П Р О Т О К О Л

№ 71


На 13 септември 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-33/02.08.2007 г., за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б), на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа ) и на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б),, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-34/2.08.2007 г. за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по преходния финансов инструмент, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-34/02.08.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-29/9.07.2007 г. за допълнение на Закона за защита от дискриминация – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-31/20.07.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите – внесен от Министерския съвет.

6. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-33/25.07.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата– внесен от Министерския съвет.
7. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-105/11.07.2007 г. за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, – внесен от Йордан Мирчев и група народни представители
8. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Весела Господин ова – заместник-министър на транспорта, Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Иван Токаджиев – заместник-министър на културата, Кирил Желев – заместник-министър на финансите, Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика.


МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги и гости, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-33/02.08.2007 г., за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б), на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа ) и на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б),, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-34/2.08.2007 г. за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по преходния финансов инструмент, внесен от Министерския съвет.
3.Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-34/02.08.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, внесен от Министерския съвет.

4. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-29/9.07.2007 г. за допълнение на Закона за защита от дискриминация – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-31/20.07.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите – внесен от Министерския съвет.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-33/25.07.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата– внесен от Министерския съвет.
7. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-105/11.07.2007 г. за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, – внесен от Йордан Мирчев и група народни представители
8. представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от министерския съвет.
Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Ще направим малко разместване на програмата.

Започваме с пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-31/20.07.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Нина Радева – заместник-министър;
Бончо Бончев – началник отдел “Обща координация по въпросите на Европейския съюз” в Дирекция “Европейска интеграция;
Олга Манафова – председател на Държавната агенция за метрология и технически надзор.
Давам думата на госпожа Нина Радева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, с проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите се цели:
Първо, да се въведат изискванията на Директива № 2005/32 на Европейския парламент и на Европейския съвет от 6.07.2005 г., което създава рамка за определянето на изискванията за екопроектиране към енергопотребяващи продукти.
Второ, да се определи органът за надзор на пазара като регламент на Европейските общности № 24/22 от 2001 година на Европейския парламент и на Европейския съвет за програмата на общността за етикиране на офисоборудване по отношение на енергийната ефективност.
Трето, да се въведат измененията в Глава трета - “Оценяване на съответствието на продуктите с естествени изисквания” и Глава пета – “Технически надзор на съоръженията с повишена опасност”, с което да се адаптират текстове от закона във връзка с пълноправното членство на България в Европейския съюз, да се извършват промени в лицензионните и регулаторните режими и да се отстранят някои празноти в правната уредба.
Изискванията на Директива 2005/32 се въвежда чрез създадената нова глава Трета “а” към закона. директивата е рамкова и само установява общите условия за изискванията за екопроектиране към енергопотребяемите продукти, в това число процедурите за установяване и начините за удостоверяване на съответствието, презумпциите за съответствие, надзора на пазара, предоставянето на информация на потребителите и на поддоставчиците и изискванията за свободно движение на енергопотребяващите продукти на единния европейски пазар.
Конкретните изисквания за екопроектиране ще се уточняват в специфичните мерки по прилагането, които ще се разработват от Европейската комисия.
Когато мерките по прилагането са директиви или решения, те ще бъдат въвеждани в българското законодателство като наредби на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката. Компетентен орган по прилагането на наредбите, както и в случаите, когато мерките по прилагане съгласно директивата са регламенти, е председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Енергопотребяващите продукти ще се пускат на пазара и/или ще се пускат в действие само когато е извършено оценяване на съответствието и имат нанесена маркировка за съответствие, така наречената сеймаркировка.
Директивата предвижда основно оценката за съответствие да се извършва от производителя, като в тази връзка може да се прави избор между две процедури – вътрешен контрол на проектирането и система за управление за оценяване на съответствието.
Надзорът на пазара за енергопотребяващи продукти ще се извършва съгласно Глава четвърта на закона и административните наказания ще се налагат съгласно Глава шеста, като за целта в текстовете на тези глави към закона за съществените изисквания към продукти са добавени и изискванията за екопроектиране.
С въвеждането на изискванията на регламент 24/22 се създават условия България да се присъедини към Споразумението между правителството на Съединените американски щати и Европейската комисия за координация на програмите за етикиране на офисоборудване по отношение на енергийната ефективност, одобрена с решение на Съвета № 20006/1005 от 18 декември 2006 година.
Системата за маркировка е доброволна, като всеки желаещ да участва в нея, подава заявление за одобряване до специално създадения за тази цел компетентен комитет към Европейския съюз.
С направените изменения и допълнения към Закона за техническите изисквания към продуктите като компетентен орган по надзора на пазара за използването на маркировката, съгласно регламента, отново е определен председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и се предвиждат съответните санкции за нарушаването му.
С предложените промени в Глава трета – “Оценяване на съответствието на продуктите със съществените изисквания”, се регламентира дейността, свързана с нотификацията пред Европейската комисия и държавите – членки на органите, получили разрешение да извършват оценяване на съответствието на продукти в обхвата на наредбите по чл. 7.
С промените се постига единен подход и изпълнение на задълженията при нотифициране на органите за оценяване на съответствието, произтичащи от задълженията на България като страна – член на Европейския съюз, както и представяне и поддържане на актуална информация за нотифицираните органи в информационната система за нотифицираните оправомощени органи в областта на директивите за нов подход.
В глава пета – “Технически надзор над съоръженията с повишена опасност” се предлагат промени, които целят:
Първо, промени в лицензионния режим, с които се въвежда изискване кандидатите за лицензия за осъществяване на технически надзор да имат система за управление на качеството;
Второ, промени в регулаторните режими, налагащи се от промените в Търговския закон и влизането в сила на Закона за Търговския регистър, както и ново основание за отнемане на лицензиите, респективно заличаване на вписването в регистъра. А това основание е по писмено искане на титуляра на правото, необходимостта от което е установена в практиката по прилагане на режимите.
Трето, отстраняват се някои празноти в правната уредба, свързани с регламентирането на задълженията на органите за технически надзор, и се конкретизират някои текстове, свързани с възможността органът, обследващ авариите и злополуките, да назначава експертизи и за избягване на нееднозначни тълкувания на понятието “инспектор”.
Това са най-съществените промени, които ние предлагаме в законопроекта, който е на вашето внимание.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Има ли въпроси към заместник-министър Радева? – Няма.
