1. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪВМЕСТНО ФИНАНСИРАНЕ НА ПОСТОЯНИЯ СЕКРЕТАРИАТ НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КОМИСИЯ ТРАСЕКА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВАТА НА СТРАНИТЕ ПО ОСНОВНАТА МНОГОСТРАННА СПОГОДБА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА КОРИДОРА ЕВРОПА-КАВКАЗ-АЗИЯ. Вносител е МС.
2. РАЗНИ.

---

П Р О Т О К О Л
На 1.12.2005 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт и съобщения. Заседанието бе открито и ръководено от заместник-председателя на КТС господин Радослав Илиевски.
***
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми колеги и гости, имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Той включва една-единствена точка:
1. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪВМЕСТНО ФИНАНСИРАНЕ НА ПОСТОЯНИЯ СЕКРЕТАРИАТ НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КОМИСИЯ ТРАСЕКА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВАТА НА СТРАНИТЕ ПО ОСНОВНАТА МНОГОСТРАННА СПОГОДБА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА КОРИДОРА ЕВРОПА-КАВКАЗ-АЗИЯ. Вносител е МС.
2. РАЗНИ.
Има ли допълнения към дневния ред? Няма.
Моля да го гласуваме.
За 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Мотивите към законопроекта по т. 1 са ви раздадени. Имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Искам колегите от министерството да кажат мотивите, с които внасят закона – не написаните, но накратко да ги представят, за да се развие дискусия.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Заповядайте, госпожо Мартинова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! През 1998 г. 12 държави подписаха основната Спогодба за международен транспорт по коридора Европа-Кавказ-Азия, която има за цел най-общо да улесни търговията между Европа, Черно море, Кавказ, Каспийско море и Азия, ползвайки на практика най-прекия път между Европа и Централна Азия – това е така нар. път ТРАСЕКА, това е дестинацията ТРАСЕКА В този контекст имаме предвид необходимостта от развиване на тези междуконтинетални връзки и тази спогодба урежда редица въпроси, свързани с всички видове транспорт в отделни приложения : автомобилен, железопътен, морски. Между текстовете има една разпоредба, която казва, че финансовите отношения ще бъдат утвърдени с отделно споразумение.
До 2004 г. финансирането на дейностите, свързани с тази основна спогодба, е осъществявано от страна на Европейския съюз посредством проекта “Координационна група ТРАСЕКА”. За настоящата година финансирането на дейностите, свързани с ТРАСЕКА, идва от бюджета на Постоянния секретариат на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА, поет от Европейската комисия в размер на 85% от общите нужди за разходите и 15 % се поемат от страните, които участват.
За настоящата година България е изпълнила ангажимента си и е превела вноската от 7 000 евро.
Посредством ратификацията на сега предлаганото ви споразумение за уреждане на финансовите взаимоотношения всъщност ще се премине към цялостно финансиране на проекта от страните, които участват в него. Във финансово изражение това означава, че за България следващата година ще имаме ангажимент да преведем 50 000 евро. Тези пари са предвидени в бюджета на Министерството на транспорта, т.е. държавата е обезпечила изпълнението на нашето финансово задължение.
Искам да кажа, че България в лицето на нашия представител в Трасека в момента е генерален секретар на ТРАСЕКА, на Междуправителствената комисия и всеобщото впечатление е, че българският представител перфектно изпълнява задълженията си.
През април месец следващата година България ще бъде домакин на поредната ежегодна среща на страните от ТРАСЕКА. Това ще бъде едно голямо мероприятие, което има не само имиджов характер, но има определен означение, тъй като за европейската комисия председателството на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА от страна на България и самия факт, че България играе ключова роля и стриктно спазва своите задължения, е един показател за поведението, което имаме – едно европейско поведение, което се стреми да намери максимална възможност между 12-те държави-членки по основната спогодба, да изравнят и синхронизират нивото на предлагане на транспортните услуги и съвместимостта на гранични пунктове, на транспортни мрежи и пр.
В настоящето международно споразумение, което предлагаме, всъщност само финансовите въпроси ще се уредят.
България предлага да ратифицира това споразумение с една декларация, която звучи по следния начин: “За Р. България страни по смисъла на чл.2 , т. 2 на Споразумението са правителствата на държавите-срани по основната многостранна Спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия, подписана през 1998 г. в Баку.” Правното значение на тази декларация е следното. Макар и някоя от 12-те държави да не успее да ратифицира за 2006 г. споразумението, за нея да тежи задължението да го изпълни, той като тя се счита за срана по това допълнително споразумение. Това е стойността на тази декларация.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо зам.-министър.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, съображения, становища.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Имам следния въпрос към госпожа Мартинова като вносител.
