Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
31/01/2008
П Р О Т О К О Л
№ 83
На 31 януари 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проекти на регламенти за осъвременяване на правната рамка относно координация на системите за социална сигурност – СОМ (2006); СОМ (2006)16; СОМ (2007)159 – т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.), № 703-01-63/31.10.2007 г.
2. Обсъждане на проект на Директива за минимални санкции за работодателите за незаконно пребиваващи граждани от трети страни – т. 26 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.)2 № 703-01-63/31.10.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-170/14.12.2007 г. за агенциите за временна заетост – внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-4/17.01.2008 г. за регионалното развитие – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-168/6.12.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-2/15.01.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
Заседанието беше открито от Фатме Илияз – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и ръководено от Фатме Илияз, Мария Ангелиева – заместник-председател на комисията и Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Днес освен доста обемистия дневен ред ще трябва да проведем и среща с господин Михаел Щюбген – председател на Групата за приятелство с българския парламент в Бундестага на ФРГ, говорител на фракцията на ХДС/ХСС по въпросите на европейската политика.
А ето и така предложения
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проекти на регламенти за осъвременяване на правната рамка относно координация на системите за социална сигурност – СОМ (2006); СОМ (2006)16; СОМ (2007)159 – т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.), № 703-01-63/31.10.2007 г.
2. Обсъждане на проект на Директива за минимални санкции за работодателите за незаконно пребиваващи граждани от трети страни – т. 26 от Годишната работна програма на НАродното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.)2 № 703-01-63/31.10.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-170/14.12.2007 г. за агенциите за временна заетост – внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-4/17.01.2008 г. за регионалното развитие – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-168/6.12.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-2/15.01.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
Имате ли някакви други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-168/6.12.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ – ВНЕСЕН ОТ АТАНАС ЩЕРЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъства:
От Министерството на здравеопазването
Димитрина Апостолова – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна”.
Давам думата на господин Атанас Щерев – вносител на законопроекта.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! При създаването на Закона за здравното осигуряване от 1999година законодателят е заложил принципа на задължително здравно осигуряване да подлежат всички български граждани, независимо къде живеят. Тази практика не е честа в страните от Европейския съюз. в по-голямата част от страните-членки здравното осигуряване е обвързано не с гражданството, а с продължителното местоживеене или икономическата заетост, тоест къде работи лицето.
С разширяването на Европейския съюз и засилващата се миграция на гражданите в рамките на съюза, голяма част от българските граждани живеят продължително време извън страната и съответно плащат данъци и се осигуряват в страните, където живеят и работят постоянно. При тези обстоятелства те са задължени паралелно да се осигуряват здравно и в България, въпреки че не живеят в страната и не ползват здравноосигурителната система.
В първите години на съществуването на здравноосигурителната система този проблем не можеше да бъде отчетен, тъй като НЗОК и НОИ нямаха информационна система по отношение на здравното осигуряване и това не позволяваше да бъдат обхванати здравно неосигуренвите лица и съответно длъжниците на държавата.
Когато през 2003 година започнаха да работят модули на информационната система на Националната здравноосигурителна каса, се откроиха основните групи длъжници към системата. Една голяма част се оказа, че са именно българите, живеещи постоянно извън България и Националният осигурителен институт предприе действия по санкционирането на длъжниците от тази група, което логично доведе до тяхното недоволство.
Българите, живеещи в чужбина, контрират, като казват, че правата, които дава Конституцията на български граждани, не е задължително българските граждани да се ползват от тези права. те наричат, че това е едно тоталитарно правило и в никакъв случай не е съобразено с живота. Затова защото солидарността на българските граждани би трябвало да бъде тези, които живеят на територията на България и които работят на територията на България и постоянно пребивават тук, да плащат тези вноски, защото те ползват системата. Няма как граждани, които се осигуряват другаде в чужбина, по някакъв начин да се задължават към нашата здравноосигурителна система по силата само на това ,че това са български граждани.
През периода 2004 – 2006 година бяха направени многократно промени в Закона за здравното осигуряване в посока освобождаване на българите, живеещи в чужбина, от здравноосигурителните им задължения. Това става обаче по сложен административен ред, отнемащ време и средства. Тези промени само палиативно и временно решават проблема.
В тази връзка има едно становище на проф. Сребкова от Комисията по законодателство. Аз протестирам срещу това становище. То е изцяло негативно по отношение на внесения законопроект, който променя тази философия на закона. Затова защото проф. Сребкова навремето е участвала в създаването на този законопроект за здравното осигуряване и естествено тя защитава определени принципи, които са неприемливи.
В този смисъл аз с помощта на експерти ще търсим от Европейския съюз съответни мнения, след което законопроектът да бъде предложен на гласуване.
Предложените в законопроекта промени решават генерално проблема, като променят философията на закона и заменят принципа на обвързване на задължителното здравно осигуряване с постоянното местоживеене, вместо с гражданството.
Такива са препоръките на Регламент 1408/71 и новия Регламент 883/2204 на ЕС, касаещи взаимопризнаването на осигурителните системи в рамките на Европейския съюз. такива препоръки бяха отправени към страната ни от консултантите по туининг-проекта “Свободно движение на хора”.
В този смисъл аз ви моля или да подкрепите Закона за здравното осигуряване като промяна на неговата философия, или Комисията по европейски въпроси да не се произнася по този законопроект в настоящия момент.
Отново повтарям, отхвърлям експертното мнение на проф. Сребкова като мнение на човек, който е заинтересован да представи по определен начин вижданията си по този законопроект.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, д-р Щерев. Колеги, имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ако прочетете внимателно становището по законопроекта, ще видите, че по същество в него не се дава нито един аргумент против законопроекта, а се дават аргументи, от които става ясно, че не са били достатъчни в очите на четящия законопроекта.
На базата на всичко това ние трябва да направим едно заключение, че това не съответства на принципите на европейското право, което е абсурд.
Всъщност с липса на сигурност в аргументацията ние трябва да стигнем до категорична сигурност в заключението, което е смешно.
В този смисъл аз подкрепям напълно казаното от д-р Щерев.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Колеги, всички сме наясно, че нашата комисия не е водеща по този законопроект. Ние нямаме още представено становище на основната комисия – Комисията по социалната политика.
Аз предлагам да изчакаме тяхното становище.
По отношение на съответствието с европейските правни норми, очевидно е, че има някакви несъответствия с принципите на регламентите. Поне такова е становището, което е представено пред мене. аз не съм се задълбочила в законопроекта.
Аз предлагам този въпрос на дискусия, ако има колеги, които да вземат отношение по представеното становище.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Госпожо председател, бих искал да добавя още нещо.
Става въпрос за принципи, става въпрос за европейски норми, за цивилизационни норми. Затова моля Комисията по европейските въпроси да изслуша представители както на Съвета по законодателство, така и на гражданските организации, защитаващи обратната теза. Тук не става въпрос за нещо, което е специализирано, а става въпрос за философията на един закон. И тогава комисията да се произнесе.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Колеги, какво предлагате – да вземем ли отношение по този законопроект или да отложим нашето становище?
