Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
22/11/2007
П Р О Т О К О Л
№ 78
На 22 ноември 2007 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси.
На заседанието присъстват Миглена Тачева, министър на правосъдието, Румен Петков, министър на вътрешните работи, Горан Йонов и Румен Андреев, заместник-министъри на МВР, от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС, Божидар Сукнаров и Цони Цонев, членове на ВСС; от Министерството на правосъдието – Митка Захарлиева, изпълняващ длъжността директор на дирекция “Международно сътрудничество”, Нанчо Нанчев, главен експерт, Красимир Войнов и Милена Петкова, експерти; от МДААР – Иво Цонков, експерт в дирекция “Регионална координация” и Слава Спасова, експерт в дирекция “Европейска координация”; от “Държавен вестник” – Иван Гайдарски.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисиите.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми министри,
Господа народни представители,
Членове на комисиите и други участници в заседанието,
Откривам съвместното заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейски въпроси при следния дневен ред:
1. Изслушване на информация от г-жа Миглена Тачева, министър на правосъдието и г-н Румен Петков, министър на вътрешните работи, относно Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.
От страна на двете министерства е представен План за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.
Смятам, че е най-добре да дадем първо възможност за представяне на двамата министри, след което вие ще можете да поставите вашите въпроси. На заседанието, както виждате, участва и г-н Папаризов евродепутат. Той също, ако прецени за необходимо, ще се включи в дискусията.
По първа точка - Изслушване на информация от г-жа Миглена Тачева, министър на правосъдието и г-н Румен Петков, министър на вътрешните работи, относно Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.
Г-жо Тачева, Вие ли ще започнете? Заповядайте.
Миглена Тачева:
Аз ще започна, въпреки че МВР е водещо в нашата работа.
Както ви е известно в Доклада на Европейската комисия от септември 2006 г. бяха определени 6 показателя, по които да бъде отчитан напредъка на България по три от областите, които са идентифицирани като оставащи слабости, а именно:
- реформата в съдебната система;
- борбата с корупцията и организираната престъпност;
Като пряка отговорност на Министерството на правосъдието е изпълнението на мерките по първите три показателя, по 4.6 – заедно с Висшия съдебен съвет имаме определени отговорности.
Следва да подчертая, че нашите усилия не целят единствено да отговорят на очакванията на Европейската комисия, а основният ни стремеж винаги е бил да изградим по-ефективна, по-прозрачна и по-отговорна пред българските граждани съдебна власт. Това е пътят за укрепване на съдебното сътрудничество в европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, основано на взаимното доверие между държавите членки, в които България следва да утвърди мястото си на уважаван и пълноправен партньор.
В контекста на тази обща цел са и предвидените в Плана за действие конкретни мерки, които да адресират установените слабости. Стремежът ни тук е бил да приложим всеобхватен хоризонтален подход така, че да създадем основа за провеждане на една наистина последователна политика при продължаване на реформата на съдебната власт.
Първият показател за напредък предвижда приемане на конституционните изменения за преодоляване на неяснотите относно независимостта и отчетността на съдебната власт. Формално погледнато тази мярка беше изпълнена още на февруари 2007 г., преди юнския доклад, тогава когато Народното събрание прие четвъртата поправка на Конституцията. Тъй като обаче този показател се разглежда във взаимна обвързаност в изпълнение на другите два, още тук предвидихме мерки в няколко насоки за утвърждаване на независима съдебна власт чрез гарантиране независимостта на бюджета, от една страна и започване на работа на независимия съдебен инспекторат към Висшия съдебен съвет, от друга. Следва да подчертая, че нашите очаквания са нови от последно действащия състав на Висшия съдебен съвет да осигури последователност и устойчивост на предприеманите мерки. Стремим се към утвърждаване на принципа и на публичност в работата на органите на съдебната власт чрез редовно публикуване на резултатите от дейността на съдебните органи и прозрачност в действията на Висшия съдебен съвет. (Това са мерки от 1.4. и 1.6 по приложения ви екшън-план.)
В рамките на втория показател за напредък относно осигуряване на ефикасен съдебен процес, ще продължи наблюдението по прилагането на новите кодекси, които, според нас, е много важно средство, за да се идентифицират и адресират за в бъдеще проблемите, възникнали в хода на практическото приложение на тези закони. (Това са мерки 2.7.1 до 2.9.) Надяваме се това да е средство, което да компенсира и огромния натиск върху съдебната власт в хода на толкова динамичен законодателен процес, в който в рамките само на няколко години беше осъществена тотална реформа на процесуалното законодателство. Т.е. ние имаме на практика два нови процесуални кодекса – Гражданскопроцесуален и Наказателно процесуален, и за първи път кодифицирахме административния процес.
Ще отидем и по-далеч от първоначално определените в доклада параметри. Желанието ни е в дългосрочна перспектива да приложим комплексен подход за модернизиране на системата за подготовка и последващ контрол върху нормативните актове.
До края на 2008 г. планираме изготвянето и приемането от Народното събрание на нов Закон за нормативните актове, който да уреди процедурата за извършване на предварителна оценка на въздействие на предлагания нормативен акт. Да включим разпоредби за гарантиране на качеството на всички нормативни актове и съответствието им със законодателството на Европейския съюз, както и за осъществяване на последващ контрол върху неговото прилагане. (Това е мярка 2.10.) Тази мярка заедно с намерението ни в бъдеще наблюдението да бъде осъществявано и съобразно критериите на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, (Това е мярка 2.11) получиха много висока оценка от експертите, които посетиха България през октомври в рамките на Мисията за техническа помощ, осъществена със съдействието на Европейската комисия.
В момента протича много интензивен процес по изготвянето на подзаконовите нормативни актове за прилагането на Закона з съдебната власт и Гражданския процесуален кодекс. Те общо са 14. Тук следва да отбележа, че в цялостната работа участват представители на правни и неправителствени организации, като целта ни е тяхната експертиза да бъде използвана пълноценно в наумотворческия процес и резултатите от изпълняваните от тях проекти през тези 16-17 години да бъдат взети предвид при окончателното приемане на тези актове. Това, според нас, ще гарантира по-високо качество и адекватност на нормативната уредба.
По третия показател за напредък, в който се наблюдава политиката за утвърждаване на професионализма, отчетността и ефикасността на съдебната система, също ще работим в няколко посоки така че да установим всеобхватни действащи механизми, които да доведат в крайна сметка и до повишаване на доверието в съдебната власт.
На първо място цели утвърждаването на прозрачни и ефективни дисциплинарни производства, като сме предвидили мерки на нормативно и организационно ниво. Но възприетият подход няма да се ограничи само до последващ контрол и санкциониране на магистрати, които са нарушили служебните си задължения. Ще бъдат прилагани проактивни мерки, като ще фокусираме нашите усилия в утвърждаването на ролята на етичните кодекси и професионалната етика като цяло в работата на органите на съдебната власт, от една страна, и върху повишаване на обществения контрол, от друга. В този смисъл сме предвидили в по-дългосрочен план и провеждане на обществена кампания за популяризиране на етичните кодекси на магистратите сред гражданите, с цел повишаване на осведомеността на обществото и създаване на система за приемане на жалби и сигнали от граждани срещу нарушения на магистрати, както и укрепване на капацитета на професионалната организация и за установяване и санкциониране на нарушения на етичните кодекси.
Два основни стълба, на които се гради професионалната съдебна система, са информационните технологии и обучението на магистратите, където също сме предвидили пакет от мерки, които да повишат не само количествено, но и качествено очакваното въздействие върху крайната оценка за ефективността на съдебната реформа. (Това са мерки 3.16 и 3.22.)
