П Р О Т О К О Л

№ 87


На 28 февруари 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект на Директива на Съвета относно минималните изисквания за увеличаване на мобилността на работниците чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права – СОМ (2007) 602 – (т. 1 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2007 г.).
2. Обсъждане на проект на директива за изменение на Директива 92/84/ЕИО относно сближаване на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки – СОМ (2006) 486 – т. 56 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2007 г.).
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-28/18.02.2008 г. за Българската банка за развитие – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, Кирил Желев – заместник-министър на финансите, Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.

Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект на Директива на Съвета относно минималните изисквания за увеличаване на мобилността на работниците чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права – СОМ (2007) 602 – (т. 1 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2007 г.).

2. Обсъждане на проект на директива за изменение на Директива 92/84/ЕИО относно сближаване на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки – СОМ (2006) 486 – т. 56 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2007 г.).
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-28/18.02.2008 г. за Българската банка за развитие – внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения по този дневен ред? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред за днешното заседание, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА ОТНОСНО МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА МОБИЛНОСТТА НА РАБОТНИЦИТЕ ЧРЕЗ ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРИДОБИВАНЕТО И ЗАПАЗВАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПЕНСИОННИ ПРАВА – СОМ (2007) 602 – (Т. 1 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – 2007 Г.).
По тази точка сме поканили за участие:
От Министерството на труда и социалната политика
Димитър Димитров – заместник-министър,
Добринка Бонева – началник сектор в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”,
Лиляна Станкова – началник отдел в Дирекция “Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество”,
Даниела Попова – експерт в това министерство, представител на парламентарния секретар.
Господин заместник-министър, имате думата да изложите становището по приетата рамкова позиция на правителството за тази директива и този доклад, който ние сме подготвили от комисията във връзка с изготвената рамкова позиция на правителството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители. Проектът на директивата, който разглеждаме днес, цели подобряване упражняването право на работниците на свободно движение по отношение на допълнителните пенсионни схеми. Тази проблематика в българското законодателство е решена в третия стълб на осигурителната система в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване чрез професионални схеми – проблематика, която в българското законодателство беше въведена през 2006 година.
Проектът на тази директива е едно от спорните законодателни предложения на Европейската комисия. На практика вече трета година не се постига консенсус между държавите – членки относно рамките на регулираните от проекта въпроси.
Това се дължи на факта, че директивата търси поне засега трудно постижим баланс между икономически и социално-защитни аспекти.
И на последното заседание на Съвета на министрите по заетост – официална политика, на 5 и 6 декември не беше постигнато такова съгласие, въпреки че новият вариант на директивата, който беше представен, вече не си поставя амбициозната задача да регулира прехвърлянето на допълнителни пенсионни права от фонд във фонд, а се търси по-тясна възможност за запазване на пасивни права във фонда, в който те са възникнали.
Основно на последното заседание на Съвета на министрите, както казах, не се постигна съгласие по последния вариант на директивата. тук се срещнаха две противоположни принципни позиции.
Първата, която цели увеличаване на мобилността на работниците и набляга на защитата на техните права, като съответно поддържа облекчени условия за придобиване и запазване на пенсионни права в професионални схеми.
Компромисът, който председателството предложи, за две години максимален период за придобиване на права и национална възраст от 23 години, беше приемлив за една част от държавите – членки.
Другата принципна позиция набляга на стимулите на работодателите да залагат професионални схеми, с които да покажат реалността на работещите. Тук Германия и Люксембург основно не можаха да приемат период за придобиване на права от две години. За тях 5 години е минимумът, за който могат да се съгласят, като неприемливо беше последното компромисно предложение в рамките на дискусията за постепенно намаляване на периода от 5 до 2 години.
България в официалната си позиция е подкрепила проекта, както в първоначалния му разширен вариант, в който, както казах, се търсеше възможността за прехвърляне права от фонд във фонд, така и в последния му съкратен вариант.
Страната ни подкрепя целите на проекта. Евентуално приемане на тази директива вероятно няма да доведе до някаква съществена промяна в действащото ни законодателство. Както казах, в тази част вие сте свидетели на сериозната дискусия, която беше направена по професионалните осигурителни схеми и промяната на законодателството в края на 2006 година.
Евентуално, в зависимост от варианта, до който се стигне, може да се наложи да се направят единствено допълнителни промени с оглед възможността за трансфер на всички вноски за лицето. В момента законодателството позволява трансфер само на личната осигурителна вноска.
За информация, фактически до момента в България няма действащи допълнителни доброволни пенсионно-осигурителни професионални схеми. Има варианти на такива, но в чистия си вид те реално все още не са създадени.
