П Р О Т О К О Л


№ 62


На 22 март 2007 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Дискусия с госпожа Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, относно ефективното участие на Република България в работата на институциите на Европейския съюз.
2. Изслушване на информация относно Национална програма за реформи (2007-2009 година) и Резюме на предизвикателствата, политиките и управлението, приети от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-413/06.03.2007 година за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Републики България – внесен от Министерския съвет.
4. Обсъждане и приемане на Правила за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси; Правила за организацията и дейността на Постоянната подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси; Правила за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси.

На заседанието присъстваха: Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Дневният ред ви е представен. Предлагам да направим разместване и да приемем следното подреждане на

ДНЕВНИЯ РЕД:

Обсъждане и приемане на Правила за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси; Правила за организацията и дейността на Постоянната подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси; Правила за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси.
2. Дискусия с госпожа Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, относно ефективното участие на Република България в работата на институциите на Европейския съюз.
3. Изслушване на информация относно Национална програма за реформи (2007-2009 година) и Резюме на предизвикателствата, политиките и управлението, приети от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-413/06.03.2007 година за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България – внесен от Министерския съвет.

Уважаеми колеги, има ли някакви други предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се.
Предлагам да приемем само първата част на от т. 4 – Правила за организацията на Комисията по европейските въпроси. Предлагам да отложим за някое по-късно заседание, а не за днес другите неща – Правила за организацията и дейността на Постоянната подкомисия и на Съвета за обществени консултации, тъй като все още нямаме готовност. За самата комисия мисля, че правилата за безспорни, няколко пъти ги раздавахме. Получих писмени бележки.

Предлагам да разгледаме първа точка от дневния ред, като приемем само
ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ.
Който е съгласен да приемем тези правила, моля да гласува.
Приемат се единодушно. Така че ще можем да ги раздадем за работа на комисията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз имам един въпрос, който ще се обсъжда сигурно на следващото заседание – по отношение на Правилата за организация на Постоянната подкомисия. Мисля, че ние имахме разсъждения, не помня вече дали в тази комисия или някъде другаде, да дадем възможност в подкомисията да бъдат избирани хора, които не са членове само на Комисията по европейските въпроси, с оглед на предмета й на дейност.
Като поставям този въпрос, мисля, че е целесъобразно да направим по-гъвкав модела на една такава подкомисия, в която освен членове на Комисията по европейските въпроси да може да включва и хора с друга специализация, които биха работили по-активно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това беше мое предложение, но то не беше прието и не е отразено като правила. Аз предлагам сега като работим по текстовете от Правилника, да включим това предложение.

Предлагам да преминем към втора точка от дневния ред:
ДИСКУСИЯ С ГОСПОЖА ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА – МИНИСТЪР ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ, ОТНОСНО ЕФЕКТИВНОТО УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В РАБОТАТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
По тази точка поканихме да присъства госпожа Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, на която всички желаем успешна работа. Позволете ми от името на комисията да я поздравя с избора й за министър по европейските въпроси и да изразя нашето очакване за едно ползотворно и успешно сътрудничество, за да могат максимално да бъдат защитавани интересите на Република България в Европейския съюз.
Имаме предвид да проведем с нея една дискусия по нейните виждания за бъдещата работа на нейния ресор. Отделно ще се спрем на работата на правителството – това е включено като точка от дневния ред. Сега по-скоро бихме желали да сподели тя и ние нашите виждания за бъдещето ни взаимодействие, с оглед междувременно да реагираме на всичко онова, което в Европейския съюз се предлага и е в интерес за България, за да можем с общи усилия да отстояваме позициите на страната.
Освен това бихме искали също така да чуем от нея в каква степен са готови Правилата за работа на Министерския съвет в новите условия. Такива проекти има, разбирам, че те са в почти заключителен етап. Ние бяхме дали и наши бележки по тях. Така че бихме били благодарни и този въпрос да се засегне.
Правилникът за работа на парламента включва раздела “Парламентарен контрол”. Току-що утвърдихме и Правила за дейността на нашата комисия. Така че остава да ги синхронизираме съответно с дейността на Министерския съвет и той да ги синхронизира с нашата дейност, за да има една пълна координация между дейността на Комисията по европейските въпроси и на изпълнителната власт.
Освен министър Грънчарова, на заседанието присъстват:
Зинаида Велева – директор на Дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в Министерския съвет;
Калоян Симеонов – и.д. началник отдел “Координация по европейските въпроси” в Министерския съвет.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Колеги! Аз се опасявам, че от това, което ще кажа, едва ли ще извадите новина. Но ви благодаря за предоставената ми възможност за първи път на практика непосредствено след като бях избрана от българския парламент, да дойда именно в Комисията по европейските въпроси. Разбира се, имайки предвид, че стандартно заседанията ви се провеждат в четвъртък, аз с удоволствие се съгласих и с надеждата, че днес ще има възможност да се говори за новия координационен механизъм, идвайки от заседание на Министерския съвет. но това вероятно ще стане на едно от следващите заседания.
Вярвам, че това е тема, която си струва да бъде обсъдена, дотолкова доколкото България вече ще действа в условия на реално членство в Европейския съюз. повече от нормално е – и правно, и тактически – да се създаде такъв координационен механизъм, който да създава добра среда за бързо адекватно координиране в името на това България да стои добре и активно на всички нива в европейските институции.
Също така бих споделила,че като първа среща и на практика използвайки като извинение факта, че аз съм само на няколко дни министър по темата “Европейска интеграция”, аз много бих разчитала и бих ви окуражила вие да споделите своите виждания, своите очаквания. Смятам, че това е форматът, в който трябва да се дискутират големите европейски теми.
Разбира се, въпросите, които можем да дискутираме, са разнообразни. Като държава – член на Европейския съюз, смятам, че е съвсем в кръга на нещата България да промени начина си на говорене, дотолкова, доколкото ние вече говорим с партньори и говорим по реални теми, които са теми от дневния ред на Европейския съюз.
Затова може би ще започна оттам, че като реален член на Европейския съюз от България зависи колко ще допринесе за това европейският дебат да бъде по-богат, да има отношение и към въпросите, които са приоритетни, на нашата външна и вътрешна политика. Няма никакво съмнение, че теми като “Западни Балкани”, като “Черноморско сътрудничество”, като “Бъдеще на конституционния проект” са въпроси, в които България може да е много активен и реален участник.
За съжаление обаче не можем да водим разговори, без да отчетем онези проблемни области, които ни съпътстваха и като страна – кандидат. Защото, макар и в условия на реално членство, България продължава да бъде наблюдава със засилен интерес в шест ключови области до последната част на “Правосъдие и вътрешни работи”.
Няма никакво съмнение, че вие познавате подробно и формулировката на Европейския съюз по тези 6 – ние някак си единодушно възприехме термина “показатели” и тяхната формулировка и конкретните стъпки, които стоят зад всяка една от шестте проблемни области.
Парламентът е много важен участник и много ключов партньор в адресирането на тези проблемни области. И точно затова се радвам, че ние имаме възможност днес да говорим. Защото европейският министър няма никакъв друг избор, освен мощно, солидно и с голяма надежда да се опре на българския парламент.
Между другото, извън всякакво съмнение е, че ролята на националните парламенти в Европейския съюз и в частност Българското Народно събрание бележки тенденция на трайно увеличаване.
До края на месец март България трябва да представи доклад за начина, по който адресира тези шест конкретни области.
В тази връзка и говорейки конкретно и за самите показатели, искам като представител на правителството да изкажа най-искрената благодарност за това ,че парламентът беше много активен в процес на конституционни промени и за това, че ще разчитаме за в бъдеще на парламента за приемане на такива важни закони, като Закона за съдебната власт, който най-вероятно ще бъде внесен на следващото заседание на Министерския съвет, а след това предложен на вашето внимание, както и Гражданско-процесуален кодекс.
Давайки си сметка за огромното значение на тези законопроекти, аз бих нарекла даже, на тези конституционни договори за функционирането на съдебната власт, мисля, че парламентът е добра среда за разгръщането на един солиден дебат.
Другият въпрос, който ми се струва важно точно в такъв формат да дискутираме, е свързан с процеса на нотифициране на българските нормативни актове. Защото в този процес парламентът също има решаваща дума. Вие извън всякакво съмнение познавате добре правната природа на първичното и вторичното законодателство на Европейския съюз и знаете, че за разлика от регламентите, директивите изискват последващ вътрешнонормативен акт, в много случай закон, за да бъдат въведени в действие. А след като те бъдат въведени в действие, следва процедура по нотификация на съответните национални законодателни мерки пред Европейската комисия. Евентуално ако България има такива проблеми, започва така наречената процедура по impeachment procedure.
Към момента са нотифицирани българските нормативни актове, които въвеждат 1690 на брой директиви. Това на практика в процентно съотношение към законодателството на Европейския съюз означава 97 процента от директивите, които ние сме длъжни да транспонираме във вътрешното законодателство, което между другото е единно съвсем добро постижение за новоприсъединила се държава.
Вярвам, че парламентът е информиран, че все още обаче стоят на вниманието около 11 законопроекта, с които се транспонират още 34 директиви. Аз имам списък на законопроектите. Ако случайно Комисията по европейските въпроси, която е мотор на този процес в парламента, не разполага с него, към готова веднага да ви го предоставя на вашето внимание.
Говорейки малко и за политика, защото самият процес на координация, на позициите и изобщо на вземането на решения в България по теми, отнасящи се до Европейския съюз, съдържа голям елемент технология, смятам, че България има интерес от това да бъде много активен и действен участник в европейското семейство. Българското общество също така трябва да знае, че 1 януари 2007 година беше датата, която беше много важна, която мобилизира много сериозен обществен ресурс. Но оттам насетне е измамно всякакво успокоение, защото предстоят още много важни стъпки, не само по адаптиране на вътрешнополитическия и обществения живот към една нова динамика на процес, но и за постигане на нови цели. И тук бих маркирала присъединяването към Шенгенското пространство и към еврозоната – нещо, което изисква изключително целенасочена работа, обезпечена и с нормативен, и с финансов ресурс и много координирани действия между ведомствата, които имат отношение към тези процес.
Моят ангажимент ще бъде да координирам тези процеси и да държа засилен интерес на българското общество и на нас като представители на отделни политически сили върху това, че това са реални постижения на европейския проект и само чрез ускоряване на пътя до тях българските граждани ще разберат, че Европейският съюз е низ от отговорности, правила но и реални дивиденти с цялата условност на този термин.
