Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
22/12/2005
П Р О Т О К О Л
№ 17
На 22 декември 2005 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-02-27/13.12.2005 г. за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения. Вносител: Министерският съвет.
2. Акцентите в Работната програма на Европейската комисия и тяхното значение за Република България.
3. Задачите пред Комисията по европейска интеграция през 2006 г. в контекста на подготовката за присъединяването на страната към Европейския съюз.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика: Ася Чолашка – директор на Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”, Веселин Илков – главен експерт в отдел “Европейска интеграция 13”; от Министерството на външните работи – Евгения Колдамова – заместник-министър; от Министерския съвет, Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”– Живка Станева,
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми дами и господа, колеги депутати и гости! Предлагам да започнем това малко необичайно последно за годината заседание, което има за цел да направи две неща: разбира се, да приеме законопроект, свързан с конвенция на Международната организация на труда, но и да приеме становище по работната програма на Европейската комисия и значението на тази програма за България. Това е един документ, който ще бъде предмет за работата ни през следващата година и който ще бъде повод да обсъдим по-дългосрочно нашата съвместна работа с държавните институции.
Точка трета е работата на Комисията за европейска интеграция през 2006 година в контекста на присъединяване на страната ни към Европейския съюз.
Аз предлагам да приемем този дневен ред, разбира се, с ясното съзнание, че особено точка 3 ще бъде предмет на един сериозен разговор веднага след Нова година. Просто предлагам днес да го приемем, да знаем, че сме започнали работата по този въпрос, а след Нова година ще продължим.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Виждам, че има съгласие от всички членове на комисията.
Приема се единодушно.
При това положение ще вървим по така приетия дневен ред на нашето заседание.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 156 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО РАВЕНСТВОТО НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЕДНАКВОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ ДВАТА ПОЛА: РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ СЪС СЕМЕЙНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
По този законопроект има представители на вносителя. Тук е госпожа Чолашка, която е директор на Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” и господин Веселин Илков, който е главен експерт в същия отдел на Министерството на труда и социалната политика.
Аз бих искал да ви помоля да кажете с две думи какво решава конвенцията.
АСЯ ЧОЛАШКА: Дами и господа! Предложението до Народното събрание за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола, работници и служители със семейни задължения, може да се каже, че е стъпка напред във въвеждане на международни трудови стандарти в областта на равенството на половете в националното законодателство.
Тази конвенция доразвива две други конвенции, по които България е страна: Конвенция № 111 и Конвенция № 100, които регламентират равенство в заплащането и предотвратяване на дискриминацията в областта на труда и професиите.
Също така разпоредбите на тази конвенция кореспондират с Европейската социална харта, по която България също е страна, както и с две директиви на Европейския съюз – Директива № 96-34и на Европейските общности и Директива № 97-81 на Европейските общности.
Какво признава конвенцията.
Конвенцията признава необходимостта от установяване на равенство на възможностите и еднакво отношение както към работниците и служителите от двата пола, които имат семейни задължения, така и между тях и другите работници и служители.
Конвенцията предвижда предприемането на мерки, които да подобрят положението на работниците и служителите със семейни задължения.
Към момента нашето законодателство е в пълно съответствие с разпоредбите на конвенцията, а двете директиви вече бяха напълно транспонирани. Двете директиви се отнасят за:
- въвеждането на отпуска за родителство и
- за гъвкаво работно време.
Тоест, в момента разпоредбите на нашата уредба са напълно в съответствие с конвенцията. Самата тя не изисква никакви финансови разходи. стъпка напред е в нашето законодателство въвеждането на тези стандарти.
Въз основа на това и в съответствие с чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 на Конституцията Народното събрание да приеме със закон и да ратифицира Конвенцията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси към вносителите, становища по тази конвенция?
Ако няма такива, предлагам да гласуване да подкрепим ратифицирането от Народното събрание на Конвенция № 156 на Международната организация по труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола.
Вие помните, неотдавна тук беше председателката на комисията в Европейския парламент, която се занимава с тези въпроси – госпожа Таборска. И тук ни поставяха именно този въпрос, че не сме били приели изцяло всички международни документи и не сме хармонизирали законодателството си в тази област.
Мисля, че с тази конвенция нашите европейски колеги биха могли да имат все по-малко основание да критикуват България в това отношение.
Който е съгласен да подкрепим конвенцията, моля да гласува.
Подкрепя се единодушно.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
АКЦЕНТИТЕ В РАБОТНАТА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
По тази точка аз много разчитам на представителите на Министерството на външните работи и на Министерския съвет. това е един проект за становище на комисията, който ви е раздаден, по акцентите в законодателната и работната програма на Комисията на Европейските общности през 2006 година и тяхното значение за Република България.
Както казах преди малко неформално, въпросът за разглеждане на тази работна програма е в отклик на инициативата на спикера на Датския парламент националните парламенти на страните – членки на Европейския съюз, а очевидно и на присъединяващите се страни, да взимат много по-голямо участие в разработката на законодателни норми.
Аз се радвам, че господин Арабаджиев е тук. Той следи много внимателно процеса в Европейския парламент.
Разбира се, засега Европейската конституция не е влязла в сила, където има задължения на Европейската комисия да информира националните парламенти за всяко едно по-важно законодателство. Засега този процес е да се извършва една процедура, която гарантира, че новите европейски норми спазват принципа на субсидиарността, тоест, прилагат се само в области, където на национално ниво нещата не могат да бъдат решени по-добре.
Също така европейските парламенти имат право да гледат всяко законодателство, свързано с основни човешки права, свободи и т.н. Всичко това са норми на Европейската конституция.
Сега такива норми има, съгласно един Копенхагенски протокол, но засега процесът се осъществява, така да се каже, на доброволна основа, на едно доброволно взаимодействие между националните парламенти и националните институции, представени в европейските институции. Навсякъде това е правителството. Тоест нормално такъв диалог се осъществява в момента на основата на взаимодействие между правителството на съответната страна и националния парламент, като правителството информира националния си парламент за всяка по-важна инициатива на Европейската комисия и общо взето заостря вниманието на националните парламенти, когато дадена инициатива, даден регламент засяга много важни проблеми на съответната страна.
Докато няма европейска конституция, такава ще бъде и тук процедурата. тя ще е основана на добрата воля на взаимодействието между институциите. И, разбира се, тогава, когато правителството ще заема позиции, важни за интересите на страната, тогава ще възниква и проблемът за изпълнението на конституцията.
Дотолкова, доколкото обаче ние засега сме още активен наблюдател, едва ли можем просто да се позовем на Конституцията, за да изискваме правителството винаги да ни информира, а трябва да се позовем на това ,което съществува между нас - доброто сътрудничество, взаимните усилия, за да помислим на основата на това становище и на темите, които са от интерес за България, как да си изградим взаимодействието.
Проектът за становище ви е раздаден. Той е по-скоро анализ на акцентите в тази програма. Отбелязани са тези области, които според нашите експерти са много важни за България и се завършва с конкретни предложения, едно от които е през 2006 година правителството, на основание на чл. 105, ал. 4 от конституцията, да информира предварително чрез Комисията по европейска интеграция Народното събрание за подготвяните от Европейската комисия актове и за своите позиции в Съвета на Европейския съюз по въпросите, които са от съществено значение за нашата страна.
