Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
13/11/2007
П Р О Т О К О Л
№ 77
На 13 ноември 2007 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-55/9.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане - внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-53/9.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност - внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-56/9.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за асцизите и данъчните складове - внесен от Министерския съвет
и на законопроект № 754-01-142/10.10.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за асцизите и данъчните складове - внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
На заседанието присъства Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, Венетка Тодорова - началник отдел в Дирекция “Данъчна политика”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, кворумът вече е налице и можем да започнем работата на комисията.
Необходимостта от провеждането на днешното извънредно заседание се обуславя от придвижването на данъчните закони към пленарната зала. Още повече, че съгласно Закона за устройството на държавния бюджет е хубаво данъчните закони да бъдат приети преди Закона за държавния бюджет за следващата година. Така че тази седмица всички комисии ще заседават в един по-ускорен ритъм, за да можем да придвижим данъчните закони към пленарната зала.
В днешния дневен ред са включени три законопроекта:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-55/9.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане - внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-53/9.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност - внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-56/9.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за асцизите и данъчните складове - внесен от Министерския съвет
и на законопроект № 754-01-142/10.10.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за асцизите и данъчните складове - внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Както виждате, по трета точка – законопроекта за акцизите и данъчните складове, имаме двама вносители – единият е Министерският съвет, а по другия вносители са двама народни представители – Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, които са поканени да участват в днешното заседание.
На днеишното заседание сме поканили да участват още:
От Министерството на финансите
Атанас Кънчев – заместник-министър,
Димитър Войнов – старши експерт в Дирекция “Данъчна политика”,
Диана Терзиева – главен експерт в Дирекция “Данъчна политика”,
Венетка Тодорова – началник отдел в Дирекция “Данъчна политика”,
Любов Костова – старши експерт – юрисконсулт,
Маргарита Борисова – старши експерт в Дирекция “Външни финанси”.
От Агенцията за държавни вземания:
Петя Иванова – главен експерт – юрисконсулт
От Националната агенция по приходите:
Катя Кашъмова – началник отдел “Осигурителна методология”;
От Агенция “Митници”:
Борислав Борисов – директор на Дирекция “Митнически режим и процедури”.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите.
Ще Ви помоля да се съобразите с това, което е отразено в нашето становище, че комисията не е компетентна да изземва въпроси, които са от компетентността на водещата комисия, специално Комисията по бюджет и финанси. Нашият предмет на преценка е доколко законопроектът съответства на съответните европейски актове, в дадения случай две директиви и един регламент.
Ще моля да акцентирате Вашето изложение върху тези въпроси, които са от компетентността на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважгаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете от името на Министерството на финансите да ви представя проекта на решение за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Първо, искам да благодаря на Комисията по европейските въпроси за изразеното становище, в което се отразява съответствието на Закона за корпоративното подоходно облагане и предлаганите негови изменения със съответните европейски директиви.
Направените в проекта предложения обхващат промени в няколко основни текста. Ще визирам по-важните предложения на промени, без да изпадам в конкретика на членове и алинеи, тъй като предполагам, че всички вие сте запознати и разполагате с конкретиката на тези предложения.
По-важните предложения за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане са:
Основно намаляване на данъка върху дивидента от 7 на 5 процента.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние не бихме могли да вземем отношение по този въпрос от гледна точка на нашата задача като Комисия по европейската интеграция. Това е проблем на водещата комисия.
Аз ви предлагам да кажете по тези въпроси, които са визирани в директивите, какво е особеното, което се променя в Закона за корпоративното подоходно облагане, за да можем ние да вземем становище. Ако желаете така да процедираме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Разбира се, господин председател, логично е.
Предлагам на вашето внимание да коментираме данъчните облекчения, които представляват държавни помощи за регионално развитие, тъй като те са пряко обвързани с европейските директиви.
Предложените промени, представляващи държавни помощи за регионално развитие, са наложени от задължението на Република България като държава членка да отразим действащите от 1 януари 2007 година нови европейски правила за държавни помощи, както и изискванията на Европейската комисия, изразени в процеса на нотификация на четирите данъчни мерки.
В края на 2006 година бяха приети актове на Европейския съюз, които регламентират държавните помощи, в обхвата на които попадат и данъчните облекчения.
Всяка държава – членка трябва да промени националното си законодателство и да отрази тези настъпили промени. В новия закон приет в края на 2006 година, са налице данъчни облекчения, представляващи държавни помощи, които са съобразени със Закона за държавни помощи, действащ до 31 декември 2006 година.
Разпоредбите в закона, уреждащ данъчните облекчения, са съобразени изцяло с новите условия за държавните помощи, които ще бъдат в сила за периода 2007 – 2013 година, поради факта, че при изготвянето и приемането на споменатия Закон за корпоративно подоходно облагане все още не бяха приети всички актове на Европейския съюз, регламентиращи държавните помощи.
С оглед на това изложение бяха необходими промени ,влизащи в сила от 1 януари 2007 година, които да отразят новите изисквания на Европейския съюз.
В случай, че посочените промени не влязат в сила от посочената дата, данъчните облекчения няма да може да се приложат, защото не са съобразени с новите изисквания на Европейския съюз.
При представянето на посочените данъчни облекчения следва да бъдат съобразени следните нормативни актове на Европейския съюз, по-конкретно:
Регламент № 1998 от 2006 година, приет на 15 декември 2006 година от Европейската комисия, относно прилагането на чл. 87 и чл. 88 от Договора за създаване на Европейския съюз по отношение на минималната помощ;
Насоките за национална регионална помощ 2007 – 2013 година, които са в сила от 1 януари 2007 година.
Изпълнението на тези условия в областта на държавните помощи налага необходимостта от предложените законодателни промени в нотифицираните пред Европейската комисия данъчни облекчения, с цел пълното им имплементиране с посочените европейски нормативни изисквания.
Промените, които представяме на вашето внимание, са необходими и с оглед на постановяването на положително решение за допустимост от страна на Европейската комисия по отношение регламентираните данъчни облекчения.
За да е в сила едно данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, е необходимо постановяване на положително решение за допустимост от страна на Европейската комисия. Липсата на такова посочено положително решение означава, че данъчното облекчение не може да бъде ползвано, независимо че същото е уредено в закона, в случая в Закона за държавните помощи в неговите Преходни и заключителни разпоредби.
С оглед на гореизложеното, ако не бъдат направени промени по отношение на данъчните облекчения, представляващи държавна помощ за регионално развитие, то същите няма да може да бъдат ползвани.
Предложените промени, представляващи минимални или държавни помощи за регионално развитие, ще бъдат изпратени за съгласуване в Европейската комисия предвид задължението за нотифициране на окончателните схеми.
Поради това се очакват и допълнителни промени, чрез които да се отразят бележките на комисията, с оглед получаване на решения за допустимост по отношение на прилагането на тези данъчни облекчения.
Ако желаете, уважаеми господин председател, да премина към предложението за данъчни облекчения ,които предлагат преотстъпване на целия корпоративен данък за предприятия, извършващи производствена дейност в райони с висока безработица, в случая говорим за нулев корпоративен данък.