Аз бих спряла дотук, защото винаги много се опасявам, че от един момент нататък по обективни причини говоренето става излишно. Но ако Вие, господин председател, и колегите депутати провокират дебат, с удоволствие ще участвам.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате думата за въпроси и коментари.
Заповядайте, госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за това стегнато изложение.
Това, което нас ни вълнува в Комисията по европейските въпроси, най-вече мене, е как виждате Вие ролята на Комисията по европейските въпроси във Вашата роля на координация на позициите на България по различни въпроси, свързани с европейските въпроси и по-скоро как виждате координацията на позицията на министрите, които предстои да бъдат представени на Съвета ни министрите в Европейската комисия и ролята на Комисията по европейските въпроси в този процес? Това е единият ми въпрос.
Другият ми въпрос е свързан именно с тези нотификации, за които Вие споменахте и казахте, че 97 процента от транспонираните директиви и транспонираното законодателство са нотифицирани в Европейската комисия. Но тук възниква въпросът с тези 3 процента. Защото в момента България е уязвима както от Европейската комисия, така и от Европейския съд в Люксембург за онова законодателство за което Европейската комисия не е получила нотификация. Всъщност всеки български гражданин, както и всеки европейски гражданин може да предизвика така наречения impeachment procedure.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на госпожа Грънчарова за отговор.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря ви, госпожо заместник-председател, за много професионалните и важни въпроси, които поставихте.
Всъщност по първия въпрос трябва да си призная, че съм в много деликатна позиция да отговоря, първо, защото самата аз съм излязла от редиците на депутатите, както и госпожа Кунева, между другото, и съм с много изострена чувствителност към въпросите, които депутатите традиционно поставят към общуването с тях и търсенето на възможности за сътрудничество.
Аз бих подкрепила всичко, което вдига ролята на парламента, от една страна.
В следващия момент веднага бързам да добавя, че не бива да се изкушаваме и да си позволяваме това да е за сметка на оперативността на работата. Защото в целият процес по координация на десетки и стотици на брой позиции те са трудни да бъдат смлени от всички нас като екип, от мене със сигурност – надявам се, че това се дължи на ранния етап, на който аз съм. Но е много важна бързината, адекватността на позициите и отчитането на нашия интерес на място.
Трябва да ви кажа, че ежедневно в Постоянното ни представителство в Брюксел ние получаваме над 1000 писма. Не рядко имаме ситуации, в които указанията ги даваме по телефона. Последният пример е от снощи късно вечерта във връзка с едно указание как ще се изписва думата “евро”.
Разбира се, това са важни въпроси, които депутатите задължително трябва да знаят.
Но трябва да си даваме сметка, че това е един много тежък процес и да мислим по какъв начин ние можем максимално да отворим контакта между изпълнителната власт и парламента по тази тема, без обаче да го бюрократизираме и блокираме.
Надяваме се, че координационният механизъм, по който и колегите от Министерския съвет, и колегите от Министерството на външните работи много активно работиха, ще бъде приет следващата седмица. И смятам, че това наистина ще бъде повод за дебат, както и оттук нататък в променена среда ще нашето сътрудничество.
По отношение на директивите. Така е – 96-97 процента звучи като много внушителна цифра. Но истината е, че не по-малко внушителни са и онези няколко процента, които на практика означават много сериозни усилия и то в концентриран период от време, за да направим така, че България да не понесе конкретни материални щети от неизпълнението на едно или друго задължение. Мисля, че всяка цифра ще звучи условно, но приблизително са около 70 директиви, които на практика не са транспонирани във вътрешното ни законодателство. И смятам, че това е една информация, която е ценна за парламента и заостря вниманието ни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз имам само един допълнителен въпрос в тази връзка. Когато правихме нашите правила на парламента, ние ги правехме в тясна координация с Министерството на външните работи и съответната дирекция. Мисля, че господин Стоилов ще потвърди, че когато се изготвяха правилата на комисията, Министерството на външните работи участваше активно в този процес.
На този етап ние имахме и варианта на правила, които Министерският съвет разглеждаше и се осъществяваше между нас някаква координация.
Сега аз имам неформален вариант на последното ви предложение. Очаквам, че вместо да си го търся при експертите, ще може да го получа в някакъв официален вид, за да можем да дадем и ние нашето становище. И предлагам, ако вече Вие сте партньорът, а не Министерството на външните работи, тази практика, която съществуваше, да я продължим, особено на заключителния етап на изготвяне на процедурите, за да можем все пак да си кажем и ние становището и за да довършим този процес така както го започнахме.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Извън всякакво съмнение аз ще имам грижата да получите официално копие, с уговорката, че аз самата съм учудена, че този координационен механизъм препраща десетки бележки от всички ведомства по линия на съгласувателната процедура. Така че правя уговорка, че това е акт, който още не е станал формално нормативен акт на Министерския съвет.
Между другото, по координационния механизъм вече и председателят на тази комисия има право да присъства на заседанията на Съвета по координация и мониторинг. Ние много разчитаме на активното сътрудничество с парламента.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Радвам се, че това е отразено, както беше и преди това практиката. Но все пак забелязвам, че парламентът не е сред адресатите на този документ, които не са на първоначален етап, а са доста текущи информации от мисията. Досега той е бил винаги адресат. Тук аз виждам едно отстъпление от досегашната практика, разбира се ако е верен вариантът, който съм виждал. Надявам се да не се връщаме назад, а да вървим напред в последния етап, когато разглеждате проекта.
Това беше специално по този въпрос.
Давам думата на господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожо министър! Безспорно синхронизацията на нашето законодателство с европейското остава актуална задача и особено прилагането на изискванията на нормативите, които са приети от Европейския съюз след това в българското законодателство.
Дори сега, когато се прави поредният преглед, вниманието ни отново е привлечено към изискванията, на които българската страна трябва да отговори.
Заедно с това обаче смятам, че особено голямо значение придобива въпросът за българската политика в Европейския съюз, ако мога да отделя, колкото и условно да е, тази нормативна и формална страна във взаимодействието от съдържанието, от целите, които ние си поставяме, участвайки в различните европейски институции.
Мисля, че дори тук в някаква степен вече Вашата роля е различна спрямо тази на предшественика Ви на този пост, който поради задачите на предприсъединителния процес повече трябваше да пренася европейските изисквания, на които ние да отговорим. Докато сега в ранна степен България трябва да може добре да формира, формулира и отстоява своите позиции в европейските институции. Например по такива тези като специално енергетиката, АЕЦ “Козлодуй”, кампанията с медицинските сестри, макар че тя не е нещо произтичащо от самите изисквания на Европейския съюз, но е един от форумите, на които ние в най-голяма степен разчитаме.
Също така имам предвид такива ключови за България въпроси, като туризъм, екология, земеделската политика и необходимостта от формиране на обща външна политика на Европейския съюз. Защото има големи теми на Европа, които определят нейното развитие, в които ние ще участваме, като, да речем, бъдещето на Европейската конституция. Но все пак трябва да си даваме сметка, че по някои от големите европейски въпроси България няма да е водещата страна във формирането на европейската позиция.
Има проблеми, които за нас са най-важни, а те, доколкото са част от интересите на други страни от европейските институции. По тях мисля, че е много важно да се ориентираме ида намираме своите съюзници своите позиции в този процес.
Така че аз разчитам и предполагам, че утвърдително ще отговорите на това очакване и да бъдете активен координатор, интегратор и застъпник на българската политика в Европейския съюз. Разбира се, тя преди това зависи от качеството на тези позиции, които могат да бъдат формулирани от различните министерства и другите ведомства, защото това не е по силите на един човек.
Смятам, че тези задачи стават ключови оттук нататък за Комисията по европейските въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Извън всякакво съмнение е, че е много важно по какъв начин България ще застане в европейските институции вече като пълноправен член на Европейския съюз. И на мене ми се струва, че на нас като че ли някак си ни липсва самочувствие, че вече сме реален, пълнокръвен, пълноценен партньор и член на Европейския съюз.
Извън всякакво съмнение е, че има големи цели, по които България трябва да търси свои съюзници. И тук в продължение на тази тема виждам, че господин Стоилов много правилно я постави. Тя е тактическа тема, но е много същностна – кои са нашите Европейски съюзници в Европейския съюз. Това е въпрос, който е стоял с цялата си тежест и по времето на целия подготвителен процес..
България беше една от малкото страни, която нямаше Европейски съюзен адвокат сред държавите – членки на Европейския съюз. И в един или друг случай, според една или друга тема ние търсихме солидна подкрепа от различни групи държави, което правеше работата на българското правителство към момента и на европейския министър, и на външния министър много тежка.
Мисля, че тази тема стои сега тройно по-тежко и тройно по-важно. между другото, първият Европейски съвет, на който за първи път участва министър-председателят вече като представител на държава – член на Европейския съюз, показа, че когато България познава интересите си, тя много по-лесно намира своите тематични съюзници. И точно това се случи по много важни теми за европейския дневен ред, като енергетиката, като глобалното затопляне, изобщо теми, които на пръв поглед звучат отдалечено , но всъщност реално касаят и развитието на страната ни, и възприемането на европейския ред в България.
Така че приемам това, което каза господин Стоилов. Разбира се, надявам се, че не смятате, че това е по силите на един, който и да е той министър. Това изисква много мобилизирано колективно усилие. И което понякога е още по-трудно – много ясно дефиниран национален интерес в различни секторни, не рядко противоречащи си политики.
И точно тук виждам ролята на българския депутат, казано обобщено, като много ключова и много важна, тогава, когато ние се конфронтираме с важните национални интереси в европейски контекст – кой секторен интерес да предпочетем, така че да видим политиката в динамика дългосрочно.
Иначе, разбира се, теми като Либия, като енергетика, като АЕЦ “Козлодуй” и т.н. ще бъдат теми, които, поставени в европейския контекст, много директно докосват българското обществено съзнание, емоции и т.н. смятам, че има още много на брой реални теми по които е нужно активно дебатиране и в парламентарна среда, и в правителството, разбира се, както и с неправителствения сектор, с медиите.
Така че малко по малко доближаваме темата или поне нюанси от нея до общественото съзнание.
Между другото ние ще работим в много тежка среда, защото все повече българинът иска да види реалните предимства от това, че България вече е член на Европейския съюз. В такава трудна среда България е длъжна да води умна политика.
