П Р О Т О К О Л

№ 76


На 8 ноември 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-47/31.10.2007 г. за държавния бюджет на Република България за 2008 г. - внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъства Боряна Пенчева – директор на Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Имаме само една точка в дневния ред:
Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-47/31.10.2007 г. за държавния бюджет на Република България за 2008 г. - внесен от Министерския съвет.
По тази точка сме поканили да присъства Боряна Пенчева – директор на Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерството на финансите.
Имахме два варианта за работа на комисията. първият вариант беше да насрочим заседание от 16,30 часа, като да поканим някои от заместник-министрите, който да ни представи бюджета.
Другият вариант беше да проведем едно по-професионално обсъждане с участието на госпожа Боряна Пенчева – директор на Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерството на финансите, в който дебат ще можем повече да се съсредоточим върху проблемите, които са предмет на анализ от страна на нашата комисия.
Вчера направихме едно заседание с ръководството и преценихме, че този вариант е по-добрият – от 14,20 да проведем заседанието с участието на госпожа Боряна Пенчева. Така че това е ситуацията към днешното заседание.
Ако нямате бележки, да преминем към същината на въпроса.
Госпожо Пенчева, ние сме изготвили едно становище от гледна точка на компетентността на нашата комисия. Опитали сме се в раздел първи да дадем петте основни насоки, по които според нас подлежи на преценка държавният бюджет или проекта за държавен бюджет от гледна точка на това, което интересува нашата комисия. Извадили сме след това подробно своите виждания по отделните точки и накрая сме се опитали да формулираме нещо като заключение в раздел седми.
Запознати сте с нашето становище.
Бих желал разговорът да се съсредоточи главно около тези въпроси, които са залегнали в становището, за да пестим и нашето, и вашето време.
Имате думата.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Аз наистина съжалявам, но съм само директор. За сметка на това бих искала да ви кажа, че наистина участвах в подготовката на бюджета като цяло и специално за европейските средства.
Бих искала да започна с една добра новина. Буквално вчера Европейската комисия със свое официално решение одобри всички оперативни програми, тоест последните оперативни програми. Двете така наречени тежки инвестиционни програми по трасета и околна среда имат официално решение на комисията с вчерашна дата.
Това събитие считаме, че е знаково и че вече наистина трябва да се работи и да се изпълняват програмите.
В рамките на Националната стратегическа референтна рамка - основния стратегически документ, са заложени приоритетите на икономически растеж и заетост, които са и приоритети на този бюджет.
Бюджет 2008 неслучайно е бюджет на устойчивост и развитие, защото наистина за първи път освен програмната основа ясно са откроени приоритетите и европейските средства са един от най-важните инструменти за реализиране на тези приоритети. Разбира се, те са една малка част.
Бих искала да подчертая, че националните капиталови разходи са увеличени с 51 процента за следващата година, което е един огромен растеж и това всъщност е една от основните гаранции, че това наистина ще бъде бюджет на устойчивост и на растеж.
България ще получи 7 млрд. евро от европейските фондове и всъщност 2008 година е най-важната от гледна точка на правилната основа на изпълнение на тези програми.
Вие знаете, че успяхме да извоюваме в преговори с комисията за България да важи техническото правило на бюджет и дисциплина М + 3. Това означава, че средствата за 2007 година като алокация за страната от европейските фондове могат да бъдат усвоени през следващите три години. И това е един малко по-дълъг хоризонт.
Въпреки това задачите, които са поставени, са много напрегнати.
Бих искала да кажа няколко думи по предприсъединителните инструменти.
Две хиляди и шеста година беше последната година, в която се планираха предприсъединителните инструменти. Тоест ние вече нямаме и едно евро, което да е планирано. Тепърва обаче предстоят разплащанията и договарянията по проектите.
Виждате, че в средносрочен план – за периода 2007 – 2010 година са заложени над 3 млрд. и 300 млн. лева за изпълнение на предприсъединителните инструменти. Те ще свършат през 2010 година. И наистина 2008 година е ключова за успешното изпълнение на проектите.
