Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
24/01/2008
П Р О Т О К О Л
№ 82
На 24 януари 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-1/2.01.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-2/2.01.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за държавния служител – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-3/2.01.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за пътищата – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-161/22.11.2007 г. за допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Лючезар Иванов.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-168/6.12.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-170/14.12.2007 г., за агенциите за временна заетост – внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
7. Избиране членове на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси.
На заседанието присъстваха: Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, Гюнер Рамис – заместник-министър на държавната администрация и административната реформа, Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” към Министерството на транспорта, проф. Христо Куманов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по трансплантация, д-р Момчил Енчев – главен експерт в Дирекция “Медицински дейности”, Йорданка Стоянова, Иво Стефанов – представител на Института по транспорт и комуникации, Валентин Божков – Министерство на транспорта.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание да протече при следния предварително обявен
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-1/2.01.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-2/2.01.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за държавния служител – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-3/2.01.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за пътищата – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-161/22.11.2007 г. за допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Лючезар Иванов.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-168/6.12.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-170/14.12.2007 г., за агенциите за временна заетост – внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
7. Избиране членове на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам точки 1 и 6 да бъдат гледани непосредствено една след друга, дотолкова доколкото касаят компетентността на Министерството на труда и социалната политика, като за тези точки тук присъства заместник-министърът Димитър Димитров.
Имате ли съображения против такова гледане? – Няма.
Точка 1 и 6 ще ги гледаме непосредствено една след друга.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-1/2.01.2008 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика
Димитър Димитров – заместник-министър
Елка Димитрова – директор на Дирекция “Политика на пазара на труда”
Веселин Илков – началник отдел в Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”
Даниела Попова – младши специалист.
Давам думата на господин Димитър Димитров да представи законопроекта. Господин заместник-министър, давам Ви думата, като ще Ви моля да имате предвид, че работата на нашата комисия е не да обсъждаме цялостния законопроект, а дотолкова, доколкото касае норми, свързани с европейското право и главно режима, който важи в страните – членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и подписаните споразумения между тези две структури и други държави, като например Конфедерация Швейцария.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.
Предложените промени засягат преди всичко коренно променената ситуация на пазара на труда в България, вече реалния недостиг на квалифицирана работна ръка, същевременно изключително тежката структура на безработицата по отношение на професионална квалификация и ниво на грамотност и образование.
Съществената част от предложения законопроект е точно в тази насока. Той беше обсъждан, разбира се, в Комисията по труда и социалната политика, където беше подкрепен без нито един глас “против” и “въздържали се”, така че тези промени се подкрепят изцяло.
Що се отнася до спецификата на днешното гледане в Комисията по европейските въпроси, предложените промени, отнасящи се към ангажиментите на Република България като държава – член на Европейския съюз, са една по-коректна редакция на някои от текстовете, които бяха променени през миналата година. Успоредно с това някои от текстовете се отнасят до Конфедерация Швейцария, която, макар че не е държава – член на Европейския съюз и споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство, е уредила своите икономически взаимоотношения със страните от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство със споразумение. и България като държава – членка е длъжна да уреди прилагането на тези споразумения по отношение на Конфедерация Швейцария и в националното си законодателство.
Затова промените в чл. 1, чл. 18, чл. 27, чл. 80, чл. 182, § 1 са точно в тази насока.
По-особена е промяната в чл. 20, § 17 от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, където не е предвидена промяна в режима на прекратяване на регистрацията на безработни лица, когато въз основа на заетост те са подчинени на законодателството на Конфедерация Швейцария, тъй като това не е предмет на подписано споразумение между Европейската общност и Конфедерация Швейцария.
Въз основа на това считаме ,че законопроектът предлага необходимите промени, свързани с взаимоотношенията между Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, а също така и отношенията с Конфедерация Швейцария.
Приканваме ви този законопроект да бъде подкрепен от комисията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбирам, нашето становище е в същия дух. Вие приемате нашето становище.
Колеги, има ли въпроси и становища по зактонопроекта? – Няма.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: „за” 13, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се.
Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-170/14.12.2007 Г., ЗА АГЕНЦИИТЕ ЗА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ – ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН БАКАЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъстват същите представители на Министерството на труда и социалната политика, както и по т. 1.
Предлагам да чуем становището на министерството. Доколкото разбирам, и този законопроект е изцяло издържан в изискванията за хармонизация на нашето законодателство с тази все още неприета директива за агенциите за временна заетост.
Давам думата на господин Димитър Димитров да докладва законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че нещата тук са по-различни. Вносител на този законопроект е народен представител, а не Министерският съвет. Действително ние имаме становище, което вероятно е предоставено на вниманието на народните представители от комисията.
Министерството на труда и социалната политика не подкрепя този законопроект. Ако трябва, ще изложа няколко мотива на министерството.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да ги чуем. За съжаление вашето становище не е стигнало до комисията по никакъв начин, не знам как сте го предоставили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Съжалявам. Ако трябва, ще го предоставим допълнително.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, при тази ситуация, ако сте съгласни, да отложим тази точка за следващия път, тъй като вносител е господин Бакалов, а него го няма. Освен това становището на министерството не ни е раздадено.
Отлагаме тази точка.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-2/2.01.2008 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на държавната администрация и административната реформа
Гюнер Тахир – заместник-министър
Радостина Захариева – директор на Дирекция “Организационно развитие на административните структури”
Даниела Лазарова – директор на Дирекция “Инспекторат за държавната администрация”
Мила Йорданова – директор на Дирекция “Управление на човешките ресурси в държавната администрация”
Леончия Феизова – началник отдел в Дирекция “Организационно развитие на административните структури”.
Давам думата на господин Гюнер Рамис да представи законопроекта.
Господин заместник-министър, работата на нашата комисия е да преценим доколко законопроектът съответства на правото на Европейския съюз и изискванията за хармонизация на нашето законодателство. Така че Ви моля да изложите онова, което е свързано с конкретния предмет на преценка на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От името на вносителя представям на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Основните положения в законопроекта са в няколко направления.
Първата група предлагани промени е пряко свързана с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз.
С § 3 от законопроекта се регламентира достъпът до длъжности на държавни служители – лица, които не са български граждани.
Въведен е принципът, че граждани на държави – членки на Европейския съюз и граждани на страни от Споразумението за Европейско икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария могат да заемат длъжности в българската държавна администрация при условията и реда, които са валидни за българските граждани.
Достъпът е ограничен за висши държавни служители в длъжностите за изпълнение на функции в следните сфери:
- отбрана,
- вътрешен ред,
- външна политика,
- национална сигурност и
- опазване на държавната тайна.
В § 12 от законопроекта се уреждат отношения, свързани със статута на българските държавни служители, които работят временно в институции на Европейския съюз.
Предвижда се срокът за изпълнение на длъжност в институциите на Европейския съюз да бъде от 6 месеца до 4 години. През този период българският служител продължава да получава определената му заплата и се запазва длъжността, на която е назначен. По време на отсъствието на служителя има възможност за временно изпълнение от друг служител от същата администрация на неговите задължения.
Европейската комисия предвижда специфични изисквания относно статута на тези национални експерти, които ще бъдат детайлно регламентирани с наредба на Министерския съвет. Благодаря ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбирам, на човек просто да му се доработи в институциите на Европейския съюз, особено след тези разпоредби.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения. – Няма.
Разбирам, господин заместник-министър, че вие приемате нашето становище. То е изцяло в духа на това, което Вие казахте.
Поставям на гласуване този законопроект.
Гласували: „за” 12, „против” няма, „въздържал се” 1.
Подкрепяме този законопроект.
Тъй като представителите на Министерството на транспорта все още ги няма, преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-161/22.11.2007 Г. ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ – ВНЕСЕН ОТ ЛЮЧЕЗАР ИВАНОВ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Проф. Христо Куманов – изпълнителен директор на изпълнителна агенция по трансплантация, д-р Момчил Енчев – главен експерт в Дирекция “Медицински дейности”.
Димитрина Апостолова – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна” на Министерството на здравеопазването.
Давам думата на господин Иванов да ни представи законопроекта.
ЛЮЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преда да започна с мотивите на моя законопроект, бих искал да направя само няколко уточнения пред уважаемата комисия за някои от термините, за да стане ясно, а именно:
Автоложна трансплантация – това е вземане и присаждане на тъкани и клетки на един и същ индивид;
Алугенна трансплантация – това е вземане на тъкани и клетки от един и присаждане на друг индивид.
С тези кратки разяснения на термините преминавам към мотивите на моя законопроект.
