Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
17/01/2008
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по европейските въпроси
П Р О Т О К О Л
№ 81
На 17 януари 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702902953/27.12.2007 г. за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-62/27.12.2007 г. за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-63/28.12.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-61/17.12.2007 г. на Закона за рибарството и аквакултурите – внесен от Министерския съвет.
5. Обсъждане на проект за Рамково решение на Съвета, изменящо Рамково решение на Съвета 2002/475 за борба с тероризма – т. 16 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007), № 703-01-74/28.12.2007 г.
На заседанието присъстваха: Явор Куюмджиев – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Елза Янева – и.д. изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Получили сте съобщението за заседание на комисията. предлага се то да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702902953/27.12.2007 г. за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-62/27.12.2007 г. за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-63/28.12.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-61/17.12.2007 г. на Закона за рибарството и аквакултурите – внесен от Министерския съвет.
5. Обсъждане на проект за Рамково решение на Съвета, изменящо Рамково решение на Съвета 2002/475 за борба с тероризма – т. 16 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007), № 703-01-74/28.12.2007 г.
Има ли някакви съображения по така предложения дневен ред? – Няма.
Моля, колеги, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702902953/27.12.2007 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ И СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА НОРВЕЖКА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Явор Куюмджиев – заместник-министър
Живко Стоянов – държавен експерт в дирекция “Външноикономическа политика”, отдел “Регионално сътрудничество”
Илона Стойкова – и.д. началник отдел “Нормативни актове в икономиката”, дирекция “Правна”.
Давам думата на господин Явор Куюмджиев да докладва законопроекта. Уважаеми господин заместник-министър, имате думата да запознаете комисията, като имате предвид нейния предмет на дейност, преценката й, която е строго ограничена, и това становище, което ние сме подготвили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство е договорено между Европейския съюз и страните от Европейската асоциация за съдебна търговия през 1992 година. Впоследствие Швейцария приема решение да не участва и страните по споразумението стават Норвегияа, Лихтенщайн, Исландия.
Споразумението е в сила от 1995 година и се основава на принципите на четирите свободи на вътрешния пазар на Европейската общност, а именно:
• свободно движение на стоки;
• свободно движение на хора;
• свободно предоставяне на услуги;
• свободно движение на капитали.
То е израз на желанието на трите страни в Европейската асоциация за свободна търговия, именно Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, да участват във вътрешния пазар на общността.
Споразумението включва и хоризонтални разпоредби в областта на социалната политика, защита на потребителите, околната среда, дружественото право и статистиката.
В допълнение, споразумението съдържа и разпоредби, които уреждат сътрудничеството в дейности, като изследвания, технологично развитие, информационни услуги, околна среда, образование, социална политика, защита на потребителите, туризъм.
На основание чл. 128 от Споразумението за европейско икономическо пространство и чл. 6 от Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз присъединяващите се две страни към Европейския съюз следва да се присъединят и към Споразумението за Европейско икономическо пространство.
През 2006 и 2007 година бяха проведени няколко кръга преговори, в резултат на което на 25 юли 2007 година в Брюксел официално бе подписано Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското
Съгласно разпоредбата на чл. 6 споразумението влиза в сила след приключване на процедурата по ратифициране или одобрение от всички договарящи страни.
Споразумението се прилага временно от 1 август 2007 година.
Съществен елемент от споразумението е финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство, чиято цел е да допринесе за намаляване на икономическите и социални различия между държавите-членки.
В рамките на този финансов механизъм на България бяха отпуснати 21,5 млн. евро за реализиране на съответните приоритетни области в периода от 1 януари 2007 година до 30 април 2009 година.
На 25 юли 2007 година в Брюксел официално бе подписано и споразумението за Норвежката програма за сътрудничество, за икономически растеж и устойчиво развитие в България. В рамките на Норвежката програма бяха договорени финансови средства за България в размер на 10 млн. евро, които ще бъдат отпуснати от Норвегия в периода до 20 април 2009 година за финансиране на проекти за двустранно сътрудничество за насърчаване на социално-икономическото развитие на България.
Споразумението за Норвежката програма подлежи на ратифициране от Кралство Норвегия и Република България съгласно чл. 7 от него. То се прилага временно от 1 август 2007 година.
С Решение № 855 от 21 декември 2007 година Министерският съвет одобри Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, подписано на 25 юли 2007 година в Брюксел.
Предлагаме на народното събрание да ги ратифицира със закон.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги имате думата за въпроси и изказвания. Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Господин председател, уважаеми гости! Мисля, че не само заради вече сложилите се взаимоотношения, но заради принципите трябва да подкрепим ратификацията. Предлагам, господин председател, да я подкрепим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси, колеги? – Няма.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, моля да гласува.
Моля да се запише, че господин Филип Димитров се въздържа по тази точка от дневния ред. не мога да ви кажа причините. Имам само писменото становище на господин Филип Димитров.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-62/27.12.2007 Г. ЗА МЕРКИТЕ ПО ПРИЛАГАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕО) № 1236/2005 ОТ 27 ЮНИ 2005 Г. ОТНОСНО ТЪРГОВИЯТА С НЯКОИ СТОКИ, КОИТО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ С ЦЕЛ ПРИЛАГАНЕ НА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ, ИЗТЕЗАНИЯ ИЛИ ДРУГИ ФОРМИ НА ЖЕСТОКО, НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката
Явор Куюмджиев – заместник-министър,
Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”,
Христо Атанасов – началник на отдел “Експортен контрол на стоките и технологиите с двойна употреба”, дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”.
Заповядайте, господин заместник-министър, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, в проекта на закон са предложени националните мерки по изпълнение на Регламент 1236/2005 от Република България. Мерките по този регламент са в съответствие с Договора за Европейския съюз, Всеобщата декларация за правата на човека, Декларацията на ООН против изтезанията и Конвенцията на ООН против изтезанията с други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне на наказание и Европейската харта за основните права.
Тези мерки са насочени към предотвратяване както на прилагането на смъртното наказание, така и наказанията или другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказания в трети страни.
Регламентът налага забрана върху износа и вноса на изделия, описани в Приложение № 2, използвани за целите на изпълнение на смъртното наказание или за задържане на хора, като бесилки и гилотини, електрически столове, херметични камери, предназначени за екзекутиране на хора чрез пускане на смъртоносен газ или вещество, системи за поставяне на инжекции, предназначени за екзекутиране на хора чрез поставяне на смъртоносно химическо вещество, електрошокови колани, предназначени за задържане на хора за прилагане на електрически шокове, които имат напрежение, надвишаващо 10 000 вата.