Това е позицията на България, която е отстоявана до момента. Както казах, ние нямаме конфликтни точки нито в разширения вариант на директивата, нито в нейния последен вариант.
Докладът, който е изготвен и предоставен на вниманието на комисията, е приемлив и считам, че той отразява реално както отделните моменти от директивата, така и позицията на страната ни.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря, господин заместник-министър, за подробното представяне на позицията.
Колеги, както виждате, това е един спорен акт на Европейската комисия, внесен от Съвета и от Европейския парламент, внесен на 21 октомври 2005 година, приет на първо четене от Европейския парламент, макар и със значителни изменения, отново внесен в Европейската комисия на 9 октомври 2007 година с доста резерви или предложения за изменения в тази директива.
Мисля, че позицията на нашата страна е добре изразена в позицията на Министерския съвет и в нашето становище.
Въпросите, които са поставени от Дирекция “Европейски съюз”, частично получиха отговор от господин заместник-министъра.
Имате думата за становища и мнения по проекта за директивата и по нашия доклад.
Тъй като няма изказвания, да приемем, че господин заместник-министърът е изчерпил всички въпроси, които имат членовете на комисията.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим този доклад на комисията, моля да гласува.
Гласували: 16 „за”, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ДИРЕКТИВА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДИРЕКТИВА 92/84/ЕИО ОТНОСНО СБЛИЖАВАНЕ НА АКЦИЗНИТЕ СТАВКИ НА АЛКОХОЛА И АЛКОХОЛНИТЕ НАПИТКИ – СОМ (2006) 486 – Т. 56 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – 2007 Г.).
Това е също така една спорна директива на Европейската комисия, разглеждана вече веднъж от Европейския парламент.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”
Светла Генова – от Агенция “Митници”.
Давам думата на заместник-министър Кирил Желев да представи позицията на Министерския съвет и становището по доклада, който е изготвен от нашите експерти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искал да извиня госпожа Елкова, тъй като в Комисията по бюджет и финанси е започнало разглеждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност и тя трябва да присъства там.
По принцип от страна на данъчните и преходните администрации проблемите на акцизната ставка са към Агенция “Митници”.
Действително, спорна е директивата 92/84/ЕИО. Предисторията е от 1995 година, с развитие през 2004, 2005 и 2006 година. Тя е финализирана реално на 10 юли 2007 година на този етап на развитие, на който се намира.
Резолюцията на Европейския парламент отхвърля предложението, с което поканва и Европейската комисия да го оттегли.
По принцип директивата и нейният обхват е свързана с минималните акцизни ставки и задължение на държавите – членки да предлагат ставки, по-високи от посочените минимални за Общността.
По отношение на алкохола и акцизните ставки за него България е достигнала минималните равнища. Данните ги има в доклада. При необходимост ще ги кажа.
- за виното това е нулева ставка;
- за виното ние сме на ниво 1,50 и сме малко над акцизната ставка за хектолитър;
- за междинните продукти сме също над акцизната ставка;
- за етиловия алкохол и спиртните напитки сме също над акцизната ставка.
Мнението на Европейския парламент е свързано преди всичко с това , че въведените минимални ставки не са довели до единни акцизни ставки за страните – членки на Европейския съюз и едновременно с това са споделили, че не е повлияло и не е довело до реални резултати в полза за потребителите и производителите.
Споделеният риск, който съществува при промени, които могат да настъпят в минималните акцизни ставки,е, че това ще се отрази неблагоприятно на новите страни – членки, а като цяло вероятно ще доведе и до инфлационен натиск.
Европейският парламент е отхвърлил директивата за изменение и допълнение на директива 922/84.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да добавим, че в Съвета разглеждането на директивата е блокирано от четири държави – Германия, Люксембург, Чехия и Литва. ЕКОФИН е взел решение досието на тази директива да не се разглежда.
Нашият доклад даже звучи малко по-категорично от позицията на Министерския съвет, но мисля, че това е правилната позиция.
Имате думата за становища, мнения, въпроси към вносителите.
Ако няма, да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим изготвения проектодоклад на комисията, моля да гласува.
Господин Филип Димитров е против проекта за директива. Аз му обърнах внимание, че нашата позиция – на комисията, е доста категорична. И аз присъствах в Европейския парламент, когато отхвърлихме тази директива и тогава българските евродепутати от всички парламентарни групи бяхме доста активни. Даже, ако си спомняте, цялото становище на една от парламентарните групи беше променено. То първоначално беше “за”, но след това беше променено на “против”.
Нашата позиция винаги е била последователна – и в Европейския парламент, и на Министерския съвет, и на правителството. Така е изразил господин Филип Димитров позицията си.
Гласували: 15 „за”, против 1, въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-28/18.02.2008 Г. ЗА БЪЛГАРСКАТА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Нина Радева – заместник-министър,
От Българската народна банка:
Нели Кордовска – главен директор на Управление “Банков надзор”;
От Насърчителна банка
Сашо Чакалски – изпълнителен директор
Ангел Геков – изпълнителен директор
Светлин Статков – началник управление “Анализи”.
Давам думата на госпожа Нива Радева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Представеният ви законопроект е един изключително важен законопроект, който заслужава действително да му се обърне сериозно внимание, тъй като той ще даде възможност на банковия пазар в България да се появи един нов тип банка, която смятам, че не само ще разнообрази услугите, които в момента се предлагат на българския банков пазар, но може да се превърне в един основен фактор за повишаване на конкурентноспособността и икономическия растеж на българската икономика.