В законопроекта ние излагаме схема за нулев корпоративен данък, която да бъде запазена, като се въведат допълнителни условия. Тези условия отговарят напълно на изискванията за насоките за национална регионална помощ за периода 2007 – 2013 година на Европейската комисия, като тези правила за минимална помощ са уредени в Регламент № 1998/2006 г. на Европейската комисия. Този регламент определя праг от 400 000 лв. за три последователни години или 133 хил. лв. годишно като определена ставка за нулев корпоративен данък или по-скоро определена граница, под който мерките за помощ да изпълняват всички критерии или да не изпълняват критерии по чл. 88, § 1 от Договора за създаване на С въвеждането на този праг за максимален размер на преотстъпения корпоративен данък в размер до 400 хил. лв. за период от 3 години, на данъкоплатците няма да е необходимо да изпълняват специфичните изисквания за регионални държавни помощи, което ще направи данъчното облекчение по-лесно за прилагане. Тези данъкоплатци, които преотстъпват данък над посочения праг, ще трябва да изпълняват допълнителните изисквания.
Следващата позиция, с която налагаме промени, това е инвестиционен данъчен кредит или по-скоро намаление на корпоративния данък с 10 процента от придобитите активи, отново в райони с висока безработица.
В законопроекта е заложено данъчното облекчение да се отмени, считано от 1 януари 2008 година, като, разбира се, за 2007 година данъчното облекчение може да се прилага, ако сумата, както коментирахме в това число преотстъпения корпоративен данък, е до 400 хил. лв. в период от три последователни години.
Мотивите за предложените промени в тази втора част са, че схемата на инвестиционния данъчен кредит по същество дублира данъчното облекчение за нулев корпоративен данък, тъй като и двете данъчни мерки са насочени към насърчаване на инвестициите в райони с висока безработица.
Наличието на две данъчни облекчения, представляващи регионална помощ, изисква въвеждането на специфични правила за натрупване на държавната помощ за един инвестиционен проект. От друга страна, натрупването на помощи налага необходимост от засилен данъчен контрол, респективно това допълнително натоварва Националната агенция по приходите за спазване на правилата на насоките за национална регионална помощ, които коментирахме, за периода 2007 – 2013 година.
Също така като коментар към мотивите, ниската данъчна ставка на корпоративния данък в България също може да се разглежда и като мярка за насърчаване на инвестициите, поради което това допълнително въвеждане на две данъчни облекчения за насърчаване на инвестициите в райони с висока безработица не е удачно.
Предлагаме на вашето внимание, отразявайки бележките на Европейската комисия, разбира се, в хода на една нотификационна процедура да се наложи и данъчно облекчение за кооперациите. В законопроекта е предложено тази данъчна мярка да се трансформира от регионална държавна помощ в минимална помощ, като се въвеждат съответните условия на регламента от 2006 година с № 1998 на комисията по отношение на минималната помощ.
Предложението за промяна относно данъчното облекчение за кооперации няма да доведе до затруднения при кооперациите, тъй като кооперациите преотстъпват нисък по размер данък и почти всички ще попаднат в определения таван от 400 хил. лв. за три години.
Мотивите са аналогични на предложеното по отношение трансформирането на схемата за инвестиционен данъчен кредит от регионална държавна помощ в минимална. Регламентирано е, че 50 процента от преотстъпения данък се превежда в инвестиционни фондове на кооперативните съюзи, но в закона няма изискване този данък да се инвестира по правилата на регионалните държавни помощи.
Само за ваше сведение на Комисията по европейски въпроси ще кажа, че през 2006 година от данъчното облекчение са се възползвали 396 кооперации и образувани от тях предприятия, като преотстъпеният корпоративен данък от всяка е в размер на 2,8 млн. лв.
Очаква се не повече от една до три кооперации да бъдат засегнати при въвеждане на максимален праг на преотстъпения данък, поради което смятаме, че промяната няма да има съществен негативен ефект за кооперациите в България.
Следващото данъчно облекчение, което в случая е последно по реда на тяхното представяне, е предоставено на предприятия по реда на отменения чл. 20 от Закона за чуждестранните инвестиции. В законопроекта предлагаме да се предвижда отмяна на данъчното облекчение, предоставено на предприятие по реда на отменения чл. 20 от Закона за чуждестранните инвестиции, като промяната влиза в сила от 1 януари 2007 година. Това е вследствие от изпълнението на нотификационната процедура, предприета от Република България, което в резултат от проведени срещи и размяна на официална кореспонденция с Европейската комисия, в която кореспонденция експертите на комисията оцениха, че данъчната мярка по чл. 26 се счита за дискриминационна, тъй като е достъпна само за предприятия и инвеститори, осигурени в България преди 2007 година, за които са били налице условия по Закона за чуждестранните инвестиции.
Поради това към настоящия момент от тази мярка не могат да се възползват новите инвеститори.
Разбира се, предлагаме на вашето внимание набелязаните разпоредби, които влизат в сила със задна дата, но смятам, че това е логично, тъй като попадат разпоредби, които въвеждат изисквания на Европейския съюз по отношение на държавните помощи.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Като изключим общата постановка, че в гражданското право разпоредбите със задна сила трябва да се прилагат само по изключение…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: … в случая можем да обвиняваме само Европейския съюз, но няма смисъл.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси към вносителите, за становища. Доста изчерпателно беше изложението на господин заместник-министъра.
Предполагам, че вносителите са запознати с нашето проектостановище. Подкрепяте ли го?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Да, подкрепяме го.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, който е съгласен с нашето становище, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Ще Ви помоля пак от същия ъгъл да го погледнете.
Бих искал да дадете малко разяснение – това единственият законопроект ли е за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност или има и друг проект от Министерския съвет? И как мислите да процедирате, ще се обединяват ли те по някакъв начин, поотделно ли ще вървят?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Нямаме такива намерения. Ще коментираме само новите промени.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест има стар законопроект за изменение и допълнение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Абсолютно, който в едногодишния период е достигнал до второ четене, но днес не беше обсъден в Комисията по бюджет и финанси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: А това са само нови изменения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Да.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест най-вероятно двата законопроекта ще се гледат заедно, така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Моите очаквания са да бъдат гледани заедно, но най-вероятно няма да бъдат обединени, тъй като единият не е минал на второ четене. Може би това е във Вашите прерогативи?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Всичко е в ръцете на председателя на Народното събрание. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! По втора точка от дневния ред на заседанието на Комисията по европейските въпроси ще ви представя мотиви към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, като отново ще коментирам единствено отразеното становище на Комисията по европейските въпроси в частта за хармонизиране с директивите на Европейския съюз.
Проектът е изготвен основно във връзка с необходимост от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви, най-вече в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на текстове, които създават проблеми при практическото прилагане на закона.
Основните промени са свързани с хармонизиране на текстове в съответствие с новата директива 2006/112 на Европейската общност. В тази връзка са предложени изменения в чл. 7, ал. 6, чл. 13, ал. 5, чл. 24, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 2, чл. 36, ал. 2, чл. 172, § 1, т. 15 от Преходните и заключителни разпоредби и § 14, ал. 7.
Промените са свързани основно с определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуги по оценка, експертиза и работа върху движими вещи и посредническите услуги.
Създадена е и преходна разпоредба, с която придобиването или вноса на превозни средства се освобождават от данък при следните условия:
Превозните средства са били под режим временен внос, с пълно освобождаване от митни сборове към датата на присъединяване на страната към Европейския съюз. размерът на данъка в случая е не по-голям от 100 лв. и датата на първа регистрация на моторните превозни средства е не по-късно от 31 декември 1998 година.
Създава се по този начин с допълнение и възможност на щаба на Върховното командване на Североатлантическия договор да се ползва от освобождаване на ДДС при внос и при доставки на територията на нашата страна.
Досега такава възможност по отношение на Североатлантическия договор съществуваше само за въоръжените силите на страните – членки. В случая се прави конкретно за щаба на Върховното командване като изпълнител на тези дейности.
