Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
04/10/2007
П Р О Т О К О Л
№ 73
На 4 октомври 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-131/25.09.2007 г., за изменение на Закона за движението по пътищата – внесен от Ремзи Осман.
2. Обсъждане и приемане на Правила за организацията и дейността на Постоянната подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси.
3. Избор на членове, председател и заместник-председател на Подкомисията.
4. Обсъждане на бъдещата дейност на Комисията по европейските въпроси в контекста на участието на България в процеса на взимане на решения в Европейския съюз.
На заседанието присъстваха: Цонко Киров – заместник-министър на външните работи, Алекси Стратиев – началник на КАТ – “Пътна полиция” в Генерална служба “Полиция”
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, при условията на падащ кворум, съгласно чл. 6 от нашите правила откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Предлагам заседанието да протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-131/25.09.2007 г., за изменение на Закона за движението по пътищата – внесен от Ремзи Осман.
2. Обсъждане и приемане на Правила за организацията и дейността на Постоянната подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси.
3. Избор на членове, председател и заместник-председател на Подкомисията.
4. Обсъждане на бъдещата дейност на Комисията по европейските въпроси в контекста на участието на България в процеса на взимане на решения в Европейския съюз.
Мнозинство, приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-131/25.09.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи
Цонко Киров – заместник-министър;
Алекси Стратиев – началник на КАТ – “Пътна полиция” в Генерална служба “Полиция”;
От Министерството на транспорта:
Любомир Христов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.
Тук е съветникът на господин Ремзи Осман, който от името на вносителя ще представи законопроекта, който, макар и много кратък, е предизвикал горещи обсъждания тази сутрин в Комисията по транспорта.
Имате думата, господин Тодоров, съвсем накратко да ни запознаете със законопроекта.
Не знам дали сте видели и нашето становище. Ще помоля както вносителите, така и гостите да имат предвид, че преценката на нашата комисия не се състои по съществото на законопроекта, а само дотолкова, доколкото той съответства на правото на Европейския съюз и само по този въпрос да вземат становище, тъй като другото не е от компетентността на комисията.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Аз съм главен експерт в Комисията по местно самоуправление и регионална политика и благоустройство.
Законопроектът, както отбеляза господин председателят, е изключително кратък, но в него са приложени доста обширни и добре обосновани мотиви от страна на вносителя. Цялата аргументация за приложеното изменение е в чисто правен аспект като основните аргументи са свързани с прилагане принципите на чл. 6 от основния закон на страната, насочени към премахване на ограниченията и равенството на гражданите пред закона на принципа образование, който е сред принципите, които Конституцията изрично изключва като възможност за въвеждане на ограничения или привилегия в тази посока.
Направено е сравнение, с оглед разпоредбите на прилагане на аналогични документи, издадени от страни – членки на Европейския съюз и тяхното зачитане в страната, като се прави паралел между изискването за предшестващо образование или не, включително и професионална подготовка, като по този начин се акцентува на два момента – че, от една страна, е създадена възможност с приемане на последните изменения в закона в тази му част за неравнопоставеност на българските граждани при действието на един и същи основен закон на страната, тоест до лятото на тази година и оттук нататък под действие на разпоредбите на новия закон, и неравнопоставеност, от друга страна, на българските граждани с граждани на страни – членки на Европейския съюз, и български граждани, които са придобили документ за правоспособност в съответните държави – членки.
Без да повтарям мотивите, тъй като всеки един народен представител би могъл подробно да се запознае с тях, ако не е направил това все още, само ми позволете да кажа две думи по отношение историята на законодателството в тази му част.
По време на действие на старата конституция на страната до 1991 година основното образоване е задължително. Това е дало основание предполагам в онези години на законодателя в стария Загон за движение по пътищата, действащ от 1973 до 199 година да се заложи това изрично изискване за образование.
През 1994 година в стария закон се правят съответните изменения и допълнения, като през 1994 година изрично отпада изискването за образователен ценз, като законопроекти в тази посока са внесени както от страна на тогавашния Министерски съвет с един законопроект още от края на 1992 година и на отделни народни представители, като съответните законопроекти са разглеждани по едно и също време. Подкрепени са от тогава Законодателната комисия, включително и от Комисията по транспорта към онова време.
Затова исках да направя връзка с историята на законодателството. Тогава, когато се прави изменението на закона през 1994 година, Комисията по транспорта изрично отбелязва, че в съответната Международна конвенция за движение по пътищата не се съдържат такива изисквания и ограничения и че те не са често срещана практика в отделните страни.
Доколкото познаваме сегашната европейска директива, тя също не съдържа ограничения или изисквания по отношение на образователен ценз. Единственото изискване е за равнопоставеност на всички по отношение на тяхната физическа или психическа годност, определена възраст, които могат да се въвеждат в отделните национални законодателства за определена категория транспортни средства и респективно преминалото специализирано обучение за водачи на моторни превозни средства и успешно издържан изпит в тази насока.
Това са общите изисквания, които, разбира се, фигурират и сега в нашето законодателство. Но принципът, който е въведен с последните изменения на закона за образователен ценз, противоречи на тези разпоредби.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦОНКО КИРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на вътрешните работи има отношение само към издаването на свидетелства за правоуправление. Ние изказваме становище, различно от това на вносителя, като проблемно за отпадане на изискването на основно образование.
Мотивите, които мога да посоча, са следните. Първо, не се е налагало ограничение по ценз, тъй като това са специфични изисквания, имащи пряко отношение към сигурността и качеството на изпълнение на определена дейност. Тези изисквания, макар и самата програма да се прави от Министерството на образованието, а изпитните комисии да са в Министерството на транспорта, имат пряко отношение към качеството на подготовката и съответно изпълнението на тези дейности, които се придобиват с правата след получаване на свидетелството за правоуправление, които съответно пряко влияят и на безопасността на движение.
Не смятам, че това е ограничение на права по образователен ценз.
От друга страна, дори и в директивата изискването е да бъде покрит теоретичен тест със съответната сложност, което е също доказателство, че не можем да пренебрегнем необходимостта от минимално образование, за да може тези граждани да се запознаят с тестовете за необходимата теоретична част, за да могат да ги покрият.
Смятам, че в директивата има посочено това изискване за необходимост от образование при подготовката и издаването на такива документи.
Естествено аз изказвам позицията на Министерството на вътрешните работи само като предпоставка за сигурността на движението по пътищата. Но самият образователен ценз трябва да бъде посочен като изискване от Министерството на образованието, което то е направило мисля, че преди няколко месеца, и съответно за изпитните комисии .
От Министерството на транспорта нашето становище е отрицателно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата за становище от Министерството на транспорта.