Във връзка с експанзивно развиващия се сектор и практики у нас и света за събиране на кръв от пъпна връв на новородени, с цел изолиране на хемопоетични стволови клетки за целите на автоложната трансплантация, т.е. за индивида от който са взети, правя медицински, правно и обществено-хуманно защитено (с преки доказателства) предложение за промяна на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, заради комерсиализма, липсата на пряка полза за трансплантацията и противоречието с безвъзмездното и доброволно даряване на хемопоетични стволови клетки от пъпна врав за целите на алогенната трансплантация.
Сама по себе си горепосочената дейност по събиране на кръв от пъпна връв на новородени, с цел изолиране на хемопоетични стволови клетки за целите само на и единствено на автоложната трансплантация, би могла да бъде осъществявана, с цел прогрес и развитие на науката, за откриване на генетични дефекти, причиняващи болести при човека, както и всички други видове научно-медицински проучвания, които биха били от полза за обществото.
Такъв вид дейности се регулират от Закона за здравето, а не от Зако за трансплантация на тъкани, органи и клетки.
Що се касае горепосочените дейности да бъдат осъществявани с цел автоложна трансплантация, има сериозни съмнения относно медицинска полза от този вид дейности, както и противоречие с алтруизма на донорството като цяло и в частност на алогенната трансплантация на хемопоетични стволови клетки от която пълна полза има и понастоящем би имало цялото общество.
Основните и ръководни принципи, залегнали в законодателствата на страните-членки на Европейския съюз, а и в практически аспект по отношение на дейностите по донорство и трансплантация са тези на доброволното и безвъзмездно даряване на органи, тъкани и клетки или алтруистичното донорство. Тези принципи са основни и те са залегнали в актове на Европейската комисия, като един от най-важните е Директива 2004/23/ЕС за осигуряване на качество и безопасност при донорство, експертиза, вземане, обработка, преработка, съхранение и предоставяне на тъкани и клетки за използване в хуманната медицина, която е напълно имплементирана в българския Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Нещо повече, в т.3 от преамбюла на Директива 2004/23/ЕС се казва, че държави-членки на Европейския съюз трябва да предприемат постоянни мерки за популяризиране на доброволното и безвъзмездно даряване на органи, тъкани и клетки, под мотото на Европейската комисия: „Всички ние сме потенциални донори”. По нататък в директивата в чл.12 е казано, че всички държави-членки трябва да осигурят условия донорството на тъкани и клетки в техните страни да става на принципа на доброволното и безвъзмездно даряване.
Със същото съдържание и смисъл е Препоръка № (2004)8/19 Май 2004г. на Комитета на Министрите на държавите-членки към самите държави-членки, относно „Даряването, вземането и съхраняването на хемопоетични стволови клетки от пъпна връв за целите на автотрансплантацията, в който документ се отправя препоръка за създаването на обществени банки за съхранение на хемопоетични стволови клетки от пъпна връв за целите на алогенната трансплантация и ограничаване на частните банки за съхранение на стволови клетки от пъпна връв на новородени.
Преминавам към препоръката на Европейския съюз от 8 – 19 май 2004 година на Комитета на министрите към страните – членки относно банките за автоложна кръв от пъпна връв. Ще прочета:
“Препоръчва на страните – членки:
първо, ако са разкрити банки за кръв от пъпна връв, то те трябва да работят на принципа на алтруистичното и доброволното даряване, за да се използва кръвта от пъпна връв за алугенна трансплантация и свързаните с това проучвания.
Второ, промоцията на даряването за автоложна употреба и разкриването на банки за кръв от пъпна връв за автоложна употреба не трябва да бъде подкрепяно от страните – членки и техните системи за здравеопазване.
Трето, трябва да бъде осигурена вярна информация на семейството относно предимствата и вредата от банките за кръв от пъпна връв.
Четвърто, където са разкрити банки за автоложна кръв от пъпна връв, промоционалните материали или предоставянето на информация на семейството трябва да бъде вярна, трябва да бъде проучена напълно с информационно съгласие за съхраняването на кръвта от пъпната връв.
Пето, банките за автоложна кръв от пъпна връв, които са били разкрити, трябва да отговарят на стандартите за качество и безопасност, установени от ръководството на Съвета на Европа, за установяване на безопасност и качество при органи, тъкани и клетки.
Това са едни от основните документи, приети от Комитета на министрите на 19 май 2004 година по време на 886-та среща на министрите.
Във връзка с това законопроектът е разпределен да премине и през вашата комисия, за да може вие да изкажете своите съображения за хармонизация на нашето законодателство с препоръките от Европейската комисия по здравеопазване.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нека да чуем становището на Министерството на здравеопазването.
Давам думата на д-р Момчил Енчев – главен експерт в Дирекция “Медицински дейности”.
Д-Р МОМЧИЛ ЕНЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, Министерството на здравеопазването подкрепя по принцип предложения законопроект. Мотивите са, че той е в съответствие и в съзвучие с европейските виждания и тенденции за развитие на трансплантацията на клетки.
Законопроектът отговаря както на препоръката на Комитета на министрите на страните – членки от 2004 година, така и на изискванията на Директива № 23/2004 за изискванията за качество и безопасност при употреба на субстанции от човешки произход.
Бих искал също така да обърна внимание, че законопроектът е и в съзвучие с Допълнителния протокол за развитие на медицината и трансплантацията на органи, тъкани и клетки към Конвенцията за правата на човека.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Кузманов, имате ли нещо да добавите.
ПРОФ. ХРИСТО КУЗМАНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволявам си да кажа, че Изпълнителната агенция по трансплантация изцяло подкрепя предложенията на д-р Лючезар Иванов, в съзвучие с всичко, което се прави за добрата медицинска практика.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси и становища.
Аз искам само да ви запозная,че на свое заседание на 19 декември 2007 година Светият синод на Българската патриаршия изрази позиция на Българската православна църква по този закон, с което отправя известни критични бележки. Ще ви прочета само финала:
“Като отправя своя апел към изконната вяра в доброто на всеки един от нас, Българската православна църква декларира, че в рамките на своята Божествена мисия си запазва правото на действие с всички легални средства с цел защита на човешката същност и съвест.”
Така че, колеги, заповядайте за въпроси и становища.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, тъй като ние не сме специалисти в тази материя, искам да задам един въпрос.
Според европейското законодателство, директивата и препоръката от 2004 година, които са цитирани, Европейският съюз, доколкото разбрах, стимулира алогенната трансплантация, тоест трансплантацията на органи, тъкани и клетки от едно лице на друго, но не стимулира автоложната трансплантация.
Това ли се предвижда в този закон и какви са мотивите да не се стимулира автоложната трансплантация? Защо не се стимулира възможността един човек да запази свои клетки за бъдещо евентуално заболяване, което би могъл да предотврати или лекува?
Д-Р МОМЧИЛ ЕНЧЕВ: Стимулира се алогенната трансплантация по една основна причина, която е валидна за всички видове трансплантация, а тя е именно алтруизмът при даряването и ползата за обществото при извършване на този морален акт. Защото освен в медицински аспект той има и морална стойност. И това се изтъква на първо място.
Именно затова не се препоръчва държавите да толерират автоложната употреба и то специално дотолкова, доколкото се отнася до тези стволови клетки от пъпна връв.
Много е важно също така да се изтъкне, че от медицинска гледна точка събирането на стволови клетки от пъпна връв за автоложна употреба и автотрансплантация, както е отразено в нашия закон, е лишено изцяло от медицински смисъл и съдържание. Те просто практически не се използват и не могат да се използват. И този материал се унищожава.
От друга страна, имаме един не толкова комерсиален момент. Във връзка с използването на заблуда хората влагат огромни средства в това, което е абсолютно безполезно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нека да чуем и вносителя – господин Иванов.
ЛЮЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз бих искал да допълня д-р Енчев.
С този закон всъщност ние даваме шанс на всички хора, които не могат да си заплатят при настъпване на заболяване. Примерно бих искал да кажа, че с развитието на медицината стволовите клетки се използват и за доста заболявания и техният ефект тепърва ще се разработва и използва от страна на медицината.
Аз тук бих искал да дам едно пояснение на уважаемите народни представители. Тук веднага ще се разгорят най-различни спорове. Ние искаме с този законопроект да дадем възможност на всички граждани да могат да се ползват от тази бъдеща услуга. Ще дам пример. Както примерно, когато се взима кръв за даряване, същата кръв не отива за нашия близък или за близкия, за когото е дадена, а тя се транспортира в банката, тук идеята е да има една национална банка – както искате, така го приемете, - която всъщност да може да даде отражение върху цялостната медицина.
