Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
07/02/2008
П Р О Т О К О Л
№ 84
На 7 февруари 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проект на Акт относно обща консолидирана данъчна основа за облагане на предприятията – т. 52 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007), № 703-01-63/31.10.2007 г.
2. Обсъждане на проект на Директива на Съвета, изменяща Директива 2003/96/ЕО, относно корекцията на специалния данъчен механизъм за газьола, използван като моторно гориво за търговски цели, и съгласуването на данъчното облагане на безоловния бензин и газьола, използван като моторно гориво – СОМ (2007)52 – т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007г. ), № 703-01-63/31.10.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-2/15.01.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
На заседанието присъства Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси. Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проект на Акт относно обща консолидирана данъчна основа за облагане на предприятията – т. 52 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007), № 703-01-63/31.10.2007 г.
2. Обсъждане на проект на Директива на Съвета, изменяща Директива 2003/96/ЕО, относно корекцията на специалния данъчен механизъм за газьола, използван като моторно гориво за търговски цели, и съгласуването на данъчното облагане на безоловния бензин и газьола, използван като моторно гориво – СОМ (2007)52 – т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007г. ), № 703-01-63/31.10.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-2/15.01.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
Имате ли други предложения по дневния ред? – Няма допълнителни предложения.
Който е съгласен нашата работа да се проведе по така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се.
Започваме по дневния ред. Предлагам да направим съвместно обсъждане на първа и втора точка, тъй като касаят една и съща проблематика.
Започваме с първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА АКТ ОТНОСНО ОБЩА КОНСОЛИДИРАНА ДАНЪЧНА ОСНОВА ЗА ОБЛАГАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА – Т. 52 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007), № 703-01-63/31.10.2007 Г.
И по двете точки присъства господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
Господин заместник-министър, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители смятам да направя общо изложение и по първа, и по втора точка.
В Съвета по европейските въпроси е разработено становище и по двете теми, коректно са отразени в докладите, които са представени на вашето внимание.
Позицията е обсъдена и представлява единна позиция на нашите представители в работните органи на съответната структура на органите на Европейския съюз и на Европейската комисия. И в двата доклада е посочен етапът на развитие, на който се намират.
На този етап и двата проблема не представляват приоритети за българската държава, дотолкова, доколкото нашето становище е ясно определено. Ясни са позициите и на другите държави. Има още 8 месеца, за да може работните групи да предприемат допълнителни действия. Няма ново развитие на позициите.
Подкрепяме изцяло общите изводи, оценки и становища, които са в докладите по първа и по втора точка.
Ако има въпроси, готов съм да отговоря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли въпроси, колеги? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем нашето становище по първа точка, което по принцип подкрепя и становището, прието от Съвета по европейски въпроси, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА, ИЗМЕНЯЩА ДИРЕКТИВА 2003/96/ЕО, ОТНОСНО КОРЕКЦИЯТА НА СПЕЦИАЛНИЯ ДАНЪЧЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ГАЗЬОЛА, ИЗПОЛЗВАН КАТО МОТОРНО ГОРИВО ЗА ТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ, И СЪГЛАСУВАНЕТО НА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ НА БЕЗОЛОВНИЯ БЕНЗИН И ГАЗЬОЛА, ИЗПОЛЗВАН КАТО МОТОРНО ГОРИВО – СОМ (2007)52 – Т. 57 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007г.), № 703-01-63/31.10.2007 Г.
По тази точка господин заместник-министърът направи изложение. Гледам, че единствено в нашата позиция е поставен един въпрос – дали повишението на акцизите няма да се отрази върху общата икономическа ситуация в страната. Обръща(м внимание на тази забележка в т. ІІІ.
Същевременно в рамковата позиция на правителството се отбелязва, че въвеждането на по-високи акцизи евентуално би създало известни икономически проблеми.
Бихте ли разяснили за какво става въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Единственият проблем, който присъства в тази връзка, е, че акцизът е елемент от ценообразуването, както при нас, така и в другите държави. В крайна сметка всички знаем, че голяма част от тях служат за мотивация на търговците за промяна в цените, но то е част от общата мотивация и стремеж равнището на цените да догонва равнището на цените в Европа. Изходът е свързан с конвергентната ни програма и с поведението на данъчните субекти да повишават и да подобряват своята конкурентноспособност. Но запазваме общата тенденция, желание и намерение при промяна на акцизните ставки, но ние имаме определени договорености, които изпълняваме, със стъпки до 2010 година да достигнем минималните равнища на акцизните ставки на Европейския съюз.
