1. Разглеждане на обединен законопроект от законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата №502-01-25, внесен от Министерски съвет на 10.08.2005 г. и законопроект №554-01-27, внесен от н.п. Йордан Мирчев и група народни представители на 10.08.2005 г. – за второ четене.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията №502-01-15, внесен от Министерски съвет на 10.08.2005 г. – за второ четене.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДН ОСЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА


П Р О Т О К О Л
№ 1

На 1.09.2005 г. от 14.40 ч. се проведе първото редовно заседание на Комисията по транспорт и съобщения на Четиридесетото Обикновено Народно събрание. То бе открито и ръководено от нейния председател господин Йордан Мирчев.
Към протокола се прилага списък с присъстващите на заседанието народни представители.

***

ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми членове на Комисията по транспорта и съобщенията, уважаеми гости, откривам днешното първо заседание на комисията в рамките на това Народно събрание. Темпът, с който комисията завърши своята работа в Тридесет и деветото Народно събрание е същият. Комисията се състои от 21 члена.
Ще помоля всеки, който взима думата, да се представя, докато се опознаем с новите колеги.
В дневния ред на нашата комисия засега ще има седем законопроекта: Кодекс на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет, Закон за пътищата, внесен от н.п. Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев, два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата – един от МС, другият от група народни представители, законопроект за далекосъобщенията , предстои ни да получим за обсъждане ратификацията за “Дунав мост – 2”. Предстоящо е да получим и нови закони, каквито са Законопроектът за електронните съобщения. Знаете, че в предишното Народно събрание Законът за далекосъобщенията ни отне 3-4 месеца, защото това е обемен закон. Предстои разглеждане на законопроект за железопътния транспорт, законопроект за гражданското въздухоплаване. Предстои и разглеждане на законопроект за пътищата, законопроект за автомобилните превози и др.

Днешното заседание на комисията ще се проведе при следния дневен ред:
1. ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
2. ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА.
На следващото заседание на комисията ще ви представим един проект на Правилник за организацията и дейността на Комисията по транспорта и съобщенията. В сряда или четвъртък ще го раздадем в пленарната зала и на едно от следващите заседания ще обсъдим трябва ли да имаме специфичен правилник за устройството и дейността на комисията или ще се ръководим от общоприетия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. В предишното Народно събрание имахме такъв специфичен правилник. Аз с моите колеги-експерти поемам ангажимент ада ви предложим такъв проект на правилник, да се запознаете с него и след това да решим колективно дали ви удовлетворява и какви допълнения ще бъдат внесени в него.
Другото, което искам да ви предложа, тъй като има много законопроекти, в които има чисто евроинтеграционни текстове, има и текстове във връзка с предстоящия мониторинг, които трябва да бъдат приети, особено след срещата на премиера и двамата министри . по европейските въпроси и на външните работи. Предполагам, че сте информирани за това, което предстои.
Ще се постарая през следващата седмица да ви дам един списък от особено важните закони, които трябва да бъдат приети в близкия месец и до края на годината. Моля, тъй като много от измененията в законите касаят модернизацията в областта на транспорта и съобщенията, ако сте съгласни, можем да приемем много бързо евроинтеграционните текстове, а за други закони, какъвто е Законът за движение по пътищата в останалата му част, Законът за автомобилните превози, Кодексът за търговското корабоплаване, предстоящият Законопроект за електронните съобщения ще ви предложа преди обсъждането на тези законопроекти в комисията и в пленарната зала, преди първо четене, а след това и преди второ четене, да използваме практиката да ги обсъждаме на експертни заседания или работни групи с участието на неправителствени организации, на експерти в съответната област. Мисля, че това ще бъде много по-полезно, за да могат тези закони да станат ефективни, а не да приемаме текстове, които след това няма да работят или ще предизвикат определени проблеми или трудности при приемането. Това са закони от изключително значение.
В близко време – след седмица или две ще създадем една такава работна група с участието на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, с неправителствени организации по отношение на закона за движение по пътищата, с Асоциацията на българските автомобилни превозвачи, които са 12 и 4 нови, с по-малък транспортен капацитет, с Асоциацията на таксиметровите шофьори. Ще направим една предварителна дискусия по Законопроекта за автомобилните превози, тъй като това, което гласувахме на първо четене в пленарната зала, предизвика много дебати. Мисля, че е хубаво те да бъдат обсъдени първо в един работен порядък, преди комисията да се събере на заседание между първо и второ четене.
Предполагам, че ще правим много по-често такива дебати и по новия Законопроект за електронните съобщения с участието на “Мобилтел”, “Глобул”, С Комисията за регулиране на съобщенията, с Министерството на транспорта, с други неправителствени организации, които също активно работят по тези въпроси. Този законопроект, както беше преди 2-3 години Законът за далекосъобщенията, предизвиква огромен интерес. Той е изключително важен. Ние ще стъпим на нова равна рамка и ще бъде полезно да обсъдим тези неща предварително на подкомисии, ако прецените да създадем такива по някои дейности. Нашата комисия реално ще обслужва Министерството на транспорта, цялостната транспортна политика и инфраструктурните проекти, ратификацията на заемните споразумения, Министерството на вътрешните работи главно в частта на Закона за движение по пътищата и определени раздели, свързани със специалните разузнавателни средства по Закона за далекосъобщенията или както ще бъде гласуван новият Законопроект за електронните съобщения, Министерство на регионалното развитие, тъй като Законът за пътищата по същество е предмет на нашата комисия, винетната система, пътищата са част от Глава 9 “Транспортна политика” и затова минават през нашата комисия. Имаме взаимодействие с Министерството на отбраната по отношение на режима на кораби в българските пристанища и т.н. Имаме взаимоотношения и с Комисията за регулиране на съобщенията, с други организации – Комисията за защита на децата – по отношение на Закона за движение по пътищата. Така че ще имаме възможност по определени закони да създадем или подкомисии, ако вие счетете за необходимо, или да провеждаме предварителни дискусии с широкото участие на експерти, за да може тези закони да станат работещи.
На днешното заседание предлагам да кажем няколко думи за обобщения законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Съгласно правилника на НС двата законопроекта - на Министерския съвет и на група народни представители, които бяха приети на първо четене, са слети в обобщен законопроект, който днес ви е раздаден. В установения срок трябва да се направят предложения между първо и второ четене.
По този законопроект ще вземат отношение представители на Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи, полк. Алекси Стратиев – началник на Управление “Пътна полиция” в МВР, господин Николай Точев е изпълнителен директор на “Автомобилна администрация”. Тук присъства зам.-министърът на транспорта господин Неделчо Неделчев, госпожа Красимира Стоянова – директор на Правната дирекция в МТ, Божидар Симеонов – директор в МТ, в момента тук има представители на медиите, Българската телекомуникационна компания, “Глобул”, “Мобилтел”.
Предлагам по Закона за движение по пътищата да разделим нещата. Особено важни от този законопроект са текстовете за евроинтеграцията и свободното движение на стоки. Да разделим нещата, като на второ четене приемем само евроинтеграционните текстове, каквито са чл. 138 – за свободното движение на стоки. Вчера на заседанието на комисията по земеделие се разглежда законопроектът за контрол върху стопанска и горска техника, същият въпрос стои и при тях. Има и някои други евроинтеграционни текстове – напр. чл. 140 – за категоризацията, и някои задължения на комисията за защита на потребителите.