АЛИ ОСМАН: Д-р Щерев, има един много важен елемент – какъв е фискалният ефект по вашето предложение, ако бъде прилагано на практика?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря Ви за този въпрос.
Българите, живеещи в чужбина, никой не ги е броил. Те имат сдружение, което се занимава с тези въпроси. Но те поставят следния въпрос: ако трябва държавата да връща някакви пари, на какво би се изчислило всичко това?
Да предположим, че се приеме, че държавата е сбъркала. Елементарната човешка норма, европейските норми, цивилизационните норми показват, че държавата не може само да каже: Извинявайте! Хората трябва да получат възмездие за това, за което те са били - по техните думи – тормозени, карани да избират задължително личен лекар, плащали вноски, за които се оказва, че не е точно така.
Оттам нататък тези хора поставят следния въпрос: ние ли сме тези, които трябва да се извиняваме? Не е ли редно българските законодатели да помислят по малко по-различен начин? българските законодатели на кого служат в края на краищата – служат на някаква фикция или служат на българските избиратели, включително тези, които са зад граница?
В този смисъл смятам, господин Осман, Вашия въпрос за втори въпрос, който би трябвало да се постави. Първият въпрос е въпрос на принцип, въпрос на ценност.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз ви благодаря, но смятам, че от страна на членовете на комисията беше взето решение да отложим гласуването – нашата подкрепа или отхвърляне, след като водещата комисия се произнесе по този законопроект.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Продължаваме нашата работа по дневния ред.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АГЕНЦИЯТА ЗА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ – ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН БАКАЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика
Димитър Димитров – заместник-министър
Веселин Илков – началник отдел в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”,
Лиляна Станкова – началник отдел в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”,
Добринка Бонева – началник сектор в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”.
Давам думата на господин Колчаков, вносител на законопроекта, да представи законопроекта.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Тъй като съм два мандата в Комисията по социална политика два мандата, бях натоварен с ангажимента да представя законопроекта както в Социалната комисия – тази седмица беше разпространен докладът за първо четене, така че вие сте запознати с него, там бяха обстойните дебати, - също така и в Комисията по европейските въпроси.
Мотивите са пред вас. Аз ще конспектирам в няколко минути основните мотиви, които ни караха да направим едно такова предложение.
На първо място, от гледна точка на развитието на българския трудов пазар ние сме абсолютно убедени, че обществените реалности изискват тази материя да бъде регламентирана по един европейски начин.
Фактът, че в приетия преди 10 дни Закон за промяна на Закона за заетостта, а в края на миналата година Министерският съвет внесе цяла глава, която регламентираше тази материя за агенциите за временна заетост, показва ясно, че българското правителство има ангажименти, които е поело в своята управленска програма.
За мене неофициално беше изненада оттеглянето на тази глава от Закона за заетостта. Разбира се, ние знаем всъщност какви бяха мотивите за това. България има от доста време дебат по тази материя.
На второ място, което е важно за тази комисия, това е европейският дебат, който върви специално по тази проблематика. Вие най-вероятно сте запознати добре, че в момента се разработва европейска директива.
Тук искам да се спра на мотивите на Министерството на труда и социалната политика, които се позоваха на един аргумент, който е абсолютно несъстоятелен, специално в тази материя. А той е следният: нека да приключи европейският дебат, да бъде приета директива и тогава проблемът ще бъде решен автоматично.
В много други области това може да бъде приложимо, но в тази област не е приложимо по две причини:
Първата е принципът, който и преди малко засегнахме, за субсидиарността, тоест тази материя е оставена като основна отговорност на националните правителства и държави. Това е заложено още при учредяването на Римските договори. Две основни сфери са извадени от общите регулации на политиките и това са здравеопазването и социалната политика, поради огромните разлики в историческото развитие и стандартите в тези две политики.
Тоест фактът, че само три държави в Европейския съюз , освен България, от 27-те по един или друг начин са лицензирали тази материя, ясно показва, че националното правителство има ясен ангажимент, включително това е ангажимент на правителството и по изпълнение на програмата за реформи на българското правителство. Аз съм един от хората, които контактуваме с Европейската комисия по отчет на изпълнението на тези ангажименти и това беше потвърдено от заместник-министър на труда и социалната политика.
На следващо място, трябва да кажем, че тази практика е регламентирана в европейските страни. Защото, за разлика от нашата традиционна система на трудови отношения, в които във времето на плановата икономика това не беше необходимо, днес гъвкавият пазар изисква той да бъде гарантиран със съответна степен на сигурност. Затова в Европа се ползва това понятие “flex security”, което означава търсене на един баланс между гъвкавост, която е абсолютно нормална и неизбежна при пазарните икономики, и една сигурност, при която работещите на временни договори трябва да имат не по-малко протекция и защита на техните права от работещите на трудови договори. И всъщност това е един от основните мотиви ние да предложим този законопроект.
В днешната българска реалност агенциите за временна заетост са факт, те са регламентирани в няколко нормативни акта, включително и такива за безопасни и здравословни условия на труд, но няма ясна регламентация точно в законите, които е необходимо, като Закона за заетостта или това, което ние предлагаме сега като специален закон за Агенцията за временна заетост.
Обобщавайки, искам да кажа, че тази материя трябва да бъде регламентирана. Ние сме предвидили режим в законопроекта, който не е разрешителен, а регистрационен, каквато е модерната европейска практика. Чрез този законопроект се гарантират правата на работещите на временни договори. Между 2 и 5 процента са заетите в този сектор в сферата на услугите и на модерните технологии.
В заключение искам да кажа, че ако сега не бъде регламентиран този въпрос, предизвикателствата, които са пред нас, ангажиментите на правителството, които бяха потвърдени от Министерството на труда и социалната политика, че до края на годината трябва да бъде урегулиран този въпрос, нашите европейски ангажименти изискват ние да си свършим работата.
Фактът, че във водещата комисия резултатът при гласуването беше 6 “за” и 8 “въздържали се”, ясно показва, че нещата са интересни като предизвикателство.
Аз ще спра дотук, тъй като имаме достатъчно материали и информация. С удоволствие ще изслушам позицията и на министерството.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще чуем позицията на министерството. Ще Ви помоля, господин заместник-министър, да се концентрирате върху тесния предмет на работата на нашата комисия. Ясно е, че липсва нормативен акт, който да регламентира Агенцията за временна заетост на общностно равнище и на практика в европейските страни. От тази гледна точка да дадете Вашето мнение по законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Нашето становище е представено пред членовете на комисията. министерството не поддържа този вариант на законопроекта по няколко причини.
Първо, искам да кажа, че ние нямаме никакви външни ангажименти по отношение решаването на този проблем. Проблемите са чисто вътрешни и проблематика ,която трябва да бъде решавана.
Искам да поправя уважаемия господин Колчаков, че никакви външни задължения не принуждават България да търси решение в момента, в това число и липсата на общностно решение, на директива.