Дотук бяха маркирани само някои основни пунктове по същината на Плана за действие. От определящо значение за качеството му обаче е начинът, по който Планът беше изготвен. След доклад на Европейската комисия от юни 2007 г., в който беше потвърдено желанието на Европейската комисия да работи съвместно с България за изпълнение на показателите за напредъка, рамките на механизма за сътрудничество и оценка от страна на Министерството на правосъдието беше осъществена изключително интензивна работа в сътрудничество с неправителствените организации и Висшия съдебен съвет. За първи път процесът на изготвяне и обсъждане на проекта на план беше толкова прозрачен и открит с възможност за професионалните среди и правните неправителствени организации да дадат своя принос при изготвянето на правителствения документ. Така проектът за план по показатели, не само 1.3, но 1.6 беше изготвен от екипа на Министерството, екипа на МВР с представители на неправителствени организации и беше публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на българския Институт за правни инициативи още на 5 септември 2007 г. При тази публикация беше отправена покана към професионалните организации и неправителствените такива да изпратят своите мнения и предложения. След това проведохме “кръгла маса”, на която обсъдихме с представителите на неправителствените организации проекта. В процеса се включиха активно, както членовете на сега действащия Висш съдебен съвет и на предходния Висш съдебен съвет и планът беше обсъден и одобрен и от двата състава. Проведени бяха консултации и с постоянните туининг съветници в сектор “Правосъдие и вътрешни работи”. На 25 септември предложенията, касаещи реформата в частта за съдебната система бяха представени и на посланиците на държавите членки.
Стимулирането на диалога с гражданското общество ще бъде основен наш стремеж и в бъдещата ни работа, както в процеса на изпълнение на заложените мерки, така и при предприемането на нови инициативи от страна на Министерството на правосъдието и изготвянето на нова стратегическа рамка за продължаване на съдебната реформа за периода 2008-2013 г. (Това са мерки 3.12, 3.13 и 3.15.)
В заключение следва да подчертая, че Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет имат редица отговорности по показателите за напредък относно борбата с корупцията и организираната престъпност, където активно работим с Министерството на вътрешните работи и по които ще продължим да провеждаме последователни мерки при пълна прозрачност и докладване на постигнатите резултати.
Предстоящо е внасянето в Министерския съвет на Закона за изменение и допълнение на Наказателния процесуален кодекс, който беше разработен в експертните групи в Министерството на вътрешните работи и на Министерството на правосъдието и се предлагат дискусионни въпроси, които бяха разрешени обаче в предложенията за законопроект на базата на съгласуваност в двете работни групи и на базата на становището на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър, за представянето.
В нашето заседание участват също г-жа Мингова, г-н Сукнаров и г-н Цонев от Висшия съдебен съвет. Благодаря за тяхното участие.
Г-н министър Петков, заповядайте това, което вие прецените да представите.
Румен Петков:
Благодаря Ви, г-н Стоилов.
Дами и господа народни представители,
Г-жо Тачева,
Такива бяха и моите очаквания, че г-жа Тачева ще направи едно солидно експозе. Ние сме предоставили на вашето внимание писмен материал, който в общи линии визира няколко неща.
Първо, самата ориентация на плана, целяща постигането на конкретни резултати.
На второ място, сме се опитали да поясним режима на съгласуваност освен този с неправителствените организации и с българските звена и институции, на което г-жа Тачева се спря.
Държа да подчертая, че в плана на инкорпорирани предложенията на експерти от Австрия, Дания, Холандия, Великобритания, с които се осигурява измеримост на заложените мерки. По този начин беше получена и добавена стойност към изготвения от българската страна план.
Заключенията на европейските експерти, които работят в България, са пряко ангажирани в Министерството на вътрешните работи и тези от страните, които споменах. Заключенията им показват, че Планът за действие е достатъчно сериозен и задълбочен.
В конкретиката има конкретни параметри, които са изредени в материала и на тях аз няма да се спирам. Аспектите са два: единият е задълбочаване на съвместната работа с цел постигането на ясни, видими от обществото, резултати във вътрешен план и втората, от гледна точка на пълноправното членство на България в Европейския съюз и участието на Министерството на вътрешните работи в ЕВРОПОЛ и ФРОНТЕКС. Конкретните ангажименти, които имаме с партньорите от Европейския съюз и от тези структури и задълженията, които са свързани с това наше участие, включително в финалната част на материала сме представили едно обобщение на конкретните резултати, които са постигнати в работата ни съвместно с Прокуратурата на Република България и то информация, която мисля е достатъчно сериозна. Затова сме се постарали да ви я предоставим писмено. Ако имате някакви въпроси и днес и в бъдеще ние сме на разположение за отговори.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Имате възможност колеги да поставите кратки и ясни въпроси по съдържанието на материалите и по това, което чухте от министрите. Те ще имат възможност да отговорят.
Младен Червеняков:
Колеги, едно много навременно обсъждане на мерките. Знаете, че януари предстои нов доклад на страната. Това, което страната извърши до края на м. ноември може да бъде отразено в този доклад.
Това, което е хубавото и което виждаме в настоящия предоставен материал като План за действие е, че за разлика от предишни материали, той е ориентиран по така наречените “bench mark” главно в тези 6 основни насоки, по които търпим критика като държава. Това мисля, че дава много по-голяма яснота затова какво ни предстои да направим по тях, за да можем да си поставим някаква цел да фокусираме в бъдеще тези “bench mark” да отпаднат.
Разбира се, първият въпрос, който възниква – какви са очакванията на българското правителство, по отношение на тези 6 показателя. Какво целим първо за доклада за януари и в обозрима перспектива по отношение на тези “bench mark”. Т.е. кога очакваме някои от тях или всичките от тях да отпаднат по отношение на бележките, които се отправят към нашата страна.
Второто нещо, което искам да отбележа, хубаво е в този План за действие да залегнат малко повече мерки по така наречения “механизъм за верификация и сътрудничество”. Много малко е отбелязано в тези мерки от гледна точка на взаимодействие примерно с групите ad hoc към Европейския съюз, със съответните структури на Европейската комисия, главно дирекцията на Джонатан Фол “Пространство на свобода, сигурност и правосъдие”, с Генералния секретариат и с двете основни комисии на Европарламента –ЛИБЕ И ЖУРИ.
Струва ми се, че малко използваме тези възможности. Ако ние успеем до по-голяма част нашите европейски партньори да ги направим съучастници в процеса по преодоляване на тези “bench mark”, според мен, бихме могли да имаме по-бърз и по-ясен успех.
За мен е малко странно, но никъде не забелязах това, което се предвижда в нашето законодателство – приемането на Закона за Държавната агенция “Национална сигурност. Възлагаме ли на този закон и съответно на новата агенция, която ще бъде изградена, някакви конкретни функции главно по преодоляване на Пета и Шеста бележка, свързана с корупцията на високите етажи и организираната престъпност.
Не видях нищо да се споменава за лансираните идеи поне в пресата и това, което аз съм чул от министъра на правосъдието за работа по новия Наказателен кодекс, Наказателно процесуален кодекс и Закона за изпълнение на наказанията.
И може би на последно място трябва да видим горе-долу какъв ще бъде времевия обхват. Очевидно, че той започва след юни 2007 г., но какъв ще бъде крания срок на този План за действие, тъй като се вижда, че доста от мерките са планирани за м. април и м. май следващата година, така че ние като народни представители да имаме малко по-голяма яснота с оглед целите, които си поставяме, какъв е времевият обхват на тези мерки. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Предпочитате веднага да се отговаря на въпросите? Други въпроси имате ли, колеги.
Аз ще поставя няколко конкретни въпроса по Плана за действие така, както те са разположени в таблиците.
На с. 11 – ние сме в състояние да започнем обсъждането на Административно наказателния кодекс след като той излезе от Министерския съвет. Виждам, че вие сте го планирали за м. декември.
По т. 2.10. е записано “Приемане на нов Закон за нормативните актове”, декември 2008 г. Не знам какво имате предвид. Аз имам два въпроса, които в някаква степен са и възражение.
Ние обсъждахме неотдавна промени в Закона за нормативните актове. Според мен, не е спешна тази задача, особено в сроковете, в които тя е представена и не е изпълнима.
По друг въпрос – Изготвяне на Закон за изменение и допълнение на НПК, което дава възможност за ускоряване и повишаване на ефективността на наказателното производство в областта на борбата с организираната престъпност – октомври 2007 г. Това предполагам, че става дума за действия, които бяха предприети в предишен етап и вероятно по тази тема за промените в НПК ще дадете актуална информация какво се подготвя. Може би сега като съдържание, би било подробно, но в най-общи линии и в какъв график това може да се очаква.