Освен това искам да кажа, че създаването на тази банка и реализирането на замисъла на законопроекта може да даде възможност да се развие в значителна степен и небанковият финансов пазар в България, тъй като в кръга от структури, които ще съществуват в тази банка, са и гаранционните фондове, които с оглед на реализацията на проектите по структурните фондове са от изключително значение.
Така че мисля, че този законопроект може да играе много положителна роля и за банковия, и за небанковия финансов пазар.
Законопроектът, който ви е представен, регламентира трансформирането на Насърчителна банка в Българска банка нза развитие.
По същество в законопроекта са вложени части от философията и стратегията на правителството за насърчаване на експорта и стимулиране на малките и средни предприятия по отношение на усвояването на средствата от структурните фондове и от кохезионния фонд.
Като цяло, освен трансформацията на Насърчителна банка в Българска банка за развитие, което фактически означава ,че ние ще имаме едно правоприемство, а не създаване изцяло на ново юридическо лице, е в основата на този законопроект.
Целите на банката, които са формулирани в този законопроект, ще си позволя съвсем стенографски да ги представя пред народните представители.
Банката си поставя за цел:
- да подобрява, стимулира и развива общия икономически и експортен потенциал на малките и средни предприятия, които оперират на територията на Република България;
- привличане и управление на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси, необходими за развиването на икономическите цели за развитието;
- прилагане на схеми и инструменти за финансиране на публични инвестиции и проекти за развитие, които са от значение за националната икономика;
- привличане на средства и управление на проекти от международни финансови институции.
Дейността на банката е съобразена с политиката на държавата по отношение на малките и средни предприятия, която се изразява в:
- предекспортно и експортно кредитиране на малките и средни предприятия;
- финансиране чрез участие в капитала чрез създадено за целта дъщерно акционерно дружество Фонд за капиталови инвестиции;
- кредитиране на малки и средни предприятия чрез местни банки – посредници;
- издаване на гаранции за запълване на обезпечението, предлагано от малки и средни предприятия за получаване на кредит от други местни чуждестранни банки, като за целта ще бъде създадено дъщерно акционерно дружество Национален гаранционен фонд;
- и на последно място, но не и по значение, финансиране на инвестиции на
Дейността на банката ще се финансира, разбира се, от собствени средства чрез емисия на облигации, чрез привличане на кредити от международни финансови институции, както и чрез средствата на Европейския съюз, предоставени през структурния и кохезионния фонд.
Ще кажа, че в крайна сметка този законопроект, който ви се представя, извървя доста голяма еволюция и смятам, че се получи един много балансиран и чист от технократска гледна точка вариант. Защото може би част от вас знаят, че стратегията, на която се базира този законопроект, беше приета през месец май миналата година в рамките на един по-продължителен дебат, който беше проведен в Министерството на финансите и в Министерството на икономиката и енергетиката, както, разбира се, и в Насърчителната банка. Имаше доста големи настоявания от страна на Насърчителна банка по отношение на някои преференции, които да бъдат заложени на Насърчителната банка от гледна точка на общия банков пазар. И в крайна сметка се достигна до един изключително балансиран вариант.
Аз не смятам, че е лошо да предоставим малко повече преференции на банката, но в крайна сметка ние, съгласно договора за присъединяване, на практика нямаме възможност да създадем едно ново формирование, което да е с прекалено различни правомощия и прекалено да излиза от общия Закон за банките в България.
Делът на Българската държава в капитала на банката, не може да бъде по-малък от 51 процента.
Наред с това законопроектът постановява, че могат да бъдат привличани в качеството на акционери в Българската банка за развитие международни финансови институции, като Европейската инвестиционна банка, Европейският инвестиционен фонд и други банки за развитие от страните – членки на Европейския съюз.
Предметът на дейност е изведен на база на консултации с водещи банки за развитие от Европейския съюз и следва най-добрите банкови практики в Европа.
Предвижда се банката да извършва всички дейности по финансиране, представяне на гаранции, с цел осигуряване на обезпечение, както и капиталова подкрепа за фондове и схеми за микрокредитиране, работещи в подкрепа на малки и средни предприятия.
Проектът на закона поставя акцент върху дейностите в сферата на предекспортното и експортното финансиране.
Предвижда се Българската банка за развитие да е финансова група, тоест, да бъдат създадени като нейни дъщерни дружества Национален гаранционен фонд и Фонд за рисков капитал.
Понастоящем средствата за капитализиране на Националния гаранционен фонд са на разположение на Насърчителна банка – 10 млн. лв. целево обезпечение на капитала на банката.
Бъдещата банка за развитие остава под надзора на Българска народна банка, като от гледна точка на банковата практика и регулации нейната дейност не получава преференциално третиране. Единственото изключение по отношение на размера на дяловото участие на финансови институции, което предвид установеното създаване на две дъщерни дружества с минимално участие в капитала от 51 процента, е неизбежно отклонение от нормативния ред.
Проектът на закон предвижда предоставянето на държавна гаранция по част от пасивите на бъдещата банка, в това число кредитни линии, облигационни заеми с оригинален срок на погасяване над 1 година.
