П Р О Т О К О Л

№ 72

На 20 септември 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:


1. Изслушване на информация от г-жа Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, за хода на преговорите за съгласуване, за хода на преговорите за съгласуване на нов договор с Европейския съюз и за позицията на република България по най-важните текстове на този договор.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-39/27.08.2007 г. за ратифициране на Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-38/30.07.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-40/10.09.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-42/ 13.09.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, Йордан Дардов – заместник-министър на околната среда и водите, Ахинора Коцева – главен юрисконсулт в Дирекция “Нормативноправно обслужване” в Министерството на вътрешните работи, Васил Киров – директор на Дирекция за финансово разузнаване в Министерството на финансите.

Заседанието беше открито и ръководено от заместник-председателя на Комисията по европейските въпроси Мария Ангелиева.

МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на комисията по европейските въпроси.
Предлагам днешното заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от г-жа Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, за хода на преговорите за съгласуване, за хода на преговорите за съгласуване на нов договор с Европейския съюз и за позицията на република България по най-важните текстове на този договор.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-38/30.07.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие – внесен от Министерския съвет.

3. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-40/10.09.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите – внесен от Министерския съвет.

4. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-42/ 13.09.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари – внесен от Министерския съвет.

Предварително обявената точка 2 ще отпадне от разглеждане на нашето заседание, тъй като днес беше разгледана днес в програмата на Народното събрание и мина на първо гласуване в пленарната зала.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ Г-ЖА ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА – МИНИСТЪР ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ, ЗА ХОДА НА ПРЕГОВОРИТЕ ЗА СЪГЛАСУВАНЕ, ЗА ХОДА НА ПРЕГОВОРИТЕ ЗА СЪГЛАСУВАНЕ НА НОВ ДОГОВОР С ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЗА ПОЗИЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО НАЙ-ВАЖНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТОЗИ ДОГОВОР.
Предварително беше обявено, че по тази точка ще бъде поканен да вземе отношение и заместник-министър председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин, но той има сериозни основания да не присъства днес при нас. В удобен за него момент той ще бъде поканен.
Давам думата на госпожа Грънчарова за изслушване.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги европейски депутати! Много се радвам, че сме се събрали в този състав днес. Благодаря за интереса, който вие проявявате към темата, която с много усилия се опитваме да стане дневен ред на всяка държава – членка на Европейския съюз.
Говорейки по междуправителствената конференция и проектодоговора за реформи трябва да се налучка балансът, така че да бъда достатъчно конкретна, без да изпадам в детайли. Самият договор е изключително голям и ако твърде много изпадна в детайли, ще ви помоля да ми направите забележка, защото аз смятам, че не това е ролята на днешното заседание. Всеки един от вас като хора политици, които имат интерес към темата, отдавна да се запознали с основните положения на договора за реформа, който имаше за цел да посрещне различните обществени очаквания, да отговори на нуждата от реформа в рамките на самия Европейски съюз, разширен с нови държави – членки, без обаче да се подценява фактът, че самата Конституция беше отхвърлена в две държави членки, а това са Франция и Холандия.
Така се стигна до заседанието на европейския съюз през месец юни, когато в край на германското председателство се възприе следният подход: намиране на консенсус по повечето въпроси, по които се работеше в рамките на конвента, и изработването на мандат, който трябва да бъде максимално ограничен с остатъчните спорни въпроси, извън който държавите – членки постигнаха – знаменателното споразумение да не излиза от 23 юли, когато формално се откри междуправителствената конференция. До този момент тече разговор в рамките на европейския съюз с много активното посредничество на Правния клуб на Съвета, който е на техническо експертно ниво.
Какво направи новият договор за реформи, кои положения съхрани и кои изостави, в сравнение с Конституцията.
Категорично можем да кажем, че голяма част от нововъведенията бяха съхранени в новия договор за реформи. Част от нещата като терминология, символи, които придаваха по-федерален характер на Европейския съюз, бяха изоставени под угрозата този договор по-трудно да добие живот и правен характер.
За сметка на това с този договор се премахва тристълбовата структура на Европейския съюз и се въвежда единна правосубектност.
