П Р О Т О К О Л

№ 96


На 12 юни 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-58/29.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Димитър Йорданов и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-63/4.06.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – внесен от Пламен Панайотов и група народни представители
3. Обсъждане на Директива за модернизация на ДДС законодателството във връзка с облагане на доставките на финансови и застрахователни услуги – т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание (2007 г.)
4. Обсъждане на проект на Решение за възлагане на Сметната палата да извърши система от одити във връзка с усвояването на средствата от Европейския съюз – докладва Радослав Иванов, председател на Подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз, с участието на проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата.

На заседанието присъстваха: Кирил Желев – заместник-министър на финансите, проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси в условията на падащ кворум.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-58/29.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Димитър Йорданов и група народни представители.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-63/4.06.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – внесен от Пламен Панайотов и група народни представители
3. Обсъждане на Директива за модернизация на ДДС законодателството във връзка с облагане на доставките на финансови и застрахователни услуги – т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание (2007 г.)
4. Обсъждане на проект на Решение за възлагане на Сметната палата да извърши система от одити във връзка с усвояването на средствата от Европейския съюз – докладва Радослав Иванов, председател на Подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз, с участието на проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата.
Имате ли други предложения във връзка с този дневен ред? – Няма.
Който е съгласен да работим по този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.

Предлагам да започнем с втора точка от дневния ред, тъй като вносителите по първа точка отсъстват:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-63/4.06.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ – ВНЕСЕН ОТ ПЛАМЕН ПАНЙОТОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
По тази точка сме поканили за присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Борислав Борисов – директор на Дирекция “Митнически режими и процедури”.
Господин Панайотов, имате думата да ни представите вашия законопроект и да вземете становище по това, което ние сме изработили като проект за становище на комисията.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Благодаря, господин председателю. Благодаря и за това, че ме поканихте на днешното заседание и имам възможността лично да изложа мотивите към законопроекта и да взема отношение по проектостановището на комисията.
Внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, колеги, е предназначен преди всичко да доведе до това ставките по акцизите на горивата да бъдат намалени до размера, на който са били през миналата година.
Аргумент за това законодателно предложение черпим от възможността, която имаме, съобразно Споразумението с Европейския съюз тези ставки, които сега действат през 2008 година, да бъдат достигнати като нива едва през 2010 година. Това е отбелязано и в самото проектостановище на комисията, че предложеният законопроект относно размера на ставките не е в противоречие с европейските норми. И това мисля, че е най-същественото, което би следвало да отчете Комисията по европейските въпроси.
Що се отнася до втория аргумент в становището, той е обвързан с необходимостта действително на един стабилитет на закона за бюджета, респективно на бюджетната рамка за 2008 година.
Искам да подчертая тук пред членовете на комисията ,че ние, вносителите неслучайно не сме съпроводили този законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите със законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета, тъй като не целим промяна на бюджетната рамка в приходната част да не говорим за разходната.
Становището ни в тази посока се базира на един общоизвестен факт, а именно, че към момента правителството официално отчита, че се справя добре с необходимия размер на излишъка който трябва да се преследва през тази година, общо в размер на 3 процента. Към момента излишъкът е 1 млрд. 800 млн. лв. А ние сме си дали труда да изчислим, че предложеното намаление в акцизната ставка ще доведе до намаляване на приходната част на бюджета само в размер на 80 млн. лв. С други думи, по никакъв начин няма да засегне бюджетната рамка за тази година, което не предполага откриване на процедура, ако се възприеме нашето законодателно предложение, за изменение и допълнение в Закона за бюджета за 2008 година.
Що се отнася до общественото основание да си позволим да внесем едно такова законодателно предложение, то се формира на базата на общоизвестното ни обществено становище, че е неприемливо да продължи скокът на цените на горивата за потребление. Тоест в интерес на хората на България е действително чрез такава мярка, ако не да се стигне в момента до намаляване цените на горивата, то поне да се предотврати по-нататъшното им покачване, каквато тенденция за съжаление има и в световен мащаб, това е известно на всички ни.
В този смисъл си позволявам да помоля, господин председателя, Вас лично и уважаемите членове на комисията да изразят подкрепа за предложения от мене и моите колеги законопроект.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: За съжаление по тази точка не присъства министърът или представителят на Министерството на финансите.има ли представител на Министерството на финансите? – Няма.
Колеги, моля ви за становища по изразеното от вносителите, по законопроекта и това, което е изразено в нашето становище.
Заповядате, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че в проектостановището на комисията би могло в точка ІІІ, където пише “могат да се направят следните заключения”, тези заключения да се формулират така: “Използваните у нас в момента ставки и т.н. отговарят на изискванията и ангажиментите ни, поети във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз, те отговарят .. и т.н. Ето защо предлаганият законопроект не противоречи на европейските правни норми, но от друга страна, не може да се разглежда като хармонизационен”. И до тук становището да спре.
Затова защото задачата на нашата комисия е все пак да отговори точно на тези въпроси. Тук се дава съвсем ясна констатация по природата на този закон.
