Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
05/07/2007
П Р О Т О К О Л
№ 69
На 5 юли 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Н.Пр. г-н Мариу Жезуш душ Сантуш – посланик на Португалската република, относно приоритетите на португалското председателство на Съвета на ЕС през второто полугодие на 2007 година.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-26/28.06.2007 година, за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, Евгения Колданова – заместник-министър на външните работи, Иван Токаджиев – заместник-министър на културата.
Заседанието беше открито и ръководено от заместник-председателя на Комисията по европейските въпроси Мария Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Н.Пр. г-н Мариу Жезуш душ Сантуш – посланик на Португалската република, относно приоритетите на португалското председателство на Съвета на ЕС през второто полугодие на 2007 година.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-26/28.06.2007 година, за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения във връзка с така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да глбасува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА Н.ПР. Г-Н МАРИУ ЖЕЗУШ ДУШ САНТУШ – ПОСЛАНИК НА ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, ОТНОСНО ПРИОРИТЕТИТЕ НА ПОРТУГАЛСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС ПРЕЗ ВТОРОТО ПОЛУГОДИЕ НА 2007 ГОДИНА.
По тази точка сме поканили МАРИУ ЖЕЗУШ ДУШ САНТУШ – посланик на Португалската република в Република България, министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова и заместник-министъра на външните работи Евгения Колданова.
Целта на днешната среща е успоредно със започването на португалското председателство на Европейския съюз през второто полугодие на 2007 година господин посланикът да представи пред нашата комисия, така, както е традиционно за нас, приоритетите на португалското председателство.
Първо, искам да отправя нашите поздравления за “Добре дошъл” и да дам думата на господин посланика за неговата презентация. Заповядайте, господин посланик.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПОСЛАНИК МАРИУ ЖЕЗУШ ДУШ САНТУШ: Госпожо министър, госпожо заместник-министър, госпожо председател на Комисията по европейските въпроси в парламента, господа депутати! Добър ден. Искам да ви благодаря за две неща.
Първо, за поканата, която ми отправихте да съм тук сред вас, която за мене е чест, заради което аз трябва дълбоко да ви благодаря.
И втората ми благодарност е, че ми давате възможност да говоря на моя роден език – португалски, защото не съм имал много възможности да го правя. Затова специално искам да ви благодаря, че ми давате тази възможност днес.
Ще се опитам да не бъда много подробен и ще изтъкна само най-важните аспекти от програмата на португалското председателство, за да оставя повече време за обмяна на идеи, на мисли и да дам възможност на господа депутатите, ако искат, да зададат някои по-конкретни въпроси.
Португалското председателство има един лозунг – един по-силен съюз за един по-добър свят.
Нашето председателство този път е за първи път едно председателство с три особености:
Първо, защото е председателство за 18 месеца според това, което беше решено, проучено и изработено като идея с Германия и със Словения.
Второ, защото резултатите от това председателство трябва да се разглеждат в тяхната глобалност.
И трето, ние смятаме, че всяка една от тези страни ще даде своя принос за онова, което ни се струва най-важно от гледна точка на развитието на тази обща програма.
По исторически и културни причини Португалия има защо да наблегне на някои конкретни моменти в тази 18-месечна програма, като не се забравя никога, че това все пак е една глобална програма. И независимо от нашите португалски приоритети ние не трябва да забравяме общите приоритети на всички страни, които участват в Европейския съюз.
Нашето председателство ще се развива около три основни оси:
Първо, реформата на договорите;
Втората точка е свързана с организацията на икономиките на държавите;
Третата ос е засилване на международната роля на Европа в света.
За да се развият тези три основни оси на португалското председателство, ще се разгърнем в четири сфери:
Ще изтъкна някои аспекти от първата света. Ще започна с нея – това е бъдещето на Европейския съюз.
Тук трябва да изтъкна може би най-основната от всички цели, най-голямото предизвикателство пред нас, което се състои в реформирането на договорите.
Португалия винаги се е борила за това, че в тази сфера може да се получи напредък, ако има един ясен и точен мандат, който да позволи, естествено гаранции няма, но поне да позволи да се напредне, със съзнанието, че все пак в края на това упражнение ще бъде наистина постигнат конкретен резултат.
На 23 този месец ние смятаме да свикаме първото заседание на междуправителствената конференция с очакването всички държави – членки да си изпълнят съответните ангажименти, които са поели на последния Съвет на правителствените глави.
Португалия осъзнава, че предизвикателството е много голямо, така че в края на месец октомври да можем вече да имаме един окончателен текст. Това, разбира се, зависи изключително много от 27-те държави – членки на Европейския съюз, а също от един политически ангажимент, който е необходимо всеки да има в продължение на тези дълги месеци.
Тази, която несъмнено ще бъде най-голямата цел и ще бъде приоритет на нашето председателство, е да искаме също така да засегнем още някои аспекти, които аз сега ще изтъкна, по-конкретно разширението на Европейския съюз. Португалия защитава тезата, че процесът на разширението трябва да продължи в рамките на поетите до момента ангажименти.
Също така по отношение на Западните Балкани ние считаме, че това е една важна област, в която трябва да се установи стабилност за региона. И Португалия ще трябва да направи усилия, за да допринесе за интензифицирането на тези необходими реформи, които да осигурят първо тази стабилност на региона и освен това да помогнат всичките балкански страни да се приближат към Европейския съюз.
В тази сфера, без да се губи свободата на движението на хората в европейското пространство, ние ще се опитаме да разгърнем такива действия, че да има колкото се може по-голямо разширяване на границите, особено намаляване на Шенгенското пространство, за да може то наистина да спре да съществува още по време на нашето председателство.
В тази сфера която се отнася до бъдещето на Европейския съюз, ние трябва да обърнем необходимото внимание на еврозоната, така че всички държави – членки да изпълнят необходимите изисквания, за да могат да се включат в европейското икономическо пространство.
Една друга сфера и поле на нашата дейност ще бъде Лисабонската стратегия. Както знаете, ние продължаваме да работим в тази насока, защото сме сигурни, че Лисабонската стратегия представлява един много важен инструмент за развитието на Европа. И португалското председателство ще работи все така активно, за да се изработи един нов цикъл, чието приемане се предвижда за пролетта на 2008 година по време на председателството на Словения.
Ние винаги ще се опитваме да балансираме трите големи компонента на тази стратегия – икономическата, социалната и свързаната с околната среда.
По време на председателството на Португалия ние смятаме да лансираме един дебат за един план за технологично действие относно енергията и да повдигнем някои въпроси, които са свързани с липсата на вода в някои региони, въпроси, които са свързани със засушаването на други места.
Аз искам да отворя една скоба. Португалия например през последните години усети особено силно последствията от сушата. Също така трябва да кажа, че имаше огромни зони, където действието на пожара унищожи огромни площи гори. Ние смятаме, че това нещо също трябва да се обсъди в рамките на Европейския съюз. защото в Европа се говори повече за наводнения, отколкото за засушавания и пожари. А за нещастие сушата също започва да засяга Европа много сериозно, поне някои европейски държави.
Ние ще се опитаме също така да развием една морска европейска политика, която е свързана с океаните, а също така да изтъкнем социалните измерения на Лисабонската стратегия ши по-конкретно квалификацията на човешките ресурси, борбата против бедността, а също така в сферата на изследванията и новата технология да бъдат направени повече усилия.
Една трета сфера на нашата дейност ще бъдат усилията ни, които ще направим по отношение на свободата, сигурността и справедливостта. В тази сфера бихме искали да има един общ поглед по проблема с миграцията. Ние бихме искали да развием или да засилим контактите с всички наши приятели, с всички приятелски страни, които или се намират в преход, или са страни, откъдето тръгват тези миграционни потоци. В тази сфера се предвижда организирането на две конференции на високо равнище на темата “Миграция” , а също така една среща на високо равнище на министри от Еуромет.
Другото, което ще се прави по време на португалското председателство, е стратегията, свързана с борбата против тероризма и засилване на сътрудничеството на ниво полиция и правосъдие в борбата срещу тероризма и организираната престъпност.
И една последна сфера, на която ще наблегнем, е външната политика на Европейския съюз. ние ще се опитаме да засилим диалога по различни теми, като например промените на глобалния климат, миграцията, организираната престъпност и трафика на хора. Защото например борбата с тероризма е предизвикателство, което предполага усилия не само от страна на Европейския съюз и вътре в рамките на Европейския съюз, но главно усилия, свързани с тези страни извън него. Това са всъщност основните усилия, за да се намерят решения на глобално ниво.
Аз ще се опитаме да развием едно по-голямо сближаване със Средиземноморския регион.
Вчера имаше една среща на високо равнище с Бразилия. Португалия набляга специално на отношенията с Бразилия, защото освен с тези страни, които сега се издигат на световно ниво, Европейският съюз има намерение да организира такива срещи на високо равнище и с други подобни страни – с Русия, с Индия и т.н. Ние разбираме, че в този смисъл трябва да има по-голямо сближаване и с Бразилия.