Винаги досега говорим за Европейска икономическа общност. С този договор Европейският съюз придобива много отчетлива правосекретност, която ще позволи много по-ясно от правна и от политическа гледна точка да присъства в международните и в международно-правните отношения.
В значителна степен беше променена системата на вземане на решения. Тя до голяма степен се превърна в най-дискутирания въпрос около самия договор и се възприе в момент, в който за него са гласували 55 на сто от членовете на Съвета, не по-малко от 65 на сто от населението на Европейския съюз.
Нещо, което е пряко свързано с институционалната система на вземане на решения в Европейския съюз с нов договор за реформите от 2014 година ще бъде набелязан съставът на Европейската комисия. Към този момент всяка една държава има свой представител в Европейската комисия, в европейското правителство. След 2014 година само две трети от държавите – членки ще имат свой комисар. Това ще стана на ротационен принцип.
Въвежда се постът председател на Европейския съвет. той няма да се нарича президент, но ще има същите функции.
Въвежда се постът външен министър, той ще бъде наречен върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, ще има статута на заместник-председател на Европейската комисия.
С неговото създаване ще се обединят функциите на сегашния върховен представител на Европейския съюз в лицето на Хавиер Солана и на комисаря по външните работи в лицето на Бенита Фереро Валднер.
Изключително съществен пробив в начина на взимане на решения е фактът, че значително се разширяват темите, по които решението ще се взима с квалифицирано мнозинство. Принципът на единодушие създава много по-голяма гъвкавост и оперативност при вземането на решения.
Създава се правно основание за действие на Европейския съюз в област като енергетиката, в област като гражданска защита, в област като борба с климатичните изменения и т.н. Тоест Европейският съюз и държавите – членки наистина правят много сериозна заявка за по-силно присъствие в решаването на въпросите, които се възприемат като предизвикателство на днешния ден и на международната сцена, нещо, което Европейският съюз получава като упреци в момента, когато трябва да вземе едно или друго решение.
Най-пресен, но много красноречив пример беше невъзможността Европейският съюз да оформи позицията си по въпроса на войната в Ирак.
Основни въпроси, които в хода на разговорите се оказаха проблематични и на практика предизвикаха много оживени дискусии, бяха начинът на гласуване. Полша много сериозно възрази. Тук са колегите от Дирекция “Европейски съюз” и аз ще помоля да ме коригират ако някъде не съм прецизна.
По начина на гласуването Полша възрази срещу тази система на двойно мнозинство и беше приет така нареченият “компромис Йоанина”. На практика тази система за двойно гласуване с двойно мнозинство ще бъде начин на гласуване в рамките на Съвета, но се предвижда междинен период – 2014 – 2017 година, в който ще съществуват и двете системи за гласуване.
Много сериозна дискусия предизвика въпросът за Хартата за основните права от страна на Великобритания. Чехия и Полша също се присъединиха. В рамките на тези няколко месеца чисто правно-технически се обсъждаше по какъв начин Хартата на основните права да стане част от първичното законодателство на Европейския съюз, дали да стане посредством политическа декларация, дали да стане чрез препратка към самата харта. Реши се това да стане чрез обнародване в “Държавен вестник”, препратка в самия договор. Независимо от формата, след приемане на договора за реформа Хартата ще стане правен документ на всички държави – членки, с изключение на тези, които ще направят резерва, като Великобритания и Полша.

То е предложение, много добре обосновано от холандския министър по европейските въпроси, които е много активен. С това предложение на практика националните парламенти ще могат да реагират, разбира се, ако създадат мнозинство по всеки един законодателен акт, образно казано, регламент, директива или решение на европейските институции, по който се смята, че не е спазен принципът на субсидиарността.
Възможността за реакция се уважава. Досега имаше възможност в рамките на 6 седмици да се реагира срещу определен акт. Този период се удължава на 8 седмици. Ако в рамките на този период всеки има право на два гласа, ако бъдат събрани 27 гласа в подкрепа на такова становище, Европейската комисия ще бъде принудена да разгледа отново своето предложение, да го оттегли, видоизмени или отново да го внесе, при което има по-усложнена процедура за неговото приемане.
В някаква степен това налага процедура на прилагане на президентско вето ,което дава възможност за реагиране срещу определени решения на Европейската комисия.
