Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по транспорт и съобщения
12/10/2005
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА, № 502-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 06.10.2005 Г.., първо четене.
П Р О Т О К О Л
На 12 октомври 2005 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт и съобщения. То бе открито и ръководено от нейния председател господин Йордан Мирчев.
***
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по транспорт и съобщения.
Днес дневният ред е посветен на:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА, № 502-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 06.10.2005 Г.., първо четене.
Кой от вносителите ще докладва?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагаме на вашето внимание ЗИД на Закона за далекосъобщенията (ЗД).
Какви са причините да предложим този законопроект? Те са свързани най-вече със структурни съображения как ще се осъществява държавната политика в различни сектори на икономиката във връзка с това, че бившето Министерство на транспорта и съобщенията ще концентрира своите усилия върху транспорта, а с постановление на Министерския съвет бе създадена Държавна агенция за информационни технологии и съобщения. Тя е една юридическа форма, която представлява самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се намира на пряко подчинение на Министерския съвет. Ръководител на агенцията по силата на Закона за държавната администрация е председателя й, който има трима зам.-председатели. Това е съображението. Предвид на обстоятелството, че в структурата на бившето Министерство на транспорта и съобщенията имаше определени задължения, които се съдържат в законодателството и в частност в Закона за далекосъобщенията не може да бъде направена структурата и устройственият правилник на Министерство на транспорта, без да бъдат юридически обезпечени всички функции, които по силата на ЗД се поемаха от министъра на транспорта, тогава министър на транспорта и съобщенията.
Ето защо в този вариант, който ви предлагаме, е направена промяна, която е проследила всички текстове на ЗД и всички функции, които са били предоставени на министъра на транспорта и съобщенията, сега се диференцират. Някои от тях остават на министъра, имам предвид двете функции по чл. 15а, а останалите са предоставени на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Това е в резюме всичко, което ние предлагаме на вашето внимание.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря на госпожа Мартинова, тя мотивира добре предложението за промяна в ЗД.
Искам да споделя с вас, че за нас това е много важен закон, който трябва да бъде приет от Народното събрание колкото колкото се може в по-къс срок. Надявам се за това и на вашето съдействие, тъй като от това зависи до каква степен ще имаме готовността в най-кратки срокове да заработи Държавната агенция по информационни технологии и съобщения и съответно функциите по съобщенията да отпаднат от задълженията на министъра на транспорта.
Това е важно и по още една причина. Предстои приемането на бюджета. Без разделянето на двете ведомства това ще означава, че ние не можем да подготвим своите бюджети. Разбира се, тук стоят въпросите и за кадрите и допълнителните бройки, които трябва да бъдат отпуснати, имайки предвид, че има определени европейски изисквания по отношение на административния капацитет и по някои от директивите, по които имаме конкретни ангажименти още от 2006 г. да организираме към отделните ведомства звена, които се препоръчват от тях.
Аз наистина разчитам на едно сериозно отношение към закона. Той не касае някакви сериозни промени във функциите, напротив, той е разделителен закон, разделя голяма част от функциите, а голяма част от текстовете пък променят наименованието на министъра на транспорта в други закони, където министерството има конкретни ангажименти.
Знам, че ще бъде малко нахално от моя страна, ако ви помоля още тази седмица да го приемем на първо и второ четене. Разбирам, че той е включен за петък, но за нас е много важен. Ще ви кажа как вървим със сроковете. Ако другата седмица законът влезе на второ четене, ние трябва да представим нашите устройствени правилници на базата на този закон за съгласуване пред всички министерства, след това на следващо заседание на МС тези устройствени правилници – и на Министерството на транспорта и на ДАИТС и чак тогава ще можем да оформим своите щатни разписания и ще започнем разделянето на министерството на две отделни ведомства. Имате практиката и знаете, че по принцип бюджетът трябва да влезе максимално бързо, най-късно ноември месец, това ще забави целият републикански бюджет, ако не съумеем да направим това в тези срокове. Затова имаме молба да се погледне сериозно към предложението. Ако има неща, които притесняват народните представители, надявам се, че няма да има такива, ако трябва да се променят по най-бързия начин и да се приеме законопроектът.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тук присъства и председателят на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения господин Пламен Вачков. Заповядайте, имате думата като добре дошъл.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Първо, искам да благодаря за възможността да се срещна с парламентарната Комисията по транспорт и съобщения и съм сигурен, че новосъздадената Държавната агенция по информационни технологии и съобщения ще трябва да работи в симбиоза с комисията, ако иска да си изпълни задачите, тъй като предстоят редица важни законодателни промени, които трябва да бъдат направени в кратък период до 1.01.2007 г.
Предложеният днес на вниманието на комисията законопроект – присъединявам се към мнението на господин Мутафчиев, че е от жизнена важност и за двете ведомства – и за министерството, и за новата агенция. Ние не можем да започнем да функционираме като агенция до момента, в който нормативно не се уредят нещата.
Позволявам си с две изречения да поясня, че промените, направени в законопроекта, са формални, тъй като функциите, описани в закона и досега функции на министъра в частта съобщения, са прехвърлени на новия председател на агенцията. Мисля, че това не би трябвало да предизвиква някакви особени въпроси. Разбира се, вие като членове на парламентарната комисия сте в правото си да поставяте всякакви въпроси и всякакви бележки.
Искам да кажа и още нещо. За съжаление в сектора има няколко срока, които в момента са абсолютно изпуснати. Ние имаме проблем с новия Закон за пощите, който трябва д а променим съгласно европейските директиви до 31.12.2005 г. и той да влезе в сила от 1.01.2006 г. Той също е подготвен и ще бъде предложен на вашето внимание буквално в следващите дни.
Още веднъж ви благодаря за възможността да се срещна с вас и се надявам на съвместна плодотворна работа.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин Вачков. И на Вас желаем успехи в тази изключително важна дейност по информационните технологии, защото всички знаем колко са важни за управлението на държавата.
Колеги, преди да открия дискусията по законопроекта, действително, както казаха господин Мутафчиев и господин Вачков, основното е, че досегашни функции на министъра на транспорта се прехвърлят на ДАИТС, заедно със закриването на Агенцията “развитие на съобщенията и информационните технологии”, която отива като дирекция към новата Държавната агенция по информационни технологии и съобщения.
Моля да коментирате, тъй като и пред мен беше поставен въпросът и от Правната дирекция на Народното събрание, и от външни хора, за възможността председателят на ДАИТС да утвърждава поднормативните актове по този въпрос. Въпросът е правен, но моля да го коментирате.
Следващият въпрос е следният. Законопроектът е бърз, но в същото време искаме да поправим функции на редица министерства, някои от които доста ме смущават. Примерно, ние ще направим това в Закона за автомобилните превози след време, в Закона за движение по пътищата, също, в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Това не е направено в нито един друг закон, освен в Закона за движение по пътищата.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Внасяме го в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България. А в Закона за корпоративното подоходно облагане, в Закона за приватизация и следприватизационен контрол? Питам защо в Закона за здравето вчера не си поправиха имената на министрите. Вчера го гледаха в пленарната зала.
Ще ни се смеят, че искаме да правим промени в Закона за измерванията, в Закона за интеграцията на хората с увреждания, в Закона за лечебните заведения, в Закона за опазване на околната среда, в Закона за отпадъците, които минаха, а това не е поправено. Законът за устройство на територията в момента върви в Комисията по местно самоуправлене, трябва да се поправи. В Закона за радиото и телевизията, който ще се гледа в петък, също трябва да се поправи. Нека не събираме всички тези неща само в този закон. В момента върви и ЗИД на Закона за статистиката, Законът за земеделската и горска техника - и те също не си оправиха това, има внесен Законопроект по физическото възпитание и спорта, трябва да си отразят и там смяната на министри. Нека тук поправим това, което е свързано с нашата дейност – по Закона за пощенските услуги, по Закона за отбраната и някои други закони, които имат връзка на този законопроект и са в нашата компетентност.
Моля за вашето мнение.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Мирчев, Вие по принцип сте прав. Когато са гледани закони, е трябвало там предварително да се съобразят с това и съответно да си направят промените. Но досега практиката винаги е била такава – когато става съответно преименуване и преструктуриране на Министерският съвет и преименуване на някое от министерствата, там веднага да се направи поправка във всички закони, където фигурира министърът на това министерство. Това е целта. Не че е фатално, ако изчакаме няколко месеца, за да дойдат тези закони. Мисля, че нищо не ни пречи тези текстове да се приемат, за да влезе цялата ни законова база в един нормален вид, който предразполага структурата на МС и на министерствата в него. Не виждам някаква сериозна пречка да го приемем като текст. Ако колегите от другите министерствата са забравили да внесат тези промени, това е един сериозен пропуск, за който заслужават критика.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: И последен въпрос – беше предложено този законопроект да мине в един и същи ден на първо и второ четене. Аз смятам, че е по-добре да предложим един по-разумен вариант – да дадем три дни за предложения между първо и второ четене, защото законопроектът е обемен. Да го гледаме в началото и следващата седмица до края да се приеме в пленарната зала на второ четене.
Моля, колеги, за въпроси и изказвания.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз съм напълно съгласен, че след като се създаде Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, е необходимо да се направят промени в ЗД. Прегледах законопроекта, който получих едва днес, но не мога да се съглася с мнението на господин министъра той да мине едновременно на първо и второ четене по две причини.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Една поправка – не сте го получил, защото Ви нямаше миналата седмица, а той е раздаден тогава.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Съгласен съм, сигурно е така.