За да не ви отегчавам, завършвайки искам да вметна, че в сега създадените частни банки, които към днешна дата – цифрата непрекъснато се променя – са пет, цените са различни. Там срещу 3000 до 4000 лв. – съжалявам че изпадам в конкретика – се взимат и се съхраняват тези стволови клетки, които се центрофугират и се извличат по-късно. Но как ще се съхранят тези клетки в следващите 10 или при необходимост 40 години – това никой не би могъл да каже.
В същото време сега това могат да си го позволят само хората, които имат пари. А хората, които са болни, които се нуждаят от тези стволови клетки, няма как да придобият този ценен генетичен материал, който в бъдеще да бъде използван за лечение.
Това е другата част, която стои зад европейската хуманизация на правото. Даваме възможност за създаване на национален център, на такава банка, която да може да лекува всички. Защото в България от пет години – ако греша, моля да бъда поправен – са създадени тези частни, оторизирани клиники, които да могат да съхраняват тези стволови клетки, така вече даваме възможност на една институция, каквато е Министерството на здравеопазването, да може извършва трансплантация и да съхранява тези стволови клетки. Тоест по този начин даваме шанс на всички българи, независимо от това дали са платили при раждането на детето или имат необходимост сега, да се ползват от съвременните постижения на науката.
ЧЕТИН КАЗАК: Откъде ще се пълни тази банка? Систематично ли ще се вземат?
ЛЮЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз бих искал веднага да кажа, че всяко действие, което се извършва спрямо даден пациент, се извършва – по закона, който приехме – с изричното съгласие в случая на реципиента или примерно на родилката. Така че тук са защитени правата както на едната страна, така и на другата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Колеги, който е съгласен да приемем това становище, което е изготвено за подкрепа на предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували: „за” 12, „против” няма, „въздържал се” 1.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред. Дойдоха ли представителите на Министерството на транспорта. За съжаление разбирам, че госпожа Красимира Стоянова отсъства.
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Аз съм представител на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта. Госпожа Стоянова в момента е в Комисията по транспорта, където се обсъжда същият законопроект. Аз бих могъл да представя законопроекта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, започнахме да сваляме нивото. Приехме някак си мълчаливо парламентарни секретари и началници на дирекции да ни представят законопроекти. Едва ли това е най-добрата практика за работа на комисиите.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз имам предложение, господин председател. С оглед изключително важните проблеми, които се регламентират с този законопроект и с оглед на нашето становище към настоящия момент, което съвсем не ми звучи като еднозначна подкрепа, бих направила своето предложение въпросът да бъде разгледан изключително в присъствието на заместник-министър и то на ресорния заместник-министър по този въпрос, с оглед на това действително да ни бъде поднесена една адекватна информация, а не просто една протоколна информация. Още повече този законопроект действително касае много сериозни въпроси, които засягат всички .
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли други въпроси около процедурата на разглеждане?
Аз имам само един въпрос. Минал ли е законопроектът през водещата комисия?
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: В момента се разглежда в Комисията по транспорта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Бързаме ли с този законопроект, той решава ли някакъв проблем?
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: С предложения законопроект се въвеждат изискванията на Директива 2006/38 на Европейския парламент и Европейския съвет от 17 май 2006 година, с която се изменя Директива № 62/1990. С измененията искаме да въведем възможността до 2008 година да съществува законова основа за въвеждане на диференциран принцип за заплащане на винетни такси, за диференциацията на пътните такси в зависимост от екологичната категория. Едва от 2010 година страните – членки ще бъдат длъжни да определят конкретните размери на тези такси. Но за нас е от изключително значение законовата уредба, възможността държавата да направи това, което е предвидено към 2010 година, да се случи в нашето законодателство 2008 година.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбирам, една седмица не е някакъв проблем за вас.
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Бих могъл да потърся съдействието на заместник-министъра от съседната зала.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да, необходимо е. Защото Вие виждате, че в точка 3 от нашето становище – предполагам, че имате на разположение това становище …
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Да, ние го обсъдихме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: … има доста сериозни възражения. Това едва ли бихме могли да го обсъдим само в експертен състав. Необходимо ни е все пак виждането на политическо лице от страна на министерството, което да изрази своето становище.
Ако искате, ще почакаме малко, за да потърсите възможност за участие на някой от ръководството на министерството.
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Нашият парламентарен секретар отиде да потърси заместник-министъра.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Докато чакаме да се осигури участието на заместник-министър, предлагам да преминем към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-168/6.12.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ – ВНЕСЕН ОТ АТАНАС ЩЕРЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
За съжаление вносителят го няма. Не виждам нещо наложително да бързаме с този законопроект. Ще го отложим за следващия път, когато вносителят ще бъде тук.
Преминаваме към седма точка от дневния ред:
ИЗБИРАНЕ ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ.
Пред вас е списъкът на съответните представители на институциите, които ние включихме, съобразно приетите от нас правила за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси на Четиридесетото Народно събрание.
Както виждате, двама от членовете на съвета като организация не са посочили свои представители. Тях бихме могли да ги изберем допълнително на едно следващо заседание. Но нека да не спираме работата на съвета. Още повече имаме намерение следващата седмица, може би в сряда от 16 часа да направим първото заседание на съвета, да свикаме тези представители, за да може след неговото конституиране той да влезе в правомощията си.
Знаете, че в редица страни – членки на Европейския съюз такива обществени съвети, особено по мониторинг върху изразходването на европейските фондове са изключително ефекттивни.
Това са общо взето предложенията, които сме получили.
Ако имате конкретни съображения по някои от имената, кажете.
Ако нямате предложения, нека да гласуваме тези членове на съвета, съобразно нашите правила и да свикаме първото му заседание следващата седмица.
Няма конкретни съображения.
Който е съгласен да утвърдим така предложените членове на Съвета за обществени консултации, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приемат се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-3/2.01.2008 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Предвид на нашето становище, решихме, че е абсолютно необходимо да присъства заместник-министър. Тук е госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта. Благодаря Ви, госпожо заместник-министър, че успяхте да намерите възможност да участвате. Имате думата да представите законопроекта, с оглед компетентността на нашата комисия, главно в съответствие с Директива № 2006/38 на Европейската общност. И ще Ви помоля конкретно да се спрете на точка ІІІ от нашето становище, в която се отправят конкретни бележки към законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Благодаря ви за интереса.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата създаде известни дискусии и дебати, които аз се надявам да мога да обясня в някаква степен пред вас.
Първото, което и в момента обяснявах пред Комисията по транспорта, е какви са целите на това изменение, защото те в определена степен дават светлина. Целите се съдържат в Директива № 2006/38, където се казва: “Страните-членки трябва да приведат в действие законите, правилниците и административните мерки за изпълнението на тази директива и не по-късно от 10 юни трябва да информират комисията за това. освен това да представят на комисията разпоредбите на националния закон, който приемат в областта, обхваната от тази директива, заедно с таблицата, която показва как мерките на директивата отговарят на приетите национални мерки”.
Така че в нашата визия как във времето да разпореждаме приемането на правните актове ние имахме предвид точно това – да има известно технологично време за приемане на закона и след това, понеже част от директивата ще бъде въведена в подзаконов акт, наредба и тарифа за конкретните размери на винетните такси, да оставим технологично време и за пълното въвеждане, така че на 10 юни да можем без особени затруднения да информираме комисията и да представим въпросната таблица за съответствие.
Освен това част от виждането и политиката, която има Европейският съюз по отношение на пътищата – и тя е въведена още от предишната директива № 1999/62, е, че ползвателят плаща. Тоест това е идеята и принципът, който се прилага от Европейския съюз – че онзи, който използва пътищата, би трябвало да генерира средства за тяхното поддържане.
С новата директива практически разликата е тази, че сега се усъвършенства този принцип на “ползвателят плаща” чрез въвеждането на изискване “замърсителят плаща”. И вие ще видите и в директивата, и в този закон за различни категории превозни средства различни максимални такси, което всъщност е проявление на принципа, че когато превозното средство е от такава категория, че замърсява повече или уврежда повече пътя, тогава таксата е по-висока.
С този законопроект, който предлагаме, в никакъв случай в момента не се променят таксите, само се прави рамката. Тъй като фактическото променяне на таксите – това всички го знаем – става с подзактонов акт. С постановление на Министерския съвет се приема тарифа. И реално ние с този законопроект дори с тази таблица, която може да сте видели в законопроекта, това са максималните рамки.
Ние изходихме от следното съображение – че след като става дума за определяне на горна граница на винетните такси, нормално и логично е тя да бъде определена в акт с по-висока степен, с оглед когато Министерският съвет приема вече конкретния размер, той да има рамката на по-горния правен акт. Това беше причината.
