа и днес.
Но наред с тези три разпознаваеми в Европа степени – бакалавър, магистър и доктор, ние си имаме още една. Това е уникално българско явление – колежанската степен специалист, която стои в системата на висшето ни образование, защото се появи като опит, като усилие да помирим решението за ликвидиране на полувисшите институции – спомняте си – и включването им в системата на висшето образование.
Какво решава законопроектът.
Законопроектът се базира на убедеността ни, че всичко що е в системата на висшето образование, било като самостоятелно висше училище или като основно звено на висшето училище, ако ще провежда обучение в системата на висшето образование, това обучение трябва да е в степен бакалавър. Всичко останало поражда огромни проблеми и най-вече ще постави българските младежи в едно ужасно неравнопоставено положение с техни връстници от Румъния например.
Ние не можем да отлагаме решаването на този въпрос. от една година имаме готов законопроект. Досега не сме го внесли, защото сме убедени, че е лош стил – това за протокола го подчертавам – отделни народни представители да внасят устройствени закони или изменения в устройствените закони. Най-добре е това да става по инициатива на Министерския съвет.
Но вече трети месец сме член на Европейския съюз и тази година ще произведем отново поредния випуск “специалисти по”, които с този статут, неразпознаваем в Европа, ще бъдат поставени в неравностойно положение със свои връстници от други държави, които отдавна са решили този въпрос и всеки, който завършва висше образование, го завършва с минимум първата степен разпознаваема в Европа – бакалавър.
Ние не бихме могли да изчакаме приемането тепърва на стратегия за развитие на висшето образование, аз не знам дали има такъв готов документ, най-малкото би трябвало да съм запознат, ако има такъв. Чувам за насоки, за изработване на стратегия за развитие на висшето образование. След като документът бъде приет, в съответствие с духа на тази стратегия за развитие на висшето образование евентуално ще се пише нов Закон за висшето образование, където систематично ще се реши и този въпрос.
Това обаче означава не само този випуск, но още един випуск български младежи да ги обричаме на онова, което вече успях да назова.
Затова, уважаеми колеги, считам, че от гледна точка на Комисията по европейските въпроси е важен фактът,че този закон по-скоро има за цел хармонизиране на системата на висшето образование в България не с някакви нарочни секторни директиви, но с духа на развитието на процесите в Европа.
Затова ще ви призова да подкрепите законопроекта, като бързам да ви кажа, че този законопроект не задължава нито Министерството на образованието, нито Министерството на здравеопазването, нито което и да е висше училище да запази в системата на висшето образование всички възможни специалности. Ако някой прецени – и това са ресорните министри, обръщам се към представителите на Министерството на образованието и ако има представители на висшите училища, че има специалности, по които е по-добре обучението да се провежда извън системата на висшето образование, нека да го направи.
Законът не забранява това.Законът не налага никакви ограничения в това отношение. Но ако обучението ще се провежда в системата на висшето образование, в структура на висшето образование, било като отделно висше училище или като основно звено, то това обучение трябва да завършва със степен, разпознаваема в Европа. Европейска България не може да търпи неевропейски стандарти в един толкова важен закон, какъвто е Законът за висшето образование.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз съм съгласен с господин Местан, че подобни въпроси е редно поначало да се предлагат от правителството.
Давам думата на госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Разрешете ми в самото начало, преди да прочета нашето становище, да извиня отсъствието на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката доц. Даниел Вълчев, който пътува във Варна за среща с ректорите на висшите училища във връзка с обсъждането на стратегия за висшето образование.
Позволете ми накратко да представя пред вас становището на Министерството на образованието и науката по разглеждания законопроект.
Според нас той повдига изключително важни концептуални въпроси, които обаче не следва да се разглеждат изолирано, а като част от общата ни визия за развитието на висшето образование.
Първо. Доколкото законопроектът е предмет на обсъждане в Комисията по европейските въпроси, бих искал преди всичко да отбележа, че това не е предмет на общностното законодателство. Каква да бъде образователната степен за различните специалности извън регулираните професии е въпрос на национална политика.
Второ. Въпросът за тристепенната структура на висшето образование – бакалавър, магистър, доктор, и препоръчителната продължителност на тези степени е важна част от Болонския процес, която отразява тенденциите в развитието на висшето образование в европейски план, свързани с неговата масовизация, и в тази връзка – намаляване на периодите на обучение със създаване на условия за мобилност и т.н.
Безспорно българската система за висше образование следва да се впише в общоевропейските тенденции и процеси. Това означава, че ни е необходима промяна в две посоки.
На първо място, ние следва да въведем възможност и за тригодишни бакалвърски програми.
Второ, образователно-квалификационната степен “специалист по” като степен на професионално висше образование принадлежи към първия цикъл на образователноквалификационните степени, утвърдени в Булонския процес. Въпросът е как да разпишем в националното ни законодателство този кратък цикъл от професионалното висше образование в националната квалификационна рамка.
Трето, как трябва да се осъществят тези промени. Тук се поставят няколко въпроса.
Първо, за кои специалности е необходима бакалавърска степен.
Считаме, че това е въпрос, по който следва да се произнесат ресорните министерства.
Второ, кой може да осъществява обучението по тези специалности. Според нас това следва да са висши училища, които отговарят на изискванията за преподавателски състав и са получили институционална и програмна акредитация по съответните професионални направления.
Този въпрос е уреден в противоположен смисъл в законопроекта.
Как ще уредим заварените случаи. Това следва да стане в съответствие със степените, които ще възприемем за отделните специалности.
За една част от специалностите ще се признае бакалавърска степен, с оглед преценката на ресорните министерства. За друга е възможно признаване на професионална квалификация, придобита в системата на висше образование, но без степен на висше образование – така нареченото ниво 5Б от международната стандартна квалификация ИСКЕП на НЕСКО.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми да завърша, като отбележа, че възприетият законопроект е подход за превръщане по силата на закона на степента “специалист по” в бакалавър според нас не е съобразен с европейските практики за професионално висше образование и ние не можем да подкрепим предлаганите промени, без да получим отговор на поставените по-горе въпроси. Във всички случаи законопроектът е сериозен повод за иницииране на дебат за видовете институции, предоставящи висше образование, за възможностите за получаване на професионална квалификация в системата на висшето образование, тоест, все въпроси, които следва да намерят своето място в стратегията за развитие на висшето образование, а след това – и в бъдещия нов Закон за висшето образование.
/п./ Даниел Вълчев
Заместник министър-председател, Министър на образованието и науката.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И аз искам да кажа две думи, защото за всички е ясно различното становище, които имат вносителите и Министерството на образованието и науката.