Ако промените бяха свързани само със създаването на агенцията и промените в Министерство на транспорта и съобщенията - само с промяната на “министър на транспорта и съобщенията” в “министър на транспорта” бих приел. Ние действително трябва да вникнем в правомощията, които се дават на агенцията, господин председател. В това отношение чл. 14, ал. 2, това е въпросът, за който стана дума сега – за подзаконовите нормативни актове, трябва много внимателно да потърсим мнението на експерти. От една страна, след като агенцията излиза извън министерството, повече тя не подлежи на директен парламентарен контрол, министърът на транспорта вече не отговаря за нея.
Имах един актуален въпрос за прекъснато предаване на ефирната национална телевизия “Канал 1” транслатора край Белоградчик преди 1 месец нямаше излъчване. Оказа се, че на този въпрос ще ми отговаря зам.-министър председателят Ивайло Калфин. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Какво разбира господин Калфин от съобщения? Но той имал ангажимент като зам.-министър председател да представлява държавната агенция в парламентарния контрол. Това обаче не е достатъчно. Затова смятам, че в тази част трябва да прочетем внимателно текстовете.
На второ място, господин председателю, независимо от това, което се каза и което внимателно слушах, в тези 9 страници на Преходните и заключителните разпоредби, макар че сега ги прегледах, има един текст, който може би министър Мутафчиев ще поясни каква е връзката с транспорта и с общенията. Това е § 68 – в Закона за управление на отпадъците. Промяната в Закона за управление на отпадъците е в три точки. Първите две не ги коментирам, защото те изискват само промяна в наименованието на министерството и министъра, но чуйте третата точка. Създава се преходна разпоредба, която гласи:
“Параграф единствен. Лицензите за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, издадени от министъра на икономиката или от упълномощен от него зам.-министър по реда на Глава V, раздел ІІІ, запазват действието си.”
Омръзнало ми е в един закон да се въвежда Преходна или заключителна разпоредба, касаеща друг закон, където отдолу да се подпъхне нещо, което няма нищо общо нито с комисията ни, нито със Закона за далекосъобщенията. И това е определен лобистки текст. Убеден съм, че не министър Мутафчиев е внесъл този текст. Аз не мога да приема този текст в промените на ЗД. Нека бъдат така добри вносителите, ако са от Министерството на икономиката и енергетиката, да се запазят само първите две точки, които приемам, защото са свързани с Министерството на транспорта, но с т. 3 и в пленарната зала ще изкажа категоричното си несъгласие. Ние ще даваме възможност на търговците на черни и цветни метали чрез закона да запазят дейността си чрез получените разрешения.
Моля за 3 дни между първо и второ четене за предложенията.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожа Мартинова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, на първо място аз също смятам, че трябва да се изменят всички закони, в които наименованието на министъра или респективно на министерството вече не е актуално.
Искам да кажа защо избрахме ЗД, а по-нататък всички транспортни закони. Ние отговаряме за транспортната сфера, това е наш ангажимент. Има разделяне на функциите. Транспортните закони, които касаят чисто транспортни схеми, по презумпция министърът на транспорта и съобщенията е отговарял за транспортната дейност и занапред той пак ще отговаря. Това по презумпция е ясно, така че те не са най-първият приоритет във всички автомобилни или железопътни закони, за да направим корекцията. Но в далекосъобщенията е първи приоритет, тъй като по-нататък не могат да се осъществяват функциите, ако не се направи това изменение. Това беше причината да изберем приоритетно ЗД да бъде изменен.
Що се касае до това дали председателят има право да приема подзаконови актове, ваше право е да коментирате, анализирате или да съгласувате с правни експерти. Искам да кажа само нашето становище, което е следното. Базираме позицията си, че председателят на държавната агенция има право да приема подзаконови актове, в случая наредби, защото в закона за нормативните актове е казано, че автори на нормативните актове могат да бъдат лицата, посочени в конституцията, в закон или в указ на Министерският съвет. След като в общия закон, който регламентира материята кой има право да издава нормативни актове, е дадено право в конституцията, в закон или в указ да бъдат тези права, след като този закон, който действа от много години, не е обявен за противоконституцонен, давайки право на определени в закона лица да приемат подзаконови актове, следователно няма никаква пречка в един закон да се каже, че председател на държавна агенция приема подзаконов акт. Той ще има същата задължителна сила, ако е издал наредбата в изпълнение на законовите си правомощия.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Има такава практика.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Да, има практика и на Върховния съд, и на други ведомства.
И по третия въпрос, във връзка с изменението на Закона за отпадъците, което посочихте, искам да посоча, че в процеса на съгласуване с министерствата от Министерството на икономиката и енергетиката дойде предложение, свързано със следното. Нашето предложение беше да изменим тематиката и наименованието - където пише “министър на транспорта и съобщенията” да стане “министър на транспорта”. Минавайки нашето предложение на съгласуване МИЕ подсети, че трябва да използват именно това изменение, за да направят именно онези изменения, които касаят тях. Така в текста се появи допълнително, че навсякъде в текста, където пише “министър на икономиката” става “Министър на икономиката и енергетиката”. Също така абсолютно логическо дойде факта, че има лицензи, издадени от министъра на енергетиката, а сега той също няма да е със същото наименование и че те сега трябва да се считат за валидно издадени при наличието на министър на икономиката и енергетиката.
Без да съм защитник и да представлявам МИЕ, просто казвам как се появи във времето текстът с това предложение. Той идва само и единствено, за да се каже, че сега при наличието на министър на икономиката и енергетиката, издадените преди лицензи не трябва да се издават наново, а да запазят действието си, защото са издадени от съществуващия валидно легитимен орган. Това е било съображението и така се е получило във времето вмъкването на текстове, касаещи енергетиката.
Аз мисля, че това е целесъобразно, иначе от МИЕ също трябва да излезе друг законопроект за изменение и това би отнело повече парламентарно време. Но вие ще прецените.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Имам един въпрос към министър Мутафчиев, преди да си тръгне.
Господин Вачков каза, че промените в Закона за пощенските услуги предстоят, защо не ги вкараме и тях тук, ако са малко?
ПЛАМЕН ВАЧКОВ: По същество това е нов закон, който се променя съобразно европейските директиви и готвим доста сериозни промени.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.
Моля да чуем мнението на нашата Правна дирекция на Народното събрание, тъй като това е важен въпрос.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: Позволявам си да ви занимая с въпроса, защото той е принципен и не засяга само тази агенция, а всички държавни агенции. Без да влизам в конфликт с колегите, те са абсолютно прави в текста, който цитират, и това е така, че само орган, предвиден в конституцията, в закон или указ може да издава нормативен акт, но ще си позволя да цитирам конституцията в два текста и закона за администрацията, който е рамковият закон относно структурата, функциите и възможностите, които всеки един орган от изпълнителната власт в България може да получи.
Член 114 от Конституцията на Р. България казва, че:
“Чл. 114. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници, и наредби.”
Член 115 от конституцията изрично регламентира, че министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.
Разграничението между министри и председатели на агенции, изпълнителни директори на изпълнителни дирекции и комисии е в чл. 19 от Закона за администрацията, който също ще цитирам:
“Чл. 19 (1) Органите на изпълнителната власт са централни и териториални.
(2) Централни органи на изпълнителната власт са МС, министър-председателят, зам.-министър председателите, министрите.
(3) Териториални органи на изпълнителната власт са областните управители и кметовете на общини.
(4) За органи на изпълнителната власт се считат и:
1. председателите на държавни агенции;
2. държавните комисии;
3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерският съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
(5) Органите по ал. 4 издават индивидуални административни актове.”
Такъв орган са председателите на държавни агенции, на държавни агенции и изпълнителни директори на изпълнителни агенции.
Защо е създадена тази ал. 5? В аргумент на противното и в унисон с разпоредбата на чл. 115 министрите са тези, които са оправомощени да издават подзаконови нормативни актове.
Нещо повече, в действащото законодателство има 6 държавни агенции. Някои от тях са създадени със закон, някои – с постановление на МС. Позволих си да направя копия от устройствените правилници на 5 от тях, които предоставих на членовете на комисията. В нито един устройствен правилник, който при всички случаи се съобразява със законовите разпоредби за държавна агенция, няма правомощие на председател на държавна агенция да издава нормативни актове.
Каква е била логиката на законодателя навремето, приемайки тази структура на Закона за администрацията? Логиката е била тази, която вие казвате. Че излизайки от конкретния ресор на ресорен министър, единственият контрол, който следва да упражнява Министерският съвет, е точно контролът по подзаконовите нормативни актове, които следва да с е приемат с постановление, те са съответни наредби, правилници или инструкции. Такава е досегашната практика.
Няма да скрия, че по отношение на комисиите в нашето законодателство има няколко изключения. Едно голямо изключение е Законът за Комисията за финансов надзор, но от чисто правна гледна точка Комисията за финансов надзор е нещо много по-голямо по смисъла на Закона за администрацията. Тя има точно разписани функции и в правомощията си тя има възможност да издава наредби.
Другото изключение, което вероятно колегите също може би ще цитират, е Българската народна банка. Но БНБ има съвсем особен статут на юридическо лице и изобщо не попада в структурата на Закона за администрацията.
