Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
05/06/2008
П Р О Т О К О Л
№ 95
На 5 юни 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-45/27.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-54/22.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи – внесен от Мария Капон.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-55/28.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация – внесен от Мартин Димитров и група народни представители.
4. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, в условията на падащ кворум откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Предлагам днешното заседание да бъде проведено при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-45/27.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-54/22.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи – внесен от Мария Капон.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-55/28.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация – внесен от Мартин Димитров и група народни представители.
4. Разни.
Имате ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред моля да гласува.
Против и въздържали се няма.Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-45/27.05.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Атанас Кънчев – заместник-министър
Людмила Рангелова – Петрова – директор на Дирекция “Вътрешен контрол”
Десислава Хаджидимитрова – държавен експерт в Дирекция “Вътрешен контрол”.
Има думата господин Атанас Кънчев да представи законопроекта. Ще Ви моля, господин заместник-министър, да се съобразите с конкретния предмет на преценка на нашата комисия. Предполагам, че сте се запознали със становището на нашите експерти, по което ще Ви моля също да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да ви представя законопроекта. за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит – внесен от Министерския съвет.
Преди това искам да благодаря за изключително експертното становище на Комисията по европейските въпроси, което категорично отразява транспонирането на директива 2006/43 на Европейската общност от 17 май 2006 година. Благодарим за направените коментари и, разбира се, от наша гледна точка липсата на основни забележки. Ние смятаме, че отразяваме изцяло транспонирането на директивата.
Законът като промяна най-просто урежда принципите на независимия финансов одит. В самостоятелна глава сме отделили статута на института на дипломираните експерт-счетоводители и в най-общ план кои са основните промени.
Срокът за изпълнение на тази директива е 29 юни 2008 година. Както сами забелязвате, не разполагаме с много време за приемането на този законопроект. Той, разбира се, беше плод на задълбочени дискусии в работна група, оглавявана от мене и представители най-вече на Министерството на финансите и на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
С този законопроект предлагаме създаване и функциониране на система за публичен надзор върху дейността на регистрираните одитори.
Предлагаме въвеждането на система за гарантиране на качеството върху дейността на одиторите и одиторските дружества, а също така върху независимия финансов одит на юридически лица, извършващи дейности от преобладаващ обществен интерес.
Съгласно проекта, тук коментираме правото да се подписват одиторски доклади, най-вече върху експерт-счетоводители, които след една година стаж могат и при успешно полагане на изпити да осъществяват своята дейност, като преди това трябва да имат най-малко три години професионален стаж в специализирано одиторско предприятие.
Съгласно предложения текст, ние предлагаме и одобряването на одитори, регистрирани в други държави – членки или трети страни да придобиват правоспособност да подписват одиторски доклади, разбира се, след успешно полагане на изпити по българското търговско данъчно-осигурително право на български език пред Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Вменяваме като текстове в закона създаването на регистър, като основната цел на регистъра е да се осигурява защита на трети страни, поради което се налага изискване за обществен достъп до информацията.
Регистърът на регистрираните одитори ще се съставя и ще се поддържа в Института на дипломираните експерт-счетоводители. Това, разбира се, ще се осъществява със съответна такса.
По-съществената и най-важната промяна е, че съгласно изискванията на директивата ние създаваме система за публичен надзор под формата на Комисия за публичен надзор върху регистрираните одитори и Института на дипломираните експерт-счетоводители. Това ще бъде нов, независим, колегиален орган, юридическо лице на бюджетна издръжка.
Предлагаме комисията да се състои от председател и шестима членове, които да се назначават съответно от министър-председателя по предложение и на управителя на Българската народна банка, министрите на финансите и на икономиката и енергетиката, председателя на Комисията за финансов надзор и председателя на Сметната палата, както и двама членове от управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Членовете на комисията, без председателя, предлагаме да не бъдат щатни служители на комисията.
Също така възприемаме решението Комисията за публичен надзор да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка. То ще бъде прикрепено като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Комисията по финансов надзор, но ще бъде независим орган в тази комисия, което означава, че всъщност комисията ще бъде финансирана от държавния бюджет през бюджета на Комисията по финансов надзор.
Комисията за публичен надзор ще осъществява надзор върху дейността на Института на дипломираните експерт-счетоводители, ще възлага провеждане на разследвания по повод на получени сигнали, жалби и оплаквания на заинтересовани лица.
Предвидена е възможността членовете на комисията да участват в разследванията, съвместно с органите на института.
Тук важна промяна, на която ние държахме като Министерство на финансите е самата Комисия за публичен надзор да осъществява по правомощия и самостоятелни разследвания, когато се касае за нарушения, свързани с дейността на дипломираните експерт-счетоводители.
Системата за гарантирането на качеството, която създаваме, е с оглед на препоръки в резултат на извършени проверки. Тук се предполага, че в случай на неизпълнение на препоръките проверяваните регистрирани одитори ще подлежат на дисциплинарни мерки или други санкции.
Системата за гарантиране на качеството подлежи на публичен надзор от Комисията за публичен надзор, а общите резултати от дейността й следва да се публикуват всяка година.
Съгласно надзора, ние предлагаме да се осъществяват и проверки на качеството на наложената дейност, като изискванията са, че всеки регистриран одитор трябва да бъде проверяван за качеството на своята дейност поне веднъж на 6 години, а регистриран одитор, който проверява или прави независим финансов одит от преобладаващ обществен интерес да подлежи на проверка за качеството на тези одити поне веднъж на три години.
Следващата съществена промяна от гледна точка на предприятията за преобладаващ обществен интерес е да се създадат одитни комитети в тези предприятия, които да наблюдават процеса на финансово отчитане на ефективността на вътрешния контрол, системите за вътрешен одит и управление на риска.
Дали сме дефиниция кои са тези предприятия за преобладаващ обществен интерес, които трябва да създадат подобни одитни комитети. Това са най-вече търговски дружества, които емитират ценни книжа на регулирания пазар в страната, разбирайте застрахователни, банкови и търговски дружества, които също така произвеждат, пренасят и продават електрическа енергия, топлоенергия; търговски дружества, които разпределят и транзитират природен газ, търговски дружества, които предоставят водоснабдителни, канализационни, телекомуникационни услуги, както и Българските държавни железници.
Със законопроекта предвиждаме да се създадат одитни комитети в тези предприятия от гледна точка на защита на обществения интерес.
Накрая в проекта предлагаме и създаването на самостоятелна глава, която да регламентира сътрудничеството и обмена на информация с компетентните органи на други държави. Това е особено важно,тъй като сътрудничеството със съответните органи на Европейския съюз трябва да се осъществява с надзорните органи на страните – членки.
Тук подробно е уредена процедурата за обмен на информация, както и случаите, при които може да бъде отказано предоставянето на исканата информация. С оглед на изложеното по-горе и на основание на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация предлагаме на Комисията за европейските въпроси да одобри с решение проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това представяне беше като за пред водеща комисия. Нашият предмет на дейност е малко по-тесен, той е отразен в становището.
За нас е важното, че като цяло се транспонира директива 2006/43 с предлагания законопроект.
Колеги, имате ли въпроси и становища? – Няма. Това е един безспорен законопроект.
Който е съгласен да го подкрепим, моля да гласува.
По възприетата практика за постепенно оттегляне от политиката господин Филип Димитров гласува писмено, по първа точка “Въздържал се”.
Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1. Законопроектът се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-54/22.05.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ – ВНЕСЕН ОТ МАРИЯ КАПОН.
Госпожа Мария Капон отсъства. Ако дойде по-късно, ще го разгледаме в края на заседанието.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-55/28.05.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ – ВНЕСЕН ОТ МАРТИН ДИМИТРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на държавната администрация и административната реформа:
Леончия Сеизова – началник отдел в Дирекция “Организационно развитие на административните структури”
Снежана Димитрова – държавен експерт.
От Програма “Достъп до информация”
Кирил Терзийски
Фани Давидова.
Давам думата на господин Любен Дилов – представител на групата народни представители, да представи законопроекта, имайки предвид и това, което сме отразили в нашето становище.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще бъда кратък, защото писмените мотиви към предлагания Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация са доста красноречиви, особено що се отнася до конкретния предмет на тази комисия, а именно адекватност към европейското право.
Аз можах да се запозная и със становището на комисията, което, от името на вносителите, намираме за удовлетворително.
Ще си позволя три думи по отношение на смисъла на този проект, най-вече в две посоки: императивното задължение за предоставяне на достъп до информация от страна на публични институции, на администрацията, нещо, с което все още срещаме трудности, когато се опитваме да се доберем до такава информация. Казвам ви го не просто като депутат, а и като журналист.