Второ, господин Колчаков реши, като говори за приет Закон за насърчаване на заетостта. Законът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта едва вчера влезе в залата на Народното събрание, той още не е приет и няма вариант на закон, който Министерският съвет да е обсъждал с подобна глава, а след това да е оттеглил тази проблематика. Това го казвам в интерес на точността.
Трето, същностните проблеми и различия в представения ни законопроект бяха изложени на заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Министерството отдавна работи по тази проблематика. Една част от проблемите много подробно са отразени в становището на Консултативния съвет по законодателство и не искам да ги повтарям, те са много обемисти и много специфични по отношение проблематиката, която се решава.
Реално законопроектът, който днес е представен на вашето внимание, е един ранен вариант на законопроект, който беше обсъждан в работната група миналата година с участието на всички заинтересовани ведомства, с участието на социалните партньори и по причина на редица неизяснени въпроси, засягащи възлови, фундаментални отношения по отношение на работодател, Агенция за временна заетост, работник, взаимоотношения, които най-вероятно първо трябва да бъдат решавани в Кодекса на труда и след това да се търси тяхното специфично място в някоя специализирана проблематика.
Вторият проблем е, че беше категорично становището, че нито Конвенция 181, нито някакъв друг документ изисква самостоятелен закон. напротив всички заинтересовани страни – участници в дискусиите по тази проблематика, се обединиха, че мястото на решаване на тези отношения е в Закона за насърчаване на заетостта, а не в отделен законопроект. Както казах, това е един ранен вариант при обсъждането на тази проблематика.
Трето, когато се засягат трудови взаимоотношения и правоотношения, се изисква една по-висока степен на обсъждане и на консенсус по отношение на социалните партньори. А тук има редица неизяснени въпроси с една съществена част от социалните партньори, които се отнасят до синдикатите.
Четвърто, работата не е спряла. Напротив в момента работната група продължава да обсъжда варианти, както казах, като елемент от Закон за насърчаване на заетостта и бъдещи евентуални проблеми. и аз съм сигурен, че след постигане на висока степен на готовност, след преценка евентуално за промяна в Кодекса на труда и обединяване около варианта те ще бъдат внесени.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Колчаков, имаме две бележки в нашето становище по законопроекта. Дали вносителите приемат тези бележки?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Приемат се.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за становища.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Независимо от бележките, които бяха дадени от министерството, очевидно е, че обсегът на дейност на нашата комисия предполага да приемем, че няма никакви данни, които да сочат противоречие с общоевропейските стандарти и че следователно заключението на комисията трябва да бъде положително, независимо от това какво от съществото на материята би могло да се реши в бъдещата комисия или евентуално в пленарната зала.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз искам да дам още малко информация.
Искам да се съглася с Министерството на труда и социалната политика, че ние също не възразяваме за това, че материята е по-удачно да бъде регламентирана в Закона за заетостта. Ние направихме този законопроект само заради това, че действително на работен етап беше оттеглен вариантът, подготвен от правителството за глава, която да бъде в Закона за изменение на Закона за заетостта.
Тук искам да добавя само, че по отношение на социалните партньори Българската стопанска камара, представлявайки българския бизнес, дава положително становище.
В Конфедерацията на труда “Подкрепа” е имало сериозни дебати и те са в деликатна ситуация. Защото Европейската конфедерация на профсъюзите е най-големият защитник за регламентиране на тази материя в европейските страни.
Негативна е позицията на КНСБ. Разбира се, тук трябва да имаме предвид – аз вече го казах, но ще уточня, - че в България има такава практика и такива агенции. Някои от тях са свързани със синдикатите.
Ние искаме да подчертаем, че както в България, така и “износът” на българска работна ръка в чужбина ще гарантира много по-добре работниците и то особено взаимоотношенията с европейски партньори, когато това е залегнало в българското законодателство, на което ние можем да се позоваваме и да регламентираме тази дейност за фирмите, които оперират на пазара и не гарантират права.
Така че тук е малко изненадваща позицията на синдикатите, които би трябвало да бъдат защитник на правата на работниците.
Аз искам в заключение да кажа само, че съм удовлетворен от позицията на вашата комисия.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз предлагам това становище да го вземем като заключение и да допълним с един абзац това, което каза господин Димитров, че Комисията по европейските въпроси счита, че липсва нормативен ред, който да регулира създаването и дейността на Агенцията за временна заетост, а като цяло предлаганият законопроект не влиза в противоречие с правни норми на Европейския съюз.
Нека това да бъде нашето становище.
С това допълнение като основен извод на нашето становище моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТИ НА РЕГЛАМЕНТИ ЗА ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ НА ПРАВНАТА РАМКА ОТНОСНО КООРДИНАЦИЯ НА СИСТЕМИТЕ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ – СОМ (2006); СОМ (2006)16; СОМ (2007)159 – Т. 2 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007 Г.), № 703-01-63/31.10.2007 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика
Димитър Димитров – заместник-министър
Лиляна Станкова – началник отдел в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”,
Добринка Бонева – началник сектор в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”.
Давам думата на господин Димитров по доклада и становището, което сме изготвили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председателю. Членовете на комисията разполагат с позицията на България по трите регламента. Тези позиции на България бяха подготвени от работна група “Тринадесет”, в която са включени всички заинтересовани институции. Разбира се, тук участват активно социалните партньори. Обсъдена е на Съвета за европейските въпроси и е приета от Министерския съвет.
Специално за България ефектът от прилагането на новия регламент е положителен, тъй като ще бъдем поставени при равни условия със старите страни-членки и това ще създаде условия за бързо прилагане на всички осигурителни схеми, в това число и за българските граждани.
Особено важно е прилагането на този регламент и за работодателите, от гледна точка на избягване на двойно осигуряване и, разбира се, защита на интересите на работниците.
По тези регламенти няма някакви особени елементи, които поставят страната в неизгодна позиция. Напротив ние сме заинтересовани от по-бързото ускоряване на окончателното приемане на Регламент 883 и активно участваме при обсъждането и разискването на отделните елементи, които още не са изяснени и предизвикват противоречиви становища.
Нямаме бележки по така подготвеното становище на комисията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате ли желание да изкажете становища, колеги? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем нашето становище, което съдържа три препоръки, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ДИРЕКТИВА ЗА МИНИМАЛНИ САНКЦИИ ЗА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕБИВАВАЩИ ГРАЖДАНИ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ – Т. 26 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007 Г.)2 № 703-01-63/31.10.2007 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват отново:
От Министерството на труда и социалната политика
Димитър Димитров – заместник-министър
Лиляна Станкова – началник отдел в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”,
Добринка Бонева – началник сектор в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”.
Заповядайте, господин Димитров, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател! Тук също е предоставена позицията на правителството по тази директива. Това е една от директивите, засягащи свободното движение на работници, които в момента се обсъждат в рамките на Европейския съюз.