Ако се приеме това, във втора точка на заключението се правят внушения, които – вие много добре разбирате – са от компетенциите на основната комисия и там тези възражения ще бъдат направени, не се и съмнявам в това. Но така или иначе не е работа на Комисията по европейските въпроси да дава тези заключения в точка 2.
Пак ще обърна внимание на това, което господин Панайотов, представител на вносителите, каза, че, първо, не се променя бюджетната рамка и второ, налице е огромен излишък над планирания.
Във връзка с това трябва да се разбере и трябва да се отчете, че освен като плюс за едно предложение на опозицията, това предложение има особени предимства за управляващото мнозинство. Затова защото снема едно напрежение в обществото във връзка с разбираемо начало на протести или протести във връзка с увеличаване на цените на горивата и то едно снижаване на социалното напрежение не безпринципно, а на базата на обмислени действия.
Мисля, че това е разумното поведение, което в никакъв случай не давам рамо на този законопроект, но, от друга страна, поставя Комисията по европейските въпроси в една безпристрастна позиция, каквато й подобава.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Благодаря, господин председател. Аз ще гласувам за предложението, и веднага подчертавам, дотолкова, доколкото няма други предложения. Защото страната ни се развива в моменти безспорно в едни безпрецедентни в последните години инфлационни темпове.
Аз съм внесъл подобно предложение. то не е стигнало до нашата комисия, защото не касае акцизите. Аз съм внесъл предложения 470 млн. лв. от излишъка да бъдат разпределени за капиталови разходи на общините.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Но ако приемем този законопроект, ще се намали излишъкът.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Така е. И моя законопроект ако приемете, ще се намали излишъкът. Ако приемем и трети, ще се намали излишъкът. Ако приемем и десети, тогава съвсем ще изчезне.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тогава какво ще разпределяме?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Но веднага давам контрапункта - ние ще трябва да приемем всеки такъв законопроект, докато правителството не си мръдне пръста и не внесе някаква стратегия за антиинфлационна политика. Ако те не си вършат тази работа, моята компетенция в момента стига да се погрижа за общините. На колегите от БНД стига да се погрижат за конкретния възникнал проблем.
Неслучайно нашата втора точка е коректна. Но е прав господин Щерев, че не е работа на нашата комисия. Аз също съм против да гласуваме втора точка, защото това не е наш проблем. Това е излитане – ние ставаме по-велики от папата да обясняваме на правителството какво да правим.
Но ако ние нямаме една стратегия – аз бих дал втора точка по друг начин, обръщаме се към правителството или съответно към министъра на финансите да даде становище за общата политика на правителството за решаване на проблемите с инфлацията. Защото горивата са само част от проблема, който виси върху България – сериозният инфлационен темп, който ни връща непрекъснато и ни увеличава от икономическите ни позиции в Европейския съюз. ако ние сега имаме една такава разлика с европейските стандарти, че сме на последно място, допускането на високата инфлация непрекъснато ни дърпа от последното място на по-по-по-по-най-последното място в Европейския съюз като икономическа категория.
Затова, като подчертавам, че ще подкрепя този законопроект, не защото съм убеден, че е правилен а защото нямам друга алтернатива, която трябва да ми бъде дадена, комплексна алтернатива, предлагам във втора точка да поканим министъра на финансите в контекста на това конкретно предложение да ни даде идеите на правителството за стъпките, които трябва да направим, евентуално законодателни или хармонизиращи нашето законодателство, за да може да се овладеят инфлационните процеси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли други становища, като имате предвид, че сме на заседание на Комисията по европейските въпроси, а не на заседание на Комисията по бюджет и финанси или на заседание на Комисията по икономическата политика?
Заповядайте, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми дами и господа, аз тъкмо започнах да симпатизирам на идеята да намалим акциза. Но от казаното от господин Софиянски разбирам, че всъщност замисълът е да се упражни натиск върху правителството. И смятам, че средствата, които се използват в случай, са не най-добрите. Би могло да се предизвика дебат по този въпрос.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз потвърждавам – да, искам да ги виждам да работят.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И не само да работят.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Има други техники. И понеже има други техники това да се постигне, аз не съм склонен това да става по този начин – да се ангажира нашето внимание с подобен тип законопроекти.
Затова съм разколебан и в крайна сметка ще гласувам против предложението.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, аз считам, че има разум в това, което казва д-р Щерев. Точка 2 не е в пряката компетентност на нашата комисия и аз предлагам тя да отпадне от нашето становище. Мисля, че това е разумното. Това, което е отразено в първа точка, изцяло е в съответствие с предмета на преценка на нашата комисия.
Ще предложа да направим две гласувания: първо да гласуваме предложението на д-р Щерев за отпадане на точка втора и второ, да гласуваме становището по законопроекта.
Който е съгласен с предложението на д-р Щерев моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приемаме отпадането на точка 2 от становището.
Оттук нататък, който е за това да подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от народния представител Пламен Панайотов и група народни представители, моля да гласува.
Гласували: за 6, против 5, въздържал се 1.
