Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
19/04/2007
П Р О Т О К О Л
№ 64
На 19 април 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 754-01-40/27.02.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност –внесен от Захари Георгиев.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за съдебната власт, № 750-01-148/16.04.2007 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане и приемане на Правила за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси.
На заседанието присъстваха: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”, Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Дневният ред е известен на всички. Има предложение трета точка – Обсъждане и приемане на Правила за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси да бъде отложена за следващо заседание.
Който е съгласен с така предложения дневен ред с отпадането на точка 3, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се.
Тогава днешното заседание ще протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 754-01-40/27.02.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност –внесен от Захари Георгиев.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за съдебната власт, № 750-01-148/16.04.2007 г., внесен от Министерския съвет.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-40/27.02.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ –ВНЕСЕН ОТ ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ.
По тази точка сме поканили да присъстват: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите; Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”;
Благой Порязов – от Асоциацията на Свободните зони в България; Валентин Найденов – от Българския съюз за митническо и външнотърговско обслужване.
Ние миналия път гледахме този законопроект и го отложихме. Нека сега да видим има ли някакво ново развитие.
Искам да напомня, че миналия път ние прекратихме разглеждането на този законопроект, защото Министерството на финансите пое ангажимента да намери решение, което, разбира се, да не включва този текст, свързан с изваждането на безмитните зони от митническата територия на България, но да използва това, което съществува в редица други държави на основа на действащата в момента директива, което дава възможност да се прилага правилото за неплащане на ДДС при износа на стоки чрез една такава безмитна зона.
Ние сме дали примери за това в колко държави колко такива случаи има. Аз мисля да дам думата на господин Хаджиниколов, който да припомни още веднъж докъде стигна дискусията. Защото тогава господин Ананиев не присъстваше.
Заповядайте, господин Хаджиниколов.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Установили сме, че има 52 свободни зони от този тип, от който са нашите зони, в страни – членки на Европейския съюз и че в редица държави от Европейския съюз се прилага особен режим не само при вноса, но и при износа.
Също така сме установили, че евентуално въвеждане на този особен режим не противоречи на съответната директива, но е необходимо, разбира се, съгласието на комитета към Европейската комисия. Тоест, това, което го имаше в становището, което беше подготвено от комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Дотук стигна дискусията миналия път. Останаха представителите на Министерството на финансите господин Кадийски, госпожа Елкова, а, както разбирам сега, и господин Ананиев да мислят. Аз написах едно писмо на министъра, който също ми каза, че процесът на мислене върви. Сега искам да зная докъде е стигнал.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз идвам тук с едно становище, което е подписано от министъра на финансите. За съжаление то не върви в този дух, в който вие предварително считахте.
Министерството на финансите не подкрепя законопроекта в този му вид. За съжаление аз не зная как господин Кадиев го е обяснил на предишното заседание, аз не съм бил, и какъв ангажимент е поел. Обаче в основата на нашето становище и на нашите разсъждения е различната ситуация, в която се намира българското законодателство по отношение на данък добавена стойност и по отношение на някои от клаузите в договора за създаване на Европейската икономическа общност, най-вече по отношение на това що е територия на Република България.
Оттам нататък вие знаете, че в чл. 227 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност е казано, че територията на България е всъщност географската територия на България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона, без да има текст, както за някои други държави, в които свободните безмитни зони са определени като територия извън територията на съответната държава, какъвто е случаят в Германия.
По този начин всъщност територията на Република България съвпада с данъчната територия на Република България. Оттам съответно материята е развита в последния Закон за данък добавена стойност, така, както го приехме, с всичките хармонизации с европейското законодателство.
Ние считаме, че това, което се иска и което се предлага с изменението на закона, по-точно подхожда на данъчните складове като организация и като функциониране. Само че там, за разлика от свободните безмитни зони, има определен ред и отговорност, която на този етап не съществува при свободните безмитни зони, става въпрос в данъчните складове, където има определени фискални складове, но всъщност има оператор на склад, който носи цялата отговорност по отношение движението на стоките и по отношение възникнали ситуации, при които държавата не може да си събере съответните вземания.
От тази гледна точка ние считаме, че тези условия не са създадени нито законодателно, а и в много от държавите – членки на Европейския съюз, също няма създаден контролен механизъм, който да осигури събирането от страна на държавата на вземанията, които възникват при определени нарушения.
Аз смятам, че така, както е подготвен проектът на закона, без развитие на всички останали аспекти, които гарантират държавните вземания, той не би могъл да се приеме.
Ако не възразявате, все пак да помолим и госпожа Елкова да вземе думата, която е човекът, който е най-дълбоко в тези неща, и тя да спомене някои други аргументи, които има предвид.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, разбира се. Но преди да дам думата на госпожа Елкова, правилно ли Ви разбирам, от това, което сега казвате, което не беше казано миналия път,че би могло законът да се преработи и така да се направи предложението ,че по същество безмитните зони в България да получат режима, че да се използва съответна директива на данъчни складове, но за да се случи това, трябва да има лице, каквото в момента няма в тези зони, което носи отговорност, в смисъл на неизпълнение на задълженията след това за внасяне на данъците, ако такова нещо се направи от фирмите ,които складират стоките си там и след това не ги изнесат, а ги върнат на територията на България? Тоест правилно ли Ви разбрах, че по същество става дума, ако те бъдат третирани като данъчни складове, защото това е начинът и за това ние говорихме, без да излизат от територията на България, че трябва да има лице, което да е нашият партньор, който да носи отговорност за случаи на неизпълнение от фирмите?
Правилно ли разбрах смисъла на това, което Вие казвате? Защото това е много важно от гледна точка на позицията на Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: като логика на размишление това е в най-общ смисъл изказването, което направих. Но като представители на Министерството на финансите много силно се притесняваме – и това сме го изразявали още в процедурата на приемане на новия Закон за данък добавена стойност, че това е изключително трудно като организация. И самият факт, че в много държави в света, включително и в Европа това не е направено, явно има доста трудности, за да може да бъде организирано като механизъм на функциониране и като носене на конкретна и ясна отговорност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Още един въпрос, който можеше да постави господин Хаджиниколов пряко, който веднага възниква пряко, когато излагате това становище. Излиза ,че в момента такава организация, каквато съществува, не ви позволява да защитавате интересите на страната при вноса през безмитните зони. И аз вече се чудя колко е загубата от вноса през безмитните зони. Защото не е логично да имате проблем при износа от това, че няма кой да контролира изпълнението. Това трябва да е същият човек, който го контролира и при вноса, според мене. Но може би нещо бъркам.
Заповядайте, госпожа Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Аз ще се опитам да обясня каква е разликата със Свободните зони.
Направление “Свободна зона” в момента има – със ставка нула – и то се отнася до чуждестранните стоки. Всъщност промяната, която възниква…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: При вноса?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: То не е внос. Те са поставени под митническо направление, което не е допустимо за местни стоки. При присъединяването на България към Европейския съюз общностните стоки са на различен статут от чуждестранните, които са на трети страни и нямат статут на общност. Всички режими с отложено плащане, като например складиране и други митнически режими, активно усъвършенствани и т.н. са допустими единствено за чуждестранните стоки. Те за общностни стоки вече не са допустими и не могат да бъдат поставени под такива митнически режими и митници не ги контролират.
В този смисъл, когато например в свободна зона, да речем Бургас, пристига стока, която е от Турция, със статут на чуждестранна стока, до свободна зона Бургас се оформя митнически режим, допустим единствено за чуждестранни стоки и се въвежда под направление “Свободна зона” в свободната зона. И тя стои в тази свободна зона, тя е под митническа отчетност, като обаче отговорен за всички вземания на въпросната стока е титулярът на направлението “Свободна зона”.
Ставката затова е нула, няма значение колко пъти ще има доставка в свободната зона, колко пъти ще бъде сменена собствеността. Това е точно случаят, който касае и режимите с отложено плащане. Отговорен за всички вземания, независимо какъв допустим митнически режим после се оформя, дали е внос на територията на Общността, дали е транзит, дали е износ или каквото и там се прави по-нататък с въпросната стока, при всяко направление има отговорен, който е титулярът на съответния митнически режим и в случая титулярът на свободната зона.
Когато говорим за местните стоки обаче нещата са коренно различни. Когато ние внасяме общностна стока в свободната зона, внасяме я, заприходява се. Това е максимумът, който може да бъде направен – тя да се заприходи в отчетността. Поставя се там въпросната стока. Оттук вече тя обаче не е под контрола на митническите органи. Те с общностни стоки не се занимават, не ги контролират.