В рамките на самия дебат за България беше изключително важно наличието на гаранции за това, че в процеса на разширяване Европейският съюз няма да бъде стопиран с нови изисквания, които се поставят в този договор, към завишаване на критериите на потенциални бъдещи държави – членки на Европейския съюз. затова ние реагирахме срещу предложението на една държава-членка, която се опитваше вътре в договора да включи абсорбционен капацитет на Европейския съюз. Въпреки това в самия договор ще бъдат записани европейските ценности като условие за приемане на нови държави-членки.
Вие имате изпратена информация и по отношение на самата предистория по договора за реформи и по отношение на позицията за България. В нея можете да видите какви са били нашите основни пунктове.
Между другото мнозинството държави-членки бяха ратифицирали Конституцията. Когато има 27 държави-членки, наличието на консенсус е трудно извоювана битка. И целта беше Европейският съюз да излезе от тази битка с доказателство, че може да намира решения по много чувствителни, ключови въпроси.
От тази гледна точка ние много трудно държахме на това този мандат да не бъде разширяван. На практика в момента единствените въпроси, по които все още се спори чисто правно-технически, са въпросите, свързани с това дали например Европейският съвет да заседава един път на три месеца или два пъти на 6 месеца, как точно да бъде формулирана конкретната разпоредба. Но като че ли по повечето големи политически въпроси е постигнато съгласие.
Два ключови въпроса, които имат, макар и не директно отношение към мандата, но имат отношение към България и възникнаха в хода на разговорите.
Първият е свързан с начина, по който ще се изписва единната европейска валута в официалния български превод. Добре е известно, че от края на 2005 г. започнаха да пристигат сигнали за това, че Европейската централна банка смята, че начинът, по който трябва да се изписва европейската валута на български, е еуро. За първи път обаче , освен в чисто финансовите документи, официално се появи думата “еуро” в превод на самия мандат, срещу което ние веднага реагирахме.
Аз имах възможността, тъй като на неформалното заседание на министрите на външните работи на 7 и 8 септември за първи път на такова политическо ниво се обсъждаше договорът, да запозная останалите колеги на държавите – членки по този специфичен за нас въпрос, не защото досега не се е случвало да има такъв лингвистичен спор.
Страни като Унгария и Словения поставиха аналогични въпроси. Но нашата позиция в значителна степен е по-различна, поради факта, че България въвежда третата азбука в Европейския съюз – кирилицата. Ние сме идентични с гръцкия случай. Фактът, че става въпрос за гръцката азбука, е дал възможност на нашите гръцки партньори да запазят изписването на единната валута със своята собствена азбука.
Останалите държави – членки, които са повдигали такива въпроси, не са успели да докажат правотата си и на практика всички те са принудени да изписват европейската валута по начина, по който Европейската централна банка указва.
Пак защото сме в парламентарен формат, трябва да кажа, че има два текста,в които официално еврото е изписано като “еуро”. Това е едното споразумение в процеса на ратификацията в парламента между Европейския съюз и Черна гора. Другото споразумение, също в парламента, е вързано с партньорството между Европейския съюз и страните Кабо верде, Азорските острови, няколко страни, които се намират в Атлантическия океан, които имат специално сътрудничество с Европейския съюз.
Какви са възможностите. Оттук нататък по тези две споразумения се води лингвистична борба. В Договора за реформи се предвижда изписването на еврото с “еуро”. Към този момент мога да кажа ,че има симпатии към нашия случай от страна на министрите на външните работи на държавите – членки и не толкова симпатии у останалите.
Разбира се, Европейската централна банка е институцията, която дава задължителни указания, свързани с единната европейска валута.
Аз ще помоля депутатите от Европейския парламент и вие като национални депутати да поставяте този въпрос във всички срещи, които провеждате със свои колеги от държавите – членки на Европейския съюз.
Друг въпрос, който е пряко свързан с институционалната реформа на Европейския съюз, се отнася до броя на депутатите, с които всяка една държава ще бъде представена в Европейския парламент. Според нашия договор за присъединяване и съобразно разпоредбите на договора от Ница за България се очаква да бъде намален броят на европейските депутати от 18 на 17. Все още текат разговори, тъй като процедурата е от страна на Европейския парламент която се гласува в Съвета.
