П Р О Т О К О Л

№ 88

На 13 март 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект на Директива за платежоспособността на застрахователните компании (платежоспособност ІІ) – т. 49 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2007 г.).
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-30/4.03.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия – внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.).
4. Изслушване на Радослав Иванов – председател на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз, относно дейността на Подкомисията.

На заседанието присъстваха: Ралица Агайн – заместник-председател на Комисията по финансов надзор, Евгения Колданова - заместник-министър на външните работи, Кирил Желев – заместник-министър на финансите.

Заседанието беше открито и ръководено от Мария Ангелиева – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси.


МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Започваме днешното заседание на Комисията.
По дневния ред, с който разполагате всички, имам само едно предложение – да разместим местата на т. 2 и т. 3, с оглед на това, че в момента в Комисията по бюджет и финанси се разглежда законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия и колегите помолиха да направим този реверанс и да изчакаме тяхното участие там.
При това положение предлагам да работим по следния



ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект на Директива за платежоспособността на застрахователните компании (платежоспособност ІІ) – т. 49 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2007 г.).
2. Обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.).
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-30/4.03.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия – внесен от Министерския съвет.
4. Изслушване на Радослав Иванов – председател на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз, относно дейността на Подкомисията.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ДИРЕКТИВА ЗА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ КОМПАНИИ (ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ ІІ) – Т. 49 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2007 Г.).
На заседанието са поканени да присъстват:
От Комисията по финансов надзор
Ралица Агайн – заместник-председател
Стефан Стоилков – директор на Дирекция “Регулаторна политика и анализи”
Николай Петков – началник отдел “Регулаторна политика”.
Давам думата на госпожа Агайн да представи законопроекта
РАЛИЦА АГАЙН: Проектът на Директивата за платежоспособността на застрахователните кампании, която е вероятно по-известна като Платежоспособност ІІ, се основава на засега действащите директиви в областта на застраховането, като ги обединява в един нормативен документ и има за цел да подобри изискванията към дейността на застрахователните компании в областта на корпоративното управление, в сферата на оценката на риска на застрахователните компании, както и да подобри методите за оценка на изискванията на капитала на застрахователните компании, които извършват дейност на територията на Европейския съюз.
Бих отбелязала един от основните моменти, по отношение на които до този момент има изказани резерви от не малка част на държавите – членки на Европейския съюз, които участват в обсъждането на проекта на директивата. тези резерви са свързани с така наречената “групова подкрепа”, която въвежда директивата към момента. Тази групова подкрепа предвижда не малка част от капитала на дъщерните застрахователни дружества да бъде осигурена от подкрепа под формата на обещание или декларация от компанията – майка, когато такава компания – майка е регистрирана със седалище на територията на друга държава – членка на Европейския съюз.
На практика към момента предложението предвижда само 35 процента от необходимия капитал на едно такова дъщерно дружество да бъде покрито от собствени средства, които те притежават, а останалата част да бъде покрита с такава декларация от компанията – майка, тоест средствата, които са необходими за дейността на дружеството, да не бъдат част от неговия капитал.
Също така се предвижда в момента основните мерки да могат да бъдат предприемани само от надзора на компанията – майка, така че към момента предложението предвижда надзорите в страните – членки, в които има дъщерни дружества, да разполагат със самостоятелни правомощия и да предприемат мерки спрямо платежоспособността и капиталовите изисквания на дъщерните дружества.
До момента 14 държави – членки са изразили резерви по отношение на така направеното предложение, което впрочем не беше направено и не беше подкрепено от Комитета на европейските застрахователни надзори до момента, в който бяха изисквани мнения в Комитета за европейските застрахователни надзори. То беше направено като самостоятелно предложение от страна на Европейската комисия.
Нашето мнение е, че по отношение на интересите на нашия застрахователен пазар, на който преобладаващо присъствие имат чуждестранни застрахователни групи чрез дъщерни дружества, регистрирани у нас, е подходящо националният регулатор да разполага с достатъчно добри правомощия да предприема мерки за в бъдеще по отношение на платежоспособността на всеки един застраховател, регистриран и лицензиран у нас, така че да бъдат защитени в по-висока степен интересите на българските потребители.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря, госпожо Агайн. Уважаеми колеги, предполагам, че всички вече сме проучили доклада, който е изготвен от името на нашата комисия по отношение на този проект за директива.
Има ли някой да зададе въпроси или да изложи нещо като позиция по доклада? – Няма.
Да считаме, че можем да пристъпим към гласуване на така изработения доклад.
Поканвам членовете на комисията да гласуват за подкрепата на доклада, изготвен от нея, за проекта на директива.
Моля, който подкрепя доклада, да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Докладът се подкрепя.
Благодаря на госпожа Агайн и на гостите за тяхното участие в днешната комисия.

Пристъпваме към разглеждане на втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2008 Г.).
В така изготвения проект са взети предвид годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решенията на Европейския съюз, приета с решение на Министерския съвет от 30 януари 2008 г., законодателната и работната програма на Европейската комисия за 2008 г., работният план – график на Европейската комисия за 2008 г., както и предложенията на постоянните комисии към Народното събрание.
Ние сме се постарали да изготвим един проект на Годишна работна програма, по който никоя от комисиите, както разбирам, няма към настоящия проект възражения или особено мнение.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на външните работи
Евгения Колданова – заместник-министър
Тихомир Стойчев – началник отдел в Дирекция “Европейски съюз”
Димитър Япраков – съветник в кабинета на министъра по европейските въпроси.
Давам думата на госпожа Колданова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Включените в Годишната програма на Народното събрание актове, които по процедура подлежат на парламентарно наблюдение и контрол, в най-общ план съдържат основните приоритети в политиката на Европейския съюз за настоящата година. Това са области, като “Околна среда”, като пакет, който в момента се обсъжда в различните работни органи на Европейския съюз – “Енергетика и изменение на климата”, включително и актове, които се отнасят до данъчното трудово законодателство, както и редица други области.