Във връзка с изискванията на Регламент на Европейската общност № 1998/2006 година на Европейската комисия за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към минималната помощ са предложени изменения в чл. 166.
Променен е прагът на минималната помощ по инвестиционни проекти от 200 хил. лв. на левовата равностойност на 200 хил. евро, като за предприятията от отрасъла сухоземен транспорт този праг е 100 хил. евро.
С приемането на новия праг се създава по-благоприятен режим за лицата, прилагащи специалния ред за начисляване на ДДС при внос, тъй като се увеличава размерът на минималната помощ, за който не се изисква индивидуално нотифициране пред Европейската комисия.
Въведено е и изискване за натрупване по помощите на всички източници и всички форми, като това е във връзка с определяне на максимално допустимия коефициент на помощта, както и ограничение по отношение надхвърляне на максимално допустимия интензитет. Тези мотиви са към Закона за ДДС, защото ползват и Закона за корпоративното подоходно облагане, който представихме в т. 1.
В основни линии това са засягащите конкретно Комисията по европейските въпроси промени, хармонизиращи европейското законодателство.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли становища, мнения, въпроси към вносителите? – Няма.
Предполагам, че приемате нашето становище, господин заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Разбира се, отново е подкрепящо, доколкото разгледахме мотивите на Комисията по европейските въпроси, тъй като отразяват наистина изпълнението на европейските директиви, по конкретно Регламент № 1998.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, ако нямате въпроси ,който е съгласен да одобрим този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АСЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
И НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АСЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ - ВНЕСЕН ОТ МАРТИН ДИМИТРОВ И ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ.
Ще ви помоля да ни запознаете с първия законопроект, внесен от Министерския съвет, след което, ако имате становище, и с втория законопроект, по същата процедура, както работехме досега.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви първо законопроекта, представен от Министерския съвет. това са мотивите за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е изготвен във връзка с поетите ангажименти за достигане на минималните за Общността размери на акцизната ставка за различните видове акцизни стоки. Предполагам, че от пресата всички сме запознати с коментара върху тези промени. Но по-конкретно със законопроекта се предлага увеличаване на акцизните ставки, както следва:
За бензин – от 635 лв. за 1000 литра на 685 лв. за 1000 литра – в случая увеличението е 50 лв.;
За газьол – от 535 лв. за 1000 литра на 600 лв. за 1000 литра;
За керосин – от 485 лв. за 1000 литра на 535 лв. за 1000 литра;
За кокс и въглища – от 0,30 лв. за 1 гигаджаул на 0,40 лв. за 1 гигаджаул;
За електрическа енергия за стопански нужди – 1 лев за 1 мегават час на 1,20 лв. за 1 мегаватчас;
За цигарите – от 6,50 лв. за 1000 къса плюс 54 процента от продажбата цена – на 14,50 лв. за 1000 къса, отново плюс 54 процента от продажната цена.
Тоест, уважаеми народни представители, увеличава се специфичният компонент от акцизната ставка, а пропорционалният се запазва – в случая тези 54 процента.
Увеличението се налага във връзка с поетите ангажименти за размера на акциза на най-продаваната ценова категория, която вече е променена от 2,60 лв. на 2 лв. Това ценово изместване налага увеличаване на размера на акциза.
Другата по-радикална промяна, ако смея да твърдя, която, разбира се, изпълнява изисквания на европейските директиви и засяга Комисията по европейските въпроси, е предложената отмяна на акциза за кафето, екстрактите от кафе и прахообразните смеси, свързващи кафето.
Тези продукти не са акцизна стока в повечето европейски страни, поради което настоящото им акцизно облагане поставя в неравностойно положение българските производители.
В тази връзка е предложено акцизът за тези продукти да бъде отменен.
Със законопроекта се предлага и намалено облагане на смесите с биогорива, които отговарят на изискванията по чл. 26 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Тоест предложението е смесите на бензин и биоетанол или смесите на газьол и биодизел, в които съдържанието на биогоривото е 4 – 5 процента включително, да се облагат с намалена ставка, която да бъде 3 процента по-ниска от стандартната ставка – под 685 на 644 лв. за бензина, ако има такива примеси, и от 600 лв. на 582 лв. за дизелово гориво.
Трябва да се има предвид, че за предлагането на намаленото облагане е задължителна нотификацията пред Европейската комисия и до произнасянето й с положително решение намалените ставки на практика не следва да се прилагат, съгласно изискванията на европейското законодателство в областта на държавните помощи.
В общи линии това е становището по законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Надявам се господин Мартин Димитров да няма обструкции, тъй като председателят на СДС трябва да е доволен от липсата на акциза за кафето.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате ли въпроси по този законопроект? Становища?
Лично аз бих задал следния въпрос. след като България чрез дерогация на чл. 2, § 1 от Директива № 9279/ЕИО е отложила прилагането на минималния акциз върху продажбата на цени на дребно, включващи всички данъци за цигарите от най-търсената ценова категория до 31 декември 2009 година, при условие, че през този период България постепенно хармонизира активните си ставки от минимален акциз, кое налага от 2008 година такова увеличение, което даже по наши изчисления надхвърля приетия за Европейския съюз размер на адвалорния компонент от 57 процента от стойността на цигарите?
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: От 2008 година се предлага повишаване на активните ставки върху цигарите, затова защото най-продаваната ценова категория цигари падна от 2,60 лв. на 2 лв.
Увеличението на акцизната ставка през 2006 година беше за най-продаваната ценова категория 2,60 лв. минималният акциз за Общността не е по-ниска от 57 процента от най-продаваната ценова категория цигари, но не по-малко от 64 евро за 1000 къса. При 2,60 лв. ценова категория цигари, при този акциз, който действа към момента, имаме общ акциз в размер на 38,22 евро на 1000 къса и покриване ангажимента в програмата, предвидена за 2008 година.
С падането на ценовата категория от 2,60 лв. на 2 лв. падна общият акциз от 38,22 евро на 31 евро за 1000 къса, с което не изпълняваме ангажимента, посочен в програмата за 2008 година.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тук ми давате една справка, в която пише, че при 2,60 лв. цена на цигарите данъчното облагане е 50 процента.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Като процент – да.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: А при 2 лв. цена на цигарите, тоест при това намаление, което вие считате, че ще настъпи, облагането отива на 68,5 процента.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Като процент. А като общ акциз на 1000 къса ние падаме под ангажиментите за 2008 година. При 2,60 лв. общият акциз е в размер на 38,22 евро.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Въпросът ми е много прост: по какъв начин това ще се отрази върху конкурентноспособността на българските цигари?
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Ние говорим за ангажиментите на Европейския съюз.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз знам за какво говорим. Въпросът е, че ние даже отиваме над изискванията на Европейския съюз.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Над кои изисквания?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тук пише, че адвалорният компонент трябва да бъде 57 процента.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Ние говорим за общия акциз евро за 1000 къса. Те са две различни неща. Това са два компонента на адвалорния акциз.
Тоест ние не изпълняваме не процента, а не изпълняваме общия акциз за 1000 къса. Това не изпълняваме с падането на ценовата категория. Абсолютната сума на общия акциз трябва да е не по-малко от 64 евро за 1000 къса.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Тук става дума за друго. Тъй като общият акциз, който се формира от двата елемента – и от специфичния, и от адвалорния, в случая се повишава и то значително, достигайки 68,5 процента по моите изчисления.
