Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
29/05/2008
П Р О Т О К О Л
№ 94
На 29 май 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-44/08.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, внесен от Борислав Китов и
законопроект № 802-01-42/17.05.2008 г. за изменение и допълнение на закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, внесен от госпожа Мария Капон.
3. Обсъждане и приемане на законопроект № 802-01-43/19.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет на 19 май 2008 г., внесен от Министерския съвет.
4. Обсъждане и приемане на законопроект № 802-01-44/23.05.2008 г. за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-02-17/26.05.2008 г. за ратифициране на Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища – внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, Юлия Македончева – началник на отдел “Земни недра и баланс на запасите”, Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, Петър Петров – изпълнителен секретар на Българска минногеоложка камара.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, в условията на падащ кворум откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси, който ще се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-44/08.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, внесен от Борислав Китов
и
законопроект № 802-01-42/17.05.2008 г. за изменение и допълнение на закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, внесен от госпожа Мария Капон.
3. Обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет на 19 май 2008 г.
4. Обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-02-17/26.05.2008 г. за ратифициране на Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища – внесен от Министерския съвет.
Имате ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам точка 5 да стане точка 2, предвид искането от страна на Министерството на образованието и науката тя да бъде малко по-напред изтеглена и обсъдена, предвид обсъждането на този законопроект в останалите комисии.
Има ли някакви съображения? – Няма.
Който е съгласен с това пренареждане на дневния ред?
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-44/08.05.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАНИТАРНАТА МЕДИЦИНА, ВНЕСЕН ОТ БОРИСЛАВ КИТОВ
И
ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-42/17.05.2008 г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАНИТАРНАТА МЕДИЦИНАЫ ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват, освен вносителите – тук виждам д-р Борислав Китов, и:
От Министерството на здравеопазването
Д-р Емил Райнов – заместник-министър
Д-р Светлана Спасова – директор на Дирекция “Национална здравна политика”
Мирела Анастасова – директор на Дирекция “Правна”
Д-р Емил Христов – директор на Изпълнителна агенция по лекарствата
Добринка Апостолова – главен юрисконсулт.
Давам думата на вносителя Борислав Китов да представи законопроекта. Господин Китов, имайте предвид предмета на компетентност на нашата комисия. Ние не разглеждаме законопроекта по същество, а дотолкова доколкото има съответствие с актовете на Европейския съюз.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Естествено е, че няма да разглеждаме законопроекта по същество.
Аз бих искал само да припомня на уважаемите колеги, че става въпрос за един спорен текст, а именно чл. 222 в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които определят правото да бъдат собственици на аптеки само на магистър-фармацевти.
Този въпрос се дебатира отдавна в Европейския съюз и Европейската комисия е започнала дела срещу няколко държави именно въз основа на подобно на това като в нашата страна правило, а именно за нарушаване на членове 226, 43 и 56 на Европейския договор.
В интерес на истината трябва да кажа на уважаемите колеги, че в две трети от страните има либерален режим именно в страните, които са започнали такава процедура. В останалите 40 процента правото на собственост е само на магистър-фармацевти.
В едно допитване, което аз лично направих, уважаеми господин председател, до министър Грънчарова има ли някакви действия от страна на Европейската комисия към нашата страна, ми беше отговорено, аз мога да го предоставя, ако желаете, има го в комисията, че засега комисията само е направила допитване как стои въпросът, как е уреден той в нашето законодателство. Но след като той попада в клаузите, за които Европейската комисия е сезирала Европейския съд за тези държави, е възможно тази процедура да бъде засегната и в България.
Затова аз счетох за свое задължение да внеса една поправка, която съвпада и с тази на Министерския съвет, която предпазва страната от подобно развитие, което не е най-доброто за нея.
Ето защо считам, че това е по-модерният начин.
Завършвайки, искам да кажа следното. Само за тези колеги, които по- не са в течение, бих искал да кажа, че в годините, когато фармацията се е развивала и когато 90 на сто от нещата са се правили в момента, то е било абсолютно задължително да има един магистър фармацевт, аптеката е била собственост на един магистър фармацевт. Това в годините се е наложило като практика.
Днес обаче това вече не се случва. Лекарствата са изключително много, обектите са изключително много и може би наистина либералният режим е този, който се налага.
Завършвам с това, че в едни от най-развитите страни това е така.
Благодаря за вашето внимание. Ако има някакви въпроси, с удоволствие ще отговоря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Очевидно няма нужда да слушаме становището на Министерството на здравеопазването, дотолкова, доколкото в законопроекта на Министерския съвет се съдържа аналогичен текст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина в законопроекта на Министерския съвет е сходна тезата, изразена с изменението, предложено от доц. Китов. Така че Министерството на здравеопазването го подкрепя.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за становища, мнения, предложения. Д-р Щерев, Вашето мнение?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, д-р Китов! Аз ще се въздържа от коментар поради конфликт на интереси.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпросът не е лекарски, разбира се. Касае се до общ въпрос за икономиката, за търговията, за политиката – в тази сфера на страната.
Буди абсолютно недоумение как преди една година беше взето едно решение по въпроса, защото още тогава имаше диаметрално противоположни становища, а сега се прави опит да бъде коригирано взетото тогава това становище. Явно намесили са се лобита, те са ясни кои са. Те ще бъдат разкрити, разбира се, и ще бъде направена съответната връзка, за да се стигне до мястото, откъдето идва това внушение.
Пред мене е становището на Българския фармацевтичен съюз. Мене ме учудва, че няма представители на Българския фармацевтичен съюз тук, които имат твърда позиция и тя е професионалната позиция на хората, които са най-вътре в темата. В Четиридесетото Народно събрание, както много пъти към заявявал от парламентарната трибуна и ние от “Атака” сме го казвали, действа една интерпарламентарна група лекари, които си имат своите интереси, правят своите внушения и си прокарват политиката много често, политика, която е частна, която не представлява становищата и позициите на съответните политически сили.
Така че тук не става въпрос за позиция на една определена политическа сила.
Позицията на политическата сила, която представлявам, е ясна. Тя е против така наречената либерализация на пазара в една изключително деликатна и особена сфера. Не можем да съпоставяме и да правим сравнение между търговията с бяла техника и търговията с фармацевтични продукти. И нека тук никой да не ме контрира, че не съм разбирал от здравеопазване и това бил лекарски въпрос. Както казвам аз, това е общополитически въпрос.
Това, което се прави, е опит за удар срещу средната класа, много важен елемент от която представлява това съсловие на фармацевтите, от една страна.
От друга страна, такава е практиката и в европейските страни. Мога да ви прочета само някои от страните – това са страните от Стара Европа: Германия, Франция, Австрия, Испания, Италия, Гърция, Португалия, Финландия и други, и други, в които практиката е такава, каквато е въведената и вече установена в България.
Не отговарят на истината и внушенията, че така искали от Европейския съюз. Стига с тази формула, която се и прилагала и в други отношения, и в други направления от обществения живот, и по отношение на други законопроекти. и когато беше възприета, по същество първо, няма такава директива, няма такова искане. Това – първо.
Второ, поначало това механично пренасяне на чужда практика и на чуждо искане, кой знае откъде е дошло то, досега е довело до печални последици в много отношения. Ако започнем този разговор тук с колегите, той ще бъде дълъг и ще може да се дадат много примери.
Затова ние изразяваме категорично мнение против. Ако трябва да се направят промени в закона, ние ги правим в един предложен от нас законопроект и те са по отношение на въвеждането на фиксирани цени.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Че някой лобира – очевидно.
Искам само да кажа, че в законопроекта, който и миналия път беше внесен от Министерския съвет, се съдържаше подобен текст и той беше подкрепен от нашата парламентарна група. Така че ние сме абсолютно последователни от тази гледна точка.
Що се отнася до това, което каза господин Шопов, в никакъв случай, уважаеми господин председател, не се удря по средната класа, а напротив, ограничава се, ако остане монопол само на една професия. Това е от ясно по-ясно.
Наистина в тези страни, които цитира господин Шопов, има подобно нещо. Но това са само те от 27-те страни. И в една от най-старите европейски държави, ако някой може да оспори, е точно обратното.
Разбира се, и искането за запазване собствеността на аптеките, и фиксираните цени, които те са предложили, това е искането на Фармацевтичния съюз. Така че някои от колегите твърдо лобират.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нека да не изпадаме в детайли. Очевидно това е много стар спор, неколкократно обсъждан въпрос с различни решения. Предметът на преценката на нашата комисия е доколко съответства на общностното право.
Бяха изтъкнати редица съображения за противоречие с чл. 43 и чл. 56 от Договора за Европейската общност.
Същевременно се посочва и решение на нашата Комисия по защита на конкуренцията № 10 от 10 януари 2008 година и иска, който е внесен от Европейската комисия в съда на Европейските общности срещу някои държави – членки за нарушаване на разпоредбите на общностното право в частта свободно движение на стоки и капитали поради ограничителната уредба на аптечния сектор. Става въпрос за премахване на една реална опасност, която стои пред нашата страна за налагането на санкции за нарушаването на тези разпоредби.