Именно това са нашите опасения. Въпросът е принципен. Ако политическата воля е да се даде такава възможност на председателите на агенции, то тогава е редно да се направят корекции и в Закона за администрацията. Сегашното положение на законодателството е такова, но все пак преценката е на законодателния орган. Изрично е казано, че законодателят може всичко. Ако се вземе друго решение, няма проблем с преходна норма да се оправи и Законът за администрацията.
Нашето становище е, че съотношението на Чл. 115 от конституцията, чл. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 19, ал. 5 не позволяват на председател на държавна агенция да издава подзаконови нормативни актове. И аргументите са тези, които ви изредих. Това навремето е бил размисълът на законодателя.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: С други думи, наредбите трябва да ги утвърждава МС. И понеже по правилника за устройството и дейността на МС за Държавната агенция по информационни технологии и съобщения отговаря господин Ивайло Калфин като зам.-министър председател, то ако ние решим, че не може държавната агенция, тогава той като зам.-министър председател на МС ще отговаря, затова и въпросът на господин Иванов е отправен към него.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Правна дирекция на Министерството на транспорта): Бих искала да допълня с няколко думи казаното от госпожа Мартинова.
Колегата Денева цитира вярно текстове от конституцията. Тези текстове се намират в главата “Министерски съвет” и уреждат правомощията на Министерския съвет, следователно логично е в главата за МС да е разписано, че Министерският съвет е органът, който издава тези актове. Това обаче според нас не създава забраната и няма забрана други органи, определени в закон, да издават подзаконови нормативни актове. Бих искала да припомня, вероятно колегите от Правната дирекция в Народното събрание са си направили справка, че преди обединяването на Министерството на транспорта с Комитета по пощи и далекосъобщения председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения е издавал подзаконовите актове по отменения ЗТ. Но никога не е бил поставян въпросът за противоконституционност на подобни разпоредби. Нещо повече, беглият преглед на цялата практика на Върховния административен съд, който се произнася по законосъобразността на подзаконовите актове в съответствие със законите, многократно се позовава именно на възможността и на текста, който е предвиден в Закона за нормативните актове, когато това е предвидено в закон или указ, други органи на изпълнителната власт да издават подзаконови актове. Разбира се, въпрос изцяло на целесъобразност е какво вие ще приемете като народни представители, но би следвало да се има предвид и следното. Подзаконовите актове в областта на далекосъобщенията предполагам че като специализирана комисия в тази област го знаете, са актове, които изискват изключителна динамика, с която трябва да се реагира на непрекъснатото развитие в сектора. Това са актове изключително специфични и затова към настоящия момент в действащия Закон за далекосъобщенията е предвидено да бъдат издавани от министъра на транспорта и съобщенията, а не от Министерският съвет.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Чух внимателно аргументите на госпожа Стоянова и все пак считам, че въпросът е по-широк. Това, че има динамика в развитието на този сектор, не ни дава възможност да излезем вън от една рамка. Пред мен са устройствените правилници на държавните агенции, в които няма такива правомощия. Считам, че всъщност специално за наредбите би трябвало това да бъдат актове, които да носят подписа на ресорния зам.-министър председателя, в случая е определен това да бъде Ивайло Калфин, после може да е някой друг, т.е. от зам.т-министър председател и да бъдат утвърждавани от Министерския съвет.
Иначе ние излизаме извън практиката на българското законодателство.
Каза се, че в конституцията са разгледани правомощията на Министерския съвет. Под МС там се разбира реално цялата изпълнителна власт в Република България. Не може отделно агенции, комисии да бъдат разгледани в конституцията. Това, първо.
Второ, по повод на казаното от госпожа Мартинова, при искреното уважение, което имам към нея, тя не можа да ни убеди, че МИЕ е решило тук да направи всичките промени, които засягат министерството.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това е нов текст.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: И второ, липсват промени примерно в Закона за енергетиката, в който на много места се цитира министърът на енергетиката. Ако искаха господин Румен Овчаров или екипа му да внесат всички промени тук – в ЗД, трябваше да ги видим тук, а ние не ги виждаме.
Това означава, че не това е мотивът.
На трето място, те казват, че за да се даде възможност този проблем да се реши, да има континюитет, понеже са издавани и ще се издават. Това нещо трябва да го реши специализираната Комисия по икономическата политика. Те трябва да се произнесат дали действително тези лицензии могат да запазят действието си или не. Аз питам какви са компетентностите на КТС, за да се произнесе по този въпрос? Искало го новото министерство. Те могат много неща да искат.
Ние не трябва да поемаме ангажименти, по които нямаме компетентност и по тази причина категорично считам, че този текст трябва да отпадне. Да бъдат така добри от министерството да си внесат ЗИД на Закона за управление на отпадъците и там да си отразят това, което искат.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, преди една седмица, когато гледахме този законопроект, предложих на министъра Министерският съвет да си внесе един друг закон, с който да се направят съответни бързи поправки. Раздразни ме това, че в закони, които приемахме скоро, поправките не са направени. А ние в нашите закони ще си направим тези поправки.
Следващият въпрос е, че в законопроекта е записано, че Министерският съвет ще утвърди правилник за устройството и дейността на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. Може ли в този правилник да се регламентира кой издава поднормативните актове?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Правна дирекция на Министерството на транспорта): Категорично не. Това не е предмет на устройствения правилник.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Само в закон, в конституцията или в указ.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Питах, за да излезем от ситуацията за поднормативните актове.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: В МИЕ се издават много лицензи и разрешителни. Валидни ли са или не тези разрешителни, които са издадени от министъра на транспорта и съобщенията?
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има текст, който казва, че важат.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Лично за мен мотивите и аргументите на Правната дирекция са основателни. Не съм убеден, че понеже не било изрично забранено, затова можело да се направи това изключение. Мисля, че след като има една трайна линия на законотворчество и в досегашните правомощия няма такива правомощия на председателите на агенции, които са адекватни на министрите, питам, защо точно ние трябва да правим тези изключения? Уважавам премета на дейност на тази комисия, но мисля, че трябва да се опитваме да налагаме определен стил, важащ за всички министерства или агенции, а не да правим изключения по една или друга причина.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: За мен са безспорни поправките в Закона за пощенските услуги, в Закона за отбраната, защото има пряка връзка между Държавната агенция и министерството, но ядрената енергия, българските документи за самоличност, военнопленниците, генетично модифицираните организми. Законите за гражданския транспорт, за железопътния транспорт, за автомобилните превози ще гледаме след няколко дни, за движението по пътищата – също, за морските пространства също предстои. Но да гледаме Закона за корпоративното подоходно облагане, за приватизация и следприватизационен контрол, за застраховането, за здравето, който мина вчера, за измерването, за интеграция на хората с увреждания, за лечебните заведения? Приехме Закона за опазване на околната среда. Предстои да гледаме Закона за пътищата. Закона за радиото и телевизията ще се гледа в петък. В момента Законът за регионалното развитие е в комисията по местно самоуправление. Законът за регистрация и контрол на земеделска и горска техника мина в пленарната зала, също така и Законът за рибарството и аквакултурите. Законът за статистиката мина или е в комисия, Законът за трансплантация на органи – честно казано, ще ми е неудобно да ги чета от трибуната. Законът за физическото възпитание и спорта е в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Тук е включен и Законът за чужденците. Мисля, че свързаните с нашата комисия – безспорно – Законът за пощенските услуги, Законът за отбраната, тъй като там се регламентират определени функции на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, има и привеждане в съответствие.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Направих опит да се посъветвам с колегите. Не може ли да запише един общ текст, че в законите, където е написано “Министерство на транспорта и съобщенията” се заменя с Министерството на транспорта?
РЕПЛИКИ: Не.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: За съжаление не може, защото всеки текст си има специфика и трябва да се види в какъв контекст се намира. Около десетина параграфа, прехвърляйки правомощия от министъра върху председателя на агенцията, в случаите, когато касаят лицензи, доклади, други функции на съответен орган,няма проблем. но основният проблем е, когато става дума за издаване на подзаконови нормативни актове. Трябва да се види какъв е смисълът н всеки един текст и дали става. не може с един общ текст да се каже. Аналогично е положението и със Закона за физическото възпитание и спорта по отношение на Държавната агенция за спорта.същото ще бъде в Закона за туризма по отношение на Държавната агенция за туризма. Проблемът е принципен, не засяга нито персони, нито ресори.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Колеги, ще се опитам да ви разведря, защото с диалога, който водим тук, ме върнахте години назад, когато ме върнахте години назад, когато един мой преподавател казваше “Всеки си има мнение”. Аз също си имам мнение.
Мисля, че ние в момента трябва да се проявим като сериозни и делови мъже и жени. Знаете всички, че става въпрос за формални изменения в законите. Те са свързани с дейността на агенцията и съответните министерства, при които става това разделение, т.е. структурните промени. Имало е сигурно и варианти, с които това би могло да се направи по-елегантно, с отделни закони, но мисля, че можем да го погледнем и от този ъгъл. На нас ни е гласувано доверието и там вече да се произнесат всички колеги. Не виждам нещо чак толкова смущаващо и смятам, че това не е чак толкова необичайна практика в българския парламент, макар че за първи път съм тук. Поне в моето съзнание от години наред знам,че са създавани комисии и агенции, прекратявани не само след 10.11.1989 г., но и преди това. И това не е създавало никакъв смут.