Госпожо Радева, имаме изготвено становище от нашата комисия. Вие приемате ли го?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Приемаме го.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Който е съгласен да приемем становището на комисията към законопроекта за техническите изисквания към продуктите, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-33/25.07.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА– ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на културата:
Иван Токаджиев – заместник-министър;
Руси Русев – директор на Дирекция “Музеи и галерии”;
Донка Нейкова – началник отдел в Дирекция “Правна”.
Давам думата на господин Токаджиев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложените изменения и допълнения на Закона за паметниците на културата и музеите са свързани с директното прилагане от 1 януари 2007 г. на Регламент (ЕИО) № 3911/92 на Съвета от 9 декември 1992 г. относно износа на паметници на културата.
С направените изменения на Закона за паметниците на културата и музеите, обнародвани в “Държавен вестник”, бр. 55 от 2004 г., са въведени категориите паметници на културата по приложението на Регламент № 3911/92 на Съвета от 9 декември относно износа на паметници на културата. впоследствие Регламент № 3911/92 на Съвета от 9 декември 1992 г. относно износа на паметници на културата е изменен, включително по отношение на ценовия и възрастовия критерий за съответните категории предмети. Направени са и изменения във вида на издаваните разрешения за износ.
Със законопроекта се предвижда износът на движими паметници на културата да се извършва при условията на Регламент № 3911/92 на Съвета от 9 декември 1992 г. относно износа на паметници на културата, като компетентен орган за издаване на разрешението за износ в Република България е министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице.
Съгласно чл. 2, ал. 4 от Регламент № 3911/92 на Съвета от 9 декември 1992 г. относно износа на паметници на културата износът от митническата територия на Общността на национални богатства с артистична, историческа или археологическа стойност, които не попадат в една от категориите по приложението на регламента, е предмет на националното законодателство, защитаващо националното богатство. Във връзка с това в законопроекта е предвидено тези паметници да се изнасят извън митническата територия на Общността с разрешение на министъра на културата или на оправомощено от него длъжностно лице по ред, определен с наредба.
Създадена е разпоредба, която обхваща случаите на движение на движими паметници на културата, които представляват национално богатство, от територията на Република България към държава – членка на Европейския съюз. такова движение на паметници на културата ще се осъществява с разрешение, издадено от министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице, по ред, регламентиран в наредба на министъра на културата.
Законопроектът предвижда да бъде създадена съвместно с Министерството на вътрешните работи, Агенция “Митници” и други ведомства Национална система за обмен на информация за издадени разрешения за износ на паметници на културата, както и за отказите за издаване на такива разрешения, която да осигурява осъществяването на взаимодействие и обмен на данни, свързани с опазването на паметниците на културата.
ПРЕДС. МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, има ли изказвания по законопроекта? – Няма.
Има изготвено становище на комисията по законопроекта. Вие имате ли забележки по него, приемате ли го.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Приемаме становището, изготвено от комисията.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата– внесен от Министерския съвет, както и становището, изработено от Комисията по европейските въпроси, моля за гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към седма точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-105/11.07.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, – ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН МИРЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
Има думата Тодор Костурски да представи законопроекта.
ТОДОР КОСТУРСКИ: Уважаеми колеги, с предлаганото изменение на Наказателния кодекс се въвеждат санкции за лицата, нарушаващи разпоредбите относно защитените услуги по смисъла на Глава десета, Раздел ІV от Закона за електронните съобщения. Разпоредбите от Закона за електронните съобщения, както и изискването за пропорционални и разубеждаващи санкции, се налага, от една страна, за изпълнение на ангажиментите на България да транспонира Директива 98/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 1998 г. относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие, и, от друга страна, от необходимостта да се осигури прилагане на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, ратифицирана със закон, приет от Тридесет и деветото Народно събрание на 5 юни 2003 г.
Макар че повечето от престъпленията против транспорта се характеризират с непредпазлива форма на вината, последиците от тях са изключително тежки – измерват се със загубени човешки животи, трайни телесни увреждания и значителни материални щети. Затова особена роля има възпиращата функция на наказателния закон и заличаване на условията за извършване на транспортни престъпления. Най-сериозните от тях се свързват със случаите, когато водачите управляват моторно превозно средство в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества.
Като обосновка към представените в края на настоящото изложение идеи за промени в закона може да се изложи следното:
Най-естествено е да се постигне синхрон между чл. 174 от ЗДП и чл. 343б от Наказателния кодекс, като в углавната норма се инкриминира управлението на моторни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 1,5 на хиляда вместо над 1,2 на хиляда, както е сега.
Същевременно завишаването на този праг изисква да бъдат предвидени по-тежки санкционни последици и то такива, които ще имат най-добър превантивен ефект.
Считаме ,че такъв би се реализирал, ако категорично се изключи престъплението по чл. 343б от Наказателния кодекс от приложното поле на чл. 78а от Наказателния кодекс. Към момента действащата ал. 6 на чл. 78б от НК не позволява еднозначно тълкуване. Предвидено е, че не се освобождава от наказателна отговорност деец, извършил престъплението в пияно състояние. Позитивно погледнато, “пияно състояние” се използва в наказателния закон в други норми на престъпления против транспорта, например чл. 343, ал. 3 от Наказателния кодекс, чл. 34б, ал. 2 от Наказателния кодекс. Там е предпочетен един количествен критерий, като е определен праг на алкохолна концентрация, с чието превишаване управлението на моторно превозно средство се явява престъпление.
Приравняването на тази алкохолна концентрация към понятието “пияно състояние” става не директно, а опосредствено чрез съдебната практика. Това изисква твърде агресивен подход, за да се изключи понастоящем прилагането на чл. 78а от Наказателния кодекс за престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс, след като обективно съставът не борави с понятието “пияно състояние”.
Най-значимо превантивно действие срещу престъпленията против транспорта, дело на пияни водачи, би оказало реално ограничаване на възможността им да управляват моторно превозно средство, след като веднъж са си позволили подобна безотговорност, независимо дали се е стигнало до тежки последици или не.
В Апелативен район – Пловдив такъв ефект бе упорито търсен с агресивното прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс и отнемането на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато то принадлежи на виновния водач.