По този законопроект моля да вземат отношение представителите на МВР и МТ, з ада кажат те своето становище – върху кои текстове ние да съсредоточим нашето внимание при второто четене. А за останалите текстове ще ви помоля да приемете следното принципно предложение. Ние не че ги отхвърляме, но понеже предизвикват много дебати, особено за съдържанието на алкохола, промяната на Наказателния кодекс – тези тестове след месец и с някои други подобрения в този законопроект ще ги внесем като група народни представители след предварително обсъждане в една работна група с участието на неправителствени организации и основно с представители на двете министерства, за да ги подготвим за приемане. А не в пленарната зала да продължаваме да водим дискусии, на които трудно се намира решение. По този начин решаваме основния въпрос – за приемането на текстове, свързани с еврохармонизацията, и второ, даваме повече време, за да направим този закон, който се нуждае от кръпки, а от много сериозни промени – по отношение качеството на периодичните прегледи, с оглед на първоначалната регистрация, по отношение на отговорностите, квалификацията и поведението на водачите на пътя, техническото състояние на моторните превозни средства и т.н. затова според мен трябва повече време.
Моля господата Точев и Стратиев да се ограничат само върху евроинтеграционните текстове. Знаете, че една от петте критики е по свободното движение на стоки, което се отнася и до моторните превозни средства, и за ремаркетата, изобщо до всички пътно превозни средства.
НИКОЛАЙ ТОЧЕВ: При така поставените условия от гледна точка на Министерство на транспорта следва да се спрем върху чл. 138 и чл. 149. Член 138 се отнася до директивите за одобрение типа на моторните превозни средства. И тъй като досега действащият текст е прекалено общ и при последователното влизане на изискванията към различните категории моторни превозни средства новата редакция ще позволи да приложим това изискване, тъй като вече наредбите са издадени.
Специално по чл. 138 предлагам да се направи профилиран текст. След като обсъдихме двете приложения със специалистите, имаме нов вариант, който е обобщаващ.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това няма да дискутираме сега, защото трябва да мине срокът по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание между първо и второ четене. Сега сме дали само обобщени доклад. Моля да подготвите обобщените текстове и ги предайте до петък тази седмица или до сряда следващата седмица.
Член 149 е за липсващите в нашия закон категории – L, L-1 и т.н.
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз моля да се разгледа и чл. 140, тъй като той касае интеграцията с европейската практика.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Задължително ще се разгледат чл. 140 и чл. 143, където има 7 позиции за превозните средства, които не подлежат на регистрация. И това ще е достатъчно, за да нямаме проблеми ри изготвянето на мониторинга.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председател, формално, тъй като двата законопроекта са приети на първо четене, би трябвало да се даде общ законопроект такъв, какъвто Вие сте предложили и по който може би трябва там, където има различни текстове по един и същ текст на закона, да се търси най-доброто. Но това, което Вие предложихте и беше прието от вносителите на единия законопроект – на МС, наистина облекчава работата. Естествено, че за да отговорим на изискванията за хармонизация на законодателството ни с това на Европейския съюз трябва да останат само чл. 138, 140, 143 и 149, но няма да пропусна да добавя и Заключителните разпоредби, защото те касаят до какво водят тези членове в закона за защита на потребителите.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, текстът за този закон също трябва да го включим задължително.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това обаче означава, че реално скелетът на общия законопроект трябва да бъде проектът, внесен от Вас и господин Мутафчиев, Костурски, Петърнейчев и Ремзи Осман. За да може това да бъде общ законопроект, реално вносителите на другия законопроект реално би трябвало да се откажат от останалите членове от техния законопроект, приет на първо четене, а може да направят само подобрения по тези членове, върху които току що говориха господин Точев и господин Стратиев. Това ще облекчи много работата, но ще трябва това да се даде на председателя, за да започне да тече срокът за второ четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Опитах се да убедя колегите от Министерския съвет да оттеглят текстовете, но това става трудно, затова в рамките на комисията ние можем да подходим коректно. Ние ще пуснем законопроекта, но след това можем да гласуваме за отпадането на тези параграфи, като предварително ще знаем, че народните представители ще внесем тези текстове по-нататък, като предварително направим една по-широка дискусия. Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ние ще приемем отпадането на много параграфи, но с уговорката, че след месец-два ще се върнем към един нов закон без тези кръпки, които миналия парламент правихме четири пъти по този закон.
По-добре да закъснеем с два месеца, но да подготвим един закон, който ще дава резултат и по отношение на обективните устройства за контрол, за поведението на водача, на органите и т.н.
Колеги, ако вие приемете този принцип, мисля, че двете министерства няма да възразят. Това не означава, че ние отхвърляме тези текстове.
Моля да гласуваме това чисто формално и да се ограничим в нашите предложения по чл.138, 140, 143 и 149. По Закона за защита на потребителите има текстове от народни представители и от Министерския съвет. Ако се съгласите, колеги, с това ще ни улесните.
Ще моля да гласуваме това принципно предложение.
За – 16, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, разбирам, че утре ще внесете общия законопроект. Искам да направя няколко разяснения, ако позволите. Първо, не е редно да се пише “По законопроекта на Министерския съвет”, “По законопроекта на Йордан Мирчев и група народни представители”.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това е работен вариант, който сме направили за ваше улеснение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Тук има по един и същ член два различни текста от двамата вносители. Това не може да се внесе по този начин в деловодството.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Утре ще го оправим преди внасянето в деловодството. Този материал е само за членовете на комисията.

Преминаваме към т. 2 по дневния ред: ЗИД на Закона за далекосъобщенията.
По този законопроект също предлагам да се концентрираме върху онова, което е свързано с еврохармонизацията, защото ни предстои и в момента в Министерския съвет върви на съгласуване новият законопроект за електронните съобщения. Няма смисъл сега с тези текущи поправки да обременяваме нещо, което не може да бъда е изпълнено. По-добре е то да бъде подготвено и да бъде разгледано по-подробно в новия законопроект.
Основните предложения по този законопроект са на господин Евгени Чачев и господин Иван Николаев Иванов.
Има думата господин Неделчев като вносител на законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НЕДЕЛЧО НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми господа народни представители, предлаганите изменения в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията са концентрирани върху два основни проблема. Първият е задължението на България да въведе изискванията на Директива 33на Европейския съюз от 1997 година, с която да се уреди възможността на Комисията за регулиране на съобщенията да разрешава спорове между далекосъобщителни оператори, което беше направено с приемането на действащия Закон за далекосъобщенията, но е необходимо и създаването на разпоредби, които на законово ниво да въведат и самата процедура, която трябва да се спазва от комисията.
Вторият проблем е недостатъчната възможност при някои от сегашните текстове на Закона за далекосъобщенията да бъдат постигнати целите, посочени в самия закон – осигуряване на предпоставки за развитие на далекосъобщителния пазар, създаване на условия за равнопоставеност на операторите и насърчаване на конкуренцията между тях, защита на интересите на потребителите на далекосъобщителни услуги, предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга.
Също така в процеса на прилагане на сега действащия Закон за далекосъобщенията беше установено, че е налице противоречиво тълкуване и прилагане на определени текстове от закона от правоприлагащите органи. Затова и Министерството на транспорта предложи и бяха приети от Министерския съвет тези изменения, които в момента се разглеждат във вашата комисия.
Считам, ако бъде преценено от членовете на комисията, ако е възможно, не само текстовете, свързани с изисквания по европейските директиви, но също така и другите текстове, които ще улеснят значително прилагането на закона и ще облекчат някои проблемни моменти в него, да бъдат разгледани във възможно най-кратък срок.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, по § 1 има предложение на н.п. Евгени Чачев, което според мен е редакционно – става дума за добавката “предвидените в този закон” към текста на Министерския съвет.