Според нас списъкът е достатъчно изчерпателен, като, разбира се, винаги могат да се направят допълнения към него. В него не са включени актове и въпроси, които касаят общата политика в областта на външната политика и политиката на сигурността на Съюза, които имат друг режим на контрол от страна на Народното събрание.
Според нас, ако може да се направи едно допълнение, бих си позволила да предложа промените в регламентите, които касаят така нареченото “Единно европейско небе”. Това е един изключително актуален въпрос, който е свързан с въздушния трафик, включително обвързан до голяма степен с популяризиране на нови технологии в съответствие с Лисабонската стратегия, а и една чувствителна за България област, предвид така наречената клауза за авиационна безопасност.
Това е, което бих добавила.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: В този смисъл аз искам да ви уведомя, колеги, за една малка промяна, изразяваща се в добавянето на една нова т. 33 в програмата, която действително успяхме да направим в последния момент след дълги консултации с Комисията по бюджет и финанси. Тази т. 33 включва и законодателни актове, произтичащи от прегледа на бюджета на Европейския съюз за необходими реформи въз основа на принципите за добавена стойност, преследването на общия интерес и за ефикасност на разходите.
Има ли нещо, което бихте искали да добавите, нещо, което бихте изразили като позиция към така предложения законопроект? – Няма.
Между впрочем, бих добавила, че предложението на госпожа Колданова е резонно и бихме могли безпрепятствено да включим тези промени в регламентите в програмата, отнасящи се до Единно европейско небе.
Тъй като няма желания за допълнение, да пристъпим към гласуване. Така или иначе всички знаем, че тази Годишна програма не е нещо, което е константна величина, в нея може да се добавя нещо. При необходимост с решение на комисията можем да направим промени.
Освен това продължаваме да изпълняваме Годишната си програма за 2007 г.
Моля тези от вас, които подкрепят така предложения проект, да гласуват.
Гласували: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Тъй като към момента нямаме готовност да пристъпим към разглеждане на следващата точка от дневния ред, да използваме времето да ви направя две съобщения.
Първото съобщение е следното. На 19 март 2008 г., сряда, в Народното събрание, зала “Изток” по инициатива на господин Георги Пирински – председател на Народното събрание, ще се проведе конференция на тема “Договорът от Лисабон, гражданите, парламентите и Съюзът”. Програмата би трябвало вече да е раздадена. Конференцията би трябвало да даде своя принос в обществения дебат по Договора от Лисабон чрез провеждането на дискусия по две основни теми:
* Хартата на основните права на Европейския съюз и
* Засилената роля на националните парламенти в Европейския съюз.
Моля, при възможност от ваша страна, да участвате в конференцията.
Второто съобщение. На 19 март, сряда, 2008 г. от 16 часа в зала № 134 в сградата на Народното събрание на площад “Княз Александър Първи” № 1 ще се проведе второто заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси със следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Дискусия на тема “България и Лисабонската стратегия на Европейския съюз” – постижения, проблеми, перспективи.
2. Определяне на точката от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2008 г., които да бъдат дебатирани на заседанията на Съвета за обществени консултации.
3. Определяне на темите за обсъждане на третото заседание на Съвета за обществени консултации през м. май 2008 г. и на докладчици по тях.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз ще моля копия от тези съобщения, особено за втората тема, да се раздадат на всички колеги, които са членове на комисията, за да могат да се ориентират в дневния ред и каква е темата. Друго е колегите да го имат писмено.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз ще помоля в писмена форма колегите да бъдат уведомени поотделно относно текста на тези съобщения, които току-що направих.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: За едното имаме.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз мисля, че колегите разбраха, а писмено всеки един от нас ще получи текста на това съобщение.
Тъй като все още не можем да пристъпим към трета точка, искам да ви предложа да пристъпим към изслушването на господин Радослав Иванов, за да не губим време в изчакване на колегите, които са в Комисията по бюджет и финанси. Така че пристъпваме към четвърта точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РАДОСЛАВ ИВАНОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА ПО УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ПОДКОМИСИЯТА.
Господин Иванов, заповядайте.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: В максимално прагматичен режим, както работим и в подкомисията, ще се опитам да ви запозная с извършеното от специалната Подкомисия по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси каква е моментната снимка и какво се предвижда оттук нататък.

ИНФОРМАЦИЯ
ОТНОСНО
ПОСТОЯННАТА ПОДКОМИСИЯ ПО УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ НА 40-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


След присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. България стана част от европейската регионална политика. Това предлага огромни възможности страната да усвои близо седем милиарда евро, предоставяни от Европейските структурни фондове и Кохезионния фонд, както и предвидените за периода 2007г. – 2013г. още 2.7 милиарда евро по Програмата за развитие на селските райони, без да се смятат обезпеченото съфинансиране от страна на републиканския бюджет.
С Решение на Комисията по европейските въпроси от 4.10.2007г. Народното събрание сформира Постоянна подкомисия по усвояването на средствата от ЕС. Основният приоритет на Подкомисията ще бъде да гарантира прозрачното усвояване на европейските фондове, съгласно действащите национални и европейски разпоредби, което ще е ясен знак за Европейската комисия и партньорите от Общността като цяло, че България е в състояние да усвои пълноценно финансовите ресурси, осигурени от европейските фондове. Управлението на такива значителни финансови ресурси изисква механизми с ясни и точни правила и критерии.
В тази връзка българските политици разработиха и приложиха основни принципи за управление, по-специално насочени към Управляващите органи, отговарящи за оперативните програми в рамките на Националната Стратегическа Референтна Рамка (НСРР), Разплащателната Агенция (РА) и Изпълнителната Агенция по Рибарство и Аквакултури (ИАРА).
