Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по европейските въпроси
08/12/2005
    П Р О Т О К О Л

    № 15

    На 8 декември 2005 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-59/17.11.2005 година за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.

    2. Представяне и обсъждане на законопроект № 512-201-60/22. 11. 2005 година за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.

    3. Представяне и обсъждане на законопроект № 512-201-55/8. 11. 2005 година за държавната финансова инспекция, внесен от Министерския съвет.

    На заседанието присъстваха:Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, Никола Абаджиев – председател на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Нахид Зия – заместник-министър на финансите, Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, Гинка Драганинска – директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, Явор Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, Добринка Бонева - главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция”.

    Заседанието беше открито и ръководено от заместник-председателя на Комисията по европейска интеграция Мария Ангелиева.



    ПРЕДС. МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми дами и господа! Мисля, че са налице всички предпоставки да открием днешното заседание.
    В началото искам да ви предложа кратки промени по дневния ред:
    Точка 3 от дневния ред - Представяне и обсъждане на законопроект за държавната финансова инспекция, да стане т. 2, а т. 2 – Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, да стане т. 3, с оглед на това, че екипът, който ще представи двете точки от настоящия дневен ред, е един и същ и смятам, че ще е по-удобно за тях, за да пестим тяхното време. Предполагам, че ние нямаме някакви пречки да обсъдим точките в тази последователност, която предлагам.
    Освен това бих искала да ви предложа да допълним дневния ред с т. 4: Представяне и обсъждане на законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, чието разглеждане отложихме на едно от нашите предни заседания. Точката, както видяхме вчера, е приета в дневния ред на Народното събрание за тази седмица, затова мисля, че е наложително да вземем отношение по тази точка.
    За ваше удобство разполагате вече със становищата.
    Който е съгласен с моите предложения по дневния ред, моля да гласува.
    Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
    Приема се единодушно следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-59/17.11.2005 година за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.

    2. Представяне и обсъждане на законопроект № 512-201-55/8. 11. 2005 година за държавната финансова инспекция, внесен от Министерския съвет.

    3. Представяне и обсъждане на законопроект № 512-201-60/22. 11. 2005 година за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.

    4. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-02-10/10.10.2005 година, за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, внесен от Министерския съвет.

    Започваме с първа точка от дневния ред:

    ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-59/17.11.2005 ГОДИНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
    По тази точка са поканени:
    От Министерството на финансите:
    Любомир Дацов – заместник-министър;
    Цветанка Михайлова – държавен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”;
    Соня Димитрова – младши експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”;
    Момчил Русев – младши експерт в Дирекция “Външни финанси”;
    Елена Трифонова – държавен експерт в Дирекция “Държавен дълг”;
    От Комисията за финансов надзор:
    Бисер Петков – заместник-председател;
    Валентина Динкова – директор на Дирекция “Регулаторни режими и оценка на риска”.
    От Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози:
    Петър Чобанов – изпълнителен директор;
    Димитър Койчев – младши експерт в Дирекция “Европейска интеграция и международни програми”;
    Гергана Михайлова – държавен експерт в Дирекция “Макроикономически анализи”
    Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
    Има думата господин Дацов да представи накратко законопроекта.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако ми позволите, съвсем накратко ще кажа няколко общи думи, а вече за конкретиката ще си позволя да помоля господин Петков и господин Чобанов, които конкретно отговаряха за разработването на този законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, да отговорят на вашите въпроси и ако се налага, да представят конкретните текстове.
    Мисля, че сами по себе си предлаганите изменения не предизвикват големи дискусии.
    Искам да подчертая, че те целят да се изпълни вече поетия ангажимент от нашата страна по Глава единадесета “ Икономически и валутен съюз” за отпадане на изискванията на чл. 176, ал. 2 и чл. 251, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за инвестиране на средствата от пенсионните фондове в държавни ценни книжа, над 50 процента от активите на Фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване и над 30 процента от активите на Фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
    С тази либерализация на разпоредбите в Кодекса за социално осигуряване се изисква, поради това, че те не са в съответствие с изискванията на чл. 102 от Договора за създаване на Европейската общност и Регламент на съвета 36-04/93, местното законодателство да не предоставя привилегирован достъп на държавата или на местните институции, включая общините, до средствата на частни финансови институции.
    Премахването на тези разпоредби в Кодекса за социално осигуряване изисква цялостно преразглеждане на инвестиционните ограничения по отношение на останалите видове инструменти, в които могат да бъдат инвестирани средствата на пенсионните фондове.
    В същото време искам да подчертая, че проектът на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване отменя и разпоредбите, несъвместими с правилата за свободно движение на капитали. Премахват се ограничения сред инвестиране на активите на фондовете за пенсионно осигуряване в ценни книжа, емитирани в страните-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
    Единствените ограничения, които смятам, че са необходими и разумни, се предвиждат при инвестирането на активите на пенсионните фондове. Те са свързани с правилата за разумен надзор, гарантиращи защитата на интересите на осигурените лица, които правила се прилагат еднакво – искам това да го подчертая – както при инвестирането в местни, така и при инвестирането в чуждестранни ценни книжа.
    По отношение на инвестирането в ценни книжа, издадени в трети страни, които не са включени в наредбата на Комисията за финансов надзор по Кодекса за социално осигуряване, се предвижда да се запазят действащите към 31 декември 1999 година инвестиционни ограничения, в съответствие с постигнатите договорености между Република България и Европейския съюз.
    Смятам, че определено предлаганите изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване отчитат тенденциите на законодателството в Европейския съюз в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, които са съобразени с изискванията на директива 2003-41. При изготвянето на проекта е взета предвид уредбата на сходна материя, регламентирана от банковото и застрахователното законодателство и законодателството, свързано с публичното предлагане на ценни книжа в България, както и най-добрите международни практики в тази област.
    Това е съвсем накратко.
    Бих помолил господин Бисер Петков да каже, вече конкретно, няколко думи.
    БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Аз мисля ,че господин Дацов маркира основните насоки, които се предлагат в законопроекта, който е предмет на разглеждане.
    Ще си позволя само да допълня, че с този законопроект се разширява значително базата за инвестиране на пенсионните фондове, чийто ресурс непрекъснато нараства. Вече в пенсионните фондове се управляват над 1 млрд. лв. активи, въвеждат се нови финансови инструменти, които вече нашият пазар познава. Те са разпространени на международните финансови пазари.
    Наистина вече се премахва делението на инвестициите на местни и чужди, така че се изравняват режимите на изискванията със страните – членки на Европейския съюз.
    Бих искал само да маркират, че се въвеждат изисквания, които ще гарантират една по-голяма прозрачност на инвестициите на пенсионните фондове, което е много необходимо за осигурените лица в тях, и се прави една значителна стъпка на либерализация на пенсионния режим, специално на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване, като се предлага в законопроекта инвестиционните ограничения за тях по видове групи и инструменти да бъдат разписани в правилниците за управление на тези фондове.
    Само бих искал да добавя, че всъщност предлаганите промени в Преходните и заключителни разпоредби се предлага да влязат от датата на влизането в сила на Договора за членство на страната в Европейския съюз.
    Това е накратко, което бих искал да добавя, като съм готов да отговоря, заедно с колегите, на всички конкретни въпроси, които вие имате към нас.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, има ли някой да допълни нещо?
    НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Искам да взема отношение по представения законопроект. Ние сме внесли нашите бележки към уважаемата комисия.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Преди това бих искала да Ви помоля да се съсредоточите върху хармонизационната страна на нещата и да не навлизаме в излишни подробности. Казвам това, тъй като предметът на дейност на тази комисия може би не Ви е добре познат. Затова ще Ви помоля да се придържате към темата на комисията.
    НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Имам го предвид и ще се постарая да се съобразя.
    Първо, искам да отбележа, че нашата асоциация категорично подкрепя необходимостта от промени в Кодекса за социално осигуряване в частта му за инвестиции, тъй като считаме, че този режим наистина изчерпва своите възможности, като имаме предвид развитието на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и това, че в момента активите на пенсионните фондове надхвърлят повече от 1 млрд. лв., а следващата година ще достигнат 1,5 млрд. лв.
    От тази гледна точка и във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз – темата, която Вие отбелязвате, - имам обаче някои съществени бележки по отношение на новите норми, които се въвеждат, като, пак подчертавам, инвестиционната част ние я подкрепяме.
    Първо, премахва се възможността за инвестиране в инвестиционни имоти. В момента има инвестирани 17 млн. лв. в инвестиционни имоти. А развитието на този проблем беше такова, че поначало в работната група се възприе да се разреши да остане възможността за инвестиране в инвестиционни имоти само в България за задължителните и доброволните пенсионни фондове. Но от гледна точка на движението на свободни капитали Министерството на финансите постави изискване, че не може да има такова ограничение инвестирането да бъде само в България. Тогава се прецени изобщо да няма такава възможност.