Изпълнявайки това, много често се получават ситуации – и сега е видно това, - когато при цените на горивата нашата акцизна ставка, въпреки че е по-ниска, предвид сумарното ценообразуване, което имаме, част от търговците отиват на доста по-високи равнища на цените. Примерът с Гърция може би е най-показателен в тази връзка – те имат по-високо ниво на акцизна ставка, а в същото време цените им са малко по-ниски от нашите цени.
Аналогичен доклад и проблеми има между съседни държави в рамките на Европейския съюз. последните данни, които имаме за около 3-годишен период, показват, че различните нива на акцизни ставки влияят право пропорционално по посока на повишаване на цените, но не и на намаляването им. Това е като обща тенденция.
Един от проблемите, който присъства между отделни държави в Европейския съюз, е трансграничната търговия, която е свързана с подобни горива. Затова целите и намеренията в тази връзка е да се потърси уеднаквяване на обща основа, за да може да има относително единно третиране.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли въпроси? – Няма.
Доколкото разбирам, хубаво е да си жител на Кулата, на Илинден, на Петрич, на Сандански.
Който е съгласен да приемем нашето становище, което подкрепя проекта, моля да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-2/15.01.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – ВНЕСЕН ОТ ВАНЬО ШАРКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
И по тази точка на нашето заседание присъства заместник-министърът на финансите Кирил Желев.
Давам думата на Ваньо Шарков да представи законопроекта.
ВАНЬО ШАРКОВ: Само с няколко думи ще представя законопроекта.
Това наше предложение за промяна на Закона за данъка върху добавената стойност го правим достатъчно рано, тъй като миналата година единият от упреците към нас и единият от мотивите за неприемането му беше, че е твърде късно и няма как да бъдат променяни различни параметри на бюджета на Република България в края на годината. Този път го правим достатъчно рано.
Мотивите за тази промяна са ясни. Разбира се, промяната отразява промяна на данъка върху добавената стойност не само за гражданите, а и за всички лечебни заведения, както и върху бюджета на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
Искам само да ви кажа, че по данни на министъра Радослав Гайдарски за 2005 година Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса са връщали ДДС в държавата в размер на 56 млн. лв. За 2006 година тази сума е 59 млн. лв. За 2007 година само до 31 октомври сумата е 65 млн. лв.
В същото време смятаме, че това не би имало сериозно отражение върху приходите в държавния бюджет. В отговор на министър Пламен Орешарски до нас е казано ясно, че приходът в държавния бюджет от ДДС върху лекарствените средства за 2006 година е 140 млн. лв., а за 2007 г. се очаква да бъде 150 млн. лв. Тоест това, което плащат министерствата и НЗОК, взети заедно, е половината от целия този приход и общо представлява само 2 процента от общия приход от данък добавена стойност.
Няма противоречие с европейското законодателство, Директива 2006/112 за общата система на ДДС. Член 98 казва, че държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки, като намалените ставки се определят по чл. 99 като процент от данъчната основа, което не може да бъде под 5 процента. Едно от това, за което може да бъде намалена данъчната ставка, са фармацевтични продукти във вид, обикновено използван за здравна помощ, профилактика на заболяванията, за лечение с медицински и ветеринарни средства, включително продукти, използвани за противозачатъчни, санитарни цели и медицинско оборудване, помощни и други уреди, обикновено предназначени за облекчаване или лечение на инвалидност.
Искам само да ви кажа, може би много от вас са видели, че вчера Румъния намали данъка добавена стойност върху хранителните продукти хляб, месо, мляко и направи ДДС 5 процента при 19 процента обща ставка на ДДС.
Смятаме ,че достатъчно рано поставяме този въпрос, за да има дискусия, дебат и в основната комисия. Разбира се, този процент може да бъде и друг. Ние предлагаме минималното, което е разрешено, съгласно директивата на Европейския съюз.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин заместник-министър, моля за становище от страна на Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Споделяме изводите в доклада, които са посочени за комисията.