И, разбира се, нещо, което намирам за доста важно, а именно категоричното изясняване на термина “надделяващ обществен интерес” при разширяване на полето на друг такъв термин “търговска тайна”.
Ще го кажа направо, ние намираме за доста притеснително, да речем, общински фирми или администрации да отдават общинска частна собственост под наем или да я продават, а размерът на сделката да представлява търговска тайна. Това според нас очевидно не е правилно.
Като започвам от най-ниското ниво – общинското ниво, и стигнем до факта, може би си спомняте, че за търговска тайна беше обявен дори инцидентът от март 2006 година в АЕЦ – Козлодуй.
Тоест ние смятаме, че законодателството се нуждае от промяна в тази посока, от разширяване на термина “надделяващ обществен интерес” от разкриването на “търговска тайна”.
Тук ще приключа с твърдението, че ако тези поправки бяха правени по-рано, може би голяма част от ажиотажите около Иракския дълг, магистрала “Тракия” щяхме да си ги спестим на обществото като цяло.
Това е, което имам да кажа. Благодаря ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата госпожа Сеизова от Министерството на държавната администрация и административната реформа.
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Дилов! Искам да изразя позицията на Министерството на държавната администрация и административната реформа по проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Принципната позиция е, че този закон се нуждае от усъвършенстване, още повече в днешни времена, когато е налице възходяща тенденция за прозрачност и отчетност на работата на администрацията.
По същество сме изразили правно-технически и редакционни съображения, които в подписано от министър Николай Василев становище представям на вас, господин председател, с оглед разглеждането им при второто четене на законопроекта.
В допълнение на това становище, което сега ще ви представя в писмен вид, бих искала да обърна внимание, че може би трябва да се преразгледа и преосмисли концепцията в закона дали териториалните звена на централната администрация трябва да бъдат в неговия обхват или могат да се ограничат само до специализираните териториални администрации, които са създадени със закон. това е допълнителна тема, която считаме, че трябва да бъде обсъдена.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Извинявайте, малко трудно се ориентирах във вашето становище. В крайна сметка подкрепяте ли законопроекта?
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Принципно да, подкрепяме го.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси, становища. Виждате на страница 2, в третия абзац на становището има доста препоръки, изразени от нашите експерти.
Първо, бих желал да попитам вносителите съгласни ли са с тези препоръки, които се правят от нашите експерти, и биха ли могли част от тях да бъдат отразени в приемането на законопроекта на второ четене?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Те вероятно ще бъдат отразени. Въпросът е, че някои от тези препоръки всъщност очертават посоката. Ще дам само пример със Закона за свобода на информацията на Обединеното кралство, който е цитиран тук, в който се предвижда дори тест, нещо, което все още ние не сме си позволили да предвидим. Тоест дадена търговска сделка или казус изобщо не се допуска субективно да се дискутира представлява ли преобладаващ обществен интерес или не, а по една процедура малко като листовките се вижда колко хора засяга. Оттам нататък въпросът е решен диспозитивно.
Така че аз виждам дори в направените препоръки подкрепа по същество за закона и смятам, че те са разумни.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Искам да задам въпрос към вносителите относно принципа, който се предлага за преобладаващия обществен интерес.
Каква е все пак практиката в Европейския съюз, в кои страни е въведен, каква е съдебната практика въобще? Става дума за нещо ново, принципно непознато досега и съществуват доста големи рискове при отсъствието на ясно установени критерии за нарушаване на търговската тайна.
Така че нещо повече да ни кажете за положението в Европейския съюз, тъй като Съветът на Европа е едно, европейските институции – друго. Смятам, че тук се нуждаем от допълнителни пояснения.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз ще помоля, господин председател, да дадем думата и на колегата от Програма “Достъп до информация”, който е професионално по-подготвен по темата. Ние, политиците, сме пенкелер, но все пак си имаме някаква граница на пенкелерстване.
Само ще кажа, че терминът “преобладаващ обществен интерес” е самоъпгрейдващ се термин. Тоест той в практиката се разширява и се прецизира.
Като цяло – тръгвам от обратната страна – мисля, че в повечето държави е така, тоест вижда се къде той може да бъде вреден, къде той може да противоречи на търговските интереси на отделните субекти. И при всички случаи органът, който се произнася, е съд. при всички случаи?!
Критерият за преобладаващ обществен интерес във всяка една европейска държава, доколкото аз знам, се определя в крайна сметка от съда при спорове. Разбира се, за щастие на европейците и наше нещастие има малка разлика между техните съдилища и нашите, тоест там процедурата е доста бърза. Дори в консервативна държава като Англия е така, и обществен интерес, ако той съществува, е бързо удовлетворен.
Но нека все пак колегата да каже няколко думи.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, колега Терзийски.
КИРИЛ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Това което мога да кажа, е че не мога да изброя в момента страните от Европейския съюз, в които е налаган надделяващ обществен интерес.но повечето от тях, които са подписали Оксфордската конвенция, са го въвели, вярно, по отношение на достъпа до информация за околната среда. Великобритания със сигурност го е въвела по отношение на всякакъв достъп до обществена информация.
Както каза господин Дилов, въпреки че ние изрично не въвеждаме тест, той на практика ще се прави от органа, който прилага закона в случая, когато му е поискана информация. Тоест той ще прави преценката дали в случая има надделяващ обществен интерес или все пак е по-важно да се опази търговската тайна.
И естествено, в случаи, когато се спори по този въпрос, въпросът ще се решава от съда. Все пак законът предвижда възможност да се обжалва тази стъпка например ако органът реши, че няма надделяващ обществен интерес.
Това, което мога да добавя единствено е, че все пак търговската тайна е измислена не като нещо, което държавата трябва да защитава със зъби и нокти, а все пак това е право на търговеца и като начало се е родило в отношенията между търговци и производители. И не мисля, че трябва толкова много да се акцентира върху този въпрос.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние имаме ли някъде в законодателството легална дефиниция на понятието “търговска тайна”?
КИРИЛ ТЕРЗИЙСКИ: Единствено в Закона за защита на конкуренцията пише, че търговска тайна са факти или сведения, които търговецът смята за такива и предприема необходимите мерки да ги защити.
Но все пак цялото положението е абсурдно. Защото много често, както посочи господин Дилов, се отказва информация на основание търговска тайна, като цената на една сделка или имената на страните, които са по сделката. Това е някак си абсурдно името на търговеца да бъде търговска тайна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тук в дефиницията, която сте дали, сте пропуснали един съществен елемент, че търговецът е взел мерки да я защити. Може би ще трябва да го добавите. В дефиницията на закона, когато казвате какво не представлява търговска тайна, точка 5 от Допълнителните разпоредби, § 1. Тъй като много лошо е, когато за определена дефиниция в различни закони има различни дефиниции. Трябва може би да се придържаме към това, което е казано в Закона за защита на конкуренцията, ида отбелязваме всички онези елементи, които включват понятието “търговска тайна”.
Колеги, въпроси, становища? – Няма.
Министерството на държавната администрация и административната реформа подкрепя законопроекта по принцип. В нашето становище е отразено, че законопроектът съответства на изискванията на правото на Европейския съюз. така че можем да пристъпим към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене с направените бележки, които се надяваме да бъдат отразени при второ четене ,моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-54/22.05.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ – ВНЕСЕН ОТ МАРИЯ КАПОН.
Уважаемата госпожа Капон е тук.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Нина Стоянова – главен юрист на Българската народна банка
Димитър Ананиев.
Госпожо Капон, имате думата да представите законопроекта.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз искам, пред да ви представя законопроекта, да разкажа малко бек граунд за това как стигнах до тези поправки, защото смятам, че те са важни за всички нас като народни представители, за всичките ни региони. А пък успехът обикновено има много бащи.
Първият сигнал беше даден от журналист, след което постъпиха редица жалби в различни приемни в страната за това, че реално когато сигурността на една банка не е достатъчно добра и някъде от банкомат биват изтеглени пари, приемаме примерно в Съединените американски щати, а ти си в България, започва една тежка процедура и в много случаи се оказва, че 300 лв. от сумата, която ти е изтеглена, пак казвам – не при кражба, не при даден пин или лошо гледан, биват удържани от банките. Това е изключително решение на банката.
Аз проведох редица срещи преди това, за да разговарям с клонове на банки, и разбирам, че всичко е въпрос и на клиента. Защото законът, който ние сме правили на база на препоръка на комисията, на база на наредба, която има на Българската народна банка след това, дава тази възможност до сумата от 200 лв. всяка банка да реши колко е твоята лична отговорност, тъй като ти си държател на картата.