Основна цел на Подкомисията е следенето и подсигуряването на „надлежното и последователно усвояване на средствата от европейските фондове”. За постигането на тези цели, Подкомисията ще поддържа постоянен контакт с държавните институции, местните власти, неправителствените организации и представителите на бизнеса. В тази връзка е предвидено извършването на допълнителни анализи и проучвания. В допълнение Подкомисията ще събира и анализира информация, подадена от другите секторни комисии на Народното събрание. На редовните заседания на Подкомисията ще бъдат провеждани публични изслушвания на управляващите органи, експерти и граждани. Ефективната политика и ефикасното усвояване на европейските фондове е ключов приоритет за Република България. Изхождайки от това, всеки опит за злоупотреба на европейските фондове за собствени или корпоративни цели би навредил на репутацията на страната и би предизвикал въвеждането на съответните „коригиращи мерки” от страна на ЕС. Поради тази причина парламентарната Подкомисия ще се фокусира върху компетентния и прозрачен контрол на управлението на европейските фондове. Подкомисията работи в тясно сътрудничество със Сметната палата, отговорните дирекции в Министерство на финансите, управляващите органи на различните оперативни програми и други институции (виж диаграмата) . От краткото време след конструирането й, Подкомисията е приела Правила за организацията и дейността на постоянно действащата Подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси на 40-то Народно събрание, както и Концепция за обхвата на работата й.
На открити заседания, съгласно индикативен график бяха проведени изслушвания по следните Оперативни програми:
• Национален план за рибарство и аквакултури
• ОП Конкурентоспособност
• ОП Административен капацитет
Днес ще се проведе и изслушване по ОП Човешки ресурси, а до края на март ще бъдат изслушани ОП Регионално развитие и Държавен фонд Земеделие. По този начин ще останат още ОП Транспорт, ОП Околна среда и ОП Техническа помощ, като се предвижда до средата на април да бъде финализиран процеса на изслушванията. След затваряне на този цикъл ще започне подготовката за изготвяне на шестмесечния цялостен Доклад за усвояване на средствата от Финансовата Рамка. Този доклад се изготвя, вземайки предвид получената информация в резултат на изслушванията, провеждания от държавните органи институционалния одит, и постъпили мнения и сигнали.
В заключение, не трябва да остава и съмнение, че прозрачното усвояване на европейските структурни инструменти е повече от задължение, то е в интерес на обществото.
Правителствените институции и публично-социалните организации трябва да работят заедно, установявайки нови културни практики и навици в успешното усвояване на европейските фондове.
Сигурни сме, че европейските фондове ще спомогнат България да достигне висок и стабилен икономически растеж, ще повишат конкурентноспособността на нашата икономика и ще подобрят жизнения стандарт на всеки един български гражданин.

Водещи принципи в работата на Подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз са и ще бъдат:
1. Да покажем Sound Financial Management при управлението на европейските фондове;
2. Нулева толерантност към лоши корупционни практики при усвояването на европейските фондове;
3. Безкомпромисност, „без двойни стандарти” към нарушителите-бенефициенти по европейските фондове в максимална защита на публичния интерес и парите на българските и европейските данъкоплатци;
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Това беше всъщност едно изслушване. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз благодаря за информацията. Смятам, че е необходимо да се задълбочава работата в рамките на подкомисията, така че според мене Народното събрание своевременно създаде такава организация.
Мисля, че по-нататък през определен период, остава самата подкомисия да предложи какъв да бъде той, да се предоставя информация по три направления:
- какво е усвояването на средствата от предприсъединителните фондове;
- как започва усвояването на средствата по оперативните програми;
- как се усвояват средствата по преките плащания за селското стопанство.
Главно това са тези три стълба, през които преминава финансирането.
Друг въпрос, който мисля, че можем да поставим, е необходимостта от ускоряване на формирането на фонд “Флаг” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с подпомагането на малките общини за финансирани от тях проекти. И се надявам това да стане в най-скоро време. Ние вече излизаме от първата третина на годината и би следвало тази организация да влезе в ход.
Вероятно ще бъде твърде амбициозно ние да разглеждаме целесъобразността на разходването на средствата. Както сме разговаряли, това е задача на специализираните комисии. Но може да се обърне внимание от страна на подкомисията към тях те да проявяват анализ за най-целесъобразното изразходване на тези средства. Тъй като според мене вече се появяват първите симптоми, в които някъде започва усвояване на средства, но може да се постави под въпрос дали това са приоритетните направления, в които тези средства трябва да влязат. Тоест вече самите проекти дали са в някаква степен самоцелни или те решават по-големи въпроси, свързани с развитието на инфраструктурата и в отделните области, за които са предназначени.
Такива са моите препоръки. Мисля, че навлизайки в този режим, ние ще можем по-нататък да видим и къде са слабостите. Защото тези инструменти до голяма степен са моделирани по европейски образец, а България трябва да види в хода на осъществяването на различните програми до каква степен тя може да влияе за конкретизиране на техните изисквания, за плащането.
Защото ние вече добре можем да видим, че някои от тези условия не са най-благоприятни. Но това е също въпрос на последващ опит на ефективно използване на средствата, за да могат да бъдат уточнявани условията при постъпването и изразходването на тези средства.
И последният въпрос е за предотвратяване на нередности и злоупотреби. Доколкото разбирам, такива намерения има и в правителството. Предполагам, че от страна на подкомисията могат да бъдат дадени препоръки, които да се имат предвид, за да може да се гарантира откритост и коректност в предоставянето на тези средства.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз благодаря за тази информация, която ни се предостави, за работата на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз. аз мисля, че това наистина трябва да се превърне в практика.
Имам едно предложение в тази връзка – ако е възможно да ни се предостави писмена информация за работата на подкомисията, това, което Вие прочетохте в момента, за да го имаме и ние налице, това, което е направила комисията, изводите, до които се е стигнало. И, разбира се, това, което каза господин Янаки Стоилов – да ни се даде информация до каква степен имаме готовност по отделните оперативни програми, какви слабости има при усвояването на средствата, какви проекти се одобряват и т.н.
Аз мисля, че това трябва да се превърне в практика на Комисията по европейските въпроси, за да могат всички членове на тази комисия да бъдат информирани.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз искам само да вметна нещо.
Всички членове на Комисията по европейските въпроси могат съвсем спокойно да участват в заседанията на подкомисията, нищо, че не сме членове на тази подкомисия. Мисля, че можем да участваме.