    Излишно е да говоря, достатъчно тази тема се отразява в медиите. Но се получава така, че българските инвестиционни фондове няма да могат да инвестират след влизането ни в Европейския съюз в инвестиционни имоти. Докато такова изискване за по-голямата част от страните няма. Тоест в тази сфера за инвестиции българските инвестиционни фондове ще бъдат наблюдатели.
    Второто, което касае също европейските норми, това е въвеждането на изискването за квалифицирането на ценните книжа. Тоест тотално българските пенсионни фондове ще трябва да инвестират само в квалифицирани ценни книжа. Такова изискване за европейските инвеститори и за нашите колеги от пенсионните фондове няма.
    Излиза, че отново ние поставяме една висока летва, която българският пазар не може да посрещне, защото на пазара има изключително малко квалифицирани ценни книжа. И пак става една неравнопоставеност между чуждите инвеститори и българските инвеститори.
    И третият проблем, също в тази сфера – тук пак става въпрос за неравнопоставеност, - касае инвестирането само в банки, които трябва да имат рейтинг. В момента не всички банки – от 30 банки 14 имат рейтинг. Това значи, че се стеснява кръгът от банки, в които българските инвестиционни фондове ще могат да инвестират средства.
    Така че ние апелираме за една равнопоставеност, специално се връщам за инвестиционните имоти, защото ние не подкрепяме премахването на тази възможност. Ние бяхме се договорили с комисията да имаме поне малки възможности от рода на 5 процента от активите на задължителните пенсионни фондове и 10 процента от активите на доброволните пенсионни фондове.
    Това са основните бележки в тази сфера, в която вие говорите.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам думата на господин Дацов да отговори на поставените въпроси.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз бих казал съвсем накратко, че всичко това е свързано с тъй наречените правила за разумен надзор и свързано със степента на риска, който би следвало да се поеме.
    Притеснявам се да не ви отнемам времето и да ви кажа една шегичка, която беше казано от заместник-шефа на Световната банка във връзка с нещата, свързани с риска, тъй като това, образно казано, е свързано точно с това, което господин Абаджиев каза. Трите възражения, които имат съответно те, са свързани със степента на разумния риск, който в момента би следвало да се поеме.
    Факт е, че по-голямата доходност, която съществува в нашата икономика, е свързана с много по-голямата степен на риск, която съществува. И това е едно основно правило. Аз не бих казал, че имаме теоретични несъвместимости или възражения. Но въпросът е кой как оценява икономиката и в какъв времеви хоризонт смята, че трябва да гарантира съответно правото на осигурените лица да бъдат гарантирани техните инвестиции и техните вложения.
    Относно банките отговорът е най-лесен, тъй като всички сериозни банки общо взето имат такъв рейтинг. Не е обяснимо една финансова институция от типа на банките, които искат да присъстват на този пазар, да нямат рейтинг. Другото означава, че тези институции са по-високо рискови.
    Освен това самият процес на консолидация, който тече в момента на банковия пазар, аз лично вярвам, че в рамките поне на следващите две години почти не може да съществува такава банкова или финансова институция, която няма съответно изискващия се рейтинг.
    Относно квалифицираността на ценни книжа, абсолютно същата е хипотезата. Въпросът е за степента на риска и за стабилността на всички тези институции или предприятия, които могат да си позволят съответно да издадат такива ценни книжа.
    Може би господин Петков би добавил нещо, тъй като те са контролната институция.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз смятам, че навлизаме в тема, която общо взето не се съвместява с предмета на нашата комисия.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Това е същностна дискусия, която не е толкова свързана с европейската интеграция.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Този дебат смятам, че е по-уместно да се води във водещата комисия.
    Аз благодаря на господин Абаджиев, благодаря и на господин Дацов, който конкретно изложи своята позиция.
    Уважаеми колеги, имате ли да добавите нещо към предложеното становище от страна на комисията?
    ФИЛИП ДИМИТРОВ: Изцяло не приемайки аргумента, че тези неща, хармонизационни по същество, не са за тази комисия, аз не бих видял смисъл да коментираме повече по точки 2 и 3 от становището, защото те са очевидно отражение на интеграцията.
    Чисто лаически си мисля, че някакъв отговор на съображението по т. 1 е необходимо, защото ако чуем едно по-специализирано становище, това би било може би достатъчно, за да приключим работата по сериозен начин. Защото това е точно въпрос на хармонизация.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Имате думата.
    БИСЕР ПЕТКОВ: Ако правилно към разбрал забележката на господин Димитров за инвестиционните имоти, ще се опитам да дам аргументи с защо се отменя, подчертавам, прякото инвестиране в инвестиционни имоти. Защото в момента такава възможност има – и тя е нарастваща възможност – да се присъства на този пазар чрез непряко инвестиране в акции на дружества със специализирана инвестиционна цел, които секюритизират инвестициите върху имоти. Този начин на участие на пенсионните фондове на пазара на недвижими имоти има много повече предимства в сравнение с прякото участие. Предимствата са в това, че в случая се купува финансов инструмент, акции, който се оценява справедливо на Фондовата борса, където се търгува, за разлика от проблемите с оценката от един недвижим имот, тъй като той е уникален по характера си.
    Второто предимство е, че тази инвестиция е много по-прозрачна и много по-лесно оценима.
    Искам само да отбележа, че от средата на миналата година активите на пенсионните фондове се оценяват ежедневно, което предполага, че трябва да има пазарна цена, за да се извършва оценка по справедлива стойност.
    Другото предимство е, че когато пенсионният фонд инвестира в акции на дружество със специална инвестиционна цел, което секюритизира инвестиции в недвижими имоти, той всъщност има инвестиции в един портфейл имоти, а не в един имот, както в случая става, когато директно се инвестира.
    И трето, не по-маловажно, тези дружества със специална инвестиционна цел, които са под надзора на Комисията за финансов надзор, сключват договори с обслужващи дружества, които поемат изцяло административните дейности, свързани с управлението на инвестициите в имоти.
    Пенсионните дружества нямат за предмет на дейност нищо друго, освен инвестиране, управление на портфейла и плащане на пенсиите.
    Така че стъпвайки на тези няколко предимства на индиректното инвестиране в недвижими имоти, на практика се предлага ад отпадне възможността, която сегашният кодекс прилага – да се инвестира директно.
    Всъщност това е един отделен бизнес, който има вече специализирани дружества на нашия пазар. Те не са малко, повече от 10 са вече акционерните дружества със специална инвестиционна цел, които секюритизират инвестиции в недвижими имоти. Така че възможността пенсионният фонд да отиде на този пазар реално съществува.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако ми позволите, господин Петков, само бих добавил, че възможността за директна инвестиция означава спекулация с недвижимите имоти. А ние не смятаме, че тези дружества би следвало да се занимават със спекулация.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Има ли някой още нещо да допълни становището на комисията, колеги?
    Ако всички го подкрепят, моля с гласуване да изразим тази си подкрепа.
    Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
    Приема се.