Мисля,че в момента се върнахме точно към това, с което започнах. Сигурно има много дълбока истина в думите на този преподавател. Затова ви предлагам да го внесем в парламентарна зала и дори да предложим, ако се приеме, в един ден да минат първото и второто четене.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Вие казахте, че се касае за формално. Аз за формалното нямам нищо против, дори и в другите закони.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Къде се решава нещо по същество?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Е, цитираха се два текста, които са по същество – напр. кой има право да издава поднормативни актове. Оказа се, че никоя друга държавна агенция няма тези права, които ние сега даваме . това е въпрос по същество, защото ако се злоупотреби с това раво, което се дава, това не е формално.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Аз Ви слушах добре, очевидно Вие не сте ме чули. Юридическият спор Ви доказа, че е имало и такава практика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Кажете в коя агенция има такава практика!
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Имало е - преди малко се каза.
РУМЕН АНГЕЛОВ: За съжаление с колегата, който говори преди мен, аз не мога и не искам да се съглася. Мен ме смущават някои неща и то не едно или две.
Не мислех да се изказвам, защото в поредица от изказвания имаме едно мнение, но искам да Ви кажа, колега, че аз се смущавам от чл. 14, говоря за действащия закон, точно за механичната замяна на министър на транспорта с председател на агенция, който има право да издава поднормативни актове. Аз се смущавам от това и мисля, че трябва да го обсъждаме, а не механично да го вкарваме при колегите си в парламентарната зала, които ще се съобразят с наето мнение.
Смущава ме също и 3-4 педи промени в десетки закони. Считам, че механично се променят. Мисля, че ние трябва да погледнем и помислим, всеки поотделно. Не можем без да вземем мнение като специализирана комисия да внасяме нещо в парламентарната зала.
Подкрепям проф. Мирчев, не мисля, че трябва да гледаме законопроекта в един ден, не мисля, че е прекалено спешен, и че между първо и второ четене трябва да има време, в което да работим ние и наши експерти.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, още един въпрос – където има замяна на “министър на транспорта и съобщенията” с “министър на транспорта” или “министър на икономиката” с “министър на икономиката и енергетиката” е едно, а където има замяна на “министър на транспорта и съобщенията” с “председател на ДАИТС” означава да стъпим на базовия закон и да се види какво стои като дейност, като функции зад тази смяна. Това не е чисто формална подмяна.
Затова ще повторя, тук има безспорни неща – в Закона за пощенските услуги, в Закона за отбраната. Този въпрос трябва да го решим. Не е редно да представяме такива неща в пленарната зала, защото там ще губим времето не на 21 народни представители, а на 240 или колкото са в залата. Добре е ние да намерим решението тук, което да бъде подкрепено, а не да внесем законопроекта и вътре в залата да станат юристи или други и по един текст да загубим час или два, накрая някой ще стане, ще предложи процедура на отлагане и какво ще стане? Нищо! По-добре да намерим решението тук.
Мисля, че 3 дни срок за бележки между първо и второ четене е нормален.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Министерството на транспорта няма да се противопостави, дори вие да счетете, че оторизираният и правилният орган, който трябва да приеме подзаконовите актове, е МС. За нас това не е въпрос на философия или на концепция.
Искам да кажа следното нещо, което годините практика е показала и може би ще ви убеди.
По правилник действително Министерският съвет приема правилници като нормативен акт, но това е в случаите, когато този правилник регламентира дейности на различни ведомства и е необходимо Министерският съвет да се яви надведомствен орган на няколко структури, които имат функции или правомощия в даден правилник. В конкретния случай ние имаме изцяло дейност, свързана с технологиите и далекосъобщенията – една-едничка сфера и всъщност ние ще накараме Министерският съвет да нормотвори, а той по правило е изпълнителен орган, за нещо, което ако беше министерство, щеше да бъде предоставено на министъра, т.е. на едноличен орган. В конкретния случай предвид на това, че дейността изцяло се поема не от министерството като ранг, а от държавна агенция, мисля, че в конкретния случай резонното разбиране е това.
Все пак искам да кажа от името на министерството, че няма да се противопоставим, ако вие счетете като законодатели, че това е по-правилното, ние ни най-малко ще го превърнем в някакъв проблем, ни най-малко.
За нас основното е да развържем Гордиевия възел, да направим структурата на министерството. Така че, споделяйки това, не разбирайте случая, че ние като Раймонда Диен лежим на линията и казваме “не”.
Въпросът е на преценка по целесъобразност. Ние приведохме аргументи. Както вие решите.
СТОЙКО ТАНКОВ: Имам едно предложение, господин Мирчев. Стана ясно, че не можем на едно четене да приемем закона на първо и второ четене. Сега е нормално да приемем закона на първо четене, тъй като другото означава да няма закон. Нека между първо и второ четене се уточнят спорните въпроси за поднормативните актове. Виждаме, че министерството не възразява дори да бъдат към Министерският съвет. И другият текст – примерно по закона за отпадъците, също да се изясни, така че на следващото заседание тези въпроси да станат ясни за второто четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това щях да ви предложа. Този законопроект ще се опитаме да го внесем за първо четене в пленарната зала в петък. Да дадем 3 дни, а реално ще имаме повече от 3 дни, тъй като ще имаме възможност четвъртък и петък да мислим по тези въпроси. Реалният срок ще стане 5 дни.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, съгласен съм да приемем законопроекта на първо четене. Това е нормално, защото същността на закона е да се реши проблемът, възникнал с отделянето на държавната агенция от министерството трябва да се реши. Това е израз на волята на комисията. Правя предложение срокът за предложения да е 4 дни. Четирите дни ще изтекат във вторник в 18 часа. Ако те изтичат в понеделник в 18.00 часа народните представители от провинцията няма да имат физическата възможност да депозират до 18.00 часа предложенията си. И нека да гласуваме, защото изчерпахме по същество проблемите. На второ четене ще разискваме отново.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще помоля Правната дирекция отново да се проведат консултации вътре в дирекцията.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: Господин Мирчев, становището, което аз изразих, е на дирекцията, съгласувано е с директора на дирекцията и с всички колеги. Ние обаче нямаме нищо против да попитате и външни експерти и колеги от МС, за да имате мнение на най-широк кръг експерти.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уточняваме се срокът да бъде до вторник до 18.00 ч. Намерим ли заместващ текст, ще го внесем като народни представители.
Вторият въпрос е много внимателно, където има заместване на “министъра на транспорта и съобщенията” с “председател на ДАИТС” да направим преглед на функциите. Където има замяна на министър с министър – не. Това ще помоля експертите към комисията.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Понеже съм председател на агенция, на когото е казано, че ще има трима заместници, общо взето в момента съм в ситуация на човека-оркестър. Искам да кажа, че каквото и решение да вземете, ние ще го приемем. Добре е да попитате и Министерският съвет, Правната дирекция. Ние като агенция, като заработим, ще задръстим Министерският съвет с документи, с които той ще трябва да се занимава и да нормотвори. Те ще бъдат съвсем конкретни документи – примерно даване възможност на еди коя си фирма да ползва еди какви си честоти. Това ще минава като поднормативни актове оттам, тъй като има Комисия за регулиране на съобщенията и някой трябва да предлага да се взимат такива решения, за да може КРС да ги изпълнява. Т.е. въпросът не е толкова формален. Той е по същество. От законосъобразна гледна точка е възможно вие да имате всякакви съображения, но от целесъобразна гледна точка е добре да се даде възможност на агенцията да работи по такъв начин, че да не създава проблеми на други органи. И дали това ще бъде Ивайло Калфин или друг министър ще се определи – това няма никакво значение, въпросът е че целият този сериозен поток от документи ще преминава през МС. И това са имали предвид колегите от Правната дирекция на Министерството на транспорта и колегите от Правната дирекция на Министерския съвет, за да го предложат по този начин. Разбира се, решението е ваше. Просто ние ще попаднем в ситуация, при която ще трябва да изчакваме да минават някои документи през МС.
Безпокоя се, че ще се върнем към този въпрос само след 2 месеца и ще трябва да го обсъждате наново.
Благодаря ви за разбирането.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Вие също поставихте въпроса за КРС. Като прибавим и СЕМ, става невероятна въртележка от въпроси. Затова казвам, че много внимателно трябва да се прегледат текстовете за замяна на “министър” с “председател”, защото това не е формално, а се касае за управление на един процес.
Колеги, ако няма други изказвания, предлагам да гласуваме законопроекта на първо четене. Да определим срок за предложения от 4 дни и през това време уточняваме два въпроса – кой да утвърждава поднормативните актове и още един път да се прегледа замяната на “министър” с “председател на ДАИТС” от гледна точка на функциите и дейностите, които се прехвърлят.
Моля, гласувайте.
За – 14, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя законопроекта на първо четене.
Моля това да се отрази в доклада и да се направят още един път консултации с Министерството на транспорта, с господин Вачков консултации.добре е да се направят консултации с госпожа Маринска – директор на Правната дирекция на МС.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Правна дирекция на Министерството на транспорта): Преди да тръгнем към Народното събрание, аз говорих с госпожа Маринска. Тя каза, че след като е записано в закон, че има такава възможност, няма абсолютно никакъв проблем председателят на агенцията да издава подзаконовите актове.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще направим консултации за този период.
Следващото заседание ще направим в сряда от 16.00 часа, за да може до петък, ако няма сериозни поправки, да мине на второ четене.
Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Проф. д-р Йордан Мирчев/
Стенограф:
/Виржиния Петрова/
П Р О Т О К О Л
На 12 октомври 2005 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт и съобщения. То бе открито и ръководено от нейния председател господин Йордан Мирчев.
***
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по транспорт и съобщения.
Днес дневният ред е посветен на:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА, № 502-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 06.10.2005 Г.., първо четене.
Кой от вносителите ще докладва?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагаме на вашето внимание ЗИД на Закона за далекосъобщенията (ЗД).
Какви са причините да предложим този законопроект? Те са свързани най-вече със структурни съображения как ще се осъществява държавната политика в различни сектори на икономиката във връзка с това, че бившето Министерство на транспорта и съобщенията ще концентрира своите усилия върху транспорта, а с постановление на Министерския съвет бе създадена Държавна агенция за информационни технологии и съобщения. Тя е една юридическа форма, която представлява самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се намира на пряко подчинение на Министерския съвет. Ръководител на агенцията по силата на Закона за държавната администрация е председателя й, който има трима зам.-председатели. Това е съображението. Предвид на обстоятелството, че в структурата на бившето Министерство на транспорта и съобщенията имаше определени задължения, които се съдържат в законодателството и в частност в Закона за далекосъобщенията не може да бъде направена структурата и устройственият правилник на Министерство на транспорта, без да бъдат юридически обезпечени всички функции, които по силата на ЗД се поемаха от министъра на транспорта, тогава министър на транспорта и съобщенията.
Ето защо в този вариант, който ви предлагаме, е направена промяна, която е проследила всички текстове на ЗД и всички функции, които са били предоставени на министъра на транспорта и съобщенията, сега се диференцират. Някои от тях остават на министъра, имам предвид двете функции по чл. 15а, а останалите са предоставени на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Това е в резюме всичко, което ние предлагаме на вашето внимание.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря на госпожа Мартинова, тя мотивира добре предложението за промяна в ЗД.
Искам да споделя с вас, че за нас това е много важен закон, който трябва да бъде приет от Народното събрание колкото колкото се може в по-къс срок. Надявам се за това и на вашето съдействие, тъй като от това зависи до каква степен ще имаме готовността в най-кратки срокове да заработи Държавната агенция по информационни технологии и съобщения и съответно функциите по съобщенията да отпаднат от задълженията на министъра на транспорта.
Това е важно и по още една причина. Предстои приемането на бюджета. Без разделянето на двете ведомства това ще означава, че ние не можем да подготвим своите бюджети. Разбира се, тук стоят въпросите и за кадрите и допълнителните бройки, които трябва да бъдат отпуснати, имайки предвид, че има определени европейски изисквания по отношение на административния капацитет и по някои от директивите, по които имаме конкретни ангажименти още от 2006 г. да организираме към отделните ведомства звена, които се препоръчват от тях.
Аз наистина разчитам на едно сериозно отношение към закона. Той не касае някакви сериозни промени във функциите, напротив, той е разделителен закон, разделя голяма част от функциите, а голяма част от текстовете пък променят наименованието на министъра на транспорта в други закони, където министерството има конкретни ангажименти.
Знам, че ще бъде малко нахално от моя страна, ако ви помоля още тази седмица да го приемем на първо и второ четене. Разбирам, че той е включен за петък, но за нас е много важен. Ще ви кажа как вървим със сроковете. Ако другата седмица законът влезе на второ четене, ние трябва да представим нашите устройствени правилници на базата на този закон за съгласуване пред всички министерства, след това на следващо заседание на МС тези устройствени правилници – и на Министерството на транспорта и на ДАИТС и чак тогава ще можем да оформим своите щатни разписания и ще започнем разделянето на министерството на две отделни ведомства. Имате практиката и знаете, че по принцип бюджетът трябва да влезе максимално бързо, най-късно ноември месец, това ще забави целият републикански бюджет, ако не съумеем да направим това в тези срокове. Затова имаме молба да се погледне сериозно към предложението. Ако има неща, които притесняват народните представители, надявам се, че няма да има такива, ако трябва да се променят по най-бързия начин и да се приеме законопроектът.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тук присъства и председателят на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения господин Пламен Вачков. Заповядайте, имате думата като добре дошъл.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Първо, искам да благодаря за възможността да се срещна с парламентарната Комисията по транспорт и съобщения и съм сигурен, че новосъздадената Държавната агенция по информационни технологии и съобщения ще трябва да работи в симбиоза с комисията, ако иска да си изпълни задачите, тъй като предстоят редица важни законодателни промени, които трябва да бъдат направени в кратък период до 1.01.2007 г.
Предложеният днес на вниманието на комисията законопроект – присъединявам се към мнението на господин Мутафчиев, че е от жизнена важност и за двете ведомства – и за министерството, и за новата агенция. Ние не можем да започнем да функционираме като агенция до момента, в който нормативно не се уредят нещата.
Позволявам си с две изречения да поясня, че промените, направени в законопроекта, са формални, тъй като функциите, описани в закона и досега функции на министъра в частта съобщения, са прехвърлени на новия председател на агенцията. Мисля, че това не би трябвало да предизвиква някакви особени въпроси. Разбира се, вие като членове на парламентарната комисия сте в правото си да поставяте всякакви въпроси и всякакви бележки.
Искам да кажа и още нещо. За съжаление в сектора има няколко срока, които в момента са абсолютно изпуснати. Ние имаме проблем с новия Закон за пощите, който трябва д а променим съгласно европейските директиви до 31.12.2005 г. и той да влезе в сила от 1.01.2006 г. Той също е подготвен и ще бъде предложен на вашето внимание буквално в следващите дни.
Още веднъж ви благодаря за възможността да се срещна с вас и се надявам на съвместна плодотворна работа.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин Вачков. И на Вас желаем успехи в тази изключително важна дейност по информационните технологии, защото всички знаем колко са важни за управлението на държавата.
Колеги, преди да открия дискусията по законопроекта, действително, както казаха господин Мутафчиев и господин Вачков, основното е, че досегашни функции на министъра на транспорта се прехвърлят на ДАИТС, заедно със закриването на Агенцията “развитие на съобщенията и информационните технологии”, която отива като дирекция към новата Държавната агенция по информационни технологии и съобщения.
Моля да коментирате, тъй като и пред мен беше поставен въпросът и от Правната дирекция на Народното събрание, и от външни хора, за възможността председателят на ДАИТС да утвърждава поднормативните актове по този въпрос. Въпросът е правен, но моля да го коментирате.
Следващият въпрос е следният. Законопроектът е бърз, но в същото време искаме да поправим функции на редица министерства, някои от които доста ме смущават. Примерно, ние ще направим това в Закона за автомобилните превози след време, в Закона за движение по пътищата, също, в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Това не е направено в нито един друг закон, освен в Закона за движение по пътищата.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Внасяме го в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България. А в Закона за корпоративното подоходно облагане, в Закона за приватизация и следприватизационен контрол? Питам защо в Закона за здравето вчера не си поправиха имената на министрите. Вчера го гледаха в пленарната зала.
Ще ни се смеят, че искаме да правим промени в Закона за измерванията, в Закона за интеграцията на хората с увреждания, в Закона за лечебните заведения, в Закона за опазване на околната среда, в Закона за отпадъците, които минаха, а това не е поправено. Законът за устройство на територията в момента върви в Комисията по местно самоуправлене, трябва да се поправи. В Закона за радиото и телевизията, който ще се гледа в петък, също трябва да се поправи. Нека не събираме всички тези неща само в този закон. В момента върви и ЗИД на Закона за статистиката, Законът за земеделската и горска техника - и те също не си оправиха това, има внесен Законопроект по физическото възпитание и спорта, трябва да си отразят и там смяната на министри. Нека тук поправим това, което е свързано с нашата дейност – по Закона за пощенските услуги, по Закона за отбраната и някои други закони, които имат връзка на този законопроект и са в нашата компетентност.
Моля за вашето мнение.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Мирчев, Вие по принцип сте прав. Когато са гледани закони, е трябвало там предварително да се съобразят с това и съответно да си направят промените. Но досега практиката винаги е била такава – когато става съответно преименуване и преструктуриране на Министерският съвет и преименуване на някое от министерствата, там веднага да се направи поправка във всички закони, където фигурира министърът на това министерство. Това е целта. Не че е фатално, ако изчакаме няколко месеца, за да дойдат тези закони. Мисля, че нищо не ни пречи тези текстове да се приемат, за да влезе цялата ни законова база в един нормален вид, който предразполага структурата на МС и на министерствата в него. Не виждам някаква сериозна пречка да го приемем като текст. Ако колегите от другите министерствата са забравили да внесат тези промени, това е един сериозен пропуск, за който заслужават критика.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: И последен въпрос – беше предложено този законопроект да мине в един и същи ден на първо и второ четене. Аз смятам, че е по-добре да предложим един по-разумен вариант – да дадем три дни за предложения между първо и второ четене, защото законопроектът е обемен. Да го гледаме в началото и следващата седмица до края да се приеме в пленарната зала на второ четене.
Моля, колеги, за въпроси и изказвания.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз съм напълно съгласен, че след като се създаде Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, е необходимо да се направят промени в ЗД. Прегледах законопроекта, който получих едва днес, но не мога да се съглася с мнението на господин министъра той да мине едновременно на първо и второ четене по две причини.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Една поправка – не сте го получил, защото Ви нямаше миналата седмица, а той е раздаден тогава.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Съгласен съм, сигурно е така.