Разбира се, трябва да имаме предвид, че съгласно нашия план за работа Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз си има едни рамки, в които може да работи, и не може да превишава своите правомощия. Така че нека да не бъдем прекалено взискателни към колегите.
Заповядайте, госпожо Станчева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Към това, което Вие казахте и което господин Иванов като информация поднесе на комисията, искам да кажа следното.
Също така считам, че за по-ефективната дейност на подкомисията би допринесла и предварителната информация към останалите председатели и членове на съответната комисия към Народното събрание. Какво имам предвид. Да кажем, ако се гледа оперативна програма “Транспорт”, предварително да се каже съответната дата и част, както и програмата, по която ще бъде направено изслушването, да бъдат поканени съответно колегите или ръководството на комисията към Народното събрание и колегите примерно от Комисията по транспорта.
Смятам, че това би било, от една страна, информация за колегите народни представители какво точно извършва подкомисията, а освен тази информация, която ще им даде, ще получи и обратна информация от тяхна страна. Мисля, че това би облекчило работата на подкомисията.
Моето предложение е на тези изслушвания да се канят водещи комисии, съответно по темата. А който желае, ще бъде добре дошъл.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам думата на господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Понеже ние все пак някак си сме в парламента, ми се струва, че може би бихме спечелили, ако подкомисията е в състояние да ни разкаже какви са повтарящите се моменти, на които се натъква, и евентуално да ни намекне, защото тя повече от това едва ли би направила, какви биха могли да бъдат мерките, които един парламент като законодателен орган може да предприеме в тази насока.
Има един очевиден пример, с който непрекъснато се занимават всички, че в момента във връзка с усвояването на фондове има един изключително мрачен феномен на конфликт на интереси, който изисква законодателна промяна. И дай боже, това да стане. Но това е само най-очевидният и, бих казал, дразнещ пример за подобна констатация.
Оттам нататък вероятно в детайлите на работата има – дай боже да не са много – някакви повтарящи се проблеми, които биха могли да бъдат повод за законодателна инициатива. И точно в този смисъл би било хубаво да се постави акцентът.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Господин Константин Димитров иска думата.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Искам да кажа, че действително подкомисията и особено нейният председател действат добре в рамките на правомощията и в рамките, разбира се, на предмета, който тя има. А какъв е предметът – това е важно.
Всъщност на нашето внимание се представят информации, бих казал с описателен процедурен характер. Безспорно това отговаря на нивото, на което е самата реализация на отделните оперативни програми. Ние може би не можем да искаме в тези първи месеци от 2008 година нещо повече.
Същевременно от тези информации – както в техния писмен вид, така и при представянето им от съответните ръководители на оперативната програма, е ясно, че те не предоставят конкретна информация за отделните проекти. А това е ключово за обществения интерес.
Ние трябва да имаме достъп до конкретните решения, свързани със сключените договори, в електронен вид. Като имам предвид под ние не само членовете на подкомисията, на нашите комисии и на целия парламент, а всъщност българската общественост. Защото отвъд партийната риторика това е ключът. Хората всъщност не знаят съдържанието на договорите, ангажиментите както на възложителя, така и най-вече на изпълнителя по съответния договор, конкретните – ако мога да кажа – опредметени цели, които трябва да бъдат изпълнени със съответния довод, за да се убедят нашите съграждани, че е имало смисъл от сключването на всеки конкретен договор.
Ето защо аз бих искал да ви информирам за нещо, което е известно в контекста на общата дейност на Демократи за силна България в парламента – това е нашето настояване предвид сериозността на темата и предвид обществения отзвук. А тази подкомисия в настоящата Комисия по европейските въпроси да бъде трансформирана, вероятно на друг съставен принцип, в отделна комисия за контрол на европейските пари.
Според нас това се налага по причини, които за компетентната аудитория не е нужно да разяснявам според мене. И, разбира се, в периода, в който се обсъжда тази възможност в рамките на комисиите или в рамките на пленарния състав на парламента ние настояваме за тази публичност на договорите на всички фирми и лица за тяхната свързаност. Електронните възможности на доброто електронно управление биха могли действително да бъдат полезни, без всякакво забавяне, ако има време за това в рамките както на парламентарното мнозинство, така и на българското правителство.
В противен случай ние няма да бъдем ефикасни като комисия, подкомисия или парламент, защото другите аспекти на контрола биха били действително вербално упражнение, ако ние не можем да базираме нашите констатации върху запознаване със съдържанието на договорите и на конкретните цели проект по проект.
Впрочем за това настояват много от нашите избиратели по общините, защото те искат да знаят предварително какви са целите на отделните договори, а не в този обобщен и, бих казал, пределно неясен вид, в който те се предлагат в тези резюмета за оперативните програми.
Мисля, че ако сме сериозни парламентаристи, трябва да обърнем внимание върху това и да настояваме, независимо от нашата партийна принадлежност, това да стане без забавяне.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря, господин Димитров. Между впрочем, аз напълно се солидаризирам с тези пледоарии за прозрачност. Действително вече проблемът във връзка с конфликта на интереси е особено дразнещ. Дразнещ - това, между другото, е най-меко казано.
Искам да дам думата на господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Това, което е безспорно за всички, е, че комисиите и подкомисиите в Народното събрание осъществяват своята дейност в условията на една публичност и широко разпространяване на информацията за това какво те правят.
В този смисъл аз смятам, че въпросът, който се разглежда в момента, има най-малкото две страни, които подкомисията би трябвало да има предвид.
Първият въпрос е, че в един обобщен вид би трябвало да се каже в края на първата година от нашето членство в Европейския съюз теоретично при съответните оперативни програми какъв е финансовият ресурс, който би могъл да бъде усвоен. Това е първото като основа.
Оттам нататък, какъв е финансовият ресурс, който е усвоен, и естествено процентът от този финансов ресурс, който не е усвоен по какви причини – обективни или субективни?
Ние разбираме много добре, че може да има обективни причини за това, че не е усвоен определен финансов ресурс.