Моля за становището на вносителя.
НИКОЛАЙ ТОЧЕВ: Предложението е редакционно и уточняващо, приемаме го.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: По какви други закони има задължения? Ако няма други такива закони, в такъв случай защо е необходимо това уточнение?
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Законът не е за Комисията за регулиране на съобщенията. КРС е продукт на този закон.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Но по какви други закони има задължения КРС?
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тук се определят операторите със значително въздействие върху пазара и КРС взема решение относно налагането на предвидените в този закон специфични задължения.
Ще ви прочета основния Закон за далекосъобщенията, чл. 27, т. 18:
“Чл. 27. Комисията:
18. определя операторите със значително въздействие върху пазара и взема решение относно налагането на предвидените в този закон специфични задължения за тях;” т.е. това е записано в сега действащия закон, а този израз е премахнат от текста на МС.
Какви са основанията за премахването на тези думи “предвидените в този закон”?
Точка 18: “Определя операторите със значително въздействие върху пазара, взема решение относно налагането на предвидените в този закон специфични задължения и дава задължителни указания н обществени оператори в предвидените от този закон случаи;”
Ако ние приемем предложението на господин Чачев, значи потвърждаваме действащия текст на чл. 27.
Красимира Стоянова (директор в МТС): Действително бележката е редакционна, но в сравнение с текста на действащия в момента закон допълнението е възможността на комисията да дава задължителни указания на обществените оператори в предвидените от този закон случаи. и явно, за да няма противоречие относно специфичните задължения, е направено и предложението на н.п. Евгени Чачев “предвидените в този закон” да бъде относимо както към специфичните задължения, така и към даването на задължителни указания. Бележката подобрява текста, така че може да бъде приета.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има ли други становища? Няма.
Моля, които подкрепят предложението му, да гласуват за него като редакционна поправка.
За – 16, против и въздържали се няма.
Предложението на господин Чачев се подкрепя.
Тогава окончателният текст ще бъде в неговия вариант
По § 2 няма предложения. Моля да го гласуваме.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстът на § 2 се подкрепя.
Има предложение също на н.п. Евгени Чачев за създаване на нов § 2а: В чл. 45, ал. 2 да се създаде т. 4 със следното съдържание:
“4. взаимно свързване на обществени далекосъобщителни мрежи.”
Чл. 45, ал. 2 от закона гласи:
“(2) За оператори със значително въздействие върху пазара могат да бъдат определени далекосъобщителни оператори по чл. 44, които осъществяват съобщения чрез:” и по-нататък точките изреждат.
Пак ще ви помоля да не променяме само за няколко месеца някои неща, които засягат тази дейност. По-добре е тези текстове да отидат в новия законопроект, който се готви.
Нека чуем вносителя по предложението на господин Чачев:
ЗАМ.-МИНИСТЪР НЕДЕЛЧО НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми господа народни представители, предложението на н.п. Евгени Чачев е от голямо значение за регулацията на целия телекомуникационен пазар. Също така считам, че предложения от него нов § 2а трябва да се разглежда във връзка с друго негово предложение за създаване на нов § 19а където са описани и самите механизми за регулация след дефиниране на този пазар.
За да се опитам да обясня значението, до момента се определят три пазара на фиксирани телефонни мрежи – на услугата линии под наем и на мобилни далекосъобщителни мрежи и предоставяне на гласови телефонни услуги чрез тях. Това са три пазара, на които може да бъде определен оператор със значително въздействие върху пазара. Прибавянето на нов пазар – на взаимно свързани далекосъобщителни мрежи и съответно в по-нататъшните промени включване в обхвата на регулация от комисията, отговаря на новата регулаторна рамка на Европейския съюз от 2002-2003 г. Сега действащият Закон по далекосъобщенията се базира основно върху регулаторната рамка на Европейския съюз от 1998 г. Вие знаете, че задължение на България е да приеме и новата регулаторна рамка. Тези промени са в съответствие с духа и посоката на развитие на регулацията в Европейския съюз. Този въпрос – за обхвата на пазара, включително на взаимното свързване, е бил поставен на подкомитета между България и Европейската комисия като един от въпросите, които следва да бъдат уредени в законодателната рамка.
Аз предлагам въпросът да се разгледа на две нива. Първо, на принципно ниво, дали е необходимо на този момент или да се изчака на следващ етап, което най-вероятно ще се случи в рамките на следващата година с новия Законопроект за електронните съобщения включването на тези елементи в новата регулаторна рамка, това е първото принципно ниво. И второто ниво е дали конкретните текстове са достатъчно добре написани и дали ще бъдат достатъчно добри, за да дадат механизми на Комисията за регулиране на съобщенията да изпълнява регулаторната си функция по отношение на тези пазари – на мобилния и на пазара на взаимно свързване. На принципно ниво като вносител не можем да възразим, тъй като както казах, това е в съответствие със сега действащата в Европейския съюз регулаторна рамка.
Аз ще помоля изказванията да са по-кратки, за да можем днес до края на заседанието да приемем този законопроект. Всички знаете, че пленарната зала няма какво да гласува.
Готов съм да приема, тъй като всичко, което се основава на регулаторната рамка от 1998 г., както е целият Закон за далекосъобщенията, мисля, че е по-добре да изчакаме новата рамка с новия Законопроект за електронните съобщения. Просто не виждам за тези няколко месеца как можем да се организираме. Лично аз изразявам мнение, че този текст трябва да отпадне и да остане за следващия Законопроект за електронните съобщения.
Моля колегите да кажат своето мнение. Новият законопроект има съвсем нова рамка. Мисля, че такива важни текстове, които в случая не са от такова съществен означение за това, за което бързаме да приемем този законопроект, не нарушават…
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Както това, така и следващите предложения, които прави господин Чачев, са в един дух, който значително надхвърля очакванията, заложени в основния законопроект на Министерския съвет. Без съмнение те са свързани с определени тенденции не само в страната, но и в Европейския съюз.
Но, първо, както господин Чачев, който не е най-добрият специалист в тази посока, отсъства, и това, което е предложил, наистина предстои да бъде гледано в една много внимателна дискусия, може би нелека и продължителна.
Ето защо ние подкрепяме идеята на председателя на комисията тези текстове да отпаднат – както този, така и другите, които касаят тази проблематика.
Предлагам да пристъпим към гласуване, ако няма други становища.
НЕСРИН УЗУН: Предварително ще кажа, че ние също подкрепяме Вашето предложение за отпадане на тези текстове, не само защото ще има ново законодателство в това отношение, но според мен, ако сега тези текстове бъдат приети, те по-скоро ще затормозят действието на сегашното законодателство.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз подкрепям предложението на председателя и изложените от колегите мотиви. Солидаризирам се с това предложение.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има ли други становища? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Чачев.
За – няма, против – 14, въздържали се – 2.
Комисията не подкрепя предложението.
По § 3 няма предложения.
Някой ще добави ли нещо по нещо? Няма желание.
Моля да гласуваме предложението на вносителя.
За – 16, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 има предложение на н.п. Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, ще започна с това, което междувременно беше казано, а то е, че след не повече от два месеца ние ще имаме нов законопроект за електронните комуникации.този закон ще уреди цялостната материя в далекосъобщенията, която досега се третираше в Закона за далекосъобщенията.
