Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
20/03/2008
П Р О Т О К О Л
№ 89
На 20март 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-31/10.03.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-15/21.02.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки – внесен от Мария Капон и Елеонора Николова.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-22/10.03.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – внесен от Маргарита Кънева и група народни представители.
4. Разни.
На заседанието присъстваха: Стефан Фиков – заместник-министър на правосъдието, Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Дневният ред ви е известен. Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-31/10.03.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-15/21.02.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки – внесен от Мария Капон и Елеонора Николова.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-22/10.03.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – внесен от Маргарита Кънева и група народни представители.
Имате ли предложения за други точки от дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-31/10.03.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Стефан Фиков – заместник-министър
Виктория Нешева – директор на Дирекция “Съвет по законодателство”
Румяна Цочева – експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”
Госпожа Илчева – виден представител на българската адвокатура.
Давам думата на господин Фиков да представи законопроекта, като се има предвид, че предметът на дейност на нашата комисия е само преценка доколко този законопроект съответства с правото на Европейския съюз и не се занимава по същество със законопроекта. Моля от тази гледна точка да изразите Вашето мнение по отношение на становището, което сме изготвили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН ФИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основната промяна в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е предпоставена от констатациите на Европейския съд за правата на човека по множеството дела, по които България е осъдена да заплати обезщетение на гражданите, претърпели щети по този закон, за наличие на противоречия между основополагащи принципи на Конвенцията за правата на човека и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 за дължимите такси и разноски по делото, образувано по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Конкретният повод е Решение от 12 юли 2007 година на Европейския съд за правата на човека по делото Станков срещу България, където съображенията на съда са следните:
Макар сама по себе си целта за наемането на държавни такси да не е несъвместима с доброто правосъдие, практическите трудности при оценката на размера на претенциите по Закона за отговорността на държавата, който би могъл да бъде уважен, заедно с относително високия, неподлежащ на промени процент 4 процента пропорционална държавна такса върху цената на иска, са равносилни върху ограничението на правото на жалбоподателя на съд, което е диспропорционално на иначе легитимната цел.
Като изхожда от целите на Конвенцията да гарантира нетеоретични илюзорни, а практически ефективни права на човека, Европейският съд е приел, че дължимата по тези дела пропорционална такса е твърде висока и практически обезсмисля принципа на възразяване, поставен като основна цел в закона. осъденият практически е лишен от достъп до правосъдие, тъй като следва да заплати такса, приблизително равна на присъденото му обезщетение.
Въз основа на тези констатации ще ви представя набързо промените, които се предлагат в закона.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: По-скоро да се спрете върху чл. 9а. Другите права не представляват компетентност на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН ФИКОВ: По чл. 9а предложенията са следните. Таксите да са прости, техният размер да бъде определен с тарифа на Министерския съвет. Идеята ни е размерът да бъде минимален.
Другата новост в наредбата е, че за заплащането на дължимите такси към момента на предявяване на иска действащата наредба предвижда заплащане на таксите и на разноските след приключване на делото., с което се елиминира така наречения предупредителен ефект.
Разноските ще се дължат от ответната страна по делото, когато искът е уважен изцяло или частично.
В този случай съдът възлага на ответника да заплати на ищеца държавната такса, внесена от последния при предявяване на иска, и заплатеното от него възнаграждение за един адвокат, съответстващо пропорционално на уважената част.
Друга важна разпоредба – включена е изрична разпоредба, че съдът въвежда разноските на ищеца, когато предявеният иск е отхвърлен изцяло, както и когато последният оттегли иска изцяло или направи отказ от него изцяло.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, становища. Това е един безспорен според мене законопроект, изцяло издържан в духа на Конвенцията за защита правата на човека.
Ако няма желаещи за изказване, преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Господин Филип Димитров е написал становище, че е въздържал се по тази точка.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-15/21.02.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ – ВНЕСЕН ОТ МАРИЯ КАПОН И ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА.
От вносителите госпожа Николова е тук. Ще Ви помоля, госпожа Николова, да се спрете на това, което е отразено на страници 2 и 3 от нашето становище като конкретни препоръки за по-пълно съответствие с Директива № 2004/18 на Европейската общност, с Директива № 80/665 на Европейската икономическа общност и Директива № 95/13 на Европейската икономическа общност.
Имаме конкретни бележки, които нашите експерти са направили, за подобряване на редакциите на закона между първо и второ четене.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Господин председател, аз благодаря на Вас и на Вашия експертен екип за много интересното становище, отразено, бих могло да кажа, по-скоро в редакционен смисъл, отколкото по същество направени необходимите поправки.
Искам само да кажа, че се радвам на тази помощ, тя е много ценна за нас и ние ще се съобразим между първо и второ четене с изискванията, които произтичат от директивите.
Искам само да кажа, че всичките тези текстове, които ние сме написали, са фактически предложения на всички работодателски организации, които в един момент стигнаха до общо заключение, че някои от допуснатите процедури в Закона за обществените поръчки продължават да не бъдат достатъчно прозрачни, дават възможност възложителите много едностранчиво, в свой интерес и в интерес на обръчите от фирми да избират формата на процедурата, от една страна, и, от друга страна, и самото формулиране на заданието.
Много естествено е оплакването, че контролът, който се осъществява върху всичките етапи на процедурата по обществените поръчки, не може да бъде осъществен от съдилищата.
Всички заповеди на органите по възлагане, които по същество са индивидуални административни актове, фактически на първия етап се обжалват пред друг административен орган, каквато е Комисията за защита на конкуренцията. Че тя е административен орган – това е видно от решение на Конституционния съд, който е категоричен, че правната природа на Комисията за защита на конкуренцията е административен орган. Тоест ние по същество казваме така: акт на администрацията се обжалва по друг орган на администрацията, което според нас драстично нарушава правото на защита на участниците в процедурата по обществената поръчка.