Аз предлагам на обсъждане това становище.
Преди това обаче бих искал да помоля представителите на Министерския съвет и на Министерството на външните работи, които са получили този наш проект за становище, за тяхното мнение, дотолкова, доколкото тази инициатива на Датския спикер, която ние приемаме в нашия парламент, може да се осъществява само на основата на едно взаимодействие с основните институции на изпълнителната власт и тяхното отношение въобще към нашия подход е много важно, за да може това да се реализира.
Засега това ще бъде едно становище на комисията. Но ако ние решим, можем да предложим и парламентът да разгледа тази програма, разбира се, може би с един проект за решение. Това не съм го предложил – че приема за сведение становището на комисията или програмата, този въпрос въобще не е засегнат тук. Него ще го решим в зависимост от вашето мнение как оттук нататък би могло да се процедира, след като чуя и мнението на представителите на изпълнителната власт.
Затова аз първо предлагам да дадем думата на представителите на министерството на външните работи, на заместник-министър Колдамова и на представителите на Министерския съвет, за да чуем как те виждат работата ни по законодателната програма, а след това думата ще имат колегите народни представители.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАМОВА: Благодаря, господин Папаризов. Позволете ми най-напред да благодаря на всички членове на Комисията по европейска интеграция за доброто сътрудничество, което има с Министерството на външните работи и с държавните институции и да пожелая още веднъж този добър дух на сътрудничество да продължи и през следващата година.
Във връзка с представеното становище на комисията. Вие споменахте, че с изменението н конституцията на Република България е предвидено Министерският съвет да информира предварително Народното събрание.
Отчитайки това свое конституционно задължение, е предвидено Министерският съвета да приеме годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз. Този документ ще съдържа вече изброените и от Вас основни приоритети и насоки и българските позиции по стратегически въпроси на Европейския съюз.
Бих искала да кажа, че администрацията вече започна работа по изготвяне на първата годишна програма, като графикът за нейното финализиране ще зависи и от окончателните варианти на оперативните програми на двете председателства за следващата година.
В тази връзка се предвижда през месец януари Министерският съвет да приеме програмата и тя да бъде представена пред Народното събрание. Така че това е първата предстояща стъпка.
В течение на годината ще бъде представен и отчетът пред Народното събрание за изпълнение на тази програма. Така че смятам, че чрез нея ще се осигури необходимият механизъм за взаимодействие и се надявам той да бъде наистина ефективен, поради важността на 2006 година за цялата българска общественост.
Това е, което бих искала да кажа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Ако правилно разбирам това, което по същество Вие предлагате, ние, понеже се занимаваме с европейската програма, да приемем като комисия това становище, а да отидем в пленарната зала тогава, когато е готова програмата на правителството, което е много по-логично. Да обсъждаме просто съдържанието на тази програма, а когато бъде готова правителствената програма, би било добре във връзка с тази точка да представим нашето становище по тази програма и да направим едно заседание на парламента, което да одобри или да вземе решение, или да приеме за сведение и едната, и другата.
По същество идеята, ако правилно я разбирам, е да постъпим по този начин. За мене той ми се струва много логичен – тоест днес да приемем становището, което сме подготвили, след като чуем вашето мнение за него, а да остане работната програма на Европейската комисия със становище на ниво Комисия по европейска интеграция. А в момента, когато е готова и работната програма на правителството, на едно пленарно заседание да съчетаем двата въпроса. Това на практика ще бъде конкретизация на работната програма на комисията от гледна точка на българските интереси в проекта на правителството. Това ми се струва съвсем логично.
Колеги, имате думата да кажете и вашето становище.
ЖИВКА СТАНЕВА: Бих искала само да допълня, че всъщност идеята за тази програма беше свързана изцяло със залегналите разпоредби в Конституцията за информиране на Народното събрание.
Това, което е по-интересното, е, че освен приоритетите, заложени от Европейската комисия, вътре ще залегнат също така и приоритетите на двете председателства.
Така че в момента, в който бъде финализиран проектът и той бъде приет от Министерския съвет, всъщност ще имаме една предварителна картина на това кои ще бъдат всички приоритети през следващата година от работно ниво до Съветите на министрите.
Естествено в течение на годината Народното събрание може да кани и
Така че мисля, че това Ваше предложение, господин председател, е много добро.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Така, както разбирам и Министерството на външните работи, и Министерския съвет, бихме могли да допълним нашето становище с точка 8, в която да кажем, че предлагаме на Народното събрание да разгледа тези приоритети на комисията в контекста на работната програма, която ще бъде изготвена от Министерския съвет – годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение. Тоест, да допълним нашето становище с една нова точка, в която да кажем, че предлагаме на парламента да разгледа програмата на Европейската комисия, заедно с програмата за участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз, която ще бъде представена от Министерския съвет на вниманието на парламента.
Съгласни ли сте така да допълним нашия проект за становище? Или имате бележки по текста?
Не виждам бележки.
Приема се единодушно.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАДАЧИТЕ ПРЕД КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ ПРЕЗ 2006 Г. В КОНТЕКСТА НА ПОДГОТОВКАТА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА СТРАНАТА КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Мисля, че бъдещата работна програма на комисията е трудно да бъде обсъдена на този етап. Затова ще се опитаме да набележим само основните моменти, а по-подробно работата на комисията ще бъде разгледана на заседание след Нова година.
Искам само да ви информирам, че в материалите, които сме ви раздали, освен становище по работната програма, има два материала. Единият се базира на вече готовия материал на Министерския съвет, който беше приел план за действие във връзка с мониторинговия доклад. Ние сме извадили от този план за действие с всички срокове, така, както са предвидени от Министерския съвет, законите, които са свързани с реализацията на плана за действие на правителството за изпълнение на ангажиментите и всеки един от вас го има. Така че имате представа кои закони кога ще се готвят от правителството, кога ще влязат в парламента.
Това дава основание на народните представители от комисията да правят предложения по дневния ред на нашите заседания. Ние можем по специални теми да поискаме и предварителна информация от правителството. Мисля, че тази информация за всеки един от вас, която е направена по глава, ни дава възможност веднага след Нова година да обсъдим нашата работна програма.
Освен това сме ви дали актуализирана информация за предстоящите peer посещения за оценка, която е изключително важна, за която много благодарим на Министерството на външните работи и на Министерския съвет, че я имаме в най-осъвременения вид.
Също така предлагам да направим това, за което настояваше и министър Кунева – и преди проверките да имаме среща с министрите.
В тази програма има една серия от peer-ревюта по земеделие. Те започват от 23 януари, 20 януари, 6 февруари, 13 февруари – по различни въпроси: здравето на животните, хуманното отношение, предприятия на хранително-вкусовата промишленост, тук дори влиза и “лудата крава”, и животинските субпродукти, които се използват, ветеринарния контрол в системите за ветеринарен контрол – тук господин Софиянски напомни, че законът в някои моменти трябва да се дообмисли дали действа или не действа, - лабораторен капацитет за изследване на пестициди, въобще теми, които са много важни.