Следва да се отбележи, че предоставянето на държавна гаранция за Банката за развитие следва общия законов и нормативен ред. с други думи, проектът на закон не предвижда отклонение от Закона за държавния дълг на Република България и държавната гаранция за Банката за развитие няма автоматичен и безусловен характер. Това е съществена отклика на Българската банка за развитие от европейските банки за развитие, които се ползват от този специфичен преференциален режим.
Съгласно проекта на закона, бъдещата банка получава статут на финансова институция по смисъла на чл. 44 от Регламент 10/83 във връзка с чл. 18 на директива 18/204 г. на Европейския парламент. Този статут ще позволи на банката да е активен участник в процеса на структуриране и реализация на проекти, финансирани със средства от структурните фондове.
Тук особено искам да наблегна във връзка с темата, която разглеждахме и в комисията, свързана с реализация на програма “Джеръми” и създаване в България на холдингова структура.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние го обсъдихме, докато дойдете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Радвам се, че вече е имало дебат по този въпрос, тъй като това е съществено предимство на създаването на Банка за развитие в контекста на непосредствените задачи, които имаме да решаваме.
Проектът на закон предвижда в рамките на една година от приемането му да бъде извършено прехвърляне на средствата и задачите, възложени към момента на програма “Гаранционен фонд за миктрокредитиране” към Министерството на труда и социалната политика. Мярката цели повишаване на ефективността на програмата чрез замяна на дадените като обезпечение парични средства към момента с банкови гаранции от банката за развитие.
В заключение следва да бъде отбелязано ,че проектът на закона стриктно следва европейската практика по отношение на възложените задачи на Банката за развитие. Отликите в сравнение с известната ни нормативна уредба в Европейския съюз са по отношение на обхвата и обема на предоставените преференции за една банка за развитие. Като пак подчертавам, че за българската банка за развитие практически са много ограничени преференциите.
Именно в тази връзка смятам, че и народните представители ще оценят тази прагматична редакция, която в крайна сметка прие Министерският съвет преди две седмици, която е предоставена на народните представители за обсъждане и приемане. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Някой от вносителите има ли нещо да добави, като имате предвид предмета на дейност на нашата комисия?
Колеги, виждате, че в нашето становище на стр. 2 подробно са изброени онези актове на европейските институции, с които е съобразен законопроектът. Посочено е, че аналогични закони има в Германия, Унгария, Полша и Финландия, посочени са и наименованията на тези закони
Госпожа Радева, ние сме направили една бележка в нашето становище, касаеща предвидените в регламент 70/2001 на комисията регионални тавани за държавни помощи. Не знам дали сте запозната с нашето становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Не съм.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И имаме предложение за една редакция на чл. 14, където се създава нов параграф.
Ще помоля и другите участници в нашето обсъждане, ако да се запознали с нашето становище, да изразят своето мнение по тази бележка, която ние сме направили. Тя е долу на стр. 2 и продължава на стр. 3 от становището.
Тук става въпрос, че сме предвидили, че фондът за капиталови инвестиции участва в капитала на местните малки и средни предприятия в размер до максималните позволени стойности, посочени в Регламент (ЕО) 70/2001 на Комисията, но не повече от 34 на сто от капитала на едно търговско дружество.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Ако схемите не са под режим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В тази редакция, която ние предлагаме, искаме да бъде посочено, че всички мерки, които се предприемат от Българската банка за развитие и имат характер на държавни помощи по реда в чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност, следва да бъдат съобразени с правилата за държавни помощи, приети от Европейския съюз. Тоест това означава да не предвиждаме по-големи размери от тези правила.
Дали приемате тази наша бележка, е въпросът ни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Няма как да няма такава бележка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз така мисля.
Заповядайте, господин Чакалски, ако има нещо да добавите.
САШО ЧАКАЛСКИ: Това не е по-различно от това, което каза току-що заместник-министър Радева, в смисъл, че тази забележка е по-обща от това, което регламентира чл. 14 и го включва в себе си. Така че тя спокойно може да бъде приета. И без да изразявам мнението като вносител, ми се струва, че тя е много логична.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да, възприема се тази бележка. Между първо и второ четене нямате нищо против тя да бъде отразена. Така ли да разбирам?
Приема се.
Давам думата на госпожа Нели Кордовска. До колкото разбирам, Вие сте главен директор на Управление “Банков надзор” към Българска народна банка. Имате ли становище по тази наша бележка?
НЕЛИ КОРДОВСКА: Първо, благодаря за дадената ми възможност да взема отношение. Принципно Българската народна банка продължава да подкрепя законопроекта.
Бих могла единствено да кажа, че доколкото изцяло вторият законопроект е съобразен с нашите първоначални забележки по проекта от месец юли, на този етап ние сме удовлетворени от направените корекции и нямаме притеснения.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тази бележка, която ние правим като комисия, приемате ли я?
НЕЛИ КОРДОВСКА: Нямаме притеснения и мисля, че е добра.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения.
Това е една добра инициатива. Отдавна се говори за трансформирането на Насърчителната банка. Да дадем зелена улица на тази добра идея.
Който е съгласен да приемем становището по този законопроект, моля да гласува.
Гласували: 16 „за”,, против и въздържали се няма.
С пълно единодушие подкрепяме законопроекта.