ЛЮБОМИР ХРИСТОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на транспорта не подкрепя предложението на вносителя.
С риск да се отклоня малко от Вашата препоръка, искам да изкажа няколко съображения, които може би ще бъдат извън прекия ангажимент на комисията.
Благодаря на заместник-министър Цонко Киров за обстоятелственото становище. В голяма степен то се припокрива със становището на Министерството на транспорта.
Същественият проблем е, че по този начин на практика изпитът за придобиване на правоспособност рискува да се превърне в изпит за грамотност на въпросния кандидат.всъщност идеята и целта на този изпит е съвсем различна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, колеги, за становища или за въпроси.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз имам следния въпрос: имате ли информация какъв е процентът на водачите на моторни превозни средства в Европейския съюз, които нямат начално образование? Предполагам, че въз основа на подобна информация би следвало да е правено това предложение, след като както разбирам, целта е да се премахнат някакви дискриминационни пречки с оглед на образователния ценз.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Не разполагаме с такава информация, не сме си поставяли за цел да я събираме, тъй като нашият основен аргумент е равенство на гражданите пред закона, стъпвайки на конституционната константна практика на Конституционния съд, недопускаща никакви, изрично подчертани в Конституцията, ограничения на принципа образование.
Процентите в случая нямат значение, защото не можем да даваме проценти на равенство с по-голяма или по-малка степен.
По-скоро бих си позволил да кажа ,че когато вносителят в лицето на Министерския съвет е предложил това допълнение преди лятната ваканция на парламента, няма нито ред аргумент по отношение на него. Логично беше тогава да се потърси от вносителя подобна статистическа информация – колко от нарушителите или предизвикващите пътни транспортни произшествия са със средно, основно, висше и т.н. образование.
Още две думи по отношение на преждеговорившите.
Това, че тестът е сложен в по-малка или в по-голяма степен, той се явява такъв спрямо личните качества на кандидата. Равенството е – всеки, който успее да мине теста, получава съответното свидетелство за управление.
С логиката, че там тестът щял да се превърне в тест за грамотност или неграмотност, не съм съгласен. Защото ако се следва тази логика, би трябвало да кажем: висшистите, доцентите, професорите, академиците получават книжките директно, без да полагат такъв тест, защото се смята, че те са прекалено интелигентни. Не мисля, че може да се разсъждава в тази посока.
Освен това обръщам внимание на следното. по нашето действащо законодателство за образованието, базиращо се на действащата Конституция в момента, за разлика от предишната, която посочих, обучението до 16-годишна възраст е задължително, но нямаме никакво задължение за завършване на минимална образователна степен. Това е действащото законодателство по отношение на образованието. И аз мисля, че трябва да се съобразяваме с него.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По отношение на равенството аз мисля, че няма никакви спорове. Можем да приемем за равенство при липса на ценз за образование, че се обръщаме към тези хора. Но ако се обърнем към тези, които не са завършили основно образование, ги изравняваме.
Но ако погледнем становището на специалистите от гледна точка на квалификацията, ние сме повече задължени да изравним потърпевшите, тоест да искаме повече квалифицирани шофьори, тоест равенството да бъде валидно за по-голямата част от населението, която ще се движи в среда, в която ще има повече квалифицирани шофьори. Равенството при това положение не може да бъде аргумент.
Безспорно е, господин председател, Вие казахте, че трябва да се ограничим във функцията на комисията, че ако трябва да вземем едно неутрално становище, то е най-лесното. И едното е законно, и другото е законно. И едното е хармонизирано. Освен това ни се дава възможност да въведем специфични изисквания.
Въпросът според мене в комисията, след като сме чули становищата, е да преценим дали да вземем едно неутрално решение, с което съобщаваме на пленарната зала, че е възможно чисто законодателно, без да влизаме в конфликт и при приемане на законопроекта, и при отхвърляне на законопроекта. Това е неутралното становище.
Аз лично предлагам да гласуваме по съвест. Аз ще гласувам против приемането на закона, именно поради съображенията за равенство на тези, които се движат по улиците.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз мисля, че по-скоро ние трябва да си спомним каква е ролята на нашата комисия. Ето защо и становището, което ни е предложено от експертите, не отговаря точно на мисията, която има Комисията по европейските въпроси, а именно преглед на предложените законопроекти, с оглед на тяхното съответствие със съответните европейски нормативни актове.
Както става ясно, единственият нормативен акт, който е валиден в случая, е тази директива № 91/439, където изискване за образователен ценз не съществува.
Мисля, че оттам нататък всякакво друго отношение от страна на нашата комисия би било намеса в работата на водещата комисия, която ще разгледа този законопроект, а именно Комисията по транспорта.
Естествено всеки има право на лично мнение. Според мене обаче ние като членове на Комисията по европейските въпроси трябва да се ограничим с ролята, която имаме като комисия, от една страна, от друга страна, да не забравяме, че равенството и принципът за недискриминация са абсолютно достояние на правото и на Европейския съюз, и на България, залегнали още в Европейската конвенция за правата на човека.
От тази гледна точка всякакви неоснователни ограничения и въвеждането на дискриминационни изисквания, които не почиват на конституционна база или на международно-правна база, биха били необясними, когато бъдат отстоявани специално от нашата комисия.
Така че аз предлагам да приемем становището така, както е предложено от нашите експерти, да го гласуваме и да оставим на водещата комисия ролята да прецени по целесъобразност и законосъобразност, естествено, дали да подкрепи или да не подкрепи този законопроект.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Искам да дам една друга формулировка за решение.
На базата на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси изразява становище, че и сега съществуващото законодателство, и предложената промяна в закона не противоречат на хармонизацията на българското законодателство.
Това е един компромис, който аз мога да постигна с личната си позиция.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз имам един въпрос към господин Стратиев. Предполагам, вие сте запознати с теста, който се предвижда в Приложение № 2 на Директива № 91. Считате ли, че е възможно този текст да бъде въведен в нашето законодателство и в нашата практика? Ще създаде ли той някакви затруднения и в какви срокове би могъл да бъде въведен?
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Да, действително нашата администрация – Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, въвеждат почти директно всички директиви. Така че и това е възможно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз Ви питам от практически аспект кога би могло това да стане? И би ли могло това да стане? Тъй като аз съм виждал теста – той е доста сериозен и би предизвикал, казано в кавички, малка революция в начина на провеждане на шофьорските изпити.
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Господин председател, Пътната полиция провеждаше някога изпитите на водачи. В момента изпитите на водачите нямат нищо общо с полицията въобще и с Министерството на вътрешните работи. изпитите се провеждат в системата на Министерството на транспорта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това го знам. Аз ВИ питам Вие как считате – кога би могло да стане това нещо?