В този смисъл, след като увеличавате специфичния компонент поради падането на цената, бихте могли да намалите адвалорния компонент, съответно за да се запази общото облагане. Това имам предвид.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Ние не изпълняваме именно общото облагане като абсолютна сума. При 2 лв. цигари общият акциз е в размер 31 евро на 1000 къса. Ангажиментът е 38 евро за 1000 къса. Това не изпълняваме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси към вносителите. Тоест предстои още едно увеличение, за да достигнем това, което е заложено.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Още две увеличения – 33 процента през 2009 година и 34 процента през 2010 година.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И това не е свързано с продажбата на “Булгартабак”.
Има ли други въпроси? – Няма.
Всичко това е подробно отразено в нашето становище. Предполагам, че го приемате.
Колеги, който е съгласен с нашето становище, моля да гласува.
Гласували: за 8, против 1, въздържали се няма.
Приемаме това становище.
Ще ви помоля да докладвате вашето становище по законопроекта на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на коментара на предложенията на народните представители по-конкретно за нулевата ставка мога да коментирам върху домашната ракия.
В хода на преговорите с Европейския съюз по Глава десета – “Данъчна политика”, Република България е предприела всички необходими стъпки, с оглед договаряне на възможно най-благоприятен дерогационен режим за облагане на ракията, произведена в малки обекти за дестилиране.
Считаме, че размерът на намалената акцизна ставка от 550 лв. за един хектолитър чист алкохол или 50 процента от стандартната акцизна ставка за етиловия алкохол 1100 лв., е възможно най-ниският, с оглед спазване изцяло на ангажиментите във връзка с членството на България в Европейския съюз.
Европейското право в областта на облагането с акциз на алкохола и алкохолните напитки не предвижда възможност за освобождаване от акциз на етиловия алкохол, произведен в малки обекти за дестилиране. И всеки опит за законодателна промяна в тази посока би довел до сериозни за страната санкции.
Тези мотиви следва да се имат предвид и по отношение на проекта, тъй като това е предложение както от народния представител Яни Янев, така и от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
По отношение на предложенията, внесени от народния представител Ясен Попвасилев за пропанбутана, в законопроекта се предлага нулева акцизна ставка както за домашната ракия, така и намаляване на ставката на пропанбутана.
Относно ставката на втечнения нефтен газ, безспорно, че същата е над минималните за Европейския съюз нива, което обаче не е в противоречия с изискванията на европейските директиви, съгласно които всяка държава е в правото си да определя и по-високи акцизни ставки от минималните за Европейския съюз в контекста на вътрешната си политика.
На първо място трябва да се има предвид, че ако е налице голяма диференциация между крайните продажни цени на бензин и дизел и тази на пропанбутана, това ще доведе до изместване на потребителското търсене в посока на газта.
Отчитайки обстоятелството, че около 70 процента от потреблението на пропанбутана е от внос, се налага изводът, че увеличеното негово търсене води до нарушаване на платежния баланс на страната и наливане на пари в чужди икономики.
Смятаме, че изместването на търсенето в посока на бропанбутана ще доведе и до свиване на потреблението на бензин и газьол, респективно сериозно намаляване приходите от акциз от тези течни горива, които са основен приходоизточник на акцизните приходи, значително по-високи от тези на пропанбутана.
В страните от Европейския съюз използването на пропанбутана за придвижване е подложено на редица други лабораторни режими, като годишни такси за ползване на газовите уредби, забрана за паркиране на обществени места, забрана таксиметровите автомобили да ползват газови уредби, от два до три пъти по-високи застраховки за газовите автомобили, сериозни нормативни изисквания за организацията и контрола на газостанциите във връзка с условията на безопасност при търговията с това гориво.
Също така във връзка с тези ограничения, дори при по-ниски акцизни ставки в други европейски страни използването на газ като гориво за двигатели е значително по-скъпо от това на бензин и дизел.
Също така обръщаме внимание, че загубите от подобна мярка, ако бъде приета тази промяна, възлизат на сумата между 40 и и 50 млн. лв., които не са разчетени.
Предвид гореизложеното, считаме, че приетата от Народното събрание акцизна ставка за втечнен нефтен газ 340 лв. на тон постига баланс както между фискалните интереси на държавата, така и социалните интереси на обществото и създава условия за отраслова неутралност и равнопоставеност между икономическите субекти в рамките на един балансиран бюджет.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли становища и въпроси по този законопроект?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: От Вашето изказване оставам с впечатление, че Вие предпочитате да не се извършват всичките тези мерки, които се извършват в Европейския съюз – да се повишат изискванията към газостанциите, да се въведе годишна такса. От Вашето изказване излиза, че това не е логично и Европейският съюз прави глупости, като ги въвежда. Много по-лесно е да качим акциза, а да оставим паркирането на публични места на автомобили с газови уредби, въпреки че е рисково, да оставим газостанциите на какъвто и да е режим.
Това е логиката на Вашето изказване. Вие казвате: да, в Европейския съюз акцизът е по-нисък, обаче са въведени такива и такива мерки. Ние тези мерки не искаме да ги въвеждаме, защото смятаме ,че е по-добре да паркира един автомобил с газова уредба на публично място, дори и да избухне и да убие 10 души – това няма значение, по-лесно е да увеличим акциза.
Смесвате категории, колега. Мерките трябва да се въведат. А дали да имаме всичките мерки, които, независимо че не зависят от вашето министерство, трябва да се инициират, трябва да ги извадите от аргументите си, за да не станете за смях в залата.
Друг е въпросът да защитите позицията, че се нарушава балансът.
Логиката, че пропанбутанът е вносен, също не издържа. Защото добре известно на всички е – и в училище се учи, че България не е производител нито на нефт и че наистина преработваме бензин, но не го преработва българска нефтена компания, а го преработва чужда нефтена компания.
Затова, ако трябва да говорим върху аргументи, единственият аргумент е нарушеният фискален баланс, върху което може да се помисли.
Но за мене разумната позиция е да се запази засега това предимство и оттам нататък да се въведат всички други мерки, които не касаят цената, а гарантират сигурността на потреблението на този продукт.
Това е моята позиция. Ще помисля как да гласувам. Но Ви препоръчвам в пленарната зала да не излизате с тези силно уязвими аргументи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Господин Софиянски, абсолютно сте прав, че силата на аргументите може би не е поставена в правилна посока. Наистина това не е в прерогативите на Министерството на финансите да коментира регулаторни режими.
Смея да твърдя, че отново потвърждавам Вашето становище, че по-скоро балансираността на бюджета е проблем и заплаха. И съм съгласен, че в пленарната зала на Народното събрание не е логично с тези аргументи да представяме законопроекта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, както виждате, в нашето становище е отбелязано, че в 18 страни – членки на Европейския съюз акцизът е по-нисък от българския, а само в 8 той е по-висок.
В нашето становище са отразени две неща – първо, че намаляването на акциза върху втечнения газ не засяга изискванията за хармонизация на правото на държавите – членки на Европейския съюз.
Второто предложение директно противоречи на действаща норма на Европейския съюз, която е посочена в чл. 22 от Директива № 9283/ЕИО.
Така че казвайте какво да бъде нашето становище. Аз мисля, че от гледна точка на нашата комисия ние не можем да подкрепим този законопроект, предвид на това, че второто изменение директно противоречи а първото е въпрос на преценка. То не е въпрос на преценка доколко е задължително.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: В бъдеще в случая да признаем правото на водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това можем да го признаем. Но когато имаме норма, която директно противоречи на императивна норма, трябва да го кажем в становището си.
Затова ви предлагам да гласуваме, с оглед на становището, което сме изготвили, че не подкрепяме този законопроект на първо четене.
Който е съгласен с това становище, моля да гласува.
Гласували: за 7, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът не се приема.