В позицията е отбелязано, че за разлика от предните регламенти, в тази директива има някои моменти, които смущават интересите на страната, които са изразени и продължават да се изразяват в позициите на България. Един от тези елементи е отразен в позицията, отразен е и в подготвения проектодоклад на уважаемата комисия. Това е чл. 15, където е предвидено минимум инспектиране на 10 процента от предприятията на съответната страна, което е далеч над реалните възможности и над реалната практика на българската администрация, специално Главна инспекция по труда. Ако това остане в този си вариант като задължение за националната администрация, това ще изисква сериозни промени както във функциите, така и в капацитета.
Днес има заседание на работната група по миграция и експулсиране в Брюксел и е представен един последен вариант на тази директива, която в момента се обсъжда, относно санкции за работодателя за нелегално пребиваващи.
Въпросът за десетте процента от инспектираните предприятия по досегашния вариант има известно изменение в днешния вариант, който се обсъжда. Изменението е чрез разбивка по години за първите 5 години след влизането в сила на директивите. Последният вариант е облекчен като запис, като е предвидено годишно увеличение с 20 процента спрямо средния процент за предходните 3 календарни години от влизането на директивата. Тоест поставя се като цел тези 10 процента за минимален контрол на условията на труд в предприятията, но се търси един преходен период, който няма да затрудни някоя от страните. Тук точно интересът е на България.
Дискусията по тази директива продължава.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Приемате ли становището, изготвено от нашата комисия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, приемаме го.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли становища и въпроси? – Няма.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен моля да гласува за приемане на нашето становище.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-4/17.01.2008 Г. ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на регионалното развитие и благоустройство
Искра Михайлова – заместник-министър
Валери Найденов – директор на Дирекция “Регионална политика и системи за управление”
Десислава Дакова – главен експерт в Дирекция “Регионална политика и системи за управление”
Елица Цолова – старши експерт в Дирекция “Регионална политика и системи за управление”.
Давам думата на заместник-министър Искра Михайлова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да благодаря за отзивчивостта на комисията. Подготвеното становище, с което се запознахме, приемаме с една уговорка – ще дадем пояснение по т. 3 от становището, което явно изисква пояснение.
Искам само с две думи да подчертая важността на законопроекта и това колко високо ние оценяваме факта, че обсъждането на законопроекта започва точно в тази Комисия по европейските въпроси. Тъй като това е законопроект, който позволява окончателно уеднаквяване на законодателството за регионално развитие в България с изискванията на законодателната рамка на Европейския съюз по отношение на регионалното развитие за новия планов период на Европейския съюз – 2007 – 2013 година.
Внесеният законопроект подобрява вече традиционно познатите в България варианти на закона за регионалното развитие – ние имаме Закон за регионално развитие от 1999 година, с което сме една от страните, които лидират процеса на законодателството в сферата на регионалното развитие. Ние можем да се похвалим, че опитът на България в системата на регионалното развитие, координация на интересите на основните участници в процеса на регионалното развитие вече се посочва като водещ за страни, които водят преговори с Европейския съюз.
За Хърватия и Турция например се препоръчва да следват българския модел по отношение въвеждането на принципите на регионалното развитие с въвеждането на районни, регионални съвети, прозрачност, въвличане на колкото се може повече участници в процесите на взимане на решения, привличане на участието на социалните и икономическите партньори и система за информационно обезпечаване и осигуряване на процесите на регионалното развитие.
От такава гледна точка законопроектът е много важен, за да пристъпим вече към финализиране на работата на информационните системи, които ще ни позволят да следим и ефекта от прилагането на структурните фондове в България, кохезионния фонд и фонда за развитие на земеделието и селските райони на територията на страната в регионален разрез.
Повече няма да навлизам в подробности по законопроекта.
Като гледам становището, ми става ясно, че Комисията по европейските въпроси се е запознала детайлно със законопроекта, за което много благодарим.
Пояснението по т. 3 – относно дублирането на термина “район”, когато става дума за район на ниво едно – над 1, район на ниво 2 – над 2 и район на ниво 3 – това са българските области по Закона за административното деление.
Само искам да дам едно пояснение. Предполагам, че водещата комисия по местно самоуправление ще обърне внимание на новата бележка и също ще има коментари. Аз само давам пояснение за сведение на членовете на комисията, че авторите на проекта са имали предвид терминологията, въведена общо за Европейския съюз, която дефинира районите, като добавя “район - ниво”: район на ниво 1 – над 1; район на ниво 2 – над 2; район на ниво 2 – над 2.
Естествено на български език има явно дублиране – такава е забележката в такъв план, но ни е много трудно чисто терминологично да въведем друг термин извън тези, които са общо регламентирани за Европейския съюз.
Само искам да подчертая, че за целите на регионалната политика се използват районите на ниво 2 – това са “над 2”.
Районите на ниво 3 в България имат административен елемент – това са областите.
Районите на ниво 1 – “над 1” са единствено и само райони за обобщаване на данни за статистически нужди. Това са двата района, на които се разделя България – Северна-Североизточна и Южна-Югоизточна.
Това е пояснението, което искам да дам по повод дублирането на термина. Много благодаря за становището, дадено от комисията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Разбирам, че намирате за основателна направената бележка. Може би между първо и второ четене трябва да помислите терминологично как това да бъде изчистено, ако е възможно, разбира се.
Колеги, имате ли становища? – Няма.
Който е съгласен да одобрим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приемаме законопроекта.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-2/15.01.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – ВНЕСЕН ОТ ВАНЬО ШАРКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Людмила Елкова – директтор на Дирекция “Данъчна политика”.
Вносителите на законопроекта обаче отсъстват.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз мога да го представя от тяхно име, ако не възразявате.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Димитров, практиката във всяка една комисия е законопроектът да бъде предлаган от вносителите. Предлагам да отложим тази точка за следващия път, за да може някой от вносителите да представи законопроекта. Такова упълномощаване поне досега не сме имали.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, вносителите бяха тук до известно време. Но съгласете се, че трябва да се съобразяваме и с техните възможности. Не виждам причина да отлагаме законопроекта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Съгласен съм с Вас, господин Димитров. Ние сме отлагали законопроекти, тъй като не е имало представител на Министерския съвет или на съответното министерство.
Ако искате да променим принципите на работа на комисията, готов съм да го направим. Но такова решение се взима с гласуване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз съм убеден, че не човекът е направен за съботата, а съботата – за човека. Вярвам, че вносителите се канят в тези случаи, за да може това да улесни работата по законопроекта, а не да я затруднява. При положение, че те са представили своите съображения, които могат да бъдат изложени, не виждам защо трябва да го разтакаваме. Но ваша воля.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата по процедурата – дали да гледаме този законопроект при отсъствие на вносителите или не.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Предлагам да подложим на гласуване въпроса дали да гледаме законопроекта днес.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, който е съгласен да отложим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 2, против 1.
Който е съгласен да гледаме законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 1, против 2.
Не се приема.
Отлагаме гледането на законопроекта изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Ваньо Шарков и група народни представители, за следващото заседание.
