Законопроект за публичност на лобизма, № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова на 10.08.2006 г.

Законопроект за публичност на лобистката дейност, № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 16.05.2008 г.

---

Д О К Л А Д

за първо гласуване




Комисията по гражданско общество и медии на редовно заседание на 11 юни 2008 г. обсъди Законопроект за публичност на лобизма № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова на 10.08.2006 г., и Законопроект за публичност на лобистката дейност, № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 16 май 2008 г.
Законопроектите бяха представени от вносителите им.
Представени бяха писмени становища по двата законопроекта.
Законопроект № 654-01-118 развива общите положения, забраните, ограниченията, идентификацията, декларирането, регистрацията и административно-наказателните разпоредби за осъществяването на публичната лобистка дейност.
Определени са предметът и обхватът на понятията лобист, лобистка дейност и лобистки контакт. Посочени са дейностите, които не се считат за лобистки. Проектът предвижда забрани за лобистка дейност по приложението на някои административни актове. Така например се забранява лобистка дейност, насочена към фискалните и контролните държавни органи, съдебната власт, Конституционния съд и Сметната палата.
Забраната за лобистка дейност се отрежда и за лица на изборни длъжности, за служители в държавната или общинската администрация, докато заемат съответната длъжност и в срок от две години след изтичането на мандата им, на трудовото или служебното им правоотношение.

Законопроектът ограничава дарителската дейност на лобистите. Лобистите са задължени да се идентифицират и да съобщават от чие име лобират и какъв е крайният резултат от дейността им.
Законопроектът предвижда създаването на Публичен регистър на лобистите. Посочени са изискванията за вписване, както и основанията за отказ за вписване, за заличаването на вписването и за обжалването по съдебен ред. Всеки гражданин може да иска писмена или устна справка за регистрираните лобисти и тяхната дейност.
За различни нарушения от лобисти и длъжностни лица в административно-наказателните разпоредби са посочени глоби и санкции в размер от 500 до 300 хиляди лева.
С преходните и заключителните разпоредби се променят текстове в някои от действащите закони.
Лобистката дейност според законопроекта е с твърде широк обхват на регулация. Тя включва не само Народното събрание и органите на местното самоуправление, но и дейността на държавни служители на различни управленски нива.
Основателен е въпросът за необходимостта от създаването на отделна изпълнителна агенция, наречена Публичен регистър, към Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Законопроект № 854-01-50 в четири глави и 20 члена създава механизъм за информиране на обществото за лобистката дейност на широк кръг организации и лица. Проектът ограничава непрозрачните действия за осъществяване на различни частни или групови интереси в подготовката, обсъждането и приемането на нормативни и административни актове.
Лобистката дейност се фокусира в подготовката, обсъждането и приемането на нормативни и административни актове от законодателната, изпълнителната и местната власт.
Предвижда се тези власти да осигуряват публична информация за лицата и организациите, които участват в заседания на комисии, имат достъп до сградите и залите, където се провеждат заседанията на парламента или общинските съвети по подготовката и приемането на нормативни или административни актове. Народното събрание поддържа публичен регистър на всички лобисти и на сътрудниците на народните представители с достъп до сградите на парламента.
Дефинирана е лобистката дейност, определено е кои са лобисти по смисъла на закона и чия дейност се счита лобистка. В глава втора на законопроекта са разработени въпросите, свързани с публичните регистри на лобистите за Народното събрание, изпълнителната и местната власт.
Законопроектът осигурява прозрачност на лобирането в полза на определени граждански или бизнес интереси. В него са посочени изключенията за дейности, които не се считат за лобистка дейност. Народните представители, които подготвят и внасят законопроекти, са задължени да разкрият финасовите си интереси. Законопроектът предлага всяка година до 30 април народният представител да подава декларация по образец за регистрация на интереси пред определена от Народното събрание постоянна комисия.
Определени са забрани и ограничения за лобистка дейност. Административно-наказателните разпоредби посочват размера на глобите при нарушаване на ограниченията за лобистка дейност.
Недостатъчни са обаче механизмите за ограничаване на нерегламентираното влияние, свързано с корупционни практики.
Министерството на държавната администрация и административната реформа предлага законопроектът да обхване само нормативните и общите административни актове. Индивидуалните административни актове да се изключат от приложното поле на закона. Дейността на народния представител, несъвместима с положението на народен представител, досега не е уредена със закон и затова трябва да се въведат текстове за допустимата дейност на парламентариста, която да подлежи на деклариране. Регистрираните интереси трябва да включват и настъпилите промени, а ограниченията за лобистката дейност да са без изключения.
Българската стопанска камара (БСК) приема за неоправдано оставането извън обхвата на законопроекта на кметовете и областните управители. Липсва изискване за разкриване на конфликт на интереси, ако народен представител е член на адвокатско дружество, което осъществява лобистка дейност. Няма ясни механизми за контрол и санкции при извършване на нерегламентирани контакти. Според БСК законопроектът допуска възможности за корпоративно лобиране, неефективни са отговорностите на народните представители за лобизъм с неразкрит финансов интерес, а административно-наказателните разпоредби са неработещи за лицата по чл. 2 от законопроекта.
Конфедерацията на независимите синдикати в България в становището си по Законопроект № 854-01-50 поддържа заключението, че лобист може да бъде само физическо лице, както и че лобист не може да бъде лице, регистрирано по Търговския закон. Конфедерацията държи изрично да бъде посочено, че лобизмът е основен вид дейност, която е свързана само и единствено с приемане, изменение и отмяна на закони и подзаконови нормативни актове, но не и с осъществяване на правомощията на органите на централната и местната администрация.
В постъпилите в комисията становища и изразените на заседанието мнения се посочват и някои общи слабости на двата законопроекта.
Недостатъчно ясно и недвусмислено е определен статутът на лобиста. Ако лобизмът е търговска дейност, би трябвало да се уточнят и съответните данъчни, осигурителни и др. условия. Неизяснено е лобистът само физическо лице ли е, или може да е и юридическо.
Определянето на понятията лобист, лобистка дейност и лобистки контакт в законопроектите би трябвало да се изведат в преходна разпоредба.
Законопроектите са потвърждение на волята на 40-то Народно събрание за подготовката и приемането на закон за лобистката дейност, който ще ограничи корупционните действия и практики.
В резултат на обсъждането и на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданско общество и медии прие следното


С Т А Н О В И Щ Е:

С 8 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” подкрепя Законопроект за публичност на лобизма № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова на 10.08.2006 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.

С 8 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” подкрепя Законопроект за публичност на лобистката дейност, № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 16.05.2008 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ:


Иво Атанасов