Общо взето в тази диверсифицирана Европа ние само бихме могли да укрепнем още повече. Всяка една от страните на Европа като укрепне, като развива собствените си положителни страни, може да допринесе и за едно развитие и укрепване и на Европа.
Разбира се, че Бразилия е тази страна, която в рамките на сближаване с Латинска Америка, с Южна Америка като цяло, би трябвало да бъде нашата отправна точка и връзките с нея би трябвало да са полезни за Европа.
Ние предвиждаме една друга среща на високо равнище, която представлява за нас едно предизвикателство – това е с Африка. Тя е предвидена за месец декември. Това е срещата на високо равнище Европейски съюз – Африка.
Културните, историческите и икономическите връзки на Португалия с Африканския континент са една действителност, един факт. Ние разбираме – аз смятам, че всички сте съгласни с това, че Африка беше един забравен континент и цяла Европа има интерес не само от гледна точка на икономиката, но и от гледна точка на околната среда и в социално отношение да се засили този диалог на Европа с Африканския континент.
Португалия вече е провела много такива диалози на техническо ниво. Като казвам Португалия, имам предвид Португалия вътре в Европейския съюз и съответно в Европейската комисия, с надеждата, че до месец декември ще има възможност да се намери едно политическо решение, чрез което тази среща на високо равнище Европа – Африка да стане факт.
Ние смятаме ,че трябва да се развие една обща стратегия с Африка, за да може да се осигури едно стабилно развитие на континента и да се допринесе за мира, да се осигури борба против ендемичните болести на континента и да се намерят решения що се отнася до миграционните потоци, които идват от Африканския континент.
Разбира се, заради тези срещи на високо равнище с държавите от Африка, със Средиземноморския европейски регион и с Бразилия ние няма да престанем да обръщаме внимание и на трансатлантическите отношения със Съединените щати, отношенията с Русия, които са един важен партньор на Европа, с които ние сме сигурни, че ще трябва да се съобразяваме с бъдеще.
Португалското председателство също така ще следи и ще направи всякакви усилия, за да даде своя принос, за да се намерят най-добрите решения, да се намери най-доброто решение на проблемите с Близкия и Средния Изток. Защото това е един невралгичен регион не само за самия регион, а и за световния мир.
Също така като председатели ние трябва да наблюдаваме от близо еволюцията на положението в определени страни в света, с които много европейски страни са свързани, като например Афганистан, Иран, Ирак и конкретно Косово. В този смисъл ние се надяваме, че България ще може да изиграе важна роля, поради това, че познава по-добре региона, има добри отношения с всички съседи от региона. Трябва наистина да се положи едно общо усилие, за да се намери решение, което да бъде удобно на всички участници в проблема, да не се приемат решения, които биха могли да създадат нестабилност в региона, а точно обратното.
Аз бих спрял на това място, както завърших и при предишната възможност, която ми бяхте дали, с португалските приоритети.
Аз смятам – казвам – смятам, тъй като говоря от името на Португалия. Зная, че за България е много чувствителен проблемът с българските медицински сестри в Либия. На всички срещи, които аз съм имал и в които съм участвал на политическо ниво между Португалия и България, тази тема винаги беше засягана. Португалските власти на всички равнища осъзнават, че е необходимо да се намери решение колкото се може по-скоро, което да позволи връщането на българските медицински сестри и на палестинския лекар, който сега благодарение на солидарността на България също е българин, за да се върнат колкото се може по-скоро в България.
В този смисъл има поет ангажимент от страна на португалския президент да се подобрят усилията на Португалия, които и досега са били правени и от предишните председателства, щото тези усилия да бъдат продължени съвместно с комисията и по-специално с българските власти и да се опитаме с общи усилия да упражним натиск върху Либия, за да може по-бързо да се намери справедливото решение на този случай.
Аз ви благодаря най-сърдечно за възможността, която ми дадохте. Ограничих се да изброя някои от приоритетите на португалското председателство.
Естествено, че Европейският съюз и нашето председателство не могат да се ограничат само в тези приоритети, които аз изложих пред вас. Но се опитах да изтъкна онова, което наистина за нас е истински приоритет и ще бъде в центъра на нашето внимание.
Още веднъж благодаря на госпожа министърът и на господата народни представители за вниманието, което ми отделиха.
Декларирам, че съм на ваше разположение, ако имате някакви въпроси или коментари.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин посланик, че в краткото време, с което разполагаме за заседание на нашата комисия, бяхте така любезен да изложите съвсем стегнато основните приоритети на португалското председателство и, както сам споменахте, една програма за 18 месеца на три съвместни председателства, която има далеч по-глобални цели, отколкото на едно конкретно такова.
Аз съм убедена, че моите колеги, като съдя по присъствието на заседанието, ще допринесат за това да обогатим още повече съдържанието на това представяне. Предполагам, че всеки от нас има въпроси, които ще обогатят тази информация за председателството на Португалия.
Преди да пристъпим към конкретни въпроси и виждания, аз бих желала да дам думата на министър Гергана Грънчарова. Мисля, че сега е моментът тя да сподели някои свои впечатления, след което, разбира се, ще можем всички ние да се включим в по-нататъшния дебат.
Заповядайте, госпожо Грънчарова.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева. Уважаеми колеги, Ваше превъзходителство! Това за краткото време на комисията го отчитам. И наистина много схематично, имайки предвид повода да присъстваме тук, ще кажа и своето мнение.
Ще си позволя най-напред да кажа, че португалското председателство може да разчита на активно участие от наша страна по ключовите въпроси, които бяха на практика изчерпателно очертани в експозето на господин посланика и наистина в съвсем схематичен вид темите, които видях.
България и Португалия, макар и дистанцирани географски, си приличат по някои неща, част от които е фактът, че и двете държави са морски държави, външна граница на европейския съюз.
Извън всякакво съмнение е, че големият въпрос за институционалните реформи ще доминира през следващите шест месеца.
В интерес на истината и по този въпрос позициите ни съвпадат, тъй като и двете страни сме придвижили ратификацията на Договора, и двете страни имаха сходна позиция по институционалния дебат. Затова мисля, че и двете страни ще имат принос в дебатирането на въпросите, които бяха изчерпателно и прецизно уредени в мандата, с който приключи германското председателство.
Друг въпрос, по който виждам наистина идентично разбиране, това е процесът на разширяване и фактът, че не трябва да се предприемат стъпки – включително и в самия текст на бъдещия договор за реформи, които биха блокирали процеса на разширяване.
Третият въпрос, както споменах, е въпросът, свързан с морската политика. За първи път Европейският съюз полага много осъзнато усилия в посока на изработване на интегрирана морска политика на Европейския съюз.
Разбира се, българското настояване би било да се постигне баланс между южното и източното ни измерение, включително и на морската политика, включително и в дебата, който вероятно ще започне от следващото председателство по преразглеждане на финансовата рамка на Съюза за 2009 година.
Теми, като изграждане на Европейския съюз като зона на свобода, сигурност и правосъдие също така пряко ни вълнуват като източна външна граница на Съюза. Ние ще подкрепяме така наречената система СИЗ-2 и ускореното изграждане на Европейска агенция за опазване на границата.
Удовлетворени сме, че португалският посланик специално спомена, че разширяването на Шенгенското пространство и разширяването на Еврозоната са все теми, които остават сред приоритетите на Европейския съюз.
Между другото, акцент върху тях беше поставен в заключенията от последната среща на върха, финализиращи германското председателство. Ще разчитаме ,че те ще останат много високо в приоритетите и на португалското председателство.
И, разбира се, темата за Либия. Ние излизаме от едно председателство, което не спестяваше усилия и на дипломатическо многостранно, и на двустранно ниво в търсенето на решение по този казус. И имаме пълната убеденост, включително и от това, което чухме от господин посланика, че португалското председателство ще продължи тези усилия. Защото за нас това е наистина един чувствителен и твърде проточил се във времето казус.
Благодаря ви за вниманието и за възможността да присъстваме на дебата по приоритетите на португалското председателство в този толкова представителен формат.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря, госпожо министър.
Веднага давам думата на господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин посланик, разрешете ми и аз да Ви благодаря за Вашето експозе.
Очевидно е, че по времето на второто предателство Португалия си поставя доста амбициозни цели.
Във връзка с тези три приоритета, които посочихте, ето моите въпроси.
Първият ми въпрос е свързан с това, че ако договорът в Ница съдържаше минималния компромис за бъдещето на Европейския съюз, вие виждате, че по времето на тази междуправителствена конференция, която ще се открие на 25 юли, ще бъде направен максималният компромис, който е възможен, по който Португалия като страна, председателстваща Европейския съюз, е готова да работи.
Вторият ми въпрос е свързан с темите от Лисабонската стратегия. Очевидно е, че не само въпросите на сушата са в центъра на вашето внимание. Бих желал да чуя малко повече за някои акценти на тези промени.