Последният ми въпрос е на с. 23, макар и под линия, смятам, че е много важен.
“В случай, че новият Висш съдебен съвет реши, че няма необходимост от изграждане на специална постоянна антикорупционна комисия поради наличието на изграден Инспекторат към Висшия съдебен съвет, тези функции ще бъдат изпълнявани от Инспектората.”
Аз се опасявам, че така както е приет законът, Инспекторатът няма пряко такива функции, което не означава, че фактически той не може да се включи в тази дейност, но може да се окаже, че Висшият съдебен съвет ще реши, че това не е негова задача, Инспекторатът няма как да я изпълнява и ние всъщност при наличието на два органа ще оставим тази дейност някъде между тях. Затова аз смятам, че Инспекторатът активно трябва да бъде ангажиран с реакции по всички сигнали за корупция, но той може да събере данни, може да ги анализира, може да предостави становище и да сезира Висшия съдебен съвет и административните ръководители в съдебната власт. Разбира се, той може да сезира и Прокуратурата, когато става въпрос за по-сериозни нарушения, които трябва да бъдат разследвани. Смятам, че на този въпрос трябва да се обърне сериозно внимание и искам да знам какво е становището по него.
Обръщам внимание на този план, защото той е български, но в един момент практиката сочи, че европейските експерти започват твърде много да се вглеждат в него и понякога нещо, което ние сме написали за себе си, впоследствие се превръща в нещо, което ние заради самото изпълнение трябва да направим независимо от ефекта. Затова искам да бъдем достатъчно конкретни в това, което наистина смятаме да предприемем. Благодаря ви.
Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Съвсем кратко.
Уважаеми господа министри, предвидените дейности, цели, мерки, дейности, резултати по изпълнението на екшън плана ще бъдат ли обезпечени от бюджета на съдебната власт, Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Други въпроси, колеги. Няма други въпроси и няма да има. Давам възможност на министър Петков да отговори.
Румен Петков
Аз ще отговоря на въпросите, които постави г-н Червеняков. Останалите като чели са по-скоро адресирани към министър Тачева.
Отпадането на “bench mark”. Както в експозето на министър Тачева стана дума, фактически едната “bench mark” е изпълнена. Фактът, че тя не е отпаднала при предходния мониторинг показва нагласата на Комисията, в т.ч. и на Генералния секретариат да се търси комплексното решаване на всички “bench mark” и едва тогава да се преминава към отпадането им. Т.е. възприет е принципът докато не се реши всичко, докато не се изпълнят всички очаквания, нищо не е решено. Още повече, мисля, че за всички е ясно, че в някои от страните членки има и достатъчно сериозни вътрешни нагласи за търсене на допълнителни гаранции. Така че поне аз не считам, че във времето на португалското и на словенското председателство бихме могли да очакваме някакви радикални стъпки по посока на отпадането на “bench mark”. Това е резултат не само на стриктния контрол по изпълнението им, но има нагласата в някои от страните за решаването на вътрешни проблеми в някои от страните. Мисля, че това не е тайна за никого.
Мерките по механизма и съучастието с някои от комисиите и Генералния секретариат. Тук трябва да кажа две неща:
Първо, планът предвижда действия, които са пряко насочени като очаквания и като възлагане на визираните в плана звена и институции. Въпросът с пряката работа е по-скоро политически и той не би трябвало да намира отражение в един такъв план. Мисля, че такива записи и опити за такива записи биха навредили, друг е въпросът, че това е работа, която трябва да се върши ежедневно.
Трябва да подчертая, че в рамките на двустранните отношения на Министерството на вътрешните работи с всички страни-членки открити въпроси по полицейското сътрудничество ние нямаме. А по същество въпросите, които са повдигани към право охранителните органи на Република България не произтичат от Министерствата на вътрешните работи на страните-членки. Това е, още веднъж казвам, политически въпрос с ясното съзнание за отговорността, която има министърът на вътрешните работи, който и да е той ,но такъв тип записи в план, който има конкретна ориентация и ангажименти, биха били вредни, защото те ще създадат една невярна представа, че се стремим да решим определени въпроси не чрез конкретни действия вътре в страната, които да дадат очаквания и от българските граждани и от партньорите ни резултат, а се стремим да ги решим по други пътища. Това не отменя задължението, в т.ч. и на Министерството на вътрешните работи да върши тази работа, за която говори г-н Червеняков.
Защо не е отразен Законът за Агенцията за национална сигурност и очакванията, които ние й възлагаме. Ако октомври месец ние бяхме представили в комисията план, в който отбелязваме изрично Агенцията за национална сигурност, щеше да звучи изключително добронамерено и по никакъв начин конкретно. Тогава щеше да има записи от рода на “ние много сериозно разсъждаваме”, “ние сме много амбицирани да изградим едно звено, което ще смае света” и т.н. Мисля, че по-доброто решение е тогава, когато имаме приет закон и тогава когато имаме структурирана агенция, да бъде информирана комисията по надлежен ред, че сме изградили агенция, на която със закона са възложени определени правомощия, правителството има определени очаквания и изисквания към тази агенция и търсим постигането на конкретни резултати. Но, според мен, да заявяваме вероятно не за първи път добри законови намерения, това не било добър похват. След приемането на закона, разбира се, че във всички случаи това трябва да бъде отразено и в плана като въпрос, който е намерил своето решение от гледна точка на значимостта на борбата с корупцията и организираната престъпност и като реална стъпка на правителството и на българския парламент, и разбира се, като очаквания и конкретни възлагания върху агенцията.
Обхвата на плана е до юли месец 2008 г. Но, първо, трябва да кажа, че на плана не трябва да се гледа като на текст, който не подлежи на коментари и на дообогатяване. Второ, трябва да е ясно, че такъв тип занимание и ангажименти, ще ни предстоят и в бъдеще. Но конкретният план като времево разположение е това.
Миглена Тачева:
Аз продължавам с въпросите, свързани с Наказателния кодекс и Закона за изпълнение на наказанията, поставени от г-н Червеняков. Сега не мога да намеря точната мярка, но сме разписали само създаването на Консултативния съвет по наказателно правна политика при министъра на правосъдието по същите съображения, че първо, до юни 2008 г. ние със сигурност не можем да направим нов Наказателен кодекс.
Законът за изпълнение на наказанията в момента е готов в някакъв много суров вид и през следващата седмица ще започнат да текат обсъждания с началниците на затворите и шефовете на пробационните служби. Това е второ обсъждане ,което правим в рамките на два месеца с идеята най-късно края на януари той да влезе в Министерския съвет.
Вече проведохме първото заседание на Консултативния съвет по наказателно правна политика, а и в медиите като чели има ясно постигнато съгласие за необходимост от нов Наказателен кодекс. В тази посока на заседанието възложихме на експертна група, за която проф. Боян Станков ще разпише тези анализи. Първо да анализираме в някаква степен досегашната наказателна политика с разчети да започнем да говорим за създаване на концепция за нов Наказателен кодекс и след това създаване на група от експерти, които да разписват конкретните текстове. В интерес на истината, трябва да кажа, че министерството има около три варианта на Наказателен кодекс, които стоят, но които не са с онази идея, за която всички започнахме да говорим в последно време за разграничаване на престъпленията на простъпки, на нарушения и съответното наказание. Но се надявам в рамките на този мандат Наказателният кодекс да бъде готов.
Колкото до въпросите на г-н Стоилов за Наказателно процесуалния кодекс с разчети за октомври. МВР беше заложило през октомври да внесат промени за изменение на Наказателния процесуален кодекс и те го направиха, въпреки нашите възражения и въпреки, че текстът не беше съгласуван с Висшия съдебен съвет така, както изисква Закона за нормативните актове. Но в договорка с министъра на вътрешните работи той оттегли преди заседание проекта, след това може би около седмица-две двете експертни групи работиха, Висшият съдебен съвет също изрази становище и в момента тече съгласувателната процедура в Министерския съвет. Той още не е внесен за обсъждане. Аз съм го дала на колегата Ралчев и мисля, че на още няколко други депутати, които да се запознаят. Има възражения по една част от идеите за промени, една част са идеи на МВР, които се стремят да покажат, че с промените в Наказателно процесуалния кодекс, ще направят по-бързо и по-качествено досъдебното производство. Това е въпрос, който ще коментираме, за възможността да възложим на всички оперативни да извършват някакъв вид следствени действия, за да не издава министърът заповед за 12 хиляди дознатели или 10 хиляди или каквато и да е цифрата - разговор, който водим от много време. Аз съм обнадеждена от това, че заместник-министър Караиванова, която се води утвърден специалист в тази област, е съгласувала този проект, но може би тепърва ще имаме дискусии. Сигурно днес няма да решим въпроса дали ще има дознатели и колко бройки ще бъдат, но това е нещо, което ние трябва да решим. МВР се съгласи и отпадна текста за поемните лица.