Тъй като господин Филип Димитров е дал писмено съгласието си за законопроекта, окончателният резултат от гласуването е: за 7, против 5, въздържал се 1.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДИРЕКТИВА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ДДС ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С ОБЛАГАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ НА ФИНАНСОВИ И ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ УСЛУГИ – Т. 53 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ (2007 Г.)
Искам да кажа само няколко думи. Това е включено в т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание. Малко се забави разглеждането. Вината беше и във водещата комисия по бюджет и финанси. Имаме информация, че днес и те ще разгледат проект за позиция, в който до голяма степен ще отразят своето отношение по тази директива.
Имаше и някои противоречия между отделните ведомства в страната. Но, както виждате, изготвеният проект за доклад от наша страна е подготвен изцяло с оглед предмета на компетентност на нашата комисия. Така че аз предлагам да го обсъдим, да го приемем и оттук нататък да продължим изпълнението на нашата работна програма.
Има ли други становища? – Няма.
Колеги, имате думата за становища по представения ви проект за доклад. Мога да ви дам малко информация. Процедурата е за приемането на акта в процедура на консултации. Актът трябва да бъде приет с единодушие. Към 5 юни 2008 година документът не е разглеждан в Европейския парламент. От Министерския съвет, на основание чл. 97, буква “б” от Правилника на Народното събрание, по предложение на Европейската комисия за директива за модернизация на ДДС е постъпила съответната позиция. Тази позиция е отразена в нашия доклад със съответните добавки от нашите експерти.
Колеги, имате ли становища по отношение на представения ви доклад? – Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем този доклад, моля да гласува.
Господин Филип Димитров е въздържал се.
При това положение ето резултатът от гласуването: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз направих едно кратко предложение. не спорих, защото много конкретно беше предложението по втора точка на законопроекта. Но все пак си мисля, с оглед на това, което ще вземем сега като решение за Сметната палата като принципна позиция на нашата комисия, да изискаме от министъра на финансите едно становище относно антиинфлационните мерки на правителството, за да може да се съобразим с него при оценката на промените на законите или евентуално от този тип, както и от този тип, който аз съм внесъл, за да може да се съобразим и ако трябва да последваме и политиката на правителството. Защото някъде баланс ще трябва да се постигне. Всеки ще иска да дърпа от този излишък.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Софиянски, аз съм съгласен с тези съображения. Всеки един има право да изложи своите съображения и те да залегнат като един или друг проект за решение на комисията.
Но ние приехме предложението на д-р Щерев, именно защото това не е предмет на преценка на нашата комисия. Едва ли бихме могли да искаме в наше становище или в наше решение цялостна антиинфлационна програма от страна на министъра на финансите.
Нашият предмет на преценка е доколко съответства предлагания законопроект на правото на Европейския съюз. ние сме го изразили, гласувахме становището. Ако водещата комисия или Комисията по бюджет и финанси прецени, че това е необходимо, да го направи. Но не мисля, че това е проблем, с който нашата комисия би могла да се занимава.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Но, господин председател при това положение ние поемаме тук ангажимента и трябва да си го кажем ясно,че всеки такъв проект, който не противоречи на европейското законодателство, ние ще го подкрепим. Иначе не виждам логиката да не подкрепяме такъв проект, ако нямаме все пак някаква перспектива или някаква ясна политика, която да постигне баланс.
От тази гледна точка ние сме длъжни, по Вашето изказвания, да подкрепим всеки такъв проект, който не влиза в противоречие с европейското законодателство.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Някой път да сме процедирали по по-различен начин?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Току-що процедирахме, защото минахме на ръба.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние минахме на ръба, защото какво се предлага? Сега е било 359, 90 лв., сега става 359 лв. намалението с 90 стотинки не е някаква кой знае каква промяна. Очевидно е,че това се прави с някаква друга цел. Затова ние гласувахме и всеки изрази своето отношение. В крайна сметка ние сме една от петте страни, която има определени акцизи под минималните за Европейския съюз и сме се възползвали от тази привилегия, която имаме за този 7-годишен гратисен период. Изразили сме своето отношение, изразили сме в точката, че и сега действащите акцизи са под минималните за Европейския съюз. оттук нататък всеки е в правото си да гласува, както прецени.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Не искам да влизам в спор. Мислех, че едно такова становище ще ни облекчи в решението. Защото в аргументацията на експертите може да се запише: да, това хармонизира, но не е в интерес на правителствената стратегия. Тогава всеки от нас ще подкрепи или не спрямо това какъв общ план има за развитието.
Всичко това е важно – това за бензина, това за общините. Всичко това са такива стъпки, които, ако нямаме идея как ще ги реализираме, не можем да се справим. Прекратявам дискусията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с предишния законопроект и този въпрос, който повдига господин Софиянски, искам да споделя с вас, че от доста време, от приемането на България в Европейския съюз следя определени показатели в Европейския съюз, които са свързани със здравословното състояние на нацията и връзката с икономика, социално положение, бедност и т.н. Здравеопазването не е само медицина.
Оттам нататък правя съвсем определена връзка – аз не я правя, а това се вижда от статистиката, - че ние имаме определена връзка и определен начин на развитие както на здравните показатели, така и на икономическите показатели най-близо с Латвия, Литва и Естония. И това, което се случва в последно време в икономиката на Естония, това е един предвестник какво би могло да се случи по останалите показатели.