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Колегите от Министерството на транспорта, ако въведат Наредба № 33 за изпитите, може да стане в рамките на един месец или най-много два.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Представителите на Министерството на транспорта имат ли да добавят нещо по този въпрос? – Няма.
С две думи да кажа пред каква хипотеза сме изправени.
От една страна, е ясно, че Директива № 91/439 няма изисквания за образователен ценз за получаване на свидетелство за управление. Наред с това в тази директива и главно в Приложение № 2 са предвидени съответните тестове, които трябва да покрият кандидатите за придобиване на свидетелство за самоуправление, които са доста сериозни, с доста високи изисквания.
В практиката на европейските страни, поне доколкото нашите експерти са успели да направят справка, няма изрично изискване за образователен ценз.
От тази гледна точка аз не виждам нещо в актовете на Европейския съюз или в европейското законодателство, което да ни дава на нас отправна точка за вземане на становище.
Лично моето становище – и ще ви предложа да го гласувате – е да приемем следното:
На базата на гореизложеното и предвид на констатацията, която правим като забележка, Комисията по европейските въпроси счита, че представеният законопроект не подлежи на преценка, с оглед съответствието му с правото на Европейския съюз поради липсата на изрични изисквания в тази насока. Всичко останало би било свърхпреценка от гледна точка на европейските актове и нашата компетентност.
Това е моето мнение. Имате думата за становища.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: подкрепяме това становище.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Който е съгласен с така формулираното становище, моля да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Господин Софиянски, това е горе-долу като Вашето предложение, но малко по-модифицирано.
Считаме, че не подлежи на преценка поради липсата на изрични изисквания.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към втора и трета точки от дневния ред, които предлагам да гледаме заедно, дотолкова, доколкото те са непосредствено свързани:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ПОСТОЯННАТА ПОДКОМИСИЯ ПО УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ.
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ, ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА.
В т. 2 са предложени едни правила за организацията и дейността на Постоянната подкомисия по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси на Четиридесетото Народно събрание.
Тези правила бяха подготвени преди доста време. Поради редица организационни, бих ги нарекъл, причини се забави тяхното приемане от нашата комисия. Но за да може тази подкомисия да бъде формирана и да продължи да действа ефективно, ние трябва да приемем тези правила.
Общо взето по време на тяхната подготовка се е придържало към задачите, които има нашата комисия, формулирани и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и в правилата за работа на нашата комисия.
Що се отнася до състава на комисия и начина на нейната работа, са взети предвид правилата, които действат за другите подкомисии. Доколкото на мене ми е известно, има само една подкомисия към Комисията по бюджет и финанси. Така че те са на ваше разположение.
Нека първо да приемем правилата, а след това да приемем и състава на подкомисията.
Направени са консултации между политическите групи в българския парламент. Това е съставът на подкомисията, който се предлага на вашето внимание.
Имате думата за становища.
Колеги, ако няма становища, подлагам на гласуване приемането на правилата.
Който е съгласен да приемем правилата за дейността на подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Който е съгласен със състава на подкомисията, така, както е предложен, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА БЪДЕЩАТА ДЕЙНОСТ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ В КОНТЕКСТА НА УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Основанието за внасянето на тази точка в дневния ред е значителното изоставане от изпълнението на решението на Народното събрание от 10 май 2007 година по приемането на годишна работна програма от Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
Знаете, че съгласно нашите правила за организация на дейността на комисията и специалната Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, озаглавена “Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз”, в компетенциите на нашата комисия са вменени редица задачи, касаещи изготвянето на становища по актове, които Европейската комисия предоставя на вниманието на Република България.
Грубо казано, този механизъм включва приемането на програма от Народното събрание. Министерският съвет изпълнява програмата, като изпраща проект на акт на Европейския съюз заедно със съответните становища към Дирекция “Европейският съюз”. Дирекция “Европейският съюз” предлага на председателя на Народното събрание кои комисии да обсъждат съответния законопроект. Председателят разпределя съответните законопроекти. ресорните комисии подготвят становища с помощта на Дирекция “Европейският съюз” и ги предават на Комисията по европейските въпроси.
На тази база комисията разглежда и изготвя становища на Комисията по европейските въпроси, която се предава на председателя на Народното събрание.
Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет това становище, като Министерският съвет има два варианта – единият да се съобрази с направеното становище, другият мотивирано да изрази своето становище защо не приема становището, което е изработено от Народното събрание.
За съжаление госпожа Ангелиева като заместник-председател на Комисията по европейските въпроси е написала две писма до господин Пирински за изпращането на съответните проекти от Министерския съвет до комисията, господин Пирински е написал специално писмо до министър-председателя, но до този момент няма постъпили актове от страна на Министерския съвет за преценка от страна на нашата комисия.
От тази гледна точка ние трябва да решим как да организираме по-нататъшната си дейност, така че да има някакъв ефект.
Според мене има няколко варианта за поведение. Първият е незабавни консултации с министър-председателя и съответния Съвет по европейските въпроси към Министерския съвет и съответната дирекция към Министерския съвет за задвижване на този механизъм, за да можем ние да си вършим нашата работа. Ако това не доведе до резултат, да се иска промяна в постановлението на Министерския съвет, който касае задълженията за изпращане на тези актове в Народното събрание.
Ако и това не даде резултат, вече трябва да търсим възможности за някаква законодателна уредба на цялостната процедура по работата по европейското законодателство.
Считам, че това е важно да го прегледаме, защото нашата комисия общо взето след 1 януари има редица други задачи, освен да приема становища. Даже ако мене лично ме питате, не е работа на нашата комисия вече да дава становища по отделните законопроекти. след като сме страна – членка на Европейския съюз, всяка една комисия в Народното събрание трябва да си преценява степента на съответствие с европейските актове, разбира се, подпомогнати от съответната дирекция на Народното събрание, тъй като в този процес вече участват всички. Това беше оправдано, дотолкова доколкото бяхме Комисия по европейска интеграция.
Предлагам този въпрос да го обсъдим малко по-нататък в комисията, когато обсъждаме нашата дейност. Но така или иначе ние не можем само да приемаме становища по законопроектите. Този механизъм за наблюдение и контрол трябва да го задвижим по някакъв начин в работата на комисията.
Виждате, че в правилника има редица изисквания от страна на изпълнителната власт, като заслушване на министър-председателя поне два пъти годишно преди съответните съвети на Европейския съюз, заслушване на съответните министри преди съответните съвети на Европейския съюз, а не само след това за отчет на това, което е обсъдено там.
Разбира се, механизмът, който ние сме приели, общо взето е съобразен и с нашите национални особености, и с практиката в повечето от европейските страни.