Освен това, там са заложени два-три текста, които са по предложение на групата, която наблюдава предложението на НПК, които трябва да бъдат направени – за смъкване на подсъдността на един вид престъпление и още други неща, които са коментирани.
Това ще бъдат спорните моменти, които, според мен, ще се очертаят.
За бюджетното осигуряване и създаването на комисии.
Ние сме записали по 3.13. да се създаде специално действаща Комисия по професионална етика към Висшия съдебен съвет. От сегашната работа на тази комисия, която е от две години и малко повече ,но мен ми се струва, че имаме много комисии за антикорупция, но много малко работа като резултат. Затова да пишем, че ще имаме комисия за антикорупция, но ние я имаме към този момент.
Една от мерките за контрол от Европейската комисия беше Комисия за професионалната етика и етичните кодекси, затова ние написахме, че има постоянно действаща и тя вече е създадена – г-жа Мингова ще каже малко повече за нея, във Висшия съдебен съвет с правилника.
За бюджетното осигуряване на Плана за действие. Приема се, че едно след като е минало през Министерския съвет и министърът на финансите е подписал някаква финансова обосновка, то е бюджетно осигурено. В голямата си част мерките не изискват някакво изрично разходване на бюджетни средства. Но ние сме създали организация заедно с неправителствените организации, вчера приключи срока по оперативната програма “Административен капацитет”, няколко неправителствени организации, правни говоря, защото иначе те много участваха в тази процедура, сме разпределили за какво да се търси финансиране в изпълнение на Плана за действие. През следващата седмица или по-точно след 10 декември ще направим “кръгла мака” с НПО с министър Петков, защото ние вече в правосъдието я направихме, за да си разпределим задълженията по 1.3. плюс други донори, като имам предвид Английското, Холандското и Американското посолства и фонда, който се отвори сега – 3 млн. долара, които излизат сега за три години, за да видим там където с бюджета не са осигурени тези мерки, да можем ад осигурим изпълнението на тези мерки през неправителствения сектор със съответния ангажимент за неправителствените организации.
Ако съм пропуснала нещо, съм готова да отговоря допълнително.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Само в допълнение на казаното от министър Тачева по отношение на Вашия последен въпрос, свързан с взаимодействието между органа “Инспекторат”, който тепърва ще се създаде към Висшия съдебен съвет и правомощията на Висшия съдебен съвет като орган на съдебната власт напълно споделят членовете на Висшия съдебен съвет тезата, че ролята и функциите на Инспектората така както са заложени в Конституцията и Закона за съдебната власт не подменят ролята на Висшия съдебен съвет като орган на съдебната власт по отношение антикорупционната дейност и борбата с корупцията. В този смисъл една от постоянните комисии, утвърдени с Правилника на Висшия съдебен съвет, наскоро обнародван в Държавен вестник е именно Комисия за борба с корупцията и професионалната етика. Обединили сме тези две дейности като близки по същност, по цели за преодоляване и по политика, която ще се осъществява в тях, съзнавайки че Инспекторатът като орган може само чрез правомощията си да отправя сигнали, да извършва проверки и да обобщава такава информация, но той е само един посредник от сигналите към органа, който има правомощия да предприема наистина действия за борба с корупцията. Следователно тази комисия има смисъл. Тя е създадена и тепърва, разбира се, ще видим взаимодействието между Инспектората и тази комисия, респ. в решенията на самия Висш съдебен съвет доколко ефективно едно такова взаимодействие ще бъде на практика.
В подкрепа на това, което вие поставихте като въпрос. Този въпрос беше поставен на среща с представителите на Венецианската комисия, които миналата седмица бяха тук на работно посещение и изявиха желание за среща и с членове на Висшия съдебен съвет. Ние с г-н Сукнаров бяхме на тази и споделихме всъщност този въпрос. Отговорът, който дадохме и който си позволявам тук да споделя, в достатъчна степен мисля вече беше споделен и от представителите на Венецианската комисия.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Червеняков иска думата.
Младен Червеняков:
Аз съжалявам, че министърът на вътрешните работи си тръгна.
Г-жо министър Тачева, искам изрично да обърна вашето внимание на един въпрос, на който отговор чухме от министъра на вътрешните работи. Имам чувството, че ние подценяваме до известна степен този механизъм за верификация и сътрудничество. Тук не става въпрос да разписваме конкретно всичко това, което ще правим с европейските институции. Но си спомням, че до юни месец имахме едно споразумение главно с дирекцията на Джонатан Фол и главно с отговорниците в тази дирекция – Лорис Лорека и Хепос Симену, ние да предоставяме на всеки две седмици доклади по това как изпълняваме нашия План за действие – нещо, което ние като държава винаги изпълнявахме прецизно. И това правеше впечатление тогава примерно в сравнение с дейността на румънското правителство, което много съвестно и точно и добронамерено изпращаше тези доклади. Не казвам, че това има някакво съществено значение, н в крайна сметка дава някаква представа да извършеното по Плана за действие в нашата страна. Защото, ако главната цел, е отпадането на тези “bench mark”, ние трябва да търсим възможно най-бързия път към това.
Второто, в което не виждам нищо лошо, е ние да предоставяме проекти за нормативни актове и да получаваме становища по тях, още повече че там администрацията достатъчно компетентно и с готовност се отзовава тогава, когато ние сме предоставили такива документи.
На трето място, не виждам нищо лошо в някакви съвместни проверки или посещения в България, които да констатират постигнатото по този План за действие. И не виждам нищо лошо това в един раздел да бъде написано в Плана за действие, за да дава яснота какви задачи виждаме ние като държава по отношение на изпълнението на този механизъм.
Миглена Тачева:
Аз ще си позволя да направя следното уточнение.
Ние и към този момент осъществяваме много тясно сътрудничество с експертите. Те са с малко по-други имена вече. И този екшън-план и всички мерки, които сме разработвали, бяха преглеждани от експерти на Европейската комисия – двама души бяха в МВР и двама души бяха в Министерството на правосъдието някъде през октомври преди ние да изпратим доклада в Брюксел. Следващата седмица идва отново група или по-точно 5-7 декември идват отново експерти, които да видят какво сме направили от мерките до началото на декември. Във всички случаи ние търсим част от нещата, които трябва да изпълним и през програмата ТАЕКС за финансиране на една независима оценка от европейски експерти на показателите за съдебна реформа. Всичко това сме го договорили. Може би и те са счели, че не е необходимо откакто сме равноправни партньори, да не пишем един отделен раздел сътрудничество, защото се предполага от договора ни и от всички други документи, които имаме. Но без да е писано изрично, те ни наблюдават много стриктно, работят почти ежедневно с нас в министерствата, така че този механизъм си върви.
Младен Червеняков:
Има наблюдение. Очевидно има сътрудничество и оценки, верификации, както му казват. Щом е за сътрудничество, дайте да видим това сътрудничество как ще се реализира.
Миглена Тачева:
Трябва да си признаем, че сме наблюдавани, колкото и да не ни се иска. И точно тази идеята, ако това успеем да направим през юни поне показателите за напредък по 1.3 да отпаднат, това ще бъде добре свършена работа.
Янаки Стоилов:
Въпросите приключиха още на предишната фаза. Ако у някои са възникнали допълнително, заповядайте. Преди да се сбогуваме с членовете на Комисията по европейските въпроси, ако има някои други, възникнали от отговорите, въпроси, заповядайте. Няма.