    Преминаваме към втора точка от дневния ред:
    ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
    От страна на Министерството на финансите при нас е поканен заместник-министър Нахид Зия;
    Гинка Драгинска – директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и
    Людмила Рангелова – Петрова – директорл на Дирекция “Правно осигуряване на контролната дейност и нормативните актове”.
    Давам думата на господин Зия да представи накратко законопроекта.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Аз ще се постарая да бъда максимално кратък, тъй като вие имате и закона, и мотивите към него и предполагам, че добре сте се запознали с тях.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за финансовата инспекция върви в Народното събрание заедно с още два други законопроекта, които са, така да се каже, рожба на сегашната Агенция за държавен вътрешен финансов контрол и на специалисти от Министерството на финансите. Те са разработени на база приетата стратегия от Министерския съвет на 16 юни тази година и с това ние изпълняваме едни изисквания на Европейската комисия.
    Законопроектите са подготвени заедно и със специалисти от СИГМА.
    Конкретно, законопроектът за Държавната финансова инспекция цели постигането на една консервативна бюджетна дисциплина и защита на публичните финансови интереси в страната.
    Държавната финансова инспекция ще се осъществява по постъпили сигнали, тоест, няма да работи на планова основа, а само на базата на сигнали, като на проверки и процедури за възлагане и на изпълнението на обществените поръчки се отделя достатъчно голямо внимание, тъй като общественият интерес тук е много голям.
    Преди всичко преди започването на една такава инспекция ще се пресяват тези сигнали на база ефективност и на база обществения интерес.
    Исканията на Министерския съвет, на министъра на финансите ,на органите на прокуратурата и на Сметната палата няма да бъдат подлагани на такова разискване и преценка, а те реално ще се изпълняват съобразно законите.
    Основателното прилагане на разследващите и на санкционните правомощия на Агенцията за държавна финансова инспекция ще допринесе за подобряване преди всичко на бюджетната дисциплина и за осигуряване на една по-голяма прозрачност на дейността на проверяваните организации и на лицата, които ги ръководят.
    Това е най-общо по Закона за държавната финансова инспекция.
    Заедно с колежката госпожа Драганинска, директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, сме готови да отговаряме на нашите въпроси.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Няма желаещи, доколкото виждам.
    Тогава който е съгласен да подкрепим становището, което е предложено от нашата комисия, моля да гласува.
    Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
    Приема се.
    ФИЛИП ДИМИТРОВ: Предлагам за второ четене да разширим малко обсега на въпросите във връзка с възлагането.