Нито съм специалист, нито искам да навлизам в тази тема. Но ми се струва изключително важна тази дискусия за антиинфлационната политика у нас, това, което правителството трябва да предприеме.
Напълно съм съгласен, че това не е работа само на нашата комисия или въобще не е работа на нашата Комисия по европейските въпроси. Но това е въпрос, който е изключително важен. И даже правителството да не вземе отношение по този въпрос, то ще бъде принудено в един кратък период от време според мене да го направи.
Така че намирам за напълно уместни тези забележки на господин Софиянски. А къде да бъде дебатът – това е вече друга тема.
Ще се съглася, че това може да не е в Комисията по европейските въпроси. Но отбележете го това като един факт, който чука на вратата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Искам да направя едно съобщение по повод посещението на турската делегация в нашата страна.
Уважаеми колеги, от вторник до четвъртък следващата седмица срещата с нашата комисия ще се отложи от 18 юни, сряда за 19 юни, четвъртък от 10 ч. до 10,50 часа в зала “Изток”, тъй като на същата тази дата е единствената възможна среща с министъра по европейските въпроси, която за съжаление в други периоди няма да бъде в страната.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ СИСТЕМА ОТ ОДИТИ ВЪВ ВРЪЗКА С УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ДОКЛАДВА РАДОСЛАВ ИВАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА ПО УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, С УЧАСТИЕТО НА ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Сметната палата:
Валери Димитров – председател
Свилена Симеонова – член на Сметната палата
Валери Апостолов – член на Сметната палата
Галя Иванова – началник на кабинета на председателя.

Има думата господин Радослав Иванов като председател на Подкомисията за усвояване на средствата от Европейския съюз да ни представи проекта за решение и какво предлага да обсъдим и да вземем като решение.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря на председателя Червеняков. Обсъждаме проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши система от одити във връзка с усвояването на средствата.
Какви са нашите мотиви.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата, Сметната палата извършва одити съгласно приета от нея годишна програма за одитна дейност, както и до пет одита годишно със специално решение на Народното събрание.
С проекта на решение се предлага Сметната палата да извършва одити във връзка с усвояване на средствата от Европейския съюз. И ние влизаме във втората хипотеза – не в рамките на годишната програма за одитна дейност. Считаме, че е необходимо да се позовем на този текст, който е самото формално основание поради изключителната значимост на системите и механизмите за правилното и навременно усвояване на средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз, за успешното управление на средствата по структурните инструменти, съфинансиране със значителен ресурс национални средства, като се предлагат следните теми за одит от Сметната палата на Република България:
Първият одит ще бъде насочен към системите за управление на структурните и Кохезионния фонд от Европейския съюз;
Вторият ще бъде одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури.
Защо се налага това нещо.
Знаете много добре, колеги, че на 17 май имахме изнесено заседание на подкомисията, където единодушно приехме обобщен доклад за цялостната рамка – финансовия период за първото шестмесечие на 2008 година. Там бяхме взели изводи и препоръки. Няма да ви чета текста, но ние подсказахме, че ако има лак в забавянето на европейските фондове или има нужда от корективни мерки като законодател, съответно ще встъпим в тази функция и роля. И точно това правим.
Между другото, за ваша информация, защото виждам, че присъстват и журналисти, пак се забелязва едно успокоение в ресорните министерства и в самите управляващи органи, които си помислиха, че след като сме написали 6-месечния доклад и те са го чели, оттук нататък този мониторинг няма да се случи да се случва – изрично подчертавам – на месечна база, което, както се досещате, не отговаря на истината.
Така че да продължим по конкретните мотиви.
Вниманието е насочено главно към управлението на средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз в условията на пълноправно членство, поради това ,че структурите и правилата за предприсъединителните програми се прилагат и де факто до 2011 година ще приключат.
От друга страна, новите органи за управление на структурните и Кохезионния фондове следва да изпълняват както изискванията на регламентите на Европейския съюз, така и националните правила на челен етап на функциониране, което залага един засилен контрол върху тях.
Предложените мерки ще позволят на Народното събрание на Република България, на обществото като цяло да добие един завършен поглед върху системата по управление на европейските средства и особено едно от слабите й места – взаимовръзките и координацията, констатирани в приетия на 17 май доклад за усвояване на средствата от Европейския съюз за периода януари 2007 – юни 2008 година.
Одитите ще бъдат подразделени на няколко подтеми, като ще бъдат подробно очертани, разписани и програми за извършването им.
Първият одит, както ви казах, касаещ структурните и Кохезионния фондове, ще обхваща утвърдените за България самостоятелни отделни оперативни програми, както следва: Оперативна програма “Транспорт”, Оперативна програма “Околна среда” Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, оперативна програма “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика”, оперативна програма “Административен капацитет”, Оперативна програма “Регионално развитие”, Оперативна програма “Техническа помощ” или всичките седем оперативни програми за България. Одитите ще се фокусират върху хоризонталните и вертикалните взаимоотношения и връзка и координация между всички звена, които имат роля в процеса на управление на съответната оперативна програма или съответния национален план.
