Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
01/11/2007
П Р О Т О К О Л
№ 75
На 1 ноември 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-46/23.10.2007 г. за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн – внесен от Министерския съвет.
2. Разни.
На заседанието присъстваха: Весела Господинова – заместник-министър на транспорта, Пенчо Георгиев – директор на Дирекция “Европейски съюз”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.
МРАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Получили сте предложението за
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-46/23.10.2007 г. за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн – внесен от Министерския съвет.
2. Разни. По тази точка искам да ви запозная с резултата от проведените разговори във връзка с нашето решение за изпълнение на годишната програма на Народното събрание за обсъждането на актовете, предложени от Комисията на Европейския съюз до нашата страна.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-46/23.10.2007 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 42, § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗИ (COTIF), ПОДПИСАНА НА 9 МАЙ 1980 Г. В БЕРН – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Поканили сме за участие в днешното заседание по точка първа:
От Министерството на транспорта
Весела Господинова – заместник-министър;
Симеон Ананиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”;
Желина Бачийска – юрист в Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”;
Филип Величков – главен експерт в Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”.
Давам думата на заместник-министър Весела Господинова да представи законопроекта.
Аз ще Ви помоля да се съобразите преди всичко с компетенциите на нашата комисия, да не се занимаваме с цялостната същност на разглеждания материал, а само с това доколко той съответства на правото на Европейския съюз и да се съобразите с предварително изготвеното от нашите експерти становище по законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛА ГОСПОДИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагаме на вашето внимание този законопроект точно по основната причина, че в момента съществуват противоречия между европейското законодателство и някои от приложенията на конвенцията на Международни железопътни превози.
България е ратифицирала тази конвенция. Тя за нас е влязла в сила през 2006 година. Но в момента сме получили искане от Европейската комисия да се възползваме от правото си като страна – членка и да приемем декларация, че няма да прилагаме в тяхната цялост три от седемте притурки, приложения към Конвенцията, в които след анализа, който е направен от нашите експерти, е установено, че съществуват някои доста съществени противоречия.
Основното противоречие за нас е противоречието с Директива № 2001/14 на Европейската общност, която не допуска сключването на договори за ползване на инфраструктурен капацитет за неопределено време.
Другата притурка е Притурка Е към Конвенцията, в която е записано, че договорът за ползване може да бъде сключен за определен или неопределен срок, което влиза в противоречие с европейското законодателство и ние като страна – членка не следва да прилагаме такова условие.
Освен това друго съществено за нас противоречие е фактът, че в Приложение Е на Конвенцията се допуска възможност, веднъж разпределен един заявител, инфраструктурният капацитет да може да се преразпределя, докато съгласно европейските директиви това е забранено – веднъж разпределен един заявител, инфраструктурният капацитет не може да се разпределя и да се прехвърля на друго предприятие или за друг вид услуги.
Също така е установено, че в терминологията в правните дефиниции, използвани в трите приложения, за които предлагаме на вашето внимание България като държава да приеме декларация, че няма да ги прилага в тяхната цялост, е налице съществено различие във връзка с три европейски директиви – 2001/16 на Европейския съюз, 2001/14 и даже Директива 96/48 и Директива 91/440, което е основополагащата директива за развитието на железопътния транспорт в Европейския съюз.
Бих искала само накратко за по-голяма яснота да спомена, че Конвенцията за международни железопътни превози, въз основа на този документ, съществува в Международната организация за Международни железопътни превози. В тази организация членуват 42 страни, от които 24 страни – членки на Европейския съюз. Малта, Кипър и Естония не са членове на Конвенцията.
От тези 24 страни – членки на Европейския съюз различните страни са на различен етап от процедурата по приемането на такава декларация. но нашата страна заедно с Чехия са последните, които предприемат такива стъпки. За 8 държави декларацията вече е влязла в сила, за три държави ще влезе в сила на 31 декември тази година, за две ще влезе в сила на 31 декември 2008 година.
Директива 91/440 е основополагаща директива в областта на железопътния сектор. Тя има за цел да съдейства за приспособяване на железопътния транспорт в Общността към потребностите на единния пазар и за повишаване на тяхната ефективност чрез гарантиране независимост на управлението на железопътните предприятия чрез отделяне управлението на железопътната инфраструктура от предоставянето на железопътните транспортни услуги, като отделното водене на счетоводството е задължително, а организационното или институционалното разделение е по избор, чрез оздравяване на финансовата структура на предприятията чрез гарантиране право на достъп до мрежите на държавите членки на международни обединения от железопътни предприятия и на железопътни предприятия, осъществяващи международен комбиниран превоз на стоки.