Аз на всички искам да обърна внимание на това, което е отразено и в нашия проект за становище, което гласи, че приемането на предлаганите изменения и допълнения в Закона за висшето образование не противоречи на определена европейска норма, но и не следва от такава норма. Така че може да се допусне ,че наличието на диплома за завършена квалификационна степен “бакалавър” ще представлява определено предимство при търсенето на работа в държави – членки на Европейския съюз. Същевременно обаче не трябва да се забравя, че наличието на диплома за бакалавър не е задължително условие за упражняване в Европейския съюз на споменатите по-горе професии.
Всички добре знаете, че професиите, които се засягат от този закон, не бяха в хармонизационните изисквания, тъй като за тези професии не се изисква такава степен. И е въпрос изцяло на национално законодателство как ще се реши проблемът. Тоест ние като комисия едва ли можем да проведем специализирания дебат, който би трябвало да се проведе в специализираната комисия. Но мисля ,че трябва да се съсредоточим върху становището от гледна точка на европейските норми, че законът, който се предлага, нито противоречи, нито произтича от тях и че все пак по същество решението трябва да се намери във водещата комисия. Иначе аз се боя, че ние в този сложен дебат трудно бихме могли да участваме.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Само две минути, но искам да отговоря на Ваши твърдения, господин председател.
Първо, да се твърди, че “специалист по” съответства на първата степен в тристепенната структура на висшето образование, съгласно Болонския процес, е недомислие. Първата степен там е “бакалавър”. Ние казваме на Европа, че там търсим “специалист по”, но там подобно нещо няма. Това е първото за протокола. Там е бакалавър.значи искаме да бъде някакъв особен бакалавър. Това е наше виждане.
Да се твърди, че в ИСКЕП 5Б е разположено професионалното образование и че в ИСКЕП 5Б няма практика да се разполага и бакалавърската степен също е абсолютно некоректно. Няма пряко съответствие между международната стандартна класификация на ЮНЕСКО ИСКЕП 97. Но в ИСКЕП 5Б са както парауниверситетски структури – двегодишни, които провеждат обучение за професия, без да дават степен от висшето образование “бакалавър”, екзактно, господин председател, казахте го. Има даже такива след завършено средно образование колежи в системата на средното образование, които също са базирани в ИСКЕП 5б, но там са и университетски звена и структури, които провеждат професионално обучение във висшето образование и дават бакалавърска степен.
Ние разглеждаме този казус. Имаме на разположение колежи, които са в системата на висшето образование. Единственият мотив да не се приема законопроектът е да се каже, че изваждаме колежите от системата на висшето образование, което означава да подкрепите позиция да отнемем със закон дадени права. Ние не можем да извадим колежите от системата на висшето образование. Даже да го направим, нямаме право да лишим вече завършилите колежи и вече притежаващите сертификати за завършено висше образование, което им е дадено по закон, с друг закон да им се каже: вие до днес бяхте висшисти, но от утре сте среднисти.
Аз няма да подкрепя това нещо. И е добре да се вслушаме в справедливите искания на протестите на протестиращите младежи, защото те казват верни неща. Тук няма популизъм, имаме реалност. Имаме структури на висшето образование, които дават сертификат за завършено висше образование и вече дадени статути не могат да бъдат отнети. И не може тези младежи да ги пращате в системата на средното образование. Даже да го направите оттук нататък, на вече завършилите не могат да им бъдат отнети правата.
Така че тези уточнения бяха важни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз се чувствам действително затруднен, а и повечето от моите колеги са затруднени, тъй като Вашият дебат е много професионален, в област, в която ние не сме професионалисти. Разбира се, бих могъл да Ви давам думата. Но преди това госпожа Ангелиева помоли да направи едно процедурно предложение.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Господин председател, сондирах измежду колегите – позволих си тази волност. Но това е едно извънредно заседание, на което по един законопроект, който ще предизвика евентуално едни кардинални промени в тази система, не присъства министърът. На самото заседание сме уведомени ,че той е възпрепятстван.
Аз специално смятам, че по такъв един изключително сериозен въпрос, още повече при положение, че нашата комисия е поставена в ситуация да преценява нещо, за което съвсем не съм убедена аз самата, че имаме в момента компетенциите да преценим.
Моля да подложите на гласуване отлагането на разискването на тази точка от дневния ред и насрочване за момент, в който ще може да присъства министърът на образованието и науката и в който момент ще имаме достатъчно време за един сериозен дебат. А в момента часът е 11, имаме тежък дневен ред, а долу в пленарната зала следва начало на заседанието.
Така че моля да се отложи разискването на законопроекта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли противно на това предложение?
ЧЕТИН КАЗАК: Аз имам противно процедурно предложение за неотлагане гласуването за приемане на становището по този закон по следните причини.
Първо, мисля, че становището е много добро, издържано от гледна точка на правомощията, функциите и задачите на Комисията по европейските въпроси. Там ясно и точно е записано какво е нашето отношение по повдигнатата тема от гледна точка на европейското законодателство.
Всичко останало, за което стана дума, Вие, господин председателю казахте съвсем правилно, че са въпроси по същество, които сигурно ще бъдат обсъждани надълго и нашироко във водещата комисия по образование и наука.
Във връзка с формалния аргумент, че отсъства министърът. Аз мисля, че винаги в тази комисия ние сме изисквали да присъства или министърът, или заместник-министър, а много често сме се задоволявали и с представителство на по-ниско ниво от политически кабинет. В случая ние имаме доста високопоставено представено представителство на Министерството на образованието и науката в лицето на заместник-министър. Така че и този аргумент ми се струва неоснователен за подкрепа на евентуално отлагане на тази точка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак аз смятам, че сега дебатът може да продължи по пътя на процедури, тъй като госпожа Ангелиева иска да си допълни предложението, д-р Щерев има предложение за друга процедура. Как да постъпим? Не можем ли все пак да гласуваме дали отлагаме приемането на законопроекта или не и след това да продължим?
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам първо да направя една забележка във връзка с това, което беше казано за Комисията по европейски въпроси – това, че тя се занимава с европейски процедури. От 1 януари 2007 година ние сме се разбрали, че комисията се занимава с европейски норми и с българските национални интереси в тези норми. Това е изключително важно и нека да не го пропускаме и да не го прескачаме.
Така че един такъв въпрос, който се предлага във важния законопроект на господин Местан има изключително място точно тук в Комисията по европейските въпроси. И не може да казвате, че не е мястото тук да се обсъжда този въпрос.