Ако промените бяха свързани само със създаването на агенцията и промените в Министерство на транспорта и съобщенията - само с промяната на “министър на транспорта и съобщенията” в “министър на транспорта” бих приел. Ние действително трябва да вникнем в правомощията, които се дават на агенцията, господин председател. В това отношение чл. 14, ал. 2, това е въпросът, за който стана дума сега – за подзаконовите нормативни актове, трябва много внимателно да потърсим мнението на експерти. От една страна, след като агенцията излиза извън министерството, повече тя не подлежи на директен парламентарен контрол, министърът на транспорта вече не отговаря за нея.
Имах един актуален въпрос за прекъснато предаване на ефирната национална телевизия “Канал 1” транслатора край Белоградчик преди 1 месец нямаше излъчване. Оказа се, че на този въпрос ще ми отговаря зам.-министър председателят Ивайло Калфин. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Какво разбира господин Калфин от съобщения? Но той имал ангажимент като зам.-министър председател да представлява държавната агенция в парламентарния контрол. Това обаче не е достатъчно. Затова смятам, че в тази част трябва да прочетем внимателно текстовете.
На второ място, господин председателю, независимо от това, което се каза и което внимателно слушах, в тези 9 страници на Преходните и заключителните разпоредби, макар че сега ги прегледах, има един текст, който може би министър Мутафчиев ще поясни каква е връзката с транспорта и с общенията. Това е § 68 – в Закона за управление на отпадъците. Промяната в Закона за управление на отпадъците е в три точки. Първите две не ги коментирам, защото те изискват само промяна в наименованието на министерството и министъра, но чуйте третата точка. Създава се преходна разпоредба, която гласи:
“Параграф единствен. Лицензите за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, издадени от министъра на икономиката или от упълномощен от него зам.-министър по реда на Глава V, раздел ІІІ, запазват действието си.”
Омръзнало ми е в един закон да се въвежда Преходна или заключителна разпоредба, касаеща друг закон, където отдолу да се подпъхне нещо, което няма нищо общо нито с комисията ни, нито със Закона за далекосъобщенията. И това е определен лобистки текст. Убеден съм, че не министър Мутафчиев е внесъл този текст. Аз не мога да приема този текст в промените на ЗД. Нека бъдат така добри вносителите, ако са от Министерството на икономиката и енергетиката, да се запазят само първите две точки, които приемам, защото са свързани с Министерството на транспорта, но с т. 3 и в пленарната зала ще изкажа категоричното си несъгласие. Ние ще даваме възможност на търговците на черни и цветни метали чрез закона да запазят дейността си чрез получените разрешения.
Моля за 3 дни между първо и второ четене за предложенията.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожа Мартинова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, на първо място аз също смятам, че трябва да се изменят всички закони, в които наименованието на министъра или респективно на министерството вече не е актуално.
Искам да кажа защо избрахме ЗД, а по-нататък всички транспортни закони. Ние отговаряме за транспортната сфера, това е наш ангажимент. Има разделяне на функциите. Транспортните закони, които касаят чисто транспортни схеми, по презумпция министърът на транспорта и съобщенията е отговарял за транспортната дейност и занапред той пак ще отговаря. Това по презумпция е ясно, така че те не са най-първият приоритет във всички автомобилни или железопътни закони, за да направим корекцията. Но в далекосъобщенията е първи приоритет, тъй като по-нататък не могат да се осъществяват функциите, ако не се направи това изменение. Това беше причината да изберем приоритетно ЗД да бъде изменен.
Що се касае до това дали председателят има право да приема подзаконови актове, ваше право е да коментирате, анализирате или да съгласувате с правни експерти. Искам да кажа само нашето становище, което е следното. Базираме позицията си, че председателят на държавната агенция има право да приема подзаконови актове, в случая наредби, защото в закона за нормативните актове е казано, че автори на нормативните актове могат да бъдат лицата, посочени в конституцията, в закон или в указ на Министерският съвет. След като в общия закон, който регламентира материята кой има право да издава нормативни актове, е дадено право в конституцията, в закон или в указ да бъдат тези права, след като този закон, който действа от много години, не е обявен за противоконституцонен, давайки право на определени в закона лица да приемат подзаконови актове, следователно няма никаква пречка в един закон да се каже, че председател на държавна агенция приема подзаконов акт. Той ще има същата задължителна сила, ако е издал наредбата в изпълнение на законовите си правомощия.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Има такава практика.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Да, има практика и на Върховния съд, и на други ведомства.
И по третия въпрос, във връзка с изменението на Закона за отпадъците, което посочихте, искам да посоча, че в процеса на съгласуване с министерствата от Министерството на икономиката и енергетиката дойде предложение, свързано със следното. Нашето предложение беше да изменим тематиката и наименованието - където пише “министър на транспорта и съобщенията” да стане “министър на транспорта”. Минавайки нашето предложение на съгласуване МИЕ подсети, че трябва да използват именно това изменение, за да направят именно онези изменения, които касаят тях. Така в текста се появи допълнително, че навсякъде в текста, където пише “министър на икономиката” става “Министър на икономиката и енергетиката”. Също така абсолютно логическо дойде факта, че има лицензи, издадени от министъра на енергетиката, а сега той също няма да е със същото наименование и че те сега трябва да се считат за валидно издадени при наличието на министър на икономиката и енергетиката.
Без да съм защитник и да представлявам МИЕ, просто казвам как се появи във времето текстът с това предложение. Той идва само и единствено, за да се каже, че сега при наличието на министър на икономиката и енергетиката, издадените преди лицензи не трябва да се издават наново, а да запазят действието си, защото са издадени от съществуващия валидно легитимен орган. Това е било съображението и така се е получило във времето вмъкването на текстове, касаещи енергетиката.
Аз мисля, че това е целесъобразно, иначе от МИЕ също трябва да излезе друг законопроект за изменение и това би отнело повече парламентарно време. Но вие ще прецените.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Имам един въпрос към министър Мутафчиев, преди да си тръгне.
Господин Вачков каза, че промените в Закона за пощенските услуги предстоят, защо не ги вкараме и тях тук, ако са малко?
ПЛАМЕН ВАЧКОВ: По същество това е нов закон, който се променя съобразно европейските директиви и готвим доста сериозни промени.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.
Моля да чуем мнението на нашата Правна дирекция на Народното събрание, тъй като това е важен въпрос.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: Позволявам си да ви занимая с въпроса, защото той е принципен и не засяга само тази агенция, а всички държавни агенции. Без да влизам в конфликт с колегите, те са абсолютно прави в текста, който цитират, и това е така, че само орган, предвиден в конституцията, в закон или указ може да издава нормативен акт, но ще си позволя да цитирам конституцията в два текста и закона за администрацията, който е рамковият закон относно структурата, функциите и възможностите, които всеки един орган от изпълнителната власт в България може да получи.
Член 114 от Конституцията на Р. България казва, че:
“Чл. 114. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници, и наредби.”
Член 115 от конституцията изрично регламентира, че министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.
Разграничението между министри и председатели на агенции, изпълнителни директори на изпълнителни дирекции и комисии е в чл. 19 от Закона за администрацията, който също ще цитирам:
“Чл. 19 (1) Органите на изпълнителната власт са централни и териториални.
(2) Централни органи на изпълнителната власт са МС, министър-председателят, зам.-министър председателите, министрите.
(3) Териториални органи на изпълнителната власт са областните управители и кметовете на общини.
(4) За органи на изпълнителната власт се считат и:
1. председателите на държавни агенции;
2. държавните комисии;
3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерският съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
(5) Органите по ал. 4 издават индивидуални административни актове.”
Такъв орган са председателите на държавни агенции, на държавни агенции и изпълнителни директори на изпълнителни агенции.
Защо е създадена тази ал. 5? В аргумент на противното и в унисон с разпоредбата на чл. 115 министрите са тези, които са оправомощени да издават подзаконови нормативни актове.
Нещо повече, в действащото законодателство има 6 държавни агенции. Някои от тях са създадени със закон, някои – с постановление на МС. Позволих си да направя копия от устройствените правилници на 5 от тях, които предоставих на членовете на комисията. В нито един устройствен правилник, който при всички случаи се съобразява със законовите разпоредби за държавна агенция, няма правомощие на председател на държавна агенция да издава нормативни актове.
Каква е била логиката на законодателя навремето, приемайки тази структура на Закона за администрацията? Логиката е била тази, която вие казвате. Че излизайки от конкретния ресор на ресорен министър, единственият контрол, който следва да упражнява Министерският съвет, е точно контролът по подзаконовите нормативни актове, които следва да с е приемат с постановление, те са съответни наредби, правилници или инструкции. Такава е досегашната практика.
Няма да скрия, че по отношение на комисиите в нашето законодателство има няколко изключения. Едно голямо изключение е Законът за Комисията за финансов надзор, но от чисто правна гледна точка Комисията за финансов надзор е нещо много по-голямо по смисъла на Закона за администрацията. Тя има точно разписани функции и в правомощията си тя има възможност да издава наредби.
Другото изключение, което вероятно колегите също може би ще цитират, е Българската народна банка. Но БНБ има съвсем особен статут на юридическо лице и изобщо не попада в структурата на Закона за администрацията.