По отношение например на програма САПАРД 2008 е последната в нейното изпълнение.
По отношение на програма ИСПА 2008 е ключовата година, в която реално трябва да бъде постигнат значителен напредък по всички проекти. И това са големите инфраструктурни проекти.
Към 30 септември по ИСПА като изцяло усвоени средства, изплатени, са 17,5 процента. Процентът на договаряните средства е 61,8. Ако ви се вижда нисък този процент, трябва чисто експертно да обясня, че имаше дълъг период преди договарянето. Към днешна дата ние сме добре – 62 процента са горе-долу договорените проценти.
От тази година започват вече реалните големи плащания по проекти, като Дунав мост. Вие знаете, че той беше Design build, до Пловдив – Свиленград първата фаза, Първомай – Крумово, по автомагистрала “Люлин”, на която в момента вече започна строителството.
Така че следващата година рязко ще се увеличи процентът на разплащанията.
От своя страна това предполага една голяма ангажираност на секторните министерства от гледна точка на контрол върху контрактора, за да се спазват навреме сроковете.
По някои проекти следва да ви информирам, че има закъснение между два и шест месеца. Но ако е така, не е обезпокоително.
Наистина следващата година очакваме за програма ИСПА да тръгнат големи плащания по проектите, които вече са договорени.
От друга страна, насърчително е – и аз бих искала да ви информирам за това, че са стартирали много техническите помощи за подготовка на мащабните инфраструктурни проекти за кохезионния фонд за оперативна програма “Транспорт” и “Околна среда”.
По отношение на програма “Транспорт”, понеже с нея започнах някак си като проекти, бих искала да кажа, че върви техническата помощ по рехабилитация на транзитни пътища 5, което в следващата година вече реално ще се изпълнява, вървят други проекти, като рехабилитация на железопътни линии както по направлението София – Видин, така и София – Бургас.
Автомагистрала “Марица”, автомагистрала “Струма” също имат предпроектни проучвания, които са на един напреднал етап.
Така че програма ИСПА с успешното си изпълнение ще даде добър старт на структурните фондове.
Освен това в тръжна процедура в момента е проект на софийското метро, като се очаква тръжната процедура да приключи през месец януари, и първа фаза от проекта за метрото да стартира реално от следващата година.
Така че оптимистично сме настроени по отношение на усвояването и на програма ИСПА.
По програма ФАР. Въпреки че е много трудно, тъй като в един меморандум има над 170 проекта по всички програми, в това число и трансграничните, традиционно има едно добро усвояване – над 90 процента.
В програма ФАР в момента се прави всичко възможно от секторното министерство и от Министерството на финансите до края на ноември да приключи контрактуването, за да може през следващата година да има разплащания, съобразно нашите планове.
Очакванията са отново да имаме такъв висок процент, дори над 95 процента.
Така че това е общата картина за предприсъединителните инструменти.
По структурните фондове. Казах ви, че по програма “Транспорт” вече има стартирали реални търгове.
Бих искала да добавя също, че фонд “Пътища” е в процес на подготовка на тръжни процедури за следващи проекти.
След одобрението на програмата и официалното подписване на 27 ноември, няма да има никакви пречки тези търгове да бъдат пуснати ускорено и да стартират с тези проекти.
По отношение на програма “Околна среда”. Знаете, че бяхме планирали с техническа помощ водни проекти, при това интегрирани водни проекти, обхващащи целия цикъл, за 12 български града, които са така наречените големи агломерации с населени места над 200 000 жители. Очакваме наистина тази програма също да стартира ефективно.
По отношение на другите оперативни програми вече имаме обявени грантови схеми по няколко от програмите, това са преди всичко програми за развитие на човешките ресурси, където са обявени грантови схеми и за сектор “Образование”.
Тук бих искала в скоби, тъй като все пак днес гледах бюджета, да подчертая, че правителството отделя изключително внимание на този сектор и той ще бъде подкрепен с европейски средства, наред с 22 процента нарастване на разходите за образование в следващата бюджетна година с около 480 млн. лв. Има дори административни грантови схеми ,които обхващат целия цикъл на образование и наука.