Ние полагаме усилия да запазим броя на депутатите. Искам да благодаря на Биляна Раева, на Кристиян Вигенин и на всички депутати за тяхната активна намеса в този разговор, който се води между политическите партии в Европейския парламент.
С това спирам. Надявам се по някакъв начин да съм предизвикала любопитство у вас. Ако има въпроси, аз и моите колеги сме готови да отговорим.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря на госпожа Грънчарова.
Уважаеми колеги, има ли някой да иска да зададе въпрос?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Първо, искам да благодаря на госпожа Грънчарова за тази информация, която е много полезна за нас.
Доколкото е известно, българският парламент досега не само е ангажиран с позицията по Договора за реформи. Според мене е изключително важно той да бъде запознат с това, което се обсъжда, и това, което е представено като позиция на нашата държава.
Ние сме парламентарна република и българският парламент трябва да бъде ангажиран в този процес.
Ето моите въпроси. Тъй като това, което сте посочили на стр. 2 в раздадения материал, на втория абзац показва съкратени срокове за вземане на становище и окончателно приемане на договора, посочва се, че той официално ще бъде записан на заседание на Европейския съвет през декември 2007 г. практически обаче крайният срок е 18-19 октомври.
Какво предвижда оттук нататък процедурата по изработването на позицията на нашата страна, по какъв начин се очаква българският парламент и Комисията по европейските въпроси да бъдат ангажирани по изработването на становище на Република България?
КРИСТИЯН ВИГЕНИН: Аз благодаря, че европейските депутати бяха поканени на тази среща между Комисията по европейските въпроси и министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова. Смятам, че особено по такива въпроси е много важно заедно да дискутираме. Искам да поздравя госпожа Грънчарова, че сравнително навреме предостави тази информация.
Аз имам два въпроса.
Първо. Тъй като Вие все пак пряко участвате в преговорите, ще има ли сериозен натиск от страна на държавите – членки да се излезе извън компромиса, който беше постигнат по време на германското председателство в посока допълнително орязване на този договор и ако има такива, как оценявате шансовете това да се случи?
Мислите ли, с оглед на сегашната политическа ситуация в Полша, че ще се спази предварително поставеният срок. Казвам това, защото Полша е една от страните, които създават най-големи проблеми на предварителния етап и предизборната ситуация там може да изкуши партиите да приемат по твърда позиция в това отношение.
В момента в политическите групи в Европейския парламент се обсъжда новото разпределение на местата в Европейския парламент. Според доклада, който е съвместен на двама представители – руския социалдемократ и един от десницата, предложението е мястото за България да бъде запазено, тоест ние получаваме едно място повече от това, което го имаше в договора от Ница. Така че най-вероятно ще останат 18 места за България и нагласите са това предложение да бъде прието. Мисля, че през 2009 година ще имаме 18 представители.
БИЛЯНА РАЕВА: Госпожо Грънчарова, присъединявам се към благодарностите за поканата и за тази информация.
Един от най-важните въпроси в Европейския парламент, който се повдигна по време на подготовката на работната група за нови договор, беше бъдещото разширяване на Европейския съюз, начина, по който се вземат решения в Съвета и броят на местата в Европейския парламент. Там у една част от депутатите съществува мнението ,че при така заложените параметри и точно определен механизъм само малките страни – кандидати за Европейския съюз евентуално биха могли да бъдат допуснати до бъдещо членство, тъй като, ако по-големи страни бъдат допуснати, ще се наруши балансът.
Примерът, който дадохте, беше, че ако Черна гора или Хърватска имат пет места в Европейския парламент и съответно по-малък брой гласове при вземане на решения в Европейския парламент, ако сравним това с Молдова, Украйна, Турция и т.н., разликата е много голяма.
Какво е становището на България по този въпрос? защото по същия начин, по който имаме какво да кажем за защита на думата “евро”, България като страна, която последна се присъедини към Европейския съюз, трябва да има отношение и към въпроса за бъдещото разширяване.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз няма да задавам въпрос. Само искам да обърна внимание, че ние не присъстваме на дискусия между европейските депутати и министъра по европейските въпроси. Има си административни порядки.