Моето виждане е, че целта на комисията е малко повече да започне да се занимава с политиката по европейските въпроси, а не само да гласуваме становища, които често пъти са абсолютно безспорни и заседанията може да минават в рамките на 15 минути.
Това е, което аз предлагам на вашето внимание. Имате думата за становища.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз подкрепям тази позиция и предлагам експертите да помислят – не знам дали днес ще можем да го формулираме – като първа стъпка едно предложение на комисията за решение на Народното събрание, в което решение да залегне не да се изслуша, а да се задължат да бъдат представени тези документи. Но да го формулираме. Защото ако тръгнем на изслушване, ако тръгнат спорове, смятам, че ще бъде по-сложно. Но ако минем на едно решение на Народното събрание със срок на действие, в който да бъде предоставена тази документация в комисията или в Народното събрание, мисля, че ще бъде най-разумно.
Това е моето предложение. но не мисля, че сме готови да формулираме това решение днес. Ако може да се поработи върху това решение, да се консултира и председателят на народното събрание, а и мнозинството дали е склонно да го реши, защото то все пак ще бъде някакво задължение към правителството, да го направим другия път.
Като аргумент добавям за едно такова решение и днешното решение за създаване на подкомисия. Всъщност тази подкомисия е правилна, тя е логична. Но веднага идва и въпросът върху каква рамка работи тази подкомисия.
Ние имаме един запис и този запис е, че внасяме в бюджета на Европейския съюз 654 млн. лв. И този запис е в бюджета. Друг акт на парламента, който санкционира взаимоотношенията ни по финансовите въпроси с европейския съюз няма. Ако тръгнем към това на каква рамка се стъпва, това означава да гледаме дали Министерството на финансите си внася редовно вноските в Европейския парламент. Ние нямаме базата, върху която трябва да контролираме.
Ако ни се подаде една рамка, тогава вече се осмисля и работата на комисията, защото тя следи за изпълнението на тази рамка. А тази рамка е това, което Вие казахте и което трябва да го изискаме с решение на Народното събрание.
Това е моето предложение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само да ви кажа докъде са стигнали нещата.
Първо, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание предвижда 3-седмичен срок. И той е достатъчно сериозен нормативен акт, който задължава Министерския съвет да изпраща тези актове. За съжаление това не се е случило. И в писмото на председателя на Народното събрание Георги Пирински до министър-председателя се казва изрично: За съжаление въпреки че по по-голямата част от точките на цитираната по-горе годишна работна програма вече има проекти на Европейската комисия и предвиденият чл. 97, ал. 1 от правилника, 3-седмичният срок отдавна е изтекъл. В Народното събрание по установения ред все още не е внесен нито един проектоакт на Европейския съюз, придружен от становища на Министерския съвет.
Казва се в заключение, че сегашното състояние на нещата около парламентарния контрол по европейските въпроси буди основателна тревога. Във връзка с това предлагам в най-скоро време да се предприемат мерки, чрез които да бъде преодоляно натрупалото се изоставане по разглеждания въпрос.
Ето защо ние вече сме извървели част от този път, имаме нормативната база и т.н. Оттук нататък за мене има две възможности.
Първата е да ми възложите на мене като председател на комисията да проведа разговори с министър-председателя, с Министерския съвет, за да може да задействаме този механизъм. и ако това не стане, вече да търсим промяна в Правилника за организацията и дейността на Министерския съвет.
Разбира се, обсъждахме дали не е възможно, но това, очевидно е една по-голяма и по-сериозна задача, да възложим на експертите с наша помощ и с тяхна помощ да се разработи един цялостен нормативен акт за работа по европейските въпроси, който включва и механизмите за транспониране, и механизмите за контрол и наблюдение, и механизмите за действие на европейските актове, и прилагането на правилата за пропорционална субсидиарност. Но това може да стане в един по-продължителен период от време. Не може да стане сега.
Разбира се, това ще бъде задължение на нашата комисия да правим правилата за работа по европейските въпроси, дотолкова, доколкото в първите години трудно можем да очакваме всичко веднага да се задейства.
Аз ви предлагам да се ориентираме към едно такова решение. първо, да ми възложите да проведа тези консултации, да докладвам на следващото заседание какъв е резултатът от тях и с оглед на това да видим какви мерки могат да се вземат. Защото очевидно е,че основната тежест за изпълнение на тази годишна програма е на нашата комисия. И когато констатираме след два месеца, че тя не е изпълнена, отговорността ще бъде върху нас.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: И ще рефлектира и върху целия парламент.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Кажете, колеги, какво мислите по една такава процедура.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Подкрепяме това, което Вие казахте във връзка с допитване до министър-председателя.
Действително буди безпокойство това, че въпреки писмото няма реакция. Очевидно е необходима Вашата лична намеса.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Само искам да добавя, господин председател, че и третият вариант, който Вие предлагате, според мене е по-трайният. Той е по-дългосрочен и може да бъде задействан успоредно с това, което Вие ще приемете, за което ние като комисия Ви даваме мандат.
Но тъй като нашата Комисия по европейските въпроси действително ще трябва да постави началото на някакви правила, не е лошо наистина успоредно с това да се проучва опитът или да се правят стъпки в решаване на такъв род проблеми по законодателен път, тоест, както Вие споменахте като трети вариант, да се поставят рамки в законодателната сфера.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: С ясното съзнание, че един такъв закон ще бъде доста тежък като работа.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Това е един много дълъг и тежък процес. Но аз смятам, че той трябва да стартира. И както Вие казахте – в това абсолютно Ви подкрепям, това трябва да бъде стартирано от нашата комисия. Рано или късно тази или следващата Комисия по европейските въпроси ще се нуждае от него.
Затова може би в по-дългосрочна перспектива трябва да се започнат стъпки в тази насока.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други становища? – Няма.
Тогава да се ориентираме към такова решение, че ми възлагате да проведа консултациите, да докладвам пред комисията и в зависимост от резултатите от тези консултации да търсим други пътища за реакция.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Искам да направя само едно допълнение.
Като информация за Вас, от проведени от мене срещи и разговори през този период, докато нямаше все още избран председател, искам при разговорите с премиера изрично да подчертаете, че информация по този въпрос как Народното събрание контролира своето правителство е търсена в тези месеци от посланиците от всички държави на Европейския съюз, от представителя на Европейската комисия. И действително можем да изпаднем – ние вече сме изпаднали – в едно доста неудобно положение, но мисля, че все още има време да реагираме адекватно на това, което сами сме заложили в нормативната рамка и просто се нуждаем от една по-експедитивна организация и не препятстване, а малко подкрепа в нашата работа.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: С това изчерпихме дневния ред.
Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
№ 73
На 4 октомври 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-131/25.09.2007 г., за изменение на Закона за движението по пътищата – внесен от Ремзи Осман.
2. Обсъждане и приемане на Правила за организацията и дейността на Постоянната подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси.
3. Избор на членове, председател и заместник-председател на Подкомисията.
4. Обсъждане на бъдещата дейност на Комисията по европейските въпроси в контекста на участието на България в процеса на взимане на решения в Европейския съюз.
На заседанието присъстваха: Цонко Киров – заместник-министър на външните работи, Алекси Стратиев – началник на КАТ – “Пътна полиция” в Генерална служба “Полиция”
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, при условията на падащ кворум, съгласно чл. 6 от нашите правила откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Предлагам заседанието да протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-131/25.09.2007 г., за изменение на Закона за движението по пътищата – внесен от Ремзи Осман.
2. Обсъждане и приемане на Правила за организацията и дейността на Постоянната подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси.
3. Избор на членове, председател и заместник-председател на Подкомисията.
4. Обсъждане на бъдещата дейност на Комисията по европейските въпроси в контекста на участието на България в процеса на взимане на решения в Европейския съюз.
Мнозинство, приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-131/25.09.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи
Цонко Киров – заместник-министър;
Алекси Стратиев – началник на КАТ – “Пътна полиция” в Генерална служба “Полиция”;
От Министерството на транспорта:
Любомир Христов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.
Тук е съветникът на господин Ремзи Осман, който от името на вносителя ще представи законопроекта, който, макар и много кратък, е предизвикал горещи обсъждания тази сутрин в Комисията по транспорта.
Имате думата, господин Тодоров, съвсем накратко да ни запознаете със законопроекта.
Не знам дали сте видели и нашето становище. Ще помоля както вносителите, така и гостите да имат предвид, че преценката на нашата комисия не се състои по съществото на законопроекта, а само дотолкова, доколкото той съответства на правото на Европейския съюз и само по този въпрос да вземат становище, тъй като другото не е от компетентността на комисията.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Аз съм главен експерт в Комисията по местно самоуправление и регионална политика и благоустройство.
Законопроектът, както отбеляза господин председателят, е изключително кратък, но в него са приложени доста обширни и добре обосновани мотиви от страна на вносителя. Цялата аргументация за приложеното изменение е в чисто правен аспект като основните аргументи са свързани с прилагане принципите на чл. 6 от основния закон на страната, насочени към премахване на ограниченията и равенството на гражданите пред закона на принципа образование, който е сред принципите, които Конституцията изрично изключва като възможност за въвеждане на ограничения или привилегия в тази посока.
Направено е сравнение, с оглед разпоредбите на прилагане на аналогични документи, издадени от страни – членки на Европейския съюз и тяхното зачитане в страната, като се прави паралел между изискването за предшестващо образование или не, включително и професионална подготовка, като по този начин се акцентува на два момента – че, от една страна, е създадена възможност с приемане на последните изменения в закона в тази му част за неравнопоставеност на българските граждани при действието на един и същи основен закон на страната, тоест до лятото на тази година и оттук нататък под действие на разпоредбите на новия закон, и неравнопоставеност, от друга страна, на българските граждани с граждани на страни – членки на Европейския съюз, и български граждани, които са придобили документ за правоспособност в съответните държави – членки.
Без да повтарям мотивите, тъй като всеки един народен представител би могъл подробно да се запознае с тях, ако не е направил това все още, само ми позволете да кажа две думи по отношение историята на законодателството в тази му част.
По време на действие на старата конституция на страната до 1991 година основното образоване е задължително. Това е дало основание предполагам в онези години на законодателя в стария Загон за движение по пътищата, действащ от 1973 до 199 година да се заложи това изрично изискване за образование.
През 1994 година в стария закон се правят съответните изменения и допълнения, като през 1994 година изрично отпада изискването за образователен ценз, като законопроекти в тази посока са внесени както от страна на тогавашния Министерски съвет с един законопроект още от края на 1992 година и на отделни народни представители, като съответните законопроекти са разглеждани по едно и също време. Подкрепени са от тогава Законодателната комисия, включително и от Комисията по транспорта към онова време.
Затова исках да направя връзка с историята на законодателството. Тогава, когато се прави изменението на закона през 1994 година, Комисията по транспорта изрично отбелязва, че в съответната Международна конвенция за движение по пътищата не се съдържат такива изисквания и ограничения и че те не са често срещана практика в отделните страни.
Доколкото познаваме сегашната европейска директива, тя също не съдържа ограничения или изисквания по отношение на образователен ценз. Единственото изискване е за равнопоставеност на всички по отношение на тяхната физическа или психическа годност, определена възраст, които могат да се въвеждат в отделните национални законодателства за определена категория транспортни средства и респективно преминалото специализирано обучение за водачи на моторни превозни средства и успешно издържан изпит в тази насока.
Това са общите изисквания, които, разбира се, фигурират и сега в нашето законодателство. Но принципът, който е въведен с последните изменения на закона за образователен ценз, противоречи на тези разпоредби.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦОНКО КИРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на вътрешните работи има отношение само към издаването на свидетелства за правоуправление. Ние изказваме становище, различно от това на вносителя, като проблемно за отпадане на изискването на основно образование.
Мотивите, които мога да посоча, са следните. Първо, не се е налагало ограничение по ценз, тъй като това са специфични изисквания, имащи пряко отношение към сигурността и качеството на изпълнение на определена дейност. Тези изисквания, макар и самата програма да се прави от Министерството на образованието, а изпитните комисии да са в Министерството на транспорта, имат пряко отношение към качеството на подготовката и съответно изпълнението на тези дейности, които се придобиват с правата след получаване на свидетелството за правоуправление, които съответно пряко влияят и на безопасността на движение.
Не смятам, че това е ограничение на права по образователен ценз.
От друга страна, дори и в директивата изискването е да бъде покрит теоретичен тест със съответната сложност, което е също доказателство, че не можем да пренебрегнем необходимостта от минимално образование, за да може тези граждани да се запознаят с тестовете за необходимата теоретична част, за да могат да ги покрият.
Смятам, че в директивата има посочено това изискване за необходимост от образование при подготовката и издаването на такива документи.
Естествено аз изказвам позицията на Министерството на вътрешните работи само като предпоставка за сигурността на движението по пътищата. Но самият образователен ценз трябва да бъде посочен като изискване от Министерството на образованието, което то е направило мисля, че преди няколко месеца, и съответно за изпитните комисии .
От Министерството на транспорта нашето становище е отрицателно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата за становище от Министерството на транспорта.