Прибавено към това, България и Румъния, както и десетте нови страни – членки, които се присъединиха към Европейския съюз, ще бъдат онази важна база, на която Европейският съюз ще се опре, когато вземе следващо решение за разширяване. Ние много дължим на нашите европейски партньори – това да бъдем добър пример за тях, който да служи именно като солиден аргумент за това Европейският съюз да не спре да се разширява.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата за въпрос, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Съжалявам, че малко закъснях и не можах да чуя Вашето първоначално изложение. Надявам се, че двата въпроса, които ще поставя, няма да се окаже, че по тях сте говорили и сте казали нещо, което не съм чул.
Искам да поставя два въпроса, които според мене са много важни в настоящия момент.
Първият ми въпрос е свързан с темата за подобряване на координацията и на взаимодействието между институциите в настоящия етап, когато вече България е пълноправен член на Европейския съюз.
Господин Папаризов съвсем основателно постави въпроса за участието на Народното събрание в цялостния механизъм за взаимодействие между българските институции и участието им в цялостния процес на взимане на решение в рамките на Европейския съюз.
Аз искам само да заостря вашето внимание върху втория парламентарен аспект на това взаимодействие, на което според мене също би следвало да се отдаде дължимото внимание. Този втори парламентарен аспект е свързан с един друг парламент, не националния, а Европейския парламент, където България вече има и ще има след изборите пълноправни представители.
Струва ми се, че досега – мисля ,че господин председателят на комисията няма да ме опровергае – може би поради новостта на явлението – членство на България в Европейския съюз, нашите представители в Европейския парламент някак си не можаха да се включат активно в процеса на отстояване на българските позиции и в цялостния механизъм на участие на български представители и институции в този процес. Вие знаете прекрасно важността на тази институция – Европейски парламент, редицата области, в които Европейският парламент има правомощия на съвместно взимане на решения заедно със Съвета и дори в областите, където Европейският парламент няма такива правомощия, а има само консултативни, неговото мнение и становищата, които изразяват, тежат и се вземат под сериозно внимание.
Затова надявам се, че в новата Стратегия за координация и взаимодействие взаимодействието между изпълнителната власт, българската изпълнителна власт с всичките им представителства – националните институции, министерствата, агенциите и т.н., и изнесеното представителство на изпълнителната власт в лицето на мисията ни към Европейския съюз в Брюксел ще намерят най-добрия механизъм за взаимодействие с българските представители на Европейския парламент, за да могат тези наши представители да участват активно в отстояването на българския национален интерес във всички области.
Мисля, че това е един проблем, на който следва да се обърне по-сериозно внимание оттук нататък. Надявам се, че Вие ще съдействате активно за това и това взаимодействие ще бъде наистина факт.
Вторият ми кратък въпрос, който искам да Ви поставя, е следният. не се ли опасявате, че има опасност от продължаване на “изтичане на мозъци” на подготвени наши кадри в областта на европейските въпроси, на предишните специалисти по евроинтеграция към евроинституциите след присъединяването ни? Не се ли опасявате от отслабване на нашия административен капацитет в тази област в национален мащаб, в националните ни институции от евентуално изтичане на подобни кадри към общоевропейските институции? И не считате ли, че трябва да се вземат спешни мерки тази опасност да бъде предотвратена както за нашите екипи в българските национални институции, министерства, агенции, така и в екипа в нашата мисия в Брюксел?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, министър Грънчарова.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Господин Казак, за координационния механизъм ние наистина говорихме, при цялата условност, разбира се, на разговора по него, дотолкова доколкото самият механизъм все още не е станал факт. Но разбирам и знам, че парламентът много активно участваше в дебата по самото постановление. И вярвам, че неговите виждания в рамките на възможностите са били пълноценно отчетени.
Разбира се, ангажирахме се. И тук искам само да представя Димитър Ефремов, който ще изпълнява функциите на парламентарен секретар, а европейският министър няма политически кабинет. Ще го помоля максимално бързо да ви изпратим самото постановление във вида, в който то изглежда сега.
По отношение на евродепутатите не знам какъв тип взаимодействие визирате, но нямам никакво съмнение, че и в постоянното представителство, и в Министерството на външните работи, и в мое лице ще можете да разчитате на помощ. Аз по-скоро съм притеснена, че тази комисия ще се оголи. Но се надявам, че форматът ще остане работещ и след като някои от вас съвсем закономерно поемат път към Брюксел или Страсбург като вече ефективни европейски депутати.
Бих ви окуражила за максимална активност и за непрекъснат контакт, защото действително вашата роля е много важна и тя е категорично с тенденция за повишаване – не само политическа, а реална, свързана с реалния нормативен процес, особено, след като, дай боже, в един момент Конституцията в една или друга форма стане факт.
За изтичането на мозъци. Нямате представа колко важен въпрос засягате, съзнателно или не. Истината е, че буквално за часовете, в които аз имам честта да бъда натоварена с тази много сериозна отговорност – отговорността за интеграционните процеси тук, в България и координиране на позиции, мене основно ме измъчва процесът с административния капацитет тук, у нас по важните теми, които са толкова различни и толкова щедри откъм тематика, а в същия момент невъзможността като че ли държавната администрация да бъде притегателна сила за такъв род експерти.
Извън всякакво съмнение е, че ние имаме много добри експерти, извън всякакво съмнение е, че една огромна част от тях ще търсят реализация навън, включително и в Брюксел. Проблемът стои с цялата си острота и за колегите от Постоянното председателство, в Постоянното представителство в Брюксел и за колегите от държавната администрация по централни управления.
Така че аз не мога да скрия този проблем. Все още и не мога да ви кажа как можем да му противодействаме. Финансовото обезпечаване на присъствието на такъв род експерти е само една страна от адресирането на този проблем.
ЧЕТИН КАЗАК: Жалко, че го няма министър Орешарски в момента.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сега госпожа Ангелиева има думата.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаема госпожо Грънчарова. За мене е огромно удоволствие да Ви приветствам в нашата комисия, още повече, че това се случва броени дни, след като Вие поехте тази, както сама се изразихте, сериозна отговорност на министър по европейските въпроси. Това персонално за мене, а предполагам и за останалите колеги от Комисията по европейските въпроси е един знак за всичко онова, по което говорихме досега, най-вече за взаимодействието, което се очаква между комисията и Вас в този процес, който така или иначе набира скорост, особено след присъединяването ни към Европейския съюз.
Вие идвате тук в един момент, в който нашата комисия преди броени минути одобри Вътрешните правила за своята работа. Както знаете, ние не само преформулирахме своето наименование но и функциите на комисията вече са доста развити и сериозно се различават от това, което досега комисията изпълняваше като функции.
В едно от тези нови правила ние казваме, че Комисията по европейските въпроси взаимодейства с министъра по европейските въпроси.
В този смисъл бих искала да изразя своето пожелание и ние като комисия, и Вие като министър да дадем смисъла на тази формулировка, да я обогатим и да бъдем онези, които ще придадат истинското й значение, нищо, че е така обща. И аз съм убедена, че това ще се случи.
Искам да Ви пожелая успех като министър. Вие бяхте една от най-активните участнички в тази комисия в Тридесет и деветото Народно събрание и не по-зле от всички останали знаете с колко очаквания е натоварена тази комисия. И ще Ви бъдем благодарни за предстоящото сътрудничество. Успех!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на госпожа Ангелиева. Това го приемаме по-скоро като една подкрепа, която е от името на цялата комисия, разбира се.
Има още един въпрос. Давам думата на господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Един кратък въпрос, госпожо Грънчарова. Позволявам си от името на час от опозицията да Ви поздравя с този висок пост, с тази отговорна длъжност и да Ви пожелая успех, в който не се съмнявам, при наличието на Вашата впечатляваща професионална досегашна работа, и Вашия висок професионален опит.
Имам един кратък въпрос. външната политика на европейския съюз е, бих казал, едно от най-слабите направления. И неслучайно докладът на Артисаари, зад който застава плътно Европейският съюз, се счита като едва ли не пробен камък за бъдещата външна политика. Ако той не успее, някои специалисти казват, че в близките няколко години Европа трябва да забрави за такава обща външна политика.
Това е много важно по много причини. Каква е позицията на българското правителство по този въпрос? как ще се работи за една обща външна политика, която е тясно свързана с политиката на сигурност? Но аз казвам – просто за външна политика. Това ми е въпросът.
АТАНАС ПАПАРИОЗВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря Ви, господин Величков и за добрите думи, и за това, че веднага Ви пролича, че сте едновременно и член на Комисията по външна политика.
Аз обаче искам само като европейски министър – и понеже много държа на това разграничение или по-скоро на пълноценното сътрудничество и с министъра на външните работи по цялата съвкупност от теми, по които ще работим – да кажа, че това наистина е въпрос, който по-подхожда да бъде отправен към външния министър. Но, разбира се, съм изкушена, защото до вчера бях заместник-външен министър, а и този въпрос е много плътно свързан изобщо с това каква Европа всъщност ние очакваме и колко активен играч си представяме ние Европейския съюз, включително и на международната сцена.
Косово е голям залог, той е залог и за начина, по който Европейският съюз дискутира и участва в решаването на едни от най-болезнените теми не само в нашия регион, а изобщо. Но той намери не единствения – и аз правя препратка към този все още неуспешен вариант за европейска Конституция, който обаче има много същностни разпоредби, касаещи именно външната политика, изобщо перспективата някога все пак Европейският съюз да говори на един глас, да си има собствен външен министър и да има много ярки позиции по ключови теми.
Така че почти никой въпрос в Европейския съюз не стои сам за себе си.
Разбира се, по въпроса за Косово България досега имаше много адекватна политика и много балансирана позиция, на което ние сме обречени, бидейки в тази географска част от света. Аз смятам, че по този начин трябва да продължим и, разбира се, да спомогнем за това Европейският съюз да има решаваща дума и да наложи своето виждане за това какво ще бъде бъдещето на Косово.
Така че при цялата деликатност на ситуацията, в която ме поставяте, мисля, че въпросът е много важен и от дебата, който ще провеждаме и вътре в Европейския съюз, и у нас изобщо зависи това какъв тип роля ще играе Европейският съюз в средносрочната и дългосрочната политика на арената на външната политика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Косово е една тема, която господин Величков правилно я постави и е добре, че казахте тези думи. Въпросът ще се обсъжда и в Европейския парламент, така че и на нас ни е полезен. Действително това, че няма засега съгласие по доклада на Артисаари и това, че въпросът се отлага поставя под съмнение ролята на Европейския съюз. Надявам се, че ще бъде направено така, че тази криза да бъде преодоляна.
Така че от тази гледна точка приемаме да има и европейско измерение на въпроса. То е немаловажно.