Така че от гледна точка на предмета на действие на нашата комисия мисля, че предлаганият законопроект е напълно в унисон и в становището това е отразено.
Колеги, има ли други мнения и становища?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Предния път когато разглеждахме законопроекта, ние, бургаските депутати бяхме много загрижени какво става с общинските аптеки. Като имаме предвид това предложение, какво наистина ще се случи с общинските аптеки?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Урежда въпроса ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Всяко едно юридическо лице, което е регистрирано по Търговския закон.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тези въпроси са гранични с европейската тематика. Но мисля, че трябва да се обърне внимание на тях главно в специализираната комисия, тъй като правилата на конкуренцията също са европейски правила. Законопроектът като че ли не изключва възможността за създаване на вертикални вериги. Защото няма изрична забрана производителите да не могат да бъдат и търговци на дребно.
Така че това са въпроси, които подлежат на доизясняване, ако искаме да запазим една среда, макар и по-свободна, но все пак не монополна.
А по втория въпрос – за общинските аптеки, според мене трябва да отпадне сегашната ал. 5 в члена, който по памет не мога да цитирам. Защото тогава би се получила една дискриминация само един вид субекти да не могат да разкриват аптеки, тъй като тази забрана си остава.
Обръщам внимание, че ако се приеме моделът всяко едно физическо или юридическо лице да може да разкрива аптеки, тогава няма никаква логика общините да са единствените изключени от този кръг субекти.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Струва ми се, че вашият законопроект предвижда това отпадане.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се. В законопроекта, който аз предлагам, се дава възможност на всички, включително на общините.
В Закона за лекарствените средства има забрана по вертикалата, за което Вие говорите. Там единствено то е европейско право, което се дава на производителя на свои неща да може да ги доставя. Което е нормално. Защо аз като ги произвеждам, да не мога да ги доставя, а трябва да минават през други?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, ясни са становищата.
Има ли други мнения, въпроси към вносителите? – Няма.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът с вносител Борислав Китов се приема.
Преминаваме към втория законопроект.
Давам думата на господин Райнов да представи този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Става въпрос за Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет, който освен тезата, засегната в законопроекта на доц. Китов, засяга и някои други неща. А те са следните:
Предложение за промяна в чл. 3, ал., обособено от необходимостта за пълно и точно транспониране на дефиницията за лекарствен продукт, което е следствие от директива 2001/83;
Коригира се текстът, който урежда начина на финансиране на органите на комисията, чиято дейност се обезпечава административно от Министерството на здравеопазването;
Предложение за изменение на текстове от закона във връзка с изискванията на Регламента на Европейската общност 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно лекарствените продукти за педиатрична употреба, както и въвеждане на мерки и разпоредби на национално ниво.
Със създаването на нова алинея в чл. 23 се разписват принципните изисквания притежателят на разрешението за употреба, по-точно удостоверение за регистрация на лекарствен продукт да бъде установен на територията на държава членка или на държава от Европейското икономическо пространство.
Въвежда се възможността досието на лекарствения продукт да се подава във формат електронен на общ технически документ.
Отделят се разпоредбите за паралелен внос на лекарствата в самостоятелна глава, което е продиктувано от факта, че по своята същност разрешаването на паралелен внос представлява процедура по разрешаване на употреба, а не търговия на едро.
В чл. 245а се отстранява пропуск в действащия закон за установяване принципа за реклама само на разрешени за употреба лекарствени продукти.
Със законопроекта се предлага и въвеждането на определение за фалшив лекарствен продукт, което е с оглед на мерките, които се предприемат в глобален мащаб от Световната здравна организация и Европейската комисия за борба с фалшивите лекарства.
Законопроектът предвижда и промени в Глава десета – “Търговия на дребно”, както каза и доц. Китов.
Също така законопроектът предвижда сега действащият закон да бъде допълнен, като се уредят условията и редът, при които лица, които са български граждани или са постоянно пребиваващи на територията на страната, могат при пътуване извън пределите на България да изнасят лекарствени продукти, необходими за лечението им.
На последно място, да се удължи срокът за работа на комисията по позитивния списък, което произтича от сроковете, които са заложени от предходните комисии.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Както виждате, в нашето становище е изложено съответствието на една директива от 2001 година, Регламент от 2006 година, решение на Съда на европейските общности от 2002 година, посочени са точните номера.
Имате думата за становища, въпроси към вносителите. – Няма.
Който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-02-17/26.05.2008 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСТАВА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ УЧИЛИЩА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По този законопроект сме поканили да присъстват:
От Министерството на образованието и науката
Ваня Добрева – заместник-министър
Росица Велинова – директор на Дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество”.
Давам думата на госпожа Добрева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители. Предоставен е на вашето внимание проект на Закон за ратифициране на конвенцията за определяне на устава на европейските училища.
Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища е приета на 21 юни 1994 година в Люксембург от страните членки на Европейските общности, от Европейските общности и е в сила от октомври 2002 година. Тя е основният документ, който регламентира структурата, организацията, управлението и функционирането на системата на европейските училища.
Европейските училища са верига от елитни училища с високо качество на обучение и международен престиж. Създадени са през 1957 година от правителствата на държавите – членки на Европейската общност, за съвместно образование на децата на служителите в европейските институции, като начин за осигуряване на доброто им функциониране.
Като образователен модел системата на Европейските училища е своеобразна форма на сътрудничество между държавите – членки и между държавите – членки на Европейската общност.
Всички държави от Европейския съюз, с изключение на България и Румъния, са ратифицирали Конвенцията за определяне на устава на Европейските училища и са пълноправни членове на веригата европейски училища.
В съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Конвенцията, българската страна е депозирала заявление за присъединяване към Конвенцията пред представителството на Люксембург като депозитар на Устава на Европейските училища.
Присъединяването влиза в сила на 1 септември след датата на депозиране на инструмента за присъединяване.
Съгласно чл. 33 от Конвенцията и чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България Конвенцията подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание.
Присъединяването на Република България към Европейския съюз предоставя възможността на страната ни да стане пълноправен член на веригата на Европейските училища, което несъмнено ще допринесе за утвърждаването на българския език сред езиците на общността и за приобщаването към европейското образователно сътрудничество.
Предвид изложеното, Министерският съвет предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, това е един безспорен законопроект.
Имате ли въпроси?
ЧЕТИН КАЗАК: Имате ли информация докъде сме стигнали ние с прилагането? Кое наше училище ще влезе в тази верига, как ще се осигури достъпът? Това ще бъде само за служители на европейските институции или на български граждани? Малко повече информация да ни дадете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Разрешете ми да дам думата на госпожа Велинова, която е директор на Дирекция “Европейска интеграция”, за да ви даде малко повече информация във вид на експертно становище.
РОСИЦА ВЕЛИНОВА: Искам само да поясня, че България след депозирането на заявлението за присъединяване има свои представители в Управителния съвет и в Инспектората, където нашите представители участват с право на глас.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Плащаме ли нещо за това?
РОСИЦА ВЕЛИНОВА: Не. ангажиментите на държавите членки са само изплащането на заплатите на преподавателите по съответния език и по предметите на съответния език до размера на националните заплати. Останалото заплащане се поема от веригата “Европейски училища”.
Вече има проявен интерес от родители, които работят в Брюксел, и биха искали техните деца да се обучават в българска секция към веригата “Европейски училища”. Законово това ще бъде уредено след приемането на закона и от 1 септември прия изявено желание от страна на родителите, в градовете, в които има седалище на европейските институции, може да бъде сформирана българска секция, за да се изучава и майчиният език на нашите деца.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ, ВНЕСЕН ОТ ГОСПОЖА МАРИЯ КАПОН.
Тук ли е госпожа Капон? Отсъства. От БНБ е тук госпожа Нина Стоянова.
Ще изчакаме госпожа Капон. Нямаме практика да разглеждаме законопроект в отсъствие на вносителя.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19 МАЙ 2008 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на околната среда и водите
Атанас Костадинов – заместник-министър
Юлия Македончева – началник на отдел “Земни недра и баланс на запасите”
Силвия Рангелова – старши експерт
Моля, господин заместник-министър, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства е насочен към хармонизиране на нашето законодателство с правото на Общността и по-специално по отношение на директива 2006/21 на Общността.
Проектът е разработен от работна група министри и заместник-министри със заповед Р-71 от 2006 година на министър- председателя и експертна подгрупа, състояща се от експерти от всички компетентни министерства – Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на културата и Министерството на финансите под ръководството на директора на Дирекция “Икономическа и социална политика” към Министерския съвет Цвета Каменова.
В предложения законопроект за изменение и допълнение на закона се въвеждат следните принципни изменения – аз ще ви ги представя съвсем сигнатурно. Те са точно 14.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще ви моля да засегнете само тези, които конкретно засягат предмета на дейност на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Тогава бих обърнал внимание върху създаването на нов § 18 на новата Глава осма, чрез която се транспонира директивата, както и параграфи 61 и 62.
В този смисъл издаването на удостоверения за търговска дейност се поставя в зависимост от положително или отрицателно отношение по ОВОС.