Благодаря Ви госпожо министър. Също благодаря на всички, които участваха в дискусията по първа точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
№ 78
На 22 ноември 2007 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси.
На заседанието присъстват Миглена Тачева, министър на правосъдието, Румен Петков, министър на вътрешните работи, Горан Йонов и Румен Андреев, заместник-министъри на МВР, от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС, Божидар Сукнаров и Цони Цонев, членове на ВСС; от Министерството на правосъдието – Митка Захарлиева, изпълняващ длъжността директор на дирекция “Международно сътрудничество”, Нанчо Нанчев, главен експерт, Красимир Войнов и Милена Петкова, експерти; от МДААР – Иво Цонков, експерт в дирекция “Регионална координация” и Слава Спасова, експерт в дирекция “Европейска координация”; от “Държавен вестник” – Иван Гайдарски.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисиите.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми министри,
Господа народни представители,
Членове на комисиите и други участници в заседанието,
Откривам съвместното заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейски въпроси при следния дневен ред:
1. Изслушване на информация от г-жа Миглена Тачева, министър на правосъдието и г-н Румен Петков, министър на вътрешните работи, относно Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.
От страна на двете министерства е представен План за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.
Смятам, че е най-добре да дадем първо възможност за представяне на двамата министри, след което вие ще можете да поставите вашите въпроси. На заседанието, както виждате, участва и г-н Папаризов евродепутат. Той също, ако прецени за необходимо, ще се включи в дискусията.
По първа точка - Изслушване на информация от г-жа Миглена Тачева, министър на правосъдието и г-н Румен Петков, министър на вътрешните работи, относно Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.
Г-жо Тачева, Вие ли ще започнете? Заповядайте.
Миглена Тачева:
Аз ще започна, въпреки че МВР е водещо в нашата работа.
Както ви е известно в Доклада на Европейската комисия от септември 2006 г. бяха определени 6 показателя, по които да бъде отчитан напредъка на България по три от областите, които са идентифицирани като оставащи слабости, а именно:
- реформата в съдебната система;
- борбата с корупцията и организираната престъпност;
Като пряка отговорност на Министерството на правосъдието е изпълнението на мерките по първите три показателя, по 4.6 – заедно с Висшия съдебен съвет имаме определени отговорности.
Следва да подчертая, че нашите усилия не целят единствено да отговорят на очакванията на Европейската комисия, а основният ни стремеж винаги е бил да изградим по-ефективна, по-прозрачна и по-отговорна пред българските граждани съдебна власт. Това е пътят за укрепване на съдебното сътрудничество в европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, основано на взаимното доверие между държавите членки, в които България следва да утвърди мястото си на уважаван и пълноправен партньор.
В контекста на тази обща цел са и предвидените в Плана за действие конкретни мерки, които да адресират установените слабости. Стремежът ни тук е бил да приложим всеобхватен хоризонтален подход така, че да създадем основа за провеждане на една наистина последователна политика при продължаване на реформата на съдебната власт.
Първият показател за напредък предвижда приемане на конституционните изменения за преодоляване на неяснотите относно независимостта и отчетността на съдебната власт. Формално погледнато тази мярка беше изпълнена още на февруари 2007 г., преди юнския доклад, тогава когато Народното събрание прие четвъртата поправка на Конституцията. Тъй като обаче този показател се разглежда във взаимна обвързаност в изпълнение на другите два, още тук предвидихме мерки в няколко насоки за утвърждаване на независима съдебна власт чрез гарантиране независимостта на бюджета, от една страна и започване на работа на независимия съдебен инспекторат към Висшия съдебен съвет, от друга. Следва да подчертая, че нашите очаквания са нови от последно действащия състав на Висшия съдебен съвет да осигури последователност и устойчивост на предприеманите мерки. Стремим се към утвърждаване на принципа и на публичност в работата на органите на съдебната власт чрез редовно публикуване на резултатите от дейността на съдебните органи и прозрачност в действията на Висшия съдебен съвет. (Това са мерки от 1.4. и 1.6 по приложения ви екшън-план.)
В рамките на втория показател за напредък относно осигуряване на ефикасен съдебен процес, ще продължи наблюдението по прилагането на новите кодекси, които, според нас, е много важно средство, за да се идентифицират и адресират за в бъдеще проблемите, възникнали в хода на практическото приложение на тези закони. (Това са мерки 2.7.1 до 2.9.) Надяваме се това да е средство, което да компенсира и огромния натиск върху съдебната власт в хода на толкова динамичен законодателен процес, в който в рамките само на няколко години беше осъществена тотална реформа на процесуалното законодателство. Т.е. ние имаме на практика два нови процесуални кодекса – Гражданскопроцесуален и Наказателно процесуален, и за първи път кодифицирахме административния процес.
Ще отидем и по-далеч от първоначално определените в доклада параметри. Желанието ни е в дългосрочна перспектива да приложим комплексен подход за модернизиране на системата за подготовка и последващ контрол върху нормативните актове.
До края на 2008 г. планираме изготвянето и приемането от Народното събрание на нов Закон за нормативните актове, който да уреди процедурата за извършване на предварителна оценка на въздействие на предлагания нормативен акт. Да включим разпоредби за гарантиране на качеството на всички нормативни актове и съответствието им със законодателството на Европейския съюз, както и за осъществяване на последващ контрол върху неговото прилагане. (Това е мярка 2.10.) Тази мярка заедно с намерението ни в бъдеще наблюдението да бъде осъществявано и съобразно критериите на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, (Това е мярка 2.11) получиха много висока оценка от експертите, които посетиха България през октомври в рамките на Мисията за техническа помощ, осъществена със съдействието на Европейската комисия.
В момента протича много интензивен процес по изготвянето на подзаконовите нормативни актове за прилагането на Закона з съдебната власт и Гражданския процесуален кодекс. Те общо са 14. Тук следва да отбележа, че в цялостната работа участват представители на правни и неправителствени организации, като целта ни е тяхната експертиза да бъде използвана пълноценно в наумотворческия процес и резултатите от изпълняваните от тях проекти през тези 16-17 години да бъдат взети предвид при окончателното приемане на тези актове. Това, според нас, ще гарантира по-високо качество и адекватност на нормативната уредба.
По третия показател за напредък, в който се наблюдава политиката за утвърждаване на професионализма, отчетността и ефикасността на съдебната система, също ще работим в няколко посоки така че да установим всеобхватни действащи механизми, които да доведат в крайна сметка и до повишаване на доверието в съдебната власт.
На първо място цели утвърждаването на прозрачни и ефективни дисциплинарни производства, като сме предвидили мерки на нормативно и организационно ниво. Но възприетият подход няма да се ограничи само до последващ контрол и санкциониране на магистрати, които са нарушили служебните си задължения. Ще бъдат прилагани проактивни мерки, като ще фокусираме нашите усилия в утвърждаването на ролята на етичните кодекси и професионалната етика като цяло в работата на органите на съдебната власт, от една страна, и върху повишаване на обществения контрол, от друга. В този смисъл сме предвидили в по-дългосрочен план и провеждане на обществена кампания за популяризиране на етичните кодекси на магистратите сред гражданите, с цел повишаване на осведомеността на обществото и създаване на система за приемане на жалби и сигнали от граждани срещу нарушения на магистрати, както и укрепване на капацитета на професионалната организация и за установяване и санкциониране на нарушения на етичните кодекси.
Два основни стълба, на които се гради професионалната съдебна система, са информационните технологии и обучението на магистратите, където също сме предвидили пакет от мерки, които да повишат не само количествено, но и качествено очакваното въздействие върху крайната оценка за ефективността на съдебната реформа. (Това са мерки 3.16 и 3.22.)