Специфичен одитен ангажимент след приемането на настоящето проекторешение ще бъде да се проучи ролята на всеки участник и реалното прилагане на системата на координация и контрол, включително от новия заместник-министър председател, на централното звено за координация “Сертифициращ и одитен орган” в Министерството на финансите, на различните органи за управление по оперативните програми, на Държавен фонд “Земеделие” –
Ще се извърши проверка на изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол на всички нива на управление в страните от Европейския съюз, както и ще бъде направен преглед и оценка на нормативната уредба, регулираща процеса на национално ниво.
Ще се акцентира върху прилагане на законодателството, като особено внимание ще се обърне на хоризонталните и вертикалните връзки и координация между звената.
Одитите ще се извършват от екипи на две отделения в Сметната палата – Трето и Шесто, чиито доклади ще бъдат обобщени – два доклада, както обявихме, два одита за две системи.
Одитираният период да обхваща 2006 година – влизането в сила на регламентите на Европейския съюз 10/83 от 2006 година, а а за акредитираните структури за средствата от Европейския съюз в рамките на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство, съответно Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателна агенция и ИАРА – от 2005 година до момента на извършване на одитите – средата на 2008 година. Това естествено е и началният етап на извършване на одитите.
Предлага се срокът за извършване на одитите да е от юли 2008 до края на календарната 2008 година, като заключителният доклад до Народното събрание след извършване на така посочените одитни ангажименти да се предостави до 28 февруари 2009 година.
Това, колеги, са нашите мотиви.
Хубаво е да чуем уважаемите членове и съответно председателят на Сметната палата да изложат своето становище, а после може би да се направи дискусия.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин предсдедател. Уважаеми дами и господа народни представители. Действително от наша гледна точка смятаме ,че това е една сериозна задача, едно сериозно предизвикателство. Ние, колегията на Сметната палата – припомням, че ние сме председател и 10 членове, - смятаме ,че това е наистина един изключително навременен и полезен одит, тъй като става въпрос за една стартираща система за управление на средствата по Структурните и Кохезионния фонд и Рибарство и аквакултури.
Така че в определен момент трябва да се види как функционира тази система, образно казано, на входа, при нейното начало, за да може своевременно да се отстранят съответно пропуските в нея, недостатъците.
Когато ние анализирахме цялата тази система, забелязахме колко е сложна тя. Това е една изключително сложна управленска система, при която веднага се поставя въпросът най-вече за информационните и координационни взаимодействия в рамките на тази система.
Ако погледнете цялата система от органи, дори аз я имам в графичен вид представена, ще видите колко наистина е сложно тази система да работи съгласувано, координирано, насочена към една цел.
Има сериозни рискове и ние трябва да оценим тези рискове в началото, а не впоследствие. Защото в началото веднага е възможно да бъдат предприети съответните коригиращи мерки.
Когато ние обсъждахме с колегите, с ръководителите на двете отделения, където е концентриран този професионален ресурс, сметнахме, че тази задача може да бъде изпълнена наистина в сроковете, които посочи господин Иванов – до края на годината, съответно докладите да бъдат подготвени до края на месец февруари, като нашият човешки потенциал ще бъде между 12 и 16 одитори. Това се преценява да бъдат хората, ангажирани в тези одитни екипи.
Разбира се, това ще наложи съответно преструктуриране и съкращаване на други задачи, не толкова значими, от нашата одитна програма, годишната одитна програма, за която вие ще бъдете информирани своевременно.
Аз лично и моите колеги смятаме, че ние трябва да поддържаме изключително оперативна връзка с парламента, специално с Комисията по европейските въпроси и с Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз. ще бъдете информирани периодично как върви работата и как се развива тази изключително сериозна задача.
Това е, което исках да кажа.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Две думи и от мене, колеги. Едва ли има по-важна политическа, пък и обществена задача от ефективното усвояване на средствата от Европейския съюз, на фона на всичко това, което се говори в последно време, на фона и на тези констатации този механизъм за финансов контрол, който се обсъжда от Европейската комисия.
Практически ние продължаваме дейността на нашата комисия и на подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз, която започна с прегледа на изпълнението на оперативните програми на двата национални плана, доклада, който беше изготвен, и констатациите, които бяха извършени за по-сериозните проблеми на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и на Разплащателната агенция, свързана със селските региони, всъщност двата стратегически национални плана.
С оглед на това обсъдихме какви са възможностите от страна на нашата подкомисия и от страна на Народното събрание да реагира и считаме ,че това правомощие, което имаме по чл. 37 от Закона за Сметната палата, което за съжаление досега е използвано само веднъж през 1999 година, може да бъде използвано и в момента.
И това ,което предлагаме, е първо да обсъдим доколко тази идея е целесъобразна в настоящия етап. Действително ние се намираме в първата година, когато стартират тези оперативни програми. Независимо, че правилото е N + 3, хубаво е да имаме реална представа още в началото на усвояването на средствата от Европейския съюз.