Именно това са нашите опасения. Въпросът е принципен. Ако политическата воля е да се даде такава възможност на председателите на агенции, то тогава е редно да се направят корекции и в Закона за администрацията. Сегашното положение на законодателството е такова, но все пак преценката е на законодателния орган. Изрично е казано, че законодателят може всичко. Ако се вземе друго решение, няма проблем с преходна норма да се оправи и Законът за администрацията.
Нашето становище е, че съотношението на Чл. 115 от конституцията, чл. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 19, ал. 5 не позволяват на председател на държавна агенция да издава подзаконови нормативни актове. И аргументите са тези, които ви изредих. Това навремето е бил размисълът на законодателя.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: С други думи, наредбите трябва да ги утвърждава МС. И понеже по правилника за устройството и дейността на МС за Държавната агенция по информационни технологии и съобщения отговаря господин Ивайло Калфин като зам.-министър председател, то ако ние решим, че не може държавната агенция, тогава той като зам.-министър председател на МС ще отговаря, затова и въпросът на господин Иванов е отправен към него.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Правна дирекция на Министерството на транспорта): Бих искала да допълня с няколко думи казаното от госпожа Мартинова.
Колегата Денева цитира вярно текстове от конституцията. Тези текстове се намират в главата “Министерски съвет” и уреждат правомощията на Министерския съвет, следователно логично е в главата за МС да е разписано, че Министерският съвет е органът, който издава тези актове. Това обаче според нас не създава забраната и няма забрана други органи, определени в закон, да издават подзаконови нормативни актове. Бих искала да припомня, вероятно колегите от Правната дирекция в Народното събрание са си направили справка, че преди обединяването на Министерството на транспорта с Комитета по пощи и далекосъобщения председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения е издавал подзаконовите актове по отменения ЗТ. Но никога не е бил поставян въпросът за противоконституционност на подобни разпоредби. Нещо повече, беглият преглед на цялата практика на Върховния административен съд, който се произнася по законосъобразността на подзаконовите актове в съответствие със законите, многократно се позовава именно на възможността и на текста, който е предвиден в Закона за нормативните актове, когато това е предвидено в закон или указ, други органи на изпълнителната власт да издават подзаконови актове. Разбира се, въпрос изцяло на целесъобразност е какво вие ще приемете като народни представители, но би следвало да се има предвид и следното. Подзаконовите актове в областта на далекосъобщенията предполагам че като специализирана комисия в тази област го знаете, са актове, които изискват изключителна динамика, с която трябва да се реагира на непрекъснатото развитие в сектора. Това са актове изключително специфични и затова към настоящия момент в действащия Закон за далекосъобщенията е предвидено да бъдат издавани от министъра на транспорта и съобщенията, а не от Министерският съвет.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Чух внимателно аргументите на госпожа Стоянова и все пак считам, че въпросът е по-широк. Това, че има динамика в развитието на този сектор, не ни дава възможност да излезем вън от една рамка. Пред мен са устройствените правилници на държавните агенции, в които няма такива правомощия. Считам, че всъщност специално за наредбите би трябвало това да бъдат актове, които да носят подписа на ресорния зам.-министър председателя, в случая е определен това да бъде Ивайло Калфин, после може да е някой друг, т.е. от зам.т-министър председател и да бъдат утвърждавани от Министерския съвет.
Иначе ние излизаме извън практиката на българското законодателство.
Каза се, че в конституцията са разгледани правомощията на Министерския съвет. Под МС там се разбира реално цялата изпълнителна власт в Република България. Не може отделно агенции, комисии да бъдат разгледани в конституцията. Това, първо.
Второ, по повод на казаното от госпожа Мартинова, при искреното уважение, което имам към нея, тя не можа да ни убеди, че МИЕ е решило тук да направи всичките промени, които засягат министерството.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това е нов текст.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: И второ, липсват промени примерно в Закона за енергетиката, в който на много места се цитира министърът на енергетиката. Ако искаха господин Румен Овчаров или екипа му да внесат всички промени тук – в ЗД, трябваше да ги видим тук, а ние не ги виждаме.
Това означава, че не това е мотивът.
На трето място, те казват, че за да се даде възможност този проблем да се реши, да има континюитет, понеже са издавани и ще се издават. Това нещо трябва да го реши специализираната Комисия по икономическата политика. Те трябва да се произнесат дали действително тези лицензии могат да запазят действието си или не. Аз питам какви са компетентностите на КТС, за да се произнесе по този въпрос? Искало го новото министерство. Те могат много неща да искат.
Ние не трябва да поемаме ангажименти, по които нямаме компетентност и по тази причина категорично считам, че този текст трябва да отпадне. Да бъдат така добри от министерството да си внесат ЗИД на Закона за управление на отпадъците и там да си отразят това, което искат.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, преди една седмица, когато гледахме този законопроект, предложих на министъра Министерският съвет да си внесе един друг закон, с който да се направят съответни бързи поправки. Раздразни ме това, че в закони, които приемахме скоро, поправките не са направени. А ние в нашите закони ще си направим тези поправки.
Следващият въпрос е, че в законопроекта е записано, че Министерският съвет ще утвърди правилник за устройството и дейността на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. Може ли в този правилник да се регламентира кой издава поднормативните актове?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Правна дирекция на Министерството на транспорта): Категорично не. Това не е предмет на устройствения правилник.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Само в закон, в конституцията или в указ.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Питах, за да излезем от ситуацията за поднормативните актове.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: В МИЕ се издават много лицензи и разрешителни. Валидни ли са или не тези разрешителни, които са издадени от министъра на транспорта и съобщенията?
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има текст, който казва, че важат.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Лично за мен мотивите и аргументите на Правната дирекция са основателни. Не съм убеден, че понеже не било изрично забранено, затова можело да се направи това изключение. Мисля, че след като има една трайна линия на законотворчество и в досегашните правомощия няма такива правомощия на председателите на агенции, които са адекватни на министрите, питам, защо точно ние трябва да правим тези изключения? Уважавам премета на дейност на тази комисия, но мисля, че трябва да се опитваме да налагаме определен стил, важащ за всички министерства или агенции, а не да правим изключения по една или друга причина.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: За мен са безспорни поправките в Закона за пощенските услуги, в Закона за отбраната, защото има пряка връзка между Държавната агенция и министерството, но ядрената енергия, българските документи за самоличност, военнопленниците, генетично модифицираните организми. Законите за гражданския транспорт, за железопътния транспорт, за автомобилните превози ще гледаме след няколко дни, за движението по пътищата – също, за морските пространства също предстои. Но да гледаме Закона за корпоративното подоходно облагане, за приватизация и следприватизационен контрол, за застраховането, за здравето, който мина вчера, за измерването, за интеграция на хората с увреждания, за лечебните заведения? Приехме Закона за опазване на околната среда. Предстои да гледаме Закона за пътищата. Закона за радиото и телевизията ще се гледа в петък. В момента Законът за регионалното развитие е в комисията по местно самоуправление. Законът за регистрация и контрол на земеделска и горска техника мина в пленарната зала, също така и Законът за рибарството и аквакултурите. Законът за статистиката мина или е в комисия, Законът за трансплантация на органи – честно казано, ще ми е неудобно да ги чета от трибуната. Законът за физическото възпитание и спорта е в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Тук е включен и Законът за чужденците. Мисля, че свързаните с нашата комисия – безспорно – Законът за пощенските услуги, Законът за отбраната, тъй като там се регламентират определени функции на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, има и привеждане в съответствие.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Направих опит да се посъветвам с колегите. Не може ли да запише един общ текст, че в законите, където е написано “Министерство на транспорта и съобщенията” се заменя с Министерството на транспорта?
РЕПЛИКИ: Не.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: За съжаление не може, защото всеки текст си има специфика и трябва да се види в какъв контекст се намира. Около десетина параграфа, прехвърляйки правомощия от министъра върху председателя на агенцията, в случаите, когато касаят лицензи, доклади, други функции на съответен орган,няма проблем. но основният проблем е, когато става дума за издаване на подзаконови нормативни актове. Трябва да се види какъв е смисълът н всеки един текст и дали става. не може с един общ текст да се каже. Аналогично е положението и със Закона за физическото възпитание и спорта по отношение на Държавната агенция за спорта.същото ще бъде в Закона за туризма по отношение на Държавната агенция за туризма. Проблемът е принципен, не засяга нито персони, нито ресори.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Колеги, ще се опитам да ви разведря, защото с диалога, който водим тук, ме върнахте години назад, когато ме върнахте години назад, когато един мой преподавател казваше “Всеки си има мнение”. Аз също си имам мнение.
Мисля, че ние в момента трябва да се проявим като сериозни и делови мъже и жени. Знаете всички, че става въпрос за формални изменения в законите. Те са свързани с дейността на агенцията и съответните министерства, при които става това разделение, т.е. структурните промени. Имало е сигурно и варианти, с които това би могло да се направи по-елегантно, с отделни закони, но мисля, че можем да го погледнем и от този ъгъл. На нас ни е гласувано доверието и там вече да се произнесат всички колеги. Не виждам нещо чак толкова смущаващо и смятам, че това не е чак толкова необичайна практика в българския парламент, макар че за първи път съм тук. Поне в моето съзнание от години наред знам,че са създавани комисии и агенции, прекратявани не само след 10.11.1989 г., но и преди това. И това не е създавало никакъв смут.