Поставя се тя там, сменя се собствеността няколко пъти. Има събитие по смисъла на ДДС. При всяка промяна на собствеността възниква данъчно събитие и трябва да се начислява данък. Освободена доставка няма как да е тук, няма спор. Ставка нула може да бъде.
Ставката нула обаче води до право на данъчен кредит. Няма никакви изисквания към този, който придобива стоката – това може да е офшорна фирма, може да е всяко лице, знайно или не знайно. Ние него не можем да го следим какъв е и кой е, нямаме изисквания по закона.
След това стоката примерно изчезва, отклонява се, погива и т.н. и отговорен за дължимите държавни вземания би трябвало да бъде собственикът на стоката, който ние изобщо не го знаем – дали е офшорна фирма или е нещо друго. Нямаме върху кого да го изпълним. Изобщо тук ние нямаме титулярът на лице равно на титуляра на направлението свободна зона, както е при чуждестранните стоки. Ние просто няма от кого да съберем данък добавена стойност.
Такъв е режимът на данъчните складове приблизително. Данъчните складове са с един отговорник. Те се наричат фискални складове за целите на ДДС.
Аналогични са данъчните складове за акцизите. Там се държи режима отложено плащане, няма примерно начислен акциз и отговорен е стокодържателят. Изчезва стоката, стокодържателят отговаря. Той си е там, има обезпечение и т.н. Примерно при митническите режими с отложено плащане те са обезпечени през цялото време. Направлението “Свободна зона” не е с обезпечение, но имат изисквания към титуляра на направлението.
Това всъщност е разликата по същество. Такова нещо като свободна зона, така, както тя е съществувала досега, продължава да съществува при нас за чуждестранни стоки. Вероятно това, което се дава за примери с другите държави, е с подобни изисквания. Трябва да има някой, който да е отговорен, какъвто режим ние тук нямаме разписан.
Ако вървим в посока на данъчни складове, то тогава не е логично да говорим само за “Свободните зони” може би. Защото ние тези разговори ги водихме с Асоциацията на спедиторите доста време при разглеждането на проектозакона за данък добавена стойност, още когато той беше проектозакон. Тогава нашето мнение беше ,че ние не сме в състояние да контролираме и данъчни складове, и цялата система на движение, защото това е обложено с ДДС всъщност в Общността, пак с изисквания към складодържателя и там, както преценим.
Те се съгласиха с нас и данъчните складове като система съществуват в няколко държави – членки на общността и далеч не всички се възползват от тази опция.
Така че това, което нас ни интересува, е ние да имаме възможност да изпълним и да имаме някой, който да е отговорен по същество за държавните вземания, така, както е аналогично, когато са поставени под митнически режим. Но това в същността си е системата на фискалните складове.
Така че до този извод стигнахме ние и няма някъде държава – членка, която да държи местна стока някъде на територията на общността, необезпечена, с неясно лице за изпълнение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Можем да продължим това, което каза преди Вас заместник-министърът на финансите, че в крайна сметка проблемът, дори да става дума за фискален склад или както и да го наричаме, то тогава възниква въпросът, че при режима “отложено плащане”, за разлика от другия режим, където има плащане със ставка нула, но има и отговорно лице, като се прилага този режим, трябва да има и обезпечение на всички държавни вземания.
Вие казвате, че целият този проблем въобще не е нов и основно е бил обсъждат тук, когато се правеше новият закон за данък добавена стойност. Напълно допускам това, защото то се водеше в рамките на специализираната Бюджетна комисия. И казвате, че на онзи етап представителите на различните браншови работодателски организации са били склонни да не въвеждаме сложния режим на такива фискални складове.
Аз тук имам писмо, подписано от всички тези председатели – Българската стопанска камара, Свободни безмитни зони, Търговско-промишлена камара, Софийската я няма, тук се конкурират Чернев и Божинов, може би заради това, Български съюз за митническо и външнотърговско обслужване. Не знам защо и Конфедерацията на независимите синдикати се е включила в този стопански въпрос, но виждат, че и те подкрепят бизнеса и казват, че искат да има такава форма – да запазим свободните зони, разбира се, съответстващо на законодателството.
Как предлагате да излезем от тази ситуация? Защото в крайна сметка ние сме твърдо убедени, че от гледна точка на европейската право – това го има в нашето становище – такъв склад е възможен. Друг е въпросът какви са процедурите – сложни ли са, лесни ли са, целесъобразно ли е. Това вече ние като комисия не можем да го кажем. И в крайна сметка е въпрос на избор на тези, които решат или не решат да използват тази по-сложна процедура при износа през безмитните зони.
Така че по същество вие не оспорвате това становище, което ние бяхме подготвили миналия път.
Сега възниква въпросът, че това е въпрос сложен, процедурен, изисква промени. Други законодателни промени ли изисква, друг вид промяна на закона ли изисква? Ние горе-долу стигнахме до това заключение, че трябва да уточним с вас каква промяна на закона се изисква, за да може, разбира се, да се спазят правилата, за които вие говорите, след като в момента има интерес към този тип складове и животът е показал, че не са били прави да се откажат от тази идея, от този тип възможност преди една година.
И ето, колегата Георгиев прави предложение за изменение на закона именно в този смисъл, защото редица организации са се обърнали към него по тази причина – че имат икономически интерес да спазят по-сложния режим на отложеното плащане.
Какво ще ни посъветвате, как да постъпим? Разбира се, аз ще им дам думата и на тях. Защото ние като комисия – пак казвам – можем да си потвърдим становището, че предложението не противоречи.
От друга страна, това време, за което ние отложихме заседанието, беше, за да може това, което сега казвате, да го видим като законодателни текстове, които биха били приемливи. От всичко разбирам, че вие не искате да сте инициаторът на тези текстове, а очаквате вносителите да са инициатор.
Така ли е горе-долу, за да знаем къде се намираме? Затова си позволявам да водя този диалог само с вас на този етап.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всъщност ние досега не сме водили разговора с представители на Свободните зони, които са основни инициатори и на законопроекта, и въобще на поставянето на проблема в светлината на това, че те примерно би трябвало да бъдат солидарно отговорни с този, който в момента е собственик на стоката. Този разговор ние въобще не сме го водили в тази светлина. Нямаме представа дали това ще бъде нещо, което ще ги устройва, дали те ще бъдат адекватни на такъв един режим.
Всъщност това, което всичките браншови организации поставяте, е едно и също нещо – запазване на режима на Свободните зони такъв, какъвто беше досега. Той е запазен такъв, какъвто беше досега, но единствено за чуждестранните стоки. За местните стоки той няма как да остане същият, какъвто е досега. Няма начин в свободната зона да бъде оформен износ, защото той митнически по регламент не може да бъде оформен.
Свободните зони не са изключени от територията на страната и няма как да бъдат изключени. Те в предния закон за ДДС всъщност бяха изключени.
Затова се коментира, че всъщност се дава хляб в ръцете на зоните в Пирот. В Пирот са чуждестранни стоки по смисъла на цялото митническо законодателство и при тях положението е такова, каквото беше при нас миналата година.
Така че ние не сме коментирали изобщо доколко ги урежда принципно идеята за данъчни складове и за отговорност на Свободните зони. Може би концептуално първо това трябва да уточним – дали те имат интерес към продължаване на разговора.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако те имат интерес, разбира се, аз ще им дам думата, вече след като си изяснихме нещата. Дали те имат интерес да бъдат солидарно отговорни или искат да се запази режим, при който има нулева ставка, както и при вносните стоки.
Между другото, доколкото е моята информация, в повечето страни има и такъв режим. Не знам каква е организацията. Не непременно е режимът на отложено плащане, но има и режим на нулева ставка, доколкото си спомням, при износа. Не съм сигурен и ще помоля моите експерти да кажат.
Но в крайна сметка това, което и миналия път стана ясно, и сега става ясно е, че решението трябва да се търси в рамките на това, че Свободните зони са част от митническата територия на България. Само в една страна – Германия, те са изключени. В другите страни тези Свободни зони са част от територията и режимът е съобразен с действащото европейско право. И са намерени решения без да са извън територията на България или на съответната страна, като се прилагат европейските норми.