Само че този въпрос трябва да се обсъди не само в присъствието на министъра, а на общо заседание на Комисията по европейски въпроси и Комисията по образованието и науката. Това е моето предложение. Затова защото тогава ще могат да се откроят различните становища, виждания, европейските норми, защитата на националните интереси, защитата на интересите на хората, които протестират, мотивите на господин Местан и т.н.
Затова моето конкретно предложение, допълващо това на госпожа Ангелиева, е в момента да се отложи дебатът, който явно ще бъде непълноценен, да присъства министърът на образованието на науката и да проведем заседанието съвместно с Комисията по образованието.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожа Ангелиева, как все пак предлагате да стане гласуването – на Вашето предложение или допълнено с това което каза д-р Щерев?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз подкрепям предложението на д-р Щерев.
Само ще опонирам за секунда на господин Казак.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нека да избегнем диалога.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Господин Папаризов, не може една минута преди заседанието да получавам становището по този законопроект от сътрудниците на комисията и да се смята, че съм се запознала обстойно с него и че съм го разбрала в цялата му пълнота. Това е в допълнение на основанията за искане на отлагане на тази точка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се, последното е критика и към нас. Но ние в последния момент решихме да включим този законопроект, тъй като имаше голямо желание да се обсъжда.
Все пак предлагам да гласуваме предложението на д-р Щерев.
Който от членовете на комисията е съгласен да отложим засега тази точка и да я разгледаме на съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и Комисията по образованието и науката, моля да гласува.
Гласували: за 8, против 2, въздържали се 2.
Предложението за отлагане на точката се приема, както и предложението да се предложи на Комисията по образование и наука да се проведе съвместно заседание. Тоест, това да не е просто отлагане.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, ще предам волята на Комисията по европейските въпроси на членовете на Комисията по образованието и науката за съвместно заседание. Ние ще вземем нашето решение и ще ви уведомим. Лично аз не възразявам този законопроект да се обсъди и на съвместно заседание, на което бих поканил представители и на Министерството на здравеопазването, защото значителна част от измененията засягат точно медицинските колежи.
В заключение, едно изречение само за размисъл.
Казусът е много прост. Въпросът е ще държим ли колежанското образование в системата на висшето образование. Колеги, чуйте ме. Ако ще остане в системата на висшето образование, ще се обучават бакалаври. Другото не е Европа. Навсякъде е така. навсякъде, щом е в системата на висшето образование, се обучават бакалаври. Не бъркайте двугодишните модули със структурата на висшето образование. Ако някой има идея колежите да бъдат извадени от системата на висшето образование, да си го каже. Аз съм коректен, че това е възможно решение. Но тогава вече ще дадем отговор на въпроса връщаме ли колелото назад и отнемаме ли със закон дадени права.
Това е казусът. Той е кристално простичък. Не може в системата на висшето образование да имаме степени извън Болонския процес, ако искаме да сме в час. Няма драма в този закон. Благодаря ви за вниманието.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан. Все пак бих искал да кажа, че действително проблемът е изключително сериозен. И ако той ще бъде елемент от висшето образование, то безспорно възниква въпросът и за акредитацията. Аз го казвам практически, в закона го има. Но това е един въпрос, който напълно е логично да се обсъди на съвместно заседание на двете комисии. Защото тези въпроси на акредитацията…
ЛЮТВИ МЕСТАН: Има ги.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, има ги, тези неща са и технически, и организационни и едва ли ние сами като комисия можем да ги преценим – доколко, кога, в какви срокове трябва да се решат.
Госпожа Добрева също искаше да вземе отношение. Нека да я чуем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз също смятам, че ние нямаме различия в общото говорене и желанието ни съвместно да решим този проблем и, разбира се, да намерим най-добрата форма бързо да го решим.
Никой не е казал, че ще извадим колежите от системата на висшето образование. Просто казахме, че обсъжданите въпроси трябва да бъдат разгледани като част от една цялостна система, от една цялостна реформа, а не да бъдат разглеждани на парче. В такъв аспект.
Иначе нямаме никакви различия с това, което и господин Местан каза. Разбира се, че ние сме за това.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря ви. Ще бъдем участници в това съвместно заседание заедно с вносителите.


Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-41/28.02.2007 ГОДИНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ – ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН МИРЧЕВ, РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ И РУМЕН АНГЕЛОВ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на държавната администрация и административната реформа
Мария Дивизиева – заместник-министър,
Вяра Панайотова – главен експерт в Дирекция “ОРАС”.
Това пак е законопроект на народни представители. Давам думата на господин Илиевски да го представи.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Настоящият проект за закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация транспонира българското законодателство с изискванията на Директива 2003 от 1998 година на Европейския съюз и на Съвета от 17 ноември 2003 година за повторно използване на информация от обществения сектор, като установява реда и условията за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване.
Директива 2003 от 1998 година цели да се създадат благоприятни условия за използване на икономическия ресурс за създаваната и съхранявана от организациите от обществения сектор информация, като акцентира върху изключителното значение на правото на повторно използване за развитие на информационната индустрия, икономическия растеж и естествено създаването на нови работни места.
Законопроектът транспонира общите принципи на повторното използване, като гарантира прозрачността на процедурите за предоставянето му и равнопоставеността на потребителите на информация от обществения сектор. Той забранява дискриминацията при предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване и осигурява възможност за многократно повторно използване на информация от обществения сектор за стопански и нестопански цели.
Законопроектът предвижда задължения за създаване на улеснения за достъп до информация и за ресурсите ,които могат да бъдат обект на повторно използване, с цел гарантиране възможността за упражняване правото на повторно използване.
Установяват се задължителните субекти – това са всички държавни органи, органи на местното самоуправление и публичноправни организации, както и техните обединения, които следва да предоставят събраната, съответно създаваната от тях информация за повторно използване като процедура по условията и начините, съобразно които тази информация следва да бъде предоставяна.
В съответствие с изискванията на Директива № 2003 от 1998 година, са въведени изключенията от възможността за упражняване правото на повторно използване на информация от обществения сектор.
Изчерпателно са посочени основанията, на които организациите в обществения сектор могат да откажат да предоставят информация от обществения сектор за повторно използване.
Законопроектът предвижда заплащането на определени в тарифа на Министерския съвет такси за предоставянето на информация от обществения сектор, които да покрият разходите на организациите от обществения сектор във връзка с обработването на исканията и предоставяне на информацията.
Доколкото упражняването на правото на повторно използване не следва да създава допълнителни утежнения или да изисква непропорционални усилия от страна на организациите от обществения сектор, законопроектът изключва възможността да се изисква създаването на извлечения или адаптирането, или създаването, съответно събирането на информация специално за целите на повторното използване.