Затова сме си позволили да препоръчаме стария ред на обжалване пред съдилищата. Още повече, че непосредствено с приемането на закона регионалните съдилища в България бяха ситуирани, започнаха да работят, там работят и колеги, които и преди това в битността си на съдии и правоприлагащи органи имат много опит по отношение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, което всъщност е по-близко до гражданите им дава възможност във всеки един момент да бъдат защитени техните интереси.
Разбира се, аз виждам и гледната точка на Комисията по европейските въпроси, че ефективността на процедурите трябва също да бъде съобразена. Не мога да възразя, че това също е гледна точка – необходимост от провеждане на процедура по обществена поръчка.
Но искам да уведомя комисията ,че сега сроковете за обжалване в никакъв случай не са по-кратки, защото Комисията за защита на конкуренцията е един орган със седем члена. Изключително трудно е да се придвижат и разгледат всички дела, които постъпват от всички краища на България. А много често при тази отдалеченост на комисията практически трябва хората да се откажат от жалбата. Особено при необходимостта предварително да внасят една много висока гаранция, без по същество да очакват добър резултат на края. Това по никакъв начин не стимулира конкуренцията.
Мисля, че тези текстове по-скоро обслужват българските некрасиви практики, отколкото красивите европейски препоръки. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Както виждате, колеги, това е един законопроект, който безспорно цели повишаване на прозрачността, ограничаване на риска от корупционни практики, усъвършенства процедурата по обжалване и обществените поръчки.
Доколкото разбирам, вносителите приемат нашите бележки и ще бъдат отразени между първо и второ четене.
Има ли становища, въпроси към вносителите? – Няма.
Предлагам да подкрепим този законопроект и да го придвижим към пленарната зала за първо четене, а между първо и второ четене, ако имате нужда, да помогнем с нашите експерти, за да подобрим текстовете.
Има ли други становища? – Няма.
Който е съгласен да приемем законопроекта на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-22/10.03.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ – ВНЕСЕН ОТ МАРГАРИТА КЪНЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
За участие в разискванията по тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Борислав Борисов – директор на Дирекция “Митнически режими и процедури” в Агенция “Митници”.
Давам думата на госпожа Маргарита Кънева – вносител на законопроекта, имайки предвид преценката на нашата комисия и тези бележки, които сме отразили в нашето становище.
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, направеното предложение цели да хармонизира нашето законодателство по отношение на акцизите и акцизните стоки с Директива № 92/84, с която е въведена минимална ставка на акцизите за бирата, и Директива № 92/83, която посочва начина, по който се изчислява акцизът и се определят категориите, в които може да се групират различните видове бира.
В тази директива се казва, че държавите – членки могат да прилагат намалени ставки на акциза на бирата, която е произведена в независими малки пивоварни при спазване на определени условия.
В нашия законопроект е дадено предложение за определяне на “независима малка пивоварна”.
Малките производители на бира – до 200 000 хектолитра годишно, могат да прилагат намалена акцизна ставка, но не по-малко от 50 процента от националния размер на акцизния данък.
От тази възможност за намалена ставка са се възползвали 20 от държавите – членки на Европейския съюз към 1 януари 2008 година.
Тази промяна дава възможност, от една страна, на малките производители на бира да устоят на конкуренцията на крупните производители, от друга страна, да запазят традицията, да запазят някои чисто български марки, да осигурят възможност за развитие на малките независими пивоварни, които дори са част от историята на регионите, в които работим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин заместник-министър, моля за становище на Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бюджетният ефект, който се предлага със законопроекта от страна на уважаемите народни представители, се измерва някъде на около 2 млн. лв. в негативна посока и се отнася за “Ломско пиво”, “Бирарията”, “Воденицата”, с. Труд, Пловдивско, Мездра и Плевен.
България провежда национална политика по отношение на акцизите си и се е възползвала, включително и от тази акция, която я има.
Когато се отнася за казаните на ракия и изваряване, действително акцизната ставка се намалява на 50 процента.
Аз смятам, че основателно възниква въпросът къде е рационалното на политиката по отношение на бирата, след като това се отнася само за четири или за пет пивоварни.
По отношение на спецификата на нашата данъчна политика бих искал само да припомня ,че ние поддържаме исторически най-ниски нива на преки данъци и стремежът ни е да поддържаме единни данъчни ставки на косвените данъци – данък добавена стойност и акцизите.
И още нещо бих искал да прибавя в тази връзка, че въпреки съображението на уважаемите народни представители, че това ще подобри конкурентноспособността, спецификата на косвения данък, в това число и на акциза е, че те се включват като елемент на цената, която се формира, и тази цена се плаща от крайния потребител, а не от производителя. Производителят се оказва инкасаторът, който събира акциза и го внася в бюджета. Но в крайна сметка не знае как би се отразило например върху бирарии като “При кмета” или “Воденицата” и как се оправят с надценките там и как ще се повиши конкурентноспособността.
Сега ще си позволя да спомена и някои други данни.
България е достигнала минималните акцизни ставки за пивото и в момента ние сме на 1,50 лв. на хектолитър, което, измерено към половин литър, означава, че акцизната ставка се движи между 7,5 стотинки и достига до 10 стотинки, според плътността на бирата.
В същото време, съизмервайки се с другите държави, ще си позволя да посоча Италия, където акцизната ставка на половин литър е някъде около 45 стотинки. И въпреки всичко Италия не се е възползвала в тази степен за малките пивоварни.
Ще си позволя да посоча акцизната ставка на Великобритания. Тя достига повече от 50 стотинки на литър; може би на Австрия, която е характерна като държава, която има собствена марка, или на Белгия, която има 346 марки.
Действително става дума за национална политика, за национална защита на малките пивоварни с друга специфика и с други характеристики.