Второ, очевидно е, че това, което е подготвено като проект за решение, ние не можем да го гласуваме става въпрос за едно обсъждане и да видим има ли съгласие от страна на членовете на комисията със своите подписи да стават вносители на този проект за решение в Народното събрание по силата на нашия правилник, тъй като за съжаление комисиите нямат право да внасят проекти за решение, а само отделните народни представители.
И трето, с представителите на Сметната палата да обсъдим действително какъв да бъде обхватът на тази проверка. В становището е казано достатъчно ясно, чухме и от председателя, че ще бъде изследвана цялата гама от проблеми – координация, управление, взаимодействие между отделните компоненти, законодателна уредба, стартиране, функциониране, прилагане на законопроектите, законодателни проблеми, за да може действително в резултат на тези одити да имаме една цялостна картина, по-цялостна, по-добра и начин за реакция.
В предварителни разговори се разбрахме по ниво на готовност след приключването на всеки един от одитите той да бъде представен и в нашата комисия, за да може ние да се запознаваме с него, да бъде представен и на представители на изпълнителната власт, за да може да се вземат адекватните мерки, за да можем, ако имаме някакви проблеми, забавяне и т.н., своевременно със силите, с които ние разполагаме, и Сметната палата, разбира се, да вземем съответните мерки.
Това е, което аз имам да кажа.
Имате думата за мнения, становища. Има думата господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Благодаря, господин председател. Имаме един от добрите случаи, в които има еднакво мислене между комисията и колегите от съответната административна структура, което означава, че трябва да реализираме тази идея. Аз веднага казвам, че ще гласувам “за”.
Аз виждам участието на Сметната палата в това заседание, дотолкова доколкото те ще коригират нашето решение в технологичната му част. Затова предлагам, ако това решение се формулира така, че се предлага на членовете на комисията да подпишат предложение за решение, то да си дадем известно време, в което технологичната част, тоест възможностите на Сметната палата по програми и периоди да залегне така, както те са готови да изпълнят. Защото да им възложим нещо, което те не могат да изпълнят, да ги затрупаме с проверки, а те да не могат да се справят…… Те да ни разпишат графика, в който биха могли да се справят.
Ако това го приемат като вариант, въпросът е приключил. Това е първото.
Второто нещо, върху което искам да се спра, е следното. ние имахме среща с хората, които работят по оперативните програми. Това, което е очевидно, е липсата на административен капацитет. И ние изпадаме в положението да казваме, че нямаме административен капацитет, който да изпълнява програмите, но имаме административен капацитет, който да контролира изпълнението на програмите, което не е точно така.
Затова, без да оспорвам решението, аз се обръщам с една препоръка, ако не са го имали предвид колегите от Сметната палата, без да я записваме в решението, просто като позиция, да направят контакти с колегите си от новите страни – членки, от по-старите страни – членки и да видят как този процес на контрол се реализира там, за да може съответно по-леко да мине и като форма.
Вие бяхте прав, господин Димитров – вие ще контролирате нещо, което не го знаете как е ставало. Практиката да одитираш една община, да одитираш конкретна икономическа структура – вие имате достатъчно добри експерти, които са минали по този път и те имат познанията, за да осъществят контрола. Но за нещо, което сега е начално, ги няма още тези познания.
Затова е моята препоръка. Отново казвам, не е необходимо да я записваме в решението. Но да направите контакти, да видите вашите колеги от другите страни как са го осъществявали.
Господин председател, ще помоля да ми разрешите да тръгна. Гласувам за формата, който ще приемете. Ако форматът е, че сте против това решение, ще бъда против.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Димитров, може би нещо да кажете като разяснение.
Аз мога само да ви кажа, че ние предлагаме това решение, след като се проведоха няколко срещи и с представителите на Сметната палата, и с председателя. Обсъден е и графикът, в който могат да бъдат проведени тези одити, и предметният обхват на тези одити. Разбира се, че е нова дейност, разбира се, че ще има проблеми, разбира се, че ще се наложат консултации, може би с Европейската сметна палата, ако това се наложи.
Но така или иначе единственият национален одитен орган с такива сериозни компетенции е редно да влезе в началото на процеса, за да имаме по-ясна картина какво предстои.
Имате думата, госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, господин председател на Сметната палата! Аз искам да приветствам тази инициатива на председателя Червеняков изобщо за информиране на Народното събрание относно одита на отделните оперативни програми, административния капацитет, изобщо цялостния одит. Защото аз мисля, че това е така или иначе задължение на Сметната палата да ги проверява. Тук новата функция е, че това ще бъде комуникирано с Народното събрание, вече с конкретен мандат като обхват, срокове и т.н.
В този смисъл аз подкрепям тази идея. Наистина такъв одит се прави и от Вътрешен финансов контрол – вие знаете това, такъв одит се прави и от европейската Сметна палата. Според мене вашата работа ще бъде улеснена от тези две институции, както и административният капацитет.
Но това, което е много важно тук, е, че този одит на Сметната палата ще бъде вече публичен документ, защото той ще бъде обсъден от самото Народно събрание, конкретните препоръки ще бъдат изказани и ще бъдат публично достояние. Оперативните програми и отделните министерства вече ще могат да поемат конкретен ангажимент с конкретни срокове, за да отстранят своите недостатъци.