Молбата ми е да се има предвид, че финансовата политика, която води българската държава, общият стремеж и желание, намерение и последователно поведение, разбира се, в тази връзка е съществуване на единна данъчна ставка, неутралност на данъците, особено на косвените данъци, в това число данък добавена стойност и акцизи.
Разбираме желанието на вносителите да се намери решение на промени в цените и на разходите, които се извършват. Но в продължение на това ,което споделих по т. 2 на зададения въпрос, общата мотивация, стремеж и желание на данъчните субекти е да търсят решение по посока на увеличаване на цените.
В тази връзка по-точно за лекарствата ще напомня само два случая. При намаляването на данък добавена стойност от 22 на 20 процента се увеличи рентабилността на търговците и техните печалби, но не повлия в посока на намаляване на цените.
И вторият случай, който стана съвсем наскоро, това е премахването на акцизната ставка, което е също косвен данък, както и данък добавена стойност. Намалението на акцизната ставка за кафето през 2004 г. за 2005 г. от 1,30 лв. на 1 лев не е повлияло върху цените на кафето, а премахването на акцизната ставка от 1 януари 2008 година по същия начин не е повлияло върху намаляване на цените на кафето. Поне това са данните за изминалите вече малко повече от 30 дни. Обикновено се запазва тенденцията по посока на увеличение на цените и желанието, макар и съвсем добронамерено от страната за намаляване на данък добавена стойност, това да повлияе върху крайния потребител, който заплаща в конкретния случай. Пак се потвърждава тази тенденция – увеличава се само рентабилността и конкурентноспособността в част от случаите на непълноценни данъчни субекти.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нашето становище отразява, че това предложение не противоречи на директива 2006/12. Пет от Европейските цени имат такива диференцирани ставки – Белгия, Кипър, Чехия,Швеция и Обединеното кралство.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз предлагам да подкрепим нашето становище и ще си кажа аргументите.
Първо, проблемът беше широко дискутиран по време на приемането на бюджета. И мисля, че принципно намери одобрение в залата, защото аргументите на вносителите още миналата година бяха сериозни.
Не приемам аргументите на Министерството на финансите, защото ние тук взимаме принципна позиция. А това, че регулацията е слаба, че след това изпълнителната власт не може да реализира това, което ние сме взели като принципна позиция, вече е съвсем друг въпрос.
Затова аз смятам, че след като становището, както отбелязвам, не противоречи на позицията и на нормативните документи, в чиито рамки ние се движим, предлагам, господин председател, да подкрепим становището, което е предложено.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз също бих предложил да се подкрепи законопроектът, като по отношение на становището имам известни възражения.
Чисто фискалистичните съображения относно сакралността на единната данъчна ставка са нещо, което аз слушам вече 20 години. Намирам, че това е в известно противоречие с практиката в много държави. Вие давате пример за 6 държави, които имат различна данъчна ставка на данък добавена стойност по отношение на лекарствата, има други държави, които имат различна данъчна ставка по отношение на книгите, трети държави имат различна данъчна ставка по отношение на някои хранителни продукти и т.н.
Така че абсолютно фетишизираната нагласа за това как данъчната ставка трябва да бъде една според мене е израз, казано по най-мекия начин, несигурност в собствените сили от страна на Министерството на финансите, което все пак трябва да порасне. Навремето, когато за първи път чухме тези аргументи през 1992 година, можехме да му простим, че сега прохожда по новому. Сега то трябва да е пораснало достатъчно.
Не ми харесва фразата, с която завършва т. 2 от становището. Ние непрекъснато твърдим, че даваме заключение само по отношение на допустимостта от гледна точка на европейските стандарти. В тази сфера сме се опитали да изразим едно несъгласие с предложения проект – говоря за последното изречение на т. 2. Предлагам тя да бъде махната от нашето становище, защото противоречи на тази традиция, от една страна, от друга страна, издава сложни чувства, които, струва ми се, не всички в тази зала споделят.
Ето защо аз ще гласувам за законопроекта. Говоря за фразата, която гласи ”Във всички парламенти от 1994 година насам с основание се приема съображението, че въвеждането на диференцирана ставка само за един отрасъл в икономиката или за един вид стоки е трудно защитима теза на национално ниво, тъй като всеки друг данък може да претендира за собствена значимост в икономическия живот”.