Все пак бих искал да попитам представителите на безмитните зони, на Свободните зони, на деловите организации. Както каза и госпожа Елкова, тъй като виждам, че не сте водили такъв диалог, моля ви да кажете заинтересовани ли сте вие при това положение да го продължите и да търсите такова решение в рамките на територията на България, защото друго решение не може да има. Имате думата.
БЛАГОЙ ПОРЯЗОВ: Благодаря за думата, господин председател. Аз съм пълномощник на Асоциацията на Свободните зони в България. За такъв диалог с министерството ние настояваме още от средата на месец януари, но до този момент не се е получила срещата. За това нямаме обяснение. Най-напред искам да прочета едно определение на Европейската комисия за свободни зони и свободни складове, което е от интернет и ще го предоставя на вниманието. Съгласно него “свободна зона и свободни складове” са част от митническата територия на Общността, но вносни мита върху стоките, непринадлежащи на Общността, се суспендират, прекратяват им се плащания там.
Стоки на Общността, подлежащи на основни мерки, по принцип като при експортиране, тоест при износ.”
Така че при основни мерки износът е допустим в Свободните зони, съгласно
По отношение на контрола в Свободните зони. Да, наистина при сега
По действащия до преди Нова година закон съм извадил една извадка какво представлява контролът в Свободните зони и ако ми позволите, искам с няколко думи да го зачета.
Контролът в Свободните зони е многостранен. От една страна, той се осъществява от Агенция “Митници”. Недопустимо е която и да е фирма да започне работа като оператор в Свободна зона, без да получи специална, разрешена от
Недопустимо е, без да получи от Агенция “Митници” материална отчетност, която и да е фирма да стане оператор в Свободна зона.
Във всяка една Свободна зона в България има митнически бюра, които упражняват непрекъснат документален и физически контрол върху стоките, които са в Свободните зони.
От страна на самите Свободни зони контролът се осъществява на няколко нива. Нашите Свободни зони са под контрол тип 1, те са оградени, имат пропускателен режим с бариера.
Входният и изходният режим при тях се контролира на самата бариера. Отделно за всяка една стока, влязла в Свободна зона, има материално отговорно
На трето място също от служител на Свободната зона има оператор, който контролира цялата налична стока на територията на Свободната зона на електронен носител, който е на разположение и на бюрото, което се намира на територията на свободните зони.
На трето място, контролът се осъществява и от самия оператор, който е задължен да си води материална отчетност. В тази връзка пропускът е почти немислим.
Отделно от това, когато една стока напуска територията на Свободната зона, има два начина:
Едната е чрез ТИР-карнет, който обезпечава в пълния размер държавните вземания. Даже ако стоката е много скъпа, се допуска да има един или повече ТИР-карнет, за да се обезпечи цялото вземане.
Другият вариант. Ако стоката не напуска с тир-карнет, тогава задължително самото митническо бюро не пуска стоката да напусне територията на Свободна зона, ако не бъде внесено в пълен размер държавното обезпечение по транзит. Това са така наречените общи гаранции.
В този случай за държавата са напълно гарантирани вземанията, дали ще е в посока внос. Ако стоката пък се връща обратно в Общността, тогава задължително се внася дължимото по данъчна основа по време на влизането на стоката.
Ще кажа и за контрола от страна на Агенция “Митници”. Нито един клиент не може да започне дейност на територията на Свободна зона, без изричното разрешение и одобрена материална отчетност от Агенция “Митници”.
На територията на Свободните зони има установени митнически бюра, чиито служители осъществяват непрекъснат документален и физически контрол върху внасянето, изнасянето и движението на стоки в Свободната зона.
Освен това чрез своите представители в управителните органи на Свободните зони държавата осъществява и допълнителен пряк контрол.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Извинете ме, че ще Ви прекъсна. Но това нещо е напълно ясно и известно. Въпросът е как оттук този диалог, който трябва да осъществите с Министерството на финансите, наистина да го осъществите. Защото тук в момента позициите са изключително различни, така ги виждам аз. И ми се струва, че единственото, което ние можем да направим, е да потвърдим, разбира се, нашето становище - разбираме, двете позиции са много ясни, - че няма противоречия с европейските норми, защото това зависи от нашата комисия.
Но в същото време в търсенето на решение трябва да се осигурят две неща – че европейските директиви дават възможност тези свободни зони да функционират като част от данъчната и митническата територия на страната, тъй като те не могат да бъдат извън, и трябва да се осигурят такива решими и такива технически решения, които осигуряват контрола върху стоките. Защото това беше съображението на Министерството на финансите.
Вие казвате, че такива режими има. Но така, както е направен в момента законът, технически не се набляга на това.
Затова аз мисля, че ние така трябва да предложим – да не държим повече законопроекта, а това дооформяне да стане в Бюджетната комисия. И в диалог, разбира се. Ние подкрепяме законопроекта, но да се осигури контрол и най-подходящия режим може да стане в рамките на Бюджетната комисия. Така ми се струва най-подходящо.
Има думата госпожа Елияз.
ФАТМЕ ЕЛИЯЗ: Действително пролича ,че не е имало диалог между заинтересованите браншови организации и Министерството на финансите. В този смисъл аз мисля, че е добре, даже преди да се гледа самият законопроект в Бюджетната комисия, да се направи една среща също и с други представители, които да присъстват там. Видях, че тук има едно писмо от различни организации и институции, които са заинтересовани от този законопроект.
Така че предлагам да се направи една официална среща заедно със заместник-министъра на финансите и екипа на Министерството на финансите и да се изгладят тези неща. Защото ние на предното заседание отложихме законопроекта, можем да го отложим и на това заседание, защото виждаме, че нещата не са изгладени. Но може би няма смисъл.
Така че нека представителите на Министерството на финансите тук да поемат такъв ангажимент да се направи такава среща, за да се стиковат съответно позициите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам да приемем законопроекта от наша гледна точка и след това вече да продължи работата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само едно изречение, ако ми позволите.
Това, което беше казано, е абсолютно вярно. И ние много добре го знаем. Но това се отнася само до така наречените трети страни или чуждестранни стоки. А вие разбирате, че ние сме в друг режим. Ние сме в режим на вътрешнообщностни доставки, които се третират като местни стоки.
И ако се върви по този път, действително трябва да се предприемат съответните промени или допълнения в законодателството.
От тази гледна точка не че ние не познаваме този режим, но в момента той се отнася за други стоки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Точно тук става дума да се промени законодателството. Ние сме комисия, която предлага и подкрепя да се промени законодателството в съответствие с европейските директиви, тъй като предложението на колегата Георгиев не противоречи на тях, като обаче то се промени, като се запази, без този текст, че те излизат от митническата територия на България и като се осигури режим, при който се запазва контролът на тези местни стоки. И такива прецеденти има в толкова много държави, така че мисля, че може да се намери и при нас такова решение. Дали ще бъде по пътя на фискалния склад, дали ще бъде под формата на един или друг режим, дали чешкия вариант ще се използва, където по същество това нулево плащане се прилага и за местните стоки?
Аз не мога да преценя какво ще решите вие заедно, но такава възможност има и смятам това ние да го потвърдим със становището си.
Предлагам да подкрепим това становище, че няма европейско основание да не се намери решение за свободните зони, включително и при износа на стоки от български, от местен произход, като се осигури контролът на тези стоки така, както е практиката в редица други страни – членки и в рамките на зони, които са част от митническата територия на тези страни, както е във всички други страни, извън Германия. Предлагам да подкрепим едно такова становище.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приемаме единодушно това становище и се надяваме, че вече ще се намери това решение, колкото и скептично да е Министерството на финансите.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Аз само искам да кажа, че всъщност срещи са правени. Последната, на която и аз присъствах, беше с господин Скрипка с присъствието на министъра и на заместник-министър Кадиев. Не знам защо оставяме с впечатление, че не си говорим. Напротив, говорим си. И това, което Вие казахте, е точно така – това е по смисъла на Регламент 29-13. И в момента се прилага. И митническият контрол е за чуждестранните стоки под направление Свободна зона.
БЛАГОЙ ПОРЯЗОВ: За съжаление само в България.
АТАНАВ ПАПАРИЗОВ: Така или иначе това становище вече го приехме, а спорът ще продължи след това, за да може да продължите разговора и в Бюджетната комисия и да е ясно ,че няма европейска пречка да се намери решение.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 750-01-148/16.04.2007 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Сабрие Сапунджиева – заместник-министър,
Мария Колева – експерт в Дирекция “Съвет по законодателството”.