Така че аз ви предлагам да се ориентираме някъде към 19 януари - четвъртъкът преди всичките тези ревюта, да поканим представители на Министерството на земеделието, да го включим като точка от дневния ред, отсега обмисляйки каква да ни е програмата за месец януари. Тези партньорски проверки в областта на земеделието да ги обсъдим с министъра на земеделието и да поканим и Комисията по земеделие. Да направим на 19 януари едно заседание по този въпрос.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Бих предложил да се направи следващата седмица, тъй като ще бъдем в Брюксел през този период.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Зная, но аз мислех да се върнем евентуално в сряда вечерта, тъй като комисията заседава в четвъртък. Вие можете да останете, но аз смятам да се върна за 19 януари. Следващия четвъртък ще бъде вече късно. Все пак ще направим две заседания – едно на 19 януари и едно, след като свършат партньорските проверки. Може да не участваме всички членове на комисията, важното е министърът и неговите сътрудници да се почувстват ангажиран да дойдат пред комисията, за да се види какво са направили.
Вярно е ч е има сесия. Но първия ден от сесията – възползвам се да поканя всички, които са тук, още от 15 януари ще дойде Комисията по европейските въпроси на Швеция, тя ще бъде тук и на 16 януари. Това са пак неудобни дни – неделя и понеделник. Молбата ми е който е тук, да участва в срещите с тях, защото и Швеция трябва да ратифицира протокола за присъединяване.
Действително тази седмица ще бъде по-тежка. Разбира се, всеки ще се съобрази със своите ангажименти и темите по време на сесията.
Освен това предлагам в началото на февруари да направим пак такава среща по тези два важни въпроса – граничния контрол, който е много важен, и въпросите на застраховките на моторните превозни средства, което е един голям неочакван проблем – става дума за гражданската отговорност.
Освен това предлагам да направим и предварителни срещи, не само след като минат партньорските проверки.
Искам да кажа, че по тези три теми за януари и февруари, не само пост фактум, но и преди съответните партньорски проверки да проведем заседания на комисията. Тоест едното е селско стопанство, другото е външни граници и третото е застраховки.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз напълно подкрепям Вашите предложения, господин председателю, за програма на Комисията по европейска интеграция.
Искам пред този състав да поставя три въпроса, които мисля, че са важни.
Първо, правя едно малко предложение към дневния ред на комисията специално за месец януари. Аз мисля, че би било уместно в началото на януари, както това беше традиция в миналия парламент, да се проведе една среща на Комисията по европейска интеграция с посланика на Австрия в България, който да представи приоритетите на идващото австрийско председателство на Европейския съюз. всички си спомняме, че през миналия мандат при всяка ротация, при всяко поемане на председателството от страна – членка, съответният посланик правеше подобно представяне на приоритетите на своята страна. Така че смятам, че би било добре, особено в тази решителна за България година, ние да направим едно такова заседание, на което да поканим австрийския посланик.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз веднага предлагам да приемем предложението на господин Казак и отсега да се опитаме да се свържем с посланика на Австрия в България и да го поканим за 12 януари, когато е първото заседание на комисията, ако той има желание, разбира се, заедно с представителите на Министерството на външните работи и на Министерския съвет.
Предлагам това да го приемем незабавно.
Разбира се, ако той каже, че ще има възможност да дойде през следващата седмица, която следва тази с 12 януари, ще се съгласим. Но да му предложим още на 12 януари да дойде пред комисията. Да му дадем две възможности, от които едната да бъде избрана.
ЧЕТИН КАЗАК: Сравнително рано да го поканим, за да му се даде възможност и време да се подготви.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Казак, за това предложение.
ЧЕТИН КАЗАК: Втората ми препоръка и предложение е следното. Всички знаем, че 2006 година е особено важна за нас, не само поради факта, че на България предстоят много peer-ревюта, много съвместни проверки от страна на Европейската комисия. Общо взето тези проверки целят именно да се види как България вече не толкова приема нови закони, свързани с хармонизацията на нашето законодателство, а как прилага вече приетите закони.
Струва ми се, че от тази гледна точка е важно ние като членове на Комисията по европейска интеграция – а доста голяма част от нас са едновременно и наблюдатели в Европейския парламент – да имаме по-ясна представа как тече процесът на прилагане на тези закони и по-конкретно от страна на изпълнителната власт какви мерки се взимат на подзактоново ниво за прилагането на тези закони.
Тоест тази годишна програма на Министерския съвет, която ще бъде приета, да съдържа в себе си и приетите подзаконови нормативни актове, които ще бъдат приети във връзка с новите закони. И най-вече да се даде една информация за конкретните мерки, които се прилагат, за да можем ние да имаме по-ясна представа къде сме и не само да рапортуваме, че сме приели нов Наказателно-процесуален кодекс и в началото на следващата година ще приемам, дай боже, промени в Конституцията, но да може да имаме точна информация във връзка с предприетите мерки по-конкретно на терена за това как се прилагат тези нови закони.
Това ми е следващото предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на представителите на изпълнителната власт искам да ги помоля да ни информират дали това е така, както е моето впечатление, че този план за действие през 2006 година по същество отговаря на тези мониторингови таблици на Европейската комисия, в които влизат законодателни мерки, подзаконови актове, институционални решения.
На практика ние сме се опитали, може би съкращавайки програмата на правителството и вадейки от нея само законодателната част – това го направихме за ваше улеснение, без да сме искали да подценим другата част на правителствената програма. Тя е на разположение и мисля, че можем, ако трябва, да допълним нашия материал. Така че е малко наша вина – на експертите на комисията, ако сме оставили погрешно впечатление у вас.
Но доколкото разбирам – ние ще се върнем на този въпрос, - това, което ще ни предложи правителството, е съвсем друго. А то е неговата позиция по тези бъдещи проекти, които ще се разглеждат през 2006 година, на основата на плана за работа на Европейската комисия и, разбира се, на националния план. Защото във всяка област правителството може да поставя и други важни въпроси.
Един от въпросите например са парите за АЕЦ – Козлодуй през 2009 година. По този въпрос непрекъснато се говори. Той очевидно ще бъде в българската програма, без да бъде в европейската.
Заповядайте, госпожо Колдамова. Първо, искам да се извиня, ако това ,което сме направили като извадка, тъй като не сме автори, едностранчиво представя плана на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАМОВА: Вие сте прав, че действително в плана за действие се съдържат всички мерки, включително и подзаконовите нормативни актове, всички наредби, които трябва да бъдат разработени и приети. Така че в пълния му обем това се съдържа.
Действително програмата, която ще трябва да бъде представена, е насочена за това какво трябва да се прави през 2006 година в контекста на европейските политики и на двете председателства, съответно пречупено през българския дневен ред. така че по-скоро двете неща ще се допълват. Този план е много по-детайлно разписан, с абсолютно всички някъде около 730 мерки. Ако го нямате, можем да ви го предоставим в пълния му обем, за да имате представа за цялата дейност.
ЧЕТИН КАЗАК: И третото ми предложение се състои в една може би молба или препоръка. Използвам случая, че тук се намират представители на двете дирекции “Европейска интеграция” – към Министерския съвет и към Министерството на външните работи, разбира се, на ниво заместник-министър на външните работи, за да поставя един въпрос, който неведнъж сме обсъждали.