Въвеждат се нови максимални размери и максимални срокове за търсене на различните видове подземни богатства.
Въвеждат се два вида разрешение, вследствие директивата – за търсене и проучване и за проучване;
Оптимизират се процедурите по издаване на разрешения за търсене и проучване.
Нов момент в проекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства е въвеждането на финансово обезпечение – гаранция чрез доверителна сметка, застраховка и други подобни.
Регламентира се и възможността за продажба, което осигурява възможността за свободна конкурентноспособност и проходимост на отделните субекти.
Регламентира се и ефективно използване на земята от титулярите на разрешенията.
Въвеждат се изискванията на спомената от мен директива № 2006/21 за управление на минните отпадъци по ограничаване и намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда и човека.
Това е накратко предложението.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Преди да дам думата на нашите колеги, искам да попитам запознати ли сте със становището на нашите експерти? В него имаме две предложения в раздел ІІІ, където се предлага включването на правила, отнасящи се до целите на плана за управление на отпадъците и целите на плана за извънредните ситуации, както и за по-подробно уреждане на участието на обществеността по отношение на компетентните органи и резултатите от консултациите да се вземат предвид при вземане на решение.
Приемате ли тези наши бележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Ако позволите, ще направя няколко въвеждащи думи и коментар по Вашето предложение, след което ще предоставя думата на Силвия Рангелова и Юлия Македончева за по-детайлно изясняване.
По отношение на Вашата препоръка за т. 3 от становището на комисията, отнасящи се до целите на плана за управление на отпадъците в чл. 5,2 и цели на плановете за извънредни ситуации, уредени в чл. 5,2 и цели на плановете за извънредни ситуации, уредени в чл. 6,4 от директивата, ние сме подходили по следния начин, чисто нормотворчески според мене. в закона е дадено основанието, което след това ще бъде разписано чрез наредбата.
Всички по-детайлни предписания по отношение на плановете за управление на съответните територии, по отношение на ……
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В кой текст се създали това основание?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: В новата глава осма, 22к на § 18.
Там сме се постарали да направим връзка с бъдещата наредба, която ще детайлизира и разпише правилата за прилагане на този закон. фактически тя ще бъде финалното завършване на пълното транспониране на директивата по отношение на българското законодателство.
Ако позволите, да продължа по отношение на участието на обществеността при вземане на решение – чл. 8.5.
Не сме дописвали директивата, не сме я разширявали отвъд това, което тя споменава за участие на обществеността. Малко повече пояснение могат да дадат нашите експерти, но чрез процедурата на ОВОС, стандартна за такъв тип инвестиционни намерения за оценката и за вредата им върху околната среда или за тяхното влияние върху нея ще се прилага и към минните отпадъци.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Някой друг ще вземе ли становище по направените от нас бележки?
ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Относно това, че трябва да бъдат изписани в закона.
Всъщност ако погледнете чл. 22а, ал. 2, това са целите на плана за управление.
В наредбата ще бъде много по-подробно и детайлно разписано конкретно, в зависимост от вида подземни богатства.
Ако сте обърнали внимание, директивата насочва към използване на най-добрите налични техники, които предполагат непрекъснати изменения и подобрения. Те по-лесно се отразяват в методики и в инструкции.
Относно втората забележка – да бъде по-подробно разписано осигуряването на участието на обществеността.
Този закон, така да се каже, има работа с добив на подземни богатства. Всяка една минна кариера, преди да започне нейното изграждане, преди да започне добива, тези дейности подлежат на оценка за въздействието върху околната среда. И тези процедури се съвместяват.
Тоест имаме действащ закон с действаща система. Тоест това не може да бъде избегнато, то не се избягва и сега.
Считаме, че не следва на няколко места да се разписват едни и същи процедури, да се предизвиква издаването на едни и същи по рода си административни актове, припокриващи се по същество, което е и повелята, така да се каже, и препоръката на директивата. но ако е неясно, ще го изгладим, за да бъде ясно. Щом са възникнали въпроси, значи текстът не е много издържан.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само с изглаждане няма да мине, трябва с добавка да стане.
Господин Калайджиев, какъв е Вашият коментар по това, което чухме?
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Не е ясно от самия законопроект, че тези правила ще бъдат включени в наредбата. Текстът, който препраща към наредбата, е доста общ. Ако това е така, ние можем да оттеглим нашите бележки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Но трябва по-добре да се редактира. И аз като гледах 22к, съм на това мнение.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Аз като го гледах, не е ясно, че наистина там ще бъдат включени тези цели. Ние не разполагаме с проектотекста на наредбата и затова сме направили това предложение.
По отношение на втората препоръка. Наистина това,което казвате, е така. Но може би все пак е необходимо да има по-ясно изяснение към този въпрос. Защото самата директива иска резултатите от консултациите да се вземат предвид при вземане на решение. все пак това е друг закон. няма връзка между този закон и другия.
Затова сме направили тези препоръки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Някакъв коментар?
ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Ако позволите, да разясня.
В чл. 22к от предлагания текст, където говорим за разрешителни, тези разрешителни ще се издават само за специалните случаи, тоест за съоръжения, които могат да представляват опасност и риск, тъй наречените съоръжения за минни отпадъци от категория “А”. така е възприето по директивата. за тях се изисква влязло в сила решение по ОВОС, т. 9 към ал. 1. Или решение да не се извършва ОВОС, тоест да е ясно.
Ако не е необходим ОВОС…
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вижте, в чл. 22к вие уреждате технологията.
ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Реда.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да, реда. А това, което е отбелязано в нашето становище, касае съдържанието на плана за управление, за тези правила, които трябва да бъдат регламентирани съгласно целите и са уредени в чл. 5.2 на директивата.
Прав е господин Калайджиев, че бихме могли тези приоритети, които сте посочили в ал. 2 на чл. 22а да се приемат като цели на плана. Но трябва някак си изрично да се посочи. Може би трябва да се потърси по-добра редакция. Приоритетни мерки и конкретни цели на плановете, които се отразяват на плановете за управление – нещо подобно да се каже в текста, за да стане ясно, че ние сме изпълнили този ангажимент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Разбрахме препоръките на комисията и смятам, че можем да ги доработим финално както в редакционен порядък, така и да се покаже ясен линк, ясна връзка с процедурите по ОВОС и за това, че тези процедури важат и в случая със Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Тоест да е ясно и да има пряка връзка със съществуващото вече законодателство. Благодаря ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Други въпроси и становища, колеги?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тъй като този закон пряко касае бранша, ние сме си позволили да ви представим едно наше становище по отношение на неговото приложение, пълнота и т.н.
Веднага искам да отбележа, че решението да бъде транспонирана директивата за минните отпадъци в закона го приемаме.
Част от нашите забележки се отнасят до това, че не са отразени всички определения, които фигурират в директивата, както и не са отбелязани някои важни спорни моменти, които съществуват в момента в бранша, примерно технологиите, които са уредени в директивата.
Така че ние това сме го включили и смятаме ,че по време на двете четения може би ще успеем да се договорим за това и тези неща да бъдат променени.
Аз искам обаче да обърна внимание на комисията по общия закон, тъй като философията му се различава от европейската практика. Към него има много засилен интерес от страна на европейските институции, както от браншовете. с него вече има маса колизии, които имат и международен отзвук. Така че ние имаме сериозни бележки в това отношение и бихме искали да помолим да се препоръча вносителите да се съобразят с тях.
Само три от тях ще отбележа.
Първо, това е един орган. В България с подземните богатства се занимават три институции, плюс Министерският съвет. това създава огромна бюрокрация, условия за корупция. Факт е, че в момента има над 400 разрешения за проучване и концесии за добив и браншът е почти блокирал, масово се работи нелегално. Този факт е показателен.
За всички страни в Европа ние сме приложили едно изследване, което е направено от Европейския съюз по отношение на това в кои страни какво е положението. Практиката в България я няма никъде.
Другият важен въпрос, който ще създаде колизии, това е собствеността на минните отпадъци. Съгласно стария закон, те бяха собственост на концесионера и той можеше да разполага с тях в рамките на договора и на срока на концесията. Сега обаче с новия закон те се включват в графата “Подземни богатства” и оттам нататък влизат в колизия със самата директива за минните отпадъци, където съоръженията за минните отпадъци са собственост на концесионера.
Така че се получава, че една собственост….
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Няма друг начин, освен съоръженията да са собственост на концесионера. Но самите минни отпадъци, които са част от подземните богатства, каква ще бъде логиката да бъдат без тази собственост на концесионера?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Както концесионерът придобива собственост да използва самите подземни богатства, няма никакъв проблем да се използват и подземните богатства, пак повтарям, в срока на договора.
Сега се създава тази възможност. Ние сме я приели, разбира се, но очакваме, че ще има съдебни проблеми. това е, че след приключването на концесията и след рекултивацията на съоръжението то да бъде предадено на държавата за по-нататъшно ползване и мониторинг.
Това не е отразено в закона, това е наше предложение.