Давам думата на госпожа Сапунджиева са представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Както всички ние знаем, сега действащият Закон за съдебната власт е приет през 1994 година по силата на конституционна делегация, но също е приет при други обществени условия. За тези 13-14 години, в които той действа, е променян 18 пъти. Оказа се, че най-много решения Конституционният съд е произнесъл именно по Закона за съдебната власт.
Освен това последните промени в Конституцията на Република България от 2006 и 2007 година, многобройните изменения и допълнения на сега действащия Закон за съдебната власт са довели до нарушаване на неговата цялостна структура и систематика.
Също така влизането в сила на новия Наказателно-процесуален кодекс, на Административно-процесуалния кодекс, препоръките в докладите на европейските експерти от партньорските проверки по Глава двадесет и четири “Правосъдие и вътрешни работи”, проведени през последните две години, налагат приемането на нов Закон за съдебната власт.
Бих искала да подчертая, че в работната група, подготвила проекта, освен представители на Министерството на правосъдието, активно участие взеха представители на Висшия съдебен съвет, ръководители на върховните съдебни органи, както и представители на доктрината.
В работната група участваше заместник-председател на Върховния административен съд, на Върховния касационен съд, заместник-директор на Националното следствие, заместник-главен прокурор…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Малко Ви прекъсвам. Но ние имаме и проект за становище. Тъй като това е закон, който по същество не въвежда европейски норми, но е част от този диалог, който водим с Европейската комисия, с изискванията към България, го разглеждаме и от наша гледна точка.
Има няколко изисквания на Европейската общност, които стоят. Ако може специално на тях да минете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз държах подробно да изложа…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Подробно няма смисъл, тъй като ние сме напълно убедени, че трябва нов Закон за съдебната власт. И няма смисъл в това да ни убеждавате. В Комисията по правни въпроси може да го кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Аз държах да подчертая тези неща, защото в публичното пространство и особено в медиите излязоха някои неща, които не са в съответствие с фактическата обстановка. Но Ви благодаря, че ми давате възможност да говоря само по становището.
По отношение на т. 1 на становището на Комисията по европейските въпроси ние приемаме бележките и те ще бъдат отразени в законопроекта.
По отношение на бележките в т. 2 на предложения проект за становище. Този въпрос е уреден много подробно в новия Гражданско-процесуален кодекс. Защото това касае процесуални норми, а Законът за съдебната власт е устройствен закон.
Така че приемаме изцяло бележките. Едните са уредени в Гражданско-процесуалния кодекс, а другите – по т. 1, ще бъдат уредени в законопроекта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак искам да дам думата на госпожа Асенова по втората бележка, за да си изясним чисто правните аспекти на въпроса.
МИЛА АСЕНОВА: Идеята на въпросната бележка в проекта на становището е по-скоро да се предвидят правомощия на съдиите в Общите положения относно съдилищата, по аналогия на правомощията, които има Върховният касационен съд и Върховният административен съд да се спре делото и да се отнесе въпросът до Конституционния съд, когато е установена противоконституционност на закон.
Ако смятате, че това не е необходимо, може да не я приемате. Бележката е написана с оглед целесъобразност. По мое скромно мнение това не би попречило на закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Ние считаме, че Договорът за Европейската общност е един от множеството международни договори. В Закона за съдебната власт няма пречка да се упоменат международните договори по принцип. Но да упоменем само един договор, според нас не е добре. Иначе този въпрос е уреден в Гражданско-процесуалния кодекс. И по принцип този въпрос е уреден, че когато има такива случаи, когато законови норми противоречат на Конституцията, Върховният административен съд и Върховният касационен съд са длъжни да спрат делото.
Тази норма съществува и в сега действащия закон. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е ясно, че когато международен договор е ратифициран по съответния ред, той е част от вътрешното право на България и по същия начин тези правила важат и за тях.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак въз основа на този диалог аз предлагам втората бележка да не я включваме в нашето становище, дотолкова доколкото въпросът може да бъде разглеждан и така, и така.
Предлагам да приемем първата бележка. Заедно с първата бележка, която приема вносителят, предлагам да одобрим становището по законопроекта на съдебната власт. Защото Законът за съдебната власт е един закон, който трябва час по-скоро да бъде приет. Много се говори за него, за тази промяна. Променихме Конституцията. Доста месеци Министерският съвет обсъжда този законопроект, малко закъсня с неговото приемане. Но той е изключително важен закон, за да може до юни месец да бъде приет и това да бъде един от показателите, който дава възможност страната да завърши наблюдението след присъединяването.
Колеги, имате ли въпроси, бележки?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми колеги, аз нямам бележки по същество, тъй като самият проект вчера го получих. Макар че го чаках с нетърпение да го видя, не можах да го прегледам.
По това, което е изнесено тук – да, необходим закон, повече от необходим. Всички знаем това нещо. Има твърде оригинални идеи за приемане в нашата практика, които се предлагат, които мисля, че ще имат значение за бъдещото подобряване нивото на тази изключително важна дейност в нашата страна, която вече години е обект на критики.
Аз имам само една не много значителна, но все пак бележка, която трябва да се има предвид.
Съгласно мотивите към предложения законопроект, той има за цел “укрепване на независимостта”. Нека да бъде “регламентиране на независимостта”. Защото, както знаем, нашите съдилища са толкова независими, че сега още повече да укрепваме тяхната независимост не е съвсем точно. Нека да регламентираме тази независимост в една законова форма. По-добре ще бъде.
Аз не зная кой е готвил мотивите, но този термин не отговаря на реалната действителност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Вие искате само в мотивите.
Ние считаме, че независимостта досега е била регламентирана. Тъй като европейските експерти ни наложиха два пъти промени в Конституцията за гарантиране на тази независимост, може би по-скоро трябва да кажем “гарантиране”.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Може би “гарантиране”, но не “укрепване”. Защото тя е толкова голяма, че не е нужно да я укрепваме.
Това беше моята бележка.
ФАТМЕ ЕЛИЯЗ: Уважаема госпожо заместник-министър! Аз бих искала да поставя на Вашето внимание следния въпрос.
Степента на дисциплинарното наказание за съдии, прокурори и следователи тук е предвидено от 5 до 20 процента. Смятате ли, че това би било ефективно? С оглед на стремежа и на българското общество за ефективност на съдебната система, ми се струва, че може би трябва да бъдат малко по-сериозни тези наказания. Не знам как мислите? И води ли се дебат с гилдия в тази посока?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Тези текстове са по предложение на гилдията, госпожо Елияз. Благодаря Ви за въпроса. Аз затова подчертах, че законопроектът е готвен предимно от представители на гилдията и тези неща са направени по тяхно предложение.
Знаете, че по Кодекса на труда, въпреки че законът предвижда за неуредените в закона въпроси да се прилагат нормите на Кодекса на труда , когато работник или служител е нанесъл вреда, той носи отговорност за тази вреда. Но в съда тази вреда е трудно измерима. Ние трудно можем да каже, ако един съдия не си е написал в срок делото, какви са вредите за страните по него.
Затова по предложение на самите магистрати се възприе това да бъде едно от дисциплинарните наказания, като едно от най-тежките. Защото в края на краищата дори бездействието е укоримо. И когато един магистрат не си е написал делата, не е нормално той да получава една заплата, сравнително висока, в сравнение със заплатите в публичния сектор и в частния сектор. Затова те предлагат той да бъде санкциониран с материално изражение. И това всъщност е новото в законопроекта – да има един вид имуществена санкция.
Досега не е имало такова дисциплинарно наказание. Това е с цел да се гарантира една бърза, ефективна и прозрачна съдебна система.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Понеже се връщам на втората бележка, има ли ясен текст в Гражданско-процесуалния кодекс, че всеки съдия е длъжен да сезира европейските общности?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Да, точно така.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако това е записано, добре, защото трябва да го има.
ФАТМЕ ЕЛИЯЗ: В проекта на Гражданско-процесуалния кодекс ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Не в проекта на Гражданско-процесуалния кодекс, сега се записа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Очевидно там е систематичното му място.
При това положение се съгласявам да приемем така предложеното становище.
Който е съгласен да приемем законопроекта за съдебната власт и становището на Комисията по европейските въпроси по този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Становището се приема единодушно, а с това и законопроектът за съдебната власт.