Уважаеми колеги, имате ли други въпроси към госпожа министър? – Няма.
Госпожо министър, благодарим Ви всички и още веднъж Ви желаем много успешна работа. Разбрахме, че има вече и парламентарен секретар – господин Ефремов, с който можем директно да работим. Разбира се, нашата комисия досега е работила с всички – с госпожа Велева, с господин Симеонов и с другите колеги. Предполагам, че ще продължим тази работа. Благодарим ви и ви желаем успешна работа!

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИ (2007-2009 ГОДИНА) И РЕЗЮМЕ НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА, ПОЛИТИКИТЕ И УПРАВЛЕНИЕТО, ПРИЕТИ ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Това е изключително важна точка. По нея сме поканили министър Орешарски. Той се представлява от зам.-министър Дацов. Тук е и основният макроикономист на правителството Петър Чобанов – изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози.
Давам думата на господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Искам да поднеса извиненията на министър Орешарски, но заседанието на Министерския съвет продължи до много късно и това е причината той в този момент да не е в тази зала.
Аз ще се опитам да говоря най-малкото като “мистър Лисабон”, в която позиция съм от една седмица след решението на Министерския съвет.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Честито, това ни липсваше досега. Специални поздравления и успехи в новата длъжност. Днес ни върви на поздравления и все към хора, с които комисията работи добре. Дано да продължи доброто сътрудничество.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Мисля, че винаги сме имали добро сътрудничество. Освен това смятам, че е много важна водещата роля на Министерството на финансите в този процес. Защото едно от съществените неща е разбирането при изготвянето на тези стратегически документи да бъде интегрирано с всички останали стратегически документи.
Тъй като няма да скрия, Националната програма за реформи е само един от трите документа, които определят бъдещия дневен ред на България. Тя не бива да бъде разглеждана сама по себе си отделно, както знаете, от Конвергентната програма и от Националната стратегическа референтна рамка – трите основни документа, които ние сме задължени и представихме на Европейската комисия.
Трябва да ви кажа, че това е един от документите, който разглежда дневния ред на България в една специфична плоскост, която е наречена конкурентноспособност и заетост, каквито са двата основни акцента на европейската политика.
Аз винаги съм казвал, че има много голяма сходност в процесите, които се развиват в Европа и в България от гледна точка на едновременното им случване. Факт е, че както Европа си зададе приблизително през 2004 година един от основните въпроси, за да измени финансовата перспектива, така и ние го направихме приблизително по същото време, когато започнахме да готвим всичките тези стратегически документи.
Аз съм много горд, че фактически по два от тях – по Националната референтна рамка и по Конвергентната програма вече имаме официална позиция на Европейската комисия и на Съвета на финансовите министри, които казват и в двата случая, че България е пример за финансова политика.
Съвсем наскоро, само преди два дни имахме мисия от страна на Европейската комисия, която включваше представители на пет дирекции от Европейската комисия. Ние сме представили на вашето внимание в края на слайдовете техните препоръки спрямо документа, който изготвихме.
Преди да премина към представянето на документа, бих искал да спомена част от “кухнята” при изгтотвянето на този документ.
Както знаете, Министерският съвет прие и изпрати на 6 март Националната програма за реформи на Европейската комисия. Това беше свързано с нашия ангажимент във връзка с пролетния Европейски съвет, който се проведе на 8 и 9 март.
Може да се каже, че фактически съществуват два документа – Националната програма за реформи, която беше приета и която е в един документ приблизително от стотина страници, и резюмето, което също беше прието от Министерския съвет, което фактически беше изпратено в Европейската комисия.
В хода на дискусиите, които имахме, и неформалните преговори които бяха проведени при дискутирането на този документ с Европейската комисия, те поискаха от нас тази програма, която е за реформи, да бъде един вътрешен документ. Но Европейската комисия ще мониторгва България на базата на резюмето, което беше предоставено.
Те поискаха да видят много по-малко сфери – както виждате, 5 или 6 на брой основни цели, с няколко конкретни мерки, максимум по три, по всяка една цел.
Ние имахме много дълги разговори в тази посока, защото ни се струваше първоначално, че ни подценяват. Но те ни казаха: ние сме партньори, които се опознаваме. И това е нормално – първите стъпки да бъдат в рамките на няколко изброими цели, цели, които много лесно се отчитат.
Аз мисля, че това е също важно, защото трябва да се знае, че в рамките на механизма по оценка България няма да бъде сравнявана как изпълнява мерките и какво е нивото на мерките спрямо другите страни. Тя ще бъде оценявана в зависимост от това какъв е процентът на изпълнение на ангажиментите, които са заложени в тази програма.
Аз също споделям мнението на Европейската комисия, че е много важно, когато през есента бъде обсъден напредъкът на България и изпълнението на ангажиментите, ние да отчетем една действително много висока изпълняемост на поетите ангажименти. Мисля, че опитът, който имаме в Министерството на финансите от първите няколко месеца работа като страна – пълноправна членка, показват, че това нещо много високо се цени. Даже си спомням, че първата мисия и първата проверка, която направиха по изпълнение на ангажиментите на Министерството на финансите, беше на 5 януари, след като ние бяхме поели пред немското председателство определени ангажименти за изпращане на определен брой документи. Веднага, още първия ден след новогодишните празници ни направиха проверка как изпълняваме тези ангажименти.
Мисля, че доброто отношение и високите оценки, които имаме като държава, като правителство от началото нагодината от различните европейски структури се дължи именно на срочното и навременно изпълнение на поетите ангажименти.
Както знаете, Националната програма за реформи очертава средносрочната рамка от мерки и приоритети в областта на три основни направления. Преди всичко това е макроикономическото развитие с акцент върху устойчивостта и качеството на публичните финанси, микроикономическото развитие с акцент върху конкурентноспособността на българската икономика и пазара на труда и развитието на човешкия капитал с особения акцент върху по-голямата заетост.
Както знаете, ние имаме малък опит в тази сфера, тъй като преди това участвахме в механизма на изготвяне на предприсъединителните икономически програми. Но нашата програма съответства на интегрираните насоки за растеж и заетост 2005 – 2008 година. В момента се готви ъпдейта на тези интегрирани насоки, последните препоръки на Европейския съвет и Европейската комисия и основните програмни документи, които аз преди малко споменах.
Основните цели на Националната програма за реформи в количествено изражение са две:
Първата е постигането на устойчив темп на растеж от около 6 процента годишно;
Втората основна цел, която съответства на второто основно направление, именно по-високата заетост, е постигане на 61 процента заетост от икономически активното население към 2009 година.
Действително аз също бих желал икономическият растеж да бъде малко повече от 6 на сто. Честно казано, някой път дори се задават такива въпроси: не е ли тази цел много неамбициозна? Фактически не бих казал, че е неамбициозна, защото акцентът тук е върху устойчивия икономически растеж.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Шест-осем на сто.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, 6-8 на сто. Аз бих казал, че ако трябва да жертваме някои други показатели за стабилност на икономиката, сигурно можем краткосрочно да постигнем и 10 процента икономически растеж. Но това може да бъде за една година. Ние знаем, че всяко едно действие си има съответната цена. Аз се притеснявам, че след това цената на тези 10 процента растеж в една година може да бъде по-висока, отколкото бихме искали да купим, имам предвид доста по-високата инфлация, която би могло да бъде генерирана, както и задълбочаването на някои макроикономически дисбаланси в икономиката, каквито са дефицитите по текущата сметка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А тези проценти как ще постигнете? Шестдесет и един процента заетост според мене е много по-трудно. Как си го представяте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз ще се опитам да развия по-нататък тази тема, тъй като това е свързано с последните три приоритета.
Както ви казах, фактически резюмето съдържа пет основни приоритета:
- Макроикономическата стабилност;
- Модернизация и развитие на инфраструктурата;
- Подобряване на бизнессредата;
- Повишаване на качеството на човешкия капитал;
- Активиране предлагането на труд.
Фактически това са области и реформи, които общо взето е прието да се подразбират първо ниво на реформите. Факт е, че тези области бяха посочени от самата Европейска комисия като области, където страната ни изрично трябва да поеме определени отговорности, за да е в крак с общоевропейската политика.
По-нататък в изложението ще видите, че има тъй наречените хоризонтални политики и следващи стъпки, които ще представя на вашето внимание.
Ако ми позволите, ще представя всеки един приоритет с основните акценти в него.
Преди всичко поддържането на бюджетен излишък е съобразено с цикличното развитие на икономиката. Може би ще забележите леката промяна на езика в тази формулировка. Общо взето мисля, че както Министерството на финансите, така и правителството, така и Европейската комисия смятат, че една от основните промени в макроикономическата политика трябва да бъде именно правенето на макроикономическа политика, съобразена с цикличното развитие на икономиката, за да бъдат избягвана процикличност в икономиката и намаляване на риска от прегряване на тази икономика.
В областта на поддържането на дългосрочната устойчивост на публичните финанси трябва да ви споделя, че имаме сериозни забележки относно нивото на статистическата информация. Направени са забележки за все още неконсистентност на тази информация. Нашата страна съответно е поела ангажименти към Евростат, че в рамките на определен период ще бъдат предприети и направени определени мерки в тази област.
Аз се надявам, че новото ръководство на Националния статистически институт, което предстои да бъде избрано, съответно ще продължи тази линия и ще подобри значително информацията, която е необходима както на нашата страна, така и в рамките на този мониторингов процес.
Би ми се искало да споделя няколко мерки, които са свързани с решаването на демографския проблем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли статистици в това ръководство?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Доколкото съм запознат, всички ще бъдат статистици. Но нека да изчакаме няколко седмици. Колегите ще бъдат предложени на вашето внимание.
Бих искал да акцентирам именно върху ангажимента за така наречения Фонд за демографски резерв, свързан с устойчивостта на публичните финанси във връзка с остаряването. Аз общо взето се шегувах преди една или две години, че няма повече накъде, но за съжаление демографските прогнози сочат, че тази тенденция на застаряване на населението още дълги години ще представлява опасност за стабилността на публичните финанси, ще представлява и проблем от гледна точка на пенсиите. Както знаете, с тази цел беше предложено създаването на Фонд за демографски резерв, в подкрепа на стабилността на публичните финанси на пенсионния фонд.
Аз бих казал нещо във връзка с дискусиите, които съществуват в тази област, че съществуват много малко възможности за реално функциониране на такъв фонд в рамките на различните схеми, имам предвид като модел. Определено в Министерството на финансите смятаме, че най-удачната форма за функциониране на такъв фонд е ирландският опит в тази област, където фондът е на капиталова база, той е част от централните финанси, управлява се в рамките на централните трежъри и тяхната национална банка.