И третият важен елемент, който силно ни вълнува и за който не можем да се разберем, това е, че ние настояваме – такава е практиката в цяла Европа и в света, - че концесионните възнаграждения, таксите, които се полагат, са заложени в самия закон, а не, както е в България, с една методика, която ще променя, в зависимост от конюнктурата и от настроението на някой друг човек.
Това създава силна несигурност у инвеститорите. Стана пак проблем – сигурно на всички е известно – с казуса Челопеч, който предизвика проблеми не само в Европейския съюз, но и в световния печат се намери място.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В крайна сметка се оказа ,че сме действали правилно като държава.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Това е спорно. Не е мястото тук да говорим. Едни смятат, че сме прави. От друга страна, ние считаме, че не е съвсем правилно. Но както и да е, не е мястото тук да спорим.
Има много други несъответствия, които, пак повтарям, засилват много силно бюрокрацията, зависимостта на бизнеса от администрацията, което веднага създава възможности за корупционни схеми.
Затова имам молба, ако прецените, че тези фактори са важни,доколкото те съществуват в Европа и европейските институции ще правят анализ, след като излезе този закон, да ги имате предвид и ако може, да съдействате на бизнеса пред другите комисии, главно в Комисията по околната среда и водите, а и в самата зала, разбира се.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има част от тези съображения, които бяха изложени, които са по същество и трябва да ги изложите в Комисията по околната среда и водите, за да бъдат взети предвид.
Струва ми се, че е много важен този въпрос за единния орган за управление . Доколко има такова европейско изискване в директивата?
ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Няма
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Като няма, това не е проблем, който ние можем да го дискутираме и да го отразим по някакъв начин в становището.
Имам само един конкретен въпрос към вас – принципно подкрепяте ли законопроекта за първо четене, като ще имате бележки, които биха могли да бъдат отстранени на второ четене, или сте против този законопроект?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Подкрепяме само частта му в глава осма, с която се транспонира директивата за минните отпадъци. Останалата част се нуждае от сериозна поправка – “Управление на минни отпадъци”, част първа, глава осма.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: С тези забележки, които сме направили и които биха могли в оперативен порядък да се отразят.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков. Вие изключително толерантно изслушахте многоуважавания господин Петър Петров. Толерантно, след като Европейската комисия ще наблюдава какво правим.
Искам да кажа две неща в самото начало.
Първо, официалното становище на Минната камара е било получено и е представено на вниманието на Междуведомствената комисия, като е взето под внимание.
Второ, нито едно от тези три неща, за които говори Петър Петров, не е обект на обсъждане на поверената Ви комисия. Вие се позовавате на директивата, но никъде в директивата, първо, не се определя изрично изискването за единен орган – това е много важен въпрос, много важен за България и за доброто управление на минните отпадъци, но не и в рамките на тази комисия.
Второ, собствеността на минните отпадъци също не се интерпретира изрично в рамките на директивата.
Трето, за първи път чувам, че трябва да бъдат записани такси в закона, а не в методика или в допълнителен документ.
Въпреки това мнението на Минната камара е важно за нас. Доколкото разбрах, с подкрепата на Глава осма към § 18, тоест това, което е задача и цел на вашата комисия, имаме подкрепата на Минната камара и от господин Петър Петров. Смятам, че нещата са ясни.
Ние с удоволствие ще разгледаме на второ четене още веднъж съображенията на Минната камара. Смятам, че те са важни.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И един съвет да Ви дам – формирайте конкретни предложения по текстове, писмено направени, а не като съображения за отразяване в законопроекта.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Първо, искам да посоча, че не свързвам тези предложения с единни органи, а другите с Директивата за минните отпадъци, а с общата философия на закона. Аз затова отделих тези неща.
Що се касае до собствеността на отпадъците, в самата директива пише “притежатели на отпадъци”. И там се третират физически и юридически лица.
Така че този въпрос се нуждае от дооглеждане. Но аз смятам, че с колегите имаме разбиране и ще можем да решим въпроса. Те имат пълното съдействие от наша страна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, мнения, въпроси, становища? - Няма.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъства:
От Министерството на транспорта
Красимира Мартинова – заместник-министър
Имате думата, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Предлагания законопроект внесохме и аз представлявам вносителя, тоест Министерския съвет, от името на поетите ангажименти по регламент на Европейския съюз по Глава “Свободно движение на хора”, поети ангажименти от Министерството на труда и социалната политика за привеждане на нашето законодателство в съответствие с европейското и в контекста на постановени осъдителни решения на Европейския съд във връзка със случаи в Германия например – констатация, че капитаните и помощник капитаните там нямат легитимирано право да бъдат назначавани като такива свободно от всички страни на Европейския съюз, а се признава само правото капитаните и помощник-капитаните да бъдат с национална принадлежност по отношение принадлежността на флага.
В нашето законодателство ситуацията до настоящия момент е следната. ние позволяваме екипажа без ограничения да бъде не само български, но и на страни членки на Европейския съюз. За помощник-капитан нашето действащо законодателство също разрешава. Но по отношение на капитана се съдържа в нашето законодателство изричен текст, който казва, че той трябва да бъде само от българска националност.
В какво се състои фактически проблемът. Искам да ви въведа в този вътрешен детайл на въпроса и да ви кажа как считаме да преодолеем този проблем.
Капитаните на кораби понастоящем изпълняват някои публични функции, а именно те могат да съставят актове за гражданско състояние, имат функции като нотариуси. Освен това, когато бъде констатирано престъпление, имат някои не много сериозни, но все пак първи стъпки на дознанието и неотложни процесуални следствени действия на първия момент, за да се съхранят определени данни и доказателства.
Така че този факт и занапред ще трябва да продължи да съществува като такъв.
Само че ние, разглеждайки европейското законодателство и постановените решения на Европейския съд, установихме, че в тези именно решения основната доминанта пада върху това какъв е обемът пропорционално на тези публични функции, които изпълняват капитаните, и съответно, ако той не е преобладаващ, решението на Европейския съд е, че трябва да се елиминира забраната.
Ние направихме изследване и върху това какъв е обемът на нашите функции, които изпълняват като публични органи нашите капитани, и констатирахме, че той не е с такава честота и с такъв обем, който да обоснове да може да се аргументира и да се отстои при появяване на наш случай в Европейския съд такова нещо.
Ние поставихме на везните какви са опасностите и рисковете за българската страна.
Същевременно искам да споделя какво решение взехме, за да може все пак да не попречим и на осъществяването на тези публични функции, защото те и занапред трябва да се осъществяват.
Ние изнамерихме едно вариантно решение, разбира се, то ще бъде в подзаконов акт, където да се запише, че екипажът на кораб, който плава под български флаг, би могъл да бъде съставен от хора на различни националности на страни – членки на Европейския съюз. но все пак определен процент трябва да бъде запазен за българи, в това число да бъде примерно лице, което е поело и тези публични функции.
Става въпрос на ниско ниво в йерархията.. примерно поне един помощник капитан трябва да бъде българин. Като се има предвид, че другите може да бъдат от различни националности, единият примерно трябва да бъде такъв, че да може да поеме тези функции.
Това е компромисният вариант, с който очевидно са се съобразили и всички други държави, както и Германия, която е била осъдена, и са привели в съответствие своето законодателство.
Това бяха най-общо нашите аргументи. Разбира се, ръководещо беше да не допуснем България да влезе в процедура за инфрийнджмънт за несъответствие, което наложи така бързо и енергично да направим това изменение.
Аз ще подчертая, че ние в Кодекса на търговското мореплаване, пък и в други транспортни закони, в последно време правим чести малки промени, което не би трябвало да е правило в юридическата законодателна практика. Ние си даваме сметка, че това не е най-добрият начин, но пък, от друга страна, отчитаме, че колкото по-бързо и енергично реагираме, толкова по-малък е шансът да имаме негативи по отношение на изискванията на Европейската комисия.
Най-общо това е, което имам да кажа. Разбира се, тук има и колеги от Министерството на труда и социалната политика, които също могат да вземат отношение. Но най-общо това са нашите мотиви.
Ние работихме в много добро сътрудничество с колегите от това министерство и мисля, че показахме на практика, че едно взаимодействие с различни институции, с отговорности по различни преговорни глави в крайна сметка може да даде положителен резултат в кратки срокове.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате ли въпроси, становища?
Само трябва да посочим, че може би е подтикнало и това е решение на съда от 11 март 2008 година, в което почти аналогичният текст е осъдил Френската република за несъвместимост с общностното право, както и други държави именно за длъжността капитан и офицер – помощник-капитан.
Който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Господин Филип Димитров се въздържа.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1. Приема се.
Как да процедираме, колеги? Да изчакаме ли госпожа Капон или да отложим гледането на законопроекта за следващото заседание, като се извиним на представителя на БНБ за задържането? За съжаление невинаги вносителите са прецизни.
Отлагаме тази точка.
Колеги, едно съобщение. Утре от 9,30 часа до 10,15 часа имаме среща с председателя на парламента на Кралство Норвегия.От 11 часа имаме среща на Комисията по европейски въпроси с Групата за приятелство с България в парламента на Украйна. Ще помоля всички колеги, на които е възможно, да присъстват на тези срещи.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
№ 94
На 29 май 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-44/08.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, внесен от Борислав Китов и
законопроект № 802-01-42/17.05.2008 г. за изменение и допълнение на закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, внесен от госпожа Мария Капон.