Но за съжаление, разбира се, ще потвърдя мнението по отношение на този законопроект. Ние не смятаме, че в този конкретен случай се цели национална политика. Не смятаме ,че вътре са фиксирани контролни мерки. В този смисъл според нас законопроектът е непълен, тъй като всички преференции, като имаме предвид “творческата” същност на българските данъкоплатци е не малка част и нивото на данъчна култура на развитие на страната ни, смятаме, че ще бъде неблагоприятно.
И последното, което бих искал да добавя като аргумент, което е свързано, разбира се, със Закона за устройство на държавния бюджет и данъчното законодателство. Обикновено данъчните закони влизат в сила в началото на годината и ефектите се оценяват върху бюджета.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин заместник-министър, както Вие сам разбирате, преценката на нашата комисия е дотолкова, доколкото съответства на актовете на Европейския съюз. и поне това, което е посочено в становището на нашите експерти, е, че предлаганите изменения не противоречат, а напротив, следват тази съвместна компетенция по регулирането, отразена в Директива № 92/83 на ЕИО и на европейското право като цяло.
Разбирам Вашите съображения, които са по-скоро съображения за пред водещата комисия като комисия, която трябва да прецени цялостно държавната политика по отношение на определянето на данъци, акцизи. Но трудно бих могъл да намеря някакви аргументи в нашата комисия да вземем въпроси по същество.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Господин председател, съгласен съм. Действително става дума за съответствие- но когато ползваме подобни акции, може би естествено е да сравняваме и останалата данъчна тежест, която присъства в тези държави, нивото на потребление, нивото на доходи.
И въпреки че не противоречи ,позволете ми да изразя според мене естествено становище, доколко и до каква степен ние ще ползваме примерите на външно законодателство, ползвайки термина “хармонизиране”.
Според нас тук не става дума за хармонизиране. Ние нямаме такава функция и такова право. Не става дума за национална политика. Нещо повече, смятаме, че може би е свързано повече с набиране.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Но както виждате, в нашето становище ние не изразяваме становището, че става въпрос за хармонизиране, а става въпрос, че не противоречи на тази директива.
За мене лично ще бъде интересно да чуя мнението на вносителите и на представителите на министерството по тази бележка, която сме направили, за липсата на система за контрол на произхода на бирата, която е дадена с намалена ставка, и евентуалното предложение за регистрация на малките независими пивоварни като една от възможностите за такъв контрол. Дали бихме могли да помислим между първо и второ четене по това, ако, разбира се, законопроектът бъде приет на първо четене пред Народното събрание? Дали тази бележка бихме могли да я оставим в нашето становище?
ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: Уважаеми господин председател, не сме готови към този момент по въпроса за контрола.
Приемам Вашето предложение по-нататък между първо и второ четене да видим нещата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате ли становища, въпроси? – Няма.
Четиримата човека, които напуснаха работата на комисията, изразиха положителното си становище. Към подкрепа на това становище, което сме записали.
Ние не можем да вземем становище по същество, но това, което можем да отразим в нашето становище, е, че предлаганият законопроект на противоречи на европейското законодателство. Действително не става въпрос за хармонизационен закон, но не противоречи на Директива № 92/83 на ЕИО.
Който е съгласен с така предложеното становище ,моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Приключихме по точките от дневния ред.
Преминаваме към точка:
РАЗНИ.
Колеги, ще ви помоля за още малко внимание. Искам да направя няколко съобщения.
Колеги, от 25 до 28 март в България ще присъства у нас делегация на Съвместната парламентарна комисия по европейските въпроси на парламента на Румъния в състав: нейният председател и ръководител на делегацията, заместник-председателят на комисията, секретар, членове на комисията и двама съветници към комисията – общо 8 човека.
На 25 март е предвидена една официална вечеря, на която и аз ще имам възможност да присъствам, но за съжаление на 26 март трябва да пътувам за Гърция, където има заседание на Евросредиземноморския парламент. Казвам, за съжаление, във връзка с конкретния случай, тъй като няма да мога да присъствам.
Молбата ми е тези колеги, които имат възможност, първо за вечерята на 25 март от 19,30 часа да кажат имат ли възможност да присъстват на нея.
В четвъртък в зала “Запад” от 10 часа до 10,45 часа е предвидена среща с делегатите на Комисията по европейските въпроси. А от 10,45 до 11 часа – с подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз.
Ще помоля всички, които имат възможност, да участват в тази среща с румънските колеги. Знаете, че с тях имаме традиционни добри връзки. Няколко пъти и ние сме били на посещение в Румъния. Това е първо тяхно посещение в нашия парламент и заслужава да се отнесем с необходимото внимание.
Това е, което имам да съобщя.
На второ място, утре очакваме от членовете на комисията едно по-активно участие в обсъждането на Лисабонския договор. В пленарната зала предстои обсъждането и евентуалната ратификация, ако процедурата предстои в същия ден да бъде извършено това нещо. Имаме всичките основания като национален парламент да изразим своето становище, своята подкрепа. Доколкото разбирам от обсъжданията в нашата комисия, единствено политическата сила “Атака” ще изрази своите възражения срещу Лисабонския договор.
Имаме едно писмо от европейски колеги, които ни казват, че има една внесена петиция, в която се изразява подкрепа на християнските ценности. В нея се казва, че би могло при ратификацията на договора евентуално съответните национални парламенти евентуално да приемат декларация, с която да изразят подкрепа на тези ценности.
Аз не виждам какъв друг начин може да се обсъди. Говорих с ръководството на Народното събрание. Те казаха: по-добре го помислете във вашата комисия в тази насока.
Не е даден конкретен текст и конкретно предложение. има просто едно писмо, което е изпратено от нашия постоянен представител в Брюксел господин Бойко Коцев, в което се предлага евентуално съпътстваща декларация.