Госпожо Мартинова, в мотивите е изтъкнато, че до 2003 г. изцяло Европейският съюз е поемал финансирането. През следващите 2 години 15% се поемат от страните-участнички, което означава 7 000 евро за България. В мотивите не е отбелязано от началото на 2006 г. какво ще заплаща българската страна.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: 50 000 евро.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Бях изчислил, че са 43 000. Тези пари определено трябва да дойдат от държавния бюджет. Когато се оперира с парите на данъкоплатците, между другото така е в нормалните отношения, пари се дават за свършена работа.
Хубаво беше да видим по някакъв начин, след като от 1998 г. е подписано споразумението и носи подписа на тогавашния български президент, за тези 8 години кое от четирите основни технически приложения е изпълнено. Те бяха за международен автомобилен транспорт, за международен железопътен транспорт, за международен воден транспорт – търговското корабоплаване и за митнически процедури и обработка на документите. Осем години са наистина един много голям период. Всяка година се споменаваше по определен начин за ТРАСЕКА. Но тук съм видял само едно много луксозно издание какъв ще бъде пътят на ТРАСЕКА, какъв е адресът на Секретариата на Междуправителствената комисия ТРАСЕКАV
Но ние не можем автоматично, понеже Европейският съюз се оттегля изцяло от този проект, да започне да се финансира от България, ако виждаме, че няма свършено нищо конкретно, но поне някаква перспектива.
По тази причина считам, че така описаните мотиви са правно издържани, но по никакъв начин не могат да ни убедят защо трябва да бъдат дадени тези пари от републиканския бюджет.
Какво е направено и по срокове разписано какво ще се направи през следващите месеци и години?
ПЕТЪР МАНОЛОВ: Бих искал да знам защо Европейският съюз се е оттеглил от този проект, господин Иванов също го спомена. Какви са причините?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Мен също ме интересува следното. Доколкото разбирам, някои от държавите са отказали да плащат за следващата година необходимите средства. Това означава ли, че тежестта за България ще се увеличи през следващата година или ще остане пак 50 000 евро?
Комисията не смята ли, че това са пари от нашите данъкоплатци за заплащане на чиновници, които не знаем къде и какво работят?
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Има ли други въпроси и становища?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Както казах, ще повторя още веднъж: за следващата година бюджетът, който е съотнесен към България, изисква вноска от 50 000 евро, които са включени във финансовите ресурси, които трябва да има транспортът, за да направи вноската си в тази организация.
По същия начин подхождаме към всички международни правителствени организации, в които членува държавата ни посредством структури или органи в сферата на транспорта. Във всички тях страната ни, участвайки като член и вземайки решения посредством гласуване за определени действия, разбира се това не са решения, които се вземат само от България и само по начин, който обслужва страната, това е съвместно решаване за тази вноска, във всички международни организации така се прави. В случая проектът, който финансира Европейската комисия, до настоящия момент даваше възможност да се издържа цялата Междуправителствена комисия ТРАСЕКА с много ограничен брой чиновници – те са под 10 души. Административният персонал на тази комисия е свит до минимум и не бих казала, че се създават предпоставки за разходване на пари от българския данъкоплатец.през настоящата 2005 г. действително някои от държавите имаха финансови затруднения по плащането на своите вноски. Това обаче в международната практика на организации от подобен характер не е основание България да излезе от организацията. Обратно, въпрос на престиж – и политически, и имиджов на една държава е да изпълнява задълженията си. А тези, които не ги изпълняват, обичайно на всяко заседание на междуправителствените комисии биват подсещани и подтиквани да изплащат вноските си.
Това е причината, понеже задълбахме в тази тема – България да направи тази декларация: че страни се считат тези, които са подписали споразумението. Така че дори една държава да ратифицира финансовото споразумение, напр. догодина по това време, би могло да се счита, че от 2006 г. тя дължи от м. януари пълната си вноска. Такава е ролята на декларацията. Ние държим всяка една държава да си изплаща задълженията си, както и България има намерения да изплаща задълженията си.