Следващият ми въпрос е свързан с развитието на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Във връзка с борбата с тероризма и миграцията какво е португалското виждане за по-нататъшното реформиране на Европол в самостоятелна агенция и изграждането на обща гранична полиция, както беше предвидено в договора за създаване на Конституция на Европа или сега както се говори, за Агенция за опазване на границите. Какви са последните виждания за развитието в тази насока?
Последният ми въпрос е свързан с приоритетите във външната политика. Виждате ли, господин посланик, някаква опасност във връзка с развитието на приоритетите на португалското председателство, изместването на ударението върху един процес, който вече 12 години се развива в рамките на Европейско-средиземноморската парламентарна асамблея, с изместване на ударението към Евролаб. Искам да кажа, че връзката между средиземноморските проблеми и срещата с Бразилия някак си на мене ми убягна.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, предлагам да дам думата на всеки един от вас и когато се натрупат въпросите, ще дам думата на господин посланика да отговори на всички, за да не правим прекъсвания.
Понеже смятам, че този подход се приема от вас, давам думата на господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин посланик! Аз също благодаря за Вашето любезно присъствие тук и за това, което ни разказахте за приоритетите на португалското председателство.
Имам няколко изключително кратки въпроса.
Първият ми въпрос е свързан с междуправителствената конференция (AGC). Има ли португалското председателство схема във връзка с нейното времетраене и гаранции за развитието й във времето?
Вторият ми въпрос е донякъде допълнение към казаното от господин Червеняков и е във връзка със зоната на свобода, сигурност и правосъдие. В рамките на вашето председателство и в светлината на новия договор, който има да се подпише, какво виждате като новите стъпки в тази насока?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам думата на госпожа Фатме Илияз, заместник-председател на комисията.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин посланик, госпожо министър, госпожо заместник-министър! Аз бих искала от мое име също да поздравя португалското председателство за тези амбициозни цели, които си поставя.
Мисля, че колегите поставиха изключително важни въпроси. Аз само бих искала, ако позволите, да добавя още два.
Първият ми въпрос е свързан с политиката по изменение на климата. Европейският съюз постави задачата пред страните – членки до 2020 година да намали емисиите от парникови газове с по 20 процента. Как вие мислите да продължите политиката в борбата с изменение на климата по време на португалското председателство?
Вторият ми въпрос е свързан с тази ваша нова инициатива относно създаването на обща политика по отношение на морското пространство. Бихте ли казали нещо повече за това, каква е вашата цел и какви задачи си поставяте в тази посока?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Господин посланик, аз мисля, че се натрупаха достатъчно много въпроси. Не знам колко време ще е необходимо да отговорите на всичките затова Ви давам думата да вземете отношение по това, което поставиха като въпроси моите колеги.
Н.ПР. МАРИУ ЖЕЗУШ ДУШ САНТУШ: Уважаеми дами и господа! Вие ме поставихте на един много труден изпит. Аз трябва обаче да се опитам да се справя и моят отговор ще бъде повече дипломатически, отколкото политически. Защото мисля, че вие трябва да разберете едно нещо.
Аз разбирам защо вашият интерес е толкова голям. Но също така трябва да си призная, че по много от тези въпроси, поради техническия им характер, не съм компетентен и не мога да се задълбоча достатъчно. Или ако се опитам, ще бъде липса на съзнание от моя страна.
Така че трябва да проявя професионална честност и да не навлизам в един дебат, за който, признавам си, не съм достатъчно подготвен.
Що се отнася до Европейския договор и промените в него, мога да кажа ,че ние като председатели и аз трябва да спомена думите на моя министър-председател. Очевидно е, че Португалия защитава една позиция, но ние като председатели трябва да поддържаме неутралитет в обсъжданията по този въпрос,
Това, което португалското председателство вече е направило, е да не позволи да има отклонения от вече поетите ангажименти, които са били поети от всички държави – членки по време на Европейския съвет. Ние разчитаме за това на
Каквото и отклонение да се получи, което цели да се избяга от съответния мандат и особено от договора в Ница, ще представлява отварянето на Кутията на Пандора, след което трудно ще може да се изпълни какъвто и да било мандат. Португалското председателство ще се опита да изпълни стриктно това, което вече е вписано в този мандат.
Повече от това на мене ми е трудно да кажа, защото вече навлизам в друга
Що се отнася до разширяването, аз вече казах, че в Португалия ние считаме, че поетите ангажименти в тази област трябва да се изпълняват, конкретно що се отнася до Турция и останалите балкански страни, към които е насочено разширяването. Разбира се, има напредък в преговорите и Португалия защитава тезата, че преговорите трябва да водят към политики на сближаване главно в региона на Балканите, за да може да се разчита в бъдеще на една стабилност и мир в региона.
Но конкретно в случая с Турция ние трябва да продължим да работим. Европа трябва да настоява всеки да си изпълнява поетите ангажименти в тези преговори.
Що се отнася до Лисабонската стратегия и промените, аз не бих говорил толкова за промени, колкото за въвеждането на някои аспекти, които са важни. Особено важен е енергийният вектор. Ние бихме искали да обхванем в Лисабонската стратегия този толкова важен вектор, който е важен също и за България, много важен дори. И едно човешко измерение, което се състои в борбата
Тук ми беше зададен един въпрос, не знам дали добре го разбрах, свързан с Евромед и Парламентарната среща на високо равнище със Средиземноморския регион. Аз не разбрах много добре всъщност каква беше идеята на въпроса. Бихте
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли опасност по време на португалското председателство един започнал процес за средиземноморско сътрудничество да бъде леко неглижиран за сметка на процеса за по-голямо взаимодействие с Латинска Америка?
Н.ПР. МАРИУ ЖЕЗУШ ДУШ САНТУШ : Не. Категорично бих казал, че не. когато аз говорих, казах, че ще говоря като дипломат. Но сега казвам нещо, което е факт. Този вектор – Средиземноморието, е много важен за Португалия и за Европа. Ние разбираме, че диалогът с арабския свят преминава през намирането на форма
Затова ние се сближаваме и разбираме, че това е една важна ос на външната политика на Европейския съюз.
Когато аз говорих за това, че Португалия ще наблегне на някои аспекти поради исторически, културни и други такива фактори, имам предвид, че ние се опитваме да въведем в рамките на нашето председателство такива новости, което обаче в никакъв случай не омаловажава останалите инициативи, които са фундаментални за Европейския съюз.
Има три важни вектора, които ние считаме, че ще засилим по време на нашето председателство. Извън тези две срещи на високо равнище – Африка и Бразилия, друга много важна среща е тази със Средиземноморските държави – Евромед. Ние ще продължим усилията в тази област и този вектор продължава да бъде важен, както и преди.
Що се отнася до морската политика, ние винаги се опитваме да наблегнем на океаните. Но Португалия е съвсем наясно, че морската политика не е само що се отнася до Атлантическия океан. Цялата морска политика на Европа обхваща цялото морско пространство, с което Европа граничи. Средиземноморието, Черно море, Северно море – всичко това е част от Европа. И Европа трябва да го разглежда глобално.
Ние говорим за океаните и за морската ни политика там, защото считаме ,че морето е важен елемент не само като източник на богатства за Европа и поради тази причина трябва да се опазват. Трябва да намерим общи политики за защита на едно богатство, което Европа притежава и което не може да разхищава. Това започва още от изследването на подводните ресурси в морския шелф, в континенталния шелф, както и морския трафик, който се нуждае от едно по-хубаво, по-правилно и по-активно регламентиране.
Всичките тези неща ние считаме ,че са важни. Но това трябва да бъде една обща политика на всички европейски страни, особено на онези, които имат морски граници. Те трябва да дадат своя положителен принос в изработването на тази обща политика.
Що се отнася до промените на климата, вярно е, че аз изтъкнах нещо, което специално притеснява Португалия. Но тъй като Европа е толкова различна от една страна до друга страна, това ни дава сили и всяка една държава трябва да си поставя своите теми, които най-много ги вълнуват, и да се решават проблеми в такива области, където решаването е скъпо.
Когато аз говоря за конкретни примери в Португалия – преди две години имахме много високи температури, до 44-45 градуса, много пожари, невероятни пожари, ние поискахме помощ от Европейския съюз и се сблъскахме с този проблем, че тогава европейските помощи бяха предвидени за друг вид бедствия, не за суша, а за наводнения например. И естествено ние трябваше да се опитаме да вкараме в дебата и тази тема, която нас ни интересуваше. Примерно в онзи момент сушата, високите температури и пожарите засягаха Португалия, но всяка държава може да бъде засегната от нещо подобно. И това превръщане на Европа лека-полека в пустиня трябва да се има предвид в бъдеще.
Тоест това е едно колективно усилие, в което ние трябва да предвидим всичко. И едно председателство трябва да има предвид, че освен да се поставят проблемите, трябва да се опитаме да намерим някакви начини, чрез които да се стигне до разбирателство по най-добрия начин за решаването на всички подобни проблеми.