Този регламент въвежда разрешителен режим върху износа за трети страни на изделия, описани в Приложение № 3, които могат да бъдат използвани при определени условия от органите за опазване на реда и сигурността, като изделия за задържане на хора, преносими устройства и вещества, предназначени за контрол на безредици или за самозащита, които могат да бъдат използвани неправомерно за цели, свързани с изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание.
В Регламента на Съвета № 1236 са разписани подробно ангажиментите на страните-членки по забраната на внос и износ на оборудване, което се използва за изпълняване на смъртно наказание, както и условията и процедурите на експортния
Текстовете от регламента ангажират страните – членки с определяне на национален орган, който да издава разрешенията за износ и внос на такива изделия и за предоставянето на техническа помощ, свързана с тях, както и с определяне на наказанията, които да бъдат налагани при нарушение на регламента.
Настоящият законопроект определя като национален орган за издаване на разрешения в обхвата на регламента на министъра на икономиката и енергетиката или упълномощени от него лица.
В законопроекта се определят и санкциите за административните нарушения на разпоредбите на регламента и на законовите разпоредби.
Само искам да направя едно допълнение. Вчера Правната комисия имаше забележки към наименованието на закона, които бяха приети и ще го променим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Бихте ли ни казали все пак какви са. Защото на мене като юрист малко ми е странна тази техника със закон да приемаме регламент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КЕЮМДЖИЕВ: Същият въпрос възникна и вчера. От наименованието на закона ще отпаднат думите “регламент”, както и номерът на регламента. Ние още не сме се споразумели за точното наименование на закона.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Някакъв пазар ли върви? Казвате ,че все още не сте се споразумели?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Още не сме го съгласували с останалите министерства, не че върви пазар.
Що се отнася до приемането на регламент със закон, самото приемане на този регламент сам по себе си автоматично означава, че е валиден на територията на всички страни – членки, тъй като регламентът засяга точки от нашето законодателство, които са решени със закон, а именно разрешителния режим и административните мерки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Понеже лицензионният режим може да се въвежда със закон, приемаме регламентацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: И наказанията ги слагаме при другите, които също се решават със закон. тоест ако гражданин се позове на този регламент и на неговото действие и възникнат санкции от неговото приложение, а ги няма написани никъде, той трябва да ги направи със закон.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: искам просто един съвет да ви дам като юрист – може да го направите така “Закон за мерките относно търговията някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание”, като избегнете самото позоваване на регламента, тъй като действително това поражда някои възражения от чисто юридическа гледна точка.
И един въпрос. Ние в нашето становище сме дали една препоръка за по-прецизна редакция на чл. 2, ал. 2. Приемате ли това наше предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Да, приемаме го.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате ли въпроси, мнения, становища? – Няма.
Господин Филип Димитров е депозирал писмено становище, че е против законопроекта.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да одобрим този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 10, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът се приема.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-02-63/28.12.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКРЕДИТАЦИЯТА, ИЗВЪРШВАНА ОТ БЪЛГАРСКАТА СЛУЖБА ЗА АКРЕДИТАЦИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката
Нина Радева – заместник-министър
Жана Райчева – главен експерт в дирекция “Европейска интеграция”
От Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”
Елза Янева – и.д. изпълнителен директор
Владимир Иванов – юрисконсулт.
Давам думата на госпожа Радева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният за разглеждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, цели усъвършенстване на правната рамка, регламентираща акредитацията на органите за оценяване на съответствието в Република България и синхронизиране на националното законодателство, а оттам и съществуващата в страната практика с политиката на Европейската комисия в областта на акредитацията.
Основните предложени изменения могат да бъдат обобщени, както следва:
Първо, промяна в наименованието на закона и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, пряко свързани с възникнали противоречия в практиката по прилагане на закона.
Второ, прецизиране на функциите и състава на участващите в процеса по акредитация органи, Комисията по акредитация, Комисията по възраженията и Помирителната комисия.
Трето, преодоляване на съществуващи ограничения, свързани с придобити права по акредитацията, въпрос от приоритетно значение за запазване на съответствието с хармонизираното законодателство при извършване на преструктуриране в държавната администрация.
Четвърто, отстраняване на констатирани несъответствия при извършени проверки от Европейската организация за акредитация;
*повишаване на ефективността и намаляване на бюрократичността при провеждане на процедурите по акредитация;
*постигане на съответствие с определени в международните стандарти и ръководства изисквания към отговорните за вземане на решения за акредитация лица и увеличаване размера на санкциите за недобросъвестни субекти, с цел допълнителна тежест на превенцията и намаляване на броя на нарушенията.
Въпреки нееднократно декларираната национална политика в областта на акредитацията и разпоредбите на действащия Закон за акредитацията, извършвана от Българска служба за акредитация, са налице несъответстващи на европейската национална политика практики.
Аргументи:
• получени официално запитвания от органите на изпълнителната власт и частния сектор относно признаване на акредитации, представени от други юридически лица;
• *регистрирано в съда дружество с нестопанска цел, под чието наименование, предмет и цели са вписани дейностите, урегулирани с този закон.
Но възможността за пресичане на такава практика е особено притеснителна за държавата в качеството й на член на Европейския съюз и в контекста на изпълнението на задължения, които са обект на непрекъснат мониторинг от страна на нашите партньори от Европейската комисия.
Министерството на икономиката и енергетиката счита за важни и наложителни предложените промени, целящи повишаване на активността на работата на националния орган по акредитацията в комплект с повишаване на прозрачността и безпристрастността на процеса по акредитация.
Измененията, свързани с констатации и препоръки от проверки на Европейската организация за акредитация ще спомогнат в значителна степен за успешното представяне на нашия национален орган по акредитация на предстоящата през 2008 година поредна, но изключително важна оценка за разширяване на областите на признаване на издаваните от агенцията сертификати за акредитация за европейския и международен пазар.
Това е накратко. Взели сме предвид и препоръките за някои редакции на текстове, които комисията дава.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Главната ни препоръка е свързана с наименованието на законопроекта. Дали приемате тази наша бележка?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Отчитайки европейската политика в областта на акредитацията, анализа, който е направен в проекта за становище на Комисията по европейски въпроси, посочените от нас аргументи и вашето предложение за промяна на наименованието, считаме за възможна следната редакция - “Закон за акредитация на органи за оценяване на съответствието”.