Много пъти ме питаха защо приложението с максималните размери не го сложихме в тарифата. Това беше нашето разсъждение – че считаме за правилно и целесъобразно в по-горен правен акт като закон да бъде определена максималната граница, за която можем да се разпрострем при определяне на размера от Министерския съвет, а вече колко е самият конкретен размер – това да бъде в тарифата.
По този начин например дневната винетка понастоящем е 13 лв., но тук е записано, че тя не може да надхвърли 11 евро. Причината е, че самият Европейски съюз, прокарвайки тази политика, за която сега говоря, желае да уеднакви, да стандартизира размера на таксите, които се събират от страните – членки. Начинът е чрез посочване на максималните нива за държавите – членки.
Що се касае до точка ІІІ на вашите бележки, аз ще започна с бележката ви в онази част, за която се говори – с известно неудобство го казвам, - че е повторен два пъти един и същи текст. Благодаря, че ни обърнахте внимание, защото във времето, когато се писа законопроектът, експертите първоначално считаха в Преходните и заключителни разпоредби да запишат текста на § 18. Впоследствие решихме, че е по-правилно и че систематичното място на § 18 е в закона, а не в Преходните и заключителни разпоредби но при това сме изпуснали да заличим този текст.
Аз ви благодаря за бележката, защото през целия път по законопроекта дотук не го бяхме видели. Но това е техническа грешка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Абсолютно техническа грешка. това се оправя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: По-важно е другото, част от което искам да прочета. Точно обратно е записано – казвате – в новосъздадения чл. 10а, според който “от заплащане на винетни такси са освободени пътно-транспортни средства, предназначени за превоз на товари с две и повече врати или състав от пътни превозни средства при допустима максимална маса по-голяма или равна на 3,5 тона”.
Вие сте счели, че този текст, който ние сме приели в чл. 10е, противоречи на текста, заложен в чл. 7, § 4а от директивата, според която държавите членки могат да предвидят намаление от потребителски такси, да ги освободят от задължението да плащат тези такси, когато тези автомобили не надвишават…
Забележете, това е всъщност разликата – когато е изключено от изискване да монтират и използват записващо оборудване в съответствие с други регламенти. А текстът има чл. 10е, където е записано, че това не се отнася за автомобили, които имат или са изключени от ангажимента за записващо устройство.
Така или иначе по нашия закон и по подзаконовата уредба, която определя цялата система на таксуване на пътищата ние нямаме предвидено това. тук е казано, че държавите могат да освободят или да намалят. Но ние нямаме такова освобождаване или намаляване за тези автомобили.
Това, което всъщност ние въвеждаме с чл. 10е, е друго, но то не съвпада с този именно текст. Това не са кореспондиращи текстове, това са различни текстове. Член 7а, § 4а от директивата е една възможност, от която България не се е възползвала. Ние не сме записали да предвиждаме такова облекчение.
Тоест различни са хипотезите, а не е една хипотеза с противоречащи формулировки.
Много е усукана формулировката, това не го оспорвам. И самата директива, и самата Европейска комисия съм ставал свидетел да изразява мнението, че тя констатира, че твърде е усложнена формулировката. Но в конкретния случай нашата държава в законопроекта не се е възползвала от възможността да направи намаляване или ограничаване за тези автомобили със записващи устройства, които са по Регламент 38-20 и 38-21. А чл. 10 не се отнася за това. член 10 се отнася за тези, които са по-големи или равни – над 3,5 тона.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Чухме едно становище на Министерството на транспорта. Аз бих желал нашите експерти да кажат своето становище, за да видим къде точно се намира предметът на спора.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Аз не бих се съгласила с това, което казва госпожа Мартинова. В чл. 7 от директивата се извършва препращане към регламент № 38/21, като е посочено, че могат да бъдат освободени от винетни такси превозни средства, които са посочени в регламента относно контролните уреди.
Тук се посочва параграфът от съответния регламент, който от своя страна препраща към регламент № 38-20 в чл. 4, където е казано точно обратното ,че става дума за превозни средства, които не надвишават 3,5 тона. Това е една възможност, от която вие казвате, че не се възползваме, а вие предвиждате точно обратното. Такава хипотеза въобще не е предвидена.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Иво Стефанов – представител на Института по транспорт и комуникации.
ИВО СТЕФАНОВ: Госпожа Мартинова е абсолютно права. смисълът на разпоредбата на чл. 10е се състои в следното. до изменението с Директива 2006 директивата е задължителна за пътните превозни средства над 12 тона. След изменението на буква “г” тя става задължителна за превозните средства над 3,5 тона. И се въвежда ново изискване - едно и също превозно средство по тази директива, тоест над 3,5 тона да не може да се таксува за един и същ пътен участък два пъти. Тоест когато в България се въведе тол-системата, както е записано тук, тогава тези пътни превозни средства ще бъдат задължени да плащат единствено и само тол-такса, ако ползват магистрала. Смисълът на този член е точно този. Тъй като България се е възползвала от правото, което дава директивата, и е въвела едновременно двете системи – винетна за цялата републиканска пътна инфраструктура и за някои пътни съоръжения, които ще бъдат изградени – това са автомагистралите, те ще бъдат по друг списък и който иска да ползва тези съоръжения, да пести време или разходи, той ще трябва да плаща на концесионера допълнително тол-такса.
И тъй като при съществуването на двете системи, което е допустимо от директивата, ще възникне колизия при взаимоотношението между държавата и концесионера, затова държавата приема следното правило: тези транспортни средства, които попадат като задължителни по директивата над 3,5 тона, плащат само тол-такса. С това ние не освобождаваме никого от таксата, за която вие говорите. Просто не сме се възползвали от него.
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Бих искал да допълня казаното от колегата.
В становището на колегите се съдържа едно позоваване на Регламент № 38-20 относно хармонизиране на някои разпоредби от цялото законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Именно там вие цитирате чл. 4, който казва, че настоящият регламент не се прилага от превозни средства за превози на товари, чието максимално допустимо тегло, включително с ремарке или полуремарке не превишава 3,5 тона. Това изискване обаче е допустимо за този регламент, който е във връзка с Директива № 38-21, който е относно контролните уреди за регистриране на топографите, което е едно изключение на прилагането на топографите по отношение на превозни средства, които не надхвърлят 3,5 тона.
А препращането към чл. 6, точки “а” и “б” дават едни други изключения – държавите – членки могат да прилагат намаление и освобождаване от данъци за превозни средства, използвани за целите на национална или гражданска защита, пожари и т.н. Това нещо е направено още с въвеждането на винетната система в чл. 10 от Закона за пътищата. Това са именно разпоредбите на чл. 10б. Държавата е решила за целесъобразно и е въвела в своето законодателство такава норма.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да чуем и отговора на нашите експерти.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Това са изключения, които вие сте предвидили. Но понеже казвате, че става дума за тези превозни средства, които не са задължени да монтират контролни уреди, това съвсем ясно е препращане към директивата, която препраща към това определение в регламента. Но според мене, съгласно директивата, се имат предвид само тези, които не са задължени да монтират контролни уреди. А просто препраща към текста, който дефинира определен вид превозни средства.
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Искам да възразя.
Този регламент № 38-20 във връзка с регламент 38-21 е точно и конкретно свързан с контролните уреди при работата на екипажите. И тук, когато се казва, че настоящият регламент не се прилага за превози, извършвани от моторни превозни средства, които не превишават 3,5 тона, той няма предвид дефиницията на моторно превозно средство за 3,5 тона. Самата директива относно таксуване, относно винетките, с последващите си изменения тя обхваща всички моторни превозни средства, които са с тегло над 3,5 тона.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Чухме всички становища.
Колеги, общо взето становището, което се предлага, е положително. Подкрепяме законопроекта.
Ако няма други въпроси, предлагам да го подкрепим, като предлагам експертът на Министерството на транспорта, заедно с нашите експерти, в разстояние на една седмица да изчистят този спорен въпрос с § 3, където се въвежда чл. 10е. Да се види с тази формулировка дали има противоречие с изрични текстове на директивата или няма. Седнете и изчистете този въпрос, за да бъдем наясно има ли или няма противоречие. Ако има, естествено между първо и второ четене ще се наложи промяна. Ако няма, ще приемем законопроекта в този му вид.
Който е съгласен да приемем становището, което подкрепя законопроекта, моля да гласува.
Гласували: “за” 12, „против” няма, „въздържал се” 1. Приема се.
По точка “Разни” имате ли да кажете нещо? – Няма.