Обект на повторно използване може да бъде единствено вече събрана, съответно създадена информация.
Въведени са и основни термини, като “информация от обществения сектор”, “организации от обществения сектор” и “повторно използване на информацията”.
С приемането на настоящия законопроект завършва процесът по въвеждането в българското законодателство на основните принципи и изисквания относно повторното използване на информация от обществения сектор.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Наред с представителите на Министерството на държавната администрация и административната реформа тук има представители на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Тук е заместник-председателят Стойчо Стойков, Радост Вълчева – директор на Дирекция “Правна” и Десислава Кръстева, която е експерт.
Също така тук има представители на Програма “Достъп до информация”: Гергана Жулева – директор и Александър Кашъмов, който е ръководител на екип “Правен”.
Така че ви предлагам да вземат отношение, ако желаят, разбира се, може би първо държавните институции, а след това представителите на програмата “Достъп до информация”.
Запознати сте със становището на комисията и моля да имате предвид във вашите изказвания и проекта за становището.
Има думата господин Стойков.
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз накратко ще ви запозная със становището на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Директивата за повторно използване е приета от Европейския парламент и Съвета на Европа на 17 ноември 2003 година. Държавите – членки трябва да я прилагат от 1 юли 2005 година, а за България в рамките по Глава ХІХ “Телекомуникации” – от 1 януари 2007 година.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация е изготвен с наше участие и външни експерти.
Ние считаме, че законопроектът изцяло транспонира в българското законодателство изискванията на директивата за повторно използване.
Ние сме запознати с направените забележки в становището на Комисията по европейските въпроси. Аз съм ги отбелязал. Приемаме ги като забележки и ще ги отразим – по отношение на чл. 7, изречение трето от директивата, по отношение на привеждане в съответствие на чл. 49, че може да се редактира, и сроковете, които са не по-дълги от 20 дни да придобият вида, както се предлага, както и по третата забележка – за транспониране на чл. 11, ал. 2, изречение две от директивата.
Считаме, че сключването на договори за изключително предоставяне на информацията в обществения сектор трябва да се извършва при публично известни и прозрачни условия.
В заключение мога да кажа, че с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация ще се реализират целите на директива 2003 година и ще се създадат благоприятни условия за използване на ресурси за създаване и съхраняване от организациите от обществения сектор на необходимата информация.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз виждам, че вие сте приели бележките на проф. Калайджиев, който подготви становището. Сега виждам, че има малко по-различно становище от страна на Програма “Достъп до информация”, затова им давам думата.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Тъй като не разполагаме с много време, нека нашият ръководител на Правния екип да представи становището.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Дами и господа народни представители! Програма “Достъп до информация” вече десет години работи по европейската интеграция на нашето общество във връзка със системата “Достъп до информация”. Разбира се, ние сме на мнение, че транспонирането на директивата от 2003 година за повторно използване на информация е важно и неотменимо условие за нашата страна.
Това, по което възразяваме във връзка с настоящия законопроект, е, че с него се извършва едно механично пренасяне на текстове от директивата в Закона за достъп до обществена информация, един закон, който беше създаден през 2000 година с широко обществено обсъждане и със сериозна работа по неговото систематично тяло.
За съжаление въвеждането на директивите не е добре да става с такова механично пренасяне, защото това води както до липса на адекватно тяхно отразяване в законодателството, така и до негативни последици във връзка с изпълнението на самия Закон за достъп до обществена информация, така, както той съществува в момента.
Съвсем накратко ще кажа нашите бележки.
Първо, Законът за достъп до обществена информация се отнася до основното човешко конституционно право на достъп до информация, която се създава и съхранява от държавните институции. Директивата се отнася до използването на информация. “Използването на информация” е понятие, което няма идентичност с понятието “достъп до информация”, тъй като дори конституционното право предполага три различни права по отношение на информацията:
- правото да се търси, което включва достъпа;
- правото да се получава информация;
- право да се разпространява информация.
Използването поначало е категорично извън приложното поле на всички закони за достъп до информация по света. В момента са около 60.
На второ място, говорим за два различни типа отношения към информацията.
Принцип номер едно за достъп до информацията, създавана и разпространявана от държавата, е, че заявителят не се пита за неговите цели. Правило при директивата за повторно използване на информация е, че тя е свързана с използване за търговски или нетърговски цели. Тоест тук ние вече имаме различни режими по отношение на целите.
Трето, не е ясно в предлагания законопроект какво е съотношението, което се предлага между понятието “обществена информация” и понятието “информация от обществения сектор”. Това общо към частно понятие ли са?! Това две различни понятия ли са?
Този въпрос трябва да бъде решен според нас и по начина, по който ние предлагаме да се въведе директивата, а именно с отделен законов акт. Това неминуемо трябва да се разреши като въпрос. иначе ние ще изпаднем в едно положение, което Програма “Достъп до информация” е констатирала в рамките на практиката. Искам да кажа, че е много сериозен напредъкът на българската администрация по прилагането на закона за достъп до обществената информация през последните години, но въпреки това остават проблеми. основен проблем е все още неразбирането в пълнота на понятието “обществена информация”.
В този момент да се сложи още едно понятие – това ще доведе до голям проблем. Предлагат се паралелни процедури почти за всичко, срокове, условия, ограничения, такси за цена на информацията. Всички тези неща не могат просто механично паралелно да бъдат сложени в тялото на един закон. това ще доведе до пълно объркване на администрацията според нас.
И последното, което искам да кажа, е международният опит.
Какъв е контекстът, в който се случва всичко това? миналата година в Румъния и в Словакия бяха направени същите опити. Аз искам да кажа, че нашето становище не е, че се касае за некомпетентност. Това е сложна материя. Тези проблеми срещат и други страни. В Румъния и в Словакия бяха направени същите опити да се въведе тази директива в законите за достъп до информация. Това срещна много сериозен отпор там и в крайна сметка това не се случи. Защо не се случи? Защото няма нито един такъв закон за достъп до обществена информация в Европа, а само три страни – членки на Европейския съюз нямат такъв закон, това са най-малките страни, в която директивата да е транспонирана в закона.
И Федерална република Германия, която прие свой закон за достъп до обществена информация през 2005 година, след директивата, не е транспонирала тази директива в Закона за достъп до обществена информация.