Ако искате, да разменим мисли дали тя е необходимо да се прави или утре да се концентрираме върху договора. Винаги можем да приемем такава декларация в нашия парламент по-натам. Кое е по-добре като процедура?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Кой е инициаторът?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Инициатор е полски член на Европарламента, на базата на петиция от европейски граждани. За да бъде разгледана петицията, трябва да има един милион подписи. Посочва се, че тя е подкрепена от 1 млн. 123 хил. подписи от съответните различни държави. Явно е имало организация по събирането на тези подписи.
Просто имаме едно уведомление, че по повод на тази и тази петиция се изразява подкрепа на християнските ценности в Европа и се предлага националните парламенти да обсъдят дали с ратифицирането на Лисабонския договор да приемат такава декларация в подкрепа на християнските ценности.
Доколкото знам, до този момент имаме пет ратификации и нито една от тях не е съпроводена с такава декларация. ние ще имаме честта да бъдем шеста страна – отличничка, ако някой не ни изпревари днес, ратифицирала този документ.
Безспорно е, че всички го подкрепяме, защото в крайна сметка тези ценности са отколешни в нашата страна. Но можем да помислим в бъдеще за такава декларация, която да събере повече информация – какъв би могъл да бъде вероятният текст. Винаги вашият парламент има възможност да приеме такава декларация.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, този договор е един от най-смущаващите моменти, разбира се, в реда на нещата, но това все пак е ограничаване на националния суверенитет и налагането на Общността на дадени визии и становища, които трудно ще бъдат отхвърлени от отделните страни – членки, в сравнение с досегашната позиция.
Ако тази петиция е във връзка с такива неща, може наистина да има повече сведения. Сега да подкрепяме нещо, което не познаваме… Хората явно имат някакви текстове, имат някакви разяснения, имат сигурно акции, за да се съберат над 1 милион подписа. Ако трябва, да се съберат повече сведения и да се каже.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако сте съгласни, така да процедираме: да напишем едно писмо до нашия постоянен представител в Брюксел господин Бойко Коцев да ни изпрати текста на самата петиция, която е подкрепена, заедно с цялата информация за това каква е позицията на отделните държави и какво възнамеряват те да правят в бъдещи ратификации, за да можем да го отразим.
Извинявате, д-р Щерев, но ще изразя известни резерви към това ,което казахте, за ограничаването на суверенитета. Знаете, че нашето Народно събрание ратифицира Договора за създаване на Конституцията на Европа.
В чл. 8.2 от Договора за създаване на Европейския съюз изрично са посочени 6 области, в които се разширяват пълномощията на националните парламенти. И това за първи път се прави. Може би това е компромисът, който позволява подписването на Лисабонския договор, на базата на настояването на държави като Великобритания, Чехия, Полша. Две от тези държави изразиха резерви по повод Хартата на правата на Европейския съюз.
Така че аз мисля, че напротив, ако трябва да го погледнем от гледна точка на национални парламентаристи, можем да бъдем доволни с това разширяване на правата.
Друг е въпросът, че според мене в този момент ние даже не осъзнаваме какви огромни възможности и каква огромна работа ни чака като национален парламент, ако искаме да отговорим на всичките тези възможности, които ще ни предостави Лисабонският договор.
Лично аз вчера бях на една конференция и оттам останах с убеждението, че ако на конституционно ниво ние сме решили горе-долу проблемите, то ни предстои много сериозна законодателна работа, за да можем всички тези правомощия като процедури и правомощия на националните парламенти да ги опишем, за да може да се спазват. Особено това, което ни е дадено като възможности за контрол по спазване принципите на субсидиарност и пропорционалност. Тези жълти и оранжеви картони, които се въвеждат, е нещо практически ново в практиката на Европейския съюз.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз не възразявам срещу това, че трябва да бъде подписан договорът. Но само отбелязвам, че има 60 области според договора, които са изключително важни и националните институции нямат право на вето. Все пак това е ограничение и трябва да го проумеем.
В края на краищата трудно е да се създаде общност без ограничения. Разбирам го, но просто всички хора у нас трябва да разберат, че общността и силата на общността предполага ограничаване на някакви правомощия. Честно е да го кажем това на хората.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Няма обществен договор. Както договорът в една държавата между личността и държавата означава отчуждаване на част от правата и свободите за сметка на получаване от страна на държавата на някаква защита, по същия начин участието във всякакъв международен съюз, какъвто ще да е той, означава ограничаване на част от националния суверенитет за сметка на получаване на нещо, което сам не можеш да си го осигуриш.
Това е естествено и логично. Въпросът е дали е намерен този баланс в Лисабонския договор. И на мене ми се струва, че целият спор, който се разрази и след двата референдума във Франция и Холандия, доведе до това, че в него се дадоха повече възможности, отколкото в първоначалния проект на договора за създаване на конституцията за участие на националните парламенти и на гражданите на двете страни в работата на европейските институции.
Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Ние коментираме в момента дали да търсим декларация.
Аз подкрепям позицията, че сега такова нещо е излишно. Да вкарваме шум в системата е излишно. Ние трябва утре да вземем позиция като парламент – аз ще гласувам “за” – да подкрепим позицията.
Ако се върнем с няколко месеца назад, нека да си спомним, че големият конфликт е общ. Сега да тръгнем да се занимаваме втори път с декларация, която
Затова аз предлагам нашата позиция да се пречупва през позицията на всяка политическа сила. Но това е един от малкото случаи, където имаме пълен консенсус.
Като комисия, ако трябва да взимаме решение, ние сме го казали. Ние сме “за”. Ако трябва да гласуваме становище на комисията…
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние вече сме гласували това становище.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Гласували сме го. Оттам нататък за индивидуалните права, за възможностите по-нататък трябва да се борим за всеки конкретен случай. Иначе не виждам причина ние утре да вземем различна позиция от подкрепата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря за това становище. Разбираме се така: ние като комисия няма да предлагаме декларация. ще пишем на господин Бойко Коцев да ни изпрати повече информация за тази петиция и т.н. Впоследствие можем да преценим евентуално за предлагане на някаква декларация, ако е необходимо за българския парламент.