Колеги, преминаваме към точка
РАЗНИ.
Имате думата за въпроси, становища, мнения.
Как да реагираме на този SMS-ки натиск, на който сме подложени всички днес? Аз специално 10 пъти получих и вчера, и днес SMS-и да подкрепим някакъв законопроект. Някой ни изпраща SMS-и.

МАРИЯ АНГЕЛИЕВ: На Ваньо Шарков за здравните вноски.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нека уважаемият господин Щерев да ни даде малко разяснение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е една стара история. Тя започна с вкарването на Закона за здравното осигуряване навремето от правителството на господин Костов. Там е заложена една според мене и според българите, живеещи в чужбина, една погрешна теза.
Иначе законът е много добър, философията е добра. Но във философията на закона е заложена една погрешна теза, че всички български граждани, независимо къде живеят и къде работят, са длъжни да се осигуряват здравно в България. Това не е европейска практика и това не е нормално. Един български гражданин може да живее 30 години в Канада, да няма нищо общо с България. Тогава защо ще плаща здравноосигурителни вноски тук?
Осигуряването трябва да става на базата на месторабота или на местоживеене, постоянно пребиваване.
Оттук нататък няма проблеми. законът е изменен вече. Обаче българските граждани в чужбина като свободни хора, много от тях са живели дълго време в други условия, попили са, така да се каже, от свободата на другите страни, в които живеят дълго време. Те казват така: държавата е сбъркала навремето. Откъде накъде мене като свободен гражданин ще ме карате сега да подавам заявления, да правя не знам какво си. И на всичкото отгоре искам да ми върнете парите, които сте ми взели неправилно.
Това е един подход, който в България много трудно се разбира – че който бърка, независимо дали държавата или някой друг, трябва за него да има съответна санкция.
Оттам идва проблемът – че становището на българското законодателство…..