В този смисъл аз мисля, че идеята е много добра. Смятам, че и другите колеги ще направим това предложение за внасяне в Четиридесетото Народно събрание, така щото Народното събрание да може да контролира усвояването на средствата както по предприсъединителните програми, които мисля, че продължават до 2011 година, така вече и по структурните и Кохезионния фонд. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата госпожа Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя позицията на народните представители от НДСВ в комисията, която позиция е напълно в подкрепа на изготвянето и внасянето на проект за решение за възлагане на одити във връзка с усвояването на средства от Европейския съюз.
Тъй като така или иначе няма да гласуваме сега каквото и да е становище, мисля, че е хубаво да изразим позиция. В този смисъл и аз изразявам тази позиция.
Надявам се, че всички колеги ще подкрепят тази инициатива и се надявам на едно ползотворно сътрудничество с екипа на Сметната палата. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, дами и господа! Аз също ще подкрепя тази инициатива. Но бих се обърнал, както и при предишни обсъждания по отношение на програмите, че целта на един одит в крайна сметка може и трябва да бъде спазване на законността. Това нещо не подлежи на съмнение.
Но каква е крайната цел за тези програми – колкото е възможно повече бенефициенти да получат своите пари. Ако те не ги получат, то тогава липсата на административен капацитет, ако се отбележи това в един евентуален одит, господин Димитров, трябва да бъде ясно отбелязано, за да могат евентуалните бенефициенти да си търсят от държавата пропуснатите ползи. Защото в съвременното общество това е нормалната практика. Ние като че ли забравяме, че трябва да имаме равнопоставеност спрямо гражданите и институциите. Затова защото гражданското общество, хората, обединени в неправителствените организации, имат своята сила и в демокрацията имат същите права, както държавните институции. И да си ползват правата не само на изборите, а да имат и други – вещни, финансови и други претенции към неизпълнени задължения от страна на държавата.
Това е един изключително важен подход. Според мене при крайната фаза на един одит – колко от хората, по какъв процент, по кои програми са получили парите си, разбира се, става въпрос по законен и правно уреден начин, и какви не са получили – не е достатъчно само да отбележим: поради липса на административен капацитет. Това само не е достатъчно. Да се отбележи допълнително и тогава може да имат съответните претенции.
Колкото ида звучи футуристично, бих казал, аз смятам, че това е една европейска норма – всеки гражданин да има право да предяви претенции за права, които има. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, аз предлагам следните решения.
Първо, ако така се съгласява комисията, принципно да подкрепим внасянето на такова решение и да препоръчаме на членовете на комисията да станат вносители на този проект.
Второ, да възложим на нашите експерти да оформят този проект за решение, заедно със съответната докладна и да ни го представят още в утрешния ден за подписване и внасяне в Деловодството на Народното събрание.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
(В този момент в залата влиза заместник-министър Кирил Желев).
Уважаеми господин заместник-министър, във Ваше отсъствие разгледахме двете точки. Приехме доклада по т. 53 от Годишната работна програма относно директивата за модернизация на ДДС.
С 6 гласа “за”, 5 “против” и 1 “въздържал се” мина законопроектът на господин Пламен Панайотов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Моля да бъда извинен, господин председател, но докладвах в Комисията по бюджет и финанси.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-58/29.05.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – ВНЕСЕН ОТ ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.

По тази точка присъства:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър;
Борислав Борисов - директор на Дирекция “Митнически режим и процедури”.
Тук е господин Ясен Попвасилев, представител на вносителите.
Заповядайте, господин Попвасилев, да представите законопроекта.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък, може би защото все пак е минало обсъждането в Комисията по бюджет и финанси и да не ви отнемам много време.
Това, на което ще се спра, е именно Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Важни са само няколко пункта в нашето изложение.
Първата е намаляване на общата ставка на данък добавена стойност от 20 на 18 на сто, въвеждането на диференцирана ставка по отношение на храните, лекарствата и печатните произведения, като предложението ни е за 7 на сто.
Другото важно нещо е възможността да бъде коригиран данъчният кредит в случаите, когато не се заплаща дадената ставка или услуга;
- ползването на 50 процента от данъчния кредит за покупка на автомобил или ползването на услуги по експлоатацията на същия;
- възможността за обратно начисляване при строително-монтажни работи, доставка на сгради и терен.

Това са по-важните неща, които са залегнали в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Искам да отбележа, понеже сте Комисия по европейските въпроси, че нито едно от нашите предложения не противоречи на европейската практика и на директивата, която определя правилата за прилагане на данъка върху добавената стойност в останалите членки на Европейския съюз.
С това ще приключа. Благодаря за вниманието.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително предложенията законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност не противоречи на европейската практика, в това число и на Директива 2006/112.