С това приключваме нашата работа. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
№ 89
На 20март 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-31/10.03.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-15/21.02.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки – внесен от Мария Капон и Елеонора Николова.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-22/10.03.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – внесен от Маргарита Кънева и група народни представители.
4. Разни.
На заседанието присъстваха: Стефан Фиков – заместник-министър на правосъдието, Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Дневният ред ви е известен. Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-31/10.03.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-15/21.02.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки – внесен от Мария Капон и Елеонора Николова.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-22/10.03.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – внесен от Маргарита Кънева и група народни представители.
Имате ли предложения за други точки от дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-31/10.03.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Стефан Фиков – заместник-министър
Виктория Нешева – директор на Дирекция “Съвет по законодателство”
Румяна Цочева – експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”
Госпожа Илчева – виден представител на българската адвокатура.
Давам думата на господин Фиков да представи законопроекта, като се има предвид, че предметът на дейност на нашата комисия е само преценка доколко този законопроект съответства с правото на Европейския съюз и не се занимава по същество със законопроекта. Моля от тази гледна точка да изразите Вашето мнение по отношение на становището, което сме изготвили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН ФИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основната промяна в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е предпоставена от констатациите на Европейския съд за правата на човека по множеството дела, по които България е осъдена да заплати обезщетение на гражданите, претърпели щети по този закон, за наличие на противоречия между основополагащи принципи на Конвенцията за правата на човека и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 за дължимите такси и разноски по делото, образувано по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Конкретният повод е Решение от 12 юли 2007 година на Европейския съд за правата на човека по делото Станков срещу България, където съображенията на съда са следните:
Макар сама по себе си целта за наемането на държавни такси да не е несъвместима с доброто правосъдие, практическите трудности при оценката на размера на претенциите по Закона за отговорността на държавата, който би могъл да бъде уважен, заедно с относително високия, неподлежащ на промени процент 4 процента пропорционална държавна такса върху цената на иска, са равносилни върху ограничението на правото на жалбоподателя на съд, което е диспропорционално на иначе легитимната цел.
Като изхожда от целите на Конвенцията да гарантира нетеоретични илюзорни, а практически ефективни права на човека, Европейският съд е приел, че дължимата по тези дела пропорционална такса е твърде висока и практически обезсмисля принципа на възразяване, поставен като основна цел в закона. осъденият практически е лишен от достъп до правосъдие, тъй като следва да заплати такса, приблизително равна на присъденото му обезщетение.
Въз основа на тези констатации ще ви представя набързо промените, които се предлагат в закона.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: По-скоро да се спрете върху чл. 9а. Другите права не представляват компетентност на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН ФИКОВ: По чл. 9а предложенията са следните. Таксите да са прости, техният размер да бъде определен с тарифа на Министерския съвет. Идеята ни е размерът да бъде минимален.
Другата новост в наредбата е, че за заплащането на дължимите такси към момента на предявяване на иска действащата наредба предвижда заплащане на таксите и на разноските след приключване на делото., с което се елиминира така наречения предупредителен ефект.
Разноските ще се дължат от ответната страна по делото, когато искът е уважен изцяло или частично.
В този случай съдът възлага на ответника да заплати на ищеца държавната такса, внесена от последния при предявяване на иска, и заплатеното от него възнаграждение за един адвокат, съответстващо пропорционално на уважената част.
Друга важна разпоредба – включена е изрична разпоредба, че съдът въвежда разноските на ищеца, когато предявеният иск е отхвърлен изцяло, както и когато последният оттегли иска изцяло или направи отказ от него изцяло.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, становища. Това е един безспорен според мене законопроект, изцяло издържан в духа на Конвенцията за защита правата на човека.
Ако няма желаещи за изказване, преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Господин Филип Димитров е написал становище, че е въздържал се по тази точка.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-15/21.02.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ – ВНЕСЕН ОТ МАРИЯ КАПОН И ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА.
От вносителите госпожа Николова е тук. Ще Ви помоля, госпожа Николова, да се спрете на това, което е отразено на страници 2 и 3 от нашето становище като конкретни препоръки за по-пълно съответствие с Директива № 2004/18 на Европейската общност, с Директива № 80/665 на Европейската икономическа общност и Директива № 95/13 на Европейската икономическа общност.
Имаме конкретни бележки, които нашите експерти са направили, за подобряване на редакциите на закона между първо и второ четене.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Господин председател, аз благодаря на Вас и на Вашия експертен екип за много интересното становище, отразено, бих могло да кажа, по-скоро в редакционен смисъл, отколкото по същество направени необходимите поправки.
Искам само да кажа, че се радвам на тази помощ, тя е много ценна за нас и ние ще се съобразим между първо и второ четене с изискванията, които произтичат от директивите.
Искам само да кажа, че всичките тези текстове, които ние сме написали, са фактически предложения на всички работодателски организации, които в един момент стигнаха до общо заключение, че някои от допуснатите процедури в Закона за обществените поръчки продължават да не бъдат достатъчно прозрачни, дават възможност възложителите много едностранчиво, в свой интерес и в интерес на обръчите от фирми да избират формата на процедурата, от една страна, и, от друга страна, и самото формулиране на заданието.
Много естествено е оплакването, че контролът, който се осъществява върху всичките етапи на процедурата по обществените поръчки, не може да бъде осъществен от съдилищата.
Всички заповеди на органите по възлагане, които по същество са индивидуални административни актове, фактически на първия етап се обжалват пред друг административен орган, каквато е Комисията за защита на конкуренцията. Че тя е административен орган – това е видно от решение на Конституционния съд, който е категоричен, че правната природа на Комисията за защита на конкуренцията е административен орган. Тоест ние по същество казваме така: акт на администрацията се обжалва по друг орган на администрацията, което според нас драстично нарушава правото на защита на участниците в процедурата по обществената поръчка.