Ако управляващото мнозинство иска да проведе тази дискусия, то нека да я направи на съответното място. В момента ние сме поканили министър Грънчарова не да дава отговори на европейските депутати, а да отговори, ако ние имаме въпроси. Така приех информацията лично аз. но оттук нататък вие да си водите разговор, а ние да седим да ви слушаме, това не мога да приема. Този разговор може да го водите във вашите кабинети.
Моля да се отговори на въпроса на господин Младен Червеняков, а оттам нататък, ако има дискусия, аз ще ви оставя.
Няма логика да се задават въпроси, които навсякъде може да се задават.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние променихме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като дадохме възможност на евродепутатите да участват в работата на нашата комисия. От това само ще спечелим. Не искам да спираме оттук нататък въпросите, които те ще поставят.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Не виждам смисъл да изслушваме техните въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Струва ми се, че те имат достатъчно информация въз основа на работата, която извършват в Европейския парламент, и въпросите, които поставят, биха били интересни за нас.
Аз лично приветствам инициативата на ръководството на комисията да кани евродепутатите, за да чуем и тяхното мнение.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Нямам нищо против да присъстват, имам против това да задават въпроси, неща, които създават впечатление, че те не се разбират помежду си и нямат комуникация. Тези въпроси те трябва да си ги изясняват по друг ред, а не в тази зала. Готов съм, ако трябва ние да сме посредници, но не да ги каним, за да изслушваме министъра и да слушаме след това въпроси, които трябва да бъдат
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това, че аз зададох въпрос, не означава, че имам противоречие с министъра по европейските въпроси.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Вие сте човек, който контролира и в качеството си на депутат имате това основание. Евродепутатите имат пряка комуникация с министър Грънчарова.
Излишно спорим ,но оставам с впечатление, че те нямат комуникация помежду си.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Извинете, ако по някакъв начин ръководството на комисията е допринесло за вашето раздразнение.
Предлагам да дадем думата на министър Грънчарова да вземе отношение по това, което до този момент беше зададено като въпроси.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: И аз бих се радвала на въпроси от страна на опозицията. Моят кабинет е отворен за срещи с вас по всяко време.
С евродепутатите аз имам контакт, но в този разговор ми се струва, че всяко едно съображение би било ценно, с оглед изясняване на това къде сме в момента и какъв развой очакваме до края на годината.
Господин Червеняков правилно отбеляза, че сроковете са много съкратени. В добавка ще кажа, че не за първи път Комисията по европейските въпроси се занимава първо, с Конституцията, второ, с договора.
След Европейския съвет през юни бяхме с министър Калфин в тази комисия и пак разговаряхме за Конституцията. Някои от вас са имали привилегията да работят по самата Конституция. Те имат много добра основа за максимално широка информация по темата.
Какво предстои процедурно оттук нататък.
Следващият формат, в който договорът ще бъде разгледан, е заседанието на външните министри на държавите – членки, което ще бъде в средата на октомври и непосредствено след него ще се събере неформално Европейският съвет, на който ще се съберат всички глави на държавите – членки на Европейския съюз.
Това са двата формата, в които сто процента въпросите, които стоят на масата, ще бъдат разяснени.
Каква е ролята на българския парламент. Както и в периода, в който дебатирахме Конституционния договор, вие ще бъдете институцията, която ще ратифицира този договор. Така че съвсем уместни са всички въпроси по детайлите на неговото съдържание. Надявам се, че ратификацията в България ще мине успешно. Целта е до 2009 година да има възможност преди изборите за евродепутати Европейският съюз да разполага с този договор.
По отношение на въпросите ,които зададе господин Вигенин. Вече сме във фаза, която в голяма степен отстъпва пред амбициите на председателството да постигне компромис. На практика въпросът на Полша е решен. Знаете, че област, която поради своя характер на практика от самото създаване на Европейския съюз беше подчинена изцяло на компетентността на държавите – членки, придобива обещаните измерения. Това означава разпростиране на компетенциите на Комисията и съда в тази област.
Правната служба на Съвета предлага компромисен вариант, който да позволи в преходния период от 3 години Великобритания и Ирландия да не бъдат обхванати от юрисдикцията на тази област. Какво ще се постигне като компромис, ще разберем, но допускам, че този компромис ще бъде възприет от двете държави.