Португалия не иска, нито пък може, нито има намерение да налага нищо лично свое. Ние сме една малка страна. Нашите амбиции не са различни от амбициите на Европейски съюз. но ние ще направим всичко възможно и ще положим максимални усилия за да се получи консенсус в най-различните области на нашия европейски живот и особено тези, които са свързани с глобалните проблеми на климата.
Що се отнася до проблема свързан със свободата охраната и справедливостта, това е един проблем, който засяга всички нас. Даже във всяко едно общество това се явява един централен проблем. Така че ние считаме, че трябва да има някаква европейска институция, която да може да координира и да централизира борбата против организираната престъпност и тероризма. Например една агенция като Европол.
Ние бихме искали да има една институция, която да има възможност да води тази борба.
Аз вече бях казал, че трябва да се включи дори в самия Европейски договор някакъв такъв текст за размяна на данни и на всякакъв вид информация в тази толкова чувствителна за всички нас област, която да обхване сигурността на целия Европейски съюз. Ние считаме, че трябва да опитаме да се канализират усилията на всички, за да се създаде една такава европейска организация, която да може да върши тази координационна дейност и да бъде ефикасна.
Знам, че може би съм останал извън вашите очаквания. Но все пак ви благодаря още веднъж за вниманието, за възможността, която ми дадохте, за да се разговорим.
Оставам на ваше разположение при друг случай да продължим да си говорим за всичко, което би могло да улесни нашия диалог и което би могло да ориентира нашите усилия към ориентирането на проблемите към институциите, които са компетентни да ги решават.
Това е, което аз бих могъл да обещая от името на нашето председателство.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин посланик, за това, че уважихте нашата покана, за това, че така изчерпателно се опитахте да отговорите на всички онези въпроси, които като че ли в първия момент ни оставиха действително с много силно впечатление от дълбочината, в която може би се искаше да се проникне в някои общоевропейски проблеми.
Искам в края на тази среща да изразя от мое име и от името на моите колеги пожеланията за едно успешно председателство на Португалия и да изразя нашата увереност, че България ще бъде един сериозен, един градивен партньор на Португалия.
Още повече, че тук се очерта, че ние имаме много споделени интереси по много от темите на днешния дневен ред на Европа, започвайки от институционалната реформа и завършвайки може би с проблемите на засушаването.
Още един път пожелавам успешна работа! Винаги, господин посланик, сте добре дошъл в нашата комисия.
Благодаря отново за Вашето посещение!
Н.ПР. МАРИУ ЖЕЗУШ ДУШ САНТУШ: Успехът на португалското председателство ще бъде успех за Европа.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-26/28.06.2007 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват: От Министерството на културата Иван Токаджиев – заместник-министър; Анна Емануилова – директор на Дирекция “Правна”; Димитър Дерелиев – експерт в министерството.
Моля Ви, господин Токаджиев, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми с няколко думи да изложа мотивите и основно съдържанието на предложения законопроект, за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет.
С приемането на Закона за филмовата индустрия през 2003 година се създаде ефективна институционална структура, която да работи адекватно с изискванията и програмите на Европейския съюз и на първо място, “Медия плюс”, в която България членува от месец юли 2002 година, както и със сходни институции на Европейските държави и по този начин да съдейства и да даде своя принос за присъединяването на България към Европейския съюз.
Приложението на закона даде успешен начален тласък на българското филмопроизводство да увеличи броя на българските копродукции. С привличането на чуждестранни финансови средства България стимулира разпространението на националните и европейски филми и представянето им зад граница.
Същевременно обаче се появиха и някои функционални неточности, чието поправяне е предложено в настоящия законопроект.
Законопроектът предвижда създаването на три национални художествени комисии по видове кино: игрално, документално и анимационно, на мястото на досегашната единна комисия. По този начин се предлага оптимизиране на дейността на комисията чрез създаването на компетентни органи за оценяване на художествените качества на проектите от трите основни вида кино – игрално, документално и анимационно.
Оптимизирането на тази дейност не води до увеличаване на административните разходи за нейното осъществяване, тъй като броят на заседанията на комисиите се запазва, а броят на заседаващите в тях се намалява от 9 на 7.
Предложена е и промяна в броя и съставите на националната комисия за категоризацията на филмите. Увеличаването на броя на съставите в тази комисия е продиктувано от нарастващия брой аудиовизуални произведения, предлагани под различна форма на българския пазар и чисто физическата невъзможност на досегашните четири състава на комисията да гледат всички произведения, което води до забавяне излизането на тези аудиовизуални произведения на пазара, а това води и до загуба на самите дистрибутори.
За първи път в законопроекта се предвижда квота за създаване на български филми свързани с национални прояви и чествания на събития и бележити дейци – до 5 на сто по предложение на министъра на културата.
С оглед изпълнението на приетата от Република България Европейска конвенция за кинематографична копродукция финансовото участие на български продуцент става най-малко 20 на сто от бюджета на филма при двустранни копродукции и най-малко 10 на сто при тристранни и многостранни копродукции с европейски партньори.
За да се защитят по-добре правата на зрителите, се въвежда условието чуждестранните филми в Република България да се разпространяват и показват, преведени на български език.
В законопроекта се създава правна възможност и лица, учредени в съответствие със законодателството на държава – членка на Европейския съюз или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария да развиват дейност и да получават подпомагане от този закон.
Законопроектът въвежда изискването агенцията за бъде регистър за държавно подпомагане, както и да предоставя на министъра на финансите годишен доклад относно държавното подпомагане на филмовата индустрия на базата на отчетните данни за предходната година.
Въведено е и изискване лицата, получили държавно подпомагане преди изплащане на последния транш да представят финансов отчет за извършените разходи, заверен от независим финансов одитор.
Създава се и правна възможност най-малко 20 на сто от филмовия бюджет да се изразходва от други държави – членки на Европейския съюз.
Това е въз основа на философията на промените, тъй като цяло не се подлага на съмнение цялостната продукция на закона, който действа досега.
Благодаря за вниманието. Готови сме за въпросите, които имате.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Преди да дам думата на колегите ми, искам да Ви попитам запознати ли сте с нашето предварително становище и как възприемате препоръката, която сме направили в него?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители. Ние сме запознати с вашата препоръка, приемаме я и ще я конституираме в материала. Тя ще бъде внесена между първо и второ четене.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: И още един малък въпрос, преди да дам думата на господин Софиянски, който ми сподели, че също има своите позиции. Искам да Ви попитам следното. При разговори, които направихме с представители на Съюза на артистите в България, те също изразиха свои резерви в аспекта на лишаването им според тях от възможността да участват в Националния съвет за кино. Какво е Вашето виждане по въпроса? Интересно ми е, тъй като проведохме такива разговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Съюзът на артистите в България има своята квота. Те не са доволни от броя на участниците, а не от липсата на участие. Но аз не мисля ,че някой трябва да бъде повече премиран, за сметка на другите, примерно на продуцентите. Тъй като филмовата индустрия има своята специфика и тя не предполага Съюзът на артистите да има по-голямо участие спрямо тези, които пряко участват в създаването на един филмов продукт.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Уважаеми колеги! Първо, аз предлагам да подкрепим на първо четене законопроекта и мисля, че това ще го формализираме. Другите колеги ми казаха, че също го подкрепят.
Второ, тъй като никой от нас не може да претендира, че е професионалист в тази сфера, а аз по житейски път познавам колегите, които присъстват тук, и мога да гарантира за професионалните им качества, работили сме заедно, затова предлагам, освен да подкрепим законопроекта, да им дадем възможност между първо и второ четене да се създаде възможност да се консултираме с тях и да внесем промените, които те смятат, че ще засилят законопроекта в посока защита на българската филмова индустрия.
За мене това е важното нещо в рамките на общата европейска политика. Ако те ни подскажат текстове, които ще защитят повече българската филмова индустрия, ние ще се обединим около тях и ще ги приемем.
В заключение предлагам да приключим дискусията по този законопроект и да преминем към гласуване.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Напълно подкрепям предложението на господин Софиянски. Аз самата съм готова също на свой ред всички онези предложения, които биха спомогнали за защита и за възвръщане на загубеното през годините от българската филмова индустрия, да бъдем любезни да подкрепим всички заедно като комисия.
Предвид на това, че не виждам други желаещи за изказване, предлагам да преминем към гласуване на законопроекта.
Моля, който подкрепя така предложения законопроект, за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет, с така предложените препоръки в нашето становище, да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма. Приема се.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на членовете на уважаемата Комисия по европейските въпроси за това, че подкрепихте нашия законопроект и да ви обещая, че няма да остане без последствия заявения анонс за подкрепа от ваша страна.