Директива 95/18 определя критериите, прилагани при издаване, подновяване или изменения на лицензи от държава членка, предназначени за железопътните компании, които са или предстои да се установят в Общността, когато предоставят услуги, посочени в чл. 10 от Директива 91/440.
Съгласно чл. 10 от Директива 95/18 лицензът остава валиден, докато железопътното предприятие изпълнява задълженията по реда на директивата.
Директива 2001/14 съдържа изисквания относно принципите и процедурите, които трябва да се приложат при определянето и събирането на таксите за използване на железопътната инфраструктура. Член 4 от директивата регламентира установяването, определянето и събирането на такси, като изисква държавите членки да установяват рамка на таксите, като при това се съобразяват с независимостта на управлението, посочена в чл. 4 от Директива 91/440.
Спазвайки посоченото условие за независимост на управлението, държавите членки установяват специфични правила за таксуване или делегират такива пълномощия на управителя на инфраструктурата.
Член 14 определя изискванията към разпределение на капацитета на железопътната инфраструктура.
В глава трета “Разпределяне на капацитета на инфраструктурата”, където подробно са разписани правилата за това, е установена изрична забрана, че веднъж разпределен на един заявител, той не може да се прехвърли на друго предприятие или за друг вид услуги. Управляващият инфраструктурата и заявителят могат да сключат рамково споразумение за ползването на капацитет на определена инфраструктура за срок, по-дълъг от периода на едно работно разписание.
Съгласно чл. 17, рамковото споразумение по принцип има петгодишен срок на действие, като управляващият инфраструктурата може да се съгласи и на по-къси или по-дълги периоди. Договорът или рамковото споразумение винаги има определен срок.
Що се отнася до Единните правила за договора за използване на инфраструктурата в международно железопътно съобщение, те регламентират по различен начин сключването и съдържанието на договора за използване на инфраструктурата.
Единните правила за утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания за железопътните средства, предназначени за използване в международно съобщение, регламентират изготвянето на технически норми и единни технически предписания за подвижния състав по ред, различен от установения в общностните акттове в областта на железопътния транспорт.
С Единните правила за техническо приемане на железопътни средства, използвани в международно съобщение, е установено техническото приемане на подвижен състав за движение, както и на другите железопътни средства при използването им в международно съобщение. Процедурата има за цел да установи, че подвижният състав, използван в международно съобщение, отговаря на предписанията, съдържащи се в приложенията на Единните правила, което изисква неприлагане и на тази притурка.
Аргументът е такъв, че след като се определи депозитарят, трябва да се изчака до края на следващата календарна година, за да може да влезе в сила.
За нас би могла да влезе на 31 декември 2008 година.
Аз се запознах със становището на Комисията по европейските въпроси и наистина съм напълно съгласна с вашето становище и със заключението, че предложеният законопроект съответства и ще допринесе България да може да прилага законодателство, което съответства на правото на Общността, като се отстранят съществуващите противоречия, които изброят.
Ако представляват интерес някои други подробности, сме готови да отговорим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря на госпожа Господинова за подробното изложение.
Колеги, имате ли въпроси? – Няма.
Поставям на гласуване на законопроект за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн – внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред: РАЗНИ.
Ще дам малко разяснение по тази точка.
Във връзка с проведения разговор за изпълнение на Годишната работна програма на Народното събрание, приета през месец юли 2007 година, която съдържаше – ще помоля господин Хаджиниколов да провери точно колко позиции по актове на Европейската комисия, проведохме разговори с министъра по европейските въпроси, със Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет, чух се по телефона с министър-председателя, в резултат на което получихме подробно становище от министерството, където всички тези позиции вече са събрани и са дадени на разположение на комисията.
Както виждате от тази справка, която е направена, тук са 24 позиции, които са изработени от Министерския съвет.
В момента ми дадоха и решението на Народното събрание от 10 май 2007 година за приемане на годишна програма. Тя включва 67 проекта на Европейската комисия.