До момента,в който доминиращата съдебна практика изключи тази възможност, бе наблюдаван отчетлив спад на престъпленията по чл. 343б и пътните транспортни произшествия, причинени от водачи след употреба на алкохол. Понастоящем възможността за отнемане на моторно превозно средство по чл. 53 от Наказателния кодекс е по-скоро недостъпна, но вече наблюдаваният ефект от подобна мярка може да обоснове предвиждането на мярката отнемане в особената норма на закона.
Възможните пътища към целта по предходния пункт са няколко. Най-лесно може да бъде обоснована разпоредба в нова алинея на чл. 343б от Наказателния кодекс и чл. 343 от Наказателния кодекс, с която се предвижда отнемане на моторно превозно средство, ако то принадлежи на виновния водач, управлявал след употреба на алкохол или упойващо вещество. В този случай ще се касае до принудителна мярка, а не за наказание от системата на Наказателния кодекс и биха се породили по-малко проблеми от теоретично естество.
Възможен е и по-радикален подход, който съдържа и повече рискове. Той би се изразил чрез норма, която предвижда управляваното в пияно състояние моторно превозно средство да бъде отнемано в полза на държавата – пак като принудителна мярка, независимо чия собственост е. Такава идея не е чужда на нашия законодател, но тя е намирала израз при състави от друго естество, когато мотивът за извършване на престъпленията е комерсиален и наказанията са по-тежки, например чл. 242, ал. 2 и чл. 242а от Наказателния кодекс.
В първия случай дори превозното и преносимо средство не се отнема винаги в полза на държавата, а само когато стойността му е съответна на тежестта на престъплението. Не може да се отрече, че в подобни случаи негативите от престъпното поведение се стоварват и върху лица, които не са участвали в извършването на престъплението, което изисква по-голяма предпазливост. Известно е, че голяма част от тях са номинално собственост на фирми или на трети лица, управляват се с пълномощни, въпреки че ползвателят реално е заплатил цената им и третира вещта като своя.
Не е тайна също, че при заобикаляне на закона се ползват данъчни преференции за внос на автомобили на името на хора с увреждания.
Поради теоретични ,а и чисто практически проблеми, се въздържаме от положителна оценка на идеята да се предвиди конфискация на моторното превозно средство, управлявано в пияно състояние или след употреба на упойващи вещества. Вярно е, че конфискацията може да се отнесе както към целия патримониум, така и към конкретно имущество, но изискването е то да принадлежи на виновния (чл. 44 от Наказателния кодекс).
Ако такава допълнителна санкция бъде предвидена в бл. 343б и чл. 343 от Наказателния кодекс, ще се окаже, че извършителите на престъпление се третират нееднакво или наказателноправното им положение зависи от това дали притежават превозното средство, което са управлявали. Това неравнопоставяне би могло да се преодолее, но по начин, който открива други проблеми. Може да бъде предвидена конфискация не на конкретна вещ, а на част от имуществото на дееца, равна на стойността на управлявания автомобил. Тогава обаче съвсем не е сигурно, че деецът ще притежава налично имущество в такъв обем, а и санкцията би се явила несъразмерно тежка и проектирана към бъдещи придобивки на виновния. Такава санкция би била несъразмерна и в някои случаи би довела до много тежки имуществени последици за дееца, които нямат аналог и при много по-сериозни и користно мотивирани умишлени престъпления.
В проекта ясно прозира идеята ,че по-съществена опасност носи поведението на пътя на неопитни водачи. Това важи в още по-голяма степен за тези, които никога не са придобивали правоспособност. Затова считаме, че би било уместно да се криминализира всеки случай, в който неправоспособно лице поеме управлението на моторно превозно средство, освен когато е обучаем.
Горната идея би могла да намери реализация чрез опростяване на нормата на чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Освен това управлението на моторно превозно средство без съответната правоспособност, когато е довело до пътно транспортно произшествие с тежки последици, следва да бъде предвидено като квалифициращ признак наред с бягството от местопроизшествието, употребата на алкохол или упойващи вещества и увреждането на повече от едно лице.
Уместно е също причиняването на пътно транспортно произшествие със съставомерни последици да бъде обвързано винаги с по-тежка квалификация, когато е извършено в пияно състояние или след употреба на упойващи вещества. В сегашната редакция на Наказателния кодекс квалифицираният състав на чл. 343, ал. 3 от Наказателния кодекс обхваща само случаите на причинени телесни повреди и смърт, но и тези на причинени съставомерни имуществени вреди по чл. 343, ал. 1, буква “а” от Наказателния кодекс. Тази идея би могла да намери израз с предвиждането на нова буква “а” на чл. 343, ал. 3 от Наказателния кодекс, с която да се завиши наказуемостта на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква “а” от Наказателния кодекс, ако е извършено в пияно състояние, след употреба на упойващи вещества, от неправоспособен водач или е последвало бягство от местопроизшествието. Тогава сегашните букви “а” и “б” би следвало да станат съответно “б” и “в”.
Основната цел на предложението е да подсили превантивния ефект на наказателноправните норми, регламентиращи престъпленията против транспорта и да ограничи реално възможността на упорити и опасни нарушители да се изявяват като водачи на моторно превозно средство. Такава именно е идеята на предложената мярка отнемане на МПС в полза на държавата при транспортни престъпления, съчетани с най-тежки нарушения на задълженията на водачите – употреба на алкохол и упойващи вещества.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Приемате ли становището, което е изготвено от нашата комисия?
ТОДОР КОСТУРСКИ: Приемаме го.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, който е съгласен да приемем становището, изготвено от нашата комисия във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-02-33/02.08.2007 Г., ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” (БЪЛГАРИЯ – ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА – ПРОЕКТ Б), НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕ И ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” (БЪЛГАРИЯ – ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА ) И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГТАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕ И ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” (БЪЛГАРИЯ – ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА – ПРОЕКТ Б), ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на транспорта
Весела Господинова – заместник-министър;
Илиана Денева – експерт в Дирекция “Програми и проекти”
От Министерството на финансите
Галина Папушева – държавен експерт в Дирекция “Външни финанси”.
Госпожо Господинова, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛА ГОСПОДИНОВА: : Уважаеми госпожи и господа народни представители, Министерският съвет на заседанието на 9 ноември 2006 г. с решение по т. 33 от Протокол № 46 одобри проектите на споразумения между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на финансовите договори “България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа” и “България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б” като основа за водене на преговори и упълномощи министъра на транспорта, министъра на финансите и генералния директор на Национална компания “Железопътна инфраструктура” да проведат преговорите ида подпишат споразуменията от името на Република България при условие на последваща ратификация. Споразуменията бяха подписани на 23 януари 2007 г. от страна на Европейската инвестиционна банка, а от българска страна – на 27 февруари 2007 г.