ЛЮБОМИР ХРИСТОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на транспорта не подкрепя предложението на вносителя.
С риск да се отклоня малко от Вашата препоръка, искам да изкажа няколко съображения, които може би ще бъдат извън прекия ангажимент на комисията.
Благодаря на заместник-министър Цонко Киров за обстоятелственото становище. В голяма степен то се припокрива със становището на Министерството на транспорта.
Същественият проблем е, че по този начин на практика изпитът за придобиване на правоспособност рискува да се превърне в изпит за грамотност на въпросния кандидат.всъщност идеята и целта на този изпит е съвсем различна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, колеги, за становища или за въпроси.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз имам следния въпрос: имате ли информация какъв е процентът на водачите на моторни превозни средства в Европейския съюз, които нямат начално образование? Предполагам, че въз основа на подобна информация би следвало да е правено това предложение, след като както разбирам, целта е да се премахнат някакви дискриминационни пречки с оглед на образователния ценз.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Не разполагаме с такава информация, не сме си поставяли за цел да я събираме, тъй като нашият основен аргумент е равенство на гражданите пред закона, стъпвайки на конституционната константна практика на Конституционния съд, недопускаща никакви, изрично подчертани в Конституцията, ограничения на принципа образование.
Процентите в случая нямат значение, защото не можем да даваме проценти на равенство с по-голяма или по-малка степен.
По-скоро бих си позволил да кажа ,че когато вносителят в лицето на Министерския съвет е предложил това допълнение преди лятната ваканция на парламента, няма нито ред аргумент по отношение на него. Логично беше тогава да се потърси от вносителя подобна статистическа информация – колко от нарушителите или предизвикващите пътни транспортни произшествия са със средно, основно, висше и т.н. образование.
Още две думи по отношение на преждеговорившите.
Това, че тестът е сложен в по-малка или в по-голяма степен, той се явява такъв спрямо личните качества на кандидата. Равенството е – всеки, който успее да мине теста, получава съответното свидетелство за управление.
С логиката, че там тестът щял да се превърне в тест за грамотност или неграмотност, не съм съгласен. Защото ако се следва тази логика, би трябвало да кажем: висшистите, доцентите, професорите, академиците получават книжките директно, без да полагат такъв тест, защото се смята, че те са прекалено интелигентни. Не мисля, че може да се разсъждава в тази посока.
Освен това обръщам внимание на следното. по нашето действащо законодателство за образованието, базиращо се на действащата Конституция в момента, за разлика от предишната, която посочих, обучението до 16-годишна възраст е задължително, но нямаме никакво задължение за завършване на минимална образователна степен. Това е действащото законодателство по отношение на образованието. И аз мисля, че трябва да се съобразяваме с него.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По отношение на равенството аз мисля, че няма никакви спорове. Можем да приемем за равенство при липса на ценз за образование, че се обръщаме към тези хора. Но ако се обърнем към тези, които не са завършили основно образование, ги изравняваме.
Но ако погледнем становището на специалистите от гледна точка на квалификацията, ние сме повече задължени да изравним потърпевшите, тоест да искаме повече квалифицирани шофьори, тоест равенството да бъде валидно за по-голямата част от населението, която ще се движи в среда, в която ще има повече квалифицирани шофьори. Равенството при това положение не може да бъде аргумент.
Безспорно е, господин председател, Вие казахте, че трябва да се ограничим във функцията на комисията, че ако трябва да вземем едно неутрално становище, то е най-лесното. И едното е законно, и другото е законно. И едното е хармонизирано. Освен това ни се дава възможност да въведем специфични изисквания.
Въпросът според мене в комисията, след като сме чули становищата, е да преценим дали да вземем едно неутрално решение, с което съобщаваме на пленарната зала, че е възможно чисто законодателно, без да влизаме в конфликт и при приемане на законопроекта, и при отхвърляне на законопроекта. Това е неутралното становище.
Аз лично предлагам да гласуваме по съвест. Аз ще гласувам против приемането на закона, именно поради съображенията за равенство на тези, които се движат по улиците.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз мисля, че по-скоро ние трябва да си спомним каква е ролята на нашата комисия. Ето защо и становището, което ни е предложено от експертите, не отговаря точно на мисията, която има Комисията по европейските въпроси, а именно преглед на предложените законопроекти, с оглед на тяхното съответствие със съответните европейски нормативни актове.
Както става ясно, единственият нормативен акт, който е валиден в случая, е тази директива № 91/439, където изискване за образователен ценз не съществува.
Мисля, че оттам нататък всякакво друго отношение от страна на нашата комисия би било намеса в работата на водещата комисия, която ще разгледа този законопроект, а именно Комисията по транспорта.
Естествено всеки има право на лично мнение. Според мене обаче ние като членове на Комисията по европейските въпроси трябва да се ограничим с ролята, която имаме като комисия, от една страна, от друга страна, да не забравяме, че равенството и принципът за недискриминация са абсолютно достояние на правото и на Европейския съюз, и на България, залегнали още в Европейската конвенция за правата на човека.
От тази гледна точка всякакви неоснователни ограничения и въвеждането на дискриминационни изисквания, които не почиват на конституционна база или на международно-правна база, биха били необясними, когато бъдат отстоявани специално от нашата комисия.
Така че аз предлагам да приемем становището така, както е предложено от нашите експерти, да го гласуваме и да оставим на водещата комисия ролята да прецени по целесъобразност и законосъобразност, естествено, дали да подкрепи или да не подкрепи този законопроект.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Искам да дам една друга формулировка за решение.
На базата на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси изразява становище, че и сега съществуващото законодателство, и предложената промяна в закона не противоречат на хармонизацията на българското законодателство.
Това е един компромис, който аз мога да постигна с личната си позиция.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз имам един въпрос към господин Стратиев. Предполагам, вие сте запознати с теста, който се предвижда в Приложение № 2 на Директива № 91. Считате ли, че е възможно този текст да бъде въведен в нашето законодателство и в нашата практика? Ще създаде ли той някакви затруднения и в какви срокове би могъл да бъде въведен?
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Да, действително нашата администрация – Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, въвеждат почти директно всички директиви. Така че и това е възможно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз Ви питам от практически аспект кога би могло това да стане? И би ли могло това да стане? Тъй като аз съм виждал теста – той е доста сериозен и би предизвикал, казано в кавички, малка революция в начина на провеждане на шофьорските изпити.
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Господин председател, Пътната полиция провеждаше някога изпитите на водачи. В момента изпитите на водачите нямат нищо общо с полицията въобще и с Министерството на вътрешните работи. изпитите се провеждат в системата на Министерството на транспорта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това го знам. Аз ВИ питам Вие как считате – кога би могло да стане това нещо?