Това е нашето предложение. така се съобразяваме и с вашите бележки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест, това е в духа на тази бележка, която сме направили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Приемаме мотивите, обосноваващи предложението за промяна на разпоредбата на § 2, отнасящи се до елиминиране на възможностите за поява на регионални органи за дейност по акредитация, като същевременно обаче считаме за изключително важно определянето на национален орган по акредитация, изхождайки от текстовете на Регламент на Европейския парламент и на Съвета, изискващи държавите – членки да определят единствен национален орган по акредитация.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест, добавяте към тази редакция, която сме дали, и думата "национален". Така че текстът става "Българската служба за акредитация е единственият национален орган…”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Позволете ми да го прочета: “Българската служба за акредитация е националният орган за акредитация в Република България и само той извършва акредитация на органи за оценяване на съответствието, лица, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1”. Това е дадено като алтернатива.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо Радева, искам да Ви задам следния въпрос.
Първо, искам да уточня, че напълно съм съгласен, че Службата по акредитация трябва да бъде единствена в Република България.
Оттук нататък ясно е, че която и да е служба не може да бъде компетентна по всички въпроси.
Оттам нататък моят въпрос е: как се разпределят тези отговорности?! И ще дам пример защо питам това.
Например сегашната практика е да се акредитират лечебни заведения във връзка с някакви дейности – министерска, преподавателска и т.н. Осъществяването на тази дейност става от експерти, които обаче могат да бъдат компетентни по определени параметри, например помещения, апаратура и т.н., но те не могат да бъдат компетентни по дейностите, които се извършват. Въпреки това се оценяват и тези дейности.
Не е ли редно – може би е практика при вас – тези дейности да се възлагат на организации на базата на конкуренцията, на базата на противоположни интереси, където при противоположни интереси е естествено акредитацията да бъде най-близо до действителната. Иначе се изкривява изкривена оценка, понякога и възможност за корупционни практики. И това изключително много тревожи всички работещи в болниците.
Нарочно давам този пример, за да стане ясно. Сигурно и в други области го има този проблем.
Как се възлагат акредитационните оценки не по региони, а по определени дейности и каква е практиката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Аз мисля, че във връзка с Вашия въпрос има възможност да дадем една много съществена информация на комисията. В същото време искам да кажа, че точно този тип акредитация, за която Вие говорите, не е в кръга на акредитационните процедури, които са в задълженията на Българската служба за акредитация.
Аз ще дам думата на госпожа Янева. Смятам, че тя най-компетентно може да разграничи и да даде отговор на другия аспект на Вашия въпрос.
ЕЛЗА ЯНЕВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Добър ден на комисията.
Много специфичен е въпросът, който задавате. Ще се опитам накратко да отговоря, за да не отнемам много времето на комисията.
По отношение на това как се назначават оценките за акредитация практиката е да се използват множество външни оценители – експерти в съответната област, в която се налага да бъде осъществена тази оценка. Към момента Българска служба за акредитация работи с контингент около 300 такива експерти, съответно оценени като квалифицирани да изпълняват тези оценки пред ръководството на агенцията.
Що се касае до конкретния случай, за който говорим – болничната сфера, има редица практики в европейски и международен план, една от които е сертификация на болниците или минавайки през нивото на акредитация, органи, които са компетентни да сертифицират болниците, извършват тази дейност.
Ако мога да бъда още малко по-точно, специалистите, които извършват сертификация на болничната дейност, следва да бъдат акредитирани съответно след доказана компетентност, че имат възможност да правят това.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Всичко това е добре. Но аз разбирам, че акредитацията на болниците е вън от вашата система. А тук се твърди, че цялата акредитационна дейност в държавата се осъществява от вашата служба.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Дейностите, които са обект на този законопроект. Казвам това, без да вземам думата на вносителите, разбира се.
ЕЛЗА ЯНЕВА: Само едно уточнение, извинявам се, че не го направим. Ние се опитахме да уточним дейностите и в заглавието на закона. това е Закон за акредитация на органи за оценка на съответствието. Съответно в бл. 1, ал. 1 тези органи за оценка на съответствието са конкретно изброени. Това са лаборатории, органи за контрол, органи по сертификация. Няма да срещнем в закона болници. Те са извън обхвата на този закон.
АТАНАС ЩЕРЕВ: А клиничните лаборатории?
ЕЛЗА ЯНЕВА: Вътре са.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте, но клиничната лаборатория е една съществена част от болничното заведение. Тук има противоречие. Но явно с този законопроект няма да може да се уреди.
Аз лично - с това приключвам – си мисля, че цялата акредитационна дейност у нас би трябвало да бъде преразгледана в тази връзка, че действително Българската служба по акредитация трябва да бъде единствена и цялостно да обхване всички видове акредитация. Затова защото иначе по ведомствата, когато се говори за акредитация, се създават възможности за най-опасното нещо – за корупционни практики и за неефективност на тази акредитация. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Безспорно ще срещнете разбиране в Българската служба за акредитация, когато ще стане единствен и общ орган за всички видове акредитация в България. Но очевидно е, че предметът на закона е малко по-различен.
Колеги, има ли други становища, въпроси? – Няма.
Който е съгласен да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
Нека да отбележим, че господин Филип Димитров е написал, че гласува против. Другите гласуват “за”.
Гласували: за 10, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът се приема.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-61/17.12.2007 Г. НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури
Антон Дочев – и.д. изпълнителен директор;
Димитър Димитров – юрисконсулт.
Ще дам думата на господин Дочев, и.д. изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да представи този законопроект.
АНТОН ДОЧЕВ: Благодаря, господин председател. Аз ще помоля да дадем думата на господин Димитров, юрисконсулт, и.д. длъжността началник на Правния отдел на агенцията.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
Одобреният от Министерския съвет законопроект обхваща промени в почти всички сфери и части на сега действащия закон. ще ги систематизирам в няколко най-важни части.
Първата част, това е допълване на функциите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, свързани с изпълнението на Регламент № 1198/2006 година във връзка с управление на Европейския фонд за рибарство.
В областта на признаването и функционирането на организацията на производителите и браншовите организации са направени съответните препратки към Регламент № 104 и прилагащите го, за да се избегнат досегашните недоразумения при тълкуването на текстове от Закона за рибарството, Регламент № 104.
В областта на стопанския риболов наистина има съществени изменения, които са общо взето в две посоки.
Първата е управление капацитета на риболовния флот в съответствие с изискванията на Регламент № 2371 от 2002 година за установяване на общата рибарска политика, а именно това, че България вече има ниво на капацитет, референтно ниво на риболовния си флот и то не може да бъде увеличавано при каквито и да е условия. Не могат да бъдат вкарвани нови мощности.