Аз лично бих я махнал. По принцип, както вече казах, гласувам “за”.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз предлагам да подкрепим това становище на господин Филип Димитров и да приемем становището без последното изречение на точка 2.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Знаейки, че не сме в Комисията по бюджет и финанси, това, което каза господин Филип Димитров, напълно отговаря на действителността и аз го приемам. Но като вносител искам да кажа, че това, което чухме от господин заместник-министъра по отношение на единната данъчна ставка, и в залата казахме, че не отговаря на истината. Аз бих го попитал ще внесе ли законопроект в Министерския съвет за изравняване отново на данъчната ставка върху пакетната туристическа услуга, да не бъде вече 7 процента, както е от няколко години, а пак да стане 20 процента, след като говорим за един отрасъл, че не може. В момента само в един отрасъл имаме диференциране на тази ставка и то за туризма, през туроператорските и туристическите агенции.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще помоля тези спорове да се водят във водещата комисия. Нашето становище е, че законопроектът не противоречи на директивата на Европейския съюз, махаме това изречение за обща данъчна политика, което не е наш предмет. Какво друго искате да обсъждаме в нашата
Има ли други становища? – Няма.
Който е съгласен с предложението на господин Филип Димитров, моля да гласува.
Гласували: „за” 14, против и въздържали се няма. Приема се.
С това приемаме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Колеги, следващия четвъртък от 14,30 часа предвиждаме съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и нашата комисия, доколкото тя е водеща, по Лисабонския договор, с който се правят двете изменения в Договора за Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз. Поканили сме министъра на външните работи Ивайло Калфин, министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова, ще има и съответното представяне. Ще помоля за участие и по-активно присъствие, тъй като това е един важен договор, първият
Има ли други въпроси?
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Само един нюанс, че въпросният четвъртък, след като завърши това съвместно заседание, ще имаме първо събиране на подкомисията по европейските фондове в частта изслушване. Заявено е присъствието на Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури. Така че всички колеги на голямата комисия да се чувстват поканени. Тези обсъждания ние ги правим максимално отворени. Материалите ще бъдат получени утре от 14 часа.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, с това нашата работа завърши,.
Закривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
№ 84
На 7 февруари 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проект на Акт относно обща консолидирана данъчна основа за облагане на предприятията – т. 52 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007), № 703-01-63/31.10.2007 г.
2. Обсъждане на проект на Директива на Съвета, изменяща Директива 2003/96/ЕО, относно корекцията на специалния данъчен механизъм за газьола, използван като моторно гориво за търговски цели, и съгласуването на данъчното облагане на безоловния бензин и газьола, използван като моторно гориво – СОМ (2007)52 – т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007г. ), № 703-01-63/31.10.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-2/15.01.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
На заседанието присъства Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси. Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проект на Акт относно обща консолидирана данъчна основа за облагане на предприятията – т. 52 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007), № 703-01-63/31.10.2007 г.
2. Обсъждане на проект на Директива на Съвета, изменяща Директива 2003/96/ЕО, относно корекцията на специалния данъчен механизъм за газьола, използван като моторно гориво за търговски цели, и съгласуването на данъчното облагане на безоловния бензин и газьола, използван като моторно гориво – СОМ (2007)52 – т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007г. ), № 703-01-63/31.10.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-2/15.01.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
Имате ли други предложения по дневния ред? – Няма допълнителни предложения.
Който е съгласен нашата работа да се проведе по така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се.
Започваме по дневния ред. Предлагам да направим съвместно обсъждане на първа и втора точка, тъй като касаят една и съща проблематика.
Започваме с първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА АКТ ОТНОСНО ОБЩА КОНСОЛИДИРАНА ДАНЪЧНА ОСНОВА ЗА ОБЛАГАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА – Т. 52 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007), № 703-01-63/31.10.2007 Г.
И по двете точки присъства господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
Господин заместник-министър, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители смятам да направя общо изложение и по първа, и по втора точка.
В Съвета по европейските въпроси е разработено становище и по двете теми, коректно са отразени в докладите, които са представени на вашето внимание.
Позицията е обсъдена и представлява единна позиция на нашите представители в работните органи на съответната структура на органите на Европейския съюз и на Европейската комисия. И в двата доклада е посочен етапът на развитие, на който се намират.