Оттам нататък можем да градим различни хипотези. И това трябва да стане не само достояние на народните представители в пленарната зала, а на обществеността.
И то по отделни оперативни програми. Чак тогава бихме могли да говорим за ефекта от използваните средства, за това до какво всъщност са довели тези средства в развитието на българското общество, в развитието на страната, в развитието на нашата икономика, защита на социално слабите и т.н.
Смятам, че такава една информация, която е изпълнена със съответни ясни показатели, колкото и да е трудно това нещо, ще покаже, пак повтарям, и субективните причини, които коментираме в последно време, и съответно обективните пречки за това да се осъществи стопроцентовото усвояване на тези фондове, което според мене ще помогне по-нататък за една наистина ползотворна дискусия. общите фрази едва ли могат да ни помогнат да вървим напред в една такава материя.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам думата на господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да дам един отговор на последните три въпроса, които се поставиха – единият от господин Филип Димитров за това какви са системно повтарящите се проблеми, на Константин Димитров – защо не се публикуват отговорите и на господин Щерев – каква е стойността. Ами те всичките имат един и същи отговор.
Разберете, три програми не са открити. Какъв е потенциалът – 6.84 милиарда или 6.92 милиарда, или 6.76 милиарда – не помня точно цифрата, за периода 2007 – 2013 година. За 2007 година усвояването е нулево. Сега ще чуем за Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, които са сравнително по-напред. Ако има нещо усвоено спрямо потенциала, то е поне с две нули след десетичната точка и евентуално ако там има някаква единичка като пари.
При всичко това, за което говорим, какви договори ще се публикуват, като те не са подписали нито един договор?
Аз говоря за седемте оперативни програми. За предприсъединителните фондове е инерция, която си върви. Има проблеми, няма проблеми – това са средства, които се усвояват от много-много години.
Но за това, което е потенциалът за България, който излезе на дневен ред на 1 януари 2007 година, това, което е с 6 месеца закъснение, независимо че министър-председателят каза, че ние сме едни от малкото, които сме подписали референтната рамка, а референтната рамка се подписа през юни или юли 2007 година, добре, и в тези 6 месеца да кажем, че е имало нещо, въпреки че стратегията, философията се знаеше от момента, в който кандидатствахме.
Ако Германия не си е подписала референтната рамка, Германия няма проблеми. Тя има достатъчно средства, достатъчно стартирали проекти, тя има възможност да се движи. Дали финансите ще ги усвои тази година, дали догодина, това няма толкова голямо значение. Същото се отнася за Полша или за друга страна. За България, която е на последно място в Европейския съюз, тези пари, които трябва да влязат в българската икономика, са изключителен приоритет. И тези пари трябва да се усвояват многократно по-бързо, отколкото усвоява всяка нормална държава.
И аз отговора го давам – по седемте оперативни програми три не са отворени изобщо, включително “Транспорт” и още две, не се знае как се кандидатства. Въпреки че отново подчертавам, че философията е ясна отдавна.
Допълнителните средства – “Джеръми” и “Джесика”, не говоря за “Джаспърс”, който работи от години. “Джесика” е към Министерството на регионалното развитие и благоустройството – за благоприятна жизнена среда; “Джеръми” е в Гаранционен фонд за малкия и средния бизнес. Миналата седмица казаха: да, през юли месец евентуално ще стартираме. Ами българският бизнес – средният и малкият, няма ли нужда от гаранции? Има не, ами на квадрат. И философията на “Джеръми”, която е ясна от преди присъединяването ни, до днес не е сменена и няма нищо реализирано.
Така че ние като комисия можем да питаме. Любопитен съм да чуя какво ще кажат за оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, те са сравнително напред. Но може би някой лев или някое евро да са усвоили.
Иначе за всички ваши въпроси отговорът е една голяма нула. Има нулево усвояване. Това е истината, която трябва да си я кажем и в присъствие на мнозинството, независимо дали сме опозиция или не. това е. Трябва да видим.
Като подкомисия ние можем да ги изслушаме, можем да дадем съвети, принципи, както давахме за “Джеръми”. Но изпълнителната власт трябва да се размърда.
Селските райони изобщо не са стартирали. “Конкурентноспособност” - установена практика от предприсъединителните фондове. Тридесет и пет проекта има подадени – седят и чакат някой да каже стават ли или не стават. Година и три месеца от присъединяването ни.
Отново подчертавам – “Конкурентноспособност” е програма, която я имаше и преди. Тоест там няма нещо ново. Проверете си оперативните програми – три не са отворени изобщо, а парите стоят в Брюксел.
Това е истината, която тук трябва да я споделим. Какъв натиск можем да упражним, аз не мога да преценя. Но поне да ни чуе мнозинството и да си потърси отговорност от правителството защо е това състояние.
Ако съм сбъркал някъде, нека някой колега да ме поправи. Но аз ви казвам – има нула усвояване на новите средства, които са налични от 1 януари 2007 година и са потвърдени с референтната рамка от месец юли 2007 година.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Господин Иванов, имате думата.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
Ако няма други желаещи, аз искам да започна като съвременните политици, без общи фрази, по конкретиката.
Първо, имаше много целеви бележки и препоръки относно дейността на подкомисията. Едно отношение за общата аудитория – тя е съставена не на паритетен принцип, не се ръководи от опозицията. Може би това й е проблемът. Но все пак да видим какви са фактите. Имаме двама представители от Коалиция за България, един представител от Движението за права и свободи, един от НДСВ, един независим, колегата Софиянски и колегата Константин Димитров.
Говорим за преодоляване на нередности, злоупотреби, обща матрица на проблемите. Обща матрица на проблемите не може да има по простата причина, че всяка една оперативна програма си има собствена, отделна специфика и логика на процесите. Всичките доклади на подкомисията първо, са публикувани на интернет-страницата и всеки един може да ги прочете по всяко време. Там няма фризирани и захаросани неща. Когато има констатирани проблеми, те са написани точно и ясно.
За съжаление в малкия формат като подкомисия пряко запознати с нейната дейност са 7 човека. В доста от случаите поради обективни или необективни причини не са и 7 човека, защото не присъстват толкова.