Има схеми като стипендии за докторанти, за студенти, има насърчаване на научния потенциал във висшите учебни заведения, както и за усъвършенстване на средното образование. Те са, разбира се, не много големи по мащабите си, но са знакови и биха били добър модел.
Освен това има Програма за развитие на човешките ресурси, която ще стартира. Бих искала да обърна внимание, че това не е просто социална програма или подкрепа на образованието, или нещо подобно. Това е една програма, насочена към активни мерки на пазара на труда, към създаване на активна заетост. Така че очакваме тя да има голям ефект върху икономиката ни, специално върху качеството на трудовите ресурси.
По отношение на регионалната оперативна програма. Вие знаете, че голяма част от общините са готови. Имаме около 180 общински проекта, които са стартирали предварително, дори преди одобрението на програмата. Решението на комисията за одобрение на регионалната оперативна програма е от 5 ноември. Официалната церемония ще бъде другата седмица на 14 ноември. Вече реални проекти се търгуват.
Така че след тази дата 14 ноември, когато ще бъде и формално подписана програмата, могат да бъдат превеждани средства и по общинските проекти в приоритет 1 – градско развитие и възстановяване и в приоритет 2 – достъпност, където са стартирани вече схеми за рехабилитация на второкласни и третокласни пътища с изпълнител Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Тя е в програмата за развитие на селските райони. И ние се надяваме, че самите общини вече са предприели мерки за подготовка на техническите задания, на апликационните форми, за да може наистина много бързо да стартира и този процес. Така е направена картата на България, че няма община, която да не попадне в обхвата на някоя програма.
По регионалната оперативна програма са хванати 86 общини, като бих искала да подчертая този акцент, че са дефинирани 7 центъра на растеж – това са големите градове, и 86 общини попадат в обхвата на регионалните оперативни програми. Сто седемдесет и три общини пък са дефинирани като райони, които ще подлежат на подкрепа от програмата за развитие на селските райони. Така че тук е важна активността на самите общини да идентифицират своето място и да подготвят своите проекти. Но ние сме оптимисти, тъй като се работи в партньорство с тях.
По програмата за бизнеса, за конкурентноспособност на българската икономика вече стартират няколко грантови схеми за подкрепа на иновациите.
Малкият и средният бизнес, в зависимост от размера на предприятието може да кандидатства за субсидия между 20 и 80 процента от стойността на своите проекти за въвеждане на нови технологии по така нареченото технологично модернизиране за въвеждане на европейски стандарти на качеството, като ИСО и разни други стандарти за производство и консултантска подкрепа. Така че и там имаме стартирали грантови схеми. Там срокът е до февруари, за да дадем повече време на бизнеса. И в началото на следващата година буквално ще започнат плащанията.
Не споменах за програма “Административен капацитет”, въпреки че тази програма е по-малка – 156 млн. е общата й стойност. Тя има за цел да подготвя администрацията на централно, регионално и местно ниво. Социално-икономическите партньори и общините да предоставят модерен тип услуги на гражданите, както и съдебната система.
По програма “Административен капацитет” могат да бъдат финансирани и проекти в съдебната система за борба с корупцията, за повишаване качеството и обучението на съдии и на персонал. Така че общата рамка гарантира наистина това – една по-конкурентноспособна България.
Доста са амбициозни целите, които са поставени. Например ако говорим за конвергенция, България стартира от 2007 година нивото на брутен вътрешен продукт на човек от населението 38,7 от средноевропейското. За 2008 година целта, която е поставена, е 40,1 – наистина един значителен ръст,макар и с малко проценти. А в края на периода на действие на структурните фондове ние очакваме, че почти 62 процента от средноевропейското ниво на брутен вътрешен продукт трябва да бъде достигнато от човек от населението в България. Наистина е така.
От друга страна, още следващата година ние трябва да усвоим 4 млрд.лв.
Тук бих искала да спомена няколко думи и за другите инструменти.