Картата принадлежи на банката. Искам да разкажа малко тази история, защото смятам, че това е залегнало в основата на самите поправки.
И тук благодаря на господин Ананиев, както се казва, доайен в правото и банковото право. Благодаря на Българската народна банка за срещата, която имах с техни специалисти и с господин Искров, за да навлезем детайлно във въпроса, за да установим, че наистина в страната има много такива случаи. Между другото отварям една по-интересна скоба, оказа се, че на майката на наш колега от НДСВ – Деница, това е също казус, който стои.
Казвам го, защото наистина много са случаите в страната, когато това е налице.
Триста лева са много пари. Има случаи, в които примерно на човека 200 лв. са изтеглени отнякъде. Лихвите, всичко, което се случва. Реално сумата, която е определена до закон – 300 лв., в препоръката тогава е било 150 екю, за българския пазар и за българската действителност не е реална.
Но по-важното е, че става ясно от препоръката на комисията, която е казана на 20 юли 1997 година, която препоръка аз имам, това е препоръка № 489, че става въпрос само в случаите, когато има кражба или отнемане по някакъв друг начин на самата карта. Тогава е възможно да ти бъдат удържани тези средства, тоест ти да имаш някаква вина. Но когато става въпрос за сигурността на банката, банката като по-силния икономически партньор в това отношение трябва да докаже, че ти имаш този ангажимент и тези 300 лв. трябва да ти бъдат удържани.
Тоест аз си позволих да направя тези промени, защото смятам, че те са важни.
Знам, че в момента има нова директива. Благодаря на колегите от комисията, които ни я предоставиха в момента. Знам, че се готви цялостен нов законопроект. Но със сигурност може би текстовете трябва да бъдат пипнати юридически по-добре.
Аз се опитах да направя кратките текстове, в които да дадем ясно ангажимента на банката да доказва, тоест да си сложи примерно камери, ако е наложително, както има в повечето банкомати в света, или това да е нейно решение. и да отпаднат думите, които според мене предизвикват този спор “отнемане по друг начин, унищожаване, подправяне на банковата платежна карта, както и неправомерно използване” – забележете термина, който е употребен – “неправомерно използване на платежния инструмент от лице, различно от оправомощения държател”.
Няма как ти да знаеш, ако в момента някъде по света някой хакер – така да го нарека – извършва това престъпление, за да уведомиш веднага банката. Тоест това го виждаш, когато по банковата ти сметка се установи, че или ти е блокирана картата, защото няма средства, или отидеш да си вземеш извлеченията. Това реално е част от дейността на банките.
От проверката ми стана ясно, че голяма част от банките в момента сменят картите си и слагат допълнително така наречения чип, за да подсигурят системата, което е чудесно.
Считам, че във втората част, в чл. 33 поправката е да се запише “не надвишава сумата от 150 лв.”, при положение, че е било 300 лв., тоест 150 екю според препоръката.
Считам, че трябва ясно да е записано в договора между издателя и държателя, тоест в партньорството между банката и клиента да е записано точно каква е сумата, тя да не може да надвишава 150 лв., но тя да е част от отношенията между банката и клиента.
Това ще позволи според мене малко по-нормалното отразяване на нещата, а не това да е някъде написано тънко или почти никъде да не съществува, защото така е записано в закона.
Аз много ще се радвам, ако позволите, господин председател, господин Ананиев, който оглавява комисията за споразумение – така да я нарека, въпреки че тя е между банките и клиентите, тоест много важна част от гражданското общество вземе думата, за да ни каже малко повече.
Аз се надявам в истински човешкия смисъл на текста да съм била ясна, защото това е ясно за всички ни като народни представители в цялата страна. И съм убедена, че ако е допуснат този пропуск и това е записано, то е било почти добронамерено предварително. Защото най-вероятно при предното правене на закона явно се е искало максимално да бъдат защитени двете страни. Но практиката показва, че е по-добре в момента това да бъде променено. Разбира се, ако вие решите, това може да остане и с новия законопроект, ако той е в ход и предстои неговото гледане в съвсем скоро време, през следващите седмици.
Благодаря Ви, господин председател.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би ще чуем господин Ананиев и госпожа Нина Стоянова -– главен юрист на Българската народна банка.
Заповядайте, господин Ананиев.
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Ще взема отношение по съществуващия проблем, с оглед след това да имате предвид нещата, които ще кажа.
Проблемът не е в това до каква сума да бъде ограничена отговорността на вложителя, когато загуби или му бъде открадната картата. Защото на практика злоупотреби с откраднати и изгубени карти стават твърде малко. Защото ако аз съм спазил изискванията и не държа в портмонето, където е картата, пина, то крадецът няма как да изтегли сума от банкомата. Вероятността е много малка, това е съвсем нищожна възможност.
Освен това, ако картата е кредитна, той може да отиде в някой магазин да пазарува но това е малко опасно, защото могат да се усъмнят, че това е чужда карта, и да го хванат, макар че те са доста небрежни. Но това е уредено в закона. Законът казва: ако плащането е извършено само с физическо представяне на картата, без въвеждане на пин, независимо кога е злоупотребено, банката възстановява цялата сума.
Проблемът е когато се подправят картите. А това са масовите случаи. Повече от 90 на сто такива са злоупотребите. Ти изведнъж научаваш, че от сметката ти няма 500 лв., 800 лв., в зависимост от това каква сума има по сметката. Тогава пак, съгласно закона, за съжаление се казва, че банката няма да ми възстанови парите, ако изтеглената сума е до 300 лв.
Възниква въпросът: защо?
Първо, както се каза, това противоречи на препоръката на директивата. но една такава разпоредба няма и разум, тя е неправилна. Защо, след като банката ми е дала един платежен инструмент, който не е достатъчно добре защитен и може да се подправи, и то да се подправи чрез подставени, сканиращи и най-различни други технически средства по банкоматите на банките, и банката с така създадения фалшификат е измамена да плати неправомерно от вложените от мене средства в банката, тя трябва да каже: до 300 лв. не отговарям.
Но, както вече се каза, 300 лв. за нашите стандарти не са никак малко. На много хора това са им авоарите – 300 – 400 лв. За да се поддържа авоар от 300-400 лв., заплатата трябва да бъде някъде около 1000 лв., за да може на аванс и заплата да има такива суми. Това е опасно. Този текст трябва по някакъв начин да се промени, затова защото парите на вложителите се явяват незащитени – могат да се теглят.
Разбира се, ако аз – вложителят, картодържателят – имам вина и съм станал причина за едно такова неправомерно плащане, ще нося отговорност. Но когато нямам никаква вина, за мене това е един абсурден текст и трябва да се поправи.
Другият проблем, който трябва да се реши, който произтича от недостатъчно прецизните текстове и по-специално от недостатъчно прецизния текст на чл. 33. Така, както е формулиран чл. 33, предназначението на чл. 33 трябва да бъде да уреди отговорностите на картодържателя. Защото отговорностите на банката са уредени в чл. 30 и няма нужда в чл. 33 да се преуреждат. Но така, както е направено, излиза ,че предпоставка, съгласно закона, банката да възстанови сумата е картодържателят да установи, че е злоупотребено с картата му.
Възниква въпросът: как картодържателят би могъл да установи, че е злоупотребено с картата му? Това е невъзможно. Този въпрос е от съществено значение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Ананиев, извинявайте, че Ви прекъсвам, но предметът на преценка на нашата комисия е доколко тези предложения, които се правят в момента, са в унисон с европейските изисквания и стандарти. Това са съображения по същество, които може би за водещата комисия ще бъдат важни.
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Точно това ,че чл. 33 не е съобразен с текстовете на препоръката. И става въпрос за препоръка, която правителството на република България е поело ангажимент да я въведе до края на 2004 година.
Това е във връзка с отговорностите. Ако се промени, както се предлага…
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: … ще бъде в съответствие с препоръката на комисията.
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Точно така. Защото ако това не се промени, аз трябва да кажа, че проектът, който се предлага в този му вид, не може да свърши работа, защото трябва да се поправят още някои текстове. Но без да се поправи чл. 33, онази поправка не върши никаква работа. Само поради това, че ще искат от мене аз да доказвам, че картата ми е подправена, то аз никога няма да си получа парите. Тези неща са взаимно свързани.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря, господин Ананиев.
Да чуем и становището на Българската народна банка от госпожа Нина Стоянова.