На този етап и двата проблема не представляват приоритети за българската държава, дотолкова, доколкото нашето становище е ясно определено. Ясни са позициите и на другите държави. Има още 8 месеца, за да може работните групи да предприемат допълнителни действия. Няма ново развитие на позициите.
Подкрепяме изцяло общите изводи, оценки и становища, които са в докладите по първа и по втора точка.
Ако има въпроси, готов съм да отговоря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли въпроси, колеги? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем нашето становище по първа точка, което по принцип подкрепя и становището, прието от Съвета по европейски въпроси, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА, ИЗМЕНЯЩА ДИРЕКТИВА 2003/96/ЕО, ОТНОСНО КОРЕКЦИЯТА НА СПЕЦИАЛНИЯ ДАНЪЧЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ГАЗЬОЛА, ИЗПОЛЗВАН КАТО МОТОРНО ГОРИВО ЗА ТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ, И СЪГЛАСУВАНЕТО НА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ НА БЕЗОЛОВНИЯ БЕНЗИН И ГАЗЬОЛА, ИЗПОЛЗВАН КАТО МОТОРНО ГОРИВО – СОМ (2007)52 – Т. 57 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007г.), № 703-01-63/31.10.2007 Г.
По тази точка господин заместник-министърът направи изложение. Гледам, че единствено в нашата позиция е поставен един въпрос – дали повишението на акцизите няма да се отрази върху общата икономическа ситуация в страната. Обръща(м внимание на тази забележка в т. ІІІ.
Същевременно в рамковата позиция на правителството се отбелязва, че въвеждането на по-високи акцизи евентуално би създало известни икономически проблеми.
Бихте ли разяснили за какво става въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Единственият проблем, който присъства в тази връзка, е, че акцизът е елемент от ценообразуването, както при нас, така и в другите държави. В крайна сметка всички знаем, че голяма част от тях служат за мотивация на търговците за промяна в цените, но то е част от общата мотивация и стремеж равнището на цените да догонва равнището на цените в Европа. Изходът е свързан с конвергентната ни програма и с поведението на данъчните субекти да повишават и да подобряват своята конкурентноспособност. Но запазваме общата тенденция, желание и намерение при промяна на акцизните ставки, но ние имаме определени договорености, които изпълняваме, със стъпки до 2010 година да достигнем минималните равнища на акцизните ставки на Европейския съюз.
Изпълнявайки това, много често се получават ситуации – и сега е видно това, - когато при цените на горивата нашата акцизна ставка, въпреки че е по-ниска, предвид сумарното ценообразуване, което имаме, част от търговците отиват на доста по-високи равнища на цените. Примерът с Гърция може би е най-показателен в тази връзка – те имат по-високо ниво на акцизна ставка, а в същото време цените им са малко по-ниски от нашите цени.
Аналогичен доклад и проблеми има между съседни държави в рамките на Европейския съюз. последните данни, които имаме за около 3-годишен период, показват, че различните нива на акцизни ставки влияят право пропорционално по посока на повишаване на цените, но не и на намаляването им. Това е като обща тенденция.
Един от проблемите, който присъства между отделни държави в Европейския съюз, е трансграничната търговия, която е свързана с подобни горива. Затова целите и намеренията в тази връзка е да се потърси уеднаквяване на обща основа, за да може да има относително единно третиране.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли въпроси? – Няма.
Доколкото разбирам, хубаво е да си жител на Кулата, на Илинден, на Петрич, на Сандански.
Който е съгласен да приемем нашето становище, което подкрепя проекта, моля да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-2/15.01.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – ВНЕСЕН ОТ ВАНЬО ШАРКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
И по тази точка на нашето заседание присъства заместник-министърът на финансите Кирил Желев.
Давам думата на Ваньо Шарков да представи законопроекта.
ВАНЬО ШАРКОВ: Само с няколко думи ще представя законопроекта.
Това наше предложение за промяна на Закона за данъка върху добавената стойност го правим достатъчно рано, тъй като миналата година единият от упреците към нас и единият от мотивите за неприемането му беше, че е твърде късно и няма как да бъдат променяни различни параметри на бюджета на Република България в края на годината. Този път го правим достатъчно рано.