Шенген има одобрен екшънплан, стратегически план за 3-годишния период на действие на Шенген. Предвиждаме за 3-годишния период 145 млн. евро. Основният бенефициент, след дълги преговори в министерството, е МВР. И наистина ще ситуираме интервентите по външни граници. Ще се гарантира техника и за обучение, и за укрепване капацитета на външните граници, в това число и на морската граница.
Подготвяме индикативна програма 2007. В момента се обсъжда и за 2008. Тръжните процедури ще стартират в момента. Очакваме съвсем скоро Министерският съвет да вземе решение за одобряване на индикативната програма и годишния план за Шенген.
Освен това България ще получи по програмата за ядрена безопасност ресурси, които са не само за ядрена безопасност, а са и възобновяеми източници на енергия, енергийна ефективност, мерки за гарантиране на сигурност на доставките.
И накрая, има един инструмент на стойност 30 млн. евро, към 62 млн. лв. така наречения преходен инструмент, който е за създаване на капацитет в администрацията и съдебната система.
Така че като предпоставка това, което е планирано за 2008 година, наистина е надеждна и амбициозна, но реалистична рамка.
Възникнаха дискусии в хода на подготовката на бюджета – много или малко средства сме планирали. Аз искам тук, предвиждайки вашия въпрос, да направя и този коментар. Средствата са толкова като индикативна програма. Ако България успее да направи повече проекти, да усвои по-голяма стойност от тази, която е заложена в бюджета, при възстановяване на разходите тези разходи след тяхната сертификация ще дойдат като приход в бюджета. Тоест няма горен лимит, така да го наречем условно,за усвояване на европейските средства. Ако има достатъчно добри проекти, ние можем да усвоим и повече от цифрите, които са заложени в бюджета.
ЧЕТИН КАТАЗК: Като казвате “горен лимит”, ясно е, че няма такъв. А долу има ли?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Ние сме, така да се каже, разчели една реалистична рамка според нас. Министерствата бяха заявили ресурси като за усвояване, които са доста по-значителни от това, което в крайна сметка Министерството на финансите след диалозите заложи и предложи на Министерския съвет и е взето като решение в бюджета.
ЧЕТИН КАЗАК: Колко процента беше сконтирано или намалихте?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Ние направихме анализ на база реалното усвояване.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Реално според вас. И каква е картината за 2008 г? Защото вие сте заложили 4 млрд., като казахте, че това е производна естествено на бързото стартиране на програмите за транспорта и околната среда. Вашите очаквания са такива.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: И успешното изпълнение на предприсъединителните фондове.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Защото предприсъединителните фондове в частта ИСПА са просто трагични. Ние трябва да назоваваме нещата с истинските им имена.
Тук е записано продължаване на новия екарисаж. Този екарисаж знаете, че се изгражда. Също укрепването на граничния контрол на ветеринарните служби.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да оставим госпожа Пенчева да завърши, а ние после ще продължим с въпросите.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Ако прецените, господин председател, аз нямам проблеми. Но усвояването като процент наистина в този предприсъединителен период може да се оцени като ниско, но пак опира до нашите желания. Практиката и в другите европейски страни показва, че такава е картината, особено през първите години.
Това, което ние сме направили обаче, е, че сме извадили уроци от това положение. Донякъде ние имахме такава ситуация, че постигахме одобрение от Брюксел на даден проект, който нямаше пълната техническа готовност за стартиране.- и примерът с екарисаж или с граничен пункт – получаваме ресурс за граничен пункт, но още не е готов подробният устройствен план, което налага допълнителни действия от страна на администрацията, при това на различни нива – и областна, и регионална, и общинска, и местна, и държавна. Именно това сега сме се постарали да избегнем.
Ние сме направили една прогноза за 2008 година, като сме считали, че за тежките инвестиционни проекти това, което реално може да се случи, е да има авансови плащания, които да са в размер от 10 до 20 процента от стойността на проекта.
Така че нашата прогноза за 2008 година е реалистична, а за самият начин на одобряване на проектите вече имаме уроците, че проектът се одобрява тогава, когато има готова предпроектна, проектна, техническа и тръжна документация, за да няма едно такова нереалистично планиране.