По отношение на това какво е направено. На следващото заседание мога да направя един отчет какво е направено по основната спогодба, не по тази, която сега представяме. Но пак ще кажа, че тези проекти са, за да улеснят преминаването през границите. Знаете, че особено в този регион е много трудно преминаването от една държава в друга. Има определени затруднения. Напр. един от подпроектите е как да се улесни преминаването през границите. Там са районите на Нагорни Карабах, където има изключително много затруднения при осъществяването на транспортните връзки. И проектите са именно в този контекст.
Отделно ще кажа, че като част от проекта е направено обучение на български служители от администрацията, което беше в Баку. Част от финансирането пое Европейската комисия. Обучението беше за проектите и какви са възможностите. И на този “курс за квалификация” на Министерството на транспорта и на наши търговски транспортни дружества бяха направени изключително полезни разяснения и обучението мина на изключително добро ниво и с много сериозна полза.
Ще мога да ви информирам много подробно за всичко направено, още повече че генерален секретар на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА е българка.
Що се отнася до въпроса каква е причината за оттеглянето на Европейския съюз от проекта. Не е причината оттеглянето от проекта. Обратно, Европейският съюз дори има намерение да стане член на ТРАСЕКА. Европейската комисия ще стане член на ТРАСЕКА. Това е една тенденция – Европейската комисия да влиза в международни правителствени организации. След като те 10 години финансират, ще бъдат един от членовете на ТРАСЕКА, който ще участва със съответната квота. След като има 12 държави, твърде голям бонус е 10 години те да бъдат финансирани. Всяка държава трябва да си поеме пропорционалната част от финансовата тежест.
Дори имах среща с един грък-представител на Европейската комисия, който каза, че на България възлагат много специални надежди, използвайки факта, че България и Румъния съвсем скоро ще станат срани-членки на Европейския съюз и да бъдат фактор на улесняване на взаимоотношенията между Европейската комисия и страните-членки на ТРАСЕКА.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Колеги, слушахме внимателно госпожа Мартинова и ако сме се запознали предварително с мотивите, ще дешифрираме едни изводи, които в момент аса много валидни за нас като държава на кръстопът. Държавите –членки н аТРАСЕКА, които желаят и поддържат това споразумение и които сега си плащат вноските, са забележете кои – Румъния, България, Турция и Украйна. Другите, които са членки, но имат определени проблеми, напр. Грузия, Узбекистан, Молдова Киргистан, всички знаем каква е ситуацията в тези средноазиатски републики, от една срана. От друга срана, те са крайни държави в дестинацията на това трасе. Т.е. те не са търсещите. Търсещите сме ние. Още повече че Европейския съюз е сменил логиката на своето партньорство. Не издържа цялото трасе, а иска да влезе на равнопоставена основа като останалите страни-членки, което още повече ни мобилизира и задължава да подкрепим една такава позиция на българското правителство и едно такова решение. Това споразумение за съвместно финансиране на Постоянния секретариат да стане факт и тази Междуправителствена комисия ТРАСЕКА наистина да работи и да създава все повече и повече благоприятни условия за трафика през България. Аз ви предлагам да подкрепим законопроекта.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам само две думи в подкрепа на Вашето изказване да кажа. Независимо, че и Румъния, и България, и Украйна, и Турция участват, ние сме в една лоялна конкуренция. Ако ние не създадем предпоставките да бъдем вътре в тази инициатива, ще изостанем още повече. Мога да кажа, че една Украйна работи много активно с Аджалия, Батуми. Прихванаха голяма част от товаропотока. За мен това е първото необходимо условие, за да можем да търсим нашето присъствие и нашата ниша – да могат част от товарите да преминават през България. Мисля, че ние категорично трябва да подкрепим законопроекта
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Има ли други мнения и съображения:
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз в крайна сметка ще гласувам за споразумението.
Но считам, че когато едно споразумение се внася за ратификация и съдържа финансови клаузи, обвързващи държавния бюджет, трябва да се отчете направеното и да се предвиди в какви срокове ще бъде сторено нещо в бъдеще, защото това може конкретно да ни мотивира. Мотивите са изготвени изцяло върху правната рамка на основното споразумение и допълнителното финансово споразумение, което е гласувано и ни се предлага за ратификация.