Благодаря на нашите гости.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
№ 77
На 13 ноември 2007 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-55/9.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане - внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-53/9.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност - внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-56/9.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за асцизите и данъчните складове - внесен от Министерския съвет
и на законопроект № 754-01-142/10.10.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за асцизите и данъчните складове - внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
На заседанието присъства Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, Венетка Тодорова - началник отдел в Дирекция “Данъчна политика”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, кворумът вече е налице и можем да започнем работата на комисията.
Необходимостта от провеждането на днешното извънредно заседание се обуславя от придвижването на данъчните закони към пленарната зала. Още повече, че съгласно Закона за устройството на държавния бюджет е хубаво данъчните закони да бъдат приети преди Закона за държавния бюджет за следващата година. Така че тази седмица всички комисии ще заседават в един по-ускорен ритъм, за да можем да придвижим данъчните закони към пленарната зала.
В днешния дневен ред са включени три законопроекта:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-55/9.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане - внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-53/9.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност - внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-56/9.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за асцизите и данъчните складове - внесен от Министерския съвет
и на законопроект № 754-01-142/10.10.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за асцизите и данъчните складове - внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Както виждате, по трета точка – законопроекта за акцизите и данъчните складове, имаме двама вносители – единият е Министерският съвет, а по другия вносители са двама народни представители – Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, които са поканени да участват в днешното заседание.
На днеишното заседание сме поканили да участват още:
От Министерството на финансите
Атанас Кънчев – заместник-министър,
Димитър Войнов – старши експерт в Дирекция “Данъчна политика”,
Диана Терзиева – главен експерт в Дирекция “Данъчна политика”,
Венетка Тодорова – началник отдел в Дирекция “Данъчна политика”,
Любов Костова – старши експерт – юрисконсулт,
Маргарита Борисова – старши експерт в Дирекция “Външни финанси”.
От Агенцията за държавни вземания:
Петя Иванова – главен експерт – юрисконсулт
От Националната агенция по приходите:
Катя Кашъмова – началник отдел “Осигурителна методология”;
От Агенция “Митници”:
Борислав Борисов – директор на Дирекция “Митнически режим и процедури”.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите.
Ще Ви помоля да се съобразите с това, което е отразено в нашето становище, че комисията не е компетентна да изземва въпроси, които са от компетентността на водещата комисия, специално Комисията по бюджет и финанси. Нашият предмет на преценка е доколко законопроектът съответства на съответните европейски актове, в дадения случай две директиви и един регламент.
Ще моля да акцентирате Вашето изложение върху тези въпроси, които са от компетентността на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважгаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете от името на Министерството на финансите да ви представя проекта на решение за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Първо, искам да благодаря на Комисията по европейските въпроси за изразеното становище, в което се отразява съответствието на Закона за корпоративното подоходно облагане и предлаганите негови изменения със съответните европейски директиви.
Направените в проекта предложения обхващат промени в няколко основни текста. Ще визирам по-важните предложения на промени, без да изпадам в конкретика на членове и алинеи, тъй като предполагам, че всички вие сте запознати и разполагате с конкретиката на тези предложения.
По-важните предложения за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане са:
Основно намаляване на данъка върху дивидента от 7 на 5 процента.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние не бихме могли да вземем отношение по този въпрос от гледна точка на нашата задача като Комисия по европейската интеграция. Това е проблем на водещата комисия.
Аз ви предлагам да кажете по тези въпроси, които са визирани в директивите, какво е особеното, което се променя в Закона за корпоративното подоходно облагане, за да можем ние да вземем становище. Ако желаете така да процедираме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Разбира се, господин председател, логично е.
Предлагам на вашето внимание да коментираме данъчните облекчения, които представляват държавни помощи за регионално развитие, тъй като те са пряко обвързани с европейските директиви.
Предложените промени, представляващи държавни помощи за регионално развитие, са наложени от задължението на Република България като държава членка да отразим действащите от 1 януари 2007 година нови европейски правила за държавни помощи, както и изискванията на Европейската комисия, изразени в процеса на нотификация на четирите данъчни мерки.
В края на 2006 година бяха приети актове на Европейския съюз, които регламентират държавните помощи, в обхвата на които попадат и данъчните облекчения.
Всяка държава – членка трябва да промени националното си законодателство и да отрази тези настъпили промени. В новия закон приет в края на 2006 година, са налице данъчни облекчения, представляващи държавни помощи, които са съобразени със Закона за държавни помощи, действащ до 31 декември 2006 година.
Разпоредбите в закона, уреждащ данъчните облекчения, са съобразени изцяло с новите условия за държавните помощи, които ще бъдат в сила за периода 2007 – 2013 година, поради факта, че при изготвянето и приемането на споменатия Закон за корпоративно подоходно облагане все още не бяха приети всички актове на Европейския съюз, регламентиращи държавните помощи.
С оглед на това изложение бяха необходими промени ,влизащи в сила от 1 януари 2007 година, които да отразят новите изисквания на Европейския съюз.
В случай, че посочените промени не влязат в сила от посочената дата, данъчните облекчения няма да може да се приложат, защото не са съобразени с новите изисквания на Европейския съюз.
При представянето на посочените данъчни облекчения следва да бъдат съобразени следните нормативни актове на Европейския съюз, по-конкретно:
Регламент № 1998 от 2006 година, приет на 15 декември 2006 година от Европейската комисия, относно прилагането на чл. 87 и чл. 88 от Договора за създаване на Европейския съюз по отношение на минималната помощ;
Насоките за национална регионална помощ 2007 – 2013 година, които са в сила от 1 януари 2007 година.
Изпълнението на тези условия в областта на държавните помощи налага необходимостта от предложените законодателни промени в нотифицираните пред Европейската комисия данъчни облекчения, с цел пълното им имплементиране с посочените европейски нормативни изисквания.
Промените, които представяме на вашето внимание, са необходими и с оглед на постановяването на положително решение за допустимост от страна на Европейската комисия по отношение регламентираните данъчни облекчения.
За да е в сила едно данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, е необходимо постановяване на положително решение за допустимост от страна на Европейската комисия. Липсата на такова посочено положително решение означава, че данъчното облекчение не може да бъде ползвано, независимо че същото е уредено в закона, в случая в Закона за държавните помощи в неговите Преходни и заключителни разпоредби.
С оглед на гореизложеното, ако не бъдат направени промени по отношение на данъчните облекчения, представляващи държавна помощ за регионално развитие, то същите няма да може да бъдат ползвани.
Предложените промени, представляващи минимални или държавни помощи за регионално развитие, ще бъдат изпратени за съгласуване в Европейската комисия предвид задължението за нотифициране на окончателните схеми.
Поради това се очакват и допълнителни промени, чрез които да се отразят бележките на комисията, с оглед получаване на решения за допустимост по отношение на прилагането на тези данъчни облекчения.
Ако желаете, уважаеми господин председател, да премина към предложението за данъчни облекчения ,които предлагат преотстъпване на целия корпоративен данък за предприятия, извършващи производствена дейност в райони с висока безработица, в случая говорим за нулев корпоративен данък.