Използвам случая, че тук останахме приоритетно членове на комисията, които са едновременно и наблюдатели в Европейския парламент.
Всички ние знаем колко е важна ролята на Европейския парламент специално в процеса на изработване на новото европейско законодателство. Знаете, че най-важните актове на Европейския съюз се приемат в така наречената “процедура на съвместно вземане на решения с Европейския парламент”, а всички останали актове по една или друга процедура – на консултации и т.н., минават през Европейския парламент.
Ролята ни като наблюдатели в Европейския парламент е такава, че колкото да са ограничени нашите възможности, все пак ние вече имаме възможност да влияем на този процес в рамките на работата на Европейския парламент, като участваме в съответните специализирани комисии на Европейския парламент.
Искам със съжаление да ви обърна внимание, че досега ние не сме получили едно подобаващо внимание от страна на нашата мисия към Европейския съюз в Брюксел. Ние неведнъж сме коментирали. За съжаление, това е вече три-четири месеца.
Аз знам, че нашите служители от мисията са много заети, непрекъснато участват в работни групи, в консултации с Европейската комисия и т.н. Но ми се струва, че към момента се подценява ролята на Европейския парламент и участието на нашите наблюдатели в работата на Европейския парламент.
След поставяне на въпроса от наша страна пред господин Папаризов, който като председател на Комисията по европейска интеграция се явява като един неформален лидер на нашата група евронаблюдатели, все пак беше организирана една среща в мисията, но за съжаление тя беше организирана на една такава дата – 6 декември, Никулден, която може би беше удобна за част от нашите колеги, но за по-голямата част от колегите – наблюдатели тя не беше удобна. Нашето желание беше да предложим на мисията да организира ежемесечни брифинги с евронаблюдателите по време на така наречените минисесии на Европейския парламент в Брюксел – вие знаете, че по принцип пленарните сесии са в Страсбург, но всеки месец има така наречените минипленарни сесии, които се провеждат в Брюксел. На тези минипленарни сесии общо взето по-голямата част от нашите евронаблюдатели присъстват. И ще бъде добре мисията на България към Европейския съюз да поддържа малко по-тесни контакти. Знаем, че там има експерти, които отговарят за различните области и те биха били от неоценима полза за нашите колеги от специализираните комисии, където, уверявам ви, в момента се гласуват важни за бъдещето и за България като бъдещ член на Европейския съюз законодателни актове. И е добре нашите евронаблюдатели в Европейския парламент да имат ясна представа за позицията на България по приемането на тези актове. А това може да стане по най-добрия начин и при най-добра информираност, като поддържат тесен контакт със съответните експерти в мисията ни в Брюксел.
Това е просто една препоръка към вас като представители на двете дирекции да имате това предвид и да го предадете на вашите колеги.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди ад продължим по-нататък с изказванията, искам да кажа, че този въпрос и господин Казак, и колеги поставиха още на министър Калфин в Брюксел. Има съгласие и на министъра на външните работи, но предполагам, че е добре вие да го формализирате като отговарящи за мисията. Има съгласие и на посланик Даскалов да се правят такива срещи по време на минисесиите. В резултат на търсене на дата може би всички да бъдат се получи така, че примерно още първата седмица, когато беше поставен въпросът, имаше готовност. Тогава колегите от Народната партия отсъстваха, датата се отложи.
Така или иначе е ясно, че не трябва да се цели всички да бъдем едновременно там, а да може да има периодичност по време на всяка минисесия да има информация.
Мисля, че всички евронаблюдатели в резултат на този въпрос, който беше поставен в Страсбург, вече имат списък на всички служители в мисията и това кой за какво отговаря и т.н. Но това е една първа стъпка. Нашата молба, разбира се, е това нещо да не бъде оставено на добрата воля само на посланик Даскалов и на мисията, а когато правите плана за работа, да се има предвид, че работата с евронаблюдателите е много важна за България и, грубо казано, да ни използвате.
Когато евронаблюдателите са информирани за българските позиции, те могат да са много по-активни и, от друга страна, много по-полезни за страната, разбира се, в рамките не на някакво опекунство, а на взаимна информация и даване на мнение.
Трябва да кажа, че от наша страна – на евронаблюдателите, в началото като че ли нямаше много силно желание да работят на национално ниво и всеки се чувстваше част от партийната група на Европейския парламент. Но по-късно всички осъзнахме, че е добре да имаме и такива национални общи действия, за да сме по-полезни на себе си и на нашите партийни групи.
Така че мисля, че към момента такова взаимно разбиране има. Въпросът е може би малко да го формализираме, за да се разбира, че това е не една задача, която мисията прави покрай всичко останало на добра воля, но е едно от важните неща в крайна сметка България да използва всички инструменти за въздействие в европейските институции.
Извинявам се, че допълних малко господин казак.
Заповядайте, госпожо заместник-министър, да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАМОВА: Аз наистина искам да потвърдя, че е правено обсъждане. Даже бяхме в Брюксел с министър Калфин. В присъствие на колегите от мисията този въпрос беше дискутиран и има пълно разбиране по отношение на необходимостта от по-добро сътрудничество и координация. Наистина въпросът е на дневен ред. по-скоро действително трябва някак си да се формализира, за да бъде поставян и регулярно, както господин Казак предложи, по време на минисесиите.
Ако аз мога да си позволя една препоръка, наистина трябва да се използват и възможностите от предоставянето на този списък и при възникване на някаква необходимост от информация или от каквото и да било, с колегите, които се занимават с въпроса, без да имате някакво притеснение, да се обръщате конкретно и към тях. Защото понякога няма време да се организира събитието. Така че това нещо смятам, че в бъдеще ще бъде подобрено.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам само да кажа, че би било добре, когато Министерството на външните работи подготвя план за работа на мисията, да се каже, че и такива контакти се осъществяват и конкретно, и на ниво мисия, за да се знае, че това е от този механизъм, все пак част от общия механизъм. Евронаблюдателите сме от 26 септември и този факт едва ли е отразен в чисто процедурните, технологични правила, които има за работа. А е добре да намери своето място и в нормалната ваша технология, която сигурно е подробно разписана.
Молбата ми е, ако има такава подробна технология на работа, работата с евронаблюдателите да намери своето отражение.
Има ли други бележки, уважаеми колеги, по тази точка, която предварително гледаме? Сега само частично обсъждаме програмата за следващата година. Благодарение на дискусията все пак бяха направени няколко ценни предложения, които ще се опитаме да реализираме – среща с австрийския посланик, заседания преди партньорските проверки и общо взето според мене набелязахме по-важните неща за месец януари, които трябва да се опитаме да направим, наред със законодателната програма. Току-що ни разпределиха няколко законопроекта, които си влизат в редовните заседания.
Имате ли предложения за други неща, извън срещата с посланика и срещата с представители на министерствата преди партньорските проверки, и, разбира се, когато е готов планът на правителството за работа с европейските институции? Други въпроси, които да поставите?
Ако няма, предлагам да закрием официалната част.
Още веднъж пожелавам на всички много здраве, много лично щастие и много успехи през новата година.
Бъдете здрави и щастливи за Коледа и през идващата нова година.
Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
№ 17
На 22 декември 2005 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-02-27/13.12.2005 г. за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения. Вносител: Министерският съвет.
2. Акцентите в Работната програма на Европейската комисия и тяхното значение за Република България.
3. Задачите пред Комисията по европейска интеграция през 2006 г. в контекста на подготовката за присъединяването на страната към Европейския съюз.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика: Ася Чолашка – директор на Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”, Веселин Илков – главен експерт в отдел “Европейска интеграция 13”; от Министерството на външните работи – Евгения Колдамова – заместник-министър; от Министерския съвет, Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”– Живка Станева,
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми дами и господа, колеги депутати и гости! Предлагам да започнем това малко необичайно последно за годината заседание, което има за цел да направи две неща: разбира се, да приеме законопроект, свързан с конвенция на Международната организация на труда, но и да приеме становище по работната програма на Европейската комисия и значението на тази програма за България. Това е един документ, който ще бъде предмет за работата ни през следващата година и който ще бъде повод да обсъдим по-дългосрочно нашата съвместна работа с държавните институции.
Точка трета е работата на Комисията за европейска интеграция през 2006 година в контекста на присъединяване на страната ни към Европейския съюз.
Аз предлагам да приемем този дневен ред, разбира се, с ясното съзнание, че особено точка 3 ще бъде предмет на един сериозен разговор веднага след Нова година. Просто предлагам днес да го приемем, да знаем, че сме започнали работата по този въпрос, а след Нова година ще продължим.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Виждам, че има съгласие от всички членове на комисията.
Приема се единодушно.
При това положение ще вървим по така приетия дневен ред на нашето заседание.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 156 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО РАВЕНСТВОТО НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЕДНАКВОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ ДВАТА ПОЛА: РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ СЪС СЕМЕЙНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
По този законопроект има представители на вносителя. Тук е госпожа Чолашка, която е директор на Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” и господин Веселин Илков, който е главен експерт в същия отдел на Министерството на труда и социалната политика.
Аз бих искал да ви помоля да кажете с две думи какво решава конвенцията.
АСЯ ЧОЛАШКА: Дами и господа! Предложението до Народното събрание за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола, работници и служители със семейни задължения, може да се каже, че е стъпка напред във въвеждане на международни трудови стандарти в областта на равенството на половете в националното законодателство.
Тази конвенция доразвива две други конвенции, по които България е страна: Конвенция № 111 и Конвенция № 100, които регламентират равенство в заплащането и предотвратяване на дискриминацията в областта на труда и професиите.
Също така разпоредбите на тази конвенция кореспондират с Европейската социална харта, по която България също е страна, както и с две директиви на Европейския съюз – Директива № 96-34и на Европейските общности и Директива № 97-81 на Европейските общности.
Какво признава конвенцията.
Конвенцията признава необходимостта от установяване на равенство на възможностите и еднакво отношение както към работниците и служителите от двата пола, които имат семейни задължения, така и между тях и другите работници и служители.
Конвенцията предвижда предприемането на мерки, които да подобрят положението на работниците и служителите със семейни задължения.
Към момента нашето законодателство е в пълно съответствие с разпоредбите на конвенцията, а двете директиви вече бяха напълно транспонирани. Двете директиви се отнасят за:
- въвеждането на отпуска за родителство и
- за гъвкаво работно време.
Тоест, в момента разпоредбите на нашата уредба са напълно в съответствие с конвенцията. Самата тя не изисква никакви финансови разходи. стъпка напред е в нашето законодателство въвеждането на тези стандарти.
Въз основа на това и в съответствие с чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 на Конституцията Народното събрание да приеме със закон и да ратифицира Конвенцията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси към вносителите, становища по тази конвенция?
Ако няма такива, предлагам да гласуване да подкрепим ратифицирането от Народното събрание на Конвенция № 156 на Международната организация по труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола.
Вие помните, неотдавна тук беше председателката на комисията в Европейския парламент, която се занимава с тези въпроси – госпожа Таборска. И тук ни поставяха именно този въпрос, че не сме били приели изцяло всички международни документи и не сме хармонизирали законодателството си в тази област.
Мисля, че с тази конвенция нашите европейски колеги биха могли да имат все по-малко основание да критикуват България в това отношение.
Който е съгласен да подкрепим конвенцията, моля да гласува.
Подкрепя се единодушно.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
АКЦЕНТИТЕ В РАБОТНАТА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
По тази точка аз много разчитам на представителите на Министерството на външните работи и на Министерския съвет. това е един проект за становище на комисията, който ви е раздаден, по акцентите в законодателната и работната програма на Комисията на Европейските общности през 2006 година и тяхното значение за Република България.
Както казах преди малко неформално, въпросът за разглеждане на тази работна програма е в отклик на инициативата на спикера на Датския парламент националните парламенти на страните – членки на Европейския съюз, а очевидно и на присъединяващите се страни, да взимат много по-голямо участие в разработката на законодателни норми.
Аз се радвам, че господин Арабаджиев е тук. Той следи много внимателно процеса в Европейския парламент.
Разбира се, засега Европейската конституция не е влязла в сила, където има задължения на Европейската комисия да информира националните парламенти за всяко едно по-важно законодателство. Засега този процес е да се извършва една процедура, която гарантира, че новите европейски норми спазват принципа на субсидиарността, тоест, прилагат се само в области, където на национално ниво нещата не могат да бъдат решени по-добре.
Също така европейските парламенти имат право да гледат всяко законодателство, свързано с основни човешки права, свободи и т.н. Всичко това са норми на Европейската конституция.
Сега такива норми има, съгласно един Копенхагенски протокол, но засега процесът се осъществява, така да се каже, на доброволна основа, на едно доброволно взаимодействие между националните парламенти и националните институции, представени в европейските институции. Навсякъде това е правителството. Тоест нормално такъв диалог се осъществява в момента на основата на взаимодействие между правителството на съответната страна и националния парламент, като правителството информира националния си парламент за всяка по-важна инициатива на Европейската комисия и общо взето заостря вниманието на националните парламенти, когато дадена инициатива, даден регламент засяга много важни проблеми на съответната страна.
Докато няма европейска конституция, такава ще бъде и тук процедурата. тя ще е основана на добрата воля на взаимодействието между институциите. И, разбира се, тогава, когато правителството ще заема позиции, важни за интересите на страната, тогава ще възниква и проблемът за изпълнението на конституцията.
Дотолкова, доколкото обаче ние засега сме още активен наблюдател, едва ли можем просто да се позовем на Конституцията, за да изискваме правителството винаги да ни информира, а трябва да се позовем на това ,което съществува между нас - доброто сътрудничество, взаимните усилия, за да помислим на основата на това становище и на темите, които са от интерес за България, как да си изградим взаимодействието.
Проектът за становище ви е раздаден. Той е по-скоро анализ на акцентите в тази програма. Отбелязани са тези области, които според нашите експерти са много важни за България и се завършва с конкретни предложения, едно от които е през 2006 година правителството, на основание на чл. 105, ал. 4 от конституцията, да информира предварително чрез Комисията по европейска интеграция Народното събрание за подготвяните от Европейската комисия актове и за своите позиции в Съвета на Европейския съюз по въпросите, които са от съществено значение за нашата страна.