Дотук бяха маркирани само някои основни пунктове по същината на Плана за действие. От определящо значение за качеството му обаче е начинът, по който Планът беше изготвен. След доклад на Европейската комисия от юни 2007 г., в който беше потвърдено желанието на Европейската комисия да работи съвместно с България за изпълнение на показателите за напредъка, рамките на механизма за сътрудничество и оценка от страна на Министерството на правосъдието беше осъществена изключително интензивна работа в сътрудничество с неправителствените организации и Висшия съдебен съвет. За първи път процесът на изготвяне и обсъждане на проекта на план беше толкова прозрачен и открит с възможност за професионалните среди и правните неправителствени организации да дадат своя принос при изготвянето на правителствения документ. Така проектът за план по показатели, не само 1.3, но 1.6 беше изготвен от екипа на Министерството, екипа на МВР с представители на неправителствени организации и беше публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на българския Институт за правни инициативи още на 5 септември 2007 г. При тази публикация беше отправена покана към професионалните организации и неправителствените такива да изпратят своите мнения и предложения. След това проведохме “кръгла маса”, на която обсъдихме с представителите на неправителствените организации проекта. В процеса се включиха активно, както членовете на сега действащия Висш съдебен съвет и на предходния Висш съдебен съвет и планът беше обсъден и одобрен и от двата състава. Проведени бяха консултации и с постоянните туининг съветници в сектор “Правосъдие и вътрешни работи”. На 25 септември предложенията, касаещи реформата в частта за съдебната система бяха представени и на посланиците на държавите членки.
Стимулирането на диалога с гражданското общество ще бъде основен наш стремеж и в бъдещата ни работа, както в процеса на изпълнение на заложените мерки, така и при предприемането на нови инициативи от страна на Министерството на правосъдието и изготвянето на нова стратегическа рамка за продължаване на съдебната реформа за периода 2008-2013 г. (Това са мерки 3.12, 3.13 и 3.15.)
В заключение следва да подчертая, че Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет имат редица отговорности по показателите за напредък относно борбата с корупцията и организираната престъпност, където активно работим с Министерството на вътрешните работи и по които ще продължим да провеждаме последователни мерки при пълна прозрачност и докладване на постигнатите резултати.
Предстоящо е внасянето в Министерския съвет на Закона за изменение и допълнение на Наказателния процесуален кодекс, който беше разработен в експертните групи в Министерството на вътрешните работи и на Министерството на правосъдието и се предлагат дискусионни въпроси, които бяха разрешени обаче в предложенията за законопроект на базата на съгласуваност в двете работни групи и на базата на становището на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър, за представянето.
В нашето заседание участват също г-жа Мингова, г-н Сукнаров и г-н Цонев от Висшия съдебен съвет. Благодаря за тяхното участие.
Г-н министър Петков, заповядайте това, което вие прецените да представите.
Румен Петков:
Благодаря Ви, г-н Стоилов.
Дами и господа народни представители,
Г-жо Тачева,
Такива бяха и моите очаквания, че г-жа Тачева ще направи едно солидно експозе. Ние сме предоставили на вашето внимание писмен материал, който в общи линии визира няколко неща.
Първо, самата ориентация на плана, целяща постигането на конкретни резултати.
На второ място, сме се опитали да поясним режима на съгласуваност освен този с неправителствените организации и с българските звена и институции, на което г-жа Тачева се спря.
Държа да подчертая, че в плана на инкорпорирани предложенията на експерти от Австрия, Дания, Холандия, Великобритания, с които се осигурява измеримост на заложените мерки. По този начин беше получена и добавена стойност към изготвения от българската страна план.
Заключенията на европейските експерти, които работят в България, са пряко ангажирани в Министерството на вътрешните работи и тези от страните, които споменах. Заключенията им показват, че Планът за действие е достатъчно сериозен и задълбочен.
В конкретиката има конкретни параметри, които са изредени в материала и на тях аз няма да се спирам. Аспектите са два: единият е задълбочаване на съвместната работа с цел постигането на ясни, видими от обществото, резултати във вътрешен план и втората, от гледна точка на пълноправното членство на България в Европейския съюз и участието на Министерството на вътрешните работи в ЕВРОПОЛ и ФРОНТЕКС. Конкретните ангажименти, които имаме с партньорите от Европейския съюз и от тези структури и задълженията, които са свързани с това наше участие, включително в финалната част на материала сме представили едно обобщение на конкретните резултати, които са постигнати в работата ни съвместно с Прокуратурата на Република България и то информация, която мисля е достатъчно сериозна. Затова сме се постарали да ви я предоставим писмено. Ако имате някакви въпроси и днес и в бъдеще ние сме на разположение за отговори.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Имате възможност колеги да поставите кратки и ясни въпроси по съдържанието на материалите и по това, което чухте от министрите. Те ще имат възможност да отговорят.
Младен Червеняков:
Колеги, едно много навременно обсъждане на мерките. Знаете, че януари предстои нов доклад на страната. Това, което страната извърши до края на м. ноември може да бъде отразено в този доклад.
Това, което е хубавото и което виждаме в настоящия предоставен материал като План за действие е, че за разлика от предишни материали, той е ориентиран по така наречените “bench mark” главно в тези 6 основни насоки, по които търпим критика като държава. Това мисля, че дава много по-голяма яснота затова какво ни предстои да направим по тях, за да можем да си поставим някаква цел да фокусираме в бъдеще тези “bench mark” да отпаднат.
Разбира се, първият въпрос, който възниква – какви са очакванията на българското правителство, по отношение на тези 6 показателя. Какво целим първо за доклада за януари и в обозрима перспектива по отношение на тези “bench mark”. Т.е. кога очакваме някои от тях или всичките от тях да отпаднат по отношение на бележките, които се отправят към нашата страна.
Второто нещо, което искам да отбележа, хубаво е в този План за действие да залегнат малко повече мерки по така наречения “механизъм за верификация и сътрудничество”. Много малко е отбелязано в тези мерки от гледна точка на взаимодействие примерно с групите ad hoc към Европейския съюз, със съответните структури на Европейската комисия, главно дирекцията на Джонатан Фол “Пространство на свобода, сигурност и правосъдие”, с Генералния секретариат и с двете основни комисии на Европарламента –ЛИБЕ И ЖУРИ.
Струва ми се, че малко използваме тези възможности. Ако ние успеем до по-голяма част нашите европейски партньори да ги направим съучастници в процеса по преодоляване на тези “bench mark”, според мен, бихме могли да имаме по-бърз и по-ясен успех.
За мен е малко странно, но никъде не забелязах това, което се предвижда в нашето законодателство – приемането на Закона за Държавната агенция “Национална сигурност. Възлагаме ли на този закон и съответно на новата агенция, която ще бъде изградена, някакви конкретни функции главно по преодоляване на Пета и Шеста бележка, свързана с корупцията на високите етажи и организираната престъпност.
Не видях нищо да се споменава за лансираните идеи поне в пресата и това, което аз съм чул от министъра на правосъдието за работа по новия Наказателен кодекс, Наказателно процесуален кодекс и Закона за изпълнение на наказанията.
И може би на последно място трябва да видим горе-долу какъв ще бъде времевия обхват. Очевидно, че той започва след юни 2007 г., но какъв ще бъде крания срок на този План за действие, тъй като се вижда, че доста от мерките са планирани за м. април и м. май следващата година, така че ние като народни представители да имаме малко по-голяма яснота с оглед целите, които си поставяме, какъв е времевият обхват на тези мерки. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Предпочитате веднага да се отговаря на въпросите? Други въпроси имате ли, колеги.
Аз ще поставя няколко конкретни въпроса по Плана за действие така, както те са разположени в таблиците.
На с. 11 – ние сме в състояние да започнем обсъждането на Административно наказателния кодекс след като той излезе от Министерския съвет. Виждам, че вие сте го планирали за м. декември.
По т. 2.10. е записано “Приемане на нов Закон за нормативните актове”, декември 2008 г. Не знам какво имате предвид. Аз имам два въпроса, които в някаква степен са и възражение.
Ние обсъждахме неотдавна промени в Закона за нормативните актове. Според мен, не е спешна тази задача, особено в сроковете, в които тя е представена и не е изпълнима.
По друг въпрос – Изготвяне на Закон за изменение и допълнение на НПК, което дава възможност за ускоряване и повишаване на ефективността на наказателното производство в областта на борбата с организираната престъпност – октомври 2007 г. Това предполагам, че става дума за действия, които бяха предприети в предишен етап и вероятно по тази тема за промените в НПК ще дадете актуална информация какво се подготвя. Може би сега като съдържание, би било подробно, но в най-общи линии и в какъв график това може да се очаква.