Затова сме си позволили да препоръчаме стария ред на обжалване пред съдилищата. Още повече, че непосредствено с приемането на закона регионалните съдилища в България бяха ситуирани, започнаха да работят, там работят и колеги, които и преди това в битността си на съдии и правоприлагащи органи имат много опит по отношение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, което всъщност е по-близко до гражданите им дава възможност във всеки един момент да бъдат защитени техните интереси.
Разбира се, аз виждам и гледната точка на Комисията по европейските въпроси, че ефективността на процедурите трябва също да бъде съобразена. Не мога да възразя, че това също е гледна точка – необходимост от провеждане на процедура по обществена поръчка.
Но искам да уведомя комисията ,че сега сроковете за обжалване в никакъв случай не са по-кратки, защото Комисията за защита на конкуренцията е един орган със седем члена. Изключително трудно е да се придвижат и разгледат всички дела, които постъпват от всички краища на България. А много често при тази отдалеченост на комисията практически трябва хората да се откажат от жалбата. Особено при необходимостта предварително да внасят една много висока гаранция, без по същество да очакват добър резултат на края. Това по никакъв начин не стимулира конкуренцията.
Мисля, че тези текстове по-скоро обслужват българските некрасиви практики, отколкото красивите европейски препоръки. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Както виждате, колеги, това е един законопроект, който безспорно цели повишаване на прозрачността, ограничаване на риска от корупционни практики, усъвършенства процедурата по обжалване и обществените поръчки.
Доколкото разбирам, вносителите приемат нашите бележки и ще бъдат отразени между първо и второ четене.
Има ли становища, въпроси към вносителите? – Няма.
Предлагам да подкрепим този законопроект и да го придвижим към пленарната зала за първо четене, а между първо и второ четене, ако имате нужда, да помогнем с нашите експерти, за да подобрим текстовете.
Има ли други становища? – Няма.
Който е съгласен да приемем законопроекта на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-22/10.03.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ – ВНЕСЕН ОТ МАРГАРИТА КЪНЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
За участие в разискванията по тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Борислав Борисов – директор на Дирекция “Митнически режими и процедури” в Агенция “Митници”.
Давам думата на госпожа Маргарита Кънева – вносител на законопроекта, имайки предвид преценката на нашата комисия и тези бележки, които сме отразили в нашето становище.
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, направеното предложение цели да хармонизира нашето законодателство по отношение на акцизите и акцизните стоки с Директива № 92/84, с която е въведена минимална ставка на акцизите за бирата, и Директива № 92/83, която посочва начина, по който се изчислява акцизът и се определят категориите, в които може да се групират различните видове бира.
В тази директива се казва, че държавите – членки могат да прилагат намалени ставки на акциза на бирата, която е произведена в независими малки пивоварни при спазване на определени условия.
В нашия законопроект е дадено предложение за определяне на “независима малка пивоварна”.
Малките производители на бира – до 200 000 хектолитра годишно, могат да прилагат намалена акцизна ставка, но не по-малко от 50 процента от националния размер на акцизния данък.
От тази възможност за намалена ставка са се възползвали 20 от държавите – членки на Европейския съюз към 1 януари 2008 година.
Тази промяна дава възможност, от една страна, на малките производители на бира да устоят на конкуренцията на крупните производители, от друга страна, да запазят традицията, да запазят някои чисто български марки, да осигурят възможност за развитие на малките независими пивоварни, които дори са част от историята на регионите, в които работим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин заместник-министър, моля за становище на Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бюджетният ефект, който се предлага със законопроекта от страна на уважаемите народни представители, се измерва някъде на около 2 млн. лв. в негативна посока и се отнася за “Ломско пиво”, “Бирарията”, “Воденицата”, с. Труд, Пловдивско, Мездра и Плевен.
България провежда национална политика по отношение на акцизите си и се е възползвала, включително и от тази акция, която я има.
Когато се отнася за казаните на ракия и изваряване, действително акцизната ставка се намалява на 50 процента.
Аз смятам, че основателно възниква въпросът къде е рационалното на политиката по отношение на бирата, след като това се отнася само за четири или за пет пивоварни.
По отношение на спецификата на нашата данъчна политика бих искал само да припомня ,че ние поддържаме исторически най-ниски нива на преки данъци и стремежът ни е да поддържаме единни данъчни ставки на косвените данъци – данък добавена стойност и акцизите.
И още нещо бих искал да прибавя в тази връзка, че въпреки съображението на уважаемите народни представители, че това ще подобри конкурентноспособността, спецификата на косвения данък, в това число и на акциза е, че те се включват като елемент на цената, която се формира, и тази цена се плаща от крайния потребител, а не от производителя. Производителят се оказва инкасаторът, който събира акциза и го внася в бюджета. Но в крайна сметка не знае как би се отразило например върху бирарии като “При кмета” или “Воденицата” и как се оправят с надценките там и как ще се повиши конкурентноспособността.
Сега ще си позволя да спомена и някои други данни.
България е достигнала минималните акцизни ставки за пивото и в момента ние сме на 1,50 лв. на хектолитър, което, измерено към половин литър, означава, че акцизната ставка се движи между 7,5 стотинки и достига до 10 стотинки, според плътността на бирата.
В същото време, съизмервайки се с другите държави, ще си позволя да посоча Италия, където акцизната ставка на половин литър е някъде около 45 стотинки. И въпреки всичко Италия не се е възползвала в тази степен за малките пивоварни.
Ще си позволя да посоча акцизната ставка на Великобритания. Тя достига повече от 50 стотинки на литър; може би на Австрия, която е характерна като държава, която има собствена марка, или на Белгия, която има 346 марки.
Действително става дума за национална политика, за национална защита на малките пивоварни с друга специфика и с други характеристики.