Това е практиката и в другите страни – членки на Европейския съюз. От 2004 и 2005 година насам ние вече сме започнали този факт да го отчитаме.
Какви цели си поставя правителството за усвояване. Нашата цел е да усвоим наистина максимален ресурс от това, което е заложено.
Аз искам да използвам случая, че съм взела думата, да ви кажа, че министър Орешарски обикновено се шегува, когато му задават въпроса – извинявайте, че говоря така на това толкова важно заседание – колко ще бъдат усвоени първата година, през 2008 година от структурните фондове, той казва: в един футболен мач резултатът през първите 10 минути обикновено няма значение за крайния резултат. И той не е толкова съществено важен.
Това, което България трябва да усвои, е една рамка до 2013 година, а нейното усвояване е до 2015 година. Тоест въпросът е да влезем с максимално висок темп на усвояване, с максимално добре подготвени проекти. Квотата за България за 2007 година ще се усвоява през 2011 включително.
Осемстотин двадесет и три млн. лв. е сумата, която ние сме заложили като национално съфинансиране към общата стойност от 3 млрд. 947 мил. лв., които ще трябва да постигнем.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: При 800 млн. лв. от нашето правителство какво означава това като …
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Почти 4 млрд. европейски фондове. Това трябва да усвоим. Аз затова казвам, че това е амбициозна задача. Наистина е така. Три милиарда и 947 млн. лв. е общата сума.
По отношение на националното съфинансиране сме предвидили, съобразно регламента, какви точно средства са необходими за съфинансиране. Съобразно регламента сме предвидили 15 процента съфинансиране на средствата от структурните фондове на ниво оперативна програма.
На средствата от кохезионния фонд сме предвидили 20 процента съфинансниране, което означава един по-голям ангажимент на националния бюджет. Целта е да се постигне ускорено развитие на инфраструктурата. Защото е ясно, че инфраструктурата е под нивото на изискванията на гражданите и на бизнеса. Затова беше взето такова решение да се заложи този по-висок процент.
Така че това е общата рамка. Средният процент на съфинансиране излиза горе-долу 17,25 на сто.
Така че това е националното съфинансиране, което сме планирали.
Само по отношение, за да завърша, на ефекта от нарасналото търсене на ефекта от нарасналото търсене и повишението на инвестиционната активност. В документа на стр. 37 и 28 са направени основните изводи от анализа. Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите е направила един задълбочен анализ още в хода на преговорите по националната стратегическа референтна рамка. Ние отчитахме ефекта и върху заетостта. Това, което беше изчислено е, че нетният ефект върху заетостта например ще бъде ръст на броя на заетите с 36 700 души средно годишно за 7-годишния период. Ние търсим едно увеличение на заетостта и то на активната заетост, а не по програми за временна заетост, постигнат ръст върху брутния вътрешен продукт между 0,2 - 0,4 процента добавка на годишна база, включително и подобрение дефицита на търговския баланс.
Въпреки че инвестиционния внос е само през първата година, може да се очаква нарастване, като цяло ефектът, който се изчислява, е средно годишен положителен ефект върху търговското салдо от 409 млн. евро средно годишно. Така че това е за 7-годишния период. След това ще нарасне и износът. Така че това е на база изчисление на база математическия модел, който е съгласуван дори с Европейската комисия – това е на база на модела за регионалната икономика, изчисляване на регионалния сектор.
В крайна сметка ние си поставяме задача с бюджет 2008 с европейските средства да се достигнат в крайна сметка целите и на Лисабон – растеж и заетост, при това устойчив растеж, устойчива заетост с акцент на целите на Лисабон, конкурентноспособна икономика и динамизъм.
Така че това е може би най-характерното, с което бих искала да завърша. Благодаря ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Запознахме се съвсем внимателно с документа. Наистина това, което представя вашата дирекция към Министерството на финансите, не е част от проблема, а част от решаването на проблема.Вие не оперирате по тези средства, Вие само представяте картината.