    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Преминаваме към трета точка от дневния ред:
    ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
    В тази връзка са поканени заместник-министърът на труда и социалната политика Явор Димитров и Добринка Бонева – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция”.
    Има думата господин Димитров да представи законопроекта.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Промените, които са заложени в Закона за насърчаване на заетостта наистина са много. Аз ще се опитам да бъда много кратък и съвсем накратко да изложа само най-важното.
    Предлаганите промени в разработения закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта са в следните насоки.
    Определя се, че Агенцията по заетостта е администратор на таксите по издаване, продължаване, преиздаване на разрешенията за работа. Включват се текстове, с които се реализира на практика свободата на движение на работници в Европейската общност и се уеднаквява режимът за регистрация на граждани на държава – членка на Европейския съюз, с този на българските граждани.
    Синхронизират се разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта с разпоредбите на чл. 43 и чл. 49 от Договора за създаване на Европейската общност.
    Така нареченото дискриминационно ограничаване на основание националност вече е премахнато в Закона за насърчаване на заетостта.
    Уточнява се, че всеки посреднически договор, сключен между лицето, осъществяващо посредническа дейност, и чуждестранен работодател, включително корабопритежател, се регистрира в Агенцията по заетостта. Целта е да се повиши ефективността на контрола и да не се извършват посреднически услуги по заетостта преди регистрацията на посреднически договори в Агенцията по заетостта.
    Транспонира се разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра по труда от 1997 година, отнасящи се до предоставяне на посреднически услуги за търсещите и започнали работа лица.
    Въвежда се нова насърчителна мярка за безработните лица – обект на месечно социално подпомагане, които самостоятелно търсят и започват работа. На лицата, започнали работа без посредничество на Агенцията по заетостта, които са били регистрирани като безработни в нейните териториални поделения, и са получавали месечни социални помощи, се изплащат месечно суми за времето, през което са на работа, но за не повече от 12 месеца.
    Тук има и допълнителна процедура – уредено е колко месеца, тоест, най-малкото шест месеца преди това е трябвало да са били на социално подпомагане, за да я получават, и т.н.
    Прецизират се и се допълват разпоредбите за предоставяне на средства за ползване на външни консултантски и съпътстващи услуги на лица, които са поели задължение за развиване на собствен бизнес. Това е по реда на чл. 47, 49 и 49а от Закона за насърчаване на заетостта. Но няма да ги изброявам, тъй като тук ги има.
    Регламентира се и се разширява възможността за сключване на договори и предоставяне на средства между териториалното поделение на Агенцията по заетостта и лицата, започнали работа без посредничество на Агенцията по заетостта.
    Включва се групата на военоинвалидите в насърчителните мерки за работодателите.
    Ползването на преференцията за изплащане на еднократна сума във връзка с преместване на покъщнината извън границата на населеното място на безработни лица вече ще става не само по постоянен, но и по настоящ адрес. Това е във връзка с промяната на принципите на регистрация на лицата в бюрата по труда, тъй като освен само по постоянен адрес, вече има възможност те да бъдат регистрирани и по настоящ.
    Въвежда се тригодишен период, в рамките на който лицата, които вече са получили веднъж еднократна парична сума по чл. 47 за одобрен бизнеспроект за производство на стоки или услуги или са получили средства по одобрен бизнеспроект за земеделска дейност по чл. 49, не могат да получат нови средства.
    Регламентира се широк кръг от обучаващи институции съгласно чл. 9 от Закона за професионално образование и обучение и извършващи обучение за придобиване на професионална квалификация на възрастни, лицензирани в съответствие с действащата нормативна уредба или създадени със специален закон.
    Прецизира се разпоредбата относно осъществяване на международното сътрудничество в областта на заетостта и условията за наемане на работа от страна на Министерството на труда и социалната политика.
    Уточнява се, че разпоредбата казва, че изискваното разрешение за работа на чужденци да се издава при условие, че общият брой на работещите за местния работодател чужденци не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани и чужденци с предоставено право на убежище или с признат статут на бежанец в предходните 12 месеца.
    Включват се командированите чужденци с регистрация в Агенцията по заетостта в групата за контрол и санкциониране на местното лице, приело на работа такива лица в нарушение на разпоредбите на закона.
    Синхронизират се разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта със Закона за интеграция на хората с увреждания.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Господин Димитров, искам първо да попитам запознат ли сте със становището, което е изготвено от нашата комисия?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Да, запознат съм.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Искам Вашето мнение по отношение на една забележка, която е формулирана, едно по-скоро пожелание във връзка с използването на различни понятия за определяне на държавите – членки на Европейското икономическо пространство. Какво е Вашето мнение по така направената бележка? Или може би госпожа Бонева ще вземе отношение.
    ДОБРИНКА БОНЕВА: Аз също прочетох становището. Можем да приемем бележката, тъй като действително когато правехме чл. 18, редакцията, която е дадена, ни беше предложена от Министерството на външните работи. в този смисъл тя е по-правилна от тази, която е заложена в чл. 71.
    Би било по-добре да се каже “държави – страни по Споразумението за европейско икономическо пространство”, а не “държави – членки на Споразумението за европейско икономическо пространство”.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, имате ли други бележки, възражения, съображения? – Няма.
    Поставям на гласуване така предложеното становище на комисията.
    Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
    Приема се.

    Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
    ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-02-10/10.10.2005 ГОДИНА, ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСТВОТО, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
    Поканени за участие по тази точка са господин Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието и екипа от Министерството на правосъдието:
    Росица Димитрова – директор на Дирекция “Българско гражданство”;
    Антония Ангелова – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”;
    Веселин Цанков – експерт.
    Кой ще представи законопроекта? На наше заседание проектът не е представен, тъй като се взе решение разглеждането му да бъде отложено за следващо заседание. Така че към момента е необходимо законопроектът да бъде представен и аз мисля, че лицето, което следва да го представи, е господин Ганев.
    АНТОНИЯ АНГЕЛОВА: Той ще бъде тук след десет минути.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз не смятам, че това е практика, която следва да се толерира. Моля, колеги, какво е вашето мнение по този въпрос?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: По-добре да чуем това, което имат, а като дойде господин Ганев, той ще допълни. Защото утре това е първата точка от дневния ред и с или без становище на комисията той ще се гледа. Така че по-добре да чуем това, което ще ни се каже.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Приемам Вашето предложение, господин Стоилов.
    Давам думата на госпожа Антония Ангелова да представи законопроекта, като ще помоля да уведомите господин Ганев, че го очакваме.
    АНТОНИЯ АНГЕЛОВА: Европейската конвенция за гражданството, която е представена на вашето внимание, е международноправен договор на Съвета за Европа. Тя е открита за подпис на 6 ноември 1997 година за държавите – членки на Съвета на Европа, както и за държави, които не са членки на тази организация, но са участвали в нейното изработване.
    България подписва конвенцията на 15 януари 1998 година. Конвенция влиза в сила за държавите, които са я ратифицирали, на 1 март 2000 година.
    Към 7 декември 2005 година страни по конвенцията са 14 държави – членки на Съвета на Европа, а други 12 само са я подписали.
    От 14-те държави, ратифицирали конвенцията, членки на Европейския съюз са Австрия, Дания, Унгария, Холандия, Португалия, Чешката република, Словакия и Швеция.
    Европейската конвенция за гражданството определя съвкупност от принципи и норми, които засягат всички аспекти на гражданството. Тя има за цел да улесни придобиването на гражданство, процедурата по възстановяване на гражданството по рождение, както и да ограничи възможностите за загубване на гражданството, да възпрепятства произволното лишаване от гражданство, да гарантира справедливи процедури за разглеждане на молбите, свързани с гражданството, да уреди положението на лицата, за които има опасност да останат лица без гражданство при отделяне или сливане на държави.
    Конвенцията разглежда и въпроси, свързани с множеството гражданства, военните задължения в случай на множество гражданства и сътрудничество между държавите, които са страни по нея.
    Този международноправен акт представлява синтез от едни нови идеи от националното и международното право в тази област и е за отбелязване, че това е първият международноправен акт, който прави това. Той е изработен и с отчитане на демографските и демократичните промени в Централна и Източна Европа, настъпили след 1989 година.
    Конвенцията е послужила за модел при изработването на редица нови закони в областта на гражданството в държави – членки на Съвета на Европа.
    Накрая, основните принципи на този текст са предотвратяване на случаите без гражданство, недискриминацията и спазването на правата на лицата, които пребивават постоянно в държавите – страни по конвенцията.
    В съответствие с Българската конституция и действащото законодателство, Министерството на правосъдието е формулирало по някои от членовете на конвенцията.
    Бих искала да дам думата на моя колега доц. Цанков да представи законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството.
    ВЕСЕЛИН ЦАНКОВ: Уважаеми господа народни представители! Ще кажа само две думи, преди да представя предложенията по резервите.
    Всъщност преди тази конвенция съществува конвенцията за избягване на множествено гражданство и военната служба при случай на двойно и множествено гражданство, която през 1996 година на 26 февруари е била внесена в парламента, но не е бил даден ход да се разглежда тази конвенция. Тази нова конвенция от 1997 година на Съвета на Европа по същество е един опит за формулиране на основните принципи, които да се прилагат в държавите – членки, като тя е неутрална по отношение на Конвенцията за избягване на множественото гражданство и на случаите на военна служба при тази конвенция.
    Просто като хронология на събитията, ще кажа само две думи.
    В нашата страна в началото на 1997 година беше направена среща под патронажа на вицепрезидента с експертите на Съвета на Европа от Комитета по гражданство и беше изработен нов законопроект за българското гражданство, който беше приет, съответно след това променен.
    През този период от време от 1997 година досега на няколко пъти ние сме провеждали среща с експертите от Съвета на Европа, имаме две становище – на директор на Дирекция “Швейцарско гражданство”, който след това стана директор на Комитета по гражданство в Съвета на Европа, и на един уважаван професор от Италия, също член на Съвета на Европа.
    Искам да подчертая, че в голяма, в значителна степен българското законодателство е съгласувано. Разбира се, има няколко текста, които не са съгласувани, по които се допускат резерви.
    Насоките, в които се допускат резерви, са:
    Първо, обработване на молбите в разумен срок. Предполагам, че знаете, че в момента има над 45 000 висящи преписки в Министерството на правосъдието;
    Второ, невъзможността. В момента в нашето законодателство липсва възможност за обжалване по административен или по съдебен ред, което също е сериозна препоръка.
    Допуска резерви. В момента имаме резерва и в тази насока.
    И тъй като има конституционна регламентация за някои длъжности, които трябва да се заемат от лица, които имат само българско гражданство, само българско гражданство по рождение, съответно има резерва и в тази насока.
    Съгласно самата конвенция и обяснителния доклад такива резерви са допустими. Но ние сме направили предложение при бъдещото усъвършенстване на един етап от законодателството те да бъдат взети предвид.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Преди да дам думата на колегите, бих искала да попитам нещо: поемала ли е България ангажимент за ратифицирането на тази конвенция по време на воденето на преговорите за присъединяване?