В законопроекта ние излагаме схема за нулев корпоративен данък, която да бъде запазена, като се въведат допълнителни условия. Тези условия отговарят напълно на изискванията за насоките за национална регионална помощ за периода 2007 – 2013 година на Европейската комисия, като тези правила за минимална помощ са уредени в Регламент № 1998/2006 г. на Европейската комисия. Този регламент определя праг от 400 000 лв. за три последователни години или 133 хил. лв. годишно като определена ставка за нулев корпоративен данък или по-скоро определена граница, под който мерките за помощ да изпълняват всички критерии или да не изпълняват критерии по чл. 88, § 1 от Договора за създаване на С въвеждането на този праг за максимален размер на преотстъпения корпоративен данък в размер до 400 хил. лв. за период от 3 години, на данъкоплатците няма да е необходимо да изпълняват специфичните изисквания за регионални държавни помощи, което ще направи данъчното облекчение по-лесно за прилагане. Тези данъкоплатци, които преотстъпват данък над посочения праг, ще трябва да изпълняват допълнителните изисквания.
Следващата позиция, с която налагаме промени, това е инвестиционен данъчен кредит или по-скоро намаление на корпоративния данък с 10 процента от придобитите активи, отново в райони с висока безработица.
В законопроекта е заложено данъчното облекчение да се отмени, считано от 1 януари 2008 година, като, разбира се, за 2007 година данъчното облекчение може да се прилага, ако сумата, както коментирахме в това число преотстъпения корпоративен данък, е до 400 хил. лв. в период от три последователни години.
Мотивите за предложените промени в тази втора част са, че схемата на инвестиционния данъчен кредит по същество дублира данъчното облекчение за нулев корпоративен данък, тъй като и двете данъчни мерки са насочени към насърчаване на инвестициите в райони с висока безработица.
Наличието на две данъчни облекчения, представляващи регионална помощ, изисква въвеждането на специфични правила за натрупване на държавната помощ за един инвестиционен проект. От друга страна, натрупването на помощи налага необходимост от засилен данъчен контрол, респективно това допълнително натоварва Националната агенция по приходите за спазване на правилата на насоките за национална регионална помощ, които коментирахме, за периода 2007 – 2013 година.
Също така като коментар към мотивите, ниската данъчна ставка на корпоративния данък в България също може да се разглежда и като мярка за насърчаване на инвестициите, поради което това допълнително въвеждане на две данъчни облекчения за насърчаване на инвестициите в райони с висока безработица не е удачно.
Предлагаме на вашето внимание, отразявайки бележките на Европейската комисия, разбира се, в хода на една нотификационна процедура да се наложи и данъчно облекчение за кооперациите. В законопроекта е предложено тази данъчна мярка да се трансформира от регионална държавна помощ в минимална помощ, като се въвеждат съответните условия на регламента от 2006 година с № 1998 на комисията по отношение на минималната помощ.
Предложението за промяна относно данъчното облекчение за кооперации няма да доведе до затруднения при кооперациите, тъй като кооперациите преотстъпват нисък по размер данък и почти всички ще попаднат в определения таван от 400 хил. лв. за три години.
Мотивите са аналогични на предложеното по отношение трансформирането на схемата за инвестиционен данъчен кредит от регионална държавна помощ в минимална. Регламентирано е, че 50 процента от преотстъпения данък се превежда в инвестиционни фондове на кооперативните съюзи, но в закона няма изискване този данък да се инвестира по правилата на регионалните държавни помощи.
Само за ваше сведение на Комисията по европейски въпроси ще кажа, че през 2006 година от данъчното облекчение са се възползвали 396 кооперации и образувани от тях предприятия, като преотстъпеният корпоративен данък от всяка е в размер на 2,8 млн. лв.
Очаква се не повече от една до три кооперации да бъдат засегнати при въвеждане на максимален праг на преотстъпения данък, поради което смятаме, че промяната няма да има съществен негативен ефект за кооперациите в България.
Следващото данъчно облекчение, което в случая е последно по реда на тяхното представяне, е предоставено на предприятия по реда на отменения чл. 20 от Закона за чуждестранните инвестиции. В законопроекта предлагаме да се предвижда отмяна на данъчното облекчение, предоставено на предприятие по реда на отменения чл. 20 от Закона за чуждестранните инвестиции, като промяната влиза в сила от 1 януари 2007 година. Това е вследствие от изпълнението на нотификационната процедура, предприета от Република България, което в резултат от проведени срещи и размяна на официална кореспонденция с Европейската комисия, в която кореспонденция експертите на комисията оцениха, че данъчната мярка по чл. 26 се счита за дискриминационна, тъй като е достъпна само за предприятия и инвеститори, осигурени в България преди 2007 година, за които са били налице условия по Закона за чуждестранните инвестиции.
Поради това към настоящия момент от тази мярка не могат да се възползват новите инвеститори.
Разбира се, предлагаме на вашето внимание набелязаните разпоредби, които влизат в сила със задна дата, но смятам, че това е логично, тъй като попадат разпоредби, които въвеждат изисквания на Европейския съюз по отношение на държавните помощи.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Като изключим общата постановка, че в гражданското право разпоредбите със задна сила трябва да се прилагат само по изключение…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: … в случая можем да обвиняваме само Европейския съюз, но няма смисъл.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси към вносителите, за становища. Доста изчерпателно беше изложението на господин заместник-министъра.
Предполагам, че вносителите са запознати с нашето проектостановище. Подкрепяте ли го?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Да, подкрепяме го.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, който е съгласен с нашето становище, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Ще Ви помоля пак от същия ъгъл да го погледнете.
Бих искал да дадете малко разяснение – това единственият законопроект ли е за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност или има и друг проект от Министерския съвет? И как мислите да процедирате, ще се обединяват ли те по някакъв начин, поотделно ли ще вървят?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Нямаме такива намерения. Ще коментираме само новите промени.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест има стар законопроект за изменение и допълнение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Абсолютно, който в едногодишния период е достигнал до второ четене, но днес не беше обсъден в Комисията по бюджет и финанси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: А това са само нови изменения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Да.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест най-вероятно двата законопроекта ще се гледат заедно, така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Моите очаквания са да бъдат гледани заедно, но най-вероятно няма да бъдат обединени, тъй като единият не е минал на второ четене. Може би това е във Вашите прерогативи?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Всичко е в ръцете на председателя на Народното събрание. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! По втора точка от дневния ред на заседанието на Комисията по европейските въпроси ще ви представя мотиви към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, като отново ще коментирам единствено отразеното становище на Комисията по европейските въпроси в частта за хармонизиране с директивите на Европейския съюз.
Проектът е изготвен основно във връзка с необходимост от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви, най-вече в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на текстове, които създават проблеми при практическото прилагане на закона.
Основните промени са свързани с хармонизиране на текстове в съответствие с новата директива 2006/112 на Европейската общност. В тази връзка са предложени изменения в чл. 7, ал. 6, чл. 13, ал. 5, чл. 24, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 2, чл. 36, ал. 2, чл. 172, § 1, т. 15 от Преходните и заключителни разпоредби и § 14, ал. 7.
Промените са свързани основно с определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуги по оценка, експертиза и работа върху движими вещи и посредническите услуги.
Създадена е и преходна разпоредба, с която придобиването или вноса на превозни средства се освобождават от данък при следните условия:
Превозните средства са били под режим временен внос, с пълно освобождаване от митни сборове към датата на присъединяване на страната към Европейския съюз. размерът на данъка в случая е не по-голям от 100 лв. и датата на първа регистрация на моторните превозни средства е не по-късно от 31 декември 1998 година.
Създава се по този начин с допълнение и възможност на щаба на Върховното командване на Североатлантическия договор да се ползва от освобождаване на ДДС при внос и при доставки на територията на нашата страна.
Досега такава възможност по отношение на Североатлантическия договор съществуваше само за въоръжените силите на страните – членки. В случая се прави конкретно за щаба на Върховното командване като изпълнител на тези дейности.