Мисля,че в момента се върнахме точно към това, с което започнах. Сигурно има много дълбока истина в думите на този преподавател. Затова ви предлагам да го внесем в парламентарна зала и дори да предложим, ако се приеме, в един ден да минат първото и второто четене.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Вие казахте, че се касае за формално. Аз за формалното нямам нищо против, дори и в другите закони.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Къде се решава нещо по същество?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Е, цитираха се два текста, които са по същество – напр. кой има право да издава поднормативни актове. Оказа се, че никоя друга държавна агенция няма тези права, които ние сега даваме . това е въпрос по същество, защото ако се злоупотреби с това раво, което се дава, това не е формално.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Аз Ви слушах добре, очевидно Вие не сте ме чули. Юридическият спор Ви доказа, че е имало и такава практика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Кажете в коя агенция има такава практика!
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Имало е - преди малко се каза.
РУМЕН АНГЕЛОВ: За съжаление с колегата, който говори преди мен, аз не мога и не искам да се съглася. Мен ме смущават някои неща и то не едно или две.
Не мислех да се изказвам, защото в поредица от изказвания имаме едно мнение, но искам да Ви кажа, колега, че аз се смущавам от чл. 14, говоря за действащия закон, точно за механичната замяна на министър на транспорта с председател на агенция, който има право да издава поднормативни актове. Аз се смущавам от това и мисля, че трябва да го обсъждаме, а не механично да го вкарваме при колегите си в парламентарната зала, които ще се съобразят с наето мнение.
Смущава ме също и 3-4 педи промени в десетки закони. Считам, че механично се променят. Мисля, че ние трябва да погледнем и помислим, всеки поотделно. Не можем без да вземем мнение като специализирана комисия да внасяме нещо в парламентарната зала.
Подкрепям проф. Мирчев, не мисля, че трябва да гледаме законопроекта в един ден, не мисля, че е прекалено спешен, и че между първо и второ четене трябва да има време, в което да работим ние и наши експерти.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, още един въпрос – където има замяна на “министър на транспорта и съобщенията” с “министър на транспорта” или “министър на икономиката” с “министър на икономиката и енергетиката” е едно, а където има замяна на “министър на транспорта и съобщенията” с “председател на ДАИТС” означава да стъпим на базовия закон и да се види какво стои като дейност, като функции зад тази смяна. Това не е чисто формална подмяна.
Затова ще повторя, тук има безспорни неща – в Закона за пощенските услуги, в Закона за отбраната. Този въпрос трябва да го решим. Не е редно да представяме такива неща в пленарната зала, защото там ще губим времето не на 21 народни представители, а на 240 или колкото са в залата. Добре е ние да намерим решението тук, което да бъде подкрепено, а не да внесем законопроекта и вътре в залата да станат юристи или други и по един текст да загубим час или два, накрая някой ще стане, ще предложи процедура на отлагане и какво ще стане? Нищо! По-добре да намерим решението тук.
Мисля, че 3 дни срок за бележки между първо и второ четене е нормален.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Министерството на транспорта няма да се противопостави, дори вие да счетете, че оторизираният и правилният орган, който трябва да приеме подзаконовите актове, е МС. За нас това не е въпрос на философия или на концепция.
Искам да кажа следното нещо, което годините практика е показала и може би ще ви убеди.
По правилник действително Министерският съвет приема правилници като нормативен акт, но това е в случаите, когато този правилник регламентира дейности на различни ведомства и е необходимо Министерският съвет да се яви надведомствен орган на няколко структури, които имат функции или правомощия в даден правилник. В конкретния случай ние имаме изцяло дейност, свързана с технологиите и далекосъобщенията – една-едничка сфера и всъщност ние ще накараме Министерският съвет да нормотвори, а той по правило е изпълнителен орган, за нещо, което ако беше министерство, щеше да бъде предоставено на министъра, т.е. на едноличен орган. В конкретния случай предвид на това, че дейността изцяло се поема не от министерството като ранг, а от държавна агенция, мисля, че в конкретния случай резонното разбиране е това.
Все пак искам да кажа от името на министерството, че няма да се противопоставим, ако вие счетете като законодатели, че това е по-правилното, ние ни най-малко ще го превърнем в някакъв проблем, ни най-малко.
За нас основното е да развържем Гордиевия възел, да направим структурата на министерството. Така че, споделяйки това, не разбирайте случая, че ние като Раймонда Диен лежим на линията и казваме “не”.
Въпросът е на преценка по целесъобразност. Ние приведохме аргументи. Както вие решите.
СТОЙКО ТАНКОВ: Имам едно предложение, господин Мирчев. Стана ясно, че не можем на едно четене да приемем закона на първо и второ четене. Сега е нормално да приемем закона на първо четене, тъй като другото означава да няма закон. Нека между първо и второ четене се уточнят спорните въпроси за поднормативните актове. Виждаме, че министерството не възразява дори да бъдат към Министерският съвет. И другият текст – примерно по закона за отпадъците, също да се изясни, така че на следващото заседание тези въпроси да станат ясни за второто четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това щях да ви предложа. Този законопроект ще се опитаме да го внесем за първо четене в пленарната зала в петък. Да дадем 3 дни, а реално ще имаме повече от 3 дни, тъй като ще имаме възможност четвъртък и петък да мислим по тези въпроси. Реалният срок ще стане 5 дни.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, съгласен съм да приемем законопроекта на първо четене. Това е нормално, защото същността на закона е да се реши проблемът, възникнал с отделянето на държавната агенция от министерството трябва да се реши. Това е израз на волята на комисията. Правя предложение срокът за предложения да е 4 дни. Четирите дни ще изтекат във вторник в 18 часа. Ако те изтичат в понеделник в 18.00 часа народните представители от провинцията няма да имат физическата възможност да депозират до 18.00 часа предложенията си. И нека да гласуваме, защото изчерпахме по същество проблемите. На второ четене ще разискваме отново.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще помоля Правната дирекция отново да се проведат консултации вътре в дирекцията.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: Господин Мирчев, становището, което аз изразих, е на дирекцията, съгласувано е с директора на дирекцията и с всички колеги. Ние обаче нямаме нищо против да попитате и външни експерти и колеги от МС, за да имате мнение на най-широк кръг експерти.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уточняваме се срокът да бъде до вторник до 18.00 ч. Намерим ли заместващ текст, ще го внесем като народни представители.
Вторият въпрос е много внимателно, където има заместване на “министъра на транспорта и съобщенията” с “председател на ДАИТС” да направим преглед на функциите. Където има замяна на министър с министър – не. Това ще помоля експертите към комисията.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Понеже съм председател на агенция, на когото е казано, че ще има трима заместници, общо взето в момента съм в ситуация на човека-оркестър. Искам да кажа, че каквото и решение да вземете, ние ще го приемем. Добре е да попитате и Министерският съвет, Правната дирекция. Ние като агенция, като заработим, ще задръстим Министерският съвет с документи, с които той ще трябва да се занимава и да нормотвори. Те ще бъдат съвсем конкретни документи – примерно даване възможност на еди коя си фирма да ползва еди какви си честоти. Това ще минава като поднормативни актове оттам, тъй като има Комисия за регулиране на съобщенията и някой трябва да предлага да се взимат такива решения, за да може КРС да ги изпълнява. Т.е. въпросът не е толкова формален. Той е по същество. От законосъобразна гледна точка е възможно вие да имате всякакви съображения, но от целесъобразна гледна точка е добре да се даде възможност на агенцията да работи по такъв начин, че да не създава проблеми на други органи. И дали това ще бъде Ивайло Калфин или друг министър ще се определи – това няма никакво значение, въпросът е че целият този сериозен поток от документи ще преминава през МС. И това са имали предвид колегите от Правната дирекция на Министерството на транспорта и колегите от Правната дирекция на Министерския съвет, за да го предложат по този начин. Разбира се, решението е ваше. Просто ние ще попаднем в ситуация, при която ще трябва да изчакваме да минават някои документи през МС.
Безпокоя се, че ще се върнем към този въпрос само след 2 месеца и ще трябва да го обсъждате наново.
Благодаря ви за разбирането.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Вие също поставихте въпроса за КРС. Като прибавим и СЕМ, става невероятна въртележка от въпроси. Затова казвам, че много внимателно трябва да се прегледат текстовете за замяна на “министър” с “председател”, защото това не е формално, а се касае за управление на един процес.
Колеги, ако няма други изказвания, предлагам да гласуваме законопроекта на първо четене. Да определим срок за предложения от 4 дни и през това време уточняваме два въпроса – кой да утвърждава поднормативните актове и още един път да се прегледа замяната на “министър” с “председател на ДАИТС” от гледна точка на функциите и дейностите, които се прехвърлят.
Моля, гласувайте.
За – 14, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя законопроекта на първо четене.
Моля това да се отрази в доклада и да се направят още един път консултации с Министерството на транспорта, с господин Вачков консултации.добре е да се направят консултации с госпожа Маринска – директор на Правната дирекция на МС.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Правна дирекция на Министерството на транспорта): Преди да тръгнем към Народното събрание, аз говорих с госпожа Маринска. Тя каза, че след като е записано в закон, че има такава възможност, няма абсолютно никакъв проблем председателят на агенцията да издава подзаконовите актове.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще направим консултации за този период.
Следващото заседание ще направим в сряда от 16.00 часа, за да може до петък, ако няма сериозни поправки, да мине на второ четене.
Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Проф. д-р Йордан Мирчев/
Стенограф:
/Виржиния Петрова/