Благодаря на всички за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
№ 83
На 31 януари 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проекти на регламенти за осъвременяване на правната рамка относно координация на системите за социална сигурност – СОМ (2006); СОМ (2006)16; СОМ (2007)159 – т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.), № 703-01-63/31.10.2007 г.
2. Обсъждане на проект на Директива за минимални санкции за работодателите за незаконно пребиваващи граждани от трети страни – т. 26 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.)2 № 703-01-63/31.10.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-170/14.12.2007 г. за агенциите за временна заетост – внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-4/17.01.2008 г. за регионалното развитие – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-168/6.12.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-2/15.01.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
Заседанието беше открито от Фатме Илияз – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и ръководено от Фатме Илияз, Мария Ангелиева – заместник-председател на комисията и Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Днес освен доста обемистия дневен ред ще трябва да проведем и среща с господин Михаел Щюбген – председател на Групата за приятелство с българския парламент в Бундестага на ФРГ, говорител на фракцията на ХДС/ХСС по въпросите на европейската политика.
А ето и така предложения
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проекти на регламенти за осъвременяване на правната рамка относно координация на системите за социална сигурност – СОМ (2006); СОМ (2006)16; СОМ (2007)159 – т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.), № 703-01-63/31.10.2007 г.
2. Обсъждане на проект на Директива за минимални санкции за работодателите за незаконно пребиваващи граждани от трети страни – т. 26 от Годишната работна програма на НАродното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.)2 № 703-01-63/31.10.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-170/14.12.2007 г. за агенциите за временна заетост – внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-4/17.01.2008 г. за регионалното развитие – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-168/6.12.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-2/15.01.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
Имате ли някакви други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-168/6.12.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ – ВНЕСЕН ОТ АТАНАС ЩЕРЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъства:
От Министерството на здравеопазването
Димитрина Апостолова – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна”.
Давам думата на господин Атанас Щерев – вносител на законопроекта.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! При създаването на Закона за здравното осигуряване от 1999година законодателят е заложил принципа на задължително здравно осигуряване да подлежат всички български граждани, независимо къде живеят. Тази практика не е честа в страните от Европейския съюз. в по-голямата част от страните-членки здравното осигуряване е обвързано не с гражданството, а с продължителното местоживеене или икономическата заетост, тоест къде работи лицето.
С разширяването на Европейския съюз и засилващата се миграция на гражданите в рамките на съюза, голяма част от българските граждани живеят продължително време извън страната и съответно плащат данъци и се осигуряват в страните, където живеят и работят постоянно. При тези обстоятелства те са задължени паралелно да се осигуряват здравно и в България, въпреки че не живеят в страната и не ползват здравноосигурителната система.
В първите години на съществуването на здравноосигурителната система този проблем не можеше да бъде отчетен, тъй като НЗОК и НОИ нямаха информационна система по отношение на здравното осигуряване и това не позволяваше да бъдат обхванати здравно неосигуренвите лица и съответно длъжниците на държавата.
Когато през 2003 година започнаха да работят модули на информационната система на Националната здравноосигурителна каса, се откроиха основните групи длъжници към системата. Една голяма част се оказа, че са именно българите, живеещи постоянно извън България и Националният осигурителен институт предприе действия по санкционирането на длъжниците от тази група, което логично доведе до тяхното недоволство.
Българите, живеещи в чужбина, контрират, като казват, че правата, които дава Конституцията на български граждани, не е задължително българските граждани да се ползват от тези права. те наричат, че това е едно тоталитарно правило и в никакъв случай не е съобразено с живота. Затова защото солидарността на българските граждани би трябвало да бъде тези, които живеят на територията на България и които работят на територията на България и постоянно пребивават тук, да плащат тези вноски, защото те ползват системата. Няма как граждани, които се осигуряват другаде в чужбина, по някакъв начин да се задължават към нашата здравноосигурителна система по силата само на това ,че това са български граждани.
През периода 2004 – 2006 година бяха направени многократно промени в Закона за здравното осигуряване в посока освобождаване на българите, живеещи в чужбина, от здравноосигурителните им задължения. Това става обаче по сложен административен ред, отнемащ време и средства. Тези промени само палиативно и временно решават проблема.
В тази връзка има едно становище на проф. Сребкова от Комисията по законодателство. Аз протестирам срещу това становище. То е изцяло негативно по отношение на внесения законопроект, който променя тази философия на закона. Затова защото проф. Сребкова навремето е участвала в създаването на този законопроект за здравното осигуряване и естествено тя защитава определени принципи, които са неприемливи.
В този смисъл аз с помощта на експерти ще търсим от Европейския съюз съответни мнения, след което законопроектът да бъде предложен на гласуване.
Предложените в законопроекта промени решават генерално проблема, като променят философията на закона и заменят принципа на обвързване на задължителното здравно осигуряване с постоянното местоживеене, вместо с гражданството.
Такива са препоръките на Регламент 1408/71 и новия Регламент 883/2204 на ЕС, касаещи взаимопризнаването на осигурителните системи в рамките на Европейския съюз. такива препоръки бяха отправени към страната ни от консултантите по туининг-проекта “Свободно движение на хора”.
В този смисъл аз ви моля или да подкрепите Закона за здравното осигуряване като промяна на неговата философия, или Комисията по европейски въпроси да не се произнася по този законопроект в настоящия момент.
Отново повтарям, отхвърлям експертното мнение на проф. Сребкова като мнение на човек, който е заинтересован да представи по определен начин вижданията си по този законопроект.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, д-р Щерев. Колеги, имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ако прочетете внимателно становището по законопроекта, ще видите, че по същество в него не се дава нито един аргумент против законопроекта, а се дават аргументи, от които става ясно, че не са били достатъчни в очите на четящия законопроекта.
На базата на всичко това ние трябва да направим едно заключение, че това не съответства на принципите на европейското право, което е абсурд.
Всъщност с липса на сигурност в аргументацията ние трябва да стигнем до категорична сигурност в заключението, което е смешно.
В този смисъл аз подкрепям напълно казаното от д-р Щерев.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Колеги, всички сме наясно, че нашата комисия не е водеща по този законопроект. Ние нямаме още представено становище на основната комисия – Комисията по социалната политика.
Аз предлагам да изчакаме тяхното становище.
По отношение на съответствието с европейските правни норми, очевидно е, че има някакви несъответствия с принципите на регламентите. Поне такова е становището, което е представено пред мене. аз не съм се задълбочила в законопроекта.
Аз предлагам този въпрос на дискусия, ако има колеги, които да вземат отношение по представеното становище.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Госпожо председател, бих искал да добавя още нещо.
Става въпрос за принципи, става въпрос за европейски норми, за цивилизационни норми. Затова моля Комисията по европейските въпроси да изслуша представители както на Съвета по законодателство, така и на гражданските организации, защитаващи обратната теза. Тук не става въпрос за нещо, което е специализирано, а става въпрос за философията на един закон. И тогава комисията да се произнесе.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Колеги, какво предлагате – да вземем ли отношение по този законопроект или да отложим нашето становище?