НИНА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искала да кажа, че господин Ананиев преди година – две беше главен юрист на Българската народна банка. Може би вие го познавате и в това му качество. Той е наш колега. Ние не един път сме обсъждали тези несъвършенства на нормативната база.
Но позицията на Българската народна банка винаги е била ,че с такъв частичен ремонт на някои членове или части от членове на законопроекта няма да се постигне желания ефект. Както каза господин Ананиев, необходима е промяна и на други текстове, на членове 32, 33, 34 и т.н.
Аз не бих казала, че те не са в съответствие с препоръката. По-скоро ние гледаме вече напред към новата директива, която излезе и която помолих секретаря да я разпространи. Тя излезе през декември миналата година и е публикувана. В директива относно платежните услуги на вътрешния пазар се казва със срок за въвеждане най-късно ноември 2009 година в законодателствата на държавите – членки.
Тази директива преурежда изцяло материята на платежните услуги, в частност и на платежните карти, урежда доста по-добре и тези въпроси, за които в момента дискутираме, за отговорността при трансакции, които са неправомерни, с измами и т.н. затова на нас ни се иска в рамките на новия законопроект да отразим съществуващите проблеми.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Работи ли се вече по нов законопроект?
НИНА СТОЯНОВА: Не само се работи. Ние вече сме в заключителен етап. Ние го приключваме в рамките на работна група. Желанието ни е преди летните отпуски да го обсъдим с Асоциацията на банките и да го консултираме с Европейската централна банка, което е задължителна в тази материя и през есенния сезон чрез министъра на финансите да го придвижваме към Министерския съвет и оттам – към Народното събрание.
Директивата е много революционна, съдържа изключително много новости за бизнеса, създава платежни институции, като конкурент на банките, едни много по-подробно разписани правила в сравнение с досегашните. Затова ние бихме искали да има един по-дълъг период, в който бизнесът и банките да се подготвят за изпълнение на тези законови изисквания, така че законопроектът да влезе в сила през следващата година, дори по-рано от ноември 2009 година, вече зависи Народното събрание кога ще успее да го гласува.
Така че, пак казвам, ние и друг път сме обсъждали тези неща, но бихме искали да ги решим цялостно с новия закон, при обсъждането на който, разбира се, ще поканим и господин Ананиев, вече го приключваме.
Иначе ние споделяме становището на Комисията по европейските въпроси, които е раздадено. Смятаме ,че не са толкова съществени тези предложения.
И още нещо искам да кажа. Според мене измамите с банкови карти дразнят социалното чувство на всеки един човек. Но истината е, че ние няма да решим този въпрос само с нормативни средства. Това е въпрос на престъпност, на технологии.
В рамките на БОРИКА съществува група от специалисти, които работиха за подобряване на технологиите, за подобряване на защитата, както споменаха господин Ананиев и госпожа Капон. Има напредък, има нови чипове, нови защити. Това е много важно, за да се преодоляват тези измами.
Не на последно място, ние в Българска народна банка не смятаме, че в България измамите стоят по някакъв много драстичен начин, в сравнение с останали държави – членки на Европейския съюз.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: То и използването на карти не стои, както в останалите страни.
НИНА СТОЯНОВА: И използването на карти.
Искам да ви цитирам само две цифри. До края на миналата година в страната има активни 3 млн. и 600 хил. карти, които са извършили 102 млн. и 700 хил. транзакции. Така че ние не считаме, че тези 200 или 300 случаи на измами, или повече представляват огромен процент. Винаги ще има престъпност. Колкото и да подобряваме технологиите, престъпниците ги пробиват. Въпрос на развитие.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз имам един въпрос към вносителите. При така чутото становище, че се работи по цялостен нов законопроект, който да въведе изцяло директивата в тези обозрими срокове, които се посочиха, държат ли точно тези изменения, които сега се предлагат, да бъдат разгледани от Народното събрание или биха могли да изчакат да бъдат инкорпорирани в новия законопроект?
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз почти бях склонна да ги инкорпорираме, докато не чух становището на Българската народна банка в пълния му вид. Защото това да се смята, че най-важните в тази страна за всичките нас – гражданите, са незначителни в случая, аз не мога да го приема като нормален аргумент.
Не приемам аргумента за това, че количеството транзакции, направено между картите, определя едва ли не състоянието на проблемите. За всеки неговият проблем е много важен.
Мисля, че промените, които аз предлагам, със сигурност може би не са съвършени. Знаете, че между първо и второ четене имаме достатъчно време в работна група да разгледаме по същество тези неща в Комисията по бюджет и финанси, текстове, които могат да се променят, да се променят. Но срокът, за който чухме, все пак означава още една година да оставим сегашното състояние.
Така че аз смятам – и ви моля за подкрепа още веднъж, - че регламентът, който сега действа, законът и самата препоръка,на базата на която е направен, го изисква. Още повече, че в новата директива също ще продължи този дух, който беше досега. Считам, че тези малки поправки – те не са толкова много, ще бъдат няколко текста, могат бързо да бъдат приложени и да можем да решим този казус.
Считам, че той за всички нас като народни представители е много важен, защото ние затова сме тук.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз имам един въпрос към експертите и към представителя на Българската народна банка. Съгласно тези две предложения, които се правят, има ли разлика между решенията в препоръката и директивата, която е приета в края на миналата година?
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: В директивата и в препоръката в това отношение почти няма разлика. . дори в директивата се казва, че може по-малко, в зависимост от вината и т.н. там изрично е казано още по-ясно,че когато картодържателят твърди, че не е еди-какво си, трябва банката да докаже.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо Стоянова, Вашето мнение?
НИНА СТОЯНОВА: Има разлика според нас. Както казах2, директивата доста повече разработва тези въпроси.
По-специално за този конфликтен текст на чл. 32, по който се предлага да отпаднат думите “отнемане”, “унищожаване”,“подправяне” и “неправомерно използване” на платежния инструмент. Текстът на чл. 56 от директивата обаче включва задължение отново да уведомява картодържателя за загуба, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежни инструменти.
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Нека да остане така текстът. Той не е проблем, дори да остане за подправка, само да не се препраща към него.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за становища, за въпроси към вносителя.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Госпожо Капон, моят въпрос е: не можем ли да
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Този въпрос вече го дебатирахме.
МАРИЯ КАПОН: Аз абсолютно честно казано, не вярвам като цяло, че толкова бързо ще влезе цялата поправка. Аз знам колко други неща имаме да правим, с което всички сме наясно. Сега вървят други неща. Не вярвам, че ще имаме възможността да стигнем дотам.
Най-вероятно дискусията ще водим в Комисията по бюджет и финанси. Но трябва да си го кажем честно, защото тук вие трябва да кажете съответства ли на европейската директива или не. В Комисията по бюджет и финанси може би така ще стане.
Но лично аз смятам, че е хубаво да се опитаме да стигнем до някакво решение или поне ясен срок от Българска народна банка да се даде в Комисията по бюджет и финанси кога влиза следващата директива.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Мярката има силно изразен социален характер и аз ще Ви подкрепя.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други становища? Въпроси към вносителите? – Няма.
Преминаваме към гласуване. Гласуваме становището на комисията. В раздел ІІІ са казани доста от тези неща, които в момента обсъждахме, които изразяват нашите аргументи за или против едно или друго решение. в заключение е казано, че като цяло съответства на буквата на препоръката, но някои предложения или съдържат подзаконовата уредба, или стесняват приложното поле на закона.
Това е, което гласуваме в момента.
Който е съгласен с така предложеното становище, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1. Приема се.
Благодаря на вносителите и на експертите за тяхното участие.
Колеги преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Имам няколко съобщения.
Първо, предстои заседание на Обществения съвет, което ще се проведе на 11 юни, сряда от 16 часа в зала 134 на Народното събрание. Заседанието ще се проведе при следния дневен ред:
Представяне и обсъждане на Доклада за усвояване на средствата от Европейския съюз за периода 01.01.2007 г. – 01.06.2008 г., изготвен от Постоянната подкомисия за усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси.
2. Обсъждане на Предложението на Европейската комисия за Решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии – СОМ(208) 106.
3. Обсъждане на Предложението на Европейската комисия за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменениена Директива 2003/87/ЕА с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на ОБщността – СОМ(2008) 16.
4. Обсъждане на Предложението на Европейската комисия за Директива на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници – СОМ(2008) 19.
От проведените досега съвети осезаемо е изразено желанието за участието на повече наши членове в работата на Съвета за обществени консултации. Така че е хубаво да присъстват повече колеги.
Има ли някакви въпроси? – Няма.
Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
№ 95
На 5 юни 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-45/27.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-54/22.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи – внесен от Мария Капон.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-55/28.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация – внесен от Мартин Димитров и група народни представители.
4. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, в условията на падащ кворум откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Предлагам днешното заседание да бъде проведено при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-45/27.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-54/22.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи – внесен от Мария Капон.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-55/28.05.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация – внесен от Мартин Димитров и група народни представители.
4. Разни.
Имате ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред моля да гласува.
Против и въздържали се няма.Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-45/27.05.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Атанас Кънчев – заместник-министър
Людмила Рангелова – Петрова – директор на Дирекция “Вътрешен контрол”
Десислава Хаджидимитрова – държавен експерт в Дирекция “Вътрешен контрол”.
Има думата господин Атанас Кънчев да представи законопроекта. Ще Ви моля, господин заместник-министър, да се съобразите с конкретния предмет на преценка на нашата комисия. Предполагам, че сте се запознали със становището на нашите експерти, по което ще Ви моля също да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да ви представя законопроекта. за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит – внесен от Министерския съвет.
Преди това искам да благодаря за изключително експертното становище на Комисията по европейските въпроси, което категорично отразява транспонирането на директива 2006/43 на Европейската общност от 17 май 2006 година. Благодарим за направените коментари и, разбира се, от наша гледна точка липсата на основни забележки. Ние смятаме, че отразяваме изцяло транспонирането на директивата.
Законът като промяна най-просто урежда принципите на независимия финансов одит. В самостоятелна глава сме отделили статута на института на дипломираните експерт-счетоводители и в най-общ план кои са основните промени.
Срокът за изпълнение на тази директива е 29 юни 2008 година. Както сами забелязвате, не разполагаме с много време за приемането на този законопроект. Той, разбира се, беше плод на задълбочени дискусии в работна група, оглавявана от мене и представители най-вече на Министерството на финансите и на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
С този законопроект предлагаме създаване и функциониране на система за публичен надзор върху дейността на регистрираните одитори.
Предлагаме въвеждането на система за гарантиране на качеството върху дейността на одиторите и одиторските дружества, а също така върху независимия финансов одит на юридически лица, извършващи дейности от преобладаващ обществен интерес.
Съгласно проекта, тук коментираме правото да се подписват одиторски доклади, най-вече върху експерт-счетоводители, които след една година стаж могат и при успешно полагане на изпити да осъществяват своята дейност, като преди това трябва да имат най-малко три години професионален стаж в специализирано одиторско предприятие.
Съгласно предложения текст, ние предлагаме и одобряването на одитори, регистрирани в други държави – членки или трети страни да придобиват правоспособност да подписват одиторски доклади, разбира се, след успешно полагане на изпити по българското търговско данъчно-осигурително право на български език пред Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Вменяваме като текстове в закона създаването на регистър, като основната цел на регистъра е да се осигурява защита на трети страни, поради което се налага изискване за обществен достъп до информацията.
Регистърът на регистрираните одитори ще се съставя и ще се поддържа в Института на дипломираните експерт-счетоводители. Това, разбира се, ще се осъществява със съответна такса.
По-съществената и най-важната промяна е, че съгласно изискванията на директивата ние създаваме система за публичен надзор под формата на Комисия за публичен надзор върху регистрираните одитори и Института на дипломираните експерт-счетоводители. Това ще бъде нов, независим, колегиален орган, юридическо лице на бюджетна издръжка.
Предлагаме комисията да се състои от председател и шестима членове, които да се назначават съответно от министър-председателя по предложение и на управителя на Българската народна банка, министрите на финансите и на икономиката и енергетиката, председателя на Комисията за финансов надзор и председателя на Сметната палата, както и двама членове от управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Членовете на комисията, без председателя, предлагаме да не бъдат щатни служители на комисията.
Също така възприемаме решението Комисията за публичен надзор да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка. То ще бъде прикрепено като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Комисията по финансов надзор, но ще бъде независим орган в тази комисия, което означава, че всъщност комисията ще бъде финансирана от държавния бюджет през бюджета на Комисията по финансов надзор.
Комисията за публичен надзор ще осъществява надзор върху дейността на Института на дипломираните експерт-счетоводители, ще възлага провеждане на разследвания по повод на получени сигнали, жалби и оплаквания на заинтересовани лица.
Предвидена е възможността членовете на комисията да участват в разследванията, съвместно с органите на института.
Тук важна промяна, на която ние държахме като Министерство на финансите е самата Комисия за публичен надзор да осъществява по правомощия и самостоятелни разследвания, когато се касае за нарушения, свързани с дейността на дипломираните експерт-счетоводители.
Системата за гарантирането на качеството, която създаваме, е с оглед на препоръки в резултат на извършени проверки. Тук се предполага, че в случай на неизпълнение на препоръките проверяваните регистрирани одитори ще подлежат на дисциплинарни мерки или други санкции.
Системата за гарантиране на качеството подлежи на публичен надзор от Комисията за публичен надзор, а общите резултати от дейността й следва да се публикуват всяка година.
Съгласно надзора, ние предлагаме да се осъществяват и проверки на качеството на наложената дейност, като изискванията са, че всеки регистриран одитор трябва да бъде проверяван за качеството на своята дейност поне веднъж на 6 години, а регистриран одитор, който проверява или прави независим финансов одит от преобладаващ обществен интерес да подлежи на проверка за качеството на тези одити поне веднъж на три години.
Следващата съществена промяна от гледна точка на предприятията за преобладаващ обществен интерес е да се създадат одитни комитети в тези предприятия, които да наблюдават процеса на финансово отчитане на ефективността на вътрешния контрол, системите за вътрешен одит и управление на риска.
Дали сме дефиниция кои са тези предприятия за преобладаващ обществен интерес, които трябва да създадат подобни одитни комитети. Това са най-вече търговски дружества, които емитират ценни книжа на регулирания пазар в страната, разбирайте застрахователни, банкови и търговски дружества, които също така произвеждат, пренасят и продават електрическа енергия, топлоенергия; търговски дружества, които разпределят и транзитират природен газ, търговски дружества, които предоставят водоснабдителни, канализационни, телекомуникационни услуги, както и Българските държавни железници.
Със законопроекта предвиждаме да се създадат одитни комитети в тези предприятия от гледна точка на защита на обществения интерес.
Накрая в проекта предлагаме и създаването на самостоятелна глава, която да регламентира сътрудничеството и обмена на информация с компетентните органи на други държави. Това е особено важно,тъй като сътрудничеството със съответните органи на Европейския съюз трябва да се осъществява с надзорните органи на страните – членки.
Тук подробно е уредена процедурата за обмен на информация, както и случаите, при които може да бъде отказано предоставянето на исканата информация. С оглед на изложеното по-горе и на основание на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация предлагаме на Комисията за европейските въпроси да одобри с решение проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това представяне беше като за пред водеща комисия. Нашият предмет на дейност е малко по-тесен, той е отразен в становището.
За нас е важното, че като цяло се транспонира директива 2006/43 с предлагания законопроект.
Колеги, имате ли въпроси и становища? – Няма. Това е един безспорен законопроект.
Който е съгласен да го подкрепим, моля да гласува.
По възприетата практика за постепенно оттегляне от политиката господин Филип Димитров гласува писмено, по първа точка “Въздържал се”.
Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1. Законопроектът се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-54/22.05.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ – ВНЕСЕН ОТ МАРИЯ КАПОН.
Госпожа Мария Капон отсъства. Ако дойде по-късно, ще го разгледаме в края на заседанието.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-55/28.05.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ – ВНЕСЕН ОТ МАРТИН ДИМИТРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на държавната администрация и административната реформа:
Леончия Сеизова – началник отдел в Дирекция “Организационно развитие на административните структури”
Снежана Димитрова – държавен експерт.
От Програма “Достъп до информация”
Кирил Терзийски
Фани Давидова.
Давам думата на господин Любен Дилов – представител на групата народни представители, да представи законопроекта, имайки предвид и това, което сме отразили в нашето становище.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще бъда кратък, защото писмените мотиви към предлагания Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация са доста красноречиви, особено що се отнася до конкретния предмет на тази комисия, а именно адекватност към европейското право.
Аз можах да се запозная и със становището на комисията, което, от името на вносителите, намираме за удовлетворително.
Ще си позволя три думи по отношение на смисъла на този проект, най-вече в две посоки: императивното задължение за предоставяне на достъп до информация от страна на публични институции, на администрацията, нещо, с което все още срещаме трудности, когато се опитваме да се доберем до такава информация. Казвам ви го не просто като депутат, а и като журналист.