Мотивите за тази промяна са ясни. Разбира се, промяната отразява промяна на данъка върху добавената стойност не само за гражданите, а и за всички лечебни заведения, както и върху бюджета на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
Искам само да ви кажа, че по данни на министъра Радослав Гайдарски за 2005 година Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса са връщали ДДС в държавата в размер на 56 млн. лв. За 2006 година тази сума е 59 млн. лв. За 2007 година само до 31 октомври сумата е 65 млн. лв.
В същото време смятаме, че това не би имало сериозно отражение върху приходите в държавния бюджет. В отговор на министър Пламен Орешарски до нас е казано ясно, че приходът в държавния бюджет от ДДС върху лекарствените средства за 2006 година е 140 млн. лв., а за 2007 г. се очаква да бъде 150 млн. лв. Тоест това, което плащат министерствата и НЗОК, взети заедно, е половината от целия този приход и общо представлява само 2 процента от общия приход от данък добавена стойност.
Няма противоречие с европейското законодателство, Директива 2006/112 за общата система на ДДС. Член 98 казва, че държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки, като намалените ставки се определят по чл. 99 като процент от данъчната основа, което не може да бъде под 5 процента. Едно от това, за което може да бъде намалена данъчната ставка, са фармацевтични продукти във вид, обикновено използван за здравна помощ, профилактика на заболяванията, за лечение с медицински и ветеринарни средства, включително продукти, използвани за противозачатъчни, санитарни цели и медицинско оборудване, помощни и други уреди, обикновено предназначени за облекчаване или лечение на инвалидност.
Искам само да ви кажа, може би много от вас са видели, че вчера Румъния намали данъка добавена стойност върху хранителните продукти хляб, месо, мляко и направи ДДС 5 процента при 19 процента обща ставка на ДДС.
Смятаме ,че достатъчно рано поставяме този въпрос, за да има дискусия, дебат и в основната комисия. Разбира се, този процент може да бъде и друг. Ние предлагаме минималното, което е разрешено, съгласно директивата на Европейския съюз.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин заместник-министър, моля за становище от страна на Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Споделяме изводите в доклада, които са посочени за комисията.
Молбата ми е да се има предвид, че финансовата политика, която води българската държава, общият стремеж и желание, намерение и последователно поведение, разбира се, в тази връзка е съществуване на единна данъчна ставка, неутралност на данъците, особено на косвените данъци, в това число данък добавена стойност и акцизи.
Разбираме желанието на вносителите да се намери решение на промени в цените и на разходите, които се извършват. Но в продължение на това ,което споделих по т. 2 на зададения въпрос, общата мотивация, стремеж и желание на данъчните субекти е да търсят решение по посока на увеличаване на цените.
В тази връзка по-точно за лекарствата ще напомня само два случая. При намаляването на данък добавена стойност от 22 на 20 процента се увеличи рентабилността на търговците и техните печалби, но не повлия в посока на намаляване на цените.
И вторият случай, който стана съвсем наскоро, това е премахването на акцизната ставка, което е също косвен данък, както и данък добавена стойност. Намалението на акцизната ставка за кафето през 2004 г. за 2005 г. от 1,30 лв. на 1 лев не е повлияло върху цените на кафето, а премахването на акцизната ставка от 1 януари 2008 година по същия начин не е повлияло върху намаляване на цените на кафето. Поне това са данните за изминалите вече малко повече от 30 дни. Обикновено се запазва тенденцията по посока на увеличение на цените и желанието, макар и съвсем добронамерено от страната за намаляване на данък добавена стойност, това да повлияе върху крайния потребител, който заплаща в конкретния случай. Пак се потвърждава тази тенденция – увеличава се само рентабилността и конкурентноспособността в част от случаите на непълноценни данъчни субекти.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нашето становище отразява, че това предложение не противоречи на директива 2006/12. Пет от Европейските цени имат такива диференцирани ставки – Белгия, Кипър, Чехия,Швеция и Обединеното кралство.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз предлагам да подкрепим нашето становище и ще си кажа аргументите.
Първо, проблемът беше широко дискутиран по време на приемането на бюджета. И мисля, че принципно намери одобрение в залата, защото аргументите на вносителите още миналата година бяха сериозни.