Аз предлагам на обсъждане това становище.
Преди това обаче бих искал да помоля представителите на Министерския съвет и на Министерството на външните работи, които са получили този наш проект за становище, за тяхното мнение, дотолкова, доколкото тази инициатива на Датския спикер, която ние приемаме в нашия парламент, може да се осъществява само на основата на едно взаимодействие с основните институции на изпълнителната власт и тяхното отношение въобще към нашия подход е много важно, за да може това да се реализира.
Засега това ще бъде едно становище на комисията. Но ако ние решим, можем да предложим и парламентът да разгледа тази програма, разбира се, може би с един проект за решение. Това не съм го предложил – че приема за сведение становището на комисията или програмата, този въпрос въобще не е засегнат тук. Него ще го решим в зависимост от вашето мнение как оттук нататък би могло да се процедира, след като чуя и мнението на представителите на изпълнителната власт.
Затова аз първо предлагам да дадем думата на представителите на министерството на външните работи, на заместник-министър Колдамова и на представителите на Министерския съвет, за да чуем как те виждат работата ни по законодателната програма, а след това думата ще имат колегите народни представители.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАМОВА: Благодаря, господин Папаризов. Позволете ми най-напред да благодаря на всички членове на Комисията по европейска интеграция за доброто сътрудничество, което има с Министерството на външните работи и с държавните институции и да пожелая още веднъж този добър дух на сътрудничество да продължи и през следващата година.
Във връзка с представеното становище на комисията. Вие споменахте, че с изменението н конституцията на Република България е предвидено Министерският съвет да информира предварително Народното събрание.
Отчитайки това свое конституционно задължение, е предвидено Министерският съвета да приеме годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз. Този документ ще съдържа вече изброените и от Вас основни приоритети и насоки и българските позиции по стратегически въпроси на Европейския съюз.
Бих искала да кажа, че администрацията вече започна работа по изготвяне на първата годишна програма, като графикът за нейното финализиране ще зависи и от окончателните варианти на оперативните програми на двете председателства за следващата година.
В тази връзка се предвижда през месец януари Министерският съвет да приеме програмата и тя да бъде представена пред Народното събрание. Така че това е първата предстояща стъпка.
В течение на годината ще бъде представен и отчетът пред Народното събрание за изпълнение на тази програма. Така че смятам, че чрез нея ще се осигури необходимият механизъм за взаимодействие и се надявам той да бъде наистина ефективен, поради важността на 2006 година за цялата българска общественост.
Това е, което бих искала да кажа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Ако правилно разбирам това, което по същество Вие предлагате, ние, понеже се занимаваме с европейската програма, да приемем като комисия това становище, а да отидем в пленарната зала тогава, когато е готова програмата на правителството, което е много по-логично. Да обсъждаме просто съдържанието на тази програма, а когато бъде готова правителствената програма, би било добре във връзка с тази точка да представим нашето становище по тази програма и да направим едно заседание на парламента, което да одобри или да вземе решение, или да приеме за сведение и едната, и другата.
По същество идеята, ако правилно я разбирам, е да постъпим по този начин. За мене той ми се струва много логичен – тоест днес да приемем становището, което сме подготвили, след като чуем вашето мнение за него, а да остане работната програма на Европейската комисия със становище на ниво Комисия по европейска интеграция. А в момента, когато е готова и работната програма на правителството, на едно пленарно заседание да съчетаем двата въпроса. Това на практика ще бъде конкретизация на работната програма на комисията от гледна точка на българските интереси в проекта на правителството. Това ми се струва съвсем логично.
Колеги, имате думата да кажете и вашето становище.
ЖИВКА СТАНЕВА: Бих искала само да допълня, че всъщност идеята за тази програма беше свързана изцяло със залегналите разпоредби в Конституцията за информиране на Народното събрание.
Това, което е по-интересното, е, че освен приоритетите, заложени от Европейската комисия, вътре ще залегнат също така и приоритетите на двете председателства.
Така че в момента, в който бъде финализиран проектът и той бъде приет от Министерския съвет, всъщност ще имаме една предварителна картина на това кои ще бъдат всички приоритети през следващата година от работно ниво до Съветите на министрите.
Естествено в течение на годината Народното събрание може да кани и
Така че мисля, че това Ваше предложение, господин председател, е много добро.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Така, както разбирам и Министерството на външните работи, и Министерския съвет, бихме могли да допълним нашето становище с точка 8, в която да кажем, че предлагаме на Народното събрание да разгледа тези приоритети на комисията в контекста на работната програма, която ще бъде изготвена от Министерския съвет – годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение. Тоест, да допълним нашето становище с една нова точка, в която да кажем, че предлагаме на парламента да разгледа програмата на Европейската комисия, заедно с програмата за участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз, която ще бъде представена от Министерския съвет на вниманието на парламента.
Съгласни ли сте така да допълним нашия проект за становище? Или имате бележки по текста?
Не виждам бележки.
Приема се единодушно.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАДАЧИТЕ ПРЕД КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ ПРЕЗ 2006 Г. В КОНТЕКСТА НА ПОДГОТОВКАТА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА СТРАНАТА КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Мисля, че бъдещата работна програма на комисията е трудно да бъде обсъдена на този етап. Затова ще се опитаме да набележим само основните моменти, а по-подробно работата на комисията ще бъде разгледана на заседание след Нова година.
Искам само да ви информирам, че в материалите, които сме ви раздали, освен становище по работната програма, има два материала. Единият се базира на вече готовия материал на Министерския съвет, който беше приел план за действие във връзка с мониторинговия доклад. Ние сме извадили от този план за действие с всички срокове, така, както са предвидени от Министерския съвет, законите, които са свързани с реализацията на плана за действие на правителството за изпълнение на ангажиментите и всеки един от вас го има. Така че имате представа кои закони кога ще се готвят от правителството, кога ще влязат в парламента.
Това дава основание на народните представители от комисията да правят предложения по дневния ред на нашите заседания. Ние можем по специални теми да поискаме и предварителна информация от правителството. Мисля, че тази информация за всеки един от вас, която е направена по глава, ни дава възможност веднага след Нова година да обсъдим нашата работна програма.
Освен това сме ви дали актуализирана информация за предстоящите peer посещения за оценка, която е изключително важна, за която много благодарим на Министерството на външните работи и на Министерския съвет, че я имаме в най-осъвременения вид.
Също така предлагам да направим това, за което настояваше и министър Кунева – и преди проверките да имаме среща с министрите.
В тази програма има една серия от peer-ревюта по земеделие. Те започват от 23 януари, 20 януари, 6 февруари, 13 февруари – по различни въпроси: здравето на животните, хуманното отношение, предприятия на хранително-вкусовата промишленост, тук дори влиза и “лудата крава”, и животинските субпродукти, които се използват, ветеринарния контрол в системите за ветеринарен контрол – тук господин Софиянски напомни, че законът в някои моменти трябва да се дообмисли дали действа или не действа, - лабораторен капацитет за изследване на пестициди, въобще теми, които са много важни.