Предлагам да отложим гледането на трета точка от дневния ред, защото този въпрос трябва да се разисква в присъствието на всички членове на комисията. Очевидно този въпрос ще остане за следизборния период.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Атанас Папаризов)
49576
№ 64
На 19 април 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 754-01-40/27.02.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност –внесен от Захари Георгиев.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за съдебната власт, № 750-01-148/16.04.2007 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане и приемане на Правила за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси.
На заседанието присъстваха: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”, Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Дневният ред е известен на всички. Има предложение трета точка – Обсъждане и приемане на Правила за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси да бъде отложена за следващо заседание.
Който е съгласен с така предложения дневен ред с отпадането на точка 3, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се.
Тогава днешното заседание ще протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 754-01-40/27.02.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност –внесен от Захари Георгиев.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за съдебната власт, № 750-01-148/16.04.2007 г., внесен от Министерския съвет.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-40/27.02.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ –ВНЕСЕН ОТ ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ.
По тази точка сме поканили да присъстват: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите; Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”;
Благой Порязов – от Асоциацията на Свободните зони в България; Валентин Найденов – от Българския съюз за митническо и външнотърговско обслужване.
Ние миналия път гледахме този законопроект и го отложихме. Нека сега да видим има ли някакво ново развитие.
Искам да напомня, че миналия път ние прекратихме разглеждането на този законопроект, защото Министерството на финансите пое ангажимента да намери решение, което, разбира се, да не включва този текст, свързан с изваждането на безмитните зони от митническата територия на България, но да използва това, което съществува в редица други държави на основа на действащата в момента директива, което дава възможност да се прилага правилото за неплащане на ДДС при износа на стоки чрез една такава безмитна зона.
Ние сме дали примери за това в колко държави колко такива случаи има. Аз мисля да дам думата на господин Хаджиниколов, който да припомни още веднъж докъде стигна дискусията. Защото тогава господин Ананиев не присъстваше.
Заповядайте, господин Хаджиниколов.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Установили сме, че има 52 свободни зони от този тип, от който са нашите зони, в страни – членки на Европейския съюз и че в редица държави от Европейския съюз се прилага особен режим не само при вноса, но и при износа.
Също така сме установили, че евентуално въвеждане на този особен режим не противоречи на съответната директива, но е необходимо, разбира се, съгласието на комитета към Европейската комисия. Тоест, това, което го имаше в становището, което беше подготвено от комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Дотук стигна дискусията миналия път. Останаха представителите на Министерството на финансите господин Кадийски, госпожа Елкова, а, както разбирам сега, и господин Ананиев да мислят. Аз написах едно писмо на министъра, който също ми каза, че процесът на мислене върви. Сега искам да зная докъде е стигнал.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз идвам тук с едно становище, което е подписано от министъра на финансите. За съжаление то не върви в този дух, в който вие предварително считахте.
Министерството на финансите не подкрепя законопроекта в този му вид. За съжаление аз не зная как господин Кадиев го е обяснил на предишното заседание, аз не съм бил, и какъв ангажимент е поел. Обаче в основата на нашето становище и на нашите разсъждения е различната ситуация, в която се намира българското законодателство по отношение на данък добавена стойност и по отношение на някои от клаузите в договора за създаване на Европейската икономическа общност, най-вече по отношение на това що е територия на Република България.
Оттам нататък вие знаете, че в чл. 227 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност е казано, че територията на България е всъщност географската територия на България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона, без да има текст, както за някои други държави, в които свободните безмитни зони са определени като територия извън територията на съответната държава, какъвто е случаят в Германия.
По този начин всъщност територията на Република България съвпада с данъчната територия на Република България. Оттам съответно материята е развита в последния Закон за данък добавена стойност, така, както го приехме, с всичките хармонизации с европейското законодателство.
Ние считаме, че това, което се иска и което се предлага с изменението на закона, по-точно подхожда на данъчните складове като организация и като функциониране. Само че там, за разлика от свободните безмитни зони, има определен ред и отговорност, която на този етап не съществува при свободните безмитни зони, става въпрос в данъчните складове, където има определени фискални складове, но всъщност има оператор на склад, който носи цялата отговорност по отношение движението на стоките и по отношение възникнали ситуации, при които държавата не може да си събере съответните вземания.
От тази гледна точка ние считаме, че тези условия не са създадени нито законодателно, а и в много от държавите – членки на Европейския съюз, също няма създаден контролен механизъм, който да осигури събирането от страна на държавата на вземанията, които възникват при определени нарушения.
Аз смятам, че така, както е подготвен проектът на закона, без развитие на всички останали аспекти, които гарантират държавните вземания, той не би могъл да се приеме.
Ако не възразявате, все пак да помолим и госпожа Елкова да вземе думата, която е човекът, който е най-дълбоко в тези неща, и тя да спомене някои други аргументи, които има предвид.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, разбира се. Но преди да дам думата на госпожа Елкова, правилно ли Ви разбирам, от това, което сега казвате, което не беше казано миналия път,че би могло законът да се преработи и така да се направи предложението ,че по същество безмитните зони в България да получат режима, че да се използва съответна директива на данъчни складове, но за да се случи това, трябва да има лице, каквото в момента няма в тези зони, което носи отговорност, в смисъл на неизпълнение на задълженията след това за внасяне на данъците, ако такова нещо се направи от фирмите ,които складират стоките си там и след това не ги изнесат, а ги върнат на територията на България? Тоест правилно ли Ви разбрах, че по същество става дума, ако те бъдат третирани като данъчни складове, защото това е начинът и за това ние говорихме, без да излизат от територията на България, че трябва да има лице, което да е нашият партньор, който да носи отговорност за случаи на неизпълнение от фирмите?
Правилно ли разбрах смисъла на това, което Вие казвате? Защото това е много важно от гледна точка на позицията на Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: като логика на размишление това е в най-общ смисъл изказването, което направих. Но като представители на Министерството на финансите много силно се притесняваме – и това сме го изразявали още в процедурата на приемане на новия Закон за данък добавена стойност, че това е изключително трудно като организация. И самият факт, че в много държави в света, включително и в Европа това не е направено, явно има доста трудности, за да може да бъде организирано като механизъм на функциониране и като носене на конкретна и ясна отговорност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Още един въпрос, който можеше да постави господин Хаджиниколов пряко, който веднага възниква пряко, когато излагате това становище. Излиза ,че в момента такава организация, каквато съществува, не ви позволява да защитавате интересите на страната при вноса през безмитните зони. И аз вече се чудя колко е загубата от вноса през безмитните зони. Защото не е логично да имате проблем при износа от това, че няма кой да контролира изпълнението. Това трябва да е същият човек, който го контролира и при вноса, според мене. Но може би нещо бъркам.
Заповядайте, госпожа Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Аз ще се опитам да обясня каква е разликата със Свободните зони.
Направление “Свободна зона” в момента има – със ставка нула – и то се отнася до чуждестранните стоки. Всъщност промяната, която възниква…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: При вноса?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: То не е внос. Те са поставени под митническо направление, което не е допустимо за местни стоки. При присъединяването на България към Европейския съюз общностните стоки са на различен статут от чуждестранните, които са на трети страни и нямат статут на общност. Всички режими с отложено плащане, като например складиране и други митнически режими, активно усъвършенствани и т.н. са допустими единствено за чуждестранните стоки. Те за общностни стоки вече не са допустими и не могат да бъдат поставени под такива митнически режими и митници не ги контролират.
В този смисъл, когато например в свободна зона, да речем Бургас, пристига стока, която е от Турция, със статут на чуждестранна стока, до свободна зона Бургас се оформя митнически режим, допустим единствено за чуждестранни стоки и се въвежда под направление “Свободна зона” в свободната зона. И тя стои в тази свободна зона, тя е под митническа отчетност, като обаче отговорен за всички вземания на въпросната стока е титулярът на направлението “Свободна зона”.
Ставката затова е нула, няма значение колко пъти ще има доставка в свободната зона, колко пъти ще бъде сменена собствеността. Това е точно случаят, който касае и режимите с отложено плащане. Отговорен за всички вземания, независимо какъв допустим митнически режим после се оформя, дали е внос на територията на Общността, дали е транзит, дали е износ или каквото и там се прави по-нататък с въпросната стока, при всяко направление има отговорен, който е титулярът на съответния митнически режим и в случая титулярът на свободната зона.
Когато говорим за местните стоки обаче нещата са коренно различни. Когато ние внасяме общностна стока в свободната зона, внасяме я, заприходява се. Това е максимумът, който може да бъде направен – тя да се заприходи в отчетността. Поставя се там въпросната стока. Оттук вече тя обаче не е под контрола на митническите органи. Те с общностни стоки не се занимават, не ги контролират.