Впоследствие, след провеждането на всяко едно изслушване всеки един народен представител получава копие от становището, което се пуска в пощенската му кутия, и може да изрази преки мнения и становища, нещо, което приехме още в концепцията за работата и дейността на подкомисията още през месец октомври. Такова нещо не се случи до поставянето на вота да недоверие, не се случва и сега, радвам се да се случи в бъдеще. Възприемам сегашното събиране на голямата комисия като стъпка в правилна насока.
Бяха констатирани и в обществото има много сериозни, закономерни тежнения за публичните средства. Трябва да знаем, че европейските фондове като цяло се ползват със защита на държавна собственост. И като такива за нас като подкомисия и като неин председател няма двойни стандарти – дали парите са европейски или са български. Те касаят публични средства. Затова водещ принцип в нашата работа, както посочих, е принципът на Sound Financial management, което означава без двойни стандарти при управлението на проекти.
Има и много позитивни неща, които чухме от колегата Щерев и от колегата Димитров, неща, които ще бъдат отчетени. Те всъщност са заложени. Амбициозната цел на самата подкомисия според нейната концепция за работа е, че тя на 6-месечна база прави отчет на всички оперативни програми.
Аз ще кажа още едно нещо, което в малката ми практика от другата страна на барикадата, защото, както много добре знаете, аз съм млад народен представител, отправям покана в сегашния формат към членовете на подкомисията, има 7 оперативни програми, всеки един от членовете може да участва и да запознава себе си и нас като подкомисия с напредъка по усвояването на цялата рамка.
Съжалявам, че колегата Софиянски излезе. Ние с него в работен режим, благодарение на активната му позиция, уточнихме състоянието и напредъка по Оперативна програма “Конкурентноспособност”, установихме и текущите проблеми, набелязали сме съответните мерки за решение, мерки, които на базата на мониторинга на месечна база на всички досега изслушани програми ще бъдат отстранявани. и всичко това ще намери своя израз и форма в цялостния 6-месечен доклад на подкомисията, след това ще има цялостен годишен доклад, където много точно и ясно ще се установи какви са проблемите, процентът на усвояване на отделните оперативни програми, ще бъдат изкарани и конкретните проекти. Единственият момент е дали дадените бенефициенти – дали е въпрос на търговска тайна или не, тук ще се консултираме с уважаемите юристи в голямата комисия, дали можем да публикуваме конкретно и списъците и получените средства по европейските програми.
Така че това ще бъде оттук нататък като концепция и не само като концепция, защото концепцията сама по себе си нищо не означава без конкретни резултати. Досегашната практика е показала дали може да работи подкомисията като такава и тепърва ще покаже дали може да свърши работа.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Един кратък коментар, ако позволите.
Аз се опасявам, че престанах да разбирам от един момент нататък с какво всъщност се занимаваме. Комисията за съжаление не би могла да реши проблемите, които възникват, по която и да била от оперативните програми, защото е част от законодателния орган. Би било една вредна илюзия, ако ние си говорим с този административен патос, с който чух накрая да се говори по темата. Това изобщо няма нищо общо с дейността на комисията и аз съм склонен да го тълкувам по-скоро като опит за поднасяне на сладки думи по повод на нещо, което иначе е доста горчиво.
От това, което чухме от господин Софиянски, което, както виждам, Вие не оспорвате, напротив, както схващам, уточнявали сте го преди то да бъде казано тук в тази зала, аз си мисля, че една подкомисия към комисия на Народното събрание, повтарям пак това, с което започнах – ние сме законодателен орган и не можем да взимаме административни решения, колкото ида искаме, дори да сме страхотно способни за това.
Единственото нещо, което ние можем да направим, е да предизвикаме дебат, да дадем сигнал по пътя на парламентарния контрол или по пътя на други специфични форми за даване на такива сигнали и евентуално да потърсим някакво
Ако правилно схванах Вашия отговор, извън любимата на всички нас тема за конфликт на интереси, която продължава да тежи над България, но на никого не му пука тя да бъде разрешена по какъвто ида било начин, както става ясно, Вие нямате някаква идея за необходимостта от някакви законодателни мерки, които евентуално биха могли да бъдат инициирани в парламента. Следователно остава това ние да се опитаме да дадем някакъв сигнал.
Аз мисля, че положението е тревожно. Ако почитаемите членове на почитаемата комисия също мислят, че положението е тревожно, ние бихме могли да дадем някакъв сигнал, тоест да изпратим своето послание до правителството да предявим към него някакви очаквания, евентуално да чуем какво то мисли по въпроса пред парламента.
Това е, което ние можем да направим като част от законодателния орган. Всичко друго са празни приказки.
Ако искате да направим това, аз съм готов формално да бъда предложителят, за да поема отговорността за него. Но това е единственото нещо, което има смисъл. Оттам нататък този разговор едва ли произвежда каквато и да било последица, още повече че законодателният орган в края на годината ще излезе с някаква констатация колко ужасно правителството си е свършило работата. Ние виждаме, че наистина по-лошо управление трудно може да бъде фантазирано.
Говорим за европейска страна, не говорим за някои други държави, които няма да назовавам. Но ако това е така, след една година това едва ли ще допринесе някаква особена полза. Тъй че ако има да направим нещо сега и ако то би могло да бъде полезно, предлагам ви да се ориентираме към такова действие – сигнал, в смисъл едно заключение на комисията, което ясно показва колко драматично е положението, и евентуално ако намерите сили в себе си, предложение, което очевидно формално не може да бъде извършено само от комисията, но така или иначе поставяне на въпроса чрез председателя на комисията в парламента за изслушване на премиера, респективно членове на кабинета, които са свързани с проблема.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам думата на д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз отново искам да повторя една теза – вместо да си чешем езиците за общи неща. Аз бих възразил срещу това сега да се изслушва премиерът. Но първо трябва да има някакви факти, някакви данни.