Във Великобритания тече много тежък дебат дали да има референдум или да няма. Дори в този момент се оформя много широка група политици, депутати, които са в полза на това да няма референдум и да бъде ратифициран този договор, но не е ясно какво ще реши парламентът.
Надявам се, че пречките в отделните държави – членки няма да станат препятствие пред приемането на този договор.
За нас този договор е много важен да стане факт, защото ако 27 държави-членки могат да се споразумеят по толкова ключови въпроси, това означава разширяването им в бъдеще, това означава, че приемането на България, Румъния и на другите 10 държави, които бяха приети преди нас, не блокира процеса, а му дава нов хоризонт.
По отношение на въпроса на госпожа Раева. Сигурно има всякакви разговори, които се правят в момента и в кулоарите на Европейския парламент. Европейският парламент беше много важен играч в този процес. В хода на нашите преговори някой беше изчислил, че приемането на България и Румъния ще блокира техните решения. При всяко положение оттук нататък бъдещото разширяване на Европейския съюз ще бъде свързано с определени изменения, включително в процеса на вземане на решения.
С този договор се определя максималният праг за броя на депутатите. Ако той е 750 души, това означава, че която и държава да стане член на Европейския съюз, страните – членки трябва да се лишат от определено институционално присъствие.
Това е в най-общи линии. България е за това перспективата за разширяване на Европейския съюз, въобще политиката на отворени врати да бъде съхранена, даже да бъде гарантирана.
Извън всяко съмнение е, че всички разбираме аргументите на такава политическа позиция. Ние идваме от регион, където много държави виждат като основен стимул за своите реформи една такава европейска перспектива,и което е жизнено важно, тази перспектива да бъде съхранена в Договора за реформи.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Искам от мое име и от името на комисията да Ви благодаря, госпожо министър, за това, че бяхте така любезна да изложите толкова много и полезна информация, отнасяща се до Договора за реформи.
Предполагам, че това няма да бъде последното заседание и че в края на годината ще имаме още срещи, тъй като действително от наша страна има особен интерес по тези въпроси.
Благодаря също на уважаемите европейски депутати, които ще продължим да каним на нашите заседания, така, както е заложено в правилника и както би било полезно и за тях, и за членовете на комисията.
Приключваме с това дискусията по първа точка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-38/30.07.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват.
От Министерството на околната среда и водите
Йордан Дардов - заместник-министър;
Величко Величков – и.д. директор на Националната служба по защита на природата;
Валери Георгиев – главен експерт в отдел “Биологично разнообразие”.
Давам думата на заместник-министър Дардов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Уважаеми дами и господа, членове на Комисията по европейските въпроси! Ще ви представя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
След приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз двете страни прилагат Регламент 338/97 и Регламент 865/2006, които прилагат Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора на територията на Европейската общност. Със закона ще бъдат създадени условия за прилагането на двата регламента, като ще се въведат отговорните административни структури и съответните процедури, които ще спомогнат за пълното прилагане на регламентите на територията на страната. Изясняват се административноправни и процесуални аспекти, както и финансовите механизми за осигуряване отговорността на нарушителите.
След отпадането на митническия контрол по границите на страните от Европейския съюз е необходимо да се прилагат Регламент 338/97 и Регламент 865/2006 за опазване на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях. Това са видове, включени в Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна. Въвежда се документацията, която придружава тези видове при движение и търговия с тях в страната и в страните от общността, както и при търговията с трети страни.
Бих искал да се спра с няколко думи на въпроса какви са очакваните резултати от закона.
Първо, ще се приложи европейското екологично право за опазване на местообитаванията и видовете;
ще се въведе еднакъв подход и контрол и контрол по отношение на застрашените видове от дивата флора и фауна и опазване на биологичното разнообразие;
ще се провежда природозащитен статут на видовете от българската флора и фауна със степента на защита и използваните подходи за тази цел в съответствие със страните от Общността.
В становището на комисията правилно се отбелязва, че всичко това ще даде основание да се направи заключение, че проектът на закона допринася за хармонизиране на нашето право с правото на Европейския съюз.
В становището има три точки с три препоръки.