С това изчерпихме дневния ред. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
№ 82
На 24 януари 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-1/2.01.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-2/2.01.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за държавния служител – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-3/2.01.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за пътищата – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-161/22.11.2007 г. за допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Лючезар Иванов.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-168/6.12.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-170/14.12.2007 г., за агенциите за временна заетост – внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
7. Избиране членове на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси.
На заседанието присъстваха: Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, Гюнер Рамис – заместник-министър на държавната администрация и административната реформа, Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” към Министерството на транспорта, проф. Христо Куманов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по трансплантация, д-р Момчил Енчев – главен експерт в Дирекция “Медицински дейности”, Йорданка Стоянова, Иво Стефанов – представител на Института по транспорт и комуникации, Валентин Божков – Министерство на транспорта.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание да протече при следния предварително обявен
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-1/2.01.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-2/2.01.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за държавния служител – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-3/2.01.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за пътищата – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-161/22.11.2007 г. за допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Лючезар Иванов.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-168/6.12.2007 г., за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-170/14.12.2007 г., за агенциите за временна заетост – внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
7. Избиране членове на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам точки 1 и 6 да бъдат гледани непосредствено една след друга, дотолкова доколкото касаят компетентността на Министерството на труда и социалната политика, като за тези точки тук присъства заместник-министърът Димитър Димитров.
Имате ли съображения против такова гледане? – Няма.
Точка 1 и 6 ще ги гледаме непосредствено една след друга.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-1/2.01.2008 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика
Димитър Димитров – заместник-министър
Елка Димитрова – директор на Дирекция “Политика на пазара на труда”
Веселин Илков – началник отдел в Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”
Даниела Попова – младши специалист.
Давам думата на господин Димитър Димитров да представи законопроекта. Господин заместник-министър, давам Ви думата, като ще Ви моля да имате предвид, че работата на нашата комисия е не да обсъждаме цялостния законопроект, а дотолкова, доколкото касае норми, свързани с европейското право и главно режима, който важи в страните – членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и подписаните споразумения между тези две структури и други държави, като например Конфедерация Швейцария.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.
Предложените промени засягат преди всичко коренно променената ситуация на пазара на труда в България, вече реалния недостиг на квалифицирана работна ръка, същевременно изключително тежката структура на безработицата по отношение на професионална квалификация и ниво на грамотност и образование.
Съществената част от предложения законопроект е точно в тази насока. Той беше обсъждан, разбира се, в Комисията по труда и социалната политика, където беше подкрепен без нито един глас “против” и “въздържали се”, така че тези промени се подкрепят изцяло.
Що се отнася до спецификата на днешното гледане в Комисията по европейските въпроси, предложените промени, отнасящи се към ангажиментите на Република България като държава – член на Европейския съюз, са една по-коректна редакция на някои от текстовете, които бяха променени през миналата година. Успоредно с това някои от текстовете се отнасят до Конфедерация Швейцария, която, макар че не е държава – член на Европейския съюз и споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство, е уредила своите икономически взаимоотношения със страните от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство със споразумение. и България като държава – членка е длъжна да уреди прилагането на тези споразумения по отношение на Конфедерация Швейцария и в националното си законодателство.
Затова промените в чл. 1, чл. 18, чл. 27, чл. 80, чл. 182, § 1 са точно в тази насока.
По-особена е промяната в чл. 20, § 17 от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, където не е предвидена промяна в режима на прекратяване на регистрацията на безработни лица, когато въз основа на заетост те са подчинени на законодателството на Конфедерация Швейцария, тъй като това не е предмет на подписано споразумение между Европейската общност и Конфедерация Швейцария.
Въз основа на това считаме ,че законопроектът предлага необходимите промени, свързани с взаимоотношенията между Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, а също така и отношенията с Конфедерация Швейцария.
Приканваме ви този законопроект да бъде подкрепен от комисията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбирам, нашето становище е в същия дух. Вие приемате нашето становище.
Колеги, има ли въпроси и становища по зактонопроекта? – Няма.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: „за” 13, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се.
Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-170/14.12.2007 Г., ЗА АГЕНЦИИТЕ ЗА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ – ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН БАКАЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъстват същите представители на Министерството на труда и социалната политика, както и по т. 1.
Предлагам да чуем становището на министерството. Доколкото разбирам, и този законопроект е изцяло издържан в изискванията за хармонизация на нашето законодателство с тази все още неприета директива за агенциите за временна заетост.
Давам думата на господин Димитър Димитров да докладва законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че нещата тук са по-различни. Вносител на този законопроект е народен представител, а не Министерският съвет. Действително ние имаме становище, което вероятно е предоставено на вниманието на народните представители от комисията.
Министерството на труда и социалната политика не подкрепя този законопроект. Ако трябва, ще изложа няколко мотива на министерството.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да ги чуем. За съжаление вашето становище не е стигнало до комисията по никакъв начин, не знам как сте го предоставили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Съжалявам. Ако трябва, ще го предоставим допълнително.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, при тази ситуация, ако сте съгласни, да отложим тази точка за следващия път, тъй като вносител е господин Бакалов, а него го няма. Освен това становището на министерството не ни е раздадено.
Отлагаме тази точка.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-2/2.01.2008 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на държавната администрация и административната реформа
Гюнер Тахир – заместник-министър
Радостина Захариева – директор на Дирекция “Организационно развитие на административните структури”
Даниела Лазарова – директор на Дирекция “Инспекторат за държавната администрация”
Мила Йорданова – директор на Дирекция “Управление на човешките ресурси в държавната администрация”
Леончия Феизова – началник отдел в Дирекция “Организационно развитие на административните структури”.
Давам думата на господин Гюнер Рамис да представи законопроекта.
Господин заместник-министър, работата на нашата комисия е да преценим доколко законопроектът съответства на правото на Европейския съюз и изискванията за хармонизация на нашето законодателство. Така че Ви моля да изложите онова, което е свързано с конкретния предмет на преценка на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От името на вносителя представям на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Основните положения в законопроекта са в няколко направления.
Първата група предлагани промени е пряко свързана с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз.
С § 3 от законопроекта се регламентира достъпът до длъжности на държавни служители – лица, които не са български граждани.
Въведен е принципът, че граждани на държави – членки на Европейския съюз и граждани на страни от Споразумението за Европейско икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария могат да заемат длъжности в българската държавна администрация при условията и реда, които са валидни за българските граждани.
Достъпът е ограничен за висши държавни служители в длъжностите за изпълнение на функции в следните сфери:
- отбрана,
- вътрешен ред,
- външна политика,
- национална сигурност и
- опазване на държавната тайна.
В § 12 от законопроекта се уреждат отношения, свързани със статута на българските държавни служители, които работят временно в институции на Европейския съюз.
Предвижда се срокът за изпълнение на длъжност в институциите на Европейския съюз да бъде от 6 месеца до 4 години. През този период българският служител продължава да получава определената му заплата и се запазва длъжността, на която е назначен. По време на отсъствието на служителя има възможност за временно изпълнение от друг служител от същата администрация на неговите задължения.
Европейската комисия предвижда специфични изисквания относно статута на тези национални експерти, които ще бъдат детайлно регламентирани с наредба на Министерския съвет. Благодаря ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбирам, на човек просто да му се доработи в институциите на Европейския съюз, особено след тези разпоредби.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения. – Няма.
Разбирам, господин заместник-министър, че вие приемате нашето становище. То е изцяло в духа на това, което Вие казахте.
Поставям на гласуване този законопроект.
Гласували: „за” 12, „против” няма, „въздържал се” 1.
Подкрепяме този законопроект.
Тъй като представителите на Министерството на транспорта все още ги няма, преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-161/22.11.2007 Г. ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ – ВНЕСЕН ОТ ЛЮЧЕЗАР ИВАНОВ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Проф. Христо Куманов – изпълнителен директор на изпълнителна агенция по трансплантация, д-р Момчил Енчев – главен експерт в Дирекция “Медицински дейности”.
Димитрина Апостолова – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна” на Министерството на здравеопазването.
Давам думата на господин Иванов да ни представи законопроекта.
ЛЮЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преда да започна с мотивите на моя законопроект, бих искал да направя само няколко уточнения пред уважаемата комисия за някои от термините, за да стане ясно, а именно:
Автоложна трансплантация – това е вземане и присаждане на тъкани и клетки на един и същ индивид;
Алугенна трансплантация – това е вземане на тъкани и клетки от един и присаждане на друг индивид.
С тези кратки разяснения на термините преминавам към мотивите на моя законопроект.