3. Обсъждане и приемане на законопроект № 802-01-43/19.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет на 19 май 2008 г., внесен от Министерския съвет.
4. Обсъждане и приемане на законопроект № 802-01-44/23.05.2008 г. за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-02-17/26.05.2008 г. за ратифициране на Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища – внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, Юлия Македончева – началник на отдел “Земни недра и баланс на запасите”, Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, Петър Петров – изпълнителен секретар на Българска минногеоложка камара.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, в условията на падащ кворум откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси, който ще се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-44/08.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, внесен от Борислав Китов
и
законопроект № 802-01-42/17.05.2008 г. за изменение и допълнение на закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, внесен от госпожа Мария Капон.
3. Обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет на 19 май 2008 г.
4. Обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-02-17/26.05.2008 г. за ратифициране на Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища – внесен от Министерския съвет.
Имате ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам точка 5 да стане точка 2, предвид искането от страна на Министерството на образованието и науката тя да бъде малко по-напред изтеглена и обсъдена, предвид обсъждането на този законопроект в останалите комисии.
Има ли някакви съображения? – Няма.
Който е съгласен с това пренареждане на дневния ред?
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-44/08.05.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАНИТАРНАТА МЕДИЦИНА, ВНЕСЕН ОТ БОРИСЛАВ КИТОВ
И
ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-42/17.05.2008 г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАНИТАРНАТА МЕДИЦИНАЫ ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват, освен вносителите – тук виждам д-р Борислав Китов, и:
От Министерството на здравеопазването
Д-р Емил Райнов – заместник-министър
Д-р Светлана Спасова – директор на Дирекция “Национална здравна политика”
Мирела Анастасова – директор на Дирекция “Правна”
Д-р Емил Христов – директор на Изпълнителна агенция по лекарствата
Добринка Апостолова – главен юрисконсулт.
Давам думата на вносителя Борислав Китов да представи законопроекта. Господин Китов, имайте предвид предмета на компетентност на нашата комисия. Ние не разглеждаме законопроекта по същество, а дотолкова доколкото има съответствие с актовете на Европейския съюз.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Естествено е, че няма да разглеждаме законопроекта по същество.
Аз бих искал само да припомня на уважаемите колеги, че става въпрос за един спорен текст, а именно чл. 222 в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които определят правото да бъдат собственици на аптеки само на магистър-фармацевти.
Този въпрос се дебатира отдавна в Европейския съюз и Европейската комисия е започнала дела срещу няколко държави именно въз основа на подобно на това като в нашата страна правило, а именно за нарушаване на членове 226, 43 и 56 на Европейския договор.
В интерес на истината трябва да кажа на уважаемите колеги, че в две трети от страните има либерален режим именно в страните, които са започнали такава процедура. В останалите 40 процента правото на собственост е само на магистър-фармацевти.
В едно допитване, което аз лично направих, уважаеми господин председател, до министър Грънчарова има ли някакви действия от страна на Европейската комисия към нашата страна, ми беше отговорено, аз мога да го предоставя, ако желаете, има го в комисията, че засега комисията само е направила допитване как стои въпросът, как е уреден той в нашето законодателство. Но след като той попада в клаузите, за които Европейската комисия е сезирала Европейския съд за тези държави, е възможно тази процедура да бъде засегната и в България.
Затова аз счетох за свое задължение да внеса една поправка, която съвпада и с тази на Министерския съвет, която предпазва страната от подобно развитие, което не е най-доброто за нея.
Ето защо считам, че това е по-модерният начин.
Завършвайки, искам да кажа следното. Само за тези колеги, които по- не са в течение, бих искал да кажа, че в годините, когато фармацията се е развивала и когато 90 на сто от нещата са се правили в момента, то е било абсолютно задължително да има един магистър фармацевт, аптеката е била собственост на един магистър фармацевт. Това в годините се е наложило като практика.
Днес обаче това вече не се случва. Лекарствата са изключително много, обектите са изключително много и може би наистина либералният режим е този, който се налага.
Завършвам с това, че в едни от най-развитите страни това е така.
Благодаря за вашето внимание. Ако има някакви въпроси, с удоволствие ще отговоря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Очевидно няма нужда да слушаме становището на Министерството на здравеопазването, дотолкова, доколкото в законопроекта на Министерския съвет се съдържа аналогичен текст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина в законопроекта на Министерския съвет е сходна тезата, изразена с изменението, предложено от доц. Китов. Така че Министерството на здравеопазването го подкрепя.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за становища, мнения, предложения. Д-р Щерев, Вашето мнение?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, д-р Китов! Аз ще се въздържа от коментар поради конфликт на интереси.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпросът не е лекарски, разбира се. Касае се до общ въпрос за икономиката, за търговията, за политиката – в тази сфера на страната.
Буди абсолютно недоумение как преди една година беше взето едно решение по въпроса, защото още тогава имаше диаметрално противоположни становища, а сега се прави опит да бъде коригирано взетото тогава това становище. Явно намесили са се лобита, те са ясни кои са. Те ще бъдат разкрити, разбира се, и ще бъде направена съответната връзка, за да се стигне до мястото, откъдето идва това внушение.
Пред мене е становището на Българския фармацевтичен съюз. Мене ме учудва, че няма представители на Българския фармацевтичен съюз тук, които имат твърда позиция и тя е професионалната позиция на хората, които са най-вътре в темата. В Четиридесетото Народно събрание, както много пъти към заявявал от парламентарната трибуна и ние от “Атака” сме го казвали, действа една интерпарламентарна група лекари, които си имат своите интереси, правят своите внушения и си прокарват политиката много често, политика, която е частна, която не представлява становищата и позициите на съответните политически сили.
Така че тук не става въпрос за позиция на една определена политическа сила.
Позицията на политическата сила, която представлявам, е ясна. Тя е против така наречената либерализация на пазара в една изключително деликатна и особена сфера. Не можем да съпоставяме и да правим сравнение между търговията с бяла техника и търговията с фармацевтични продукти. И нека тук никой да не ме контрира, че не съм разбирал от здравеопазване и това бил лекарски въпрос. Както казвам аз, това е общополитически въпрос.
Това, което се прави, е опит за удар срещу средната класа, много важен елемент от която представлява това съсловие на фармацевтите, от една страна.
От друга страна, такава е практиката и в европейските страни. Мога да ви прочета само някои от страните – това са страните от Стара Европа: Германия, Франция, Австрия, Испания, Италия, Гърция, Португалия, Финландия и други, и други, в които практиката е такава, каквато е въведената и вече установена в България.
Не отговарят на истината и внушенията, че така искали от Европейския съюз. Стига с тази формула, която се и прилагала и в други отношения, и в други направления от обществения живот, и по отношение на други законопроекти. и когато беше възприета, по същество първо, няма такава директива, няма такова искане. Това – първо.
Второ, поначало това механично пренасяне на чужда практика и на чуждо искане, кой знае откъде е дошло то, досега е довело до печални последици в много отношения. Ако започнем този разговор тук с колегите, той ще бъде дълъг и ще може да се дадат много примери.
Затова ние изразяваме категорично мнение против. Ако трябва да се направят промени в закона, ние ги правим в един предложен от нас законопроект и те са по отношение на въвеждането на фиксирани цени.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Че някой лобира – очевидно.
Искам само да кажа, че в законопроекта, който и миналия път беше внесен от Министерския съвет, се съдържаше подобен текст и той беше подкрепен от нашата парламентарна група. Така че ние сме абсолютно последователни от тази гледна точка.
Що се отнася до това, което каза господин Шопов, в никакъв случай, уважаеми господин председател, не се удря по средната класа, а напротив, ограничава се, ако остане монопол само на една професия. Това е от ясно по-ясно.
Наистина в тези страни, които цитира господин Шопов, има подобно нещо. Но това са само те от 27-те страни. И в една от най-старите европейски държави, ако някой може да оспори, е точно обратното.
Разбира се, и искането за запазване собствеността на аптеките, и фиксираните цени, които те са предложили, това е искането на Фармацевтичния съюз. Така че някои от колегите твърдо лобират.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нека да не изпадаме в детайли. Очевидно това е много стар спор, неколкократно обсъждан въпрос с различни решения. Предметът на преценката на нашата комисия е доколко съответства на общностното право.
Бяха изтъкнати редица съображения за противоречие с чл. 43 и чл. 56 от Договора за Европейската общност.
Същевременно се посочва и решение на нашата Комисия по защита на конкуренцията № 10 от 10 януари 2008 година и иска, който е внесен от Европейската комисия в съда на Европейските общности срещу някои държави – членки за нарушаване на разпоредбите на общностното право в частта свободно движение на стоки и капитали поради ограничителната уредба на аптечния сектор. Става въпрос за премахване на една реална опасност, която стои пред нашата страна за налагането на санкции за нарушаването на тези разпоредби.