По отношение на първата препоръка в която се казва, че би било добре на подходящо място в законопроекта да се каже къде са публикувани на български език цитираните европейски актове, бих искал да отбележа, че тези регламенти не са преведени, така че няма тази възможност да насочим тези, които се интересуват, да направят справка. Просто тези актове не са преведени и не са публикувани на български език.
В т. 2 правилно се отбелязва, тъй като се използват думите “юридическо лице”, да се прецизира понятието ида стане “български юридически лица” и “чуждестранни юридически лица”. Ние приемаме тази забележка.
В т. 3 по предложенията и препоръките по отношение на термините и терминологията във връзка със страните – членки на Европейския съюз. С оглед на по-голяма достъпност на текста се препоръчва да се запише “страна-членка и държава-членка на Европейския съюз”.
Ние сме съгласни с тази препоръка.
Ако имате въпроси, сме готови да отговорим.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Все пак мисля, че по първа точка биха могли да се положат усилия да се преведат тези текстове, тъй като в крайна сметка би следвало да се преведат.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Това не е предмет на закона.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Само изказвам своето мнение и ви давам възможност и вие да изкажете своето.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Бих Ви приканил в качеството си на председателстваща комисията да се предприемат необходимите стъпки по отношение на председателя на парламента, защото се натъкваме на един феномен, който не може да бъде решен от министерството. Твърдението им, че регламентът не е преведен на български език, звучи абсурдно и това трябва да бъде направено.
От друга страна, няма право който и да е да задължава министерството. Парламентът е този, който трябва да вземе отношение как се процедира в такива случаи. Това вероятно ще направите в оперативен порядък.
Аз практикувам така: написвам до председателя на парламента. Иначе мисля, че едва ли има място за твърде много коментари по самото естество на акта.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: В такъв случай около какво да се обединим, колеги – да отпадне ли т. 1 от препоръките? Аз се ангажирам да уведомя председателството за този прецедент.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Тъй като т. 1 от препоръките не касае пряко закона, утре ще влезе друг закон, моето предложение е да се обединим около точки 2 и 3 на препоръките, а да вземем решение председателят на комисията да потърси чрез председателя на парламента принципно решение на този въпрос.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, аз мисля, че можем да се обединим около такова решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Аз бих помолил, преди да вземете решение, да изслушаме нашия експерт, за да внесем по-голяма яснота специално за тези регламенти.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Това е принципен въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Тъй като това е задължение на комисията да ги преведе и да ги публикува. Бих искал той да разкаже по-подробно.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Но това е конкретен случай. Утре ще има друг такъв случай.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Ние сме наясно. Мисля, че действително трябва да пристъпим към уведомяване на председателството на парламента. Тези неща в друго време и на друго място ще се обсъдят.
Който подкрепя така предложения законопроект и становището на комисията, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-40/10.09.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи:
Цонко Киров – заместник-министър;
Ахинора Коцева – главен юрисконсулт в Дирекция “Правно нормативно обслужване”;
Иван Димитров – главен инспектор в Генерална служба “Полиция”.
АХИНОРА КОЦЕВА: В момента господин Киров е в Комисията по вътрешна политика и обществен ред. може ли аз да докладвам законопроекта?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Когато разглеждаме законопроекти в комисията, нямаме практика законопроектите да се докладват от хора, които не са политически обвързани. Ще ви помоля да уведомите господин Киров, че не би следвало това да се превръща в практика.
Имате думата да докладвате законопроекта.
АХИНОРА КОЦЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители
АХИНОРА КОЦЕВА: Със законопроекта се предлага изменение и допълнение на разпоредбите на чл. 5 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Действащата разпоредба на ал. 4 на чл. 5 предвижда възможност за изпълнение на охранителни дейности с висока степен на опасност за охранявания обект и охраняващите го, за които министърът на вътрешните работи може да разрешава използването на огнестрелно оръжие с автоматична стрелба.