Във връзка с експанзивно развиващия се сектор и практики у нас и света за събиране на кръв от пъпна връв на новородени, с цел изолиране на хемопоетични стволови клетки за целите на автоложната трансплантация, т.е. за индивида от който са взети, правя медицински, правно и обществено-хуманно защитено (с преки доказателства) предложение за промяна на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, заради комерсиализма, липсата на пряка полза за трансплантацията и противоречието с безвъзмездното и доброволно даряване на хемопоетични стволови клетки от пъпна врав за целите на алогенната трансплантация.
Сама по себе си горепосочената дейност по събиране на кръв от пъпна връв на новородени, с цел изолиране на хемопоетични стволови клетки за целите само на и единствено на автоложната трансплантация, би могла да бъде осъществявана, с цел прогрес и развитие на науката, за откриване на генетични дефекти, причиняващи болести при човека, както и всички други видове научно-медицински проучвания, които биха били от полза за обществото.
Такъв вид дейности се регулират от Закона за здравето, а не от Зако за трансплантация на тъкани, органи и клетки.
Що се касае горепосочените дейности да бъдат осъществявани с цел автоложна трансплантация, има сериозни съмнения относно медицинска полза от този вид дейности, както и противоречие с алтруизма на донорството като цяло и в частност на алогенната трансплантация на хемопоетични стволови клетки от която пълна полза има и понастоящем би имало цялото общество.
Основните и ръководни принципи, залегнали в законодателствата на страните-членки на Европейския съюз, а и в практически аспект по отношение на дейностите по донорство и трансплантация са тези на доброволното и безвъзмездно даряване на органи, тъкани и клетки или алтруистичното донорство. Тези принципи са основни и те са залегнали в актове на Европейската комисия, като един от най-важните е Директива 2004/23/ЕС за осигуряване на качество и безопасност при донорство, експертиза, вземане, обработка, преработка, съхранение и предоставяне на тъкани и клетки за използване в хуманната медицина, която е напълно имплементирана в българския Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Нещо повече, в т.3 от преамбюла на Директива 2004/23/ЕС се казва, че държави-членки на Европейския съюз трябва да предприемат постоянни мерки за популяризиране на доброволното и безвъзмездно даряване на органи, тъкани и клетки, под мотото на Европейската комисия: „Всички ние сме потенциални донори”. По нататък в директивата в чл.12 е казано, че всички държави-членки трябва да осигурят условия донорството на тъкани и клетки в техните страни да става на принципа на доброволното и безвъзмездно даряване.
Със същото съдържание и смисъл е Препоръка № (2004)8/19 Май 2004г. на Комитета на Министрите на държавите-членки към самите държави-членки, относно „Даряването, вземането и съхраняването на хемопоетични стволови клетки от пъпна връв за целите на автотрансплантацията, в който документ се отправя препоръка за създаването на обществени банки за съхранение на хемопоетични стволови клетки от пъпна връв за целите на алогенната трансплантация и ограничаване на частните банки за съхранение на стволови клетки от пъпна връв на новородени.
Преминавам към препоръката на Европейския съюз от 8 – 19 май 2004 година на Комитета на министрите към страните – членки относно банките за автоложна кръв от пъпна връв. Ще прочета:
“Препоръчва на страните – членки:
първо, ако са разкрити банки за кръв от пъпна връв, то те трябва да работят на принципа на алтруистичното и доброволното даряване, за да се използва кръвта от пъпна връв за алугенна трансплантация и свързаните с това проучвания.
Второ, промоцията на даряването за автоложна употреба и разкриването на банки за кръв от пъпна връв за автоложна употреба не трябва да бъде подкрепяно от страните – членки и техните системи за здравеопазване.
Трето, трябва да бъде осигурена вярна информация на семейството относно предимствата и вредата от банките за кръв от пъпна връв.
Четвърто, където са разкрити банки за автоложна кръв от пъпна връв, промоционалните материали или предоставянето на информация на семейството трябва да бъде вярна, трябва да бъде проучена напълно с информационно съгласие за съхраняването на кръвта от пъпната връв.
Пето, банките за автоложна кръв от пъпна връв, които са били разкрити, трябва да отговарят на стандартите за качество и безопасност, установени от ръководството на Съвета на Европа, за установяване на безопасност и качество при органи, тъкани и клетки.
Това са едни от основните документи, приети от Комитета на министрите на 19 май 2004 година по време на 886-та среща на министрите.
Във връзка с това законопроектът е разпределен да премине и през вашата комисия, за да може вие да изкажете своите съображения за хармонизация на нашето законодателство с препоръките от Европейската комисия по здравеопазване.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нека да чуем становището на Министерството на здравеопазването.
Давам думата на д-р Момчил Енчев – главен експерт в Дирекция “Медицински дейности”.
Д-Р МОМЧИЛ ЕНЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, Министерството на здравеопазването подкрепя по принцип предложения законопроект. Мотивите са, че той е в съответствие и в съзвучие с европейските виждания и тенденции за развитие на трансплантацията на клетки.
Законопроектът отговаря както на препоръката на Комитета на министрите на страните – членки от 2004 година, така и на изискванията на Директива № 23/2004 за изискванията за качество и безопасност при употреба на субстанции от човешки произход.
Бих искал също така да обърна внимание, че законопроектът е и в съзвучие с Допълнителния протокол за развитие на медицината и трансплантацията на органи, тъкани и клетки към Конвенцията за правата на човека.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Кузманов, имате ли нещо да добавите.
ПРОФ. ХРИСТО КУЗМАНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволявам си да кажа, че Изпълнителната агенция по трансплантация изцяло подкрепя предложенията на д-р Лючезар Иванов, в съзвучие с всичко, което се прави за добрата медицинска практика.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси и становища.
Аз искам само да ви запозная,че на свое заседание на 19 декември 2007 година Светият синод на Българската патриаршия изрази позиция на Българската православна църква по този закон, с което отправя известни критични бележки. Ще ви прочета само финала:
“Като отправя своя апел към изконната вяра в доброто на всеки един от нас, Българската православна църква декларира, че в рамките на своята Божествена мисия си запазва правото на действие с всички легални средства с цел защита на човешката същност и съвест.”
Така че, колеги, заповядайте за въпроси и становища.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, тъй като ние не сме специалисти в тази материя, искам да задам един въпрос.
Според европейското законодателство, директивата и препоръката от 2004 година, които са цитирани, Европейският съюз, доколкото разбрах, стимулира алогенната трансплантация, тоест трансплантацията на органи, тъкани и клетки от едно лице на друго, но не стимулира автоложната трансплантация.
Това ли се предвижда в този закон и какви са мотивите да не се стимулира автоложната трансплантация? Защо не се стимулира възможността един човек да запази свои клетки за бъдещо евентуално заболяване, което би могъл да предотврати или лекува?
Д-Р МОМЧИЛ ЕНЧЕВ: Стимулира се алогенната трансплантация по една основна причина, която е валидна за всички видове трансплантация, а тя е именно алтруизмът при даряването и ползата за обществото при извършване на този морален акт. Защото освен в медицински аспект той има и морална стойност. И това се изтъква на първо място.
Именно затова не се препоръчва държавите да толерират автоложната употреба и то специално дотолкова, доколкото се отнася до тези стволови клетки от пъпна връв.
Много е важно също така да се изтъкне, че от медицинска гледна точка събирането на стволови клетки от пъпна връв за автоложна употреба и автотрансплантация, както е отразено в нашия закон, е лишено изцяло от медицински смисъл и съдържание. Те просто практически не се използват и не могат да се използват. И този материал се унищожава.
От друга страна, имаме един не толкова комерсиален момент. Във връзка с използването на заблуда хората влагат огромни средства в това, което е абсолютно безполезно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нека да чуем и вносителя – господин Иванов.
ЛЮЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз бих искал да допълня д-р Енчев.
С този закон всъщност ние даваме шанс на всички хора, които не могат да си заплатят при настъпване на заболяване. Примерно бих искал да кажа, че с развитието на медицината стволовите клетки се използват и за доста заболявания и техният ефект тепърва ще се разработва и използва от страна на медицината.
Аз тук бих искал да дам едно пояснение на уважаемите народни представители. Тук веднага ще се разгорят най-различни спорове. Ние искаме с този законопроект да дадем възможност на всички граждани да могат да се ползват от тази бъдеща услуга. Ще дам пример. Както примерно, когато се взима кръв за даряване, същата кръв не отива за нашия близък или за близкия, за когото е дадена, а тя се транспортира в банката, тук идеята е да има една национална банка – както искате, така го приемете, - която всъщност да може да даде отражение върху цялостната медицина.