По 24 позиции има изработени такива проекти от Министерския съвет, които са представени вече на нашето внимание.
Във връзка с това и за да си изпълним това, което е дадено в Глава десета от правилника като правомощия на нашата комисия, ви предлагам тази докладна записка на вашето внимание, която ви е раздадена, която съдържа няколко точки.
Първо, Дирекцията на Европейския съюз да подготви работно досие по всички тези позиции, които са на разположение в канцеларията и всеки от вас, който прояви интерес, може да се запознае с тях. Те са в канцеларията на комисията.
Второ, тези проекти за правни актове, които имат подготвени работни досиета, да се разпределят за обсъждане и становище на постоянните комисии на Народното събрание.
На трето място, това, което е прието по правилник, на базата на изготвените становища от постоянните комисии нашата комисия вече да изготви общо становище на Народното събрание, което да го предоставим.
Виждате от тази справка, че има съответните абревиатури на това каква е степента на готовност или на приемане на тези актове на Европейския съюз.
Очевидно, че по някои вече сме закъснели, които се намират в крайна фаза на приемането, но има редица други, по които нашето становище като Народно събрание може да има значение, особено при приемането им вече по линията на съвместната процедура на Съвета и Европейския парламент.
Това е, което ви предлагам да обсъдим.
Ако има някои други предложения, освен тези три, които са предложени в докладната записка, да се обсъдят и да можем вече да оптимизираме нашата дейност, да видим по какъв начин оттук нататък ще бъде подобрена синхронизацията между нас и Министерския съвет.
Очевидно е едно нещо – трудно бихме могли да искаме това, което е конкретно записано в правилника – становище на Министерския съвет по всеки един от актовете. Тъй като единственият акт, с който Министерският съвет може да изрази становище по тези актове, това е някакво решение. едва ли може да
Считаме, че по процедурата, която е приета за работа, Съветът по европейските въпроси е изготвил едно окончателно становище на базата на съгласуване между всички министерства и ведомства и то може да бъде прието, обаче като становище, което да бъде предоставено на Народното събрание за обсъждане в постоянните комисии и в нашата специализирана комисия за изготвяне вече на становище на Народното събрание.
Имате думата по цялата тази гама от проблеми.
ДЕНЧО ГЕОРГИЕВ (директор на Дирекция „Европейски съюз”): В стандартния случай, когато се отнася до проектоакт на комисията и този проектоакт е внесен и приет от комисията, тогава, според координационния механизъм на 85-о Постановление на Министерския съвет тази година, Министерският съвет като такъв приема рамкова позиция. Така че на нашата рамкова позиция, приета от Министерския съвет, а не само от Съвета по европейски въпроси, ни върши точно тази работа, за която се говори в Глава десета на правилника.
Така че в стандартния случай няма някакви затруднения, които биха могли да възникнат.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз присъствах на едно заседание на Съвета по европейските въпроси и мога да кажа само това, че тези рамкови позиции се приемат от Съвета и след това просто нормално минават през Министерския съвет. така че да оставим формалната страна на нещата. Въпросът е, че актът, който ще бъде изпращан на Народното събрание, е именно така изготвена рамкова позиция, по която ние вече ще вземаме становище.
Има ли други мнения и становища или да изпращаме тази докладна записка и да задвижваме процедурата?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Това са процедури на съвместно решение ли?
ДЕНЧО ГЕОРГИЕВ: Директивите могат да бъдат приети както със съответно решение на Европейския парламент, така и чрез процедура на консултация. Различни са. Има и рамкови решения.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Мисълта ми е, че това, което ще се приеме от Европейския парламент, е нещо, по което ние предполагаме, че България ще има позиция чрез своите представители. Тази позиция може би ще бъде различна, съобразно тяхната партийна ангажираност.
Следователно това, което комисията извика като становище на българския целокупен парламент, има много малко отношение към това, което всеки трябва да направи по всичките тези три точки. Тогава нашата дейност се превръща в едно доста безсмислено мероприятие според мене.
Обратно, там, където ще се приеме позиция само в Съвета, там ние можем да имаме позиция като държава с очакване изпълнителната власт да я изяви там и тя да бъде следвана.