Поставя се тя там, сменя се собствеността няколко пъти. Има събитие по смисъла на ДДС. При всяка промяна на собствеността възниква данъчно събитие и трябва да се начислява данък. Освободена доставка няма как да е тук, няма спор. Ставка нула може да бъде.
Ставката нула обаче води до право на данъчен кредит. Няма никакви изисквания към този, който придобива стоката – това може да е офшорна фирма, може да е всяко лице, знайно или не знайно. Ние него не можем да го следим какъв е и кой е, нямаме изисквания по закона.
След това стоката примерно изчезва, отклонява се, погива и т.н. и отговорен за дължимите държавни вземания би трябвало да бъде собственикът на стоката, който ние изобщо не го знаем – дали е офшорна фирма или е нещо друго. Нямаме върху кого да го изпълним. Изобщо тук ние нямаме титулярът на лице равно на титуляра на направлението свободна зона, както е при чуждестранните стоки. Ние просто няма от кого да съберем данък добавена стойност.
Такъв е режимът на данъчните складове приблизително. Данъчните складове са с един отговорник. Те се наричат фискални складове за целите на ДДС.
Аналогични са данъчните складове за акцизите. Там се държи режима отложено плащане, няма примерно начислен акциз и отговорен е стокодържателят. Изчезва стоката, стокодържателят отговаря. Той си е там, има обезпечение и т.н. Примерно при митническите режими с отложено плащане те са обезпечени през цялото време. Направлението “Свободна зона” не е с обезпечение, но имат изисквания към титуляра на направлението.
Това всъщност е разликата по същество. Такова нещо като свободна зона, така, както тя е съществувала досега, продължава да съществува при нас за чуждестранни стоки. Вероятно това, което се дава за примери с другите държави, е с подобни изисквания. Трябва да има някой, който да е отговорен, какъвто режим ние тук нямаме разписан.
Ако вървим в посока на данъчни складове, то тогава не е логично да говорим само за “Свободните зони” може би. Защото ние тези разговори ги водихме с Асоциацията на спедиторите доста време при разглеждането на проектозакона за данък добавена стойност, още когато той беше проектозакон. Тогава нашето мнение беше ,че ние не сме в състояние да контролираме и данъчни складове, и цялата система на движение, защото това е обложено с ДДС всъщност в Общността, пак с изисквания към складодържателя и там, както преценим.
Те се съгласиха с нас и данъчните складове като система съществуват в няколко държави – членки на общността и далеч не всички се възползват от тази опция.
Така че това, което нас ни интересува, е ние да имаме възможност да изпълним и да имаме някой, който да е отговорен по същество за държавните вземания, така, както е аналогично, когато са поставени под митнически режим. Но това в същността си е системата на фискалните складове.
Така че до този извод стигнахме ние и няма някъде държава – членка, която да държи местна стока някъде на територията на общността, необезпечена, с неясно лице за изпълнение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Можем да продължим това, което каза преди Вас заместник-министърът на финансите, че в крайна сметка проблемът, дори да става дума за фискален склад или както и да го наричаме, то тогава възниква въпросът, че при режима “отложено плащане”, за разлика от другия режим, където има плащане със ставка нула, но има и отговорно лице, като се прилага този режим, трябва да има и обезпечение на всички държавни вземания.
Вие казвате, че целият този проблем въобще не е нов и основно е бил обсъждат тук, когато се правеше новият закон за данък добавена стойност. Напълно допускам това, защото то се водеше в рамките на специализираната Бюджетна комисия. И казвате, че на онзи етап представителите на различните браншови работодателски организации са били склонни да не въвеждаме сложния режим на такива фискални складове.
Аз тук имам писмо, подписано от всички тези председатели – Българската стопанска камара, Свободни безмитни зони, Търговско-промишлена камара, Софийската я няма, тук се конкурират Чернев и Божинов, може би заради това, Български съюз за митническо и външнотърговско обслужване. Не знам защо и Конфедерацията на независимите синдикати се е включила в този стопански въпрос, но виждат, че и те подкрепят бизнеса и казват, че искат да има такава форма – да запазим свободните зони, разбира се, съответстващо на законодателството.
Как предлагате да излезем от тази ситуация? Защото в крайна сметка ние сме твърдо убедени, че от гледна точка на европейската право – това го има в нашето становище – такъв склад е възможен. Друг е въпросът какви са процедурите – сложни ли са, лесни ли са, целесъобразно ли е. Това вече ние като комисия не можем да го кажем. И в крайна сметка е въпрос на избор на тези, които решат или не решат да използват тази по-сложна процедура при износа през безмитните зони.
Така че по същество вие не оспорвате това становище, което ние бяхме подготвили миналия път.
Сега възниква въпросът, че това е въпрос сложен, процедурен, изисква промени. Други законодателни промени ли изисква, друг вид промяна на закона ли изисква? Ние горе-долу стигнахме до това заключение, че трябва да уточним с вас каква промяна на закона се изисква, за да може, разбира се, да се спазят правилата, за които вие говорите, след като в момента има интерес към този тип складове и животът е показал, че не са били прави да се откажат от тази идея, от този тип възможност преди една година.
И ето, колегата Георгиев прави предложение за изменение на закона именно в този смисъл, защото редица организации са се обърнали към него по тази причина – че имат икономически интерес да спазят по-сложния режим на отложеното плащане.
Какво ще ни посъветвате, как да постъпим? Разбира се, аз ще им дам думата и на тях. Защото ние като комисия – пак казвам – можем да си потвърдим становището, че предложението не противоречи.
От друга страна, това време, за което ние отложихме заседанието, беше, за да може това, което сега казвате, да го видим като законодателни текстове, които биха били приемливи. От всичко разбирам, че вие не искате да сте инициаторът на тези текстове, а очаквате вносителите да са инициатор.
Така ли е горе-долу, за да знаем къде се намираме? Затова си позволявам да водя този диалог само с вас на този етап.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всъщност ние досега не сме водили разговора с представители на Свободните зони, които са основни инициатори и на законопроекта, и въобще на поставянето на проблема в светлината на това, че те примерно би трябвало да бъдат солидарно отговорни с този, който в момента е собственик на стоката. Този разговор ние въобще не сме го водили в тази светлина. Нямаме представа дали това ще бъде нещо, което ще ги устройва, дали те ще бъдат адекватни на такъв един режим.
Всъщност това, което всичките браншови организации поставяте, е едно и също нещо – запазване на режима на Свободните зони такъв, какъвто беше досега. Той е запазен такъв, какъвто беше досега, но единствено за чуждестранните стоки. За местните стоки той няма как да остане същият, какъвто е досега. Няма начин в свободната зона да бъде оформен износ, защото той митнически по регламент не може да бъде оформен.
Свободните зони не са изключени от територията на страната и няма как да бъдат изключени. Те в предния закон за ДДС всъщност бяха изключени.
Затова се коментира, че всъщност се дава хляб в ръцете на зоните в Пирот. В Пирот са чуждестранни стоки по смисъла на цялото митническо законодателство и при тях положението е такова, каквото беше при нас миналата година.
Така че ние не сме коментирали изобщо доколко ги урежда принципно идеята за данъчни складове и за отговорност на Свободните зони. Може би концептуално първо това трябва да уточним – дали те имат интерес към продължаване на разговора.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако те имат интерес, разбира се, аз ще им дам думата, вече след като си изяснихме нещата. Дали те имат интерес да бъдат солидарно отговорни или искат да се запази режим, при който има нулева ставка, както и при вносните стоки.
Между другото, доколкото е моята информация, в повечето страни има и такъв режим. Не знам каква е организацията. Не непременно е режимът на отложено плащане, но има и режим на нулева ставка, доколкото си спомням, при износа. Не съм сигурен и ще помоля моите експерти да кажат.
Но в крайна сметка това, което и миналия път стана ясно, и сега става ясно е, че решението трябва да се търси в рамките на това, че Свободните зони са част от митническата територия на България. Само в една страна – Германия, те са изключени. В другите страни тези Свободни зони са част от територията и режимът е съобразен с действащото европейско право. И са намерени решения без да са извън територията на България или на съответната страна, като се прилагат европейските норми.
Все пак бих искал да попитам представителите на безмитните зони, на Свободните зони, на деловите организации. Както каза и госпожа Елкова, тъй като виждам, че не сте водили такъв диалог, моля ви да кажете заинтересовани ли сте вие при това положение да го продължите и да търсите такова решение в рамките на територията на България, защото друго решение не може да има. Имате думата.