Ние задължително ще се възползваме от него между първо и второ четене, за което предварително ви благодарим.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: И ние ви благодарим.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Мария Ангелиева-Колева)
№ 69
На 5 юли 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Н.Пр. г-н Мариу Жезуш душ Сантуш – посланик на Португалската република, относно приоритетите на португалското председателство на Съвета на ЕС през второто полугодие на 2007 година.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-26/28.06.2007 година, за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, Евгения Колданова – заместник-министър на външните работи, Иван Токаджиев – заместник-министър на културата.
Заседанието беше открито и ръководено от заместник-председателя на Комисията по европейските въпроси Мария Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Н.Пр. г-н Мариу Жезуш душ Сантуш – посланик на Португалската република, относно приоритетите на португалското председателство на Съвета на ЕС през второто полугодие на 2007 година.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-26/28.06.2007 година, за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения във връзка с така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да глбасува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА Н.ПР. Г-Н МАРИУ ЖЕЗУШ ДУШ САНТУШ – ПОСЛАНИК НА ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, ОТНОСНО ПРИОРИТЕТИТЕ НА ПОРТУГАЛСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС ПРЕЗ ВТОРОТО ПОЛУГОДИЕ НА 2007 ГОДИНА.
По тази точка сме поканили МАРИУ ЖЕЗУШ ДУШ САНТУШ – посланик на Португалската република в Република България, министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова и заместник-министъра на външните работи Евгения Колданова.
Целта на днешната среща е успоредно със започването на португалското председателство на Европейския съюз през второто полугодие на 2007 година господин посланикът да представи пред нашата комисия, така, както е традиционно за нас, приоритетите на португалското председателство.
Първо, искам да отправя нашите поздравления за “Добре дошъл” и да дам думата на господин посланика за неговата презентация. Заповядайте, господин посланик.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПОСЛАНИК МАРИУ ЖЕЗУШ ДУШ САНТУШ: Госпожо министър, госпожо заместник-министър, госпожо председател на Комисията по европейските въпроси в парламента, господа депутати! Добър ден. Искам да ви благодаря за две неща.
Първо, за поканата, която ми отправихте да съм тук сред вас, която за мене е чест, заради което аз трябва дълбоко да ви благодаря.
И втората ми благодарност е, че ми давате възможност да говоря на моя роден език – португалски, защото не съм имал много възможности да го правя. Затова специално искам да ви благодаря, че ми давате тази възможност днес.
Ще се опитам да не бъда много подробен и ще изтъкна само най-важните аспекти от програмата на португалското председателство, за да оставя повече време за обмяна на идеи, на мисли и да дам възможност на господа депутатите, ако искат, да зададат някои по-конкретни въпроси.
Португалското председателство има един лозунг – един по-силен съюз за един по-добър свят.
Нашето председателство този път е за първи път едно председателство с три особености:
Първо, защото е председателство за 18 месеца според това, което беше решено, проучено и изработено като идея с Германия и със Словения.
Второ, защото резултатите от това председателство трябва да се разглеждат в тяхната глобалност.
И трето, ние смятаме, че всяка една от тези страни ще даде своя принос за онова, което ни се струва най-важно от гледна точка на развитието на тази обща програма.
По исторически и културни причини Португалия има защо да наблегне на някои конкретни моменти в тази 18-месечна програма, като не се забравя никога, че това все пак е една глобална програма. И независимо от нашите португалски приоритети ние не трябва да забравяме общите приоритети на всички страни, които участват в Европейския съюз.
Нашето председателство ще се развива около три основни оси:
Първо, реформата на договорите;
Втората точка е свързана с организацията на икономиките на държавите;
Третата ос е засилване на международната роля на Европа в света.
За да се развият тези три основни оси на португалското председателство, ще се разгърнем в четири сфери:
Ще изтъкна някои аспекти от първата света. Ще започна с нея – това е бъдещето на Европейския съюз.
Тук трябва да изтъкна може би най-основната от всички цели, най-голямото предизвикателство пред нас, което се състои в реформирането на договорите.
Португалия винаги се е борила за това, че в тази сфера може да се получи напредък, ако има един ясен и точен мандат, който да позволи, естествено гаранции няма, но поне да позволи да се напредне, със съзнанието, че все пак в края на това упражнение ще бъде наистина постигнат конкретен резултат.
На 23 този месец ние смятаме да свикаме първото заседание на междуправителствената конференция с очакването всички държави – членки да си изпълнят съответните ангажименти, които са поели на последния Съвет на правителствените глави.
Португалия осъзнава, че предизвикателството е много голямо, така че в края на месец октомври да можем вече да имаме един окончателен текст. Това, разбира се, зависи изключително много от 27-те държави – членки на Европейския съюз, а също от един политически ангажимент, който е необходимо всеки да има в продължение на тези дълги месеци.
Тази, която несъмнено ще бъде най-голямата цел и ще бъде приоритет на нашето председателство, е да искаме също така да засегнем още някои аспекти, които аз сега ще изтъкна, по-конкретно разширението на Европейския съюз. Португалия защитава тезата, че процесът на разширението трябва да продължи в рамките на поетите до момента ангажименти.
Също така по отношение на Западните Балкани ние считаме, че това е една важна област, в която трябва да се установи стабилност за региона. И Португалия ще трябва да направи усилия, за да допринесе за интензифицирането на тези необходими реформи, които да осигурят първо тази стабилност на региона и освен това да помогнат всичките балкански страни да се приближат към Европейския съюз.
В тази сфера, без да се губи свободата на движението на хората в европейското пространство, ние ще се опитаме да разгърнем такива действия, че да има колкото се може по-голямо разширяване на границите, особено намаляване на Шенгенското пространство, за да може то наистина да спре да съществува още по време на нашето председателство.
В тази сфера която се отнася до бъдещето на Европейския съюз, ние трябва да обърнем необходимото внимание на еврозоната, така че всички държави – членки да изпълнят необходимите изисквания, за да могат да се включат в европейското икономическо пространство.
Една друга сфера и поле на нашата дейност ще бъде Лисабонската стратегия. Както знаете, ние продължаваме да работим в тази насока, защото сме сигурни, че Лисабонската стратегия представлява един много важен инструмент за развитието на Европа. И португалското председателство ще работи все така активно, за да се изработи един нов цикъл, чието приемане се предвижда за пролетта на 2008 година по време на председателството на Словения.
Ние винаги ще се опитваме да балансираме трите големи компонента на тази стратегия – икономическата, социалната и свързаната с околната среда.
По време на председателството на Португалия ние смятаме да лансираме един дебат за един план за технологично действие относно енергията и да повдигнем някои въпроси, които са свързани с липсата на вода в някои региони, въпроси, които са свързани със засушаването на други места.
Аз искам да отворя една скоба. Португалия например през последните години усети особено силно последствията от сушата. Също така трябва да кажа, че имаше огромни зони, където действието на пожара унищожи огромни площи гори. Ние смятаме, че това нещо също трябва да се обсъди в рамките на Европейския съюз. защото в Европа се говори повече за наводнения, отколкото за засушавания и пожари. А за нещастие сушата също започва да засяга Европа много сериозно, поне някои европейски държави.
Ние ще се опитаме също така да развием една морска европейска политика, която е свързана с океаните, а също така да изтъкнем социалните измерения на Лисабонската стратегия ши по-конкретно квалификацията на човешките ресурси, борбата против бедността, а също така в сферата на изследванията и новата технология да бъдат направени повече усилия.
Една трета сфера на нашата дейност ще бъдат усилията ни, които ще направим по отношение на свободата, сигурността и справедливостта. В тази сфера бихме искали да има един общ поглед по проблема с миграцията. Ние бихме искали да развием или да засилим контактите с всички наши приятели, с всички приятелски страни, които или се намират в преход, или са страни, откъдето тръгват тези миграционни потоци. В тази сфера се предвижда организирането на две конференции на високо равнище на темата “Миграция” , а също така една среща на високо равнище на министри от Еуромет.
Другото, което ще се прави по време на португалското председателство, е стратегията, свързана с борбата против тероризма и засилване на сътрудничеството на ниво полиция и правосъдие в борбата срещу тероризма и организираната престъпност.
И една последна сфера, на която ще наблегнем, е външната политика на Европейския съюз. ние ще се опитаме да засилим диалога по различни теми, като например промените на глобалния климат, миграцията, организираната престъпност и трафика на хора. Защото например борбата с тероризма е предизвикателство, което предполага усилия не само от страна на Европейския съюз и вътре в рамките на Европейския съюз, но главно усилия, свързани с тези страни извън него. Това са всъщност основните усилия, за да се намерят решения на глобално ниво.
Аз ще се опитаме да развием едно по-голямо сближаване със Средиземноморския регион.
Вчера имаше една среща на високо равнище с Бразилия. Португалия набляга специално на отношенията с Бразилия, защото освен с тези страни, които сега се издигат на световно ниво, Европейският съюз има намерение да организира такива срещи на високо равнище и с други подобни страни – с Русия, с Индия и т.н. Ние разбираме, че в този смисъл трябва да има по-голямо сближаване и с Бразилия.