И, разбира се, нещо, което намирам за доста важно, а именно категоричното изясняване на термина “надделяващ обществен интерес” при разширяване на полето на друг такъв термин “търговска тайна”.
Ще го кажа направо, ние намираме за доста притеснително, да речем, общински фирми или администрации да отдават общинска частна собственост под наем или да я продават, а размерът на сделката да представлява търговска тайна. Това според нас очевидно не е правилно.
Като започвам от най-ниското ниво – общинското ниво, и стигнем до факта, може би си спомняте, че за търговска тайна беше обявен дори инцидентът от март 2006 година в АЕЦ – Козлодуй.
Тоест ние смятаме, че законодателството се нуждае от промяна в тази посока, от разширяване на термина “надделяващ обществен интерес” от разкриването на “търговска тайна”.
Тук ще приключа с твърдението, че ако тези поправки бяха правени по-рано, може би голяма част от ажиотажите около Иракския дълг, магистрала “Тракия” щяхме да си ги спестим на обществото като цяло.
Това е, което имам да кажа. Благодаря ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата госпожа Сеизова от Министерството на държавната администрация и административната реформа.
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Дилов! Искам да изразя позицията на Министерството на държавната администрация и административната реформа по проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Принципната позиция е, че този закон се нуждае от усъвършенстване, още повече в днешни времена, когато е налице възходяща тенденция за прозрачност и отчетност на работата на администрацията.
По същество сме изразили правно-технически и редакционни съображения, които в подписано от министър Николай Василев становище представям на вас, господин председател, с оглед разглеждането им при второто четене на законопроекта.
В допълнение на това становище, което сега ще ви представя в писмен вид, бих искала да обърна внимание, че може би трябва да се преразгледа и преосмисли концепцията в закона дали териториалните звена на централната администрация трябва да бъдат в неговия обхват или могат да се ограничат само до специализираните териториални администрации, които са създадени със закон. това е допълнителна тема, която считаме, че трябва да бъде обсъдена.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Извинявайте, малко трудно се ориентирах във вашето становище. В крайна сметка подкрепяте ли законопроекта?
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Принципно да, подкрепяме го.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси, становища. Виждате на страница 2, в третия абзац на становището има доста препоръки, изразени от нашите експерти.
Първо, бих желал да попитам вносителите съгласни ли са с тези препоръки, които се правят от нашите експерти, и биха ли могли част от тях да бъдат отразени в приемането на законопроекта на второ четене?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Те вероятно ще бъдат отразени. Въпросът е, че някои от тези препоръки всъщност очертават посоката. Ще дам само пример със Закона за свобода на информацията на Обединеното кралство, който е цитиран тук, в който се предвижда дори тест, нещо, което все още ние не сме си позволили да предвидим. Тоест дадена търговска сделка или казус изобщо не се допуска субективно да се дискутира представлява ли преобладаващ обществен интерес или не, а по една процедура малко като листовките се вижда колко хора засяга. Оттам нататък въпросът е решен диспозитивно.
Така че аз виждам дори в направените препоръки подкрепа по същество за закона и смятам, че те са разумни.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Искам да задам въпрос към вносителите относно принципа, който се предлага за преобладаващия обществен интерес.
Каква е все пак практиката в Европейския съюз, в кои страни е въведен, каква е съдебната практика въобще? Става дума за нещо ново, принципно непознато досега и съществуват доста големи рискове при отсъствието на ясно установени критерии за нарушаване на търговската тайна.
Така че нещо повече да ни кажете за положението в Европейския съюз, тъй като Съветът на Европа е едно, европейските институции – друго. Смятам, че тук се нуждаем от допълнителни пояснения.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз ще помоля, господин председател, да дадем думата и на колегата от Програма “Достъп до информация”, който е професионално по-подготвен по темата. Ние, политиците, сме пенкелер, но все пак си имаме някаква граница на пенкелерстване.
Само ще кажа, че терминът “преобладаващ обществен интерес” е самоъпгрейдващ се термин. Тоест той в практиката се разширява и се прецизира.
Като цяло – тръгвам от обратната страна – мисля, че в повечето държави е така, тоест вижда се къде той може да бъде вреден, къде той може да противоречи на търговските интереси на отделните субекти. И при всички случаи органът, който се произнася, е съд. при всички случаи?!
Критерият за преобладаващ обществен интерес във всяка една европейска държава, доколкото аз знам, се определя в крайна сметка от съда при спорове. Разбира се, за щастие на европейците и наше нещастие има малка разлика между техните съдилища и нашите, тоест там процедурата е доста бърза. Дори в консервативна държава като Англия е така, и обществен интерес, ако той съществува, е бързо удовлетворен.
Но нека все пак колегата да каже няколко думи.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, колега Терзийски.
КИРИЛ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Това което мога да кажа, е че не мога да изброя в момента страните от Европейския съюз, в които е налаган надделяващ обществен интерес.но повечето от тях, които са подписали Оксфордската конвенция, са го въвели, вярно, по отношение на достъпа до информация за околната среда. Великобритания със сигурност го е въвела по отношение на всякакъв достъп до обществена информация.
Както каза господин Дилов, въпреки че ние изрично не въвеждаме тест, той на практика ще се прави от органа, който прилага закона в случая, когато му е поискана информация. Тоест той ще прави преценката дали в случая има надделяващ обществен интерес или все пак е по-важно да се опази търговската тайна.
И естествено, в случаи, когато се спори по този въпрос, въпросът ще се решава от съда. Все пак законът предвижда възможност да се обжалва тази стъпка например ако органът реши, че няма надделяващ обществен интерес.
Това, което мога да добавя единствено е, че все пак търговската тайна е измислена не като нещо, което държавата трябва да защитава със зъби и нокти, а все пак това е право на търговеца и като начало се е родило в отношенията между търговци и производители. И не мисля, че трябва толкова много да се акцентира върху този въпрос.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние имаме ли някъде в законодателството легална дефиниция на понятието “търговска тайна”?
КИРИЛ ТЕРЗИЙСКИ: Единствено в Закона за защита на конкуренцията пише, че търговска тайна са факти или сведения, които търговецът смята за такива и предприема необходимите мерки да ги защити.
Но все пак цялото положението е абсурдно. Защото много често, както посочи господин Дилов, се отказва информация на основание търговска тайна, като цената на една сделка или имената на страните, които са по сделката. Това е някак си абсурдно името на търговеца да бъде търговска тайна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тук в дефиницията, която сте дали, сте пропуснали един съществен елемент, че търговецът е взел мерки да я защити. Може би ще трябва да го добавите. В дефиницията на закона, когато казвате какво не представлява търговска тайна, точка 5 от Допълнителните разпоредби, § 1. Тъй като много лошо е, когато за определена дефиниция в различни закони има различни дефиниции. Трябва може би да се придържаме към това, което е казано в Закона за защита на конкуренцията, ида отбелязваме всички онези елементи, които включват понятието “търговска тайна”.
Колеги, въпроси, становища? – Няма.
Министерството на държавната администрация и административната реформа подкрепя законопроекта по принцип. В нашето становище е отразено, че законопроектът съответства на изискванията на правото на Европейския съюз. така че можем да пристъпим към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене с направените бележки, които се надяваме да бъдат отразени при второ четене ,моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-54/22.05.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ – ВНЕСЕН ОТ МАРИЯ КАПОН.
Уважаемата госпожа Капон е тук.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Нина Стоянова – главен юрист на Българската народна банка
Димитър Ананиев.
Госпожо Капон, имате думата да представите законопроекта.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз искам, пред да ви представя законопроекта, да разкажа малко бек граунд за това как стигнах до тези поправки, защото смятам, че те са важни за всички нас като народни представители, за всичките ни региони. А пък успехът обикновено има много бащи.
Първият сигнал беше даден от журналист, след което постъпиха редица жалби в различни приемни в страната за това, че реално когато сигурността на една банка не е достатъчно добра и някъде от банкомат биват изтеглени пари, приемаме примерно в Съединените американски щати, а ти си в България, започва една тежка процедура и в много случаи се оказва, че 300 лв. от сумата, която ти е изтеглена, пак казвам – не при кражба, не при даден пин или лошо гледан, биват удържани от банките. Това е изключително решение на банката.
Аз проведох редица срещи преди това, за да разговарям с клонове на банки, и разбирам, че всичко е въпрос и на клиента. Защото законът, който ние сме правили на база на препоръка на комисията, на база на наредба, която има на Българската народна банка след това, дава тази възможност до сумата от 200 лв. всяка банка да реши колко е твоята лична отговорност, тъй като ти си държател на картата.