Нашето предложение е следното. Спешно трябва да се работи за въвеждането на тази директива. Програма “Достъп до информация” предлага своята експертна помощ също така, за да може час по-скоро да се извърши съответната работа. Ние предлагаме това да бъде отделен законов акт. Но по-важното е всички тези въпроси, за които стана въпрос, да бъдат концептуално изчистени и да бъде ясно поставено съотношението между достъпа, повторното използване и всички други важни въпроси, които са свързани с това съотношение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожа Дивизиева – заместник-министър на държавната администрация и административната реформа иска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Естествено ние също ще подкрепим усилията на нашите колеги от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и на вносителите на този законопроект в бъдеще за регламентирането на повторното използване на информацията в обществения сектор. Но по принцип сме на становището, което току-що беше изложено от Фондация Програма “Достъп до информация”.
По принцип смятаме, че систематичното място на тези текстове не е в този закон. Смятаме, че ако те останат и регламентират толкова различни материи, това ще доведе до един хаос в администрирането на този закон.
Затова ние сме на становище, че трябва да бъде разработен отделен закон, който да регламентира тази материя.
Искам само да ви кажа, че по принцип в дейностите по отчетност и прозрачност, по които работи нашето министерство и по които специално имахме и партньорски проверки от страна на европейската комисия, ние работим с Програма “Достъп до обществена информация”. Те са прави, че все още в администрацията има достатъчно проблеми по прилагането на този закон.
Опитваме се да уеднаквим практиките. Включително, ако погледнете, има различни органи и в момента, които прилагат закона по администрациите, по министерствата, по агенциите. Опитваме се да работим и по отношение уеднаквяването на съдебната практика и т.н.
И наистина смятаме, че ако тези текстове попаднат в този Закон за достъп до обществена информация, ще предизвикат много голямо объркване по приложението му от администрацията впоследствие.
Естествено аз няма сега да чета писменото становище, тъй като в общи линии аргументите са сходни, но мога да го предоставя писмено на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата за изказвания на колегите, искам да отправя един въпрос към вносителите. Никой от това, което чух досега, не оспорва самото съдържание на предложенията, а по-скоро тяхното систематично място, като се предлага те да бъдат предмет на отделен законопроект, без самите те да се оспорват. Доколкото аз разбирам, това е мнението и на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Бих искал да попитам господин Илиевски дали за него като вносител е възможен такъв подход – да бъде подготвен отделен законопроект, по същество със същото съдържание и там терминологичните бележки, които чухме, да бъдат отразени.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Първо, аз трябва да се консултирам и с другите двама колеги, които са съвносители – с проф. Мирчев и с Румен Ангелов. Но въпреки всичко ще кажа две думи.
Вие виждате, че има доста изоставане в адаптирането на европейското законодателство към българските условия. Ще загубим достатъчно време и не е ясно кога този закон ще види бял свят. А това ,че ние ще затрудним администрациите с вкарването на тези текстове, това е по-малката беда, отколкото да оставим на свободен автопилот администрациите точно в тази материя, която не е уредена в българското законодателство.
Разбира се, въпрос на ваша преценка е дали ще подкрепите или няма да подкрепите тези текстове. Но аз мисля, че разработването на един нов законопроект ще отнеме доста време.
И второ, не знам кой ще подеме законодателната инициатива, защото виждам, че в момента тя се издърпва от полето на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и се придърпва леко към Министерството на държавната администрация и административната реформа. А и те дадоха ясна заявка, че работят по темата. Ако имат някаква степен на готовност и ако виждат в обозримо бъдеще, че ще бъдат готови и ще минат по съответните съгласувателни процедури, ще минат през Министерския съвет, за да стигне този законопроект отново в комисиите на Народното събрание и пленарната зала, аз мисля, че тази година такъв закон няма да види бял свят.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да вземе думата госпожа Дивизиева, давам думата на господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз имам само три кратки бележки.
Първо, не става въпрос за това дали ще бъде затруднена администрацията. Администрацията има право да създава проблеми и никой не може да й пречи за това. Проблемът е в това, че ще затрудни реализацията на правата на гражданите, има опасност те да бъдат приплъзнати от едната плоскост в другата и там да затънат.
Второ, от правнотехническа гледна точка сигурно една опозиция би могла да си позволи в отчаяния си опит да се пребори с едно инертно мнозинство и да вкара в който и да е закон каквото и да е изменение, само и само да уреди материята. Но все пак държавните институции би трябвало да имат в някаква степен обща воля.
И свързано с това е и третата ми бележка. Това, което казвате, показва невъзможност да се сработят отделните части на администрацията или що?
Разбира се, че темата подлежи на уреждане, разбира се, че трябва да се ускори. Прекрасно е, че вие сте поели инициативата. Не виждам защо да не продължите във варианта на самостоятелен текст. Но пак казвам, вие не сте двама или трима опозиционни депутати, на които единственият начин да проникнат някъде в зоната на закона е да вкарат изменение през това, което минава в момента пред нас. Вие сте представители на изпълнителната власт.
От тази гледна точка си мисля, че би трябвало този проблем да не е толкова тежък. А ако е, тежко ни и горко.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Аз благодаря на господин Димитров. Само искам да допълня. Както виждате, не само народни представители от управляващото мнозинство са съвносители на тези текстове. Господин Румен Ангелов не можем да го причислим към управляващото мнозинство.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Казвам: когато само опозицията се мъчи да се пребори.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Мисля, че по-краткият път да се стигне до пленарната зала е този.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на госпожа Дивизиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Наистина не става дума да облекчим живота на администрацията, създавайки един или друг закон. Обаче трябва да й дадем много ясни задачи, за да може наистина правата на гражданите да са защитени и след това да няма разнопосочна съдебна практика по съответни действия на администрацията.
По това, което господин Илиевски спомена. Аз съм благодарна на комисията, че ни покани в тази дискусия и всъщност така ние научихме за този законопроект, включихме се и направихме консултации. Въобще не става дума за изземване на каквато и да е инициатива от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Напротив, съгласни сме те да са водещи. И както те преценят да направят – чрез Министерския съвет или съответно чрез народни представители. Ако входират друг законопроект, ние сме готови да ги подкрепим и експертно, и с участие.
Аз включително виждам, че и неправителственият сектор има такова желание.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има думата госпожа Вълчева – директор на дирекция “Правна” в Държавната агенция.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: В допълнение, господин председател и уважаеми народни представители, искам да кажа следното. Едно нещо, което е важно, е, че в момента на ниво Съвет на Европа има работна група по създаване на конвенция по достъпа до официални документи. Може би нашият представител от страна на Министерството на външните работи в тази работна група е хубаво да участва в обсъждането на такъв законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак ние се намираме в една трудна ситуация, тъй като, както всички виждате, предложените текстове отговарят на европейските норми. Разбираме, че една част от участниците изискват това да е отделен закон, но също не са против тези текстове. Други считат, че може да стане по-бързо с допълнение към закона.