Целта на сегашния изменителен закон би трябвало да бъде единствено хармонизирането на нашето право с директивите, с правото на европейския съюз и то специално свързано с правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията. Защото и в действащия закон комисията имаше правомощието да разрешава спорове между оператори, но нямаше разписана процедура за това, т.е. нямаше инструментът да прави това. И това е основната причина да се внесе този изменителен закон.
Покрай това, което аз изцяло подкрепям, това са определени параграфи, да не ги изброявам, има и някои полезни предложения, каквото е напр. по § 3, където се прецизира основанието за отказ, но има други параграфи, които аз не мога да приема, особено направени 2 месеца преди новия закон.
Затова предлагам § 4 да отпадне, защото този параграф по същество дава възможност да се издава повече от един лиценз за една и съща далекосъобщителна дейност, с изключение на наземното разпръскване на радио- и телевизионни програми. Това обаче може да доведе до съществена концентрация на дейност и до голяма степен е риск за плурализма в областта на разпространение на информацията. Ако искаме това да се въведе, а то сигурно ще се въведе в новия Закон за електронните комуникации, е необходимо да бъде обвързано с диференциация на различните видове далекосъобщителни дейности и оттам диференциация на гаранциите за защита на плурализма в разпространението на информацията.
По тази причина, господин председателю, и като считам, че това предложение, първо, е нецелесъобразно да се подкрепи два месеца преди новия закон, и защото е извън обхвата на интеграционните членове, които трябва да гласуваме, на тези основания предлагам този § 4 да отпадне.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: За тези, които нямат действащия закон, ще прочета чл. 59, ал. 1:
“Чл. 59 (1) Индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност с национално покритие – и сега предлаганото изменение - наземно радиоразпръскване - не се издава на обществен оператор или на свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, притежаващи друга лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност.”
Алинея 2 се основава съответно на ал. 1.
Има ли други становища?
ЗИНА ТРИФОНОВА (Член на Комисията за регулиране на съобщенията): Професор Мирчев, благодаря. Бих искала да изясня следното. Според мен става въпрос за разпоредба в настоящия, в действащия закон, която не съответства на нито една разпоредба на действащите и на предишни европейски директиви. Т.е. подобно ограничение, което е въвел нашият закон по исторически причини, не съществува в законодателната рамка на Европейския съюз.
Второ, това, от което Вие се безпокоите, господин Иванов, а именно – плурализма на медиите, именно с поправката, която се предлага – че тези ограничения могат да останат тогава, когато става дума за наземно радиоразпръскване, се предлагат от Министерския съвет като вносител. Т.е. ограничението ще отпадне за други видове далекосъобщителни дейности, но не и за радиоразпръскването.
Искам да добавя още нещо. Прилагайки закона вече две години, мога да кажа, че този текст е повече пречка, отколкото е помагал на Комисията за регулиране на съобщенията да прилага законовите текстове. Така че и от практическа, и от европейска, а и за запазване на възможността за медиен плурализъм и за неналичие на медийна концентрация текстът ипълнява ролята, която би следвало да изпълнява.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Първо, по отношение забележките на госпожа Трифонова. Госпожо Трифонова, аз не разбрах необходимостта точно два месеца преди новия закон какво революционно преобразувание ще направи това изменение, което внася министерството.
На второ място, да, наземното радио- и телевизионно разпръскване остава под определен контрол, но това означава, че наистина може да има монополизъм по кабелното и сателитното разпространение на програми. Това е от една страна.
Второ, по никакъв начин тук, дори за цифровото наземно радиоразпръскване въпросът не се поставя, а той влиза и трябва да влезе в новия закон. Затова казвам: това ли е необходимо да се реши в момента? Аз ще направя една допълнителна уговорка.
Има нов щат на Министерство на транспорта, може би не е пълен, но е редно то да се произнесе, тъй като това е предложение от стария Министерски съвет. Редно е то да се произнесе върху целесъобразността от промени в последния час на съществуването на Закона за далекосъобщенията. Затова аз ги гледам под лупа и искам само това, което наистина е необходимо и за което няма да се каже, че ние чрез Закон аза далекосъобщенията сме блокирали нашето присъединяване към Европейския съюз. А това не е там. Вярно е, че г о няма в никаква директива, но и това не е точно, което в момента се изисква от директивите на Европейския съюз за нашия Закон за далекосъобщенията.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има думата господин Мартин Йорданов.
МАРТИН ЙОРДАНОВ (“Мобилтел”): Действително по този текст се спори доста, включително и в съда. В интерес на истината има технологии, които се наричат с едно име. В зависимост от малки технически детайли могат да обслужват съвсем различни бизнес предложения. Пример за това е предстоящият търг за издаване на 5 лицензи от системата “точка към много точки”, където има 2 лицензи в една честота и 3 в друга. Те се наричат еднакво и за всеки юрист, съдия и т.н. това биха били еднакви лицензи, а те обслужват съвсем различни приложения за бизнеса.
Предложението на правителството по чл. 59 е минало обществено обсъждане с всички оператори и регулаторът, и министерството са отчели нашите забележки. От гледна точка на предотвратяване на концентрация на някаква стопанска дейност в далекосъобщенията, тук специално изключвам медиите, има органи, които ще се произнесат – Комисията за защита на конкуренцията, а и Комисията за регулиране на съобщенията като орган за регулация, предполагам, че ще вземе необходимите мерки да не допуска това. Ние подкрепяме предложението на правителството.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Кажете още веднъж Вашето предложение.
МАРТИН ЙОРДАНОВ: Да се приеме предложението на правителството.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Други желаят ли думата?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Аз искрено съжалявам, че не разполагаме с достатъчно информация за последиците от това решение. Вярно е това, което казва господин Иванов, и което коментирахме и по предишния текст. Въпреки че законопроектът е надлежно и своевременно внесен, аз не бих се ангажирал да гласувам за тези два текста на § 4, преди да чуем становището и на министъра и на неговия екип. Не знам в каква степен, господин Неделчев, разполагаме с някакво надеждно доказателство за становището на министъра и неговия екип.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НЕДЕЛЧО НЕДЕЛЧЕВ: Господин Пантелеев, считам, че все още съм част от екипа на МТС, щом съм тук.
Считам, че тези промени се поддържат от новото ръководство на Министерство на транспорта. Не мога да предположа какво друго доказателство искате да получите, че те се поддържат. Считам, че ако не се поддържаха, би имало действия в тази посока.
ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз смятам да подкрепя предложението на господин Иванов. Всички тук сме разумни хора и смятам, че за два месеца нищо няма да се промени. И какъв е този спор сега да се наложи точно това?
Затова предлагам, господин председател, да се гласува и да преустановим всякакви дебати.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НЕДЕЛЧО НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, ако може една забележка. Да, намерението на Министерството на транспорта е да внесе в най-кратък срок в Министерския съвет и съответно след това в Народното събрание Законопроектът за електронните съобщения, който ще замени Законът за далекосъобщенията, но вие сами много добре помните колко време отне обсъждането на предишния закон. В самата секторна политика за далекосъобщенията е определен срок средата на следващата година. Считам, че този срок е реалистичен. Т.е. забележката ми е, че не считам за възможно за 2 месеца да бъде приет новият Закон за електронните съобщения. Смятам, че 9 или 10 месеца ще трябва да стъпим на този закон, а биха могли да възникнат практически проблеми. Например въпрос за законосъобразност, при тези търгове, които бяха споменати от представителя на Мобилтел за системата “от точка към много точки” при закупуване на оператори, които имат вече други лицензи за радиоразпръскване, този предложен текст е техническа корекция, която считам, че в сектора ще има подкрепа… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: По отношение на миналия законопроект от 300 параграфа имаше 350 предложения. Дай, Боже, при следващия закон да не е така. Ако той е подготвен както предишния закон, тогава и 6 месеца няма да стигнат. Съгласете се, че такъв закон не може да мине.