Тъй като това е въпрос, който се дискутира, смятаме, че извеждането евентуално на този резерв извън публичните финанси, извън управлението на Централната банка би било крайно неподходящо.
Като част от мерките, които са свързани с дългосрочната устойчивост на публичните финанси и решаването на този демографски проблем, е повишаване на ангажимента за повишаване на възрастта за пенсиониране до 60 години за жените и 63 години за мъжете. Програми за стимулиране на възрастните работници да остават по-дълго на пазара на труда, съобразно чл. 70 на КСО. Както ви казах, от тази област е нещото, в което аз вярвам, че всички сме уверени, а това е именно продължаване на реформите в здравеопазването.
Точно тук не бих искал да навлизам в различните политически опции. Но смятам, че в момента имаме много добри примери в рамките на Европа за правенето на реформи в тази област. Само бих посочил това, което беше извършено в областта на здравното осигуряване и здравеопазването в Холандия като един от може би най-добрият опит като модел в тази област. По този модел Германия започна своите промени.
Една много близка до нас страна като структура и като проблеми – Словакия, също направи промени само преди година и половина в системата на здравеопазването си, за да подкрепи и предотврати някои негативни тенденции и едновременно да повиши качеството на публичните финанси.
Другият основен приоритет е именно модернизацията и развитието на инфраструктурата. Господин Орешарски неведнъж е имал възможността, мисля, че и пред вас, и пред народното представителство да сподели, че именно социалноикономическите анализи, които бяха направени при подготвянето на Националната референтна рамка, при Националния план, при Конвергентната програма показват, че състоянието и развитието на инфраструктурата е един съществен проблем пред конкурентноспособността на българските предприятия. Виждате, че както това е в линия с приоритетите с другите стратегически документи, акцентите са върху изграждането на комуникационна инфраструктура за нуждите на държавното управление, подобряването на мрежата от шосейна и железопътна инфраструктура, подобряване на инфраструктурата в селските райони, именно с използването на европейските фондове в тази област.
Както знаете, един от четирите приоритета на миналия пролетен съвет беше енергетиката с акцент върху развитие на енергийната инфраструктура.
Аз мисля, че в тази комисия достатъчно много пъти са разисквани проблемите в областта на енергийната инфраструктура и предизвикателствата пред България в тази област. Така че не бих искал да се спирам по-надълго върху тези въпроси. Само бих отбелязал, че акцентът е поставен върху проектите, които са свързани с функционирането на общия енергиен пазар в рамките на европейската енергийна общност.
Третият приоритет е подобряването на бизнессредата. Ако трябва да споделя, критиката на Европейската комисия, на мисията, която беше на 20 март в София, беше, че едно от най-слабите места е именно частта за бизнесредата. Оцениха я като недостатъчно амбициозна, където и правителството, и като цяло държавата трябва да има много по-амбициозни цели.
Самата програма, както виждате, акцентира върху три основни направления:
- принципите за по-добро регулиране;
- намаляване на административните бариери пред бизнеса;
- ефективно прилагане на принципите на електронното правителство.
Факт е, че дори ако погледнете, беше надълго дискутирано стартирането на работата на Търговския регистър, който действително по една или друга причина се забави прекалено дълго. Надяваме се в Министерството на финансите да не се забави ,тъй като това е един ангажимент, който много внимателно се следи от всички партньори. Но факт е, че на самия пролетен съвет беше прието решение, което е свързано в рамките на процеса Ланфузи за намаляване на административните тежести в рамките на цяла Европа с 25 процента.
Естествено това ще бъде индивидуално за всяка една страна. Предстои да бъдат изготвени анализи в тази област във връзка с изпълнение на това общоевропейско решение.
Приоритет № 4 е свързан с повишаване качеството на човешкия капитал. В рамките на изискването за представянето на няколко основни мерки беше акцентирано към:
Мерките за намаляване на отпадането от училище и интегриране на рано напусналите системата на образованието и изграждане на модерна;
Ефективна система за стандартизирано външно оценяване в средното образование най-голям акцент беше поставен върху развитието на професионалното образование и обучението във връзка с потребностите на пазара на труда;
Ученето през целия живот, което е единен европейски приоритет и подобряване качеството и ефективността на висшето образование.
Част от тези подприоритети, имам предвид първите два подприоритета са свързани със започналата реформа в областта на средното образование. Знаете, че наскоро на вашето внимание беше представена Стратегията за развитие на висшето образование, където бяха поставени акцентите за връзка с пазара на труда и по-добра мобилност и по-добра гъвкавост при оценка на тези нужди и съответната реакция от страна на университетите и средните професионални училища.
Едно от може би най-големите предизвикателства е именно активиране предлагането на труд.
Като цяло възможностите за активиране на части от нашето общество, които предлагат труд, са много малко. Знаете, че в момента от гледна точка на резервоара, който съществува, каквато е безработицата. В момента ние вече сме на ниво 8,5 процента като безработица на ниво 8,6 на сто спрямо активното работещо население
Оценките, които прави Агенцията за икономически анализи и прогнози, е, че структурното ниво на безработицата в България, което може да служи като резервоар, е 7 – 7,5 на сто. Тоест ние имаме приблизително само 1 процент от безработните, които безпроблемно могат да бъдат интегрирани, могат да служат като реален резервоар в пазара на труда. За всички останали трябва да бъдат осъществени дългосрочни структурни мерки, за да могат те активно да станат част от пазара на труда, което общо взето е процес, който ние оценяваме, че ще се състои в следващите 10 или 15 години. Това поставя пред нас другия въпрос – за политиката на България по отношение на емиграцията и отвореността на пазара на труда.
Честно казано, аз лично не споделям мненията, които бяха изразени през последните два месеца, че едва ли не отварянето на пазара на труда, например за различни фирми, би представлявало значителен проблем и опасност за работещите българи. Точно обратното, всички анализи показват, че в момента по-скоро бихме предизвикали проблем на пазара на труда, ако ние не отворим нашия пазар за фирми и работници от съседните на България страни. Още повече, че може би за предпочитане е да се започне с една селективна политика в тази област по отношение на тъй наречената българска диаспора.
Знаете, че и в Македония, и в Молдова, и в Украйна съществуват достатъчно българи, живеещи там, свързани с България, говорещи български език, с добро образование, които могат да представляват алтернатива за натиска, който ще бъде оказан върху пазара на работната сила.
Друг е въпросът, че чрез програмите за обучение и осигуряване на заетост ние се целим към намаляване на младежката безработица, въвличането на по-възрастните работници и естествено участието на жените, които все още, поне по статистика, имат по-ниско участие в пазара на труда, което е поради разбираеми причини.
Няколко думи за хоризонталните приоритети, които се съдържат в тази програма.
Бих поставил акцента върху повишаване на административния капацитет. Става въпрос за ефективно приложение на стратегията за прозрачно управление, превенция и противодействие на корупцията, програма за прозрачност на дейностите на държавната администрация, Закона за държавния служител, разработване на предложения за законодателство, насочени към ефективно подаване на сигнали за борба с корупцията и нередностите.
Може би един от последните подприоритети в тази област е укрепването на капацитета за управление на финансови средства, който е свързан с изпълнението на ангажиментите по усвояването на структурните фондове, беше отличен от Европейската комисия като един от най-важните.
Знаете, че в почти всички оперативни програми този проблем е адресиран. И аз се надявам, че в следващите години ние ще можем да покажем едно много добро изпълнение в тази област.
Фактически програмата засяга и стъпките към тъй нареченото второ ниво на реформи, а именно:
- инвестиции и иновации,
- стимулиране на малките и средните предприятия,
- повишаване на възможностите за заетост на приоритетни категории целеви групи,
- реформиране на енергийния пазар.
Аз бих искал да привлека вашето внимание, че в Националната програма за реформи това е първият български документ, какъвто аз поне не познавам през последните 17 години. Ние си позволяваме да кажем, че може би не толкова секторно, но хоризонтално България трябва да има приоритети в определени области на икономиката. И ако ми позволите, само ще ги цитирам. Тези приоритетни области на икономиката и на знанието, към които трябва да бъдат насочени ресурсите, са:
- информационните и комуникационните технологии;
- генетиката и медицината;
- растителната и животинската генетика и биотехнологии;
- точното машиностроене;
- модерните технологии в класическата и атомната енергетика;
- нанотехнологиите и микроелектрониката.
Съвсем накратко бих искал да обърна внимание – аз с това започнах, - че Националната програма за реформи беше широко обсъждана. Тя беше публично обсъдена със социалноикономическите партньори, с бизнессредите и с различните енджиота. Мисля, че забележките, които получихме от колегите, изиграха много важна роля за това да направим един качествен и добър документ.
Няколко думи на следващите два слайда за забележките и оценките, които бяха направени от мисията, която бе проведена, както ви казах, на 20 март 2007 година от Европейската комисия. Те оцениха като цяло резюмето като един добре интегриран документ, който представя анализите в проблемните области на много високо ниво и много важно – показва твърд ангажимент на правителството за продължаване на реформите. Факт е, че опитът показва не само в България, а и в другите страни, че много по-лесно е да бъде подготвен един документ, но много трудно е той да бъде изпълнен и приложен. И нашата програма именно поради тази интегрираност и свързаност на отделните мерки беше оценена на много високо ниво.
В същото време бих казал, че не ни спестиха критиките. Както виждате, ние сме се опитали да представим структурно тези критики и насоките за подобряване на документа. Основната критика беше в областта на бизнессредата.
Очакват от нас много по-ясно да акцентираме върху мерките за развитие на иновационната система, стъпвайки на тези шест приоритетни области, където смятаме да създадем тъй наречените joint research centers.
Другата забележка беше, че в много от мерките не беше предвиден и не беше представен бюджет. Колегите очакват от нас много по-ясно бюджетно осигуряване на всичките тези мерки.
Другият голям проблем, който между другото не е само проблем на България – те споделиха това нещо, - е определяне на целева стойност на разходите за наука и иновации в рамките на цялата страна. Знаете, че съществува този ангажимент за 3 процента от брутния вътрешен продукт. Но това е на национално ниво. Обикновено практиката е, че една трета идва от националните финанси, а две трети се осигуряват от частния сектор.