Така че аз ви предлагам да се ориентираме някъде към 19 януари - четвъртъкът преди всичките тези ревюта, да поканим представители на Министерството на земеделието, да го включим като точка от дневния ред, отсега обмисляйки каква да ни е програмата за месец януари. Тези партньорски проверки в областта на земеделието да ги обсъдим с министъра на земеделието и да поканим и Комисията по земеделие. Да направим на 19 януари едно заседание по този въпрос.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Бих предложил да се направи следващата седмица, тъй като ще бъдем в Брюксел през този период.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Зная, но аз мислех да се върнем евентуално в сряда вечерта, тъй като комисията заседава в четвъртък. Вие можете да останете, но аз смятам да се върна за 19 януари. Следващия четвъртък ще бъде вече късно. Все пак ще направим две заседания – едно на 19 януари и едно, след като свършат партньорските проверки. Може да не участваме всички членове на комисията, важното е министърът и неговите сътрудници да се почувстват ангажиран да дойдат пред комисията, за да се види какво са направили.
Вярно е ч е има сесия. Но първия ден от сесията – възползвам се да поканя всички, които са тук, още от 15 януари ще дойде Комисията по европейските въпроси на Швеция, тя ще бъде тук и на 16 януари. Това са пак неудобни дни – неделя и понеделник. Молбата ми е който е тук, да участва в срещите с тях, защото и Швеция трябва да ратифицира протокола за присъединяване.
Действително тази седмица ще бъде по-тежка. Разбира се, всеки ще се съобрази със своите ангажименти и темите по време на сесията.
Освен това предлагам в началото на февруари да направим пак такава среща по тези два важни въпроса – граничния контрол, който е много важен, и въпросите на застраховките на моторните превозни средства, което е един голям неочакван проблем – става дума за гражданската отговорност.
Освен това предлагам да направим и предварителни срещи, не само след като минат партньорските проверки.
Искам да кажа, че по тези три теми за януари и февруари, не само пост фактум, но и преди съответните партньорски проверки да проведем заседания на комисията. Тоест едното е селско стопанство, другото е външни граници и третото е застраховки.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз напълно подкрепям Вашите предложения, господин председателю, за програма на Комисията по европейска интеграция.
Искам пред този състав да поставя три въпроса, които мисля, че са важни.
Първо, правя едно малко предложение към дневния ред на комисията специално за месец януари. Аз мисля, че би било уместно в началото на януари, както това беше традиция в миналия парламент, да се проведе една среща на Комисията по европейска интеграция с посланика на Австрия в България, който да представи приоритетите на идващото австрийско председателство на Европейския съюз. всички си спомняме, че през миналия мандат при всяка ротация, при всяко поемане на председателството от страна – членка, съответният посланик правеше подобно представяне на приоритетите на своята страна. Така че смятам, че би било добре, особено в тази решителна за България година, ние да направим едно такова заседание, на което да поканим австрийския посланик.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз веднага предлагам да приемем предложението на господин Казак и отсега да се опитаме да се свържем с посланика на Австрия в България и да го поканим за 12 януари, когато е първото заседание на комисията, ако той има желание, разбира се, заедно с представителите на Министерството на външните работи и на Министерския съвет.
Предлагам това да го приемем незабавно.
Разбира се, ако той каже, че ще има възможност да дойде през следващата седмица, която следва тази с 12 януари, ще се съгласим. Но да му предложим още на 12 януари да дойде пред комисията. Да му дадем две възможности, от които едната да бъде избрана.
ЧЕТИН КАЗАК: Сравнително рано да го поканим, за да му се даде възможност и време да се подготви.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Казак, за това предложение.
ЧЕТИН КАЗАК: Втората ми препоръка и предложение е следното. Всички знаем, че 2006 година е особено важна за нас, не само поради факта, че на България предстоят много peer-ревюта, много съвместни проверки от страна на Европейската комисия. Общо взето тези проверки целят именно да се види как България вече не толкова приема нови закони, свързани с хармонизацията на нашето законодателство, а как прилага вече приетите закони.
Струва ми се, че от тази гледна точка е важно ние като членове на Комисията по европейска интеграция – а доста голяма част от нас са едновременно и наблюдатели в Европейския парламент – да имаме по-ясна представа как тече процесът на прилагане на тези закони и по-конкретно от страна на изпълнителната власт какви мерки се взимат на подзактоново ниво за прилагането на тези закони.
Тоест тази годишна програма на Министерския съвет, която ще бъде приета, да съдържа в себе си и приетите подзаконови нормативни актове, които ще бъдат приети във връзка с новите закони. И най-вече да се даде една информация за конкретните мерки, които се прилагат, за да можем ние да имаме по-ясна представа къде сме и не само да рапортуваме, че сме приели нов Наказателно-процесуален кодекс и в началото на следващата година ще приемам, дай боже, промени в Конституцията, но да може да имаме точна информация във връзка с предприетите мерки по-конкретно на терена за това как се прилагат тези нови закони.
Това ми е следващото предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на представителите на изпълнителната власт искам да ги помоля да ни информират дали това е така, както е моето впечатление, че този план за действие през 2006 година по същество отговаря на тези мониторингови таблици на Европейската комисия, в които влизат законодателни мерки, подзаконови актове, институционални решения.
На практика ние сме се опитали, може би съкращавайки програмата на правителството и вадейки от нея само законодателната част – това го направихме за ваше улеснение, без да сме искали да подценим другата част на правителствената програма. Тя е на разположение и мисля, че можем, ако трябва, да допълним нашия материал. Така че е малко наша вина – на експертите на комисията, ако сме оставили погрешно впечатление у вас.
Но доколкото разбирам – ние ще се върнем на този въпрос, - това, което ще ни предложи правителството, е съвсем друго. А то е неговата позиция по тези бъдещи проекти, които ще се разглеждат през 2006 година, на основата на плана за работа на Европейската комисия и, разбира се, на националния план. Защото във всяка област правителството може да поставя и други важни въпроси.
Един от въпросите например са парите за АЕЦ – Козлодуй през 2009 година. По този въпрос непрекъснато се говори. Той очевидно ще бъде в българската програма, без да бъде в европейската.
Заповядайте, госпожо Колдамова. Първо, искам да се извиня, ако това ,което сме направили като извадка, тъй като не сме автори, едностранчиво представя плана на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАМОВА: Вие сте прав, че действително в плана за действие се съдържат всички мерки, включително и подзаконовите нормативни актове, всички наредби, които трябва да бъдат разработени и приети. Така че в пълния му обем това се съдържа.
Действително програмата, която ще трябва да бъде представена, е насочена за това какво трябва да се прави през 2006 година в контекста на европейските политики и на двете председателства, съответно пречупено през българския дневен ред. така че по-скоро двете неща ще се допълват. Този план е много по-детайлно разписан, с абсолютно всички някъде около 730 мерки. Ако го нямате, можем да ви го предоставим в пълния му обем, за да имате представа за цялата дейност.
ЧЕТИН КАЗАК: И третото ми предложение се състои в една може би молба или препоръка. Използвам случая, че тук се намират представители на двете дирекции “Европейска интеграция” – към Министерския съвет и към Министерството на външните работи, разбира се, на ниво заместник-министър на външните работи, за да поставя един въпрос, който неведнъж сме обсъждали.