В този смисъл разликата в нашето поведение струва ми се, че трябва да бъде отчетлива.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Димитров, за този механизъм, който сме приели и който вече е отразен в Глава десета на Правилника на Народното събрание, става въпрос за следното нещо. Комисията или Съветът изпращат на нашето правителство проекти за актове. Лошото е, че те обикновено ги изпращат с много голям дефицит на време. И ако трябва ние като Народно събрание действително да бъдем ефективни и в рамките на тази една седмица или десет дни, които се дават на нашето правителство, да реагира, да изрази някакво становище, трудно бихме могли да използваме цялата процедура.
Аз съм съгласен с това доколко действително има ефект нашето действие. Но след като вече тръгнем по процедура, особено тези, които са в процедура съвместно приемане, там има голям смисъл от това, което ние правим. Защото минават през комисии, има доста дълга, бавна процедура, докато се стигне до окончателното приемане. В този период от време, независимо че Министерският съвет изпраща своята рамкова позиция, няма лошо и Народното събрание, изпълнявайки своите функции по наблюдение и контрол на дейността на правителството, да изготви свое становище, което да бъде отчетено при приемането на съответния акт.
Това е смисълът на тази процедура, която сме приели. Това е тази годишна програма на базата на този анализ, който е приет вече от Народното събрание. Повечето от тях, бих казал 90 процента са по процедурата на съвместно приемане. Така че ние твърдо си изпълняваме тази програма.
Това е прието от комисията, това съм задал. Моята задача беше да задвижа механизмите.
Както виждате, в тази докладна записка накрая има едно многозначително изречение за стартиране на процедурата за подготовка на проект на закон, за който също говорихме тук. И всички програми, като транспонирането на законодателството като раздел, като процедура за наблюдение и контрол, като процедура за прилагане на процедурността и субсидиарността, като изпълнение вече на европейски актове би трябвало да залегне. Но това е по-дълга работа.
Имате ли становища? – Няма.
Тогава да приемем, че имаме единодушно съгласие да изпращаме тази докладна записка и да задействаме малко тази процедура, която беше забавена с времето. Независимо от усилията на госпожа Ангелиева, до този момент не бяхме стигнали до някаква реализация.
Това са точките по дневния ред. Ако някой има нещо да добави, има думата.
Ако няма, благодаря на всички за участието. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
№ 75
На 1 ноември 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-46/23.10.2007 г. за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн – внесен от Министерския съвет.
2. Разни.
На заседанието присъстваха: Весела Господинова – заместник-министър на транспорта, Пенчо Георгиев – директор на Дирекция “Европейски съюз”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.
МРАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Получили сте предложението за
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-46/23.10.2007 г. за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн – внесен от Министерския съвет.
2. Разни. По тази точка искам да ви запозная с резултата от проведените разговори във връзка с нашето решение за изпълнение на годишната програма на Народното събрание за обсъждането на актовете, предложени от Комисията на Европейския съюз до нашата страна.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-46/23.10.2007 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 42, § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗИ (COTIF), ПОДПИСАНА НА 9 МАЙ 1980 Г. В БЕРН – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Поканили сме за участие в днешното заседание по точка първа:
От Министерството на транспорта
Весела Господинова – заместник-министър;
Симеон Ананиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”;
Желина Бачийска – юрист в Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”;
Филип Величков – главен експерт в Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”.
Давам думата на заместник-министър Весела Господинова да представи законопроекта.
Аз ще Ви помоля да се съобразите преди всичко с компетенциите на нашата комисия, да не се занимаваме с цялостната същност на разглеждания материал, а само с това доколко той съответства на правото на Европейския съюз и да се съобразите с предварително изготвеното от нашите експерти становище по законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛА ГОСПОДИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагаме на вашето внимание този законопроект точно по основната причина, че в момента съществуват противоречия между европейското законодателство и някои от приложенията на конвенцията на Международни железопътни превози.
България е ратифицирала тази конвенция. Тя за нас е влязла в сила през 2006 година. Но в момента сме получили искане от Европейската комисия да се възползваме от правото си като страна – членка и да приемем декларация, че няма да прилагаме в тяхната цялост три от седемте притурки, приложения към Конвенцията, в които след анализа, който е направен от нашите експерти, е установено, че съществуват някои доста съществени противоречия.
Основното противоречие за нас е противоречието с Директива № 2001/14 на Европейската общност, която не допуска сключването на договори за ползване на инфраструктурен капацитет за неопределено време.