Аз искам да попитам в частта за националния стратегически план за развитие на селските райони. Погледнах внимателно статистиката. Това, което сте заделили, е много интересно за 2008 година по линия на директните плащания – 470 млн., като те ще бъдат допълнени от 128,9 млн. пренасочване на финансови пакети за развитие на селските райони.
Сумата, която сте заделили във втората част, е производна на първата. По това наистина трябва да имате някакви вътрешни разчети, които да показват, че това ще се случи.
Моля за вашата трактовка на въпроса.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Действително пак бих искала да повторя, че това е заложено като една база и върху нея, съгласно европейския регламент има тази модулация, в която може да се прехвърлят ресурси.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Тази модулация е 25 – 20 – 15, така ли?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Да. Така че по тази линия е изчислението.
Пак бих искала да повторя общата позиция, че в случай, че се наложи, могат да бъдат направени съответните плащания.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Точните проекти за 2008 г. по линия на директните плащания са 240 млн. евро или в левово изражение 480 млн. лв. Така да го разбирам.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вие се опитахте да отговорите на част от въпросите, които сме повдигнали в раздел VІІ. Принципно приемате ли становището на комисията, което са изготвили нашите експерти?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Казах какъв е индикативният таван. А по отношение на възможността дори повече средства да бъдат усвоени – това ние го приветстваме и бихме работили за него.
Така че по отношение на тази забележка бих искала да подчертая, че бюджетът достатъчно ясно е дал този ангажимент на правителството в хода на преговорите с Европейската комисия да бъде гарантирано ефикасно и ефективно усвояване на тези средства.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Хаджиниколов, този отговор задоволява ли Ви?
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Указани са 3851,9 млн. лв., ако разбира се, не гледаме различни неща, които са за периода 2007 – 2010 година, като средства, които България ще получи от Европейската комисия. Но това е казано, че е са периода 2007 – 2010 година. А за 2008 година лично аз не можах да намеря никъде да се казва за структурните фондове точно какви средства ще бъдат получени или ще се усвоят, или ще бъдат изразходвани. Ако има някъде такава цифра, няма никакъв проблем да я включим в становището и да направим промяна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз ще ви кажа съвсем точно и конкретно. Имаме един доклад, който е раздаден на народните представители. От него ние си вадим изводите. Бихте ли ни посочили къде точно в този доклад тази цифра, която Вие споменахте, като средства за съфинансиране от републиканския бюджет са отразени и съответно къде са нивата за усвояване на средствата от Европейския съюз? Освен ако гледаме различни бюджети.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз бих отговорила на този въпрос, но ако давате…
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Все пак това за нас е основен въпрос. той е изражение на политиката.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: На стр. 29 има за 2010 година.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: На стр. 28 има за периода 2007 – 2010 година. Вие правилно отбелязахте, че договорените средства за 2008 година ще се изплащат през 2010 – 2011 година. Но все пак някаква преценка би трябвало да има.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Преценката е в рамките на тази стойност за 2008 година. Въпросът е, че очакваме технически правене на всички макети на бюджета, а не в обобщението на доклада. И тъй като срокът за усвояване на европейските средства е тригодишен, заради това е възприет този подход – да даде цялостната картина.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: На стр. 36 има за въздействието на взаимоотношенията с Европейския съюз върхю бюджета ,където са дадени едни разходи от 8 млн. обаче, а не 4 млрд. В тези разходи са включени, доколкото разбирам, и съфинансирането. Но това не може да говори за степен на усвояване, а по-скоро това е технически проект, защото той включва натрупани баланси. Така че това не е това, което ние питаме, ако това имате предвид.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Нова което ви споменах като цифри, идва от сумата на тези числа. То е дадено на стр. 36.
Това, което се опитах да кажа, е че в рамките на този бюджет, ако дойдат повече средства, ако бъдат реално изхарчени повече средства, страната ни би могла да усвои и повече ресурси. Защото схемата на плащане е такава: авансово плащане, което е между 10 и 20 процента от стойността на проекта. След това има междинни плащания, които са няколко на брой и те се определят в конкретния договор за одобряване на даден проект.
В момента, в който се извърши сертификация и се установи ,че плащанията са извършени правомерно, ефикасно и ефективно, би могло страната да изиска от Брюксел възстановяване на реално извършените разходи.