Просто се чудя какво становище да предложим, защото е вярно това, че законопроектът отговаря на изискванията на директивата. ако искате да направим препоръка да се потърси решение в отделен закон или просто да приемем така становището?
Но все пак този въпрос – дали да бъде в отделен закон или да бъде изменителен закон би трябвало да се реши от водещата комисия. Но аз смятам, че ние сме единодушни по това, че текстът съответства на европейските директиви. И бих добавил в това становище, че в дискусията са се очертали тези две становища – че законът трябва да бъде отделен, а не да се прави в този закон.
В този смисъл подкрепяме съдържанието на предложението. Как систематично то ще бъде оформено, аз предлагам това да го оставим на водещата комисия. Защото не сме ние специалистите.
Съгласни ли сте с такъв подход – да подкрепим съдържанието, но да предложим на водещата комисия да прецени дали това не трябва да бъде в отделен законопроект, дотолкова доколкото това становище е изразено много силно и от Министерството на държавната администрация и административната реформа, и от неправителствената организация.
Предлагам да запишем в становището този факт, който чухме тук, и да решат във водещата комисия как да се систематизира.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Извинете, господин председател, но това е най-непродуктивното от всички възможни предложения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тогава кажете какво да направим.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Защото, предлагайки това, Вие всъщност им давате надеждата ,че нещата ще минат по този начин, тоест казвате им: не правете нищо друго. Слушащите държавни институции заключават, че и те не трябва да правят нищо друго. Ние пътуваме и чакаме следващата комисия, която евентуално или го пуска така, или се хваща за главата и времето е загубено.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: От това, което казвате, има две предложения. Едното е да допълним така становището и да го приемем, другото е да гласуваме против подкрепата на законопроекта.
Предлагам тези две предложения да ги подложа на гласуване.
Който подкрепя допълненото становище, в смисъл, че във водещата комисия трябва да се систематизират предложените текстове, при необходимост и в отделен законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 8, против 1, въздържали се 2.
Приема се.
Казваме, че водещата комисия трябва да обсъди тези неща. Ние приемаме, че направеното предложение съответства на европейското право, но трябва водещата комисия да прецени дали това не трябва да се върне като отделен законопроект. Все пак ние в такива детайли не можем да бъдем специалисти. Ще отразим най-обективно мненията, които чухме тук, както и това, че едно ведомство и една неправителствена организация предлагат така да се постъпи, докато вносителите и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения държат да се приеме този вариант, който е предложен, заради спешността на нещата.
Аз мисля, че трябва обективно да отразим нещата, защото ние даваме становище по съответствието на този текст от европейска гледна точка. Тук това никой не го оспорва.
Съжалявам, че възприехме такова соломоновско решение, но не виждам какво друго можем да направим тук.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-40/27.02.2007 ГОДИНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – ВНЕСЕН ОТ ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Георги Кадиев – заместник-министър,
Калина Златанова – началник отдел в Дирекция “Данъчна политика”.
Този законопроект е доста важен за всички, които се занимават с тази дейност, защото голяма част от търговията по безмитните зони минава сега като търговия през Пирот и се идва пак в България. Тоест удвои се търговията с Югославия в резултат на липсата на този закон.
Аз трябва да ви кажа, че имаме съгласие на председателя на парламента нашата комисия да заседава и в пленарно време. В случая ще обсъдим само законопроектите и няма да можем да стигнем до обсъждане на нашите процедурни правила. Още повече, че сме поканили другите комисии да ги информираме как да си готвят становището по европейските въпроси.
Така че предлагам да завършим с четирите точки и да отложим обсъждането на правилата.
Давам думата на господин Захари Георгиев – вносител на законопроекта, да го представи.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Ще се постарая накратко да представя мотивите на този законопроект за изменение и допълнение на Данъка върху добавената стойност. Пространно съм ги изложил в писмен вид в мотивите към законопроекта, но ще се опитам в рамките на няколко минути да систематизирам моите съображения за приемането му.
Както е видно, този законопроект решава въпроса за въвеждането на нулева ставка данък върху добавената стойност за стоки, предназначени към свободните зони и освобождаването им като сделки за стоките и услугите, свързани с тях, когато те се намират в свободните зони.
Уреждането на този проблем е свързано с измененията чрез Закона за бюджета в края на миналата година, бих казал, несимволични изменения в Закона за данъка върху добавената стойност, които се отразиха много негативно върху дейността на свободните зони. А те са шест в страната.
Първите два месеца показаха един негативен резултат от това въвеждане.
Общо взето можем да систематизираме проблемите, които се провеждат в три групи:
- фискален;
- икономически и
- от гледна точка на законосъобразността му.
От гледна точка на това да се събира данък върху добавената стойност на цялата територия на страната, фискалния ефект, видимо няма да се получи тази положителност на територията на свободните зони, защото пак първите два месеца показаха, че там просто сделките рязко намаляват, те не стават и няма какво да се събере всъщност от нещо, което го няма.
От гледна точка на икономическата целесъобразност на действията се вижда, че от резултатите от тези два месеца, като се прогнозира в рамките на годината, ще се получи намаляване на оборота на стоки по посока износ от Република България с около 1 млрд. евро, нещо, което съвсем не е за подценяване на фона на силно отрицателното ни търговско салдо и представлява някъде от порядъка може би на десетина процента.
Ефектът, както каза уважаемият председател, е, че тези от търговците, които имат интереси да ползват свободните зони, пренасочват действията си към съседни нам страни. Така подценяването или поставянето в неравностойно положение на стоките от България и от Европейската общност спрямо останалите бих казал, че също не е положителен ефект от действието на този закон.
Отиваме до може би най-спорната част. Очаквам, че представителите на министерството ще спорят по този въпрос – така наречената приспособимост на законопроекта, неговата законосъобразност и адаптивност към изискванията на европейските норми.
Когато е подготвено предложението за изменение на Закона за данък върху добавената стойност в края на миналата година, е действала Директива 388/1977 година на Европейската икономическа общност. От 1 януари тази година действа Директива 112 от 2006 година. И двете директиви обаче – забележете – не изключват възможността за освобождаване на тези сделки, за които казах в самото начало, по преценка на съответните страни.
Бих си позволил да ви обърна вниманието върху това, че в рамките на Европа има над 15 страни, които ползват тези стимули, които се дават и от директивата, и от устройството на свободните зони. Ако остане по този начин закона ни, ние на практика ще прекрачим с този стимул върху съседните ни страни.