    АНТОАНЕТА АНГЕЛОВА: Не, България не е поемала такъв ангажимент. Не е имало такова изискване, тъй като Европейската конвенция за гражданството не е част от AQAUIS, тя не е част от правото на Европейския съюз.
    Така, както е посочено и в учредителните договори на Европейския съюз, и в политически решения на Съвета на Европейския съюз, и в практиката на съда от Люксембург въпросите, свързани с националното гражданство са от компетентност единствено на държавите. Европейското гражданство е допълнително към националното гражданство, то е подчинено на националното гражданство. Дори мога да се аргументирам – с решение на Съда на Европейските общности от Люксембург, в което се казва, че определянето на условията за придобиване и загубване на националното гражданство, съгласно нормите на международното право е от компетентност на всяка държава – членка.
    Такъв текст има записан и в решение на Европейския съвет от Единбург от 1992 година по повод на някои въпроси, повдигнати от Дания. Там се казва, че тези разпоредби, свързани с европейското гражданство, не заменят по никакъв начин националното гражданство.
    Въпросът за това дали едно лице притежава гражданство от държава – членка се урежда единствено от нормите на вътрешното право на съответната държава – членка.
    През 1999 година Договорът от Амстердам допълва с нов текст чл. 17 на Договора за Европейската общност със следното изречение: “Гражданството на Европейския съюз допълва националното гражданство и не го заменя”.
    Именно затова тази конвенция не е част от AQAUIS COMUNITAR.
    ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ако ми позволите две думи. Аз усещам задоволство в гласа Ви от тези факти. Четейки нашите резерви по конвенцията, аз се питам всъщност какъв знак искаме да дадем с нея. И в частност блъсках си главата да схвана какво представлява резервата по чл. 17. Очевидно е, че българският консерватизъм трябва да бъде удовлетворен от обстоятелството, че конституционните ни права и задължения не се докосват от нея.
    Предполагам, че здравият разум трябва да се зарадва от това, че не се опитваме да възложим задължения на други граждани, които те носят по силата на нашите закони. Но ако и права по нашите закони ние не им предоставяме, какво собствено правим с нея?
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз мисля, че господин Ганев влезе точно в подходящия момент, за да отговори на въпроса на господин Димитров.
    ФИЛИП ДИМИТРОВ: Казано съвсем фигуративно, блъсках си главата какво всъщност правим с ратификацията на тази конвенция с тези резерви в този контекст.
    ВЕСЕЛИН ЦАНКОВ: Аз ще отговоря на този въпрос.
    Всъщност обяснителният доклад обяснява някои понятия, думи, изрази, принципите, изобщо каква е основната същност на тази конвенция и кои са участниците при съставянето й.
    Бих желал само да допълня, че наред с държавите – членки и редица международни организации, участват и представители на Европейската комисия. Това изрично е записано.
    Колкото до същността на самата конвенция, тя е един опит да се съвмести суверенитетът на държавите, тъй като даването на гражданство е в изключителната компетентност на отделната държава, с основните установени международни правни принципи и норми в тази насока. Като още веднъж се заявява, че тя е неутрална по отношение на всички досега, тоест, държавите си запазват свободата на избор.
    Това, което е направено, уважаеми господин Димитров през този период от няколко години, ние сме се постарали в голямата си част, която е възможна с оглед на правата на гражданите и с оглед защита на интереса на Република България, да бъде въведена.
    Както споделих, има няколко положения, които все още са дискусионни, по които наистина предстои сериозна работа, и те са именно в тази насока: обработване на молбите в разумен период, възможността за обжалване по административен или съдебен ред. тоест действително Вие съвсем правилно според мене питате и аз Ви благодаря за този въпрос – има неща, които трябва да се доразвият. Те са предложени и на предишното правителство, и на настоящето правителство. Въпрос на политическа воля е кога ще бъде взето това решение. И резервите отразяват точно това.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз си мисля, че един закон трябва да носи определена политика - и то политика не само по отношение на присъединителния процес към Европейския съюз, а по отношение на нашата държава. Нашата държава има поредица от проблеми. и ние можем да използваме всеки законопроект, доколкото това не е в противоречие с присъединителния процес, за съответно, макар и частично, разрешаване на проблеми, които има нашата страна.
    Един от основните проблеми в нашата страна е демографският въпрос. този демографски въпрос е с едно развитие, което е наистина катастрофално. И то се отнася не толкова за сигурността на страната, колкото се отнася за здравната система, за пенсионната система, за икономиката въобще.
    В медиите по най-некомпетентен начин се отразя всичко това, което става.
    От друга страна, аз имам чувството, че няма свързаност по този въпрос между институциите в страната. Ако например говорим за тези 45 хиляди души, които чакат, Вие говорите за разумни срокове. Аз не намирам за разумни срокове следното: подало молба едно лице за българско гражданство, да чака две или три години. Това в никакъв случай не е разумен срок.
    На второ място, не е разумно нещо следното: майка и баща са българи по рождение и са чужди граждани, а се иска да се види дали имат българско самосъзнание.
    Ето, има такива парадокси, които може би нямат никакво отношение към този законопроект. Но те са проблеми и тези проблеми са свързани с всяка промяна на законодателството у нас. Затова аз може би по друг начин, а може би по същия: какво цели, освен това ,че искаме да синхронизираме нашето законодателство? Но от друга страна, тук има неща, по които ние си запазваме правото за еди-какво си.
    Какво целим с всички тези неща? Имаме ли изградена позиция каква политика водим и какво целим, като си запазваме всички тези разпоредби?
    ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ако позволите едно допълнение: кои са скъпоценните права по българските закони, дадени само на българските граждани, които ние пазим с резервата по чл. 17 например?
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Имате думата, господин Ганев.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля преди всичко да бъда извинен за закъснението.