Направени са съответните корекции, които трябва да се доразпишат и да се доразвият на ниво подзаконови нормативни актове и да се установи ред за вписване и отписване на кораби от риболовния ни регистър.
Също важна промяна е премахването на концесионния режим на даляните. Предвидена е една процедура за издаване на 10-годишно разрешително.
Също така има промени в областта на документите, които се издават при търговията с риби и с други водни организми.
Комисията е направила бележка по отношение на процедурата за издаване на разрешително за риболов с далян, по отношение на това, че законопроектът предвижда ограничаване подаването по поща на документите за това разрешително. Мисля, че можем да приемем вашата бележка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси и становища. Разбирам, че бележката, която сме направили по § 44, се приема.
Нашите експерти имат една чисто техническа бележка за § 21. В чл. 21, ал. 2 сте записали:
“Ал. 2. Не се допуска до участие в конкурса търговец:
7. на който управител или член на управителен орган…”.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Това е техническа грешка. приемаме забележката.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Също и по т. 8.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Също я приемаме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Иначе излиза само осъдени лица…
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Наистина е техническа грешка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако няма други въпроси, да преминем към гласуване.
Който е съгласен с нашето становище, с което подкрепяме законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Господин Филип Димитров е депозирал писмено становище, че се е въздържал по тази точка.
Ще посочите ли срок, в който министърът ще издаде съответните документи?
АНТОН ДОЧЕВ: Аз не бих посочил такъв.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще бъде от полза на тези, които ще участват в тази оперативна програма.
АНТОН ДОЧЕВ: Така е наистина, но аз не бих посочил сега такъв срок.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Става въпрос между първо и второ четене. Това е нашето предложение. защото знаете, че срокът стимулира.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА, ИЗМЕНЯЩО РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА 2002/475 ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА – Т. 16 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007), № 703-01-74/28.12.2007 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Митка Захарлиева – началник на Политическия кабинет на министъра
Любомира Димитрова – началник отдел “Международна правна помощ”;
От Министерството на вътрешните работи
Мария Рангелова – главен юрисконсулт в Дирекция “Международно сътрудничество”.
COSAC реши да тества националните парламенти по отношение на предложение на рамкови решения за изменение на регламенти на Съвета. Пред вас е становището.
Законопроектът мина през други комисии – през Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и от Комисията по правни въпроси.
България вече е ратифицирала конвенцията на Съвета на Европа, която предвижда абсолютно аналогични мерки. Да изчакаме представителите на вносителите.
Обща информация
Предложението за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата с тероризма, одобрено от Европейската комисия на 6 ноември 2007 г., е част от така наречения пакет “тероризъм”, целящ предотвратяването на нарастващата терористична заплаха и осигуряването на високо ниво на сигурност за гражданите в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
Рамковото решение от 13 юни 2002 година относно борбата с тероризма въвежда обща дефиниция за терористични престъпления във всички държави-членки, както и гарантира осигуряването на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.
Предлаганата хармонизирана дефиниция не предвижда инкриминирането на някои видове престъпления, свързани с разпространяването на терористичната заплаха.
Настоящото предложение за Рамково решение на Съвета, изменящо Рамково решение 2002/475/ПВР за борба с тероризма е прието от Комисията в отговор на заключенията на Европейския съвет от 15 и 16 юни 2006 година, изискващи разработването на мерки за предотвратяване на злоупотребата с интернет за терористични цели, като в същото време се зачитат основните човешки права и принципи.
По смисъла на проекта за Рамково решение публичната провокация към извършването на терористично престъпление е дефинирана като “разпространението или предоставянето по друг начин на обществеността на послание с цел подбуждане към извършване на терористично деяние, когато това поведение, независимо дали пряко призовава към терористични престъпления, създава опасност за извършване на едно или повече такива престъпления”. Вербуването за терористични цели е определено като “склоняването на друго лице да извърши терористично деяние”.
Подготовката за терористична дейност е дефинирана като “предоставянето на инструкции за направата или използването на взривни вещества, огнестрелни или други оръжия, отровни или опасни вещества или за други специфични методи или способи с цел да бъде извършено терористично деяние със съзнанието, че предоставените умения са предназначени да послужат за такава цел”.
Необходимо е да се отбележи, че предложението е в съответствие с нормите, отнасящи се до спазването на човешките права и по-специално с глави ІІ и VІ от Хартата на основните права на Европейския съюз и с чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека. То не изменя режима на отговорността на доставчиците и операторите на телекомуникационни услуги.
От позицията на Република България, изразена на заседанието на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи”, състояло се на 6-7 декември 2007 г., е видно, че тя подкрепя текста на предложението, като изтъква, че то осигурява адекватни правни мерки за борба с публичното подстрекаване към извършване на терористични обучения, които се извършват чрез интернет.
В позицията е посочено, че Република България е ратифицирала Конвенцията на Съвета за Европа за предотвратяване на тероризма, в резултат на което тя става част от вътрешното законодателство, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията.
Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 15 юни 2006 г.
Представената позиция, съгласно която обхватът на Рамковото решение трябва да е в съответствие с този на ратифицираната от България Конвенция на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, е съобразена с националния интерес и може да бъде подкрепена.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Който е съгласен да приемем проекта за Рамково решение на Съвета, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към точка “Разни”.
Ще направя няколко съобщения.
Не сме получили все още предложението по отношение на раздаденото на последното заседание предложение за мероприятия, в които комисията ще участва през първото полугодие на следващата година. Много ви моля още веднъж да прегледате това, което ви беше раздадено като предложение и всеки един да изрази своето желание.
Второ, след влизането на Лисабонския договор и промените в Договора за създаването на Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз очевидно е, че има доста нови разпоредби, касаещи работата на националните парламенти. Предлагам на едно от следващите заседания да разгледаме един материал за ролята на националните парламенти и главно да обсъдим по какъв начин нашият парламент в светлината на тези два договора ще участва в работата на европейските институции.
Освен това може би трябва да обмислим едно по-широко събиране с представители на други комисии, на което да обсъдим тези въпроси, за да видим по какъв начин можем да участваме в светлината на тези договори.
Трето, на следващото заседание ни предстои да утвърдим Обществения съвет към комисията. Мислехме сега да го направим, но все още от две институции не сме получили предложение за представители. На следващото заседание трябва да гледаме и да утвърдим Обществения съвет и може би след една седмица да свикаме първото заседание на този Обществен съвет, съобразно проекта от правила да се включи в работата ни.