И така, бих си позволил да цитирам, за да сте наясно със самия текст, който Директива 112 предвижда в този случай, за да не го подлагаме на съмнение. По отношение на общата система за добавената стойност, в раздел ІХ, където става ред за освобождаването на сделките, директивата изброява доста изчерпателно - аз няма да се спирам на това. но в глава Х на този раздел, когато говорим за освобождаване на сделки, касаещи международната търговия, в секция първа на този раздел, касаеща митнически складове и други складове, освен чл. 156 е записано, че държавите – членки могат да освобождават следните сделки – и те са изброени подробно. Но тази, която касае днешната материя, е “доставка на стоки в свободна зона или свободен склад”. А в т. 2 е записано “местата, посочени в т. 1, трябва да бъдат определени в съответствие с митническите разпоредби на Общността”.
Тези митнически разпоредби на Общността са казани в чл. 167 и 168 от Митническия кодекс на Европейския съюз.
В заключение бих искал да кажа, че приемането на този закон няма да противоречи на европейските директиви, но прилагането му ще изисква съответно съгласуване с Европейския комитет за данъка върху добавената стойност, което може би ще наложи да се поработи по този въпрос.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Кадиев, имате думата по законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Първо, искам да поправя господин Георгиев. Тези поправки в Закона за данък върху добавената стойност са приети не със Закона за бюджета, а през месец юли миналата година. Така или иначе, това няма значение.
По отношение на трите въпроса, които той повдигна: фискалния, икономическия и хармонизация с европейското законодателство.
От фискална гледна точка не сме го направили за събиране на повече приходи. Пределно ни беше ясно какво ще се случи. И то наистина се случва. Наистина имаме писма от всички свободни зони, включително и от Драгоман преди няколко дни, и от Пловдив, от Бургас, от Русе за проблемите, които те имат от въвеждането на данък добавена стойност при вноса на стоки при тях, преместването към свободни зони в Пирот и на други места.
Така че вече влизам и в икономическия аспект на въпроса. Наистина България като държава няма интерес от това да дава бизнес на която и да е съседна държава по този начин.
Само че тук опираме до третия, който е и най-големия проблем – това е хармонизацията с европейското законодателство. И тук вече имаме основни различия Ние от Министерството на финансите с народния представител господин Георгиев.
Проблемът според нас е следният. това, което иска господин Георгиев, е доставката на местна или общностна стока към или в свободните зони да бъде с нулева ставка или освободена доставка. Което обаче според нас противоречи на шеста директива, в която е записано що е то територия на страната. Такава доставка, освободена или с нулева ставка, би била възможна само ако, както по стария Закон за данък върху добавената стойност, икономическите зони бяха извън територията на страната.
Съгласно шеста директива и след това договора, който България е подписала с Европейския съюз, територия на Република България се счита географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона. Ако там беше написано “с изключение на икономическата зона”, тогава свободните зони можеха да действат по този режим. За съжаление и съгласно директивата, и съгласно договора свободните зони и икономическите зони са част от територията на страната. Следователно при тях не може да има доставка на местни и общностни стоки, без върху тях да има данък върху добавената стойност.
Единственото потенциално решение, което би могло да се мисли, това е да се създадат там данъчни складове. Разбира се, това е един доста сложен режим, който трябва да се мисли и за който трябва да се иска и мнението на Агенция “Митници”, с каквото за съжаление до момента все още не разполагаме. Но това е съвсем друг вариант, по който да работят свободните зони и няма нищо общо с това, което предлага господин Захари Георгиев. Пак казвам, на едно и също мнение сме, че има проблем за тях, че бизнесът ни спадна сериозно. Разликата в мнението, което имаме, е дали е възможно да решим този проблем по начина, който предлага господин Георгиев или не. А това, което той предлага, противоречи на европейското законодателство.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам да се обърна към нашите експерти – господин Калайджиев, господин Хаджиниколов. Те считат, че има възможност да се реши този въпрос. Има думата господин Хаджиниколов.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Само искам да кажа, че тук не става дума за данъчната територия на страната. Действително има случаи в Германия, където има изключване от данъчната територия. Това е направено още с Договора за създаване на Европейската икономическа общност.
Тук става дума за прилагането на един особен режим, при който се насърчава външната търговия. И това е записано в чл. 156 на директивата. Така че вносителите не искат да се махнат тези зони от данъчната територия на страната, а искат да им се даде този режим, който е записан в съответния член.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Да се изключат свободните зони от данъчните територии на прилагане на този режим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тук наистина има два пътя да се реши този въпрос. Все пак според нас по-лесно би могло да се реши по начина, който каза господин Хаджиниколов. Това дали може да се изключи от територията на страната без преговори с Европейския съюз на мене ми е трудно да преценя. Господин Калайджиев, какво е Вашето мнение?
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Аз не твърдя, че съм сигурен в това. Тук в чл. 156 са разграничени депозитните складове от свободните зони. Това е в чл. 156, ал. 1, буква “б”. Затова аз не съм се колебал по този въпрос, без да твърдя, че има сто процента сигурност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Освен това, че според нас не могат да бъдат изключени тези зони от територията на страната, освен с изрично искане за дерогация от Европейската комисия, каквото вероятно имат Германия и Чехия, не знам кои са другите 15 държави, за които спомена господин Георгиев, според нас са тези две, така или иначе трябва да минем през Европейската комисия.
Има и втори въпрос по този чл. 156. Според нас той се отнася само при доставка на стоки, които са необщностни. Така е начинът, по който ние го разбираме, съгласно директивата. може би тук ще влезем в спор с вашите експерти – дали се отнася само за такива доставки на стоки или за всички доставки на стоки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние влизаме в един дебат, който действително трябва да продължи в Бюджетната комисия. Мене ми е странно, че ето вече толкова месеци, откакто действа Европейският съюз, а досега Министерството на финансите не е предприело мерки да изясни какво трябва да се направи, за да се реши този проблем. Същото забелязвам и в Министерството на земеделието и горите. Те допускат с месеци да се отлага въпросът за това, че България може да изнася овче сирене за трети страни. Най-накрая онзи ден взеха писмо от американското земеделско аташе в Брюксел, че естествено Съединените щати приемат сирене, произведено в България, преди 31 декември, на 1 януари и след 1 януари. Но вместо с това да започнат, те писаха писма и три месеца нямаше разрешение за износ на овчи продукти.
Не е лошо тук да се намери някаква по-активна позиция на Министерството на финансите. И ако то счита, че това не е пътят, да ни предложи кой е пътят. Аз съм малко затруднен в тази ситуация, тъй като на редица етапи ние разговаряхме с господин Георгиев и с експертите кой да бъде вариантът, който ще бъде приемлив. Сега ние всеки път трябва да правим варианти ида стигнем до това, което според мене самото министерство би ни предложило.