Финансовите договори между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” възлизат на 150 млн. евро и са предназначени за финансиране на проекта за реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград – гръцка/турска граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/час.
Първият договор (България – железопътен проект на Траневропейската мрежа) е подписан на 9 юли 1999 г. и е на стойност 80 млн. евро. Ратифициран е от Народното събрание на 22 декември 2000 г.. вторият (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б) е подписан на 19 декември 2001 г. и е на стойност 70 млн. евро.
По препоръка на Министерството на финансите с оглед на по-доброто обслужване на външния дълг ратификацията на този финансов договор е била отложена за по-късен етап от изпълнението на проекта. Предвид постигнатия напредък при изпълнението на проекта предлагаме тя да бъде извършена през настоящата 2007 г.
Общата стойност на проекта за реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград – гръцка/турска граница е 340 млн. евро, от които:
- 53 млн. евро безвъзмездна помощ от програма ИСПА, отпусната по Финансовия меморандум (ИСПА мярка) на Европейската комисия от 4 февруари 2002 г.;
- 150 млн. евро кредити от ЕИБ;
- 37 млн. евро от държавния бюджет.
Графикът на усвояване на средствата, заложени във финансовите договори с ИБ е съобразен с плановете за проекта през 1999 и 2000 г. Поради допуснатото значително изоставане от първоначалните предвиждания до посочения в първия договор краен срок за завършване на обекта и за искания за траншове – 30 юни 2005 г., не са поискани никакви траншове. Съгласно клаузите на договора след 31 октомври 2005 г. чрез известие до заемополучателя ЕИБ може да анулира която и да е част от кредита, по отношение на която не са били извършени плащания. За втория договор сроковете са съответно 30 ноември 2006 г. и 31 март 2007 г.
Въпреки закъснението работата по така наречената Фаза 1 на проекта – проектирането и строителството на железен път и електрификация на участъка от гара Крумово до гр. Първомай с дължина 37,7 км, вече е в ход. За изпълнението й на 14 юни 2005 г. е сключен договор на стойност 85,7 млн. евро, ефективното изпълнение на който започна на 25 май 2006 г. и следва да бъде завършено в срок 21 календарни месеца. Към първата фаза спадат изключените договори за надзор на проектирането и строителството за целия обект и а дългосрочна консултантска помощ за управлението на проекта.
На 20 декември 2006 г. са обявени и вече са в ход тръжните процедури за изпълнението и на Фаза 2: проектиране и строителство на железен път и електрификация на участъка Първомай – Свиленград – гръцка/турска граница с дължина 114 км, както и за изграждането на системите за сигнализация, телекомуникации и телеуправление на енергийната система.
Общата стойност на досега сключените договори надхвърля 100 млн. евро, а извършените по тях плащания към настоящия момент са общо 15,37 млн. евро, като разплатените средства са само от програмата ИСПА и от държавния бюджет поради изтекъл срок за получаване на траншове по ратифицирания финансов договор с ЕИБ от 9 юли 1999 г. При това се очаква преди края на годината да бъдат сключени договорите и за изпълнението на Фаза 2 на проекта, с което всичките предвидени 340 млн. евро щ бъдат изцяло договорени. Изпълнението на Фаза 2 се планира да започне през последното тримесечие на 2007 г. и да бъде завършено през 2010 г.
Със споразуменията за потвърждаване и за изменение на финансовите договори с ЕИБ се уреждат следните основни въпроси:
• Страните по договорите потвърждават, че съгласно Закона за железопътния транспорт на Република България всички права и задължения на Национална компания “Български държавни железници” по договорите се прехвърлят на Национална компания “Железопътна инфраструктура” в качеството й на правоприемник на Национална компания “Български държавни железници” за железопътната инфраструктура.
• Със споразуменията се удължават крайните срокове за ползване на заема, както следва:
- Предвиденият срок за завършване на проекта, включително периодът за отстраняване на дефекти, е краят на 2010 г.;
- Крайният срок за искания на траншове по заема става 30 юни 2010 г.;
- Срокът, след който ЕИБ може да анулира която и да е част от кредита, по отношение на която не са били извършени плащания, става 31 октомври 2010 г.
Крайната дата за изплащане на заема остава непроменена – 2024 г. Поради удължените срокове за усвояването му началото на погасяването се отлага от 15 декември 2005 г. за 15 декември 2010 г. Съответно се променят предвидените във финансовите договори погасителни схеми, като се намалява броят на погасителните вноски и се увеличава сумата, която трябва да се върне с всяка вноска, изразена в процент от заема.
Техническото описание на проекта се уеднаквява в двата договора и се актуализира в съответствие с постигнатите с Европейската комисия договорености за изпълнение на проекта по програма ИСПА:
Фазите се дефинират в съответствие с приетата през 2003 г. и съгласувана с Европейската комисия и с ЕИБ нова стратегия за реализация на проекта;
Обхватът на проекта се актуализира, както следва: реконструкция и електрификация на ж.п. линията Пловдив –(гара Крумово) - Димитровград – Свиленград за скорост от 160 км./час и натоварване 22,5 тона на ос и реконструкция и електрификация на ж.п.линията от Свиленград до турската и гръцката граница за скорост 120 км/час и натоварване 22,5 тона на ос, допустими при сегашната геометрия на трасето.
Актуализацията е въз основа на осъвременените разчети за стойността на проекта, извършени от международен консултантски екип през периода октомври 2005 г. - януари 2006 г. по искане на ЕИБ и Европейската комисия, на базата на действителните стойности за проектните и строителните работи, договорени за Фаза 1 след открит международен търг. Осъвременяването е с цел завършване на обекта в рамките на предвидения бюджет от 340 млн. евро при запазване на функционалността му и е в съответствие с подписаното от Европейската комисия на 28 юли 2006 г. изменение на Финансовия меморандум по ИСПА за проекта.
Премахват се текстовете в чл. 1.10 от първия финансов договор, ограничаващи използването му изключително само за жп отсечката Крумово – Димитровград.
Измененията във финансовите договори като цяло са в полза на българската страна и ще способстват за успешната реализация на проекта.