Така че като цифра за усвояване това, което е заложено в бюджета, като обръщам внимание, че това е основата. Ако България успее да усвои повече, значи при сертификация ние ще получим и повече. Но това е на база реалистична оценка в бюджета, който ще бъде заложен в национален фонд, оттам ще бъде даден на съответните министерства, които управляват оперативните програми, на съответните изпълнителни агенции в секторните министерства по предприсъединителните програми и бюджета на Държавен фонд “Земеделие”.
Така че сумата от тези цифри е реалното очакване за усвояването на ресурсите през 2008 година.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбирам от този разговор, Министерството на финансите има пределна яснота във връзка с необходимия ресурс за съфинансиране от страна на републиканския бюджет. Но това нещо някак си не е сумирано и отбелязано в доклада върху проекта за бюджет на Република България за 2008 година.
Следователно няма никакъв проблем, когато окончателно се изготви този доклад, тоест между първо и второ четене, тази сума да бъде изрично посочена, за да имат народните представители повече яснота за това какво е необходимо като усилия от страна на нашата държава, за да получим онези 4 милиарда, за които говорим.
Второто, което разбирам. Вие имате дадени разчети по отделни програми какво ще се получи за следващата година, като имате и готовност евентуално при по-добра подготовка тези суми да бъдат увеличени. Но това са според вас реалните очаквания, които нашата страна може да усвои през 2008 година.
И съответно съфинансирането е разчетено на базата на тези реални суми.
Според нас това трябва да бъде казано някак си малко по-ясно в доклада, за да бъдем и ние с реална представа за това какво се очаква по тези програми през следващата година като обобщени показатели да бъде постигнато.
Мисля, че нямаме разминаване. Въпросът е по какъв начин да бъде отразено.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Приемам бележката Ви. На мене лично така поднесено ми се вижда ясно, но може би наистина е въпрос на по-ясна формулировка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Всеки един човек, като пише един материал, му се струва, че всичко е ясно, без да си дава сметка, че той ще се чете от хора, на които не им е ясно.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Приемам Вашата бележка и като експерт ще допринеса за изясняване на формулировката.
Бих искала само, ако ви е интересно, да направя едно допълнение на това, което споменах, като посоча, че разчетът за приходите е лесно да се направи, защото ние по регламент ще получим тези ресурси при одобряване на програмите и авансово страната ни ще ги получи. Така че нашето планиране е извършено на такава основа.
По структурните фондове авансовите плащания, които ще получим през първата година, която за нас е 2007, са 2 процента, през втората са три и през третата отново са два процента.
За кохезионния фонд авансовите плащания са 2, 4 и 4 процента съответно за периода 2007 – 2009 година, плюс тези, които можем да сертифицираме като авансови плащания за съответните години.
На тази база ние сме взели минимума. Направихме една оценка на база на реалното усвояване и сме заложили този ангажимент, който е реалистичен. И може би наистина е въпрос на чисто техническа формулировка, а не на бюджетна логика и на принципно положение бюджетът да бъде по-ясно формулиран. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да ни прощава господ ние да променяме бюджетната логика. Ние искаме просто това, което е предмет на оценка от страна на нашата комисия, да бъде по-ясно отразено в този доклад, за да имаме ние представа в крайна сметка за цифрите за 2008 година.
Колеги, има ли други въпроси? – Няма.
Да благодарим на госпожа Пенчева. Ще преминем към гласуване.
Господин Филип Димитров е дал писмена бележка, с която казва, че гласува “Въздържал се”.
Който е съгласен да приемем това становище и да одобрим проектобюджета на Република България за 2008 година, моля да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Бих искала да изразя благодарност и готовност да окажем допълнително съдействие във всяко едно време да внесем яснота, ако трябва, да представим и допълнителна информация по въпроса.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако се наложи, преди второто четене отново ще ви поканим в комисията, за да видим по какъв начин са отразени тези наши бележки.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.




Стенограф:
(Божана Попова)






ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)