Предлагам ви следното. Нека временно отложим този текст. Ако свършим целия законопроект, можем да се върнем към него и го гласуваме, а ако не свършим законопроекта, ще поискам писмено становище от министъра на транспорта по този въпрос, за да удовлетворя и предложенията на колегите.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: С едно допълнение, аз бих гласувал да отложим текста, но към него да се върнем следващия път, а не, ако приключим навреме, отново да го разискваме.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Отлагаме текста.
Преминаваме към § 5, където има предложение на н.п. Евгени Чачев.
Моля да чуем становището на Министерството на транспорта и на Комисията за регулиране на съобщенията.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя – Министерския съвет. Смятаме, че е по-коректен и правилен. Идеята е била във всички случаи, когато се издава индивидуална лицензия без търг или конкурс, което Законът за далекосъобщенията позволява, да се поставят от Комисията за регулиране на съобщенията и условия, които са финансово-технически, както и условията за спазване на конкуренцията.
Разликата в предложенията на Министерския съвет и н.п. Евгени Чачев е в предлога “или”. Според нас той предлага алтернативно да бъдат слагани такива изисквания – или технически, или финансови, или условия, свързани с конкуренцията. Смятаме, че при всички случаи регулаторният орган следва при издаването на лицензия и налице ли са условия за спазване на конкуренцията. Подкрепяме текста, предложен от Министерския съвет.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Няма други становища.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Евгени Чачев.
За – няма, против – 16, въздържали се – няма.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Евгени Чачев.
Моля да гласуваме предложението на вносителя.
За – 16,против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя предложението на Министерския съвет.
Следва предложение на н.п. Евгени Чачев за създаване на нов § 5а – нещо, което като принцип дискутирахме и при § 2а.
Моля за становището на Министерството на транспорта и на Комисията за регулиране на съобщенията, защото тук се касае до функции на КРС.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Икам да направя уточнение, че тук има няколко последователни предложения на господин Чачев във връзка с предложението по чл. 45. това е едно от предложенията, които са вързани с новия пазар, който се предлага да бъде създаден. Член 118 е свързан с новия пазар. По-нататък също има още няколко подобни текста. Така че след като вече комисията не възприе тази идея, става дума за текстове, развиващи по-нататък същата идея.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Член 118 се отнася до операторите със значително въздействие върху пазара.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обаче съм длъжен да подложа това предложение на господин Чачев на г ласуване.
Моля да гласуваме това предложение.
За – няма, против – 16, въздържали се – няма.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Чачев за създаване на нов § 5а.
По § 6 също има предложение от н.п. Евгени Чачев. Нек аразгледаме първо предложенията му по ал. 1. Той предлага редакционна промяна на текста в ал. 1 – вместо текста на вносителя “срок два месеца” да стане “срок до два месеца”, а изразът “съгласие или за даване” да се замени със следния “съгласие и/или за даване”.
Моля юристите да кажат кой израз е по-правилен.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (директор в Министерство на транспорта): Очевидно изразът “в срок до 2 месеца” е по-правилен. Получила се е грешка в законопроекта.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: По-нататък има тази забележка на още 4 места.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: В законопроекта, който е влязъл в Министиерския съвет, изразът е “в срок до два месеца”…
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ясно, подкрепяме предложението на господин на Чачев.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Прпедлагаме да не бъде подкрепено редложението на н.п. евгени Чачев при замяната на съюза “и” с израза “и/или”. Процедурата е уредена стройно с предложения от Министерския съвет законопроект и съдържа алтернатива на искането на засегнати лица – т.е. или за постигане на съгласие, или за даване на задължителни указания. Това е идеята, прокарана и в по-нататъшните текстове на законопроекта. Смятаме, че тя следва да бъде приета.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Добре, от това предложение подкрепяме първата част, а втората – не.
Има ли други становища? Няма.
Колеги, моля да гласуваме първата част от предложението на н.п. Чачев.
За – 16, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя първата част от предложението на н.п. Чачев след думата “срок” да се добави “до”.
Моля да гласуваме втората част от предложението на Евгени Чачев – съюзът “и” да се замени с “и/или”.
За – няма, против – 16, въздържали се – няма.
Комисията не подкрепя втората част от предложението.
Преминаваме към предложението на г-н Чачев по ал. 2 . В текста на вносителя е казано “задължително се посочват обстоятелствата%, а господин Чачев предлага да се каже “задължително се описва”. Каква е разликата? Има и друга промяна в текста.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Бележката е редакционна и според нас – ненужна. Когато са изготвяни предложенията по този законопроект е спазвана терминологията на установена вече процедура, каквато е процедурата в Гражданския процесуален кодекс. Доколкото се касае за едно производство или едно искане, е използван и същият понятиен апарат. Смятаме, че при една установена практика в българското законодателство би трябвало да се придържаме към нея.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Чухте становището на вносителя. Моля за становище от членовете на комисията или от други гости. Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Чачев по ал. 2.
За – няма, против - 17, въздържали се - няма.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Евгени Чачев по ал. 2.
Моля да гласуваме ал. 2 така, както е текстът на вносителя.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По ал. 3 предложението на господин Чачев е следното: думите “в случаите, когато се иска даване на задължителни указания от комисията” се заменят с “за даване на задължителни указания от комисията”.
Текстът става:
“(3) Към искането по ал. 1 засегнатото лице прилага заверени копия на документи, доказващи изложените обстоятелства, съдебно удостоверение за актуално състояние на регистрацията на лицето и документ за платена такса за разглеждане на искането – текстът на МС е – в случаите, когато се иска даване на задължителни указания от комисията, а господин Чачев предлага да се каже – за даване на задължителни указания от комисията.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя – МС. На пръв поглед бележката изглежда редакционна. Разликата идва оттам, че документ за платена такса за разглеждане на искането се прави само тогава, когато се иска даване на задължителни указания от комисията. Прецизният текст е на МС.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има ли други становища? Няма.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Евгени Чачев по ал. 3.
За – няма, против – 17, въздържали се – няма.
Текстът на господин Чачев по ал. 3 не се подкрепя.
Моля ви да гласуваме текста на МС за ал. 3 и като цяло § 6 заедно с поправката “до 2 месеца”.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за ал. 3 и като цяло за § 6 с тази поправка.
По § 7 има 2 страници предложения на н.п. Евгени Чачев. В неговите предложения много от текстовете повтарят текстовете на вносителя. Такива са чл. 124а, ал. 1. Има разлика в ал. 2 – добавено е “в срок до 3 дни”. Алинея 3 е еднаква, ал. 4 е същата. По чл. 124б има разлика – господин Чачев предлага “състав от експерти и поне един правоспособен юрист”, в текста на МС е “правоспособен юрист” и т.н.
Моля представителите на Министерството да се произнесат по цялостното предложение на господин Чачев, защото то в много голяма степен преповтаря текстовете на Министерския съвет с някои малки изключения.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НЕДЕЛЧО НЕДЕЛЧЕВ: Считам, че предложенията на господин Чачев са или опит за уточняване, или добавяне на това “до”, което е изпуснато в целия закон. Ще ви дам примери. На няколко места има замяна на “недостатъци” с “нередности”. За мен това са думи с еднакъв смисъл. Не виждам някаква юридическа разлика в тези думи.