АЛИ ОСМАН: Д-р Щерев, има един много важен елемент – какъв е фискалният ефект по вашето предложение, ако бъде прилагано на практика?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря Ви за този въпрос.
Българите, живеещи в чужбина, никой не ги е броил. Те имат сдружение, което се занимава с тези въпроси. Но те поставят следния въпрос: ако трябва държавата да връща някакви пари, на какво би се изчислило всичко това?
Да предположим, че се приеме, че държавата е сбъркала. Елементарната човешка норма, европейските норми, цивилизационните норми показват, че държавата не може само да каже: Извинявайте! Хората трябва да получат възмездие за това, за което те са били - по техните думи – тормозени, карани да избират задължително личен лекар, плащали вноски, за които се оказва, че не е точно така.
Оттам нататък тези хора поставят следния въпрос: ние ли сме тези, които трябва да се извиняваме? Не е ли редно българските законодатели да помислят по малко по-различен начин? българските законодатели на кого служат в края на краищата – служат на някаква фикция или служат на българските избиратели, включително тези, които са зад граница?
В този смисъл смятам, господин Осман, Вашия въпрос за втори въпрос, който би трябвало да се постави. Първият въпрос е въпрос на принцип, въпрос на ценност.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз ви благодаря, но смятам, че от страна на членовете на комисията беше взето решение да отложим гласуването – нашата подкрепа или отхвърляне, след като водещата комисия се произнесе по този законопроект.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Продължаваме нашата работа по дневния ред.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АГЕНЦИЯТА ЗА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ – ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН БАКАЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика
Димитър Димитров – заместник-министър
Веселин Илков – началник отдел в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”,
Лиляна Станкова – началник отдел в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”,
Добринка Бонева – началник сектор в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”.
Давам думата на господин Колчаков, вносител на законопроекта, да представи законопроекта.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Тъй като съм два мандата в Комисията по социална политика два мандата, бях натоварен с ангажимента да представя законопроекта както в Социалната комисия – тази седмица беше разпространен докладът за първо четене, така че вие сте запознати с него, там бяха обстойните дебати, - също така и в Комисията по европейските въпроси.
Мотивите са пред вас. Аз ще конспектирам в няколко минути основните мотиви, които ни караха да направим едно такова предложение.
На първо място, от гледна точка на развитието на българския трудов пазар ние сме абсолютно убедени, че обществените реалности изискват тази материя да бъде регламентирана по един европейски начин.
Фактът, че в приетия преди 10 дни Закон за промяна на Закона за заетостта, а в края на миналата година Министерският съвет внесе цяла глава, която регламентираше тази материя за агенциите за временна заетост, показва ясно, че българското правителство има ангажименти, които е поело в своята управленска програма.
За мене неофициално беше изненада оттеглянето на тази глава от Закона за заетостта. Разбира се, ние знаем всъщност какви бяха мотивите за това. България има от доста време дебат по тази материя.
На второ място, което е важно за тази комисия, това е европейският дебат, който върви специално по тази проблематика. Вие най-вероятно сте запознати добре, че в момента се разработва европейска директива.
Тук искам да се спра на мотивите на Министерството на труда и социалната политика, които се позоваха на един аргумент, който е абсолютно несъстоятелен, специално в тази материя. А той е следният: нека да приключи европейският дебат, да бъде приета директива и тогава проблемът ще бъде решен автоматично.
В много други области това може да бъде приложимо, но в тази област не е приложимо по две причини:
Първата е принципът, който и преди малко засегнахме, за субсидиарността, тоест тази материя е оставена като основна отговорност на националните правителства и държави. Това е заложено още при учредяването на Римските договори. Две основни сфери са извадени от общите регулации на политиките и това са здравеопазването и социалната политика, поради огромните разлики в историческото развитие и стандартите в тези две политики.
Тоест фактът, че само три държави в Европейския съюз , освен България, от 27-те по един или друг начин са лицензирали тази материя, ясно показва, че националното правителство има ясен ангажимент, включително това е ангажимент на правителството и по изпълнение на програмата за реформи на българското правителство. Аз съм един от хората, които контактуваме с Европейската комисия по отчет на изпълнението на тези ангажименти и това беше потвърдено от заместник-министър на труда и социалната политика.
На следващо място, трябва да кажем, че тази практика е регламентирана в европейските страни. Защото, за разлика от нашата традиционна система на трудови отношения, в които във времето на плановата икономика това не беше необходимо, днес гъвкавият пазар изисква той да бъде гарантиран със съответна степен на сигурност. Затова в Европа се ползва това понятие “flex security”, което означава търсене на един баланс между гъвкавост, която е абсолютно нормална и неизбежна при пазарните икономики, и една сигурност, при която работещите на временни договори трябва да имат не по-малко протекция и защита на техните права от работещите на трудови договори. И всъщност това е един от основните мотиви ние да предложим този законопроект.
В днешната българска реалност агенциите за временна заетост са факт, те са регламентирани в няколко нормативни акта, включително и такива за безопасни и здравословни условия на труд, но няма ясна регламентация точно в законите, които е необходимо, като Закона за заетостта или това, което ние предлагаме сега като специален закон за Агенцията за временна заетост.
Обобщавайки, искам да кажа, че тази материя трябва да бъде регламентирана. Ние сме предвидили режим в законопроекта, който не е разрешителен, а регистрационен, каквато е модерната европейска практика. Чрез този законопроект се гарантират правата на работещите на временни договори. Между 2 и 5 процента са заетите в този сектор в сферата на услугите и на модерните технологии.
В заключение искам да кажа, че ако сега не бъде регламентиран този въпрос, предизвикателствата, които са пред нас, ангажиментите на правителството, които бяха потвърдени от Министерството на труда и социалната политика, че до края на годината трябва да бъде урегулиран този въпрос, нашите европейски ангажименти изискват ние да си свършим работата.
Фактът, че във водещата комисия резултатът при гласуването беше 6 “за” и 8 “въздържали се”, ясно показва, че нещата са интересни като предизвикателство.
Аз ще спра дотук, тъй като имаме достатъчно материали и информация. С удоволствие ще изслушам позицията и на министерството.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще чуем позицията на министерството. Ще Ви помоля, господин заместник-министър, да се концентрирате върху тесния предмет на работата на нашата комисия. Ясно е, че липсва нормативен акт, който да регламентира Агенцията за временна заетост на общностно равнище и на практика в европейските страни. От тази гледна точка да дадете Вашето мнение по законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Нашето становище е представено пред членовете на комисията. министерството не поддържа този вариант на законопроекта по няколко причини.
Първо, искам да кажа, че ние нямаме никакви външни ангажименти по отношение решаването на този проблем. Проблемите са чисто вътрешни и проблематика ,която трябва да бъде решавана.
Искам да поправя уважаемия господин Колчаков, че никакви външни задължения не принуждават България да търси решение в момента, в това число и липсата на общностно решение, на директива.