Предвид изложеното, Министерският съвет предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон подписания на 19 декември 2001 г. Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници”, както и сключените на 27 февруари 2007 г. споразумения между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Железопътна инфраструктура за потвърждаване и за изменение на финансовите договори (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа, от 9 юли 1999 г. и България – железопътен проект на ” Трансевропейската мрежа” – Проект Б от 19 декември 2001 г.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Имате ли някакви възражения по становището, изготвено от нашата комисия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛА ГОСПОДИНОВА: Приемаме го.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, който подкрепя становището на комисията за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници”, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-02-34/2.08.2007 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ПОМОЩТА ПО ПРЕХОДНИЯ ФИНАНСОВ ИНСТРУМЕНТ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили за присъства
От Министерството на финансите
Боряна Пенчева – директор на Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз”.
Имате думата да представите законопроекта.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, в изпълнение на т. 3 от решението по т. 33 от Протокол № 16 от заседанието на Министерския съвет на 26 април 2007 г., Меморандумът за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент беше подписан на 21 юни 2007 г. от Майкъл Лий – генерален директор на Главна дирекция “Разширяване” на Европейската комисия, от заместник-министъра на финансите Любомир Дацов в качеството му на национален координатор на помощта и от заместник-министъра на финансите Димитър Ивановски в качеството му на национален ръководител при условие за последваща ратификация. С т. 4 от същото решение се дава съгласие за временно прилагане на меморандума от датата на подписването му до изпълнението на вътрешноправните процедури по влизането му в сила.
Меморандумът се предлага за ратифициране на основание на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
Преходният финансов инструмент има за цел продължаване на помощта за новите държави-членки в усилията им да развиват и укрепват своя административен и съдебен капацитет за прилагането и привеждането в действие на законодателството на Общността и за засилване обмена на най-добри практики между страните-членки като продължение на подобна помощ, финансирана от предприсъединителните инструменти.
За Република България Преходният финансов инструмент се създава с чл. 31 от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз и предвижда подкрепа за институционално изграждане в секторите правосъдие и вътрешни работи, земеделие, финанси, вътрешен пазар, заетост, социална закрила и др. Проектите са разработени в рамките на преговорния процес между Европейската комисия и българските институции и адресират препоръки, отправени в последния мониторингов доклад на Комисията и са свързани с прилагането на достиженията на законодателството на Европейския съюз.
Проектите, одобрени за финансиране, ще се изпълняват в съответствие с разпоредбите на националното законодателство, като срокът за контрактуване е до 2009 г., а срокът за изпълнение – до 2010 г.
Финансовият ресурс, определен за България, е на индикативна стойност 31,488 млн. евро, която окончателно ще бъде определена в решение, което Комисията ще вземе на свое заседание на 4-5 октомври 2007 г.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Имате ли бележки по нашето становище?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Приемаме го.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, който подкрепя становището на комисията към законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент, моля да гласува.
Гласували: за 11 против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-02-34/02.08.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКА НА ВЪТРЕШНООБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Даниела Янева – главен експерт в НАП
Албена Желязкова – експерт в НАП.
Има думата заместник-министър Желев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки е изготвен с цел отразяване на някои наложителни промени в действащия към момента закон, както и подобряване на някои от основните принципи на прилагане на системата Интрастат в България на базата на осъществената експериментална работа на системата в периода септември – декември 2006 г.
Една от основните цели на приетия през 2006 г. Закон за статистиката на вътрещнообщностната търговия със стоки беше да даде възможност да се осъществи експериментално внедряване и прилбагане на европейската система интрастат в реални условия още преди присъединяването на Република България към Европейския съюз. на тази база бяха постигнати много съществени резултати, а именно:
- българските търговци,осъществяващи търговия със стоки в Общността, своевременно бяха подготвени за работа със системата Интрастат;
- Националната агенция за приходите като оторизиран от закона орган по прилагането на тази система натрупа към датата на реалното членство на страната в Европейския съюз значителен опит от работата на системата в реални условия.
Придобитият опит от експерименталното прилагане на системата Интрастат, както и влезлите в сила с пряко действие в Република България от 1 януари 2007 г. европейски регламенти, определящи на европейско ниво рамката за осъществяване на статистическа дейност за търговията със стоки в Общността, налагат въвеждането на изменения и допълнения в действащия закон. тези изменения и допълнения се проявяват в няколко аспекта, насочени към подобряване на изпълняваните дейности, облекчаване на натоварването върху търговците, задължени да предоставят статистически данни, прецизиране на някои текстове, както и към пряко прилагане на нови механизми на работа и източници на данни, които не съществуваха до края на 2006 г., когато Република България не беше държава – членка на Европейския съюз.
Направените изменения и допълнения могат да се обобщят в следните групи:
Прилагане на нови механизми на работа и източници на данни;
В чл. 12, ал. 2 се създава т. 6, която регламентира правото на използване на данните за вътрешнообщностна търговия със стоки от националната система за ДДС в съответствие с влезлия в сила от 1 януари 2007 г. нов Закон за данък върху добавената стойност, както и от европейската система VIES за определяне задълженията на Интрастат операторите и повишаване качеството на събираните данни по система Интрастат.
С предлаганата отмяна на ал. 4 от чл. 6 отпада ограничението за докладване на стойности с отрицателни числа, което облекчава механизма на вписване на данни в дневниците за Интрастат транзакции.
Поради отпаднала необходимост след приемането на Република България в Европейския съюз се отменя съществуващият понастоящем отделен срок за Интрастат оператори с възникнало текущо задължение и се определя само един срок за всички Интрастат оператори за представяне на месечни декларации по система Интрастат чрез отмяна на разпоредбата на ал. 2 от чл. 22.
Обвързване на закона с норми от европейските регламенти:
- Предметът на закона (чл. 1) е стеснен до определяне на отношенията за осъществяване на статистическа дейност за вътрешнообщностна търговия със стоки в съответствие с разпоредбите на съответните европейски регламенти.
- Наборът от елементи от данни, които могат да бъдат определяни от Националния статистически институт за деклариране по система Интрастат, се ограничава само до т.нар. “допълнителни данни”, тъй като в Регламент 638/2004 е изрично определен наборът на задължителни данни.
- Определянето на праговете за докладване по система Интрастат по чл. 18 е обвързано с период, определен в чл. 13, ал. 1 от Регламент 1982/2004.