Общо взето в тази диверсифицирана Европа ние само бихме могли да укрепнем още повече. Всяка една от страните на Европа като укрепне, като развива собствените си положителни страни, може да допринесе и за едно развитие и укрепване и на Европа.
Разбира се, че Бразилия е тази страна, която в рамките на сближаване с Латинска Америка, с Южна Америка като цяло, би трябвало да бъде нашата отправна точка и връзките с нея би трябвало да са полезни за Европа.
Ние предвиждаме една друга среща на високо равнище, която представлява за нас едно предизвикателство – това е с Африка. Тя е предвидена за месец декември. Това е срещата на високо равнище Европейски съюз – Африка.
Културните, историческите и икономическите връзки на Португалия с Африканския континент са една действителност, един факт. Ние разбираме – аз смятам, че всички сте съгласни с това, че Африка беше един забравен континент и цяла Европа има интерес не само от гледна точка на икономиката, но и от гледна точка на околната среда и в социално отношение да се засили този диалог на Европа с Африканския континент.
Португалия вече е провела много такива диалози на техническо ниво. Като казвам Португалия, имам предвид Португалия вътре в Европейския съюз и съответно в Европейската комисия, с надеждата, че до месец декември ще има възможност да се намери едно политическо решение, чрез което тази среща на високо равнище Европа – Африка да стане факт.
Ние смятаме ,че трябва да се развие една обща стратегия с Африка, за да може да се осигури едно стабилно развитие на континента и да се допринесе за мира, да се осигури борба против ендемичните болести на континента и да се намерят решения що се отнася до миграционните потоци, които идват от Африканския континент.
Разбира се, заради тези срещи на високо равнище с държавите от Африка, със Средиземноморския европейски регион и с Бразилия ние няма да престанем да обръщаме внимание и на трансатлантическите отношения със Съединените щати, отношенията с Русия, които са един важен партньор на Европа, с които ние сме сигурни, че ще трябва да се съобразяваме с бъдеще.
Португалското председателство също така ще следи и ще направи всякакви усилия, за да даде своя принос, за да се намерят най-добрите решения, да се намери най-доброто решение на проблемите с Близкия и Средния Изток. Защото това е един невралгичен регион не само за самия регион, а и за световния мир.
Също така като председатели ние трябва да наблюдаваме от близо еволюцията на положението в определени страни в света, с които много европейски страни са свързани, като например Афганистан, Иран, Ирак и конкретно Косово. В този смисъл ние се надяваме, че България ще може да изиграе важна роля, поради това, че познава по-добре региона, има добри отношения с всички съседи от региона. Трябва наистина да се положи едно общо усилие, за да се намери решение, което да бъде удобно на всички участници в проблема, да не се приемат решения, които биха могли да създадат нестабилност в региона, а точно обратното.
Аз бих спрял на това място, както завърших и при предишната възможност, която ми бяхте дали, с португалските приоритети.
Аз смятам – казвам – смятам, тъй като говоря от името на Португалия. Зная, че за България е много чувствителен проблемът с българските медицински сестри в Либия. На всички срещи, които аз съм имал и в които съм участвал на политическо ниво между Португалия и България, тази тема винаги беше засягана. Португалските власти на всички равнища осъзнават, че е необходимо да се намери решение колкото се може по-скоро, което да позволи връщането на българските медицински сестри и на палестинския лекар, който сега благодарение на солидарността на България също е българин, за да се върнат колкото се може по-скоро в България.
В този смисъл има поет ангажимент от страна на португалския президент да се подобрят усилията на Португалия, които и досега са били правени и от предишните председателства, щото тези усилия да бъдат продължени съвместно с комисията и по-специално с българските власти и да се опитаме с общи усилия да упражним натиск върху Либия, за да може по-бързо да се намери справедливото решение на този случай.
Аз ви благодаря най-сърдечно за възможността, която ми дадохте. Ограничих се да изброя някои от приоритетите на португалското председателство.
Естествено, че Европейският съюз и нашето председателство не могат да се ограничат само в тези приоритети, които аз изложих пред вас. Но се опитах да изтъкна онова, което наистина за нас е истински приоритет и ще бъде в центъра на нашето внимание.
Още веднъж благодаря на госпожа министърът и на господата народни представители за вниманието, което ми отделиха.
Декларирам, че съм на ваше разположение, ако имате някакви въпроси или коментари.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин посланик, че в краткото време, с което разполагаме за заседание на нашата комисия, бяхте така любезен да изложите съвсем стегнато основните приоритети на португалското председателство и, както сам споменахте, една програма за 18 месеца на три съвместни председателства, която има далеч по-глобални цели, отколкото на едно конкретно такова.
Аз съм убедена, че моите колеги, като съдя по присъствието на заседанието, ще допринесат за това да обогатим още повече съдържанието на това представяне. Предполагам, че всеки от нас има въпроси, които ще обогатят тази информация за председателството на Португалия.
Преди да пристъпим към конкретни въпроси и виждания, аз бих желала да дам думата на министър Гергана Грънчарова. Мисля, че сега е моментът тя да сподели някои свои впечатления, след което, разбира се, ще можем всички ние да се включим в по-нататъшния дебат.
Заповядайте, госпожо Грънчарова.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева. Уважаеми колеги, Ваше превъзходителство! Това за краткото време на комисията го отчитам. И наистина много схематично, имайки предвид повода да присъстваме тук, ще кажа и своето мнение.
Ще си позволя най-напред да кажа, че португалското председателство може да разчита на активно участие от наша страна по ключовите въпроси, които бяха на практика изчерпателно очертани в експозето на господин посланика и наистина в съвсем схематичен вид темите, които видях.
България и Португалия, макар и дистанцирани географски, си приличат по някои неща, част от които е фактът, че и двете държави са морски държави, външна граница на европейския съюз.
Извън всякакво съмнение е, че големият въпрос за институционалните реформи ще доминира през следващите шест месеца.
В интерес на истината и по този въпрос позициите ни съвпадат, тъй като и двете страни сме придвижили ратификацията на Договора, и двете страни имаха сходна позиция по институционалния дебат. Затова мисля, че и двете страни ще имат принос в дебатирането на въпросите, които бяха изчерпателно и прецизно уредени в мандата, с който приключи германското председателство.
Друг въпрос, по който виждам наистина идентично разбиране, това е процесът на разширяване и фактът, че не трябва да се предприемат стъпки – включително и в самия текст на бъдещия договор за реформи, които биха блокирали процеса на разширяване.
Третият въпрос, както споменах, е въпросът, свързан с морската политика. За първи път Европейският съюз полага много осъзнато усилия в посока на изработване на интегрирана морска политика на Европейския съюз.
Разбира се, българското настояване би било да се постигне баланс между южното и източното ни измерение, включително и на морската политика, включително и в дебата, който вероятно ще започне от следващото председателство по преразглеждане на финансовата рамка на Съюза за 2009 година.
Теми, като изграждане на Европейския съюз като зона на свобода, сигурност и правосъдие също така пряко ни вълнуват като източна външна граница на Съюза. Ние ще подкрепяме така наречената система СИЗ-2 и ускореното изграждане на Европейска агенция за опазване на границата.
Удовлетворени сме, че португалският посланик специално спомена, че разширяването на Шенгенското пространство и разширяването на Еврозоната са все теми, които остават сред приоритетите на Европейския съюз.
Между другото, акцент върху тях беше поставен в заключенията от последната среща на върха, финализиращи германското председателство. Ще разчитаме ,че те ще останат много високо в приоритетите и на португалското председателство.
И, разбира се, темата за Либия. Ние излизаме от едно председателство, което не спестяваше усилия и на дипломатическо многостранно, и на двустранно ниво в търсенето на решение по този казус. И имаме пълната убеденост, включително и от това, което чухме от господин посланика, че португалското председателство ще продължи тези усилия. Защото за нас това е наистина един чувствителен и твърде проточил се във времето казус.
Благодаря ви за вниманието и за възможността да присъстваме на дебата по приоритетите на португалското председателство в този толкова представителен формат.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря, госпожо министър.
Веднага давам думата на господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин посланик, разрешете ми и аз да Ви благодаря за Вашето експозе.
Очевидно е, че по времето на второто предателство Португалия си поставя доста амбициозни цели.
Във връзка с тези три приоритета, които посочихте, ето моите въпроси.
Първият ми въпрос е свързан с това, че ако договорът в Ница съдържаше минималния компромис за бъдещето на Европейския съюз, вие виждате, че по времето на тази междуправителствена конференция, която ще се открие на 25 юли, ще бъде направен максималният компромис, който е възможен, по който Португалия като страна, председателстваща Европейския съюз, е готова да работи.
Вторият ми въпрос е свързан с темите от Лисабонската стратегия. Очевидно е, че не само въпросите на сушата са в центъра на вашето внимание. Бих желал да чуя малко повече за някои акценти на тези промени.