    Що се отнася до поставените проблеми, те са наистина значими и вероятно ще трябва в близките години да се занимаваме с решаване на капацитета на Министерството на правосъдието да обслужи нарастващия интерес към българско гражданство. Аз мисля – не буди съмнение, че тенденцията ще бъде трайна, още повече в светлината на предстоящото присъединяване към Европейския съюз. Защото българското гражданство става конвертируемо и общо взето мотивацията в тази насока не буди съмнение.
    Разбира се, това е проблем на средства, за които и тазгодишният бюджет не беше особено щедър към Министерството на правосъдието. С 10 души Дирекция “Българско гражданство”, с която работим в момента, бих казал, че това, което се върши, е на границата на героизма на тези хора. Могат много неща още да се желаят, но такива са моментните възможности. Вземаме все пак мерки за повишаване на административния капацитет.
    Що се отнася до конкретните въпроси, ще кажа следното.
    Както е добре известно, от гледна точка на международното публично право държавите могат да използват два режима при третиране от гледна точка на чуждите граждани. Това са тъй нареченият национален режим и режимът на най-голямото благоприятстване.
    Очевидно с разрешението в чл. 17, т. 1 от Конвенцията се възприема националният режим.
    Едновременно с това ние знаем, че всяка една от държавите има право да запази определен кръг професионални позиции, както и определен кръг от публични постове само и единствено за своите граждани. Такива случаи са интерпретирани в Конституцията, разбира се. Не се съмнявам, че господин Димитров, който добре познава американската действителност, знае, че примерно в Съединените американски щати има точно 11 позиции, които не могат професионално да бъдат заемани от чужди граждани. Включително една от позициите, ако не се лъжа, беше лоцман. Не знам по какви съображения, сигурно имат традиции.
    В този смисъл – и не случайно, както знаем, - според Виенската конвенция за правото на международните договори от 1969 година има няколко възможности за резерви по отношение на международните договори. Ние се намираме в една от трите възможни хипотези, а именно изрично посочени пунктове, по които могат да бъдат правени резерви. И българската страна се възползва от това свое право. Едновременно с това, въвеждайки националния режим по отношение на всички останали случаи, ние показваме ,че се приобщаваме в тази насока.
    Не знам дали колегите при излагането на тезите са имали възможност да посочат, че все пак изначалната цел на Европейската конвенция за гражданството беше въвеждането на едни нови правила, нови рамки специално за държавите от Централна и Източна Европа в периода на развитие към демокрация.
    Така че, присъединявайки се към тази конвенция, към която все пак 14 държави са се присъединили и 8 от тях са членове на Европейския съюз, както и отношението на самия Европейски съюз, ние всъщност изпълняваме нещо, което е нормално на този етап.
    Аз имах възможност и вчера в комисията по външна политика да изтъкна, че е налице една тенденция към ускоряване присъединяването към конвенцията.
    Искам да запитам все пак отново следното. В България има демографски проблем. На всички е известно в какъв смисъл и къде. Промените в тази конвенция по някакъв начин увеличават ли този проблем или той остава непроменен? Или тази конвенция е неутрална към него, тоест няма никакво отношение? И как въобще стоят нещата?
    Това ме интересува просто като човек, който се интересува не толкова от тази конвенция, а който се интересува от демографския проблем в страната.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Аз специално не мога да открия пряка заплаха от приложението на конвенцията.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Не заплаха, а има ли връзка?
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Във всеки случай мое мнение е, че ние не следва да разчитаме, че с ратифицирането на тази конвенция ще се справим с този проблем.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Вижте, когато говорим за демографския проблем, много хора считат, че разрешаването му ще стане като увеличим парите за раждаемост. Други мислят, че като дадем пари за лечение на стерилитета и той ще се реши. Трети мислят, че като разкрием нови работни места, той ще се реши. Четвърти мислят, че като даваме по-лесно гражданство в България и той ще се реши. А на практика демографският проблем е съвкупност от много неща, които не могат да се разглеждат поотделно и изолирано един от друг.
    Затова питам: какво отношение има и има ли някаква връзка? Защото аз си мисля следното: ако присъединяването към тази конвенция улеснява по някакъв начин придобиването на българско гражданство, обикновено тези, които искат българско гражданство, са хората в работоспособна възраст или в по-млада възраст. И това има някакво отношение към увеличаване на групата от български граждани в работоспособна възраст. Може да не е съществен процентът, но има някаква връзка. Или пък няма никаква връзка.
    Това ме интересува. Не казвам, че трябва да отхвърлим конвенцията, щом няма връзка с демографските процеси и с решаването на демографския проблем у нас.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Имате думата, заместник-министър Ганев.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаеми господин Щерев! При всички случаи не може да се забележи такава връзка.
    По препоръка на Министерството на външните работи ние разгледахме този въпрос. И при всички случаи както Министерството на външните работи, така и Министерството на правосъдието са били убедени, че предлагайки за ратификация Европейската конвенция за гражданството, става дума за присъединяване към едни добри стандарти, както се казва, европейски стандарти и че всъщност ние влизаме точно в този коловоз, в който са влезли и други държави от Централна и Източна Европа.
    Освен това бих искал да обърна внимание върху следното – конвенцията не касае Закона за българското гражданство, условията за неговото придобиване. Всяка една държава си има свои национални режими и традиции в това отношение.
    МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Има ли други въпроси и мнения? – Няма.
    Колеги, предлагам да подкрепим така предложеното становище от комисията по отношение на Закона за ратифициране на европейската конвенция за гражданството.
    Моля, който е съгласен с това становище, да гласува.
    С това нашата работа завърши. Благодаря на всички за присъствието и участието. Закривам заседанието.

    Стенограф:
    (Божана Попова)

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
    НА КОМИСИЯТА ПО
    ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:

    (Мария Ангелиева)

    Форма за търсене
    Ключова дума