Във връзка с изискванията на Регламент на Европейската общност № 1998/2006 година на Европейската комисия за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към минималната помощ са предложени изменения в чл. 166.
Променен е прагът на минималната помощ по инвестиционни проекти от 200 хил. лв. на левовата равностойност на 200 хил. евро, като за предприятията от отрасъла сухоземен транспорт този праг е 100 хил. евро.
С приемането на новия праг се създава по-благоприятен режим за лицата, прилагащи специалния ред за начисляване на ДДС при внос, тъй като се увеличава размерът на минималната помощ, за който не се изисква индивидуално нотифициране пред Европейската комисия.
Въведено е и изискване за натрупване по помощите на всички източници и всички форми, като това е във връзка с определяне на максимално допустимия коефициент на помощта, както и ограничение по отношение надхвърляне на максимално допустимия интензитет. Тези мотиви са към Закона за ДДС, защото ползват и Закона за корпоративното подоходно облагане, който представихме в т. 1.
В основни линии това са засягащите конкретно Комисията по европейските въпроси промени, хармонизиращи европейското законодателство.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли становища, мнения, въпроси към вносителите? – Няма.
Предполагам, че приемате нашето становище, господин заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Разбира се, отново е подкрепящо, доколкото разгледахме мотивите на Комисията по европейските въпроси, тъй като отразяват наистина изпълнението на европейските директиви, по конкретно Регламент № 1998.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, ако нямате въпроси ,който е съгласен да одобрим този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АСЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
И НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АСЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ - ВНЕСЕН ОТ МАРТИН ДИМИТРОВ И ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ.
Ще ви помоля да ни запознаете с първия законопроект, внесен от Министерския съвет, след което, ако имате становище, и с втория законопроект, по същата процедура, както работехме досега.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви първо законопроекта, представен от Министерския съвет. това са мотивите за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е изготвен във връзка с поетите ангажименти за достигане на минималните за Общността размери на акцизната ставка за различните видове акцизни стоки. Предполагам, че от пресата всички сме запознати с коментара върху тези промени. Но по-конкретно със законопроекта се предлага увеличаване на акцизните ставки, както следва:
За бензин – от 635 лв. за 1000 литра на 685 лв. за 1000 литра – в случая увеличението е 50 лв.;
За газьол – от 535 лв. за 1000 литра на 600 лв. за 1000 литра;
За керосин – от 485 лв. за 1000 литра на 535 лв. за 1000 литра;
За кокс и въглища – от 0,30 лв. за 1 гигаджаул на 0,40 лв. за 1 гигаджаул;
За електрическа енергия за стопански нужди – 1 лев за 1 мегават час на 1,20 лв. за 1 мегаватчас;
За цигарите – от 6,50 лв. за 1000 къса плюс 54 процента от продажбата цена – на 14,50 лв. за 1000 къса, отново плюс 54 процента от продажната цена.
Тоест, уважаеми народни представители, увеличава се специфичният компонент от акцизната ставка, а пропорционалният се запазва – в случая тези 54 процента.
Увеличението се налага във връзка с поетите ангажименти за размера на акциза на най-продаваната ценова категория, която вече е променена от 2,60 лв. на 2 лв. Това ценово изместване налага увеличаване на размера на акциза.
Другата по-радикална промяна, ако смея да твърдя, която, разбира се, изпълнява изисквания на европейските директиви и засяга Комисията по европейските въпроси, е предложената отмяна на акциза за кафето, екстрактите от кафе и прахообразните смеси, свързващи кафето.
Тези продукти не са акцизна стока в повечето европейски страни, поради което настоящото им акцизно облагане поставя в неравностойно положение българските производители.
В тази връзка е предложено акцизът за тези продукти да бъде отменен.
Със законопроекта се предлага и намалено облагане на смесите с биогорива, които отговарят на изискванията по чл. 26 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Тоест предложението е смесите на бензин и биоетанол или смесите на газьол и биодизел, в които съдържанието на биогоривото е 4 – 5 процента включително, да се облагат с намалена ставка, която да бъде 3 процента по-ниска от стандартната ставка – под 685 на 644 лв. за бензина, ако има такива примеси, и от 600 лв. на 582 лв. за дизелово гориво.
Трябва да се има предвид, че за предлагането на намаленото облагане е задължителна нотификацията пред Европейската комисия и до произнасянето й с положително решение намалените ставки на практика не следва да се прилагат, съгласно изискванията на европейското законодателство в областта на държавните помощи.
В общи линии това е становището по законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Надявам се господин Мартин Димитров да няма обструкции, тъй като председателят на СДС трябва да е доволен от липсата на акциза за кафето.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате ли въпроси по този законопроект? Становища?
Лично аз бих задал следния въпрос. след като България чрез дерогация на чл. 2, § 1 от Директива № 9279/ЕИО е отложила прилагането на минималния акциз върху продажбата на цени на дребно, включващи всички данъци за цигарите от най-търсената ценова категория до 31 декември 2009 година, при условие, че през този период България постепенно хармонизира активните си ставки от минимален акциз, кое налага от 2008 година такова увеличение, което даже по наши изчисления надхвърля приетия за Европейския съюз размер на адвалорния компонент от 57 процента от стойността на цигарите?
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: От 2008 година се предлага повишаване на активните ставки върху цигарите, затова защото най-продаваната ценова категория цигари падна от 2,60 лв. на 2 лв.
Увеличението на акцизната ставка през 2006 година беше за най-продаваната ценова категория 2,60 лв. минималният акциз за Общността не е по-ниска от 57 процента от най-продаваната ценова категория цигари, но не по-малко от 64 евро за 1000 къса. При 2,60 лв. ценова категория цигари, при този акциз, който действа към момента, имаме общ акциз в размер на 38,22 евро на 1000 къса и покриване ангажимента в програмата, предвидена за 2008 година.
С падането на ценовата категория от 2,60 лв. на 2 лв. падна общият акциз от 38,22 евро на 31 евро за 1000 къса, с което не изпълняваме ангажимента, посочен в програмата за 2008 година.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тук ми давате една справка, в която пише, че при 2,60 лв. цена на цигарите данъчното облагане е 50 процента.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Като процент – да.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: А при 2 лв. цена на цигарите, тоест при това намаление, което вие считате, че ще настъпи, облагането отива на 68,5 процента.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Като процент. А като общ акциз на 1000 къса ние падаме под ангажиментите за 2008 година. При 2,60 лв. общият акциз е в размер на 38,22 евро.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Въпросът ми е много прост: по какъв начин това ще се отрази върху конкурентноспособността на българските цигари?
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Ние говорим за ангажиментите на Европейския съюз.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз знам за какво говорим. Въпросът е, че ние даже отиваме над изискванията на Европейския съюз.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Над кои изисквания?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тук пише, че адвалорният компонент трябва да бъде 57 процента.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Ние говорим за общия акциз евро за 1000 къса. Те са две различни неща. Това са два компонента на адвалорния акциз.
Тоест ние не изпълняваме не процента, а не изпълняваме общия акциз за 1000 къса. Това не изпълняваме с падането на ценовата категория. Абсолютната сума на общия акциз трябва да е не по-малко от 64 евро за 1000 къса.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Тук става дума за друго. Тъй като общият акциз, който се формира от двата елемента – и от специфичния, и от адвалорния, в случая се повишава и то значително, достигайки 68,5 процента по моите изчисления.