Това исках да ви кажа. Вие, колеги, имате ли нещо да кажете? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
49567
Комисия по европейските въпроси
П Р О Т О К О Л
№ 81
На 17 януари 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702902953/27.12.2007 г. за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-62/27.12.2007 г. за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-63/28.12.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-61/17.12.2007 г. на Закона за рибарството и аквакултурите – внесен от Министерския съвет.
5. Обсъждане на проект за Рамково решение на Съвета, изменящо Рамково решение на Съвета 2002/475 за борба с тероризма – т. 16 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007), № 703-01-74/28.12.2007 г.
На заседанието присъстваха: Явор Куюмджиев – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Елза Янева – и.д. изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Получили сте съобщението за заседание на комисията. предлага се то да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 702902953/27.12.2007 г. за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-62/27.12.2007 г. за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-02-63/28.12.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-61/17.12.2007 г. на Закона за рибарството и аквакултурите – внесен от Министерския съвет.
5. Обсъждане на проект за Рамково решение на Съвета, изменящо Рамково решение на Съвета 2002/475 за борба с тероризма – т. 16 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007), № 703-01-74/28.12.2007 г.
Има ли някакви съображения по така предложения дневен ред? – Няма.
Моля, колеги, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702902953/27.12.2007 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ И СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА НОРВЕЖКА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Явор Куюмджиев – заместник-министър
Живко Стоянов – държавен експерт в дирекция “Външноикономическа политика”, отдел “Регионално сътрудничество”
Илона Стойкова – и.д. началник отдел “Нормативни актове в икономиката”, дирекция “Правна”.
Давам думата на господин Явор Куюмджиев да докладва законопроекта. Уважаеми господин заместник-министър, имате думата да запознаете комисията, като имате предвид нейния предмет на дейност, преценката й, която е строго ограничена, и това становище, което ние сме подготвили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство е договорено между Европейския съюз и страните от Европейската асоциация за съдебна търговия през 1992 година. Впоследствие Швейцария приема решение да не участва и страните по споразумението стават Норвегияа, Лихтенщайн, Исландия.
Споразумението е в сила от 1995 година и се основава на принципите на четирите свободи на вътрешния пазар на Европейската общност, а именно:
• свободно движение на стоки;
• свободно движение на хора;
• свободно предоставяне на услуги;
• свободно движение на капитали.
То е израз на желанието на трите страни в Европейската асоциация за свободна търговия, именно Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, да участват във вътрешния пазар на общността.
Споразумението включва и хоризонтални разпоредби в областта на социалната политика, защита на потребителите, околната среда, дружественото право и статистиката.
В допълнение, споразумението съдържа и разпоредби, които уреждат сътрудничеството в дейности, като изследвания, технологично развитие, информационни услуги, околна среда, образование, социална политика, защита на потребителите, туризъм.
На основание чл. 128 от Споразумението за европейско икономическо пространство и чл. 6 от Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз присъединяващите се две страни към Европейския съюз следва да се присъединят и към Споразумението за Европейско икономическо пространство.
През 2006 и 2007 година бяха проведени няколко кръга преговори, в резултат на което на 25 юли 2007 година в Брюксел официално бе подписано Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското
Съгласно разпоредбата на чл. 6 споразумението влиза в сила след приключване на процедурата по ратифициране или одобрение от всички договарящи страни.
Споразумението се прилага временно от 1 август 2007 година.
Съществен елемент от споразумението е финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство, чиято цел е да допринесе за намаляване на икономическите и социални различия между държавите-членки.
В рамките на този финансов механизъм на България бяха отпуснати 21,5 млн. евро за реализиране на съответните приоритетни области в периода от 1 януари 2007 година до 30 април 2009 година.
На 25 юли 2007 година в Брюксел официално бе подписано и споразумението за Норвежката програма за сътрудничество, за икономически растеж и устойчиво развитие в България. В рамките на Норвежката програма бяха договорени финансови средства за България в размер на 10 млн. евро, които ще бъдат отпуснати от Норвегия в периода до 20 април 2009 година за финансиране на проекти за двустранно сътрудничество за насърчаване на социално-икономическото развитие на България.
Споразумението за Норвежката програма подлежи на ратифициране от Кралство Норвегия и Република България съгласно чл. 7 от него. То се прилага временно от 1 август 2007 година.
С Решение № 855 от 21 декември 2007 година Министерският съвет одобри Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, подписано на 25 юли 2007 година в Брюксел.
Предлагаме на народното събрание да ги ратифицира със закон.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги имате думата за въпроси и изказвания. Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Господин председател, уважаеми гости! Мисля, че не само заради вече сложилите се взаимоотношения, но заради принципите трябва да подкрепим ратификацията. Предлагам, господин председател, да я подкрепим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси, колеги? – Няма.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, моля да гласува.
Моля да се запише, че господин Филип Димитров се въздържа по тази точка от дневния ред. не мога да ви кажа причините. Имам само писменото становище на господин Филип Димитров.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-62/27.12.2007 Г. ЗА МЕРКИТЕ ПО ПРИЛАГАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕО) № 1236/2005 ОТ 27 ЮНИ 2005 Г. ОТНОСНО ТЪРГОВИЯТА С НЯКОИ СТОКИ, КОИТО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ С ЦЕЛ ПРИЛАГАНЕ НА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ, ИЗТЕЗАНИЯ ИЛИ ДРУГИ ФОРМИ НА ЖЕСТОКО, НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката
Явор Куюмджиев – заместник-министър,
Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”,
Христо Атанасов – началник на отдел “Експортен контрол на стоките и технологиите с двойна употреба”, дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”.
Заповядайте, господин заместник-министър, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, в проекта на закон са предложени националните мерки по изпълнение на Регламент 1236/2005 от Република България. Мерките по този регламент са в съответствие с Договора за Европейския съюз, Всеобщата декларация за правата на човека, Декларацията на ООН против изтезанията и Конвенцията на ООН против изтезанията с други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне на наказание и Европейската харта за основните права.
Тези мерки са насочени към предотвратяване както на прилагането на смъртното наказание, така и наказанията или другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказания в трети страни.
Регламентът налага забрана върху износа и вноса на изделия, описани в Приложение № 2, използвани за целите на изпълнение на смъртното наказание или за задържане на хора, като бесилки и гилотини, електрически столове, херметични камери, предназначени за екзекутиране на хора чрез пускане на смъртоносен газ или вещество, системи за поставяне на инжекции, предназначени за екзекутиране на хора чрез поставяне на смъртоносно химическо вещество, електрошокови колани, предназначени за задържане на хора за прилагане на електрически шокове, които имат напрежение, надвишаващо 10 000 вата.