Картата принадлежи на банката. Искам да разкажа малко тази история, защото смятам, че това е залегнало в основата на самите поправки.
И тук благодаря на господин Ананиев, както се казва, доайен в правото и банковото право. Благодаря на Българската народна банка за срещата, която имах с техни специалисти и с господин Искров, за да навлезем детайлно във въпроса, за да установим, че наистина в страната има много такива случаи. Между другото отварям една по-интересна скоба, оказа се, че на майката на наш колега от НДСВ – Деница, това е също казус, който стои.
Казвам го, защото наистина много са случаите в страната, когато това е налице.
Триста лева са много пари. Има случаи, в които примерно на човека 200 лв. са изтеглени отнякъде. Лихвите, всичко, което се случва. Реално сумата, която е определена до закон – 300 лв., в препоръката тогава е било 150 екю, за българския пазар и за българската действителност не е реална.
Но по-важното е, че става ясно от препоръката на комисията, която е казана на 20 юли 1997 година, която препоръка аз имам, това е препоръка № 489, че става въпрос само в случаите, когато има кражба или отнемане по някакъв друг начин на самата карта. Тогава е възможно да ти бъдат удържани тези средства, тоест ти да имаш някаква вина. Но когато става въпрос за сигурността на банката, банката като по-силния икономически партньор в това отношение трябва да докаже, че ти имаш този ангажимент и тези 300 лв. трябва да ти бъдат удържани.
Тоест аз си позволих да направя тези промени, защото смятам, че те са важни.
Знам, че в момента има нова директива. Благодаря на колегите от комисията, които ни я предоставиха в момента. Знам, че се готви цялостен нов законопроект. Но със сигурност може би текстовете трябва да бъдат пипнати юридически по-добре.
Аз се опитах да направя кратките текстове, в които да дадем ясно ангажимента на банката да доказва, тоест да си сложи примерно камери, ако е наложително, както има в повечето банкомати в света, или това да е нейно решение. и да отпаднат думите, които според мене предизвикват този спор “отнемане по друг начин, унищожаване, подправяне на банковата платежна карта, както и неправомерно използване” – забележете термина, който е употребен – “неправомерно използване на платежния инструмент от лице, различно от оправомощения държател”.
Няма как ти да знаеш, ако в момента някъде по света някой хакер – така да го нарека – извършва това престъпление, за да уведомиш веднага банката. Тоест това го виждаш, когато по банковата ти сметка се установи, че или ти е блокирана картата, защото няма средства, или отидеш да си вземеш извлеченията. Това реално е част от дейността на банките.
От проверката ми стана ясно, че голяма част от банките в момента сменят картите си и слагат допълнително така наречения чип, за да подсигурят системата, което е чудесно.
Считам, че във втората част, в чл. 33 поправката е да се запише “не надвишава сумата от 150 лв.”, при положение, че е било 300 лв., тоест 150 екю според препоръката.
Считам, че трябва ясно да е записано в договора между издателя и държателя, тоест в партньорството между банката и клиента да е записано точно каква е сумата, тя да не може да надвишава 150 лв., но тя да е част от отношенията между банката и клиента.
Това ще позволи според мене малко по-нормалното отразяване на нещата, а не това да е някъде написано тънко или почти никъде да не съществува, защото така е записано в закона.
Аз много ще се радвам, ако позволите, господин председател, господин Ананиев, който оглавява комисията за споразумение – така да я нарека, въпреки че тя е между банките и клиентите, тоест много важна част от гражданското общество вземе думата, за да ни каже малко повече.
Аз се надявам в истински човешкия смисъл на текста да съм била ясна, защото това е ясно за всички ни като народни представители в цялата страна. И съм убедена, че ако е допуснат този пропуск и това е записано, то е било почти добронамерено предварително. Защото най-вероятно при предното правене на закона явно се е искало максимално да бъдат защитени двете страни. Но практиката показва, че е по-добре в момента това да бъде променено. Разбира се, ако вие решите, това може да остане и с новия законопроект, ако той е в ход и предстои неговото гледане в съвсем скоро време, през следващите седмици.
Благодаря Ви, господин председател.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би ще чуем господин Ананиев и госпожа Нина Стоянова -– главен юрист на Българската народна банка.
Заповядайте, господин Ананиев.
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Ще взема отношение по съществуващия проблем, с оглед след това да имате предвид нещата, които ще кажа.
Проблемът не е в това до каква сума да бъде ограничена отговорността на вложителя, когато загуби или му бъде открадната картата. Защото на практика злоупотреби с откраднати и изгубени карти стават твърде малко. Защото ако аз съм спазил изискванията и не държа в портмонето, където е картата, пина, то крадецът няма как да изтегли сума от банкомата. Вероятността е много малка, това е съвсем нищожна възможност.
Освен това, ако картата е кредитна, той може да отиде в някой магазин да пазарува но това е малко опасно, защото могат да се усъмнят, че това е чужда карта, и да го хванат, макар че те са доста небрежни. Но това е уредено в закона. Законът казва: ако плащането е извършено само с физическо представяне на картата, без въвеждане на пин, независимо кога е злоупотребено, банката възстановява цялата сума.
Проблемът е когато се подправят картите. А това са масовите случаи. Повече от 90 на сто такива са злоупотребите. Ти изведнъж научаваш, че от сметката ти няма 500 лв., 800 лв., в зависимост от това каква сума има по сметката. Тогава пак, съгласно закона, за съжаление се казва, че банката няма да ми възстанови парите, ако изтеглената сума е до 300 лв.
Възниква въпросът: защо?
Първо, както се каза, това противоречи на препоръката на директивата. но една такава разпоредба няма и разум, тя е неправилна. Защо, след като банката ми е дала един платежен инструмент, който не е достатъчно добре защитен и може да се подправи, и то да се подправи чрез подставени, сканиращи и най-различни други технически средства по банкоматите на банките, и банката с така създадения фалшификат е измамена да плати неправомерно от вложените от мене средства в банката, тя трябва да каже: до 300 лв. не отговарям.
Но, както вече се каза, 300 лв. за нашите стандарти не са никак малко. На много хора това са им авоарите – 300 – 400 лв. За да се поддържа авоар от 300-400 лв., заплатата трябва да бъде някъде около 1000 лв., за да може на аванс и заплата да има такива суми. Това е опасно. Този текст трябва по някакъв начин да се промени, затова защото парите на вложителите се явяват незащитени – могат да се теглят.
Разбира се, ако аз – вложителят, картодържателят – имам вина и съм станал причина за едно такова неправомерно плащане, ще нося отговорност. Но когато нямам никаква вина, за мене това е един абсурден текст и трябва да се поправи.
Другият проблем, който трябва да се реши, който произтича от недостатъчно прецизните текстове и по-специално от недостатъчно прецизния текст на чл. 33. Така, както е формулиран чл. 33, предназначението на чл. 33 трябва да бъде да уреди отговорностите на картодържателя. Защото отговорностите на банката са уредени в чл. 30 и няма нужда в чл. 33 да се преуреждат. Но така, както е направено, излиза ,че предпоставка, съгласно закона, банката да възстанови сумата е картодържателят да установи, че е злоупотребено с картата му.
Възниква въпросът: как картодържателят би могъл да установи, че е злоупотребено с картата му? Това е невъзможно. Този въпрос е от съществено значение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Ананиев, извинявайте, че Ви прекъсвам, но предметът на преценка на нашата комисия е доколко тези предложения, които се правят в момента, са в унисон с европейските изисквания и стандарти. Това са съображения по същество, които може би за водещата комисия ще бъдат важни.
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Точно това ,че чл. 33 не е съобразен с текстовете на препоръката. И става въпрос за препоръка, която правителството на република България е поело ангажимент да я въведе до края на 2004 година.
Това е във връзка с отговорностите. Ако се промени, както се предлага…
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: … ще бъде в съответствие с препоръката на комисията.
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Точно така. Защото ако това не се промени, аз трябва да кажа, че проектът, който се предлага в този му вид, не може да свърши работа, защото трябва да се поправят още някои текстове. Но без да се поправи чл. 33, онази поправка не върши никаква работа. Само поради това, че ще искат от мене аз да доказвам, че картата ми е подправена, то аз никога няма да си получа парите. Тези неща са взаимно свързани.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря, господин Ананиев.
Да чуем и становището на Българската народна банка от госпожа Нина Стоянова.