Съобразно изискванията на чл. 6 и на Приложение І на Директива на Съвета № 91/477/ЕИО от 18 юни 1991 г. относно контрола по придобиването и притежаването на оръжие автоматичните огнестрелни оръжия попадат в категорията на забранените за придобиване и притежаване от юридически и физически лица. Автоматичните огнестрелни оръжия са посочени в т. 2, категория “А” като забранени огнестрелни оръжия. В изречение второ на чл. 6 от директивата се посочва, че разрешения за придобиване и притежаване на тези огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях може да бъде издадено единствено “ако това не е в противоречие с изискванията относно сигурността и обществения ред”. Предвид високорисковия характер на тези огнестрелни оръжия, както и при съобразяване на изискванията относно сигурността и обществения ред е нецелесъобразно издаването на разрешения за ползване на такива огнестрелни оръжия на физически и юридически лица. Директивата също така предвижда, че държавите членки могат да приемат в своите законодателства и по-строги разпоредби от предвидените в нея.
Изменението на разпоредбата на ал. 4 на чл. 5 чрез въвеждане на забрана за придобиване, съхранение, носене и използване на огнестрелно оръжие с автоматична стрелба, както и за даване на разрешения, освен в случаите във връзка с новосъздадената ал. 5 на същия член, ще допринесе в по-висока степен за спазването на обществения ред, сигурността, защитата на здравето и живота на гражданите предвид високата обществена опасност, пораждаща се от притежаването и ползването на такъв вид огнестрелни оръжия от лица извън Министерството на вътрешните работи, въоръжените сили на Република България, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през или пребиваващи на територията на Република България.
Предложението за създаване на нова ал. 5 на чл. 5 е в съответствие с чл. 6, изречение второ на директивата и въвежда изключение, отнасящо се само за обекти на Министерството на отбраната с висока степен на опасност.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, има ли въпроси? – Няма.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-42/ 13.09.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Атанас Кънчев – заместник-министър
Васил Киров – директор на Агенция за финансово разузнаване.
Господин Кънчев не присъства на нашето заседание. Опасявам се, че той няма да се появи, въпреки че от министерството казват, че е тръгнал насам, или ще се появи след неопределено време.
Как да постъпим, колеги?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Този законопроект не спада към категорията на безспорните и не бихме могли да го разглеждаме без представител на вносителя.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Искам да ви информирам, че към момента господин Кънчев е неоткриваем. Има известни предположения, че е тръгнал насам.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако господин Киров каже, че приема бележките на комисията,предлагам да преминем към гласуване.
ВАСИЛ КИРОВ: Не възразяваме срещу направените бележки. Няма проблеми в това отношение.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Господин Червеняков, предложете какво да направим. Както виждам, имате желание да проведем дебат. Ако искате, да направим извънредно заседание.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Законопроектът не е включен в програмата за следващата седмица.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Вчера Комисията по бюджет и финанси на извънредно заседание прие законопроекта. Не виждам защо ние трябва да стопираме законодателния процес.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Предлагам да гласуваме становището.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Виждам, че колегите са обединени около становището на комисията. вие, господин Киров, имате ли да добавите нещо?
ВАСИЛ КИРОВ: Искам да кажа, че с този законопроект се извършва втората фаза от транспонирането на тази директива на Европейския парламент и на Съвета 2005/60 от 26 декември 2005 г. . първата фаза приключи през 2006 г., когато бяха приети измененията и допълненията и с тях се транспонира две трети от закона. с този законопроект се прави окончателно имплементиране.
Що се отнася до бележките, направени в становището на комисията, предвижда се по план на Министерския съвет измененията и допълненията в правилника по прилагане на закона да бъдат приети преди 15 декември. Към настоящия момент не е внесен проект, защото се очаква приемането на този закон, за да може проектът за изменение и допълнение на правилника и Министерският съвет да отрази разпоредбите на закона. Във всички случаи това ще стане до 15 декември.
Ако решите да препоръчате изричен текст в закона, който да задължи Министерския съвет да го приеме в конкретен срок, съгласни сме. Но този срок трябва да бъде до 15 декември.
Министерският съвет трябва да прецени целесъобразността от въвеждането на определени мерки, за които е овластен от действащия закон.
В този смисъл разпоредбата не следва да бъде обща, тъй като ще го задължи да приеме мерки, свързани със самия Министерския съвет, облекчени мерки по отношение на клиенти.
Това е единствената ни забележка.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, обединявайки се около становището, който подкрепя законопроекта, като същевременно подкрепя и становището на комисията, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)


ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:

/п.(Мария Ангелиева)