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако трябва да се връщам средства, за какви средства става въпрос?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Става въпрос за принцип. Не е въпросът, че ще се ощети бюджетът. Въпросът е за принципа. Става въпрос, че държавата, парламентът, всички ние сме направили нещо погрешно. Те са прави и те трябва да бъдат удовлетворени. И те са си организирали комитет в интернет, събират се, мене ме тормозят вече трета или четвърта година. Ако вас сега ви тормозят, те ме тормозят от дълго време. Но аз смятам, че те са прави.
По принцип това е волята на едни свободни граждани. И смятам, че тези искания трябва да бъдат удовлетворени.

ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Как ще бъдат върнати тези средства?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Те не са кой знае колко.
Искам друго да ви кажа и с това да завърша. Правени са няколко изменения в Закона за здравното осигуряване, като с тези постепенно намаляваше броят на хората, които трябва да внасят здравни осигуровки. И сега тези, които междувременно са внесли такива, казват: върнете ми парите, след като вие освобождавате по-късно еди-кои си. Тук става въпрос за 20 лв. месечно.

ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Как ще бъдат върнати?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Това законодателят трябва да го изясни със съответните съгласувания в закона.
Аз си мисля, че трябва да се погледне по-сериозно на исканията на тези хора, без да предлагам на всяка цена някакво решение.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние благодарим. Това беше сериозно изяснение за нас, защото сме подложени вчера и днес на атаки.
Има ли други въпроси? – Няма.
Нашата комисия предизвиква интереса на пресцентъра на Народното събрание. Да считаме, че това се дължи на порасналия авторитет на Комисията по европейските въпроси.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.



Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:


(Младен Червеняков)