Как мислите, възможна ли е активна позиция на Министерството на финансите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Пак повтарям, че вариантът, предложен от господин Георгиев, не е приемлив за Министерството на финансите. Мисля, че единственият вариант, по който бихме могли да мислим в момента, е въвеждането на данъчни складове. Като за целта обаче според нас там контролът ще бъде много труден. Затова ни трябва мнението на Агенция “Митници” – дали те могат да осъществяват този контрол или не могат. Това е единственото, което липсва в момента, за да ви дам някаква по-сериозна позиция.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Очевидно това е много важен проблем за българския бизнес. Аз считам, че Министерството на финансите трябва да предложи решение на този проблем.
С оглед на това, ако трябва, да направят консултации с Европейската комисия, ако трябва, да направят отново преглед на подобен сходен казус в другите страни – членки и най-вече в новоприсъединилите се страни преди нас.
Аз апелирам Министерството на финансите - в крайна сметка и Агенция “Митници” също са към тях, да съгласуват нещата и ако трябва, да поставим някакъв срок от страна на комисията, да отложим приемането на този законопроект в момента, докато ни предложат един приемлив вариант, който няма да създава някакви проблеми в Европейската комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ще подложа на гласуване Вашето предложение, госпожо Илияз. Но като гледаме текста на директивата, ние с господин Калайджиев си задаваме въпроса: нима е толкова сложно самите свободни зони да се приравнят на режима на свободни складове и съответно да бъдат под митнически контрол, както бяха по указ 224. Допускам, че това е възможно – по същество всяка свободна зона да получи статута на свободен склад. Тогава тя ще бъде под митнически контрол, както си беше. И не виждам тогава какъв проблем ще възникне, ако това е приемливо за Министерството на финансите.
Но нека все пак, както предлага госпожа Илияз, още веднъж да направим тези консултации, за да имаме положително решение.
Как мислите Вие,господин Георгиев?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аз не мога да приема позицията, че само страните, които са основателки на Европейската икономическа общност или по-старите страни от Европейския съюз се ползват с някакви ползи, предвид на това, че още тогава са ги включили в своите договори.
Както беше отбелязано преди малко, Република Чехия има същите възможности, каквито предлагаме да има и при нас. Пред мене е текстът на техния Закон за данък върху добавената стойност, който по законов път изключва тези сделки и ги прави съответно с нулева ставка или освободени сделки. Няма законодателна логика едни да могат, други да не могат.
Това, което се предлага в законопроекта, е да не се прилага на цялата страна, с изключение на тези територии, както е записано. Текстът на чешкия закон казва: “Освобождаването от начисляване на данъци доставка на стоки, намиращи се в свободен склад или в свободна зона, осигуряване на услуги, касаещи стоки, намиращи се там”.
Само че за да се приложи как да стане, изисква да се проведат едни разговори – това може да стане и предварително като консултации, но според мене е абсолютно необходимо да се направи, с комисаря по данък върху добавената стойност, преди да се даде такъв категоричен отговор.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам това, което и господин Георгиев каза. То по същество много прилича на предложението на госпожа Илияз – да помолим все пак Министерството на финансите да проведе такива консултации на основа на предложението и тогава да вземем крайното решение. защото в крайна сметка цялата зона може да бъде свободен склад и да може да бъде под този режим. Мисля, че така беше традицията. Но все пак това са неща, които е добре да се консултират с комисията и със съответната дирекция.
Очаквайки, че Министерството на финансите ще проведе тези консултации, аз предлагам да отложим приемането на законопроекта. Съгласни ли сте, господин Кадиев?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Съгласен съм, разбира се. Оставете ни някакво време да помислим. Но според нас по-скоро, ако търсим решение, вървим в посока създаване на данъчни складове, отколкото в посока изваждане на тези зони от територията на страната.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ще бъде може би трудно да ги изключим от територията на страната, но трябва да намерим тези изключения, които са в чл. 156. Ако това е по-разумното решение, предполагам, че и господин Георгиев ще се съгласи така да бъде решен въпросът.
ЗАХАРИ ГЕОРЖГИЕВ: Тук не идва ред за изваждане от територията на страната, а за признаване на Договора за присъединяване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Георгиев още веднъж отбеляза, че неговото разбиране е, че въпросът може да се реши в съответствие с чл. 156, т. 1, буква “б”, тоест “страните могат да изключват следните сделки – доставка на услуги, които са предвидени да бъдат поставени в свободна зона или в свободен митнически склад”.
В ал. 2 пише, че съответните зони или складове трябва да бъдат дефинирани като такива в съответствие с митническите разпоредби, които са в сила.
Така че редно е заедно с Агенция “Митници” да се намери едно решение. и когато вие се консултирате с тях и с Европейската комисия, предлагам да се върнем към този законопроект. Но все пак искам да ви помоля това да стане в рамките на един разумен срок. Какъв е този срок според Вас, господин Кадиев?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Може би две седмици.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Две седмици е съвсем разумен срок. Аз даже бих казал три седмици, за да има време всичко това да се направи, но да сме сигурни.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: И да участват и експертите на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се, ако поканите и нашите експерти, , които да бъдат в течение на въпроса, ще сме ви благодарни. Господин Хаджиниколов и господин Калайджиев са на разположение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да, съгласни сме, ще ги поканим.
Единственото, което аз продължавам да не разбирам, е следното. Според нас § 3 от това, което е предложил господин Захари Георгиев, е точно изваждане от територията на страната. Тук чувам, че е нямал това предвид.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че това може да се промени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Тогава трябва да се преработи законопроектът и да се махне този текст.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сигурно ще го преработим. В законопроекта на практика има и двете неща – и едното предложение, и другото. Не е само едното, и двете неща ги има в законопроекта. Така че и за едното основание той може да е база, и за другото, така както го чета.
Значи приемаме, че в рамките на следващите две до три седмици въпросът ще бъде изяснен заедно с Министерството на финансите, затова отлагаме дотогава разглеждането на законопроекта.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-02-10/26.02.2007 ГОДИНА, ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА КЪМ ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЗА ВЗАИМНА ЗАЩИТА И НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката
Анна Янева – заместник-министър,
Веселин Драгиев – директор на Дирекция “Правна”.
Давам думата на заместник-министър Анна Янева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Уважаеми дами и господа депутати! Предлагам да подкрепите проекта на Закон за ратифициране на протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
Ние сме запознати със становището на комисията и го подкрепяме.
Позволете ми да не ви губя повече времето. Мисля, че нямаме основание за някакво притеснение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Както вече приехме, отлагаме точката за разглеждане на вътрешните правила на комисията.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:

(Атанас Папаризов)