Този регламент въвежда разрешителен режим върху износа за трети страни на изделия, описани в Приложение № 3, които могат да бъдат използвани при определени условия от органите за опазване на реда и сигурността, като изделия за задържане на хора, преносими устройства и вещества, предназначени за контрол на безредици или за самозащита, които могат да бъдат използвани неправомерно за цели, свързани с изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание.
В Регламента на Съвета № 1236 са разписани подробно ангажиментите на страните-членки по забраната на внос и износ на оборудване, което се използва за изпълняване на смъртно наказание, както и условията и процедурите на експортния
Текстовете от регламента ангажират страните – членки с определяне на национален орган, който да издава разрешенията за износ и внос на такива изделия и за предоставянето на техническа помощ, свързана с тях, както и с определяне на наказанията, които да бъдат налагани при нарушение на регламента.
Настоящият законопроект определя като национален орган за издаване на разрешения в обхвата на регламента на министъра на икономиката и енергетиката или упълномощени от него лица.
В законопроекта се определят и санкциите за административните нарушения на разпоредбите на регламента и на законовите разпоредби.
Само искам да направя едно допълнение. Вчера Правната комисия имаше забележки към наименованието на закона, които бяха приети и ще го променим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Бихте ли ни казали все пак какви са. Защото на мене като юрист малко ми е странна тази техника със закон да приемаме регламент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КЕЮМДЖИЕВ: Същият въпрос възникна и вчера. От наименованието на закона ще отпаднат думите “регламент”, както и номерът на регламента. Ние още не сме се споразумели за точното наименование на закона.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Някакъв пазар ли върви? Казвате ,че все още не сте се споразумели?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Още не сме го съгласували с останалите министерства, не че върви пазар.
Що се отнася до приемането на регламент със закон, самото приемане на този регламент сам по себе си автоматично означава, че е валиден на територията на всички страни – членки, тъй като регламентът засяга точки от нашето законодателство, които са решени със закон, а именно разрешителния режим и административните мерки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Понеже лицензионният режим може да се въвежда със закон, приемаме регламентацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: И наказанията ги слагаме при другите, които също се решават със закон. тоест ако гражданин се позове на този регламент и на неговото действие и възникнат санкции от неговото приложение, а ги няма написани никъде, той трябва да ги направи със закон.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: искам просто един съвет да ви дам като юрист – може да го направите така “Закон за мерките относно търговията някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание”, като избегнете самото позоваване на регламента, тъй като действително това поражда някои възражения от чисто юридическа гледна точка.
И един въпрос. Ние в нашето становище сме дали една препоръка за по-прецизна редакция на чл. 2, ал. 2. Приемате ли това наше предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Да, приемаме го.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате ли въпроси, мнения, становища? – Няма.
Господин Филип Димитров е депозирал писмено становище, че е против законопроекта.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да одобрим този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 10, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът се приема.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-02-63/28.12.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКРЕДИТАЦИЯТА, ИЗВЪРШВАНА ОТ БЪЛГАРСКАТА СЛУЖБА ЗА АКРЕДИТАЦИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката
Нина Радева – заместник-министър
Жана Райчева – главен експерт в дирекция “Европейска интеграция”
От Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”
Елза Янева – и.д. изпълнителен директор
Владимир Иванов – юрисконсулт.
Давам думата на госпожа Радева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният за разглеждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, цели усъвършенстване на правната рамка, регламентираща акредитацията на органите за оценяване на съответствието в Република България и синхронизиране на националното законодателство, а оттам и съществуващата в страната практика с политиката на Европейската комисия в областта на акредитацията.
Основните предложени изменения могат да бъдат обобщени, както следва:
Първо, промяна в наименованието на закона и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, пряко свързани с възникнали противоречия в практиката по прилагане на закона.
Второ, прецизиране на функциите и състава на участващите в процеса по акредитация органи, Комисията по акредитация, Комисията по възраженията и Помирителната комисия.
Трето, преодоляване на съществуващи ограничения, свързани с придобити права по акредитацията, въпрос от приоритетно значение за запазване на съответствието с хармонизираното законодателство при извършване на преструктуриране в държавната администрация.
Четвърто, отстраняване на констатирани несъответствия при извършени проверки от Европейската организация за акредитация;
*повишаване на ефективността и намаляване на бюрократичността при провеждане на процедурите по акредитация;
*постигане на съответствие с определени в международните стандарти и ръководства изисквания към отговорните за вземане на решения за акредитация лица и увеличаване размера на санкциите за недобросъвестни субекти, с цел допълнителна тежест на превенцията и намаляване на броя на нарушенията.
Въпреки нееднократно декларираната национална политика в областта на акредитацията и разпоредбите на действащия Закон за акредитацията, извършвана от Българска служба за акредитация, са налице несъответстващи на европейската национална политика практики.
Аргументи:
• получени официално запитвания от органите на изпълнителната власт и частния сектор относно признаване на акредитации, представени от други юридически лица;
• *регистрирано в съда дружество с нестопанска цел, под чието наименование, предмет и цели са вписани дейностите, урегулирани с този закон.
Но възможността за пресичане на такава практика е особено притеснителна за държавата в качеството й на член на Европейския съюз и в контекста на изпълнението на задължения, които са обект на непрекъснат мониторинг от страна на нашите партньори от Европейската комисия.
Министерството на икономиката и енергетиката счита за важни и наложителни предложените промени, целящи повишаване на активността на работата на националния орган по акредитацията в комплект с повишаване на прозрачността и безпристрастността на процеса по акредитация.
Измененията, свързани с констатации и препоръки от проверки на Европейската организация за акредитация ще спомогнат в значителна степен за успешното представяне на нашия национален орган по акредитация на предстоящата през 2008 година поредна, но изключително важна оценка за разширяване на областите на признаване на издаваните от агенцията сертификати за акредитация за европейския и международен пазар.
Това е накратко. Взели сме предвид и препоръките за някои редакции на текстове, които комисията дава.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Главната ни препоръка е свързана с наименованието на законопроекта. Дали приемате тази наша бележка?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Отчитайки европейската политика в областта на акредитацията, анализа, който е направен в проекта за становище на Комисията по европейски въпроси, посочените от нас аргументи и вашето предложение за промяна на наименованието, считаме за възможна следната редакция - “Закон за акредитация на органи за оценяване на съответствието”.