Мисля, че само две или три страни в рамките на Европейския съюз са преминали нивото от 3 процента от брутния вътрешен продукт, който се отделя на национално ниво за наука и иновации. Повечето от останалите страни обикновено отделят около 2,3 – 2,4 процента от брутния си продукт, като националните бюджети обикновено отделят за наука и иновации в рамките на около 0,8 процента от брутния вътрешен продукт. Но факт е, че в България за съжаление участието на частния сектор в тази област все още е около 0,1 на сто – ако не се лъжа, това са данните от миналата година. Имам предвид, че за 2005 – 2006 година още няма последни статистически данни и ми е трудно да кажа. Макар че има определени стъпки в тази област, едва ли нивото съществено е пораснало. Така че това е едно предизвикателство както в законодателно отношение, така и от гледна точка на самия бизнес да оцени своята позиция в разпределението на интелектуалния пазар.
Естествено една препоръка, която намира израз тук, но мисля, че това е единна европейска позиция, тъй като същата препоръка беше изказана по отношение на конвергентната програма по отношение на качеството на публичните финанси, а именно, че България следва много бързо да предприеме мерки в областта на здравеопазването, определяйки ясен и прозрачен модел в тази област.
Няколко думи за това, което предстои.
Ние смятаме, след отразяването на последните препоръки от страна на Европейската комисия, да представим националната програма пред Народното събрание и постоянните комисии, така че ние сме много благодарни за вашата покана. Ние това го разглеждаме като процес от представянето и координирането на тази програма.
Европейската комисия очаква от нас, както обещахме, да започнем изпълнението на мерките в програмата. Първият отдел, както виждате на слайда, ще бъде направен през юни-юли 2007 година и ще бъдат проведени съответните срещи с представителите на Европейската комисия за отчитане.
Едновременно с това ние имаме намерение ъпдейта на програмата, който трябва да бъде представен, да бъде направен в рамките на процедурата за ъпдейт на националните програми за реформи. Ние ще трябва да направим доклад за напредъка на Националната програма за реформи и да актуализираме самата програма в документ, който трябва да бъде представен на Европейската комисия за оценка и за синхронизация с останалите европейски политики в края на октомври 2007 година.
Това е с няколко думи. Благодаря ви за вниманието. С господин Чобанов с удоволствие ще отговорим на всички въпроси, които вие имате към нас.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Действително това беше едно много подробно представяне. Всички ние разполагаме и с резюмето, и със самата програма.
Аз имам два конкретни въпроса. Във връзка с иновациите и това, което смятаме да правим там, какво е нашето отношение и кой ще бъде българският координатор по отношение на Европейския технологичен институт, който се предлага от комисията, който би трябвало да се занимава с иновации, изследвания, обучение? Кой от България взима отношение по този въпрос? Каква е позицията на страната и къде виждаме ролята на този институт в нашите усилия тук – като някаква допълнителна хоризонтална структура ли или като нещо друго извън съществуващите национални структури или нещо, което координира? И как го виждаме да подпомага малките и средните предприятия, които и тук са приоритет. Но вече стават приоритет много пъти, а досега не знам нещо да се е случило в полза на малките и средни предприятия. Както и нищо не се случва в полза на това фирмите да извършват иновации, тъй като досега данъчната политика се насочва към това как можем да съберем повече данъци, а не да стимулираме фирмите да правят иновации. Поне съм с това впечатление от досегашното развитие на цялата
Следващият ми въпрос е свързан с това, което тук е написано в следващото ниво за реформи, където пише за енергийния пазар освен намаляване на енергийната интензивност и “намаляване на външната зависимост и осигуряване сигурността на енергийните доставки чрез устойчиво използване на местните енергийни ресурси”.
Какво означава това? Каква е позицията на България по задължителната цел 20 процента за възобновяеми енергийни източници? Как да тълкуваме този ред – чрез ядрена енергетика, чрез възобновяеми енергийни източници ли ще изпълним този така пестеливо поставен приоритет, който се смята за най-сериозното решение на Европейския съвет от 2002 година насам. Последният съвет се смята успешен, защото са предприети няколко конкретни цели и задачи. Тези цели и задачи не ги ли отрази Европейската комисия, като ви преглеждаше на 20 март доклада? Мене ме учудва, че те са приели тази тема да не бъде засегната.
Ако може да кажете и по възобновяемите енергийни източници или ние ще си въведем другата цел, каквато и Франция има – източници на енергия, свободни от въглероден двуокис? Как ще реагираме по тази последна точка?
Господин Стоилов има въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз искам да изразя накратко мое мнение и препоръки. Дори не очаквам в момента отговор, защото смятам, че част от тези въпроси подлежат на допълнителен анализ и сигурно ще бъде не много солидно, ако сега те просто се отхвърлят или приемат от хората, които работят по програмата.
В последователността. Мисля, че това е едно резюме, което добре ни ориентира във всички представени направления.
Аз все пак съм убеден, че за България не е непостижимо постигането на устойчив темп на растеж – между 6 и 8 процента годишно като една средна величина, в която може да се варира. Достатъчно е да посочим много по-високите темпове на растеж на някои от новоприсъединилите се страни в Източна Европа. А за страна, която е на последно място в социалните показатели за Европа, мисля, че единственият ни шанс е ние да завишим малко темповете на растежа, без да подценяваме това, което е постигнато.
Във въпросите за макроикономическата стабилност аз не смятам, че има някакви големи рискове от прегряване на българската икономика. Нека това да се анализира.
Мисля, че е много положителен стремежът за този фонд за демографски резерв, ако ефективно бъде изградено това, което е записано.
Иначе фрази като “необходимост от реформи в здравеопазването” според мене нищо не означават, ако те не са посочени, с оглед на това какъв е критерият на тези реформи. Защото ние сме в непрекъснати реформи, от което нещата не стават по-добре.
По отношение на повишаване качеството на човешкия капитал. Мисля, че много силна подкрепа заслужава развитието на професионалното образование и обучението, в съответствие с потребностите на пазара на труда. Но мисля, че това трябва да се съгласува с Министерството на образованието и науката, от чиято стратегия аз не съм окуражен, специално по този показател, че ще се постигне напредък – поне това, което до момента е направено.
По отношение повишаването на административния капацитет. Мисля, че трябва да се включи още един въпрос – за повишаване на ефективността на контрола. В България през последните години се създават все повече институции, координацията между които е слаба, а съвкупните резултати са също не особено задоволителни, ако се изразим по-меко.
Тоест, ако интензивността на контрола и волята, с която той се провежда, бъдат повишени, ние можем да осигурим по няколко милиарда годишно постъпления в бюджета и тогава по-лесно бихме решили острите социални проблеми. смятам, че такива големи резерви съществуват у нас.
Това са моите бележки на първо четене по това представяне.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има думата госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодарим на господин Дацов за това подробно представяне.
Бих искала да получа отговор относно това дали тези стратегии, тоест тези цели, които са заложени в тази програма за реформа, кореспондират с предстоящите реформи в отделните секторни политики. Господин Стоилов засегна този въпрос. става въпрос както за здравеопазването, така и за образованието. Това да не остане на хартия написана цел. Защото това няма как да се изпълни, ако не се провежда съвсем целенасочено от съответните секторни политики – здравеопазването, образованието, дейността на Министерството на икономиката и енергетиката и т.н.
Този въпрос е свързан и с въпроса, който постави господин Папаризов, относно позицията на България по тази много важна цел за намаляване на емисиите от въглероден двуокис или така наречените парникови газове с 20 процента за следващите няколко години.
Това, което бих искала да попитам, е следното. Вие не сте представили досега тази конвергентна програма, за която споменахте. Казахте, че ще бъде представена националната стратегическа референтна рамка в постоянните комисии и в Народното събрание.
Аз недоумявам каква е целта на това представяне – дали това е само като съгласувателна процедура, тоест едно информиране на народното представителство в постоянните комисии и в пленарната зала или с цел да се получи някаква подкрепа? Според мене, след като вече има финалният вариант на Националната стратегическа референтна рамка, която е съгласувана с Европейската комисия, се обезсмисля представянето й в Народното събрание като един, така да се каже, информативен акт.
Напротив, аз смятам, че Народното събрание трябва да играе по-сериозна роля в този процес. Тази Национална стратегическа референтна рамка трябваше да бъде представена преди съгласуването й с Европейската комисия, както в постоянните комисии, така и в пленарната зала. Това е моето становище. Защото в крайна сметка ние сме парламентарна република и Народното събрание излъчва министрите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз схванах това като първо четене. Изключва ли това промяна на някои елементи?
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: И аз това искам да знам. Точно това ми е въпросът. След като то е съгласувано вече в окончателен вариант в Европейската комисия, какъв е смисълът да се представи само като информация за народното представителство?
Изобщо Вие как виждате ролята на Народното събрание – дали само като един отчет, едно информиране, а ние Ви изслушваме търпеливо и кимаме подкрепително глави. Съжалявам, може би наистина министърът е бил ангажиран. Съответните заместник-министри идват, информират ни.
Аз мисля ,че този процес на координация трябва да изглежда по друг начин. и не смятам, че трябва да се пренебрегва ролята на Народното събрание при приемането на такива важни документи за България.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тук е въпросът, разбира се, и за друго – след като един такъв документ не е утвърден с акт на Народното събрание, каква ще е неговата сила след това? Защото той по някакъв начин би могъл да се изпълнява от отделни министерства, но на практика по никакъв начин няма да влияе на стопанските субекти, на общините.
Така че и от вас зависи – ако ни го представите само за информация, грубо казано, толкова и мислите да се изпълнява, малко грубо изразявайки се. Ако е така, по-добре да не го гледаме. Все пак как мислите да го реализирате? Аз на малко по-прост език задавам същия въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И това изцяло ли е финансовият вариант?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Все пак да уточня, че през цялото време говорим за Националната програма за реформи, а не за Националната стратегическа референтна рамка. Националната програма за реформи винаги е бил документ, който има механизъм за обновяване. От една страна са предложенията на различните власти.
Позволете ми да не се съглася изцяло с Вас, тъй като документът беше комуникиран с Народното събрание. Той беше изпратен до всички председатели на постоянни комисии в Народното събрание и те бяха поканени да участват в дискусията и предварителните обсъждания, което се състоя на 26 февруари. Така че ние работихме в рамките на един предварителен съгласувателен режим.
Мисля, че специално Министерството на финансите винаги е имало уважение и е спазвало разделението на властите.
Първо, искам да акцентирам, че това не е документ на Министерството на финансите, независимо че сме национален координатор. Това е документ, в който активно са участвали първо, всички министерства.- защото, както правилно всички вие отбелязахте, ангажиментите за изпълнение са в министерствата, а не в Министерството на финансите. Така че може да се каже, че ние по-скоро играехме интеграционната роля на координатор, а не като хора, поемащи ангажименти, пишещи отделните мерки и след това предоставяйки ги на останалите министерства като ангажимент за изпълнение.