Така че от гледна точка на предмета на действие на нашата комисия мисля, че предлаганият законопроект е напълно в унисон и в становището това е отразено.
Колеги, има ли други мнения и становища?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Предния път когато разглеждахме законопроекта, ние, бургаските депутати бяхме много загрижени какво става с общинските аптеки. Като имаме предвид това предложение, какво наистина ще се случи с общинските аптеки?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Урежда въпроса ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Всяко едно юридическо лице, което е регистрирано по Търговския закон.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тези въпроси са гранични с европейската тематика. Но мисля, че трябва да се обърне внимание на тях главно в специализираната комисия, тъй като правилата на конкуренцията също са европейски правила. Законопроектът като че ли не изключва възможността за създаване на вертикални вериги. Защото няма изрична забрана производителите да не могат да бъдат и търговци на дребно.
Така че това са въпроси, които подлежат на доизясняване, ако искаме да запазим една среда, макар и по-свободна, но все пак не монополна.
А по втория въпрос – за общинските аптеки, според мене трябва да отпадне сегашната ал. 5 в члена, който по памет не мога да цитирам. Защото тогава би се получила една дискриминация само един вид субекти да не могат да разкриват аптеки, тъй като тази забрана си остава.
Обръщам внимание, че ако се приеме моделът всяко едно физическо или юридическо лице да може да разкрива аптеки, тогава няма никаква логика общините да са единствените изключени от този кръг субекти.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Струва ми се, че вашият законопроект предвижда това отпадане.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се. В законопроекта, който аз предлагам, се дава възможност на всички, включително на общините.
В Закона за лекарствените средства има забрана по вертикалата, за което Вие говорите. Там единствено то е европейско право, което се дава на производителя на свои неща да може да ги доставя. Което е нормално. Защо аз като ги произвеждам, да не мога да ги доставя, а трябва да минават през други?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, ясни са становищата.
Има ли други мнения, въпроси към вносителите? – Няма.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът с вносител Борислав Китов се приема.
Преминаваме към втория законопроект.
Давам думата на господин Райнов да представи този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Става въпрос за Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет, който освен тезата, засегната в законопроекта на доц. Китов, засяга и някои други неща. А те са следните:
Предложение за промяна в чл. 3, ал., обособено от необходимостта за пълно и точно транспониране на дефиницията за лекарствен продукт, което е следствие от директива 2001/83;
Коригира се текстът, който урежда начина на финансиране на органите на комисията, чиято дейност се обезпечава административно от Министерството на здравеопазването;
Предложение за изменение на текстове от закона във връзка с изискванията на Регламента на Европейската общност 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно лекарствените продукти за педиатрична употреба, както и въвеждане на мерки и разпоредби на национално ниво.
Със създаването на нова алинея в чл. 23 се разписват принципните изисквания притежателят на разрешението за употреба, по-точно удостоверение за регистрация на лекарствен продукт да бъде установен на територията на държава членка или на държава от Европейското икономическо пространство.
Въвежда се възможността досието на лекарствения продукт да се подава във формат електронен на общ технически документ.
Отделят се разпоредбите за паралелен внос на лекарствата в самостоятелна глава, което е продиктувано от факта, че по своята същност разрешаването на паралелен внос представлява процедура по разрешаване на употреба, а не търговия на едро.
В чл. 245а се отстранява пропуск в действащия закон за установяване принципа за реклама само на разрешени за употреба лекарствени продукти.
Със законопроекта се предлага и въвеждането на определение за фалшив лекарствен продукт, което е с оглед на мерките, които се предприемат в глобален мащаб от Световната здравна организация и Европейската комисия за борба с фалшивите лекарства.
Законопроектът предвижда и промени в Глава десета – “Търговия на дребно”, както каза и доц. Китов.
Също така законопроектът предвижда сега действащият закон да бъде допълнен, като се уредят условията и редът, при които лица, които са български граждани или са постоянно пребиваващи на територията на страната, могат при пътуване извън пределите на България да изнасят лекарствени продукти, необходими за лечението им.
На последно място, да се удължи срокът за работа на комисията по позитивния списък, което произтича от сроковете, които са заложени от предходните комисии.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Както виждате, в нашето становище е изложено съответствието на една директива от 2001 година, Регламент от 2006 година, решение на Съда на европейските общности от 2002 година, посочени са точните номера.
Имате думата за становища, въпроси към вносителите. – Няма.
Който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-02-17/26.05.2008 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСТАВА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ УЧИЛИЩА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По този законопроект сме поканили да присъстват:
От Министерството на образованието и науката
Ваня Добрева – заместник-министър
Росица Велинова – директор на Дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество”.
Давам думата на госпожа Добрева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители. Предоставен е на вашето внимание проект на Закон за ратифициране на конвенцията за определяне на устава на европейските училища.
Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища е приета на 21 юни 1994 година в Люксембург от страните членки на Европейските общности, от Европейските общности и е в сила от октомври 2002 година. Тя е основният документ, който регламентира структурата, организацията, управлението и функционирането на системата на европейските училища.
Европейските училища са верига от елитни училища с високо качество на обучение и международен престиж. Създадени са през 1957 година от правителствата на държавите – членки на Европейската общност, за съвместно образование на децата на служителите в европейските институции, като начин за осигуряване на доброто им функциониране.
Като образователен модел системата на Европейските училища е своеобразна форма на сътрудничество между държавите – членки и между държавите – членки на Европейската общност.
Всички държави от Европейския съюз, с изключение на България и Румъния, са ратифицирали Конвенцията за определяне на устава на Европейските училища и са пълноправни членове на веригата европейски училища.
В съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Конвенцията, българската страна е депозирала заявление за присъединяване към Конвенцията пред представителството на Люксембург като депозитар на Устава на Европейските училища.
Присъединяването влиза в сила на 1 септември след датата на депозиране на инструмента за присъединяване.
Съгласно чл. 33 от Конвенцията и чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България Конвенцията подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание.
Присъединяването на Република България към Европейския съюз предоставя възможността на страната ни да стане пълноправен член на веригата на Европейските училища, което несъмнено ще допринесе за утвърждаването на българския език сред езиците на общността и за приобщаването към европейското образователно сътрудничество.
Предвид изложеното, Министерският съвет предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, това е един безспорен законопроект.
Имате ли въпроси?
ЧЕТИН КАЗАК: Имате ли информация докъде сме стигнали ние с прилагането? Кое наше училище ще влезе в тази верига, как ще се осигури достъпът? Това ще бъде само за служители на европейските институции или на български граждани? Малко повече информация да ни дадете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Разрешете ми да дам думата на госпожа Велинова, която е директор на Дирекция “Европейска интеграция”, за да ви даде малко повече информация във вид на експертно становище.
РОСИЦА ВЕЛИНОВА: Искам само да поясня, че България след депозирането на заявлението за присъединяване има свои представители в Управителния съвет и в Инспектората, където нашите представители участват с право на глас.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Плащаме ли нещо за това?
РОСИЦА ВЕЛИНОВА: Не. ангажиментите на държавите членки са само изплащането на заплатите на преподавателите по съответния език и по предметите на съответния език до размера на националните заплати. Останалото заплащане се поема от веригата “Европейски училища”.
Вече има проявен интерес от родители, които работят в Брюксел, и биха искали техните деца да се обучават в българска секция към веригата “Европейски училища”. Законово това ще бъде уредено след приемането на закона и от 1 септември прия изявено желание от страна на родителите, в градовете, в които има седалище на европейските институции, може да бъде сформирана българска секция, за да се изучава и майчиният език на нашите деца.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ, ВНЕСЕН ОТ ГОСПОЖА МАРИЯ КАПОН.
Тук ли е госпожа Капон? Отсъства. От БНБ е тук госпожа Нина Стоянова.
Ще изчакаме госпожа Капон. Нямаме практика да разглеждаме законопроект в отсъствие на вносителя.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19 МАЙ 2008 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на околната среда и водите
Атанас Костадинов – заместник-министър
Юлия Македончева – началник на отдел “Земни недра и баланс на запасите”
Силвия Рангелова – старши експерт
Моля, господин заместник-министър, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства е насочен към хармонизиране на нашето законодателство с правото на Общността и по-специално по отношение на директива 2006/21 на Общността.
Проектът е разработен от работна група министри и заместник-министри със заповед Р-71 от 2006 година на министър- председателя и експертна подгрупа, състояща се от експерти от всички компетентни министерства – Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на културата и Министерството на финансите под ръководството на директора на Дирекция “Икономическа и социална политика” към Министерския съвет Цвета Каменова.
В предложения законопроект за изменение и допълнение на закона се въвеждат следните принципни изменения – аз ще ви ги представя съвсем сигнатурно. Те са точно 14.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще ви моля да засегнете само тези, които конкретно засягат предмета на дейност на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Тогава бих обърнал внимание върху създаването на нов § 18 на новата Глава осма, чрез която се транспонира директивата, както и параграфи 61 и 62.
В този смисъл издаването на удостоверения за търговска дейност се поставя в зависимост от положително или отрицателно отношение по ОВОС.