Другата притурка е Притурка Е към Конвенцията, в която е записано, че договорът за ползване може да бъде сключен за определен или неопределен срок, което влиза в противоречие с европейското законодателство и ние като страна – членка не следва да прилагаме такова условие.
Освен това друго съществено за нас противоречие е фактът, че в Приложение Е на Конвенцията се допуска възможност, веднъж разпределен един заявител, инфраструктурният капацитет да може да се преразпределя, докато съгласно европейските директиви това е забранено – веднъж разпределен един заявител, инфраструктурният капацитет не може да се разпределя и да се прехвърля на друго предприятие или за друг вид услуги.
Също така е установено, че в терминологията в правните дефиниции, използвани в трите приложения, за които предлагаме на вашето внимание България като държава да приеме декларация, че няма да ги прилага в тяхната цялост, е налице съществено различие във връзка с три европейски директиви – 2001/16 на Европейския съюз, 2001/14 и даже Директива 96/48 и Директива 91/440, което е основополагащата директива за развитието на железопътния транспорт в Европейския съюз.
Бих искала само накратко за по-голяма яснота да спомена, че Конвенцията за международни железопътни превози, въз основа на този документ, съществува в Международната организация за Международни железопътни превози. В тази организация членуват 42 страни, от които 24 страни – членки на Европейския съюз. Малта, Кипър и Естония не са членове на Конвенцията.
От тези 24 страни – членки на Европейския съюз различните страни са на различен етап от процедурата по приемането на такава декларация. но нашата страна заедно с Чехия са последните, които предприемат такива стъпки. За 8 държави декларацията вече е влязла в сила, за три държави ще влезе в сила на 31 декември тази година, за две ще влезе в сила на 31 декември 2008 година.
Директива 91/440 е основополагаща директива в областта на железопътния сектор. Тя има за цел да съдейства за приспособяване на железопътния транспорт в Общността към потребностите на единния пазар и за повишаване на тяхната ефективност чрез гарантиране независимост на управлението на железопътните предприятия чрез отделяне управлението на железопътната инфраструктура от предоставянето на железопътните транспортни услуги, като отделното водене на счетоводството е задължително, а организационното или институционалното разделение е по избор, чрез оздравяване на финансовата структура на предприятията чрез гарантиране право на достъп до мрежите на държавите членки на международни обединения от железопътни предприятия и на железопътни предприятия, осъществяващи международен комбиниран превоз на стоки.
Директива 95/18 определя критериите, прилагани при издаване, подновяване или изменения на лицензи от държава членка, предназначени за железопътните компании, които са или предстои да се установят в Общността, когато предоставят услуги, посочени в чл. 10 от Директива 91/440.
Съгласно чл. 10 от Директива 95/18 лицензът остава валиден, докато железопътното предприятие изпълнява задълженията по реда на директивата.
Директива 2001/14 съдържа изисквания относно принципите и процедурите, които трябва да се приложат при определянето и събирането на таксите за използване на железопътната инфраструктура. Член 4 от директивата регламентира установяването, определянето и събирането на такси, като изисква държавите членки да установяват рамка на таксите, като при това се съобразяват с независимостта на управлението, посочена в чл. 4 от Директива 91/440.
Спазвайки посоченото условие за независимост на управлението, държавите членки установяват специфични правила за таксуване или делегират такива пълномощия на управителя на инфраструктурата.
Член 14 определя изискванията към разпределение на капацитета на железопътната инфраструктура.
В глава трета “Разпределяне на капацитета на инфраструктурата”, където подробно са разписани правилата за това, е установена изрична забрана, че веднъж разпределен на един заявител, той не може да се прехвърли на друго предприятие или за друг вид услуги. Управляващият инфраструктурата и заявителят могат да сключат рамково споразумение за ползването на капацитет на определена инфраструктура за срок, по-дълъг от периода на едно работно разписание.
Съгласно чл. 17, рамковото споразумение по принцип има петгодишен срок на действие, като управляващият инфраструктурата може да се съгласи и на по-къси или по-дълги периоди. Договорът или рамковото споразумение винаги има определен срок.
Що се отнася до Единните правила за договора за използване на инфраструктурата в международно железопътно съобщение, те регламентират по различен начин сключването и съдържанието на договора за използване на инфраструктурата.