Самата процедура съдържаше няколко етапа на съгласуване. Документът мина на съгласуване в рамките на правителството и премина на съгласуване с другите институции на няколко кръга. Вътре мина през работни групи, след това през работна група 32, която включва всички основни заместник-министри от заинтересованите ведомства. Документът като мерки, като цели разглеждан предварително беше разглеждан на оперативно заседание на Министерския съвет. след това бяха взети предвид различните забележки и отразявани. Тоест при всеки един кръг ние отразявахме забележките и предложенията, които бяха направени. Тоест след всеки един такъв кръг ние отразявахме забележките и предложенията, които имаше, за да се получи документът в този вид.
Идеята все пак е, тъй като повече от тези мерки просто съдържат мерки, които са в различните стратегии, които са в рамките на програмата на правителството и които са част от дневния ред на правителството. Документът представлява просто един друг разрез на цялостната политика с акцент именно върху конкурентноспособността и по-голямата заетост.
Процедурата, която съществува навсякъде в рамките на европейските страни, е именно парламентът в края на краищата да бъде запознат, да е наясно с тези приоритети, които са и на страната, и на правителството и са намерили отражение в документа.
На въпроса на господин Папаризов за възобновяемите източници трябва да ви кажа следното. Заявена е целта от 11 процента дял от електроенергията, която да бъде произведена от различните водни електростанции и т.н. Но основният акцент, който е поставен тук от колегите от Министерството на икономиката и енергетиката, е върху ядрената енергетика.
Между другото, ако ви прави впечатление, една от шестте приоритетни области, в които ще се развива знание, познание е именно технологията в областта на атомната енергетика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще пуснат ли реакторите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не зная дали точно ще пускаме реакторите – аз не мога да кажа това в момента. Но идеята е по-скоро активно участие на България както в разработването на четвърто и пето поколение реактори, така и участие в разделение в производството на тези реактори. Защото общо взето една малко по-голяма цел надхвърля хоризонта на 2009 година. По-скоро действителността, акцентът, който се поставя пред тази стратегия, е именно да заявим нашето място за бъдещо участие в разделението на този пазар.
Ако трябва да отговарям по-нататък за самата данъчна политика и стимулирането на иновациите, ще кажа следното. Този въпрос е много труден и много принципен. Мисля, че нищо не се е променило, поне в позицията на Министерството на финансите, която, колкото и ортодоксално да изглежда, е една и съща през последните няколко години, а именно, че данъчната политика, използвана в целите на стимулирането на един или друг отрасъл, поне опитът показва, никога не е работила. Ние виждаме, че освен това данъчната система в България едва ли позволява да предприемаме мерки или, както се казва, да имаме данъчна система от типа на швейцарско сирене. Тоест, имаме едно широко облагане и правим изключения в системата на данъчните приходи, за да стимулираме един или друг процес. Общо взето, получава се една плочка, в която се пробиват дупки. Това е една цяла система, която дори от гледна точка на физиката и на конструкцията не е много устойчива.
По-скоро смятам, че това е отразено в програмата – иновациите като цяло и развитието на науката трябва да бъдат първо, стимулирани през разходната част.
Второ, смятаме и виждаме мястото си като създаване на условия, създаване на инфраструктура в тази област, подпомагане участието на научните институции в печеленето на проекти, които са адресирани към Седма рамкова програма и другите научни програми на Европейския съюз.
Общо взето практиката показва, че първо, няма страна, която да може да си позволи да участва в целия широк набор на научни изследвания. Винаги трябва да има една много тясна специализация.
На второ място, ако говорим отново за отношението към малките и средните предприятия. Наука се прави от малки и средни предприятия, когато те са подкрепяни и са в орбитата на големите фирми. Няма друга практика в света, която да показва ,че малка фирма, която съществува и тръгва в момента, се създава самостоятелно. Опитът както на Съединените щати, така и на Европа показва, че те или обикновено се създават и са част от системата на големите фирми, или обикновено се създават около научните институти.
Между другото, един от акцентите на тази стратегия е превръщането на университетите като центрове в трансфер на знания, което предполага създаването на тези малки и средни фирми около тези научни университети. Но това е един много сложен процес между участие на държавата, университетите по такива центрове и частния бизнес.
В края на краищата фактът, че лично ние не очакваме, че този процес ще се развива постепенно, защото българските фирми започват постепенно да излизат от онези ограничения, които имаха до момента, дори, ако щете, от гледна точка на политиката на самите фирми да се акцентира върху производства, които са свързани с използването на евтина работна ръка. Самите анализи и тенденциите показват, че този ресурс за развитие на бизнеса е изчерпан и самите фирми вече започват да прехвърлят ресурси и да поставят акцента именно върху производството на продукти, участие в разпределението на технологии, които са свързани с по-висока добавена стойност.
Съгласявам се с господин Янаки Стоилов, че именно за повишаване на качеството на труда професионалното образование е нещо много съществено и важно. Ние изготвихме и предстои да бъде публикуван един доклад съвместно между Световната банка, която подпомага българското правителство за предизвикателствата пред конкурентноспособността и специално акцента на връзката между наука – образование – Българската академия на науките – държавата.
Опитахме се да представим един цялостен модел. И действително един от изводите, който се налага, е, че една от много слабите брънки в момента, която съществува, е именно това професионално образование, но не само от гледна точка като доставчик на квалифицирана работна ръка за предприятията, но и от гледна точка на съотношението разходи – ефективност.
Факт е, че фактически нашата образователна пирамида в момента е обърната обратно - един много тесен вход и едновременно с това широк изход, което предполага ниско ниво на качеството на образоването, което получават учениците и студентите.
Относно темповете на растеж – 6 или 8 процента. Да, желано е, но фактически икономиката прави тези темпове на растеж. Ако трябва правителството да подпомогне, честно казано, не знам колко съгласно ще бъде народното представителство. Защото това означава общо взето като модел да бъдат почти всички социални дейности намалени минимално, да бъдат приватизирани различни услуги в образованието и здравеопазването почти изцяло, да бъде оставена една компонента, например нарастването на инерционната компонента на инвестициите, която сега е между 4 и 5 процента от брутния вътрешен продукт, съответно увеличени до 9 – 10 процента. Тогава действително може да бъде направено нещо в тази област и да получим икономически растеж чрез правителственото стимулиране в рамките на тези 8 или 10 процента, за които Вие говорите.
Изчисленията, които се правят в Агенцията за икономически анализи и прогнози, показва, че устойчивият икономически растеж на България в момента е около 6 процента. Същите са между другото и оценките на Европейската комисия. Следващата седмица след заседанието на министрите на финансите в Брюксел ще бъде публикувана оценката, вече официално ще бъде дадено разрешение за оценката на Българската конвергентна програма.
В анализа на комисията вие ще можете да видите тяхната оценка за нашата икономика. Тя съществено не се различава за трендовете по отношение на тъй наречената битка за потенциала на растеж, която определя фазите на икономическия цикъл и нивото да се генерира допълнителен брутен вътрешен продукт.
Фактът, че действително потенциалът на българската икономика нарасна през последните няколко години, особено вследствие на чуждестранните инвестиции. Опитът вече показва, че те започват да дават резултат.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Чобанов, искате ли да добавите нещо?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Съгласен съм с казаното.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак винаги си задавам следния въпрос. така, както сме получили документа, от нас не се очаква да приемем становище. Дори председателят ни го е разпределил така: “След като членовете на комисията се запознаят с представените материали, при необходимост по линия на комисията да бъдат предприети съответни действия въз основа на правомощията, съгласно Правилника за дейността на Народното събрание”.
Аз дълго се чудих какво можем да предприемем в случай, когато проектът вече е готов. Единствено можем да го следим и да видим какво ще предложите и дари се изпълнява. Но това, предполагам, е предизвикано от начина, по който Министерският съвет го е представил на председателя. Министър-председателят е написал: “Изпращам на вниманието ви Националната програма”. Нито пише, че иска някакво становище. Да, тя е на нашето внимание и ние в този смисъл се запознахме.
Но ми се струва, че това отново поставя въпроса все пак за ефективността на взаимодействието между парламента и правителството и институциите.
Разбира се, много полезна е за нас тази дискусия. но тя ще си остане полезна за нас. Не зная дали всички комисии ще проведат такъв задълбочен анализ на програмата. И след това някак си тя ще остане, поне от гледна точка на парламента, като един акт, с който сме се запознали, но по никакъв начин няма да е акт, който ще предвижда примерно серия от закони, които трябва в бъдеще да приеме или нови директиви на Европейския съюз, които са важни в тази област. Тоест той не очаква от нас някаква ангажираност. Аз мисля, че има области тук, където ангажираността на парламента е ясна.
Това просто го споделям по-скоро като риторичен въпрос. защото ако ние с голям интерес се запознахме с материала, видяхме какви проблеми има, и какво от това?
Вие как мислите, каква ще бъде оттук нататък процедурата при подобни документи? Защото в крайна сметка, разбира се, ние в лично качество можем да участваме като председатели на комисия, като експерти, но това не ангажира парламента като цяло. Ако правителството искаше този документ да се гледа в пленарната зала, да се одобри, да се приеме за сведение, той щеше да влезе в дневния ред. но понеже правителството не е поискало това, очевидно авторите на писмото са на тази маса, искаме да ви попитаме какво очаквате оттук нататък.
Защото, честно казано, за нас документът беше интересен, но не зная дали това е нормалният път за работа по такива документи. Едно време – далеч съм от онова време на централизираната икономика, Народното събрание се събираше два пъти годишно точно за да утвърждава плановете. То друго нищо не правеше. Сега пък то въобще не се занимава. Мисля, че и тази крайност не е нормална.
Все пак кажете. Това е първият подобен документ. Не знам тази практика полезна ли е за вас. На нас ни е много полезна. Но кажете как мислите да се процедира оттук нататък – да ангажираме ли по някакъв начин парламента, какво очаквате от нас? Тъй като ние тук като членове на комисията сме много доволни от дискусията и може би някой ще я отрази в пресата. Но какво ще последва от това, не знам. А документът е важен.
Госпожа Ангелиева иска също да каже нещо.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Искам да направя едно кратко допълнение към изложението на господин Папаризов.
При по-задълбочен прочит виждаме заложени, особено в резюмето към програмата, предложения за промени в законодателството.