- В съответствие с изискването на чл. 5, ал. 4 от Регламент 638/2004 за насърчаване на прилагането на електронни форми на деклариране и обработване на данни, с предложеното изменение на чл. 20, ал. 1 и 2 се въвежда като основен принцип подаването на декларации по електронен път с универсален електронен подпис, а изключения за подаване в службите на Националната агенция по приходите се ограничава само при възникване на техническа невъзможност от страна на Интрастат оператор или на Националната агенция за приходите, предвидени в наредбата на министъра на финансите за прилагане на системата Интрастат. Отпада възможността за представяне на декларации чрез лицензиран пощенски оператор.
Подобряване на изпълняваните дейности и облекчаване на натоварването върху търговците, задължени да предоставят статистически данни:
- С цел намаляване на административното натоварване върху Интрастат операторите прилаганият разрешителен режим за освобождаване от подаване на месечни декларации по чл. 21 се заменя с уведомителен режим. Също така отпада задължението за повторно уведомление в случай на осъществяване на търговска дейност през периода на неподаване на Интрастат декларации, като действащото задължение за възобновяване подаването на такива декларации в този случай прекратява действието на предходното уведомление.
- Облекчава се механизмът на водене на дневниците за Интрастат транзакции, като задължението за вписване на данни за търговците, които нямат задължение за подаване на декларации по системата Интрастат се ограничава само до минималния набор от данни, необходим за контрол и определяне на момента на възникване на такова задължение.
- Променя се по целесъобразност наименованието и съдържанието на чл. 23, като действията по верификация и валидация, приложими както от Националната агенция за приходите, така и от Националния статистически институт, са дефинирани като понятия в Допълнителната разпоредба на закона. в новата редакция разпоредбата на чл. 23 определя видовете Интрастат декларации и основните особености на тяхното прилагане.
- С промените в чл. 24 се въвеждат нови отношения между Интрастат операторите и Националната агенция за приходите, свързани с изпълнение на задълженията от страна на Интрастат операторите във връзка с представянето на месечни и коригиращи декларации.
- Променят се разпоредбите разпоредбите на чл. 25 за корекции на подаваните от Интрастат операторите данни за осъществената вътрешнообщностна търговия със стоки. На базата на натрупания опит от експерименталното прилагане на системата Интрастат и оценка на ефективността на тези действия значително се съкращава периодът за представяне на коригиращи данни по инициатива на Интрастат оператора от максимум 16 месеца до 3 месеца, а не се определят такива срокове за представяне на данни за корекция по инициатива на компетентните органи по осъществяване на дейността – предмет на закона. едновременно с това се допълва разпоредбата на ал. 4 от чл. 25, с което се регламентира общият ред за представяне на коригиращи декларации и тогава, когато това е по искане на Националния статистически институт.
Актуализиране на размера на прилаганите санкции:
За постигане на по-добра съпоставимост между извършени и констатирани нарушения и наложени санкции се предлага промяна в размерите на предвидените в закона глоби и имуществени санкции по чл. 31, ал. 1, 2, 3 и 5.
Предвидени са и редакционни изменения в разпоредбите на членовете от закона с цел прецизиране на текстовете или във връзка с други предлагани изменения и допълнения на закона.
Извън мотивите, бих искал да споделя няколко неща.
Законът за изменение и допълнение на Закона за статистиката на вътрешнообщностната търговия решава основно три групи проблеми, които до този момент бяха възникнали.
Първата група проблеми са свързани преди всичко със системата на отчетност и взаимоотношенията ни със съответните търговци от българска страна – общо това са някъде над 11 000, които реализират или приемат стоки и търгуват с Европа.
В този смисъл възникна проблем, че повече от 4000 от тях предоставят така наречените нулеви декларации, като тези нулеви декларации затрудняват отчетността ни и взаимодействието с Централната банка.
Ние търсим разумно решение – и мислим, че успяхме, - на основата на подобряване на административното ни обслужване преди всичко с електронните подписи, с които разполагат, и взаимодействието – системата е построена на този принцип, за да намерим някои решения, които са свързани именно с тези изменения и допълнения.
Втората група въпроси са свързани с увеличаване размера на наказанията в част от случаите.
Има и една трета група въпроси, които са свързани преди всичко с потвърждаване на категоричното ни становище, че този законопроект не е свързан с контрол от страна на Националната агенция по приходите върху самите търговци. И тази статистика, която се реализира, не служи за данъчни цели.
Това са трите групи въпроси, които са залегнали в законопроекта.
Предлагаме да приемете нашето предложение, да подкрепите законопроекта и да го предложите за първо четене.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Подкрепяте ли становището на комисията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Нямаме забележки.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, който подкрепя становището на комисията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-29/9.07.2007 Г. ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика
Димитър Димитров – заместник-министър;
Лилия Абаджиева – държавен експерт в отдел “Равни възможности”, Дирекция “Демографска политика, социални инвестиции и равни възможности”.
Давам думата на заместник-министър Димитър Димитров да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители. Представям ви законопроекта за допълнение на Закона за защита от дискриминацията.
Предложеното допълнение има за цел въвеждането на Директива 2004/113 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.
Във връзка с въвеждането на други директиви в областта на равното третиране на жените и мъжете голяма част от изискванията на Директива 2004/113/ЕО, свързани с определенията, приложното поле, прилагането на принципа на равно третиране, защитата на правата, тежестта на доказване, защитата срещу преследване и институционалната защита вече са отразени в закона. не е въведено едно изключение от принципа на равно третиране, което се допуска от директивата.
По тази причина се предлага създаването на нова т. 17 в чл. 7, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията, според която не се разглежда като дискриминация различното третиране при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание законосъобразна цел и средствата за постигане на тази цел са уместни и необходими.
Основният проблем за пълното въвеждане на изискванията на Директива 2004/113/ЕО обаче е разпоредбата на чл. 5 относно актюерските фактори, според която във всички нови договори, сключени след 21 декември 2007 г., използването на пола като фактор при изчисляването на премии и обезщетения за целите на осигурителните услуги и свързаните с тях финансови услуги не води до различия по отношение на премиите и престациите.
Същевременно § 2 от същата разпоредба позволява използването на пропорционални разлики по отношение на премиите и добавките за осигурените лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на подходящи и точни актюерски и статистически данни. използването на това изключение е свързано с определени ангажименти за заинтересованите държави-членки, включително задължението за преразглеждане на това решение 5 години след 21 декември 2007 г. и за уведомяване на Комисията.