Единните правила за утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания за железопътните средства, предназначени за използване в международно съобщение, регламентират изготвянето на технически норми и единни технически предписания за подвижния състав по ред, различен от установения в общностните акттове в областта на железопътния транспорт.
С Единните правила за техническо приемане на железопътни средства, използвани в международно съобщение, е установено техническото приемане на подвижен състав за движение, както и на другите железопътни средства при използването им в международно съобщение. Процедурата има за цел да установи, че подвижният състав, използван в международно съобщение, отговаря на предписанията, съдържащи се в приложенията на Единните правила, което изисква неприлагане и на тази притурка.
Аргументът е такъв, че след като се определи депозитарят, трябва да се изчака до края на следващата календарна година, за да може да влезе в сила.
За нас би могла да влезе на 31 декември 2008 година.
Аз се запознах със становището на Комисията по европейските въпроси и наистина съм напълно съгласна с вашето становище и със заключението, че предложеният законопроект съответства и ще допринесе България да може да прилага законодателство, което съответства на правото на Общността, като се отстранят съществуващите противоречия, които изброят.
Ако представляват интерес някои други подробности, сме готови да отговорим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря на госпожа Господинова за подробното изложение.
Колеги, имате ли въпроси? – Няма.
Поставям на гласуване на законопроект за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн – внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред: РАЗНИ.
Ще дам малко разяснение по тази точка.
Във връзка с проведения разговор за изпълнение на Годишната работна програма на Народното събрание, приета през месец юли 2007 година, която съдържаше – ще помоля господин Хаджиниколов да провери точно колко позиции по актове на Европейската комисия, проведохме разговори с министъра по европейските въпроси, със Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет, чух се по телефона с министър-председателя, в резултат на което получихме подробно становище от министерството, където всички тези позиции вече са събрани и са дадени на разположение на комисията.
Както виждате от тази справка, която е направена, тук са 24 позиции, които са изработени от Министерския съвет.
В момента ми дадоха и решението на Народното събрание от 10 май 2007 година за приемане на годишна програма. Тя включва 67 проекта на Европейската комисия.
По 24 позиции има изработени такива проекти от Министерския съвет, които са представени вече на нашето внимание.
Във връзка с това и за да си изпълним това, което е дадено в Глава десета от правилника като правомощия на нашата комисия, ви предлагам тази докладна записка на вашето внимание, която ви е раздадена, която съдържа няколко точки.
Първо, Дирекцията на Европейския съюз да подготви работно досие по всички тези позиции, които са на разположение в канцеларията и всеки от вас, който прояви интерес, може да се запознае с тях. Те са в канцеларията на комисията.
Второ, тези проекти за правни актове, които имат подготвени работни досиета, да се разпределят за обсъждане и становище на постоянните комисии на Народното събрание.
На трето място, това, което е прието по правилник, на базата на изготвените становища от постоянните комисии нашата комисия вече да изготви общо становище на Народното събрание, което да го предоставим.
Виждате от тази справка, че има съответните абревиатури на това каква е степента на готовност или на приемане на тези актове на Европейския съюз.
Очевидно, че по някои вече сме закъснели, които се намират в крайна фаза на приемането, но има редица други, по които нашето становище като Народно събрание може да има значение, особено при приемането им вече по линията на съвместната процедура на Съвета и Европейския парламент.
Това е, което ви предлагам да обсъдим.
Ако има някои други предложения, освен тези три, които са предложени в докладната записка, да се обсъдят и да можем вече да оптимизираме нашата дейност, да видим по какъв начин оттук нататък ще бъде подобрена синхронизацията между нас и Министерския съвет.
Очевидно е едно нещо – трудно бихме могли да искаме това, което е конкретно записано в правилника – становище на Министерския съвет по всеки един от актовете. Тъй като единственият акт, с който Министерският съвет може да изрази становище по тези актове, това е някакво решение. едва ли може да
Считаме, че по процедурата, която е приета за работа, Съветът по европейските въпроси е изготвил едно окончателно становище на базата на съгласуване между всички министерства и ведомства и то може да бъде прието, обаче като становище, което да бъде предоставено на Народното събрание за обсъждане в постоянните комисии и в нашата специализирана комисия за изготвяне вече на становище на Народното събрание.