Това е нашето предложение. така се съобразяваме и с вашите бележки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест, това е в духа на тази бележка, която сме направили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Приемаме мотивите, обосноваващи предложението за промяна на разпоредбата на § 2, отнасящи се до елиминиране на възможностите за поява на регионални органи за дейност по акредитация, като същевременно обаче считаме за изключително важно определянето на национален орган по акредитация, изхождайки от текстовете на Регламент на Европейския парламент и на Съвета, изискващи държавите – членки да определят единствен национален орган по акредитация.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест, добавяте към тази редакция, която сме дали, и думата "национален". Така че текстът става "Българската служба за акредитация е единственият национален орган…”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Позволете ми да го прочета: “Българската служба за акредитация е националният орган за акредитация в Република България и само той извършва акредитация на органи за оценяване на съответствието, лица, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1”. Това е дадено като алтернатива.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо Радева, искам да Ви задам следния въпрос.
Първо, искам да уточня, че напълно съм съгласен, че Службата по акредитация трябва да бъде единствена в Република България.
Оттук нататък ясно е, че която и да е служба не може да бъде компетентна по всички въпроси.
Оттам нататък моят въпрос е: как се разпределят тези отговорности?! И ще дам пример защо питам това.
Например сегашната практика е да се акредитират лечебни заведения във връзка с някакви дейности – министерска, преподавателска и т.н. Осъществяването на тази дейност става от експерти, които обаче могат да бъдат компетентни по определени параметри, например помещения, апаратура и т.н., но те не могат да бъдат компетентни по дейностите, които се извършват. Въпреки това се оценяват и тези дейности.
Не е ли редно – може би е практика при вас – тези дейности да се възлагат на организации на базата на конкуренцията, на базата на противоположни интереси, където при противоположни интереси е естествено акредитацията да бъде най-близо до действителната. Иначе се изкривява изкривена оценка, понякога и възможност за корупционни практики. И това изключително много тревожи всички работещи в болниците.
Нарочно давам този пример, за да стане ясно. Сигурно и в други области го има този проблем.
Как се възлагат акредитационните оценки не по региони, а по определени дейности и каква е практиката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Аз мисля, че във връзка с Вашия въпрос има възможност да дадем една много съществена информация на комисията. В същото време искам да кажа, че точно този тип акредитация, за която Вие говорите, не е в кръга на акредитационните процедури, които са в задълженията на Българската служба за акредитация.
Аз ще дам думата на госпожа Янева. Смятам, че тя най-компетентно може да разграничи и да даде отговор на другия аспект на Вашия въпрос.
ЕЛЗА ЯНЕВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Добър ден на комисията.
Много специфичен е въпросът, който задавате. Ще се опитам накратко да отговоря, за да не отнемам много времето на комисията.
По отношение на това как се назначават оценките за акредитация практиката е да се използват множество външни оценители – експерти в съответната област, в която се налага да бъде осъществена тази оценка. Към момента Българска служба за акредитация работи с контингент около 300 такива експерти, съответно оценени като квалифицирани да изпълняват тези оценки пред ръководството на агенцията.
Що се касае до конкретния случай, за който говорим – болничната сфера, има редица практики в европейски и международен план, една от които е сертификация на болниците или минавайки през нивото на акредитация, органи, които са компетентни да сертифицират болниците, извършват тази дейност.
Ако мога да бъда още малко по-точно, специалистите, които извършват сертификация на болничната дейност, следва да бъдат акредитирани съответно след доказана компетентност, че имат възможност да правят това.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Всичко това е добре. Но аз разбирам, че акредитацията на болниците е вън от вашата система. А тук се твърди, че цялата акредитационна дейност в държавата се осъществява от вашата служба.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Дейностите, които са обект на този законопроект. Казвам това, без да вземам думата на вносителите, разбира се.
ЕЛЗА ЯНЕВА: Само едно уточнение, извинявам се, че не го направим. Ние се опитахме да уточним дейностите и в заглавието на закона. това е Закон за акредитация на органи за оценка на съответствието. Съответно в бл. 1, ал. 1 тези органи за оценка на съответствието са конкретно изброени. Това са лаборатории, органи за контрол, органи по сертификация. Няма да срещнем в закона болници. Те са извън обхвата на този закон.
АТАНАС ЩЕРЕВ: А клиничните лаборатории?
ЕЛЗА ЯНЕВА: Вътре са.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте, но клиничната лаборатория е една съществена част от болничното заведение. Тук има противоречие. Но явно с този законопроект няма да може да се уреди.
Аз лично - с това приключвам – си мисля, че цялата акредитационна дейност у нас би трябвало да бъде преразгледана в тази връзка, че действително Българската служба по акредитация трябва да бъде единствена и цялостно да обхване всички видове акредитация. Затова защото иначе по ведомствата, когато се говори за акредитация, се създават възможности за най-опасното нещо – за корупционни практики и за неефективност на тази акредитация. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Безспорно ще срещнете разбиране в Българската служба за акредитация, когато ще стане единствен и общ орган за всички видове акредитация в България. Но очевидно е, че предметът на закона е малко по-различен.
Колеги, има ли други становища, въпроси? – Няма.
Който е съгласен да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
Нека да отбележим, че господин Филип Димитров е написал, че гласува против. Другите гласуват “за”.
Гласували: за 10, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът се приема.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-61/17.12.2007 Г. НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури
Антон Дочев – и.д. изпълнителен директор;
Димитър Димитров – юрисконсулт.
Ще дам думата на господин Дочев, и.д. изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да представи този законопроект.
АНТОН ДОЧЕВ: Благодаря, господин председател. Аз ще помоля да дадем думата на господин Димитров, юрисконсулт, и.д. длъжността началник на Правния отдел на агенцията.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
Одобреният от Министерския съвет законопроект обхваща промени в почти всички сфери и части на сега действащия закон. ще ги систематизирам в няколко най-важни части.
Първата част, това е допълване на функциите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, свързани с изпълнението на Регламент № 1198/2006 година във връзка с управление на Европейския фонд за рибарство.
В областта на признаването и функционирането на организацията на производителите и браншовите организации са направени съответните препратки към Регламент № 104 и прилагащите го, за да се избегнат досегашните недоразумения при тълкуването на текстове от Закона за рибарството, Регламент № 104.
В областта на стопанския риболов наистина има съществени изменения, които са общо взето в две посоки.
Първата е управление капацитета на риболовния флот в съответствие с изискванията на Регламент № 2371 от 2002 година за установяване на общата рибарска политика, а именно това, че България вече има ниво на капацитет, референтно ниво на риболовния си флот и то не може да бъде увеличавано при каквито и да е условия. Не могат да бъдат вкарвани нови мощности.