НИНА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искала да кажа, че господин Ананиев преди година – две беше главен юрист на Българската народна банка. Може би вие го познавате и в това му качество. Той е наш колега. Ние не един път сме обсъждали тези несъвършенства на нормативната база.
Но позицията на Българската народна банка винаги е била ,че с такъв частичен ремонт на някои членове или части от членове на законопроекта няма да се постигне желания ефект. Както каза господин Ананиев, необходима е промяна и на други текстове, на членове 32, 33, 34 и т.н.
Аз не бих казала, че те не са в съответствие с препоръката. По-скоро ние гледаме вече напред към новата директива, която излезе и която помолих секретаря да я разпространи. Тя излезе през декември миналата година и е публикувана. В директива относно платежните услуги на вътрешния пазар се казва със срок за въвеждане най-късно ноември 2009 година в законодателствата на държавите – членки.
Тази директива преурежда изцяло материята на платежните услуги, в частност и на платежните карти, урежда доста по-добре и тези въпроси, за които в момента дискутираме, за отговорността при трансакции, които са неправомерни, с измами и т.н. затова на нас ни се иска в рамките на новия законопроект да отразим съществуващите проблеми.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Работи ли се вече по нов законопроект?
НИНА СТОЯНОВА: Не само се работи. Ние вече сме в заключителен етап. Ние го приключваме в рамките на работна група. Желанието ни е преди летните отпуски да го обсъдим с Асоциацията на банките и да го консултираме с Европейската централна банка, което е задължителна в тази материя и през есенния сезон чрез министъра на финансите да го придвижваме към Министерския съвет и оттам – към Народното събрание.
Директивата е много революционна, съдържа изключително много новости за бизнеса, създава платежни институции, като конкурент на банките, едни много по-подробно разписани правила в сравнение с досегашните. Затова ние бихме искали да има един по-дълъг период, в който бизнесът и банките да се подготвят за изпълнение на тези законови изисквания, така че законопроектът да влезе в сила през следващата година, дори по-рано от ноември 2009 година, вече зависи Народното събрание кога ще успее да го гласува.
Така че, пак казвам, ние и друг път сме обсъждали тези неща, но бихме искали да ги решим цялостно с новия закон, при обсъждането на който, разбира се, ще поканим и господин Ананиев, вече го приключваме.
Иначе ние споделяме становището на Комисията по европейските въпроси, които е раздадено. Смятаме ,че не са толкова съществени тези предложения.
И още нещо искам да кажа. Според мене измамите с банкови карти дразнят социалното чувство на всеки един човек. Но истината е, че ние няма да решим този въпрос само с нормативни средства. Това е въпрос на престъпност, на технологии.
В рамките на БОРИКА съществува група от специалисти, които работиха за подобряване на технологиите, за подобряване на защитата, както споменаха господин Ананиев и госпожа Капон. Има напредък, има нови чипове, нови защити. Това е много важно, за да се преодоляват тези измами.
Не на последно място, ние в Българска народна банка не смятаме, че в България измамите стоят по някакъв много драстичен начин, в сравнение с останали държави – членки на Европейския съюз.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: То и използването на карти не стои, както в останалите страни.
НИНА СТОЯНОВА: И използването на карти.
Искам да ви цитирам само две цифри. До края на миналата година в страната има активни 3 млн. и 600 хил. карти, които са извършили 102 млн. и 700 хил. транзакции. Така че ние не считаме, че тези 200 или 300 случаи на измами, или повече представляват огромен процент. Винаги ще има престъпност. Колкото и да подобряваме технологиите, престъпниците ги пробиват. Въпрос на развитие.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз имам един въпрос към вносителите. При така чутото становище, че се работи по цялостен нов законопроект, който да въведе изцяло директивата в тези обозрими срокове, които се посочиха, държат ли точно тези изменения, които сега се предлагат, да бъдат разгледани от Народното събрание или биха могли да изчакат да бъдат инкорпорирани в новия законопроект?
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз почти бях склонна да ги инкорпорираме, докато не чух становището на Българската народна банка в пълния му вид. Защото това да се смята, че най-важните в тази страна за всичките нас – гражданите, са незначителни в случая, аз не мога да го приема като нормален аргумент.
Не приемам аргумента за това, че количеството транзакции, направено между картите, определя едва ли не състоянието на проблемите. За всеки неговият проблем е много важен.
Мисля, че промените, които аз предлагам, със сигурност може би не са съвършени. Знаете, че между първо и второ четене имаме достатъчно време в работна група да разгледаме по същество тези неща в Комисията по бюджет и финанси, текстове, които могат да се променят, да се променят. Но срокът, за който чухме, все пак означава още една година да оставим сегашното състояние.
Така че аз смятам – и ви моля за подкрепа още веднъж, - че регламентът, който сега действа, законът и самата препоръка,на базата на която е направен, го изисква. Още повече, че в новата директива също ще продължи този дух, който беше досега. Считам, че тези малки поправки – те не са толкова много, ще бъдат няколко текста, могат бързо да бъдат приложени и да можем да решим този казус.
Считам, че той за всички нас като народни представители е много важен, защото ние затова сме тук.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз имам един въпрос към експертите и към представителя на Българската народна банка. Съгласно тези две предложения, които се правят, има ли разлика между решенията в препоръката и директивата, която е приета в края на миналата година?
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: В директивата и в препоръката в това отношение почти няма разлика. . дори в директивата се казва, че може по-малко, в зависимост от вината и т.н. там изрично е казано още по-ясно,че когато картодържателят твърди, че не е еди-какво си, трябва банката да докаже.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо Стоянова, Вашето мнение?
НИНА СТОЯНОВА: Има разлика според нас. Както казах2, директивата доста повече разработва тези въпроси.
По-специално за този конфликтен текст на чл. 32, по който се предлага да отпаднат думите “отнемане”, “унищожаване”,“подправяне” и “неправомерно използване” на платежния инструмент. Текстът на чл. 56 от директивата обаче включва задължение отново да уведомява картодържателя за загуба, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежни инструменти.
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Нека да остане така текстът. Той не е проблем, дори да остане за подправка, само да не се препраща към него.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за становища, за въпроси към вносителя.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Госпожо Капон, моят въпрос е: не можем ли да
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Този въпрос вече го дебатирахме.
МАРИЯ КАПОН: Аз абсолютно честно казано, не вярвам като цяло, че толкова бързо ще влезе цялата поправка. Аз знам колко други неща имаме да правим, с което всички сме наясно. Сега вървят други неща. Не вярвам, че ще имаме възможността да стигнем дотам.
Най-вероятно дискусията ще водим в Комисията по бюджет и финанси. Но трябва да си го кажем честно, защото тук вие трябва да кажете съответства ли на европейската директива или не. В Комисията по бюджет и финанси може би така ще стане.
Но лично аз смятам, че е хубаво да се опитаме да стигнем до някакво решение или поне ясен срок от Българска народна банка да се даде в Комисията по бюджет и финанси кога влиза следващата директива.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Мярката има силно изразен социален характер и аз ще Ви подкрепя.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други становища? Въпроси към вносителите? – Няма.
Преминаваме към гласуване. Гласуваме становището на комисията. В раздел ІІІ са казани доста от тези неща, които в момента обсъждахме, които изразяват нашите аргументи за или против едно или друго решение. в заключение е казано, че като цяло съответства на буквата на препоръката, но някои предложения или съдържат подзаконовата уредба, или стесняват приложното поле на закона.
Това е, което гласуваме в момента.
Който е съгласен с така предложеното становище, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1. Приема се.
Благодаря на вносителите и на експертите за тяхното участие.
Колеги преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Имам няколко съобщения.
Първо, предстои заседание на Обществения съвет, което ще се проведе на 11 юни, сряда от 16 часа в зала 134 на Народното събрание. Заседанието ще се проведе при следния дневен ред:
Представяне и обсъждане на Доклада за усвояване на средствата от Европейския съюз за периода 01.01.2007 г. – 01.06.2008 г., изготвен от Постоянната подкомисия за усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси.
2. Обсъждане на Предложението на Европейската комисия за Решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии – СОМ(208) 106.
3. Обсъждане на Предложението на Европейската комисия за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменениена Директива 2003/87/ЕА с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на ОБщността – СОМ(2008) 16.
4. Обсъждане на Предложението на Европейската комисия за Директива на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници – СОМ(2008) 19.
От проведените досега съвети осезаемо е изразено желанието за участието на повече наши членове в работата на Съвета за обществени консултации. Така че е хубаво да присъстват повече колеги.
Има ли някакви въпроси? – Няма.
Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