Не приемам аргументите на Министерството на финансите, защото ние тук взимаме принципна позиция. А това, че регулацията е слаба, че след това изпълнителната власт не може да реализира това, което ние сме взели като принципна позиция, вече е съвсем друг въпрос.
Затова аз смятам, че след като становището, както отбелязвам, не противоречи на позицията и на нормативните документи, в чиито рамки ние се движим, предлагам, господин председател, да подкрепим становището, което е предложено.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз също бих предложил да се подкрепи законопроектът, като по отношение на становището имам известни възражения.
Чисто фискалистичните съображения относно сакралността на единната данъчна ставка са нещо, което аз слушам вече 20 години. Намирам, че това е в известно противоречие с практиката в много държави. Вие давате пример за 6 държави, които имат различна данъчна ставка на данък добавена стойност по отношение на лекарствата, има други държави, които имат различна данъчна ставка по отношение на книгите, трети държави имат различна данъчна ставка по отношение на някои хранителни продукти и т.н.
Така че абсолютно фетишизираната нагласа за това как данъчната ставка трябва да бъде една според мене е израз, казано по най-мекия начин, несигурност в собствените сили от страна на Министерството на финансите, което все пак трябва да порасне. Навремето, когато за първи път чухме тези аргументи през 1992 година, можехме да му простим, че сега прохожда по новому. Сега то трябва да е пораснало достатъчно.
Не ми харесва фразата, с която завършва т. 2 от становището. Ние непрекъснато твърдим, че даваме заключение само по отношение на допустимостта от гледна точка на европейските стандарти. В тази сфера сме се опитали да изразим едно несъгласие с предложения проект – говоря за последното изречение на т. 2. Предлагам тя да бъде махната от нашето становище, защото противоречи на тази традиция, от една страна, от друга страна, издава сложни чувства, които, струва ми се, не всички в тази зала споделят.
Ето защо аз ще гласувам за законопроекта. Говоря за фразата, която гласи ”Във всички парламенти от 1994 година насам с основание се приема съображението, че въвеждането на диференцирана ставка само за един отрасъл в икономиката или за един вид стоки е трудно защитима теза на национално ниво, тъй като всеки друг данък може да претендира за собствена значимост в икономическия живот”.
Аз лично бих я махнал. По принцип, както вече казах, гласувам “за”.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз предлагам да подкрепим това становище на господин Филип Димитров и да приемем становището без последното изречение на точка 2.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Знаейки, че не сме в Комисията по бюджет и финанси, това, което каза господин Филип Димитров, напълно отговаря на действителността и аз го приемам. Но като вносител искам да кажа, че това, което чухме от господин заместник-министъра по отношение на единната данъчна ставка, и в залата казахме, че не отговаря на истината. Аз бих го попитал ще внесе ли законопроект в Министерския съвет за изравняване отново на данъчната ставка върху пакетната туристическа услуга, да не бъде вече 7 процента, както е от няколко години, а пак да стане 20 процента, след като говорим за един отрасъл, че не може. В момента само в един отрасъл имаме диференциране на тази ставка и то за туризма, през туроператорските и туристическите агенции.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще помоля тези спорове да се водят във водещата комисия. Нашето становище е, че законопроектът не противоречи на директивата на Европейския съюз, махаме това изречение за обща данъчна политика, което не е наш предмет. Какво друго искате да обсъждаме в нашата
Има ли други становища? – Няма.
Който е съгласен с предложението на господин Филип Димитров, моля да гласува.
Гласували: „за” 14, против и въздържали се няма. Приема се.
С това приемаме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Колеги, следващия четвъртък от 14,30 часа предвиждаме съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и нашата комисия, доколкото тя е водеща, по Лисабонския договор, с който се правят двете изменения в Договора за Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз. Поканили сме министъра на външните работи Ивайло Калфин, министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова, ще има и съответното представяне. Ще помоля за участие и по-активно присъствие, тъй като това е един важен договор, първият
Има ли други въпроси?
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Само един нюанс, че въпросният четвъртък, след като завърши това съвместно заседание, ще имаме първо събиране на подкомисията по европейските фондове в частта изслушване. Заявено е присъствието на Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури. Така че всички колеги на голямата комисия да се чувстват поканени. Тези обсъждания ние ги правим максимално отворени. Материалите ще бъдат получени утре от 14 часа.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, с това нашата работа завърши,.
Закривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