Направени са съответните корекции, които трябва да се доразпишат и да се доразвият на ниво подзаконови нормативни актове и да се установи ред за вписване и отписване на кораби от риболовния ни регистър.
Също важна промяна е премахването на концесионния режим на даляните. Предвидена е една процедура за издаване на 10-годишно разрешително.
Също така има промени в областта на документите, които се издават при търговията с риби и с други водни организми.
Комисията е направила бележка по отношение на процедурата за издаване на разрешително за риболов с далян, по отношение на това, че законопроектът предвижда ограничаване подаването по поща на документите за това разрешително. Мисля, че можем да приемем вашата бележка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси и становища. Разбирам, че бележката, която сме направили по § 44, се приема.
Нашите експерти имат една чисто техническа бележка за § 21. В чл. 21, ал. 2 сте записали:
“Ал. 2. Не се допуска до участие в конкурса търговец:
7. на който управител или член на управителен орган…”.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Това е техническа грешка. приемаме забележката.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Също и по т. 8.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Също я приемаме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Иначе излиза само осъдени лица…
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Наистина е техническа грешка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако няма други въпроси, да преминем към гласуване.
Който е съгласен с нашето становище, с което подкрепяме законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Господин Филип Димитров е депозирал писмено становище, че се е въздържал по тази точка.
Ще посочите ли срок, в който министърът ще издаде съответните документи?
АНТОН ДОЧЕВ: Аз не бих посочил такъв.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще бъде от полза на тези, които ще участват в тази оперативна програма.
АНТОН ДОЧЕВ: Така е наистина, но аз не бих посочил сега такъв срок.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Става въпрос между първо и второ четене. Това е нашето предложение. защото знаете, че срокът стимулира.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА, ИЗМЕНЯЩО РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА 2002/475 ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА – Т. 16 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007), № 703-01-74/28.12.2007 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Митка Захарлиева – началник на Политическия кабинет на министъра
Любомира Димитрова – началник отдел “Международна правна помощ”;
От Министерството на вътрешните работи
Мария Рангелова – главен юрисконсулт в Дирекция “Международно сътрудничество”.
COSAC реши да тества националните парламенти по отношение на предложение на рамкови решения за изменение на регламенти на Съвета. Пред вас е становището.
Законопроектът мина през други комисии – през Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и от Комисията по правни въпроси.
България вече е ратифицирала конвенцията на Съвета на Европа, която предвижда абсолютно аналогични мерки. Да изчакаме представителите на вносителите.
Обща информация
Предложението за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата с тероризма, одобрено от Европейската комисия на 6 ноември 2007 г., е част от така наречения пакет “тероризъм”, целящ предотвратяването на нарастващата терористична заплаха и осигуряването на високо ниво на сигурност за гражданите в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
Рамковото решение от 13 юни 2002 година относно борбата с тероризма въвежда обща дефиниция за терористични престъпления във всички държави-членки, както и гарантира осигуряването на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.
Предлаганата хармонизирана дефиниция не предвижда инкриминирането на някои видове престъпления, свързани с разпространяването на терористичната заплаха.
Настоящото предложение за Рамково решение на Съвета, изменящо Рамково решение 2002/475/ПВР за борба с тероризма е прието от Комисията в отговор на заключенията на Европейския съвет от 15 и 16 юни 2006 година, изискващи разработването на мерки за предотвратяване на злоупотребата с интернет за терористични цели, като в същото време се зачитат основните човешки права и принципи.
По смисъла на проекта за Рамково решение публичната провокация към извършването на терористично престъпление е дефинирана като “разпространението или предоставянето по друг начин на обществеността на послание с цел подбуждане към извършване на терористично деяние, когато това поведение, независимо дали пряко призовава към терористични престъпления, създава опасност за извършване на едно или повече такива престъпления”. Вербуването за терористични цели е определено като “склоняването на друго лице да извърши терористично деяние”.
Подготовката за терористична дейност е дефинирана като “предоставянето на инструкции за направата или използването на взривни вещества, огнестрелни или други оръжия, отровни или опасни вещества или за други специфични методи или способи с цел да бъде извършено терористично деяние със съзнанието, че предоставените умения са предназначени да послужат за такава цел”.
Необходимо е да се отбележи, че предложението е в съответствие с нормите, отнасящи се до спазването на човешките права и по-специално с глави ІІ и VІ от Хартата на основните права на Европейския съюз и с чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека. То не изменя режима на отговорността на доставчиците и операторите на телекомуникационни услуги.
От позицията на Република България, изразена на заседанието на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи”, състояло се на 6-7 декември 2007 г., е видно, че тя подкрепя текста на предложението, като изтъква, че то осигурява адекватни правни мерки за борба с публичното подстрекаване към извършване на терористични обучения, които се извършват чрез интернет.
В позицията е посочено, че Република България е ратифицирала Конвенцията на Съвета за Европа за предотвратяване на тероризма, в резултат на което тя става част от вътрешното законодателство, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията.
Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 15 юни 2006 г.
Представената позиция, съгласно която обхватът на Рамковото решение трябва да е в съответствие с този на ратифицираната от България Конвенция на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, е съобразена с националния интерес и може да бъде подкрепена.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Който е съгласен да приемем проекта за Рамково решение на Съвета, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към точка “Разни”.
Ще направя няколко съобщения.
Не сме получили все още предложението по отношение на раздаденото на последното заседание предложение за мероприятия, в които комисията ще участва през първото полугодие на следващата година. Много ви моля още веднъж да прегледате това, което ви беше раздадено като предложение и всеки един да изрази своето желание.
Второ, след влизането на Лисабонския договор и промените в Договора за създаването на Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз очевидно е, че има доста нови разпоредби, касаещи работата на националните парламенти. Предлагам на едно от следващите заседания да разгледаме един материал за ролята на националните парламенти и главно да обсъдим по какъв начин нашият парламент в светлината на тези два договора ще участва в работата на европейските институции.
Освен това може би трябва да обмислим едно по-широко събиране с представители на други комисии, на което да обсъдим тези въпроси, за да видим по какъв начин можем да участваме в светлината на тези договори.
Трето, на следващото заседание ни предстои да утвърдим Обществения съвет към комисията. Мислехме сега да го направим, но все още от две институции не сме получили предложение за представители. На следващото заседание трябва да гледаме и да утвърдим Обществения съвет и може би след една седмица да свикаме първото заседание на този Обществен съвет, съобразно проекта от правила да се включи в работата ни.
Това исках да ви кажа. Вие, колеги, имате ли нещо да кажете? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
49567