Следващият ми въпрос е свързан с развитието на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Във връзка с борбата с тероризма и миграцията какво е португалското виждане за по-нататъшното реформиране на Европол в самостоятелна агенция и изграждането на обща гранична полиция, както беше предвидено в договора за създаване на Конституция на Европа или сега както се говори, за Агенция за опазване на границите. Какви са последните виждания за развитието в тази насока?
Последният ми въпрос е свързан с приоритетите във външната политика. Виждате ли, господин посланик, някаква опасност във връзка с развитието на приоритетите на португалското председателство, изместването на ударението върху един процес, който вече 12 години се развива в рамките на Европейско-средиземноморската парламентарна асамблея, с изместване на ударението към Евролаб. Искам да кажа, че връзката между средиземноморските проблеми и срещата с Бразилия някак си на мене ми убягна.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, предлагам да дам думата на всеки един от вас и когато се натрупат въпросите, ще дам думата на господин посланика да отговори на всички, за да не правим прекъсвания.
Понеже смятам, че този подход се приема от вас, давам думата на господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин посланик! Аз също благодаря за Вашето любезно присъствие тук и за това, което ни разказахте за приоритетите на португалското председателство.
Имам няколко изключително кратки въпроса.
Първият ми въпрос е свързан с междуправителствената конференция (AGC). Има ли португалското председателство схема във връзка с нейното времетраене и гаранции за развитието й във времето?
Вторият ми въпрос е донякъде допълнение към казаното от господин Червеняков и е във връзка със зоната на свобода, сигурност и правосъдие. В рамките на вашето председателство и в светлината на новия договор, който има да се подпише, какво виждате като новите стъпки в тази насока?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам думата на госпожа Фатме Илияз, заместник-председател на комисията.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин посланик, госпожо министър, госпожо заместник-министър! Аз бих искала от мое име също да поздравя португалското председателство за тези амбициозни цели, които си поставя.
Мисля, че колегите поставиха изключително важни въпроси. Аз само бих искала, ако позволите, да добавя още два.
Първият ми въпрос е свързан с политиката по изменение на климата. Европейският съюз постави задачата пред страните – членки до 2020 година да намали емисиите от парникови газове с по 20 процента. Как вие мислите да продължите политиката в борбата с изменение на климата по време на португалското председателство?
Вторият ми въпрос е свързан с тази ваша нова инициатива относно създаването на обща политика по отношение на морското пространство. Бихте ли казали нещо повече за това, каква е вашата цел и какви задачи си поставяте в тази посока?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Господин посланик, аз мисля, че се натрупаха достатъчно много въпроси. Не знам колко време ще е необходимо да отговорите на всичките затова Ви давам думата да вземете отношение по това, което поставиха като въпроси моите колеги.
Н.ПР. МАРИУ ЖЕЗУШ ДУШ САНТУШ: Уважаеми дами и господа! Вие ме поставихте на един много труден изпит. Аз трябва обаче да се опитам да се справя и моят отговор ще бъде повече дипломатически, отколкото политически. Защото мисля, че вие трябва да разберете едно нещо.
Аз разбирам защо вашият интерес е толкова голям. Но също така трябва да си призная, че по много от тези въпроси, поради техническия им характер, не съм компетентен и не мога да се задълбоча достатъчно. Или ако се опитам, ще бъде липса на съзнание от моя страна.
Така че трябва да проявя професионална честност и да не навлизам в един дебат, за който, признавам си, не съм достатъчно подготвен.
Що се отнася до Европейския договор и промените в него, мога да кажа ,че ние като председатели и аз трябва да спомена думите на моя министър-председател. Очевидно е, че Португалия защитава една позиция, но ние като председатели трябва да поддържаме неутралитет в обсъжданията по този въпрос,
Това, което португалското председателство вече е направило, е да не позволи да има отклонения от вече поетите ангажименти, които са били поети от всички държави – членки по време на Европейския съвет. Ние разчитаме за това на
Каквото и отклонение да се получи, което цели да се избяга от съответния мандат и особено от договора в Ница, ще представлява отварянето на Кутията на Пандора, след което трудно ще може да се изпълни какъвто и да било мандат. Португалското председателство ще се опита да изпълни стриктно това, което вече е вписано в този мандат.
Повече от това на мене ми е трудно да кажа, защото вече навлизам в друга
Що се отнася до разширяването, аз вече казах, че в Португалия ние считаме, че поетите ангажименти в тази област трябва да се изпълняват, конкретно що се отнася до Турция и останалите балкански страни, към които е насочено разширяването. Разбира се, има напредък в преговорите и Португалия защитава тезата, че преговорите трябва да водят към политики на сближаване главно в региона на Балканите, за да може да се разчита в бъдеще на една стабилност и мир в региона.
Но конкретно в случая с Турция ние трябва да продължим да работим. Европа трябва да настоява всеки да си изпълнява поетите ангажименти в тези преговори.
Що се отнася до Лисабонската стратегия и промените, аз не бих говорил толкова за промени, колкото за въвеждането на някои аспекти, които са важни. Особено важен е енергийният вектор. Ние бихме искали да обхванем в Лисабонската стратегия този толкова важен вектор, който е важен също и за България, много важен дори. И едно човешко измерение, което се състои в борбата
Тук ми беше зададен един въпрос, не знам дали добре го разбрах, свързан с Евромед и Парламентарната среща на високо равнище със Средиземноморския регион. Аз не разбрах много добре всъщност каква беше идеята на въпроса. Бихте
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли опасност по време на португалското председателство един започнал процес за средиземноморско сътрудничество да бъде леко неглижиран за сметка на процеса за по-голямо взаимодействие с Латинска Америка?
Н.ПР. МАРИУ ЖЕЗУШ ДУШ САНТУШ : Не. Категорично бих казал, че не. когато аз говорих, казах, че ще говоря като дипломат. Но сега казвам нещо, което е факт. Този вектор – Средиземноморието, е много важен за Португалия и за Европа. Ние разбираме, че диалогът с арабския свят преминава през намирането на форма
Затова ние се сближаваме и разбираме, че това е една важна ос на външната политика на Европейския съюз.
Когато аз говорих за това, че Португалия ще наблегне на някои аспекти поради исторически, културни и други такива фактори, имам предвид, че ние се опитваме да въведем в рамките на нашето председателство такива новости, което обаче в никакъв случай не омаловажава останалите инициативи, които са фундаментални за Европейския съюз.
Има три важни вектора, които ние считаме, че ще засилим по време на нашето председателство. Извън тези две срещи на високо равнище – Африка и Бразилия, друга много важна среща е тази със Средиземноморските държави – Евромед. Ние ще продължим усилията в тази област и този вектор продължава да бъде важен, както и преди.
Що се отнася до морската политика, ние винаги се опитваме да наблегнем на океаните. Но Португалия е съвсем наясно, че морската политика не е само що се отнася до Атлантическия океан. Цялата морска политика на Европа обхваща цялото морско пространство, с което Европа граничи. Средиземноморието, Черно море, Северно море – всичко това е част от Европа. И Европа трябва да го разглежда глобално.
Ние говорим за океаните и за морската ни политика там, защото считаме ,че морето е важен елемент не само като източник на богатства за Европа и поради тази причина трябва да се опазват. Трябва да намерим общи политики за защита на едно богатство, което Европа притежава и което не може да разхищава. Това започва още от изследването на подводните ресурси в морския шелф, в континенталния шелф, както и морския трафик, който се нуждае от едно по-хубаво, по-правилно и по-активно регламентиране.
Всичките тези неща ние считаме ,че са важни. Но това трябва да бъде една обща политика на всички европейски страни, особено на онези, които имат морски граници. Те трябва да дадат своя положителен принос в изработването на тази обща политика.
Що се отнася до промените на климата, вярно е, че аз изтъкнах нещо, което специално притеснява Португалия. Но тъй като Европа е толкова различна от една страна до друга страна, това ни дава сили и всяка една държава трябва да си поставя своите теми, които най-много ги вълнуват, и да се решават проблеми в такива области, където решаването е скъпо.
Когато аз говоря за конкретни примери в Португалия – преди две години имахме много високи температури, до 44-45 градуса, много пожари, невероятни пожари, ние поискахме помощ от Европейския съюз и се сблъскахме с този проблем, че тогава европейските помощи бяха предвидени за друг вид бедствия, не за суша, а за наводнения например. И естествено ние трябваше да се опитаме да вкараме в дебата и тази тема, която нас ни интересуваше. Примерно в онзи момент сушата, високите температури и пожарите засягаха Португалия, но всяка държава може да бъде засегната от нещо подобно. И това превръщане на Европа лека-полека в пустиня трябва да се има предвид в бъдеще.
Тоест това е едно колективно усилие, в което ние трябва да предвидим всичко. И едно председателство трябва да има предвид, че освен да се поставят проблемите, трябва да се опитаме да намерим някакви начини, чрез които да се стигне до разбирателство по най-добрия начин за решаването на всички подобни проблеми.