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Колегите от Министерството на транспорта, ако въведат Наредба № 33 за изпитите, може да стане в рамките на един месец или най-много два.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Представителите на Министерството на транспорта имат ли да добавят нещо по този въпрос? – Няма.
С две думи да кажа пред каква хипотеза сме изправени.
От една страна, е ясно, че Директива № 91/439 няма изисквания за образователен ценз за получаване на свидетелство за управление. Наред с това в тази директива и главно в Приложение № 2 са предвидени съответните тестове, които трябва да покрият кандидатите за придобиване на свидетелство за самоуправление, които са доста сериозни, с доста високи изисквания.
В практиката на европейските страни, поне доколкото нашите експерти са успели да направят справка, няма изрично изискване за образователен ценз.
От тази гледна точка аз не виждам нещо в актовете на Европейския съюз или в европейското законодателство, което да ни дава на нас отправна точка за вземане на становище.
Лично моето становище – и ще ви предложа да го гласувате – е да приемем следното:
На базата на гореизложеното и предвид на констатацията, която правим като забележка, Комисията по европейските въпроси счита, че представеният законопроект не подлежи на преценка, с оглед съответствието му с правото на Европейския съюз поради липсата на изрични изисквания в тази насока. Всичко останало би било свърхпреценка от гледна точка на европейските актове и нашата компетентност.
Това е моето мнение. Имате думата за становища.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: подкрепяме това становище.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Който е съгласен с така формулираното становище, моля да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Господин Софиянски, това е горе-долу като Вашето предложение, но малко по-модифицирано.
Считаме, че не подлежи на преценка поради липсата на изрични изисквания.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към втора и трета точки от дневния ред, които предлагам да гледаме заедно, дотолкова, доколкото те са непосредствено свързани:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ПОСТОЯННАТА ПОДКОМИСИЯ ПО УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ.
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ, ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА.
В т. 2 са предложени едни правила за организацията и дейността на Постоянната подкомисия по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси на Четиридесетото Народно събрание.
Тези правила бяха подготвени преди доста време. Поради редица организационни, бих ги нарекъл, причини се забави тяхното приемане от нашата комисия. Но за да може тази подкомисия да бъде формирана и да продължи да действа ефективно, ние трябва да приемем тези правила.
Общо взето по време на тяхната подготовка се е придържало към задачите, които има нашата комисия, формулирани и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и в правилата за работа на нашата комисия.
Що се отнася до състава на комисия и начина на нейната работа, са взети предвид правилата, които действат за другите подкомисии. Доколкото на мене ми е известно, има само една подкомисия към Комисията по бюджет и финанси. Така че те са на ваше разположение.
Нека първо да приемем правилата, а след това да приемем и състава на подкомисията.
Направени са консултации между политическите групи в българския парламент. Това е съставът на подкомисията, който се предлага на вашето внимание.
Имате думата за становища.
Колеги, ако няма становища, подлагам на гласуване приемането на правилата.
Който е съгласен да приемем правилата за дейността на подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Който е съгласен със състава на подкомисията, така, както е предложен, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА БЪДЕЩАТА ДЕЙНОСТ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ В КОНТЕКСТА НА УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Основанието за внасянето на тази точка в дневния ред е значителното изоставане от изпълнението на решението на Народното събрание от 10 май 2007 година по приемането на годишна работна програма от Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
Знаете, че съгласно нашите правила за организация на дейността на комисията и специалната Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, озаглавена “Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз”, в компетенциите на нашата комисия са вменени редица задачи, касаещи изготвянето на становища по актове, които Европейската комисия предоставя на вниманието на Република България.
Грубо казано, този механизъм включва приемането на програма от Народното събрание. Министерският съвет изпълнява програмата, като изпраща проект на акт на Европейския съюз заедно със съответните становища към Дирекция “Европейският съюз”. Дирекция “Европейският съюз” предлага на председателя на Народното събрание кои комисии да обсъждат съответния законопроект. Председателят разпределя съответните законопроекти. ресорните комисии подготвят становища с помощта на Дирекция “Европейският съюз” и ги предават на Комисията по европейските въпроси.
На тази база комисията разглежда и изготвя становища на Комисията по европейските въпроси, която се предава на председателя на Народното събрание.
Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет това становище, като Министерският съвет има два варианта – единият да се съобрази с направеното становище, другият мотивирано да изрази своето становище защо не приема становището, което е изработено от Народното събрание.
За съжаление госпожа Ангелиева като заместник-председател на Комисията по европейските въпроси е написала две писма до господин Пирински за изпращането на съответните проекти от Министерския съвет до комисията, господин Пирински е написал специално писмо до министър-председателя, но до този момент няма постъпили актове от страна на Министерския съвет за преценка от страна на нашата комисия.
От тази гледна точка ние трябва да решим как да организираме по-нататъшната си дейност, така че да има някакъв ефект.
Според мене има няколко варианта за поведение. Първият е незабавни консултации с министър-председателя и съответния Съвет по европейските въпроси към Министерския съвет и съответната дирекция към Министерския съвет за задвижване на този механизъм, за да можем ние да си вършим нашата работа. Ако това не доведе до резултат, да се иска промяна в постановлението на Министерския съвет, който касае задълженията за изпращане на тези актове в Народното събрание.
Ако и това не даде резултат, вече трябва да търсим възможности за някаква законодателна уредба на цялостната процедура по работата по европейското законодателство.
Считам, че това е важно да го прегледаме, защото нашата комисия общо взето след 1 януари има редица други задачи, освен да приема становища. Даже ако мене лично ме питате, не е работа на нашата комисия вече да дава становища по отделните законопроекти. след като сме страна – членка на Европейския съюз, всяка една комисия в Народното събрание трябва да си преценява степента на съответствие с европейските актове, разбира се, подпомогнати от съответната дирекция на Народното събрание, тъй като в този процес вече участват всички. Това беше оправдано, дотолкова доколкото бяхме Комисия по европейска интеграция.
Предлагам този въпрос да го обсъдим малко по-нататък в комисията, когато обсъждаме нашата дейност. Но така или иначе ние не можем само да приемаме становища по законопроектите. Този механизъм за наблюдение и контрол трябва да го задвижим по някакъв начин в работата на комисията.
Виждате, че в правилника има редица изисквания от страна на изпълнителната власт, като заслушване на министър-председателя поне два пъти годишно преди съответните съвети на Европейския съюз, заслушване на съответните министри преди съответните съвети на Европейския съюз, а не само след това за отчет на това, което е обсъдено там.
Разбира се, механизмът, който ние сме приели, общо взето е съобразен и с нашите национални особености, и с практиката в повечето от европейските страни.