Въвеждат се нови максимални размери и максимални срокове за търсене на различните видове подземни богатства.
Въвеждат се два вида разрешение, вследствие директивата – за търсене и проучване и за проучване;
Оптимизират се процедурите по издаване на разрешения за търсене и проучване.
Нов момент в проекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства е въвеждането на финансово обезпечение – гаранция чрез доверителна сметка, застраховка и други подобни.
Регламентира се и възможността за продажба, което осигурява възможността за свободна конкурентноспособност и проходимост на отделните субекти.
Регламентира се и ефективно използване на земята от титулярите на разрешенията.
Въвеждат се изискванията на спомената от мен директива № 2006/21 за управление на минните отпадъци по ограничаване и намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда и човека.
Това е накратко предложението.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Преди да дам думата на нашите колеги, искам да попитам запознати ли сте със становището на нашите експерти? В него имаме две предложения в раздел ІІІ, където се предлага включването на правила, отнасящи се до целите на плана за управление на отпадъците и целите на плана за извънредните ситуации, както и за по-подробно уреждане на участието на обществеността по отношение на компетентните органи и резултатите от консултациите да се вземат предвид при вземане на решение.
Приемате ли тези наши бележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Ако позволите, ще направя няколко въвеждащи думи и коментар по Вашето предложение, след което ще предоставя думата на Силвия Рангелова и Юлия Македончева за по-детайлно изясняване.
По отношение на Вашата препоръка за т. 3 от становището на комисията, отнасящи се до целите на плана за управление на отпадъците в чл. 5,2 и цели на плановете за извънредни ситуации, уредени в чл. 5,2 и цели на плановете за извънредни ситуации, уредени в чл. 6,4 от директивата, ние сме подходили по следния начин, чисто нормотворчески според мене. в закона е дадено основанието, което след това ще бъде разписано чрез наредбата.
Всички по-детайлни предписания по отношение на плановете за управление на съответните територии, по отношение на ……
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В кой текст се създали това основание?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: В новата глава осма, 22к на § 18.
Там сме се постарали да направим връзка с бъдещата наредба, която ще детайлизира и разпише правилата за прилагане на този закон. фактически тя ще бъде финалното завършване на пълното транспониране на директивата по отношение на българското законодателство.
Ако позволите, да продължа по отношение на участието на обществеността при вземане на решение – чл. 8.5.
Не сме дописвали директивата, не сме я разширявали отвъд това, което тя споменава за участие на обществеността. Малко повече пояснение могат да дадат нашите експерти, но чрез процедурата на ОВОС, стандартна за такъв тип инвестиционни намерения за оценката и за вредата им върху околната среда или за тяхното влияние върху нея ще се прилага и към минните отпадъци.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Някой друг ще вземе ли становище по направените от нас бележки?
ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Относно това, че трябва да бъдат изписани в закона.
Всъщност ако погледнете чл. 22а, ал. 2, това са целите на плана за управление.
В наредбата ще бъде много по-подробно и детайлно разписано конкретно, в зависимост от вида подземни богатства.
Ако сте обърнали внимание, директивата насочва към използване на най-добрите налични техники, които предполагат непрекъснати изменения и подобрения. Те по-лесно се отразяват в методики и в инструкции.
Относно втората забележка – да бъде по-подробно разписано осигуряването на участието на обществеността.
Този закон, така да се каже, има работа с добив на подземни богатства. Всяка една минна кариера, преди да започне нейното изграждане, преди да започне добива, тези дейности подлежат на оценка за въздействието върху околната среда. И тези процедури се съвместяват.
Тоест имаме действащ закон с действаща система. Тоест това не може да бъде избегнато, то не се избягва и сега.
Считаме, че не следва на няколко места да се разписват едни и същи процедури, да се предизвиква издаването на едни и същи по рода си административни актове, припокриващи се по същество, което е и повелята, така да се каже, и препоръката на директивата. но ако е неясно, ще го изгладим, за да бъде ясно. Щом са възникнали въпроси, значи текстът не е много издържан.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само с изглаждане няма да мине, трябва с добавка да стане.
Господин Калайджиев, какъв е Вашият коментар по това, което чухме?
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Не е ясно от самия законопроект, че тези правила ще бъдат включени в наредбата. Текстът, който препраща към наредбата, е доста общ. Ако това е така, ние можем да оттеглим нашите бележки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Но трябва по-добре да се редактира. И аз като гледах 22к, съм на това мнение.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Аз като го гледах, не е ясно, че наистина там ще бъдат включени тези цели. Ние не разполагаме с проектотекста на наредбата и затова сме направили това предложение.
По отношение на втората препоръка. Наистина това,което казвате, е така. Но може би все пак е необходимо да има по-ясно изяснение към този въпрос. Защото самата директива иска резултатите от консултациите да се вземат предвид при вземане на решение. все пак това е друг закон. няма връзка между този закон и другия.
Затова сме направили тези препоръки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Някакъв коментар?
ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Ако позволите, да разясня.
В чл. 22к от предлагания текст, където говорим за разрешителни, тези разрешителни ще се издават само за специалните случаи, тоест за съоръжения, които могат да представляват опасност и риск, тъй наречените съоръжения за минни отпадъци от категория “А”. така е възприето по директивата. за тях се изисква влязло в сила решение по ОВОС, т. 9 към ал. 1. Или решение да не се извършва ОВОС, тоест да е ясно.
Ако не е необходим ОВОС…
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вижте, в чл. 22к вие уреждате технологията.
ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Реда.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да, реда. А това, което е отбелязано в нашето становище, касае съдържанието на плана за управление, за тези правила, които трябва да бъдат регламентирани съгласно целите и са уредени в чл. 5.2 на директивата.
Прав е господин Калайджиев, че бихме могли тези приоритети, които сте посочили в ал. 2 на чл. 22а да се приемат като цели на плана. Но трябва някак си изрично да се посочи. Може би трябва да се потърси по-добра редакция. Приоритетни мерки и конкретни цели на плановете, които се отразяват на плановете за управление – нещо подобно да се каже в текста, за да стане ясно, че ние сме изпълнили този ангажимент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Разбрахме препоръките на комисията и смятам, че можем да ги доработим финално както в редакционен порядък, така и да се покаже ясен линк, ясна връзка с процедурите по ОВОС и за това, че тези процедури важат и в случая със Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Тоест да е ясно и да има пряка връзка със съществуващото вече законодателство. Благодаря ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Други въпроси и становища, колеги?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тъй като този закон пряко касае бранша, ние сме си позволили да ви представим едно наше становище по отношение на неговото приложение, пълнота и т.н.
Веднага искам да отбележа, че решението да бъде транспонирана директивата за минните отпадъци в закона го приемаме.
Част от нашите забележки се отнасят до това, че не са отразени всички определения, които фигурират в директивата, както и не са отбелязани някои важни спорни моменти, които съществуват в момента в бранша, примерно технологиите, които са уредени в директивата.
Така че ние това сме го включили и смятаме ,че по време на двете четения може би ще успеем да се договорим за това и тези неща да бъдат променени.
Аз искам обаче да обърна внимание на комисията по общия закон, тъй като философията му се различава от европейската практика. Към него има много засилен интерес от страна на европейските институции, както от браншовете. с него вече има маса колизии, които имат и международен отзвук. Така че ние имаме сериозни бележки в това отношение и бихме искали да помолим да се препоръча вносителите да се съобразят с тях.
Само три от тях ще отбележа.
Първо, това е един орган. В България с подземните богатства се занимават три институции, плюс Министерският съвет. това създава огромна бюрокрация, условия за корупция. Факт е, че в момента има над 400 разрешения за проучване и концесии за добив и браншът е почти блокирал, масово се работи нелегално. Този факт е показателен.
За всички страни в Европа ние сме приложили едно изследване, което е направено от Европейския съюз по отношение на това в кои страни какво е положението. Практиката в България я няма никъде.
Другият важен въпрос, който ще създаде колизии, това е собствеността на минните отпадъци. Съгласно стария закон, те бяха собственост на концесионера и той можеше да разполага с тях в рамките на договора и на срока на концесията. Сега обаче с новия закон те се включват в графата “Подземни богатства” и оттам нататък влизат в колизия със самата директива за минните отпадъци, където съоръженията за минните отпадъци са собственост на концесионера.
Така че се получава, че една собственост….
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Няма друг начин, освен съоръженията да са собственост на концесионера. Но самите минни отпадъци, които са част от подземните богатства, каква ще бъде логиката да бъдат без тази собственост на концесионера?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Както концесионерът придобива собственост да използва самите подземни богатства, няма никакъв проблем да се използват и подземните богатства, пак повтарям, в срока на договора.
Сега се създава тази възможност. Ние сме я приели, разбира се, но очакваме, че ще има съдебни проблеми. това е, че след приключването на концесията и след рекултивацията на съоръжението то да бъде предадено на държавата за по-нататъшно ползване и мониторинг.
Това не е отразено в закона, това е наше предложение.