Трябва да знаем, че в такива моменти резултатите, които са постигнати и ни дават основания да кажем, че имаме основания да продължим по-нататък, трябва да бъдат неразделна част от мотивите. Това е моята забележка. А иначе ще гласувам “за” законопроекта.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Аз ще се въздържа и не защото не съм убеден, че трябва да гласувам “за” това нещо. Има постоянен секретариат, има едно споразумение, има един бюджет, при който повечето разходи са за офиса, за заседания и т.н. но аз не чух каква “услуга” България получава от този Постоянен секретариат? Хубаво, ще влезем на пазарите, но имаме ли някакви гаранции, че ще има защита на нашите транспортни фирми там – в тези страни? Тази информация в това, което тук ни се предлага, я няма. И аз не съм убеден, че трябва да гласувам “за”.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Има една народна пословица, която казва, че “Ръка, която не дава, не взима”. Ние трябва да направим инвестиции, а впоследствие смятам, че ще дойдат и резултатите.
ИВАН ИВАНОВ: В потвърждение на това, което каза господин Йорданов, аз също ще се въздържа поради една-единствена причина. Ние чухме, че България ще дава 50 хил. евро за издръжката на Постоянния секретариат. Но ние не знаем какъв е целият бюджет на Секретариата и колко държави ще внесат своите вноски през 2006 г. и това, което каза господин Димитров, действително е така. Ще се радвам, ако отговорите на въпроса дали през 2006 г. няма да се наложи да сменяме цифрата 50 000 евро, ако се окаже, че не стига за издръжка на Постоянния секретариат.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Аз по никакъв начин не искам да въздействам върху гласуването, кой както счете, така ще гласува.
Искам само да кажа, че в международните организации, когато държавата участва и прави вноски, размерът на вноската не се свързва с нещото, което тя реално получава Това е част от онези инвестиции, които са свързани, както в конкретния случай, с улесняване на трафика между Европа и Азия. Тук се залагат предпоставките, за да има едно удобно транспортно трасе и да има движение. Това всъщност е един коридор – също такъв коридор, както има в рамките на Европа. Казваме, че през България минават 5 от 8 европейски коридора. Но този коридор е между Европа и Азия. По него има много различия между държавите и реално пряк път, пряка дестинация между Европа и Азия не може лесно да се реализира за транспорта, бизнеса и икономиките на всички страни, дори за икономиките на двата континента, защото има транспортни пречки и затруднения, които много забавят тези връзки. Това е едно инвестиране, за да може транспортът да се движи по този коридор.
Аз поемам ангажимента, ако не считате, че за вас вторник е прекалено дълъг срок, остава петък и понеделник, за да могат колегите да подготвят по-задълбочен материал, който ще бъде по основната спогодба. Не предполагах, че основната спогодба ще стане основната ни тема, иначе щях и днес да донеса материали. Но ако вторник не е късно, можем да направим един отчет за това какво се прави. Но това не е реципрочно – даваме 50 хил. евро и получаваме услуга на стойност 50 хил. Не е така в международните организации.всички държави правят равни вноски и всички проекти, които се реализират, са в такъв контекст. Но поемам ангажимента във вторник да получите такава информация.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: В оперативен порядък да се раздаде на народните представители, за да се запознаят с тази информация, ням ада правим специално заседание.
ИВАН ИВАНОВ: Не съм искал да кажа, че срещу 50 хил. евро трябва да получим услуга на стойност 50 000 евро. Ясно е, ч с 50 000 евро като част от участниците в този Постоянен секретариат ще поддържаме администрацията на този секретариат.
Въпросът е, че Вие не можахте да ме убедите какво точно извършва този постоянен секретариат, какво точно всички участващи страни ще синхронизират помежду си. Аз не бях убеден, за да гласувам убедено.
Ако до пленарната зала получа такава убеденост, си запазвам правото от “въздържал се” да си преоформя мнението за залата. Но в момента не виждам какво точно поддържам. Просто не го виждам в раздадения материал и от Вашето изложение.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Спогодбите са две.
ИВАН ИВАНОВ: Точно защото финансови споразумения ни се дават, после не знаем защо участваме в нещо. Аз съм бил в Комисията по бюджет и финанси и знам колко много финансови споразумения сме гласували. Спорен е въпросът, особено за тези 50 000 евро, с които повдигахме административния капацитет на България в продължение на години.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз ще подкрепя споразумението, защото ми е ясно, че една малка държава, каквато сме ние, но разположена на стратегическо място, една от възможностите България да се замогне, стига да има ефективно работеща и мислеща администрация и активен български бизнес, е това да ползваме тази възможност. Защото и транзитното, и всякакво преминаване през територията на България, ако съумеем да насочим част от този поток да минава и през нас, ще започнат да идват ползи за бизнеса – това, за което има резерви. Т.е. трябва да се мисли стратегически. Трудно е, защото може би сме в период, когато поради това, че няма достатъчно детайлна информация, се породиха съмнения доколко това ще бъде полезно за България и дали в момента е полезно. Ние далеч по-големи усилия ще понесем – държавата и българският народ – от влизането в Европейския съюз, мисля, че това на всички ни е ясно, и това е в съзвучие с цялостната политика на разтваряне не само към Европа, но и към средна и по-далечна Азия.