Считам, че като цяло текстът на МС е добър и трябва да остане в предложения вариант.
По отношение на предложенията за сроковете също не сме съгласни. Това конкретно предложение в ал. 2 е “за срок от 3 дни”, но не се изяснява от кой момент – от самото подаване на заявлението ли. Ако се разбира така, не е възможно чисто практически, защото в същия срок Комисията за регулиране на съобщенията трябва да избере комисия, която да разгледа случая. Този срок е нереалистичен. Цялата логика на предложената процедура съдържа достатъчно ясни и кратки срокове за разглеждане на процедурата и считаме, че този срок е излишен.
Ако може да направя едно друго предложение, което установихме съвместно с Комисията за регулиране на съобщенията. В самото предложение на МС в чл. 124а, ал. 1 се предлага 3-дневен срок, в който комисията с решение трябва да определи специализирана комисия, която да съдейства на лицата, търсещи тази процедура. Считаме, че е грешка на вносителя. Този срок е нереалистично кратък и предлагаме да бъде удължен на 7-дневен, тъй като в 3-дневен срок не винаги е възможно КРС да има заседание, на което да вземе такова решение.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение да гласуваме ан блок предложенията на господин Евгени Чачев.
За – няма, против – 17, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Моля сега да гласуваме § 7 в текста на вносителя, като вместо 3-дневен запишем 7-дневен срок. (Реплики.)
ЗИНА ТРИФОНОВА: Става дума само за промяна в чл. 124а, ал. 1. нищо друго не се променя. Това е първоначалният срок за стартиране на процедурата. Колективен орган трудно може да се събере. Може някой колега да е в отпуск и т.н.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Моля да гласуваме § 7 с поправката по чл. 124а, ал. 1 – от 3дневен срокът става 7-дневен.
За – 17, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя с тази поправка.
Преминаваме към § 8.
Господин Иванов предлага и § 8 да отпадне, а господин Чачев предлага друга редакция.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, както § 8, така и по-нататък § 14 изискват министърът на транспорта и съобщенията с наредба да се произнесе по условията и реда на определена част от материята на закона. В случая специално на § 8 това е предоставянето на специфичен достъп до абонатната линия.
Първо, аз се връщам към нещо съвсем очевидно. Предстои нов закон. Тук се говори дори не за директен текст, а се говори за наредба. Видях, че в Преходни и заключителни разпоредби няма разпоредителен срок. Тези наредби се правят за време между 3 и 6 месеца. Действително тази наредба, освен ако вече е подготвена и е дадена на министерството, няма да се учудя това да бъде направено, няма да бъде приета до момента, в който влезе новият закон.
Второ, след като новият министър, който вече не е на транспорта и съобщенията, а е министър на транспорта, трябва да подпише тази наредба, аз наистина искам той да бъде тук, за да каже съгласен ли е, че тази материя трябва да бъде уредена с наредба.
И на трето място, тъй като тук се касае действително за услуга, която е с много голям финансов интерес, считам, че както тук, така и малко по-нататък – в § 14 трябва на законово равнище, т.е. в закона да се разпишат принципите, които министърът трябва да спази при изготвянето на тази наредба. Затова считам, че § 8 трябва да отпадне и да влезе в контекста на новия законопроект за електронните комуникации, като разбира се, принципите, които са заложени, да влязат в закона, а не изцяло да прехвърляме това към наредба.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Предложението е във връзка със специфичен достъп. Изглежда е допусната техническа грешка. Понятието в европейското законодателство “специфичен достъп до абонатна линия” не съществува. Има “специфичен достъп до фиксирана телефонна мрежа” и “необвързан достъп до абонатната линия”. Това са двете понятия, които се използват. Вероятно двете са събрани и се е получило нещо, което е невъзможно.
Идеята на министерството и на вносителя, която сме разисквали с колегите, е била да се подготви подзаконов нормативен документ, който вече е готов, който да уреди правоотношенията, свързани със специфичния достъп до фиксирана далекосъобщителна мрежа. Тъй като специфичният достъп е част от старата рамка – рамка 98-2000, а в закона не са разписани достатъчно спецификите, начините, по които се осъществява този специфичен достъп, комисията беше принудена и с решение прие правила за осъществяване на специфичен достъп. Същевременно с това решението на комисията е общ административен акт, който има несравнимо малка сила от нормата за поведение, която е в един нормативен акт. Поради тази причина, за да се стабилизират тези правила, приети от комисията, е предложено това да става с нормативен акт. Това е единствената причина за предлагането на този текст. И това е в съответствие и съобразно старата рамка, която прилага действащия Закон за далекосъобщенията 98-2000.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Моля за други становища.
Тук навсякъде трябва да заменим “Министъра на транспорта и съобщенията” с “министъра”. Това ще го направим в комисията.
Остава въпросът кой ще утвърди тази наредба, защото тези функции излизат от Министерството на транспорта в една агенция, на която в момента се готви статутът. Т.е. ние правим нещо, което вече не е задължение на министърът на транспорта. Тук има основание господин Иванов – не можем да възложим такъв текст на министъра на транспорта. (Реплики.)
В чл. 125 пише: “Специфичен достъп до обществена фиксирана телефонна мрежа” е достъп до точки на мрежата, различни от крайните…” Тук се касае до създаването на нова алинея.
ПАВЕЛ ВЕЛЧЕВ (Представител на БТК): Аз подкрепям предложението на МС да бъде въведен такъв текст. Наистина срокът, в който може да бъде приета такава наредба, е кратък, но в момента на телекомуникационния пазар съществува спор относно тези обществени отношения. Има смесване на двете правни рамки – на правна рамка 98 и 2002. Налице е решение на Комисията за регулиране на съобщенията, както каза госпожа Трифонова, а налице е и решение на Комисията за защита на конкуренцията, в което се прави опит да се регулира пазарът Ексанте, т.е. да се въведат специфични задължения към някои оператори във връзка със специфичния достъп до мрежата на оператор, който има значително въздействие върху пазара на фиксирани гласови услуги. Затова считаме, че е правилно да бъде уреден в подзаконов акт статутът на този специфичен достъп, ясно да се укаже и опише, че става дума за специфичен достъп по п рамка 98, който значително се различава от рамка 2002. По рамка 98 той се ограничава само до достъп до мрежи за предоставяне на дайлъп-достъп до Интернет, на които им е даден национален код, т.е. номерационен капацитет. При специфичния достъп по рамка 2002 се касае за така наречения бистрийн достъп, който може да бъде на няколко нива и значително се засягат интересите на голяма група оператори, предимно фиксирани. Затова становището на БТК е, че би трябвало в подзаконов акт да бъдат уредени тези взаимоотношения.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Можете ли да предложите някакъв по-изчистен текст. Вие сами подсказахте някои неща.
Мен не ме смущава, че това ще стане с наредба от министъра на транспорта, защото до издаването на акт за агенцията министърът на транспорта ще упражнява тези правомощия по тази дейност. Това не е важното.
ТОДОР КОСТУРСКИ: Първо, искам да кажа, че текстът не е коректен. Този текст не можем да го приемем в предложения ни вид, защото от специалисти, които присъстват тук се каза, че това е смесване на две понятия, на две рамки.