Португалия не иска, нито пък може, нито има намерение да налага нищо лично свое. Ние сме една малка страна. Нашите амбиции не са различни от амбициите на Европейски съюз. но ние ще направим всичко възможно и ще положим максимални усилия за да се получи консенсус в най-различните области на нашия европейски живот и особено тези, които са свързани с глобалните проблеми на климата.
Що се отнася до проблема свързан със свободата охраната и справедливостта, това е един проблем, който засяга всички нас. Даже във всяко едно общество това се явява един централен проблем. Така че ние считаме, че трябва да има някаква европейска институция, която да може да координира и да централизира борбата против организираната престъпност и тероризма. Например една агенция като Европол.
Ние бихме искали да има една институция, която да има възможност да води тази борба.
Аз вече бях казал, че трябва да се включи дори в самия Европейски договор някакъв такъв текст за размяна на данни и на всякакъв вид информация в тази толкова чувствителна за всички нас област, която да обхване сигурността на целия Европейски съюз. Ние считаме, че трябва да опитаме да се канализират усилията на всички, за да се създаде една такава европейска организация, която да може да върши тази координационна дейност и да бъде ефикасна.
Знам, че може би съм останал извън вашите очаквания. Но все пак ви благодаря още веднъж за вниманието, за възможността, която ми дадохте, за да се разговорим.
Оставам на ваше разположение при друг случай да продължим да си говорим за всичко, което би могло да улесни нашия диалог и което би могло да ориентира нашите усилия към ориентирането на проблемите към институциите, които са компетентни да ги решават.
Това е, което аз бих могъл да обещая от името на нашето председателство.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин посланик, за това, че уважихте нашата покана, за това, че така изчерпателно се опитахте да отговорите на всички онези въпроси, които като че ли в първия момент ни оставиха действително с много силно впечатление от дълбочината, в която може би се искаше да се проникне в някои общоевропейски проблеми.
Искам в края на тази среща да изразя от мое име и от името на моите колеги пожеланията за едно успешно председателство на Португалия и да изразя нашата увереност, че България ще бъде един сериозен, един градивен партньор на Португалия.
Още повече, че тук се очерта, че ние имаме много споделени интереси по много от темите на днешния дневен ред на Европа, започвайки от институционалната реформа и завършвайки може би с проблемите на засушаването.
Още един път пожелавам успешна работа! Винаги, господин посланик, сте добре дошъл в нашата комисия.
Благодаря отново за Вашето посещение!
Н.ПР. МАРИУ ЖЕЗУШ ДУШ САНТУШ: Успехът на португалското председателство ще бъде успех за Европа.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-26/28.06.2007 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват: От Министерството на културата Иван Токаджиев – заместник-министър; Анна Емануилова – директор на Дирекция “Правна”; Димитър Дерелиев – експерт в министерството.
Моля Ви, господин Токаджиев, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми с няколко думи да изложа мотивите и основно съдържанието на предложения законопроект, за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет.
С приемането на Закона за филмовата индустрия през 2003 година се създаде ефективна институционална структура, която да работи адекватно с изискванията и програмите на Европейския съюз и на първо място, “Медия плюс”, в която България членува от месец юли 2002 година, както и със сходни институции на Европейските държави и по този начин да съдейства и да даде своя принос за присъединяването на България към Европейския съюз.
Приложението на закона даде успешен начален тласък на българското филмопроизводство да увеличи броя на българските копродукции. С привличането на чуждестранни финансови средства България стимулира разпространението на националните и европейски филми и представянето им зад граница.
Същевременно обаче се появиха и някои функционални неточности, чието поправяне е предложено в настоящия законопроект.
Законопроектът предвижда създаването на три национални художествени комисии по видове кино: игрално, документално и анимационно, на мястото на досегашната единна комисия. По този начин се предлага оптимизиране на дейността на комисията чрез създаването на компетентни органи за оценяване на художествените качества на проектите от трите основни вида кино – игрално, документално и анимационно.
Оптимизирането на тази дейност не води до увеличаване на административните разходи за нейното осъществяване, тъй като броят на заседанията на комисиите се запазва, а броят на заседаващите в тях се намалява от 9 на 7.
Предложена е и промяна в броя и съставите на националната комисия за категоризацията на филмите. Увеличаването на броя на съставите в тази комисия е продиктувано от нарастващия брой аудиовизуални произведения, предлагани под различна форма на българския пазар и чисто физическата невъзможност на досегашните четири състава на комисията да гледат всички произведения, което води до забавяне излизането на тези аудиовизуални произведения на пазара, а това води и до загуба на самите дистрибутори.
За първи път в законопроекта се предвижда квота за създаване на български филми свързани с национални прояви и чествания на събития и бележити дейци – до 5 на сто по предложение на министъра на културата.
С оглед изпълнението на приетата от Република България Европейска конвенция за кинематографична копродукция финансовото участие на български продуцент става най-малко 20 на сто от бюджета на филма при двустранни копродукции и най-малко 10 на сто при тристранни и многостранни копродукции с европейски партньори.
За да се защитят по-добре правата на зрителите, се въвежда условието чуждестранните филми в Република България да се разпространяват и показват, преведени на български език.
В законопроекта се създава правна възможност и лица, учредени в съответствие със законодателството на държава – членка на Европейския съюз или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария да развиват дейност и да получават подпомагане от този закон.
Законопроектът въвежда изискването агенцията за бъде регистър за държавно подпомагане, както и да предоставя на министъра на финансите годишен доклад относно държавното подпомагане на филмовата индустрия на базата на отчетните данни за предходната година.
Въведено е и изискване лицата, получили държавно подпомагане преди изплащане на последния транш да представят финансов отчет за извършените разходи, заверен от независим финансов одитор.
Създава се и правна възможност най-малко 20 на сто от филмовия бюджет да се изразходва от други държави – членки на Европейския съюз.
Това е въз основа на философията на промените, тъй като цяло не се подлага на съмнение цялостната продукция на закона, който действа досега.
Благодаря за вниманието. Готови сме за въпросите, които имате.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Преди да дам думата на колегите ми, искам да Ви попитам запознати ли сте с нашето предварително становище и как възприемате препоръката, която сме направили в него?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители. Ние сме запознати с вашата препоръка, приемаме я и ще я конституираме в материала. Тя ще бъде внесена между първо и второ четене.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: И още един малък въпрос, преди да дам думата на господин Софиянски, който ми сподели, че също има своите позиции. Искам да Ви попитам следното. При разговори, които направихме с представители на Съюза на артистите в България, те също изразиха свои резерви в аспекта на лишаването им според тях от възможността да участват в Националния съвет за кино. Какво е Вашето виждане по въпроса? Интересно ми е, тъй като проведохме такива разговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Съюзът на артистите в България има своята квота. Те не са доволни от броя на участниците, а не от липсата на участие. Но аз не мисля ,че някой трябва да бъде повече премиран, за сметка на другите, примерно на продуцентите. Тъй като филмовата индустрия има своята специфика и тя не предполага Съюзът на артистите да има по-голямо участие спрямо тези, които пряко участват в създаването на един филмов продукт.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Уважаеми колеги! Първо, аз предлагам да подкрепим на първо четене законопроекта и мисля, че това ще го формализираме. Другите колеги ми казаха, че също го подкрепят.
Второ, тъй като никой от нас не може да претендира, че е професионалист в тази сфера, а аз по житейски път познавам колегите, които присъстват тук, и мога да гарантира за професионалните им качества, работили сме заедно, затова предлагам, освен да подкрепим законопроекта, да им дадем възможност между първо и второ четене да се създаде възможност да се консултираме с тях и да внесем промените, които те смятат, че ще засилят законопроекта в посока защита на българската филмова индустрия.
За мене това е важното нещо в рамките на общата европейска политика. Ако те ни подскажат текстове, които ще защитят повече българската филмова индустрия, ние ще се обединим около тях и ще ги приемем.
В заключение предлагам да приключим дискусията по този законопроект и да преминем към гласуване.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Напълно подкрепям предложението на господин Софиянски. Аз самата съм готова също на свой ред всички онези предложения, които биха спомогнали за защита и за възвръщане на загубеното през годините от българската филмова индустрия, да бъдем любезни да подкрепим всички заедно като комисия.
Предвид на това, че не виждам други желаещи за изказване, предлагам да преминем към гласуване на законопроекта.
Моля, който подкрепя така предложения законопроект, за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет, с така предложените препоръки в нашето становище, да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма. Приема се.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на членовете на уважаемата Комисия по европейските въпроси за това, че подкрепихте нашия законопроект и да ви обещая, че няма да остане без последствия заявения анонс за подкрепа от ваша страна.
Ние задължително ще се възползваме от него между първо и второ четене, за което предварително ви благодарим.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: И ние ви благодарим.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Мария Ангелиева-Колева)