Последният ми въпрос е на с. 23, макар и под линия, смятам, че е много важен.
“В случай, че новият Висш съдебен съвет реши, че няма необходимост от изграждане на специална постоянна антикорупционна комисия поради наличието на изграден Инспекторат към Висшия съдебен съвет, тези функции ще бъдат изпълнявани от Инспектората.”
Аз се опасявам, че така както е приет законът, Инспекторатът няма пряко такива функции, което не означава, че фактически той не може да се включи в тази дейност, но може да се окаже, че Висшият съдебен съвет ще реши, че това не е негова задача, Инспекторатът няма как да я изпълнява и ние всъщност при наличието на два органа ще оставим тази дейност някъде между тях. Затова аз смятам, че Инспекторатът активно трябва да бъде ангажиран с реакции по всички сигнали за корупция, но той може да събере данни, може да ги анализира, може да предостави становище и да сезира Висшия съдебен съвет и административните ръководители в съдебната власт. Разбира се, той може да сезира и Прокуратурата, когато става въпрос за по-сериозни нарушения, които трябва да бъдат разследвани. Смятам, че на този въпрос трябва да се обърне сериозно внимание и искам да знам какво е становището по него.
Обръщам внимание на този план, защото той е български, но в един момент практиката сочи, че европейските експерти започват твърде много да се вглеждат в него и понякога нещо, което ние сме написали за себе си, впоследствие се превръща в нещо, което ние заради самото изпълнение трябва да направим независимо от ефекта. Затова искам да бъдем достатъчно конкретни в това, което наистина смятаме да предприемем. Благодаря ви.
Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Съвсем кратко.
Уважаеми господа министри, предвидените дейности, цели, мерки, дейности, резултати по изпълнението на екшън плана ще бъдат ли обезпечени от бюджета на съдебната власт, Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Други въпроси, колеги. Няма други въпроси и няма да има. Давам възможност на министър Петков да отговори.
Румен Петков
Аз ще отговоря на въпросите, които постави г-н Червеняков. Останалите като чели са по-скоро адресирани към министър Тачева.
Отпадането на “bench mark”. Както в експозето на министър Тачева стана дума, фактически едната “bench mark” е изпълнена. Фактът, че тя не е отпаднала при предходния мониторинг показва нагласата на Комисията, в т.ч. и на Генералния секретариат да се търси комплексното решаване на всички “bench mark” и едва тогава да се преминава към отпадането им. Т.е. възприет е принципът докато не се реши всичко, докато не се изпълнят всички очаквания, нищо не е решено. Още повече, мисля, че за всички е ясно, че в някои от страните членки има и достатъчно сериозни вътрешни нагласи за търсене на допълнителни гаранции. Така че поне аз не считам, че във времето на португалското и на словенското председателство бихме могли да очакваме някакви радикални стъпки по посока на отпадането на “bench mark”. Това е резултат не само на стриктния контрол по изпълнението им, но има нагласата в някои от страните за решаването на вътрешни проблеми в някои от страните. Мисля, че това не е тайна за никого.
Мерките по механизма и съучастието с някои от комисиите и Генералния секретариат. Тук трябва да кажа две неща:
Първо, планът предвижда действия, които са пряко насочени като очаквания и като възлагане на визираните в плана звена и институции. Въпросът с пряката работа е по-скоро политически и той не би трябвало да намира отражение в един такъв план. Мисля, че такива записи и опити за такива записи биха навредили, друг е въпросът, че това е работа, която трябва да се върши ежедневно.
Трябва да подчертая, че в рамките на двустранните отношения на Министерството на вътрешните работи с всички страни-членки открити въпроси по полицейското сътрудничество ние нямаме. А по същество въпросите, които са повдигани към право охранителните органи на Република България не произтичат от Министерствата на вътрешните работи на страните-членки. Това е, още веднъж казвам, политически въпрос с ясното съзнание за отговорността, която има министърът на вътрешните работи, който и да е той ,но такъв тип записи в план, който има конкретна ориентация и ангажименти, биха били вредни, защото те ще създадат една невярна представа, че се стремим да решим определени въпроси не чрез конкретни действия вътре в страната, които да дадат очаквания и от българските граждани и от партньорите ни резултат, а се стремим да ги решим по други пътища. Това не отменя задължението, в т.ч. и на Министерството на вътрешните работи да върши тази работа, за която говори г-н Червеняков.
Защо не е отразен Законът за Агенцията за национална сигурност и очакванията, които ние й възлагаме. Ако октомври месец ние бяхме представили в комисията план, в който отбелязваме изрично Агенцията за национална сигурност, щеше да звучи изключително добронамерено и по никакъв начин конкретно. Тогава щеше да има записи от рода на “ние много сериозно разсъждаваме”, “ние сме много амбицирани да изградим едно звено, което ще смае света” и т.н. Мисля, че по-доброто решение е тогава, когато имаме приет закон и тогава когато имаме структурирана агенция, да бъде информирана комисията по надлежен ред, че сме изградили агенция, на която със закона са възложени определени правомощия, правителството има определени очаквания и изисквания към тази агенция и търсим постигането на конкретни резултати. Но, според мен, да заявяваме вероятно не за първи път добри законови намерения, това не било добър похват. След приемането на закона, разбира се, че във всички случаи това трябва да бъде отразено и в плана като въпрос, който е намерил своето решение от гледна точка на значимостта на борбата с корупцията и организираната престъпност и като реална стъпка на правителството и на българския парламент, и разбира се, като очаквания и конкретни възлагания върху агенцията.
Обхвата на плана е до юли месец 2008 г. Но, първо, трябва да кажа, че на плана не трябва да се гледа като на текст, който не подлежи на коментари и на дообогатяване. Второ, трябва да е ясно, че такъв тип занимание и ангажименти, ще ни предстоят и в бъдеще. Но конкретният план като времево разположение е това.
Миглена Тачева:
Аз продължавам с въпросите, свързани с Наказателния кодекс и Закона за изпълнение на наказанията, поставени от г-н Червеняков. Сега не мога да намеря точната мярка, но сме разписали само създаването на Консултативния съвет по наказателно правна политика при министъра на правосъдието по същите съображения, че първо, до юни 2008 г. ние със сигурност не можем да направим нов Наказателен кодекс.
Законът за изпълнение на наказанията в момента е готов в някакъв много суров вид и през следващата седмица ще започнат да текат обсъждания с началниците на затворите и шефовете на пробационните служби. Това е второ обсъждане ,което правим в рамките на два месеца с идеята най-късно края на януари той да влезе в Министерския съвет.
Вече проведохме първото заседание на Консултативния съвет по наказателно правна политика, а и в медиите като чели има ясно постигнато съгласие за необходимост от нов Наказателен кодекс. В тази посока на заседанието възложихме на експертна група, за която проф. Боян Станков ще разпише тези анализи. Първо да анализираме в някаква степен досегашната наказателна политика с разчети да започнем да говорим за създаване на концепция за нов Наказателен кодекс и след това създаване на група от експерти, които да разписват конкретните текстове. В интерес на истината, трябва да кажа, че министерството има около три варианта на Наказателен кодекс, които стоят, но които не са с онази идея, за която всички започнахме да говорим в последно време за разграничаване на престъпленията на простъпки, на нарушения и съответното наказание. Но се надявам в рамките на този мандат Наказателният кодекс да бъде готов.
Колкото до въпросите на г-н Стоилов за Наказателно процесуалния кодекс с разчети за октомври. МВР беше заложило през октомври да внесат промени за изменение на Наказателния процесуален кодекс и те го направиха, въпреки нашите възражения и въпреки, че текстът не беше съгласуван с Висшия съдебен съвет така, както изисква Закона за нормативните актове. Но в договорка с министъра на вътрешните работи той оттегли преди заседание проекта, след това може би около седмица-две двете експертни групи работиха, Висшият съдебен съвет също изрази становище и в момента тече съгласувателната процедура в Министерския съвет. Той още не е внесен за обсъждане. Аз съм го дала на колегата Ралчев и мисля, че на още няколко други депутати, които да се запознаят. Има възражения по една част от идеите за промени, една част са идеи на МВР, които се стремят да покажат, че с промените в Наказателно процесуалния кодекс, ще направят по-бързо и по-качествено досъдебното производство. Това е въпрос, който ще коментираме, за възможността да възложим на всички оперативни да извършват някакъв вид следствени действия, за да не издава министърът заповед за 12 хиляди дознатели или 10 хиляди или каквато и да е цифрата - разговор, който водим от много време. Аз съм обнадеждена от това, че заместник-министър Караиванова, която се води утвърден специалист в тази област, е съгласувала този проект, но може би тепърва ще имаме дискусии. Сигурно днес няма да решим въпроса дали ще има дознатели и колко бройки ще бъдат, но това е нещо, което ние трябва да решим. МВР се съгласи и отпадна текста за поемните лица.