БЛАГОЙ ПОРЯЗОВ: Благодаря за думата, господин председател. Аз съм пълномощник на Асоциацията на Свободните зони в България. За такъв диалог с министерството ние настояваме още от средата на месец януари, но до този момент не се е получила срещата. За това нямаме обяснение. Най-напред искам да прочета едно определение на Европейската комисия за свободни зони и свободни складове, което е от интернет и ще го предоставя на вниманието. Съгласно него “свободна зона и свободни складове” са част от митническата територия на Общността, но вносни мита върху стоките, непринадлежащи на Общността, се суспендират, прекратяват им се плащания там.
Стоки на Общността, подлежащи на основни мерки, по принцип като при експортиране, тоест при износ.”
Така че при основни мерки износът е допустим в Свободните зони, съгласно
По отношение на контрола в Свободните зони. Да, наистина при сега
По действащия до преди Нова година закон съм извадил една извадка какво представлява контролът в Свободните зони и ако ми позволите, искам с няколко думи да го зачета.
Контролът в Свободните зони е многостранен. От една страна, той се осъществява от Агенция “Митници”. Недопустимо е която и да е фирма да започне работа като оператор в Свободна зона, без да получи специална, разрешена от
Недопустимо е, без да получи от Агенция “Митници” материална отчетност, която и да е фирма да стане оператор в Свободна зона.
Във всяка една Свободна зона в България има митнически бюра, които упражняват непрекъснат документален и физически контрол върху стоките, които са в Свободните зони.
От страна на самите Свободни зони контролът се осъществява на няколко нива. Нашите Свободни зони са под контрол тип 1, те са оградени, имат пропускателен режим с бариера.
Входният и изходният режим при тях се контролира на самата бариера. Отделно за всяка една стока, влязла в Свободна зона, има материално отговорно
На трето място също от служител на Свободната зона има оператор, който контролира цялата налична стока на територията на Свободната зона на електронен носител, който е на разположение и на бюрото, което се намира на територията на свободните зони.
На трето място, контролът се осъществява и от самия оператор, който е задължен да си води материална отчетност. В тази връзка пропускът е почти немислим.
Отделно от това, когато една стока напуска територията на Свободната зона, има два начина:
Едната е чрез ТИР-карнет, който обезпечава в пълния размер държавните вземания. Даже ако стоката е много скъпа, се допуска да има един или повече ТИР-карнет, за да се обезпечи цялото вземане.
Другият вариант. Ако стоката не напуска с тир-карнет, тогава задължително самото митническо бюро не пуска стоката да напусне територията на Свободна зона, ако не бъде внесено в пълен размер държавното обезпечение по транзит. Това са така наречените общи гаранции.
В този случай за държавата са напълно гарантирани вземанията, дали ще е в посока внос. Ако стоката пък се връща обратно в Общността, тогава задължително се внася дължимото по данъчна основа по време на влизането на стоката.
Ще кажа и за контрола от страна на Агенция “Митници”. Нито един клиент не може да започне дейност на територията на Свободна зона, без изричното разрешение и одобрена материална отчетност от Агенция “Митници”.
На територията на Свободните зони има установени митнически бюра, чиито служители осъществяват непрекъснат документален и физически контрол върху внасянето, изнасянето и движението на стоки в Свободната зона.
Освен това чрез своите представители в управителните органи на Свободните зони държавата осъществява и допълнителен пряк контрол.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Извинете ме, че ще Ви прекъсна. Но това нещо е напълно ясно и известно. Въпросът е как оттук този диалог, който трябва да осъществите с Министерството на финансите, наистина да го осъществите. Защото тук в момента позициите са изключително различни, така ги виждам аз. И ми се струва, че единственото, което ние можем да направим, е да потвърдим, разбира се, нашето становище - разбираме, двете позиции са много ясни, - че няма противоречия с европейските норми, защото това зависи от нашата комисия.
Но в същото време в търсенето на решение трябва да се осигурят две неща – че европейските директиви дават възможност тези свободни зони да функционират като част от данъчната и митническата територия на страната, тъй като те не могат да бъдат извън, и трябва да се осигурят такива решими и такива технически решения, които осигуряват контрола върху стоките. Защото това беше съображението на Министерството на финансите.
Вие казвате, че такива режими има. Но така, както е направен в момента законът, технически не се набляга на това.
Затова аз мисля, че ние така трябва да предложим – да не държим повече законопроекта, а това дооформяне да стане в Бюджетната комисия. И в диалог, разбира се. Ние подкрепяме законопроекта, но да се осигури контрол и най-подходящия режим може да стане в рамките на Бюджетната комисия. Така ми се струва най-подходящо.
Има думата госпожа Елияз.
ФАТМЕ ЕЛИЯЗ: Действително пролича ,че не е имало диалог между заинтересованите браншови организации и Министерството на финансите. В този смисъл аз мисля, че е добре, даже преди да се гледа самият законопроект в Бюджетната комисия, да се направи една среща също и с други представители, които да присъстват там. Видях, че тук има едно писмо от различни организации и институции, които са заинтересовани от този законопроект.
Така че предлагам да се направи една официална среща заедно със заместник-министъра на финансите и екипа на Министерството на финансите и да се изгладят тези неща. Защото ние на предното заседание отложихме законопроекта, можем да го отложим и на това заседание, защото виждаме, че нещата не са изгладени. Но може би няма смисъл.
Така че нека представителите на Министерството на финансите тук да поемат такъв ангажимент да се направи такава среща, за да се стиковат съответно позициите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам да приемем законопроекта от наша гледна точка и след това вече да продължи работата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само едно изречение, ако ми позволите.
Това, което беше казано, е абсолютно вярно. И ние много добре го знаем. Но това се отнася само до така наречените трети страни или чуждестранни стоки. А вие разбирате, че ние сме в друг режим. Ние сме в режим на вътрешнообщностни доставки, които се третират като местни стоки.
И ако се върви по този път, действително трябва да се предприемат съответните промени или допълнения в законодателството.
От тази гледна точка не че ние не познаваме този режим, но в момента той се отнася за други стоки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Точно тук става дума да се промени законодателството. Ние сме комисия, която предлага и подкрепя да се промени законодателството в съответствие с европейските директиви, тъй като предложението на колегата Георгиев не противоречи на тях, като обаче то се промени, като се запази, без този текст, че те излизат от митническата територия на България и като се осигури режим, при който се запазва контролът на тези местни стоки. И такива прецеденти има в толкова много държави, така че мисля, че може да се намери и при нас такова решение. Дали ще бъде по пътя на фискалния склад, дали ще бъде под формата на един или друг режим, дали чешкия вариант ще се използва, където по същество това нулево плащане се прилага и за местните стоки?
Аз не мога да преценя какво ще решите вие заедно, но такава възможност има и смятам това ние да го потвърдим със становището си.
Предлагам да подкрепим това становище, че няма европейско основание да не се намери решение за свободните зони, включително и при износа на стоки от български, от местен произход, като се осигури контролът на тези стоки така, както е практиката в редица други страни – членки и в рамките на зони, които са част от митническата територия на тези страни, както е във всички други страни, извън Германия. Предлагам да подкрепим едно такова становище.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приемаме единодушно това становище и се надяваме, че вече ще се намери това решение, колкото и скептично да е Министерството на финансите.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Аз само искам да кажа, че всъщност срещи са правени. Последната, на която и аз присъствах, беше с господин Скрипка с присъствието на министъра и на заместник-министър Кадиев. Не знам защо оставяме с впечатление, че не си говорим. Напротив, говорим си. И това, което Вие казахте, е точно така – това е по смисъла на Регламент 29-13. И в момента се прилага. И митническият контрол е за чуждестранните стоки под направление Свободна зона.
БЛАГОЙ ПОРЯЗОВ: За съжаление само в България.
АТАНАВ ПАПАРИЗОВ: Така или иначе това становище вече го приехме, а спорът ще продължи след това, за да може да продължите разговора и в Бюджетната комисия и да е ясно ,че няма европейска пречка да се намери решение.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 750-01-148/16.04.2007 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Сабрие Сапунджиева – заместник-министър,
Мария Колева – експерт в Дирекция “Съвет по законодателството”.