По отношение на предложените промени ще си позволя да споделя отново принципните съображения на Министерството на финансите, дотолкова доколкото стремежът и данъчната политика, която се води, е насочена към ниски равнища на преките данъци и една относителна неутралност на косвените данъци, което да не влияе върху конкурентноспособността на отделните отрасли, тоест поддържаме отраслова неутралност и равнопоставеност на данъчната политика.
По наше мнение въвеждането на намалени диференцирани ставки само за определени отрасли на икономиката би се отразило, включително и върху конкурентноспособността. Не ползваме аргумента, че това създава проблеми при администрирането. В края на краищата съвсем коректно беше споделено разсъждението, че задължението на всяка администрация е да натрупа своя капацитет и своята зрялост и да търси решенията за пълноценно и коректно администриране на целия процес.
Ще си позволя едно мнение само по отношение на автомобилите и предложението, което се прави за ползване на данъчен кредит. И сега съществува определен режим, ред и начин и те са свързани преди всичко със съответните амортизации и амортизационни норми, които присъстват, да бъдат по някакъв начин възстановени направените разходи в тази посока.
По отношение на съществуващата идея за ползване на данъчен кредит за автомобилите, за диференциране ставка, за намаляване на ставката с два процента. Да, за намаляване на ставката с два процента бих искал да споделя, че основният стабилизиращ данък за приходната част на бюджета е данък добавена стойност. Само ще припомня, че приходите в държавния бюджет за 2008 година са планирани с ръст 26 процента при база 2007 година.
Засега бих спрял дотук, господин председател.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Мене това, което повече ме интересува за мнението на представителите на вносителя и на Министерството на финансите е това, което е отразено в нашето становище. Ние сме констатирали, че четири от предлаганите параграфа, които попадат под регулаторната рамка на директива 2006/112 практически създават режим, който противоречи на чл. 63 от директивата, тоест правото на доставчика да намалява данъчната основа при пълно или частично незаплащане на доставката. А съгласно чл. 63 изрично се предвижда, че данъчното задължение възниква при прехвърляне на правото на разпореждане със стока. Ние сме отразили в становището, че тези изменения, които се предлагат в законопроекта, не съответстват на разпоредбите на директивата.
Това е нашият предмет на преценка и бих желал да чуя вашето становище по този въпрос, първо може би на вносителите и след това на Министерството на финансите.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Смятам, че нашето предложение не противоречи на директивата. освен това такава практика има във Великобритания и в Германия и примера сме го взели от тяхното законодателство. Така че не вярвам, че ако има такова противоречие, то може да има такава практика в тези две държави.
Що се отнася до смисъла на нашето предложение, което правим, искам да илюстрирам с един пример на практика за какво става дума.
Представете си, че съм фирма, която е спечелила обществена поръчка и спазвайки условията на договора, който имам било с общината или държавата, изпълня строително-монтажни работи, а държавата реши да ми плати след една година. Нали се сещате, че след като съм начисли, фактурирал, аз съм платил и данък добавена стойност.
Смисълът на нашето предложение е именно при такива случаи, когато има частично или пълно неплащане, да може да бъде коригирана поне тежестта на този, който извършва дадена услуга и е спазил условията по един договор. Това е смисълът на нашето предложение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Министерството на финансите има ли някакво становище по тази основна бележка?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Поемам ангажимента още веднъж да я обсъдим в рамките на работната група, която се събира по този повод, господин председател. Но мнението ни е, че нещата са поднесени коректно от наша страна. Въпреки всичко ще си позволя още веднъж да обсъдим този въпрос.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за становища, въпроси.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин председател. Видно от становището, което ни е подготвено от експертите към комисията, въпреки че в общи линии законопроектът не противоречи на директивата, с изключение на този конкретен пример, и по-общия случай, който се съдържа като изискване в директивата за това, че специалните режими на ДДС не бива да застрашават по някакъв начин макроикономическата стабилност, ми се струва като основно ние да не подкрепим този законопроект.
Ясно е за всички, че приходите от данък добавена стойност са най-съществените, най-важните за приходната част на бюджета. Ясно е също така обаче, че за съжаление това най-важно перо в приходната част на бюджета не е съвсем усъвършенствано от правна гледна точка и води до значителни и постоянни загуби за бюджета чрез данъчното източване на ДДС, което ми се струва основният проблем за всички български граждани, които честно и почтено си заплащат при всяка покупка ДДС, имам предвид крайния потребител.
Това е проблемът, върху който трябва да се насочат усилията на държавата, на Министерството на финансите и на данъчната администрация в лицето на Националната агенция по приходите, отколкото върху това да се търси някакво намаление, някакви специални режими, които само ще доведат до още по-голяма бъркотия, до възможности за злоупотреби, заобикаляне на разпоредбите и още по-голямо неплащане на ДДС. По-добре да се справим с източването на ДДС, отколкото да си играем такива игрички с диференцирани ставки и т.н.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други становища, въпроси? – Няма. Който от вас е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува. Писмено господин Филип Димитров е изразил подкрепа на законопроекта. С неговия глас резултатът от гласуването е следният: за 1, против 3, въздържали се 4.
Законопроектът не се подкрепя на първо четене от нашата комисия.
Има ли други въпроси за разглеждане? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:


(Младен Червеняков)