Но за съжаление, разбира се, ще потвърдя мнението по отношение на този законопроект. Ние не смятаме, че в този конкретен случай се цели национална политика. Не смятаме ,че вътре са фиксирани контролни мерки. В този смисъл според нас законопроектът е непълен, тъй като всички преференции, като имаме предвид “творческата” същност на българските данъкоплатци е не малка част и нивото на данъчна култура на развитие на страната ни, смятаме, че ще бъде неблагоприятно.
И последното, което бих искал да добавя като аргумент, което е свързано, разбира се, със Закона за устройство на държавния бюджет и данъчното законодателство. Обикновено данъчните закони влизат в сила в началото на годината и ефектите се оценяват върху бюджета.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин заместник-министър, както Вие сам разбирате, преценката на нашата комисия е дотолкова, доколкото съответства на актовете на Европейския съюз. и поне това, което е посочено в становището на нашите експерти, е, че предлаганите изменения не противоречат, а напротив, следват тази съвместна компетенция по регулирането, отразена в Директива № 92/83 на ЕИО и на европейското право като цяло.
Разбирам Вашите съображения, които са по-скоро съображения за пред водещата комисия като комисия, която трябва да прецени цялостно държавната политика по отношение на определянето на данъци, акцизи. Но трудно бих могъл да намеря някакви аргументи в нашата комисия да вземем въпроси по същество.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Господин председател, съгласен съм. Действително става дума за съответствие- но когато ползваме подобни акции, може би естествено е да сравняваме и останалата данъчна тежест, която присъства в тези държави, нивото на потребление, нивото на доходи.
И въпреки че не противоречи ,позволете ми да изразя според мене естествено становище, доколко и до каква степен ние ще ползваме примерите на външно законодателство, ползвайки термина “хармонизиране”.
Според нас тук не става дума за хармонизиране. Ние нямаме такава функция и такова право. Не става дума за национална политика. Нещо повече, смятаме, че може би е свързано повече с набиране.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Но както виждате, в нашето становище ние не изразяваме становището, че става въпрос за хармонизиране, а става въпрос, че не противоречи на тази директива.
За мене лично ще бъде интересно да чуя мнението на вносителите и на представителите на министерството по тази бележка, която сме направили, за липсата на система за контрол на произхода на бирата, която е дадена с намалена ставка, и евентуалното предложение за регистрация на малките независими пивоварни като една от възможностите за такъв контрол. Дали бихме могли да помислим между първо и второ четене по това, ако, разбира се, законопроектът бъде приет на първо четене пред Народното събрание? Дали тази бележка бихме могли да я оставим в нашето становище?
ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: Уважаеми господин председател, не сме готови към този момент по въпроса за контрола.
Приемам Вашето предложение по-нататък между първо и второ четене да видим нещата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате ли становища, въпроси? – Няма.
Четиримата човека, които напуснаха работата на комисията, изразиха положителното си становище. Към подкрепа на това становище, което сме записали.
Ние не можем да вземем становище по същество, но това, което можем да отразим в нашето становище, е, че предлаганият законопроект на противоречи на европейското законодателство. Действително не става въпрос за хармонизационен закон, но не противоречи на Директива № 92/83 на ЕИО.
Който е съгласен с така предложеното становище ,моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Приключихме по точките от дневния ред.
Преминаваме към точка:
РАЗНИ.
Колеги, ще ви помоля за още малко внимание. Искам да направя няколко съобщения.
Колеги, от 25 до 28 март в България ще присъства у нас делегация на Съвместната парламентарна комисия по европейските въпроси на парламента на Румъния в състав: нейният председател и ръководител на делегацията, заместник-председателят на комисията, секретар, членове на комисията и двама съветници към комисията – общо 8 човека.
На 25 март е предвидена една официална вечеря, на която и аз ще имам възможност да присъствам, но за съжаление на 26 март трябва да пътувам за Гърция, където има заседание на Евросредиземноморския парламент. Казвам, за съжаление, във връзка с конкретния случай, тъй като няма да мога да присъствам.
Молбата ми е тези колеги, които имат възможност, първо за вечерята на 25 март от 19,30 часа да кажат имат ли възможност да присъстват на нея.
В четвъртък в зала “Запад” от 10 часа до 10,45 часа е предвидена среща с делегатите на Комисията по европейските въпроси. А от 10,45 до 11 часа – с подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз.
Ще помоля всички, които имат възможност, да участват в тази среща с румънските колеги. Знаете, че с тях имаме традиционни добри връзки. Няколко пъти и ние сме били на посещение в Румъния. Това е първо тяхно посещение в нашия парламент и заслужава да се отнесем с необходимото внимание.
Това е, което имам да съобщя.
На второ място, утре очакваме от членовете на комисията едно по-активно участие в обсъждането на Лисабонския договор. В пленарната зала предстои обсъждането и евентуалната ратификация, ако процедурата предстои в същия ден да бъде извършено това нещо. Имаме всичките основания като национален парламент да изразим своето становище, своята подкрепа. Доколкото разбирам от обсъжданията в нашата комисия, единствено политическата сила “Атака” ще изрази своите възражения срещу Лисабонския договор.
Имаме едно писмо от европейски колеги, които ни казват, че има една внесена петиция, в която се изразява подкрепа на християнските ценности. В нея се казва, че би могло при ратификацията на договора евентуално съответните национални парламенти евентуално да приемат декларация, с която да изразят подкрепа на тези ценности.
Аз не виждам какъв друг начин може да се обсъди. Говорих с ръководството на Народното събрание. Те казаха: по-добре го помислете във вашата комисия в тази насока.
Не е даден конкретен текст и конкретно предложение. има просто едно писмо, което е изпратено от нашия постоянен представител в Брюксел господин Бойко Коцев, в което се предлага евентуално съпътстваща декларация.
Ако искате, да разменим мисли дали тя е необходимо да се прави или утре да се концентрираме върху договора. Винаги можем да приемем такава декларация в нашия парламент по-натам. Кое е по-добре като процедура?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Кой е инициаторът?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Инициатор е полски член на Европарламента, на базата на петиция от европейски граждани. За да бъде разгледана петицията, трябва да има един милион подписи. Посочва се, че тя е подкрепена от 1 млн. 123 хил. подписи от съответните различни държави. Явно е имало организация по събирането на тези подписи.