Възприе се подходът за използване на изключението в българското законодателство.
Използването на актюерски фактори, свързани с пола, е широко застъпено в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, в застраховането и в доброволното пенсионно осигуряване.
Необходимо е да се даде възможност за преценка на дружествата, предоставящи такъв вид услуги, от една страна, а, от друга страна, на Комисията за финансов надзор като регулаторен орган. В качеството си на такъв Орган Комисията за финансов надзор ще бъде натоварена също така в края на петгодишния период с изготвянето на съответните доклади относно обосноваността на използването на пола като актюерски фактор въз основа на най-новите актюерски и статистически данни и доклада на Европейската комисия във връзка с прилагането на чл. 5 от Директива 2004/113/ЕО.
Същевременно с оглед избягването на внезапното пренастройване на пазара максимално се отлага във времето влизането в сила на закона – от 21 декември 2007 г. В този смисъл са и предлаганите промени в Кодекса за застраховането, в Кодекса за социалното осигуряване и в Закона за здравното осигуряване.
С новите разпоредби на чл. 65а, ал. 3 от Кодекса за застраховането и чл. 88, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване се въвежда и изискването на чл. 5, § 3 от директивата за недопускане разходите, свързани с бременност и майчинство,да водят до разлики при определянето на премиите и плащанията. Отчита се, че по-неблагоприятното третиране на жената поради бременност и майчинство е форма на пряка дискриминация, основана на пола, поради което следва да бъде забранена в сферата на тези услуги.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, който подкрепя становището на комисията по законопроекта за допълнение на Закона за защита от дискриминацията, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към осма точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Комисията за финансов надзор
Ралица Агайн – заместник-председател;
Николай Петков;
Стефан Стоилков – директор на Дирекция “Регулаторна политика и анализи”.
Давам думата на госпожа Агайн да представи законопроекта.
РАЛИЦА АГАЙН: Уважаеми дами и господа народни представители! Предложенията за изменение и допълнение в Кодекса за застраховането са продиктувани в голяма степен от необходимостта да бъде транспонирана до края на тази година Директива № 2005-58 относно презастраховането. Тази директива урежда дейността на всичките презастрахователи, като въвежда сходни за тях изисквания с тези на застрахователните дружества.
В България към настоящия момент няма лицензирано нито едно презастрахователно дружество, така че транспонирането на директивата и въвеждането й в българското законодателство няма да се отрази на действащи субекти на българския застрахователен пазар.
Единственото изменение, което ще има отношение към българските застрахователни дружества, е отпадането на необходимостта от специален лиценз за презастраховане за застрахователните дружества, които до момента следваше да получават допълнителен лиценз за презастраховане, така че след влизането в сила на разпоредбите, предвидени в Кодекса за застраховането, всички застрахователни дружества на българския пазар ще могат да извършват и презастраховане по класовете и рисковете, за които са получили лиценз към настоящия момент.
Друга част от измененията, които са предвидени в проекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, са свързани с необходимостта от прецизиране и подобряване на законодателството по вече действащи правила, които основно са свързани със защита на потребителите.
Съвсем накратко ще отбележа основните посоки на изменение.
Въвежда се изискване за цялостно внасяне на капитала на застрахователните дружества към датата на подаване на заявление за вписване на увеличаването на капитала, разпоредба, която към настоящия момент не беше категорично разписана и водеше до множество пропуски и неясноти за прилагането на разпоредбата.
Също така се въвежда изискване за независими членове на Съвета на директорите на застрахователите, по подобие на независимите членове на Съвета на директорите на публичните дружества. Тази разпоредба е свързана с предложение и препоръка на Международния валутен фонд, които бяха отбелязани при последната мисия на Международния валутен фонд.
Също така се прецизира обхвата на информацията, която е предмет на застрахователна тайна, като изрично се уточнява, че застрахователна тайна е информацията, единствено която е била узната по повод сключването на застрахователния договор, като целта на това изменение е да даде възможност практически цялата останала информация относно дейността на застрахователите и сведенията за потребителите да не бъдат третирани по никакъв начин като застрахователна тайна.
Също така се въвежда специален ред на класовете вземания в производството по несъстоятелност на застрахователна компания, който изрично в ясен текст да даде реда, по който ще бъдат удовлетворявани кредитори, тоест, този ред по никакъв начин не изменя реда, който беше приет с Кодекса за застраховането преди две години. Но междувременно са настъпили изменения и затова в друго законодателство се налага да бъде направено подобно уточнение.
Също така са предвидени изменения по отношение на застрахователните агенции, като се дава възможност те да не разкриват специална клиентска сметка, а да се ползват с удобството потребителите да могат да превеждат средствата директно на застрахователя.
Категорично в Кодекса за застраховането се предвижда ясно да се закрепи публичният характер на общите условия на застраховките, тъй като до този момент явно съществуваше и такава нормативна неяснота доколко общите условия по застраховките могат и следва да бъдат третирани като публична информация.
Нашето разбиране е, че общите условия следва да бъдат достъпни за всеки възможен потребител.
Предвидено е също така изменение, свързано с подаването на информация за статута на потребителите, когато техният живот или имущество са застраховани от банка или друга кредитна институция в полза на банката или съответно кредитната институция във връзка с получен кредит. Такава практика на нашия пазар съществува от няколко години насам, като кредитната институция сключва договор със застрахователя да застрахова общо в групов портфейл живота и здравето на всички свои кредитополучатели.
При сключването на такива договори обаче се появяват редица проблеми за потребителите, тъй като тези договори впоследствие могат да бъдат едностранно изменяни от банката, прекратявани, без да се иска съгласие на потребителите за това. В значителен брой от случаите това се оказва съществен проблем за потребителите при възникване на застрахователно събитие.
Допълнително стои фактът, че в подобни случаи потребителите не получават дори общи условия предварително, което е един от елементите на бъдещите нови разпоредби.
Предвидена е също така забрана на застрахователите по застраховка “Автокаско” и по други имуществени застраховки, които встъпват в правата на увредено лице, да предявяват регресни искови вреди към застрахованите по задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилите”.
Появи се напоследък практика, макар и ограничена, застраховател по “Автокаско” или по друга имуществена застраховка да предявява иск към застрахованото лице, а не към неговия застраховател. В подобен случай застрахованите са поставени в съвсем неравностойно положение, тъй като, от една страна, те са сключили застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, която е задължителна, от друга страна, те са въвлечени с години в дело, за което трябва да разходват свои собствени средства в спор с насрещния застраховател, вместо той да може да се удовлетвори пряко от застрахователя на виновния водач.