От друга страна, не виждаме отразено, така, както е отразено пунктуално при всяка една от мерките взаимодействие със съдебната власт, взаимодействие със законодателната власт. Същевременно има заложени желания за предложения в законодателството.
При това положение до каква степен са обвързващи за нас тези предложения? И не е ли по-добре действително едно взаимодействие в самия процес на разработване, тъй като в крайна сметка, при това, което виждам, от нас ще се очаква една промяна в съответни законодателни актове, поне при някои от заложените мерки.
Как виждате в перспектива развитието на подобни отношения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Нека да кажа все пак, че ние не сме автори на писмото, тъй като в случая в Министерството на финансите роля играе и дирекцията на госпожа Зинаида Велева, която представлява министър-председателя при координацията на този процес. Така че материалът е подготвен и изпратен от нейната дирекция.
В края на краищата това не е нещо чак толкова важно, тъй като и ако ние бяхме написали нещата, сигурно щяхме да ги напишем по този начин. защото това е общо взето процедура, която е приета в рамките на механизма за съгласуване на националните програми за реформи в останалите страни. Ние просто сме копирали съществуващите практики в другите държави.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това не е така. в половината страни вие не можете да отидете без решение на съответната комисия. Така че недейте да се оправдавате с другите страни. Това е някаква българска практика, която вие сте въвели. Тя е минала през Министерския съвет. Ние сме поставени пред свършен факт. Но оттук нататък не смятаме да продължим така.
Ироничният тон все пак ще последва с много по-сериозни действия от страна на парламента. Защото парламентите навсякъде се уважават. Но практиката в другите страни не е такава и недейте да се обосновавате с нея.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Съгласен съм, практиката не във всички страни е такава. Не бих искал да споря в момента колко са страните, които имат една или друга практика.
Но относно това, което е свързано с очакванията. Всички мерки могат да бъдат видени в програмните бюджети на отделните министерства. И най-малкото, те ще бъдат видени през есента, когато бъдат представени програмните бюджети на отделните министерства за одобрение в парламента.
Вие знаете, че тази година за първи път всички министерства задължително ще представят в парламента за одобрение своите програмни бюджети по нов начин . така че, първо, от гледна точка на осъществяване на политиката, осъществяване изпълнението на ангажиментите вие ще имате един много важен и съществен принос.
Освен това предстои да бъде променен правилникът на Народното събрание, където ще бъде създадена тази комисия към Комисията по бюджет и финанси, която да мониторгва изпълнението и пред нея да се отчитат различните министри за изпълнението на техните програми. Не знам дали това вече е станало, но това беше предвидено в Закона за държавния бюджет за 2007 година. Ако не е направено, би следвало да предстои, тъй като това е задължение, че през юни месец всички министри трябва да влязат в тази подкомисия и съответно да докладват.
Още веднъж подчертавам, че това е композитен документ, който представя по-ясно визията и различните приоритети, които се съдържат в различните програми и стратегии и в програмата на правителството за изпълнение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако правилно Ви разбирам, ние сме тръгнали отзад напред. Първият етап, когато отделните министерства ще трябва да представят своите бюджети поради липсата на подкомисия, не е осъществен. Но се надяваме, че до септември ще изминем и този етап и вече ще можем конкретно да видим подплатените с бюджетни ресурси изпълнения на тази програма. Тоест ние ще я видим вече по отделни министерства и тогава парламентът ще може да вземе отношение в рамките на бюджетната процедура.
Колеги, имате ли въпроси? – Няма.
Разгледахме материала. Предлагате ли да вземем някакво решение?
Приемаме за сведение програмата и желаем успех в нейната реализация. С удоволствие ще видим вече материалите, подкрепени с бюджетни ресурси през месец септември както в различните комисии, така и отново в нашата комисия.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-413/06.03.2007 ГОДИНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКИ БЪЛГАРИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват
От Министерството на транспорта:
Даниела Никифорова – заместник-министър,
Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна”,
Петър Киров – държавен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и международна дейност”.
По тази точка Министерството на транспорта има да представи един законопроект.
Давам думата на госпожа Красимира Стоянова да представи законопроекта.
Красимира Стоянова: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Позволете ми накратко да представя пред вас какво предвиждат измененията в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата.
Предлаганото изменение и допълнение цели пълното въвеждане в националното ни законодателство на изискванията на директива 2005/35 на Европейския парламент и на Европейския съвет относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения, както и частичното въвеждане на рамково решение на Съвета за укрепване на наказателноправната рамка за прилагане на закона срещу замърсяването от кораби.
Посочената директива, както и рамковото решение имат за цел да осигурят по-добра защита на морската среда от замърсяване.
Следва да отбележим, че на международноправно ниво тези въпроси се решават от Конвенцията на ООН по морско право и Международната конвенция за предотвратяване замърсяването от кораби МАРТО, като целта на директивата е да хармонизира именно прилагането на тези два международни договора от държавите – членки на Европейския съюз.
Националният нормативен акт, който въвежда посочените разпоредби, е Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. И доколкото режимът, предвиден в посочения закон е основан на посочените два международни договори, той вече в много голяма степен отговаря на изискванията на директивата, както и на изискванията на Рамковото решение.
Поради тази причина предлаганите изменения са незначителни.
Няколко основни неща.
Проектът на закона въвежда необходимото задължение за оказване на правна помощ по извършване на оглед, вземане на проби и извършване на разпит на лица, когато такава молба е постъпила от друга държава – членка на Европейския съюз.
Въвежда се също така и нова разпоредба за недискриминационно третиране на всички небългарски кораби, които се намират или преминават презморските пространства на Република България.
Друга разпоредба, която законопроектът въвежда, е относно докладването на информация по приложението на изискванията на директивата.
На следващо място, проектът на закона предвижда и изменение в административнонаказателните разпоредби. С тези изменения се въвеждат изискванията на чл. 6 от Рамковото решение, а именно имуществени санкции за юридически лица, в чийто интерес са извършени нарушенията на международноправния режим за опазване на околната среда от замърсяване от кораби.
В съответствие с изискванията на Рамковото решение глобите са между 300 000 и 600 000 лв., а в случаите на умишлено замърсяване, което е причинило големи вреди, те са между 1 млн. и 500 хил. лв. и 3 млн. лв.
Наред с тези изменения, законопроектът също така предвижда и изменения, които не са свързани с европейско законодателство. Става дума за промяна в списъците на пристанищата за обществен транспорт от национално значение.
Наред с това се предлагат и изменения в Закона за пътищата, като се създава правно основание за издаване от министъра на транспорта на наредба, която да въведе в националното ни законодателство изискванията на европейка директива за минималните изисквания за безопасност на пътните тунели.
В основни линии това са по-важните изменения и допълнения, които са предложени на вашето внимание със законопроекта с вносител Министерския съвет.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тук има проект на становище, което не прави някакви конкретни бележки. Има все пак една бележка в раздел ІІІ. Съгласни ли сте с нея?
ГЕРГАНА СЛАВОВА (от Правната дирекция на Народното събрание): Става дума за това, че в законопроекта не е предвидено въвеждане на изискванията на чл. 8 и чл. 9 от Рамково решение 2005/667, които се отнасят до обмен на информация за извършени престъпления или риск от такива престъпления, свързани със замърсяване от кораби.
Действително е предвидена разпоредба за обмен на информация единствено за нарушения, а не за престъпления.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА НИКИФОРОВА: Аз благодаря за бележката. Само ако е възможно да поясня следното. Престъпленията като такива са уредени в българското законодателство в Наказателния кодекс. Измененията, които ние предлагаме, касаят административни санкции. И това е приложното поле на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата.
При положение, че ние в един граждански закон нямаме основание и затова не въвеждаме престъпленията, които са по Рамковото решение, не можем съответно да въведем и така наречения орган, който да бъде контактна точка за уведомяване.
Във връзка с вашата бележка направихме преглед на националното ни законодателство, което би могло да се приеме ,че урежда този въпрос. нашето становище е, че Законът за Министерството на вътрешните работи съдържа разпоредби, на които ние можем да се позовем и съответно да нотифицираме изпълнението на тази мярка. Става въпрос за правомощия на Национална служба “Полиция”, която предотвратява, разкрива и разследва престъпления и сред функциите на която е осъществяването на международното информационно и оперативно полицейско сътрудничество.



АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А това как ще се отрази в предлагането от вас решение за Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Републики България? Съответен текст ще предложите ли?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА НИКИФОРОВА: Нашето становище е, че ние не смятаме за необходимо да въвеждаме текст в Закона за морските пространства, тъй като разпоредба, която да удовлетворява изискванията на Рамковото решение се съдържа в Закона за Министерството на вътрешните работи.
Ако колегите експерти имат друго предложение и ако направят удачно предложение, нека да се види. Но пак казвам, в Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Републики България на ние не въвеждаме разпоредби, които да касаят престъпленията, които са по Рамковото решение, и съответно не можем да направим отправната точка за органа, който да бъде контактна точка при наличие на подобни престъпления.
ГЕРГАНА СЛАВОВА: Действително Рамковото решение урежда преди всичко наказателноправна материя. Предполагам, че предстоят изменения в Наказателния кодекс, с оглед на това и въвеждане на изискванията на Рамковото решение.
Но ние смятаме, че систематичното място на конкретните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 не е първо, в Наказателния кодекс.
Второ, виждаме, че са въведени изисквания компетентните органи в общия случай по директивата да уведомявам прокуратурата. Тоест според нас няма отношение със Закона за Министерството на вътрешните работи като материя. Според нас е необходимо изрично позоваване и предоставяне на такива функции по обмен на информация във връзка с такива престъпления.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, предлагам да подкрепим становището на комисията с тази бележка и да го представим на водещата комисия.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Не ни убедихте, че не може да се предоставя информация за престъпления. Все пак за това съществува администрация, за да бъдете информирани за всичко. Няма да сложим един прокурор вместо администрацията на пристанищата. Защото и без това те са много затруднени и имат много работа. Така че поне информация би трябвало да има и при вас.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Аз благодаря за това, че вие приемате нашата бележка. Ние бихме могли да ви съдействаме за изработването на разпоредба, която да въведе това изискване и вие да информирате в случай на установено престъпление и влязла в законна сила присъда да информирате съответните органи от Европейската комисия. Мисля, че това е редът това да бъде залегнало във вашия материален закон, а не в Закона за МВР или където и да било другаде, извън вашата компетентност.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ще очакваме такова предложение.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.



Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:




(Атанас Папаризов)