И третият важен елемент, който силно ни вълнува и за който не можем да се разберем, това е, че ние настояваме – такава е практиката в цяла Европа и в света, - че концесионните възнаграждения, таксите, които се полагат, са заложени в самия закон, а не, както е в България, с една методика, която ще променя, в зависимост от конюнктурата и от настроението на някой друг човек.
Това създава силна несигурност у инвеститорите. Стана пак проблем – сигурно на всички е известно – с казуса Челопеч, който предизвика проблеми не само в Европейския съюз, но и в световния печат се намери място.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В крайна сметка се оказа ,че сме действали правилно като държава.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Това е спорно. Не е мястото тук да говорим. Едни смятат, че сме прави. От друга страна, ние считаме, че не е съвсем правилно. Но както и да е, не е мястото тук да спорим.
Има много други несъответствия, които, пак повтарям, засилват много силно бюрокрацията, зависимостта на бизнеса от администрацията, което веднага създава възможности за корупционни схеми.
Затова имам молба, ако прецените, че тези фактори са важни,доколкото те съществуват в Европа и европейските институции ще правят анализ, след като излезе този закон, да ги имате предвид и ако може, да съдействате на бизнеса пред другите комисии, главно в Комисията по околната среда и водите, а и в самата зала, разбира се.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има част от тези съображения, които бяха изложени, които са по същество и трябва да ги изложите в Комисията по околната среда и водите, за да бъдат взети предвид.
Струва ми се, че е много важен този въпрос за единния орган за управление . Доколко има такова европейско изискване в директивата?
ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Няма
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Като няма, това не е проблем, който ние можем да го дискутираме и да го отразим по някакъв начин в становището.
Имам само един конкретен въпрос към вас – принципно подкрепяте ли законопроекта за първо четене, като ще имате бележки, които биха могли да бъдат отстранени на второ четене, или сте против този законопроект?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Подкрепяме само частта му в глава осма, с която се транспонира директивата за минните отпадъци. Останалата част се нуждае от сериозна поправка – “Управление на минни отпадъци”, част първа, глава осма.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: С тези забележки, които сме направили и които биха могли в оперативен порядък да се отразят.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков. Вие изключително толерантно изслушахте многоуважавания господин Петър Петров. Толерантно, след като Европейската комисия ще наблюдава какво правим.
Искам да кажа две неща в самото начало.
Първо, официалното становище на Минната камара е било получено и е представено на вниманието на Междуведомствената комисия, като е взето под внимание.
Второ, нито едно от тези три неща, за които говори Петър Петров, не е обект на обсъждане на поверената Ви комисия. Вие се позовавате на директивата, но никъде в директивата, първо, не се определя изрично изискването за единен орган – това е много важен въпрос, много важен за България и за доброто управление на минните отпадъци, но не и в рамките на тази комисия.
Второ, собствеността на минните отпадъци също не се интерпретира изрично в рамките на директивата.
Трето, за първи път чувам, че трябва да бъдат записани такси в закона, а не в методика или в допълнителен документ.
Въпреки това мнението на Минната камара е важно за нас. Доколкото разбрах, с подкрепата на Глава осма към § 18, тоест това, което е задача и цел на вашата комисия, имаме подкрепата на Минната камара и от господин Петър Петров. Смятам, че нещата са ясни.
Ние с удоволствие ще разгледаме на второ четене още веднъж съображенията на Минната камара. Смятам, че те са важни.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И един съвет да Ви дам – формирайте конкретни предложения по текстове, писмено направени, а не като съображения за отразяване в законопроекта.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Първо, искам да посоча, че не свързвам тези предложения с единни органи, а другите с Директивата за минните отпадъци, а с общата философия на закона. Аз затова отделих тези неща.
Що се касае до собствеността на отпадъците, в самата директива пише “притежатели на отпадъци”. И там се третират физически и юридически лица.
Така че този въпрос се нуждае от дооглеждане. Но аз смятам, че с колегите имаме разбиране и ще можем да решим въпроса. Те имат пълното съдействие от наша страна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, мнения, въпроси, становища? - Няма.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъства:
От Министерството на транспорта
Красимира Мартинова – заместник-министър
Имате думата, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Предлагания законопроект внесохме и аз представлявам вносителя, тоест Министерския съвет, от името на поетите ангажименти по регламент на Европейския съюз по Глава “Свободно движение на хора”, поети ангажименти от Министерството на труда и социалната политика за привеждане на нашето законодателство в съответствие с европейското и в контекста на постановени осъдителни решения на Европейския съд във връзка със случаи в Германия например – констатация, че капитаните и помощник капитаните там нямат легитимирано право да бъдат назначавани като такива свободно от всички страни на Европейския съюз, а се признава само правото капитаните и помощник-капитаните да бъдат с национална принадлежност по отношение принадлежността на флага.
В нашето законодателство ситуацията до настоящия момент е следната. ние позволяваме екипажа без ограничения да бъде не само български, но и на страни членки на Европейския съюз. За помощник-капитан нашето действащо законодателство също разрешава. Но по отношение на капитана се съдържа в нашето законодателство изричен текст, който казва, че той трябва да бъде само от българска националност.
В какво се състои фактически проблемът. Искам да ви въведа в този вътрешен детайл на въпроса и да ви кажа как считаме да преодолеем този проблем.
Капитаните на кораби понастоящем изпълняват някои публични функции, а именно те могат да съставят актове за гражданско състояние, имат функции като нотариуси. Освен това, когато бъде констатирано престъпление, имат някои не много сериозни, но все пак първи стъпки на дознанието и неотложни процесуални следствени действия на първия момент, за да се съхранят определени данни и доказателства.
Така че този факт и занапред ще трябва да продължи да съществува като такъв.
Само че ние, разглеждайки европейското законодателство и постановените решения на Европейския съд, установихме, че в тези именно решения основната доминанта пада върху това какъв е обемът пропорционално на тези публични функции, които изпълняват капитаните, и съответно, ако той не е преобладаващ, решението на Европейския съд е, че трябва да се елиминира забраната.
Ние направихме изследване и върху това какъв е обемът на нашите функции, които изпълняват като публични органи нашите капитани, и констатирахме, че той не е с такава честота и с такъв обем, който да обоснове да може да се аргументира и да се отстои при появяване на наш случай в Европейския съд такова нещо.
Ние поставихме на везните какви са опасностите и рисковете за българската страна.
Същевременно искам да споделя какво решение взехме, за да може все пак да не попречим и на осъществяването на тези публични функции, защото те и занапред трябва да се осъществяват.
Ние изнамерихме едно вариантно решение, разбира се, то ще бъде в подзаконов акт, където да се запише, че екипажът на кораб, който плава под български флаг, би могъл да бъде съставен от хора на различни националности на страни – членки на Европейския съюз. но все пак определен процент трябва да бъде запазен за българи, в това число да бъде примерно лице, което е поело и тези публични функции.
Става въпрос на ниско ниво в йерархията.. примерно поне един помощник капитан трябва да бъде българин. Като се има предвид, че другите може да бъдат от различни националности, единият примерно трябва да бъде такъв, че да може да поеме тези функции.
Това е компромисният вариант, с който очевидно са се съобразили и всички други държави, както и Германия, която е била осъдена, и са привели в съответствие своето законодателство.
Това бяха най-общо нашите аргументи. Разбира се, ръководещо беше да не допуснем България да влезе в процедура за инфрийнджмънт за несъответствие, което наложи така бързо и енергично да направим това изменение.
Аз ще подчертая, че ние в Кодекса на търговското мореплаване, пък и в други транспортни закони, в последно време правим чести малки промени, което не би трябвало да е правило в юридическата законодателна практика. Ние си даваме сметка, че това не е най-добрият начин, но пък, от друга страна, отчитаме, че колкото по-бързо и енергично реагираме, толкова по-малък е шансът да имаме негативи по отношение на изискванията на Европейската комисия.
Най-общо това е, което имам да кажа. Разбира се, тук има и колеги от Министерството на труда и социалната политика, които също могат да вземат отношение. Но най-общо това са нашите мотиви.
Ние работихме в много добро сътрудничество с колегите от това министерство и мисля, че показахме на практика, че едно взаимодействие с различни институции, с отговорности по различни преговорни глави в крайна сметка може да даде положителен резултат в кратки срокове.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате ли въпроси, становища?
Само трябва да посочим, че може би е подтикнало и това е решение на съда от 11 март 2008 година, в което почти аналогичният текст е осъдил Френската република за несъвместимост с общностното право, както и други държави именно за длъжността капитан и офицер – помощник-капитан.
Който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Господин Филип Димитров се въздържа.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1. Приема се.
Как да процедираме, колеги? Да изчакаме ли госпожа Капон или да отложим гледането на законопроекта за следващото заседание, като се извиним на представителя на БНБ за задържането? За съжаление невинаги вносителите са прецизни.
Отлагаме тази точка.
Колеги, едно съобщение. Утре от 9,30 часа до 10,15 часа имаме среща с председателя на парламента на Кралство Норвегия.От 11 часа имаме среща на Комисията по европейски въпроси с Групата за приятелство с България в парламента на Украйна. Ще помоля всички колеги, на които е възможно, да присъстват на тези срещи.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