Освен това, там са заложени два-три текста, които са по предложение на групата, която наблюдава предложението на НПК, които трябва да бъдат направени – за смъкване на подсъдността на един вид престъпление и още други неща, които са коментирани.
Това ще бъдат спорните моменти, които, според мен, ще се очертаят.
За бюджетното осигуряване и създаването на комисии.
Ние сме записали по 3.13. да се създаде специално действаща Комисия по професионална етика към Висшия съдебен съвет. От сегашната работа на тази комисия, която е от две години и малко повече ,но мен ми се струва, че имаме много комисии за антикорупция, но много малко работа като резултат. Затова да пишем, че ще имаме комисия за антикорупция, но ние я имаме към този момент.
Една от мерките за контрол от Европейската комисия беше Комисия за професионалната етика и етичните кодекси, затова ние написахме, че има постоянно действаща и тя вече е създадена – г-жа Мингова ще каже малко повече за нея, във Висшия съдебен съвет с правилника.
За бюджетното осигуряване на Плана за действие. Приема се, че едно след като е минало през Министерския съвет и министърът на финансите е подписал някаква финансова обосновка, то е бюджетно осигурено. В голямата си част мерките не изискват някакво изрично разходване на бюджетни средства. Но ние сме създали организация заедно с неправителствените организации, вчера приключи срока по оперативната програма “Административен капацитет”, няколко неправителствени организации, правни говоря, защото иначе те много участваха в тази процедура, сме разпределили за какво да се търси финансиране в изпълнение на Плана за действие. През следващата седмица или по-точно след 10 декември ще направим “кръгла мака” с НПО с министър Петков, защото ние вече в правосъдието я направихме, за да си разпределим задълженията по 1.3. плюс други донори, като имам предвид Английското, Холандското и Американското посолства и фонда, който се отвори сега – 3 млн. долара, които излизат сега за три години, за да видим там където с бюджета не са осигурени тези мерки, да можем ад осигурим изпълнението на тези мерки през неправителствения сектор със съответния ангажимент за неправителствените организации.
Ако съм пропуснала нещо, съм готова да отговоря допълнително.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Само в допълнение на казаното от министър Тачева по отношение на Вашия последен въпрос, свързан с взаимодействието между органа “Инспекторат”, който тепърва ще се създаде към Висшия съдебен съвет и правомощията на Висшия съдебен съвет като орган на съдебната власт напълно споделят членовете на Висшия съдебен съвет тезата, че ролята и функциите на Инспектората така както са заложени в Конституцията и Закона за съдебната власт не подменят ролята на Висшия съдебен съвет като орган на съдебната власт по отношение антикорупционната дейност и борбата с корупцията. В този смисъл една от постоянните комисии, утвърдени с Правилника на Висшия съдебен съвет, наскоро обнародван в Държавен вестник е именно Комисия за борба с корупцията и професионалната етика. Обединили сме тези две дейности като близки по същност, по цели за преодоляване и по политика, която ще се осъществява в тях, съзнавайки че Инспекторатът като орган може само чрез правомощията си да отправя сигнали, да извършва проверки и да обобщава такава информация, но той е само един посредник от сигналите към органа, който има правомощия да предприема наистина действия за борба с корупцията. Следователно тази комисия има смисъл. Тя е създадена и тепърва, разбира се, ще видим взаимодействието между Инспектората и тази комисия, респ. в решенията на самия Висш съдебен съвет доколко ефективно едно такова взаимодействие ще бъде на практика.
В подкрепа на това, което вие поставихте като въпрос. Този въпрос беше поставен на среща с представителите на Венецианската комисия, които миналата седмица бяха тук на работно посещение и изявиха желание за среща и с членове на Висшия съдебен съвет. Ние с г-н Сукнаров бяхме на тази и споделихме всъщност този въпрос. Отговорът, който дадохме и който си позволявам тук да споделя, в достатъчна степен мисля вече беше споделен и от представителите на Венецианската комисия.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Червеняков иска думата.
Младен Червеняков:
Аз съжалявам, че министърът на вътрешните работи си тръгна.
Г-жо министър Тачева, искам изрично да обърна вашето внимание на един въпрос, на който отговор чухме от министъра на вътрешните работи. Имам чувството, че ние подценяваме до известна степен този механизъм за верификация и сътрудничество. Тук не става въпрос да разписваме конкретно всичко това, което ще правим с европейските институции. Но си спомням, че до юни месец имахме едно споразумение главно с дирекцията на Джонатан Фол и главно с отговорниците в тази дирекция – Лорис Лорека и Хепос Симену, ние да предоставяме на всеки две седмици доклади по това как изпълняваме нашия План за действие – нещо, което ние като държава винаги изпълнявахме прецизно. И това правеше впечатление тогава примерно в сравнение с дейността на румънското правителство, което много съвестно и точно и добронамерено изпращаше тези доклади. Не казвам, че това има някакво съществено значение, н в крайна сметка дава някаква представа да извършеното по Плана за действие в нашата страна. Защото, ако главната цел, е отпадането на тези “bench mark”, ние трябва да търсим възможно най-бързия път към това.
Второто, в което не виждам нищо лошо, е ние да предоставяме проекти за нормативни актове и да получаваме становища по тях, още повече че там администрацията достатъчно компетентно и с готовност се отзовава тогава, когато ние сме предоставили такива документи.
На трето място, не виждам нищо лошо в някакви съвместни проверки или посещения в България, които да констатират постигнатото по този План за действие. И не виждам нищо лошо това в един раздел да бъде написано в Плана за действие, за да дава яснота какви задачи виждаме ние като държава по отношение на изпълнението на този механизъм.
Миглена Тачева:
Аз ще си позволя да направя следното уточнение.
Ние и към този момент осъществяваме много тясно сътрудничество с експертите. Те са с малко по-други имена вече. И този екшън-план и всички мерки, които сме разработвали, бяха преглеждани от експерти на Европейската комисия – двама души бяха в МВР и двама души бяха в Министерството на правосъдието някъде през октомври преди ние да изпратим доклада в Брюксел. Следващата седмица идва отново група или по-точно 5-7 декември идват отново експерти, които да видят какво сме направили от мерките до началото на декември. Във всички случаи ние търсим част от нещата, които трябва да изпълним и през програмата ТАЕКС за финансиране на една независима оценка от европейски експерти на показателите за съдебна реформа. Всичко това сме го договорили. Може би и те са счели, че не е необходимо откакто сме равноправни партньори, да не пишем един отделен раздел сътрудничество, защото се предполага от договора ни и от всички други документи, които имаме. Но без да е писано изрично, те ни наблюдават много стриктно, работят почти ежедневно с нас в министерствата, така че този механизъм си върви.
Младен Червеняков:
Има наблюдение. Очевидно има сътрудничество и оценки, верификации, както му казват. Щом е за сътрудничество, дайте да видим това сътрудничество как ще се реализира.
Миглена Тачева:
Трябва да си признаем, че сме наблюдавани, колкото и да не ни се иска. И точно тази идеята, ако това успеем да направим през юни поне показателите за напредък по 1.3 да отпаднат, това ще бъде добре свършена работа.
Янаки Стоилов:
Въпросите приключиха още на предишната фаза. Ако у някои са възникнали допълнително, заповядайте. Преди да се сбогуваме с членовете на Комисията по европейските въпроси, ако има някои други, възникнали от отговорите, въпроси, заповядайте. Няма.
Благодаря Ви госпожо министър. Също благодаря на всички, които участваха в дискусията по първа точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