Давам думата на госпожа Сапунджиева са представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Както всички ние знаем, сега действащият Закон за съдебната власт е приет през 1994 година по силата на конституционна делегация, но също е приет при други обществени условия. За тези 13-14 години, в които той действа, е променян 18 пъти. Оказа се, че най-много решения Конституционният съд е произнесъл именно по Закона за съдебната власт.
Освен това последните промени в Конституцията на Република България от 2006 и 2007 година, многобройните изменения и допълнения на сега действащия Закон за съдебната власт са довели до нарушаване на неговата цялостна структура и систематика.
Също така влизането в сила на новия Наказателно-процесуален кодекс, на Административно-процесуалния кодекс, препоръките в докладите на европейските експерти от партньорските проверки по Глава двадесет и четири “Правосъдие и вътрешни работи”, проведени през последните две години, налагат приемането на нов Закон за съдебната власт.
Бих искала да подчертая, че в работната група, подготвила проекта, освен представители на Министерството на правосъдието, активно участие взеха представители на Висшия съдебен съвет, ръководители на върховните съдебни органи, както и представители на доктрината.
В работната група участваше заместник-председател на Върховния административен съд, на Върховния касационен съд, заместник-директор на Националното следствие, заместник-главен прокурор…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Малко Ви прекъсвам. Но ние имаме и проект за становище. Тъй като това е закон, който по същество не въвежда европейски норми, но е част от този диалог, който водим с Европейската комисия, с изискванията към България, го разглеждаме и от наша гледна точка.
Има няколко изисквания на Европейската общност, които стоят. Ако може специално на тях да минете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз държах подробно да изложа…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Подробно няма смисъл, тъй като ние сме напълно убедени, че трябва нов Закон за съдебната власт. И няма смисъл в това да ни убеждавате. В Комисията по правни въпроси може да го кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Аз държах да подчертая тези неща, защото в публичното пространство и особено в медиите излязоха някои неща, които не са в съответствие с фактическата обстановка. Но Ви благодаря, че ми давате възможност да говоря само по становището.
По отношение на т. 1 на становището на Комисията по европейските въпроси ние приемаме бележките и те ще бъдат отразени в законопроекта.
По отношение на бележките в т. 2 на предложения проект за становище. Този въпрос е уреден много подробно в новия Гражданско-процесуален кодекс. Защото това касае процесуални норми, а Законът за съдебната власт е устройствен закон.
Така че приемаме изцяло бележките. Едните са уредени в Гражданско-процесуалния кодекс, а другите – по т. 1, ще бъдат уредени в законопроекта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак искам да дам думата на госпожа Асенова по втората бележка, за да си изясним чисто правните аспекти на въпроса.
МИЛА АСЕНОВА: Идеята на въпросната бележка в проекта на становището е по-скоро да се предвидят правомощия на съдиите в Общите положения относно съдилищата, по аналогия на правомощията, които има Върховният касационен съд и Върховният административен съд да се спре делото и да се отнесе въпросът до Конституционния съд, когато е установена противоконституционност на закон.
Ако смятате, че това не е необходимо, може да не я приемате. Бележката е написана с оглед целесъобразност. По мое скромно мнение това не би попречило на закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Ние считаме, че Договорът за Европейската общност е един от множеството международни договори. В Закона за съдебната власт няма пречка да се упоменат международните договори по принцип. Но да упоменем само един договор, според нас не е добре. Иначе този въпрос е уреден в Гражданско-процесуалния кодекс. И по принцип този въпрос е уреден, че когато има такива случаи, когато законови норми противоречат на Конституцията, Върховният административен съд и Върховният касационен съд са длъжни да спрат делото.
Тази норма съществува и в сега действащия закон. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е ясно, че когато международен договор е ратифициран по съответния ред, той е част от вътрешното право на България и по същия начин тези правила важат и за тях.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак въз основа на този диалог аз предлагам втората бележка да не я включваме в нашето становище, дотолкова доколкото въпросът може да бъде разглеждан и така, и така.
Предлагам да приемем първата бележка. Заедно с първата бележка, която приема вносителят, предлагам да одобрим становището по законопроекта на съдебната власт. Защото Законът за съдебната власт е един закон, който трябва час по-скоро да бъде приет. Много се говори за него, за тази промяна. Променихме Конституцията. Доста месеци Министерският съвет обсъжда този законопроект, малко закъсня с неговото приемане. Но той е изключително важен закон, за да може до юни месец да бъде приет и това да бъде един от показателите, който дава възможност страната да завърши наблюдението след присъединяването.
Колеги, имате ли въпроси, бележки?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми колеги, аз нямам бележки по същество, тъй като самият проект вчера го получих. Макар че го чаках с нетърпение да го видя, не можах да го прегледам.
По това, което е изнесено тук – да, необходим закон, повече от необходим. Всички знаем това нещо. Има твърде оригинални идеи за приемане в нашата практика, които се предлагат, които мисля, че ще имат значение за бъдещото подобряване нивото на тази изключително важна дейност в нашата страна, която вече години е обект на критики.
Аз имам само една не много значителна, но все пак бележка, която трябва да се има предвид.
Съгласно мотивите към предложения законопроект, той има за цел “укрепване на независимостта”. Нека да бъде “регламентиране на независимостта”. Защото, както знаем, нашите съдилища са толкова независими, че сега още повече да укрепваме тяхната независимост не е съвсем точно. Нека да регламентираме тази независимост в една законова форма. По-добре ще бъде.
Аз не зная кой е готвил мотивите, но този термин не отговаря на реалната действителност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Вие искате само в мотивите.
Ние считаме, че независимостта досега е била регламентирана. Тъй като европейските експерти ни наложиха два пъти промени в Конституцията за гарантиране на тази независимост, може би по-скоро трябва да кажем “гарантиране”.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Може би “гарантиране”, но не “укрепване”. Защото тя е толкова голяма, че не е нужно да я укрепваме.
Това беше моята бележка.
ФАТМЕ ЕЛИЯЗ: Уважаема госпожо заместник-министър! Аз бих искала да поставя на Вашето внимание следния въпрос.
Степента на дисциплинарното наказание за съдии, прокурори и следователи тук е предвидено от 5 до 20 процента. Смятате ли, че това би било ефективно? С оглед на стремежа и на българското общество за ефективност на съдебната система, ми се струва, че може би трябва да бъдат малко по-сериозни тези наказания. Не знам как мислите? И води ли се дебат с гилдия в тази посока?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Тези текстове са по предложение на гилдията, госпожо Елияз. Благодаря Ви за въпроса. Аз затова подчертах, че законопроектът е готвен предимно от представители на гилдията и тези неща са направени по тяхно предложение.
Знаете, че по Кодекса на труда, въпреки че законът предвижда за неуредените в закона въпроси да се прилагат нормите на Кодекса на труда , когато работник или служител е нанесъл вреда, той носи отговорност за тази вреда. Но в съда тази вреда е трудно измерима. Ние трудно можем да каже, ако един съдия не си е написал в срок делото, какви са вредите за страните по него.
Затова по предложение на самите магистрати се възприе това да бъде едно от дисциплинарните наказания, като едно от най-тежките. Защото в края на краищата дори бездействието е укоримо. И когато един магистрат не си е написал делата, не е нормално той да получава една заплата, сравнително висока, в сравнение със заплатите в публичния сектор и в частния сектор. Затова те предлагат той да бъде санкциониран с материално изражение. И това всъщност е новото в законопроекта – да има един вид имуществена санкция.
Досега не е имало такова дисциплинарно наказание. Това е с цел да се гарантира една бърза, ефективна и прозрачна съдебна система.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Понеже се връщам на втората бележка, има ли ясен текст в Гражданско-процесуалния кодекс, че всеки съдия е длъжен да сезира европейските общности?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Да, точно така.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако това е записано, добре, защото трябва да го има.
ФАТМЕ ЕЛИЯЗ: В проекта на Гражданско-процесуалния кодекс ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Не в проекта на Гражданско-процесуалния кодекс, сега се записа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Очевидно там е систематичното му място.
При това положение се съгласявам да приемем така предложеното становище.
Който е съгласен да приемем законопроекта за съдебната власт и становището на Комисията по европейските въпроси по този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Становището се приема единодушно, а с това и законопроектът за съдебната власт.
Предлагам да отложим гледането на трета точка от дневния ред, защото този въпрос трябва да се разисква в присъствието на всички членове на комисията. Очевидно този въпрос ще остане за следизборния период.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Атанас Папаризов)
49576