Просто имаме едно уведомление, че по повод на тази и тази петиция се изразява подкрепа на християнските ценности в Европа и се предлага националните парламенти да обсъдят дали с ратифицирането на Лисабонския договор да приемат такава декларация в подкрепа на християнските ценности.
Доколкото знам, до този момент имаме пет ратификации и нито една от тях не е съпроводена с такава декларация. ние ще имаме честта да бъдем шеста страна – отличничка, ако някой не ни изпревари днес, ратифицирала този документ.
Безспорно е, че всички го подкрепяме, защото в крайна сметка тези ценности са отколешни в нашата страна. Но можем да помислим в бъдеще за такава декларация, която да събере повече информация – какъв би могъл да бъде вероятният текст. Винаги вашият парламент има възможност да приеме такава декларация.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, този договор е един от най-смущаващите моменти, разбира се, в реда на нещата, но това все пак е ограничаване на националния суверенитет и налагането на Общността на дадени визии и становища, които трудно ще бъдат отхвърлени от отделните страни – членки, в сравнение с досегашната позиция.
Ако тази петиция е във връзка с такива неща, може наистина да има повече сведения. Сега да подкрепяме нещо, което не познаваме… Хората явно имат някакви текстове, имат някакви разяснения, имат сигурно акции, за да се съберат над 1 милион подписа. Ако трябва, да се съберат повече сведения и да се каже.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако сте съгласни, така да процедираме: да напишем едно писмо до нашия постоянен представител в Брюксел господин Бойко Коцев да ни изпрати текста на самата петиция, която е подкрепена, заедно с цялата информация за това каква е позицията на отделните държави и какво възнамеряват те да правят в бъдещи ратификации, за да можем да го отразим.
Извинявате, д-р Щерев, но ще изразя известни резерви към това ,което казахте, за ограничаването на суверенитета. Знаете, че нашето Народно събрание ратифицира Договора за създаване на Конституцията на Европа.
В чл. 8.2 от Договора за създаване на Европейския съюз изрично са посочени 6 области, в които се разширяват пълномощията на националните парламенти. И това за първи път се прави. Може би това е компромисът, който позволява подписването на Лисабонския договор, на базата на настояването на държави като Великобритания, Чехия, Полша. Две от тези държави изразиха резерви по повод Хартата на правата на Европейския съюз.
Така че аз мисля, че напротив, ако трябва да го погледнем от гледна точка на национални парламентаристи, можем да бъдем доволни с това разширяване на правата.
Друг е въпросът, че според мене в този момент ние даже не осъзнаваме какви огромни възможности и каква огромна работа ни чака като национален парламент, ако искаме да отговорим на всичките тези възможности, които ще ни предостави Лисабонският договор.
Лично аз вчера бях на една конференция и оттам останах с убеждението, че ако на конституционно ниво ние сме решили горе-долу проблемите, то ни предстои много сериозна законодателна работа, за да можем всички тези правомощия като процедури и правомощия на националните парламенти да ги опишем, за да може да се спазват. Особено това, което ни е дадено като възможности за контрол по спазване принципите на субсидиарност и пропорционалност. Тези жълти и оранжеви картони, които се въвеждат, е нещо практически ново в практиката на Европейския съюз.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз не възразявам срещу това, че трябва да бъде подписан договорът. Но само отбелязвам, че има 60 области според договора, които са изключително важни и националните институции нямат право на вето. Все пак това е ограничение и трябва да го проумеем.
В края на краищата трудно е да се създаде общност без ограничения. Разбирам го, но просто всички хора у нас трябва да разберат, че общността и силата на общността предполага ограничаване на някакви правомощия. Честно е да го кажем това на хората.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Няма обществен договор. Както договорът в една държавата между личността и държавата означава отчуждаване на част от правата и свободите за сметка на получаване от страна на държавата на някаква защита, по същия начин участието във всякакъв международен съюз, какъвто ще да е той, означава ограничаване на част от националния суверенитет за сметка на получаване на нещо, което сам не можеш да си го осигуриш.
Това е естествено и логично. Въпросът е дали е намерен този баланс в Лисабонския договор. И на мене ми се струва, че целият спор, който се разрази и след двата референдума във Франция и Холандия, доведе до това, че в него се дадоха повече възможности, отколкото в първоначалния проект на договора за създаване на конституцията за участие на националните парламенти и на гражданите на двете страни в работата на европейските институции.
Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Ние коментираме в момента дали да търсим декларация.
Аз подкрепям позицията, че сега такова нещо е излишно. Да вкарваме шум в системата е излишно. Ние трябва утре да вземем позиция като парламент – аз ще гласувам “за” – да подкрепим позицията.
Ако се върнем с няколко месеца назад, нека да си спомним, че големият конфликт е общ. Сега да тръгнем да се занимаваме втори път с декларация, която
Затова аз предлагам нашата позиция да се пречупва през позицията на всяка политическа сила. Но това е един от малкото случаи, където имаме пълен консенсус.
Като комисия, ако трябва да взимаме решение, ние сме го казали. Ние сме “за”. Ако трябва да гласуваме становище на комисията…
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние вече сме гласували това становище.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Гласували сме го. Оттам нататък за индивидуалните права, за възможностите по-нататък трябва да се борим за всеки конкретен случай. Иначе не виждам причина ние утре да вземем различна позиция от подкрепата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря за това становище. Разбираме се така: ние като комисия няма да предлагаме декларация. ще пишем на господин Бойко Коцев да ни изпрати повече информация за тази петиция и т.н. Впоследствие можем да преценим евентуално за предлагане на някаква декларация, ако е необходимо за българския парламент.
С това приключваме нашата работа. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