Моето виждане е, че целта на комисията е малко повече да започне да се занимава с политиката по европейските въпроси, а не само да гласуваме становища, които често пъти са абсолютно безспорни и заседанията може да минават в рамките на 15 минути.
Това е, което аз предлагам на вашето внимание. Имате думата за становища.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз подкрепям тази позиция и предлагам експертите да помислят – не знам дали днес ще можем да го формулираме – като първа стъпка едно предложение на комисията за решение на Народното събрание, в което решение да залегне не да се изслуша, а да се задължат да бъдат представени тези документи. Но да го формулираме. Защото ако тръгнем на изслушване, ако тръгнат спорове, смятам, че ще бъде по-сложно. Но ако минем на едно решение на Народното събрание със срок на действие, в който да бъде предоставена тази документация в комисията или в Народното събрание, мисля, че ще бъде най-разумно.
Това е моето предложение. но не мисля, че сме готови да формулираме това решение днес. Ако може да се поработи върху това решение, да се консултира и председателят на народното събрание, а и мнозинството дали е склонно да го реши, защото то все пак ще бъде някакво задължение към правителството, да го направим другия път.
Като аргумент добавям за едно такова решение и днешното решение за създаване на подкомисия. Всъщност тази подкомисия е правилна, тя е логична. Но веднага идва и въпросът върху каква рамка работи тази подкомисия.
Ние имаме един запис и този запис е, че внасяме в бюджета на Европейския съюз 654 млн. лв. И този запис е в бюджета. Друг акт на парламента, който санкционира взаимоотношенията ни по финансовите въпроси с европейския съюз няма. Ако тръгнем към това на каква рамка се стъпва, това означава да гледаме дали Министерството на финансите си внася редовно вноските в Европейския парламент. Ние нямаме базата, върху която трябва да контролираме.
Ако ни се подаде една рамка, тогава вече се осмисля и работата на комисията, защото тя следи за изпълнението на тази рамка. А тази рамка е това, което Вие казахте и което трябва да го изискаме с решение на Народното събрание.
Това е моето предложение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само да ви кажа докъде са стигнали нещата.
Първо, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание предвижда 3-седмичен срок. И той е достатъчно сериозен нормативен акт, който задължава Министерския съвет да изпраща тези актове. За съжаление това не се е случило. И в писмото на председателя на Народното събрание Георги Пирински до министър-председателя се казва изрично: За съжаление въпреки че по по-голямата част от точките на цитираната по-горе годишна работна програма вече има проекти на Европейската комисия и предвиденият чл. 97, ал. 1 от правилника, 3-седмичният срок отдавна е изтекъл. В Народното събрание по установения ред все още не е внесен нито един проектоакт на Европейския съюз, придружен от становища на Министерския съвет.
Казва се в заключение, че сегашното състояние на нещата около парламентарния контрол по европейските въпроси буди основателна тревога. Във връзка с това предлагам в най-скоро време да се предприемат мерки, чрез които да бъде преодоляно натрупалото се изоставане по разглеждания въпрос.
Ето защо ние вече сме извървели част от този път, имаме нормативната база и т.н. Оттук нататък за мене има две възможности.
Първата е да ми възложите на мене като председател на комисията да проведа разговори с министър-председателя, с Министерския съвет, за да може да задействаме този механизъм. и ако това не стане, вече да търсим промяна в Правилника за организацията и дейността на Министерския съвет.
Разбира се, обсъждахме дали не е възможно, но това, очевидно е една по-голяма и по-сериозна задача, да възложим на експертите с наша помощ и с тяхна помощ да се разработи един цялостен нормативен акт за работа по европейските въпроси, който включва и механизмите за транспониране, и механизмите за контрол и наблюдение, и механизмите за действие на европейските актове, и прилагането на правилата за пропорционална субсидиарност. Но това може да стане в един по-продължителен период от време. Не може да стане сега.
Разбира се, това ще бъде задължение на нашата комисия да правим правилата за работа по европейските въпроси, дотолкова, доколкото в първите години трудно можем да очакваме всичко веднага да се задейства.
Аз ви предлагам да се ориентираме към едно такова решение. първо, да ми възложите да проведа тези консултации, да докладвам на следващото заседание какъв е резултатът от тях и с оглед на това да видим какви мерки могат да се вземат. Защото очевидно е,че основната тежест за изпълнение на тази годишна програма е на нашата комисия. И когато констатираме след два месеца, че тя не е изпълнена, отговорността ще бъде върху нас.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: И ще рефлектира и върху целия парламент.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Кажете, колеги, какво мислите по една такава процедура.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Подкрепяме това, което Вие казахте във връзка с допитване до министър-председателя.
Действително буди безпокойство това, че въпреки писмото няма реакция. Очевидно е необходима Вашата лична намеса.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Само искам да добавя, господин председател, че и третият вариант, който Вие предлагате, според мене е по-трайният. Той е по-дългосрочен и може да бъде задействан успоредно с това, което Вие ще приемете, за което ние като комисия Ви даваме мандат.
Но тъй като нашата Комисия по европейските въпроси действително ще трябва да постави началото на някакви правила, не е лошо наистина успоредно с това да се проучва опитът или да се правят стъпки в решаване на такъв род проблеми по законодателен път, тоест, както Вие споменахте като трети вариант, да се поставят рамки в законодателната сфера.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: С ясното съзнание, че един такъв закон ще бъде доста тежък като работа.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Това е един много дълъг и тежък процес. Но аз смятам, че той трябва да стартира. И както Вие казахте – в това абсолютно Ви подкрепям, това трябва да бъде стартирано от нашата комисия. Рано или късно тази или следващата Комисия по европейските въпроси ще се нуждае от него.
Затова може би в по-дългосрочна перспектива трябва да се започнат стъпки в тази насока.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други становища? – Няма.
Тогава да се ориентираме към такова решение, че ми възлагате да проведа консултациите, да докладвам пред комисията и в зависимост от резултатите от тези консултации да търсим други пътища за реакция.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Искам да направя само едно допълнение.
Като информация за Вас, от проведени от мене срещи и разговори през този период, докато нямаше все още избран председател, искам при разговорите с премиера изрично да подчертаете, че информация по този въпрос как Народното събрание контролира своето правителство е търсена в тези месеци от посланиците от всички държави на Европейския съюз, от представителя на Европейската комисия. И действително можем да изпаднем – ние вече сме изпаднали – в едно доста неудобно положение, но мисля, че все още има време да реагираме адекватно на това, което сами сме заложили в нормативната рамка и просто се нуждаем от една по-експедитивна организация и не препятстване, а малко подкрепа в нашата работа.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: С това изчерпихме дневния ред.
Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