В този смисъл, след като увеличавате специфичния компонент поради падането на цената, бихте могли да намалите адвалорния компонент, съответно за да се запази общото облагане. Това имам предвид.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Ние не изпълняваме именно общото облагане като абсолютна сума. При 2 лв. цигари общият акциз е в размер 31 евро на 1000 къса. Ангажиментът е 38 евро за 1000 къса. Това не изпълняваме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси към вносителите. Тоест предстои още едно увеличение, за да достигнем това, което е заложено.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Още две увеличения – 33 процента през 2009 година и 34 процента през 2010 година.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И това не е свързано с продажбата на “Булгартабак”.
Има ли други въпроси? – Няма.
Всичко това е подробно отразено в нашето становище. Предполагам, че го приемате.
Колеги, който е съгласен с нашето становище, моля да гласува.
Гласували: за 8, против 1, въздържали се няма.
Приемаме това становище.
Ще ви помоля да докладвате вашето становище по законопроекта на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на коментара на предложенията на народните представители по-конкретно за нулевата ставка мога да коментирам върху домашната ракия.
В хода на преговорите с Европейския съюз по Глава десета – “Данъчна политика”, Република България е предприела всички необходими стъпки, с оглед договаряне на възможно най-благоприятен дерогационен режим за облагане на ракията, произведена в малки обекти за дестилиране.
Считаме, че размерът на намалената акцизна ставка от 550 лв. за един хектолитър чист алкохол или 50 процента от стандартната акцизна ставка за етиловия алкохол 1100 лв., е възможно най-ниският, с оглед спазване изцяло на ангажиментите във връзка с членството на България в Европейския съюз.
Европейското право в областта на облагането с акциз на алкохола и алкохолните напитки не предвижда възможност за освобождаване от акциз на етиловия алкохол, произведен в малки обекти за дестилиране. И всеки опит за законодателна промяна в тази посока би довел до сериозни за страната санкции.
Тези мотиви следва да се имат предвид и по отношение на проекта, тъй като това е предложение както от народния представител Яни Янев, така и от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
По отношение на предложенията, внесени от народния представител Ясен Попвасилев за пропанбутана, в законопроекта се предлага нулева акцизна ставка както за домашната ракия, така и намаляване на ставката на пропанбутана.
Относно ставката на втечнения нефтен газ, безспорно, че същата е над минималните за Европейския съюз нива, което обаче не е в противоречия с изискванията на европейските директиви, съгласно които всяка държава е в правото си да определя и по-високи акцизни ставки от минималните за Европейския съюз в контекста на вътрешната си политика.
На първо място трябва да се има предвид, че ако е налице голяма диференциация между крайните продажни цени на бензин и дизел и тази на пропанбутана, това ще доведе до изместване на потребителското търсене в посока на газта.
Отчитайки обстоятелството, че около 70 процента от потреблението на пропанбутана е от внос, се налага изводът, че увеличеното негово търсене води до нарушаване на платежния баланс на страната и наливане на пари в чужди икономики.
Смятаме, че изместването на търсенето в посока на бропанбутана ще доведе и до свиване на потреблението на бензин и газьол, респективно сериозно намаляване приходите от акциз от тези течни горива, които са основен приходоизточник на акцизните приходи, значително по-високи от тези на пропанбутана.
В страните от Европейския съюз използването на пропанбутана за придвижване е подложено на редица други лабораторни режими, като годишни такси за ползване на газовите уредби, забрана за паркиране на обществени места, забрана таксиметровите автомобили да ползват газови уредби, от два до три пъти по-високи застраховки за газовите автомобили, сериозни нормативни изисквания за организацията и контрола на газостанциите във връзка с условията на безопасност при търговията с това гориво.
Също така във връзка с тези ограничения, дори при по-ниски акцизни ставки в други европейски страни използването на газ като гориво за двигатели е значително по-скъпо от това на бензин и дизел.
Също така обръщаме внимание, че загубите от подобна мярка, ако бъде приета тази промяна, възлизат на сумата между 40 и и 50 млн. лв., които не са разчетени.
Предвид гореизложеното, считаме, че приетата от Народното събрание акцизна ставка за втечнен нефтен газ 340 лв. на тон постига баланс както между фискалните интереси на държавата, така и социалните интереси на обществото и създава условия за отраслова неутралност и равнопоставеност между икономическите субекти в рамките на един балансиран бюджет.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли становища и въпроси по този законопроект?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: От Вашето изказване оставам с впечатление, че Вие предпочитате да не се извършват всичките тези мерки, които се извършват в Европейския съюз – да се повишат изискванията към газостанциите, да се въведе годишна такса. От Вашето изказване излиза, че това не е логично и Европейският съюз прави глупости, като ги въвежда. Много по-лесно е да качим акциза, а да оставим паркирането на публични места на автомобили с газови уредби, въпреки че е рисково, да оставим газостанциите на какъвто и да е режим.
Това е логиката на Вашето изказване. Вие казвате: да, в Европейския съюз акцизът е по-нисък, обаче са въведени такива и такива мерки. Ние тези мерки не искаме да ги въвеждаме, защото смятаме ,че е по-добре да паркира един автомобил с газова уредба на публично място, дори и да избухне и да убие 10 души – това няма значение, по-лесно е да увеличим акциза.
Смесвате категории, колега. Мерките трябва да се въведат. А дали да имаме всичките мерки, които, независимо че не зависят от вашето министерство, трябва да се инициират, трябва да ги извадите от аргументите си, за да не станете за смях в залата.
Друг е въпросът да защитите позицията, че се нарушава балансът.
Логиката, че пропанбутанът е вносен, също не издържа. Защото добре известно на всички е – и в училище се учи, че България не е производител нито на нефт и че наистина преработваме бензин, но не го преработва българска нефтена компания, а го преработва чужда нефтена компания.
Затова, ако трябва да говорим върху аргументи, единственият аргумент е нарушеният фискален баланс, върху което може да се помисли.
Но за мене разумната позиция е да се запази засега това предимство и оттам нататък да се въведат всички други мерки, които не касаят цената, а гарантират сигурността на потреблението на този продукт.
Това е моята позиция. Ще помисля как да гласувам. Но Ви препоръчвам в пленарната зала да не излизате с тези силно уязвими аргументи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Господин Софиянски, абсолютно сте прав, че силата на аргументите може би не е поставена в правилна посока. Наистина това не е в прерогативите на Министерството на финансите да коментира регулаторни режими.
Смея да твърдя, че отново потвърждавам Вашето становище, че по-скоро балансираността на бюджета е проблем и заплаха. И съм съгласен, че в пленарната зала на Народното събрание не е логично с тези аргументи да представяме законопроекта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, както виждате, в нашето становище е отбелязано, че в 18 страни – членки на Европейския съюз акцизът е по-нисък от българския, а само в 8 той е по-висок.
В нашето становище са отразени две неща – първо, че намаляването на акциза върху втечнения газ не засяга изискванията за хармонизация на правото на държавите – членки на Европейския съюз.
Второто предложение директно противоречи на действаща норма на Европейския съюз, която е посочена в чл. 22 от Директива № 9283/ЕИО.
Така че казвайте какво да бъде нашето становище. Аз мисля, че от гледна точка на нашата комисия ние не можем да подкрепим този законопроект, предвид на това, че второто изменение директно противоречи а първото е въпрос на преценка. То не е въпрос на преценка доколко е задължително.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: В бъдеще в случая да признаем правото на водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това можем да го признаем. Но когато имаме норма, която директно противоречи на императивна норма, трябва да го кажем в становището си.
Затова ви предлагам да гласуваме, с оглед на становището, което сме изготвили, че не подкрепяме този законопроект на първо четене.
Който е съгласен с това становище, моля да гласува.
Гласували: за 7, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът не се приема.
Благодаря на нашите гости.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