Действително, вероятно се работи по тези неща, но аз нямам информация, освен може би тази, която ще ни се подаде от Министерството на транспорта, но бих помолил: може би е добре да чуем и някои техни виждания за подпомагане на българския бизнес чрез това споразумение. Примерно, досега еди какво си е направено, какво се има предвид. Дори според мен би трябвал ода се направи една много по-голяма реклама на възможностите, които дава на българския бизнес това споразумение. И за нас, и за бизнеса ще е полезно да бъде достатъчно добре информиран за възможностите, които му се предоставят чрез това споразумение.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Понеже господин Гъндев напуска заседанието, моля да чуем неговата воля при гласуването.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: “За”.
ПЕТЪР МАНОЛОВ: От направените досега реплики стана ясно, че ние едва ли не трябва да дадем тези 50 000 евро само заради това, че сме се включили в такъв проект, и включвайки се, автоматично трябва да плащаме. Колегите, които изказаха мнението, че трябва да бъдат убедени, че трябва да дадем парите, но да са от полза за нещо, и не са получили достатъчно информация, аз се присъединявам към тяхното мнение. Аз също ще се въздържа, защото не можах да бъда убеден, от отговора, който се даде на господин Иванов - всъщност се преразказа историята, без да е обяснено какво печелим с тези пари. Какво ще получи България с включване като някакви предимства?
Другият въпрос е, ако не дадем тези 50 000 евро, какво ще стане, какво ще загубим? Ще спестим 50 000 евро, но те ще отидат за какво? Има ли възможен друг път от Европа към Азия? През Северния полюс ли? И ще платим 50 000 евро, за да обучат 10 човека и за да може да се минава през тези страни. Получава се така, че даваме парите, за да обучим 10 човека от министерството.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: От разискваният аз разбирам, че всички са убедени, че полза от тази спогодба за България има. Друг е въпросът как си върши работата конкретният чиновник. Това са две различни неща. Но според мен ние не можем да не я ратифицираме. В крайна сметка България е именно на този кръстопът, който свързва Европа с Азия. И от политическа и геополитическа гледна точка това е необходимо, необходима е тази спогодба.
Друг е въпросът и аз наистина държа госпожа Мартинова на някое от следващите заседания да даде оценка как се изпълняват тези спогодби и какви са приносите. Но ние да стоим настрани от тази геополитическа линия, която се очертава, ще бъде недобре за бъдещето на България.
ЗАМ.-МИНИСТЪРКРАСИМИРА МАРТИНОВА: Ще повторя отново, че ще представя писмен отчетен материал, който да даде максимално информация по основната спогодба. Искам да кажа, че задължението за финансиране произтича от основната спогодба, която е ратифицирана през 1998 г. По нея ние сме задължени да направим онази вноска, която е гласувана и приета за бюджета на тази организация, в която членуваме. Същото остава и за всички други.
Пак повтарям – ще дам максимално подробен материал, но искам да дам друг пример, който е абсолютно аналогичен.
През миналата година станахме част от един проект на ИКАО за авиационна безопасност между България, Македония и Албания. Той беше предназначен да подобри безопасността на трите страни, да създаде кадри, които са дори специалисти, и да бъде в Източна Европа именно в София, като направи София като регион именно такъв център на ИКАО. Други такива има в Париж и в Москва. В нашия регион нямаше и България стана инициатор на такъв проект. България не е изразила забележки и затруднения за финансирането, но Албания и Македония до момента поради това, че не са внесли своите вноски, не позволяват да стартира този проект, който би направил България център на ИКАО, което е принос освен за самата материя – т.е. за авиационната безопасност и сигурност, т.е. и за имиджа на страната, че е център на такива международни проекти.
Освен реалния принос, че създава база кадри, създава улеснения за транспортните връзки, има и ефект как стои България в международните си контакти.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛЕВСКИ: Колеги, мисля, че всичко е ясно.
Предлагам да приключим обсъждането. Има ли някой, който настоятелно иска да вземе отношение? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепи законопроекта, да гласува.
За 12, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът се подкрепя от комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стенограф:
/Виржиния Петрова/