Второ, ако приемем, че досега е работено по принципа определени законови документи на комисията, изведнъж искаме да г опрехвърлим на министъра, който обаче вече не е министър на съобщенията. Дори да приемем, че наредбата е готова, кой би могъл утре, след като се гласува и приемем тази промяна, да се подпише под тази наредба? Мисля, че министърът на транспорта не би могъл, защото той вече е назначен като министър на транспорта. Така че по-добре е този текст да бъде тохвърлен, за да нямаме проблеми след това.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Господин председател, аз мисля, че не може да се тълкува, че след като заглавието е на Министерство на транспорта, дейността по съобщенията не е в прерогативите на министър Мутафчиев. Опонирам на колегата. Министър Мутафчиев е и министър на съобщенията, нищо че в заглавието е написано само “Министерство на транспорта”, защото все още няма друго ведомство, което да поеме тези функции. Това не е аргумент.
Подкрепям, че вероятно е по-добре да се даде по-изчистен текст, но да отпадне въобще като предложение, мисля, че достатъчно аргументирано от КРС и от БТК ни казаха, че това са две съществуващи рамки и с този текст се прави опит да има по-добро урегулиране на тези взаимоотношения.
Моето предложение е и това, което Вие подсказахте, господин председател – да се прецизира този текст, а не да отпадне като предложение. А наредбата, след като е готова, министър Мутафчиев може да я подпише, ако до момента, до който съобщенията са в неговия ресор, а след това ще я подпише този, който ще е правоупълномощен.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ако искате, можем да отложим текста, докато министерствата могат да предложат един нпо-добър текст.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НЕДЕЛЧО НЕДЕЛЧЕВ: Можем веднага да предложим такъв текст, като отпадне изразът “до абонатната линия” от предложението на Министерския съвет.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: От израза “Предоставя специфичен достъп до абонатната линия” да отпаднат думите “до абонатната линия”.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НЕДЕЛЧО НЕДЕЛЧЕВ: Изразът става: “Предоставя специфичен достъп, се определят с наредба на министъра на транспорта”.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: В допълнителните разпоредби дефинирано ли е какво се разбира под “специфичен достъп”?
ЗИНА ТРИФОНОВА: Вярно е, че в Допълнителна разпоредба го няма, но го има в самото тяло на закона. Текстът е в чл. 125, ал. 1, където е определено понятието: “Специфичен достъп до обществена фиксирана телефонна мрежа” е достъп до точките на мрежата, различни…” В ал. 2 е необвързаният достъп.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Но там не е само специфичният достъп, там е “специфичен достъп до обществена фиксирана телефонна мрежа”. Ако ще се казва точно, трябва да се каже точно.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Абсолютно сте прав.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това не сели подразбира в началото на новата ал. 3.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Няма пречка да се изпише изчерпателно, както настоява господин Иванов. Текстът става: “…предоставя специфичен достъп до обществена фиксирана телефонна мрежа, се определят с наредба на министъра на транспорта.”
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, удовлетворява ли ви този текст?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Естествено, рпедложението ми няма да бъде прието. Ако искате, не го подлагайте на гласуване, но аз ще го защитя в пленарната зала. Защот одействително ние в последния моментпо един закон, който действа 2години и 10 месеца след последните рпомени в него, в основното тяло на закона, изведнъж, 3 месеца преди това, се възлагана министъра да пише наредби, които ще бъдат прилагани врамките на месец-два. Нека да си кажем нещата директно.и дали по новия закон няма да бъде предвидена друга наредба, която да урежда тази материя, аз не мога да кажа?
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще има ли последователност, приемственост на тази материя в новия закон?
ЗИНА ТРИФОНОВА: Струва ми се, че малко се преекспонира новият закон, дотолкова, доколкото той епоет като ангажимент з арепублика България да влезе в сила от 1 януари 2007 г. Много голяма част от разпоредбите на Закона за електронните съобщения, който се приготвя в момента, ще бъдат отложени или до 1 януари 2007 г., или до датата на влизането на Република България в Европейския съюз. Това означава, че съвсем не е сигурно, че тези разпоредби току-току до 2 месеца ще са готови. Прост още останат висящи правоотношения по старата рамка, които така или иначе поради пропуск не са били предвидени, не са били включени в действащия закон и които до известна степен затрудняват регулирането на пазара.
Волята е на народните представители да преценят дали мзогат да делегират такива правомощия на министъра или не.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не чух становище по предложението на Евгени Чачев. Той добавя към специфичния достъп и “необвързан достъп”.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Аз не мисля, че сме завършили с рпедходното прделожение. Всъщност тези две предложения са много свързани. И ми се струва, че ако едното мине, е едно и също, няма кой знае каква разлика. Никой тук не иска да назове важния проблем – с отпадането или спромяната, както предлага господин Чачев.
Ако приемем едното от двете предложения, независимо кога ще влезе в сила следващият закон, а той няма да бъде след 2 месеца, нито след половин година, според мен ще бъде следповече от 1 година, дотогава как и кой ще регулира цените на пазара във взаимното свързване между операторите, ако ние не приемем предложението на вносителя, а приемем едно от двете предложения на народните представители, тези цени ще бъдат регулирани най-вероятно от този, който има монопол на нашия пазар. И тъй като в момента в България има монопол, все едно кой е монополистът, ако не приемем предложението на вносителя с тази промяна, която е много важна, ние ще оставим един ценови регулатор на пазара и той ще бъде монополистът на пазара. Аз изцяло подкрепям предложението на МС.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Иванов, аз предлагам да оттеглите предложението си и да гласуваме подобрената редакция за новата ал. 3.
Моля да гласуваме чл. 125, ал. 3 заедно със следната промяна: “специфичен достъп до обществена фиксирана телефонна мрежа”. Махаме “до абонатната линия” и оставяме само “министър на транспорта”.
За – 16, против – няма, въздържал се – 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага тази подобрена редакция.
Моля сега да гласуваме предложението на господин Чачев.
За – няма, против – 17, въздържали се – няма.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Евгени Чачев по § 8.
Следват параграфи 9 и 10. По § 9 няма предложения, а по § 10 ние приехме по принцип предложението на господин Чачев.
Моля да гласуваме тези два параграфа ан блок.
За – 17, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на § 9 и 10 с тази редакционна поправка на н.п. Евгени Чачев.
По § 11 има предложение на н.п. Евгени Чачев. По буква “а” поправката му я приемаме по принцип.
По буква “б” приемаме първата част – “заинтересуваните” се заменя със “заинтересованите”, а втората част не се подкрепя.
Моля да гласуваме § 11 с поправките по ал. 2 и в ал. 3 само по отношение на думата “заинтересованите”.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предложението на н.п. Е. Чачев по т. “а”, а по т. “б” приема само първата част.
По ; 12 н.п. Евгени Чачев прави същото предложение, прието по принцип от нас. Моля д агласуваме текста с тази поправка.
За – 17, против и въдържали се – няма.
Комисията подкрепя така променената редакция.
По § 13 ще приемем първото предложение по принцип, а от второто приемаме първата част, а втората ще тохвърлим.
Моля да гласуваме текста на този § 13.
За – 17, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя с поправките на г-н Чачев по т. 1 и от т. 2 – само първата част.т
По § 14 пак има предложения на н.п. Евгени Чачев и Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, тук моята забележка е аналогична както при § 8. реално това, което съм записал, е да отпадне предложената от МС алинея 3. и отново съображенията ми са същите – че трябва да се създаде наредба, която да бъде разписана от министъра на транспорта и съобщенията, за ред и условия за предоставяне на услугата за избиране на оператор на преносна среда за осъществяване на повиквания.