За да не ви отегчавам, завършвайки искам да вметна, че в сега създадените частни банки, които към днешна дата – цифрата непрекъснато се променя – са пет, цените са различни. Там срещу 3000 до 4000 лв. – съжалявам че изпадам в конкретика – се взимат и се съхраняват тези стволови клетки, които се центрофугират и се извличат по-късно. Но как ще се съхранят тези клетки в следващите 10 или при необходимост 40 години – това никой не би могъл да каже.
В същото време сега това могат да си го позволят само хората, които имат пари. А хората, които са болни, които се нуждаят от тези стволови клетки, няма как да придобият този ценен генетичен материал, който в бъдеще да бъде използван за лечение.
Това е другата част, която стои зад европейската хуманизация на правото. Даваме възможност за създаване на национален център, на такава банка, която да може да лекува всички. Защото в България от пет години – ако греша, моля да бъда поправен – са създадени тези частни, оторизирани клиники, които да могат да съхраняват тези стволови клетки, така вече даваме възможност на една институция, каквато е Министерството на здравеопазването, да може извършва трансплантация и да съхранява тези стволови клетки. Тоест по този начин даваме шанс на всички българи, независимо от това дали са платили при раждането на детето или имат необходимост сега, да се ползват от съвременните постижения на науката.
ЧЕТИН КАЗАК: Откъде ще се пълни тази банка? Систематично ли ще се вземат?
ЛЮЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз бих искал веднага да кажа, че всяко действие, което се извършва спрямо даден пациент, се извършва – по закона, който приехме – с изричното съгласие в случая на реципиента или примерно на родилката. Така че тук са защитени правата както на едната страна, така и на другата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Колеги, който е съгласен да приемем това становище, което е изготвено за подкрепа на предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували: „за” 12, „против” няма, „въздържал се” 1.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред. Дойдоха ли представителите на Министерството на транспорта. За съжаление разбирам, че госпожа Красимира Стоянова отсъства.
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Аз съм представител на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта. Госпожа Стоянова в момента е в Комисията по транспорта, където се обсъжда същият законопроект. Аз бих могъл да представя законопроекта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, започнахме да сваляме нивото. Приехме някак си мълчаливо парламентарни секретари и началници на дирекции да ни представят законопроекти. Едва ли това е най-добрата практика за работа на комисиите.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз имам предложение, господин председател. С оглед изключително важните проблеми, които се регламентират с този законопроект и с оглед на нашето становище към настоящия момент, което съвсем не ми звучи като еднозначна подкрепа, бих направила своето предложение въпросът да бъде разгледан изключително в присъствието на заместник-министър и то на ресорния заместник-министър по този въпрос, с оглед на това действително да ни бъде поднесена една адекватна информация, а не просто една протоколна информация. Още повече този законопроект действително касае много сериозни въпроси, които засягат всички .
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли други въпроси около процедурата на разглеждане?
Аз имам само един въпрос. Минал ли е законопроектът през водещата комисия?
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: В момента се разглежда в Комисията по транспорта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Бързаме ли с този законопроект, той решава ли някакъв проблем?
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: С предложения законопроект се въвеждат изискванията на Директива 2006/38 на Европейския парламент и Европейския съвет от 17 май 2006 година, с която се изменя Директива № 62/1990. С измененията искаме да въведем възможността до 2008 година да съществува законова основа за въвеждане на диференциран принцип за заплащане на винетни такси, за диференциацията на пътните такси в зависимост от екологичната категория. Едва от 2010 година страните – членки ще бъдат длъжни да определят конкретните размери на тези такси. Но за нас е от изключително значение законовата уредба, възможността държавата да направи това, което е предвидено към 2010 година, да се случи в нашето законодателство 2008 година.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбирам, една седмица не е някакъв проблем за вас.
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Бих могъл да потърся съдействието на заместник-министъра от съседната зала.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да, необходимо е. Защото Вие виждате, че в точка 3 от нашето становище – предполагам, че имате на разположение това становище …
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Да, ние го обсъдихме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: … има доста сериозни възражения. Това едва ли бихме могли да го обсъдим само в експертен състав. Необходимо ни е все пак виждането на политическо лице от страна на министерството, което да изрази своето становище.
Ако искате, ще почакаме малко, за да потърсите възможност за участие на някой от ръководството на министерството.
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Нашият парламентарен секретар отиде да потърси заместник-министъра.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Докато чакаме да се осигури участието на заместник-министър, предлагам да преминем към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-168/6.12.2007 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ – ВНЕСЕН ОТ АТАНАС ЩЕРЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
За съжаление вносителят го няма. Не виждам нещо наложително да бързаме с този законопроект. Ще го отложим за следващия път, когато вносителят ще бъде тук.
Преминаваме към седма точка от дневния ред:
ИЗБИРАНЕ ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ.
Пред вас е списъкът на съответните представители на институциите, които ние включихме, съобразно приетите от нас правила за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси на Четиридесетото Народно събрание.
Както виждате, двама от членовете на съвета като организация не са посочили свои представители. Тях бихме могли да ги изберем допълнително на едно следващо заседание. Но нека да не спираме работата на съвета. Още повече имаме намерение следващата седмица, може би в сряда от 16 часа да направим първото заседание на съвета, да свикаме тези представители, за да може след неговото конституиране той да влезе в правомощията си.
Знаете, че в редица страни – членки на Европейския съюз такива обществени съвети, особено по мониторинг върху изразходването на европейските фондове са изключително ефекттивни.
Това са общо взето предложенията, които сме получили.
Ако имате конкретни съображения по някои от имената, кажете.
Ако нямате предложения, нека да гласуваме тези членове на съвета, съобразно нашите правила и да свикаме първото му заседание следващата седмица.
Няма конкретни съображения.
Който е съгласен да утвърдим така предложените членове на Съвета за обществени консултации, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приемат се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-3/2.01.2008 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Предвид на нашето становище, решихме, че е абсолютно необходимо да присъства заместник-министър. Тук е госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта. Благодаря Ви, госпожо заместник-министър, че успяхте да намерите възможност да участвате. Имате думата да представите законопроекта, с оглед компетентността на нашата комисия, главно в съответствие с Директива № 2006/38 на Европейската общност. И ще Ви помоля конкретно да се спрете на точка ІІІ от нашето становище, в която се отправят конкретни бележки към законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Благодаря ви за интереса.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата създаде известни дискусии и дебати, които аз се надявам да мога да обясня в някаква степен пред вас.
Първото, което и в момента обяснявах пред Комисията по транспорта, е какви са целите на това изменение, защото те в определена степен дават светлина. Целите се съдържат в Директива № 2006/38, където се казва: “Страните-членки трябва да приведат в действие законите, правилниците и административните мерки за изпълнението на тази директива и не по-късно от 10 юни трябва да информират комисията за това. освен това да представят на комисията разпоредбите на националния закон, който приемат в областта, обхваната от тази директива, заедно с таблицата, която показва как мерките на директивата отговарят на приетите национални мерки”.
Така че в нашата визия как във времето да разпореждаме приемането на правните актове ние имахме предвид точно това – да има известно технологично време за приемане на закона и след това, понеже част от директивата ще бъде въведена в подзаконов акт, наредба и тарифа за конкретните размери на винетните такси, да оставим технологично време и за пълното въвеждане, така че на 10 юни да можем без особени затруднения да информираме комисията и да представим въпросната таблица за съответствие.
Освен това част от виждането и политиката, която има Европейският съюз по отношение на пътищата – и тя е въведена още от предишната директива № 1999/62, е, че ползвателят плаща. Тоест това е идеята и принципът, който се прилага от Европейския съюз – че онзи, който използва пътищата, би трябвало да генерира средства за тяхното поддържане.
С новата директива практически разликата е тази, че сега се усъвършенства този принцип на “ползвателят плаща” чрез въвеждането на изискване “замърсителят плаща”. И вие ще видите и в директивата, и в този закон за различни категории превозни средства различни максимални такси, което всъщност е проявление на принципа, че когато превозното средство е от такава категория, че замърсява повече или уврежда повече пътя, тогава таксата е по-висока.
С този законопроект, който предлагаме, в никакъв случай в момента не се променят таксите, само се прави рамката. Тъй като фактическото променяне на таксите – това всички го знаем – става с подзактонов акт. С постановление на Министерския съвет се приема тарифа. И реално ние с този законопроект дори с тази таблица, която може да сте видели в законопроекта, това са максималните рамки.
Ние изходихме от следното съображение – че след като става дума за определяне на горна граница на винетните такси, нормално и логично е тя да бъде определена в акт с по-висока степен, с оглед когато Министерският съвет приема вече конкретния размер, той да има рамката на по-горния правен акт. Това беше причината.