Вие заявихте намерения занапред това да става. Аз пак ще ви повторя, че ние повече от година сме членове на Европейския съюз и може да има – напълно съм съгласен – обективни причини за това да не са усвоени евросредства. Но когато се дадат определени цифри, когато се дадат определени данни, тогава според мене можем да разделим въпросите на тези, за които говори господин Димитров. И те са най-малко три въпроса: има ли нужда от законодателни мерки и инициативи; има ли несвършени работи от изпълнителната власт; има ли корупционни и други практики, които са, разбира се, за съдебната система.
Сега какво да говорим общи приказки? Защото всяко нещо може да бъде в някакви измерения.
Господин Софиянски каза, че нищо не е усвоено.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Така е.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако това е така, то е много лошо. Щом като е така, тогава има някаква причина. Обективна ли е тази причина или е субективна? Ако това е така, дайте да го разглеждаме пред хората.
Възможно ли е ние да сме заложили някакви средства за усвояване през 2007 година и те да не са усвоени? Трябва да търсим причините за това. а това са общи фрази. Ние сега само си чешем езиците.
Вие казахте, че занапред ще се правят едни доклади за 6 месеца и за всяка година. Това е много хубаво, разбира се. Но става въпрос сега да видим докъде сме стигнали. Може да има обективни причини ,че в края на първата година след членството не е възможно да се усвоят фондовете или е възможно да се усвоят в 5 процента. А ние даже сме ги усвоили в 10 процента. Но дайте да видим това нещо. Сметката според мене е много проста.
Оттам нататък следват вече всички разсъждения и действия, разбира се.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Доктор Щерев, аз искам да кажа следното. председателят на комисията в момента по обективни причини отсъства. Аз и госпожа Фатме Илияз се наемаме с отговорността да разговаряме с него ида поставим въпроса за един дебат в тази комисия със съответни представители на изпълнителната власт, които биха били полезни в този дебат.
Мисля, че в момента е излишно да продължаваме да задълбаваме по въпроса. Това е в рамките, първо, на едно изслушване на господин Иванов относно работата в този момент, относно това, което е свършила подкомисията, в рамките, пак повтарям, на едни не тъй широки правомощия, които са й вменени от правилника.
Затова нека да приключим с тези разисквания. Действително в момента не смятам, че оттук нататък ще са продуктивни. Ние с госпожа Илияз ще разговаряме като заместник-председатели на комисията с господин Червеняков, ще намерим необходимата форма, под която да се проведе тук един сериозен дебат с хора, които има смисъл да поканим и с които този дебат ще има някакъв смисъл.
Затова ви предлагам да пристъпим към следващата точка от дневния ред, която също е доста сериозна.
Но преди това господин Константин Димитров иска думата.
КТОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Аз ще вляза в противоречие с Вас. Господин Пирински в сряда сутринта прие нашето предложение министър-председателят да се яви в парламента през другата седмица. Мисля, че това е факт, а ние разчитаме на дадената дума.
Ако темата е за усвояването на европейските пари, казано по-лаически, така да се каже, това, което аз предлагам, около което да се обединим като комисия, е следното:
Първо, ние да подкрепим провеждането на този дебат в съответствие с определения член от правилника,този дебат да завърши с проекторешение, в което да се каже ние да предприемем необходимите законодателни инициативи, насочени към публичност на договорите и целите на съответните проекти или договори;
Второ, законодателни промени, що се отнася до ограничаване обхвата на търговската тайна, ако това противоречи на публичността;
И, разбира се, това, което господин Филип Димитров казва и по което се работи съвсем успешно, това е въпросът за законодателното дефиниране на конфликта на интереси.
Това би било съвсем конкретно, вън от всякаква празна фразеология, ако искаме да помогнем на процеса. Тоест имаме процедурната възможност, приета от председателя на парламента. И ако ние завършим нашия дебат със съответно проекторешение в тези три насоки, мисля, че ще бъде изключително полезно, наред с въпроса за формирането на самостоятелна комисия, контролираща европейските средства, респективно следяща хода на изпълнението на проектите.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря на господин Димитров. Аз само бих допълнила, ще дам сега думата на госпожа Илияз, че безспорно тези консултации, които ще проведем с господин Червеняков след неговото завръщане, тъй като все пак той ръководи тази комисия, ще бъдат една част от процес, който смятаме да не се изчерпва само с разговори в ръководството на комисия. В този процес задължително трябва да бъде включен и господин Пирински като председател на Народното събрание. И мисля, че всичко това при една среща ще бъде обяснено и пред него. Предполагам, че той също има своите позиции. И предполагам, че всички ние, народните представители, каквото и да е отношението, което в момента се шири спрямо нас, сме едни хора, които имаме отговорност, които ни боли за това, което наблюдаваме, които не виждам да имаме някакви резерви относно това да подкрепяме това България да върви напред, да усвоява тези фондове, да ги усвоява по начин, който да не буди съмнение относно методиките и крайния резултат.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз намирам, че е разумно това предложение и го подкрепям.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз се ангажирам, госпожа Илияз се ангажира – аз сега ще й дам думата, да преговорим тези неща в състав и на господин Пирински, и на господин Червеняков и да намерим решение по въпроса.
Заповядайте, госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз мисля, че този повод – докладът на господин Иванов относно усвояването на еврофондовете, даде повод да се политизира този въпрос тук, в комисията. и това не е случайно, така трябва да бъде.
Това, което искам да кажа, е, че нашата Комисия по европейските въпроси е в своите правомощия, когато си пожелае, когато има воля за това от страна на членовете на комисията, да поканим съответния министър, който да докладва как върви усвояването по съответната оперативна програма, за която той е отговорен, и да получим, така да се каже, информация от първоизточника.
Разбира се, ние нямаме нищо против – тя го декларира относно провеждането на отделен дебат в пленарно заседание за усвояването на европейските средства. Но мисля, че там времето е по-ограничено. Мисля, че там може по-общо да се говори, без конкретни факти.
Ето защо ние ще говорим с председателя на Комисията по европейските въпроси да поканим съответните министри, които да дойдат на заседание на Комисията по европейските въпроси, и да ни дадат информация как върви усвояването на средствата по съответните оперативни програми.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, с това приключваме дискусията.