Използвам случая, че тук останахме приоритетно членове на комисията, които са едновременно и наблюдатели в Европейския парламент.
Всички ние знаем колко е важна ролята на Европейския парламент специално в процеса на изработване на новото европейско законодателство. Знаете, че най-важните актове на Европейския съюз се приемат в така наречената “процедура на съвместно вземане на решения с Европейския парламент”, а всички останали актове по една или друга процедура – на консултации и т.н., минават през Европейския парламент.
Ролята ни като наблюдатели в Европейския парламент е такава, че колкото да са ограничени нашите възможности, все пак ние вече имаме възможност да влияем на този процес в рамките на работата на Европейския парламент, като участваме в съответните специализирани комисии на Европейския парламент.
Искам със съжаление да ви обърна внимание, че досега ние не сме получили едно подобаващо внимание от страна на нашата мисия към Европейския съюз в Брюксел. Ние неведнъж сме коментирали. За съжаление, това е вече три-четири месеца.
Аз знам, че нашите служители от мисията са много заети, непрекъснато участват в работни групи, в консултации с Европейската комисия и т.н. Но ми се струва, че към момента се подценява ролята на Европейския парламент и участието на нашите наблюдатели в работата на Европейския парламент.
След поставяне на въпроса от наша страна пред господин Папаризов, който като председател на Комисията по европейска интеграция се явява като един неформален лидер на нашата група евронаблюдатели, все пак беше организирана една среща в мисията, но за съжаление тя беше организирана на една такава дата – 6 декември, Никулден, която може би беше удобна за част от нашите колеги, но за по-голямата част от колегите – наблюдатели тя не беше удобна. Нашето желание беше да предложим на мисията да организира ежемесечни брифинги с евронаблюдателите по време на така наречените минисесии на Европейския парламент в Брюксел – вие знаете, че по принцип пленарните сесии са в Страсбург, но всеки месец има така наречените минипленарни сесии, които се провеждат в Брюксел. На тези минипленарни сесии общо взето по-голямата част от нашите евронаблюдатели присъстват. И ще бъде добре мисията на България към Европейския съюз да поддържа малко по-тесни контакти. Знаем, че там има експерти, които отговарят за различните области и те биха били от неоценима полза за нашите колеги от специализираните комисии, където, уверявам ви, в момента се гласуват важни за бъдещето и за България като бъдещ член на Европейския съюз законодателни актове. И е добре нашите евронаблюдатели в Европейския парламент да имат ясна представа за позицията на България по приемането на тези актове. А това може да стане по най-добрия начин и при най-добра информираност, като поддържат тесен контакт със съответните експерти в мисията ни в Брюксел.
Това е просто една препоръка към вас като представители на двете дирекции да имате това предвид и да го предадете на вашите колеги.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди ад продължим по-нататък с изказванията, искам да кажа, че този въпрос и господин Казак, и колеги поставиха още на министър Калфин в Брюксел. Има съгласие и на министъра на външните работи, но предполагам, че е добре вие да го формализирате като отговарящи за мисията. Има съгласие и на посланик Даскалов да се правят такива срещи по време на минисесиите. В резултат на търсене на дата може би всички да бъдат се получи така, че примерно още първата седмица, когато беше поставен въпросът, имаше готовност. Тогава колегите от Народната партия отсъстваха, датата се отложи.
Така или иначе е ясно, че не трябва да се цели всички да бъдем едновременно там, а да може да има периодичност по време на всяка минисесия да има информация.
Мисля, че всички евронаблюдатели в резултат на този въпрос, който беше поставен в Страсбург, вече имат списък на всички служители в мисията и това кой за какво отговаря и т.н. Но това е една първа стъпка. Нашата молба, разбира се, е това нещо да не бъде оставено на добрата воля само на посланик Даскалов и на мисията, а когато правите плана за работа, да се има предвид, че работата с евронаблюдателите е много важна за България и, грубо казано, да ни използвате.
Когато евронаблюдателите са информирани за българските позиции, те могат да са много по-активни и, от друга страна, много по-полезни за страната, разбира се, в рамките не на някакво опекунство, а на взаимна информация и даване на мнение.
Трябва да кажа, че от наша страна – на евронаблюдателите, в началото като че ли нямаше много силно желание да работят на национално ниво и всеки се чувстваше част от партийната група на Европейския парламент. Но по-късно всички осъзнахме, че е добре да имаме и такива национални общи действия, за да сме по-полезни на себе си и на нашите партийни групи.
Така че мисля, че към момента такова взаимно разбиране има. Въпросът е може би малко да го формализираме, за да се разбира, че това е не една задача, която мисията прави покрай всичко останало на добра воля, но е едно от важните неща в крайна сметка България да използва всички инструменти за въздействие в европейските институции.
Извинявам се, че допълних малко господин казак.
Заповядайте, госпожо заместник-министър, да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАМОВА: Аз наистина искам да потвърдя, че е правено обсъждане. Даже бяхме в Брюксел с министър Калфин. В присъствие на колегите от мисията този въпрос беше дискутиран и има пълно разбиране по отношение на необходимостта от по-добро сътрудничество и координация. Наистина въпросът е на дневен ред. по-скоро действително трябва някак си да се формализира, за да бъде поставян и регулярно, както господин Казак предложи, по време на минисесиите.
Ако аз мога да си позволя една препоръка, наистина трябва да се използват и възможностите от предоставянето на този списък и при възникване на някаква необходимост от информация или от каквото и да било, с колегите, които се занимават с въпроса, без да имате някакво притеснение, да се обръщате конкретно и към тях. Защото понякога няма време да се организира събитието. Така че това нещо смятам, че в бъдеще ще бъде подобрено.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам само да кажа, че би било добре, когато Министерството на външните работи подготвя план за работа на мисията, да се каже, че и такива контакти се осъществяват и конкретно, и на ниво мисия, за да се знае, че това е от този механизъм, все пак част от общия механизъм. Евронаблюдателите сме от 26 септември и този факт едва ли е отразен в чисто процедурните, технологични правила, които има за работа. А е добре да намери своето място и в нормалната ваша технология, която сигурно е подробно разписана.
Молбата ми е, ако има такава подробна технология на работа, работата с евронаблюдателите да намери своето отражение.
Има ли други бележки, уважаеми колеги, по тази точка, която предварително гледаме? Сега само частично обсъждаме програмата за следващата година. Благодарение на дискусията все пак бяха направени няколко ценни предложения, които ще се опитаме да реализираме – среща с австрийския посланик, заседания преди партньорските проверки и общо взето според мене набелязахме по-важните неща за месец януари, които трябва да се опитаме да направим, наред със законодателната програма. Току-що ни разпределиха няколко законопроекта, които си влизат в редовните заседания.
Имате ли предложения за други неща, извън срещата с посланика и срещата с представители на министерствата преди партньорските проверки, и, разбира се, когато е готов планът на правителството за работа с европейските институции? Други въпроси, които да поставите?
Ако няма, предлагам да закрием официалната част.
Още веднъж пожелавам на всички много здраве, много лично щастие и много успехи през новата година.
Бъдете здрави и щастливи за Коледа и през идващата нова година.
Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