Ако обаче толкова настояват вносителят, в крайна сметка ще го оттегля. (Шум и реплики.)
Нека кажат вносителите създадена ли е наредбата, ще бъде ли подписана в кратък срок…
ЗИНА ТРИФОНОВА: Един от основните инструменти за внедряване на конкуренция на далекосъобщителния пазар е така нар. с терминологията на ЕС институция избор на оператор, избор на оператор на преносна среда за всяко повикване, и избор на оператор на преносна среда на абонаментна основа. В закона целият този инструмент е разписан като един-единствен текст, какъвто е съществуващият текст на чл. 158, в който има отбелязани две точки: как фиксираният оператор, определен за оператор със значително въздействие върху пазара, се задължава да предоставя тези две услуги при условия на разходоориентираност на цените, които иска за предоставянето на тези услуги. Никъде не е разписана подробността как технически това се осъществява. Това е причината за предложението да има такава наредба.
Другият съществен елемент според мен също е много важен, но явно е допусната техническа грешка при препратката. В момента в предложения текст на Министерския съвет текстът гласи: “Осигуряването на възможност на всеки абонат за избор на оператор на преносна среда за осъществявания на повиквания по ал. 1, т. 2…”, но като се погледне основното тяло на закона, т. 2 трябва да бъде за осъществяване на междуселищни и международни разговори. За да бъде прецизен текстът, за да не се получи разминаване между терминология – един път е повиквания, друг път е междуселищни и международни разговори, което води до разнопосочност, в тази връзка считаме, че би трябвало да бъде подкрепен текстът на вносителя с тази редакционна поправка, която предлагам.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз имам въпрос към госпожа Трифонова. Това, което се внася официално като текст на Министерския съвет, е “за осъществяване на повиквания по ал. 1, т. 2”, които са осъществяване на междуселищни и международни разговори на абонаментна основа. А т. 1 е за всяко повикване. Вие уточнихте нещо, но не можах да разбера.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Става въпрос за повикване и разговор. Чисто терминологично има разлика между двете и е единственото, което прави впечатление като недостатъчно прецизна терминология.
Молим в текста да отпаднат думите “за осъществяване на повиквания” и текстът става: “”(2) Осигуряването на възможност на всеки абонат за избор на оператор на преносна среда по ал. 1, т. 2 се осъществява при наличие на техническа възможност.”
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Но така е предложението на господин Чачев
ЗИНА ТРИФОНОВА: Предлагаме думите “за осъществяване на повиквания” да отпаднат в ал. 2 и 3.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Тъй като обаче т. 2 е “само на абонаментна основа” аз считам, господин председател, вместо да каже “по ал. 1, т. 2”, след като отпадна текстът “за осъществяване на повиквания” е най-добре да се напише, че това се осъществява при наличие на техническа възможност. Ясно да се каже, че за осъществяване на междуселищни и международни разговори на абонаментна основа.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Прав сте, господин Иванов. Ако наистина трябва да бъдем съвсем пунктуални. Тук просто е използвана равната техника на препратката. Но за да бъдем прецизни би следвало текстът да стане така, както Вие предлагате.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: “Осигуряването на възможност за всеки абонат за избор на оператор на преносна среда на абонаментна основа се осъществява при наличието на техническа възможност.”
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: “На абонаментна основа”, но това е само за селищни и международни разговори. Така е перфектният текст от ал. 1, защото там е записано “се избира оператора на преносната среда за осъществяване на междуселищни и международни разговори на абонаментна основа”, т.е. не се касае за селищните, за градските разговори.
ЗИНА ТРИФОНОВА: “Осигуряването на възможност на всеки абонат за избор на оператор на преносна среда за осъществяване на междуселищни и международни разговори на абонаментна основа се осъществява при наличие на техническа възможност.”
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Тогава имам друг въпрос – по ал. 3 остава ли текстът “за осъществяване на повиквания”?, защото повикванията отсъстват в ал. 1. Там става въпрос само за разговори.
ЗИНА ТРИФОНОВА: След като ичерпателно е определено в ал. 1 и ал. 2, би могло спокойно ал. 3 да остане въввида: “Условията и редът за предоставяне на услугата за избиране на оператор на преносна среда по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта.”, защото в ал. 1 са и международните, и междуселищните разговори, и за всяко повикване, и на абонаментна основа. Тук препратката “по ал. 1” е напълно достатъчна.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, моля да гласуваме целия текст на § 14, като комисията приема по принцип предложенията на господин Иванов и господин Чачев и предлагаме следната редакция.
За – 17, против и въздържали се няма.
Приема се този окончателен текст на § 14.
По § 15 има предложение на н.п. Евгени Чачев.
Моля за становище на Министерство на транспорта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НЕДЕЛЧО НЕДЕЛЧЕВ: Считаме, че двете предложения са редакционни и могат да бъдат приети.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Принципните предложения ние ги приехме още в предишния Закон за далекосъобщенията – за населените места.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Второто предложение считаме, че е твърде разширително. Става въпрос за новите инвестиционни проекти, когато инвеститорите строят нови сгради. Досегашният текст и този, предложен от Министерския съвет, редвижда инвеститорът да оставя нарочно място, в което да минават съоветните кабели за кабелните далекосъобщителни мрежи. А в случая предложението е за свързване с обществени далекосъобщителни мрежи, т.е. предвижда се само за кабелните далекосъобщителни мрежи да се оставят такива нарочни места, а ще се предвиждат и за радио, и за други. Това може да се обмисли дали е необходимо или не, но това би натоварило до известна степен инвеститорите на новите жилища или сгради, които се строят. Просто когат остава дума за кабелни далекосъобщителни мрежи, говорим за задоволяване на една универсална услуга по отношение на универсалната далекосъобщителна услуга, както и кабелните далекосъобщителни мрежи, които са свързани с разпространение н арадио ителевезионни сигнали. Приемаме, че това е нещо, което всяко едно домакинство може да си позволи. Но в случая става въпрос и за други радиосъоръжения. Въпрос на преценка е на народните представители да преценят дали трябва да има такова задължение или не.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Член 170 обхваща само кабелните далекосъобщителни мрежи. И това, което предлага господин Чачев, фактически разширява обхвата.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Достатъчно е да не приемем само предложението в ал. 3, защото тази промяна не е редакционна. Много съществена е разликата между двата израза. “Обществена далекосъобщителна мрежа” е много различно от това, което предлага вносителя. Затова моля да не бъде приета тази поправка. Много голяма е разликата.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, моля да гласуваме предложението на н.п. Евгени Чачев по ал. 3.
За – няма, против – 17, въздържали се – няма.
Предложението на н.п. Евгени Чачев по § 15, ал. 3 не се подкрепя.
Моля сега да гласуваме текста на вносителя за § 15 заедно с редакционната поправка на н.п. Евгени Чачев по ал. 2.
За – 17, против и въздържали се няма.
Текстът с тази поправка се подкрепя.
По § 16 на вносителя няма предложения. Има ли становища по нуго? Няма.
Моля да го гласуваме.
За – 17, против и въздърали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 16.
По § 17 аз изразих и в пленарната залапри първото четене на законопроекта от временните комисии своето становище. Считам, че като цяло § 17 трябва да отпадне. С министъра на транспорта ние подготвяме една цялостна промяна на Закона за железопътния транспорт и мисля, че в този закон трябва да бъде уреден този въпрос. Има много проблеми по финансовото състояние и считаме, че железопътната структура тогава може да печели много пове