Уважаеми колеги, пристъпваме към заложената трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-30/4.03.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да вземат участие в заседанието:
От Министерството на финансите:
Кирил Желев – заместник-министър
Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”
Ана Асенова – експерт в Дирекция “Данъчна политика”
Борислав Борисов – директор на Дирекция “Митнически режими и процедури” в Агенция “Митници”.
Всички ние сме запознати с фактите около внасянето на този законопроект от Министерския съвет, знаем, че той има за своя цел да отговори на конкретни бележки, посочени в последния междинен доклад на комисията до Европейския парламент и до Съвета относно напредъка на България по механизма за проверки и сътрудничество. Също така комисията е изготвила едно становище.
Давам думата на господин Кирил Желев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия и предложеният вариант е отговор на константната отрицателна реакция по повод на възможностите за извършване на безмитна търговия на сухопътни граници.
С предложените разпоредби се преустановяват действията му в издадените лицензии на всичките тези безмитни оператори. Те преустановяват дейността си, като е предвиден гратисен период за три месеца, по изключение, разбира се, с влизането на закона в сила безмитните оператори, които се занимават с продажба на горива, преустановяват дейността си веднага. Това е предложението на закона с влизането на закона в сила да преустановят дейността си.
Основната промяна е свързана преди всичко с уреждането на този вид отношения, като изрично е предвидено ,че в зоните на гранично-пропускателните пунктове не функционират подобни търговски обекти, тъй като те представляват публична държавна собственост.
Основната цел и предназначението е да се осъществи максимално бързо и ефективно контрол от съответните контролни органи – гранични, митнически, санитарни и др.
Запазен е досегашният режим за безмитна търговия в зоната на летищата.
В този смисъл е запазен и начинът, по който се уреждат всичките тези условия и ред, които остават непроменени, за отнемане на лицензии за извършване на безмитна търговия.
В предложения законопроект е направено предложение да отпадне изцяло Глава втора - конкурсният принцип за определяне на безмитните оператори.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря на господин Желев.
Аз няма да се изкуша да задавам някакви въпроси по същество на законопроекта, тъй като знаем, че предметът на работа на нашата комисия се изчерпва с това да даде заключение относно това дали предложеният проект на закон не противоречи на правото на Европейския съюз и на практиките, които са въведени от държавите – членки.
Колеги, ако имате вие въпроси, имате думата.
Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам един съвсем кратък въпрос към господин заместник-министъра.
Очевидно сегашното правителство получи тези безмитни магазини като наследство от миналото. Те са доста отдавна функциониращи. Много добре знаем част от тяхната дейност в каква насока се развива.
Аз бих попитал: защо трябваше да се чака тази крайно остра бележка на Европейския съюз и защо този въпрос не беше по-рано решен от сегашното правителство?
Бележките ги знаем. Те са много остри. Нещата, които се сочат, в значителна степен отговарят на истината. Защо не направихме по-бързи стъпки към ликвидиране на този, така да се каже, уязвим за нас проблем?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, аз бих се изкушила да попитам и защо за едни се дава 3 месеца гратисен период, а други незабавно се закривам? Не мога да разбера логиката.
Много неща има, които са интересни може би да научим, но подробностите предполагам, че са били дебатирани в Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Желев, да отговорите на въпроса на господин Величков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз разбирам основателния въпрос, който зададе народният представител господин Величков. Но мисля, че заедно с него и с други народни представители сме били свидетели на 6 опита – поне аз съм бил свидетел на 6 опита на закриване на безмитните оператори. Не е въпрос, свързан само с добро желание или нежелание. Според мене са необходими ресурс и искрени намерения, за да може да бъде реализирано подобно поведение.
Специално за това, което Вие споделяте, самият аз трудно бих могъл да адресирам конкретно упреци към някои от безмитните оператори. В края на краищата те функционират със законодателство, което е уредено последния път от 1 януари 2007 година, подконтролни са на съответните органи, в това число и на митническите служители и митническия контрол. двадесет и четиричасово е наблюдението върху тях, в това число наблюдение с камери. Няма констатирани от страна на контролните органи съществени нарушения, тъй като всъщност самите безмитни оператори се явяват причина и следствието от нарушенията се извършва сред тях. Реално погледнато, от осъществените проверки, включително и при последните от 28 и 29 февруари по отношение на акцизните стоки над 70-75 процента от случаите са всъщност с акцизни стоки, свързани с безмитните магазини.
Може би ще бъде интересна една друга цифра – въз основа на експертна оценка, която е направена, 9,5 процента от общия обем на цигарите са с надпис “Duty free”. Но отговорност за това не може и не бива да адресираме пряко към самите безмитни оператори. В този смисъл е и нашето обяснение.
Във връзка със сроковете, госпожо председател, което поставихте като въпрос. това е мнението на вносителя. В крайна сметка една голяма част от тези търговци, които функционират съответно в българското законодателство, са сключили договори, заявили са съответните количества стоки, в по-голямата част от случаите за едногодишен период от време. Тук не става дума само за пропуснати ползи, които биха настъпили в тази връзка, а става дума и за вреди, които биха били нанесени по отношение на тези безмитни оператори. Затова е предвиден за тях този срок.
Разбира се, всички безмитни оператори добре знаят, че обектите, в които функционират, са държавна собственост и че в определен период от време би трябвало да бъдат реализирани и точно определени действия от тяхна страна по отношение прекратяване на дейността.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, предлагам да пристъпим към гласуване на предложения законопроект и по-конкретно на нашето становище.
Моля, който подкрепя становището на комисията по така предложения законопроект, да гласува.
Гласували: за 18, против и въздържали се няма.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: С това уточнение, че гласувам за съвместимостта.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Разбира се. Точно това е изтъкнато в заключението на нашето становище.
Законопроектът се приема.
Благодаря на екипа на Министерството на финансите за участието в днешното заседание.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

Стенограф:

(Божана Попова)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:




(Мария Ангелиева-Колева)