Второ, господин Колчаков реши, като говори за приет Закон за насърчаване на заетостта. Законът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта едва вчера влезе в залата на Народното събрание, той още не е приет и няма вариант на закон, който Министерският съвет да е обсъждал с подобна глава, а след това да е оттеглил тази проблематика. Това го казвам в интерес на точността.
Трето, същностните проблеми и различия в представения ни законопроект бяха изложени на заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Министерството отдавна работи по тази проблематика. Една част от проблемите много подробно са отразени в становището на Консултативния съвет по законодателство и не искам да ги повтарям, те са много обемисти и много специфични по отношение проблематиката, която се решава.
Реално законопроектът, който днес е представен на вашето внимание, е един ранен вариант на законопроект, който беше обсъждан в работната група миналата година с участието на всички заинтересовани ведомства, с участието на социалните партньори и по причина на редица неизяснени въпроси, засягащи възлови, фундаментални отношения по отношение на работодател, Агенция за временна заетост, работник, взаимоотношения, които най-вероятно първо трябва да бъдат решавани в Кодекса на труда и след това да се търси тяхното специфично място в някоя специализирана проблематика.
Вторият проблем е, че беше категорично становището, че нито Конвенция 181, нито някакъв друг документ изисква самостоятелен закон. напротив всички заинтересовани страни – участници в дискусиите по тази проблематика, се обединиха, че мястото на решаване на тези отношения е в Закона за насърчаване на заетостта, а не в отделен законопроект. Както казах, това е един ранен вариант при обсъждането на тази проблематика.
Трето, когато се засягат трудови взаимоотношения и правоотношения, се изисква една по-висока степен на обсъждане и на консенсус по отношение на социалните партньори. А тук има редица неизяснени въпроси с една съществена част от социалните партньори, които се отнасят до синдикатите.
Четвърто, работата не е спряла. Напротив в момента работната група продължава да обсъжда варианти, както казах, като елемент от Закон за насърчаване на заетостта и бъдещи евентуални проблеми. и аз съм сигурен, че след постигане на висока степен на готовност, след преценка евентуално за промяна в Кодекса на труда и обединяване около варианта те ще бъдат внесени.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Колчаков, имаме две бележки в нашето становище по законопроекта. Дали вносителите приемат тези бележки?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Приемат се.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за становища.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Независимо от бележките, които бяха дадени от министерството, очевидно е, че обсегът на дейност на нашата комисия предполага да приемем, че няма никакви данни, които да сочат противоречие с общоевропейските стандарти и че следователно заключението на комисията трябва да бъде положително, независимо от това какво от съществото на материята би могло да се реши в бъдещата комисия или евентуално в пленарната зала.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз искам да дам още малко информация.
Искам да се съглася с Министерството на труда и социалната политика, че ние също не възразяваме за това, че материята е по-удачно да бъде регламентирана в Закона за заетостта. Ние направихме този законопроект само заради това, че действително на работен етап беше оттеглен вариантът, подготвен от правителството за глава, която да бъде в Закона за изменение на Закона за заетостта.
Тук искам да добавя само, че по отношение на социалните партньори Българската стопанска камара, представлявайки българския бизнес, дава положително становище.
В Конфедерацията на труда “Подкрепа” е имало сериозни дебати и те са в деликатна ситуация. Защото Европейската конфедерация на профсъюзите е най-големият защитник за регламентиране на тази материя в европейските страни.
Негативна е позицията на КНСБ. Разбира се, тук трябва да имаме предвид – аз вече го казах, но ще уточня, - че в България има такава практика и такива агенции. Някои от тях са свързани със синдикатите.
Ние искаме да подчертаем, че както в България, така и “износът” на българска работна ръка в чужбина ще гарантира много по-добре работниците и то особено взаимоотношенията с европейски партньори, когато това е залегнало в българското законодателство, на което ние можем да се позоваваме и да регламентираме тази дейност за фирмите, които оперират на пазара и не гарантират права.
Така че тук е малко изненадваща позицията на синдикатите, които би трябвало да бъдат защитник на правата на работниците.
Аз искам в заключение да кажа само, че съм удовлетворен от позицията на вашата комисия.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз предлагам това становище да го вземем като заключение и да допълним с един абзац това, което каза господин Димитров, че Комисията по европейските въпроси счита, че липсва нормативен ред, който да регулира създаването и дейността на Агенцията за временна заетост, а като цяло предлаганият законопроект не влиза в противоречие с правни норми на Европейския съюз.
Нека това да бъде нашето становище.
С това допълнение като основен извод на нашето становище моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТИ НА РЕГЛАМЕНТИ ЗА ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ НА ПРАВНАТА РАМКА ОТНОСНО КООРДИНАЦИЯ НА СИСТЕМИТЕ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ – СОМ (2006); СОМ (2006)16; СОМ (2007)159 – Т. 2 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007 Г.), № 703-01-63/31.10.2007 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика
Димитър Димитров – заместник-министър
Лиляна Станкова – началник отдел в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”,
Добринка Бонева – началник сектор в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”.
Давам думата на господин Димитров по доклада и становището, което сме изготвили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председателю. Членовете на комисията разполагат с позицията на България по трите регламента. Тези позиции на България бяха подготвени от работна група “Тринадесет”, в която са включени всички заинтересовани институции. Разбира се, тук участват активно социалните партньори. Обсъдена е на Съвета за европейските въпроси и е приета от Министерския съвет.
Специално за България ефектът от прилагането на новия регламент е положителен, тъй като ще бъдем поставени при равни условия със старите страни-членки и това ще създаде условия за бързо прилагане на всички осигурителни схеми, в това число и за българските граждани.
Особено важно е прилагането на този регламент и за работодателите, от гледна точка на избягване на двойно осигуряване и, разбира се, защита на интересите на работниците.
По тези регламенти няма някакви особени елементи, които поставят страната в неизгодна позиция. Напротив ние сме заинтересовани от по-бързото ускоряване на окончателното приемане на Регламент 883 и активно участваме при обсъждането и разискването на отделните елементи, които още не са изяснени и предизвикват противоречиви становища.
Нямаме бележки по така подготвеното становище на комисията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате ли желание да изкажете становища, колеги? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем нашето становище, което съдържа три препоръки, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ДИРЕКТИВА ЗА МИНИМАЛНИ САНКЦИИ ЗА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕБИВАВАЩИ ГРАЖДАНИ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ – Т. 26 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007 Г.)2 № 703-01-63/31.10.2007 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват отново:
От Министерството на труда и социалната политика
Димитър Димитров – заместник-министър
Лиляна Станкова – началник отдел в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”,
Добринка Бонева – началник сектор в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”.
Заповядайте, господин Димитров, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател! Тук също е предоставена позицията на правителството по тази директива. Това е една от директивите, засягащи свободното движение на работници, които в момента се обсъждат в рамките на Европейския съюз.