Много пъти ме питаха защо приложението с максималните размери не го сложихме в тарифата. Това беше нашето разсъждение – че считаме за правилно и целесъобразно в по-горен правен акт като закон да бъде определена максималната граница, за която можем да се разпрострем при определяне на размера от Министерския съвет, а вече колко е самият конкретен размер – това да бъде в тарифата.
По този начин например дневната винетка понастоящем е 13 лв., но тук е записано, че тя не може да надхвърли 11 евро. Причината е, че самият Европейски съюз, прокарвайки тази политика, за която сега говоря, желае да уеднакви, да стандартизира размера на таксите, които се събират от страните – членки. Начинът е чрез посочване на максималните нива за държавите – членки.
Що се касае до точка ІІІ на вашите бележки, аз ще започна с бележката ви в онази част, за която се говори – с известно неудобство го казвам, - че е повторен два пъти един и същи текст. Благодаря, че ни обърнахте внимание, защото във времето, когато се писа законопроектът, експертите първоначално считаха в Преходните и заключителни разпоредби да запишат текста на § 18. Впоследствие решихме, че е по-правилно и че систематичното място на § 18 е в закона, а не в Преходните и заключителни разпоредби но при това сме изпуснали да заличим този текст.
Аз ви благодаря за бележката, защото през целия път по законопроекта дотук не го бяхме видели. Но това е техническа грешка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Абсолютно техническа грешка. това се оправя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: По-важно е другото, част от което искам да прочета. Точно обратно е записано – казвате – в новосъздадения чл. 10а, според който “от заплащане на винетни такси са освободени пътно-транспортни средства, предназначени за превоз на товари с две и повече врати или състав от пътни превозни средства при допустима максимална маса по-голяма или равна на 3,5 тона”.
Вие сте счели, че този текст, който ние сме приели в чл. 10е, противоречи на текста, заложен в чл. 7, § 4а от директивата, според която държавите членки могат да предвидят намаление от потребителски такси, да ги освободят от задължението да плащат тези такси, когато тези автомобили не надвишават…
Забележете, това е всъщност разликата – когато е изключено от изискване да монтират и използват записващо оборудване в съответствие с други регламенти. А текстът има чл. 10е, където е записано, че това не се отнася за автомобили, които имат или са изключени от ангажимента за записващо устройство.
Така или иначе по нашия закон и по подзаконовата уредба, която определя цялата система на таксуване на пътищата ние нямаме предвидено това. тук е казано, че държавите могат да освободят или да намалят. Но ние нямаме такова освобождаване или намаляване за тези автомобили.
Това, което всъщност ние въвеждаме с чл. 10е, е друго, но то не съвпада с този именно текст. Това не са кореспондиращи текстове, това са различни текстове. Член 7а, § 4а от директивата е една възможност, от която България не се е възползвала. Ние не сме записали да предвиждаме такова облекчение.
Тоест различни са хипотезите, а не е една хипотеза с противоречащи формулировки.
Много е усукана формулировката, това не го оспорвам. И самата директива, и самата Европейска комисия съм ставал свидетел да изразява мнението, че тя констатира, че твърде е усложнена формулировката. Но в конкретния случай нашата държава в законопроекта не се е възползвала от възможността да направи намаляване или ограничаване за тези автомобили със записващи устройства, които са по Регламент 38-20 и 38-21. А чл. 10 не се отнася за това. член 10 се отнася за тези, които са по-големи или равни – над 3,5 тона.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Чухме едно становище на Министерството на транспорта. Аз бих желал нашите експерти да кажат своето становище, за да видим къде точно се намира предметът на спора.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Аз не бих се съгласила с това, което казва госпожа Мартинова. В чл. 7 от директивата се извършва препращане към регламент № 38/21, като е посочено, че могат да бъдат освободени от винетни такси превозни средства, които са посочени в регламента относно контролните уреди.
Тук се посочва параграфът от съответния регламент, който от своя страна препраща към регламент № 38-20 в чл. 4, където е казано точно обратното ,че става дума за превозни средства, които не надвишават 3,5 тона. Това е една възможност, от която вие казвате, че не се възползваме, а вие предвиждате точно обратното. Такава хипотеза въобще не е предвидена.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Иво Стефанов – представител на Института по транспорт и комуникации.
ИВО СТЕФАНОВ: Госпожа Мартинова е абсолютно права. смисълът на разпоредбата на чл. 10е се състои в следното. до изменението с Директива 2006 директивата е задължителна за пътните превозни средства над 12 тона. След изменението на буква “г” тя става задължителна за превозните средства над 3,5 тона. И се въвежда ново изискване - едно и също превозно средство по тази директива, тоест над 3,5 тона да не може да се таксува за един и същ пътен участък два пъти. Тоест когато в България се въведе тол-системата, както е записано тук, тогава тези пътни превозни средства ще бъдат задължени да плащат единствено и само тол-такса, ако ползват магистрала. Смисълът на този член е точно този. Тъй като България се е възползвала от правото, което дава директивата, и е въвела едновременно двете системи – винетна за цялата републиканска пътна инфраструктура и за някои пътни съоръжения, които ще бъдат изградени – това са автомагистралите, те ще бъдат по друг списък и който иска да ползва тези съоръжения, да пести време или разходи, той ще трябва да плаща на концесионера допълнително тол-такса.
И тъй като при съществуването на двете системи, което е допустимо от директивата, ще възникне колизия при взаимоотношението между държавата и концесионера, затова държавата приема следното правило: тези транспортни средства, които попадат като задължителни по директивата над 3,5 тона, плащат само тол-такса. С това ние не освобождаваме никого от таксата, за която вие говорите. Просто не сме се възползвали от него.
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Бих искал да допълня казаното от колегата.
В становището на колегите се съдържа едно позоваване на Регламент № 38-20 относно хармонизиране на някои разпоредби от цялото законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Именно там вие цитирате чл. 4, който казва, че настоящият регламент не се прилага от превозни средства за превози на товари, чието максимално допустимо тегло, включително с ремарке или полуремарке не превишава 3,5 тона. Това изискване обаче е допустимо за този регламент, който е във връзка с Директива № 38-21, който е относно контролните уреди за регистриране на топографите, което е едно изключение на прилагането на топографите по отношение на превозни средства, които не надхвърлят 3,5 тона.
А препращането към чл. 6, точки “а” и “б” дават едни други изключения – държавите – членки могат да прилагат намаление и освобождаване от данъци за превозни средства, използвани за целите на национална или гражданска защита, пожари и т.н. Това нещо е направено още с въвеждането на винетната система в чл. 10 от Закона за пътищата. Това са именно разпоредбите на чл. 10б. Държавата е решила за целесъобразно и е въвела в своето законодателство такава норма.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да чуем и отговора на нашите експерти.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Това са изключения, които вие сте предвидили. Но понеже казвате, че става дума за тези превозни средства, които не са задължени да монтират контролни уреди, това съвсем ясно е препращане към директивата, която препраща към това определение в регламента. Но според мене, съгласно директивата, се имат предвид само тези, които не са задължени да монтират контролни уреди. А просто препраща към текста, който дефинира определен вид превозни средства.
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Искам да възразя.
Този регламент № 38-20 във връзка с регламент 38-21 е точно и конкретно свързан с контролните уреди при работата на екипажите. И тук, когато се казва, че настоящият регламент не се прилага за превози, извършвани от моторни превозни средства, които не превишават 3,5 тона, той няма предвид дефиницията на моторно превозно средство за 3,5 тона. Самата директива относно таксуване, относно винетките, с последващите си изменения тя обхваща всички моторни превозни средства, които са с тегло над 3,5 тона.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Чухме всички становища.
Колеги, общо взето становището, което се предлага, е положително. Подкрепяме законопроекта.
Ако няма други въпроси, предлагам да го подкрепим, като предлагам експертът на Министерството на транспорта, заедно с нашите експерти, в разстояние на една седмица да изчистят този спорен въпрос с § 3, където се въвежда чл. 10е. Да се види с тази формулировка дали има противоречие с изрични текстове на директивата или няма. Седнете и изчистете този въпрос, за да бъдем наясно има ли или няма противоречие. Ако има, естествено между първо и второ четене ще се наложи промяна. Ако няма, ще приемем законопроекта в този му вид.
Който е съгласен да приемем становището, което подкрепя законопроекта, моля да гласува.
Гласували: “за” 12, „против” няма, „въздържал се” 1. Приема се.
По точка “Разни” имате ли да кажете нещо? – Няма.
С това изчерпихме дневния ред. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