Имате думата по цялата тази гама от проблеми.
ДЕНЧО ГЕОРГИЕВ (директор на Дирекция „Европейски съюз”): В стандартния случай, когато се отнася до проектоакт на комисията и този проектоакт е внесен и приет от комисията, тогава, според координационния механизъм на 85-о Постановление на Министерския съвет тази година, Министерският съвет като такъв приема рамкова позиция. Така че на нашата рамкова позиция, приета от Министерския съвет, а не само от Съвета по европейски въпроси, ни върши точно тази работа, за която се говори в Глава десета на правилника.
Така че в стандартния случай няма някакви затруднения, които биха могли да възникнат.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз присъствах на едно заседание на Съвета по европейските въпроси и мога да кажа само това, че тези рамкови позиции се приемат от Съвета и след това просто нормално минават през Министерския съвет. така че да оставим формалната страна на нещата. Въпросът е, че актът, който ще бъде изпращан на Народното събрание, е именно така изготвена рамкова позиция, по която ние вече ще вземаме становище.
Има ли други мнения и становища или да изпращаме тази докладна записка и да задвижваме процедурата?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Това са процедури на съвместно решение ли?
ДЕНЧО ГЕОРГИЕВ: Директивите могат да бъдат приети както със съответно решение на Европейския парламент, така и чрез процедура на консултация. Различни са. Има и рамкови решения.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Мисълта ми е, че това, което ще се приеме от Европейския парламент, е нещо, по което ние предполагаме, че България ще има позиция чрез своите представители. Тази позиция може би ще бъде различна, съобразно тяхната партийна ангажираност.
Следователно това, което комисията извика като становище на българския целокупен парламент, има много малко отношение към това, което всеки трябва да направи по всичките тези три точки. Тогава нашата дейност се превръща в едно доста безсмислено мероприятие според мене.
Обратно, там, където ще се приеме позиция само в Съвета, там ние можем да имаме позиция като държава с очакване изпълнителната власт да я изяви там и тя да бъде следвана.
В този смисъл разликата в нашето поведение струва ми се, че трябва да бъде отчетлива.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Димитров, за този механизъм, който сме приели и който вече е отразен в Глава десета на Правилника на Народното събрание, става въпрос за следното нещо. Комисията или Съветът изпращат на нашето правителство проекти за актове. Лошото е, че те обикновено ги изпращат с много голям дефицит на време. И ако трябва ние като Народно събрание действително да бъдем ефективни и в рамките на тази една седмица или десет дни, които се дават на нашето правителство, да реагира, да изрази някакво становище, трудно бихме могли да използваме цялата процедура.
Аз съм съгласен с това доколко действително има ефект нашето действие. Но след като вече тръгнем по процедура, особено тези, които са в процедура съвместно приемане, там има голям смисъл от това, което ние правим. Защото минават през комисии, има доста дълга, бавна процедура, докато се стигне до окончателното приемане. В този период от време, независимо че Министерският съвет изпраща своята рамкова позиция, няма лошо и Народното събрание, изпълнявайки своите функции по наблюдение и контрол на дейността на правителството, да изготви свое становище, което да бъде отчетено при приемането на съответния акт.
Това е смисълът на тази процедура, която сме приели. Това е тази годишна програма на базата на този анализ, който е приет вече от Народното събрание. Повечето от тях, бих казал 90 процента са по процедурата на съвместно приемане. Така че ние твърдо си изпълняваме тази програма.
Това е прието от комисията, това съм задал. Моята задача беше да задвижа механизмите.
Както виждате, в тази докладна записка накрая има едно многозначително изречение за стартиране на процедурата за подготовка на проект на закон, за който също говорихме тук. И всички програми, като транспонирането на законодателството като раздел, като процедура за наблюдение и контрол, като процедура за прилагане на процедурността и субсидиарността, като изпълнение вече на европейски актове би трябвало да залегне. Но това е по-дълга работа.
Имате ли становища? – Няма.
Тогава да приемем, че имаме единодушно съгласие да изпращаме тази докладна записка и да задействаме малко тази процедура, която беше забавена с времето. Независимо от усилията на госпожа Ангелиева, до този момент не бяхме стигнали до някаква реализация.
Това са точките по дневния ред. Ако някой има нещо да добави, има думата.
Ако няма, благодаря на всички за участието. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