В позицията е отбелязано, че за разлика от предните регламенти, в тази директива има някои моменти, които смущават интересите на страната, които са изразени и продължават да се изразяват в позициите на България. Един от тези елементи е отразен в позицията, отразен е и в подготвения проектодоклад на уважаемата комисия. Това е чл. 15, където е предвидено минимум инспектиране на 10 процента от предприятията на съответната страна, което е далеч над реалните възможности и над реалната практика на българската администрация, специално Главна инспекция по труда. Ако това остане в този си вариант като задължение за националната администрация, това ще изисква сериозни промени както във функциите, така и в капацитета.
Днес има заседание на работната група по миграция и експулсиране в Брюксел и е представен един последен вариант на тази директива, която в момента се обсъжда, относно санкции за работодателя за нелегално пребиваващи.
Въпросът за десетте процента от инспектираните предприятия по досегашния вариант има известно изменение в днешния вариант, който се обсъжда. Изменението е чрез разбивка по години за първите 5 години след влизането в сила на директивите. Последният вариант е облекчен като запис, като е предвидено годишно увеличение с 20 процента спрямо средния процент за предходните 3 календарни години от влизането на директивата. Тоест поставя се като цел тези 10 процента за минимален контрол на условията на труд в предприятията, но се търси един преходен период, който няма да затрудни някоя от страните. Тук точно интересът е на България.
Дискусията по тази директива продължава.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Приемате ли становището, изготвено от нашата комисия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, приемаме го.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли становища и въпроси? – Няма.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен моля да гласува за приемане на нашето становище.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-4/17.01.2008 Г. ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на регионалното развитие и благоустройство
Искра Михайлова – заместник-министър
Валери Найденов – директор на Дирекция “Регионална политика и системи за управление”
Десислава Дакова – главен експерт в Дирекция “Регионална политика и системи за управление”
Елица Цолова – старши експерт в Дирекция “Регионална политика и системи за управление”.
Давам думата на заместник-министър Искра Михайлова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да благодаря за отзивчивостта на комисията. Подготвеното становище, с което се запознахме, приемаме с една уговорка – ще дадем пояснение по т. 3 от становището, което явно изисква пояснение.
Искам само с две думи да подчертая важността на законопроекта и това колко високо ние оценяваме факта, че обсъждането на законопроекта започва точно в тази Комисия по европейските въпроси. Тъй като това е законопроект, който позволява окончателно уеднаквяване на законодателството за регионално развитие в България с изискванията на законодателната рамка на Европейския съюз по отношение на регионалното развитие за новия планов период на Европейския съюз – 2007 – 2013 година.
Внесеният законопроект подобрява вече традиционно познатите в България варианти на закона за регионалното развитие – ние имаме Закон за регионално развитие от 1999 година, с което сме една от страните, които лидират процеса на законодателството в сферата на регионалното развитие. Ние можем да се похвалим, че опитът на България в системата на регионалното развитие, координация на интересите на основните участници в процеса на регионалното развитие вече се посочва като водещ за страни, които водят преговори с Европейския съюз.
За Хърватия и Турция например се препоръчва да следват българския модел по отношение въвеждането на принципите на регионалното развитие с въвеждането на районни, регионални съвети, прозрачност, въвличане на колкото се може повече участници в процесите на взимане на решения, привличане на участието на социалните и икономическите партньори и система за информационно обезпечаване и осигуряване на процесите на регионалното развитие.
От такава гледна точка законопроектът е много важен, за да пристъпим вече към финализиране на работата на информационните системи, които ще ни позволят да следим и ефекта от прилагането на структурните фондове в България, кохезионния фонд и фонда за развитие на земеделието и селските райони на територията на страната в регионален разрез.
Повече няма да навлизам в подробности по законопроекта.
Като гледам становището, ми става ясно, че Комисията по европейските въпроси се е запознала детайлно със законопроекта, за което много благодарим.
Пояснението по т. 3 – относно дублирането на термина “район”, когато става дума за район на ниво едно – над 1, район на ниво 2 – над 2 и район на ниво 3 – това са българските области по Закона за административното деление.
Само искам да дам едно пояснение. Предполагам, че водещата комисия по местно самоуправление ще обърне внимание на новата бележка и също ще има коментари. Аз само давам пояснение за сведение на членовете на комисията, че авторите на проекта са имали предвид терминологията, въведена общо за Европейския съюз, която дефинира районите, като добавя “район - ниво”: район на ниво 1 – над 1; район на ниво 2 – над 2; район на ниво 2 – над 2.
Естествено на български език има явно дублиране – такава е забележката в такъв план, но ни е много трудно чисто терминологично да въведем друг термин извън тези, които са общо регламентирани за Европейския съюз.
Само искам да подчертая, че за целите на регионалната политика се използват районите на ниво 2 – това са “над 2”.
Районите на ниво 3 в България имат административен елемент – това са областите.
Районите на ниво 1 – “над 1” са единствено и само райони за обобщаване на данни за статистически нужди. Това са двата района, на които се разделя България – Северна-Североизточна и Южна-Югоизточна.
Това е пояснението, което искам да дам по повод дублирането на термина. Много благодаря за становището, дадено от комисията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Разбирам, че намирате за основателна направената бележка. Може би между първо и второ четене трябва да помислите терминологично как това да бъде изчистено, ако е възможно, разбира се.
Колеги, имате ли становища? – Няма.
Който е съгласен да одобрим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приемаме законопроекта.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-2/15.01.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – ВНЕСЕН ОТ ВАНЬО ШАРКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Людмила Елкова – директтор на Дирекция “Данъчна политика”.
Вносителите на законопроекта обаче отсъстват.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз мога да го представя от тяхно име, ако не възразявате.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Димитров, практиката във всяка една комисия е законопроектът да бъде предлаган от вносителите. Предлагам да отложим тази точка за следващия път, за да може някой от вносителите да представи законопроекта. Такова упълномощаване поне досега не сме имали.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, вносителите бяха тук до известно време. Но съгласете се, че трябва да се съобразяваме и с техните възможности. Не виждам причина да отлагаме законопроекта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Съгласен съм с Вас, господин Димитров. Ние сме отлагали законопроекти, тъй като не е имало представител на Министерския съвет или на съответното министерство.
Ако искате да променим принципите на работа на комисията, готов съм да го направим. Но такова решение се взима с гласуване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз съм убеден, че не човекът е направен за съботата, а съботата – за човека. Вярвам, че вносителите се канят в тези случаи, за да може това да улесни работата по законопроекта, а не да я затруднява. При положение, че те са представили своите съображения, които могат да бъдат изложени, не виждам защо трябва да го разтакаваме. Но ваша воля.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата по процедурата – дали да гледаме този законопроект при отсъствие на вносителите или не.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Предлагам да подложим на гласуване въпроса дали да гледаме законопроекта днес.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, който е съгласен да отложим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 2, против 1.
Който е съгласен да гледаме законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 1, против 2.
Не се приема.
Отлагаме гледането на законопроекта изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Ваньо Шарков и група народни представители, за следващото заседание.
Благодаря на всички за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