Друго изменение, отново свързано с “Гражданска отговорност” на автомобилистите, е предложението за ограничаване на възможността на застрахователя по “Гражданска отговорност” да прави възражения за неизпълнение на задължения на застрахованите за добросъвестно разкриване на информация във връзка със застрахователния риск на трети увредени лица.
С други думи, предвижда се да се ограничи възможността, когато един застрахован неправилно е осведомил своя застраховател за например различни свои характеристики, предвидени в полицата, като възраст, шофьорски стаж и т.н., а в тези случаи застрахователят да не може едностранно да намалява обезщетението, което ще бъде изплатено на увреденото лице, въз основа на неправилно подадената информация за застрахования.
Тази разпоредба пряко следва принципите на европейските директиви за това увредените лица винаги да получават справедливо и бързо обезщетение, което е и причина за въвеждането на задължително сключване на застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Като цяло смятаме, че подобна практика се спазва и от българските застрахователи, макар да се появяват известни изключения.
Също така се въвежда изменение в дефиницията на “моторни превозни средства”, като се заличава изискването моторното превозно средство да е регистрирано. Тази разпоредба е свързана с практиката и прилагането на европейските директиви, където никъде не се допълва изискване моторното превозно средство, което се движи, да е регистрирано, тоест да има регистрационен номер. Нещо повече, европейските директиви предвиждат в случаите, в които моторното превозно средство няма регистрационен номер, за него да плаща обезщетение първо Гаранционният фонд на държавата-членка, където е възникнало събитието.
Също така е предвидена уредба на документите, които се удостоверяват при настъпването на пътнотранспортно произшествие. Тази уредба, разбира се, е съгласувана с Министерството на вътрешните работи, специално КАТ, като основа за новите разпоредби са досега действащите разпоредби на Наредбата за документите, която е издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
Също така една от основните промени, които са предвидени в Кодекса за застраховането, е създаването на нов обезпечителен фонд, от който да се изплащат обезщетения при несъстоятелност на застраховател. Така предложената разпоредба е в съответствие с практиката в други сфери на българското законодателство, като например гарантирането на банковите влогове и на вземанията на инвеститорите към инвестиционните посредници.
На практика застрахователните продукти са единственият продукт във финансовата сфера, които не се ползват от подобна схема за гарантиране на потребителите при несъстоятелност на лицето, което предоставя услугата.
В конкретния случай е предвидено обезпечителният фонд да изпраща обезщетения само на кредиторите, които са включени в окончателния списък, приет от съда, като се изплащат в размер, който е определен с решението на съда.
По разпоредбите следва да бъдат покривани обезщетенията към трети увредени лица по застраховка “Гражданска отговорност”, както и други задължителни застраховки, предвидени в Кодекса по застраховането, като злополука и заболяване, а също така и всички видове застраховки “Живот”, което следва и от проекта на директива, разработена от Европейската комисия, която все още не е приета.
Специално по отношение на “Гражданска отговорност” на автомобилистите трябва да отбележим, че в европейското законодателство е предвидена категорична разпоредба всяко увредено лице да бъде обезщетено по подходящ начин, като за лицата, които не са застраховани, плаща Гаранционният фонд, който отдавна действа и в България.
Но в случаите, в които застрахователят на виновния водач е в несъстоятелност, българското законодателство към момента не предвижда механизъм, по който да бъдат обезщетявани увредените лица. Така че тази разпоредба за създаването на Обезпечителен фонд е взела предвид и този съществен към момента според нас пропуск.
Механизмът за финансиране на обезпечителния фонд е свързан с премийния приход на застрахователите и по-специално с всяка сключена от тях полица за всяко отделно лице, като Кодексът предвижда фиксиране на вноските в размер на 0,20 лв. за застраховка “Злополука”, в размер на 0,80 лв. по застраховка “Заболяване”, 0,70 лв. по застраховка “Живот”, която не е със спестовен елемент, 4 лв. по застраховка “Живот”, която е спестовна по същество, 1,50 лв. за задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и “Злополука” на пътниците в обществения транспорт.
Смятаме, че този размер на вноските по обезпечителния фонд не би могъл да се счита за натоварващ за потребителите, тъй като тази стойност представлява цялата дължима вноска за цяла финансова година.
И не на последно място, предвидени са изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и в Гражданския процесуален кодекс, като се предвижда да се забрани допускането на граждански иск в наказателния процес.
Към настоящия момент съществува възможност и е разпространена практика към виновния водач, който е причинил пътно-транспортно произшествие, в наказателния процес да се допуска и граждански иск.
Тази практика и тази възможност представлява проблем, тъй като в този случай застрахователят на виновния водач не може да бъде привлечен в процеса и по този начин той не е обвързан със съдебното решение, което се издава в полза на ищеца и което съответно обвързва виновния водач. А в този случай съществува проблем както за виновния водач, който има редовно сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и за лицата, които са получили определено обезщетение, имат присъдено обезщетение, тъй като първо, последните със съответното съдебно решение не могат да обвържат застрахователя да им плати обезщетението и се налага те да водят нови дела срещу застрахователя, а, от друга страна, проблем съществува и за виновния водач, който е задължен да изплати тази сума, независимо лично, независимо, че той има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Накрая ще дам един конкретен пример с жалба, която бе получена в Комисията за финансов надзор с едноличен търговец, който виновно е причинил пътно-транспортно произшествие. Тъй като в наказателния процес към него е предявен граждански иск, всичките му средства – и лични, и служебни, тъй като той е едноличен търговец, са запорирани. Делото към едноличния търговец тече с години, тъй като следва да бъде обжалвано на много инстанции – на три инстанции. Така че всъщност животът на този човек практически е изцяло блокиран поради невъзможността да бъде предявен иск към застрахователя, а при това, разбира се, той има редовно сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Поради наличието на тези проблеми, които бяха констатирани в последната година и половина, през която действа Кодексът за застраховането, си позволихме да предложим на вашето внимание тези изменения, с които да се прецизират разпоредбите и да се отстранят празнотите, които създават проблеми към момента. Благодаря.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, имате ли някакви въпроси? – Няма.
Който подкрепя становището на комисията по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:



(Мария Ангелиева)